НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1757
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1757
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си.
Като се молите, охранявате се. „Господи“, казвашъ, но охранявашъ се да не би Той да направи една погрѣшка, криво да те разбере. Иде ми единъ разказъ, който разказваше Милаки Георгиевъ. Единъ българинъ, шопъ отъ софийскитѣ села, отишълъ въ Цариградъ и станалъ слуга при единъ отъ турскитѣ паши. Десеть години му слугувалъ.
Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си.
Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси. Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ.
към беседата >>
Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата.
Така седи. Казвате: „Защо сѫ тия червеи? “ Господь ги създаде. Въ червеитѣ сѫ възможноститѣ за вашето бѫдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посѣете тия семена – нѣмате подобрение.
Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата.
Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки? “ За работа. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга.
към беседата >>
Щомъ излизашъ отъ кладенеца навънъ, ти си въ правия пѫть.
Сега имате понятие за правъ и кривъ пѫть. Каква е разликата? Единиятъ пѫть е надолу, другиятъ пѫть е нагоре. (Въ оригинала липсва рисунката). Щомъ слизашъ въ единъ кладенецъ, ти си въ кривия пѫть.
Щомъ излизашъ отъ кладенеца навънъ, ти си въ правия пѫть.
Щомъ влизашъ въ кладенеца, има възможность да се скѫса вѫжето нѣкой пѫть и да паднешъ. Щомъ си влѣзалъ въ кладенеца и искашъ да излѣзешъ, пакъ може да се скѫса вѫжето, като излизашъ и пакъ да се върнешъ. Като слизашъ, може да се скѫса вѫжето, и като излизашъ – пакъ може да се скѫса.
към беседата >>
Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме.
„Господи“, казвашъ, но охранявашъ се да не би Той да направи една погрѣшка, криво да те разбере. Иде ми единъ разказъ, който разказваше Милаки Георгиевъ. Единъ българинъ, шопъ отъ софийскитѣ села, отишълъ въ Цариградъ и станалъ слуга при единъ отъ турскитѣ паши. Десеть години му слугувалъ. Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си.
Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме.
Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси. Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата.
към беседата >>
Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки?
Казвате: „Защо сѫ тия червеи? “ Господь ги създаде. Въ червеитѣ сѫ възможноститѣ за вашето бѫдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посѣете тия семена – нѣмате подобрение. Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата.
Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки?
“ За работа. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“.
към беседата >>
Щомъ влизашъ въ кладенеца, има възможность да се скѫса вѫжето нѣкой пѫть и да паднешъ.
Каква е разликата? Единиятъ пѫть е надолу, другиятъ пѫть е нагоре. (Въ оригинала липсва рисунката). Щомъ слизашъ въ единъ кладенецъ, ти си въ кривия пѫть. Щомъ излизашъ отъ кладенеца навънъ, ти си въ правия пѫть.
Щомъ влизашъ въ кладенеца, има възможность да се скѫса вѫжето нѣкой пѫть и да паднешъ.
Щомъ си влѣзалъ въ кладенеца и искашъ да излѣзешъ, пакъ може да се скѫса вѫжето, като излизашъ и пакъ да се върнешъ. Като слизашъ, може да се скѫса вѫжето, и като излизашъ – пакъ може да се скѫса.
към беседата >>
Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси.
Иде ми единъ разказъ, който разказваше Милаки Георгиевъ. Единъ българинъ, шопъ отъ софийскитѣ села, отишълъ въ Цариградъ и станалъ слуга при единъ отъ турскитѣ паши. Десеть години му слугувалъ. Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си. Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме.
Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси.
Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь.
към беседата >>
“ За работа.
“ Господь ги създаде. Въ червеитѣ сѫ възможноститѣ за вашето бѫдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посѣете тия семена – нѣмате подобрение. Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата. Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки?
“ За работа.
Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“.
към беседата >>
Щомъ си влѣзалъ въ кладенеца и искашъ да излѣзешъ, пакъ може да се скѫса вѫжето, като излизашъ и пакъ да се върнешъ.
Единиятъ пѫть е надолу, другиятъ пѫть е нагоре. (Въ оригинала липсва рисунката). Щомъ слизашъ въ единъ кладенецъ, ти си въ кривия пѫть. Щомъ излизашъ отъ кладенеца навънъ, ти си въ правия пѫть. Щомъ влизашъ въ кладенеца, има възможность да се скѫса вѫжето нѣкой пѫть и да паднешъ.
Щомъ си влѣзалъ въ кладенеца и искашъ да излѣзешъ, пакъ може да се скѫса вѫжето, като излизашъ и пакъ да се върнешъ.
Като слизашъ, може да се скѫса вѫжето, и като излизашъ – пакъ може да се скѫса.
към беседата >>
Обещалъ той да се върне навреме.
Единъ българинъ, шопъ отъ софийскитѣ села, отишълъ въ Цариградъ и станалъ слуга при единъ отъ турскитѣ паши. Десеть години му слугувалъ. Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си. Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси.
Обещалъ той да се върне навреме.
Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ.
към беседата >>
Всѣки день имате да помогнете на единъ червей.
Въ червеитѣ сѫ възможноститѣ за вашето бѫдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посѣете тия семена – нѣмате подобрение. Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата. Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки? “ За работа.
Всѣки день имате да помогнете на единъ червей.
Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния.
към беседата >>
Като слизашъ, може да се скѫса вѫжето, и като излизашъ – пакъ може да се скѫса.
(Въ оригинала липсва рисунката). Щомъ слизашъ въ единъ кладенецъ, ти си въ кривия пѫть. Щомъ излизашъ отъ кладенеца навънъ, ти си въ правия пѫть. Щомъ влизашъ въ кладенеца, има възможность да се скѫса вѫжето нѣкой пѫть и да паднешъ. Щомъ си влѣзалъ въ кладенеца и искашъ да излѣзешъ, пакъ може да се скѫса вѫжето, като излизашъ и пакъ да се върнешъ.
Като слизашъ, може да се скѫса вѫжето, и като излизашъ – пакъ може да се скѫса.
към беседата >>
Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ.
Десеть години му слугувалъ. Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си. Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси. Обещалъ той да се върне навреме.
Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ.
Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“.
към беседата >>
Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“.
Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посѣете тия семена – нѣмате подобрение. Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата. Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки? “ За работа. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей.
Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“.
Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния. Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората?
към беседата >>
Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“.
Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“.
Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ? Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта. Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть?
към беседата >>
Не може да стигне навреме въ Цариградъ.
Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си. Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси. Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ.
Не може да стигне навреме въ Цариградъ.
Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“. Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра?
към беседата >>
Да ви не дотѣга.
Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата. Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки? “ За работа. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“.
Да ви не дотѣга.
Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния. Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората? Въ положението на червеи.
към беседата >>
Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ?
Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“.
Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ?
Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта. Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво.
към беседата >>
Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата.
Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси. Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ.
Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата.
Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“. Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра? “ Работата станала лоша.
към беседата >>
Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“.
Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки? “ За работа. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга.
Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“.
Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния. Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората? Въ положението на червеи. Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага.
към беседата >>
Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта.
Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“. Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ?
Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта.
Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи.
към беседата >>
Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь.
Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси. Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата.
Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь.
Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“. Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра? “ Работата станала лоша. Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към беседата >>
Значи, нарича го „червей“.
“ За работа. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“.
Значи, нарича го „червей“.
Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния. Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората? Въ положението на червеи. Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага.
към беседата >>
Какво може да направите?
Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“. Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ? Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта.
Какво може да направите?
Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими.
към беседата >>
Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ.
Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь.
Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ.
Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“. Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра? “ Работата станала лоша. Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към беседата >>
Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния.
Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“.
Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния.
Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората? Въ положението на червеи. Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага.
към беседата >>
Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта.
Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“. Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ? Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта. Какво може да направите?
Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта.
Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“.
към беседата >>
Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“.
Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ.
Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“.
Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра? “ Работата станала лоша. Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към беседата >>
Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората?
Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния.
Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората?
Въ положението на червеи. Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага.
към беседата >>
Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть?
Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“. Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ? Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта. Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта.
Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть?
Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима.
към беседата >>
Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра?
Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“.
Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра?
“ Работата станала лоша. Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към беседата >>
Въ положението на червеи.
Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния. Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората?
Въ положението на червеи.
Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага.
към беседата >>
Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво.
Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ? Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта. Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть?
Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво.
Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите.
към беседата >>
“ Работата станала лоша.
Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“. Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра?
“ Работата станала лоша.
Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към беседата >>
Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага.
Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния. Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората? Въ положението на червеи.
Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага.
към беседата >>
Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи.
Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта. Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво.
Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи.
Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница.
към беседата >>
Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“. Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра? “ Работата станала лоша.
Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към беседата >>
Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите?
Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите?
Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“. Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими. Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти.
към беседата >>
Тя, свѣщьта, е направена да дими.
Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи.
Тя, свѣщьта, е направена да дими.
Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури.
към беседата >>
Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата.
Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата.
Работата не върви. Когото обичате, съветъ не му давайте. Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“.
Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите?
Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“.
Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими. Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото.
към беседата >>
Казва: „Твоята свѣщь дими“.
Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими.
Казва: „Твоята свѣщь дими“.
Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното.
към беседата >>
Работата не върви.
Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата.
Работата не върви.
Когото обичате, съветъ не му давайте. Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ.
към беседата >>
Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими.
Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“.
Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими.
Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури.
към беседата >>
Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима.
Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“.
Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима.
Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи.
към беседата >>
Когото обичате, съветъ не му давайте.
Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата. Работата не върви.
Когото обичате, съветъ не му давайте.
Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана.
към беседата >>
Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила.
Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“. Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими.
Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила.
Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива.
към беседата >>
Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите.
Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима.
Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите.
Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката?
към беседата >>
Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание.
Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съветъ не му давайте.
Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание.
Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ.
към беседата >>
Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ.
Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“. Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими. Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила.
Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ.
Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е.
към беседата >>
Вие накарате нѣкого да направи баница.
Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите.
Вие накарате нѣкого да направи баница.
Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль.
към беседата >>
Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка.
Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съветъ не му давайте. Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание.
Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка.
Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто.
към беседата >>
Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти.
Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“. Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими. Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ.
Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти.
Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е.
към беседата >>
Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури.
Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница.
Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури.
Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката?
към беседата >>
Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома.
Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съветъ не му давайте. Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка.
Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома.
Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь.
към беседата >>
Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото.
Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“. Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими. Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти.
Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото.
Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе.
към беседата >>
Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното.
Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури.
Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното.
Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа.
към беседата >>
Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ.
Работата не върви. Когото обичате, съветъ не му давайте. Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома.
Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ.
Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа?
към беседата >>
Азъ употрѣбявамъ фигури.
Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими. Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото.
Азъ употрѣбявамъ фигури.
Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ.
към беседата >>
Тя солена се не яде, дори горчи.
Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното.
Тя солена се не яде, дори горчи.
Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака.
към беседата >>
Този начинъ, оставете го настрана.
Когото обичате, съветъ не му давайте. Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ.
Този начинъ, оставете го настрана.
Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него.
към беседата >>
Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива.
Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури.
Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива.
Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва.
към беседата >>
Кѫде е погрѣшката?
Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи.
Кѫде е погрѣшката?
Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва.
към беседата >>
Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ.
Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана.
Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ.
Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“.
към беседата >>
Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е.
Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива.
Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е.
Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва. Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното.
към беседата >>
Че си турилъ повече соль.
Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката?
Че си турилъ повече соль.
Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана?
към беседата >>
Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто.
Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ.
Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто.
Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него.
към беседата >>
Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е.
Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е.
Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е.
Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва. Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното. Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана.
към беседата >>
Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката?
Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль.
Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката?
Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана? “ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“.
към беседата >>
Разправяте, че въ любовьта е Господь.
Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто.
Разправяте, че въ любовьта е Господь.
Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“.
към беседата >>
Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе.
Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е.
Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе.
Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва. Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното. Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана. Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе.
към беседата >>
Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа.
Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката?
Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа.
Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана? “ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така?
към беседата >>
Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа?
Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь.
Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа?
Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ.
към беседата >>
Всички нѣща трѣбва да се опитатъ.
Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе.
Всички нѣща трѣбва да се опитатъ.
Реално е туй, което човѣкъ опитва. Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното. Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана. Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе.
към беседата >>
Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака.
Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа.
Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака.
Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана? “ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така? “ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ.
към беседата >>
Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него.
Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа?
Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него.
„Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си.
към беседата >>
Реално е туй, което човѣкъ опитва.
Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ.
Реално е туй, което човѣкъ опитва.
Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното. Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана. Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе.
към беседата >>
Взема тояжка и започва да накуцва.
Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака.
Взема тояжка и започва да накуцва.
Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана? “ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така? “ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ. Всѣки го пита какъ е станала тази работа.
към беседата >>
„Господи, не става тъй, ти много му давашъ“.
Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него.
„Господи, не става тъй, ти много му давашъ“.
Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ.
към беседата >>
Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното.
Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва.
Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното.
Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана. Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе.
към беседата >>
Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана?
Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва.
Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана?
“ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така? “ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ. Всѣки го пита какъ е станала тази работа. Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ?
към беседата >>
Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него.
Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“.
Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него.
Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа.
към беседата >>
Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана.
Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва. Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното.
Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана.
Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе.
към беседата >>
“ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“.
Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана?
“ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“.
Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така? “ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ. Всѣки го пита какъ е станала тази работа. Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ? “
към беседата >>
Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“.
Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него.
Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“.
Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете.
към беседата >>
Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе.
Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва. Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното. Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана.
Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе.
към беседата >>
Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така?
Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана? “ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“.
Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така?
“ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ. Всѣки го пита какъ е станала тази работа. Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ? “
към беседата >>
Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ.
Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“.
Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ.
Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига.
към беседата >>
Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане.
Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане.
„Бену“ е изникване. Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ. Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ.
към беседата >>
“ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ.
Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана? “ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така?
“ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ.
Всѣки го пита какъ е станала тази работа. Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ? “
към беседата >>
Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си.
Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ.
Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си.
И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма.
към беседата >>
„Бену“ е изникване.
Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане.
„Бену“ е изникване.
Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ. Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ.
към беседата >>
Всѣки го пита какъ е станала тази работа.
Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана? “ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така? “ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ.
Всѣки го пита какъ е станала тази работа.
Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ? “
към беседата >>
И тя обикна единъ момъкъ.
„Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си.
И тя обикна единъ момъкъ.
Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало.
към беседата >>
Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ.
Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане. „Бену“ е изникване.
Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ.
Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ.
към беседата >>
Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ?
Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана? “ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така? “ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ. Всѣки го пита какъ е станала тази работа.
Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ?
“
към беседата >>
Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа.
Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ.
Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа.
Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета.
към беседата >>
Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде?
Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане. „Бену“ е изникване. Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ.
Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде?
Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина.
към беседата >>
“
“ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така? “ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ. Всѣки го пита какъ е станала тази работа. Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ?
“
към беседата >>
Не се петнете.
Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа.
Не се петнете.
Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече.
към беседата >>
Какъвто плодъ даде, ще го ямъ.
Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане. „Бену“ е изникване. Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ. Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде?
Какъвто плодъ даде, ще го ямъ.
Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно.
към беседата >>
Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението.
Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението.
Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране.
към беседата >>
Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига.
Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете.
Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига.
Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече.
към беседата >>
Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ.
Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане. „Бену“ е изникване. Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ. Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ.
Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ.
Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката.
към беседата >>
Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ.
Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението.
Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ.
Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение.
към беседата >>
Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма.
Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига.
Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма.
Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“.
към беседата >>
Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ.
„Бену“ е изникване. Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ. Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ.
Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ.
Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ.
към беседата >>
Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ?
Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението. Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ.
Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ?
Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява.
към беседата >>
Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало.
И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма.
Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало.
Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ.
към беседата >>
Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ.
Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ. Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ.
Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ.
Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ.
към беседата >>
Каква е разликата между събиране и умножение?
Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението. Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ?
Каква е разликата между събиране и умножение?
Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането.
към беседата >>
Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета.
Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало.
Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета.
Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа.
към беседата >>
Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина.
Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ.
Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина.
Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е?
към беседата >>
Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ.
Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението. Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение?
Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ.
Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо.
към беседата >>
Налѣешъ вода, изтече.
Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета.
Налѣешъ вода, изтече.
Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ.
към беседата >>
Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно.
Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина.
Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно.
Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е? “ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него.
към беседата >>
Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране.
Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението. Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ.
Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране.
Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ.
към беседата >>
Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече.
Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече.
Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече.
Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“.
към беседата >>
Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката.
Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно.
Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката.
Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е? “ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо.
към беседата >>
Ако ти работятъ петь души – то е умножение.
Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране.
Ако ти работятъ петь души – то е умножение.
Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ.
към беседата >>
Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“.
Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече.
Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“.
Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря.
към беседата >>
Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ.
Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката.
Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ.
Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е? “ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ.
към беседата >>
Значи процесътъ се ускорява.
Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение.
Значи процесътъ се ускорява.
Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка.
към беседата >>
Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ.
Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“.
Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ.
Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта?
към беседата >>
Въ музиката процесътъ е съкратенъ.
Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ.
Въ музиката процесътъ е съкратенъ.
Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е? “ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта.
към беседата >>
Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането.
Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява.
Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането.
Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща?
към беседата >>
Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа.
Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ.
Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа.
Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта? “ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ.
към беседата >>
Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е?
Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ.
Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е?
“ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ.
към беседата >>
Сега синца имате желание да направите нѣщо.
Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането.
Сега синца имате желание да направите нѣщо.
Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка?
към беседата >>
Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ.
Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа.
Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ.
Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта? “ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря.
към беседата >>
“ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него.
Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е?
“ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него.
Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже.
към беседата >>
Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ.
Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо.
Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ.
Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря.
към беседата >>
Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“.
Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ.
Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“.
Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта? “ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача.
към беседата >>
Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо.
Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е? “ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него.
Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо.
Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ.
към беседата >>
Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ.
Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ.
Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ.
Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря?
към беседата >>
Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря.
Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“.
Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря.
Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта? “ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ.
към беседата >>
Тогава не се спирамъ.
Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е? “ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо.
Тогава не се спирамъ.
Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя.
към беседата >>
Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка.
Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ.
Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка.
Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове.
към беседата >>
Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта?
Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря.
Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта?
“ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си.
към беседата >>
Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта.
Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е? “ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ.
Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта.
И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете.
към беседата >>
Знаете ли, какъ се става баща?
Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка.
Знаете ли, какъ се става баща?
Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря?
към беседата >>
“ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ.
Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта?
“ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ.
За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря.
към беседата >>
И тамъ не се спирамъ.
Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е? “ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта.
И тамъ не се спирамъ.
Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата.
към беседата >>
Или знаете ли, какъ се става майка?
Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща?
Или знаете ли, какъ се става майка?
Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ.
към беседата >>
За любовьта не говоря.
Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта? “ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ.
За любовьта не говоря.
На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря.
към беседата >>
Чакамъ да завърже.
“ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ.
Чакамъ да завърже.
Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката.
към беседата >>
Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря.
Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка?
Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря.
Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно.
към беседата >>
На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача.
Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта? “ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря.
На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача.
Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства.
към беседата >>
Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ.
Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже.
Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ.
Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето.
към беседата >>
Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря?
Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря.
Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря?
Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се.
към беседата >>
Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ.
Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта? “ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача.
Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ.
Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя.
към беседата >>
Семето ще падне и пакъ ще го посадя.
Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ.
Семето ще падне и пакъ ще го посадя.
Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки.
към беседата >>
Има осиновени дъщери и осиновени синове.
Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря?
Има осиновени дъщери и осиновени синове.
Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ.
към беседата >>
Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си.
Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта? “ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ.
Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си.
Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя.
към беседата >>
Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете.
Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя.
Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете.
Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца.
към беседата >>
Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря?
Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове.
Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря?
Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява.
към беседата >>
Любовьта е огънь, който всичко изгаря.
“ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си.
Любовьта е огънь, който всичко изгаря.
Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога.
към беседата >>
Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата.
И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете.
Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата.
Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си.
към беседата >>
Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ.
Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря?
Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ.
Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ.
към беседата >>
Който иска да я коригира, тя всичко изгаря.
За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря.
Който иска да я коригира, тя всичко изгаря.
А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си.
към беседата >>
Щомъ туй семе израстне, то е майката.
Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата.
Щомъ туй семе израстне, то е майката.
Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца.
към беседата >>
Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно.
Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ.
Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно.
Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си.
към беседата >>
А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства.
На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря.
А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства.
Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть.
към беседата >>
Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето.
Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката.
Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето.
Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ.
към беседата >>
Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се.
Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно.
Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се.
Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те.
към беседата >>
Любовьта всичко разтапя.
Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства.
Любовьта всичко разтапя.
Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ.
към беседата >>
Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки.
Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето.
Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки.
Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи.
към беседата >>
Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ.
Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се.
Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ.
Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани.
към беседата >>
Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя.
Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя.
Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя.
Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ.
към беседата >>
Които ядатъ сѫ деца.
Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки.
Които ядатъ сѫ деца.
Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре.
към беседата >>
Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява.
Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ.
Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява.
Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история.
към беседата >>
Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога.
Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя.
Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога.
Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“.
към беседата >>
Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си.
Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца.
Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си.
Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи.
към беседата >>
Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ.
Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява.
Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ.
Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“.
към беседата >>
Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си.
Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога.
Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си.
Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно.
към беседата >>
Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца.
Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си.
Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца.
Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“.
към беседата >>
Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си.
Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ.
Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си.
Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ?
към беседата >>
Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть.
А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си.
Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть.
Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ.
към беседата >>
Сега искамъ хората да пѣятъ.
Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца.
Сега искамъ хората да пѣятъ.
„Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата?
към беседата >>
Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те.
Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си.
Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те.
Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ? “ Въпросътъ не е за обичане.
към беседата >>
Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ.
Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть.
Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ.
Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други.
към беседата >>
„Махаръ“ това значи.
Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ.
„Махаръ“ това значи.
„Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте.
към беседата >>
Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани.
Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те.
Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани.
Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ? “ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава.
към беседата >>
Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ.
Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ.
Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ.
Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения.
към беседата >>
„Бену“ е, който израства нагоре.
Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи.
„Бену“ е, който израства нагоре.
„Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ.
към беседата >>
Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история.
Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани.
Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история.
Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ? “ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ.
към беседата >>
Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“.
Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ.
Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“.
Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ.
към беседата >>
„Аба“ значи онзи, който носи.
Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре.
„Аба“ значи онзи, който носи.
Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове.
към беседата >>
Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“.
Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история.
Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“.
Той ще каже: „Нали ме обичашъ? “ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка.
към беседата >>
Пъкъ не разсѫждавашъ правилно.
Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“.
Пъкъ не разсѫждавашъ правилно.
Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ.
към беседата >>
Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“.
Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи.
Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“.
Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности.
към беседата >>
Той ще каже: „Нали ме обичашъ?
Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“.
Той ще каже: „Нали ме обичашъ?
“ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ.
към беседата >>
Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ.
Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно.
Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ.
Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ.
към беседата >>
Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата?
Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“.
Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата?
Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу.
към беседата >>
“ Въпросътъ не е за обичане.
Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ?
“ Въпросътъ не е за обичане.
Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така?
към беседата >>
Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други.
Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ.
Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други.
Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично.
към беседата >>
Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте.
„Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата?
Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте.
Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало.
към беседата >>
Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава.
Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ? “ Въпросътъ не е за обичане.
Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава.
Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така? “ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ.
към беседата >>
Любовьта си има свои трептения.
Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други.
Любовьта си има свои трептения.
Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка.
към беседата >>
Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ.
„Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте.
Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ.
Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е.
към беседата >>
Ти не си разположенъ да ядешъ.
Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ? “ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава.
Ти не си разположенъ да ядешъ.
Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така? “ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ?
към беседата >>
Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ.
Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения.
Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ.
Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства.
към беседата >>
Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове.
„Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ.
Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове.
Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не.
към беседата >>
Направишъ една погрѣшка.
Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ? “ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ.
Направишъ една погрѣшка.
Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така? “ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната.
към беседата >>
Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ.
Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ.
Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ.
Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства. Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота.
към беседата >>
Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности.
Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове.
Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности.
Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво.
към беседата >>
Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ.
Той ще каже: „Нали ме обичашъ? “ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка.
Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ.
Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така? “ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?
към беседата >>
Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ.
Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ.
Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ.
Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства. Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота. Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне.
към беседата >>
Най-малкитѣ трептения имаме долу.
Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности.
Най-малкитѣ трептения имаме долу.
/Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ.
към беседата >>
Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така?
“ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ.
Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така?
“ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? “ Чете му бащата единъ моралъ.
към беседата >>
Любовьта е нѣщо най-динамично.
Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ.
Любовьта е нѣщо най-динамично.
Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства. Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота. Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне.
към беседата >>
/Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало.
Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу.
/Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало.
/Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ. Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто.
към беседата >>
“ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ.
Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така?
“ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ.
Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? “ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ.
към беседата >>
Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка.
Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично.
Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка.
Тя започва постепенно да ги пречиства. Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота. Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне.
към беседата >>
/Пѣе високо/ – израстнало е.
Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало.
/Пѣе високо/ – израстнало е.
Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ. Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто. Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ.
към беседата >>
Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ?
Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така? “ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ.
Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ?
Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? “ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ.
към беседата >>
Тя започва постепенно да ги пречиства.
Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка.
Тя започва постепенно да ги пречиства.
Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота. Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне.
към беседата >>
Сега отъ васъ зависи да израстете или не.
Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е.
Сега отъ васъ зависи да израстете или не.
Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ. Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто. Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ. Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата.
към беседата >>
Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната.
Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така? “ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ?
Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната.
Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? “ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала?
към беседата >>
Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота.
Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства.
Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота.
Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне.
към беседата >>
Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво.
Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не.
Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво.
Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ. Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто. Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ. Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата.
към беседата >>
Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?
Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така? “ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната.
Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?
“ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната.
към беседата >>
Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне.
Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства. Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота.
Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне.
към беседата >>
Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ.
Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво.
Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ.
Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто. Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ. Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата.
към беседата >>
“ Чете му бащата единъ моралъ.
Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така? “ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?
“ Чете му бащата единъ моралъ.
Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна.
към беседата >>
Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта.
Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта.
Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“. Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава. Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“.
към беседата >>
Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто.
/Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ.
Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто.
Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ. Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата.
към беседата >>
Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ.
“ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? “ Чете му бащата единъ моралъ.
Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ.
Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде.
към беседата >>
Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“.
Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта.
Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“.
Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава. Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ.
към беседата >>
Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ.
/Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ. Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто.
Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ.
Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата.
към беседата >>
Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ.
Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? “ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ.
Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ.
Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното.
към беседата >>
Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава.
Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта. Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“.
Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава.
Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него.
към беседата >>
Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата.
Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ. Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто. Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ.
Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата.
към беседата >>
Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала?
Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? “ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ.
Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала?
На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече.
към беседата >>
Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе.
Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта. Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“. Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава.
Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе.
Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность.
към беседата >>
Не давайте съветъ на Господа.
Не давайте съветъ на Господа.
Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта. Туй учение не е за свѣта. Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви.
към беседата >>
На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната.
Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? “ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала?
На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната.
Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри.
към беседата >>
Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора.
Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта. Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“. Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава. Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе.
Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора.
Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни.
към беседата >>
Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта.
Не давайте съветъ на Господа.
Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта.
Туй учение не е за свѣта. Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ.
към беседата >>
Сега кѫде е приложението на счупената стомна.
“ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната.
Сега кѫде е приложението на счупената стомна.
Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно.
към беседата >>
Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“.
Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта. Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“. Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава. Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора.
Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“.
Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто.
към беседата >>
Туй учение не е за свѣта.
Не давайте съветъ на Господа. Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта.
Туй учение не е за свѣта.
Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей?
към беседата >>
Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде.
Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна.
Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде.
Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна.
към беседата >>
Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ.
Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“. Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава. Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“.
Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ.
Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ.
към беседата >>
Нѣма какво да разправямъ на свѣта.
Не давайте съветъ на Господа. Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта. Туй учение не е за свѣта.
Нѣма какво да разправямъ на свѣта.
Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей? Велики работи Богъ е създалъ.
към беседата >>
Туй дете върви до нейде и изгуби зърното.
Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде.
Туй дете върви до нейде и изгуби зърното.
Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна.
към беседата >>
Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него.
Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава. Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ.
Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него.
То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа.
към беседата >>
Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ.
Не давайте съветъ на Господа. Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта. Туй учение не е за свѣта. Нѣма какво да разправямъ на свѣта.
Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ.
Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей? Велики работи Богъ е създалъ. Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте.
към беседата >>
Не може да го намѣри вече.
Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното.
Не може да го намѣри вече.
Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката?
към беседата >>
То е човѣшката алчность.
Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него.
То е човѣшката алчность.
Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири.
към беседата >>
Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви.
Не давайте съветъ на Господа. Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта. Туй учение не е за свѣта. Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ.
Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви.
Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей? Велики работи Богъ е създалъ. Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте. Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь.
към беседата >>
Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри.
На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече.
Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри.
Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна.
към беседата >>
Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни.
Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность.
Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни.
Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува.
към беседата >>
Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ.
Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта. Туй учение не е за свѣта. Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви.
Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ.
Какви тайни сѫ скрити въ този червей? Велики работи Богъ е създалъ. Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте. Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь.
към беседата >>
Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно.
Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри.
Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно.
Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило.
към беседата >>
Този процесъ е на мѣсто.
Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни.
Този процесъ е на мѣсто.
Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира.
към беседата >>
Какви тайни сѫ скрити въ този червей?
Туй учение не е за свѣта. Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ.
Какви тайни сѫ скрити въ този червей?
Велики работи Богъ е създалъ. Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте. Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь.
към беседата >>
Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна.
Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно.
Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна.
Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти.
към беседата >>
Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ.
Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто.
Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ.
То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно.
към беседата >>
Велики работи Богъ е създалъ.
Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей?
Велики работи Богъ е създалъ.
Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте. Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь.
към беседата >>
Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна.
Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна.
Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна.
Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна.
към беседата >>
То е неразбрана работа.
Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ.
То е неразбрана работа.
Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика.
към беседата >>
Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте.
Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей? Велики работи Богъ е създалъ.
Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте.
Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь.
към беседата >>
Питамъ: Кѫде е погрѣшката?
Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна.
Питамъ: Кѫде е погрѣшката?
Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го.
към беседата >>
Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири.
То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа.
Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири.
Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува.
към беседата >>
Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь.
Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей? Велики работи Богъ е създалъ. Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте.
Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь.
към беседата >>
Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна.
Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката?
Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна.
Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде.
към беседата >>
Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува.
Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири.
Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува.
Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата.
към беседата >>
Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ.
Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ.
Погрѣшката е тамъ. Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта. Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ.
към беседата >>
Вие му четете моралъ защо го изгубило.
Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна.
Вие му четете моралъ защо го изгубило.
Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати.
към беседата >>
Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира.
Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува.
Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира.
Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря.
към беседата >>
Погрѣшката е тамъ.
Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ.
Погрѣшката е тамъ.
Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта. Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ. За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ.
към беседата >>
Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти.
Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило.
Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти.
Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки.
към беседата >>
Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно.
Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира.
Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно.
Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува.
към беседата >>
Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта.
Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ. Погрѣшката е тамъ.
Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта.
Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ. За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ.
към беседата >>
Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна.
Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти.
Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна.
Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ.
към беседата >>
Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика.
То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно.
Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика.
Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ.
към беседата >>
Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата.
Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ. Погрѣшката е тамъ. Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта.
Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата.
Не че вие сте виновати за това. Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ. За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ.
към беседата >>
Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го.
Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна.
Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го.
Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви.
към беседата >>
Той може да свири и може да се ползува.
Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика.
Той може да свири и може да се ползува.
Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта.
към беседата >>
Не че вие сте виновати за това.
Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ. Погрѣшката е тамъ. Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта. Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата.
Не че вие сте виновати за това.
Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ. За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ.
към беседата >>
Тогава зърното отиде.
Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го.
Тогава зърното отиде.
Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи.
към беседата >>
Това е разликата.
Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува.
Това е разликата.
Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта.
към беседата >>
Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ.
Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ. Погрѣшката е тамъ. Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта. Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата. Не че вие сте виновати за това.
Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ.
За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ.
към беседата >>
Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати.
Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде.
Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати.
Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание.
към беседата >>
Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря.
Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата.
Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря.
Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ.
към беседата >>
За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ.
Погрѣшката е тамъ. Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта. Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ.
За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ.
към беседата >>
Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки.
Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати.
Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки.
Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно.
към беседата >>
Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува.
Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря.
Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува.
Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората.
към беседата >>
Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ.
Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки.
Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ.
Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ.
към беседата >>
Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ.
Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува.
Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ.
Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа.
към беседата >>
Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви.
Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ.
Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви.
Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ.
към беседата >>
Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта.
Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ.
Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта.
Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета.
към беседата >>
Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи.
Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви.
Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи.
Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ.
към беседата >>
Много малко артисти има въ свѣта на любовьта.
Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта.
Много малко артисти има въ свѣта на любовьта.
Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири?
към беседата >>
Започнахте съ едно колебание.
Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи.
Започнахте съ едно колебание.
Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката.
към беседата >>
Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ.
Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта.
Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ.
Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“.
към беседата >>
Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно.
Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание.
Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно.
Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ.
към беседата >>
Той свири на хората.
Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ.
Той свири на хората.
Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска.
към беседата >>
Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ.
Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно.
Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ.
Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости.
към беседата >>
Никой не може да свири, както Христа.
Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората.
Никой не може да свири, както Христа.
Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила.
към беседата >>
Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ.
Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ.
Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ.
Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость.
към беседата >>
Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета.
Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа.
Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета.
Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ.
към беседата >>
Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ.
Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ.
Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ.
Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“.
към беседата >>
Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири?
Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета.
Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири?
Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“.
към беседата >>
Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката.
Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ.
Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката.
Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето.
към беседата >>
Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“.
Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири?
Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“.
Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти.
към беседата >>
Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ.
Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката.
Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ.
Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“.
към беседата >>
Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска.
Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“.
Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска.
И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“.
към беседата >>
Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости.
Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ.
Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости.
Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ.
към беседата >>
И го изсвири по всичкитѣ правила.
Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска.
И го изсвири по всичкитѣ правила.
Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо?
към беседата >>
Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость.
Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости.
Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость.
Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ. Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“.
към беседата >>
Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ.
Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила.
Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ.
Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ.
към беседата >>
Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“.
Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость.
Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“.
Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ. Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“. Този епитетъ е на мѣсто.
към беседата >>
Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“.
Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ.
Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“.
Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ.
към беседата >>
Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето.
Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“.
Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето.
Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ. Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“. Този епитетъ е на мѣсто. Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества.
към беседата >>
Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти.
Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“.
Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти.
Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“.
към беседата >>
Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“.
Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето.
Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“.
Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ. Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“. Този епитетъ е на мѣсто. Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества.
към беседата >>
Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“.
Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти.
Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“.
Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори.
към беседата >>
Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ.
Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“.
Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ.
Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“. Този епитетъ е на мѣсто. Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества.
към беседата >>
Кое сърдце не гори най-първо?
И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“.
Кое сърдце не гори най-първо?
Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“.
към беседата >>
Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“.
Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ.
Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“.
Този епитетъ е на мѣсто. Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества.
към беседата >>
Всички сърдца горятъ.
Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо?
Всички сърдца горятъ.
Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си.
към беседата >>
Този епитетъ е на мѣсто.
Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ. Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“.
Този епитетъ е на мѣсто.
Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества.
към беседата >>
Безъ горение не може да има животъ.
Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ.
Безъ горение не може да има животъ.
Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си. Всѣки така мисли.
към беседата >>
Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества.
Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ. Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“. Този епитетъ е на мѣсто.
Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества.
към беседата >>
Казва: „Сърдцето ми гори“.
Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ.
Казва: „Сърдцето ми гори“.
Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си. Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право.
към беседата >>
Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ.
Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ.
Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность. Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть. Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ. Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша. Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ.
към беседата >>
Радвамъ се, че сърдцето ти гори.
Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“.
Радвамъ се, че сърдцето ти гори.
Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си. Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта.
към беседата >>
Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность.
Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ.
Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность.
Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть. Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ. Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша. Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ. Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ.
към беседата >>
Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“.
Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори.
Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“.
Правъ си. Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ?
към беседата >>
Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть.
Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ. Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность.
Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть.
Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ. Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша. Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ. Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ. Нѣма да имашъ никакви постижения.
към беседата >>
Правъ си.
Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“.
Правъ си.
Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има.
към беседата >>
Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ.
Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ. Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность. Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть.
Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ.
Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша. Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ. Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ. Нѣма да имашъ никакви постижения.
към беседата >>
Всѣки така мисли.
Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си.
Всѣки така мисли.
Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно.
към беседата >>
Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша.
Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ. Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность. Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть. Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ.
Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша.
Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ. Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ. Нѣма да имашъ никакви постижения.
към беседата >>
Ти споредъ както съзнавашъ, е право.
Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си. Всѣки така мисли.
Ти споредъ както съзнавашъ, е право.
Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава.
към беседата >>
Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ.
Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ. Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность. Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть. Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ. Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша.
Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ.
Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ. Нѣма да имашъ никакви постижения.
към беседата >>
Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта.
Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си. Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право.
Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта.
Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава. Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма.
към беседата >>
Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ.
Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность. Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть. Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ. Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша. Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ.
Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ.
Нѣма да имашъ никакви постижения.
към беседата >>
Азъ какво разбирамъ?
Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си. Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта.
Азъ какво разбирамъ?
Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава. Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма. Всичко е абсолютно чисто.
към беседата >>
Нѣма да имашъ никакви постижения.
Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть. Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ. Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша. Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ. Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ.
Нѣма да имашъ никакви постижения.
към беседата >>
Изкуствено горение има.
Правъ си. Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ?
Изкуствено горение има.
Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава. Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция.
към беседата >>
Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото.
Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото.
Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си. Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не. Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие. Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка. Какво може да излѣзе отъ него?
към беседата >>
Въ любовьта горението е пълно.
Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има.
Въ любовьта горението е пълно.
Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава. Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция.
към беседата >>
Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си.
Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото.
Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си.
Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не. Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие. Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка. Какво може да излѣзе отъ него? Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби.
към беседата >>
Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава.
Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно.
Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава.
Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция.
към беседата >>
Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не.
Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото. Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си.
Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не.
Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие. Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка. Какво може да излѣзе отъ него? Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби. Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо.
към беседата >>
Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма.
Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава.
Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма.
Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция.
към беседата >>
Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие.
Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото. Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си. Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не.
Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие.
Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка. Какво може да излѣзе отъ него? Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби. Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо. Има хора, на които умътъ е силенъ, и тѣлото, и чувствата сѫ слаби.
към беседата >>
Всичко е абсолютно чисто.
Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава. Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма.
Всичко е абсолютно чисто.
Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция.
към беседата >>
Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка.
Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото. Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си. Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не. Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие.
Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка.
Какво може да излѣзе отъ него? Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби. Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо. Има хора, на които умътъ е силенъ, и тѣлото, и чувствата сѫ слаби. Ние разбираме единъ силенъ човѣкъ, на когото и тѣлото е силно, и чувствата сѫ силни, и умътъ е силенъ.
към беседата >>
Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция.
Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава. Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма. Всичко е абсолютно чисто.
Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция.
към беседата >>
Какво може да излѣзе отъ него?
Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото. Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си. Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не. Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие. Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка.
Какво може да излѣзе отъ него?
Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби. Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо. Има хора, на които умътъ е силенъ, и тѣлото, и чувствата сѫ слаби. Ние разбираме единъ силенъ човѣкъ, на когото и тѣлото е силно, и чувствата сѫ силни, и умътъ е силенъ. Разбираме, че тѣлото е здраво, и сърдцето е здраво, и умътъ е здравъ.
към беседата >>
Казвамъ: Докато туй понятие въ васъ не го задържите, новата култура не може да дойде.
Казвамъ: Докато туй понятие въ васъ не го задържите, новата култура не може да дойде.
Въ любовьта нѣщата моментално се възприематъ. Да допуснемъ, че имате една бучка захарь и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захарь ще стопи, но може да улесните процеса, намѣсто въ устата, да се стопи въ вода. Тъй разтопената захарь нѣма отведнажъ да я глътнете. Първото нѣщо, съ което хората се осакащатъ на физическото поле е, че тѣ иматъ желание винаги да ядатъ много бързо.
към беседата >>
Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби.
Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си. Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не. Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие. Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка. Какво може да излѣзе отъ него?
Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби.
Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо. Има хора, на които умътъ е силенъ, и тѣлото, и чувствата сѫ слаби. Ние разбираме единъ силенъ човѣкъ, на когото и тѣлото е силно, и чувствата сѫ силни, и умътъ е силенъ. Разбираме, че тѣлото е здраво, и сърдцето е здраво, и умътъ е здравъ. Подъ думата „здраво“ разбираме, когато сърдцето функционира правилно.
към беседата >>
Въ любовьта нѣщата моментално се възприематъ.
Казвамъ: Докато туй понятие въ васъ не го задържите, новата култура не може да дойде.
Въ любовьта нѣщата моментално се възприематъ.
Да допуснемъ, че имате една бучка захарь и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захарь ще стопи, но може да улесните процеса, намѣсто въ устата, да се стопи въ вода. Тъй разтопената захарь нѣма отведнажъ да я глътнете. Първото нѣщо, съ което хората се осакащатъ на физическото поле е, че тѣ иматъ желание винаги да ядатъ много бързо. Нѣкои ядатъ много медлено, но нѣкои ядатъ много бързо.
към беседата >>
Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо.
Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не. Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие. Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка. Какво може да излѣзе отъ него? Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби.
Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо.
Има хора, на които умътъ е силенъ, и тѣлото, и чувствата сѫ слаби. Ние разбираме единъ силенъ човѣкъ, на когото и тѣлото е силно, и чувствата сѫ силни, и умътъ е силенъ. Разбираме, че тѣлото е здраво, и сърдцето е здраво, и умътъ е здравъ. Подъ думата „здраво“ разбираме, когато сърдцето функционира правилно. Въ правилното функциониране човѣкъ не се пресиля (въ) работата.
към беседата >>
Да допуснемъ, че имате една бучка захарь и я турите на езика си, тя се стопява.
Казвамъ: Докато туй понятие въ васъ не го задържите, новата култура не може да дойде. Въ любовьта нѣщата моментално се възприематъ.
Да допуснемъ, че имате една бучка захарь и я турите на езика си, тя се стопява.
Тази бучка захарь ще стопи, но може да улесните процеса, намѣсто въ устата, да се стопи въ вода. Тъй разтопената захарь нѣма отведнажъ да я глътнете. Първото нѣщо, съ което хората се осакащатъ на физическото поле е, че тѣ иматъ желание винаги да ядатъ много бързо. Нѣкои ядатъ много медлено, но нѣкои ядатъ много бързо. За да сдъвчишъ храната си, изискватъ се опредѣлено количество трептения.
към беседата >>
Някой, като се уплаши, никак не може да върви.
(втори вариант)
То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо. Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката. Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш.
Някой, като се уплаши, никак не може да върви.
Някой, като се уплаши, като заек бяга.
към втори вариант >>
Постоянно трябва Камила Русо да дава концерти, по един в седмицата.
(втори вариант)
Когато дойде любовта, ние сме готови на всичко. Като дойде любовта, готови сме на всички жертви. Когато си замине, пак се втвърдим.
Постоянно трябва Камила Русо да дава концерти, по един в седмицата.
към втори вариант >>
Някой, като се уплаши, като заек бяга.
(втори вариант)
Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо. Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката. Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш. Някой, като се уплаши, никак не може да върви.
Някой, като се уплаши, като заек бяга.
към втори вариант >>
Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл.
(втори вариант)
Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл.
И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място. Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място. Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи.
към втори вариант >>
Та казваме: „Правият път”.
(втори вариант)
Та казваме: „Правият път”.
в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце. То е религия. Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно. Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият.
към втори вариант >>
И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място.
(втори вариант)
Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл.
И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място.
Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място. Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е.
към втори вариант >>
в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце.
(втори вариант)
Та казваме: „Правият път”.
в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце.
То е религия. Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно. Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин.
към втори вариант >>
Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място.
(втори вариант)
Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл. И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място.
Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място.
Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума.
към втори вариант >>
То е религия.
(втори вариант)
Та казваме: „Правият път”. в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце.
То е религия.
Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно. Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса.
към втори вариант >>
Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място.
(втори вариант)
Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл. И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място. Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място.
Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място.
Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес.
към втори вариант >>
Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно.
(втори вариант)
Та казваме: „Правият път”. в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце. То е религия.
Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно.
Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце.
към втори вариант >>
Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка.
(втори вариант)
Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл. И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място. Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място. Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място.
Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка.
После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви.
към втори вариант >>
Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин.
(втори вариант)
Та казваме: „Правият път”. в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце. То е религия. Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно.
Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин.
Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър.
към втори вариант >>
После тия ноти към коя гама* спадат да определи.
(втори вариант)
Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл. И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място. Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място. Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка.
После тия ноти към коя гама* спадат да определи.
Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум.
към втори вариант >>
Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият.
(втори вариант)
Та казваме: „Правият път”. в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце. То е религия. Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно. Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин.
Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият.
Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто.
към втори вариант >>
Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е.
(втори вариант)
И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място. Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място. Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи.
Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е.
Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония.
към втори вариант >>
Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин.
(втори вариант)
в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце. То е религия. Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно. Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият.
Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин.
Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите.
към втори вариант >>
Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума.
(втори вариант)
Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място. Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е.
Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума.
Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото.
към втори вариант >>
Има различие в пулса.
(втори вариант)
То е религия. Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно. Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин.
Има различие в пулса.
Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето.
към втори вариант >>
Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес.
(втори вариант)
Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума.
Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес.
Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес.
към втори вариант >>
Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце.
(втори вариант)
Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно. Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса.
Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце.
в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние.
към втори вариант >>
Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви.
(втори вариант)
Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес.
Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви.
в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого.
към втори вариант >>
в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър.
(втори вариант)
Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце.
в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър.
Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние.
към втори вариант >>
в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум.
(втори вариант)
После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви.
в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум.
Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш.
към втори вариант >>
Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто.
(втори вариант)
Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър.
Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто.
Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите.
към втори вариант >>
Те съставят съвременната хармония.
(втори вариант)
Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум.
Те съставят съвременната хармония.
Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля.
към втори вариант >>
Когато ставаш лош, пак се различават ударите.
(втори вариант)
Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто.
Когато ставаш лош, пак се различават ударите.
От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа.
към втори вариант >>
Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото.
(втори вариант)
Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония.
Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото.
Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш.
към втори вариант >>
От степента на погрешка се различават ударите на сърцето.
(втори вариант)
Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите.
От степента на погрешка се различават ударите на сърцето.
Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов.
към втори вариант >>
Това не е един прост процес.
(втори вариант)
Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото.
Това не е един прост процес.
Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал.
към втори вариант >>
Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние.
(втори вариант)
Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето.
Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние.
За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена.
към втори вариант >>
Говорите за любовта, да обичаш някого.
(втори вариант)
Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес.
Говорите за любовта, да обичаш някого.
Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”.
към втори вариант >>
За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние.
(втори вариант)
в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние.
За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние.
Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол.
към втори вариант >>
Да обичаш някого, трябва да се проявиш.
(втори вариант)
в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого.
Да обичаш някого, трябва да се проявиш.
Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание.
към втори вариант >>
Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите.
(втори вариант)
Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние.
Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите.
Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя?
към втори вариант >>
Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля.
(втори вариант)
Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш.
Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля.
Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял.
към втори вариант >>
Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа.
(втори вариант)
Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите.
Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа.
Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера.
към втори вариант >>
Ти ще се проявиш, като обичаш.
(втори вариант)
Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля.
Ти ще се проявиш, като обичаш.
Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума.
към втори вариант >>
Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов.
(втори вариант)
От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа.
Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов.
Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа.
към втори вариант >>
Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал.
(втори вариант)
Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш.
Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал.
Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат.
към втори вариант >>
Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена.
(втори вариант)
Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов.
Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена.
Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи.
към втори вариант >>
Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”.
(втори вариант)
Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал.
Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”.
Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо.
към втори вариант >>
Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол.
(втори вариант)
За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена.
Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол.
Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш.
към втори вариант >>
Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание.
(втори вариант)
Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”.
Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание.
Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов.
към втори вариант >>
Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя?
(втори вариант)
Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол.
Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя?
Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта.
към втори вариант >>
Като вдъхнал диханието – оживял.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание.
Като вдъхнал диханието – оживял.
Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов. Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него.
към втори вариант >>
Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера.
(втори вариант)
Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя?
Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера.
Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука.
към втори вариант >>
Диханието подразбира любовта на ума.
(втори вариант)
Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял.
Диханието подразбира любовта на ума.
Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов. Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него. Трябва да разбираме човешкото развитие.
към втори вариант >>
Като я туря, като размия любовта – става супа.
(втори вариант)
Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера.
Като я туря, като размия любовта – става супа.
Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим.
към втори вариант >>
Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат.
(втори вариант)
Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума.
Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат.
Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов. Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него. Трябва да разбираме човешкото развитие. Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.
към втори вариант >>
Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи.
(втори вариант)
Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа.
Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи.
Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави.
към втори вариант >>
Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат.
Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо.
И Адам почувствува в себе си Божията любов. Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него. Трябва да разбираме човешкото развитие. Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.
към втори вариант >>
Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш.
(втори вариант)
Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи.
Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш.
Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети.
към втори вариант >>
И Адам почувствува в себе си Божията любов.
(втори вариант)
Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо.
И Адам почувствува в себе си Божията любов.
Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него. Трябва да разбираме човешкото развитие. Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.
към втори вариант >>
Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта.
(втори вариант)
Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш.
Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта.
Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират.
към втори вариант >>
Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него.
(втори вариант)
Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов.
Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него.
Трябва да разбираме човешкото развитие. Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.
към втори вариант >>
Любовта не търпи никаква поука.
(втори вариант)
Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта.
Любовта не търпи никаква поука.
Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш.
към втори вариант >>
Трябва да разбираме човешкото развитие.
(втори вариант)
Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов. Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него.
Трябва да разбираме човешкото развитие.
Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.
към втори вариант >>
Ние грешим.
(втори вариант)
Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука.
Ние грешим.
Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш.
към втори вариант >>
Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.
(втори вариант)
Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов. Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него. Трябва да разбираме човешкото развитие.
Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.
към втори вариант >>
Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави.
(втори вариант)
Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим.
Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави.
А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”.
към втори вариант >>
Сега аз не ви говоря да стане(те) съвършени.
(втори вариант)
Сега аз не ви говоря да стане(те) съвършени.
Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот. “Бъдете съвършени”. Непреривно* е туй. Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени?
към втори вариант >>
А пък любовта никак не обича да й дават съвети.
(втори вариант)
Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави.
А пък любовта никак не обича да й дават съвети.
Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата.
към втори вариант >>
Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот.
(втори вариант)
Сега аз не ви говоря да стане(те) съвършени.
Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот.
“Бъдете съвършени”. Непреривно* е туй. Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени? ” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре.
към втори вариант >>
Тя няма време да я морализират.
(втори вариант)
Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети.
Тя няма време да я морализират.
Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”.
към втори вариант >>
“Бъдете съвършени”.
(втори вариант)
Сега аз не ви говоря да стане(те) съвършени. Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот.
“Бъдете съвършени”.
Непреривно* е туй. Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени? ” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам?
към втори вариант >>
Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш.
(втори вариант)
Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират.
Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш.
Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”?
към втори вариант >>
Непреривно* е туй.
(втори вариант)
Сега аз не ви говоря да стане(те) съвършени. Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот. “Бъдете съвършени”.
Непреривно* е туй.
Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени? ” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам? ” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел.
към втори вариант >>
Ти искаш да я спреш.
(втори вариант)
Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш.
Ти искаш да я спреш.
Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа.
към втори вариант >>
Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство.
(втори вариант)
Сега аз не ви говоря да стане(те) съвършени. Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот. “Бъдете съвършени”. Непреривно* е туй.
Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство.
Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени? ” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам? ” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате?
към втори вариант >>
Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”.
(втори вариант)
Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш.
Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”.
Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно.
към втори вариант >>
Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени?
(втори вариант)
Сега аз не ви говоря да стане(те) съвършени. Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот. “Бъдете съвършени”. Непреривно* е туй. Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство.
Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени?
” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам? ” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде.
към втори вариант >>
Ако съм милиардер, какво ще направя?
(втори вариант)
Ако съм милиардер, какво ще направя?
Ако вие имате една свещ, какво ще направите? Да дадете конкретно определение. Или ако сте милиардер, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите?
към втори вариант >>
Тя си върви по работата.
(втори вариант)
А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”.
Тя си върви по работата.
Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб.
към втори вариант >>
” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре.
(втори вариант)
Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот. “Бъдете съвършени”. Непреривно* е туй. Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени?
” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре.
Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам? ” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей.
към втори вариант >>
Ако вие имате една свещ, какво ще направите?
(втори вариант)
Ако съм милиардер, какво ще направя?
Ако вие имате една свещ, какво ще направите?
Да дадете конкретно определение. Или ако сте милиардер, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети.
към втори вариант >>
Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”.
(втори вариант)
Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата.
Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”.
Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия.
към втори вариант >>
Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам?
(втори вариант)
“Бъдете съвършени”. Непреривно* е туй. Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени? ” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре.
Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам?
” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш.
към втори вариант >>
Да дадете конкретно определение.
(втори вариант)
Ако съм милиардер, какво ще направя? Ако вие имате една свещ, какво ще направите?
Да дадете конкретно определение.
Или ако сте милиардер, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си?
към втори вариант >>
Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”?
(втори вариант)
Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”.
Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”?
Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш.
към втори вариант >>
” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел.
(втори вариант)
Непреривно* е туй. Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени? ” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам?
” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел.
Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея.
към втори вариант >>
Или ако сте милиардер, какво ще направите?
(втори вариант)
Ако съм милиардер, какво ще направя? Ако вие имате една свещ, какво ще направите? Да дадете конкретно определение.
Или ако сте милиардер, какво ще направите?
Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети.
към втори вариант >>
Нямате една ясна представа.
(втори вариант)
Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”?
Нямате една ясна представа.
Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал.
към втори вариант >>
Учудвате се, с какво ще се занимавате?
(втори вариант)
Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени? ” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам? ” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел.
Учудвате се, с какво ще се занимавате?
от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам.
към втори вариант >>
Вие мислите, че много може да направите.
(втори вариант)
Ако съм милиардер, какво ще направя? Ако вие имате една свещ, какво ще направите? Да дадете конкретно определение. Или ако сте милиардер, какво ще направите?
Вие мислите, че много може да направите.
Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света.
към втори вариант >>
Че аз разбирам много конкретно.
(втори вариант)
Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа.
Че аз разбирам много конкретно.
Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична.
към втори вариант >>
от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде.
(втори вариант)
Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени? ” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам? ” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате?
от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде.
Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей.
към втори вариант >>
Но ако имате една свещ, какво ще направите?
(втори вариант)
Ако съм милиардер, какво ще направя? Ако вие имате една свещ, какво ще направите? Да дадете конкретно определение. Или ако сте милиардер, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите.
Но ако имате една свещ, какво ще направите?
Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът.
към втори вариант >>
Казвам: Ти не ми даваш хляб.
(втори вариант)
Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно.
Казвам: Ти не ми даваш хляб.
Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели.
към втори вариант >>
Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей.
(втори вариант)
” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам? ” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде.
Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей.
Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма.
към втори вариант >>
Ще запалите свещта да ви свети.
(втори вариант)
Ако вие имате една свещ, какво ще направите? Да дадете конкретно определение. Или ако сте милиардер, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите?
Ще запалите свещта да ви свети.
Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни.
към втори вариант >>
Дал ми човекът една филия.
(втори вариант)
Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб.
Дал ми човекът една филия.
Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава.
към втори вариант >>
Ако не разбираш, ти ще слизаш.
(втори вариант)
Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам? ” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей.
Ако не разбираш, ти ще слизаш.
Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове.
към втори вариант >>
Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си?
(втори вариант)
Да дадете конкретно определение. Или ако сте милиардер, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети.
Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си?
Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас.
към втори вариант >>
Казвам: Много малко ми даваш.
(втори вариант)
Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия.
Казвам: Много малко ми даваш.
Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава. Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.
към втори вариант >>
Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея.
(втори вариант)
” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш.
Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея.
Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове.
към втори вариант >>
Ще запалиш този ум най-първо да ти свети.
(втори вариант)
Или ако сте милиардер, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си?
Ще запалиш този ум най-първо да ти свети.
Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас. Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство.
към втори вариант >>
Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал.
(втори вариант)
Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш.
Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал.
Любовта е магична. Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава. Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.
към втори вариант >>
Ето аз какво разбирам.
(втори вариант)
Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея.
Ето аз какво разбирам.
Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят.
към втори вариант >>
Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света.
(втори вариант)
Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети.
Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света.
Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас. Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство. Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк".
към втори вариант >>
Любовта е магична.
(втори вариант)
Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал.
Любовта е магична.
Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава. Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.
към втори вариант >>
Ти посаждаш една семка, тя е един червей.
(втори вариант)
от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам.
Ти посаждаш една семка, тя е един червей.
Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове.
към втори вариант >>
Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът.
(втори вариант)
Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света.
Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът.
Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас. Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство. Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк". Казват: "Искаш ли човешка култура?
към втори вариант >>
Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели.
(втори вариант)
Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична.
Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели.
Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава. Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.
към втори вариант >>
Нищо почти няма.
(втори вариант)
Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей.
Нищо почти няма.
Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи.
към втори вариант >>
Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни.
(втори вариант)
Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът.
Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни.
Нито едно същество няма нужда от вас. Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство. Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк". Казват: "Искаш ли човешка култура? " Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като вълк".
към втори вариант >>
Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава.
(втори вариант)
Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели.
Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава.
Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.
към втори вариант >>
Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове.
(втори вариант)
Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма.
Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове.
в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи?
към втори вариант >>
Нито едно същество няма нужда от вас.
(втори вариант)
Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни.
Нито едно същество няма нужда от вас.
Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство. Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк". Казват: "Искаш ли човешка култура? " Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като вълк".
към втори вариант >>
Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.
(втори вариант)
Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава.
Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.
към втори вариант >>
в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове.
(втори вариант)
Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове.
в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове.
Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи? ” Господ ги създаде.
към втори вариант >>
Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство.
(втори вариант)
Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас.
Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство.
Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк". Казват: "Искаш ли човешка култура? " Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като вълк".
към втори вариант >>
Най-първо вие седите и се съмнявате в Бога.
(втори вариант)
Най-първо вие седите и се съмнявате в Бога.
Някой път вас ви е страх от Господа. Като се молите, охранявате се. “Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере. Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши.
към втори вариант >>
Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят.
(втори вариант)
Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове.
Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят.
Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи? ” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята.
към втори вариант >>
Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк".
(втори вариант)
Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас. Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство.
Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк".
Казват: "Искаш ли човешка култура? " Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като вълк".
към втори вариант >>
Някой път вас ви е страх от Господа.
(втори вариант)
Най-първо вие седите и се съмнявате в Бога.
Някой път вас ви е страх от Господа.
Като се молите, охранявате се. “Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере. Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал.
към втори вариант >>
Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове.
(втори вариант)
Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят.
Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове.
Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи? ” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение.
към втори вариант >>
Казват: "Искаш ли човешка култура?
(втори вариант)
Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас. Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство. Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк".
Казват: "Искаш ли човешка култура?
" Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като вълк".
към втори вариант >>
Като се молите, охранявате се.
(втори вариант)
Най-първо вие седите и се съмнявате в Бога. Някой път вас ви е страх от Господа.
Като се молите, охранявате се.
“Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере. Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си.
към втори вариант >>
Така седи.
(втори вариант)
Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове.
Така седи.
Казвате: „Защо са тия червеи? ” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата.
към втори вариант >>
" Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като вълк".
(втори вариант)
Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас. Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство. Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк". Казват: "Искаш ли човешка култура?
" Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като вълк".
към втори вариант >>
“Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере.
(втори вариант)
Най-първо вие седите и се съмнявате в Бога. Някой път вас ви е страх от Господа. Като се молите, охранявате се.
“Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере.
Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме.
към втори вариант >>
Казвате: „Защо са тия червеи?
(втори вариант)
Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи.
Казвате: „Защо са тия червеи?
” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки?
към втори вариант >>
Сега имате понятие за прав и крив път.
(втори вариант)
Сега имате понятие за прав и крив път.
Каква е разликата? Единият път е надолу, другият път е нагоре. (В оригинала липсва рисунката). Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път.
към втори вариант >>
Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев.
(втори вариант)
Най-първо вие седите и се съмнявате в Бога. Някой път вас ви е страх от Господа. Като се молите, охранявате се. “Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере.
Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев.
Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси.
към втори вариант >>
” Господ ги създаде.
(втори вариант)
в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи?
” Господ ги създаде.
в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки? ” За работа.
към втори вариант >>
Каква е разликата?
(втори вариант)
Сега имате понятие за прав и крив път.
Каква е разликата?
Единият път е надолу, другият път е нагоре. (В оригинала липсва рисунката). Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш.
към втори вариант >>
Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши.
(втори вариант)
Най-първо вие седите и се съмнявате в Бога. Някой път вас ви е страх от Господа. Като се молите, охранявате се. “Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере. Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев.
Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши.
Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме.
към втори вариант >>
в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята.
(втори вариант)
Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи? ” Господ ги създаде.
в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята.
Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки? ” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей.
към втори вариант >>
Единият път е надолу, другият път е нагоре.
(втори вариант)
Сега имате понятие за прав и крив път. Каква е разликата?
Единият път е надолу, другият път е нагоре.
(В оригинала липсва рисунката). Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш.
към втори вариант >>
Десет години му слугувал.
(втори вариант)
Някой път вас ви е страх от Господа. Като се молите, охранявате се. “Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере. Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши.
Десет години му слугувал.
Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял.
към втори вариант >>
Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение.
(втори вариант)
Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи? ” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята.
Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение.
Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки? ” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”.
към втори вариант >>
(В оригинала липсва рисунката).
(втори вариант)
Сега имате понятие за прав и крив път. Каква е разликата? Единият път е надолу, другият път е нагоре.
(В оригинала липсва рисунката).
Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”.
към втори вариант >>
Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си.
(втори вариант)
Като се молите, охранявате се. “Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере. Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал.
Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си.
Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград.
към втори вариант >>
Сега трябва нови възгледи на нещата.
(втори вариант)
Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи? ” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение.
Сега трябва нови възгледи на нещата.
Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки? ” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга.
към втори вариант >>
Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път.
(втори вариант)
Сега имате понятие за прав и крив път. Каква е разликата? Единият път е надолу, другият път е нагоре. (В оригинала липсва рисунката).
Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път.
Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас?
към втори вариант >>
Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме.
(втори вариант)
“Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере. Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си.
Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме.
Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата.
към втори вариант >>
Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки?
(втори вариант)
Казвате: „Защо са тия червеи? ” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата.
Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки?
” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”.
към втори вариант >>
Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път.
(втори вариант)
Сега имате понятие за прав и крив път. Каква е разликата? Единият път е надолу, другият път е нагоре. (В оригинала липсва рисунката). Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път.
Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път.
Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта.
към втори вариант >>
Ако не дойде навреме, щял да го обеси.
(втори вариант)
Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме.
Ако не дойде навреме, щял да го обеси.
Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон.
към втори вариант >>
” За работа.
(втори вариант)
” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки?
” За работа.
Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”.
към втори вариант >>
Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш.
(втори вариант)
Каква е разликата? Единият път е надолу, другият път е нагоре. (В оригинала липсва рисунката). Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път.
Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш.
Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите?
към втори вариант >>
Обещал той да се върне навреме.
(втори вариант)
Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси.
Обещал той да се върне навреме.
Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях.
към втори вариант >>
Всеки ден имате да помогнете на един червей.
(втори вариант)
в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки? ” За работа.
Всеки ден имате да помогнете на един червей.
Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”. Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния.
към втори вариант >>
Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш.
(втори вариант)
Единият път е надолу, другият път е нагоре. (В оригинала липсва рисунката). Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш.
Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш.
Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта.
към втори вариант >>
Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял.
(втори вариант)
Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме.
Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял.
Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”.
към втори вариант >>
Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”.
(втори вариант)
Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки? ” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей.
Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”.
Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”. Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния. Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората?
към втори вариант >>
Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”.
(втори вариант)
(В оригинала липсва рисунката). Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш.
Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”.
Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път?
към втори вариант >>
Не може да стигне навреме в Цариград.
(втори вариант)
Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял.
Не може да стигне навреме в Цариград.
Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”. Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра?
към втори вариант >>
Да ви не дотяга.
(втори вариант)
Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки? ” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”.
Да ви не дотяга.
Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”. Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния. Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората? в положението на червеи.
към втори вариант >>
Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас?
(втори вариант)
Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”.
Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас?
Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво.
към втори вариант >>
Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата.
(втори вариант)
Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград.
Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата.
Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”. Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра? ” Работата станала лоша.
към втори вариант >>
Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”.
(втори вариант)
Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки? ” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга.
Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”.
Значи, нарича го “червей”. Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния. Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората? в положението на червеи. Всеки един червей трябва да има някой да му помага.
към втори вариант >>
Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта.
(втори вариант)
Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас?
Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта.
Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи.
към втори вариант >>
Мислел си да се намери някой кон.
(втори вариант)
Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата.
Мислел си да се намери някой кон.
Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”. Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра? ” Работата станала лоша. Освен, че конят не дошъл той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към втори вариант >>
Значи, нарича го “червей”.
(втори вариант)
” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”.
Значи, нарича го “червей”.
Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния. Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората? в положението на червеи. Всеки един червей трябва да има някой да му помага.
към втори вариант >>
Какво може да направите?
(втори вариант)
Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта.
Какво може да направите?
Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими.
към втори вариант >>
Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях.
(втори вариант)
Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон.
Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях.
Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”. Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра? ” Работата станала лоша. Освен, че конят не дошъл той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към втори вариант >>
Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния.
(втори вариант)
Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”.
Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния.
Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората? в положението на червеи. Всеки един червей трябва да има някой да му помага.
към втори вариант >>
Вие, и без туй, може да си запалите свещта.
(втори вариант)
Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите?
Вие, и без туй, може да си запалите свещта.
След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”.
към втори вариант >>
Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”.
(втори вариант)
Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях.
Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”.
Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра? ” Работата станала лоша. Освен, че конят не дошъл той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към втори вариант >>
Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората?
(втори вариант)
Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”. Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния.
Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората?
в положението на червеи. Всеки един червей трябва да има някой да му помага.
към втори вариант >>
След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път?
(втори вариант)
Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта.
След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път?
Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима.
към втори вариант >>
Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра?
(втори вариант)
Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”.
Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра?
” Работата станала лоша. Освен, че конят не дошъл той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към втори вариант >>
в положението на червеи.
(втори вариант)
Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”. Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния. Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората?
в положението на червеи.
Всеки един червей трябва да има някой да му помага.
към втори вариант >>
Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво.
(втори вариант)
Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път?
Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво.
Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите.
към втори вариант >>
” Работата станала лоша.
(втори вариант)
Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”. Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра?
” Работата станала лоша.
Освен, че конят не дошъл той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към втори вариант >>
Всеки един червей трябва да има някой да му помага.
(втори вариант)
Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”. Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния. Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората? в положението на червеи.
Всеки един червей трябва да има някой да му помага.
към втори вариант >>
Гледайте да не димят тези свещи.
(втори вариант)
Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво.
Гледайте да не димят тези свещи.
Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница.
към втори вариант >>
Освен, че конят не дошъл той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
(втори вариант)
Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”. Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра? ” Работата станала лоша.
Освен, че конят не дошъл той да се качи, но и кончето се качило на врата му.
към втори вариант >>
Сега аз ще ви попитам: Какво разбрахте и какво може да приложите?
(втори вариант)
Сега аз ще ви попитам: Какво разбрахте и какво може да приложите?
Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”. в дадения случай нещата са постижими. в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила. Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти.
към втори вариант >>
Тя, свещта, е направена да дими.
(втори вариант)
Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи.
Тя, свещта, е направена да дими.
Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури.
към втори вариант >>
Често вие, като говорите за любовта, натоварвате се с конче на врата.
(втори вариант)
Често вие, като говорите за любовта, натоварвате се с конче на врата.
Работата не върви. Когото обичате, съвет не му давайте. Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”.
(втори вариант)
Сега аз ще ви попитам: Какво разбрахте и какво може да приложите?
Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”.
в дадения случай нещата са постижими. в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила. Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото.
към втори вариант >>
Казва: „Твоята свещ дими”.
(втори вариант)
Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими.
Казва: „Твоята свещ дими”.
Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното.
към втори вариант >>
Работата не върви.
(втори вариант)
Често вие, като говорите за любовта, натоварвате се с конче на врата.
Работата не върви.
Когото обичате, съвет не му давайте. Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат.
към втори вариант >>
в дадения случай нещата са постижими.
(втори вариант)
Сега аз ще ви попитам: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”.
в дадения случай нещата са постижими.
в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила. Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури.
към втори вариант >>
Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима.
(втори вариант)
След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”.
Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима.
Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи.
към втори вариант >>
Когото обичате, съвет не му давайте.
(втори вариант)
Често вие, като говорите за любовта, натоварвате се с конче на врата. Работата не върви.
Когото обичате, съвет не му давайте.
Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана.
към втори вариант >>
в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила.
(втори вариант)
Сега аз ще ви попитам: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”. в дадения случай нещата са постижими.
в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила.
Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива.
към втори вариант >>
Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите.
(втори вариант)
Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима.
Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите.
Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката?
към втори вариант >>
Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание.
(втори вариант)
Често вие, като говорите за любовта, натоварвате се с конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съвет не му давайте.
Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание.
Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са.
към втори вариант >>
Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат.
(втори вариант)
Сега аз ще ви попитам: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”. в дадения случай нещата са постижими. в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила.
Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат.
Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е.
към втори вариант >>
Вие накарате някого да направи баница.
(втори вариант)
Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите.
Вие накарате някого да направи баница.
Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката? Че си турил повече сол.
към втори вариант >>
Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка.
(втори вариант)
Често вие, като говорите за любовта, натоварвате се с конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съвет не му давайте. Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание.
Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка.
Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място.
към втори вариант >>
Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти.
(втори вариант)
Сега аз ще ви попитам: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”. в дадения случай нещата са постижими. в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила. Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат.
Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти.
Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е.
към втори вариант >>
Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури.
(втори вариант)
Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница.
Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури.
Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката? Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката?
към втори вариант >>
Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома.
(втори вариант)
Често вие, като говорите за любовта, натоварвате се с конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съвет не му давайте. Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка.
Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома.
Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ.
към втори вариант >>
Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”. в дадения случай нещата са постижими. в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила. Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти.
Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото.
Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе.
към втори вариант >>
Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното.
(втори вариант)
Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури.
Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното.
Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката? Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа.
към втори вариант >>
Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат.
(втори вариант)
Работата не върви. Когото обичате, съвет не му давайте. Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома.
Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат.
Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа?
към втори вариант >>
Аз употребявам фигури.
(втори вариант)
в дадения случай нещата са постижими. в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила. Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото.
Аз употребявам фигури.
Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат.
към втори вариант >>
Тя солена се не яде, дори горчи.
(втори вариант)
Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното.
Тя солена се не яде, дори горчи.
Къде е погрешката? Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака.
към втори вариант >>
Този начин, оставете го настрана.
(втори вариант)
Когото обичате, съвет не му давайте. Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат.
Този начин, оставете го настрана.
Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него.
към втори вариант >>
Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива.
(втори вариант)
в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила. Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури.
Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива.
от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат. Реално е туй, което човек опитва.
към втори вариант >>
Къде е погрешката?
(втори вариант)
Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи.
Къде е погрешката?
Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва.
към втори вариант >>
Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са.
(втори вариант)
Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана.
Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са.
В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”.
към втори вариант >>
от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е.
(втори вариант)
Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива.
от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е.
Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат. Реално е туй, което човек опитва. Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното.
към втори вариант >>
Че си турил повече сол.
(втори вариант)
Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката?
Че си турил повече сол.
Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана?
към втори вариант >>
В любовта всичките бележки, които правите, не са на място.
(втори вариант)
Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са.
В любовта всичките бележки, които правите, не са на място.
Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него.
към втори вариант >>
Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е.
(втори вариант)
Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е.
Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е.
Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат. Реално е туй, което човек опитва. Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното. от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана.
към втори вариант >>
Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката?
(втори вариант)
Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката? Че си турил повече сол.
Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката?
Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана? ” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”.
към втори вариант >>
Разправяте, че в любовта е Господ.
(втори вариант)
Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място.
Разправяте, че в любовта е Господ.
Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”.
към втори вариант >>
Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе.
(втори вариант)
Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е.
Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе.
Всички неща трябва да се опитат. Реално е туй, което човек опитва. Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното. от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана. Топлината, която можеш да задържиш в тялото си, то е полезното за тебе.
към втори вариант >>
Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа.
(втори вариант)
Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката? Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката?
Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа.
Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана? ” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така?
към втори вариант >>
Какъв съвет ще даваш на Господа?
(втори вариант)
Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ.
Какъв съвет ще даваш на Господа?
Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък.
към втори вариант >>
Всички неща трябва да се опитат.
(втори вариант)
Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе.
Всички неща трябва да се опитат.
Реално е туй, което човек опитва. Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното. от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана. Топлината, която можеш да задържиш в тялото си, то е полезното за тебе.
към втори вариант >>
Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака.
(втори вариант)
Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката? Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа.
Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака.
Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана? ” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така? ” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил.
към втори вариант >>
Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него.
(втори вариант)
Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа?
Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него.
“Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си.
към втори вариант >>
Реално е туй, което човек опитва.
(втори вариант)
Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат.
Реално е туй, което човек опитва.
Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното. от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана. Топлината, която можеш да задържиш в тялото си, то е полезното за тебе.
към втори вариант >>
Взема тояжка и започва да накуцва.
(втори вариант)
Къде е погрешката? Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака.
Взема тояжка и започва да накуцва.
Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана? ” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така? ” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил. Всеки го пита как е станала тази работа.
към втори вариант >>
“Господи, не става тъй, ти много му даваш”.
(втори вариант)
Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него.
“Господи, не става тъй, ти много му даваш”.
Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък.
към втори вариант >>
Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното.
(втори вариант)
от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат. Реално е туй, което човек опитва.
Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното.
от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана. Топлината, която можеш да задържиш в тялото си, то е полезното за тебе.
към втори вариант >>
Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана?
(втори вариант)
Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва.
Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана?
” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така? ” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил. Всеки го пита как е станала тази работа. Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал?
към втори вариант >>
Не давайте съвет на Господа, учете се от него.
(втори вариант)
В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”.
Не давайте съвет на Господа, учете се от него.
Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа.
към втори вариант >>
от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана.
(втори вариант)
Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат. Реално е туй, което човек опитва. Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното.
от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана.
Топлината, която можеш да задържиш в тялото си, то е полезното за тебе.
към втори вариант >>
” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”.
(втори вариант)
Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана?
” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”.
Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така? ” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил. Всеки го пита как е станала тази работа. Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал? ”
към втори вариант >>
Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”.
(втори вариант)
Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него.
Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”.
Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете.
към втори вариант >>
Топлината, която можеш да задържиш в тялото си, то е полезното за тебе.
(втори вариант)
Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат. Реално е туй, което човек опитва. Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното. от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана.
Топлината, която можеш да задържиш в тялото си, то е полезното за тебе.
към втори вариант >>
Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така?
(втори вариант)
Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана? ” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”.
Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така?
” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил. Всеки го пита как е станала тази работа. Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал? ”
към втори вариант >>
Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък.
(втори вариант)
Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”.
Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък.
Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига.
към втори вариант >>
Сега под думата “махар” аз разбирам – посаждане.
(втори вариант)
Сега под думата “махар” аз разбирам – посаждане.
“Бену” е изникване. в цялата песен имаме един процес. Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд.
към втори вариант >>
” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил.
(втори вариант)
Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана? ” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така?
” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил.
Всеки го пита как е станала тази работа. Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал? ”
към втори вариант >>
Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си.
(втори вариант)
Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък.
Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си.
И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма.
към втори вариант >>
“Бену” е изникване.
(втори вариант)
Сега под думата “махар” аз разбирам – посаждане.
“Бену” е изникване.
в цялата песен имаме един процес. Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод.
към втори вариант >>
Всеки го пита как е станала тази работа.
(втори вариант)
Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана? ” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така? ” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил.
Всеки го пита как е станала тази работа.
Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал? ”
към втори вариант >>
И тя обикна един момък.
(втори вариант)
“Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си.
И тя обикна един момък.
Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало.
към втори вариант >>
в цялата песен имаме един процес.
(втори вариант)
Сега под думата “махар” аз разбирам – посаждане. “Бену” е изникване.
в цялата песен имаме един процес.
Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод.
към втори вариант >>
Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал?
(втори вариант)
Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана? ” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така? ” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил. Всеки го пита как е станала тази работа.
Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал?
”
към втори вариант >>
Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа.
(втори вариант)
Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък.
Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа.
Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета.
към втори вариант >>
Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде?
(втори вариант)
Сега под думата “махар” аз разбирам – посаждане. “Бену” е изникване. в цялата песен имаме един процес.
Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде?
Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина.
към втори вариант >>
”
(втори вариант)
” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така? ” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил. Всеки го пита как е станала тази работа. Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал?
”
към втори вариант >>
Не се петнете.
(втори вариант)
Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа.
Не се петнете.
Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече.
към втори вариант >>
Какъвто плод даде, ще го ям.
(втори вариант)
Сега под думата “махар” аз разбирам – посаждане. “Бену” е изникване. в цялата песен имаме един процес. Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде?
Какъвто плод даде, ще го ям.
Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно.
към втори вариант >>
Имате числото 10, съпоставено с тия знаци: плюс – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на делението.
(втори вариант)
Имате числото 10, съпоставено с тия знаци: плюс – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на делението.
Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране.
към втори вариант >>
Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига.
(втори вариант)
Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете.
Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига.
Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече.
към втори вариант >>
Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд.
(втори вариант)
Сега под думата “махар” аз разбирам – посаждане. “Бену” е изникване. в цялата песен имаме един процес. Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям.
Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд.
Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката.
към втори вариант >>
Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен.
(втори вариант)
Имате числото 10, съпоставено с тия знаци: плюс – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на делението.
Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен.
Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение.
към втори вариант >>
Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма.
(втори вариант)
Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига.
Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма.
в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”.
към втори вариант >>
Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод.
(втори вариант)
“Бену” е изникване. в цялата песен имаме един процес. Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд.
Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод.
Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват.
към втори вариант >>
Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ?
(втори вариант)
Имате числото 10, съпоставено с тия знаци: плюс – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на делението. Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен.
Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ?
Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява.
към втори вариант >>
в любовта живеем, пак любов нямало.
(втори вариант)
И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма.
в любовта живеем, пак любов нямало.
Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат.
към втори вариант >>
Аз съм първият, който вкусва от този плод.
(втори вариант)
в цялата песен имаме един процес. Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод.
Аз съм първият, който вкусва от този плод.
Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен.
към втори вариант >>
Каква е разликата между събиране и умножение?
(втори вариант)
Имате числото 10, съпоставено с тия знаци: плюс – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на делението. Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ?
Каква е разликата между събиране и умножение?
Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането.
към втори вариант >>
Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета.
(втори вариант)
Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало.
Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета.
Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа.
към втори вариант >>
Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина.
(втори вариант)
Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод.
Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина.
Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е?
към втори вариант >>
Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж.
(втори вариант)
Имате числото 10, съпоставено с тия знаци: плюс – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на делението. Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение?
Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж.
Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо.
към втори вариант >>
Налееш вода, изтече.
(втори вариант)
Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета.
Налееш вода, изтече.
Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем.
към втори вариант >>
Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно.
(втори вариант)
Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина.
Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно.
Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е? ” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него.
към втори вариант >>
Ако ти работи един човек – то е събиране.
(втори вариант)
Имате числото 10, съпоставено с тия знаци: плюс – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на делението. Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж.
Ако ти работи един човек – то е събиране.
Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет.
към втори вариант >>
Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече.
(втори вариант)
Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече.
Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече.
Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”.
към втори вариант >>
Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката.
(втори вариант)
Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно.
Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката.
Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е? ” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо.
към втори вариант >>
Ако ти работят пет души – то е умножение.
(втори вариант)
Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране.
Ако ти работят пет души – то е умножение.
Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант.
към втори вариант >>
Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”.
(втори вариант)
Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече.
Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”.
Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря.
към втори вариант >>
Вън от музиката хиляди години се изискват.
(втори вариант)
Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката.
Вън от музиката хиляди години се изискват.
в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е? ” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам.
към втори вариант >>
Значи процесът се ускорява.
(втори вариант)
Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение.
Значи процесът се ускорява.
Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка.
към втори вариант >>
Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат.
(втори вариант)
в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”.
Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат.
Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта?
към втори вариант >>
в музиката процесът е съкратен.
(втори вариант)
Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват.
в музиката процесът е съкратен.
Казвате: „Махар Бену” какво е? ” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета.
към втори вариант >>
Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането.
(втори вариант)
Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява.
Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането.
Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща?
към втори вариант >>
Нямаме право да даваме съвет на Господа.
(втори вариант)
Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат.
Нямаме право да даваме съвет на Господа.
Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта? ” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим.
към втори вариант >>
Казвате: „Махар Бену” какво е?
(втори вариант)
Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен.
Казвате: „Махар Бену” какво е?
” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам.
към втори вариант >>
Сега всинца имате желание да направите нещо.
(втори вариант)
Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането.
Сега всинца имате желание да направите нещо.
Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка?
към втори вариант >>
Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем.
(втори вариант)
Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа.
Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем.
Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта? ” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря.
към втори вариант >>
” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него.
(втори вариант)
Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е?
” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него.
След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам. Чакам да завърже.
към втори вариант >>
Някой иска да стане поет, не знае как се става поет.
(втори вариант)
Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо.
Някой иска да стане поет, не знае как се става поет.
Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря.
към втори вариант >>
Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”.
(втори вариант)
Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем.
Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”.
Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта? ” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача.
към втори вариант >>
След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо.
(втори вариант)
Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е? ” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него.
След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо.
Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам. Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода.
към втори вариант >>
Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант.
(втори вариант)
Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет.
Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант.
Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря?
към втори вариант >>
Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря.
(втори вариант)
Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”.
Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря.
Казва ми някой: „Какво е любовта? ” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард.
към втори вариант >>
Тогава не се спирам.
(втори вариант)
Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е? ” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо.
Тогава не се спирам.
Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам. Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя.
към втори вариант >>
Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка.
(втори вариант)
Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант.
Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка.
Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове.
към втори вариант >>
Казва ми някой: „Какво е любовта?
(втори вариант)
Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря.
Казва ми някой: „Какво е любовта?
” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си.
към втори вариант >>
Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета.
(втори вариант)
в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е? ” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам.
Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета.
И там не се спирам. Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете.
към втори вариант >>
Знаете ли, как се става баща?
(втори вариант)
Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка.
Знаете ли, как се става баща?
Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря?
към втори вариант >>
” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим.
(втори вариант)
Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта?
” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим.
За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря.
към втори вариант >>
И там не се спирам.
(втори вариант)
Казвате: „Махар Бену” какво е? ” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета.
И там не се спирам.
Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата.
към втори вариант >>
Или знаете ли, как се става майка?
(втори вариант)
Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща?
Или знаете ли, как се става майка?
Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем.
към втори вариант >>
За любовта не говоря.
(втори вариант)
Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта? ” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим.
За любовта не говоря.
На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря.
към втори вариант >>
Чакам да завърже.
(втори вариант)
” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам.
Чакам да завърже.
Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката.
към втори вариант >>
Някой иска да стане син или дъщеря.
(втори вариант)
Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка?
Някой иска да стане син или дъщеря.
Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно.
към втори вариант >>
На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача.
(втори вариант)
Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта? ” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря.
На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача.
Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства.
към втори вариант >>
Чакам най-после да узрее плода.
(втори вариант)
След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам. Чакам да завърже.
Чакам най-после да узрее плода.
Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето.
към втори вариант >>
Знаете ли, как се става син или дъщеря?
(втори вариант)
Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря.
Знаете ли, как се става син или дъщеря?
Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се.
към втори вариант >>
Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард.
(втори вариант)
Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта? ” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача.
Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард.
Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя.
към втори вариант >>
Семето ще падне и пак ще го посадя.
(втори вариант)
Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам. Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода.
Семето ще падне и пак ще го посадя.
Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки.
към втори вариант >>
Има осиновени дъщери и осиновени синове.
(втори вариант)
Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря?
Има осиновени дъщери и осиновени синове.
Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям.
към втори вариант >>
Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си.
(втори вариант)
Казва ми някой: „Какво е любовта? ” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард.
Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си.
Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя.
към втори вариант >>
Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете.
(втори вариант)
Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам. Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя.
Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете.
Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца.
към втори вариант >>
Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря?
(втори вариант)
Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове.
Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря?
Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява.
към втори вариант >>
Любовта е огън, който всичко изгаря.
(втори вариант)
” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си.
Любовта е огън, който всичко изгаря.
Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога.
към втори вариант >>
Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата.
(втори вариант)
И там не се спирам. Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете.
Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата.
Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си.
към втори вариант >>
Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем.
(втори вариант)
Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря?
Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем.
Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес.
към втори вариант >>
Който иска да я коригира, тя всичко изгаря.
(втори вариант)
За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря.
Който иска да я коригира, тя всичко изгаря.
А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си.
към втори вариант >>
Щом туй семе израсне, то е майката.
(втори вариант)
Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата.
Щом туй семе израсне, то е майката.
Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца.
към втори вариант >>
Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно.
(втори вариант)
Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем.
Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно.
Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си.
към втори вариант >>
А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства.
(втори вариант)
На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря.
А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства.
Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път.
към втори вариант >>
Щом ядеш вече от плода, ти си детето.
(втори вариант)
Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката.
Щом ядеш вече от плода, ти си детето.
Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят.
към втори вариант >>
Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се.
(втори вариант)
Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно.
Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се.
Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те.
към втори вариант >>
Любовта всичко разтапя.
(втори вариант)
Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства.
Любовта всичко разтапя.
Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите.
към втори вариант >>
Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки.
(втори вариант)
Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето.
Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки.
Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи.
към втори вариант >>
Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям.
(втори вариант)
Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се.
Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям.
Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани.
към втори вариант >>
Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя.
(втори вариант)
Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя.
Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя.
Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил.
към втори вариант >>
Които ядат са деца.
(втори вариант)
Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки.
Които ядат са деца.
Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре.
към втори вариант >>
Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява.
(втори вариант)
Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям.
Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява.
Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история.
към втори вариант >>
Тази захар няма да я намериш никога.
(втори вариант)
Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя.
Тази захар няма да я намериш никога.
Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”.
към втори вариант >>
Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си.
(втори вариант)
Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца.
Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си.
Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи.
към втори вариант >>
Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес.
(втори вариант)
Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява.
Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес.
Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”.
към втори вариант >>
Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си.
(втори вариант)
Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога.
Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си.
Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно.
към втори вариант >>
Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца.
(втори вариант)
Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си.
Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца.
Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”.
към втори вариант >>
Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си.
(втори вариант)
Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес.
Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си.
Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш?
към втори вариант >>
Ти роптаеш в себе си по някой път.
(втори вариант)
А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си.
Ти роптаеш в себе си по някой път.
Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент.
към втори вариант >>
Сега искам хората да пеят.
(втори вариант)
Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца.
Сега искам хората да пеят.
“Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата?
към втори вариант >>
Намери се един твой приятел, нахрани те.
(втори вариант)
Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си.
Намери се един твой приятел, нахрани те.
Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш? ” Въпросът не е за обичане.
към втори вариант >>
Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите.
(втори вариант)
Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път.
Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите.
Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други.
към втори вариант >>
“Махар” това значи.
(втори вариант)
Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят.
“Махар” това значи.
“Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте.
към втори вариант >>
Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани.
(втори вариант)
Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те.
Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани.
Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш? ” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава.
към втори вариант >>
Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил.
(втори вариант)
Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите.
Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил.
Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения.
към втори вариант >>
“Бену” е, който израства нагоре.
(втори вариант)
Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи.
“Бену” е, който израства нагоре.
“Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат.
към втори вариант >>
Първият, който те е нахранил, разправя своята история.
(втори вариант)
Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани.
Първият, който те е нахранил, разправя своята история.
Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш? ” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш.
към втори вариант >>
Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”.
(втори вариант)
Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил.
Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”.
Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат.
към втори вариант >>
“Аба” значи онзи, който носи.
(втори вариант)
Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре.
“Аба” значи онзи, който носи.
Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове.
към втори вариант >>
Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”.
(втори вариант)
Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история.
Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”.
Той ще каже: „Нали ме обичаш? ” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка.
към втори вариант >>
Пък не разсъждаваш правилно.
(втори вариант)
Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”.
Пък не разсъждаваш правилно.
в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях.
към втори вариант >>
Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”.
(втори вариант)
Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи.
Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”.
Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности.
към втори вариант >>
Той ще каже: „Нали ме обичаш?
(втори вариант)
Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”.
Той ще каже: „Нали ме обичаш?
” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал.
към втори вариант >>
в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент.
(втори вариант)
Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно.
в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент.
Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат.
към втори вариант >>
Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата?
(втори вариант)
Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”.
Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата?
Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу.
към втори вариант >>
” Въпросът не е за обичане.
(втори вариант)
Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш?
” Въпросът не е за обичане.
Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така?
към втори вариант >>
Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други.
(втори вариант)
Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент.
Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други.
Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично.
към втори вариант >>
Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте.
(втори вариант)
“Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата?
Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте.
Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало.
към втори вариант >>
Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава.
(втори вариант)
Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш? ” Въпросът не е за обичане.
Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава.
Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така? ” Трети, четвърти, се ти четат морал.
към втори вариант >>
Любовта си има свои трептения.
(втори вариант)
Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други.
Любовта си има свои трептения.
Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека.
към втори вариант >>
Когато гласът е много интензивен, работите не растат.
(втори вариант)
“Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте.
Когато гласът е много интензивен, работите не растат.
Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е.
към втори вариант >>
Ти не си разположен да ядеш.
(втори вариант)
Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш? ” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава.
Ти не си разположен да ядеш.
Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така? ” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал?
към втори вариант >>
Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат.
(втори вариант)
Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения.
Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат.
Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства.
към втори вариант >>
Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове.
(втори вариант)
“Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат.
Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове.
Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не.
към втори вариант >>
Направиш една погрешка.
(втори вариант)
Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш? ” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш.
Направиш една погрешка.
Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така? ” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната.
към втори вариант >>
Тъпанът се освободил от тях.
(втори вариант)
Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат.
Тъпанът се освободил от тях.
Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства. Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота.
към втори вариант >>
Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности.
(втори вариант)
Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове.
Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности.
Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво.
към втори вариант >>
Срещне те един, започва да ти чете морал.
(втори вариант)
Той ще каже: „Нали ме обичаш? ” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка.
Срещне те един, започва да ти чете морал.
Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така? ” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?
към втори вариант >>
Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат.
(втори вариант)
в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях.
Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат.
Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства. Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота. Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.
към втори вариант >>
Най-малките трептения имаме долу.
(втори вариант)
Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности.
Най-малките трептения имаме долу.
/Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам.
към втори вариант >>
Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така?
(втори вариант)
” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал.
Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така?
” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? ” Чете му бащата един морал.
към втори вариант >>
Любовта е нещо най-динамично.
(втори вариант)
Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат.
Любовта е нещо най-динамично.
Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства. Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота. Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.
към втори вариант >>
/Учителят пее ниско/ -не е израснало.
(втори вариант)
Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу.
/Учителят пее ниско/ -не е израснало.
/Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам. Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място.
към втори вариант >>
” Трети, четвърти, се ти четат морал.
(втори вариант)
Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така?
” Трети, четвърти, се ти четат морал.
Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? ” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал.
към втори вариант >>
Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека.
(втори вариант)
Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично.
Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека.
Тя започва постепенно да ги пречиства. Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота. Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.
към втори вариант >>
/Пее високо/ – израснало е.
(втори вариант)
Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало.
/Пее високо/ – израснало е.
Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам. Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място. Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес.
към втори вариант >>
Питам: Каква полза има да ти четат същия морал?
(втори вариант)
Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така? ” Трети, четвърти, се ти четат морал.
Питам: Каква полза има да ти четат същия морал?
Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? ” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал.
към втори вариант >>
Тя започва постепенно да ги пречиства.
(втори вариант)
Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека.
Тя започва постепенно да ги пречиства.
Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота. Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.
към втори вариант >>
Сега от вас зависи да израстете или не.
(втори вариант)
Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е.
Сега от вас зависи да израстете или не.
Ако пеете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам. Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място. Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес. Правилно трябва да се поставят нещата.
към втори вариант >>
Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната.
(втори вариант)
Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така? ” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал?
Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната.
Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? ” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала?
към втори вариант >>
Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота.
(втори вариант)
Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства.
Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота.
Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.
към втори вариант >>
Ако пеете хубаво, израствате много хубаво.
(втори вариант)
Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не.
Ако пеете хубаво, израствате много хубаво.
Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам. Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място. Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес. Правилно трябва да се поставят нещата.
към втори вариант >>
Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?
(втори вариант)
Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така? ” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната.
Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?
” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната.
към втори вариант >>
Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.
(втори вариант)
Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства. Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота.
Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.
към втори вариант >>
Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам.
(втори вариант)
Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво.
Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам.
Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място. Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес. Правилно трябва да се поставят нещата.
към втори вариант >>
” Чете му бащата един морал.
(втори вариант)
Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така? ” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?
” Чете му бащата един морал.
Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна.
към втори вариант >>
Но трябва да схващате целокупността.
(втори вариант)
Но трябва да схващате целокупността.
Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”. Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава. Никакъв ропот няма да се яви в тебе. Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”.
към втори вариант >>
Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място.
(втори вариант)
/Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам.
Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място.
Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес. Правилно трябва да се поставят нещата.
към втори вариант >>
Иде при майката, и тя му чете друг морал.
(втори вариант)
” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? ” Чете му бащата един морал.
Иде при майката, и тя му чете друг морал.
Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде.
към втори вариант >>
Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”.
(втори вариант)
Но трябва да схващате целокупността.
Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”.
Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава. Никакъв ропот няма да се яви в тебе. Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал.
към втори вариант >>
Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес.
(втори вариант)
/Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам. Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място.
Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес.
Правилно трябва да се поставят нещата.
към втори вариант >>
Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал.
(втори вариант)
Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? ” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал.
Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал.
Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното.
към втори вариант >>
Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава.
(втори вариант)
Но трябва да схващате целокупността. Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”.
Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава.
Никакъв ропот няма да се яви в тебе. Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него.
към втори вариант >>
Правилно трябва да се поставят нещата.
(втори вариант)
Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам. Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място. Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес.
Правилно трябва да се поставят нещата.
към втори вариант >>
Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала?
(втори вариант)
Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? ” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал.
Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала?
На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече.
към втори вариант >>
Никакъв ропот няма да се яви в тебе.
(втори вариант)
Но трябва да схващате целокупността. Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”. Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава.
Никакъв ропот няма да се яви в тебе.
Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност.
към втори вариант >>
Не давайте съвет на Господа.
(втори вариант)
Не давайте съвет на Господа.
Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта. Туй учение не е за света. Няма какво да разправям на света. Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви.
към втори вариант >>
На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната.
(втори вариант)
Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната? ” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала?
На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната.
Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери.
към втори вариант >>
Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора.
(втори вариант)
Но трябва да схващате целокупността. Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”. Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава. Никакъв ропот няма да се яви в тебе.
Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора.
Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни.
към втори вариант >>
Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта.
(втори вариант)
Не давайте съвет на Господа.
Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта.
Туй учение не е за света. Няма какво да разправям на света. Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците.
към втори вариант >>
Сега къде е приложението на счупената стомна.
(втори вариант)
” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната.
Сега къде е приложението на счупената стомна.
Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно.
към втори вариант >>
Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”.
(втори вариант)
Но трябва да схващате целокупността. Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”. Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава. Никакъв ропот няма да се яви в тебе. Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора.
Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”.
Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място.
към втори вариант >>
Туй учение не е за света.
(втори вариант)
Не давайте съвет на Господа. Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта.
Туй учение не е за света.
Няма какво да разправям на света. Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей?
към втори вариант >>
Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде.
(втори вариант)
Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна.
Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде.
Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна.
към втори вариант >>
Да не търсиш повече от това, което съм ти дал.
(втори вариант)
Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”. Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава. Никакъв ропот няма да се яви в тебе. Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”.
Да не търсиш повече от това, което съм ти дал.
Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш.
към втори вариант >>
Няма какво да разправям на света.
(втори вариант)
Не давайте съвет на Господа. Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта. Туй учение не е за света.
Няма какво да разправям на света.
Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей? Велики работи Бог е създал.
към втори вариант >>
Туй дете върви до нейде и изгуби зърното.
(втори вариант)
Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде.
Туй дете върви до нейде и изгуби зърното.
Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна.
към втори вариант >>
Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него.
(втори вариант)
Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава. Никакъв ропот няма да се яви в тебе. Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал.
Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него.
То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа.
към втори вариант >>
Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен.
(втори вариант)
Не давайте съвет на Господа. Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта. Туй учение не е за света. Няма какво да разправям на света.
Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен.
Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей? Велики работи Бог е създал. Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте.
към втори вариант >>
Не може да го намери вече.
(втори вариант)
Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното.
Не може да го намери вече.
Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката?
към втори вариант >>
То е човешката алчност.
(втори вариант)
Никакъв ропот няма да се яви в тебе. Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него.
То е човешката алчност.
Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири.
към втори вариант >>
Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви.
(втори вариант)
Не давайте съвет на Господа. Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта. Туй учение не е за света. Няма какво да разправям на света. Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен.
Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви.
Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей? Велики работи Бог е създал. Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте. Повдигайте вашите червеи, за да ви благослови Господ.
към втори вариант >>
Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери.
(втори вариант)
На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече.
Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери.
Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна.
към втори вариант >>
Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни.
(втори вариант)
Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност.
Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни.
Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува.
към втори вариант >>
Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците.
(втори вариант)
Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта. Туй учение не е за света. Няма какво да разправям на света. Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви.
Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците.
Какви тайни са скрити в този червей? Велики работи Бог е създал. Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте. Повдигайте вашите червеи, за да ви благослови Господ.
към втори вариант >>
Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно.
(втори вариант)
Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери.
Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно.
Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило.
към втори вариант >>
Този процес е на място.
(втори вариант)
Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни.
Този процес е на място.
Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира.
към втори вариант >>
Какви тайни са скрити в този червей?
(втори вариант)
Туй учение не е за света. Няма какво да разправям на света. Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците.
Какви тайни са скрити в този червей?
Велики работи Бог е създал. Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте. Повдигайте вашите червеи, за да ви благослови Господ.
към втори вариант >>
Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна.
(втори вариант)
Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно.
Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна.
Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти.
към втори вариант >>
Ти искаш учен човек да бъдеш.
(втори вариант)
Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място.
Ти искаш учен човек да бъдеш.
То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно.
към втори вариант >>
Велики работи Бог е създал.
(втори вариант)
Няма какво да разправям на света. Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей?
Велики работи Бог е създал.
Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте. Повдигайте вашите червеи, за да ви благослови Господ.
към втори вариант >>
Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна.
(втори вариант)
Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна.
Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна.
Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна.
към втори вариант >>
То е неразбрана работа.
(втори вариант)
Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш.
То е неразбрана работа.
Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика.
към втори вариант >>
Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте.
(втори вариант)
Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей? Велики работи Бог е създал.
Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте.
Повдигайте вашите червеи, за да ви благослови Господ.
към втори вариант >>
Питам: Къде е погрешката?
(втори вариант)
Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна.
Питам: Къде е погрешката?
Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го.
към втори вариант >>
Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири.
(втори вариант)
То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа.
Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири.
Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува.
към втори вариант >>
Повдигайте вашите червеи, за да ви благослови Господ.
(втори вариант)
Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей? Велики работи Бог е създал. Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте.
Повдигайте вашите червеи, за да ви благослови Господ.
към втори вариант >>
Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна.
(втори вариант)
Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката?
Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна.
Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде.
към втори вариант >>
Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува.
(втори вариант)
Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири.
Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува.
Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата.
към втори вариант >>
Сега всички вие носите костюми, които не са направени от добър майстор.
(втори вариант)
Сега всички вие носите костюми, които не са направени от добър майстор.
Погрешката е там. Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта. Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати са онези, които ги шият.
към втори вариант >>
Вие му четете морал защо го изгубило.
(втори вариант)
Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна.
Вие му четете морал защо го изгубило.
Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати.
към втори вариант >>
Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира.
(втори вариант)
Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува.
Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира.
Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря.
към втори вариант >>
Погрешката е там.
(втори вариант)
Сега всички вие носите костюми, които не са направени от добър майстор.
Погрешката е там.
Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта. Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати са онези, които ги шият. За бъдеще сами трябва да си шиете дрехите.
към втори вариант >>
Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти.
(втори вариант)
Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило.
Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти.
Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки.
към втори вариант >>
Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно.
(втори вариант)
Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира.
Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно.
Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува.
към втори вариант >>
Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта.
(втори вариант)
Сега всички вие носите костюми, които не са направени от добър майстор. Погрешката е там.
Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта.
Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати са онези, които ги шият. За бъдеще сами трябва да си шиете дрехите.
към втори вариант >>
Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна.
(втори вариант)
Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти.
Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна.
Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш.
към втори вариант >>
Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика.
(втори вариант)
То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно.
Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика.
Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант.
към втори вариант >>
Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата.
(втори вариант)
Сега всички вие носите костюми, които не са направени от добър майстор. Погрешката е там. Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта.
Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата.
Не че вие сте виновати за това. Виновати са онези, които ги шият. За бъдеще сами трябва да си шиете дрехите.
към втори вариант >>
Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го.
(втори вариант)
Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна.
Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го.
Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви.
към втори вариант >>
Той може да свири и може да се ползува.
(втори вариант)
Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика.
Той може да свири и може да се ползува.
Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта.
към втори вариант >>
Не че вие сте виновати за това.
(втори вариант)
Сега всички вие носите костюми, които не са направени от добър майстор. Погрешката е там. Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта. Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата.
Не че вие сте виновати за това.
Виновати са онези, които ги шият. За бъдеще сами трябва да си шиете дрехите.
към втори вариант >>
Тогава зърното отиде.
(втори вариант)
Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го.
Тогава зърното отиде.
Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи.
към втори вариант >>
Това е разликата.
(втори вариант)
Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува.
Това е разликата.
Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта.
към втори вариант >>
Виновати са онези, които ги шият.
(втори вариант)
Сега всички вие носите костюми, които не са направени от добър майстор. Погрешката е там. Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта. Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата. Не че вие сте виновати за това.
Виновати са онези, които ги шият.
За бъдеще сами трябва да си шиете дрехите.
към втори вариант >>
Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати.
(втори вариант)
Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде.
Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати.
Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание.
към втори вариант >>
Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря.
(втори вариант)
Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата.
Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря.
След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос.
към втори вариант >>
За бъдеще сами трябва да си шиете дрехите.
(втори вариант)
Погрешката е там. Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта. Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати са онези, които ги шият.
За бъдеще сами трябва да си шиете дрехите.
към втори вариант >>
Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки.
(втори вариант)
Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати.
Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки.
Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно.
към втори вариант >>
След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува.
(втори вариант)
Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря.
След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува.
Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората.
към втори вариант >>
Спираш се върху погрешките да свириш.
(втори вариант)
Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки.
Спираш се върху погрешките да свириш.
Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните.
към втори вариант >>
Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант.
(втори вариант)
Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува.
Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант.
Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа.
към втори вариант >>
Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви.
(втори вариант)
Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш.
Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви.
Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен.
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете големи артисти на любовта.
(втори вариант)
Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант.
Вие искате да бъдете големи артисти на любовта.
Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета.
към втори вариант >>
Едно колебание има и към края малко се пооправи.
(втори вариант)
Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви.
Едно колебание има и към края малко се пооправи.
Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*.
към втори вариант >>
Много малко артисти има в света на любовта.
(втори вариант)
Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта.
Много малко артисти има в света на любовта.
Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири?
към втори вариант >>
Започнахте с едно колебание.
(втори вариант)
Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи.
Започнахте с едно колебание.
Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката.
към втори вариант >>
Засега имаме само един артист на любовта – Христос.
(втори вариант)
Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта.
Засега имаме само един артист на любовта – Христос.
Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”.
към втори вариант >>
Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание.
Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно.
Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш.
към втори вариант >>
Той свири на хората.
(втори вариант)
След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос.
Той свири на хората.
Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска.
към втори вариант >>
Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните.
(втори вариант)
Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно.
Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните.
Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости.
към втори вариант >>
Никой не може да свири, както Христа.
(втори вариант)
Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората.
Никой не може да свири, както Христа.
Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила.
към втори вариант >>
Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен.
(втори вариант)
Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните.
Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен.
Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост.
към втори вариант >>
Той свири едно от най-мъчните парчета.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа.
Той свири едно от най-мъчните парчета.
Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал.
към втори вариант >>
Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*.
(втори вариант)
Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен.
Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*.
Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”.
към втори вариант >>
Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири?
(втори вариант)
Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета.
Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири?
Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”.
към втори вариант >>
Често хората искат да знаят какво влияние има музиката.
(втори вариант)
Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*.
Често хората искат да знаят какво влияние има музиката.
Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето.
към втори вариант >>
Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”.
(втори вариант)
Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири?
Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”.
Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти.
към втори вариант >>
Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш.
(втори вариант)
Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката.
Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш.
Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”.
към втори вариант >>
Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска.
(втори вариант)
Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”.
Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска.
И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”.
към втори вариант >>
Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости.
(втори вариант)
Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш.
Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости.
Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”. Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав.
към втори вариант >>
И го изсвири по всичките правила.
(втори вариант)
Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска.
И го изсвири по всичките правила.
Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо?
към втори вариант >>
Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост.
(втори вариант)
Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости.
Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост.
Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”. Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав. Само здравият може да го наречеш “шопар”.
към втори вариант >>
Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал.
(втори вариант)
Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила.
Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал.
Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят.
към втори вариант >>
Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”.
(втори вариант)
Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост.
Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”.
Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”. Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав. Само здравият може да го наречеш “шопар”. Този епитет е на място.
към втори вариант >>
Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”.
(втори вариант)
Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал.
Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”.
Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят. Без горение не може да има живот.
към втори вариант >>
Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето.
(втори вариант)
Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”.
Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето.
Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”. Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав. Само здравият може да го наречеш “шопар”. Този епитет е на място. Или пък някой път ще кажеш “гълъбче”, или “моето пиленце” – има хубави качества.
към втори вариант >>
Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти.
(втори вариант)
Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”.
Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти.
Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят. Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”.
към втори вариант >>
Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”.
(втори вариант)
Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето.
Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”.
Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав. Само здравият може да го наречеш “шопар”. Този епитет е на място. Или пък някой път ще кажеш “гълъбче”, или “моето пиленце” – има хубави качества.
към втори вариант >>
Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”.
(втори вариант)
Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти.
Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”.
Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят. Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори.
към втори вариант >>
Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав.
(втори вариант)
Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”.
Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав.
Само здравият може да го наречеш “шопар”. Този епитет е на място. Или пък някой път ще кажеш “гълъбче”, или “моето пиленце” – има хубави качества.
към втори вариант >>
Кое сърце не гори най-първо?
(втори вариант)
И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”.
Кое сърце не гори най-първо?
Всички сърца горят. Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”.
към втори вариант >>
Само здравият може да го наречеш “шопар”.
(втори вариант)
Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”. Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав.
Само здравият може да го наречеш “шопар”.
Този епитет е на място. Или пък някой път ще кажеш “гълъбче”, или “моето пиленце” – има хубави качества.
към втори вариант >>
Всички сърца горят.
(втори вариант)
Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо?
Всички сърца горят.
Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си.
към втори вариант >>
Този епитет е на място.
(втори вариант)
Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”. Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав. Само здравият може да го наречеш “шопар”.
Този епитет е на място.
Или пък някой път ще кажеш “гълъбче”, или “моето пиленце” – има хубави качества.
към втори вариант >>
Без горение не може да има живот.
(втори вариант)
Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят.
Без горение не може да има живот.
Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си. Всеки така мисли.
към втори вариант >>
Или пък някой път ще кажеш “гълъбче”, или “моето пиленце” – има хубави качества.
(втори вариант)
Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”. Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав. Само здравият може да го наречеш “шопар”. Този епитет е на място.
Или пък някой път ще кажеш “гълъбче”, или “моето пиленце” – има хубави качества.
към втори вариант >>
Казва: „Сърцето ми гори”.
(втори вариант)
Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят. Без горение не може да има живот.
Казва: „Сърцето ми гори”.
Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си. Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право.
към втори вариант >>
Казвам: При сегашните условия трябва да научим ценностите.
(втори вариант)
Казвам: При сегашните условия трябва да научим ценностите.
Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност. Сега говорим за прав и крив път. Правият път в музиката е да знаеш да пееш. Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша. Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат.
към втори вариант >>
Радвам се, че сърцето ти гори.
(втори вариант)
Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят. Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”.
Радвам се, че сърцето ти гори.
Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си. Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта.
към втори вариант >>
Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност.
(втори вариант)
Казвам: При сегашните условия трябва да научим ценностите.
Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност.
Сега говорим за прав и крив път. Правият път в музиката е да знаеш да пееш. Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша. Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат. Ще изгубиш всичките разноски, които направиш.
към втори вариант >>
Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”.
(втори вариант)
Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят. Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори.
Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”.
Прав си. Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам?
към втори вариант >>
Сега говорим за прав и крив път.
(втори вариант)
Казвам: При сегашните условия трябва да научим ценностите. Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност.
Сега говорим за прав и крив път.
Правият път в музиката е да знаеш да пееш. Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша. Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат. Ще изгубиш всичките разноски, които направиш. Няма да имаш никакви постижения.
към втори вариант >>
Прав си.
(втори вариант)
Всички сърца горят. Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”.
Прав си.
Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам? Изкуствено горение има.
към втори вариант >>
Правият път в музиката е да знаеш да пееш.
(втори вариант)
Казвам: При сегашните условия трябва да научим ценностите. Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност. Сега говорим за прав и крив път.
Правият път в музиката е да знаеш да пееш.
Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша. Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат. Ще изгубиш всичките разноски, които направиш. Няма да имаш никакви постижения.
към втори вариант >>
Всеки така мисли.
(втори вариант)
Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си.
Всеки така мисли.
Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам? Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно.
към втори вариант >>
Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша.
(втори вариант)
Казвам: При сегашните условия трябва да научим ценностите. Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност. Сега говорим за прав и крив път. Правият път в музиката е да знаеш да пееш.
Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша.
Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат. Ще изгубиш всичките разноски, които направиш. Няма да имаш никакви постижения.
към втори вариант >>
Ти според както съзнаваш, е право.
(втори вариант)
Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си. Всеки така мисли.
Ти според както съзнаваш, е право.
Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам? Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно. Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава.
към втори вариант >>
Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат.
(втори вариант)
Казвам: При сегашните условия трябва да научим ценностите. Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност. Сега говорим за прав и крив път. Правият път в музиката е да знаеш да пееш. Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша.
Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат.
Ще изгубиш всичките разноски, които направиш. Няма да имаш никакви постижения.
към втори вариант >>
Горенето навсякъде е едно в любовта.
(втори вариант)
Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си. Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право.
Горенето навсякъде е едно в любовта.
Аз какво разбирам? Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно. Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава. Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма.
към втори вариант >>
Ще изгубиш всичките разноски, които направиш.
(втори вариант)
Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност. Сега говорим за прав и крив път. Правият път в музиката е да знаеш да пееш. Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша. Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат.
Ще изгубиш всичките разноски, които направиш.
Няма да имаш никакви постижения.
към втори вариант >>
Аз какво разбирам?
(втори вариант)
Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си. Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта.
Аз какво разбирам?
Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно. Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава. Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма. Всичко е абсолютно чисто.
към втори вариант >>
Няма да имаш никакви постижения.
(втори вариант)
Сега говорим за прав и крив път. Правият път в музиката е да знаеш да пееш. Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша. Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат. Ще изгубиш всичките разноски, които направиш.
Няма да имаш никакви постижения.
към втори вариант >>
Изкуствено горение има.
(втори вариант)
Прав си. Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам?
Изкуствено горение има.
в любовта горението е пълно. Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава. Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила в света, в която няма обратна реакция.
към втори вариант >>
Та казвам: И в мисленето е същото.
(втори вариант)
Та казвам: И в мисленето е същото.
Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си. Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не. Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие. Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него?
към втори вариант >>
в любовта горението е пълно.
(втори вариант)
Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам? Изкуствено горение има.
в любовта горението е пълно.
Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава. Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила в света, в която няма обратна реакция.
към втори вариант >>
Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си.
(втори вариант)
Та казвам: И в мисленето е същото.
Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си.
Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не. Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие. Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби.
към втори вариант >>
Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава.
(втори вариант)
Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам? Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно.
Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава.
Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила в света, в която няма обратна реакция.
към втори вариант >>
Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не.
(втори вариант)
Та казвам: И в мисленето е същото. Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си.
Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не.
Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие. Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо.
към втори вариант >>
Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма.
(втори вариант)
Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам? Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно. Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава.
Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма.
Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила в света, в която няма обратна реакция.
към втори вариант >>
Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие.
(втори вариант)
Та казвам: И в мисленето е същото. Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си. Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не.
Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие.
Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби.
към втори вариант >>
Всичко е абсолютно чисто.
(втори вариант)
Аз какво разбирам? Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно. Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава. Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма.
Всичко е абсолютно чисто.
Единствената сила в света, в която няма обратна реакция.
към втори вариант >>
Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека.
(втори вариант)
Та казвам: И в мисленето е същото. Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си. Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не. Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие.
Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека.
Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен.
към втори вариант >>
Единствената сила в света, в която няма обратна реакция.
(втори вариант)
Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно. Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава. Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма. Всичко е абсолютно чисто.
Единствената сила в света, в която няма обратна реакция.
към втори вариант >>
Какво може да излезе от него?
(втори вариант)
Та казвам: И в мисленето е същото. Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си. Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не. Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие. Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека.
Какво може да излезе от него?
Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав.
към втори вариант >>
Казвам: Докато туй понятие в вас не го задържите, новата култура не може да дойде.
(втори вариант)
Казвам: Докато туй понятие в вас не го задържите, новата култура не може да дойде.
в любовта нещата моментално се възприемат. Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода. Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо.
към втори вариант >>
Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби.
(втори вариант)
Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си. Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не. Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие. Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него?
Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби.
Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно.
към втори вариант >>
в любовта нещата моментално се възприемат.
(втори вариант)
Казвам: Докато туй понятие в вас не го задържите, новата култура не може да дойде.
в любовта нещата моментално се възприемат.
Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода. Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо.
към втори вариант >>
Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо.
(втори вариант)
Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не. Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие. Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби.
Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо.
Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата.
към втори вариант >>
Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява.
(втори вариант)
Казвам: Докато туй понятие в вас не го задържите, новата култура не може да дойде. в любовта нещата моментално се възприемат.
Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява.
Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода. Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения.
към втори вариант >>
Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби.
(втори вариант)
Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие. Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо.
Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби.
Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно.
към втори вариант >>
Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода.
(втори вариант)
Казвам: Докато туй понятие в вас не го задържите, новата култура не може да дойде. в любовта нещата моментално се възприемат. Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява.
Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода.
Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения.
към втори вариант >>
Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен.
(втори вариант)
Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби.
Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен.
Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш.
към втори вариант >>
Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете.
(втори вариант)
Казвам: Докато туй понятие в вас не го задържите, новата култура не може да дойде. в любовта нещата моментално се възприемат. Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода.
Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете.
Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения.
към втори вариант >>
Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав.
(втори вариант)
Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен.
Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав.
Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш.
към втори вариант >>
Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо.
(втори вариант)
Казвам: Докато туй понятие в вас не го задържите, новата култура не може да дойде. в любовта нещата моментално се възприемат. Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода. Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете.
Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо.
Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място.
към втори вариант >>
Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно.
(втори вариант)
Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав.
Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно.
в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”.
към втори вариант >>
Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо.
(втори вариант)
в любовта нещата моментално се възприемат. Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода. Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо.
Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо.
За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения.
към втори вариант >>
в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата.
(втори вариант)
Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно.
в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата.
Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете?
към втори вариант >>
За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода. Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо.
За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения.
Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш.
към втори вариант >>
Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно.
(втори вариант)
Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата.
Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно.
Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”.
към втори вариант >>
Гладът показва едно количество трептения.
(втори вариант)
Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода. Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения.
Гладът показва едно количество трептения.
Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място.
към втори вариант >>
Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш.
(втори вариант)
Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно.
Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш.
Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте?
към втори вариант >>
Истинският глад се определя от известно количество трептения.
(втори вариант)
Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения.
Истинският глад се определя от известно количество трептения.
Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя.
към втори вариант >>
Или ако говориш.
(втори вариант)
Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш.
Или ако говориш.
Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто?
към втори вариант >>
Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място.
(втори вариант)
Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения.
Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място.
Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”.
(втори вариант)
Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш.
Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”.
На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят.
към втори вариант >>
Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения.
(втори вариант)
Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място.
Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения.
Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде.
към втори вариант >>
На какъв тон ще я произнесете?
(втори вариант)
в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”.
На какъв тон ще я произнесете?
Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”.
към втори вариант >>
Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш.
(втори вариант)
За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения.
Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш.
Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде. То е цяла една наука.
към втори вариант >>
Сега всички произнасяте думата “добър”.
(втори вариант)
Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете?
Сега всички произнасяте думата “добър”.
На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят.
към втори вариант >>
Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място.
(втори вариант)
Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш.
Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място.
Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде. То е цяла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива.
към втори вариант >>
На какъв тон я произнасяте?
(втори вариант)
Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”.
На какъв тон я произнасяте?
За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има.
към втори вариант >>
Човек се поправя.
(втори вариант)
Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място.
Човек се поправя.
Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде. То е цяла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива. Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.
към втори вариант >>
За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто?
(втори вариант)
Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте?
За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто?
Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате.
към втори вариант >>
Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния.
(втори вариант)
Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя.
Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния.
Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде. То е цяла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива. Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.
към втори вариант >>
Доброто има свой цвят.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто?
Доброто има свой цвят.
Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта.
към втори вариант >>
Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде.
(втори вариант)
Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния.
Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде.
То е цяла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива. Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.
към втори вариант >>
Произнасяш думата “любов”.
(втори вариант)
На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят.
Произнасяш думата “любов”.
Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира.
към втори вариант >>
То е цяла една наука.
(втори вариант)
Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде.
То е цяла една наука.
Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива. Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.
към втори вариант >>
Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят.
(втори вариант)
Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”.
Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят.
Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате.
към втори вариант >>
Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива.
(втори вариант)
Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде. То е цяла една наука.
Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива.
Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.
към втори вариант >>
Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има.
(втори вариант)
На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят.
Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има.
Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна.
към втори вариант >>
Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.
(втори вариант)
Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде. То е цяла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива.
Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.
към втори вариант >>
Онзи цвят, който има, и него не виждате.
(втори вариант)
За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има.
Онзи цвят, който има, и него не виждате.
А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира.
към втори вариант >>
Та сега ние отлагаме работите, казваме: „Като идем в оня свят”.
(втори вариант)
Та сега ние отлагаме работите, казваме: „Като идем в оня свят”.
Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш. в оня свят искаш да видиш Христа. Не може да Го видиш. Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов.
към втори вариант >>
А пък искате да знаете какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате.
А пък искате да знаете какво нещо е любовта.
Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание.
към втори вариант >>
Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш.
(втори вариант)
Та сега ние отлагаме работите, казваме: „Като идем в оня свят”.
Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш.
в оня свят искаш да видиш Христа. Не може да Го видиш. Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята.
към втори вариант >>
Сега ето какво се разбира.
(втори вариант)
Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта.
Сега ето какво се разбира.
Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
в оня свят искаш да видиш Христа.
(втори вариант)
Та сега ние отлагаме работите, казваме: „Като идем в оня свят”. Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш.
в оня свят искаш да видиш Христа.
Не може да Го видиш. Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат.
към втори вариант >>
Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате.
(втори вариант)
Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира.
Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате.
Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е.
към втори вариант >>
Не може да Го видиш.
(втори вариант)
Та сега ние отлагаме работите, казваме: „Като идем в оня свят”. Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш. в оня свят искаш да видиш Христа.
Не може да Го видиш.
Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат. в този свят имате пример.
към втори вариант >>
Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна.
(втори вариант)
Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате.
Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна.
Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка.
към втори вариант >>
Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се.
(втори вариант)
Та сега ние отлагаме работите, казваме: „Като идем в оня свят”. Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш. в оня свят искаш да видиш Христа. Не може да Го видиш.
Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се.
Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат. в този свят имате пример. Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета?
към втори вариант >>
Всичко ще се хармонизира.
(втори вариант)
Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна.
Всичко ще се хармонизира.
Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си.
към втори вариант >>
Това е тяхната любов.
(втори вариант)
Та сега ние отлагаме работите, казваме: „Като идем в оня свят”. Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш. в оня свят искаш да видиш Христа. Не може да Го видиш. Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се.
Това е тяхната любов.
Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат. в този свят имате пример. Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета? Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета.
към втори вариант >>
Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание.
(втори вариант)
А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира.
Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание.
Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката.
към втори вариант >>
Умрелите след туй трябва да се върнат на земята.
(втори вариант)
Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш. в оня свят искаш да видиш Христа. Не може да Го видиш. Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов.
Умрелите след туй трябва да се върнат на земята.
Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат. в този свят имате пример. Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета? Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета. Знание трябва да имаш, за да разбираш предметите, които ти се преподават.
към втори вариант >>
Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание.
Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго.
в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването.
към втори вариант >>
Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат.
(втори вариант)
в оня свят искаш да видиш Христа. Не може да Го видиш. Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята.
Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат.
в този свят имате пример. Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета? Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета. Знание трябва да имаш, за да разбираш предметите, които ти се преподават.
към втори вариант >>
в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е.
(втори вариант)
Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго.
в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е.
трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”.
към втори вариант >>
в този свят имате пример.
(втори вариант)
Не може да Го видиш. Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат.
в този свят имате пример.
Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета? Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета. Знание трябва да имаш, за да разбираш предметите, които ти се преподават.
към втори вариант >>
трябва да престанете да мислите за вашата болка.
(втори вариант)
Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е.
трябва да престанете да мислите за вашата болка.
Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе.
към втори вариант >>
Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета?
(втори вариант)
Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат. в този свят имате пример.
Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета?
Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета. Знание трябва да имаш, за да разбираш предметите, които ти се преподават.
към втори вариант >>
Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си.
(втори вариант)
Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка.
Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си.
Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден.
към втори вариант >>
Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета.
(втори вариант)
Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат. в този свят имате пример. Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета?
Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета.
Знание трябва да имаш, за да разбираш предметите, които ти се преподават.
към втори вариант >>
Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката.
(втори вариант)
Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си.
Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката.
Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място.
към втори вариант >>
Знание трябва да имаш, за да разбираш предметите, които ти се преподават.
(втори вариант)
Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат. в този свят имате пример. Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета? Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета.
Знание трябва да имаш, за да разбираш предметите, които ти се преподават.
към втори вариант >>
Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването.
(втори вариант)
Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката.
Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването.
Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето.
към втори вариант >>
Та първото нещо: Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате.
(втори вариант)
Та първото нещо: Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате.
Какви са вашите подбуждения за вашата обич? Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята. Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга? ” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа.
към втори вариант >>
Ако не може да мине кризата, става влошаването”.
(втори вариант)
в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването.
Ако не може да мине кризата, става влошаването”.
Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус.
към втори вариант >>
Какви са вашите подбуждения за вашата обич?
(втори вариант)
Та първото нещо: Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате.
Какви са вашите подбуждения за вашата обич?
Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята. Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга? ” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята.
към втори вариант >>
Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе.
(втори вариант)
трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”.
Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе.
Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде.
към втори вариант >>
Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята.
(втори вариант)
Та първото нещо: Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате. Какви са вашите подбуждения за вашата обич?
Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята.
Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга? ” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка.
към втори вариант >>
Тогава казваме, че този човек е безнадежден.
(втори вариант)
Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе.
Тогава казваме, че този човек е безнадежден.
Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува.
към втори вариант >>
Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга?
(втори вариант)
Та първото нещо: Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате. Какви са вашите подбуждения за вашата обич? Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята.
Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга?
” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега?
към втори вариант >>
Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място.
(втори вариант)
Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден.
Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място.
Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”.
към втори вариант >>
” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади.
(втори вариант)
Та първото нещо: Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате. Какви са вашите подбуждения за вашата обич? Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята. Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга?
” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади.
Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо.
към втори вариант >>
Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето.
(втори вариант)
Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място.
Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето.
Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде.
към втори вариант >>
Тогава казвам: Ще услужа.
(втори вариант)
Та първото нещо: Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате. Какви са вашите подбуждения за вашата обич? Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята. Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга? ” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади.
Тогава казвам: Ще услужа.
Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш?
към втори вариант >>
Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус.
(втори вариант)
Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето.
Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус.
По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна.
към втори вариант >>
Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята.
(втори вариант)
Какви са вашите подбуждения за вашата обич? Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята. Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга? ” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа.
Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята.
Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле.
към втори вариант >>
По някой път ядеш, но не ти се яде.
(втори вариант)
Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус.
По някой път ядеш, но не ти се яде.
Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото.
към втори вариант >>
Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка.
(втори вариант)
Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята. Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга? ” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята.
Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка.
Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен.
към втори вариант >>
Ти не си взел верен тон на любовта, не действува.
(втори вариант)
Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде.
Ти не си взел верен тон на любовта, не действува.
Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва.
към втори вариант >>
Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега?
(втори вариант)
Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга? ” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка.
Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега?
Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост.
към втори вариант >>
Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”.
(втори вариант)
Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува.
Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”.
Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш.
към втори вариант >>
Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо.
(втори вариант)
” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега?
Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо.
Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си.
към втори вариант >>
Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде.
(втори вариант)
Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”.
Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде.
Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен.
към втори вариант >>
Какво ще му дадеш?
(втори вариант)
Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо.
Какво ще му дадеш?
Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен.
към втори вариант >>
Като дойде любовта, човек избира своята храна.
(втори вариант)
Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде.
Като дойде любовта, човек избира своята храна.
Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание.
към втори вариант >>
Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле.
(втори вариант)
Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш?
Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле.
Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен. Той няма знание в ума си.
към втори вариант >>
Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото.
(втори вариант)
По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна.
Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото.
Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш.
към втори вариант >>
Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен.
(втори вариант)
Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле.
Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен.
Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен. Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина.
към втори вариант >>
Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва.
(втори вариант)
Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото.
Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва.
Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш.
към втори вариант >>
Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост.
(втори вариант)
Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен.
Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост.
Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен. Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина.
към втори вариант >>
Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш.
(втори вариант)
Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва.
Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш.
Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума.
към втори вариант >>
Ти ще му дадеш нещо от себе си.
(втори вариант)
Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост.
Ти ще му дадеш нещо от себе си.
Той ще е радостен. Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина.
към втори вариант >>
Щом се колебаеш, тонът не е верен.
(втори вариант)
Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш.
Щом се колебаеш, тонът не е верен.
При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”.
към втори вариант >>
Той ще е радостен.
(втори вариант)
Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си.
Той ще е радостен.
Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила.
към втори вариант >>
При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание.
(втори вариант)
Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен.
При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание.
Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека.
към втори вариант >>
Той няма знание в ума си.
(втори вариант)
Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен.
Той няма знание в ума си.
Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума.
към втори вариант >>
Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш.
(втори вариант)
Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание.
Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш.
Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека.
към втори вариант >>
Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина.
(втори вариант)
Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен. Той няма знание в ума си.
Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина.
Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път.
към втори вариант >>
Трябва да вярваш.
(втори вариант)
Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш.
Трябва да вярваш.
Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен.
към втори вариант >>
Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина.
(втори вариант)
Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен. Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина.
Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина.
Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място.
към втори вариант >>
Вярата е закон за ума.
(втори вариант)
Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш.
Вярата е закон за ума.
Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето.
към втори вариант >>
Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина.
(втори вариант)
Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен. Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина.
Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина.
Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето.
към втори вариант >>
Казва: „Ти трябва да се надяваш”.
(втори вариант)
Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума.
Казва: „Ти трябва да се надяваш”.
Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп.
към втори вариант >>
Като обикнеш тялото, ще предадеш сила.
(втори вариант)
Той ще е радостен. Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина.
Като обикнеш тялото, ще предадеш сила.
Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място.
към втори вариант >>
Надеждата е закон за тялото на човека.
(втори вариант)
При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”.
Надеждата е закон за тялото на човека.
Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето.
към втори вариант >>
Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума.
(втори вариант)
Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила.
Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума.
То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания.
към втори вариант >>
Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека.
(втори вариант)
Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека.
Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека.
Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш.
към втори вариант >>
То е естественият път.
(втори вариант)
Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума.
То е естественият път.
Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания. Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината.
към втори вариант >>
Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен.
(втори вариант)
Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека.
Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен.
Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш.
към втори вариант >>
Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място.
(втори вариант)
Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път.
Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място.
Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания. Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината. Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда.
към втори вариант >>
Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето.
(втори вариант)
Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен.
Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето.
Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо.
към втори вариант >>
Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето.
(втори вариант)
Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място.
Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето.
Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания. Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината. Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда. Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.
към втори вариант >>
Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп.
(втори вариант)
Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето.
Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп.
Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара.
към втори вариант >>
Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място.
(втори вариант)
Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето.
Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място.
То са конкретни разбирания. Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината. Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда. Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.
към втори вариант >>
Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето.
(втори вариант)
Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп.
Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето.
Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението.
към втори вариант >>
То са конкретни разбирания.
(втори вариант)
Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място.
То са конкретни разбирания.
Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината. Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда. Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.
към втори вариант >>
Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш.
(втори вариант)
Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето.
Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш.
Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти.
към втори вариант >>
Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината.
(втори вариант)
То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания.
Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината.
Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда. Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.
към втори вариант >>
Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш.
(втори вариант)
Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш.
Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш.
Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва.
към втори вариант >>
Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда.
(втори вариант)
Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания. Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината.
Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда.
Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.
към втори вариант >>
Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо.
(втори вариант)
Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш.
Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо.
Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се.
към втори вариант >>
Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.
(втори вариант)
Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания. Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината. Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда.
Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.
към втори вариант >>
Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара.
(втори вариант)
Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо.
Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара.
Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви.
към втори вариант >>
Разправяше ми един американец, той слушал Камила Русо да пее “Сънят на живота”.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец, той слушал Камила Русо да пее “Сънят на живота”.
Казва: „В дадения случай, като слушах, бях се примирил с целия свят. Така ми е приятно, че каквото имам, искам да го раздам. След една седмица пак останах същия. Когато свиреше Камила Русо, имах това желание да се примиря с целия свят. След една седмица изгубих това състояние”.
към втори вариант >>
Някой път този център не регулира движението.
(втори вариант)
Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара.
Някой път този център не регулира движението.
Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо.
към втори вариант >>
Казва: „В дадения случай, като слушах, бях се примирил с целия свят.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец, той слушал Камила Русо да пее “Сънят на живота”.
Казва: „В дадения случай, като слушах, бях се примирил с целия свят.
Така ми е приятно, че каквото имам, искам да го раздам. След една седмица пак останах същия. Когато свиреше Камила Русо, имах това желание да се примиря с целия свят. След една седмица изгубих това състояние”.
към втори вариант >>
Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти.
(втори вариант)
Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението.
Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти.
Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо. Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката.
към втори вариант >>
Така ми е приятно, че каквото имам, искам да го раздам.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец, той слушал Камила Русо да пее “Сънят на живота”. Казва: „В дадения случай, като слушах, бях се примирил с целия свят.
Така ми е приятно, че каквото имам, искам да го раздам.
След една седмица пак останах същия. Когато свиреше Камила Русо, имах това желание да се примиря с целия свят. След една седмица изгубих това състояние”.
към втори вариант >>
Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва.
(втори вариант)
Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти.
Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва.
То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо. Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката. Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш.
към втори вариант >>
След една седмица пак останах същия.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец, той слушал Камила Русо да пее “Сънят на живота”. Казва: „В дадения случай, като слушах, бях се примирил с целия свят. Така ми е приятно, че каквото имам, искам да го раздам.
След една седмица пак останах същия.
Когато свиреше Камила Русо, имах това желание да се примиря с целия свят. След една седмица изгубих това състояние”.
към втори вариант >>
То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се.
(втори вариант)
Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва.
То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се.
Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо. Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката. Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш. Някой, като се уплаши, никак не може да върви.
към втори вариант >>
Когато свиреше Камила Русо, имах това желание да се примиря с целия свят.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец, той слушал Камила Русо да пее “Сънят на живота”. Казва: „В дадения случай, като слушах, бях се примирил с целия свят. Така ми е приятно, че каквото имам, искам да го раздам. След една седмица пак останах същия.
Когато свиреше Камила Русо, имах това желание да се примиря с целия свят.
След една седмица изгубих това състояние”.
към втори вариант >>
Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви.
(втори вариант)
Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се.
Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви.
Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо. Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката. Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш. Някой, като се уплаши, никак не може да върви. Някой, като се уплаши, като заек бяга.
към втори вариант >>
След една седмица изгубих това състояние”.
(втори вариант)
Разправяше ми един американец, той слушал Камила Русо да пее “Сънят на живота”. Казва: „В дадения случай, като слушах, бях се примирил с целия свят. Така ми е приятно, че каквото имам, искам да го раздам. След една седмица пак останах същия. Когато свиреше Камила Русо, имах това желание да се примиря с целия свят.
След една седмица изгубих това състояние”.
към втори вариант >>
Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо.
(втори вариант)
Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви.
Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо.
Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката. Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш. Някой, като се уплаши, никак не може да върви. Някой, като се уплаши, като заек бяга.
към втори вариант >>
Когато дойде любовта, ние сме готови на всичко.
(втори вариант)
Когато дойде любовта, ние сме готови на всичко.
Като дойде любовта, готови сме на всички жертви. Когато си замине, пак се втвърдим. Постоянно трябва Камила Русо да дава концерти, по един в седмицата.
към втори вариант >>
Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката.
(втори вариант)
Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо.
Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката.
Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш. Някой, като се уплаши, никак не може да върви. Някой, като се уплаши, като заек бяга.
към втори вариант >>
Като дойде любовта, готови сме на всички жертви.
(втори вариант)
Когато дойде любовта, ние сме готови на всичко.
Като дойде любовта, готови сме на всички жертви.
Когато си замине, пак се втвърдим. Постоянно трябва Камила Русо да дава концерти, по един в седмицата.
към втори вариант >>
Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш.
(втори вариант)
Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо. Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката.
Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш.
Някой, като се уплаши, никак не може да върви. Някой, като се уплаши, като заек бяга.
към втори вариант >>
Когато си замине, пак се втвърдим.
(втори вариант)
Когато дойде любовта, ние сме готови на всичко. Като дойде любовта, готови сме на всички жертви.
Когато си замине, пак се втвърдим.
Постоянно трябва Камила Русо да дава концерти, по един в седмицата.
към втори вариант >>
2.
Отношение на цялото и частите
,
МОК
, София, 21.2.1941г.,
Щом започне да се изтегля въздухът, ще започнеш да страдаш.
Казвам без въздух. Така говорим. Но знаем ли какво нещо е без въздух? Ще се намерим в едно ужасно стеснение.
Щом започне да се изтегля въздухът, ще започнеш да страдаш.
Щом започне да се изтегля водата, пак ще страдаш. Щом започне да се изтегля хлябът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля огънят, пак ще страдаш, пак ще дойде страданието. Може да е малко. Във всичките тия думи де страданието ще бъде най-малко?
към беседата >>
Това са все материали, с които животът си служи.
Огън му трябва. Трябва да мисли, сърце трябва да има и здраве трябва да има. То е животът. Ако извадите тия работи в живота, де е животът? Искам да зная какво е животът вън от въздуха.
Това са все материали, с които животът си служи.
Щом се обезсърчава човек, той е излязъл из областта на положителния живот. Щом излезете из областта на любовта, намалява се топлината. Щом излезете из областта на мъдростта, намалява се светлината. Всичкият упадък на хората зависи от намаляването на светлината. Учените хора се опасяват, че слънцето няма да дава светлина и топлина, следователно сегашният органически живот не може да съществува в тази форма, в която сега съществува.
към беседата >>
Щом започне да се изтегля водата, пак ще страдаш.
Казвам без въздух. Така говорим. Но знаем ли какво нещо е без въздух? Ще се намерим в едно ужасно стеснение. Щом започне да се изтегля въздухът, ще започнеш да страдаш.
Щом започне да се изтегля водата, пак ще страдаш.
Щом започне да се изтегля хлябът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля огънят, пак ще страдаш, пак ще дойде страданието. Може да е малко. Във всичките тия думи де страданието ще бъде най-малко? За сърцето трябва огън.
към беседата >>
Щом се обезсърчава човек, той е излязъл из областта на положителния живот.
Трябва да мисли, сърце трябва да има и здраве трябва да има. То е животът. Ако извадите тия работи в живота, де е животът? Искам да зная какво е животът вън от въздуха. Това са все материали, с които животът си служи.
Щом се обезсърчава човек, той е излязъл из областта на положителния живот.
Щом излезете из областта на любовта, намалява се топлината. Щом излезете из областта на мъдростта, намалява се светлината. Всичкият упадък на хората зависи от намаляването на светлината. Учените хора се опасяват, че слънцето няма да дава светлина и топлина, следователно сегашният органически живот не може да съществува в тази форма, в която сега съществува.
към беседата >>
Щом започне да се изтегля хлябът, ще започнеш да страдаш.
Така говорим. Но знаем ли какво нещо е без въздух? Ще се намерим в едно ужасно стеснение. Щом започне да се изтегля въздухът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля водата, пак ще страдаш.
Щом започне да се изтегля хлябът, ще започнеш да страдаш.
Щом започне да се изтегля огънят, пак ще страдаш, пак ще дойде страданието. Може да е малко. Във всичките тия думи де страданието ще бъде най-малко? За сърцето трябва огън. Умът за да работи, трябва светлина.
към беседата >>
Щом излезете из областта на любовта, намалява се топлината.
То е животът. Ако извадите тия работи в живота, де е животът? Искам да зная какво е животът вън от въздуха. Това са все материали, с които животът си служи. Щом се обезсърчава човек, той е излязъл из областта на положителния живот.
Щом излезете из областта на любовта, намалява се топлината.
Щом излезете из областта на мъдростта, намалява се светлината. Всичкият упадък на хората зависи от намаляването на светлината. Учените хора се опасяват, че слънцето няма да дава светлина и топлина, следователно сегашният органически живот не може да съществува в тази форма, в която сега съществува.
към беседата >>
Щом започне да се изтегля огънят, пак ще страдаш, пак ще дойде страданието.
Но знаем ли какво нещо е без въздух? Ще се намерим в едно ужасно стеснение. Щом започне да се изтегля въздухът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля водата, пак ще страдаш. Щом започне да се изтегля хлябът, ще започнеш да страдаш.
Щом започне да се изтегля огънят, пак ще страдаш, пак ще дойде страданието.
Може да е малко. Във всичките тия думи де страданието ще бъде най-малко? За сърцето трябва огън. Умът за да работи, трябва светлина. Но страданието при огъня ще бъде най-малко.
към беседата >>
Щом излезете из областта на мъдростта, намалява се светлината.
Ако извадите тия работи в живота, де е животът? Искам да зная какво е животът вън от въздуха. Това са все материали, с които животът си служи. Щом се обезсърчава човек, той е излязъл из областта на положителния живот. Щом излезете из областта на любовта, намалява се топлината.
Щом излезете из областта на мъдростта, намалява се светлината.
Всичкият упадък на хората зависи от намаляването на светлината. Учените хора се опасяват, че слънцето няма да дава светлина и топлина, следователно сегашният органически живот не може да съществува в тази форма, в която сега съществува.
към беседата >>
Може да е малко.
Ще се намерим в едно ужасно стеснение. Щом започне да се изтегля въздухът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля водата, пак ще страдаш. Щом започне да се изтегля хлябът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля огънят, пак ще страдаш, пак ще дойде страданието.
Може да е малко.
Във всичките тия думи де страданието ще бъде най-малко? За сърцето трябва огън. Умът за да работи, трябва светлина. Но страданието при огъня ще бъде най-малко. Можете ли да определите защо страданието при огъня ще бъде най-малко?
към беседата >>
Всичкият упадък на хората зависи от намаляването на светлината.
Искам да зная какво е животът вън от въздуха. Това са все материали, с които животът си служи. Щом се обезсърчава човек, той е излязъл из областта на положителния живот. Щом излезете из областта на любовта, намалява се топлината. Щом излезете из областта на мъдростта, намалява се светлината.
Всичкият упадък на хората зависи от намаляването на светлината.
Учените хора се опасяват, че слънцето няма да дава светлина и топлина, следователно сегашният органически живот не може да съществува в тази форма, в която сега съществува.
към беседата >>
Във всичките тия думи де страданието ще бъде най-малко?
Щом започне да се изтегля въздухът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля водата, пак ще страдаш. Щом започне да се изтегля хлябът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля огънят, пак ще страдаш, пак ще дойде страданието. Може да е малко.
Във всичките тия думи де страданието ще бъде най-малко?
За сърцето трябва огън. Умът за да работи, трябва светлина. Но страданието при огъня ще бъде най-малко. Можете ли да определите защо страданието при огъня ще бъде най-малко? Че хората, които умират от студ, като че заспиват и им става приятно.
към беседата >>
Учените хора се опасяват, че слънцето няма да дава светлина и топлина, следователно сегашният органически живот не може да съществува в тази форма, в която сега съществува.
Това са все материали, с които животът си служи. Щом се обезсърчава човек, той е излязъл из областта на положителния живот. Щом излезете из областта на любовта, намалява се топлината. Щом излезете из областта на мъдростта, намалява се светлината. Всичкият упадък на хората зависи от намаляването на светлината.
Учените хора се опасяват, че слънцето няма да дава светлина и топлина, следователно сегашният органически живот не може да съществува в тази форма, в която сега съществува.
към беседата >>
За сърцето трябва огън.
Щом започне да се изтегля водата, пак ще страдаш. Щом започне да се изтегля хлябът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля огънят, пак ще страдаш, пак ще дойде страданието. Може да е малко. Във всичките тия думи де страданието ще бъде най-малко?
За сърцето трябва огън.
Умът за да работи, трябва светлина. Но страданието при огъня ще бъде най-малко. Можете ли да определите защо страданието при огъня ще бъде най-малко? Че хората, които умират от студ, като че заспиват и им става приятно. Без огън хората умират лесно.
към беседата >>
НАГОРЕ