НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
834
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
834
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
Някой човек е крайно енергичен, обича да говори.
Като разглеждате тия хора, казвате, че не ви се харесват, неприятно ви е да ги срещате. Това са навици, които са придобити още в миналото. Как са ги придобили, и те не знаят. Коя е причината за тия движения, също не знаят. Те са резултат на излишна енергия, която днес се проявява по един или по друг начин.
Някой човек е крайно енергичен, обича да говори.
Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене. Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни. Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса.
към беседата >>
Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене.
Това са навици, които са придобити още в миналото. Как са ги придобили, и те не знаят. Коя е причината за тия движения, също не знаят. Те са резултат на излишна енергия, която днес се проявява по един или по друг начин. Някой човек е крайно енергичен, обича да говори.
Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене.
Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни. Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората.
към беседата >>
Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни.
Как са ги придобили, и те не знаят. Коя е причината за тия движения, също не знаят. Те са резултат на излишна енергия, която днес се проявява по един или по друг начин. Някой човек е крайно енергичен, обича да говори. Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене.
Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни.
Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място.
към беседата >>
Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа.
Коя е причината за тия движения, също не знаят. Те са резултат на излишна енергия, която днес се проявява по един или по друг начин. Някой човек е крайно енергичен, обича да говори. Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене. Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни.
Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа.
Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува.
към беседата >>
Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място.
Те са резултат на излишна енергия, която днес се проявява по един или по друг начин. Някой човек е крайно енергичен, обича да говори. Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене. Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни. Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа.
Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място.
Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува.
към беседата >>
Каквото и да направите, всичко ще се хареса.
Някой човек е крайно енергичен, обича да говори. Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене. Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни. Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място.
Каквото и да направите, всичко ще се хареса.
Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува. Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят.
към беседата >>
Това е по отношение на хората.
Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене. Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни. Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса.
Това е по отношение на хората.
В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува. Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят. Там всичко се използува.
към беседата >>
В тоя свят нещата не са на място.
Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни. Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората.
В тоя свят нещата не са на място.
Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува. Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят. Там всичко се използува. Каквото дойде отвън, веднага се преработва и поставя на своето място.
към беседата >>
Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува.
Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място.
Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува.
Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува. Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят. Там всичко се използува. Каквото дойде отвън, веднага се преработва и поставя на своето място.
към беседата >>
Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува.
Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува.
Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува.
Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят. Там всичко се използува. Каквото дойде отвън, веднага се преработва и поставя на своето място.
към беседата >>
Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят.
Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува.
Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят.
Там всичко се използува. Каквото дойде отвън, веднага се преработва и поставя на своето място.
към беседата >>
Там всичко се използува.
Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува. Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят.
Там всичко се използува.
Каквото дойде отвън, веднага се преработва и поставя на своето място.
към беседата >>
Каквото дойде отвън, веднага се преработва и поставя на своето място.
В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува. Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят. Там всичко се използува.
Каквото дойде отвън, веднага се преработва и поставя на своето място.
към беседата >>
Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване.
Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване.
Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и. Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност.
към беседата >>
Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и.
Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване.
Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и.
Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието.
към беседата >>
Това е закон.
Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и.
Това е закон.
Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана.
към беседата >>
Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път.
Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и. Това е закон.
Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път.
Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това?
към беседата >>
Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки.
Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и. Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път.
Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки.
Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината.
към беседата >>
Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност.
Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и. Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки.
Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност.
Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана.
към беседата >>
Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието.
Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и. Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност.
Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието.
Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана. – По-рано трябваше да мислиш за това.
към беседата >>
Казваш: Едно мислех, друго стана.
Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието.
Казваш: Едно мислех, друго стана.
Кой е причината за това? – Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана. – По-рано трябваше да мислиш за това. Станало е вече, няма какво да правиш.
към беседата >>
Кой е причината за това?
Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана.
Кой е причината за това?
– Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана. – По-рано трябваше да мислиш за това. Станало е вече, няма какво да правиш. Сега ще благодариш на Бога за всичко, което е станало и ще приемеш новата мисъл.
към беседата >>
– Ти сам си причината.
Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това?
– Ти сам си причината.
– Аз не исках да стане това, а то стана. – По-рано трябваше да мислиш за това. Станало е вече, няма какво да правиш. Сега ще благодариш на Бога за всичко, което е станало и ще приемеш новата мисъл. По силата на закона, един ден тя ще се върне при тебе с големи придобивки и ти ще ликвидираш със старото.
към беседата >>
– Аз не исках да стане това, а то стана.
Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината.
– Аз не исках да стане това, а то стана.
– По-рано трябваше да мислиш за това. Станало е вече, няма какво да правиш. Сега ще благодариш на Бога за всичко, което е станало и ще приемеш новата мисъл. По силата на закона, един ден тя ще се върне при тебе с големи придобивки и ти ще ликвидираш със старото.
към беседата >>
– По-рано трябваше да мислиш за това.
Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана.
– По-рано трябваше да мислиш за това.
Станало е вече, няма какво да правиш. Сега ще благодариш на Бога за всичко, което е станало и ще приемеш новата мисъл. По силата на закона, един ден тя ще се върне при тебе с големи придобивки и ти ще ликвидираш със старото.
към беседата >>
Станало е вече, няма какво да правиш.
Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана. – По-рано трябваше да мислиш за това.
Станало е вече, няма какво да правиш.
Сега ще благодариш на Бога за всичко, което е станало и ще приемеш новата мисъл. По силата на закона, един ден тя ще се върне при тебе с големи придобивки и ти ще ликвидираш със старото.
към беседата >>
Ти си създаваш изкуствено една тъга.
(втори вариант)
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол".
Ти си създаваш изкуствено една тъга.
В природата няма такава скръб. Тази гама е създадена от хората. Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път. Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата. А някои от музикалните произведения вървят както тази музика по един изкуствен път, с изкуствени тонове.
към втори вариант >>
Там е всичката работа.
(втори вариант)
Не сме само ние, които мислим. Всички мислят. Бог мисли и всички хора мислят. Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят. И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно.
Там е всичката работа.
Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки. А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне. Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне. Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка. Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш.
към втори вариант >>
В природата няма такава скръб.
(втори вариант)
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол". Ти си създаваш изкуствено една тъга.
В природата няма такава скръб.
Тази гама е създадена от хората. Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път. Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата. А някои от музикалните произведения вървят както тази музика по един изкуствен път, с изкуствени тонове.
към втори вариант >>
Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки.
(втори вариант)
Всички мислят. Бог мисли и всички хора мислят. Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят. И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно. Там е всичката работа.
Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки.
А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне. Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне. Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка. Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш. После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво.
към втори вариант >>
Тази гама е създадена от хората.
(втори вариант)
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол". Ти си създаваш изкуствено една тъга. В природата няма такава скръб.
Тази гама е създадена от хората.
Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път. Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата. А някои от музикалните произведения вървят както тази музика по един изкуствен път, с изкуствени тонове.
към втори вариант >>
А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне.
(втори вариант)
Бог мисли и всички хора мислят. Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят. И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно. Там е всичката работа. Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки.
А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне.
Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне. Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка. Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш. После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво. Само ти останеш праведен.
към втори вариант >>
Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път.
(втори вариант)
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол". Ти си създаваш изкуствено една тъга. В природата няма такава скръб. Тази гама е създадена от хората.
Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път.
Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата. А някои от музикалните произведения вървят както тази музика по един изкуствен път, с изкуствени тонове.
към втори вариант >>
Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне.
(втори вариант)
Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят. И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно. Там е всичката работа. Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки. А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне.
Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне.
Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка. Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш. После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво. Само ти останеш праведен. Тя е една крива философия.
към втори вариант >>
Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата.
(втори вариант)
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол". Ти си създаваш изкуствено една тъга. В природата няма такава скръб. Тази гама е създадена от хората. Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път.
Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата.
А някои от музикалните произведения вървят както тази музика по един изкуствен път, с изкуствени тонове.
към втори вариант >>
Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка.
(втори вариант)
И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно. Там е всичката работа. Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки. А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне. Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне.
Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка.
Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш. После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво. Само ти останеш праведен. Тя е една крива философия. Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко.
към втори вариант >>
А някои от музикалните произведения вървят както тази музика по един изкуствен път, с изкуствени тонове.
(втори вариант)
Ти си създаваш изкуствено една тъга. В природата няма такава скръб. Тази гама е създадена от хората. Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път. Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата.
А някои от музикалните произведения вървят както тази музика по един изкуствен път, с изкуствени тонове.
към втори вариант >>
Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш.
(втори вариант)
Там е всичката работа. Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки. А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне. Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне. Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка.
Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш.
После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво. Само ти останеш праведен. Тя е една крива философия. Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко. Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога.
към втори вариант >>
Казвам, всеки един човек в това гледище е един творец.
(втори вариант)
Казвам, всеки един човек в това гледище е един творец.
Небето, Бог го е оставил да бъде творец на своя живот. Ти трябва да мислиш правилно. Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си. Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва.
към втори вариант >>
После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво.
(втори вариант)
Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки. А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне. Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне. Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка. Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш.
После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво.
Само ти останеш праведен. Тя е една крива философия. Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко. Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога. Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание.
към втори вариант >>
Небето, Бог го е оставил да бъде творец на своя живот.
(втори вариант)
Казвам, всеки един човек в това гледище е един творец.
Небето, Бог го е оставил да бъде творец на своя живот.
Ти трябва да мислиш правилно. Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си. Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал.
към втори вариант >>
Само ти останеш праведен.
(втори вариант)
А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне. Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне. Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка. Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш. После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво.
Само ти останеш праведен.
Тя е една крива философия. Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко. Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога. Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание. Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли?
към втори вариант >>
Ти трябва да мислиш правилно.
(втори вариант)
Казвам, всеки един човек в това гледище е един творец. Небето, Бог го е оставил да бъде творец на своя живот.
Ти трябва да мислиш правилно.
Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си. Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното.
към втори вариант >>
Тя е една крива философия.
(втори вариант)
Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне. Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка. Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш. После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво. Само ти останеш праведен.
Тя е една крива философия.
Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко. Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога. Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание. Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли? " "Мисля." "Чувстваш ли?
към втори вариант >>
Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си.
(втори вариант)
Казвам, всеки един човек в това гледище е един творец. Небето, Бог го е оставил да бъде творец на своя живот. Ти трябва да мислиш правилно.
Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си.
Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента.
към втори вариант >>
Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко.
(втори вариант)
Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка. Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш. После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво. Само ти останеш праведен. Тя е една крива философия.
Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко.
Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога. Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание. Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли? " "Мисля." "Чувстваш ли? " "Чувствам." "Искаш ли да живееш?
към втори вариант >>
Не трябва да тургаш спънки в живота си.
(втори вариант)
Казвам, всеки един човек в това гледище е един творец. Небето, Бог го е оставил да бъде творец на своя живот. Ти трябва да мислиш правилно. Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си.
Не трябва да тургаш спънки в живота си.
Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента. Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин.
към втори вариант >>
Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога.
(втори вариант)
Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш. После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво. Само ти останеш праведен. Тя е една крива философия. Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко.
Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога.
Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание. Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли? " "Мисля." "Чувстваш ли? " "Чувствам." "Искаш ли да живееш? " "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа.
към втори вариант >>
Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва.
(втори вариант)
Казвам, всеки един човек в това гледище е един творец. Небето, Бог го е оставил да бъде творец на своя живот. Ти трябва да мислиш правилно. Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си. Не трябва да тургаш спънки в живота си.
Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва.
По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента. Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин. Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
към втори вариант >>
Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание.
(втори вариант)
После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво. Само ти останеш праведен. Тя е една крива философия. Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко. Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога.
Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание.
Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли? " "Мисля." "Чувстваш ли? " "Чувствам." "Искаш ли да живееш? " "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа. Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш.
към втори вариант >>
По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал.
(втори вариант)
Небето, Бог го е оставил да бъде творец на своя живот. Ти трябва да мислиш правилно. Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си. Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва.
По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал.
Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента. Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин. Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
към втори вариант >>
Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли?
(втори вариант)
Само ти останеш праведен. Тя е една крива философия. Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко. Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога. Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание.
Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли?
" "Мисля." "Чувстваш ли? " "Чувствам." "Искаш ли да живееш? " "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа. Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш. Тогава се свърши работата.
към втори вариант >>
Това е разумното.
(втори вариант)
Ти трябва да мислиш правилно. Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си. Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал.
Това е разумното.
Един музикант изразява народния живот в песента. Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин. Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
към втори вариант >>
" "Мисля." "Чувстваш ли?
(втори вариант)
Тя е една крива философия. Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко. Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога. Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание. Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли?
" "Мисля." "Чувстваш ли?
" "Чувствам." "Искаш ли да живееш? " "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа. Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш. Тогава се свърши работата. Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш.
към втори вариант >>
Един музикант изразява народния живот в песента.
(втори вариант)
Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си. Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното.
Един музикант изразява народния живот в песента.
Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин. Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
към втори вариант >>
" "Чувствам." "Искаш ли да живееш?
(втори вариант)
Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко. Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога. Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание. Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли? " "Мисля." "Чувстваш ли?
" "Чувствам." "Искаш ли да живееш?
" "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа. Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш. Тогава се свърши работата. Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш. В Бога има пак възможност да те върне назад.
към втори вариант >>
Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин.
(втори вариант)
Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента.
Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин.
Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
към втори вариант >>
" "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа.
(втори вариант)
Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога. Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание. Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли? " "Мисля." "Чувстваш ли? " "Чувствам." "Искаш ли да живееш?
" "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа.
Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш. Тогава се свърши работата. Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш. В Бога има пак възможност да те върне назад. Та ще турите едно.
към втори вариант >>
Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
(втори вариант)
Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента. Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин.
Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
към втори вариант >>
Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш.
(втори вариант)
Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание. Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли? " "Мисля." "Чувстваш ли? " "Чувствам." "Искаш ли да живееш? " "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа.
Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш.
Тогава се свърши работата. Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш. В Бога има пак възможност да те върне назад. Та ще турите едно.
към втори вариант >>
Сега въпрос не е за критика.
(втори вариант)
Сега въпрос не е за критика.
Критика трябва да съществува вътре в нашия живот. Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли. Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез".
към втори вариант >>
Тогава се свърши работата.
(втори вариант)
Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли? " "Мисля." "Чувстваш ли? " "Чувствам." "Искаш ли да живееш? " "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа. Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш.
Тогава се свърши работата.
Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш. В Бога има пак възможност да те върне назад. Та ще турите едно.
към втори вариант >>
Критика трябва да съществува вътре в нашия живот.
(втори вариант)
Сега въпрос не е за критика.
Критика трябва да съществува вътре в нашия живот.
Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли. Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна.
към втори вариант >>
Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш.
(втори вариант)
" "Мисля." "Чувстваш ли? " "Чувствам." "Искаш ли да живееш? " "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа. Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш. Тогава се свърши работата.
Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш.
В Бога има пак възможност да те върне назад. Та ще турите едно.
към втори вариант >>
Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли.
(втори вариант)
Сега въпрос не е за критика. Критика трябва да съществува вътре в нашия живот.
Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли.
Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката.
към втори вариант >>
В Бога има пак възможност да те върне назад.
(втори вариант)
" "Чувствам." "Искаш ли да живееш? " "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа. Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш. Тогава се свърши работата. Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш.
В Бога има пак възможност да те върне назад.
Та ще турите едно.
към втори вариант >>
Ти казваш: "Тъжен съм." Защо?
(втори вариант)
Сега въпрос не е за критика. Критика трябва да съществува вътре в нашия живот. Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли.
Ти казваш: "Тъжен съм." Защо?
Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство.
към втори вариант >>
Та ще турите едно.
(втори вариант)
" "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа. Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш. Тогава се свърши работата. Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш. В Бога има пак възможност да те върне назад.
Та ще турите едно.
към втори вариант >>
Имаш една българска песен.
(втори вариант)
Сега въпрос не е за критика. Критика трябва да съществува вътре в нашия живот. Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли. Ти казваш: "Тъжен съм." Защо?
Имаш една българска песен.
Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство. Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек.
към втори вариант >>
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки.
(втори вариант)
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки.
Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица. Събрала тя стотина-двеста лева. Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи.
към втори вариант >>
Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез".
(втори вариант)
Сега въпрос не е за критика. Критика трябва да съществува вътре в нашия живот. Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли. Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен.
Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез".
("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство. Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
към втори вариант >>
Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица.
(втори вариант)
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки.
Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица.
Събрала тя стотина-двеста лева. Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш.
към втори вариант >>
("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна.
(втори вариант)
Критика трябва да съществува вътре в нашия живот. Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли. Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез".
("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна.
Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство. Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Под думата "характер" ти градиш онова, което се преживява, онова, което се мисли, и онова, което се постъпва.
към втори вариант >>
Събрала тя стотина-двеста лева.
(втори вариант)
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки. Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица.
Събрала тя стотина-двеста лева.
Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш. Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш.
към втори вариант >>
Аз ви давам една основна идея за музиката.
(втори вариант)
Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли. Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна.
Аз ви давам една основна идея за музиката.
Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство. Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Под думата "характер" ти градиш онова, което се преживява, онова, което се мисли, и онова, което се постъпва. Това са материалите, с които се гради човешкият характер, човешката душа или човешкото тяло се строи.
към втори вариант >>
Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й.
(втори вариант)
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки. Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица. Събрала тя стотина-двеста лева.
Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й.
Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш. Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш. Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли?
към втори вариант >>
Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство.
(втори вариант)
Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката.
Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство.
Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Под думата "характер" ти градиш онова, което се преживява, онова, което се мисли, и онова, което се постъпва. Това са материалите, с които се гради човешкият характер, човешката душа или човешкото тяло се строи.
към втори вариант >>
Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва.
(втори вариант)
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки. Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица. Събрала тя стотина-двеста лева. Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й.
Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва.
Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш. Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш. Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли? Господ всичко ще обърне на добро." Пък аз съм, който я обрах.
към втори вариант >>
Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек.
(втори вариант)
Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство.
Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек.
То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Под думата "характер" ти градиш онова, което се преживява, онова, което се мисли, и онова, което се постъпва. Това са материалите, с които се гради човешкият характер, човешката душа или човешкото тяло се строи.
към втори вариант >>
Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи.
(втори вариант)
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки. Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица. Събрала тя стотина-двеста лева. Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва.
Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи.
Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш. Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш. Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли? Господ всичко ще обърне на добро." Пък аз съм, който я обрах.
към втори вариант >>
То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
(втори вариант)
Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство. Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек.
То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
Под думата "характер" ти градиш онова, което се преживява, онова, което се мисли, и онова, което се постъпва. Това са материалите, с които се гради човешкият характер, човешката душа или човешкото тяло се строи.
към втори вариант >>
Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш.
(втори вариант)
Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица. Събрала тя стотина-двеста лева. Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи.
Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш.
Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш. Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли? Господ всичко ще обърне на добро." Пък аз съм, който я обрах.
към втори вариант >>
Под думата "характер" ти градиш онова, което се преживява, онова, което се мисли, и онова, което се постъпва.
(втори вариант)
("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство. Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
Под думата "характер" ти градиш онова, което се преживява, онова, което се мисли, и онова, което се постъпва.
Това са материалите, с които се гради човешкият характер, човешката душа или човешкото тяло се строи.
към втори вариант >>
Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш.
(втори вариант)
Събрала тя стотина-двеста лева. Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш.
Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш.
Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли? Господ всичко ще обърне на добро." Пък аз съм, който я обрах.
към втори вариант >>
Това са материалите, с които се гради човешкият характер, човешката душа или човешкото тяло се строи.
(втори вариант)
Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство. Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Под думата "характер" ти градиш онова, което се преживява, онова, което се мисли, и онова, което се постъпва.
Това са материалите, с които се гради човешкият характер, човешката душа или човешкото тяло се строи.
към втори вариант >>
Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли?
(втори вариант)
Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш. Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш.
Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли?
Господ всичко ще обърне на добро." Пък аз съм, който я обрах.
към втори вариант >>
Следователно, ако вие нямате едно правилно разбиране за онзи ход, който природата сега върши, тогава ще се създаде нещо хилаво.
(втори вариант)
Следователно, ако вие нямате едно правилно разбиране за онзи ход, който природата сега върши, тогава ще се създаде нещо хилаво.
И така ред хилави тела се създават. Музикалното чувство се предава. Музиката не е чувство, но е способност, понеже спада към способностите. Отпред на челото се намират знаците на музиката, но тя си има свои знакове и признаци на задната част на главата.
към втори вариант >>
Господ всичко ще обърне на добро." Пък аз съм, който я обрах.
(втори вариант)
Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш. Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш. Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли?
Господ всичко ще обърне на добро." Пък аз съм, който я обрах.
към втори вариант >>
И така ред хилави тела се създават.
(втори вариант)
Следователно, ако вие нямате едно правилно разбиране за онзи ход, който природата сега върши, тогава ще се създаде нещо хилаво.
И така ред хилави тела се създават.
Музикалното чувство се предава. Музиката не е чувство, но е способност, понеже спада към способностите. Отпред на челото се намират знаците на музиката, но тя си има свои знакове и признаци на задната част на главата.
към втори вариант >>
Питам тогава, не си ли струва аз да я обера?
(втори вариант)
Питам тогава, не си ли струва аз да я обера?
Струва си. Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа. И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие. Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка. Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде?
към втори вариант >>
Музикалното чувство се предава.
(втори вариант)
Следователно, ако вие нямате едно правилно разбиране за онзи ход, който природата сега върши, тогава ще се създаде нещо хилаво. И така ред хилави тела се създават.
Музикалното чувство се предава.
Музиката не е чувство, но е способност, понеже спада към способностите. Отпред на челото се намират знаците на музиката, но тя си има свои знакове и признаци на задната част на главата.
към втори вариант >>
Струва си.
(втори вариант)
Питам тогава, не си ли струва аз да я обера?
Струва си.
Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа. И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие. Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка. Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде? " Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце.
към втори вариант >>
Музиката не е чувство, но е способност, понеже спада към способностите.
(втори вариант)
Следователно, ако вие нямате едно правилно разбиране за онзи ход, който природата сега върши, тогава ще се създаде нещо хилаво. И така ред хилави тела се създават. Музикалното чувство се предава.
Музиката не е чувство, но е способност, понеже спада към способностите.
Отпред на челото се намират знаците на музиката, но тя си има свои знакове и признаци на задната част на главата.
към втори вариант >>
Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа.
(втори вариант)
Питам тогава, не си ли струва аз да я обера? Струва си.
Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа.
И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие. Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка. Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде? " Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце. Тази бедната вдовица е скържава.
към втори вариант >>
Отпред на челото се намират знаците на музиката, но тя си има свои знакове и признаци на задната част на главата.
(втори вариант)
Следователно, ако вие нямате едно правилно разбиране за онзи ход, който природата сега върши, тогава ще се създаде нещо хилаво. И така ред хилави тела се създават. Музикалното чувство се предава. Музиката не е чувство, но е способност, понеже спада към способностите.
Отпред на челото се намират знаците на музиката, но тя си има свои знакове и признаци на задната част на главата.
към втори вариант >>
И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие.
(втори вариант)
Питам тогава, не си ли струва аз да я обера? Струва си. Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа.
И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие.
Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка. Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде? " Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце. Тази бедната вдовица е скържава. Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат.
към втори вариант >>
Сега, да бъде един човек музикален, той трябва да разбира времето, да оценява времето и всяко нещо да тури на времето.
(втори вариант)
Сега, да бъде един човек музикален, той трябва да разбира времето, да оценява времето и всяко нещо да тури на времето.
Музикалният човек трябва да тури всяка нота на мястото си. Цели ноти ако тури, той разполага с време. Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота. Вземетe запример в езика. Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора.
към втори вариант >>
Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка.
(втори вариант)
Питам тогава, не си ли струва аз да я обера? Струва си. Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа. И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие.
Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка.
Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде? " Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце. Тази бедната вдовица е скържава. Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат. Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха?
към втори вариант >>
Музикалният човек трябва да тури всяка нота на мястото си.
(втори вариант)
Сега, да бъде един човек музикален, той трябва да разбира времето, да оценява времето и всяко нещо да тури на времето.
Музикалният човек трябва да тури всяка нота на мястото си.
Цели ноти ако тури, той разполага с време. Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота. Вземетe запример в езика. Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора. Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран.
към втори вариант >>
Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде?
(втори вариант)
Питам тогава, не си ли струва аз да я обера? Струва си. Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа. И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие. Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка.
Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде?
" Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце. Тази бедната вдовица е скържава. Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат. Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха? Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно.
към втори вариант >>
Цели ноти ако тури, той разполага с време.
(втори вариант)
Сега, да бъде един човек музикален, той трябва да разбира времето, да оценява времето и всяко нещо да тури на времето. Музикалният човек трябва да тури всяка нота на мястото си.
Цели ноти ако тури, той разполага с време.
Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота. Вземетe запример в езика. Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора. Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран. Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи.
към втори вариант >>
" Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце.
(втори вариант)
Струва си. Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа. И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие. Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка. Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде?
" Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце.
Тази бедната вдовица е скържава. Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат. Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха? Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно. Това сега е само за обяснение.
към втори вариант >>
Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота.
(втори вариант)
Сега, да бъде един човек музикален, той трябва да разбира времето, да оценява времето и всяко нещо да тури на времето. Музикалният човек трябва да тури всяка нота на мястото си. Цели ноти ако тури, той разполага с време.
Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота.
Вземетe запример в езика. Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора. Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран. Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи. Разумно е словото.
към втори вариант >>
Тази бедната вдовица е скържава.
(втори вариант)
Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа. И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие. Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка. Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде? " Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце.
Тази бедната вдовица е скържава.
Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат. Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха? Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно. Това сега е само за обяснение. Сега някои от вас могат да кажат: "Ако е тъй, тогава да пообираме малко."
към втори вариант >>
Вземетe запример в езика.
(втори вариант)
Сега, да бъде един човек музикален, той трябва да разбира времето, да оценява времето и всяко нещо да тури на времето. Музикалният човек трябва да тури всяка нота на мястото си. Цели ноти ако тури, той разполага с време. Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота.
Вземетe запример в езика.
Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора. Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран. Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи. Разумно е словото. Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч.
към втори вариант >>
Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат.
(втори вариант)
И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие. Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка. Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде? " Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце. Тази бедната вдовица е скържава.
Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат.
Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха? Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно. Това сега е само за обяснение. Сега някои от вас могат да кажат: "Ако е тъй, тогава да пообираме малко."
към втори вариант >>
Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора.
(втори вариант)
Сега, да бъде един човек музикален, той трябва да разбира времето, да оценява времето и всяко нещо да тури на времето. Музикалният човек трябва да тури всяка нота на мястото си. Цели ноти ако тури, той разполага с време. Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота. Вземетe запример в езика.
Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора.
Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран. Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи. Разумно е словото. Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч. Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава.
към втори вариант >>
Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха?
(втори вариант)
Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка. Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде? " Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце. Тази бедната вдовица е скържава. Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат.
Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха?
Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно. Това сега е само за обяснение. Сега някои от вас могат да кажат: "Ако е тъй, тогава да пообираме малко."
към втори вариант >>
Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран.
(втори вариант)
Музикалният човек трябва да тури всяка нота на мястото си. Цели ноти ако тури, той разполага с време. Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота. Вземетe запример в езика. Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора.
Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран.
Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи. Разумно е словото. Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч. Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава. Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства.
към втори вариант >>
Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно.
(втори вариант)
Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде? " Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце. Тази бедната вдовица е скържава. Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат. Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха?
Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно.
Това сега е само за обяснение. Сега някои от вас могат да кажат: "Ако е тъй, тогава да пообираме малко."
към втори вариант >>
Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи.
(втори вариант)
Цели ноти ако тури, той разполага с време. Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота. Вземетe запример в езика. Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора. Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран.
Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи.
Разумно е словото. Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч. Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава. Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства. В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям.
към втори вариант >>
Това сега е само за обяснение.
(втори вариант)
" Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце. Тази бедната вдовица е скържава. Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат. Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха? Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно.
Това сега е само за обяснение.
Сега някои от вас могат да кажат: "Ако е тъй, тогава да пообираме малко."
към втори вариант >>
Разумно е словото.
(втори вариант)
Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота. Вземетe запример в езика. Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора. Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран. Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи.
Разумно е словото.
Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч. Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава. Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства. В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям. Аз няма да ви я кажа.
към втори вариант >>
Сега някои от вас могат да кажат: "Ако е тъй, тогава да пообираме малко."
(втори вариант)
Тази бедната вдовица е скържава. Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат. Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха? Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно. Това сега е само за обяснение.
Сега някои от вас могат да кажат: "Ако е тъй, тогава да пообираме малко."
към втори вариант >>
Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч.
(втори вариант)
Вземетe запример в езика. Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора. Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран. Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи. Разумно е словото.
Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч.
Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава. Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства. В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям. Аз няма да ви я кажа. Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна.
към втори вариант >>
Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава.
(втори вариант)
Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора. Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран. Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи. Разумно е словото. Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч.
Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава.
Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства. В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям. Аз няма да ви я кажа. Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна. Тази дума остава.
към втори вариант >>
Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства.
(втори вариант)
Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран. Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи. Разумно е словото. Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч. Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава.
Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства.
В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям. Аз няма да ви я кажа. Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна. Тази дума остава. Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря.
към втори вариант >>
В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям.
(втори вариант)
Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи. Разумно е словото. Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч. Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава. Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства.
В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям.
Аз няма да ви я кажа. Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна. Тази дума остава. Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря. Не ми е приятна, като я срещна.
към втори вариант >>
Аз няма да ви я кажа.
(втори вариант)
Разумно е словото. Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч. Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава. Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства. В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям.
Аз няма да ви я кажа.
Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна. Тази дума остава. Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря. Не ми е приятна, като я срещна. Казвам, няма ли нещо да се тури.
към втори вариант >>
Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна.
(втори вариант)
Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч. Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава. Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства. В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям. Аз няма да ви я кажа.
Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна.
Тази дума остава. Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря. Не ми е приятна, като я срещна. Казвам, няма ли нещо да се тури. Може би, че има някъде някоя дума.
към втори вариант >>
Тази дума остава.
(втори вариант)
Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава. Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства. В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям. Аз няма да ви я кажа. Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна.
Тази дума остава.
Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря. Не ми е приятна, като я срещна. Казвам, няма ли нещо да се тури. Може би, че има някъде някоя дума. Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу.
към втори вариант >>
Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря.
(втори вариант)
Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства. В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям. Аз няма да ви я кажа. Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна. Тази дума остава.
Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря.
Не ми е приятна, като я срещна. Казвам, няма ли нещо да се тури. Може би, че има някъде някоя дума. Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу. Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите.
към втори вариант >>
Не ми е приятна, като я срещна.
(втори вариант)
В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям. Аз няма да ви я кажа. Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна. Тази дума остава. Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря.
Не ми е приятна, като я срещна.
Казвам, няма ли нещо да се тури. Може би, че има някъде някоя дума. Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу. Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите. Тук я тургам, там я тургам.
към втори вариант >>
Казвам, няма ли нещо да се тури.
(втори вариант)
Аз няма да ви я кажа. Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна. Тази дума остава. Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря. Не ми е приятна, като я срещна.
Казвам, няма ли нещо да се тури.
Може би, че има някъде някоя дума. Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу. Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите. Тук я тургам, там я тургам. Където и да я туриш, все куца нещо в самия език, в строежа му.
към втори вариант >>
Може би, че има някъде някоя дума.
(втори вариант)
Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна. Тази дума остава. Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря. Не ми е приятна, като я срещна. Казвам, няма ли нещо да се тури.
Може би, че има някъде някоя дума.
Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу. Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите. Тук я тургам, там я тургам. Където и да я туриш, все куца нещо в самия език, в строежа му. И казвам, трябва съвсем да се измени езикът, съвършено да се измени строежът му и целият ход на българската мисъл трябва да се измени, и тогава може да се промени езикът.
към втори вариант >>
Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу.
(втори вариант)
Тази дума остава. Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря. Не ми е приятна, като я срещна. Казвам, няма ли нещо да се тури. Може би, че има някъде някоя дума.
Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу.
Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите. Тук я тургам, там я тургам. Където и да я туриш, все куца нещо в самия език, в строежа му. И казвам, трябва съвсем да се измени езикът, съвършено да се измени строежът му и целият ход на българската мисъл трябва да се измени, и тогава може да се промени езикът.
към втори вариант >>
Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите.
(втори вариант)
Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря. Не ми е приятна, като я срещна. Казвам, няма ли нещо да се тури. Може би, че има някъде някоя дума. Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу.
Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите.
Тук я тургам, там я тургам. Където и да я туриш, все куца нещо в самия език, в строежа му. И казвам, трябва съвсем да се измени езикът, съвършено да се измени строежът му и целият ход на българската мисъл трябва да се измени, и тогава може да се промени езикът.
към втори вариант >>
Тук я тургам, там я тургам.
(втори вариант)
Не ми е приятна, като я срещна. Казвам, няма ли нещо да се тури. Може би, че има някъде някоя дума. Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу. Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите.
Тук я тургам, там я тургам.
Където и да я туриш, все куца нещо в самия език, в строежа му. И казвам, трябва съвсем да се измени езикът, съвършено да се измени строежът му и целият ход на българската мисъл трябва да се измени, и тогава може да се промени езикът.
към втори вариант >>
Където и да я туриш, все куца нещо в самия език, в строежа му.
(втори вариант)
Казвам, няма ли нещо да се тури. Може би, че има някъде някоя дума. Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу. Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите. Тук я тургам, там я тургам.
Където и да я туриш, все куца нещо в самия език, в строежа му.
И казвам, трябва съвсем да се измени езикът, съвършено да се измени строежът му и целият ход на българската мисъл трябва да се измени, и тогава може да се промени езикът.
към втори вариант >>
И казвам, трябва съвсем да се измени езикът, съвършено да се измени строежът му и целият ход на българската мисъл трябва да се измени, и тогава може да се промени езикът.
(втори вариант)
Може би, че има някъде някоя дума. Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу. Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите. Тук я тургам, там я тургам. Където и да я туриш, все куца нещо в самия език, в строежа му.
И казвам, трябва съвсем да се измени езикът, съвършено да се измени строежът му и целият ход на българската мисъл трябва да се измени, и тогава може да се промени езикът.
към втори вариант >>
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил.
(втори вариант)
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил.
Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи.
към втори вариант >>
Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе.
(втори вариант)
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил.
Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе.
Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи. Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта.
към втори вариант >>
Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости.
(втори вариант)
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил. Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе.
Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости.
Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи. Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта. Това е закон на ограничението.
към втори вариант >>
Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен.
(втори вариант)
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил. Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости.
Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен.
Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи. Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта. Това е закон на ограничението. Аз сега не искам да се спирам върху това.
към втори вариант >>
Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно.
(втори вариант)
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил. Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен.
Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно.
Това са неестествени работи. Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта. Това е закон на ограничението. Аз сега не искам да се спирам върху това.
към втори вариант >>
Това са неестествени работи.
(втори вариант)
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил. Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно.
Това са неестествени работи.
Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта. Това е закон на ограничението. Аз сега не искам да се спирам върху това.
към втори вариант >>
Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта.
(втори вариант)
Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи.
Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта.
Това е закон на ограничението. Аз сега не искам да се спирам върху това.
към втори вариант >>
Това е закон на ограничението.
(втори вариант)
Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи. Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта.
Това е закон на ограничението.
Аз сега не искам да се спирам върху това.
към втори вариант >>
Аз сега не искам да се спирам върху това.
(втори вариант)
Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи. Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта. Това е закон на ограничението.
Аз сега не искам да се спирам върху това.
към втори вариант >>
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете.
(втори вариант)
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете.
Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване!
към втори вариант >>
Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци.
(втори вариант)
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете.
Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци.
Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен?
към втори вариант >>
Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му.
(втори вариант)
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете. Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци.
Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му.
Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен?
към втори вариант >>
Такава песен пее ли се?
(втори вариант)
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете. Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му.
Такава песен пее ли се?
Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце?
към втори вариант >>
Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна!
(втори вариант)
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете. Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се?
Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна!
" Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото?
към втори вариант >>
" Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване!
(втори вариант)
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете. Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна!
" Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване!
" Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни.
към втори вариант >>
" Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен?
(втори вариант)
Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване!
" Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен?
И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро.
към втори вариант >>
И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен?
(втори вариант)
Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен?
И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен?
Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро.
към втори вариант >>
Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце?
(втори вариант)
Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен?
Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце?
Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро.
към втори вариант >>
Тогава де е лошото?
(втори вариант)
Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце?
Тогава де е лошото?
Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро.
към втори вариант >>
Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни.
(втори вариант)
" Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото?
Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни.
И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро.
към втори вариант >>
И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро.
(втори вариант)
" Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни.
И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро.
към втори вариант >>
Сега тъжното е религиозна песен.
(втори вариант)
Сега тъжното е религиозна песен.
Българинът започва с тъжното - това е религиозното. И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен. Знаците са турени. Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш.
към втори вариант >>
Българинът започва с тъжното - това е религиозното.
(втори вариант)
Сега тъжното е религиозна песен.
Българинът започва с тъжното - това е религиозното.
И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен. Знаците са турени. Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече.
към втори вариант >>
И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен.
(втори вариант)
Сега тъжното е религиозна песен. Българинът започва с тъжното - това е религиозното.
И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен.
Знаците са турени. Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол".
към втори вариант >>
Знаците са турени.
(втори вариант)
Сега тъжното е религиозна песен. Българинът започва с тъжното - това е религиозното. И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен.
Знаците са турени.
Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят.
към втори вариант >>
Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия.
(втори вариант)
Сега тъжното е религиозна песен. Българинът започва с тъжното - това е религиозното. И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен. Знаците са турени.
Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия.
И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен.
към втори вариант >>
И ти съвсем ще се обезсърчиш.
(втори вариант)
Сега тъжното е религиозна песен. Българинът започва с тъжното - това е религиозното. И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен. Знаците са турени. Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия.
И ти съвсем ще се обезсърчиш.
Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие.
към втори вариант >>
Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече.
(втори вариант)
Българинът започва с тъжното - това е религиозното. И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен. Знаците са турени. Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш.
Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече.
Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата.
към втори вариант >>
Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол".
(втори вариант)
И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен. Знаците са турени. Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече.
Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол".
И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят.
към втори вариант >>
И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят.
(втори вариант)
Знаците са турени. Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол".
И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят.
То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне.
към втори вариант >>
То е българската песен.
(втори вариант)
Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят.
То е българската песен.
И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър.
към втори вариант >>
И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие.
(втори вариант)
И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен.
И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие.
Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез".
към втори вариант >>
Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата.
(втори вариант)
Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие.
Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата.
Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез".
към втори вариант >>
Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят.
(втори вариант)
Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата.
Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят.
Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш.
към втори вариант >>
Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне.
(втори вариант)
И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят.
Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне.
А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане?
към втори вариант >>
А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър.
(втори вариант)
То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне.
А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър.
"Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора.
към втори вариант >>
"Ре диез".
(втори вариант)
И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър.
"Ре диез".
Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения.
към втори вариант >>
Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез".
(втори вариант)
Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез".
Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез".
Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения. Всеки иска да живее.
към втори вариант >>
Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш.
(втори вариант)
Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез".
Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш.
Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения. Всеки иска да живее. И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде.
към втори вариант >>
Какво ще стане?
(втори вариант)
Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш.
Какво ще стане?
Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения. Всеки иска да живее. И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде. Нищо повече.
към втори вариант >>
Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора.
(втори вариант)
А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане?
Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора.
Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения. Всеки иска да живее. И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде. Нищо повече.
към втори вариант >>
Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения.
(втори вариант)
"Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора.
Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения.
Всеки иска да живее. И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде. Нищо повече.
към втори вариант >>
Всеки иска да живее.
(втори вариант)
Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения.
Всеки иска да живее.
И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде. Нищо повече.
към втори вариант >>
И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде.
(втори вариант)
Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения. Всеки иска да живее.
И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде.
Нищо повече.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения. Всеки иска да живее. И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде.
Нищо повече.
към втори вариант >>
Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото.
(втори вариант)
Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото.
"Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам. Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак.
към втори вариант >>
"Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам.
(втори вариант)
Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото.
"Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам.
Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до".
към втори вариант >>
Може и "до бемол" и "до диез".
(втори вариант)
Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото. "Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам.
Може и "до бемол" и "до диез".
Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове.
към втори вариант >>
Може бемол и диез.
(втори вариант)
Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото. "Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам. Може и "до бемол" и "до диез".
Може бемол и диез.
Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят.
към втори вариант >>
Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез.
(втори вариант)
Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото. "Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам. Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез.
Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез.
"До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят. В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там.
към втори вариант >>
"До"-то ще бъде без никакъв знак.
(втори вариант)
Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото. "Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам. Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез.
"До"-то ще бъде без никакъв знак.
Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят. В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там. То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка.
към втори вариант >>
Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до".
(втори вариант)
"Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам. Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак.
Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до".
В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят. В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там. То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка. После смешен е българинът, понеже и вие сте българи, не е смешно, но аз вземам в тази хубава смисъл.
към втори вариант >>
В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове.
(втори вариант)
Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до".
В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове.
В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят. В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там. То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка. После смешен е българинът, понеже и вие сте българи, не е смешно, но аз вземам в тази хубава смисъл.
към втори вариант >>
В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят.
(втори вариант)
Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове.
В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят.
В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там. То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка. После смешен е българинът, понеже и вие сте българи, не е смешно, но аз вземам в тази хубава смисъл.
към втори вариант >>
В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там.
(втори вариант)
Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят.
В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там.
То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка. После смешен е българинът, понеже и вие сте българи, не е смешно, но аз вземам в тази хубава смисъл.
към втори вариант >>
То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка.
(втори вариант)
"До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят. В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там.
То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка.
После смешен е българинът, понеже и вие сте българи, не е смешно, но аз вземам в тази хубава смисъл.
към втори вариант >>
После смешен е българинът, понеже и вие сте българи, не е смешно, но аз вземам в тази хубава смисъл.
(втори вариант)
Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят. В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там. То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка.
После смешен е българинът, понеже и вие сте българи, не е смешно, но аз вземам в тази хубава смисъл.
към втори вариант >>
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря.
(втори вариант)
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря.
Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко.
към втори вариант >>
Тя е пък една мажорна песен.
(втори вариант)
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря.
Тя е пък една мажорна песен.
И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето.
към втори вариант >>
И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен.
(втори вариант)
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря. Тя е пък една мажорна песен.
И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен.
Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно.
към втори вариант >>
Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота.
(втори вариант)
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря. Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен.
Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота.
Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен.
към втори вариант >>
Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади.
(втори вариант)
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря. Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота.
Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади.
Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е.
към втори вариант >>
Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко.
(втори вариант)
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря. Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади.
Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко.
Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти.
към втори вариант >>
Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето.
(втори вариант)
Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко.
Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето.
Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря.
към втори вариант >>
Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно.
(втори вариант)
И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето.
Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно.
"Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен.
към втори вариант >>
"Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен.
(втори вариант)
Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно.
"Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен.
Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус.
към втори вариант >>
Такава е.
(втори вариант)
Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен.
Такава е.
Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики.
към втори вариант >>
Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти.
(втори вариант)
Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е.
Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти.
Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те.
към втори вариант >>
Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря.
(втори вариант)
Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти.
Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря.
Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те. Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място.
към втори вариант >>
Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен.
(втори вариант)
Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря.
Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен.
Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те. Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. Велика песен, велики времена с два неестествени знака.
към втори вариант >>
Тя е вече в неговия ритмус.
(втори вариант)
"Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен.
Тя е вече в неговия ритмус.
И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те. Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. Велика песен, велики времена с два неестествени знака. Но това не е най-доброто.
към втори вариант >>
И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики.
(втори вариант)
Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус.
И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики.
Казва той какви времена са били те. Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. Велика песен, велики времена с два неестествени знака. Но това не е най-доброто.
към втори вариант >>
Казва той какви времена са били те.
(втори вариант)
Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики.
Казва той какви времена са били те.
Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. Велика песен, велики времена с два неестествени знака. Но това не е най-доброто.
към втори вариант >>
Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място.
(втори вариант)
Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те.
Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място.
Велика песен, велики времена с два неестествени знака. Но това не е най-доброто.
към втори вариант >>
Велика песен, велики времена с два неестествени знака.
(втори вариант)
Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те. Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място.
Велика песен, велики времена с два неестествени знака.
Но това не е най-доброто.
към втори вариант >>
Но това не е най-доброто.
(втори вариант)
Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те. Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. Велика песен, велики времена с два неестествени знака.
Но това не е най-доброто.
към втори вариант >>
Сега това е един музикален метод за изяснение.
(втори вариант)
Сега това е един музикален метод за изяснение.
Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл. Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез? Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата. Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът.
към втори вариант >>
Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл.
(втори вариант)
Сега това е един музикален метод за изяснение.
Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл.
Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез? Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата. Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът.
към втори вариант >>
Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез?
(втори вариант)
Сега това е един музикален метод за изяснение. Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл.
Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез?
Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата. Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът.
към втори вариант >>
Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата.
(втори вариант)
Сега това е един музикален метод за изяснение. Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл. Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез?
Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата.
Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът.
към втори вариант >>
Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета.
(втори вариант)
Сега това е един музикален метод за изяснение. Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл. Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез? Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата.
Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета.
Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът.
към втори вариант >>
Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът.
(втори вариант)
Сега това е един музикален метод за изяснение. Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл. Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез? Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата. Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета.
Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът.
към втори вариант >>
Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то.
(втори вариант)
Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то.
Много бемоли имате. Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите. После и на "фа" имате много диези. Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми". Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли.
към втори вариант >>
Много бемоли имате.
(втори вариант)
Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то.
Много бемоли имате.
Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите. После и на "фа" имате много диези. Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми". Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли. Нищо повече.
към втори вариант >>
Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите.
(втори вариант)
Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то. Много бемоли имате.
Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите.
После и на "фа" имате много диези. Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми". Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли. Нищо повече. Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите?
към втори вариант >>
После и на "фа" имате много диези.
(втори вариант)
Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то. Много бемоли имате. Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите.
После и на "фа" имате много диези.
Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми". Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли. Нищо повече. Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите? Той веднага ще премахне всичките тия знаци.
към втори вариант >>
Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми".
(втори вариант)
Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то. Много бемоли имате. Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите. После и на "фа" имате много диези.
Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми".
Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли. Нищо повече. Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите? Той веднага ще премахне всичките тия знаци.
към втори вариант >>
Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли.
(втори вариант)
Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то. Много бемоли имате. Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите. После и на "фа" имате много диези. Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми".
Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли.
Нищо повече. Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите? Той веднага ще премахне всичките тия знаци.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Много бемоли имате. Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите. После и на "фа" имате много диези. Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми". Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли.
Нищо повече.
Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите? Той веднага ще премахне всичките тия знаци.
към втори вариант >>
Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите?
(втори вариант)
Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите. После и на "фа" имате много диези. Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми". Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли. Нищо повече.
Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите?
Той веднага ще премахне всичките тия знаци.
към втори вариант >>
Той веднага ще премахне всичките тия знаци.
(втори вариант)
После и на "фа" имате много диези. Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми". Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли. Нищо повече. Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите?
Той веднага ще премахне всичките тия знаци.
към втори вариант >>
Та сега имате художество.
(втори вариант)
Та сега имате художество.
(Учителят изважда един портрет себерисунка.) Кой е този юнак? (Колю Каишев) Доста художествено е изработен. Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите. Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва.
към втори вариант >>
(Учителят изважда един портрет себерисунка.) Кой е този юнак?
(втори вариант)
Та сега имате художество.
(Учителят изважда един портрет себерисунка.) Кой е този юнак?
(Колю Каишев) Доста художествено е изработен. Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите. Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол.
към втори вариант >>
(Колю Каишев) Доста художествено е изработен.
(втори вариант)
Та сега имате художество. (Учителят изважда един портрет себерисунка.) Кой е този юнак?
(Колю Каишев) Доста художествено е изработен.
Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите. Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол".
към втори вариант >>
Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите.
(втори вариант)
Та сега имате художество. (Учителят изважда един портрет себерисунка.) Кой е този юнак? (Колю Каишев) Доста художествено е изработен.
Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите.
Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол".
към втори вариант >>
Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва.
(втори вариант)
Та сега имате художество. (Учителят изважда един портрет себерисунка.) Кой е този юнак? (Колю Каишев) Доста художествено е изработен. Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите.
Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва.
При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие.
към втори вариант >>
При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва.
(втори вариант)
Та сега имате художество. (Учителят изважда един портрет себерисунка.) Кой е този юнак? (Колю Каишев) Доста художествено е изработен. Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите. Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва.
При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва.
Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека.
към втори вариант >>
Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол.
(втори вариант)
(Учителят изважда един портрет себерисунка.) Кой е този юнак? (Колю Каишев) Доста художествено е изработен. Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите. Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва.
Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол.
Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез".
към втори вариант >>
Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол".
(втори вариант)
(Колю Каишев) Доста художествено е изработен. Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите. Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол.
Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол".
Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е?
към втори вариант >>
Реакция ще дойде - това е "ми бемол".
(втори вариант)
Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите. Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол".
Реакция ще дойде - това е "ми бемол".
А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете.
към втори вариант >>
А природата обича равновесие.
(втори вариант)
Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол".
А природата обича равновесие.
Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник.
към втори вариант >>
Сега ние правим една бележка много мека.
(втори вариант)
При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие.
Сега ние правим една бележка много мека.
Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той.
към втори вариант >>
Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез".
(втори вариант)
Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека.
Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез".
(Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга.
към втори вариант >>
(Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е?
(втори вариант)
Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез".
(Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е?
Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга. Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама.
към втори вариант >>
Тази сестра може да я познаете.
(втори вариант)
Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е?
Тази сестра може да я познаете.
(Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга. Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама. Почти без знаци е.
към втори вариант >>
(Цветанка Симеонова) Това значи художник.
(втори вариант)
А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете.
(Цветанка Симеонова) Това значи художник.
Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга. Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама. Почти без знаци е. Но доста съществени черти са отбелязани на всяка една рисунка.
към втори вариант >>
Всички, види се, не сте рисували.
(втори вариант)
Всички, види се, не сте рисували.
Сега тези ще ги задържим. Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише. Сега това (рисунките) са разни писма. Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре. Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него.
към втори вариант >>
Да го познаете, че е той.
(втори вариант)
Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник.
Да го познаете, че е той.
(Учителят показва рисунките една след друга. Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама. Почти без знаци е. Но доста съществени черти са отбелязани на всяка една рисунка. Но нито един човек няма такава физиономия, каквато трябва да има.
към втори вариант >>
Сега тези ще ги задържим.
(втори вариант)
Всички, види се, не сте рисували.
Сега тези ще ги задържим.
Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише. Сега това (рисунките) са разни писма. Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре. Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него. Не знаеш какво е.
към втори вариант >>
(Учителят показва рисунките една след друга.
(втори вариант)
Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той.
(Учителят показва рисунките една след друга.
Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама. Почти без знаци е. Но доста съществени черти са отбелязани на всяка една рисунка. Но нито един човек няма такава физиономия, каквато трябва да има.
към втори вариант >>
Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише.
(втори вариант)
Всички, види се, не сте рисували. Сега тези ще ги задържим.
Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише.
Сега това (рисунките) са разни писма. Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре. Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него. Не знаеш какво е. Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така.
към втори вариант >>
Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама.
(втори вариант)
(Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга.
Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама.
Почти без знаци е. Но доста съществени черти са отбелязани на всяка една рисунка. Но нито един човек няма такава физиономия, каквато трябва да има.
към втори вариант >>
Сега това (рисунките) са разни писма.
(втори вариант)
Всички, види се, не сте рисували. Сега тези ще ги задържим. Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише.
Сега това (рисунките) са разни писма.
Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре. Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него. Не знаеш какво е. Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така. Това е наука тук (рисунките).
към втори вариант >>
Почти без знаци е.
(втори вариант)
Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга. Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама.
Почти без знаци е.
Но доста съществени черти са отбелязани на всяка една рисунка. Но нито един човек няма такава физиономия, каквато трябва да има.
към втори вариант >>
Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре.
(втори вариант)
Всички, види се, не сте рисували. Сега тези ще ги задържим. Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише. Сега това (рисунките) са разни писма.
Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре.
Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него. Не знаеш какво е. Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така. Това е наука тук (рисунките). То е развитие.
към втори вариант >>
Но доста съществени черти са отбелязани на всяка една рисунка.
(втори вариант)
(Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга. Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама. Почти без знаци е.
Но доста съществени черти са отбелязани на всяка една рисунка.
Но нито един човек няма такава физиономия, каквато трябва да има.
към втори вариант >>
Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него.
(втори вариант)
Всички, види се, не сте рисували. Сега тези ще ги задържим. Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише. Сега това (рисунките) са разни писма. Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре.
Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него.
Не знаеш какво е. Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така. Това е наука тук (рисунките). То е развитие. Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания.
към втори вариант >>
Но нито един човек няма такава физиономия, каквато трябва да има.
(втори вариант)
Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга. Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама. Почти без знаци е. Но доста съществени черти са отбелязани на всяка една рисунка.
Но нито един човек няма такава физиономия, каквато трябва да има.
към втори вариант >>
Не знаеш какво е.
(втори вариант)
Сега тези ще ги задържим. Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише. Сега това (рисунките) са разни писма. Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре. Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него.
Не знаеш какво е.
Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така. Това е наука тук (рисунките). То е развитие. Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания. Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо.
към втори вариант >>
Сега вие трябва да имате някои правила, по които да се ръководите.
(втори вариант)
Сега вие трябва да имате някои правила, по които да се ръководите.
Вие сега имате много правила, с кoитo е работено, но има известни основни нови правила, които трябва да реагират. Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат. Тези гримаси, това е едно последствие. Трябва да се знаят причините. Защото, ако човек говори, вие имате един резултат.
към втори вариант >>
Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така.
(втори вариант)
Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише. Сега това (рисунките) са разни писма. Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре. Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него. Не знаеш какво е.
Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така.
Това е наука тук (рисунките). То е развитие. Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания. Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо. Аз като я видях, ще развали нещо от музиката.
към втори вариант >>
Вие сега имате много правила, с кoитo е работено, но има известни основни нови правила, които трябва да реагират.
(втори вариант)
Сега вие трябва да имате някои правила, по които да се ръководите.
Вие сега имате много правила, с кoитo е работено, но има известни основни нови правила, които трябва да реагират.
Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат. Тези гримаси, това е едно последствие. Трябва да се знаят причините. Защото, ако човек говори, вие имате един резултат. Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл.
към втори вариант >>
Това е наука тук (рисунките).
(втори вариант)
Сега това (рисунките) са разни писма. Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре. Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него. Не знаеш какво е. Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така.
Това е наука тук (рисунките).
То е развитие. Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания. Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо. Аз като я видях, ще развали нещо от музиката. Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее.
към втори вариант >>
Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат.
(втори вариант)
Сега вие трябва да имате някои правила, по които да се ръководите. Вие сега имате много правила, с кoитo е работено, но има известни основни нови правила, които трябва да реагират.
Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат.
Тези гримаси, това е едно последствие. Трябва да се знаят причините. Защото, ако човек говори, вие имате един резултат. Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл. Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл.
към втори вариант >>
То е развитие.
(втори вариант)
Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре. Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него. Не знаеш какво е. Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така. Това е наука тук (рисунките).
То е развитие.
Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания. Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо. Аз като я видях, ще развали нещо от музиката. Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее. Музиката почна да действа вече.
към втори вариант >>
Тези гримаси, това е едно последствие.
(втори вариант)
Сега вие трябва да имате някои правила, по които да се ръководите. Вие сега имате много правила, с кoитo е работено, но има известни основни нови правила, които трябва да реагират. Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат.
Тези гримаси, това е едно последствие.
Трябва да се знаят причините. Защото, ако човек говори, вие имате един резултат. Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл. Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл. Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец.
към втори вариант >>
Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания.
(втори вариант)
Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него. Не знаеш какво е. Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така. Това е наука тук (рисунките). То е развитие.
Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания.
Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо. Аз като я видях, ще развали нещо от музиката. Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее. Музиката почна да действа вече. Казвам й: "Защо се смееш?
към втори вариант >>
Трябва да се знаят причините.
(втори вариант)
Сега вие трябва да имате някои правила, по които да се ръководите. Вие сега имате много правила, с кoитo е работено, но има известни основни нови правила, които трябва да реагират. Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат. Тези гримаси, това е едно последствие.
Трябва да се знаят причините.
Защото, ако човек говори, вие имате един резултат. Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл. Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл. Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец. Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява.
към втори вариант >>
Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо.
(втори вариант)
Не знаеш какво е. Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така. Това е наука тук (рисунките). То е развитие. Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания.
Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо.
Аз като я видях, ще развали нещо от музиката. Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее. Музиката почна да действа вече. Казвам й: "Защо се смееш? " Аз си правя своето тълкувание.
към втори вариант >>
Защото, ако човек говори, вие имате един резултат.
(втори вариант)
Сега вие трябва да имате някои правила, по които да се ръководите. Вие сега имате много правила, с кoитo е работено, но има известни основни нови правила, които трябва да реагират. Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат. Тези гримаси, това е едно последствие. Трябва да се знаят причините.
Защото, ако човек говори, вие имате един резултат.
Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл. Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл. Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец. Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява. Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо.
към втори вариант >>
Аз като я видях, ще развали нещо от музиката.
(втори вариант)
Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така. Това е наука тук (рисунките). То е развитие. Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания. Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо.
Аз като я видях, ще развали нещо от музиката.
Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее. Музиката почна да действа вече. Казвам й: "Защо се смееш? " Аз си правя своето тълкувание.
към втори вариант >>
Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл.
(втори вариант)
Вие сега имате много правила, с кoитo е работено, но има известни основни нови правила, които трябва да реагират. Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат. Тези гримаси, това е едно последствие. Трябва да се знаят причините. Защото, ако човек говори, вие имате един резултат.
Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл.
Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл. Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец. Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява. Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо. Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не.
към втори вариант >>
Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее.
(втори вариант)
Това е наука тук (рисунките). То е развитие. Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания. Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо. Аз като я видях, ще развали нещо от музиката.
Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее.
Музиката почна да действа вече. Казвам й: "Защо се смееш? " Аз си правя своето тълкувание.
към втори вариант >>
Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл.
(втори вариант)
Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат. Тези гримаси, това е едно последствие. Трябва да се знаят причините. Защото, ако човек говори, вие имате един резултат. Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл.
Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл.
Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец. Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява. Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо. Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не. Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека.
към втори вариант >>
Музиката почна да действа вече.
(втори вариант)
То е развитие. Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания. Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо. Аз като я видях, ще развали нещо от музиката. Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее.
Музиката почна да действа вече.
Казвам й: "Защо се смееш? " Аз си правя своето тълкувание.
към втори вариант >>
Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец.
(втори вариант)
Тези гримаси, това е едно последствие. Трябва да се знаят причините. Защото, ако човек говори, вие имате един резултат. Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл. Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл.
Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец.
Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява. Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо. Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не. Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека. Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни.
към втори вариант >>
Казвам й: "Защо се смееш?
(втори вариант)
Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания. Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо. Аз като я видях, ще развали нещо от музиката. Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее. Музиката почна да действа вече.
Казвам й: "Защо се смееш?
" Аз си правя своето тълкувание.
към втори вариант >>
Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява.
(втори вариант)
Трябва да се знаят причините. Защото, ако човек говори, вие имате един резултат. Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл. Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл. Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец.
Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява.
Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо. Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не. Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека. Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни. Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто.
към втори вариант >>
" Аз си правя своето тълкувание.
(втори вариант)
Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо. Аз като я видях, ще развали нещо от музиката. Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее. Музиката почна да действа вече. Казвам й: "Защо се смееш?
" Аз си правя своето тълкувание.
към втори вариант >>
Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо.
(втори вариант)
Защото, ако човек говори, вие имате един резултат. Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл. Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл. Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец. Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява.
Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо.
Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не. Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека. Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни. Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто. Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете.
към втори вариант >>
Та казвам, има една научна страна и в рисуванието, и в музиката.
(втори вариант)
Та казвам, има една научна страна и в рисуванието, и в музиката.
Музиката е една наука. Не само да пееш. Цялата природа е построена върху тия тонове. Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум. Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище.
към втори вариант >>
Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не.
(втори вариант)
Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл. Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл. Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец. Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява. Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо.
Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не.
Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека. Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни. Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто. Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто.
към втори вариант >>
Музиката е една наука.
(втори вариант)
Та казвам, има една научна страна и в рисуванието, и в музиката.
Музиката е една наука.
Не само да пееш. Цялата природа е построена върху тия тонове. Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум. Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище. Сегашната музика е много сложна.
към втори вариант >>
Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека.
(втори вариант)
Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл. Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец. Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява. Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо. Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не.
Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека.
Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни. Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто. Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто. И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония.
към втори вариант >>
Не само да пееш.
(втори вариант)
Та казвам, има една научна страна и в рисуванието, и в музиката. Музиката е една наука.
Не само да пееш.
Цялата природа е построена върху тия тонове. Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум. Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище. Сегашната музика е много сложна. Всинца сте учили нещо от музиката.
към втори вариант >>
Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни.
(втори вариант)
Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец. Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява. Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо. Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не. Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека.
Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни.
Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто. Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто. И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония.
към втори вариант >>
Цялата природа е построена върху тия тонове.
(втори вариант)
Та казвам, има една научна страна и в рисуванието, и в музиката. Музиката е една наука. Не само да пееш.
Цялата природа е построена върху тия тонове.
Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум. Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище. Сегашната музика е много сложна. Всинца сте учили нещо от музиката. Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите.
към втори вариант >>
Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто.
(втори вариант)
Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява. Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо. Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не. Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека. Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни.
Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто.
Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто. И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто.
към втори вариант >>
Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум.
(втори вариант)
Та казвам, има една научна страна и в рисуванието, и в музиката. Музиката е една наука. Не само да пееш. Цялата природа е построена върху тия тонове.
Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум.
Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище. Сегашната музика е много сложна. Всинца сте учили нещо от музиката. Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите. Аз ще взема музиката тъй, както е.
към втори вариант >>
Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете.
(втори вариант)
Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо. Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не. Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека. Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни. Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто.
Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете.
Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто. И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто.
към втори вариант >>
Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище.
(втори вариант)
Та казвам, има една научна страна и в рисуванието, и в музиката. Музиката е една наука. Не само да пееш. Цялата природа е построена върху тия тонове. Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум.
Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище.
Сегашната музика е много сложна. Всинца сте учили нещо от музиката. Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите. Аз ще взема музиката тъй, както е. Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат.
към втори вариант >>
Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто.
(втори вариант)
Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не. Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека. Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни. Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто. Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете.
Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто.
И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник.
към втори вариант >>
Сегашната музика е много сложна.
(втори вариант)
Музиката е една наука. Не само да пееш. Цялата природа е построена върху тия тонове. Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум. Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище.
Сегашната музика е много сложна.
Всинца сте учили нещо от музиката. Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите. Аз ще взема музиката тъй, както е. Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат. И вследствие на това тя не може да изрази всички ония прояви, които са скрити.
към втори вариант >>
И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония.
(втори вариант)
Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека. Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни. Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто. Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто.
И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония.
Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник. И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут.
към втори вариант >>
Всинца сте учили нещо от музиката.
(втори вариант)
Не само да пееш. Цялата природа е построена върху тия тонове. Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум. Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище. Сегашната музика е много сложна.
Всинца сте учили нещо от музиката.
Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите. Аз ще взема музиката тъй, както е. Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат. И вследствие на това тя не може да изрази всички ония прояви, които са скрити. Онова, което е скрито в душата и което е скрито в природата, музиката не може да се изрази, да се изнесе.
към втори вариант >>
Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония.
(втори вариант)
Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни. Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто. Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто. И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония.
Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония.
Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник. И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут. Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението.
към втори вариант >>
Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите.
(втори вариант)
Цялата природа е построена върху тия тонове. Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум. Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище. Сегашната музика е много сложна. Всинца сте учили нещо от музиката.
Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите.
Аз ще взема музиката тъй, както е. Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат. И вследствие на това тя не може да изрази всички ония прояви, които са скрити. Онова, което е скрито в душата и което е скрито в природата, музиката не може да се изрази, да се изнесе.
към втори вариант >>
Всяко нещо при нея си е намясто.
(втори вариант)
Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто. Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто. И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония.
Всяко нещо при нея си е намясто.
Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник. И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут. Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението. Такъв е неумолимият закон, великият закон.
към втори вариант >>
Аз ще взема музиката тъй, както е.
(втори вариант)
Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум. Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище. Сегашната музика е много сложна. Всинца сте учили нещо от музиката. Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите.
Аз ще взема музиката тъй, както е.
Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат. И вследствие на това тя не може да изрази всички ония прояви, които са скрити. Онова, което е скрито в душата и което е скрито в природата, музиката не може да се изрази, да се изнесе.
към втори вариант >>
Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто.
(втори вариант)
Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто. И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто.
Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто.
Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник. И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут. Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението. Такъв е неумолимият закон, великият закон.
към втори вариант >>
Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат.
(втори вариант)
Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище. Сегашната музика е много сложна. Всинца сте учили нещо от музиката. Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите. Аз ще взема музиката тъй, както е.
Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат.
И вследствие на това тя не може да изрази всички ония прояви, които са скрити. Онова, което е скрито в душата и което е скрито в природата, музиката не може да се изрази, да се изнесе.
към втори вариант >>
Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник.
(втори вариант)
Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто. И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто.
Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник.
И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут. Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението. Такъв е неумолимият закон, великият закон.
към втори вариант >>
И вследствие на това тя не може да изрази всички ония прояви, които са скрити.
(втори вариант)
Сегашната музика е много сложна. Всинца сте учили нещо от музиката. Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите. Аз ще взема музиката тъй, както е. Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат.
И вследствие на това тя не може да изрази всички ония прояви, които са скрити.
Онова, което е скрито в душата и което е скрито в природата, музиката не може да се изрази, да се изнесе.
към втори вариант >>
И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут.
(втори вариант)
И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник.
И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут.
Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението. Такъв е неумолимият закон, великият закон.
към втори вариант >>
Онова, което е скрито в душата и което е скрито в природата, музиката не може да се изрази, да се изнесе.
(втори вариант)
Всинца сте учили нещо от музиката. Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите. Аз ще взема музиката тъй, както е. Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат. И вследствие на това тя не може да изрази всички ония прояви, които са скрити.
Онова, което е скрито в душата и което е скрито в природата, музиката не може да се изрази, да се изнесе.
към втори вариант >>
Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението.
(втори вариант)
Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник. И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут.
Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението.
Такъв е неумолимият закон, великият закон.
към втори вариант >>
Сега аз ще взема целите ноти.
(втори вариант)
Сега аз ще взема целите ноти.
Да кажем, песента започва от "до". Това е построението на тази българска песен. Това е основата. Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие.
към втори вариант >>
Такъв е неумолимият закон, великият закон.
(втори вариант)
Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник. И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут. Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението.
Такъв е неумолимият закон, великият закон.
към втори вариант >>
Да кажем, песента започва от "до".
(втори вариант)
Сега аз ще взема целите ноти.
Да кажем, песента започва от "до".
Това е построението на тази българска песен. Това е основата. Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това.
към втори вариант >>
Затова всичките учители на Божествената наука предпазват човека да мисли правилно, защото по неизбежност ти не можеш да избягаш от последствията на своята мисъл, не можеш да избягаш от последствията на своето чувство и не можеш да избягаш от последствията на своята постъпка.
(втори вариант)
Затова всичките учители на Божествената наука предпазват човека да мисли правилно, защото по неизбежност ти не можеш да избягаш от последствията на своята мисъл, не можеш да избягаш от последствията на своето чувство и не можеш да избягаш от последствията на своята постъпка.
Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност. Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията. Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи? " Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече.
към втори вариант >>
Това е построението на тази българска песен.
(втори вариант)
Сега аз ще взема целите ноти. Да кажем, песента започва от "до".
Това е построението на тази българска песен.
Това е основата. Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада.
към втори вариант >>
Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност.
(втори вариант)
Затова всичките учители на Божествената наука предпазват човека да мисли правилно, защото по неизбежност ти не можеш да избягаш от последствията на своята мисъл, не можеш да избягаш от последствията на своето чувство и не можеш да избягаш от последствията на своята постъпка.
Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност.
Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията. Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи? " Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече. Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл.
към втори вариант >>
Това е основата.
(втори вариант)
Сега аз ще взема целите ноти. Да кажем, песента започва от "до". Това е построението на тази българска песен.
Това е основата.
Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама.
към втори вариант >>
Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията.
(втори вариант)
Затова всичките учители на Божествената наука предпазват човека да мисли правилно, защото по неизбежност ти не можеш да избягаш от последствията на своята мисъл, не можеш да избягаш от последствията на своето чувство и не можеш да избягаш от последствията на своята постъпка. Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност.
Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията.
Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи? " Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече. Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл. Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото.
към втори вариант >>
Това, което седи у българина, той го е изразил.
(втори вариант)
Сега аз ще взема целите ноти. Да кажем, песента започва от "до". Това е построението на тази българска песен. Това е основата.
Това, което седи у българина, той го е изразил.
Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез".
към втори вариант >>
Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи?
(втори вариант)
Затова всичките учители на Божествената наука предпазват човека да мисли правилно, защото по неизбежност ти не можеш да избягаш от последствията на своята мисъл, не можеш да избягаш от последствията на своето чувство и не можеш да избягаш от последствията на своята постъпка. Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност. Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията.
Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи?
" Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече. Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл. Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото. Проектирай добрата мисъл.
към втори вариант >>
Но българинът е турил едно противоречие.
(втори вариант)
Сега аз ще взема целите ноти. Да кажем, песента започва от "до". Това е построението на тази българска песен. Това е основата. Това, което седи у българина, той го е изразил.
Но българинът е турил едно противоречие.
Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие.
към втори вариант >>
" Но на това, което се случи, ти си причината.
(втори вариант)
Затова всичките учители на Божествената наука предпазват човека да мисли правилно, защото по неизбежност ти не можеш да избягаш от последствията на своята мисъл, не можеш да избягаш от последствията на своето чувство и не можеш да избягаш от последствията на своята постъпка. Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност. Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията. Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи?
" Но на това, което се случи, ти си причината.
Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече. Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл. Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото. Проектирай добрата мисъл. Дръж една мисъл в ума си.
към втори вариант >>
Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това.
(втори вариант)
Да кажем, песента започва от "до". Това е построението на тази българска песен. Това е основата. Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие.
Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това.
Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие.
към втори вариант >>
Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече.
(втори вариант)
Затова всичките учители на Божествената наука предпазват човека да мисли правилно, защото по неизбежност ти не можеш да избягаш от последствията на своята мисъл, не можеш да избягаш от последствията на своето чувство и не можеш да избягаш от последствията на своята постъпка. Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност. Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията. Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи? " Но на това, което се случи, ти си причината.
Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече.
Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл. Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото. Проектирай добрата мисъл. Дръж една мисъл в ума си.
към втори вариант >>
Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада.
(втори вариант)
Това е построението на тази българска песен. Това е основата. Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това.
Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада.
Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава.
към втори вариант >>
Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл.
(втори вариант)
Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност. Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията. Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи? " Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече.
Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл.
Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото. Проектирай добрата мисъл. Дръж една мисъл в ума си.
към втори вариант >>
Това е минорна гама.
(втори вариант)
Това е основата. Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада.
Това е минорна гама.
Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле.
към втори вариант >>
Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото.
(втори вариант)
Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията. Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи? " Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече. Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл.
Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото.
Проектирай добрата мисъл. Дръж една мисъл в ума си.
към втори вариант >>
Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез".
(втори вариант)
Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама.
Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез".
"Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия.
към втори вариант >>
Проектирай добрата мисъл.
(втори вариант)
Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи? " Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече. Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл. Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото.
Проектирай добрата мисъл.
Дръж една мисъл в ума си.
към втори вариант >>
"Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие.
(втори вариант)
Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез".
"Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие.
Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре".
към втори вариант >>
Дръж една мисъл в ума си.
(втори вариант)
" Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече. Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл. Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото. Проектирай добрата мисъл.
Дръж една мисъл в ума си.
към втори вариант >>
Или това е неестественият ход на човешкото развитие.
(втори вариант)
Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие.
Или това е неестественият ход на човешкото развитие.
И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят.
към втори вариант >>
Сега което искам да кажа - всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек.
(втори вариант)
Сега което искам да кажа - всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек.
Който не греши, той е слаб човек. И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката. Щом не оправиш погрешката, ти си виноват. А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата. Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора.
към втори вариант >>
И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава.
(втори вариант)
Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие.
И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава.
А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност.
към втори вариант >>
Който не греши, той е слаб човек.
(втори вариант)
Сега което искам да кажа - всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек.
Който не греши, той е слаб човек.
И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката. Щом не оправиш погрешката, ти си виноват. А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата. Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора. Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек.
към втори вариант >>
А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле.
(втори вариант)
Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава.
А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле.
Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен.
към втори вариант >>
И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката.
(втори вариант)
Сега което искам да кажа - всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек. Който не греши, той е слаб човек.
И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката.
Щом не оправиш погрешката, ти си виноват. А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата. Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора. Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек. Не е слаб човек.
към втори вариант >>
Следователно той намира две противоречия.
(втори вариант)
Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле.
Следователно той намира две противоречия.
И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама.
към втори вариант >>
Щом не оправиш погрешката, ти си виноват.
(втори вариант)
Сега което искам да кажа - всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек. Който не греши, той е слаб човек. И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката.
Щом не оправиш погрешката, ти си виноват.
А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата. Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора. Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек. Не е слаб човек. Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си.
към втори вариант >>
И след това той се връща, има вече два пъти "ре".
(втори вариант)
"Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия.
И след това той се връща, има вече два пъти "ре".
Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига.
към втори вариант >>
А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата.
(втори вариант)
Сега което искам да кажа - всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек. Който не греши, той е слаб човек. И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката. Щом не оправиш погрешката, ти си виноват.
А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата.
Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора. Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек. Не е слаб човек. Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си. Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си.
към втори вариант >>
Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят.
(втори вариант)
Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре".
Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят.
"Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят.
към втори вариант >>
Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора.
(втори вариант)
Сега което искам да кажа - всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек. Който не греши, той е слаб човек. И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката. Щом не оправиш погрешката, ти си виноват. А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата.
Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора.
Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек. Не е слаб човек. Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си. Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си. А без закон е, който казва: "Аз ще изправя тази работа.
към втори вариант >>
"Ре" показва неговата индивидуалност.
(втори вариант)
И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят.
"Ре" показва неговата индивидуалност.
Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж.
към втори вариант >>
Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек.
(втори вариант)
Който не греши, той е слаб човек. И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката. Щом не оправиш погрешката, ти си виноват. А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата. Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора.
Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек.
Не е слаб човек. Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си. Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си. А без закон е, който казва: "Аз ще изправя тази работа. Аз съм в сила да я изправя." А ако не искаш да изправиш погрешките си, тогаз не ги прави.
към втори вариант >>
Това е една свободна песен.
(втори вариант)
А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност.
Това е една свободна песен.
Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно.
към втори вариант >>
Не е слаб човек.
(втори вариант)
И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката. Щом не оправиш погрешката, ти си виноват. А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата. Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора. Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек.
Не е слаб човек.
Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си. Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си. А без закон е, който казва: "Аз ще изправя тази работа. Аз съм в сила да я изправя." А ако не искаш да изправиш погрешките си, тогаз не ги прави.
към втори вариант >>
Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама.
(втори вариант)
Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен.
Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама.
И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен.
към втори вариант >>
Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си.
(втори вариант)
Щом не оправиш погрешката, ти си виноват. А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата. Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора. Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек. Не е слаб човек.
Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си.
Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си. А без закон е, който казва: "Аз ще изправя тази работа. Аз съм в сила да я изправя." А ако не искаш да изправиш погрешките си, тогаз не ги прави.
към втори вариант >>
И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига.
(втори вариант)
И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама.
И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига.
Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат.
към втори вариант >>
Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си.
(втори вариант)
А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата. Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора. Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек. Не е слаб човек. Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си.
Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си.
А без закон е, който казва: "Аз ще изправя тази работа. Аз съм в сила да я изправя." А ако не искаш да изправиш погрешките си, тогаз не ги прави.
към втори вариант >>
Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят.
(втори вариант)
Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига.
Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят.
"Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. А като питаш българина: "Защо плачеш?
към втори вариант >>
А без закон е, който казва: "Аз ще изправя тази работа.
(втори вариант)
Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора. Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек. Не е слаб човек. Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си. Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си.
А без закон е, който казва: "Аз ще изправя тази работа.
Аз съм в сила да я изправя." А ако не искаш да изправиш погрешките си, тогаз не ги прави.
към втори вариант >>
"Сол" означава един духовен стремеж.
(втори вариант)
"Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят.
"Сол" означава един духовен стремеж.
Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. А като питаш българина: "Защо плачеш? ", и той не знае защо.
към втори вариант >>
Аз съм в сила да я изправя." А ако не искаш да изправиш погрешките си, тогаз не ги прави.
(втори вариант)
Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек. Не е слаб човек. Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си. Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си. А без закон е, който казва: "Аз ще изправя тази работа.
Аз съм в сила да я изправя." А ако не искаш да изправиш погрешките си, тогаз не ги прави.
към втори вариант >>
Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно.
(втори вариант)
Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж.
Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно.
И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. А като питаш българина: "Защо плачеш? ", и той не знае защо. Той плаче от неразбиране.
към втори вариант >>
Та казвам, не си туряйте сега другата мисъл, като правите погрешка, да казвате: "Аз съм слаб човек." Вие сега се спирате върху хода, казвате: "Аз живея добре." Че живеете добре, така е, но понеже животът е прогресивен, всеки ден трябва ново добро да се прави.
(втори вариант)
Та казвам, не си туряйте сега другата мисъл, като правите погрешка, да казвате: "Аз съм слаб човек." Вие сега се спирате върху хода, казвате: "Аз живея добре." Че живеете добре, така е, но понеже животът е прогресивен, всеки ден трябва ново добро да се прави.
Преди един ден аз имах едно упражнение. Много добро е било упражнението - учил съм. Но в училището, ако не уча, може да ме изкара професорът един ден, когато никак не съм приготвен. Тогава той ще ме изненада и ще ме скъса. Затова всеки ден трябва да се учат уроците.
към втори вариант >>
И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен.
(втори вариант)
Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно.
И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен.
И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. А като питаш българина: "Защо плачеш? ", и той не знае защо. Той плаче от неразбиране.
към втори вариант >>
Преди един ден аз имах едно упражнение.
(втори вариант)
Та казвам, не си туряйте сега другата мисъл, като правите погрешка, да казвате: "Аз съм слаб човек." Вие сега се спирате върху хода, казвате: "Аз живея добре." Че живеете добре, така е, но понеже животът е прогресивен, всеки ден трябва ново добро да се прави.
Преди един ден аз имах едно упражнение.
Много добро е било упражнението - учил съм. Но в училището, ако не уча, може да ме изкара професорът един ден, когато никак не съм приготвен. Тогава той ще ме изненада и ще ме скъса. Затова всеки ден трябва да се учат уроците.
към втори вариант >>
И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат.
(втори вариант)
И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен.
И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат.
А като питаш българина: "Защо плачеш? ", и той не знае защо. Той плаче от неразбиране.
към втори вариант >>
Много добро е било упражнението - учил съм.
(втори вариант)
Та казвам, не си туряйте сега другата мисъл, като правите погрешка, да казвате: "Аз съм слаб човек." Вие сега се спирате върху хода, казвате: "Аз живея добре." Че живеете добре, така е, но понеже животът е прогресивен, всеки ден трябва ново добро да се прави. Преди един ден аз имах едно упражнение.
Много добро е било упражнението - учил съм.
Но в училището, ако не уча, може да ме изкара професорът един ден, когато никак не съм приготвен. Тогава той ще ме изненада и ще ме скъса. Затова всеки ден трябва да се учат уроците.
към втори вариант >>
А като питаш българина: "Защо плачеш?
(втори вариант)
Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат.
А като питаш българина: "Защо плачеш?
", и той не знае защо. Той плаче от неразбиране.
към втори вариант >>
Но в училището, ако не уча, може да ме изкара професорът един ден, когато никак не съм приготвен.
(втори вариант)
Та казвам, не си туряйте сега другата мисъл, като правите погрешка, да казвате: "Аз съм слаб човек." Вие сега се спирате върху хода, казвате: "Аз живея добре." Че живеете добре, така е, но понеже животът е прогресивен, всеки ден трябва ново добро да се прави. Преди един ден аз имах едно упражнение. Много добро е било упражнението - учил съм.
Но в училището, ако не уча, може да ме изкара професорът един ден, когато никак не съм приготвен.
Тогава той ще ме изненада и ще ме скъса. Затова всеки ден трябва да се учат уроците.
към втори вариант >>
", и той не знае защо.
(втори вариант)
"Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. А като питаш българина: "Защо плачеш?
", и той не знае защо.
Той плаче от неразбиране.
към втори вариант >>
Тогава той ще ме изненада и ще ме скъса.
(втори вариант)
Та казвам, не си туряйте сега другата мисъл, като правите погрешка, да казвате: "Аз съм слаб човек." Вие сега се спирате върху хода, казвате: "Аз живея добре." Че живеете добре, така е, но понеже животът е прогресивен, всеки ден трябва ново добро да се прави. Преди един ден аз имах едно упражнение. Много добро е било упражнението - учил съм. Но в училището, ако не уча, може да ме изкара професорът един ден, когато никак не съм приготвен.
Тогава той ще ме изненада и ще ме скъса.
Затова всеки ден трябва да се учат уроците.
към втори вариант >>
Той плаче от неразбиране.
(втори вариант)
Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. А като питаш българина: "Защо плачеш? ", и той не знае защо.
Той плаче от неразбиране.
към втори вариант >>
Затова всеки ден трябва да се учат уроците.
(втори вариант)
Та казвам, не си туряйте сега другата мисъл, като правите погрешка, да казвате: "Аз съм слаб човек." Вие сега се спирате върху хода, казвате: "Аз живея добре." Че живеете добре, така е, но понеже животът е прогресивен, всеки ден трябва ново добро да се прави. Преди един ден аз имах едно упражнение. Много добро е било упражнението - учил съм. Но в училището, ако не уча, може да ме изкара професорът един ден, когато никак не съм приготвен. Тогава той ще ме изненада и ще ме скъса.
Затова всеки ден трябва да се учат уроците.
към втори вариант >>
Този бемол не трябва да съществува.
(втори вариант)
Този бемол не трябва да съществува.
Той трябва да го премахне. Той го е турил от своята мисъл. И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо?
към втори вариант >>
Казвам, тази е една от новите области.
(втори вариант)
Казвам, тази е една от новите области.
Тази е една от хубавите области не само на теория. Сега аз не искам да изнасям някои знаци. Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете. Човек трябва да е много с утвърден характер. Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват.
към втори вариант >>
Той трябва да го премахне.
(втори вариант)
Този бемол не трябва да съществува.
Той трябва да го премахне.
Той го е турил от своята мисъл. И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее.
към втори вариант >>
Тази е една от хубавите области не само на теория.
(втори вариант)
Казвам, тази е една от новите области.
Тази е една от хубавите области не само на теория.
Сега аз не искам да изнасям някои знаци. Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете. Човек трябва да е много с утвърден характер. Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват. Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл.
към втори вариант >>
Той го е турил от своята мисъл.
(втори вариант)
Този бемол не трябва да съществува. Той трябва да го премахне.
Той го е турил от своята мисъл.
И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен.
към втори вариант >>
Сега аз не искам да изнасям някои знаци.
(втори вариант)
Казвам, тази е една от новите области. Тази е една от хубавите области не само на теория.
Сега аз не искам да изнасям някои знаци.
Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете. Човек трябва да е много с утвърден характер. Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват. Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: "Сега работи!
към втори вариант >>
И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен.
(втори вариант)
Този бемол не трябва да съществува. Той трябва да го премахне. Той го е турил от своята мисъл.
И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен.
И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен. Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното?
към втори вариант >>
Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете.
(втори вариант)
Казвам, тази е една от новите области. Тази е една от хубавите области не само на теория. Сега аз не искам да изнасям някои знаци.
Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете.
Човек трябва да е много с утвърден характер. Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват. Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: "Сега работи! " Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам.
към втори вариант >>
И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота.
(втори вариант)
Този бемол не трябва да съществува. Той трябва да го премахне. Той го е турил от своята мисъл. И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен.
И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота.
Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен. Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното? Много била класическа.
към втори вариант >>
Човек трябва да е много с утвърден характер.
(втори вариант)
Казвам, тази е една от новите области. Тази е една от хубавите области не само на теория. Сега аз не искам да изнасям някои знаци. Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете.
Човек трябва да е много с утвърден характер.
Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват. Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: "Сега работи! " Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам. Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил.
към втори вариант >>
Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо?
(втори вариант)
Този бемол не трябва да съществува. Той трябва да го премахне. Той го е турил от своята мисъл. И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота.
Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо?
Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен. Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното? Много била класическа. Но в какво седи класическото?
към втори вариант >>
Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват.
(втори вариант)
Казвам, тази е една от новите области. Тази е една от хубавите области не само на теория. Сега аз не искам да изнасям някои знаци. Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете. Човек трябва да е много с утвърден характер.
Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват.
Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: "Сега работи! " Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам. Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил. Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него.
към втори вариант >>
Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее.
(втори вариант)
Той трябва да го премахне. Той го е турил от своята мисъл. И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо?
Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее.
И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен. Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното? Много била класическа. Но в какво седи класическото? Нямат понятие как да схванат музиката.
към втори вариант >>
Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл.
(втори вариант)
Тази е една от хубавите области не само на теория. Сега аз не искам да изнасям някои знаци. Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете. Човек трябва да е много с утвърден характер. Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват.
Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл.
И ти казва Бог: "Сега работи! " Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам. Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил. Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него. И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво.
към втори вариант >>
И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен.
(втори вариант)
Той го е турил от своята мисъл. И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее.
И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен.
Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното? Много била класическа. Но в какво седи класическото? Нямат понятие как да схванат музиката.
към втори вариант >>
И ти казва Бог: "Сега работи!
(втори вариант)
Сега аз не искам да изнасям някои знаци. Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете. Човек трябва да е много с утвърден характер. Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват. Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл.
И ти казва Бог: "Сега работи!
" Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам. Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил. Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него. И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво. Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво.
към втори вариант >>
Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното?
(втори вариант)
И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен.
Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното?
Много била класическа. Но в какво седи класическото? Нямат понятие как да схванат музиката.
към втори вариант >>
" Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам.
(втори вариант)
Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете. Човек трябва да е много с утвърден характер. Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват. Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: "Сега работи!
" Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам.
Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил. Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него. И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво. Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво. Много добър капитал е вложил.
към втори вариант >>
Много била класическа.
(втори вариант)
И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен. Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното?
Много била класическа.
Но в какво седи класическото? Нямат понятие как да схванат музиката.
към втори вариант >>
Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил.
(втори вариант)
Човек трябва да е много с утвърден характер. Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват. Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: "Сега работи! " Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам.
Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил.
Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него. И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво. Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво. Много добър капитал е вложил. Кредитиран си много добре.
към втори вариант >>
Но в какво седи класическото?
(втори вариант)
Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен. Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното? Много била класическа.
Но в какво седи класическото?
Нямат понятие как да схванат музиката.
към втори вариант >>
Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него.
(втори вариант)
Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват. Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: "Сега работи! " Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам. Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил.
Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него.
И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво. Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво. Много добър капитал е вложил. Кредитиран си много добре. При добри условия си роден.
към втори вариант >>
Нямат понятие как да схванат музиката.
(втори вариант)
Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен. Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното? Много била класическа. Но в какво седи класическото?
Нямат понятие как да схванат музиката.
към втори вариант >>
И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво.
(втори вариант)
Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: "Сега работи! " Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам. Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил. Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него.
И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво.
Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво. Много добър капитал е вложил. Кредитиран си много добре. При добри условия си роден. Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш.
към втори вариант >>
Казвам, българинът винаги куца в тоновете на цветовете.
(втори вариант)
Казвам, българинът винаги куца в тоновете на цветовете.
Той като дойде до духовното - песните му тъй като са построени, има една такава спирачка. Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие. Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна. Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена. Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката.
към втори вариант >>
Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво.
(втори вариант)
И ти казва Бог: "Сега работи! " Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам. Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил. Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него. И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво.
Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво.
Много добър капитал е вложил. Кредитиран си много добре. При добри условия си роден. Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш. Използвай сега условията, при които си роден.
към втори вариант >>
Той като дойде до духовното - песните му тъй като са построени, има една такава спирачка.
(втори вариант)
Казвам, българинът винаги куца в тоновете на цветовете.
Той като дойде до духовното - песните му тъй като са построени, има една такава спирачка.
Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие. Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна. Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена. Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката. Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа.
към втори вариант >>
Много добър капитал е вложил.
(втори вариант)
" Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам. Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил. Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него. И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво. Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво.
Много добър капитал е вложил.
Кредитиран си много добре. При добри условия си роден. Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш. Използвай сега условията, при които си роден.
към втори вариант >>
Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие.
(втори вариант)
Казвам, българинът винаги куца в тоновете на цветовете. Той като дойде до духовното - песните му тъй като са построени, има една такава спирачка.
Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие.
Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна. Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена. Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката. Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа. Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде.
към втори вариант >>
Кредитиран си много добре.
(втори вариант)
Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил. Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него. И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво. Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво. Много добър капитал е вложил.
Кредитиран си много добре.
При добри условия си роден. Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш. Използвай сега условията, при които си роден.
към втори вариант >>
Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна.
(втори вариант)
Казвам, българинът винаги куца в тоновете на цветовете. Той като дойде до духовното - песните му тъй като са построени, има една такава спирачка. Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие.
Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна.
Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена. Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката. Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа. Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде. А пък животът подтиква, трябва да се живее.
към втори вариант >>
При добри условия си роден.
(втори вариант)
Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него. И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво. Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво. Много добър капитал е вложил. Кредитиран си много добре.
При добри условия си роден.
Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш. Използвай сега условията, при които си роден.
към втори вариант >>
Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена.
(втори вариант)
Казвам, българинът винаги куца в тоновете на цветовете. Той като дойде до духовното - песните му тъй като са построени, има една такава спирачка. Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие. Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна.
Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена.
Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката. Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа. Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде. А пък животът подтиква, трябва да се живее. Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди.
към втори вариант >>
Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш.
(втори вариант)
И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво. Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво. Много добър капитал е вложил. Кредитиран си много добре. При добри условия си роден.
Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш.
Използвай сега условията, при които си роден.
към втори вариант >>
Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката.
(втори вариант)
Казвам, българинът винаги куца в тоновете на цветовете. Той като дойде до духовното - песните му тъй като са построени, има една такава спирачка. Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие. Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна. Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена.
Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката.
Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа. Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде. А пък животът подтиква, трябва да се живее. Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска.
към втори вариант >>
Използвай сега условията, при които си роден.
(втори вариант)
Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво. Много добър капитал е вложил. Кредитиран си много добре. При добри условия си роден. Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш.
Използвай сега условията, при които си роден.
към втори вариант >>
Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа.
(втори вариант)
Той като дойде до духовното - песните му тъй като са построени, има една такава спирачка. Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие. Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна. Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена. Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката.
Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа.
Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде. А пък животът подтиква, трябва да се живее. Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин.
към втори вариант >>
Та сегашното трябва да използваме.
(втори вариант)
Та сегашното трябва да използваме.
Трябва да използваме условията, при които се намираме. Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме. Както българската песен с тези знаци бемол и диез. Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези. Така той си туря един нов път на отклонение.
към втори вариант >>
Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде.
(втори вариант)
Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие. Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна. Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена. Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката. Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа.
Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде.
А пък животът подтиква, трябва да се живее. Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък.
към втори вариант >>
Трябва да използваме условията, при които се намираме.
(втори вариант)
Та сегашното трябва да използваме.
Трябва да използваме условията, при които се намираме.
Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме. Както българската песен с тези знаци бемол и диез. Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези. Така той си туря един нов път на отклонение.
към втори вариант >>
А пък животът подтиква, трябва да се живее.
(втори вариант)
Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна. Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена. Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката. Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа. Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде.
А пък животът подтиква, трябва да се живее.
Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става.
към втори вариант >>
Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме.
(втори вариант)
Та сегашното трябва да използваме. Трябва да използваме условията, при които се намираме.
Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме.
Както българската песен с тези знаци бемол и диез. Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези. Така той си туря един нов път на отклонение.
към втори вариант >>
Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди.
(втори вариант)
Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена. Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката. Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа. Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде. А пък животът подтиква, трябва да се живее.
Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди.
Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени.
към втори вариант >>
Както българската песен с тези знаци бемол и диез.
(втори вариант)
Та сегашното трябва да използваме. Трябва да използваме условията, при които се намираме. Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме.
Както българската песен с тези знаци бемол и диез.
Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези. Така той си туря един нов път на отклонение.
към втори вариант >>
Пък не се ражда толкова, колкото той иска.
(втори вариант)
Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката. Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа. Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде. А пък животът подтиква, трябва да се живее. Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди.
Пък не се ражда толкова, колкото той иска.
Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане.
към втори вариант >>
Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези.
(втори вариант)
Та сегашното трябва да използваме. Трябва да използваме условията, при които се намираме. Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме. Както българската песен с тези знаци бемол и диез.
Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези.
Така той си туря един нов път на отклонение.
към втори вариант >>
Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин.
(втори вариант)
Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа. Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде. А пък животът подтиква, трябва да се живее. Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска.
Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин.
"Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане. Това е неговата песен.
към втори вариант >>
Така той си туря един нов път на отклонение.
(втори вариант)
Та сегашното трябва да използваме. Трябва да използваме условията, при които се намираме. Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме. Както българската песен с тези знаци бемол и диез. Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези.
Така той си туря един нов път на отклонение.
към втори вариант >>
"Ре"-то вече е пехливанлък.
(втори вариант)
Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде. А пък животът подтиква, трябва да се живее. Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин.
"Ре"-то вече е пехливанлък.
Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане. Това е неговата песен. Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор.
към втори вариант >>
Сега правилото, което остава във вас.
(втори вариант)
Сега правилото, което остава във вас.
Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши. Не сме само ние, които мислим. Всички мислят. Бог мисли и всички хора мислят. Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят.
към втори вариант >>
Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става.
(втори вариант)
А пък животът подтиква, трябва да се живее. Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък.
Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става.
Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане. Това е неговата песен. Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор.
към втори вариант >>
Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши.
(втори вариант)
Сега правилото, което остава във вас.
Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши.
Не сме само ние, които мислим. Всички мислят. Бог мисли и всички хора мислят. Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят. И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно.
към втори вариант >>
Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени.
(втори вариант)
Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става.
Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени.
Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане. Това е неговата песен. Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор.
към втори вариант >>
Не сме само ние, които мислим.
(втори вариант)
Сега правилото, което остава във вас. Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши.
Не сме само ние, които мислим.
Всички мислят. Бог мисли и всички хора мислят. Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят. И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно. Там е всичката работа.
към втори вариант >>
Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане.
(втори вариант)
Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени.
Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане.
Това е неговата песен. Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор.
към втори вариант >>
Всички мислят.
(втори вариант)
Сега правилото, което остава във вас. Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши. Не сме само ние, които мислим.
Всички мислят.
Бог мисли и всички хора мислят. Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят. И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно. Там е всичката работа. Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки.
към втори вариант >>
Това е неговата песен.
(втори вариант)
Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане.
Това е неговата песен.
Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор.
към втори вариант >>
Бог мисли и всички хора мислят.
(втори вариант)
Сега правилото, което остава във вас. Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши. Не сме само ние, които мислим. Всички мислят.
Бог мисли и всички хора мислят.
Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят. И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно. Там е всичката работа. Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки. А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне.
към втори вариант >>
Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор.
(втори вариант)
"Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане. Това е неговата песен.
Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор.
към втори вариант >>
Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят.
(втори вариант)
Сега правилото, което остава във вас. Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши. Не сме само ние, които мислим. Всички мислят. Бог мисли и всички хора мислят.
Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят.
И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно. Там е всичката работа. Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки. А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне. Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне.
към втори вариант >>
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол".
(втори вариант)
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол".
Ти си създаваш изкуствено една тъга. В природата няма такава скръб. Тази гама е създадена от хората. Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път. Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата.
към втори вариант >>
И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно.
(втори вариант)
Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши. Не сме само ние, които мислим. Всички мислят. Бог мисли и всички хора мислят. Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят.
И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно.
Там е всичката работа. Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки. А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне. Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне. Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка.
към втори вариант >>
2.
Естествената гама
,
МОК
, София, 11.3.1932г.,
– Има.
Питам: Как ще съгласувате една мелодична и една хармонична гама? Има ли разлика между ми бемол и ре диез?
– Има.
По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама? Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами.
към беседата >>
По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама?
Питам: Как ще съгласувате една мелодична и една хармонична гама? Има ли разлика между ми бемол и ре диез? – Има.
По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама?
Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните.
към беседата >>
Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция.
Питам: Как ще съгласувате една мелодична и една хармонична гама? Има ли разлика между ми бемол и ре диез? – Има. По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама?
Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция.
Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами.
към беседата >>
Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама.
Питам: Как ще съгласувате една мелодична и една хармонична гама? Има ли разлика между ми бемол и ре диез? – Има. По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама? Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция.
Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама.
Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека.
към беседата >>
Тя е за съвършени и напреднали същества.
Има ли разлика между ми бемол и ре диез? – Има. По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама? Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама.
Тя е за съвършени и напреднали същества.
Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец.
към беседата >>
Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами.
– Има. По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама? Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества.
Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами.
Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей.
към беседата >>
Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните.
По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама? Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами.
Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните.
Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей. Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай!
към беседата >>
Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами.
Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните.
Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами.
Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей. Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай! ” Тя е наредена по естествената гама.
към беседата >>
Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека.
Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами.
Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека.
Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей. Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай! ” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив.
към беседата >>
Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец.
Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека.
Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец.
Не си разположен – пей. Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай! ” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни.
към беседата >>
Не си разположен – пей.
Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец.
Не си разположен – пей.
Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай! ” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе.
към беседата >>
Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай!
Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей.
Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай!
” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар.
към беседата >>
” Тя е наредена по естествената гама.
Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей. Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай!
” Тя е наредена по естествената гама.
Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен.
към беседата >>
Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив.
Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей. Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай! ” Тя е наредена по естествената гама.
Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив.
Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи.
към беседата >>
Българинът обича старовремските песни.
Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей. Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай! ” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив.
Българинът обича старовремските песни.
Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе.
към беседата >>
Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе.
Не си разположен – пей. Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай! ” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни.
Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе.
Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици.
към беседата >>
Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар.
Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай! ” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе.
Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар.
Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален.
към беседата >>
Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен.
” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар.
Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен.
Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален. Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина.
към беседата >>
Каквото му искаш, ще го направи.
Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен.
Каквото му искаш, ще го направи.
Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален. Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина. Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече!
към беседата >>
Той казва: Сега мога да се разбера с тебе.
Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи.
Той казва: Сега мога да се разбера с тебе.
Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален. Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина. Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече! Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много.
към беседата >>
Сега мога да помагам на бедни и на вдовици.
Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе.
Сега мога да помагам на бедни и на вдовици.
Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален. Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина. Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече! Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много. Тонът „ми” му казва: Мисли, много мисли!
към беседата >>
Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален.
Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици.
Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален.
Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина. Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече! Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много. Тонът „ми” му казва: Мисли, много мисли!
към беседата >>
Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина.
Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален.
Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина.
Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече! Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много. Тонът „ми” му казва: Мисли, много мисли!
към беседата >>
Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече!
Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален. Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина.
Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече!
Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много. Тонът „ми” му казва: Мисли, много мисли!
към беседата >>
Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много.
Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален. Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина. Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече!
Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много.
Тонът „ми” му казва: Мисли, много мисли!
към беседата >>
Тонът „ми” му казва: Мисли, много мисли!
Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален. Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина. Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече! Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много.
Тонът „ми” му казва: Мисли, много мисли!
към беседата >>
Много търсих и най-после намерих една старинна българска песен и една хороводна.
Много търсих и най-после намерих една старинна българска песен и една хороводна.
Те представят ключа на българския бит. Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична. Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични. Същото се отнася и до мисълта. За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама.
към беседата >>
Те представят ключа на българския бит.
Много търсих и най-после намерих една старинна българска песен и една хороводна.
Те представят ключа на българския бит.
Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична. Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични. Същото се отнася и до мисълта. За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама. Тия гами на мисълта дават права насока на човешкия живот.
към беседата >>
Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична.
Много търсих и най-после намерих една старинна българска песен и една хороводна. Те представят ключа на българския бит.
Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична.
Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични. Същото се отнася и до мисълта. За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама. Тия гами на мисълта дават права насока на човешкия живот. В тях няма никакво обезсърчаване.
към беседата >>
Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични.
Много търсих и най-после намерих една старинна българска песен и една хороводна. Те представят ключа на българския бит. Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична.
Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични.
Същото се отнася и до мисълта. За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама. Тия гами на мисълта дават права насока на човешкия живот. В тях няма никакво обезсърчаване.
към беседата >>
Същото се отнася и до мисълта.
Много търсих и най-после намерих една старинна българска песен и една хороводна. Те представят ключа на българския бит. Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична. Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични.
Същото се отнася и до мисълта.
За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама. Тия гами на мисълта дават права насока на човешкия живот. В тях няма никакво обезсърчаване.
към беседата >>
За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама.
Много търсих и най-после намерих една старинна българска песен и една хороводна. Те представят ключа на българския бит. Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична. Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични. Същото се отнася и до мисълта.
За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама.
Тия гами на мисълта дават права насока на човешкия живот. В тях няма никакво обезсърчаване.
към беседата >>
Тия гами на мисълта дават права насока на човешкия живот.
Те представят ключа на българския бит. Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична. Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични. Същото се отнася и до мисълта. За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама.
Тия гами на мисълта дават права насока на човешкия живот.
В тях няма никакво обезсърчаване.
към беседата >>
В тях няма никакво обезсърчаване.
Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична. Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични. Същото се отнася и до мисълта. За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама. Тия гами на мисълта дават права насока на човешкия живот.
В тях няма никакво обезсърчаване.
към беседата >>
Има един естествен начин за решаване на всички мъчнотии.
Има един естествен начин за решаване на всички мъчнотии.
Той е следният: това, което един човек не може да направи, двама могат да го направят; това, което двама не могат, трима могат; това, което трима не могат, четирима могат и т.н. Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят. Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи. Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците. Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога.
към беседата >>
Той е следният: това, което един човек не може да направи, двама могат да го направят; това, което двама не могат, трима могат; това, което трима не могат, четирима могат и т.н.
Има един естествен начин за решаване на всички мъчнотии.
Той е следният: това, което един човек не може да направи, двама могат да го направят; това, което двама не могат, трима могат; това, което трима не могат, четирима могат и т.н.
Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят. Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи. Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците. Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога. За да използува този съвет, човек трябва да си служи с музиката.
към беседата >>
Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят.
Има един естествен начин за решаване на всички мъчнотии. Той е следният: това, което един човек не може да направи, двама могат да го направят; това, което двама не могат, трима могат; това, което трима не могат, четирима могат и т.н.
Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят.
Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи. Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците. Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога. За да използува този съвет, човек трябва да си служи с музиката. Така постъпва разумният човек, който работи със законите на живата Природа.
към беседата >>
Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи.
Има един естествен начин за решаване на всички мъчнотии. Той е следният: това, което един човек не може да направи, двама могат да го направят; това, което двама не могат, трима могат; това, което трима не могат, четирима могат и т.н. Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят.
Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи.
Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците. Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога. За да използува този съвет, човек трябва да си служи с музиката. Така постъпва разумният човек, който работи със законите на живата Природа.
към беседата >>
Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците.
Има един естествен начин за решаване на всички мъчнотии. Той е следният: това, което един човек не може да направи, двама могат да го направят; това, което двама не могат, трима могат; това, което трима не могат, четирима могат и т.н. Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят. Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи.
Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците.
Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога. За да използува този съвет, човек трябва да си служи с музиката. Така постъпва разумният човек, който работи със законите на живата Природа.
към беседата >>
Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога.
Има един естествен начин за решаване на всички мъчнотии. Той е следният: това, което един човек не може да направи, двама могат да го направят; това, което двама не могат, трима могат; това, което трима не могат, четирима могат и т.н. Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят. Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи. Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците.
Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога.
За да използува този съвет, човек трябва да си служи с музиката. Така постъпва разумният човек, който работи със законите на живата Природа.
към беседата >>
За да използува този съвет, човек трябва да си служи с музиката.
Той е следният: това, което един човек не може да направи, двама могат да го направят; това, което двама не могат, трима могат; това, което трима не могат, четирима могат и т.н. Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят. Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи. Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците. Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога.
За да използува този съвет, човек трябва да си служи с музиката.
Така постъпва разумният човек, който работи със законите на живата Природа.
към беседата >>
Така постъпва разумният човек, който работи със законите на живата Природа.
Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят. Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи. Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците. Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога. За да използува този съвет, човек трябва да си служи с музиката.
Така постъпва разумният човек, който работи със законите на живата Природа.
към беседата >>
На какво уподобявате Притчите?
На какво уподобявате Притчите?
Вие сте учили много, минавате за учени. Можете ли да уповавате на знанието си? Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея? Нали имате знание? Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката?
към беседата >>
Вие сте учили много, минавате за учени.
На какво уподобявате Притчите?
Вие сте учили много, минавате за учени.
Можете ли да уповавате на знанието си? Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея? Нали имате знание? Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката? Ако имате пушка, ще й теглите един куршум.
към беседата >>
Можете ли да уповавате на знанието си?
На какво уподобявате Притчите? Вие сте учили много, минавате за учени.
Можете ли да уповавате на знанието си?
Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея? Нали имате знание? Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката? Ако имате пушка, ще й теглите един куршум. Ако нямате пушка, какво ще правите?
към беседата >>
Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея?
На какво уподобявате Притчите? Вие сте учили много, минавате за учени. Можете ли да уповавате на знанието си?
Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея?
Нали имате знание? Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката? Ако имате пушка, ще й теглите един куршум. Ако нямате пушка, какво ще правите? Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака.
към беседата >>
Нали имате знание?
На какво уподобявате Притчите? Вие сте учили много, минавате за учени. Можете ли да уповавате на знанието си? Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея?
Нали имате знание?
Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката? Ако имате пушка, ще й теглите един куршум. Ако нямате пушка, какво ще правите? Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака. Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката.
към беседата >>
Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката?
На какво уподобявате Притчите? Вие сте учили много, минавате за учени. Можете ли да уповавате на знанието си? Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея? Нали имате знание?
Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката?
Ако имате пушка, ще й теглите един куршум. Ако нямате пушка, какво ще правите? Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака. Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката. От нейно гледище ти минаваш за страхливец.
към беседата >>
Ако имате пушка, ще й теглите един куршум.
Вие сте учили много, минавате за учени. Можете ли да уповавате на знанието си? Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея? Нали имате знание? Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката?
Ако имате пушка, ще й теглите един куршум.
Ако нямате пушка, какво ще правите? Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака. Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката. От нейно гледище ти минаваш за страхливец. Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик.
към беседата >>
Ако нямате пушка, какво ще правите?
Можете ли да уповавате на знанието си? Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея? Нали имате знание? Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката? Ако имате пушка, ще й теглите един куршум.
Ако нямате пушка, какво ще правите?
Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака. Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката. От нейно гледище ти минаваш за страхливец. Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик. Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината!
към беседата >>
Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака.
Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея? Нали имате знание? Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката? Ако имате пушка, ще й теглите един куршум. Ако нямате пушка, какво ще правите?
Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака.
Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката. От нейно гледище ти минаваш за страхливец. Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик. Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината! Ти веднага изпълняваш неговата заповед.
към беседата >>
Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката.
Нали имате знание? Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката? Ако имате пушка, ще й теглите един куршум. Ако нямате пушка, какво ще правите? Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака.
Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката.
От нейно гледище ти минаваш за страхливец. Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик. Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината! Ти веднага изпълняваш неговата заповед. В един момент ти си горе на върлината.
към беседата >>
От нейно гледище ти минаваш за страхливец.
Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката? Ако имате пушка, ще й теглите един куршум. Ако нямате пушка, какво ще правите? Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака. Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката.
От нейно гледище ти минаваш за страхливец.
Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик. Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината! Ти веднага изпълняваш неговата заповед. В един момент ти си горе на върлината. Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик.
към беседата >>
Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик.
Ако имате пушка, ще й теглите един куршум. Ако нямате пушка, какво ще правите? Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака. Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката. От нейно гледище ти минаваш за страхливец.
Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик.
Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината! Ти веднага изпълняваш неговата заповед. В един момент ти си горе на върлината. Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик. Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото.
към беседата >>
Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината!
Ако нямате пушка, какво ще правите? Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака. Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката. От нейно гледище ти минаваш за страхливец. Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик.
Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината!
Ти веднага изпълняваш неговата заповед. В един момент ти си горе на върлината. Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик. Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото. Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец?
към беседата >>
Ти веднага изпълняваш неговата заповед.
Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака. Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката. От нейно гледище ти минаваш за страхливец. Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик. Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината!
Ти веднага изпълняваш неговата заповед.
В един момент ти си горе на върлината. Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик. Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото. Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец? – Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец.
към беседата >>
В един момент ти си горе на върлината.
Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката. От нейно гледище ти минаваш за страхливец. Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик. Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината! Ти веднага изпълняваш неговата заповед.
В един момент ти си горе на върлината.
Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик. Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото. Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец? – Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец. Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят.
към беседата >>
Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик.
От нейно гледище ти минаваш за страхливец. Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик. Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината! Ти веднага изпълняваш неговата заповед. В един момент ти си горе на върлината.
Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик.
Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото. Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец? – Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец. Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят. Мечката признава ли, че си учен човек?
към беседата >>
Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото.
Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик. Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината! Ти веднага изпълняваш неговата заповед. В един момент ти си горе на върлината. Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик.
Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото.
Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец? – Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец. Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят. Мечката признава ли, че си учен човек? Не, тя казва, че си страхливец, нищо повече.
към беседата >>
Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец?
Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината! Ти веднага изпълняваш неговата заповед. В един момент ти си горе на върлината. Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик. Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото.
Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец?
– Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец. Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят. Мечката признава ли, че си учен човек? Не, тя казва, че си страхливец, нищо повече. Каква е разликата между качването на върлината и качването на дървото в гората?
към беседата >>
– Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец.
Ти веднага изпълняваш неговата заповед. В един момент ти си горе на върлината. Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик. Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото. Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец?
– Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец.
Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят. Мечката признава ли, че си учен човек? Не, тя казва, че си страхливец, нищо повече. Каква е разликата между качването на върлината и качването на дървото в гората?
към беседата >>
Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят.
В един момент ти си горе на върлината. Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик. Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото. Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец? – Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец.
Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят.
Мечката признава ли, че си учен човек? Не, тя казва, че си страхливец, нищо повече. Каква е разликата между качването на върлината и качването на дървото в гората?
към беседата >>
Мечката признава ли, че си учен човек?
Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик. Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото. Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец? – Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец. Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят.
Мечката признава ли, че си учен човек?
Не, тя казва, че си страхливец, нищо повече. Каква е разликата между качването на върлината и качването на дървото в гората?
към беседата >>
Не, тя казва, че си страхливец, нищо повече.
Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото. Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец? – Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец. Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят. Мечката признава ли, че си учен човек?
Не, тя казва, че си страхливец, нищо повече.
Каква е разликата между качването на върлината и качването на дървото в гората?
към беседата >>
Каква е разликата между качването на върлината и качването на дървото в гората?
Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец? – Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец. Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят. Мечката признава ли, че си учен човек? Не, тя казва, че си страхливец, нищо повече.
Каква е разликата между качването на върлината и качването на дървото в гората?
към беседата >>
Като ученици вие трябва да си обяснявате нещата научно.
Като ученици вие трябва да си обяснявате нещата научно.
Например срещате двама души: единият е светски човек, безверник и страда. Другият е религиозен, вярващ, но и той страда. Защо страдат и двамата? – Защото са неразумни. Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният.
към беседата >>
Например срещате двама души: единият е светски човек, безверник и страда.
Като ученици вие трябва да си обяснявате нещата научно.
Например срещате двама души: единият е светски човек, безверник и страда.
Другият е религиозен, вярващ, но и той страда. Защо страдат и двамата? – Защото са неразумни. Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният. В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка.
към беседата >>
Другият е религиозен, вярващ, но и той страда.
Като ученици вие трябва да си обяснявате нещата научно. Например срещате двама души: единият е светски човек, безверник и страда.
Другият е религиозен, вярващ, но и той страда.
Защо страдат и двамата? – Защото са неразумни. Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният. В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка. Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва.
към беседата >>
Защо страдат и двамата?
Като ученици вие трябва да си обяснявате нещата научно. Например срещате двама души: единият е светски човек, безверник и страда. Другият е религиозен, вярващ, но и той страда.
Защо страдат и двамата?
– Защото са неразумни. Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният. В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка. Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва. Връщат се вкъщи изстинали и мокри.
към беседата >>
– Защото са неразумни.
Като ученици вие трябва да си обяснявате нещата научно. Например срещате двама души: единият е светски човек, безверник и страда. Другият е религиозен, вярващ, но и той страда. Защо страдат и двамата?
– Защото са неразумни.
Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният. В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка. Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва. Връщат се вкъщи изстинали и мокри. След това трябва да се лекуват дълго време, за да научат урока си.
към беседата >>
Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният.
Като ученици вие трябва да си обяснявате нещата научно. Например срещате двама души: единият е светски човек, безверник и страда. Другият е религиозен, вярващ, но и той страда. Защо страдат и двамата? – Защото са неразумни.
Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният.
В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка. Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва. Връщат се вкъщи изстинали и мокри. След това трябва да се лекуват дълго време, за да научат урока си. Всяко страдание, всяка мъчнотия се дължат на неразумността на човека.
към беседата >>
В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка.
Например срещате двама души: единият е светски човек, безверник и страда. Другият е религиозен, вярващ, но и той страда. Защо страдат и двамата? – Защото са неразумни. Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният.
В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка.
Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва. Връщат се вкъщи изстинали и мокри. След това трябва да се лекуват дълго време, за да научат урока си. Всяко страдание, всяка мъчнотия се дължат на неразумността на човека.
към беседата >>
Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва.
Другият е религиозен, вярващ, но и той страда. Защо страдат и двамата? – Защото са неразумни. Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният. В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка.
Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва.
Връщат се вкъщи изстинали и мокри. След това трябва да се лекуват дълго време, за да научат урока си. Всяко страдание, всяка мъчнотия се дължат на неразумността на човека.
към беседата >>
Връщат се вкъщи изстинали и мокри.
Защо страдат и двамата? – Защото са неразумни. Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният. В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка. Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва.
Връщат се вкъщи изстинали и мокри.
След това трябва да се лекуват дълго време, за да научат урока си. Всяко страдание, всяка мъчнотия се дължат на неразумността на човека.
към беседата >>
След това трябва да се лекуват дълго време, за да научат урока си.
– Защото са неразумни. Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният. В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка. Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва. Връщат се вкъщи изстинали и мокри.
След това трябва да се лекуват дълго време, за да научат урока си.
Всяко страдание, всяка мъчнотия се дължат на неразумността на човека.
към беседата >>
Всяко страдание, всяка мъчнотия се дължат на неразумността на човека.
Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният. В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка. Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва. Връщат се вкъщи изстинали и мокри. След това трябва да се лекуват дълго време, за да научат урока си.
Всяко страдание, всяка мъчнотия се дължат на неразумността на човека.
към беседата >>
Сега ще напиша имената на нотите, а срещу тях – особени срички.
Сега ще напиша имената на нотите, а срещу тях – особени срички.
към беседата >>
до – па сол – ке
до – па сол – ке
към беседата >>
ре – во ла – зо
ре – во ла – зо
към беседата >>
ми – га си – ни
ми – га си – ни
към беседата >>
фа – ди до – па
фа – ди до – па
към беседата >>
Какво ще разберете от тези срички?
Какво ще разберете от тези срички?
към беседата >>
Често се говори за европейската музика в сравнение с гръцката.
Често се говори за европейската музика в сравнение с гръцката.
Каква е разликата между тях? Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична. Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично.
към беседата >>
Каква е разликата между тях?
Често се говори за европейската музика в сравнение с гръцката.
Каква е разликата между тях?
Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична. Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят.
към беседата >>
Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична.
Често се говори за европейската музика в сравнение с гръцката. Каква е разликата между тях?
Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична.
Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична.
към беседата >>
Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си.
Често се говори за европейската музика в сравнение с гръцката. Каква е разликата между тях? Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична.
Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си.
Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува.
към беседата >>
Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят.
Често се говори за европейската музика в сравнение с гръцката. Каква е разликата между тях? Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична. Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си.
Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят.
Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени.
към беседата >>
Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично.
Често се говори за европейската музика в сравнение с гръцката. Каква е разликата между тях? Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична. Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят.
Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично.
Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота.
към беседата >>
Двете гами трябва да се смесят.
Каква е разликата между тях? Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична. Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично.
Двете гами трябва да се смесят.
Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота.
към беседата >>
Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична.
Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична. Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят.
Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична.
Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш.
към беседата >>
Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува.
Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична.
Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува.
В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал.
към беседата >>
В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени.
Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува.
В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени.
Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални.
към беседата >>
Това е естествената гама на живота.
Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени.
Това е естествената гама на живота.
Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални.
към беседата >>
Затова се казва, че музиката е резултат на живота.
Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота.
Затова се казва, че музиката е резултат на живота.
Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални.
към беседата >>
Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш.
Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота.
Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш.
Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие.
към беседата >>
Говорът е първата музика, с която човек е започнал.
Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш.
Говорът е първата музика, с която човек е започнал.
Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата.
към беседата >>
Всички хора говорят, следователно те са музикални.
В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал.
Всички хора говорят, следователно те са музикални.
Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата. Значи музиката се изявява извън водата.
към беседата >>
Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални.
Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални.
Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални.
Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата. Значи музиката се изявява извън водата. Във водата има само движение, но не и музика.
към беседата >>
Понеже рибите не издават глас, те не са музикални.
Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални.
Понеже рибите не издават глас, те не са музикални.
Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата. Значи музиката се изявява извън водата. Във водата има само движение, но не и музика. Механичното движение постепенно се е превърнало в звук.
към беседата >>
Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие.
Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални.
Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие.
Всяко същество, което обича музиката, е извън водата. Значи музиката се изявява извън водата. Във водата има само движение, но не и музика. Механичното движение постепенно се е превърнало в звук. Музиката има отношение към мисълта, към разсъдъка.
към беседата >>
Всяко същество, което обича музиката, е извън водата.
Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие.
Всяко същество, което обича музиката, е извън водата.
Значи музиката се изявява извън водата. Във водата има само движение, но не и музика. Механичното движение постепенно се е превърнало в звук. Музиката има отношение към мисълта, към разсъдъка.
към беседата >>
Значи музиката се изявява извън водата.
Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата.
Значи музиката се изявява извън водата.
Във водата има само движение, но не и музика. Механичното движение постепенно се е превърнало в звук. Музиката има отношение към мисълта, към разсъдъка.
към беседата >>
Във водата има само движение, но не и музика.
Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата. Значи музиката се изявява извън водата.
Във водата има само движение, но не и музика.
Механичното движение постепенно се е превърнало в звук. Музиката има отношение към мисълта, към разсъдъка.
към беседата >>
Механичното движение постепенно се е превърнало в звук.
Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата. Значи музиката се изявява извън водата. Във водата има само движение, но не и музика.
Механичното движение постепенно се е превърнало в звук.
Музиката има отношение към мисълта, към разсъдъка.
към беседата >>
Музиката има отношение към мисълта, към разсъдъка.
Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата. Значи музиката се изявява извън водата. Във водата има само движение, но не и музика. Механичното движение постепенно се е превърнало в звук.
Музиката има отношение към мисълта, към разсъдъка.
към беседата >>
Сега вие трябва да дойдете до онази вътрешна сила на мисълта, да придобиете изкуството да ставате видими и невидими.
Сега вие трябва да дойдете до онази вътрешна сила на мисълта, да придобиете изкуството да ставате видими и невидими.
Ако си видим, ще се страхуваш да не те срещне мечка в гората; ако си невидим, няма да се страхуваш. Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие. Има ли смисъл да се страхува човек? Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери.
към беседата >>
Ако си видим, ще се страхуваш да не те срещне мечка в гората; ако си невидим, няма да се страхуваш.
Сега вие трябва да дойдете до онази вътрешна сила на мисълта, да придобиете изкуството да ставате видими и невидими.
Ако си видим, ще се страхуваш да не те срещне мечка в гората; ако си невидим, няма да се страхуваш.
Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие. Има ли смисъл да се страхува човек? Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери. Този страх е на място.
към беседата >>
Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие.
Сега вие трябва да дойдете до онази вътрешна сила на мисълта, да придобиете изкуството да ставате видими и невидими. Ако си видим, ще се страхуваш да не те срещне мечка в гората; ако си невидим, няма да се страхуваш.
Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие.
Има ли смисъл да се страхува човек? Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери. Този страх е на място. Докато трепери от страх, човек не умира.
към беседата >>
Има ли смисъл да се страхува човек?
Сега вие трябва да дойдете до онази вътрешна сила на мисълта, да придобиете изкуството да ставате видими и невидими. Ако си видим, ще се страхуваш да не те срещне мечка в гората; ако си невидим, няма да се страхуваш. Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие.
Има ли смисъл да се страхува човек?
Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери. Този страх е на място. Докато трепери от страх, човек не умира. Той се намира на безопасно място.
към беседата >>
Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта.
Сега вие трябва да дойдете до онази вътрешна сила на мисълта, да придобиете изкуството да ставате видими и невидими. Ако си видим, ще се страхуваш да не те срещне мечка в гората; ако си невидим, няма да се страхуваш. Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие. Има ли смисъл да се страхува човек?
Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта.
Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери. Този страх е на място. Докато трепери от страх, човек не умира. Той се намира на безопасно място. Щом престане да трепери, положението му става опасно.
към беседата >>
Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери.
Сега вие трябва да дойдете до онази вътрешна сила на мисълта, да придобиете изкуството да ставате видими и невидими. Ако си видим, ще се страхуваш да не те срещне мечка в гората; ако си невидим, няма да се страхуваш. Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие. Има ли смисъл да се страхува човек? Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта.
Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери.
Този страх е на място. Докато трепери от страх, човек не умира. Той се намира на безопасно място. Щом престане да трепери, положението му става опасно. Това има отношение и към психическия живот на човека.
към беседата >>
Този страх е на място.
Ако си видим, ще се страхуваш да не те срещне мечка в гората; ако си невидим, няма да се страхуваш. Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие. Има ли смисъл да се страхува човек? Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери.
Този страх е на място.
Докато трепери от страх, човек не умира. Той се намира на безопасно място. Щом престане да трепери, положението му става опасно. Това има отношение и към психическия живот на човека. Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място.
към беседата >>
Докато трепери от страх, човек не умира.
Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие. Има ли смисъл да се страхува човек? Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери. Този страх е на място.
Докато трепери от страх, човек не умира.
Той се намира на безопасно място. Щом престане да трепери, положението му става опасно. Това има отношение и към психическия живот на човека. Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място. Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно.
към беседата >>
Той се намира на безопасно място.
Има ли смисъл да се страхува човек? Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери. Този страх е на място. Докато трепери от страх, човек не умира.
Той се намира на безопасно място.
Щом престане да трепери, положението му става опасно. Това има отношение и към психическия живот на човека. Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място. Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно. Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо.
към беседата >>
Щом престане да трепери, положението му става опасно.
Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери. Този страх е на място. Докато трепери от страх, човек не умира. Той се намира на безопасно място.
Щом престане да трепери, положението му става опасно.
Това има отношение и към психическия живот на човека. Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място. Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно. Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо. Това показва, че Природата уравновесява своите сили.
към беседата >>
Това има отношение и към психическия живот на човека.
Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери. Този страх е на място. Докато трепери от страх, човек не умира. Той се намира на безопасно място. Щом престане да трепери, положението му става опасно.
Това има отношение и към психическия живот на човека.
Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място. Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно. Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо. Това показва, че Природата уравновесява своите сили.
към беседата >>
Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място.
Този страх е на място. Докато трепери от страх, човек не умира. Той се намира на безопасно място. Щом престане да трепери, положението му става опасно. Това има отношение и към психическия живот на човека.
Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място.
Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно. Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо. Това показва, че Природата уравновесява своите сили.
към беседата >>
Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно.
Докато трепери от страх, човек не умира. Той се намира на безопасно място. Щом престане да трепери, положението му става опасно. Това има отношение и към психическия живот на човека. Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място.
Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно.
Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо. Това показва, че Природата уравновесява своите сили.
към беседата >>
Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо.
Той се намира на безопасно място. Щом престане да трепери, положението му става опасно. Това има отношение и към психическия живот на човека. Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място. Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно.
Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо.
Това показва, че Природата уравновесява своите сили.
към беседата >>
Това показва, че Природата уравновесява своите сили.
Щом престане да трепери, положението му става опасно. Това има отношение и към психическия живот на човека. Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място. Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно. Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо.
Това показва, че Природата уравновесява своите сили.
към беседата >>
Питам: Кой е по-страхлив – богатият или бедният?
Питам: Кой е по-страхлив – богатият или бедният?
Според мене богатият е по-страхлив от бедния. Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат. Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи. Бедният няма богатство и не мисли за него. Каквото има, той го носи на гърба си.
към беседата >>
Според мене богатият е по-страхлив от бедния.
Питам: Кой е по-страхлив – богатият или бедният?
Според мене богатият е по-страхлив от бедния.
Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат. Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи. Бедният няма богатство и не мисли за него. Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел.
към беседата >>
Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат.
Питам: Кой е по-страхлив – богатият или бедният? Според мене богатият е по-страхлив от бедния.
Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат.
Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи. Бедният няма богатство и не мисли за него. Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш.
към беседата >>
Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи.
Питам: Кой е по-страхлив – богатият или бедният? Според мене богатият е по-страхлив от бедния. Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат.
Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи.
Бедният няма богатство и не мисли за него. Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели.
към беседата >>
Бедният няма богатство и не мисли за него.
Питам: Кой е по-страхлив – богатият или бедният? Според мене богатият е по-страхлив от бедния. Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат. Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи.
Бедният няма богатство и не мисли за него.
Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи.
към беседата >>
Каквото има, той го носи на гърба си.
Питам: Кой е по-страхлив – богатият или бедният? Според мене богатият е по-страхлив от бедния. Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат. Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи. Бедният няма богатство и не мисли за него.
Каквото има, той го носи на гърба си.
Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни.
към беседата >>
Богатият е страхлив, а бедният – смел.
Според мене богатият е по-страхлив от бедния. Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат. Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи. Бедният няма богатство и не мисли за него. Каквото има, той го носи на гърба си.
Богатият е страхлив, а бедният – смел.
Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото.
към беседата >>
Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш.
Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат. Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи. Бедният няма богатство и не мисли за него. Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел.
Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш.
Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност.
към беседата >>
Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели.
Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи. Бедният няма богатство и не мисли за него. Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш.
Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели.
Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо.
към беседата >>
Такива са моите психологически изводи.
Бедният няма богатство и не мисли за него. Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели.
Такива са моите психологически изводи.
Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба.
към беседата >>
Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни.
Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи.
Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни.
Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо.
към беседата >>
Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото.
Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни.
Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото.
Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха.
към беседата >>
Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност.
Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото.
Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност.
Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука.
към беседата >>
Простият не се страхува от нищо.
Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност.
Простият не се страхува от нищо.
Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели?
към беседата >>
Той знае, че не може да заеме отговорна служба.
Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо.
Той знае, че не може да заеме отговорна служба.
Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив.
към беседата >>
Страхът не е лошо нещо.
Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба.
Страхът не е лошо нещо.
Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив.
към беседата >>
Той се явява като предпазна мярка на греха.
Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо.
Той се явява като предпазна мярка на греха.
Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив.
към беседата >>
Да бъдеш смел, това е цяла наука.
Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха.
Да бъдеш смел, това е цяла наука.
Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив. – Защо?
към беседата >>
Кои хора са страхливи и кои – смели?
Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука.
Кои хора са страхливи и кои – смели?
Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив. – Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет.
към беседата >>
Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив.
Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели?
Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив.
Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив. – Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет. Ученият казва: Страхът не знае нищо.
към беседата >>
Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив.
Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив.
Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив.
И ученият е страхлив. – Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет. Ученият казва: Страхът не знае нищо. Той е като учител, който не е признат от своите ученици.
към беседата >>
И ученият е страхлив.
Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив.
И ученият е страхлив.
– Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет. Ученият казва: Страхът не знае нищо. Той е като учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който е лишен от всякаква почит и уважение от учениците си, е страхът.
към беседата >>
– Защо?
Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив.
– Защо?
– Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет. Ученият казва: Страхът не знае нищо. Той е като учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който е лишен от всякаква почит и уважение от учениците си, е страхът. Той е научил хората на много работи, но въпреки това те пак не го признават.
към беседата >>
– Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет.
Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив. – Защо?
– Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет.
Ученият казва: Страхът не знае нищо. Той е като учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който е лишен от всякаква почит и уважение от учениците си, е страхът. Той е научил хората на много работи, но въпреки това те пак не го признават.
към беседата >>
Ученият казва: Страхът не знае нищо.
Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив. – Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет.
Ученият казва: Страхът не знае нищо.
Той е като учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който е лишен от всякаква почит и уважение от учениците си, е страхът. Той е научил хората на много работи, но въпреки това те пак не го признават.
към беседата >>
Той е като учител, който не е признат от своите ученици.
Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив. – Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет. Ученият казва: Страхът не знае нищо.
Той е като учител, който не е признат от своите ученици.
Единственият учител, който е лишен от всякаква почит и уважение от учениците си, е страхът. Той е научил хората на много работи, но въпреки това те пак не го признават.
към беседата >>
Единственият учител, който е лишен от всякаква почит и уважение от учениците си, е страхът.
И ученият е страхлив. – Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет. Ученият казва: Страхът не знае нищо. Той е като учител, който не е признат от своите ученици.
Единственият учител, който е лишен от всякаква почит и уважение от учениците си, е страхът.
Той е научил хората на много работи, но въпреки това те пак не го признават.
към беседата >>
Той е научил хората на много работи, но въпреки това те пак не го признават.
– Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет. Ученият казва: Страхът не знае нищо. Той е като учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който е лишен от всякаква почит и уважение от учениците си, е страхът.
Той е научил хората на много работи, но въпреки това те пак не го признават.
към беседата >>
Защо срещу всеки тон на гамата поставих по една сричка?
Защо срещу всеки тон на гамата поставих по една сричка?
Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката. – Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си. Разумният страх започва с музика. Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят. Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят.
към беседата >>
Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката.
Защо срещу всеки тон на гамата поставих по една сричка?
Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката.
– Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си. Разумният страх започва с музика. Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят. Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят. Кой е основният тон на тяхната песен?
към беседата >>
– Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си.
Защо срещу всеки тон на гамата поставих по една сричка? Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката.
– Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си.
Разумният страх започва с музика. Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят. Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят. Кой е основният тон на тяхната песен? Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача.
към беседата >>
Разумният страх започва с музика.
Защо срещу всеки тон на гамата поставих по една сричка? Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката. – Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си.
Разумният страх започва с музика.
Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят. Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят. Кой е основният тон на тяхната песен? Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача. Това показва, че не сте пели научно, не сте пели с учител.
към беседата >>
Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят.
Защо срещу всеки тон на гамата поставих по една сричка? Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката. – Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си. Разумният страх започва с музика.
Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят.
Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят. Кой е основният тон на тяхната песен? Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача. Това показва, че не сте пели научно, не сте пели с учител.
към беседата >>
Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят.
Защо срещу всеки тон на гамата поставих по една сричка? Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката. – Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си. Разумният страх започва с музика. Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят.
Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят.
Кой е основният тон на тяхната песен? Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача. Това показва, че не сте пели научно, не сте пели с учител.
към беседата >>
Кой е основният тон на тяхната песен?
Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката. – Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си. Разумният страх започва с музика. Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят. Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят.
Кой е основният тон на тяхната песен?
Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача. Това показва, че не сте пели научно, не сте пели с учител.
към беседата >>
Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача.
– Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си. Разумният страх започва с музика. Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят. Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят. Кой е основният тон на тяхната песен?
Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача.
Това показва, че не сте пели научно, не сте пели с учител.
към беседата >>
Това показва, че не сте пели научно, не сте пели с учител.
Разумният страх започва с музика. Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят. Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят. Кой е основният тон на тяхната песен? Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача.
Това показва, че не сте пели научно, не сте пели с учител.
към беседата >>
Казвам: Всяка мисъл е дотолкова важна, доколкото може да бъде основа на органическия живот.
Казвам: Всяка мисъл е дотолкова важна, доколкото може да бъде основа на органическия живот.
Музиката пък служи за съграждане на човешкото тяло. Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама. Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия. Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл.
към беседата >>
Музиката пък служи за съграждане на човешкото тяло.
Казвам: Всяка мисъл е дотолкова важна, доколкото може да бъде основа на органическия живот.
Музиката пък служи за съграждане на човешкото тяло.
Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама. Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия. Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл. Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема.
към беседата >>
Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама.
Казвам: Всяка мисъл е дотолкова важна, доколкото може да бъде основа на органическия живот. Музиката пък служи за съграждане на човешкото тяло.
Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама.
Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия. Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл. Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема. Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната.
към беседата >>
Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия.
Казвам: Всяка мисъл е дотолкова важна, доколкото може да бъде основа на органическия живот. Музиката пък служи за съграждане на човешкото тяло. Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама.
Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия.
Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл. Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема. Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо.
към беседата >>
Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му.
Казвам: Всяка мисъл е дотолкова важна, доколкото може да бъде основа на органическия живот. Музиката пък служи за съграждане на човешкото тяло. Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама. Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия.
Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му.
Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл. Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема. Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо. Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта.
към беседата >>
Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл.
Казвам: Всяка мисъл е дотолкова важна, доколкото може да бъде основа на органическия живот. Музиката пък служи за съграждане на човешкото тяло. Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама. Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия. Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му.
Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл.
Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема. Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо. Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта.
към беседата >>
Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема.
Музиката пък служи за съграждане на човешкото тяло. Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама. Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия. Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл.
Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема.
Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо. Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта.
към беседата >>
Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната.
Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама. Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия. Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл. Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема.
Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната.
Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо. Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта.
към беседата >>
Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо.
Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия. Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл. Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема. Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната.
Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо.
Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта.
към беседата >>
Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта.
Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл. Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема. Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо.
Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта.
към беседата >>
И тъй, добрият живот се определя от добрата и права мисъл.
И тъй, добрият живот се определя от добрата и права мисъл.
Добрата мисъл определя храната. Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус. Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят. – Щом е доброкачествена, не се въздържай. Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение.
към беседата >>
Добрата мисъл определя храната.
И тъй, добрият живот се определя от добрата и права мисъл.
Добрата мисъл определя храната.
Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус. Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят. – Щом е доброкачествена, не се въздържай. Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение. Пазете се от пасти, бонбони, шоколади, правени с развалени яйца и масло.
към беседата >>
Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус.
И тъй, добрият живот се определя от добрата и права мисъл. Добрата мисъл определя храната.
Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус.
Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят. – Щом е доброкачествена, не се въздържай. Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение. Пазете се от пасти, бонбони, шоколади, правени с развалени яйца и масло. Външно може да са привлекателни, но материалът им не е добър.
към беседата >>
Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят.
И тъй, добрият живот се определя от добрата и права мисъл. Добрата мисъл определя храната. Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус.
Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят.
– Щом е доброкачествена, не се въздържай. Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение. Пазете се от пасти, бонбони, шоколади, правени с развалени яйца и масло. Външно може да са привлекателни, но материалът им не е добър.
към беседата >>
– Щом е доброкачествена, не се въздържай.
И тъй, добрият живот се определя от добрата и права мисъл. Добрата мисъл определя храната. Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус. Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят.
– Щом е доброкачествена, не се въздържай.
Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение. Пазете се от пасти, бонбони, шоколади, правени с развалени яйца и масло. Външно може да са привлекателни, но материалът им не е добър.
към беседата >>
Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение.
И тъй, добрият живот се определя от добрата и права мисъл. Добрата мисъл определя храната. Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус. Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят. – Щом е доброкачествена, не се въздържай.
Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение.
Пазете се от пасти, бонбони, шоколади, правени с развалени яйца и масло. Външно може да са привлекателни, но материалът им не е добър.
към беседата >>
Пазете се от пасти, бонбони, шоколади, правени с развалени яйца и масло.
Добрата мисъл определя храната. Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус. Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят. – Щом е доброкачествена, не се въздържай. Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение.
Пазете се от пасти, бонбони, шоколади, правени с развалени яйца и масло.
Външно може да са привлекателни, но материалът им не е добър.
към беседата >>
Външно може да са привлекателни, но материалът им не е добър.
Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус. Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят. – Щом е доброкачествена, не се въздържай. Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение. Пазете се от пасти, бонбони, шоколади, правени с развалени яйца и масло.
Външно може да са привлекателни, но материалът им не е добър.
към беседата >>
И в съвременната литература има такива пасти и шоколади.
И в съвременната литература има такива пасти и шоколади.
На цена са евтини, наглед привлекателни, но по съдържание не са доброкачествени, направени са с развалени яйца. Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите. Не всички сладкарници са нечисти. Има демократични и аристократични сладкарници. Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично.
към беседата >>
На цена са евтини, наглед привлекателни, но по съдържание не са доброкачествени, направени са с развалени яйца.
И в съвременната литература има такива пасти и шоколади.
На цена са евтини, наглед привлекателни, но по съдържание не са доброкачествени, направени са с развалени яйца.
Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите. Не всички сладкарници са нечисти. Има демократични и аристократични сладкарници. Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично. В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат.
към беседата >>
Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите.
И в съвременната литература има такива пасти и шоколади. На цена са евтини, наглед привлекателни, но по съдържание не са доброкачествени, направени са с развалени яйца.
Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите.
Не всички сладкарници са нечисти. Има демократични и аристократични сладкарници. Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично. В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат. Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца.
към беседата >>
Не всички сладкарници са нечисти.
И в съвременната литература има такива пасти и шоколади. На цена са евтини, наглед привлекателни, но по съдържание не са доброкачествени, направени са с развалени яйца. Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите.
Не всички сладкарници са нечисти.
Има демократични и аристократични сладкарници. Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично. В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат. Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца. Сега, без да искам, предпазвам ви от демократичните сладкарници, да не съжалявате, че нямате пет или десет лева, да си купите една паста.
към беседата >>
Има демократични и аристократични сладкарници.
И в съвременната литература има такива пасти и шоколади. На цена са евтини, наглед привлекателни, но по съдържание не са доброкачествени, направени са с развалени яйца. Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите. Не всички сладкарници са нечисти.
Има демократични и аристократични сладкарници.
Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично. В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат. Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца. Сега, без да искам, предпазвам ви от демократичните сладкарници, да не съжалявате, че нямате пет или десет лева, да си купите една паста. Ако искате да ядете хубави пасти, идете в една от първостепенните сладкарници, да ядете пасти от чист материал, да не разстройвате стомаха си.
към беседата >>
Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично.
И в съвременната литература има такива пасти и шоколади. На цена са евтини, наглед привлекателни, но по съдържание не са доброкачествени, направени са с развалени яйца. Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите. Не всички сладкарници са нечисти. Има демократични и аристократични сладкарници.
Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично.
В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат. Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца. Сега, без да искам, предпазвам ви от демократичните сладкарници, да не съжалявате, че нямате пет или десет лева, да си купите една паста. Ако искате да ядете хубави пасти, идете в една от първостепенните сладкарници, да ядете пасти от чист материал, да не разстройвате стомаха си.
към беседата >>
В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат.
На цена са евтини, наглед привлекателни, но по съдържание не са доброкачествени, направени са с развалени яйца. Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите. Не всички сладкарници са нечисти. Има демократични и аристократични сладкарници. Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично.
В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат.
Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца. Сега, без да искам, предпазвам ви от демократичните сладкарници, да не съжалявате, че нямате пет или десет лева, да си купите една паста. Ако искате да ядете хубави пасти, идете в една от първостепенните сладкарници, да ядете пасти от чист материал, да не разстройвате стомаха си.
към беседата >>
Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца.
Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите. Не всички сладкарници са нечисти. Има демократични и аристократични сладкарници. Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично. В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат.
Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца.
Сега, без да искам, предпазвам ви от демократичните сладкарници, да не съжалявате, че нямате пет или десет лева, да си купите една паста. Ако искате да ядете хубави пасти, идете в една от първостепенните сладкарници, да ядете пасти от чист материал, да не разстройвате стомаха си.
към беседата >>
Сега, без да искам, предпазвам ви от демократичните сладкарници, да не съжалявате, че нямате пет или десет лева, да си купите една паста.
Не всички сладкарници са нечисти. Има демократични и аристократични сладкарници. Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично. В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат. Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца.
Сега, без да искам, предпазвам ви от демократичните сладкарници, да не съжалявате, че нямате пет или десет лева, да си купите една паста.
Ако искате да ядете хубави пасти, идете в една от първостепенните сладкарници, да ядете пасти от чист материал, да не разстройвате стомаха си.
към беседата >>
Ако искате да ядете хубави пасти, идете в една от първостепенните сладкарници, да ядете пасти от чист материал, да не разстройвате стомаха си.
Има демократични и аристократични сладкарници. Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично. В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат. Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца. Сега, без да искам, предпазвам ви от демократичните сладкарници, да не съжалявате, че нямате пет или десет лева, да си купите една паста.
Ако искате да ядете хубави пасти, идете в една от първостепенните сладкарници, да ядете пасти от чист материал, да не разстройвате стомаха си.
към беседата >>
Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата.
Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата.
Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят. Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им. Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях. Едно стихотворение е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност. Четеш ли свое стихотворение и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
към беседата >>
Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят.
Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата.
Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят.
Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им. Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях. Едно стихотворение е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност. Четеш ли свое стихотворение и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
към беседата >>
Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им.
Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата. Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят.
Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им.
Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях. Едно стихотворение е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност. Четеш ли свое стихотворение и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
към беседата >>
Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях.
Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата. Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят. Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им.
Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях.
Едно стихотворение е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност. Четеш ли свое стихотворение и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
към беседата >>
Едно стихотворение е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност.
Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата. Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят. Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им. Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях.
Едно стихотворение е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност.
Четеш ли свое стихотворение и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
към беседата >>
Четеш ли свое стихотворение и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата. Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят. Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им. Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях. Едно стихотворение е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност.
Четеш ли свое стихотворение и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
към беседата >>
Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл.
Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл.
Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив. Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли. Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл. Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание.
към беседата >>
Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив.
Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл.
Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив.
Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли. Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл. Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание. Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава.
към беседата >>
Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли.
Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл. Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив.
Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли.
Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл. Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание. Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава. Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия.
към беседата >>
Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си.
Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл. Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив. Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли.
Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си.
Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл. Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание. Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава. Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия. Искаш да бъдеш богат.
към беседата >>
Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл.
Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл. Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив. Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли. Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си.
Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл.
Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание. Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава. Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия. Искаш да бъдеш богат. Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко.
към беседата >>
Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание.
Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл. Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив. Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли. Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл.
Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание.
Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава. Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия. Искаш да бъдеш богат. Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко. Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл.
към беседата >>
Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава.
Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив. Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли. Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл. Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание.
Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава.
Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия. Искаш да бъдеш богат. Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко. Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл. Така се създава богатството.
към беседата >>
Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия.
Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли. Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл. Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание. Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава.
Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия.
Искаш да бъдеш богат. Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко. Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл. Така се създава богатството. След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив.
към беседата >>
Искаш да бъдеш богат.
Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл. Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание. Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава. Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия.
Искаш да бъдеш богат.
Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко. Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл. Така се създава богатството. След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив. Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл.
към беседата >>
Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко.
Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл. Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание. Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава. Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия. Искаш да бъдеш богат.
Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко.
Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл. Така се създава богатството. След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив. Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл. Ако искаш да бъдеш здрав, мислите ти трябва да бъдат хармонични и мелодични.
към беседата >>
Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл.
Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание. Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава. Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия. Искаш да бъдеш богат. Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко.
Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл.
Така се създава богатството. След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив. Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл. Ако искаш да бъдеш здрав, мислите ти трябва да бъдат хармонични и мелодични.
към беседата >>
Така се създава богатството.
Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава. Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия. Искаш да бъдеш богат. Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко. Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл.
Така се създава богатството.
След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив. Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл. Ако искаш да бъдеш здрав, мислите ти трябва да бъдат хармонични и мелодични.
към беседата >>
След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив.
Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия. Искаш да бъдеш богат. Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко. Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл. Така се създава богатството.
След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив.
Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл. Ако искаш да бъдеш здрав, мислите ти трябва да бъдат хармонични и мелодични.
към беседата >>
Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл.
Искаш да бъдеш богат. Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко. Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл. Така се създава богатството. След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив.
Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл.
Ако искаш да бъдеш здрав, мислите ти трябва да бъдат хармонични и мелодични.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш здрав, мислите ти трябва да бъдат хармонични и мелодични.
Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко. Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл. Така се създава богатството. След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив. Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл.
Ако искаш да бъдеш здрав, мислите ти трябва да бъдат хармонични и мелодични.
към беседата >>
Питам: Как ще съгласувате една мелодична и една хармонична гама?
Питам: Как ще съгласувате една мелодична и една хармонична гама?
Има ли разлика между ми бемол и ре диез? – Има. По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама? Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама.
към беседата >>
Има ли разлика между ми бемол и ре диез?
Питам: Как ще съгласувате една мелодична и една хармонична гама?
Има ли разлика между ми бемол и ре диез?
– Има. По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама? Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества.
към беседата >>
Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата.
(втори вариант)
Ще направя съпоставяне.
Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата.
Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не. Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно.
към втори вариант >>
Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не.
(втори вариант)
Ще направя съпоставяне. Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата.
Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не.
Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно. Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе.
към втори вариант >>
Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе.
(втори вариант)
Ще направя съпоставяне. Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата. Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не.
Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе.
Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно. Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе. А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому.
към втори вариант >>
Мнозина сте писали стихотворения.
(втори вариант)
Ще направя съпоставяне. Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата. Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не. Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе.
Мнозина сте писали стихотворения.
Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно. Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе. А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому. Тогава друг е въпросът.
към втори вариант >>
Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами.
(втори вариант)
Ще направя съпоставяне. Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата. Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не. Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения.
Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами.
И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно. Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе. А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому. Тогава друг е въпросът.
към втори вариант >>
И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно.
(втори вариант)
Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата. Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не. Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами.
И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно.
Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе. А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому. Тогава друг е въпросът.
към втори вариант >>
Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе.
(втори вариант)
Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не. Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно.
Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе.
А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому. Тогава друг е въпросът.
към втори вариант >>
А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому.
(втори вариант)
Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно. Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе.
А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому.
Тогава друг е въпросът.
към втори вариант >>
Тогава друг е въпросът.
(втори вариант)
Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно. Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе. А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому.
Тогава друг е въпросът.
към втори вариант >>
Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл.
(втори вариант)
Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл.
Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив. Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл. Никога не допущай само една отрицателна мисъл. Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл. Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание.
към втори вариант >>
Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив.
(втори вариант)
Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл.
Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив.
Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл. Никога не допущай само една отрицателна мисъл. Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл. Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание. Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава.
към втори вариант >>
Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл.
(втори вариант)
Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл. Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив.
Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл.
Никога не допущай само една отрицателна мисъл. Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл. Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание. Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава. А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност.
към втори вариант >>
Никога не допущай само една отрицателна мисъл.
(втори вариант)
Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл. Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив. Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл.
Никога не допущай само една отрицателна мисъл.
Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл. Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание. Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава. А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност. Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате.
към втори вариант >>
Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл.
(втори вариант)
Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл. Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив. Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл. Никога не допущай само една отрицателна мисъл.
Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл.
Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание. Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава. А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност. Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате. За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна.
към втори вариант >>
Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание.
(втори вариант)
Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл. Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив. Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл. Никога не допущай само една отрицателна мисъл. Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл.
Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание.
Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава. А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност. Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате. За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна. Всичките богати хора са били работливи.
към втори вариант >>
Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава.
(втори вариант)
Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив. Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл. Никога не допущай само една отрицателна мисъл. Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл. Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание.
Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава.
А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност. Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате. За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна. Всичките богати хора са били работливи. Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност.
към втори вариант >>
А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност.
(втори вариант)
Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл. Никога не допущай само една отрицателна мисъл. Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл. Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание. Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава.
А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност.
Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате. За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна. Всичките богати хора са били работливи. Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност. Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността.
към втори вариант >>
Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате.
(втори вариант)
Никога не допущай само една отрицателна мисъл. Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл. Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание. Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава. А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност.
Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате.
За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна. Всичките богати хора са били работливи. Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност. Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността. Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството.
към втори вариант >>
За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна.
(втори вариант)
Ако допуснеш една отрицателна мисъл, тя трябва да стане като основа, да предизвика положителна мисъл. Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание. Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава. А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност. Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате.
За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна.
Всичките богати хора са били работливи. Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност. Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността. Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството. Плюс и минус какво дават?
към втори вариант >>
Всичките богати хора са били работливи.
(втори вариант)
Ако дойдат две отрицателни мисли, то непременно ще дойде в тебе непоносимо страдание. Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава. А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност. Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате. За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна.
Всичките богати хора са били работливи.
Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност. Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността. Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството. Плюс и минус какво дават? – Плюсът и минусът не може да се унищожат.
към втори вариант >>
Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност.
(втори вариант)
Когато допуснеш една положителна мисъл, тогава всяка отрицателна мисъл, като дойде в тебе, ще има с какво да се занимава. А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност. Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате. За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна. Всичките богати хора са били работливи.
Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност.
Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността. Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството. Плюс и минус какво дават? – Плюсът и минусът не може да се унищожат. При минуса вие имате една отрицателна сила.
към втори вариант >>
Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността.
(втори вариант)
А ако дойде в тебе една отрицателна мисъл, няма с какво да се занимава и тя ще причини непременно в тебе неприятност. Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате. За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна. Всичките богати хора са били работливи. Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност.
Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността.
Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството. Плюс и минус какво дават? – Плюсът и минусът не може да се унищожат. При минуса вие имате една отрицателна сила. А при плюса имате една положителна сила, изменя се тяхното отношение.
към втори вариант >>
Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството.
(втори вариант)
Запример, искате да бъдете богат, желанието ти е да страдате по-малко, да не страдате. За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна. Всичките богати хора са били работливи. Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност. Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността.
Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството.
Плюс и минус какво дават? – Плюсът и минусът не може да се унищожат. При минуса вие имате една отрицателна сила. А при плюса имате една положителна сила, изменя се тяхното отношение. Да допуснем сега, че имате:
към втори вариант >>
Плюс и минус какво дават?
(втори вариант)
За богатството каква е мисълта, положителна или отрицателна. Всичките богати хора са били работливи. Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност. Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността. Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството.
Плюс и минус какво дават?
– Плюсът и минусът не може да се унищожат. При минуса вие имате една отрицателна сила. А при плюса имате една положителна сила, изменя се тяхното отношение. Да допуснем сега, че имате:
към втори вариант >>
– Плюсът и минусът не може да се унищожат.
(втори вариант)
Всичките богати хора са били работливи. Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност. Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността. Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството. Плюс и минус какво дават?
– Плюсът и минусът не може да се унищожат.
При минуса вие имате една отрицателна сила. А при плюса имате една положителна сила, изменя се тяхното отношение. Да допуснем сега, че имате:
към втори вариант >>
При минуса вие имате една отрицателна сила.
(втори вариант)
Бедният, който е станал богат, който е забогатял, е образувал навикът на ленност. Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността. Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството. Плюс и минус какво дават? – Плюсът и минусът не може да се унищожат.
При минуса вие имате една отрицателна сила.
А при плюса имате една положителна сила, изменя се тяхното отношение. Да допуснем сега, че имате:
към втори вариант >>
А при плюса имате една положителна сила, изменя се тяхното отношение.
(втори вариант)
Но може би са минали 4–5 поколения и после се е родила ленността. Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството. Плюс и минус какво дават? – Плюсът и минусът не може да се унищожат. При минуса вие имате една отрицателна сила.
А при плюса имате една положителна сила, изменя се тяхното отношение.
Да допуснем сега, че имате:
към втори вариант >>
Да допуснем сега, че имате:
(втори вариант)
Отначалото е имало страх, имало е една отрицателна мисъл, едно желание, след това е дошло богатството. Плюс и минус какво дават? – Плюсът и минусът не може да се унищожат. При минуса вие имате една отрицателна сила. А при плюса имате една положителна сила, изменя се тяхното отношение.
Да допуснем сега, че имате:
към втори вариант >>
−5 × 5 = −25
(втори вариант)
−5 × 5 = −25
към втори вариант >>
+5 × 5 = 25.
(втори вариант)
+5 × 5 = 25.
към втори вариант >>
− 25 означава, има да даваш 25 лева, 0 какво означава.
(втори вариант)
− 25 означава, има да даваш 25 лева, 0 какво означава.
Нулата сама по себе си не се увеличава, но нулата, турена при известни условия, има известни условия да се видоизмени.
към втори вариант >>
Нулата сама по себе си не се увеличава, но нулата, турена при известни условия, има известни условия да се видоизмени.
(втори вариант)
− 25 означава, има да даваш 25 лева, 0 какво означава.
Нулата сама по себе си не се увеличава, но нулата, турена при известни условия, има известни условия да се видоизмени.
към втори вариант >>
В преносен смисъл всякога трябва да се има предвид дали има основна мисъл, върху която може да градите.
(втори вариант)
В преносен смисъл всякога трябва да се има предвид дали има основна мисъл, върху която може да градите.
Запример казвате: Че той е религиозен или че той е учен. Основна мисъл трябва да има човек, за да бъдат човешката мисъл и тяло в изправно положение. Човек не може да бъде здрав, ако неговите мисли не са хармонични и мелодични.
към втори вариант >>
Запример казвате: Че той е религиозен или че той е учен.
(втори вариант)
В преносен смисъл всякога трябва да се има предвид дали има основна мисъл, върху която може да градите.
Запример казвате: Че той е религиозен или че той е учен.
Основна мисъл трябва да има човек, за да бъдат човешката мисъл и тяло в изправно положение. Човек не може да бъде здрав, ако неговите мисли не са хармонични и мелодични.
към втори вариант >>
Основна мисъл трябва да има човек, за да бъдат човешката мисъл и тяло в изправно положение.
(втори вариант)
В преносен смисъл всякога трябва да се има предвид дали има основна мисъл, върху която може да градите. Запример казвате: Че той е религиозен или че той е учен.
Основна мисъл трябва да има човек, за да бъдат човешката мисъл и тяло в изправно положение.
Човек не може да бъде здрав, ако неговите мисли не са хармонични и мелодични.
към втори вариант >>
Човек не може да бъде здрав, ако неговите мисли не са хармонични и мелодични.
(втори вариант)
В преносен смисъл всякога трябва да се има предвид дали има основна мисъл, върху която може да градите. Запример казвате: Че той е религиозен или че той е учен. Основна мисъл трябва да има човек, за да бъдат човешката мисъл и тяло в изправно положение.
Човек не може да бъде здрав, ако неговите мисли не са хармонични и мелодични.
към втори вариант >>
Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична.
(втори вариант)
Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична.
Знаете ли как да ги съпоставите? Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия.
към втори вариант >>
Знаете ли как да ги съпоставите?
(втори вариант)
Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична.
Знаете ли как да ги съпоставите?
Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия.
към втори вариант >>
Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез?
(втори вариант)
Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична. Знаете ли как да ги съпоставите?
Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез?
– Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами.
към втори вариант >>
– Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика.
(втори вариант)
Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична. Знаете ли как да ги съпоставите? Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез?
– Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика.
Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични.
към втори вариант >>
Вие не можете да имате същата мелодия.
(втори вариант)
Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична. Знаете ли как да ги съпоставите? Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика.
Вие не можете да имате същата мелодия.
При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят.
към втори вариант >>
При ми бемол имате една мелодия.
(втори вариант)
Имате две гами: Една мелодична, друга хармонична. Знаете ли как да ги съпоставите? Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия.
При ми бемол имате една мелодия.
При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени.
към втори вариант >>
При ре диез не може да имате същата мелодия.
(втори вариант)
Знаете ли как да ги съпоставите? Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия.
При ре диез не може да имате същата мелодия.
При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция.
към втори вариант >>
При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами.
(втори вариант)
Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? – Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия.
При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами.
Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция. А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама.
към втори вариант >>
Ще ви прочета 9 глава от Притчи.
(втори вариант)
Ще ви прочета 9 глава от Притчи.
На какво може да уподобите вие Притчите? – Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили. На кое от вашето знание можете да се осланяте? – Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка. Как ще се разправите научно с мечката?
към втори вариант >>
Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични.
(втори вариант)
– Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами.
Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични.
Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция. А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама. Аз ги наричам първите гами съвършените гами.
към втори вариант >>
На какво може да уподобите вие Притчите?
(втори вариант)
Ще ви прочета 9 глава от Притчи.
На какво може да уподобите вие Притчите?
– Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили. На кое от вашето знание можете да се осланяте? – Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка. Как ще се разправите научно с мечката? Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум.
към втори вариант >>
Те не се менят.
(втори вариант)
Вие не можете да имате същата мелодия. При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични.
Те не се менят.
При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция. А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама. Аз ги наричам първите гами съвършените гами. Тоновете там са едни и същи.
към втори вариант >>
– Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили.
(втори вариант)
Ще ви прочета 9 глава от Притчи. На какво може да уподобите вие Притчите?
– Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили.
На кое от вашето знание можете да се осланяте? – Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка. Как ще се разправите научно с мечката? Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум. Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите?
към втори вариант >>
При мелодичните и хармоничните гами има промени.
(втори вариант)
При ми бемол имате една мелодия. При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят.
При мелодичните и хармоничните гами има промени.
Там има еволюция и инволюция. А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама. Аз ги наричам първите гами съвършените гами. Тоновете там са едни и същи. Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал.
към втори вариант >>
На кое от вашето знание можете да се осланяте?
(втори вариант)
Ще ви прочета 9 глава от Притчи. На какво може да уподобите вие Притчите? – Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили.
На кое от вашето знание можете да се осланяте?
– Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка. Как ще се разправите научно с мечката? Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум. Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите? – Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик.
към втори вариант >>
Там има еволюция и инволюция.
(втори вариант)
При ре диез не може да имате същата мелодия. При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени.
Там има еволюция и инволюция.
А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама. Аз ги наричам първите гами съвършените гами. Тоновете там са едни и същи. Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал. Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами.
към втори вариант >>
– Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка.
(втори вариант)
Ще ви прочета 9 глава от Притчи. На какво може да уподобите вие Притчите? – Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили. На кое от вашето знание можете да се осланяте?
– Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка.
Как ще се разправите научно с мечката? Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум. Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите? – Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик. Учили сте гимнастика, учител сте имали.
към втори вариант >>
А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама.
(втори вариант)
При човешката мисъл вървите по естествения път или пък в гамите на мелодията, или вървите по естествените гами. Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция.
А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама.
Аз ги наричам първите гами съвършените гами. Тоновете там са едни и същи. Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал. Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами. Източните народи са на мелодията.
към втори вариант >>
Как ще се разправите научно с мечката?
(втори вариант)
Ще ви прочета 9 глава от Притчи. На какво може да уподобите вие Притчите? – Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили. На кое от вашето знание можете да се осланяте? – Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка.
Как ще се разправите научно с мечката?
Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум. Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите? – Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик. Учили сте гимнастика, учител сте имали. Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото.
към втори вариант >>
Аз ги наричам първите гами съвършените гами.
(втори вариант)
Има гами, които не са нито мелодични, нито хармонични. Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция. А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама.
Аз ги наричам първите гами съвършените гами.
Тоновете там са едни и същи. Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал. Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами. Източните народи са на мелодията. Западните – на хармонията.
към втори вариант >>
Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум.
(втори вариант)
На какво може да уподобите вие Притчите? – Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили. На кое от вашето знание можете да се осланяте? – Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка. Как ще се разправите научно с мечката?
Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум.
Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите? – Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик. Учили сте гимнастика, учител сте имали. Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото. Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е?
към втори вариант >>
Тоновете там са едни и същи.
(втори вариант)
Те не се менят. При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция. А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама. Аз ги наричам първите гами съвършените гами.
Тоновете там са едни и същи.
Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал. Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами. Източните народи са на мелодията. Западните – на хармонията. Бъдещата култура ще внесе естествените гами.
към втори вариант >>
Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите?
(втори вариант)
– Да допуснем сега вие толкоз време сте се учили. На кое от вашето знание можете да се осланяте? – Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка. Как ще се разправите научно с мечката? Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум.
Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите?
– Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик. Учили сте гимнастика, учител сте имали. Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото. Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е? – Гимнастик сте, нищо повече.
към втори вариант >>
Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал.
(втори вариант)
При мелодичните и хармоничните гами има промени. Там има еволюция и инволюция. А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама. Аз ги наричам първите гами съвършените гами. Тоновете там са едни и същи.
Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал.
Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами. Източните народи са на мелодията. Западните – на хармонията. Бъдещата култура ще внесе естествените гами. При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре.
към втори вариант >>
– Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик.
(втори вариант)
На кое от вашето знание можете да се осланяте? – Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка. Как ще се разправите научно с мечката? Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум. Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите?
– Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик.
Учили сте гимнастика, учител сте имали. Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото. Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е? – Гимнастик сте, нищо повече. Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш.
към втори вариант >>
Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами.
(втори вариант)
Там има еволюция и инволюция. А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама. Аз ги наричам първите гами съвършените гами. Тоновете там са едни и същи. Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал.
Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами.
Източните народи са на мелодията. Западните – на хармонията. Бъдещата култура ще внесе естествените гами. При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре. При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието.
към втори вариант >>
Учили сте гимнастика, учител сте имали.
(втори вариант)
– Да допуснем, че сте на път в гората и срещате мечка. Как ще се разправите научно с мечката? Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум. Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите? – Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик.
Учили сте гимнастика, учител сте имали.
Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото. Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е? – Гимнастик сте, нищо повече. Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш. Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя?
към втори вариант >>
Източните народи са на мелодията.
(втори вариант)
А пък естествената гама е основата на хармоничната и мелодичната гама. Аз ги наричам първите гами съвършените гами. Тоновете там са едни и същи. Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал. Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами.
Източните народи са на мелодията.
Западните – на хармонията. Бъдещата култура ще внесе естествените гами. При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре. При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието. Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект.
към втори вариант >>
Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото.
(втори вариант)
Как ще се разправите научно с мечката? Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум. Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите? – Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик. Учили сте гимнастика, учител сте имали.
Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото.
Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е? – Гимнастик сте, нищо повече. Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш. Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя? – Учителят ви туря бележка и ви похвалва.
към втори вариант >>
Западните – на хармонията.
(втори вариант)
Аз ги наричам първите гами съвършените гами. Тоновете там са едни и същи. Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал. Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами. Източните народи са на мелодията.
Западните – на хармонията.
Бъдещата култура ще внесе естествените гами. При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре. При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието. Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект. Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец.
към втори вариант >>
Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е?
(втори вариант)
Разбира се, ако имате пушка, ще ѝ теглите един куршум. Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите? – Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик. Учили сте гимнастика, учител сте имали. Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото.
Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е?
– Гимнастик сте, нищо повече. Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш. Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя? – Учителят ви туря бележка и ви похвалва. При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен.
към втори вариант >>
Бъдещата култура ще внесе естествените гами.
(втори вариант)
Тоновете там са едни и същи. Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал. Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами. Източните народи са на мелодията. Западните – на хармонията.
Бъдещата култура ще внесе естествените гами.
При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре. При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието. Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект. Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец. Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си.
към втори вариант >>
– Гимнастик сте, нищо повече.
(втори вариант)
Но представете си, че нямате пушка и сте наблизо до мечката, какво трябва да правите? – Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик. Учили сте гимнастика, учител сте имали. Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото. Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е?
– Гимнастик сте, нищо повече.
Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш. Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя? – Учителят ви туря бележка и ви похвалва. При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен. Отгде накъде изкарва такива отношения.
към втори вариант >>
При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре.
(втори вариант)
Обаче естествените гами са за човека, който е много напреднал. Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами. Източните народи са на мелодията. Западните – на хармонията. Бъдещата култура ще внесе естествените гами.
При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре.
При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието. Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект. Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец. Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си. Някой път не си в духа си.
към втори вариант >>
Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш.
(втори вариант)
– Представете си, че краката ви са здрави и сте добър гимнастик. Учили сте гимнастика, учител сте имали. Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото. Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е? – Гимнастик сте, нищо повече.
Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш.
Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя? – Учителят ви туря бележка и ви похвалва. При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен. Отгде накъде изкарва такива отношения. Едно и също знание се предава от мечката и учителя.
към втори вариант >>
При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието.
(втори вариант)
Същества, които не са напреднали, те трябва да употребяват мелодичните и хармоничните гами. Източните народи са на мелодията. Западните – на хармонията. Бъдещата култура ще внесе естествените гами. При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре.
При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието.
Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект. Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец. Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си. Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече.
към втори вариант >>
Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя?
(втори вариант)
Учили сте гимнастика, учител сте имали. Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото. Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е? – Гимнастик сте, нищо повече. Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш.
Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя?
– Учителят ви туря бележка и ви похвалва. При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен. Отгде накъде изкарва такива отношения. Едно и също знание се предава от мечката и учителя. Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец.
към втори вариант >>
Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект.
(втори вариант)
Източните народи са на мелодията. Западните – на хармонията. Бъдещата култура ще внесе естествените гами. При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре. При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието.
Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект.
Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец. Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си. Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече. Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен.
към втори вариант >>
– Учителят ви туря бележка и ви похвалва.
(втори вариант)
Имате сръчност и по всичките гимнастически правила се качвате по дървото. Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е? – Гимнастик сте, нищо повече. Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш. Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя?
– Учителят ви туря бележка и ви похвалва.
При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен. Отгде накъде изкарва такива отношения. Едно и също знание се предава от мечката и учителя. Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец. Психологически как ще се обясните?
към втори вариант >>
Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец.
(втори вариант)
Западните – на хармонията. Бъдещата култура ще внесе естествените гами. При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре. При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието. Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект.
Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец.
Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си. Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече. Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее).
към втори вариант >>
При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен.
(втори вариант)
Мине мечката и ако ви каже, че вие сте страхлив човек, право ли е? – Гимнастик сте, нищо повече. Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш. Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя? – Учителят ви туря бележка и ви похвалва.
При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен.
Отгде накъде изкарва такива отношения. Едно и също знание се предава от мечката и учителя. Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец. Психологически как ще се обясните? – При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш.
към втори вариант >>
Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си.
(втори вариант)
Бъдещата култура ще внесе естествените гами. При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре. При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието. Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект. Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец.
Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си.
Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече. Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее). Това е една естествена гама.
към втори вариант >>
Отгде накъде изкарва такива отношения.
(втори вариант)
– Гимнастик сте, нищо повече. Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш. Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя? – Учителят ви туря бележка и ви похвалва. При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен.
Отгде накъде изкарва такива отношения.
Едно и също знание се предава от мечката и учителя. Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец. Психологически как ще се обясните? – При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш. Там е специална наука.
към втори вариант >>
Някой път не си в духа си.
(втори вариант)
При тях са важни не само тоновете, но и съзнанието вътре. При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието. Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект. Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец. Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си.
Някой път не си в духа си.
Запей една песен, нищо повече. Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее). Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне.
към втори вариант >>
Едно и също знание се предава от мечката и учителя.
(втори вариант)
Ако ви каже учителят на урока: Горе на върлината да се качиш и се качваш. Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя? – Учителят ви туря бележка и ви похвалва. При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен. Отгде накъде изкарва такива отношения.
Едно и също знание се предава от мечката и учителя.
Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец. Психологически как ще се обясните? – При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш. Там е специална наука. При мечката си сам.
към втори вариант >>
Запей една песен, нищо повече.
(втори вариант)
При музиката трябва да се засегне не само ухото, но и вътрешно, съзнанието. Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект. Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец. Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си. Някой път не си в духа си.
Запей една песен, нищо повече.
Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее). Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно.
към втори вариант >>
Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец.
(втори вариант)
Каква разлика има тогава, че се качваш на дървото при мечката или при учителя? – Учителят ви туря бележка и ви похвалва. При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен. Отгде накъде изкарва такива отношения. Едно и също знание се предава от мечката и учителя.
Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец.
Психологически как ще се обясните? – При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш. Там е специална наука. При мечката си сам. Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят.
към втори вариант >>
Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен.
(втори вариант)
Музиката трябва да произведе един вътрешен ефект. Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец. Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си. Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече.
Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен.
Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее). Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно.
към втори вариант >>
Психологически как ще се обясните?
(втори вариант)
– Учителят ви туря бележка и ви похвалва. При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен. Отгде накъде изкарва такива отношения. Едно и също знание се предава от мечката и учителя. Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец.
Психологически как ще се обясните?
– При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш. Там е специална наука. При мечката си сам. Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят. Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек?
към втори вариант >>
Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее).
(втори вариант)
Ако сам пееш и не може да дадеш едно разположение в себе си, ти не си певец. Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си. Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече. Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен.
Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее).
Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари.
към втори вариант >>
– При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш.
(втори вариант)
При мечката ще ви направят страхливец, а при учителя минавате за способен. Отгде накъде изкарва такива отношения. Едно и също знание се предава от мечката и учителя. Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец. Психологически как ще се обясните?
– При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш.
Там е специална наука. При мечката си сам. Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят. Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек? – Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото.
към втори вариант >>
Това е една естествена гама.
(втори вариант)
Певец си, ако като пееш, произведеш едно разположение в себе си. Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече. Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее).
Това е една естествена гама.
На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни.
към втори вариант >>
Там е специална наука.
(втори вариант)
Отгде накъде изкарва такива отношения. Едно и също знание се предава от мечката и учителя. Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец. Психологически как ще се обясните? – При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш.
Там е специална наука.
При мечката си сам. Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят. Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек? – Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото. Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик.
към втори вариант >>
На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне.
(втори вариант)
Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече. Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее). Това е една естествена гама.
На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне.
Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът.
към втори вариант >>
При мечката си сам.
(втори вариант)
Едно и също знание се предава от мечката и учителя. Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец. Психологически как ще се обясните? – При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш. Там е специална наука.
При мечката си сам.
Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят. Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек? – Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото. Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик. Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува.
към втори вариант >>
Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно.
(втори вариант)
Запей една песен, нищо повече. Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее). Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне.
Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно.
Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето.
към втори вариант >>
Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят.
(втори вариант)
Защо като те учи учителят, имаш шест, минаваш за отличен гимнастик, пък като те учи мечката, минаваш за страхливец. Психологически как ще се обясните? – При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш. Там е специална наука. При мечката си сам.
Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят.
Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек? – Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото. Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик. Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува. Какво печелиш във втория случай, питам аз?
към втори вариант >>
Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно.
(втори вариант)
Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее). Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно.
Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно.
Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите.
към втори вариант >>
Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек?
(втори вариант)
Психологически как ще се обясните? – При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш. Там е специална наука. При мечката си сам. Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят.
Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек?
– Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото. Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик. Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува. Какво печелиш във втория случай, питам аз? – Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците.
към втори вариант >>
Хороводните песни у българите са с бекари.
(втори вариант)
Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай.“ (Учителят го пее). Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно.
Хороводните песни у българите са с бекари.
Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи.
към втори вариант >>
– Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото.
(втори вариант)
– При гимнастиката ти се качваш на върлината в присъствието на мнозина, а при мечката ти сам се качваш. Там е специална наука. При мечката си сам. Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят. Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек?
– Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото.
Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик. Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува. Какво печелиш във втория случай, питам аз? – Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците. Каква е разликата?
към втори вариант >>
Защо българинът обича да му пеят стари песни.
(втори вариант)
Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари.
Защо българинът обича да му пеят стари песни.
Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе.
към втори вариант >>
Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик.
(втори вариант)
Там е специална наука. При мечката си сам. Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят. Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек? – Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото.
Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик.
Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува. Какво печелиш във втория случай, питам аз? – Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците. Каква е разликата? – Или казано друго яче.
към втори вариант >>
Кораво сърдце има българинът.
(втори вариант)
На тази гама като запееш песента всичкото ти неразположение, дето имаш, ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни.
Кораво сърдце има българинът.
Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне.
към втори вариант >>
Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува.
(втори вариант)
При мечката си сам. Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят. Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек? – Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото. Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик.
Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува.
Какво печелиш във втория случай, питам аз? – Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците. Каква е разликата? – Или казано друго яче. Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога.
към втори вариант >>
Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето.
(втори вариант)
Я ми изпейте думите: „Право мисли“, хороводно. Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът.
Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето.
Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне.
към втори вариант >>
Какво печелиш във втория случай, питам аз?
(втори вариант)
Ти като видиш мечката, казваш: Така ме учи учителят. Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек? – Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото. Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик. Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува.
Какво печелиш във втория случай, питам аз?
– Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците. Каква е разликата? – Или казано друго яче. Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога. Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога.
към втори вариант >>
Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите.
(втори вариант)
Втория път някои от вас да изпеят думите „Право мисли и право постъпвай“ хороводно. Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето.
Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите.
Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина.
към втори вариант >>
– Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците.
(втори вариант)
Питам: Мечката разбра ли, че си учен човек? – Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото. Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик. Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува. Какво печелиш във втория случай, питам аз?
– Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците.
Каква е разликата? – Или казано друго яче. Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога. Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога. Но има друг, който вярва в Бога, и той страда.
към втори вариант >>
Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи.
(втори вариант)
Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите.
Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи.
Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето.
към втори вариант >>
Каква е разликата?
(втори вариант)
– Като се качваш горе на дървото, може да кажете: Що ни интересува, че някой срещнал мечката и се качил на дървото. Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик. Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува. Какво печелиш във втория случай, питам аз? – Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците.
Каква е разликата?
– Или казано друго яче. Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога. Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога. Но има друг, който вярва в Бога, и той страда. Каква е разликата сега?
към втори вариант >>
Ще каже: Може да се разбирам с тебе.
(втори вариант)
Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи.
Ще каже: Може да се разбирам с тебе.
Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това.
към втори вариант >>
– Или казано друго яче.
(втори вариант)
Вярно е, разсъждението ви е правилно, но същевременно може да разправя, че пред целия клас един ученик се качил горе на върлината и казва, че той е добър ученик. Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува. Какво печелиш във втория случай, питам аз? – Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците. Каква е разликата?
– Или казано друго яче.
Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога. Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога. Но има друг, който вярва в Бога, и той страда. Каква е разликата сега? – Има нещо неразбрано в светските хора и в религиозните хора.
към втори вариант >>
Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне.
(втори вариант)
Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе.
Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне.
Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва.
към втори вариант >>
Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога.
(втори вариант)
Ти казваш, че първият случай не те интересува, а вторият те интересува. Какво печелиш във втория случай, питам аз? – Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците. Каква е разликата? – Или казано друго яче.
Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога.
Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога. Но има друг, който вярва в Бога, и той страда. Каква е разликата сега? – Има нещо неразбрано в светските хора и в религиозните хора.
към втори вариант >>
Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне.
(втори вариант)
Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне.
Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне.
Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно.
към втори вариант >>
Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога.
(втори вариант)
Какво печелиш във втория случай, питам аз? – Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците. Каква е разликата? – Или казано друго яче. Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога.
Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога.
Но има друг, който вярва в Бога, и той страда. Каква е разликата сега? – Има нещо неразбрано в светските хора и в религиозните хора.
към втори вариант >>
Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина.
(втори вариант)
Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне.
Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина.
Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли.
към втори вариант >>
Но има друг, който вярва в Бога, и той страда.
(втори вариант)
– Хубаво, когато дойде някоя мъчнотия и ти се качиш горе на дървото, уплашиш се, а може да се качиш на върлината пред учениците. Каква е разликата? – Или казано друго яче. Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога. Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога.
Но има друг, който вярва в Бога, и той страда.
Каква е разликата сега? – Има нещо неразбрано в светските хора и в религиозните хора.
към втори вариант >>
Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето.
(втори вариант)
Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина.
Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето.
Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли. Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира.
към втори вариант >>
Каква е разликата сега?
(втори вариант)
Каква е разликата? – Или казано друго яче. Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога. Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога. Но има друг, който вярва в Бога, и той страда.
Каква е разликата сега?
– Има нещо неразбрано в светските хора и в религиозните хора.
към втори вариант >>
Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това.
(втори вариант)
Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето.
Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това.
Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли. Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира.
към втори вариант >>
– Има нещо неразбрано в светските хора и в религиозните хора.
(втори вариант)
– Или казано друго яче. Да допуснем, че ти страдаш, понеже не вярваш в Бога. Казват за някого, че той страда, понеже не вярва в Бога. Но има друг, който вярва в Бога, и той страда. Каква е разликата сега?
– Има нещо неразбрано в светските хора и в религиозните хора.
към втори вариант >>
Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва.
(втори вариант)
Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това.
Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва.
Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли. Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира.
към втори вариант >>
Човек може да има светски живот и да не страда.
(втори вариант)
Човек може да има светски живот и да не страда.
Може да не вярва и да не страда. Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда. Как ще го обясните научно? – Вторият страда, защото не е разумен. Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение.
към втори вариант >>
Малко ти трябва, но разумно.
(втори вариант)
Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва.
Малко ти трябва, но разумно.
Ми ти казва: „Много мисли, много мисли. Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира.
към втори вариант >>
Може да не вярва и да не страда.
(втори вариант)
Човек може да има светски живот и да не страда.
Може да не вярва и да не страда.
Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда. Как ще го обясните научно? – Вторият страда, защото не е разумен. Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение. Но изобщо човек страда, защото не е умен.
към втори вариант >>
Ми ти казва: „Много мисли, много мисли.
(втори вариант)
Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно.
Ми ти казва: „Много мисли, много мисли.
Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира.
към втори вариант >>
Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда.
(втори вариант)
Човек може да има светски живот и да не страда. Може да не вярва и да не страда.
Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда.
Как ще го обясните научно? – Вторият страда, защото не е разумен. Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение. Но изобщо човек страда, защото не е умен. Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията.
към втори вариант >>
Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира.
(втори вариант)
Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли.
Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира.
към втори вариант >>
Как ще го обясните научно?
(втори вариант)
Човек може да има светски живот и да не страда. Може да не вярва и да не страда. Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда.
Как ще го обясните научно?
– Вторият страда, защото не е разумен. Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение. Но изобщо човек страда, защото не е умен. Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията. Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората.
към втори вариант >>
Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина.
(втори вариант)
Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина.
Който измислил тези песни, това са вътрешни песни. Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен. Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл.
към втори вариант >>
– Вторият страда, защото не е разумен.
(втори вариант)
Човек може да има светски живот и да не страда. Може да не вярва и да не страда. Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда. Как ще го обясните научно?
– Вторият страда, защото не е разумен.
Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение. Но изобщо човек страда, защото не е умен. Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията. Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората. Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца.
към втори вариант >>
Който измислил тези песни, това са вътрешни песни.
(втори вариант)
Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина.
Който измислил тези песни, това са вътрешни песни.
Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен. Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш една естествена гама на мисълта.
към втори вариант >>
Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение.
(втори вариант)
Човек може да има светски живот и да не страда. Може да не вярва и да не страда. Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда. Как ще го обясните научно? – Вторият страда, защото не е разумен.
Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение.
Но изобщо човек страда, защото не е умен. Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията. Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората. Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца. Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда.
към втори вариант >>
Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен.
(втори вариант)
Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина. Който измислил тези песни, това са вътрешни песни.
Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен.
Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш една естествена гама на мисълта. И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми.
към втори вариант >>
Но изобщо човек страда, защото не е умен.
(втори вариант)
Може да не вярва и да не страда. Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда. Как ще го обясните научно? – Вторият страда, защото не е разумен. Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение.
Но изобщо човек страда, защото не е умен.
Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията. Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората. Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца. Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда. Дойде някой религиозен човек.
към втори вариант >>
Едната е хармонична, а другата е мелодична.
(втори вариант)
Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина. Който измислил тези песни, това са вътрешни песни. Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен.
Едната е хармонична, а другата е мелодична.
Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш една естествена гама на мисълта. И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми. Тогава се дава насока на живота.
към втори вариант >>
Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията.
(втори вариант)
Друг може да е религиозен, да вярва в Бога и пак да страда. Как ще го обясните научно? – Вторият страда, защото не е разумен. Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение. Но изобщо човек страда, защото не е умен.
Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията.
Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората. Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца. Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда. Дойде някой религиозен човек. Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват.
към втори вариант >>
Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно.
(втори вариант)
Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина. Който измислил тези песни, това са вътрешни песни. Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен. Едната е хармонична, а другата е мелодична.
Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно.
Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш една естествена гама на мисълта. И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми. Тогава се дава насока на живота. И няма човек да се обезсърчи.
към втори вариант >>
Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората.
(втори вариант)
Как ще го обясните научно? – Вторият страда, защото не е разумен. Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение. Но изобщо човек страда, защото не е умен. Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията.
Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората.
Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца. Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда. Дойде някой религиозен човек. Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват. Вие казвате, че причината са тънките дрехи.
към втори вариант >>
Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл.
(втори вариант)
Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина. Който измислил тези песни, това са вътрешни песни. Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен. Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно.
Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл.
Трябва да имаш една естествена гама на мисълта. И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми. Тогава се дава насока на живота. И няма човек да се обезсърчи.
към втори вариант >>
Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца.
(втори вариант)
– Вторият страда, защото не е разумен. Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение. Но изобщо човек страда, защото не е умен. Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията. Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората.
Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца.
Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда. Дойде някой религиозен човек. Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват. Вие казвате, че причината са тънките дрехи. Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди.
към втори вариант >>
Трябва да имаш една естествена гама на мисълта.
(втори вариант)
Който измислил тези песни, това са вътрешни песни. Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен. Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл.
Трябва да имаш една естествена гама на мисълта.
И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми. Тогава се дава насока на живота. И няма човек да се обезсърчи.
към втори вариант >>
Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда.
(втори вариант)
Ако един страда повече, друг страда по-малко, има изключение. Но изобщо човек страда, защото не е умен. Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията. Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората. Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца.
Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда.
Дойде някой религиозен човек. Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват. Вие казвате, че причината са тънките дрехи. Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди. Следователно, една от причините е разумността.
към втори вариант >>
И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми.
(втори вариант)
Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен. Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш една естествена гама на мисълта.
И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми.
Тогава се дава насока на живота. И няма човек да се обезсърчи.
към втори вариант >>
Дойде някой религиозен човек.
(втори вариант)
Но изобщо човек страда, защото не е умен. Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията. Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората. Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца. Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда.
Дойде някой религиозен човек.
Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват. Вие казвате, че причината са тънките дрехи. Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди. Следователно, една от причините е разумността. Следователно, когато дойдат някои мъчнотии в живота, страданието, неразумността на човека е по-малка.
към втори вариант >>
Тогава се дава насока на живота.
(втори вариант)
Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш една естествена гама на мисълта. И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми.
Тогава се дава насока на живота.
И няма човек да се обезсърчи.
към втори вариант >>
Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват.
(втори вариант)
Запример, представете си един светски човек, който не разбира метеорологията. Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората. Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца. Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда. Дойде някой религиозен човек.
Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват.
Вие казвате, че причината са тънките дрехи. Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди. Следователно, една от причините е разумността. Следователно, когато дойдат някои мъчнотии в живота, страданието, неразумността на човека е по-малка.
към втори вариант >>
И няма човек да се обезсърчи.
(втори вариант)
Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш една естествена гама на мисълта. И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми. Тогава се дава насока на живота.
И няма човек да се обезсърчи.
към втори вариант >>
Вие казвате, че причината са тънките дрехи.
(втори вариант)
Облякъл се по Великден с тънки, хубави дрехи, за хатъра на хората. Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца. Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда. Дойде някой религиозен човек. Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват.
Вие казвате, че причината са тънките дрехи.
Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди. Следователно, една от причините е разумността. Следователно, когато дойдат някои мъчнотии в живота, страданието, неразумността на човека е по-малка.
към втори вариант >>
Има един естествен начин, по който могат да се решат сегашните мъчнотии.
(втори вариант)
Има един естествен начин, по който могат да се решат сегашните мъчнотии.
Това, което един не може да го направи, двама може да го направят. После трима, един народ, което един народ не може да го направи, много народи могат да го направят и цялото човечество. Това, което цялото човечество не може да го направи, Божественото може да го направи. Следователно, когато човек сам не може да го направи, той ще поиска съвета на мъдрите хора. Ако те не могат да го направят, той ще поиска съвета на Божественото, на Великото.
към втори вариант >>
Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди.
(втори вариант)
Времето се разваля, като излезе на разходка, простудява се, лежи два, три месеца. Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда. Дойде някой религиозен човек. Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват. Вие казвате, че причината са тънките дрехи.
Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди.
Следователно, една от причините е разумността. Следователно, когато дойдат някои мъчнотии в живота, страданието, неразумността на човека е по-малка.
към втори вариант >>
Това, което един не може да го направи, двама може да го направят.
(втори вариант)
Има един естествен начин, по който могат да се решат сегашните мъчнотии.
Това, което един не може да го направи, двама може да го направят.
После трима, един народ, което един народ не може да го направи, много народи могат да го направят и цялото човечество. Това, което цялото човечество не може да го направи, Божественото може да го направи. Следователно, когато човек сам не може да го направи, той ще поиска съвета на мъдрите хора. Ако те не могат да го направят, той ще поиска съвета на Божественото, на Великото. Ще употреби музиката, за да употреби това действие върху себе си.
към втори вариант >>
Следователно, една от причините е разумността.
(втори вариант)
Той се е простудил за хатъра на хората, за които беше облечен по-хубаво, но по-тънко и страда. Дойде някой религиозен човек. Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват. Вие казвате, че причината са тънките дрехи. Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди.
Следователно, една от причините е разумността.
Следователно, когато дойдат някои мъчнотии в живота, страданието, неразумността на човека е по-малка.
към втори вариант >>
После трима, един народ, което един народ не може да го направи, много народи могат да го направят и цялото човечество.
(втори вариант)
Има един естествен начин, по който могат да се решат сегашните мъчнотии. Това, което един не може да го направи, двама може да го направят.
После трима, един народ, което един народ не може да го направи, много народи могат да го направят и цялото човечество.
Това, което цялото човечество не може да го направи, Божественото може да го направи. Следователно, когато човек сам не може да го направи, той ще поиска съвета на мъдрите хора. Ако те не могат да го направят, той ще поиска съвета на Божественото, на Великото. Ще употреби музиката, за да употреби това действие върху себе си.
към втори вариант >>
Следователно, когато дойдат някои мъчнотии в живота, страданието, неразумността на човека е по-малка.
(втори вариант)
Дойде някой религиозен човек. Да допуснем, че и той се е облякъл с тънки дрехи и се е простудил, и двамата пострадват. Вие казвате, че причината са тънките дрехи. Ако светският човек беше излязъл с по-дебели дрехи, не щеше да се простуди. Следователно, една от причините е разумността.
Следователно, когато дойдат някои мъчнотии в живота, страданието, неразумността на човека е по-малка.
към втори вариант >>
Това, което цялото човечество не може да го направи, Божественото може да го направи.
(втори вариант)
Има един естествен начин, по който могат да се решат сегашните мъчнотии. Това, което един не може да го направи, двама може да го направят. После трима, един народ, което един народ не може да го направи, много народи могат да го направят и цялото човечество.
Това, което цялото човечество не може да го направи, Божественото може да го направи.
Следователно, когато човек сам не може да го направи, той ще поиска съвета на мъдрите хора. Ако те не могат да го направят, той ще поиска съвета на Божественото, на Великото. Ще употреби музиката, за да употреби това действие върху себе си.
към втори вариант >>
до – па
(втори вариант)
до – па
към втори вариант >>
Следователно, когато човек сам не може да го направи, той ще поиска съвета на мъдрите хора.
(втори вариант)
Има един естествен начин, по който могат да се решат сегашните мъчнотии. Това, което един не може да го направи, двама може да го направят. После трима, един народ, което един народ не може да го направи, много народи могат да го направят и цялото човечество. Това, което цялото човечество не може да го направи, Божественото може да го направи.
Следователно, когато човек сам не може да го направи, той ще поиска съвета на мъдрите хора.
Ако те не могат да го направят, той ще поиска съвета на Божественото, на Великото. Ще употреби музиката, за да употреби това действие върху себе си.
към втори вариант >>
ре – во
(втори вариант)
ре – во
към втори вариант >>
Ако те не могат да го направят, той ще поиска съвета на Божественото, на Великото.
(втори вариант)
Има един естествен начин, по който могат да се решат сегашните мъчнотии. Това, което един не може да го направи, двама може да го направят. После трима, един народ, което един народ не може да го направи, много народи могат да го направят и цялото човечество. Това, което цялото човечество не може да го направи, Божественото може да го направи. Следователно, когато човек сам не може да го направи, той ще поиска съвета на мъдрите хора.
Ако те не могат да го направят, той ще поиска съвета на Божественото, на Великото.
Ще употреби музиката, за да употреби това действие върху себе си.
към втори вариант >>
ми – га
(втори вариант)
ми – га
към втори вариант >>
Ще употреби музиката, за да употреби това действие върху себе си.
(втори вариант)
Това, което един не може да го направи, двама може да го направят. После трима, един народ, което един народ не може да го направи, много народи могат да го направят и цялото човечество. Това, което цялото човечество не може да го направи, Божественото може да го направи. Следователно, когато човек сам не може да го направи, той ще поиска съвета на мъдрите хора. Ако те не могат да го направят, той ще поиска съвета на Божественото, на Великото.
Ще употреби музиката, за да употреби това действие върху себе си.
към втори вариант >>
фа – ди
(втори вариант)
фа – ди
към втори вариант >>
Това е разумният човек, който може да работи разумно със законите на живата природа.
(втори вариант)
Това е разумният човек, който може да работи разумно със законите на живата природа.
към втори вариант >>
сол – ке
(втори вариант)
сол – ке
към втори вариант >>
ла – зо
(втори вариант)
ла – зо
към втори вариант >>
си – ни
(втори вариант)
си – ни
към втори вариант >>
до – па.
(втори вариант)
до – па.
към втори вариант >>
Представете си, че някой чете това.
(втори вариант)
Представете си, че някой чете това.
Това не са знаци на нотите, а само имената. Нотите се означават друго яче. Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката. Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата?
към втори вариант >>
Това не са знаци на нотите, а само имената.
(втори вариант)
Представете си, че някой чете това.
Това не са знаци на нотите, а само имената.
Нотите се означават друго яче. Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката. Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас?
към втори вариант >>
Нотите се означават друго яче.
(втори вариант)
Представете си, че някой чете това. Това не са знаци на нотите, а само имената.
Нотите се означават друго яче.
Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката. Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не.
към втори вариант >>
Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката.
(втори вариант)
Представете си, че някой чете това. Това не са знаци на нотите, а само имената. Нотите се означават друго яче.
Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката.
Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават.
към втори вариант >>
Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична.
(втори вариант)
Представете си, че някой чете това. Това не са знаци на нотите, а само имената. Нотите се означават друго яче. Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката.
Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична.
Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят.
към втори вариант >>
Каква е разликата?
(втори вариант)
Представете си, че някой чете това. Това не са знаци на нотите, а само имената. Нотите се означават друго яче. Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката. Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична.
Каква е разликата?
– Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична.
към втори вариант >>
– Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас?
(втори вариант)
Това не са знаци на нотите, а само имената. Нотите се означават друго яче. Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката. Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата?
– Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас?
– Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Нотите се означават друго яче. Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката. Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас?
– Не.
При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната.
към втори вариант >>
При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават.
(втори вариант)
Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката. Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не.
При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават.
Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична.
към втори вариант >>
Два тона са, само ако дават един и същи цвят.
(втори вариант)
Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават.
Два тона са, само ако дават един и същи цвят.
Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли.
към втори вариант >>
Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична.
(втори вариант)
Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят.
Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична.
В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли.
към втори вариант >>
В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната.
(втори вариант)
– Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична.
В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната.
Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама.
към втори вариант >>
Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната.
(втори вариант)
– Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната.
Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната.
Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота.
към втори вариант >>
Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична.
(втори вариант)
При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната.
Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична.
Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил.
към втори вариант >>
Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли.
(втори вариант)
Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична.
Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли.
В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал.
към втори вариант >>
В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли.
(втори вариант)
Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли.
В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли.
Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални.
към втори вариант >>
Тогаз имате естествената гама.
(втори вариант)
В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли.
Тогаз имате естествената гама.
Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални. Има някои същества, които не издават глас.
към втори вариант >>
Музиката, това е резултат на живота.
(втори вариант)
Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама.
Музиката, това е резултат на живота.
Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални. Има някои същества, които не издават глас. Те не са музикални.
към втори вариант >>
Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил.
(втори вариант)
Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота.
Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил.
Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални. Има някои същества, които не издават глас. Те не са музикални. Всички същества, които издават глас, са все музикални.
към втори вариант >>
Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал.
(втори вариант)
Вие не можете да имате мелодия с диези, не може да имате хармония с бемоли. В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил.
Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал.
Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални. Има някои същества, които не издават глас. Те не са музикални. Всички същества, които издават глас, са все музикални. Рибите музикални ли са. Не.
към втори вариант >>
Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални.
(втори вариант)
В мелодията трябва да турите вплетени знаците диези и бемоли. Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал.
Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални.
Има някои същества, които не издават глас. Те не са музикални. Всички същества, които издават глас, са все музикални. Рибите музикални ли са. Не. Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние.
към втори вариант >>
Има някои същества, които не издават глас.
(втори вариант)
Тогаз имате естествената гама. Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални.
Има някои същества, които не издават глас.
Те не са музикални. Всички същества, които издават глас, са все музикални. Рибите музикални ли са. Не. Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние. Щом е музикален, той е извън водата.
към втори вариант >>
Те не са музикални.
(втори вариант)
Музиката, това е резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални. Има някои същества, които не издават глас.
Те не са музикални.
Всички същества, които издават глас, са все музикални. Рибите музикални ли са. Не. Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние. Щом е музикален, той е извън водата. Музиката започва извън водата.
към втори вариант >>
Всички същества, които издават глас, са все музикални.
(втори вариант)
Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални. Има някои същества, които не издават глас. Те не са музикални.
Всички същества, които издават глас, са все музикални.
Рибите музикални ли са. Не. Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние. Щом е музикален, той е извън водата. Музиката започва извън водата. Във водата няма музика.
към втори вариант >>
Рибите музикални ли са. Не.
(втори вариант)
Човешкият говор, това е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални. Има някои същества, които не издават глас. Те не са музикални. Всички същества, които издават глас, са все музикални.
Рибите музикални ли са. Не.
Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние. Щом е музикален, той е извън водата. Музиката започва извън водата. Във водата няма музика. Там има само движение.
към втори вариант >>
Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние.
(втори вариант)
Всички хора са музикални, изобщо всички хора са музикални. Има някои същества, които не издават глас. Те не са музикални. Всички същества, които издават глас, са все музикални. Рибите музикални ли са. Не.
Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние.
Щом е музикален, той е извън водата. Музиката започва извън водата. Във водата няма музика. Там има само движение. Движението после се превръща.
към втори вариант >>
Щом е музикален, той е извън водата.
(втори вариант)
Има някои същества, които не издават глас. Те не са музикални. Всички същества, които издават глас, са все музикални. Рибите музикални ли са. Не. Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние.
Щом е музикален, той е извън водата.
Музиката започва извън водата. Във водата няма музика. Там има само движение. Движението после се превръща. Механичното движение после е превърнато в звук.
към втори вариант >>
Музиката започва извън водата.
(втори вариант)
Те не са музикални. Всички същества, които издават глас, са все музикални. Рибите музикални ли са. Не. Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние. Щом е музикален, той е извън водата.
Музиката започва извън водата.
Във водата няма музика. Там има само движение. Движението после се превръща. Механичното движение после е превърнато в звук.
към втори вариант >>
Във водата няма музика.
(втори вариант)
Всички същества, които издават глас, са все музикални. Рибите музикални ли са. Не. Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние. Щом е музикален, той е извън водата. Музиката започва извън водата.
Във водата няма музика.
Там има само движение. Движението после се превръща. Механичното движение после е превърнато в звук.
към втори вариант >>
Там има само движение.
(втори вариант)
Рибите музикални ли са. Не. Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние. Щом е музикален, той е извън водата. Музиката започва извън водата. Във водата няма музика.
Там има само движение.
Движението после се превръща. Механичното движение после е превърнато в звук.
към втори вариант >>
Движението после се превръща.
(втори вариант)
Ако човек не обича музиката, това е най-ниското състояние. Щом е музикален, той е извън водата. Музиката започва извън водата. Във водата няма музика. Там има само движение.
Движението после се превръща.
Механичното движение после е превърнато в звук.
към втори вариант >>
Механичното движение после е превърнато в звук.
(втори вариант)
Щом е музикален, той е извън водата. Музиката започва извън водата. Във водата няма музика. Там има само движение. Движението после се превръща.
Механичното движение после е превърнато в звук.
към втори вариант >>
Въпросът е за вътрешната мисъл, на която човек може да разчита.
(втори вариант)
Въпросът е за вътрешната мисъл, на която човек може да разчита.
Представете си, че вие знаете изкуството да ставате видим и невидим. Срещате мечка в гората, ще станете невидим. Ще имате едно упражнение при това. Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види. Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той?
към втори вариант >>
Представете си, че вие знаете изкуството да ставате видим и невидим.
(втори вариант)
Въпросът е за вътрешната мисъл, на която човек може да разчита.
Представете си, че вие знаете изкуството да ставате видим и невидим.
Срещате мечка в гората, ще станете невидим. Ще имате едно упражнение при това. Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види. Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той? – Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си.
към втори вариант >>
Срещате мечка в гората, ще станете невидим.
(втори вариант)
Въпросът е за вътрешната мисъл, на която човек може да разчита. Представете си, че вие знаете изкуството да ставате видим и невидим.
Срещате мечка в гората, ще станете невидим.
Ще имате едно упражнение при това. Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види. Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той? – Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си. Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения.
към втори вариант >>
Ще имате едно упражнение при това.
(втори вариант)
Въпросът е за вътрешната мисъл, на която човек може да разчита. Представете си, че вие знаете изкуството да ставате видим и невидим. Срещате мечка в гората, ще станете невидим.
Ще имате едно упражнение при това.
Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види. Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той? – Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си. Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения. Човек може да има същия страх.
към втори вариант >>
Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види.
(втори вариант)
Въпросът е за вътрешната мисъл, на която човек може да разчита. Представете си, че вие знаете изкуството да ставате видим и невидим. Срещате мечка в гората, ще станете невидим. Ще имате едно упражнение при това.
Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види.
Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той? – Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си. Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения. Човек може да има същия страх. Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение.
към втори вариант >>
Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той?
(втори вариант)
Въпросът е за вътрешната мисъл, на която човек може да разчита. Представете си, че вие знаете изкуството да ставате видим и невидим. Срещате мечка в гората, ще станете невидим. Ще имате едно упражнение при това. Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види.
Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той?
– Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си. Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения. Човек може да има същия страх. Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение. Разни могат да бъдат побужденията на страха.
към втори вариант >>
– Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си.
(втори вариант)
Представете си, че вие знаете изкуството да ставате видим и невидим. Срещате мечка в гората, ще станете невидим. Ще имате едно упражнение при това. Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види. Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той?
– Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си.
Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения. Човек може да има същия страх. Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение. Разни могат да бъдат побужденията на страха. Тогава страхът уместен ли е?
към втори вариант >>
Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения.
(втори вариант)
Срещате мечка в гората, ще станете невидим. Ще имате едно упражнение при това. Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види. Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той? – Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си.
Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения.
Човек може да има същия страх. Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение. Разни могат да бъдат побужденията на страха. Тогава страхът уместен ли е? – Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът.
към втори вариант >>
Човек може да има същия страх.
(втори вариант)
Ще имате едно упражнение при това. Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види. Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той? – Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си. Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения.
Човек може да има същия страх.
Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение. Разни могат да бъдат побужденията на страха. Тогава страхът уместен ли е? – Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът. Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място.
към втори вариант >>
Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение.
(втори вариант)
Мечката няма да ви види, тя ще усеща, че има някой по пътя, но няма да види. Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той? – Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си. Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения. Човек може да има същия страх.
Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение.
Разни могат да бъдат побужденията на страха. Тогава страхът уместен ли е? – Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът. Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място. Дето няма трепване, там страхът не е на място.
към втори вариант >>
Разни могат да бъдат побужденията на страха.
(втори вариант)
Ако вие искате да се запознаете с някого, какъв е той? – Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си. Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения. Човек може да има същия страх. Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение.
Разни могат да бъдат побужденията на страха.
Тогава страхът уместен ли е? – Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът. Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място. Дето няма трепване, там страхът не е на място. Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре.
към втори вариант >>
Тогава страхът уместен ли е?
(втори вариант)
– Нали някой път учениците не искат да срещнат учителя си. Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения. Човек може да има същия страх. Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение. Разни могат да бъдат побужденията на страха.
Тогава страхът уместен ли е?
– Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът. Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място. Дето няма трепване, там страхът не е на място. Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре. Но ако престане да трепери, опасно е.
към втори вариант >>
– Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът.
(втори вариант)
Едно време учениците ги беше страх да срещнат учителя си, това са общи положения. Човек може да има същия страх. Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение. Разни могат да бъдат побужденията на страха. Тогава страхът уместен ли е?
– Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът.
Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място. Дето няма трепване, там страхът не е на място. Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре. Но ако престане да трепери, опасно е. Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам.
към втори вариант >>
Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място.
(втори вариант)
Човек може да има същия страх. Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение. Разни могат да бъдат побужденията на страха. Тогава страхът уместен ли е? – Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът.
Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място.
Дето няма трепване, там страхът не е на място. Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре. Но ако престане да трепери, опасно е. Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам. Това е опасна работа.
към втори вариант >>
Дето няма трепване, там страхът не е на място.
(втори вариант)
Запример някой човек го е страх да излезе навън или го е страх от много учение. Разни могат да бъдат побужденията на страха. Тогава страхът уместен ли е? – Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът. Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място.
Дето няма трепване, там страхът не е на място.
Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре. Но ако престане да трепери, опасно е. Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам. Това е опасна работа. Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане.
към втори вариант >>
Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре.
(втори вариант)
Разни могат да бъдат побужденията на страха. Тогава страхът уместен ли е? – Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът. Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място. Дето няма трепване, там страхът не е на място.
Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре.
Но ако престане да трепери, опасно е. Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам. Това е опасна работа. Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане. Законът е верен и в психологическия живот.
към втори вариант >>
Но ако престане да трепери, опасно е.
(втори вариант)
Тогава страхът уместен ли е? – Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът. Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място. Дето няма трепване, там страхът не е на място. Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре.
Но ако престане да трепери, опасно е.
Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам. Това е опасна работа. Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане. Законът е верен и в психологическия живот. Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам.
(втори вариант)
– Казано е в Писанието: Начало на Мъдростта е страхът. Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място. Дето няма трепване, там страхът не е на място. Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре. Но ако престане да трепери, опасно е.
Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам.
Това е опасна работа. Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане. Законът е верен и в психологическия живот. Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място. Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно.
към втори вариант >>
Това е опасна работа.
(втори вариант)
Не онзи страх, който те кара да трепериш, той е на място. Дето няма трепване, там страхът не е на място. Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре. Но ако престане да трепери, опасно е. Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам.
Това е опасна работа.
Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане. Законът е верен и в психологическия живот. Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място. Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно. Там, дето има страх, има по-малко страдание.
към втори вариант >>
Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане.
(втори вариант)
Дето няма трепване, там страхът не е на място. Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре. Но ако престане да трепери, опасно е. Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам. Това е опасна работа.
Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане.
Законът е верен и в психологическия живот. Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място. Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно. Там, дето има страх, има по-малко страдание. Там, дето няма страх, има повече страдание.
към втори вариант >>
Законът е верен и в психологическия живот.
(втори вариант)
Защото ако един човек трепери, колкото и да е студено, той няма да умре. Но ако престане да трепери, опасно е. Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам. Това е опасна работа. Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане.
Законът е верен и в психологическия живот.
Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място. Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно. Там, дето има страх, има по-малко страдание. Там, дето няма страх, има повече страдание. Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго.
към втори вариант >>
Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място.
(втори вариант)
Но ако престане да трепери, опасно е. Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам. Това е опасна работа. Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане. Законът е верен и в психологическия живот.
Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място.
Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно. Там, дето има страх, има по-малко страдание. Там, дето няма страх, има повече страдание. Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго. При големия страх има по-малко страдание.
към втори вариант >>
Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно.
(втори вариант)
Някой казва: Аз съм престанал да се страхувам. Това е опасна работа. Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане. Законът е верен и в психологическия живот. Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място.
Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно.
Там, дето има страх, има по-малко страдание. Там, дето няма страх, има повече страдание. Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго. При големия страх има по-малко страдание. При малкия страх има повече страдание.
към втори вариант >>
Там, дето има страх, има по-малко страдание.
(втори вариант)
Това е опасна работа. Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане. Законът е верен и в психологическия живот. Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място. Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно.
Там, дето има страх, има по-малко страдание.
Там, дето няма страх, има повече страдание. Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго. При големия страх има по-малко страдание. При малкия страх има повече страдание. Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек.
към втори вариант >>
Там, дето няма страх, има повече страдание.
(втори вариант)
Страхът при трепването показва, че се образува известно търкане. Законът е верен и в психологическия живот. Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място. Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно. Там, дето има страх, има по-малко страдание.
Там, дето няма страх, има повече страдание.
Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго. При големия страх има по-малко страдание. При малкия страх има повече страдание. Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек. Де ще го турите?
към втори вариант >>
Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго.
(втори вариант)
Законът е верен и в психологическия живот. Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място. Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно. Там, дето има страх, има по-малко страдание. Там, дето няма страх, има повече страдание.
Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго.
При големия страх има по-малко страдание. При малкия страх има повече страдание. Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек. Де ще го турите? – Богатият е страхлив.
към втори вариант >>
При големия страх има по-малко страдание.
(втори вариант)
Докато страхът носи в тебе един свещен трепет, страхът е на място. Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно. Там, дето има страх, има по-малко страдание. Там, дето няма страх, има повече страдание. Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго.
При големия страх има по-малко страдание.
При малкия страх има повече страдание. Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек. Де ще го турите? – Богатият е страхлив. Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив.
към втори вариант >>
При малкия страх има повече страдание.
(втори вариант)
Но ако в тебе няма този свещен трепет, тогава е опасно. Там, дето има страх, има по-малко страдание. Там, дето няма страх, има повече страдание. Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго. При големия страх има по-малко страдание.
При малкия страх има повече страдание.
Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек. Де ще го турите? – Богатият е страхлив. Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив. Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази.
към втори вариант >>
Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек.
(втори вариант)
Там, дето има страх, има по-малко страдание. Там, дето няма страх, има повече страдание. Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго. При големия страх има по-малко страдание. При малкия страх има повече страдание.
Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек.
Де ще го турите? – Богатият е страхлив. Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив. Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази. Затова на гърба си нищо не носи.
към втори вариант >>
Де ще го турите?
(втори вариант)
Там, дето няма страх, има повече страдание. Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго. При големия страх има по-малко страдание. При малкия страх има повече страдание. Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек.
Де ще го турите?
– Богатият е страхлив. Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив. Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази. Затова на гърба си нищо не носи. А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си.
към втори вариант >>
– Богатият е страхлив.
(втори вариант)
Природата винаги компенсира едно качество на човека с друго. При големия страх има по-малко страдание. При малкия страх има повече страдание. Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек. Де ще го турите?
– Богатият е страхлив.
Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив. Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази. Затова на гърба си нищо не носи. А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си. Чувалите ще носи, онова ще носи.
към втори вариант >>
Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив.
(втори вариант)
При големия страх има по-малко страдание. При малкия страх има повече страдание. Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек. Де ще го турите? – Богатият е страхлив.
Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив.
Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази. Затова на гърба си нищо не носи. А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си. Чувалите ще носи, онова ще носи. Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив.
към втори вариант >>
Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази.
(втори вариант)
При малкия страх има повече страдание. Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек. Де ще го турите? – Богатият е страхлив. Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив.
Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази.
Затова на гърба си нищо не носи. А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си. Чувалите ще носи, онова ще носи. Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете.
към втори вариант >>
Затова на гърба си нищо не носи.
(втори вариант)
Плюс и минус (+ и −) тогава към кои ще спаднете богатия човек. Де ще го турите? – Богатият е страхлив. Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив. Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази.
Затова на гърба си нищо не носи.
А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си. Чувалите ще носи, онова ще носи. Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора.
към втори вариант >>
А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си.
(втори вариант)
Де ще го турите? – Богатият е страхлив. Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив. Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази. Затова на гърба си нищо не носи.
А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си.
Чувалите ще носи, онова ще носи. Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи.
към втори вариант >>
Чувалите ще носи, онова ще носи.
(втори вариант)
– Богатият е страхлив. Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив. Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази. Затова на гърба си нищо не носи. А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си.
Чувалите ще носи, онова ще носи.
Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати.
към втори вариант >>
Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив.
(втори вариант)
Вие ще кажете, че сиромахът е страхлив. Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази. Затова на гърба си нищо не носи. А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си. Чувалите ще носи, онова ще носи.
Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив.
Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни.
към втори вариант >>
Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете.
(втори вариант)
Понеже богатият е страхлив, натрупал толкоз богатства в къщата си и ги носи вътре в ума си, мисли как да ги запази. Затова на гърба си нищо не носи. А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си. Чувалите ще носи, онова ще носи. Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив.
Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете.
Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод.
към втори вариант >>
Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора.
(втори вариант)
Затова на гърба си нищо не носи. А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си. Чувалите ще носи, онова ще носи. Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете.
Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора.
Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание.
към втори вариант >>
Това са моите логически изводи.
(втори вариант)
А пък сиромахът понеже отвън няма никакво богатство, няма никакъв страх, че това ще изгуби, онова ще изгуби, затова носи на гърба си. Чувалите ще носи, онова ще носи. Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора.
Това са моите логически изводи.
При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти.
към втори вариант >>
При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати.
(втори вариант)
Чувалите ще носи, онова ще носи. Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи.
При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати.
Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек.
към втори вариант >>
Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати.
Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни.
Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек. Той може да има страх от общественото мнение.
към втори вариант >>
Ние вземаме страха като вътрешен повод.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни.
Ние вземаме страха като вътрешен повод.
Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек. Той може да има страх от общественото мнение. Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане.
към втори вариант >>
Тебе те е страх да не би да дойде страдание.
(втори вариант)
Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод.
Тебе те е страх да не би да дойде страдание.
Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек. Той може да има страх от общественото мнение. Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане. Благодарение на този страх, той се учи, в основата има един малък страх.
към втори вариант >>
Уплашиш се ти.
(втори вариант)
Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание.
Уплашиш се ти.
Вие ще кажете: Той е учен човек. Той може да има страх от общественото мнение. Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане. Благодарение на този страх, той се учи, в основата има един малък страх. Това не е лош страх, а другият, невежият, е без страх.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Той е учен човек.
(втори вариант)
При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти.
Вие ще кажете: Той е учен човек.
Той може да има страх от общественото мнение. Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане. Благодарение на този страх, той се учи, в основата има един малък страх. Това не е лош страх, а другият, невежият, е без страх.
към втори вариант >>
Той може да има страх от общественото мнение.
(втори вариант)
Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек.
Той може да има страх от общественото мнение.
Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане. Благодарение на този страх, той се учи, в основата има един малък страх. Това не е лош страх, а другият, невежият, е без страх.
към втори вариант >>
Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане.
(втори вариант)
Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек. Той може да има страх от общественото мнение.
Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане.
Благодарение на този страх, той се учи, в основата има един малък страх. Това не е лош страх, а другият, невежият, е без страх.
към втори вариант >>
Благодарение на този страх, той се учи, в основата има един малък страх.
(втори вариант)
Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек. Той може да има страх от общественото мнение. Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане.
Благодарение на този страх, той се учи, в основата има един малък страх.
Това не е лош страх, а другият, невежият, е без страх.
към втори вариант >>
Това не е лош страх, а другият, невежият, е без страх.
(втори вариант)
Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек. Той може да има страх от общественото мнение. Той знае, че като не е учен, не може да стане началник, директор, министър, а като учен ще стане. Благодарение на този страх, той се учи, в основата има един малък страх.
Това не е лош страх, а другият, невежият, е без страх.
към втори вариант >>
Това са изводи, научни.
(втори вариант)
Това са изводи, научни.
Това е наука. Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек. Прилежният ученик и той е страхлив. Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада. Грешните хора са безстрашни.
към втори вариант >>
Това е наука.
(втори вариант)
Това са изводи, научни.
Това е наука.
Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек. Прилежният ученик и той е страхлив. Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада. Грешните хора са безстрашни.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек.
(втори вариант)
Това са изводи, научни. Това е наука.
Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек.
Прилежният ученик и той е страхлив. Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада. Грешните хора са безстрашни.
към втори вариант >>
Прилежният ученик и той е страхлив.
(втори вариант)
Това са изводи, научни. Това е наука. Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек.
Прилежният ученик и той е страхлив.
Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада. Грешните хора са безстрашни.
към втори вариант >>
Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада.
(втори вариант)
Това са изводи, научни. Това е наука. Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек. Прилежният ученик и той е страхлив.
Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада.
Грешните хора са безстрашни.
към втори вариант >>
Грешните хора са безстрашни.
(втори вариант)
Това са изводи, научни. Това е наука. Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек. Прилежният ученик и той е страхлив. Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада.
Грешните хора са безстрашни.
към втори вариант >>
Някои казват за някого: Той е праведен човек, защо е страхлив?
(втори вариант)
Някои казват за някого: Той е праведен човек, защо е страхлив?
– Казват за някого, той е учен човек и е страхлив. Страхът е научил учения човек, дал му е всичките уроци на учения и след това не го признава за авторитет. Ученият казва за страха: Той нищо не знае и горкият страх остане като един учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който минава без почит, е страхът.Той е научил хората на много работи и при все това не го признават. Казват: Страх е това.
към втори вариант >>
– Казват за някого, той е учен човек и е страхлив.
(втори вариант)
Някои казват за някого: Той е праведен човек, защо е страхлив?
– Казват за някого, той е учен човек и е страхлив.
Страхът е научил учения човек, дал му е всичките уроци на учения и след това не го признава за авторитет. Ученият казва за страха: Той нищо не знае и горкият страх остане като един учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който минава без почит, е страхът.Той е научил хората на много работи и при все това не го признават. Казват: Страх е това.
към втори вариант >>
Страхът е научил учения човек, дал му е всичките уроци на учения и след това не го признава за авторитет.
(втори вариант)
Някои казват за някого: Той е праведен човек, защо е страхлив? – Казват за някого, той е учен човек и е страхлив.
Страхът е научил учения човек, дал му е всичките уроци на учения и след това не го признава за авторитет.
Ученият казва за страха: Той нищо не знае и горкият страх остане като един учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който минава без почит, е страхът.Той е научил хората на много работи и при все това не го признават. Казват: Страх е това.
към втори вариант >>
Ученият казва за страха: Той нищо не знае и горкият страх остане като един учител, който не е признат от своите ученици.
(втори вариант)
Някои казват за някого: Той е праведен човек, защо е страхлив? – Казват за някого, той е учен човек и е страхлив. Страхът е научил учения човек, дал му е всичките уроци на учения и след това не го признава за авторитет.
Ученият казва за страха: Той нищо не знае и горкият страх остане като един учител, който не е признат от своите ученици.
Единственият учител, който минава без почит, е страхът.Той е научил хората на много работи и при все това не го признават. Казват: Страх е това.
към втори вариант >>
Единственият учител, който минава без почит, е страхът.Той е научил хората на много работи и при все това не го признават.
(втори вариант)
Някои казват за някого: Той е праведен човек, защо е страхлив? – Казват за някого, той е учен човек и е страхлив. Страхът е научил учения човек, дал му е всичките уроци на учения и след това не го признава за авторитет. Ученият казва за страха: Той нищо не знае и горкият страх остане като един учител, който не е признат от своите ученици.
Единственият учител, който минава без почит, е страхът.Той е научил хората на много работи и при все това не го признават.
Казват: Страх е това.
към втори вариант >>
Казват: Страх е това.
(втори вариант)
Някои казват за някого: Той е праведен човек, защо е страхлив? – Казват за някого, той е учен човек и е страхлив. Страхът е научил учения човек, дал му е всичките уроци на учения и след това не го признава за авторитет. Ученият казва за страха: Той нищо не знае и горкият страх остане като един учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който минава без почит, е страхът.Той е научил хората на много работи и при все това не го признават.
Казват: Страх е това.
към втори вариант >>
Какъв е изводът сега?
(втори вариант)
Какъв е изводът сега?
– Защо турих тези ноти па, во, га, ди, ке, зо, ни, па. Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх. Разумният страх започва с музика. Децата знаят. Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си.
към втори вариант >>
– Защо турих тези ноти па, во, га, ди, ке, зо, ни, па.
(втори вариант)
Какъв е изводът сега?
– Защо турих тези ноти па, во, га, ди, ке, зо, ни, па.
Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх. Разумният страх започва с музика. Децата знаят. Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си. Като дигне майката палката, детето пее.
към втори вариант >>
Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх.
(втори вариант)
Какъв е изводът сега? – Защо турих тези ноти па, во, га, ди, ке, зо, ни, па.
Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх.
Разумният страх започва с музика. Децата знаят. Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си. Като дигне майката палката, детето пее. Как се казва пръчката на капелмайстора.
към втори вариант >>
Разумният страх започва с музика.
(втори вариант)
Какъв е изводът сега? – Защо турих тези ноти па, во, га, ди, ке, зо, ни, па. Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх.
Разумният страх започва с музика.
Децата знаят. Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си. Като дигне майката палката, детето пее. Как се казва пръчката на капелмайстора. Защо изведнъж дава основния тон детето?
към втори вариант >>
Децата знаят.
(втори вариант)
Какъв е изводът сега? – Защо турих тези ноти па, во, га, ди, ке, зо, ни, па. Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх. Разумният страх започва с музика.
Децата знаят.
Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си. Като дигне майката палката, детето пее. Как се казва пръчката на капелмайстора. Защо изведнъж дава основния тон детето? – Кой тон дават децата?
към втори вариант >>
Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си.
(втори вариант)
Какъв е изводът сега? – Защо турих тези ноти па, во, га, ди, ке, зо, ни, па. Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх. Разумният страх започва с музика. Децата знаят.
Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си.
Като дигне майката палката, детето пее. Как се казва пръчката на капелмайстора. Защо изведнъж дава основния тон детето? – Кой тон дават децата? – Като дигне майката палката, детето започне с първия тон.
към втори вариант >>
Като дигне майката палката, детето пее.
(втори вариант)
– Защо турих тези ноти па, во, га, ди, ке, зо, ни, па. Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх. Разумният страх започва с музика. Децата знаят. Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си.
Като дигне майката палката, детето пее.
Как се казва пръчката на капелмайстора. Защо изведнъж дава основния тон детето? – Кой тон дават децата? – Като дигне майката палката, детето започне с първия тон. Кой е тонът на плача?
към втори вариант >>
Как се казва пръчката на капелмайстора.
(втори вариант)
Че ти ако не знаеш да пееш, нямаш разумния страх. Разумният страх започва с музика. Децата знаят. Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си. Като дигне майката палката, детето пее.
Как се казва пръчката на капелмайстора.
Защо изведнъж дава основния тон детето? – Кой тон дават децата? – Като дигне майката палката, детето започне с първия тон. Кой е тонът на плача? – Толкоз сте плакали и не знаете основния тон на плача.
към втори вариант >>
Защо изведнъж дава основния тон детето?
(втори вариант)
Разумният страх започва с музика. Децата знаят. Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си. Като дигне майката палката, детето пее. Как се казва пръчката на капелмайстора.
Защо изведнъж дава основния тон детето?
– Кой тон дават децата? – Като дигне майката палката, детето започне с първия тон. Кой е тонът на плача? – Толкоз сте плакали и не знаете основния тон на плача. Научно не сте пели, без учител сте пели.
към втори вариант >>
– Кой тон дават децата?
(втори вариант)
Децата знаят. Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си. Като дигне майката палката, детето пее. Как се казва пръчката на капелмайстора. Защо изведнъж дава основния тон детето?
– Кой тон дават децата?
– Като дигне майката палката, детето започне с първия тон. Кой е тонът на плача? – Толкоз сте плакали и не знаете основния тон на плача. Научно не сте пели, без учител сте пели.
към втори вариант >>
– Като дигне майката палката, детето започне с първия тон.
(втори вариант)
Като направят една погрешка, започват да пеят на майка си. Като дигне майката палката, детето пее. Как се казва пръчката на капелмайстора. Защо изведнъж дава основния тон детето? – Кой тон дават децата?
– Като дигне майката палката, детето започне с първия тон.
Кой е тонът на плача? – Толкоз сте плакали и не знаете основния тон на плача. Научно не сте пели, без учител сте пели.
към втори вариант >>
Кой е тонът на плача?
(втори вариант)
Като дигне майката палката, детето пее. Как се казва пръчката на капелмайстора. Защо изведнъж дава основния тон детето? – Кой тон дават децата? – Като дигне майката палката, детето започне с първия тон.
Кой е тонът на плача?
– Толкоз сте плакали и не знаете основния тон на плача. Научно не сте пели, без учител сте пели.
към втори вариант >>
– Толкоз сте плакали и не знаете основния тон на плача.
(втори вариант)
Как се казва пръчката на капелмайстора. Защо изведнъж дава основния тон детето? – Кой тон дават децата? – Като дигне майката палката, детето започне с първия тон. Кой е тонът на плача?
– Толкоз сте плакали и не знаете основния тон на плача.
Научно не сте пели, без учител сте пели.
към втори вариант >>
Научно не сте пели, без учител сте пели.
(втори вариант)
Защо изведнъж дава основния тон детето? – Кой тон дават децата? – Като дигне майката палката, детето започне с първия тон. Кой е тонът на плача? – Толкоз сте плакали и не знаете основния тон на плача.
Научно не сте пели, без учител сте пели.
към втори вариант >>
Казвам: Всяка една мисъл важи дотолкоз, доколкото става основа за вътрешен органически градеж.
(втори вариант)
Казвам: Всяка една мисъл важи дотолкоз, доколкото става основа за вътрешен органически градеж.
Музиката става основа за градене на човешкото тяло. Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава. Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му. Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл.
към втори вариант >>
Музиката става основа за градене на човешкото тяло.
(втори вариант)
Казвам: Всяка една мисъл важи дотолкоз, доколкото става основа за вътрешен органически градеж.
Музиката става основа за градене на човешкото тяло.
Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава. Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му. Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл. Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл.
към втори вариант >>
Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава.
(втори вариант)
Казвам: Всяка една мисъл важи дотолкоз, доколкото става основа за вътрешен органически градеж. Музиката става основа за градене на човешкото тяло.
Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава.
Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му. Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл. Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл. И в двата смисъла е вярно.
към втори вариант >>
Човек, който е роден музикално, носи си признаците.
(втори вариант)
Казвам: Всяка една мисъл важи дотолкоз, доколкото става основа за вътрешен органически градеж. Музиката става основа за градене на човешкото тяло. Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава.
Човек, който е роден музикално, носи си признаците.
А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му. Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл. Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл. И в двата смисъла е вярно. Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна.
към втори вариант >>
А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му.
(втори вариант)
Казвам: Всяка една мисъл важи дотолкоз, доколкото става основа за вътрешен органически градеж. Музиката става основа за градене на човешкото тяло. Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава. Човек, който е роден музикално, носи си признаците.
А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му.
Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл. Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл. И в двата смисъла е вярно. Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна. Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека.
към втори вариант >>
Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл.
(втори вариант)
Казвам: Всяка една мисъл важи дотолкоз, доколкото става основа за вътрешен органически градеж. Музиката става основа за градене на човешкото тяло. Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава. Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му.
Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл.
Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл. И в двата смисъла е вярно. Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна. Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън.
към втори вариант >>
Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл.
(втори вариант)
Музиката става основа за градене на човешкото тяло. Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава. Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му. Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл.
Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл.
И в двата смисъла е вярно. Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна. Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна.
към втори вариант >>
И в двата смисъла е вярно.
(втори вариант)
Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава. Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му. Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл. Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл.
И в двата смисъла е вярно.
Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна. Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна. Според мисълта ще му бъде и храната.
към втори вариант >>
Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна.
(втори вариант)
Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му. Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл. Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл. И в двата смисъла е вярно.
Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна.
Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна. Според мисълта ще му бъде и храната. Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло.
към втори вариант >>
Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека.
(втори вариант)
А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, друго яче е устроен мозъкът му. Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл. Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл. И в двата смисъла е вярно. Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна.
Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека.
Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна. Според мисълта ще му бъде и храната. Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло. На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието.
към втори вариант >>
Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън.
(втори вариант)
Когато се говори, че трябва да се възпитава човек, че трябва да се съгражда характера му, вие не може да възпитате себе си, не може да съграждате себе си без музикална мисъл. Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл. И в двата смисъла е вярно. Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна. Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека.
Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън.
Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна. Според мисълта ще му бъде и храната. Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло. На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието. В училището трябва да се възпитават хората.
към втори вариант >>
Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна.
(втори вариант)
Може да го вземете в буквален смисъл и в преносен смисъл. И в двата смисъла е вярно. Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна. Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън.
Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна.
Според мисълта ще му бъде и храната. Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло. На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието. В училището трябва да се възпитават хората. В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл.
към втори вариант >>
Според мисълта ще му бъде и храната.
(втори вариант)
И в двата смисъла е вярно. Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна. Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна.
Според мисълта ще му бъде и храната.
Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло. На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието. В училището трябва да се възпитават хората. В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл. От това ще зависи храната.
към втори вариант >>
Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло.
(втори вариант)
Всяка една мисъл ще предизвика един стремеж да възприемеш известна храна. Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна. Според мисълта ще му бъде и храната.
Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло.
На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието. В училището трябва да се възпитават хората. В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл. От това ще зависи храната. Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея.
към втори вариант >>
На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието.
(втори вариант)
Обичането на сладките работи, на киселите работи, на ябълка, круша, яйца, боб, картофи, всичко това се предизвиква от известни мисли и желания вътре в човека. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна. Според мисълта ще му бъде и храната. Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло.
На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието.
В училището трябва да се възпитават хората. В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл. От това ще зависи храната. Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея. Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева.
към втори вариант >>
В училището трябва да се възпитават хората.
(втори вариант)
Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна. Според мисълта ще му бъде и храната. Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло. На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието.
В училището трябва да се възпитават хората.
В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл. От това ще зависи храната. Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея. Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева. На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа.
към втори вариант >>
В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл.
(втори вариант)
Следователно, ако човек има една обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си приемането на най-хубавата храна. Според мисълта ще му бъде и храната. Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло. На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието. В училището трябва да се възпитават хората.
В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл.
От това ще зависи храната. Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея. Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева. На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа. Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева.
към втори вариант >>
От това ще зависи храната.
(втори вариант)
Според мисълта ще му бъде и храната. Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло. На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието. В училището трябва да се възпитават хората. В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл.
От това ще зависи храната.
Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея. Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева. На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа. Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева. В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца.
към втори вариант >>
Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея.
(втори вариант)
Според храната ще бъде неговият мозък и неговото тяло. На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието. В училището трябва да се възпитават хората. В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл. От това ще зависи храната.
Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея.
Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева. На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа. Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева. В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца. Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят.
към втори вариант >>
Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева.
(втори вариант)
На това се основава бъдещата хигиена или бъдещата диета, която човек трябва да има при възпитанието. В училището трябва да се възпитават хората. В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл. От това ще зависи храната. Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея.
Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева.
На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа. Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева. В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца. Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят. Ако някой от вас е видял в някоя сладкарница как се правят пастите, той никога не би ял пасти, конфети, шоколади.
към втори вариант >>
На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа.
(втори вариант)
В училището трябва да се възпитават хората. В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл. От това ще зависи храната. Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея. Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева.
На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа.
Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева. В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца. Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят. Ако някой от вас е видял в някоя сладкарница как се правят пастите, той никога не би ял пасти, конфети, шоколади. Шоколадът сам можеш да го направиш.
към втори вариант >>
Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева.
(втори вариант)
В добрия живот трябва да се започне с добрата мисъл. От това ще зависи храната. Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея. Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева. На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа.
Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева.
В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца. Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят. Ако някой от вас е видял в някоя сладкарница как се правят пастите, той никога не би ял пасти, конфети, шоколади. Шоколадът сам можеш да го направиш.
към втори вариант >>
В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца.
(втори вариант)
От това ще зависи храната. Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея. Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева. На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа. Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева.
В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца.
Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят. Ако някой от вас е видял в някоя сладкарница как се правят пастите, той никога не би ял пасти, конфети, шоколади. Шоколадът сам можеш да го направиш.
към втори вариант >>
Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят.
(втори вариант)
Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма вкус към нея. Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева. На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа. Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева. В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца.
Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят.
Ако някой от вас е видял в някоя сладкарница как се правят пастите, той никога не би ял пасти, конфети, шоколади. Шоколадът сам можеш да го направиш.
към втори вариант >>
Ако някой от вас е видял в някоя сладкарница как се правят пастите, той никога не би ял пасти, конфети, шоколади.
(втори вариант)
Някой път детето иска специфична храна, струва скъпо, 50–60 лева. На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа. Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева. В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца. Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят.
Ако някой от вас е видял в някоя сладкарница как се правят пастите, той никога не би ял пасти, конфети, шоколади.
Шоколадът сам можеш да го направиш.
към втори вариант >>
Шоколадът сам можеш да го направиш.
(втори вариант)
На вас някой път ви се ревне някоя храна, която е скъпа. Запример, видите в някоя сладкарница пасти, по 25–30 лева. В сладкарницата вие сте яли пасти някой път с нечисти яйца. Такива яйца, които на пазаря не ги изнасят. Ако някой от вас е видял в някоя сладкарница как се правят пастите, той никога не би ял пасти, конфети, шоколади.
Шоколадът сам можеш да го направиш.
към втори вариант >>
Когато разглеждаме ние съвременната литература, много пасти има в литературата, направени от развалени яйца.
(втори вариант)
Когато разглеждаме ние съвременната литература, много пасти има в литературата, направени от развалени яйца.
Икономически е, но не е здравословно. Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание. Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти. Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави. Не говоря за всичките сладкарници.
към втори вариант >>
Икономически е, но не е здравословно.
(втори вариант)
Когато разглеждаме ние съвременната литература, много пасти има в литературата, направени от развалени яйца.
Икономически е, но не е здравословно.
Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание. Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти. Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави. Не говоря за всичките сладкарници. Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха.
към втори вариант >>
Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание.
(втори вариант)
Когато разглеждаме ние съвременната литература, много пасти има в литературата, направени от развалени яйца. Икономически е, но не е здравословно.
Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание.
Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти. Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави. Не говоря за всичките сладкарници. Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха. Най-хубавите сладкарници са аристократическите.
към втори вариант >>
Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти.
(втори вариант)
Когато разглеждаме ние съвременната литература, много пасти има в литературата, направени от развалени яйца. Икономически е, но не е здравословно. Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание.
Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти.
Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави. Не говоря за всичките сладкарници. Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха. Най-хубавите сладкарници са аристократическите. Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца.
към втори вариант >>
Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави.
(втори вариант)
Когато разглеждаме ние съвременната литература, много пасти има в литературата, направени от развалени яйца. Икономически е, но не е здравословно. Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание. Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти.
Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави.
Не говоря за всичките сладкарници. Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха. Най-хубавите сладкарници са аристократическите. Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца. В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца.
към втори вариант >>
Не говоря за всичките сладкарници.
(втори вариант)
Когато разглеждаме ние съвременната литература, много пасти има в литературата, направени от развалени яйца. Икономически е, но не е здравословно. Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание. Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти. Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави.
Не говоря за всичките сладкарници.
Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха. Най-хубавите сладкарници са аристократическите. Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца. В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца. Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти.
към втори вариант >>
Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха.
(втори вариант)
Икономически е, но не е здравословно. Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание. Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти. Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави. Не говоря за всичките сладкарници.
Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха.
Най-хубавите сладкарници са аристократическите. Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца. В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца. Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти. Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък.
към втори вариант >>
Най-хубавите сладкарници са аристократическите.
(втори вариант)
Вие отивате досега в сладкарницата и досега не сте обърнали внимание. Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти. Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави. Не говоря за всичките сладкарници. Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха.
Най-хубавите сладкарници са аристократическите.
Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца. В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца. Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти. Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък. Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти.
към втори вариант >>
Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца.
(втори вариант)
Вие отивате в сладкарницата, ядете пасти. Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави. Не говоря за всичките сладкарници. Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха. Най-хубавите сладкарници са аристократическите.
Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца.
В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца. Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти. Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък. Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти. Давам ви едно правило: Ако ще ядете пасти, яжте от първостепенните сладкарници, а не от демократическите.
към втори вариант >>
В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца.
(втори вариант)
Излизате, но казвате: Втория път сладкаринът ще направи пастите по-хубави. Не говоря за всичките сладкарници. Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха. Най-хубавите сладкарници са аристократическите. Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца.
В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца.
Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти. Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък. Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти. Давам ви едно правило: Ако ще ядете пасти, яжте от първостепенните сладкарници, а не от демократическите.
към втори вариант >>
Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти.
(втори вариант)
Не говоря за всичките сладкарници. Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха. Най-хубавите сладкарници са аристократическите. Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца. В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца.
Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти.
Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък. Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти. Давам ви едно правило: Ако ще ядете пасти, яжте от първостепенните сладкарници, а не от демократическите.
към втори вариант >>
Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък.
(втори вариант)
Има някои сладкарници, особено демократическите, те всякога ще произведат демократическо разположение на стомаха. Най-хубавите сладкарници са аристократическите. Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца. В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца. Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти.
Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък.
Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти. Давам ви едно правило: Ако ще ядете пасти, яжте от първостепенните сладкарници, а не от демократическите.
към втори вариант >>
Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти.
(втори вариант)
Най-хубавите сладкарници са аристократическите. Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца. В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца. Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти. Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък.
Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти.
Давам ви едно правило: Ако ще ядете пасти, яжте от първостепенните сладкарници, а не от демократическите.
към втори вариант >>
Давам ви едно правило: Ако ще ядете пасти, яжте от първостепенните сладкарници, а не от демократическите.
(втори вариант)
Ако влезете в аристократическа сладкарница, там са направили пастите от пресни яйца. В демократическите сладкарници ще ядеш пасти от развалени яйца. Мимоходом, без да искам, аз ви предпазвам от демократическите пасти. Защото мнозина съжаляват, че нямат 5–10 лева да изядат една паста от яйце запъртък. Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти.
Давам ви едно правило: Ако ще ядете пасти, яжте от първостепенните сладкарници, а не от демократическите.
към втори вариант >>
Ще направя съпоставяне.
(втори вариант)
Ще направя съпоставяне.
Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата. Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не. Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами.
към втори вариант >>
3.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
То е логическо заключение.
„Ти ще гориш.” От Бога кое е? Ако туй, което е в природата, е от дявола, значи и човек е от дявола. Той е съгрешил. Защо се казва в Писанието, че всичко в лукаваго лежи. Ако е така, де ще намерим Божественото?
То е логическо заключение.
Не е право. Има нещо от дявола, не го отричам. Но туй, че всичко е от дявола, и то е много.
към беседата >>
Иде тя в света иде тази жена.
Иде тя в света иде тази жена.
Тя ще дойде тъй тържествено, както светът никога не е виждал. Никога откак е създадена, не е слизала една душа с по-голяма тържественост, отколкото тази душа която сега иде.
към беседата >>
Не е право.
Ако туй, което е в природата, е от дявола, значи и човек е от дявола. Той е съгрешил. Защо се казва в Писанието, че всичко в лукаваго лежи. Ако е така, де ще намерим Божественото? То е логическо заключение.
Не е право.
Има нещо от дявола, не го отричам. Но туй, че всичко е от дявола, и то е много.
към беседата >>
Тя ще дойде тъй тържествено, както светът никога не е виждал.
Иде тя в света иде тази жена.
Тя ще дойде тъй тържествено, както светът никога не е виждал.
Никога откак е създадена, не е слизала една душа с по-голяма тържественост, отколкото тази душа която сега иде.
към беседата >>
Има нещо от дявола, не го отричам.
Той е съгрешил. Защо се казва в Писанието, че всичко в лукаваго лежи. Ако е така, де ще намерим Божественото? То е логическо заключение. Не е право.
Има нещо от дявола, не го отричам.
Но туй, че всичко е от дявола, и то е много.
към беседата >>
Никога откак е създадена, не е слизала една душа с по-голяма тържественост, отколкото тази душа която сега иде.
Иде тя в света иде тази жена. Тя ще дойде тъй тържествено, както светът никога не е виждал.
Никога откак е създадена, не е слизала една душа с по-голяма тържественост, отколкото тази душа която сега иде.
към беседата >>
Но туй, че всичко е от дявола, и то е много.
Защо се казва в Писанието, че всичко в лукаваго лежи. Ако е така, де ще намерим Божественото? То е логическо заключение. Не е право. Има нещо от дявола, не го отричам.
Но туй, че всичко е от дявола, и то е много.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, който е станал може би преди повече от десет години в един град в Англия.
Ще ви приведа един пример, който е станал може би преди повече от десет години в един град в Англия.
Един пчелар молил да му изпратят една царица пчела. Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига. Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига. Излизат със знамена, с венци, с цветя. Най-после виждат едно малко куфарче.
към беседата >>
Ето как аз определям нещата.
Ето как аз определям нещата.
Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш. По Бога тъй седи. Законът е такъв. По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят.
към беседата >>
Един пчелар молил да му изпратят една царица пчела.
Ще ви приведа един пример, който е станал може би преди повече от десет години в един град в Англия.
Един пчелар молил да му изпратят една царица пчела.
Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига. Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига. Излизат със знамена, с венци, с цветя. Най-после виждат едно малко куфарче. Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната.
към беседата >>
Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш.
Ето как аз определям нещата.
Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш.
По Бога тъй седи. Законът е такъв. По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я.
към беседата >>
Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига.
Ще ви приведа един пример, който е станал може би преди повече от десет години в един град в Англия. Един пчелар молил да му изпратят една царица пчела.
Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига.
Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига. Излизат със знамена, с венци, с цветя. Най-после виждат едно малко куфарче. Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната. Всички удрят на смях.
към беседата >>
По Бога тъй седи.
Ето как аз определям нещата. Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш.
По Бога тъй седи.
Законът е такъв. По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега?
към беседата >>
Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига.
Ще ви приведа един пример, който е станал може би преди повече от десет години в един град в Англия. Един пчелар молил да му изпратят една царица пчела. Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига.
Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига.
Излизат със знамена, с венци, с цветя. Най-после виждат едно малко куфарче. Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната. Всички удрят на смях. Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата.
към беседата >>
Законът е такъв.
Ето как аз определям нещата. Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш. По Бога тъй седи.
Законът е такъв.
По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега? ” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи.
към беседата >>
Излизат със знамена, с венци, с цветя.
Ще ви приведа един пример, който е станал може би преди повече от десет години в един град в Англия. Един пчелар молил да му изпратят една царица пчела. Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига. Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига.
Излизат със знамена, с венци, с цветя.
Най-после виждат едно малко куфарче. Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната. Всички удрят на смях. Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата. Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия.
към беседата >>
По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш.
Ето как аз определям нещата. Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш. По Бога тъй седи. Законът е такъв.
По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш.
Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега? ” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете.
към беседата >>
Най-после виждат едно малко куфарче.
Ще ви приведа един пример, който е станал може би преди повече от десет години в един град в Англия. Един пчелар молил да му изпратят една царица пчела. Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига. Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига. Излизат със знамена, с венци, с цветя.
Най-после виждат едно малко куфарче.
Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната. Всички удрят на смях. Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата. Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия. То е човешката душа.
към беседата >>
Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят.
Ето как аз определям нещата. Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш. По Бога тъй седи. Законът е такъв. По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш.
Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят.
Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега? ” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много.
към беседата >>
Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната.
Един пчелар молил да му изпратят една царица пчела. Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига. Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига. Излизат със знамена, с венци, с цветя. Най-после виждат едно малко куфарче.
Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната.
Всички удрят на смях. Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата. Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия. То е човешката душа. И горко на оногова, който не вярва в нея.
към беседата >>
Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я.
Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш. По Бога тъй седи. Законът е такъв. По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят.
Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я.
Какво трябва да правим сега? ” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече.
към беседата >>
Всички удрят на смях.
Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига. Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига. Излизат със знамена, с венци, с цветя. Най-после виждат едно малко куфарче. Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната.
Всички удрят на смях.
Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата. Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия. То е човешката душа. И горко на оногова, който не вярва в нея.
към беседата >>
Какво трябва да правим сега?
По Бога тъй седи. Законът е такъв. По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я.
Какво трябва да правим сега?
” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш.
към беседата >>
Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата.
Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига. Излизат със знамена, с венци, с цветя. Най-после виждат едно малко куфарче. Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната. Всички удрят на смях.
Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата.
Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия. То е човешката душа. И горко на оногова, който не вярва в нея.
към беседата >>
” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи.
Законът е такъв. По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега?
” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи.
Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш?
към беседата >>
Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия.
Излизат със знамена, с венци, с цветя. Най-после виждат едно малко куфарче. Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната. Всички удрят на смях. Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата.
Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия.
То е човешката душа. И горко на оногова, който не вярва в нея.
към беседата >>
Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете.
По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега? ” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи.
Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете.
Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш.
към беседата >>
То е човешката душа.
Най-после виждат едно малко куфарче. Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната. Всички удрят на смях. Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата. Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия.
То е човешката душа.
И горко на оногова, който не вярва в нея.
към беседата >>
Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много.
Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега? ” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете.
Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много.
След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш. Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено.
към беседата >>
И горко на оногова, който не вярва в нея.
Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната. Всички удрят на смях. Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата. Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия. То е човешката душа.
И горко на оногова, който не вярва в нея.
към беседата >>
След като я свърши, не мисли повече.
Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега? ” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много.
След като я свърши, не мисли повече.
Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш. Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено. Хората са смешна.
към беседата >>
Да вярваш в любовта на твоята душа която иде!
Да вярваш в любовта на твоята душа която иде!
В Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голямото тържество в света. Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем. Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш.
към беседата >>
Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш.
Какво трябва да правим сега? ” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече.
Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш.
След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш. Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено. Хората са смешна. Някой казва: Аз съм човек на строгата наука.
към беседата >>
В Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си!
Да вярваш в любовта на твоята душа която иде!
В Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си!
И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голямото тържество в света. Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем. Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш. Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията.
към беседата >>
След като си разбил касата, какво ще мислиш?
” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш.
След като си разбил касата, какво ще мислиш?
Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш. Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено. Хората са смешна. Някой казва: Аз съм човек на строгата наука. Питам: Като умре онзи къде отива?
към беседата >>
И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята.
Да вярваш в любовта на твоята душа която иде! В Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си!
И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята.
Ще има най-голямото тържество в света. Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем. Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш. Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията. Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане.
към беседата >>
Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш.
Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш?
Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш.
Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено. Хората са смешна. Някой казва: Аз съм човек на строгата наука. Питам: Като умре онзи къде отива? Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос.
към беседата >>
Ще има най-голямото тържество в света.
Да вярваш в любовта на твоята душа която иде! В Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята.
Ще има най-голямото тържество в света.
Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем. Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш. Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията. Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане. Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало.
към беседата >>
Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено.
Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш.
Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено.
Хората са смешна. Някой казва: Аз съм човек на строгата наука. Питам: Като умре онзи къде отива? Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос. Казваш: Този човек умря.
към беседата >>
Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем.
Да вярваш в любовта на твоята душа която иде! В Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голямото тържество в света.
Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем.
Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш. Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията. Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане. Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали.
към беседата >>
Хората са смешна.
След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш. Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено.
Хората са смешна.
Някой казва: Аз съм човек на строгата наука. Питам: Като умре онзи къде отива? Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос. Казваш: Този човек умря. Тук беше той, къде отиде.
към беседата >>
Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш.
Да вярваш в любовта на твоята душа която иде! В Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голямото тържество в света. Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем.
Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш.
Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията. Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане. Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали. Говедата казват: „Този нехранимайко, не го е срам!
към беседата >>
Някой казва: Аз съм човек на строгата наука.
Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш. Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено. Хората са смешна.
Някой казва: Аз съм човек на строгата наука.
Питам: Като умре онзи къде отива? Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос. Казваш: Този човек умря. Тук беше той, къде отиде. - Логически въпросът не е поставен както трябва.
към беседата >>
Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията.
В Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голямото тържество в света. Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем. Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш.
Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията.
Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане. Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали. Говедата казват: „Този нехранимайко, не го е срам! ”
към беседата >>
Питам: Като умре онзи къде отива?
След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш. Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено. Хората са смешна. Някой казва: Аз съм човек на строгата наука.
Питам: Като умре онзи къде отива?
Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос. Казваш: Този човек умря. Тук беше той, къде отиде. - Логически въпросът не е поставен както трябва. Казвам: ето тук имаше човек.
към беседата >>
Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане.
И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голямото тържество в света. Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем. Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш. Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията.
Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане.
Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали. Говедата казват: „Този нехранимайко, не го е срам! ”
към беседата >>
Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос.
Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш. Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено. Хората са смешна. Някой казва: Аз съм човек на строгата наука. Питам: Като умре онзи къде отива?
Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос.
Казваш: Този човек умря. Тук беше той, къде отиде. - Логически въпросът не е поставен както трябва. Казвам: ето тук имаше човек. Къде отиде той?
към беседата >>
Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало.
Ще има най-голямото тържество в света. Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем. Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш. Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията. Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане.
Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало.
Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали. Говедата казват: „Този нехранимайко, не го е срам! ”
към беседата >>
Казваш: Този човек умря.
Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено. Хората са смешна. Някой казва: Аз съм човек на строгата наука. Питам: Като умре онзи къде отива? Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос.
Казваш: Този човек умря.
Тук беше той, къде отиде. - Логически въпросът не е поставен както трябва. Казвам: ето тук имаше човек. Къде отиде той? Пък има неща, по които той сам се издава.
към беседата >>
Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали.
Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем. Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш. Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията. Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане. Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало.
Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали.
Говедата казват: „Този нехранимайко, не го е срам! ”
към беседата >>
Тук беше той, къде отиде.
Хората са смешна. Някой казва: Аз съм човек на строгата наука. Питам: Като умре онзи къде отива? Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос. Казваш: Този човек умря.
Тук беше той, къде отиде.
- Логически въпросът не е поставен както трябва. Казвам: ето тук имаше човек. Къде отиде той? Пък има неща, по които той сам се издава. Ако той каже, че вярва в другия свят, ще го считат за будала.
към беседата >>
Говедата казват: „Този нехранимайко, не го е срам!
Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш. Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията. Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане. Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали.
Говедата казват: „Този нехранимайко, не го е срам!
”
към беседата >>
- Логически въпросът не е поставен както трябва.
Някой казва: Аз съм човек на строгата наука. Питам: Като умре онзи къде отива? Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос. Казваш: Този човек умря. Тук беше той, къде отиде.
- Логически въпросът не е поставен както трябва.
Казвам: ето тук имаше човек. Къде отиде той? Пък има неща, по които той сам се издава. Ако той каже, че вярва в другия свят, ще го считат за будала. Онзи, който не вярва, той е дваж по будала.
към беседата >>
”
Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията. Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане. Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали. Говедата казват: „Този нехранимайко, не го е срам!
”
към беседата >>
Казвам: ето тук имаше човек.
Питам: Като умре онзи къде отива? Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос. Казваш: Този човек умря. Тук беше той, къде отиде. - Логически въпросът не е поставен както трябва.
Казвам: ето тук имаше човек.
Къде отиде той? Пък има неща, по които той сам се издава. Ако той каже, че вярва в другия свят, ще го считат за будала. Онзи, който не вярва, той е дваж по будала. Когато управляват богатите хора, който е богат, е почетен човек.
към беседата >>
Аз не зная какво би станало със съвременните хора които отричат човешката душа.
Аз не зная какво би станало със съвременните хора които отричат човешката душа.
Най-големият позор на съвременната култура е отричането на човешката душа. Там именно е всичкото. Когато човек е паднал, нищо няма в него. Човешката душа навсякъде прониква. Писанието казва: „Вдъхна Бог дихание на живот в ноздрите на човека и той стана жива душа.” Казал.
към беседата >>
Къде отиде той?
Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос. Казваш: Този човек умря. Тук беше той, къде отиде. - Логически въпросът не е поставен както трябва. Казвам: ето тук имаше човек.
Къде отиде той?
Пък има неща, по които той сам се издава. Ако той каже, че вярва в другия свят, ще го считат за будала. Онзи, който не вярва, той е дваж по будала. Когато управляват богатите хора, който е богат, е почетен човек. Тогава не съжалява, че е богат.
към беседата >>
Най-големият позор на съвременната култура е отричането на човешката душа.
Аз не зная какво би станало със съвременните хора които отричат човешката душа.
Най-големият позор на съвременната култура е отричането на човешката душа.
Там именно е всичкото. Когато човек е паднал, нищо няма в него. Човешката душа навсякъде прониква. Писанието казва: „Вдъхна Бог дихание на живот в ноздрите на човека и той стана жива душа.” Казал. Бог от себе си дума и Неговото Слово внесло живот навсякъде.
към беседата >>
Пък има неща, по които той сам се издава.
Казваш: Този човек умря. Тук беше той, къде отиде. - Логически въпросът не е поставен както трябва. Казвам: ето тук имаше човек. Къде отиде той?
Пък има неща, по които той сам се издава.
Ако той каже, че вярва в другия свят, ще го считат за будала. Онзи, който не вярва, той е дваж по будала. Когато управляват богатите хора, който е богат, е почетен човек. Тогава не съжалява, че е богат. Ако един ден дойде да управляват сиромасите, тогава който е богат, ще вземе положението на сиромаха, а сиромасите ще заемат положението на богатите.
към беседата >>
Там именно е всичкото.
Аз не зная какво би станало със съвременните хора които отричат човешката душа. Най-големият позор на съвременната култура е отричането на човешката душа.
Там именно е всичкото.
Когато човек е паднал, нищо няма в него. Човешката душа навсякъде прониква. Писанието казва: „Вдъхна Бог дихание на живот в ноздрите на човека и той стана жива душа.” Казал. Бог от себе си дума и Неговото Слово внесло живот навсякъде. В нас душата - е туй, разумното.
към беседата >>
Ако той каже, че вярва в другия свят, ще го считат за будала.
Тук беше той, къде отиде. - Логически въпросът не е поставен както трябва. Казвам: ето тук имаше човек. Къде отиде той? Пък има неща, по които той сам се издава.
Ако той каже, че вярва в другия свят, ще го считат за будала.
Онзи, който не вярва, той е дваж по будала. Когато управляват богатите хора, който е богат, е почетен човек. Тогава не съжалява, че е богат. Ако един ден дойде да управляват сиромасите, тогава който е богат, ще вземе положението на сиромаха, а сиромасите ще заемат положението на богатите. Тогава всички ще се хвалят със своята сиромашия, а сега казват: „Ти знаеш ли, аз съм богат човек, разполагам.” Това са относителни неща.
към беседата >>
НАГОРЕ