НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1290
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1290
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сегашният момент
,
ООК
, София, 11.3.1936г.,
Искам да ви кажа каква е мисълта ви.
Вие седите и мислите за онзи свят, за рая. И както мислите, ето какво е вашето положение.
Искам да ви кажа каква е мисълта ви.
Вие сами си препятствате на мисълта. Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си. Добре му е при бащата. Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне. Той иска да предприеме нещо ново.
към беседата >>
Налегне ви някаква тъга, мрак, тъмнота, не искате да се молите.
Когато човек престане да мисли както трябва, да чувства както трябва и да постъпва както трябва, той е мъртъв. Що е смъртта? Когато човек престане да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той е мъртъв. Това е смъртта. Нали някой път вие чувствате вашата слабост?
Налегне ви някаква тъга, мрак, тъмнота, не искате да се молите.
В човека има нещо, което не иска да се моли. Разгневи се, не иска да се моли. Той се гневи на Бога и не иска да се моли. И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли. Кому се гневиш сега?
към беседата >>
Всички хора са еднакво добри, но всички не са проявени еднакво.
Ето къде ще бъде погрешката. Щом човек прави едно различие между един и друг, той вече е съгрешил, направил погрешка. Харесва му се един - това е погрешно. Щом помислиш, че един е по-добър, а друг - по-лош, ти си направил погрешка. Щом ти мислиш, че един е по-добър, ти си вече съблазнен, ти го държиш по-дълбоко в себе си.
Всички хора са еднакво добри, но всички не са проявени еднакво.
Щом мислиш, че един е по-добър от друг, тогава ти едного ще възлюбиш, а другиго ще намразиш. И тогава ти си се отклонил. Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш. Как трябва да го обичаш? Ако е жаден, дай му една чаша вода.
към беседата >>
Вие сами си препятствате на мисълта.
Вие седите и мислите за онзи свят, за рая. И както мислите, ето какво е вашето положение. Искам да ви кажа каква е мисълта ви.
Вие сами си препятствате на мисълта.
Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си. Добре му е при бащата. Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне. Той иска да предприеме нещо ново. Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство?
към беседата >>
В човека има нещо, което не иска да се моли.
Що е смъртта? Когато човек престане да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той е мъртъв. Това е смъртта. Нали някой път вие чувствате вашата слабост? Налегне ви някаква тъга, мрак, тъмнота, не искате да се молите.
В човека има нещо, което не иска да се моли.
Разгневи се, не иска да се моли. Той се гневи на Бога и не иска да се моли. И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли. Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така.
към беседата >>
Щом мислиш, че един е по-добър от друг, тогава ти едного ще възлюбиш, а другиго ще намразиш.
Щом човек прави едно различие между един и друг, той вече е съгрешил, направил погрешка. Харесва му се един - това е погрешно. Щом помислиш, че един е по-добър, а друг - по-лош, ти си направил погрешка. Щом ти мислиш, че един е по-добър, ти си вече съблазнен, ти го държиш по-дълбоко в себе си. Всички хора са еднакво добри, но всички не са проявени еднакво.
Щом мислиш, че един е по-добър от друг, тогава ти едного ще възлюбиш, а другиго ще намразиш.
И тогава ти си се отклонил. Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш. Как трябва да го обичаш? Ако е жаден, дай му една чаша вода. Ако е гладен, дай му едно парче хляб.
към беседата >>
Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си.
Вие седите и мислите за онзи свят, за рая. И както мислите, ето какво е вашето положение. Искам да ви кажа каква е мисълта ви. Вие сами си препятствате на мисълта.
Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си.
Добре му е при бащата. Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне. Той иска да предприеме нещо ново. Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му?
към беседата >>
Разгневи се, не иска да се моли.
Когато човек престане да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той е мъртъв. Това е смъртта. Нали някой път вие чувствате вашата слабост? Налегне ви някаква тъга, мрак, тъмнота, не искате да се молите. В човека има нещо, което не иска да се моли.
Разгневи се, не иска да се моли.
Той се гневи на Бога и не иска да се моли. И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли. Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син.
към беседата >>
И тогава ти си се отклонил.
Харесва му се един - това е погрешно. Щом помислиш, че един е по-добър, а друг - по-лош, ти си направил погрешка. Щом ти мислиш, че един е по-добър, ти си вече съблазнен, ти го държиш по-дълбоко в себе си. Всички хора са еднакво добри, но всички не са проявени еднакво. Щом мислиш, че един е по-добър от друг, тогава ти едного ще възлюбиш, а другиго ще намразиш.
И тогава ти си се отклонил.
Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш. Как трябва да го обичаш? Ако е жаден, дай му една чаша вода. Ако е гладен, дай му едно парче хляб. Ако иска да чете, дай му една брошура.
към беседата >>
Добре му е при бащата.
Вие седите и мислите за онзи свят, за рая. И както мислите, ето какво е вашето положение. Искам да ви кажа каква е мисълта ви. Вие сами си препятствате на мисълта. Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си.
Добре му е при бащата.
Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне. Той иска да предприеме нещо ново. Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая.
към беседата >>
Той се гневи на Бога и не иска да се моли.
Това е смъртта. Нали някой път вие чувствате вашата слабост? Налегне ви някаква тъга, мрак, тъмнота, не искате да се молите. В човека има нещо, което не иска да се моли. Разгневи се, не иска да се моли.
Той се гневи на Бога и не иска да се моли.
И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли. Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение.
към беседата >>
Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш.
Щом помислиш, че един е по-добър, а друг - по-лош, ти си направил погрешка. Щом ти мислиш, че един е по-добър, ти си вече съблазнен, ти го държиш по-дълбоко в себе си. Всички хора са еднакво добри, но всички не са проявени еднакво. Щом мислиш, че един е по-добър от друг, тогава ти едного ще възлюбиш, а другиго ще намразиш. И тогава ти си се отклонил.
Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш.
Как трябва да го обичаш? Ако е жаден, дай му една чаша вода. Ако е гладен, дай му едно парче хляб. Ако иска да чете, дай му една брошура. Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща.
към беседата >>
Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне.
И както мислите, ето какво е вашето положение. Искам да ви кажа каква е мисълта ви. Вие сами си препятствате на мисълта. Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си. Добре му е при бащата.
Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне.
Той иска да предприеме нещо ново. Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад.
към беседата >>
И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли.
Нали някой път вие чувствате вашата слабост? Налегне ви някаква тъга, мрак, тъмнота, не искате да се молите. В човека има нещо, което не иска да се моли. Разгневи се, не иска да се моли. Той се гневи на Бога и не иска да се моли.
И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли.
Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага.
към беседата >>
Как трябва да го обичаш?
Щом ти мислиш, че един е по-добър, ти си вече съблазнен, ти го държиш по-дълбоко в себе си. Всички хора са еднакво добри, но всички не са проявени еднакво. Щом мислиш, че един е по-добър от друг, тогава ти едного ще възлюбиш, а другиго ще намразиш. И тогава ти си се отклонил. Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш.
Как трябва да го обичаш?
Ако е жаден, дай му една чаша вода. Ако е гладен, дай му едно парче хляб. Ако иска да чете, дай му една брошура. Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща. Ако няма шапка, дай му.
към беседата >>
Той иска да предприеме нещо ново.
Искам да ви кажа каква е мисълта ви. Вие сами си препятствате на мисълта. Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си. Добре му е при бащата. Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне.
Той иска да предприеме нещо ново.
Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката?
към беседата >>
Кому се гневиш сега?
Налегне ви някаква тъга, мрак, тъмнота, не искате да се молите. В човека има нещо, което не иска да се моли. Разгневи се, не иска да се моли. Той се гневи на Бога и не иска да се моли. И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли.
Кому се гневиш сега?
Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си.
към беседата >>
Ако е жаден, дай му една чаша вода.
Всички хора са еднакво добри, но всички не са проявени еднакво. Щом мислиш, че един е по-добър от друг, тогава ти едного ще възлюбиш, а другиго ще намразиш. И тогава ти си се отклонил. Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш. Как трябва да го обичаш?
Ако е жаден, дай му една чаша вода.
Ако е гладен, дай му едно парче хляб. Ако иска да чете, дай му една брошура. Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща. Ако няма шапка, дай му. Ако няма риза, дай му.
към беседата >>
Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство?
Вие сами си препятствате на мисълта. Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си. Добре му е при бащата. Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне. Той иска да предприеме нещо ново.
Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство?
Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа.
към беседата >>
Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така.
В човека има нещо, което не иска да се моли. Разгневи се, не иска да се моли. Той се гневи на Бога и не иска да се моли. И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли. Кому се гневиш сега?
Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така.
Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си. Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него.
към беседата >>
Ако е гладен, дай му едно парче хляб.
Щом мислиш, че един е по-добър от друг, тогава ти едного ще възлюбиш, а другиго ще намразиш. И тогава ти си се отклонил. Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш. Как трябва да го обичаш? Ако е жаден, дай му една чаша вода.
Ако е гладен, дай му едно парче хляб.
Ако иска да чете, дай му една брошура. Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща. Ако няма шапка, дай му. Ако няма риза, дай му. Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер.
към беседата >>
Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му?
Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си. Добре му е при бащата. Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне. Той иска да предприеме нещо ново. Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство?
Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му?
Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа.
към беседата >>
Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син.
Разгневи се, не иска да се моли. Той се гневи на Бога и не иска да се моли. И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли. Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така.
Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син.
Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си. Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него. Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него.
към беседата >>
Ако иска да чете, дай му една брошура.
И тогава ти си се отклонил. Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш. Как трябва да го обичаш? Ако е жаден, дай му една чаша вода. Ако е гладен, дай му едно парче хляб.
Ако иска да чете, дай му една брошура.
Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща. Ако няма шапка, дай му. Ако няма риза, дай му. Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер. Но само за една вечер.
към беседата >>
Сега и вие мислите така за рая.
Добре му е при бащата. Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне. Той иска да предприеме нещо ново. Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му?
Сега и вие мислите така за рая.
Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят.
към беседата >>
Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение.
Той се гневи на Бога и не иска да се моли. И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли. Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син.
Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение.
Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си. Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него. Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него. Има изключения обаче.
към беседата >>
Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща.
Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш. Как трябва да го обичаш? Ако е жаден, дай му една чаша вода. Ако е гладен, дай му едно парче хляб. Ако иска да чете, дай му една брошура.
Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща.
Ако няма шапка, дай му. Ако няма риза, дай му. Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер. Но само за една вечер. Няма защо да го осигуряваш за една година.
към беседата >>
Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад.
Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне. Той иска да предприеме нещо ново. Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая.
Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад.
Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш.
към беседата >>
Баща ти те налага.
И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли. Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение.
Баща ти те налага.
Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си. Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него. Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него. Има изключения обаче. Но общото правило е такова.
към беседата >>
Ако няма шапка, дай му.
Как трябва да го обичаш? Ако е жаден, дай му една чаша вода. Ако е гладен, дай му едно парче хляб. Ако иска да чете, дай му една брошура. Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща.
Ако няма шапка, дай му.
Ако няма риза, дай му. Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер. Но само за една вечер. Няма защо да го осигуряваш за една година. Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер.
към беседата >>
Каква ви е придобивката?
Той иска да предприеме нещо ново. Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад.
Каква ви е придобивката?
Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш.
към беседата >>
Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си.
Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага.
Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си.
Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него. Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него. Има изключения обаче. Но общото правило е такова. Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Ако няма риза, дай му.
Ако е жаден, дай му една чаша вода. Ако е гладен, дай му едно парче хляб. Ако иска да чете, дай му една брошура. Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща. Ако няма шапка, дай му.
Ако няма риза, дай му.
Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер. Но само за една вечер. Няма защо да го осигуряваш за една година. Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер. Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер.
към беседата >>
Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа.
Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката?
Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа.
Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи.
към беседата >>
Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него.
Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си.
Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него.
Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него. Има изключения обаче. Но общото правило е такова. Какво трябва да се прави? Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре.
към беседата >>
Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер.
Ако е гладен, дай му едно парче хляб. Ако иска да чете, дай му една брошура. Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща. Ако няма шапка, дай му. Ако няма риза, дай му.
Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер.
Но само за една вечер. Няма защо да го осигуряваш за една година. Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер. Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер. А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно.
към беседата >>
Не ни трябва празната кофа.
Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа.
Не ни трябва празната кофа.
Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение.
към беседата >>
Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него.
Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си. Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него.
Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него.
Има изключения обаче. Но общото правило е такова. Какво трябва да се прави? Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре. А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде.
към беседата >>
Но само за една вечер.
Ако иска да чете, дай му една брошура. Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща. Ако няма шапка, дай му. Ако няма риза, дай му. Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер.
Но само за една вечер.
Няма защо да го осигуряваш за една година. Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер. Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер. А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно. Някой постоянно седи в тебе и хлопа.
към беседата >>
Искате да отидете на онзи свят.
Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа.
Искате да отидете на онзи свят.
Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас.
към беседата >>
Има изключения обаче.
Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си. Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него. Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него.
Има изключения обаче.
Но общото правило е такова. Какво трябва да се прави? Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре. А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюблен й зашлевил две плесници.
към беседата >>
Няма защо да го осигуряваш за една година.
Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща. Ако няма шапка, дай му. Ако няма риза, дай му. Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер. Но само за една вечер.
Няма защо да го осигуряваш за една година.
Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер. Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер. А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно. Някой постоянно седи в тебе и хлопа. Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш.
към беседата >>
Ако си пълна кофа, ще отидеш.
Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят.
Ако си пълна кофа, ще отидеш.
Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме?
към беседата >>
Но общото правило е такова.
Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си. Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него. Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него. Има изключения обаче.
Но общото правило е такова.
Какво трябва да се прави? Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре. А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюблен й зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката.
към беседата >>
Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер.
Ако няма шапка, дай му. Ако няма риза, дай му. Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер. Но само за една вечер. Няма защо да го осигуряваш за една година.
Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер.
Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер. А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно. Някой постоянно седи в тебе и хлопа. Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш. Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава.
към беседата >>
Ако си празна кофа, няма да отидеш.
Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш.
Ако си празна кофа, няма да отидеш.
Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш.
към беседата >>
Какво трябва да се прави?
Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си. Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него. Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него. Има изключения обаче. Но общото правило е такова.
Какво трябва да се прави?
Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре. А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюблен й зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това?
към беседата >>
Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер.
Ако няма риза, дай му. Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер. Но само за една вечер. Няма защо да го осигуряваш за една година. Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер.
Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер.
А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно. Някой постоянно седи в тебе и хлопа. Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш. Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава.
към беседата >>
Там не се нуждаят от празни кофи.
Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш.
Там не се нуждаят от празни кофи.
Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш. Ето какво подразбирам аз.
към беседата >>
Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре.
Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него. Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него. Има изключения обаче. Но общото правило е такова. Какво трябва да се прави?
Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре.
А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюблен й зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече.
към беседата >>
А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно.
Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер. Но само за една вечер. Няма защо да го осигуряваш за една година. Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер. Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер.
А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно.
Някой постоянно седи в тебе и хлопа. Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш. Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава.
към беседата >>
Това е за разсъждение.
Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи.
Това е за разсъждение.
Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш. Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир.
към беседата >>
А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде.
Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него. Има изключения обаче. Но общото правило е такова. Какво трябва да се прави? Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре.
А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде.
Нейният възлюблен й зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката.
към беседата >>
Някой постоянно седи в тебе и хлопа.
Но само за една вечер. Няма защо да го осигуряваш за една година. Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер. Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер. А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно.
Някой постоянно седи в тебе и хлопа.
Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш. Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава.
към беседата >>
Това не се отнася лично до вас.
Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение.
Това не се отнася лично до вас.
Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш. Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение.
към беседата >>
Нейният възлюблен й зашлевил две плесници.
Има изключения обаче. Но общото правило е такова. Какво трябва да се прави? Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре. А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде.
Нейният възлюблен й зашлевил две плесници.
И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай?
към беседата >>
Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш.
Няма защо да го осигуряваш за една година. Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер. Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер. А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно. Някой постоянно седи в тебе и хлопа.
Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш.
Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава.
към беседата >>
Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме?
Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас.
Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме?
Пълна кофа си, но може да се изпразниш. Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил.
към беседата >>
И след това тя му целуне ръката.
Но общото правило е такова. Какво трябва да се прави? Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре. А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюблен й зашлевил две плесници.
И след това тя му целуне ръката.
Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница?
към беседата >>
Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава.
Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер. Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер. А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно. Някой постоянно седи в тебе и хлопа. Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш.
Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава.
към беседата >>
Пълна кофа си, но може да се изпразниш.
Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме?
Пълна кофа си, но може да се изпразниш.
Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота.
към беседата >>
Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това?
Какво трябва да се прави? Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре. А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюблен й зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката.
Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това?
Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така?
към беседата >>
Сега научете се да бъдете свободни.
Сега научете се да бъдете свободни.
И като пазите вашата свобода, пазете свободата и на другите хора. Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата свобода, и другите не могат да пазят свободата си. Никой не може да ви наложи свободата си.
към беседата >>
Ето какво подразбирам аз.
Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш.
Ето какво подразбирам аз.
Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна?
към беседата >>
Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече.
Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре. А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюблен й зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това?
Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече.
Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й?
към беседата >>
И като пазите вашата свобода, пазете свободата и на другите хора.
Сега научете се да бъдете свободни.
И като пазите вашата свобода, пазете свободата и на другите хора.
Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата свобода, и другите не могат да пазят свободата си. Никой не може да ви наложи свободата си.
към беседата >>
Вие сега сте щастливи, имате мир.
Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш. Ето какво подразбирам аз.
Вие сега сте щастливи, имате мир.
Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение.
към беседата >>
Тя му целува ръката.
А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюблен й зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече.
Тя му целува ръката.
Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й? Вие сте окултни ученици.
към беседата >>
Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата свобода, и другите не могат да пазят свободата си.
Сега научете се да бъдете свободни. И като пазите вашата свобода, пазете свободата и на другите хора.
Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата свобода, и другите не могат да пазят свободата си.
Никой не може да ви наложи свободата си.
към беседата >>
Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение.
Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш. Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир.
Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение.
Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва.
към беседата >>
Как бихте постъпили вие в такъв случай?
Нейният възлюблен й зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката.
Как бихте постъпили вие в такъв случай?
Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й? Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това?
към беседата >>
Никой не може да ви наложи свободата си.
Сега научете се да бъдете свободни. И като пазите вашата свобода, пазете свободата и на другите хора. Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата свобода, и другите не могат да пазят свободата си.
Никой не може да ви наложи свободата си.
към беседата >>
Онова, което си имал, си го изгубил.
Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш. Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение.
Онова, което си имал, си го изгубил.
Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария.
към беседата >>
Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница?
И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай?
Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница?
Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й? Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това? Кои бяха съображенията ви за това?
към беседата >>
Добре, кое остана неразбрано досега?
Добре, кое остана неразбрано досега?
От всичко казано, какво искате да знаете сега? ("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега? Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? Момчета ли имаш, или момичета?
към беседата >>
Не си доволен от живота.
Пълна кофа си, но може да се изпразниш. Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил.
Не си доволен от живота.
Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му.
към беседата >>
Има ли една сестра да е постъпила така?
Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница?
Има ли една сестра да е постъпила така?
Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й? Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това? Кои бяха съображенията ви за това? Сега какво може да се направи?
към беседата >>
От всичко казано, какво искате да знаете сега?
Добре, кое остана неразбрано досега?
От всичко казано, какво искате да знаете сега?
("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега? Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? Момчета ли имаш, или момичета? " Кой от какво се интересува?
към беседата >>
Питам: пълна кофа ли сте, или празна?
Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота.
Питам: пълна кофа ли сте, или празна?
Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234.
към беседата >>
Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й?
Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така?
Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й?
Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това? Кои бяха съображенията ви за това? Сега какво може да се направи? Аз съм за реалното.
към беседата >>
("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега?
Добре, кое остана неразбрано досега? От всичко казано, какво искате да знаете сега?
("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега?
Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? Момчета ли имаш, или момичета? " Кой от какво се интересува? Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета.
към беседата >>
Това е само за разяснение.
Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна?
Това е само за разяснение.
Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели?
към беседата >>
Вие сте окултни ученици.
Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й?
Вие сте окултни ученици.
Защо не сте направили това? Кои бяха съображенията ви за това? Сега какво може да се направи? Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент.
към беседата >>
Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си?
Добре, кое остана неразбрано досега? От всичко казано, какво искате да знаете сега? ("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега?
Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си?
Деца имаш ли? Момчета ли имаш, или момичета? " Кой от какво се интересува? Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета. Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си?
към беседата >>
Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва.
Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение.
Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва.
Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо?
към беседата >>
Защо не сте направили това?
Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й? Вие сте окултни ученици.
Защо не сте направили това?
Кои бяха съображенията ви за това? Сега какво може да се направи? Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще.
към беседата >>
Деца имаш ли?
Добре, кое остана неразбрано досега? От всичко казано, какво искате да знаете сега? ("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега? Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си?
Деца имаш ли?
Момчета ли имаш, или момичета? " Кой от какво се интересува? Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета. Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли?
към беседата >>
Вие играете на лотария.
Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва.
Вие играете на лотария.
Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо? Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш?
към беседата >>
Кои бяха съображенията ви за това?
Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й? Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това?
Кои бяха съображенията ви за това?
Сега какво може да се направи? Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега.
към беседата >>
Момчета ли имаш, или момичета?
Добре, кое остана неразбрано досега? От всичко казано, какво искате да знаете сега? ("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега? Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли?
Момчета ли имаш, или момичета?
" Кой от какво се интересува? Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета. Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? ", какво мисли той?
към беседата >>
Вие сте взели един билет и гледате номера му.
Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария.
Вие сте взели един билет и гледате номера му.
Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо? Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш? Не можеш да печелиш.
към беседата >>
Сега какво може да се направи?
Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й? Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това? Кои бяха съображенията ви за това?
Сега какво може да се направи?
Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона.
към беседата >>
" Кой от какво се интересува?
От всичко казано, какво искате да знаете сега? ("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега? Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? Момчета ли имаш, или момичета?
" Кой от какво се интересува?
Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета. Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? ", какво мисли той? И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин.
към беседата >>
Номерът е 1234.
Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му.
Номерът е 1234.
Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо? Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш? Не можеш да печелиш. Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш.
към беседата >>
Аз съм за реалното.
Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й? Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това? Кои бяха съображенията ви за това? Сега какво може да се направи?
Аз съм за реалното.
Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре.
към беседата >>
Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета.
("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега? Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? Момчета ли имаш, или момичета? " Кой от какво се интересува?
Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета.
Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? ", какво мисли той? И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин. Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си.
към беседата >>
Питам сега, този билет 1234 може ли да печели?
Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234.
Питам сега, този билет 1234 може ли да печели?
Този билет не може нищо да спечели. Защо? Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш? Не можеш да печелиш. Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш. Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си.
към беседата >>
Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент.
Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това? Кои бяха съображенията ви за това? Сега какво може да се направи? Аз съм за реалното.
Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент.
За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката.
към беседата >>
Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си?
Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? Момчета ли имаш, или момичета? " Кой от какво се интересува? Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета.
Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си?
Деца имаш ли? ", какво мисли той? И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин. Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си. Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря?
към беседата >>
Този билет не може нищо да спечели. Защо?
Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели?
Този билет не може нищо да спечели. Защо?
Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш? Не можеш да печелиш. Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш. Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си. Щом почнете да печелите, ще стане едно различие.
към беседата >>
За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще.
Защо не сте направили това? Кои бяха съображенията ви за това? Сега какво може да се направи? Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент.
За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще.
Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца.
към беседата >>
Деца имаш ли?
Деца имаш ли? Момчета ли имаш, или момичета? " Кой от какво се интересува? Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета. Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си?
Деца имаш ли?
", какво мисли той? И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин. Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си. Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря? Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча.
към беседата >>
Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш?
Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо?
Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш?
Не можеш да печелиш. Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш. Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си. Щом почнете да печелите, ще стане едно различие. Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее.
към беседата >>
Сега, сега.
Кои бяха съображенията ви за това? Сега какво може да се направи? Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще.
Сега, сега.
Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст.
към беседата >>
", какво мисли той?
Момчета ли имаш, или момичета? " Кой от какво се интересува? Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета. Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли?
", какво мисли той?
И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин. Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си. Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря? Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча. Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката?
към беседата >>
Не можеш да печелиш.
Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо? Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш?
Не можеш да печелиш.
Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш. Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си. Щом почнете да печелите, ще стане едно различие. Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее. И тогава съществуващите отношения ще се развалят.
към беседата >>
Значи тази жена е разбрала закона.
Сега какво може да се направи? Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега.
Значи тази жена е разбрала закона.
Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст.
към беседата >>
И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин.
" Кой от какво се интересува? Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета. Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? ", какво мисли той?
И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин.
Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си. Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря? Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча. Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката? Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате?
към беседата >>
Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш.
Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо? Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш? Не можеш да печелиш.
Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш.
Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си. Щом почнете да печелите, ще стане едно различие. Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее. И тогава съществуващите отношения ще се развалят. В дома не може да има печалба.
към беседата >>
Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре.
Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона.
Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре.
Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст.
към беседата >>
Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си.
Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета. Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? ", какво мисли той? И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин.
Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си.
Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря? Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча. Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката? Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате? Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите.
към беседата >>
Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си.
Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо? Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш? Не можеш да печелиш. Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш.
Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си.
Щом почнете да печелите, ще стане едно различие. Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее. И тогава съществуващите отношения ще се развалят. В дома не може да има печалба. После, в дома не може да има ядене и пиене.
към беседата >>
Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката.
Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре.
Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката.
Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо.
към беседата >>
Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря?
Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? ", какво мисли той? И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин. Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си.
Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря?
Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча. Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката? Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате? Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите. Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови.
към беседата >>
Щом почнете да печелите, ще стане едно различие.
Този билет не може нищо да спечели. Защо? Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш? Не можеш да печелиш. Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш. Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си.
Щом почнете да печелите, ще стане едно различие.
Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее. И тогава съществуващите отношения ще се развалят. В дома не може да има печалба. После, в дома не може да има ядене и пиене. Какво ще ядете?
към беседата >>
Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца.
За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката.
Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца.
Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо. По този начин той проповядва.
към беседата >>
Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча.
Деца имаш ли? ", какво мисли той? И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин. Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си. Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря?
Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча.
Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката? Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате? Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите. Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови. Обновяване трябва.
към беседата >>
Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее.
Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш? Не можеш да печелиш. Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш. Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си. Щом почнете да печелите, ще стане едно различие.
Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее.
И тогава съществуващите отношения ще се развалят. В дома не може да има печалба. После, в дома не може да има ядене и пиене. Какво ще ядете? Вие един друг не можете да се ядете.
към беседата >>
Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст.
Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца.
Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст.
Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо. По този начин той проповядва. Двете плесници, това е написаното писмо.
към беседата >>
Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката?
", какво мисли той? И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин. Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си. Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря? Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча.
Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката?
Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате? Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите. Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови. Обновяване трябва. Не подмладяване, а обнова.
към беседата >>
И тогава съществуващите отношения ще се развалят.
Не можеш да печелиш. Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш. Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си. Щом почнете да печелите, ще стане едно различие. Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее.
И тогава съществуващите отношения ще се развалят.
В дома не може да има печалба. После, в дома не може да има ядене и пиене. Какво ще ядете? Вие един друг не можете да се ядете. И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш.
към беседата >>
Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст.
Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст.
Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст.
А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо. По този начин той проповядва. Двете плесници, това е написаното писмо. По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници.
към беседата >>
Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате?
И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин. Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си. Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря? Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча. Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката?
Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате?
Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите. Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови. Обновяване трябва. Не подмладяване, а обнова. Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново.
към беседата >>
В дома не може да има печалба.
Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш. Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си. Щом почнете да печелите, ще стане едно различие. Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее. И тогава съществуващите отношения ще се развалят.
В дома не може да има печалба.
После, в дома не може да има ядене и пиене. Какво ще ядете? Вие един друг не можете да се ядете. И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш. Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш.
към беседата >>
А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст.
Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст.
А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст.
С другата плесница той й предава същото нещо. По този начин той проповядва. Двете плесници, това е написаното писмо. По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници. Сега някой от вас може ли да целуне ръка на онзи, който му удари две плесници?
към беседата >>
Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите.
Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си. Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря? Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча. Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката? Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате?
Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите.
Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови. Обновяване трябва. Не подмладяване, а обнова. Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново. Но човек трябва да разреши този въпрос.
към беседата >>
После, в дома не може да има ядене и пиене.
Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си. Щом почнете да печелите, ще стане едно различие. Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее. И тогава съществуващите отношения ще се развалят. В дома не може да има печалба.
После, в дома не може да има ядене и пиене.
Какво ще ядете? Вие един друг не можете да се ядете. И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш. Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш. Сега това е за онези от вас, които можете да мислите.
към беседата >>
С другата плесница той й предава същото нещо.
Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст.
С другата плесница той й предава същото нещо.
По този начин той проповядва. Двете плесници, това е написаното писмо. По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници. Сега някой от вас може ли да целуне ръка на онзи, който му удари две плесници?
към беседата >>
Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови.
Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря? Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча. Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката? Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате? Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите.
Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови.
Обновяване трябва. Не подмладяване, а обнова. Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново. Но човек трябва да разреши този въпрос. Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие?
към беседата >>
Какво ще ядете?
Щом почнете да печелите, ще стане едно различие. Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее. И тогава съществуващите отношения ще се развалят. В дома не може да има печалба. После, в дома не може да има ядене и пиене.
Какво ще ядете?
Вие един друг не можете да се ядете. И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш. Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш. Сега това е за онези от вас, които можете да мислите. Има някои от вас, които са още деца.
към беседата >>
По този начин той проповядва.
Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо.
По този начин той проповядва.
Двете плесници, това е написаното писмо. По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници. Сега някой от вас може ли да целуне ръка на онзи, който му удари две плесници?
към беседата >>
Обновяване трябва.
Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча. Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката? Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате? Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите. Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови.
Обновяване трябва.
Не подмладяване, а обнова. Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново. Но човек трябва да разреши този въпрос. Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие? Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа?
към беседата >>
Вие един друг не можете да се ядете.
Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее. И тогава съществуващите отношения ще се развалят. В дома не може да има печалба. После, в дома не може да има ядене и пиене. Какво ще ядете?
Вие един друг не можете да се ядете.
И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш. Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш. Сега това е за онези от вас, които можете да мислите. Има някои от вас, които са още деца. И не е потребно да мислите като възрастния.
към беседата >>
Двете плесници, това е написаното писмо.
Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо. По този начин той проповядва.
Двете плесници, това е написаното писмо.
По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници. Сега някой от вас може ли да целуне ръка на онзи, който му удари две плесници?
към беседата >>
Не подмладяване, а обнова.
Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката? Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате? Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите. Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови. Обновяване трябва.
Не подмладяване, а обнова.
Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново. Но човек трябва да разреши този въпрос. Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие? Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа? И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита?
към беседата >>
И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш.
И тогава съществуващите отношения ще се развалят. В дома не може да има печалба. После, в дома не може да има ядене и пиене. Какво ще ядете? Вие един друг не можете да се ядете.
И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш.
Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш. Сега това е за онези от вас, които можете да мислите. Има някои от вас, които са още деца. И не е потребно да мислите като възрастния. Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария.
към беседата >>
По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници.
Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо. По този начин той проповядва. Двете плесници, това е написаното писмо.
По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници.
Сега някой от вас може ли да целуне ръка на онзи, който му удари две плесници?
към беседата >>
Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново.
Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате? Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите. Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови. Обновяване трябва. Не подмладяване, а обнова.
Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново.
Но човек трябва да разреши този въпрос. Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие? Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа? И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита? Тя ще го пита: „Женен ли си, или не?
към беседата >>
Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш.
В дома не може да има печалба. После, в дома не може да има ядене и пиене. Какво ще ядете? Вие един друг не можете да се ядете. И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш.
Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш.
Сега това е за онези от вас, които можете да мислите. Има някои от вас, които са още деца. И не е потребно да мислите като възрастния. Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария. Старият не трябва да мисли като младия.
към беседата >>
Сега някой от вас може ли да целуне ръка на онзи, който му удари две плесници?
А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо. По този начин той проповядва. Двете плесници, това е написаното писмо. По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници.
Сега някой от вас може ли да целуне ръка на онзи, който му удари две плесници?
към беседата >>
Но човек трябва да разреши този въпрос.
Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите. Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови. Обновяване трябва. Не подмладяване, а обнова. Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново.
Но човек трябва да разреши този въпрос.
Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие? Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа? И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита? Тя ще го пита: „Женен ли си, или не? " Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена?
към беседата >>
Сега това е за онези от вас, които можете да мислите.
После, в дома не може да има ядене и пиене. Какво ще ядете? Вие един друг не можете да се ядете. И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш. Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш.
Сега това е за онези от вас, които можете да мислите.
Има някои от вас, които са още деца. И не е потребно да мислите като възрастния. Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария. Старият не трябва да мисли като младия. За какво трябва да мисли старият сега?
към беседата >>
Такъв няма нито един.
Такъв няма нито един.
Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали. Много съжалявам, че не са ви разбрали. Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне? Ами някой брат? С това, което казвам, не ви засягам.
към беседата >>
Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие?
Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови. Обновяване трябва. Не подмладяване, а обнова. Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново. Но човек трябва да разреши този въпрос.
Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие?
Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа? И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита? Тя ще го пита: „Женен ли си, или не? " Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена? ", какви ще бъдат впечатленията на този странник?
към беседата >>
Има някои от вас, които са още деца.
Какво ще ядете? Вие един друг не можете да се ядете. И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш. Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш. Сега това е за онези от вас, които можете да мислите.
Има някои от вас, които са още деца.
И не е потребно да мислите като възрастния. Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария. Старият не трябва да мисли като младия. За какво трябва да мисли старият сега? За старините си ли?
към беседата >>
Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали.
Такъв няма нито един.
Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали.
Много съжалявам, че не са ви разбрали. Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне? Ами някой брат? С това, което казвам, не ви засягам. Знанието, което имате, дръжте за себе си.
към беседата >>
Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа?
Обновяване трябва. Не подмладяване, а обнова. Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново. Но човек трябва да разреши този въпрос. Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие?
Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа?
И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита? Тя ще го пита: „Женен ли си, или не? " Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена? ", какви ще бъдат впечатленията на този странник? Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си.
към беседата >>
И не е потребно да мислите като възрастния.
Вие един друг не можете да се ядете. И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш. Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш. Сега това е за онези от вас, които можете да мислите. Има някои от вас, които са още деца.
И не е потребно да мислите като възрастния.
Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария. Старият не трябва да мисли като младия. За какво трябва да мисли старият сега? За старините си ли? Право ли е да мисли за старините си?
към беседата >>
Много съжалявам, че не са ви разбрали.
Такъв няма нито един. Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали.
Много съжалявам, че не са ви разбрали.
Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне? Ами някой брат? С това, което казвам, не ви засягам. Знанието, което имате, дръжте за себе си. Аз не засягам старите роли, които сте играли.
към беседата >>
И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита?
Не подмладяване, а обнова. Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново. Но човек трябва да разреши този въпрос. Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие? Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа?
И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита?
Тя ще го пита: „Женен ли си, или не? " Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена? ", какви ще бъдат впечатленията на този странник? Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си. А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него.
към беседата >>
Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария.
И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш. Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш. Сега това е за онези от вас, които можете да мислите. Има някои от вас, които са още деца. И не е потребно да мислите като възрастния.
Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария.
Старият не трябва да мисли като младия. За какво трябва да мисли старият сега? За старините си ли? Право ли е да мисли за старините си? За какво трябва да мисли младият?
към беседата >>
Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне?
Такъв няма нито един. Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали. Много съжалявам, че не са ви разбрали.
Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне?
Ами някой брат? С това, което казвам, не ви засягам. Знанието, което имате, дръжте за себе си. Аз не засягам старите роли, които сте играли. За мене сегашното е важно.
към беседата >>
Тя ще го пита: „Женен ли си, или не?
Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново. Но човек трябва да разреши този въпрос. Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие? Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа? И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита?
Тя ще го пита: „Женен ли си, или не?
" Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена? ", какви ще бъдат впечатленията на този странник? Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си. А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него. Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена?
към беседата >>
Старият не трябва да мисли като младия.
Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш. Сега това е за онези от вас, които можете да мислите. Има някои от вас, които са още деца. И не е потребно да мислите като възрастния. Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария.
Старият не трябва да мисли като младия.
За какво трябва да мисли старият сега? За старините си ли? Право ли е да мисли за старините си? За какво трябва да мисли младият? За младините си ли?
към беседата >>
Ами някой брат?
Такъв няма нито един. Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали. Много съжалявам, че не са ви разбрали. Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне?
Ами някой брат?
С това, което казвам, не ви засягам. Знанието, което имате, дръжте за себе си. Аз не засягам старите роли, които сте играли. За мене сегашното е важно. Аз се интересувам от новите роли, които ще играете.
към беседата >>
" Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена?
Но човек трябва да разреши този въпрос. Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие? Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа? И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита? Тя ще го пита: „Женен ли си, или не?
" Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена?
", какви ще бъдат впечатленията на този странник? Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си. А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него. Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена? " Той има право да иска това.
към беседата >>
За какво трябва да мисли старият сега?
Сега това е за онези от вас, които можете да мислите. Има някои от вас, които са още деца. И не е потребно да мислите като възрастния. Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария. Старият не трябва да мисли като младия.
За какво трябва да мисли старият сега?
За старините си ли? Право ли е да мисли за старините си? За какво трябва да мисли младият? За младините си ли? Старият не трябва да мисли за старините си, и младият не трябва да мисли за младините си.
към беседата >>
С това, което казвам, не ви засягам.
Такъв няма нито един. Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали. Много съжалявам, че не са ви разбрали. Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне? Ами някой брат?
С това, което казвам, не ви засягам.
Знанието, което имате, дръжте за себе си. Аз не засягам старите роли, които сте играли. За мене сегашното е важно. Аз се интересувам от новите роли, които ще играете. Как сте играли, не ме интересува.
към беседата >>
", какви ще бъдат впечатленията на този странник?
Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие? Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа? И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита? Тя ще го пита: „Женен ли си, или не? " Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена?
", какви ще бъдат впечатленията на този странник?
Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си. А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него. Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена? " Той има право да иска това. „Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата.
към беседата >>
За старините си ли?
Има някои от вас, които са още деца. И не е потребно да мислите като възрастния. Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария. Старият не трябва да мисли като младия. За какво трябва да мисли старият сега?
За старините си ли?
Право ли е да мисли за старините си? За какво трябва да мисли младият? За младините си ли? Старият не трябва да мисли за старините си, и младият не трябва да мисли за младините си.
към беседата >>
Знанието, което имате, дръжте за себе си.
Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали. Много съжалявам, че не са ви разбрали. Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне? Ами някой брат? С това, което казвам, не ви засягам.
Знанието, което имате, дръжте за себе си.
Аз не засягам старите роли, които сте играли. За мене сегашното е важно. Аз се интересувам от новите роли, които ще играете. Как сте играли, не ме интересува. Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали.
към беседата >>
Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си.
Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа? И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита? Тя ще го пита: „Женен ли си, или не? " Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена? ", какви ще бъдат впечатленията на този странник?
Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си.
А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него. Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена? " Той има право да иска това. „Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата. Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми.
към беседата >>
Право ли е да мисли за старините си?
И не е потребно да мислите като възрастния. Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария. Старият не трябва да мисли като младия. За какво трябва да мисли старият сега? За старините си ли?
Право ли е да мисли за старините си?
За какво трябва да мисли младият? За младините си ли? Старият не трябва да мисли за старините си, и младият не трябва да мисли за младините си.
към беседата >>
Аз не засягам старите роли, които сте играли.
Много съжалявам, че не са ви разбрали. Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне? Ами някой брат? С това, което казвам, не ви засягам. Знанието, което имате, дръжте за себе си.
Аз не засягам старите роли, които сте играли.
За мене сегашното е важно. Аз се интересувам от новите роли, които ще играете. Как сте играли, не ме интересува. Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали. Хубаво, миналото е отлично.
към беседата >>
А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него.
И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита? Тя ще го пита: „Женен ли си, или не? " Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена? ", какви ще бъдат впечатленията на този странник? Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си.
А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него.
Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена? " Той има право да иска това. „Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата. Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми. И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане?
към беседата >>
За какво трябва да мисли младият?
Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария. Старият не трябва да мисли като младия. За какво трябва да мисли старият сега? За старините си ли? Право ли е да мисли за старините си?
За какво трябва да мисли младият?
За младините си ли? Старият не трябва да мисли за старините си, и младият не трябва да мисли за младините си.
към беседата >>
За мене сегашното е важно.
Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне? Ами някой брат? С това, което казвам, не ви засягам. Знанието, което имате, дръжте за себе си. Аз не засягам старите роли, които сте играли.
За мене сегашното е важно.
Аз се интересувам от новите роли, които ще играете. Как сте играли, не ме интересува. Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали. Хубаво, миналото е отлично. Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо.
към беседата >>
Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена?
Тя ще го пита: „Женен ли си, или не? " Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена? ", какви ще бъдат впечатленията на този странник? Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си. А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него.
Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена?
" Той има право да иска това. „Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата. Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми. И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане? Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си?
към беседата >>
За младините си ли?
Старият не трябва да мисли като младия. За какво трябва да мисли старият сега? За старините си ли? Право ли е да мисли за старините си? За какво трябва да мисли младият?
За младините си ли?
Старият не трябва да мисли за старините си, и младият не трябва да мисли за младините си.
към беседата >>
Аз се интересувам от новите роли, които ще играете.
Ами някой брат? С това, което казвам, не ви засягам. Знанието, което имате, дръжте за себе си. Аз не засягам старите роли, които сте играли. За мене сегашното е важно.
Аз се интересувам от новите роли, които ще играете.
Как сте играли, не ме интересува. Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали. Хубаво, миналото е отлично. Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо. Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете.
към беседата >>
" Той има право да иска това.
" Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена? ", какви ще бъдат впечатленията на този странник? Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си. А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него. Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена?
" Той има право да иска това.
„Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата. Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми. И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане? Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си? " И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си?
към беседата >>
Старият не трябва да мисли за старините си, и младият не трябва да мисли за младините си.
За какво трябва да мисли старият сега? За старините си ли? Право ли е да мисли за старините си? За какво трябва да мисли младият? За младините си ли?
Старият не трябва да мисли за старините си, и младият не трябва да мисли за младините си.
към беседата >>
Как сте играли, не ме интересува.
С това, което казвам, не ви засягам. Знанието, което имате, дръжте за себе си. Аз не засягам старите роли, които сте играли. За мене сегашното е важно. Аз се интересувам от новите роли, които ще играете.
Как сте играли, не ме интересува.
Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали. Хубаво, миналото е отлично. Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо. Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете. Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота?
към беседата >>
„Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата.
", какви ще бъдат впечатленията на този странник? Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си. А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него. Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена? " Той има право да иска това.
„Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата.
Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми. И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане? Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си? " И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си? " Какви ще бъдат последствията?
към беседата >>
Сега да ви дам един ребус.
Сега да ви дам един ребус.
Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила. Какво трябва да правите? Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете. Защото това, което е гнило, то трябва да се посее. Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме.
към беседата >>
Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали.
Знанието, което имате, дръжте за себе си. Аз не засягам старите роли, които сте играли. За мене сегашното е важно. Аз се интересувам от новите роли, които ще играете. Как сте играли, не ме интересува.
Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали.
Хубаво, миналото е отлично. Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо. Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете. Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота? Всякога трябва да изберете една роля, която друг не е избрал.
към беседата >>
Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми.
Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си. А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него. Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена? " Той има право да иска това. „Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата.
Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми.
И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане? Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си? " И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си? " Какви ще бъдат последствията? Жената като пита, тя я сравнява със себе си.
към беседата >>
Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила.
Сега да ви дам един ребус.
Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила.
Какво трябва да правите? Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете. Защото това, което е гнило, то трябва да се посее. Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме. Това, което гние, то не се яде.
към беседата >>
Хубаво, миналото е отлично.
Аз не засягам старите роли, които сте играли. За мене сегашното е важно. Аз се интересувам от новите роли, които ще играете. Как сте играли, не ме интересува. Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали.
Хубаво, миналото е отлично.
Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо. Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете. Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота? Всякога трябва да изберете една роля, която друг не е избрал. И тогава ще се намерите в трудно положение.
към беседата >>
И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане?
А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него. Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена? " Той има право да иска това. „Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата. Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми.
И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане?
Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си? " И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си? " Какви ще бъдат последствията? Жената като пита, тя я сравнява със себе си. Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате?
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Сега да ви дам един ребус. Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила.
Какво трябва да правите?
Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете. Защото това, което е гнило, то трябва да се посее. Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме. Това, което гние, то не се яде. То се посява.
към беседата >>
Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо.
За мене сегашното е важно. Аз се интересувам от новите роли, които ще играете. Как сте играли, не ме интересува. Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали. Хубаво, миналото е отлично.
Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо.
Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете. Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота? Всякога трябва да изберете една роля, която друг не е избрал. И тогава ще се намерите в трудно положение.
към беседата >>
Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си?
Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена? " Той има право да иска това. „Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата. Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми. И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане?
Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си?
" И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си? " Какви ще бъдат последствията? Жената като пита, тя я сравнява със себе си. Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате? Вие знаете сега.
към беседата >>
Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете.
Сега да ви дам един ребус. Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила. Какво трябва да правите?
Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете.
Защото това, което е гнило, то трябва да се посее. Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме. Това, което гние, то не се яде. То се посява. И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите.
към беседата >>
Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете.
Аз се интересувам от новите роли, които ще играете. Как сте играли, не ме интересува. Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали. Хубаво, миналото е отлично. Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо.
Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете.
Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота? Всякога трябва да изберете една роля, която друг не е избрал. И тогава ще се намерите в трудно положение.
към беседата >>
" И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си?
" Той има право да иска това. „Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата. Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми. И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане? Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си?
" И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си?
" Какви ще бъдат последствията? Жената като пита, тя я сравнява със себе си. Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате? Вие знаете сега. Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища.
към беседата >>
Защото това, което е гнило, то трябва да се посее.
Сега да ви дам един ребус. Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила. Какво трябва да правите? Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете.
Защото това, което е гнило, то трябва да се посее.
Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме. Това, което гние, то не се яде. То се посява. И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите. А пък вие тогава именно си почивате.
към беседата >>
Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота?
Как сте играли, не ме интересува. Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали. Хубаво, миналото е отлично. Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо. Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете.
Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота?
Всякога трябва да изберете една роля, която друг не е избрал. И тогава ще се намерите в трудно положение.
към беседата >>
" Какви ще бъдат последствията?
„Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата. Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми. И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане? Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си? " И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си?
" Какви ще бъдат последствията?
Жената като пита, тя я сравнява със себе си. Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате? Вие знаете сега. Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята.
към беседата >>
Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме.
Сега да ви дам един ребус. Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила. Какво трябва да правите? Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете. Защото това, което е гнило, то трябва да се посее.
Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме.
Това, което гние, то не се яде. То се посява. И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите. А пък вие тогава именно си почивате. Не е време за почивка във време на страдания.
към беседата >>
Всякога трябва да изберете една роля, която друг не е избрал.
Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали. Хубаво, миналото е отлично. Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо. Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете. Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота?
Всякога трябва да изберете една роля, която друг не е избрал.
И тогава ще се намерите в трудно положение.
към беседата >>
Жената като пита, тя я сравнява със себе си.
Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми. И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане? Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си? " И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си? " Какви ще бъдат последствията?
Жената като пита, тя я сравнява със себе си.
Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате? Вие знаете сега. Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища.
към беседата >>
Това, което гние, то не се яде.
Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила. Какво трябва да правите? Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете. Защото това, което е гнило, то трябва да се посее. Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме.
Това, което гние, то не се яде.
То се посява. И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите. А пък вие тогава именно си почивате. Не е време за почивка във време на страдания. Ще работиш.
към беседата >>
И тогава ще се намерите в трудно положение.
Хубаво, миналото е отлично. Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо. Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете. Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота? Всякога трябва да изберете една роля, която друг не е избрал.
И тогава ще се намерите в трудно положение.
към беседата >>
Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате?
И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане? Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си? " И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си? " Какви ще бъдат последствията? Жената като пита, тя я сравнява със себе си.
Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате?
Вие знаете сега. Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път.
към беседата >>
То се посява.
Какво трябва да правите? Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете. Защото това, което е гнило, то трябва да се посее. Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме. Това, което гние, то не се яде.
То се посява.
И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите. А пък вие тогава именно си почивате. Не е време за почивка във време на страдания. Ще работиш. Че това е вярно.
към беседата >>
Едно време Господ искал да уреди света и затова изпратил един ангел да носи на хората Божиите благословения.
Едно време Господ искал да уреди света и затова изпратил един ангел да носи на хората Божиите благословения.
Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота. Той искал да знае кои са причините за това. На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво? На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили.
към беседата >>
Вие знаете сега.
Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си? " И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си? " Какви ще бъдат последствията? Жената като пита, тя я сравнява със себе си. Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате?
Вие знаете сега.
Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога.
към беседата >>
И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите.
Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете. Защото това, което е гнило, то трябва да се посее. Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме. Това, което гние, то не се яде. То се посява.
И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите.
А пък вие тогава именно си почивате. Не е време за почивка във време на страдания. Ще работиш. Че това е вярно. Онзи болният човек само може да си почива.
към беседата >>
Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота.
Едно време Господ искал да уреди света и затова изпратил един ангел да носи на хората Божиите благословения.
Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота.
Той искал да знае кои са причините за това. На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво? На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел.
към беседата >>
Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища.
" И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си? " Какви ще бъдат последствията? Жената като пита, тя я сравнява със себе си. Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате? Вие знаете сега.
Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища.
Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро.
към беседата >>
А пък вие тогава именно си почивате.
Защото това, което е гнило, то трябва да се посее. Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме. Това, което гние, то не се яде. То се посява. И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите.
А пък вие тогава именно си почивате.
Не е време за почивка във време на страдания. Ще работиш. Че това е вярно. Онзи болният човек само може да си почива. Турят го на легло да си почива.
към беседата >>
Той искал да знае кои са причините за това.
Едно време Господ искал да уреди света и затова изпратил един ангел да носи на хората Божиите благословения. Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота.
Той искал да знае кои са причините за това.
На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво? На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел.
към беседата >>
Вие сте в едно училище на земята.
" Какви ще бъдат последствията? Жената като пита, тя я сравнява със себе си. Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате? Вие знаете сега. Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища.
Вие сте в едно училище на земята.
Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло.
към беседата >>
Не е време за почивка във време на страдания.
Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме. Това, което гние, то не се яде. То се посява. И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите. А пък вие тогава именно си почивате.
Не е време за почивка във време на страдания.
Ще работиш. Че това е вярно. Онзи болният човек само може да си почива. Турят го на легло да си почива. Какво ще почива?
към беседата >>
На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво?
Едно време Господ искал да уреди света и затова изпратил един ангел да носи на хората Божиите благословения. Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота. Той искал да знае кои са причините за това.
На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво?
На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения?
към беседата >>
Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища.
Жената като пита, тя я сравнява със себе си. Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате? Вие знаете сега. Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята.
Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища.
Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата.
към беседата >>
Ще работиш.
Това, което гние, то не се яде. То се посява. И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите. А пък вие тогава именно си почивате. Не е време за почивка във време на страдания.
Ще работиш.
Че това е вярно. Онзи болният човек само може да си почива. Турят го на легло да си почива. Какво ще почива? Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее.
към беседата >>
На небето ангелът нямал изкушения.
Едно време Господ искал да уреди света и затова изпратил един ангел да носи на хората Божиите благословения. Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота. Той искал да знае кои са причините за това. На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво?
На небето ангелът нямал изкушения.
Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения? " Ангелът отговорил, че само вярата останала.
към беседата >>
Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път.
Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате? Вие знаете сега. Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища.
Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път.
А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни.
към беседата >>
Че това е вярно.
То се посява. И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите. А пък вие тогава именно си почивате. Не е време за почивка във време на страдания. Ще работиш.
Че това е вярно.
Онзи болният човек само може да си почива. Турят го на легло да си почива. Какво ще почива? Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее. Казват: да турим този болен да почива.
към беседата >>
Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили.
Едно време Господ искал да уреди света и затова изпратил един ангел да носи на хората Божиите благословения. Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота. Той искал да знае кои са причините за това. На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво? На небето ангелът нямал изкушения.
Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили.
Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения? " Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено.
към беседата >>
А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога.
Вие знаете сега. Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път.
А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога.
Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта.
към беседата >>
Онзи болният човек само може да си почива.
И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите. А пък вие тогава именно си почивате. Не е време за почивка във време на страдания. Ще работиш. Че това е вярно.
Онзи болният човек само може да си почива.
Турят го на легло да си почива. Какво ще почива? Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее. Казват: да турим този болен да почива. Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят.
към беседата >>
Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел.
Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота. Той искал да знае кои са причините за това. На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво? На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили.
Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел.
Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения? " Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено. Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас?
към беседата >>
Доброто, което те упътва към Бога, е добро.
Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога.
Доброто, което те упътва към Бога, е добро.
И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието.
към беседата >>
Турят го на легло да си почива.
А пък вие тогава именно си почивате. Не е време за почивка във време на страдания. Ще работиш. Че това е вярно. Онзи болният човек само може да си почива.
Турят го на легло да си почива.
Какво ще почива? Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее. Казват: да турим този болен да почива. Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек?
към беседата >>
Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел.
Той искал да знае кои са причините за това. На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво? На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел.
Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел.
Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения? " Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено. Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас? " Казвам, само едно е останало - вярата.
към беседата >>
И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло.
Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро.
И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло.
Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто.
към беседата >>
Какво ще почива?
Не е време за почивка във време на страдания. Ще работиш. Че това е вярно. Онзи болният човек само може да си почива. Турят го на легло да си почива.
Какво ще почива?
Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее. Казват: да турим този болен да почива. Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение.
към беседата >>
Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения?
На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво? На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел.
Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения?
" Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено. Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас? " Казвам, само едно е останало - вярата. Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си.
към беседата >>
Но ти ще имаш два различни резултата.
Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло.
Но ти ще имаш два различни резултата.
При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда.
към беседата >>
Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее.
Ще работиш. Че това е вярно. Онзи болният човек само може да си почива. Турят го на легло да си почива. Какво ще почива?
Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее.
Казват: да турим този болен да почива. Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение. А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа.
към беседата >>
" Ангелът отговорил, че само вярата останала.
На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения?
" Ангелът отговорил, че само вярата останала.
Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено. Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас? " Казвам, само едно е останало - вярата. Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си. Ако вие сте изпратени да занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата си.
към беседата >>
При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни.
Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата.
При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни.
Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи.
към беседата >>
Казват: да турим този болен да почива.
Че това е вярно. Онзи болният човек само може да си почива. Турят го на легло да си почива. Какво ще почива? Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее.
Казват: да турим този болен да почива.
Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение. А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа. Това е едно ново разбиране.
към беседата >>
Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено.
Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения? " Ангелът отговорил, че само вярата останала.
Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено.
Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас? " Казвам, само едно е останало - вярата. Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си. Ако вие сте изпратени да занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата си.
към беседата >>
Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта.
А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни.
Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта.
В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори.
към беседата >>
Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят.
Онзи болният човек само може да си почива. Турят го на легло да си почива. Какво ще почива? Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее. Казват: да турим този болен да почива.
Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят.
Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение. А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа. Това е едно ново разбиране. Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка.
към беседата >>
Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас?
Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения? " Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено.
Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас?
" Казвам, само едно е останало - вярата. Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си. Ако вие сте изпратени да занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата си.
към беседата >>
В това е различието.
Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта.
В това е различието.
И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори. За чуждата жена аз не мога да говоря.
към беседата >>
Че какво ще се моли един развълнуван човек?
Турят го на легло да си почива. Какво ще почива? Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее. Казват: да турим този болен да почива. Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят.
Че какво ще се моли един развълнуван човек?
Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение. А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа. Това е едно ново разбиране. Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка. Обърнали сме живота и нямаме резултат.
към беседата >>
" Казвам, само едно е останало - вярата.
Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения? " Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено. Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас?
" Казвам, само едно е останало - вярата.
Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си. Ако вие сте изпратени да занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата си.
към беседата >>
И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто.
И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието.
И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто.
Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори. За чуждата жена аз не мога да говоря. За чуждата дъщеря аз не мога да говоря.
към беседата >>
Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение.
Какво ще почива? Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее. Казват: да турим този болен да почива. Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек?
Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение.
А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа. Това е едно ново разбиране. Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка. Обърнали сме живота и нямаме резултат. Отиват двама души, двама християни в света.
към беседата >>
Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си.
Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения? " Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено. Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас? " Казвам, само едно е останало - вярата.
Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си.
Ако вие сте изпратени да занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата си.
към беседата >>
Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда.
Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто.
Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда.
("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори. За чуждата жена аз не мога да говоря. За чуждата дъщеря аз не мога да говоря. Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката.
към беседата >>
А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа.
Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее. Казват: да турим този болен да почива. Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение.
А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа.
Това е едно ново разбиране. Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка. Обърнали сме живота и нямаме резултат. Отиват двама души, двама християни в света. Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата.
към беседата >>
Ако вие сте изпратени да занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата си.
" Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено. Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас? " Казвам, само едно е останало - вярата. Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си.
Ако вие сте изпратени да занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата си.
към беседата >>
("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи.
При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда.
("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи.
Втори път ще доведа него, той да ви говори. За чуждата жена аз не мога да говоря. За чуждата дъщеря аз не мога да говоря. Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката. Ако не, ще чакате.
към беседата >>
Това е едно ново разбиране.
Казват: да турим този болен да почива. Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение. А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа.
Това е едно ново разбиране.
Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка. Обърнали сме живота и нямаме резултат. Отиват двама души, двама християни в света. Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата. А пък другият изучава къде има богати хора.
към беседата >>
Вие трябва да разглеждате живота не от това положение, в което сте сега.
Вие трябва да разглеждате живота не от това положение, в което сте сега.
Защото, какво сте сега, вие не знаете. И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня. Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница. Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят.
към беседата >>
Втори път ще доведа него, той да ви говори.
Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи.
Втори път ще доведа него, той да ви говори.
За чуждата жена аз не мога да говоря. За чуждата дъщеря аз не мога да говоря. Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката. Ако не, ще чакате.
към беседата >>
Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка.
Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение. А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа. Това е едно ново разбиране.
Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка.
Обърнали сме живота и нямаме резултат. Отиват двама души, двама християни в света. Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата. А пък другият изучава къде има богати хора. Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората?
към беседата >>
Защото, какво сте сега, вие не знаете.
Вие трябва да разглеждате живота не от това положение, в което сте сега.
Защото, какво сте сега, вие не знаете.
И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня. Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница. Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава.
към беседата >>
За чуждата жена аз не мога да говоря.
В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори.
За чуждата жена аз не мога да говоря.
За чуждата дъщеря аз не мога да говоря. Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката. Ако не, ще чакате.
към беседата >>
Обърнали сме живота и нямаме резултат.
Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение. А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа. Това е едно ново разбиране. Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка.
Обърнали сме живота и нямаме резултат.
Отиват двама души, двама християни в света. Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата. А пък другият изучава къде има богати хора. Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората? Как ще мислите?
към беседата >>
И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня.
Вие трябва да разглеждате живота не от това положение, в което сте сега. Защото, какво сте сега, вие не знаете.
И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня.
Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница. Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава. Той се намерил в чудо.
към беседата >>
За чуждата дъщеря аз не мога да говоря.
И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори. За чуждата жена аз не мога да говоря.
За чуждата дъщеря аз не мога да говоря.
Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката. Ако не, ще чакате.
към беседата >>
Отиват двама души, двама християни в света.
Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение. А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа. Това е едно ново разбиране. Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка. Обърнали сме живота и нямаме резултат.
Отиват двама души, двама християни в света.
Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата. А пък другият изучава къде има богати хора. Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората? Как ще мислите? Можете да направите опит.
към беседата >>
Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница.
Вие трябва да разглеждате живота не от това положение, в което сте сега. Защото, какво сте сега, вие не знаете. И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня.
Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница.
Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава. Той се намерил в чудо. Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм?
към беседата >>
Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката.
Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори. За чуждата жена аз не мога да говоря. За чуждата дъщеря аз не мога да говоря.
Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката.
Ако не, ще чакате.
към беседата >>
Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата.
А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа. Това е едно ново разбиране. Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка. Обърнали сме живота и нямаме резултат. Отиват двама души, двама християни в света.
Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата.
А пък другият изучава къде има богати хора. Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората? Как ще мислите? Можете да направите опит. На земята човек е користолюбив.
към беседата >>
Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница.
Вие трябва да разглеждате живота не от това положение, в което сте сега. Защото, какво сте сега, вие не знаете. И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня. Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница.
Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница.
Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава. Той се намерил в чудо. Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм? " Кое е вярното?
към беседата >>
Ако не, ще чакате.
("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори. За чуждата жена аз не мога да говоря. За чуждата дъщеря аз не мога да говоря. Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката.
Ако не, ще чакате.
към беседата >>
А пък другият изучава къде има богати хора.
Това е едно ново разбиране. Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка. Обърнали сме живота и нямаме резултат. Отиват двама души, двама християни в света. Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата.
А пък другият изучава къде има богати хора.
Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората? Как ще мислите? Можете да направите опит. На земята човек е користолюбив. Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство.
към беседата >>
Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят.
Вие трябва да разглеждате живота не от това положение, в което сте сега. Защото, какво сте сега, вие не знаете. И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня. Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница. Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница.
Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят.
Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава. Той се намерил в чудо. Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм? " Кое е вярното? Той мислил, че другите хора няма да имат мартеница, но и те имали.
към беседата >>
Сега коя е съществената мисъл на днешната лекция?
Сега коя е съществената мисъл на днешната лекция?
Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено. Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново. Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате.
към беседата >>
Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората?
Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка. Обърнали сме живота и нямаме резултат. Отиват двама души, двама християни в света. Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата. А пък другият изучава къде има богати хора.
Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората?
Как ще мислите? Можете да направите опит. На земята човек е користолюбив. Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство. Ти отиваш като онзи американски проповедник.
към беседата >>
Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава.
Защото, какво сте сега, вие не знаете. И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня. Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница. Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят.
Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава.
Той се намерил в чудо. Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм? " Кое е вярното? Той мислил, че другите хора няма да имат мартеница, но и те имали.
към беседата >>
Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено.
Сега коя е съществената мисъл на днешната лекция?
Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено.
Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново. Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате. Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше.
към беседата >>
Как ще мислите?
Обърнали сме живота и нямаме резултат. Отиват двама души, двама християни в света. Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата. А пък другият изучава къде има богати хора. Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората?
Как ще мислите?
Можете да направите опит. На земята човек е користолюбив. Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство. Ти отиваш като онзи американски проповедник. Той отива при един американски земеделец и цяло лято му проповядва.
към беседата >>
Той се намерил в чудо.
И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня. Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница. Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава.
Той се намерил в чудо.
Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм? " Кое е вярното? Той мислил, че другите хора няма да имат мартеница, но и те имали.
към беседата >>
Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново.
Сега коя е съществената мисъл на днешната лекция? Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено.
Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново.
Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате. Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше. Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате.
към беседата >>
Можете да направите опит.
Отиват двама души, двама християни в света. Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата. А пък другият изучава къде има богати хора. Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората? Как ще мислите?
Можете да направите опит.
На земята човек е користолюбив. Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство. Ти отиваш като онзи американски проповедник. Той отива при един американски земеделец и цяло лято му проповядва. Онзи му казвал: „Много си добър, много добре проповядваш." И като си заминавал, дал му половин долар.
към беседата >>
Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм?
Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница. Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава. Той се намерил в чудо.
Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм?
" Кое е вярното? Той мислил, че другите хора няма да имат мартеница, но и те имали.
към беседата >>
Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си.
Сега коя е съществената мисъл на днешната лекция? Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено. Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново.
Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си.
Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате. Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше. Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате. Но онзи, който е разбрал живота, трябва да благодари за това, което е разбрал.
към беседата >>
На земята човек е користолюбив.
Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата. А пък другият изучава къде има богати хора. Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората? Как ще мислите? Можете да направите опит.
На земята човек е користолюбив.
Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство. Ти отиваш като онзи американски проповедник. Той отива при един американски земеделец и цяло лято му проповядва. Онзи му казвал: „Много си добър, много добре проповядваш." И като си заминавал, дал му половин долар. Проповедникът го погледнал учудено.
към беседата >>
" Кое е вярното?
Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава. Той се намерил в чудо. Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм?
" Кое е вярното?
Той мислил, че другите хора няма да имат мартеница, но и те имали.
към беседата >>
Човек, който съжалява, не разбира живота.
Сега коя е съществената мисъл на днешната лекция? Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено. Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново. Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си.
Човек, който съжалява, не разбира живота.
Има защо да съжалявате. Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше. Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате. Но онзи, който е разбрал живота, трябва да благодари за това, което е разбрал. Това е за учениците.
към беседата >>
Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство.
А пък другият изучава къде има богати хора. Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората? Как ще мислите? Можете да направите опит. На земята човек е користолюбив.
Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство.
Ти отиваш като онзи американски проповедник. Той отива при един американски земеделец и цяло лято му проповядва. Онзи му казвал: „Много си добър, много добре проповядваш." И като си заминавал, дал му половин долар. Проповедникът го погледнал учудено. Земеделецът казал: „Това е за устата ти.
към беседата >>
Той мислил, че другите хора няма да имат мартеница, но и те имали.
Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава. Той се намерил в чудо. Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм? " Кое е вярното?
Той мислил, че другите хора няма да имат мартеница, но и те имали.
към беседата >>
Има защо да съжалявате.
Сега коя е съществената мисъл на днешната лекция? Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено. Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново. Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота.
Има защо да съжалявате.
Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше. Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате. Но онзи, който е разбрал живота, трябва да благодари за това, което е разбрал. Това е за учениците. А за света е друго.
към беседата >>
Ти отиваш като онзи американски проповедник.
Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората? Как ще мислите? Можете да направите опит. На земята човек е користолюбив. Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство.
Ти отиваш като онзи американски проповедник.
Той отива при един американски земеделец и цяло лято му проповядва. Онзи му казвал: „Много си добър, много добре проповядваш." И като си заминавал, дал му половин долар. Проповедникът го погледнал учудено. Земеделецът казал: „Това е за устата ти. Ти никаква работа не работи, а само си отваря и затваря устата.
към беседата >>
Да имаш една черта, която никой друг да я няма.
Да имаш една черта, която никой друг да я няма.
Това е човекът. В себе си ще имаш една черта, която само ти ще я носиш. Аз няма да ви кажа коя е тази черта. Тя не е любовта. Любовта е нещо общо.
към беседата >>
Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше.
Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено. Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново. Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате.
Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше.
Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате. Но онзи, който е разбрал живота, трябва да благодари за това, което е разбрал. Това е за учениците. А за света е друго. Това учение не е за света.
към беседата >>
Той отива при един американски земеделец и цяло лято му проповядва.
Как ще мислите? Можете да направите опит. На земята човек е користолюбив. Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство. Ти отиваш като онзи американски проповедник.
Той отива при един американски земеделец и цяло лято му проповядва.
Онзи му казвал: „Много си добър, много добре проповядваш." И като си заминавал, дал му половин долар. Проповедникът го погледнал учудено. Земеделецът казал: „Това е за устата ти. Ти никаква работа не работи, а само си отваря и затваря устата. И аз приказвах, но на мене никой нищо не плати.
към беседата >>
Това е човекът.
Да имаш една черта, която никой друг да я няма.
Това е човекът.
В себе си ще имаш една черта, която само ти ще я носиш. Аз няма да ви кажа коя е тази черта. Тя не е любовта. Любовта е нещо общо. Не е и знанието.
към беседата >>
Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате.
Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново. Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате. Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше.
Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате.
Но онзи, който е разбрал живота, трябва да благодари за това, което е разбрал. Това е за учениците. А за света е друго. Това учение не е за света. В света хората ще скърбят, ще разправят своите скърби.
към беседата >>
Онзи му казвал: „Много си добър, много добре проповядваш." И като си заминавал, дал му половин долар.
Можете да направите опит. На земята човек е користолюбив. Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство. Ти отиваш като онзи американски проповедник. Той отива при един американски земеделец и цяло лято му проповядва.
Онзи му казвал: „Много си добър, много добре проповядваш." И като си заминавал, дал му половин долар.
Проповедникът го погледнал учудено. Земеделецът казал: „Това е за устата ти. Ти никаква работа не работи, а само си отваря и затваря устата. И аз приказвах, но на мене никой нищо не плати. Не ми се плаща за говоренето.
към беседата >>
В себе си ще имаш една черта, която само ти ще я носиш.
Да имаш една черта, която никой друг да я няма. Това е човекът.
В себе си ще имаш една черта, която само ти ще я носиш.
Аз няма да ви кажа коя е тази черта. Тя не е любовта. Любовта е нещо общо. Не е и знанието. Знанието е общо.
към беседата >>
Но онзи, който е разбрал живота, трябва да благодари за това, което е разбрал.
Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате. Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше. Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате.
Но онзи, който е разбрал живота, трябва да благодари за това, което е разбрал.
Това е за учениците. А за света е друго. Това учение не е за света. В света хората ще скърбят, ще разправят своите скърби. Те са прави.
към беседата >>
2.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте да се лекувате, да премахнете много препятствия.
Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте да се лекувате, да премахнете много препятствия.
За пример, по някой път вие сте кисели, искате да се разгневите малко. Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя, да кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се. После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си. Направете така два, три пъти. Вие не сте правили психически наблюдения.
към беседата >>
За пример, по някой път вие сте кисели, искате да се разгневите малко.
Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте да се лекувате, да премахнете много препятствия.
За пример, по някой път вие сте кисели, искате да се разгневите малко.
Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя, да кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се. После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си. Направете така два, три пъти. Вие не сте правили психически наблюдения. Какво ще ви костуват да ги направите?
към беседата >>
Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя, да кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се.
Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте да се лекувате, да премахнете много препятствия. За пример, по някой път вие сте кисели, искате да се разгневите малко.
Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя, да кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се.
После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си. Направете така два, три пъти. Вие не сте правили психически наблюдения. Какво ще ви костуват да ги направите? Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания.
към беседата >>
После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си.
Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте да се лекувате, да премахнете много препятствия. За пример, по някой път вие сте кисели, искате да се разгневите малко. Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя, да кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се.
После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си.
Направете така два, три пъти. Вие не сте правили психически наблюдения. Какво ще ви костуват да ги направите? Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания. Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си?
към беседата >>
Направете така два, три пъти.
Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте да се лекувате, да премахнете много препятствия. За пример, по някой път вие сте кисели, искате да се разгневите малко. Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя, да кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се. После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си.
Направете така два, три пъти.
Вие не сте правили психически наблюдения. Какво ще ви костуват да ги направите? Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания. Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си? “ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари.
към беседата >>
Вие не сте правили психически наблюдения.
Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте да се лекувате, да премахнете много препятствия. За пример, по някой път вие сте кисели, искате да се разгневите малко. Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя, да кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се. После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си. Направете така два, три пъти.
Вие не сте правили психически наблюдения.
Какво ще ви костуват да ги направите? Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания. Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си? “ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари. Тук някой лекар няма, нали?
към беседата >>
Какво ще ви костуват да ги направите?
За пример, по някой път вие сте кисели, искате да се разгневите малко. Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя, да кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се. После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си. Направете така два, три пъти. Вие не сте правили психически наблюдения.
Какво ще ви костуват да ги направите?
Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания. Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си? “ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари. Тук някой лекар няма, нали? Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите?
към беседата >>
Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания.
Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя, да кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се. После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си. Направете така два, три пъти. Вие не сте правили психически наблюдения. Какво ще ви костуват да ги направите?
Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания.
Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си? “ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари. Тук някой лекар няма, нали? Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите? По-хубаво е малко да си понамажеш устата.
към беседата >>
Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си?
После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика си. Направете така два, три пъти. Вие не сте правили психически наблюдения. Какво ще ви костуват да ги направите? Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания.
Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си?
“ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари. Тук някой лекар няма, нали? Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите? По-хубаво е малко да си понамажеш устата. Или другото положение.
към беседата >>
Коя е първата дума на езика?
Коя е първата дума на езика?
Коя [е] първата дума на речта? Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек? Коя е първата дума на някой, който се е примирил? Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много? Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата.
към беседата >>
“ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари.
Направете така два, три пъти. Вие не сте правили психически наблюдения. Какво ще ви костуват да ги направите? Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания. Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си?
“ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари.
Тук някой лекар няма, нали? Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите? По-хубаво е малко да си понамажеш устата. Или другото положение. Сега от устата ще минем към пръстите.
към беседата >>
Коя [е] първата дума на речта?
Коя е първата дума на езика?
Коя [е] първата дума на речта?
Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек? Коя е първата дума на някой, който се е примирил? Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много? Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата. Трябва да се скара, за да я каже.
към беседата >>
Тук някой лекар няма, нали?
Вие не сте правили психически наблюдения. Какво ще ви костуват да ги направите? Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания. Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си? “ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари.
Тук някой лекар няма, нали?
Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите? По-хубаво е малко да си понамажеш устата. Или другото положение. Сега от устата ще минем към пръстите.
към беседата >>
Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек?
Коя е първата дума на езика? Коя [е] първата дума на речта?
Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек?
Коя е първата дума на някой, който се е примирил? Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много? Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата. Трябва да се скара, за да я каже. Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска.
към беседата >>
Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите?
Какво ще ви костуват да ги направите? Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания. Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си? “ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари. Тук някой лекар няма, нали?
Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите?
По-хубаво е малко да си понамажеш устата. Или другото положение. Сега от устата ще минем към пръстите.
към беседата >>
Коя е първата дума на някой, който се е примирил?
Коя е първата дума на езика? Коя [е] първата дума на речта? Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек?
Коя е първата дума на някой, който се е примирил?
Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много? Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата. Трябва да се скара, за да я каже. Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска. Вие, като се скарате, коя дума употребявате?
към беседата >>
По-хубаво е малко да си понамажеш устата.
Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания. Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си? “ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари. Тук някой лекар няма, нали? Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите?
По-хубаво е малко да си понамажеш устата.
Или другото положение. Сега от устата ще минем към пръстите.
към беседата >>
Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много?
Коя е първата дума на езика? Коя [е] първата дума на речта? Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек? Коя е първата дума на някой, който се е примирил?
Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много?
Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата. Трябва да се скара, за да я каже. Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска. Вие, като се скарате, коя дума употребявате? Сега вие криете думата.
към беседата >>
Или другото положение.
Ще кажете: „Как аз да седя и да си мажа устните и да ги облизвам с езика си? “ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари. Тук някой лекар няма, нали? Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите? По-хубаво е малко да си понамажеш устата.
Или другото положение.
Сега от устата ще минем към пръстите.
към беседата >>
Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата.
Коя е първата дума на езика? Коя [е] първата дума на речта? Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек? Коя е първата дума на някой, който се е примирил? Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много?
Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата.
Трябва да се скара, за да я каже. Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска. Вие, като се скарате, коя дума употребявате? Сега вие криете думата. Децата, когато вземат нещо, крият го.
към беседата >>
Сега от устата ще минем към пръстите.
“ Туй ако не правиш, тогава ще дойде губерката на съвременните лекари. Тук някой лекар няма, нали? Като идеш, ще ти каже: „Чакай да ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво, да си намажеш устните или да влизат игли в мускулите? По-хубаво е малко да си понамажеш устата. Или другото положение.
Сега от устата ще минем към пръстите.
към беседата >>
Трябва да се скара, за да я каже.
Коя [е] първата дума на речта? Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек? Коя е първата дума на някой, който се е примирил? Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много? Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата.
Трябва да се скара, за да я каже.
Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска. Вие, като се скарате, коя дума употребявате? Сега вие криете думата. Децата, когато вземат нещо, крият го. Защо крият децата ябълките?
към беседата >>
Вие сте малко неразположен.
Вие сте малко неразположен.
Вземете една паница с вода от 41 градуса или от 50 градуса. Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може да издържате. Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си. Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел. Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре.
към беседата >>
Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска.
Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек? Коя е първата дума на някой, който се е примирил? Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много? Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата. Трябва да се скара, за да я каже.
Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска.
Вие, като се скарате, коя дума употребявате? Сега вие криете думата. Децата, когато вземат нещо, крият го. Защо крият децата ябълките? Като вземе ябълката, крие я.
към беседата >>
Вземете една паница с вода от 41 градуса или от 50 градуса.
Вие сте малко неразположен.
Вземете една паница с вода от 41 градуса или от 50 градуса.
Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може да издържате. Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си. Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел. Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре. Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите?
към беседата >>
Вие, като се скарате, коя дума употребявате?
Коя е първата дума на някой, който се е примирил? Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много? Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата. Трябва да се скара, за да я каже. Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска.
Вие, като се скарате, коя дума употребявате?
Сега вие криете думата. Децата, когато вземат нещо, крият го. Защо крият децата ябълките? Като вземе ябълката, крие я. Или като вземе пари, крие ги.
към беседата >>
Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може да издържате.
Вие сте малко неразположен. Вземете една паница с вода от 41 градуса или от 50 градуса.
Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може да издържате.
Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си. Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел. Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре. Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите? При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение.
към беседата >>
Сега вие криете думата.
Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много? Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата. Трябва да се скара, за да я каже. Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска. Вие, като се скарате, коя дума употребявате?
Сега вие криете думата.
Децата, когато вземат нещо, крият го. Защо крият децата ябълките? Като вземе ябълката, крие я. Или като вземе пари, крие ги. Защо ги крие?
към беседата >>
Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си.
Вие сте малко неразположен. Вземете една паница с вода от 41 градуса или от 50 градуса. Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може да издържате.
Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си.
Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел. Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре. Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите? При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение. И в чувствата станало нещо подобно.
към беседата >>
Децата, когато вземат нещо, крият го.
Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата. Трябва да се скара, за да я каже. Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска. Вие, като се скарате, коя дума употребявате? Сега вие криете думата.
Децата, когато вземат нещо, крият го.
Защо крият децата ябълките? Като вземе ябълката, крие я. Или като вземе пари, крие ги. Защо ги крие? Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек.
към беседата >>
Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел.
Вие сте малко неразположен. Вземете една паница с вода от 41 градуса или от 50 градуса. Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може да издържате. Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си.
Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел.
Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре. Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите? При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение. И в чувствата станало нещо подобно. Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени.
към беседата >>
Защо крият децата ябълките?
Трябва да се скара, за да я каже. Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска. Вие, като се скарате, коя дума употребявате? Сега вие криете думата. Децата, когато вземат нещо, крият го.
Защо крият децата ябълките?
Като вземе ябълката, крие я. Или като вземе пари, крие ги. Защо ги крие? Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек. Каквото го питат не отговаря. Защо?
към беседата >>
Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре.
Вие сте малко неразположен. Вземете една паница с вода от 41 градуса или от 50 градуса. Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може да издържате. Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си. Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел.
Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре.
Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите? При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение. И в чувствата станало нещо подобно. Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени. Огъване на чувствата и подтискане на чувствата.
към беседата >>
Като вземе ябълката, крие я.
Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска. Вие, като се скарате, коя дума употребявате? Сега вие криете думата. Децата, когато вземат нещо, крият го. Защо крият децата ябълките?
Като вземе ябълката, крие я.
Или като вземе пари, крие ги. Защо ги крие? Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек. Каквото го питат не отговаря. Защо? Защото се бои.
към беседата >>
Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите?
Вземете една паница с вода от 41 градуса или от 50 градуса. Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може да издържате. Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си. Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел. Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре.
Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите?
При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение. И в чувствата станало нещо подобно. Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени. Огъване на чувствата и подтискане на чувствата. Ти искаш да се проявиш, пък не можеш да се проявиш.
към беседата >>
Или като вземе пари, крие ги.
Вие, като се скарате, коя дума употребявате? Сега вие криете думата. Децата, когато вземат нещо, крият го. Защо крият децата ябълките? Като вземе ябълката, крие я.
Или като вземе пари, крие ги.
Защо ги крие? Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек. Каквото го питат не отговаря. Защо? Защото се бои. Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат.
към беседата >>
При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение.
Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може да издържате. Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си. Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел. Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре. Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите?
При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение.
И в чувствата станало нещо подобно. Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени. Огъване на чувствата и подтискане на чувствата. Ти искаш да се проявиш, пък не можеш да се проявиш. Искаш да кажеш една дума пък се стесняваш, все мислиш какво ще стане.
към беседата >>
Защо ги крие?
Сега вие криете думата. Децата, когато вземат нещо, крият го. Защо крият децата ябълките? Като вземе ябълката, крие я. Или като вземе пари, крие ги.
Защо ги крие?
Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек. Каквото го питат не отговаря. Защо? Защото се бои. Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат. Казва: „Как го направи?
към беседата >>
И в чувствата станало нещо подобно.
Да се произведе едно диференциране на чувствуванията, да произведеш в себе си. Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел. Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре. Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите? При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение.
И в чувствата станало нещо подобно.
Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени. Огъване на чувствата и подтискане на чувствата. Ти искаш да се проявиш, пък не можеш да се проявиш. Искаш да кажеш една дума пък се стесняваш, все мислиш какво ще стане.
към беседата >>
Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек.
Децата, когато вземат нещо, крият го. Защо крият децата ябълките? Като вземе ябълката, крие я. Или като вземе пари, крие ги. Защо ги крие?
Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек.
Каквото го питат не отговаря. Защо? Защото се бои. Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат. Казва: „Как го направи? “ Каже един начин.
към беседата >>
Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени.
Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел. Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре. Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите? При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение. И в чувствата станало нещо подобно.
Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени.
Огъване на чувствата и подтискане на чувствата. Ти искаш да се проявиш, пък не можеш да се проявиш. Искаш да кажеш една дума пък се стесняваш, все мислиш какво ще стане.
към беседата >>
Каквото го питат не отговаря. Защо?
Защо крият децата ябълките? Като вземе ябълката, крие я. Или като вземе пари, крие ги. Защо ги крие? Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек.
Каквото го питат не отговаря. Защо?
Защото се бои. Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат. Казва: „Как го направи? “ Каже един начин. Втори път го питат и тогава съпоставят двете показания и изваждат известни заключения.
към беседата >>
Огъване на чувствата и подтискане на чувствата.
Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре. Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите? При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение. И в чувствата станало нещо подобно. Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени.
Огъване на чувствата и подтискане на чувствата.
Ти искаш да се проявиш, пък не можеш да се проявиш. Искаш да кажеш една дума пък се стесняваш, все мислиш какво ще стане.
към беседата >>
Защото се бои.
Като вземе ябълката, крие я. Или като вземе пари, крие ги. Защо ги крие? Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек. Каквото го питат не отговаря. Защо?
Защото се бои.
Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат. Казва: „Как го направи? “ Каже един начин. Втори път го питат и тогава съпоставят двете показания и изваждат известни заключения.
към беседата >>
Ти искаш да се проявиш, пък не можеш да се проявиш.
Какво става в съвременната физика, когато известни предмети се охладяват или когато се стоплят предметите? При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение. И в чувствата станало нещо подобно. Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени. Огъване на чувствата и подтискане на чувствата.
Ти искаш да се проявиш, пък не можеш да се проявиш.
Искаш да кажеш една дума пък се стесняваш, все мислиш какво ще стане.
към беседата >>
Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат.
Или като вземе пари, крие ги. Защо ги крие? Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек. Каквото го питат не отговаря. Защо? Защото се бои.
Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат.
Казва: „Как го направи? “ Каже един начин. Втори път го питат и тогава съпоставят двете показания и изваждат известни заключения.
към беседата >>
Искаш да кажеш една дума пък се стесняваш, все мислиш какво ще стане.
При охладяването става свиване на предмета, а при стоплянето става разширение. И в чувствата станало нещо подобно. Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени. Огъване на чувствата и подтискане на чувствата. Ти искаш да се проявиш, пък не можеш да се проявиш.
Искаш да кажеш една дума пък се стесняваш, все мислиш какво ще стане.
към беседата >>
Казва: „Как го направи?
Защо ги крие? Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек. Каквото го питат не отговаря. Защо? Защото се бои. Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат.
Казва: „Как го направи?
“ Каже един начин. Втори път го питат и тогава съпоставят двете показания и изваждат известни заключения.
към беседата >>
Имате едно чувство, гладен сте, но ви е срам да кажете, че сте гладен.
Имате едно чувство, гладен сте, но ви е срам да кажете, че сте гладен.
Най-първо седите и казвате: „Дано се сетят някъде да ме поканят! “ Не се сещат хората, какво трябва да правите? Какво бихте направили? Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората да ви питат дали сте гладен или не. Какво трябва да направите?
към беседата >>
“ Каже един начин.
Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек. Каквото го питат не отговаря. Защо? Защото се бои. Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат. Казва: „Как го направи?
“ Каже един начин.
Втори път го питат и тогава съпоставят двете показания и изваждат известни заключения.
към беседата >>
Най-първо седите и казвате: „Дано се сетят някъде да ме поканят!
Имате едно чувство, гладен сте, но ви е срам да кажете, че сте гладен.
Най-първо седите и казвате: „Дано се сетят някъде да ме поканят!
“ Не се сещат хората, какво трябва да правите? Какво бихте направили? Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората да ви питат дали сте гладен или не. Какво трябва да направите? Сега ще оставим предмета.
към беседата >>
Втори път го питат и тогава съпоставят двете показания и изваждат известни заключения.
Каквото го питат не отговаря. Защо? Защото се бои. Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат. Казва: „Как го направи? “ Каже един начин.
Втори път го питат и тогава съпоставят двете показания и изваждат известни заключения.
към беседата >>
“ Не се сещат хората, какво трябва да правите?
Имате едно чувство, гладен сте, но ви е срам да кажете, че сте гладен. Най-първо седите и казвате: „Дано се сетят някъде да ме поканят!
“ Не се сещат хората, какво трябва да правите?
Какво бихте направили? Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората да ви питат дали сте гладен или не. Какво трябва да направите? Сега ще оставим предмета. Той е доста труден, много труден, какво трябва да направите?
към беседата >>
Да допуснем сега, че един ваш учител иска да ви поясни, какво нещо е дроб.
Да допуснем сега, че един ваш учител иска да ви поясни, какво нещо е дроб.
Сега може да ви се види чудно. Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател? Това са много елементарни работи. Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото. Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3.
към беседата >>
Какво бихте направили?
Имате едно чувство, гладен сте, но ви е срам да кажете, че сте гладен. Най-първо седите и казвате: „Дано се сетят някъде да ме поканят! “ Не се сещат хората, какво трябва да правите?
Какво бихте направили?
Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората да ви питат дали сте гладен или не. Какво трябва да направите? Сега ще оставим предмета. Той е доста труден, много труден, какво трябва да направите?
към беседата >>
Сега може да ви се види чудно.
Да допуснем сега, че един ваш учител иска да ви поясни, какво нещо е дроб.
Сега може да ви се види чудно.
Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател? Това са много елементарни работи. Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото. Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3. 2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1.
към беседата >>
Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората да ви питат дали сте гладен или не.
Имате едно чувство, гладен сте, но ви е срам да кажете, че сте гладен. Най-първо седите и казвате: „Дано се сетят някъде да ме поканят! “ Не се сещат хората, какво трябва да правите? Какво бихте направили?
Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората да ви питат дали сте гладен или не.
Какво трябва да направите? Сега ще оставим предмета. Той е доста труден, много труден, какво трябва да направите?
към беседата >>
Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател?
Да допуснем сега, че един ваш учител иска да ви поясни, какво нещо е дроб. Сега може да ви се види чудно.
Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател?
Това са много елементарни работи. Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото. Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3. 2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1. Едно цяло число е разделено на три части.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Имате едно чувство, гладен сте, но ви е срам да кажете, че сте гладен. Най-първо седите и казвате: „Дано се сетят някъде да ме поканят! “ Не се сещат хората, какво трябва да правите? Какво бихте направили? Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората да ви питат дали сте гладен или не.
Какво трябва да направите?
Сега ще оставим предмета. Той е доста труден, много труден, какво трябва да направите?
към беседата >>
Това са много елементарни работи.
Да допуснем сега, че един ваш учител иска да ви поясни, какво нещо е дроб. Сега може да ви се види чудно. Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател?
Това са много елементарни работи.
Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото. Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3. 2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1. Едно цяло число е разделено на три части. Кое е онова, което дава?
към беседата >>
Сега ще оставим предмета.
Най-първо седите и казвате: „Дано се сетят някъде да ме поканят! “ Не се сещат хората, какво трябва да правите? Какво бихте направили? Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората да ви питат дали сте гладен или не. Какво трябва да направите?
Сега ще оставим предмета.
Той е доста труден, много труден, какво трябва да направите?
към беседата >>
Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото.
Да допуснем сега, че един ваш учител иска да ви поясни, какво нещо е дроб. Сега може да ви се види чудно. Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател? Това са много елементарни работи.
Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото.
Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3. 2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1. Едно цяло число е разделено на три части. Кое е онова, което дава? Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3.
към беседата >>
Той е доста труден, много труден, какво трябва да направите?
“ Не се сещат хората, какво трябва да правите? Какво бихте направили? Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората да ви питат дали сте гладен или не. Какво трябва да направите? Сега ще оставим предмета.
Той е доста труден, много труден, какво трябва да направите?
към беседата >>
Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3.
Да допуснем сега, че един ваш учител иска да ви поясни, какво нещо е дроб. Сега може да ви се види чудно. Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател? Това са много елементарни работи. Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото.
Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3.
2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1. Едно цяло число е разделено на три части. Кое е онова, което дава? Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3. Кое е дало повод числото да се раздели на три?
към беседата >>
Но да обясня идеята, която имам, ще захвана от по-далеч.
Но да обясня идеята, която имам, ще захвана от по-далеч.
Мъчен е този процес на съзнанието. Представете си, че вие сте цигулар. Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен. Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни.
към беседата >>
2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1.
Сега може да ви се види чудно. Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател? Това са много елементарни работи. Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото. Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3.
2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1.
Едно цяло число е разделено на три части. Кое е онова, което дава? Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3. Кое е дало повод числото да се раздели на три? Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста?
към беседата >>
Мъчен е този процес на съзнанието.
Но да обясня идеята, която имам, ще захвана от по-далеч.
Мъчен е този процес на съзнанието.
Представете си, че вие сте цигулар. Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен. Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни.
към беседата >>
Едно цяло число е разделено на три части.
Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател? Това са много елементарни работи. Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото. Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3. 2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1.
Едно цяло число е разделено на три части.
Кое е онова, което дава? Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3. Кое е дало повод числото да се раздели на три? Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста? Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части.
към беседата >>
Представете си, че вие сте цигулар.
Но да обясня идеята, която имам, ще захвана от по-далеч. Мъчен е този процес на съзнанието.
Представете си, че вие сте цигулар.
Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен. Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна.
към беседата >>
Кое е онова, което дава?
Това са много елементарни работи. Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото. Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3. 2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1. Едно цяло число е разделено на три части.
Кое е онова, което дава?
Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3. Кое е дало повод числото да се раздели на три? Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста? Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части. Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста?
към беседата >>
Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен.
Но да обясня идеята, която имам, ще захвана от по-далеч. Мъчен е този процес на съзнанието. Представете си, че вие сте цигулар.
Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен.
Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар!
към беседата >>
Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3.
Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото. Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3. 2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1. Едно цяло число е разделено на три части. Кое е онова, което дава?
Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3.
Кое е дало повод числото да се раздели на три? Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста? Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части. Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста? Но какъв е поводът?
към беседата >>
Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си.
Но да обясня идеята, която имам, ще захвана от по-далеч. Мъчен е този процес на съзнанието. Представете си, че вие сте цигулар. Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен.
Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си.
Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар! “ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим!
към беседата >>
Кое е дало повод числото да се раздели на три?
Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3. 2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1. Едно цяло число е разделено на три части. Кое е онова, което дава? Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3.
Кое е дало повод числото да се раздели на три?
Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста? Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части. Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста? Но какъв е поводът? Всичката тайна седи в това, какъв е поводът?
към беседата >>
Всички седят, всички са сериозни.
Но да обясня идеята, която имам, ще захвана от по-далеч. Мъчен е този процес на съзнанието. Представете си, че вие сте цигулар. Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен. Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си.
Всички седят, всички са сериозни.
Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар! “ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим! “ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени.
към беседата >>
Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста?
2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1. Едно цяло число е разделено на три части. Кое е онова, което дава? Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3. Кое е дало повод числото да се раздели на три?
Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста?
Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части. Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста? Но какъв е поводът? Всичката тайна седи в това, какъв е поводът? Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение.
към беседата >>
Всички те усещат, че не са така доволни.
Мъчен е този процес на съзнанието. Представете си, че вие сте цигулар. Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен. Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни.
Всички те усещат, че не са така доволни.
Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар! “ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим! “ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано?
към беседата >>
Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части.
Едно цяло число е разделено на три части. Кое е онова, което дава? Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3. Кое е дало повод числото да се раздели на три? Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста?
Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части.
Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста? Но какъв е поводът? Всичката тайна седи в това, какъв е поводът? Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение. Две трети.
към беседата >>
Дипломация се изисква от твоя страна.
Представете си, че вие сте цигулар. Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен. Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни.
Дипломация се изисква от твоя страна.
Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар! “ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим! “ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано? “ Всички се развеселяват.
към беседата >>
Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста?
Кое е онова, което дава? Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3. Кое е дало повод числото да се раздели на три? Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста? Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части.
Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста?
Но какъв е поводът? Всичката тайна седи в това, какъв е поводът? Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение. Две трети. Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3.
към беседата >>
Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар!
Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен. Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна.
Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар!
“ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим! “ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано? “ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост!
към беседата >>
Но какъв е поводът?
Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3. Кое е дало повод числото да се раздели на три? Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста? Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части. Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста?
Но какъв е поводът?
Всичката тайна седи в това, какъв е поводът? Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение. Две трети. Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3. Защо го правиш?
към беседата >>
“ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим!
Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар!
“ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим!
“ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано? “ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост! “ Веднага ти дават, гощават те.
към беседата >>
Всичката тайна седи в това, какъв е поводът?
Кое е дало повод числото да се раздели на три? Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста? Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части. Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста? Но какъв е поводът?
Всичката тайна седи в това, какъв е поводът?
Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение. Две трети. Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3. Защо го правиш? Имаш две съображения.
към беседата >>
“ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени.
Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар! “ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим!
“ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени.
След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано? “ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост! “ Веднага ти дават, гощават те. Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак!
към беседата >>
Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение.
Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста? Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части. Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста? Но какъв е поводът? Всичката тайна седи в това, какъв е поводът?
Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение.
Две трети. Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3. Защо го правиш? Имаш две съображения. Какво е първото съображение?
към беседата >>
След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано?
Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар! “ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим! “ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени.
След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано?
“ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост! “ Веднага ти дават, гощават те. Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак! “ Ами ако не знаеш да свириш?
към беседата >>
Две трети.
Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части. Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста? Но какъв е поводът? Всичката тайна седи в това, какъв е поводът? Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение.
Две трети.
Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3. Защо го правиш? Имаш две съображения. Какво е първото съображение? Защо оставяш една трета за себе си?
към беседата >>
“ Всички се развеселяват.
Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар! “ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим! “ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано?
“ Всички се развеселяват.
След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост! “ Веднага ти дават, гощават те. Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак! “ Ами ако не знаеш да свириш? Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи?
към беседата >>
Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3.
Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста? Но какъв е поводът? Всичката тайна седи в това, какъв е поводът? Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение. Две трети.
Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3.
Защо го правиш? Имаш две съображения. Какво е първото съображение? Защо оставяш една трета за себе си? Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са?
към беседата >>
След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост!
Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар! “ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим! “ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано? “ Всички се развеселяват.
След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост!
“ Веднага ти дават, гощават те. Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак! “ Ами ако не знаеш да свириш? Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи? То е мъчния въпрос.
към беседата >>
Защо го правиш?
Но какъв е поводът? Всичката тайна седи в това, какъв е поводът? Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение. Две трети. Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3.
Защо го правиш?
Имаш две съображения. Какво е първото съображение? Защо оставяш една трета за себе си? Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са? Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче.
към беседата >>
“ Веднага ти дават, гощават те.
“ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим! “ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано? “ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост!
“ Веднага ти дават, гощават те.
Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак! “ Ами ако не знаеш да свириш? Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи? То е мъчния въпрос. Който е умен, той е цигулар.
към беседата >>
Имаш две съображения.
Всичката тайна седи в това, какъв е поводът? Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение. Две трети. Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3. Защо го правиш?
Имаш две съображения.
Какво е първото съображение? Защо оставяш една трета за себе си? Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са? Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче. Той не може да ви се представи.
към беседата >>
Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак!
“ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано? “ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост! “ Веднага ти дават, гощават те.
Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак!
“ Ами ако не знаеш да свириш? Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи? То е мъчния въпрос. Който е умен, той е цигулар. Под думата умен, аз имам пред вид цигуларя, лесно разрешава въпроса – извади цигулката, свири.
към беседата >>
Какво е първото съображение?
Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение. Две трети. Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3. Защо го правиш? Имаш две съображения.
Какво е първото съображение?
Защо оставяш една трета за себе си? Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са? Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче. Той не може да ви се представи. Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3.
към беседата >>
“ Ами ако не знаеш да свириш?
След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано? “ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост! “ Веднага ти дават, гощават те. Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак!
“ Ами ако не знаеш да свириш?
Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи? То е мъчния въпрос. Който е умен, той е цигулар. Под думата умен, аз имам пред вид цигуларя, лесно разрешава въпроса – извади цигулката, свири. Който не е умен, разбира, който не е цигулар, не знае да свири, неговата работа се усложнява.
към беседата >>
Защо оставяш една трета за себе си?
Две трети. Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3. Защо го правиш? Имаш две съображения. Какво е първото съображение?
Защо оставяш една трета за себе си?
Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са? Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче. Той не може да ви се представи. Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3. Причината не е щедростта.
към беседата >>
Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи?
“ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост! “ Веднага ти дават, гощават те. Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак! “ Ами ако не знаеш да свириш?
Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи?
То е мъчния въпрос. Който е умен, той е цигулар. Под думата умен, аз имам пред вид цигуларя, лесно разрешава въпроса – извади цигулката, свири. Който не е умен, разбира, който не е цигулар, не знае да свири, неговата работа се усложнява.
към беседата >>
Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са?
Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3. Защо го правиш? Имаш две съображения. Какво е първото съображение? Защо оставяш една трета за себе си?
Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са?
Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче. Той не може да ви се представи. Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3. Причината не е щедростта. Наситен сте, не сте гладен, яли сте.
към беседата >>
То е мъчния въпрос.
След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост! “ Веднага ти дават, гощават те. Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак! “ Ами ако не знаеш да свириш? Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи?
То е мъчния въпрос.
Който е умен, той е цигулар. Под думата умен, аз имам пред вид цигуларя, лесно разрешава въпроса – извади цигулката, свири. Който не е умен, разбира, който не е цигулар, не знае да свири, неговата работа се усложнява.
към беседата >>
Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче.
Защо го правиш? Имаш две съображения. Какво е първото съображение? Защо оставяш една трета за себе си? Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са?
Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче.
Той не може да ви се представи. Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3. Причината не е щедростта. Наситен сте, не сте гладен, яли сте. Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си.
към беседата >>
Който е умен, той е цигулар.
“ Веднага ти дават, гощават те. Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак! “ Ами ако не знаеш да свириш? Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи? То е мъчния въпрос.
Който е умен, той е цигулар.
Под думата умен, аз имам пред вид цигуларя, лесно разрешава въпроса – извади цигулката, свири. Който не е умен, разбира, който не е цигулар, не знае да свири, неговата работа се усложнява.
към беседата >>
Той не може да ви се представи.
Имаш две съображения. Какво е първото съображение? Защо оставяш една трета за себе си? Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са? Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче.
Той не може да ви се представи.
Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3. Причината не е щедростта. Наситен сте, не сте гладен, яли сте. Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си. Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки.
към беседата >>
Под думата умен, аз имам пред вид цигуларя, лесно разрешава въпроса – извади цигулката, свири.
Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак! “ Ами ако не знаеш да свириш? Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи? То е мъчния въпрос. Който е умен, той е цигулар.
Под думата умен, аз имам пред вид цигуларя, лесно разрешава въпроса – извади цигулката, свири.
Който не е умен, разбира, който не е цигулар, не знае да свири, неговата работа се усложнява.
към беседата >>
Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3.
Какво е първото съображение? Защо оставяш една трета за себе си? Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са? Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче. Той не може да ви се представи.
Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3.
Причината не е щедростта. Наситен сте, не сте гладен, яли сте. Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си. Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки. Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили.
към беседата >>
Който не е умен, разбира, който не е цигулар, не знае да свири, неговата работа се усложнява.
“ Ами ако не знаеш да свириш? Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи? То е мъчния въпрос. Който е умен, той е цигулар. Под думата умен, аз имам пред вид цигуларя, лесно разрешава въпроса – извади цигулката, свири.
Който не е умен, разбира, който не е цигулар, не знае да свири, неговата работа се усложнява.
към беседата >>
Причината не е щедростта.
Защо оставяш една трета за себе си? Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са? Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче. Той не може да ви се представи. Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3.
Причината не е щедростта.
Наситен сте, не сте гладен, яли сте. Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си. Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки. Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили. Пък 2⁄3 – не сте опитали този предмет.
към беседата >>
Някой казва: „Защо на този човек в живота му върви?
Някой казва: „Защо на този човек в живота му върви?
“ Цигулар е този човек. Дето върви, върви. – „Не ми върви! “ – Не свириш хубаво. – „Какво трябва да правя?
към беседата >>
Наситен сте, не сте гладен, яли сте.
Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са? Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче. Той не може да ви се представи. Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3. Причината не е щедростта.
Наситен сте, не сте гладен, яли сте.
Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си. Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки. Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили. Пък 2⁄3 – не сте опитали този предмет.
към беседата >>
“ Цигулар е този човек.
Някой казва: „Защо на този човек в живота му върви?
“ Цигулар е този човек.
Дето върви, върви. – „Не ми върви! “ – Не свириш хубаво. – „Какво трябва да правя? “ Казвам: „Свири!
към беседата >>
Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си.
Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче. Той не може да ви се представи. Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3. Причината не е щедростта. Наситен сте, не сте гладен, яли сте.
Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си.
Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки. Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили. Пък 2⁄3 – не сте опитали този предмет.
към беседата >>
Дето върви, върви.
Някой казва: „Защо на този човек в живота му върви? “ Цигулар е този човек.
Дето върви, върви.
– „Не ми върви! “ – Не свириш хубаво. – „Какво трябва да правя? “ Казвам: „Свири! “ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири?
към беседата >>
Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки.
Той не може да ви се представи. Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3. Причината не е щедростта. Наситен сте, не сте гладен, яли сте. Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си.
Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки.
Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили. Пък 2⁄3 – не сте опитали този предмет.
към беседата >>
– „Не ми върви!
Някой казва: „Защо на този човек в живота му върви? “ Цигулар е този човек. Дето върви, върви.
– „Не ми върви!
“ – Не свириш хубаво. – „Какво трябва да правя? “ Казвам: „Свири! “ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири? Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш?
към беседата >>
Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили.
Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3. Причината не е щедростта. Наситен сте, не сте гладен, яли сте. Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си. Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки.
Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили.
Пък 2⁄3 – не сте опитали този предмет.
към беседата >>
“ – Не свириш хубаво.
Някой казва: „Защо на този човек в живота му върви? “ Цигулар е този човек. Дето върви, върви. – „Не ми върви!
“ – Не свириш хубаво.
– „Какво трябва да правя? “ Казвам: „Свири! “ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири? Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш? “ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай!
към беседата >>
Пък 2⁄3 – не сте опитали този предмет.
Причината не е щедростта. Наситен сте, не сте гладен, яли сте. Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си. Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки. Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили.
Пък 2⁄3 – не сте опитали този предмет.
към беседата >>
– „Какво трябва да правя?
Някой казва: „Защо на този човек в живота му върви? “ Цигулар е този човек. Дето върви, върви. – „Не ми върви! “ – Не свириш хубаво.
– „Какво трябва да правя?
“ Казвам: „Свири! “ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири? Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш? “ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай! “ Той започва да им насипва по една чаша.
към беседата >>
Тогава имате една дроб 2⁄3, имате и друга дроб 3⁄4.
Тогава имате една дроб 2⁄3, имате и друга дроб 3⁄4.
2⁄3 от една ябълка, 3⁄4 от една крина жито. Да кажем, колко е една крина? Изобщо, колко са крините? Каква е сега мярката на крините? (– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма.
към беседата >>
“ Казвам: „Свири!
“ Цигулар е този човек. Дето върви, върви. – „Не ми върви! “ – Не свириш хубаво. – „Какво трябва да правя?
“ Казвам: „Свири!
“ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири? Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш? “ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай! “ Той започва да им насипва по една чаша. Сипе на майката, на големия брат, на всичките.
към беседата >>
2⁄3 от една ябълка, 3⁄4 от една крина жито.
Тогава имате една дроб 2⁄3, имате и друга дроб 3⁄4.
2⁄3 от една ябълка, 3⁄4 от една крина жито.
Да кажем, колко е една крина? Изобщо, колко са крините? Каква е сега мярката на крините? (– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма. Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма.
към беседата >>
“ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири?
Дето върви, върви. – „Не ми върви! “ – Не свириш хубаво. – „Какво трябва да правя? “ Казвам: „Свири!
“ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири?
Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш? “ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай! “ Той започва да им насипва по една чаша. Сипе на майката, на големия брат, на всичките. След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата!
към беседата >>
Да кажем, колко е една крина?
Тогава имате една дроб 2⁄3, имате и друга дроб 3⁄4. 2⁄3 от една ябълка, 3⁄4 от една крина жито.
Да кажем, колко е една крина?
Изобщо, колко са крините? Каква е сега мярката на крините? (– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма. Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма. Вие ядете 2⁄3 от ябълката.
към беседата >>
Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш?
– „Не ми върви! “ – Не свириш хубаво. – „Какво трябва да правя? “ Казвам: „Свири! “ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири?
Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш?
“ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай! “ Той започва да им насипва по една чаша. Сипе на майката, на големия брат, на всичките. След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата! “ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната.
към беседата >>
Изобщо, колко са крините?
Тогава имате една дроб 2⁄3, имате и друга дроб 3⁄4. 2⁄3 от една ябълка, 3⁄4 от една крина жито. Да кажем, колко е една крина?
Изобщо, колко са крините?
Каква е сега мярката на крините? (– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма. Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма. Вие ядете 2⁄3 от ябълката. Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете.
към беседата >>
“ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай!
“ – Не свириш хубаво. – „Какво трябва да правя? “ Казвам: „Свири! “ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири? Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш?
“ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай!
“ Той започва да им насипва по една чаша. Сипе на майката, на големия брат, на всичките. След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата! “ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната. Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор.
към беседата >>
Каква е сега мярката на крините?
Тогава имате една дроб 2⁄3, имате и друга дроб 3⁄4. 2⁄3 от една ябълка, 3⁄4 от една крина жито. Да кажем, колко е една крина? Изобщо, колко са крините?
Каква е сега мярката на крините?
(– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма. Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма. Вие ядете 2⁄3 от ябълката. Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете. 3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали?
към беседата >>
“ Той започва да им насипва по една чаша.
– „Какво трябва да правя? “ Казвам: „Свири! “ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири? Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш? “ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай!
“ Той започва да им насипва по една чаша.
Сипе на майката, на големия брат, на всичките. След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата! “ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната. Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор. Не знаеш да свириш и стомна нямаш.
към беседата >>
(– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма.
Тогава имате една дроб 2⁄3, имате и друга дроб 3⁄4. 2⁄3 от една ябълка, 3⁄4 от една крина жито. Да кажем, колко е една крина? Изобщо, колко са крините? Каква е сега мярката на крините?
(– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма.
Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма. Вие ядете 2⁄3 от ябълката. Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете. 3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали? Може ли да изядете от един килограм от ябълката?
към беседата >>
Сипе на майката, на големия брат, на всичките.
“ Казвам: „Свири! “ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири? Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш? “ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай! “ Той започва да им насипва по една чаша.
Сипе на майката, на големия брат, на всичките.
След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата! “ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната. Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор. Не знаеш да свириш и стомна нямаш. Какво да правиш сега?
към беседата >>
Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма.
2⁄3 от една ябълка, 3⁄4 от една крина жито. Да кажем, колко е една крина? Изобщо, колко са крините? Каква е сега мярката на крините? (– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма.
Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма.
Вие ядете 2⁄3 от ябълката. Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете. 3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали? Може ли да изядете от един килограм от ябълката? 2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете?
към беседата >>
След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата!
“ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва да направи този, който не знае да свири? Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш? “ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай! “ Той започва да им насипва по една чаша. Сипе на майката, на големия брат, на всичките.
След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата!
“ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната. Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор. Не знаеш да свириш и стомна нямаш. Какво да правиш сега? И за него има разрешение.
към беседата >>
Вие ядете 2⁄3 от ябълката.
Да кажем, колко е една крина? Изобщо, колко са крините? Каква е сега мярката на крините? (– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма. Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма.
Вие ядете 2⁄3 от ябълката.
Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете. 3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали? Може ли да изядете от един килограм от ябълката? 2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете? Мъчно е.
към беседата >>
“ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната.
Той пък трябва да носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор, да донесе и да каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш? “ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай! “ Той започва да им насипва по една чаша. Сипе на майката, на големия брат, на всичките. След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата!
“ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната.
Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор. Не знаеш да свириш и стомна нямаш. Какво да правиш сега? И за него има разрешение. И от това положение може да се излезе.
към беседата >>
Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете.
Изобщо, колко са крините? Каква е сега мярката на крините? (– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма. Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма. Вие ядете 2⁄3 от ябълката.
Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете.
3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали? Може ли да изядете от един килограм от ябълката? 2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете? Мъчно е. Вие обичате, но не сте свикнали.
към беседата >>
Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор.
“ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай! “ Той започва да им насипва по една чаша. Сипе на майката, на големия брат, на всичките. След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата! “ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната.
Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор.
Не знаеш да свириш и стомна нямаш. Какво да правиш сега? И за него има разрешение. И от това положение може да се излезе. Показах мястото на цигуларя.
към беседата >>
3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали?
Каква е сега мярката на крините? (– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма. Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма. Вие ядете 2⁄3 от ябълката. Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете.
3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали?
Може ли да изядете от един килограм от ябълката? 2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете? Мъчно е. Вие обичате, но не сте свикнали. При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете.
към беседата >>
Не знаеш да свириш и стомна нямаш.
“ Той започва да им насипва по една чаша. Сипе на майката, на големия брат, на всичките. След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата! “ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната. Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор.
Не знаеш да свириш и стомна нямаш.
Какво да правиш сега? И за него има разрешение. И от това положение може да се излезе. Показах мястото на цигуларя. Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави.
към беседата >>
Може ли да изядете от един килограм от ябълката?
(– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма. Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма. Вие ядете 2⁄3 от ябълката. Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете. 3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали?
Може ли да изядете от един килограм от ябълката?
2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете? Мъчно е. Вие обичате, но не сте свикнали. При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете. Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата.
към беседата >>
Какво да правиш сега?
Сипе на майката, на големия брат, на всичките. След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата! “ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната. Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор. Не знаеш да свириш и стомна нямаш.
Какво да правиш сега?
И за него има разрешение. И от това положение може да се излезе. Показах мястото на цигуларя. Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави. Сега третото положение ще го оставя на вас.
към беседата >>
2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете?
Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма. Вие ядете 2⁄3 от ябълката. Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете. 3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали? Може ли да изядете от един килограм от ябълката?
2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете?
Мъчно е. Вие обичате, но не сте свикнали. При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете. Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата. Тогава може да ви дам една задача.
към беседата >>
И за него има разрешение.
След като ги почерпи, казват: „Я ела тук на трапезата! “ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната. Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор. Не знаеш да свириш и стомна нямаш. Какво да правиш сега?
И за него има разрешение.
И от това положение може да се излезе. Показах мястото на цигуларя. Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави. Сега третото положение ще го оставя на вас. 2⁄3 аз разреших, 1⁄3 оставям на вас.
към беседата >>
Мъчно е.
Вие ядете 2⁄3 от ябълката. Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете. 3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали? Може ли да изядете от един килограм от ябълката? 2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете?
Мъчно е.
Вие обичате, но не сте свикнали. При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете. Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата. Тогава може да ви дам една задача. Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4.
към беседата >>
И от това положение може да се излезе.
“ На онзи, който не знае, трябва да носи стомната. Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор. Не знаеш да свириш и стомна нямаш. Какво да правиш сега? И за него има разрешение.
И от това положение може да се излезе.
Показах мястото на цигуларя. Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави. Сега третото положение ще го оставя на вас. 2⁄3 аз разреших, 1⁄3 оставям на вас. Понеже писах 2⁄3 трябва да го разреша.
към беседата >>
Вие обичате, но не сте свикнали.
Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете. 3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали? Може ли да изядете от един килограм от ябълката? 2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете? Мъчно е.
Вие обичате, но не сте свикнали.
При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете. Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата. Тогава може да ви дам една задача. Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4. Вече дроб няма да получите.
към беседата >>
Показах мястото на цигуларя.
Представете си, че мястото е сухо, няма такъв извор. Не знаеш да свириш и стомна нямаш. Какво да правиш сега? И за него има разрешение. И от това положение може да се излезе.
Показах мястото на цигуларя.
Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави. Сега третото положение ще го оставя на вас. 2⁄3 аз разреших, 1⁄3 оставям на вас. Понеже писах 2⁄3 трябва да го разреша. 1⁄3 оставям на вас.
към беседата >>
При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете.
3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали? Може ли да изядете от един килограм от ябълката? 2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете? Мъчно е. Вие обичате, но не сте свикнали.
При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете.
Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата. Тогава може да ви дам една задача. Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4. Вече дроб няма да получите. Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне.
към беседата >>
Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави.
Не знаеш да свириш и стомна нямаш. Какво да правиш сега? И за него има разрешение. И от това положение може да се излезе. Показах мястото на цигуларя.
Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави.
Сега третото положение ще го оставя на вас. 2⁄3 аз разреших, 1⁄3 оставям на вас. Понеже писах 2⁄3 трябва да го разреша. 1⁄3 оставям на вас.
към беседата >>
Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата.
Може ли да изядете от един килограм от ябълката? 2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете? Мъчно е. Вие обичате, но не сте свикнали. При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете.
Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата.
Тогава може да ви дам една задача. Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4. Вече дроб няма да получите. Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне. Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко?
към беседата >>
Сега третото положение ще го оставя на вас.
Какво да правиш сега? И за него има разрешение. И от това положение може да се излезе. Показах мястото на цигуларя. Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави.
Сега третото положение ще го оставя на вас.
2⁄3 аз разреших, 1⁄3 оставям на вас. Понеже писах 2⁄3 трябва да го разреша. 1⁄3 оставям на вас.
към беседата >>
Тогава може да ви дам една задача.
2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете? Мъчно е. Вие обичате, но не сте свикнали. При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете. Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата.
Тогава може да ви дам една задача.
Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4. Вече дроб няма да получите. Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне. Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко? (– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава?
към беседата >>
2⁄3 аз разреших, 1⁄3 оставям на вас.
И за него има разрешение. И от това положение може да се излезе. Показах мястото на цигуларя. Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави. Сега третото положение ще го оставя на вас.
2⁄3 аз разреших, 1⁄3 оставям на вас.
Понеже писах 2⁄3 трябва да го разреша. 1⁄3 оставям на вас.
към беседата >>
Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4.
Мъчно е. Вие обичате, но не сте свикнали. При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете. Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата. Тогава може да ви дам една задача.
Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4.
Вече дроб няма да получите. Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне. Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко? (– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава? Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате?
към беседата >>
Понеже писах 2⁄3 трябва да го разреша.
И от това положение може да се излезе. Показах мястото на цигуларя. Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави. Сега третото положение ще го оставя на вас. 2⁄3 аз разреших, 1⁄3 оставям на вас.
Понеже писах 2⁄3 трябва да го разреша.
1⁄3 оставям на вас.
към беседата >>
Вече дроб няма да получите.
Вие обичате, но не сте свикнали. При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете. Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата. Тогава може да ви дам една задача. Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4.
Вече дроб няма да получите.
Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне. Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко? (– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава? Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате? (– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо?
към беседата >>
1⁄3 оставям на вас.
Показах мястото на цигуларя. Показах онзи, който не знае да свири, какво трябва да прави. Сега третото положение ще го оставя на вас. 2⁄3 аз разреших, 1⁄3 оставям на вас. Понеже писах 2⁄3 трябва да го разреша.
1⁄3 оставям на вас.
към беседата >>
Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне.
При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете. Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата. Тогава може да ви дам една задача. Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4. Вече дроб няма да получите.
Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне.
Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко? (– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава? Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате? (– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо? Защо 3⁄4 се обърна в една четвърт?
към беседата >>
Правото в света е: Никога не подтискайте своите чувства.
Правото в света е: Никога не подтискайте своите чувства.
Подтисничество на чувствата не прави! Не подтискай, не изнасилвай чувствата си. То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат. Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай.
към беседата >>
Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко?
Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата. Тогава може да ви дам една задача. Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4. Вече дроб няма да получите. Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне.
Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко?
(– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава? Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате? (– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо? Защо 3⁄4 се обърна в една четвърт? Много проста работа, но много пакостна работа.
към беседата >>
Подтисничество на чувствата не прави!
Правото в света е: Никога не подтискайте своите чувства.
Подтисничество на чувствата не прави!
Не подтискай, не изнасилвай чувствата си. То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат. Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо.
към беседата >>
(– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава?
Тогава може да ви дам една задача. Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4. Вече дроб няма да получите. Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне. Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко?
(– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава?
Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате? (– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо? Защо 3⁄4 се обърна в една четвърт? Много проста работа, но много пакостна работа.
към беседата >>
Не подтискай, не изнасилвай чувствата си.
Правото в света е: Никога не подтискайте своите чувства. Подтисничество на чувствата не прави!
Не подтискай, не изнасилвай чувствата си.
То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат. Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее.
към беседата >>
Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате?
Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4. Вече дроб няма да получите. Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне. Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко? (– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава?
Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате?
(– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо? Защо 3⁄4 се обърна в една четвърт? Много проста работа, но много пакостна работа.
към беседата >>
То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат.
Правото в света е: Никога не подтискайте своите чувства. Подтисничество на чувствата не прави! Не подтискай, не изнасилвай чувствата си.
То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат.
Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи.
към беседата >>
(– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо?
Вече дроб няма да получите. Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне. Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко? (– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава? Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате?
(– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо?
Защо 3⁄4 се обърна в една четвърт? Много проста работа, но много пакостна работа.
към беседата >>
Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си.
Правото в света е: Никога не подтискайте своите чувства. Подтисничество на чувствата не прави! Не подтискай, не изнасилвай чувствата си. То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат.
Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си.
Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи. Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция.
към беседата >>
Защо 3⁄4 се обърна в една четвърт?
Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне. Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко? (– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава? Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате? (– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо?
Защо 3⁄4 се обърна в една четвърт?
Много проста работа, но много пакостна работа.
към беседата >>
Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай.
Правото в света е: Никога не подтискайте своите чувства. Подтисничество на чувствата не прави! Не подтискай, не изнасилвай чувствата си. То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат. Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си.
Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай.
Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи. Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция. Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда.
към беседата >>
Много проста работа, но много пакостна работа.
Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко? (– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава? Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате? (– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо? Защо 3⁄4 се обърна в една четвърт?
Много проста работа, но много пакостна работа.
към беседата >>
Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо.
Подтисничество на чувствата не прави! Не подтискай, не изнасилвай чувствата си. То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат. Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай.
Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо.
Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи. Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция. Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда. Остави я да стане пеперуда.
към беседата >>
Представете си една кибритена клечка сама по себе си е нищо, но тази кибритена клечка, поставена при известни условия е много опасна.
Представете си една кибритена клечка сама по себе си е нищо, но тази кибритена клечка, поставена при известни условия е много опасна.
Една кибритена клечка е опасна работа при дадени условия. Представете си, че някой минава в някои барутени погреби и със запалената кибритена клечка мине край барута близо. Вие и целият склад ще идете във въздуха. Едно малко нещо може да те дигне някъде, да те лиши от всичките права на земята, които имаш. Сега заключението какво е?
към беседата >>
Ти едно свое чувство, чакай го да узрее.
Не подтискай, не изнасилвай чувствата си. То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат. Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо.
Ти едно свое чувство, чакай го да узрее.
Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи. Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция. Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда. Остави я да стане пеперуда. Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие.
към беседата >>
Една кибритена клечка е опасна работа при дадени условия.
Представете си една кибритена клечка сама по себе си е нищо, но тази кибритена клечка, поставена при известни условия е много опасна.
Една кибритена клечка е опасна работа при дадени условия.
Представете си, че някой минава в някои барутени погреби и със запалената кибритена клечка мине край барута близо. Вие и целият склад ще идете във въздуха. Едно малко нещо може да те дигне някъде, да те лиши от всичките права на земята, които имаш. Сега заключението какво е? Ако човек попадне в един склад с възпламенителни неща и може по едно невнимание да бутнеш с крака и да запалиш целия склад и да го дигнеш във въздуха.
към беседата >>
Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи.
То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат. Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее.
Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи.
Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция. Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда. Остави я да стане пеперуда. Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие. Но същевременно спираш и своя процес.
към беседата >>
Представете си, че някой минава в някои барутени погреби и със запалената кибритена клечка мине край барута близо.
Представете си една кибритена клечка сама по себе си е нищо, но тази кибритена клечка, поставена при известни условия е много опасна. Една кибритена клечка е опасна работа при дадени условия.
Представете си, че някой минава в някои барутени погреби и със запалената кибритена клечка мине край барута близо.
Вие и целият склад ще идете във въздуха. Едно малко нещо може да те дигне някъде, да те лиши от всичките права на земята, които имаш. Сега заключението какво е? Ако човек попадне в един склад с възпламенителни неща и може по едно невнимание да бутнеш с крака и да запалиш целия склад и да го дигнеш във въздуха.
към беседата >>
Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция.
Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи.
Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция.
Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда. Остави я да стане пеперуда. Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие. Но същевременно спираш и своя процес. В живота най-малката погрешка, която да спре общия ход, то е философията на живота.
към беседата >>
Вие и целият склад ще идете във въздуха.
Представете си една кибритена клечка сама по себе си е нищо, но тази кибритена клечка, поставена при известни условия е много опасна. Една кибритена клечка е опасна работа при дадени условия. Представете си, че някой минава в някои барутени погреби и със запалената кибритена клечка мине край барута близо.
Вие и целият склад ще идете във въздуха.
Едно малко нещо може да те дигне някъде, да те лиши от всичките права на земята, които имаш. Сега заключението какво е? Ако човек попадне в един склад с възпламенителни неща и може по едно невнимание да бутнеш с крака и да запалиш целия склад и да го дигнеш във въздуха.
към беседата >>
Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда.
Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи. Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция.
Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда.
Остави я да стане пеперуда. Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие. Но същевременно спираш и своя процес. В живота най-малката погрешка, която да спре общия ход, то е философията на живота. Всичкото наше нещастие произтича от онова подтисничество, което ние имаме в нашите чувства.
към беседата >>
Едно малко нещо може да те дигне някъде, да те лиши от всичките права на земята, които имаш.
Представете си една кибритена клечка сама по себе си е нищо, но тази кибритена клечка, поставена при известни условия е много опасна. Една кибритена клечка е опасна работа при дадени условия. Представете си, че някой минава в някои барутени погреби и със запалената кибритена клечка мине край барута близо. Вие и целият склад ще идете във въздуха.
Едно малко нещо може да те дигне някъде, да те лиши от всичките права на земята, които имаш.
Сега заключението какво е? Ако човек попадне в един склад с възпламенителни неща и може по едно невнимание да бутнеш с крака и да запалиш целия склад и да го дигнеш във въздуха.
към беседата >>
Остави я да стане пеперуда.
Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи. Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция. Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда.
Остави я да стане пеперуда.
Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие. Но същевременно спираш и своя процес. В живота най-малката погрешка, която да спре общия ход, то е философията на живота. Всичкото наше нещастие произтича от онова подтисничество, което ние имаме в нашите чувства.
към беседата >>
Сега заключението какво е?
Представете си една кибритена клечка сама по себе си е нищо, но тази кибритена клечка, поставена при известни условия е много опасна. Една кибритена клечка е опасна работа при дадени условия. Представете си, че някой минава в някои барутени погреби и със запалената кибритена клечка мине край барута близо. Вие и целият склад ще идете във въздуха. Едно малко нещо може да те дигне някъде, да те лиши от всичките права на земята, които имаш.
Сега заключението какво е?
Ако човек попадне в един склад с възпламенителни неща и може по едно невнимание да бутнеш с крака и да запалиш целия склад и да го дигнеш във въздуха.
към беседата >>
Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие.
Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи. Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция. Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда. Остави я да стане пеперуда.
Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие.
Но същевременно спираш и своя процес. В живота най-малката погрешка, която да спре общия ход, то е философията на живота. Всичкото наше нещастие произтича от онова подтисничество, което ние имаме в нашите чувства.
към беседата >>
Ако човек попадне в един склад с възпламенителни неща и може по едно невнимание да бутнеш с крака и да запалиш целия склад и да го дигнеш във въздуха.
Една кибритена клечка е опасна работа при дадени условия. Представете си, че някой минава в някои барутени погреби и със запалената кибритена клечка мине край барута близо. Вие и целият склад ще идете във въздуха. Едно малко нещо може да те дигне някъде, да те лиши от всичките права на земята, които имаш. Сега заключението какво е?
Ако човек попадне в един склад с възпламенителни неща и може по едно невнимание да бутнеш с крака и да запалиш целия склад и да го дигнеш във въздуха.
към беседата >>
Но същевременно спираш и своя процес.
Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи. Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция. Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда. Остави я да стане пеперуда. Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие.
Но същевременно спираш и своя процес.
В живота най-малката погрешка, която да спре общия ход, то е философията на живота. Всичкото наше нещастие произтича от онова подтисничество, което ние имаме в нашите чувства.
към беседата >>
Какво трябва да правиш тогава с една четвърт?
Какво трябва да правиш тогава с една четвърт?
Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого? – Овцете може да излезат или вълкът може да влезе. Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш. Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа. Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света.
към беседата >>
В живота най-малката погрешка, която да спре общия ход, то е философията на живота.
Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция. Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда. Остави я да стане пеперуда. Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие. Но същевременно спираш и своя процес.
В живота най-малката погрешка, която да спре общия ход, то е философията на живота.
Всичкото наше нещастие произтича от онова подтисничество, което ние имаме в нашите чувства.
към беседата >>
Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого?
Какво трябва да правиш тогава с една четвърт?
Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого?
– Овцете може да излезат или вълкът може да влезе. Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш. Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа. Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света. Те са големи пакостници.
към беседата >>
Всичкото наше нещастие произтича от онова подтисничество, което ние имаме в нашите чувства.
Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда. Остави я да стане пеперуда. Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие. Но същевременно спираш и своя процес. В живота най-малката погрешка, която да спре общия ход, то е философията на живота.
Всичкото наше нещастие произтича от онова подтисничество, което ние имаме в нашите чувства.
към беседата >>
– Овцете може да излезат или вълкът може да влезе.
Какво трябва да правиш тогава с една четвърт? Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого?
– Овцете може да излезат или вълкът може да влезе.
Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш. Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа. Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света. Те са големи пакостници. Някои от вас се интересуват, но външно.
към беседата >>
(– „Какво да се прави с пакостните чувства?
(– „Какво да се прави с пакостните чувства?
“) Пакостни чувства няма. Когато чувствата експлодират, то е пакост. Чувството може да експлодира. Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне.
към беседата >>
Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш.
Какво трябва да правиш тогава с една четвърт? Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого? – Овцете може да излезат или вълкът може да влезе.
Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш.
Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа. Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света. Те са големи пакостници. Някои от вас се интересуват, но външно. Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко.
към беседата >>
“) Пакостни чувства няма.
(– „Какво да се прави с пакостните чувства?
“) Пакостни чувства няма.
Когато чувствата експлодират, то е пакост. Чувството може да експлодира. Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне. Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили.
към беседата >>
Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа.
Какво трябва да правиш тогава с една четвърт? Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого? – Овцете може да излезат или вълкът може да влезе. Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш.
Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа.
Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света. Те са големи пакостници. Някои от вас се интересуват, но външно. Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко. Казва: „Какво има в едно близване?
към беседата >>
Когато чувствата експлодират, то е пакост.
(– „Какво да се прави с пакостните чувства? “) Пакостни чувства няма.
Когато чувствата експлодират, то е пакост.
Чувството може да експлодира. Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне. Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили. От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото.
към беседата >>
Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света.
Какво трябва да правиш тогава с една четвърт? Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого? – Овцете може да излезат или вълкът може да влезе. Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш. Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа.
Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света.
Те са големи пакостници. Някои от вас се интересуват, но външно. Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко. Казва: „Какво има в едно близване? “ Но едно близване мяза на кибритената клечка.
към беседата >>
Чувството може да експлодира.
(– „Какво да се прави с пакостните чувства? “) Пакостни чувства няма. Когато чувствата експлодират, то е пакост.
Чувството може да експлодира.
Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне. Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили. От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото. Дълго време го превързва.
към беседата >>
Те са големи пакостници.
Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого? – Овцете може да излезат или вълкът може да влезе. Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш. Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа. Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света.
Те са големи пакостници.
Някои от вас се интересуват, но външно. Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко. Казва: „Какво има в едно близване? “ Но едно близване мяза на кибритената клечка. Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие.
към беседата >>
Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари.
(– „Какво да се прави с пакостните чувства? “) Пакостни чувства няма. Когато чувствата експлодират, то е пакост. Чувството може да експлодира.
Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари.
Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне. Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили. От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото. Дълго време го превързва. Като свирил се откъснали.
към беседата >>
Някои от вас се интересуват, но външно.
– Овцете може да излезат или вълкът може да влезе. Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш. Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа. Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света. Те са големи пакостници.
Някои от вас се интересуват, но външно.
Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко. Казва: „Какво има в едно близване? “ Но едно близване мяза на кибритената клечка. Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие. Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата.
към беседата >>
Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне.
(– „Какво да се прави с пакостните чувства? “) Пакостни чувства няма. Когато чувствата експлодират, то е пакост. Чувството може да експлодира. Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари.
Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне.
Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили. От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото. Дълго време го превързва. Като свирил се откъснали. Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия.
към беседата >>
Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко.
Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш. Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа. Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света. Те са големи пакостници. Някои от вас се интересуват, но външно.
Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко.
Казва: „Какво има в едно близване? “ Но едно близване мяза на кибритената клечка. Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие. Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата. Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата.
към беседата >>
Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили.
“) Пакостни чувства няма. Когато чувствата експлодират, то е пакост. Чувството може да експлодира. Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне.
Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили.
От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото. Дълго време го превързва. Като свирил се откъснали. Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия. Не е лошото в чувствата.
към беседата >>
Казва: „Какво има в едно близване?
Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа. Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света. Те са големи пакостници. Някои от вас се интересуват, но външно. Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко.
Казва: „Какво има в едно близване?
“ Но едно близване мяза на кибритената клечка. Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие. Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата. Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата. Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш.
към беседата >>
От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото.
Когато чувствата експлодират, то е пакост. Чувството може да експлодира. Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне. Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили.
От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото.
Дълго време го превързва. Като свирил се откъснали. Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия. Не е лошото в чувствата. То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди.
към беседата >>
“ Но едно близване мяза на кибритената клечка.
Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света. Те са големи пакостници. Някои от вас се интересуват, но външно. Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко. Казва: „Какво има в едно близване?
“ Но едно близване мяза на кибритената клечка.
Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие. Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата. Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата. Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш. Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем!
към беседата >>
Дълго време го превързва.
Чувството може да експлодира. Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне. Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили. От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото.
Дълго време го превързва.
Като свирил се откъснали. Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия. Не е лошото в чувствата. То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди. Той стегнал тази струна повече отколкото трябва.
към беседата >>
Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие.
Те са големи пакостници. Някои от вас се интересуват, но външно. Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко. Казва: „Какво има в едно близване? “ Но едно близване мяза на кибритената клечка.
Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие.
Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата. Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата. Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш. Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем! “ Позапознаеш се с първата чаша.
към беседата >>
Като свирил се откъснали.
Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне. Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили. От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото. Дълго време го превързва.
Като свирил се откъснали.
Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия. Не е лошото в чувствата. То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди. Той стегнал тази струна повече отколкото трябва. Цигуларят трябва да бъде много внимателен.
към беседата >>
Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата.
Някои от вас се интересуват, но външно. Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко. Казва: „Какво има в едно близване? “ Но едно близване мяза на кибритената клечка. Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие.
Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата.
Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата. Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш. Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем! “ Позапознаеш се с първата чаша. Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е?
към беседата >>
Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия.
Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне. Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили. От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото. Дълго време го превързва. Като свирил се откъснали.
Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия.
Не е лошото в чувствата. То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди. Той стегнал тази струна повече отколкото трябва. Цигуларят трябва да бъде много внимателен. Гледам някои цигулари не са никак внимателни.
към беседата >>
Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата.
Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко. Казва: „Какво има в едно близване? “ Но едно близване мяза на кибритената клечка. Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие. Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата.
Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата.
Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш. Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем! “ Позапознаеш се с първата чаша. Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е? “ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия.
към беседата >>
Не е лошото в чувствата.
Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили. От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото. Дълго време го превързва. Като свирил се откъснали. Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия.
Не е лошото в чувствата.
То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди. Той стегнал тази струна повече отколкото трябва. Цигуларят трябва да бъде много внимателен. Гледам някои цигулари не са никак внимателни. След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната.
към беседата >>
Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш.
Казва: „Какво има в едно близване? “ Но едно близване мяза на кибритената клечка. Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие. Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата. Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата.
Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш.
Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем! “ Позапознаеш се с първата чаша. Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е? “ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия. В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос.
към беседата >>
То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди.
От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото. Дълго време го превързва. Като свирил се откъснали. Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия. Не е лошото в чувствата.
То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди.
Той стегнал тази струна повече отколкото трябва. Цигуларят трябва да бъде много внимателен. Гледам някои цигулари не са никак внимателни. След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната. Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон.
към беседата >>
Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем!
“ Но едно близване мяза на кибритената клечка. Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие. Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата. Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата. Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш.
Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем!
“ Позапознаеш се с първата чаша. Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е? “ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия. В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос. Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва да се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни.
към беседата >>
Той стегнал тази струна повече отколкото трябва.
Дълго време го превързва. Като свирил се откъснали. Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия. Не е лошото в чувствата. То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди.
Той стегнал тази струна повече отколкото трябва.
Цигуларят трябва да бъде много внимателен. Гледам някои цигулари не са никак внимателни. След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната. Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон. Аз като чуя този тон, изваждам струната.
към беседата >>
“ Позапознаеш се с първата чаша.
Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие. Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата. Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата. Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш. Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем!
“ Позапознаеш се с първата чаша.
Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е? “ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия. В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос. Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва да се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни. Като е запознаете, казва: „Намерих първия син на лозата, най-големия син на лозата“ и стане весел.
към беседата >>
Цигуларят трябва да бъде много внимателен.
Като свирил се откъснали. Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия. Не е лошото в чувствата. То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди. Той стегнал тази струна повече отколкото трябва.
Цигуларят трябва да бъде много внимателен.
Гледам някои цигулари не са никак внимателни. След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната. Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон. Аз като чуя този тон, изваждам струната. Рядко у мен са се скъсвали струните.
към беседата >>
Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е?
Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата. Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата. Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш. Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем! “ Позапознаеш се с първата чаша.
Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е?
“ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия. В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос. Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва да се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни. Като е запознаете, казва: „Намерих първия син на лозата, най-големия син на лозата“ и стане весел.
към беседата >>
Гледам някои цигулари не са никак внимателни.
Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия. Не е лошото в чувствата. То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди. Той стегнал тази струна повече отколкото трябва. Цигуларят трябва да бъде много внимателен.
Гледам някои цигулари не са никак внимателни.
След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната. Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон. Аз като чуя този тон, изваждам струната. Рядко у мен са се скъсвали струните. Аз не ги чакам да се скъсат.
към беседата >>
“ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия.
Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата. Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш. Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем! “ Позапознаеш се с първата чаша. Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е?
“ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия.
В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос. Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва да се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни. Като е запознаете, казва: „Намерих първия син на лозата, най-големия син на лозата“ и стане весел.
към беседата >>
След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната.
Не е лошото в чувствата. То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди. Той стегнал тази струна повече отколкото трябва. Цигуларят трябва да бъде много внимателен. Гледам някои цигулари не са никак внимателни.
След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната.
Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон. Аз като чуя този тон, изваждам струната. Рядко у мен са се скъсвали струните. Аз не ги чакам да се скъсат. Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“.
към беседата >>
В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос.
Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш. Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем! “ Позапознаеш се с първата чаша. Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е? “ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия.
В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос.
Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва да се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни. Като е запознаете, казва: „Намерих първия син на лозата, най-големия син на лозата“ и стане весел.
към беседата >>
Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон.
То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди. Той стегнал тази струна повече отколкото трябва. Цигуларят трябва да бъде много внимателен. Гледам някои цигулари не са никак внимателни. След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната.
Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон.
Аз като чуя този тон, изваждам струната. Рядко у мен са се скъсвали струните. Аз не ги чакам да се скъсат. Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“. Тя се скъса когато нагласявах струната.
към беседата >>
Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва да се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни.
Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем! “ Позапознаеш се с първата чаша. Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е? “ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия. В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос.
Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва да се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни.
Като е запознаете, казва: „Намерих първия син на лозата, най-големия син на лозата“ и стане весел.
към беседата >>
Аз като чуя този тон, изваждам струната.
Той стегнал тази струна повече отколкото трябва. Цигуларят трябва да бъде много внимателен. Гледам някои цигулари не са никак внимателни. След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната. Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон.
Аз като чуя този тон, изваждам струната.
Рядко у мен са се скъсвали струните. Аз не ги чакам да се скъсат. Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“. Тя се скъса когато нагласявах струната. „Ре“ се скъса, защото имате нещо, което не харесвах.
към беседата >>
Като е запознаете, казва: „Намерих първия син на лозата, най-големия син на лозата“ и стане весел.
“ Позапознаеш се с първата чаша. Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е? “ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия. В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос. Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва да се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни.
Като е запознаете, казва: „Намерих първия син на лозата, най-големия син на лозата“ и стане весел.
към беседата >>
Рядко у мен са се скъсвали струните.
Цигуларят трябва да бъде много внимателен. Гледам някои цигулари не са никак внимателни. След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната. Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон. Аз като чуя този тон, изваждам струната.
Рядко у мен са се скъсвали струните.
Аз не ги чакам да се скъсат. Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“. Тя се скъса когато нагласявах струната. „Ре“ се скъса, защото имате нещо, което не харесвах. Намерих друг по-хубав, специален глас на цигулката, много ми хареса.
към беседата >>
Това, което ви разправям е изключително.
Това, което ви разправям е изключително.
То е едно изключително положение. Той е първия син, но не е роден от първата майка. Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка? Как мислите вие? От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат.
към беседата >>
Аз не ги чакам да се скъсат.
Гледам някои цигулари не са никак внимателни. След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната. Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон. Аз като чуя този тон, изваждам струната. Рядко у мен са се скъсвали струните.
Аз не ги чакам да се скъсат.
Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“. Тя се скъса когато нагласявах струната. „Ре“ се скъса, защото имате нещо, което не харесвах. Намерих друг по-хубав, специален глас на цигулката, много ми хареса.
към беседата >>
То е едно изключително положение.
Това, което ви разправям е изключително.
То е едно изключително положение.
Той е първия син, но не е роден от първата майка. Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка? Как мислите вие? От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат. Това как го наричате вие?
към беседата >>
Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“.
След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната. Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон. Аз като чуя този тон, изваждам струната. Рядко у мен са се скъсвали струните. Аз не ги чакам да се скъсат.
Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“.
Тя се скъса когато нагласявах струната. „Ре“ се скъса, защото имате нещо, което не харесвах. Намерих друг по-хубав, специален глас на цигулката, много ми хареса.
към беседата >>
Той е първия син, но не е роден от първата майка.
Това, което ви разправям е изключително. То е едно изключително положение.
Той е първия син, но не е роден от първата майка.
Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка? Как мислите вие? От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат. Това как го наричате вие? Биогенезис. Всяко едно клонче, на което се родило един плод, това клонче е майка, а пък цялото дърво, то е бащата.
към беседата >>
Тя се скъса когато нагласявах струната.
Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон. Аз като чуя този тон, изваждам струната. Рядко у мен са се скъсвали струните. Аз не ги чакам да се скъсат. Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“.
Тя се скъса когато нагласявах струната.
„Ре“ се скъса, защото имате нещо, което не харесвах. Намерих друг по-хубав, специален глас на цигулката, много ми хареса.
към беседата >>
Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка?
Това, което ви разправям е изключително. То е едно изключително положение. Той е първия син, но не е роден от първата майка.
Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка?
Как мислите вие? От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат. Това как го наричате вие? Биогенезис. Всяко едно клонче, на което се родило един плод, това клонче е майка, а пък цялото дърво, то е бащата.
към беседата >>
„Ре“ се скъса, защото имате нещо, което не харесвах.
Аз като чуя този тон, изваждам струната. Рядко у мен са се скъсвали струните. Аз не ги чакам да се скъсат. Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“. Тя се скъса когато нагласявах струната.
„Ре“ се скъса, защото имате нещо, което не харесвах.
Намерих друг по-хубав, специален глас на цигулката, много ми хареса.
към беседата >>
Как мислите вие?
Това, което ви разправям е изключително. То е едно изключително положение. Той е първия син, но не е роден от първата майка. Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка?
Как мислите вие?
От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат. Това как го наричате вие? Биогенезис. Всяко едно клонче, на което се родило един плод, това клонче е майка, а пък цялото дърво, то е бащата.
към беседата >>
Намерих друг по-хубав, специален глас на цигулката, много ми хареса.
Рядко у мен са се скъсвали струните. Аз не ги чакам да се скъсат. Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“. Тя се скъса когато нагласявах струната. „Ре“ се скъса, защото имате нещо, което не харесвах.
Намерих друг по-хубав, специален глас на цигулката, много ми хареса.
към беседата >>
От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат.
Това, което ви разправям е изключително. То е едно изключително положение. Той е първия син, но не е роден от първата майка. Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка? Как мислите вие?
От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат.
Това как го наричате вие? Биогенезис. Всяко едно клонче, на което се родило един плод, това клонче е майка, а пък цялото дърво, то е бащата.
към беседата >>
Вие говорите за възпитание.
Вие говорите за възпитание.
Съвременните педагози говорят за възпитание. Те нямат методи. Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени. Нямаме естествени методи за възпитание. Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан.
към беседата >>
Това как го наричате вие?
То е едно изключително положение. Той е първия син, но не е роден от първата майка. Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка? Как мислите вие? От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат.
Това как го наричате вие?
Биогенезис. Всяко едно клонче, на което се родило един плод, това клонче е майка, а пък цялото дърво, то е бащата.
към беседата >>
Съвременните педагози говорят за възпитание.
Вие говорите за възпитание.
Съвременните педагози говорят за възпитание.
Те нямат методи. Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени. Нямаме естествени методи за възпитание. Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан. Има хиляди методи за самовъзпитание.
към беседата >>
Биогенезис. Всяко едно клонче, на което се родило един плод, това клонче е майка, а пък цялото дърво, то е бащата.
Той е първия син, но не е роден от първата майка. Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка? Как мислите вие? От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат. Това как го наричате вие?
Биогенезис. Всяко едно клонче, на което се родило един плод, това клонче е майка, а пък цялото дърво, то е бащата.
към беседата >>
Те нямат методи.
Вие говорите за възпитание. Съвременните педагози говорят за възпитание.
Те нямат методи.
Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени. Нямаме естествени методи за възпитание. Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан. Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има.
към беседата >>
Сега едно друго противоречие има.
Сега едно друго противоречие има.
Ние знаем бащата на дървото е отвън, цялото дърво е станало, то отпосле е станало. Има мъжки дървета и мъжки дървета. По какво се отличава един умен човек? Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен? Има известни черти, които ги отличават.
към беседата >>
Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени.
Вие говорите за възпитание. Съвременните педагози говорят за възпитание. Те нямат методи.
Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени.
Нямаме естествени методи за възпитание. Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан. Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има. Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си.
към беседата >>
Ние знаем бащата на дървото е отвън, цялото дърво е станало, то отпосле е станало.
Сега едно друго противоречие има.
Ние знаем бащата на дървото е отвън, цялото дърво е станало, то отпосле е станало.
Има мъжки дървета и мъжки дървета. По какво се отличава един умен човек? Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен? Има известни черти, които ги отличават. По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно.
към беседата >>
Нямаме естествени методи за възпитание.
Вие говорите за възпитание. Съвременните педагози говорят за възпитание. Те нямат методи. Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени.
Нямаме естествени методи за възпитание.
Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан. Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има. Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй.
към беседата >>
Има мъжки дървета и мъжки дървета.
Сега едно друго противоречие има. Ние знаем бащата на дървото е отвън, цялото дърво е станало, то отпосле е станало.
Има мъжки дървета и мъжки дървета.
По какво се отличава един умен човек? Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен? Има известни черти, които ги отличават. По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно. Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял.
към беседата >>
Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан.
Вие говорите за възпитание. Съвременните педагози говорят за възпитание. Те нямат методи. Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени. Нямаме естествени методи за възпитание.
Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан.
Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има. Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод.
към беседата >>
По какво се отличава един умен човек?
Сега едно друго противоречие има. Ние знаем бащата на дървото е отвън, цялото дърво е станало, то отпосле е станало. Има мъжки дървета и мъжки дървета.
По какво се отличава един умен човек?
Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен? Има известни черти, които ги отличават. По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно. Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял. По какво се отличава умният човек?
към беседата >>
Има хиляди методи за самовъзпитание.
Съвременните педагози говорят за възпитание. Те нямат методи. Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени. Нямаме естествени методи за възпитание. Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан.
Има хиляди методи за самовъзпитание.
Какви ли не методи има. Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. Защото всеки ден имате разни неразположения.
към беседата >>
Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен?
Сега едно друго противоречие има. Ние знаем бащата на дървото е отвън, цялото дърво е станало, то отпосле е станало. Има мъжки дървета и мъжки дървета. По какво се отличава един умен човек?
Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен?
Има известни черти, които ги отличават. По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно. Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял. По какво се отличава умният човек? Умът е нещо отвлечено, но има нещо, което отличава умният човек.
към беседата >>
Какви ли не методи има.
Те нямат методи. Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени. Нямаме естествени методи за възпитание. Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан. Има хиляди методи за самовъзпитание.
Какви ли не методи има.
Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. Защото всеки ден имате разни неразположения. Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва.
към беседата >>
Има известни черти, които ги отличават.
Сега едно друго противоречие има. Ние знаем бащата на дървото е отвън, цялото дърво е станало, то отпосле е станало. Има мъжки дървета и мъжки дървета. По какво се отличава един умен човек? Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен?
Има известни черти, които ги отличават.
По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно. Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял. По какво се отличава умният човек? Умът е нещо отвлечено, но има нещо, което отличава умният човек.
към беседата >>
Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си.
Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени. Нямаме естествени методи за възпитание. Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан. Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има.
Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си.
Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. Защото всеки ден имате разни неразположения. Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва. Какво ли не става.
към беседата >>
По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно.
Ние знаем бащата на дървото е отвън, цялото дърво е станало, то отпосле е станало. Има мъжки дървета и мъжки дървета. По какво се отличава един умен човек? Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен? Има известни черти, които ги отличават.
По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно.
Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял. По какво се отличава умният човек? Умът е нещо отвлечено, но има нещо, което отличава умният човек.
към беседата >>
Няма нещо по-приятно от туй.
Нямаме естествени методи за възпитание. Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан. Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има. Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си.
Няма нещо по-приятно от туй.
И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. Защото всеки ден имате разни неразположения. Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва. Какво ли не става. Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме.
към беседата >>
Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял.
Има мъжки дървета и мъжки дървета. По какво се отличава един умен човек? Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен? Има известни черти, които ги отличават. По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно.
Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял.
По какво се отличава умният човек? Умът е нещо отвлечено, но има нещо, което отличава умният човек.
към беседата >>
И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод.
Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан. Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има. Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй.
И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод.
Защото всеки ден имате разни неразположения. Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва. Какво ли не става. Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме. Аз това го наричам подтисничество на чувствата.
към беседата >>
По какво се отличава умният човек?
По какво се отличава един умен човек? Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен? Има известни черти, които ги отличават. По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно. Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял.
По какво се отличава умният човек?
Умът е нещо отвлечено, но има нещо, което отличава умният човек.
към беседата >>
Защото всеки ден имате разни неразположения.
Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има. Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод.
Защото всеки ден имате разни неразположения.
Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва. Какво ли не става. Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме. Аз това го наричам подтисничество на чувствата. Тогава се раждат най-лошите работи.
към беседата >>
Умът е нещо отвлечено, но има нещо, което отличава умният човек.
Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен? Има известни черти, които ги отличават. По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно. Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял. По какво се отличава умният човек?
Умът е нещо отвлечено, но има нещо, което отличава умният човек.
към беседата >>
Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва.
Какви ли не методи има. Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. Защото всеки ден имате разни неразположения.
Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва.
Какво ли не става. Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме. Аз това го наричам подтисничество на чувствата. Тогава се раждат най-лошите работи.
към беседата >>
При образуването на тия линии еднаква енергия употребила ли се е?
При образуването на тия линии еднаква енергия употребила ли се е?
Да кажем имате 1, 2, 3, 4 иждивила ли се е една и съща енергия при тяхното образуване? До коя линия е дадена повече енергия? – За най-дългата. Защо за него [нея] е дадена повече енергия? – Защото е най-дълга.
към беседата >>
Какво ли не става.
Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. Защото всеки ден имате разни неразположения. Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва.
Какво ли не става.
Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме. Аз това го наричам подтисничество на чувствата. Тогава се раждат най-лошите работи.
към беседата >>
Да кажем имате 1, 2, 3, 4 иждивила ли се е една и съща енергия при тяхното образуване?
При образуването на тия линии еднаква енергия употребила ли се е?
Да кажем имате 1, 2, 3, 4 иждивила ли се е една и съща енергия при тяхното образуване?
До коя линия е дадена повече енергия? – За най-дългата. Защо за него [нея] е дадена повече енергия? – Защото е най-дълга. Имате малко дете правите му дрехи.
към беседата >>
Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме.
Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. Защото всеки ден имате разни неразположения. Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва. Какво ли не става.
Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме.
Аз това го наричам подтисничество на чувствата. Тогава се раждат най-лошите работи.
към беседата >>
До коя линия е дадена повече енергия?
При образуването на тия линии еднаква енергия употребила ли се е? Да кажем имате 1, 2, 3, 4 иждивила ли се е една и съща енергия при тяхното образуване?
До коя линия е дадена повече енергия?
– За най-дългата. Защо за него [нея] е дадена повече енергия? – Защото е най-дълга. Имате малко дете правите му дрехи. Имате и голям брат и нему правите дрехи.
към беседата >>
Аз това го наричам подтисничество на чувствата.
И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. Защото всеки ден имате разни неразположения. Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва. Какво ли не става. Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме.
Аз това го наричам подтисничество на чувствата.
Тогава се раждат най-лошите работи.
към беседата >>
– За най-дългата.
При образуването на тия линии еднаква енергия употребила ли се е? Да кажем имате 1, 2, 3, 4 иждивила ли се е една и съща енергия при тяхното образуване? До коя линия е дадена повече енергия?
– За най-дългата.
Защо за него [нея] е дадена повече енергия? – Защото е най-дълга. Имате малко дете правите му дрехи. Имате и голям брат и нему правите дрехи. Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика.
към беседата >>
Тогава се раждат най-лошите работи.
Защото всеки ден имате разни неразположения. Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва. Какво ли не става. Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме. Аз това го наричам подтисничество на чувствата.
Тогава се раждат най-лошите работи.
към беседата >>
Защо за него [нея] е дадена повече енергия?
При образуването на тия линии еднаква енергия употребила ли се е? Да кажем имате 1, 2, 3, 4 иждивила ли се е една и съща енергия при тяхното образуване? До коя линия е дадена повече енергия? – За най-дългата.
Защо за него [нея] е дадена повече енергия?
– Защото е най-дълга. Имате малко дете правите му дрехи. Имате и голям брат и нему правите дрехи. Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика. Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо.
към беседата >>
Помнете, сега аз ви говоря за чувствата, които са естествени.
Помнете, сега аз ви говоря за чувствата, които са естествени.
Има чувства не естествени в човека. За пример, намислил си да пиеш вино. То е неестествено чувство. Гневиш се, то е неестествено чувство. Подозираш, то е неестествено чувство.
към беседата >>
– Защото е най-дълга.
При образуването на тия линии еднаква енергия употребила ли се е? Да кажем имате 1, 2, 3, 4 иждивила ли се е една и съща енергия при тяхното образуване? До коя линия е дадена повече енергия? – За най-дългата. Защо за него [нея] е дадена повече енергия?
– Защото е най-дълга.
Имате малко дете правите му дрехи. Имате и голям брат и нему правите дрехи. Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика. Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо. Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите?
към беседата >>
Има чувства не естествени в човека.
Помнете, сега аз ви говоря за чувствата, които са естествени.
Има чувства не естествени в човека.
За пример, намислил си да пиеш вино. То е неестествено чувство. Гневиш се, то е неестествено чувство. Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство.
към беседата >>
Имате малко дете правите му дрехи.
Да кажем имате 1, 2, 3, 4 иждивила ли се е една и съща енергия при тяхното образуване? До коя линия е дадена повече енергия? – За най-дългата. Защо за него [нея] е дадена повече енергия? – Защото е най-дълга.
Имате малко дете правите му дрехи.
Имате и голям брат и нему правите дрехи. Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика. Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо. Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите? Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно.
към беседата >>
За пример, намислил си да пиеш вино.
Помнете, сега аз ви говоря за чувствата, които са естествени. Има чувства не естествени в човека.
За пример, намислил си да пиеш вино.
То е неестествено чувство. Гневиш се, то е неестествено чувство. Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря.
към беседата >>
Имате и голям брат и нему правите дрехи.
До коя линия е дадена повече енергия? – За най-дългата. Защо за него [нея] е дадена повече енергия? – Защото е най-дълга. Имате малко дете правите му дрехи.
Имате и голям брат и нему правите дрехи.
Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика. Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо. Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите? Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно. Вероятно е само.
към беседата >>
То е неестествено чувство.
Помнете, сега аз ви говоря за чувствата, които са естествени. Има чувства не естествени в човека. За пример, намислил си да пиеш вино.
То е неестествено чувство.
Гневиш се, то е неестествено чувство. Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека.
към беседата >>
Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика.
– За най-дългата. Защо за него [нея] е дадена повече енергия? – Защото е най-дълга. Имате малко дете правите му дрехи. Имате и голям брат и нему правите дрехи.
Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика.
Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо. Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите? Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно. Вероятно е само. Постепенно ще коригираме.
към беседата >>
Гневиш се, то е неестествено чувство.
Помнете, сега аз ви говоря за чувствата, които са естествени. Има чувства не естествени в човека. За пример, намислил си да пиеш вино. То е неестествено чувство.
Гневиш се, то е неестествено чувство.
Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота.
към беседата >>
Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо.
Защо за него [нея] е дадена повече енергия? – Защото е най-дълга. Имате малко дете правите му дрехи. Имате и голям брат и нему правите дрехи. Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика.
Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо.
Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите? Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно. Вероятно е само. Постепенно ще коригираме. Един лош човек да коригираш.
към беседата >>
Подозираш, то е неестествено чувство.
Помнете, сега аз ви говоря за чувствата, които са естествени. Има чувства не естествени в човека. За пример, намислил си да пиеш вино. То е неестествено чувство. Гневиш се, то е неестествено чувство.
Подозираш, то е неестествено чувство.
Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота. Ти на тях ще дадеш свобода.
към беседата >>
Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите?
– Защото е най-дълга. Имате малко дете правите му дрехи. Имате и голям брат и нему правите дрехи. Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика. Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо.
Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите?
Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно. Вероятно е само. Постепенно ще коригираме. Един лош човек да коригираш. Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки.
към беседата >>
Взискателен си, то е неестествено чувство.
Има чувства не естествени в човека. За пример, намислил си да пиеш вино. То е неестествено чувство. Гневиш се, то е неестествено чувство. Подозираш, то е неестествено чувство.
Взискателен си, то е неестествено чувство.
Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота. Ти на тях ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства.
към беседата >>
Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно.
Имате малко дете правите му дрехи. Имате и голям брат и нему правите дрехи. Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика. Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо. Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите?
Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно.
Вероятно е само. Постепенно ще коригираме. Един лош човек да коригираш. Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки. Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата.
към беседата >>
Има неща неестествени, за тях не говоря.
За пример, намислил си да пиеш вино. То е неестествено чувство. Гневиш се, то е неестествено чувство. Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство.
Има неща неестествени, за тях не говоря.
Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота. Ти на тях ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има.
към беседата >>
Вероятно е само.
Имате и голям брат и нему правите дрехи. Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика. Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо. Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите? Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно.
Вероятно е само.
Постепенно ще коригираме. Един лош човек да коригираш. Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки. Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата. Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч.
към беседата >>
Естествени чувства има в човека.
То е неестествено чувство. Гневиш се, то е неестествено чувство. Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря.
Естествени чувства има в човека.
Те стават елементи в живота. Ти на тях ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство.
към беседата >>
Постепенно ще коригираме.
Ако имате едно дете на 7 години и имате един голям момък на 21 година в плата на дрехите ще има най-малко един метър разлика. Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо. Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите? Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно. Вероятно е само.
Постепенно ще коригираме.
Един лош човек да коригираш. Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки. Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата. Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч. Пространството се увеличава.
към беседата >>
Те стават елементи в живота.
Гневиш се, то е неестествено чувство. Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека.
Те стават елементи в живота.
Ти на тях ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство.
към беседата >>
Един лош човек да коригираш.
Този брат на 21 година има 165 сантиметра височина, а детето е един метър високо. Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите? Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно. Вероятно е само. Постепенно ще коригираме.
Един лош човек да коригираш.
Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки. Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата. Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч. Пространството се увеличава. Или голямото пространство между нас намалява предметите.
към беседата >>
Ти на тях ще дадеш свобода.
Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота.
Ти на тях ще дадеш свобода.
Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство.
към беседата >>
Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки.
Ако правите дрехи на едно дете, високо един метър колко плат ще отиде, колко плат ще похарчите? Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно. Вероятно е само. Постепенно ще коригираме. Един лош човек да коригираш.
Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки.
Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата. Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч. Пространството се увеличава. Или голямото пространство между нас намалява предметите. Малкото пространство между нас, увеличава предметите.
към беседата >>
Аз говоря за естествените чувства.
Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота. Ти на тях ще дадеш свобода.
Аз говоря за естествените чувства.
Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство. Защото свири се не за ума, но за сърцето.
към беседата >>
Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата.
Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може да не вярно. Вероятно е само. Постепенно ще коригираме. Един лош човек да коригираш. Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки.
Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата.
Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч. Пространството се увеличава. Или голямото пространство между нас намалява предметите. Малкото пространство между нас, увеличава предметите. Малкото увеличава, малкото [голямото] смалява.
към беседата >>
Естествени чувства има.
Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота. Ти на тях ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства.
Естествени чувства има.
Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство. Защото свири се не за ума, но за сърцето. Музика трябва на подтиснатите хора.
към беседата >>
Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч.
Вероятно е само. Постепенно ще коригираме. Един лош човек да коригираш. Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки. Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата.
Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч.
Пространството се увеличава. Или голямото пространство между нас намалява предметите. Малкото пространство между нас, увеличава предметите. Малкото увеличава, малкото [голямото] смалява.
към беседата >>
Гладен си, това е едно естествено чувство.
Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота. Ти на тях ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има.
Гладен си, това е едно естествено чувство.
Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство. Защото свири се не за ума, но за сърцето. Музика трябва на подтиснатите хора. Хляб трябва не на ситите, но на гладните.
към беседата >>
Пространството се увеличава.
Постепенно ще коригираме. Един лош човек да коригираш. Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки. Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата. Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч.
Пространството се увеличава.
Или голямото пространство между нас намалява предметите. Малкото пространство между нас, увеличава предметите. Малкото увеличава, малкото [голямото] смалява.
към беседата >>
Жаден си, това е естествено чувство.
Те стават елементи в живота. Ти на тях ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство.
Жаден си, това е естествено чувство.
Обичаш музика, това е естествено чувство. Защото свири се не за ума, но за сърцето. Музика трябва на подтиснатите хора. Хляб трябва не на ситите, но на гладните. Вода трябва на жадните.
към беседата >>
Или голямото пространство между нас намалява предметите.
Един лош човек да коригираш. Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки. Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата. Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч. Пространството се увеличава.
Или голямото пространство между нас намалява предметите.
Малкото пространство между нас, увеличава предметите. Малкото увеличава, малкото [голямото] смалява.
към беседата >>
Обичаш музика, това е естествено чувство.
Ти на тях ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство.
Обичаш музика, това е естествено чувство.
Защото свири се не за ума, но за сърцето. Музика трябва на подтиснатите хора. Хляб трябва не на ситите, но на гладните. Вода трябва на жадните. Казвам, хубавото в света, кое е?
към беседата >>
Малкото пространство между нас, увеличава предметите.
Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки. Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата. Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч. Пространството се увеличава. Или голямото пространство между нас намалява предметите.
Малкото пространство между нас, увеличава предметите.
Малкото увеличава, малкото [голямото] смалява.
към беседата >>
Защото свири се не за ума, но за сърцето.
Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство.
Защото свири се не за ума, но за сърцето.
Музика трябва на подтиснатите хора. Хляб трябва не на ситите, но на гладните. Вода трябва на жадните. Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето.
към беседата >>
Малкото увеличава, малкото [голямото] смалява.
Ние имаме в света една постоянна мярка, с която да виждаме нещата. Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч. Пространството се увеличава. Или голямото пространство между нас намалява предметите. Малкото пространство между нас, увеличава предметите.
Малкото увеличава, малкото [голямото] смалява.
към беседата >>
Музика трябва на подтиснатите хора.
Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство. Защото свири се не за ума, но за сърцето.
Музика трябва на подтиснатите хора.
Хляб трябва не на ситите, но на гладните. Вода трябва на жадните. Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека.
към беседата >>
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното: Да кажем 24 часа вие не сте яли, искате да ви угостят с баница, започват да ви задават въпроси: „С колко килограма брашно да се направи баницата, колко сирене има, как се точи?
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното: Да кажем 24 часа вие не сте яли, искате да ви угостят с баница, започват да ви задават въпроси: „С колко килограма брашно да се направи баницата, колко сирене има, как се точи?
“ Казват: „Трудна работа е да се направи една баница! “ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси. Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна. Питам, като дойде житото, защо ти е баницата. Хем не искаш друго нещо.
към беседата >>
Хляб трябва не на ситите, но на гладните.
Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство. Защото свири се не за ума, но за сърцето. Музика трябва на подтиснатите хора.
Хляб трябва не на ситите, но на гладните.
Вода трябва на жадните. Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира.
към беседата >>
“ Казват: „Трудна работа е да се направи една баница!
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното: Да кажем 24 часа вие не сте яли, искате да ви угостят с баница, започват да ви задават въпроси: „С колко килограма брашно да се направи баницата, колко сирене има, как се точи?
“ Казват: „Трудна работа е да се направи една баница!
“ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси. Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна. Питам, като дойде житото, защо ти е баницата. Хем не искаш друго нещо. Защо не искаш обикновен хляб, ами искаш баница?
към беседата >>
Вода трябва на жадните.
Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство. Защото свири се не за ума, но за сърцето. Музика трябва на подтиснатите хора. Хляб трябва не на ситите, но на гладните.
Вода трябва на жадните.
Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства.
към беседата >>
“ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси.
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното: Да кажем 24 часа вие не сте яли, искате да ви угостят с баница, започват да ви задават въпроси: „С колко килограма брашно да се направи баницата, колко сирене има, как се точи? “ Казват: „Трудна работа е да се направи една баница!
“ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси.
Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна. Питам, като дойде житото, защо ти е баницата. Хем не искаш друго нещо. Защо не искаш обикновен хляб, ами искаш баница? Кои са съображенията ти, че искаш баница?
към беседата >>
Казвам, хубавото в света, кое е?
Обичаш музика, това е естествено чувство. Защото свири се не за ума, но за сърцето. Музика трябва на подтиснатите хора. Хляб трябва не на ситите, но на гладните. Вода трябва на жадните.
Казвам, хубавото в света, кое е?
То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия.
към беседата >>
Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна.
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното: Да кажем 24 часа вие не сте яли, искате да ви угостят с баница, започват да ви задават въпроси: „С колко килограма брашно да се направи баницата, колко сирене има, как се точи? “ Казват: „Трудна работа е да се направи една баница! “ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси.
Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна.
Питам, като дойде житото, защо ти е баницата. Хем не искаш друго нещо. Защо не искаш обикновен хляб, ами искаш баница? Кои са съображенията ти, че искаш баница? (– „По-вкусно.“)
към беседата >>
То е съзвучието на сърцето.
Защото свири се не за ума, но за сърцето. Музика трябва на подтиснатите хора. Хляб трябва не на ситите, но на гладните. Вода трябва на жадните. Казвам, хубавото в света, кое е?
То е съзвучието на сърцето.
Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта.
към беседата >>
Питам, като дойде житото, защо ти е баницата.
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното: Да кажем 24 часа вие не сте яли, искате да ви угостят с баница, започват да ви задават въпроси: „С колко килограма брашно да се направи баницата, колко сирене има, как се точи? “ Казват: „Трудна работа е да се направи една баница! “ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси. Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна.
Питам, като дойде житото, защо ти е баницата.
Хем не искаш друго нещо. Защо не искаш обикновен хляб, ами искаш баница? Кои са съображенията ти, че искаш баница? (– „По-вкусно.“)
към беседата >>
Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека.
Музика трябва на подтиснатите хора. Хляб трябва не на ситите, но на гладните. Вода трябва на жадните. Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето.
Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека.
Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете.
към беседата >>
Хем не искаш друго нещо.
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното: Да кажем 24 часа вие не сте яли, искате да ви угостят с баница, започват да ви задават въпроси: „С колко килограма брашно да се направи баницата, колко сирене има, как се точи? “ Казват: „Трудна работа е да се направи една баница! “ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси. Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна. Питам, като дойде житото, защо ти е баницата.
Хем не искаш друго нещо.
Защо не искаш обикновен хляб, ами искаш баница? Кои са съображенията ти, че искаш баница? (– „По-вкусно.“)
към беседата >>
Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира.
Хляб трябва не на ситите, но на гладните. Вода трябва на жадните. Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека.
Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира.
В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни.
към беседата >>
Защо не искаш обикновен хляб, ами искаш баница?
“ Казват: „Трудна работа е да се направи една баница! “ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси. Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна. Питам, като дойде житото, защо ти е баницата. Хем не искаш друго нещо.
Защо не искаш обикновен хляб, ами искаш баница?
Кои са съображенията ти, че искаш баница? (– „По-вкусно.“)
към беседата >>
В робство се намират неговите чувства.
Вода трябва на жадните. Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира.
В робство се намират неговите чувства.
Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените.
към беседата >>
Кои са съображенията ти, че искаш баница?
“ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси. Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна. Питам, като дойде житото, защо ти е баницата. Хем не искаш друго нещо. Защо не искаш обикновен хляб, ами искаш баница?
Кои са съображенията ти, че искаш баница?
(– „По-вкусно.“)
към беседата >>
Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия.
Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства.
Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия.
То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото.
към беседата >>
(– „По-вкусно.“)
Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна. Питам, като дойде житото, защо ти е баницата. Хем не искаш друго нещо. Защо не искаш обикновен хляб, ами искаш баница? Кои са съображенията ти, че искаш баница?
(– „По-вкусно.“)
към беседата >>
То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта.
То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия.
То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта.
Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото. Не желай това, което не ти трябва.
към беседата >>
Да направя примера по-ясен.
Да направя примера по-ясен.
Вие искате една хубава дреха. Не искате каква и да е, искате да облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо? Защо искате? Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха. Имаш свои съображения.
към беседата >>
Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете.
Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта.
Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете.
Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото. Не желай това, което не ти трябва. Да допуснем, искаш да станеш богат човек.
към беседата >>
Вие искате една хубава дреха.
Да направя примера по-ясен.
Вие искате една хубава дреха.
Не искате каква и да е, искате да облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо? Защо искате? Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха. Имаш свои съображения. Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време.
към беседата >>
Те са временни.
Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете.
Те са временни.
У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото. Не желай това, което не ти трябва. Да допуснем, искаш да станеш богат човек. Не че желанието за богатство е лошо.
към беседата >>
Не искате каква и да е, искате да облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо?
Да направя примера по-ясен. Вие искате една хубава дреха.
Не искате каква и да е, искате да облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо?
Защо искате? Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха. Имаш свои съображения. Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време.
към беседата >>
У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените.
В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни.
У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените.
Да желаеш естественото. Не желай това, което не ти трябва. Да допуснем, искаш да станеш богат човек. Не че желанието за богатство е лошо. Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път.
към беседата >>
Защо искате?
Да направя примера по-ясен. Вие искате една хубава дреха. Не искате каква и да е, искате да облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо?
Защо искате?
Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха. Имаш свои съображения. Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха.
към беседата >>
Да желаеш естественото.
Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените.
Да желаеш естественото.
Не желай това, което не ти трябва. Да допуснем, искаш да станеш богат човек. Не че желанието за богатство е лошо. Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път. Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока.
към беседата >>
Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха.
Да направя примера по-ясен. Вие искате една хубава дреха. Не искате каква и да е, искате да облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо? Защо искате?
Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха.
Имаш свои съображения. Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха. Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане.
към беседата >>
Не желай това, което не ти трябва.
То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото.
Не желай това, което не ти трябва.
Да допуснем, искаш да станеш богат човек. Не че желанието за богатство е лошо. Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път. Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока. Един човек, който има ум е богат човек.
към беседата >>
Имаш свои съображения.
Да направя примера по-ясен. Вие искате една хубава дреха. Не искате каква и да е, искате да облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо? Защо искате? Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха.
Имаш свои съображения.
Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха. Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане. И те си имат своите добри качества.
към беседата >>
Да допуснем, искаш да станеш богат човек.
Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото. Не желай това, което не ти трябва.
Да допуснем, искаш да станеш богат човек.
Не че желанието за богатство е лошо. Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път. Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока. Един човек, който има ум е богат човек. Един човек, който има такова тяло, той е богат човек.
към беседата >>
Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време.
Вие искате една хубава дреха. Не искате каква и да е, искате да облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо? Защо искате? Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха. Имаш свои съображения.
Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време.
Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха. Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане. И те си имат своите добри качества. Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи.
към беседата >>
Не че желанието за богатство е лошо.
Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото. Не желай това, което не ти трябва. Да допуснем, искаш да станеш богат човек.
Не че желанието за богатство е лошо.
Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път. Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока. Един човек, който има ум е богат човек. Един човек, който има такова тяло, той е богат човек. Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек.
към беседата >>
Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време.
Не искате каква и да е, искате да облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо? Защо искате? Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха. Имаш свои съображения. Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време.
Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време.
Зиме за предпочитане е вълнената дреха. Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане. И те си имат своите добри качества. Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи. Във вас, по някой път, имате неразположение на духа.
към беседата >>
Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път.
У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото. Не желай това, което не ти трябва. Да допуснем, искаш да станеш богат човек. Не че желанието за богатство е лошо.
Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път.
Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока. Един човек, който има ум е богат човек. Един човек, който има такова тяло, той е богат човек. Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства.
към беседата >>
Зиме за предпочитане е вълнената дреха.
Защо искате? Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха. Имаш свои съображения. Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време.
Зиме за предпочитане е вълнената дреха.
Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане. И те си имат своите добри качества. Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи. Във вас, по някой път, имате неразположение на духа. Туй неразположение от какво зависи?
към беседата >>
Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока.
Да желаеш естественото. Не желай това, което не ти трябва. Да допуснем, искаш да станеш богат човек. Не че желанието за богатство е лошо. Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път.
Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока.
Един човек, който има ум е богат човек. Един човек, който има такова тяло, той е богат човек. Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства.
към беседата >>
Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане.
Или искате вълнена дреха или памучна дреха или копринена дреха. Имаш свои съображения. Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха.
Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане.
И те си имат своите добри качества. Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи. Във вас, по някой път, имате неразположение на духа. Туй неразположение от какво зависи? Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес!
към беседата >>
Един човек, който има ум е богат човек.
Не желай това, което не ти трябва. Да допуснем, искаш да станеш богат човек. Не че желанието за богатство е лошо. Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път. Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока.
Един човек, който има ум е богат човек.
Един човек, който има такова тяло, той е богат човек. Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели.
към беседата >>
И те си имат своите добри качества.
Имаш свои съображения. Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха. Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане.
И те си имат своите добри качества.
Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи. Във вас, по някой път, имате неразположение на духа. Туй неразположение от какво зависи? Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес! “ Значи си натоварен с нещо.
към беседата >>
Един човек, който има такова тяло, той е богат човек.
Да допуснем, искаш да станеш богат човек. Не че желанието за богатство е лошо. Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път. Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока. Един човек, който има ум е богат човек.
Един човек, който има такова тяло, той е богат човек.
Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината.
към беседата >>
Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи.
Тия съображения са: ако е вълнена дрехата, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха. Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане. И те си имат своите добри качества.
Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи.
Във вас, по някой път, имате неразположение на духа. Туй неразположение от какво зависи? Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес! “ Значи си натоварен с нещо. Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи.
към беседата >>
Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек.
Не че желанието за богатство е лошо. Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път. Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока. Един човек, който има ум е богат човек. Един човек, който има такова тяло, той е богат човек.
Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек.
Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината. Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода!
към беседата >>
Във вас, по някой път, имате неразположение на духа.
Зиме за предпочитане е вълнената дреха, по-хигиенична е зимно време. Зиме за предпочитане е вълнената дреха. Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане. И те си имат своите добри качества. Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи.
Във вас, по някой път, имате неразположение на духа.
Туй неразположение от какво зависи? Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес! “ Значи си натоварен с нещо. Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи. Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест.
към беседата >>
Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства.
Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път. Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока. Един човек, който има ум е богат човек. Един човек, който има такова тяло, той е богат човек. Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек.
Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства.
Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината. Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода! “ Ти търсиш причината.
към беседата >>
Туй неразположение от какво зависи?
Зиме за предпочитане е вълнената дреха. Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане. И те си имат своите добри качества. Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи. Във вас, по някой път, имате неразположение на духа.
Туй неразположение от какво зависи?
Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес! “ Значи си натоварен с нещо. Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи. Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест. Какво трябва да направите с тежестта?
към беседата >>
Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства.
Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока. Един човек, който има ум е богат човек. Един човек, който има такова тяло, той е богат човек. Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства.
Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства.
И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината. Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода! “ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна.
към беседата >>
Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес!
Ако е лятно време някой път е за предпочитане копринената дреха, някой път памучна дреха е за предпочитане. И те си имат своите добри качества. Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи. Във вас, по някой път, имате неразположение на духа. Туй неразположение от какво зависи?
Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес!
“ Значи си натоварен с нещо. Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи. Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест. Какво трябва да направите с тежестта? Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи?
към беседата >>
И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели.
Един човек, който има ум е богат човек. Един човек, който има такова тяло, той е богат човек. Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства.
И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели.
Някой път ти си гневен, търсиш причината. Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода! “ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна. Онова желание вътре.
към беседата >>
“ Значи си натоварен с нещо.
И те си имат своите добри качества. Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи. Във вас, по някой път, имате неразположение на духа. Туй неразположение от какво зависи? Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес!
“ Значи си натоварен с нещо.
Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи. Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест. Какво трябва да направите с тежестта? Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи? Трябва да я продаде.
към беседата >>
Някой път ти си гневен, търсиш причината.
Един човек, който има такова тяло, той е богат човек. Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели.
Някой път ти си гневен, търсиш причината.
Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода! “ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна. Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание.
към беседата >>
Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи.
Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи. Във вас, по някой път, имате неразположение на духа. Туй неразположение от какво зависи? Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес! “ Значи си натоварен с нещо.
Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи.
Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест. Какво трябва да направите с тежестта? Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи? Трябва да я продаде. Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза.
към беседата >>
Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода!
Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината.
Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода!
“ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна. Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка.
към беседата >>
Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест.
Във вас, по някой път, имате неразположение на духа. Туй неразположение от какво зависи? Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес! “ Значи си натоварен с нещо. Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи.
Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест.
Какво трябва да направите с тежестта? Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи? Трябва да я продаде. Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза. Каква ще бъде кризата?
към беседата >>
“ Ти търсиш причината.
Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината. Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода!
“ Ти търсиш причината.
Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна. Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка. И тя не знаеше, какво ще придобие.
към беседата >>
Какво трябва да направите с тежестта?
Туй неразположение от какво зависи? Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес! “ Значи си натоварен с нещо. Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи. Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест.
Какво трябва да направите с тежестта?
Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи? Трябва да я продаде. Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза. Каква ще бъде кризата? Колко категории биват кризите?
към беседата >>
Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна.
Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината. Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода! “ Ти търсиш причината.
Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна.
Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка. И тя не знаеше, какво ще придобие. Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде.
към беседата >>
Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи?
Ти казваш тъй: „Много ми е тежко днес! “ Значи си натоварен с нещо. Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи. Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест. Какво трябва да направите с тежестта?
Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи?
Трябва да я продаде. Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза. Каква ще бъде кризата? Колко категории биват кризите? Някои, които са се занимавали с търговия какво ще кажат?
към беседата >>
Онова желание вътре.
И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината. Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода! “ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна.
Онова желание вътре.
Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка. И тя не знаеше, какво ще придобие. Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде. Но практично.
към беседата >>
Трябва да я продаде.
“ Значи си натоварен с нещо. Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи. Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест. Какво трябва да направите с тежестта? Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи?
Трябва да я продаде.
Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза. Каква ще бъде кризата? Колко категории биват кризите? Някои, които са се занимавали с търговия какво ще кажат? Някой, който учил по търговия има ли да е свършил?
към беседата >>
Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание.
Някой път ти си гневен, търсиш причината. Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода! “ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна. Онова желание вътре.
Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание.
Неестествено желание за една фиктивна придобивка. И тя не знаеше, какво ще придобие. Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде. Но практично. Да оставим това практичното.
към беседата >>
Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза.
Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи. Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест. Какво трябва да направите с тежестта? Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи? Трябва да я продаде.
Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза.
Каква ще бъде кризата? Колко категории биват кризите? Някои, които са се занимавали с търговия какво ще кажат? Някой, който учил по търговия има ли да е свършил? Ха сега, който не свършил по търговия, който стажувал, свършил лекции.
към беседата >>
Неестествено желание за една фиктивна придобивка.
Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода! “ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна. Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание.
Неестествено желание за една фиктивна придобивка.
И тя не знаеше, какво ще придобие. Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде. Но практично. Да оставим това практичното.
към беседата >>
Каква ще бъде кризата?
Казва: „Много ми е тежко.“ Значи имате някаква тежест. Какво трябва да направите с тежестта? Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи? Трябва да я продаде. Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза.
Каква ще бъде кризата?
Колко категории биват кризите? Някои, които са се занимавали с търговия какво ще кажат? Някой, който учил по търговия има ли да е свършил? Ха сега, който не свършил по търговия, който стажувал, свършил лекции.
към беседата >>
И тя не знаеше, какво ще придобие.
“ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна. Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка.
И тя не знаеше, какво ще придобие.
Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде. Но практично. Да оставим това практичното.
към беседата >>
Колко категории биват кризите?
Какво трябва да направите с тежестта? Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи? Трябва да я продаде. Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза. Каква ще бъде кризата?
Колко категории биват кризите?
Някои, които са се занимавали с търговия какво ще кажат? Някой, който учил по търговия има ли да е свършил? Ха сега, който не свършил по търговия, който стажувал, свършил лекции.
към беседата >>
Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде.
Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна. Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка. И тя не знаеше, какво ще придобие.
Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде.
Но практично. Да оставим това практичното.
към беседата >>
Някои, които са се занимавали с търговия какво ще кажат?
Когато търговецът има много стока, той какво трябва да направи? Трябва да я продаде. Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза. Каква ще бъде кризата? Колко категории биват кризите?
Някои, които са се занимавали с търговия какво ще кажат?
Някой, който учил по търговия има ли да е свършил? Ха сега, който не свършил по търговия, който стажувал, свършил лекции.
към беседата >>
Но практично.
Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка. И тя не знаеше, какво ще придобие. Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде.
Но практично.
Да оставим това практичното.
към беседата >>
Някой, който учил по търговия има ли да е свършил?
Трябва да я продаде. Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза. Каква ще бъде кризата? Колко категории биват кризите? Някои, които са се занимавали с търговия какво ще кажат?
Някой, който учил по търговия има ли да е свършил?
Ха сега, който не свършил по търговия, който стажувал, свършил лекции.
към беседата >>
Да оставим това практичното.
Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка. И тя не знаеше, какво ще придобие. Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде. Но практично.
Да оставим това практичното.
към беседата >>
Ха сега, който не свършил по търговия, който стажувал, свършил лекции.
Ако този търговец не продаде стоката си, ще се случи някаква криза. Каква ще бъде кризата? Колко категории биват кризите? Някои, които са се занимавали с търговия какво ще кажат? Някой, който учил по търговия има ли да е свършил?
Ха сега, който не свършил по търговия, който стажувал, свършил лекции.
към беседата >>
Не подтискай своите чувства.
Не подтискай своите чувства.
Всякога намазвай устните си по три четири пъти и ги облизвай. Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете. Направете един опит сега. От вас нека направят този опит най-способните. Намажете устните си по два три пъти и ги оближете.
към беседата >>
Сега пренасям въпроса в органическия свят.
Сега пренасям въпроса в органическия свят.
Срещате един човек с дебели бърни и друг с тънки бърни. Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите? Аз ще ви осветля. Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал.
към беседата >>
Всякога намазвай устните си по три четири пъти и ги облизвай.
Не подтискай своите чувства.
Всякога намазвай устните си по три четири пъти и ги облизвай.
Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете. Направете един опит сега. От вас нека направят този опит най-способните. Намажете устните си по два три пъти и ги оближете. Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните.
към беседата >>
Срещате един човек с дебели бърни и друг с тънки бърни.
Сега пренасям въпроса в органическия свят.
Срещате един човек с дебели бърни и друг с тънки бърни.
Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите? Аз ще ви осветля. Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал. Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко.
към беседата >>
Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете.
Не подтискай своите чувства. Всякога намазвай устните си по три четири пъти и ги облизвай.
Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете.
Направете един опит сега. От вас нека направят този опит най-способните. Намажете устните си по два три пъти и ги оближете. Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните. Намажете десет грама мед и ги оближете.
към беседата >>
Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите?
Сега пренасям въпроса в органическия свят. Срещате един човек с дебели бърни и друг с тънки бърни.
Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите?
Аз ще ви осветля. Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал. Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко. Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата.
към беседата >>
Направете един опит сега.
Не подтискай своите чувства. Всякога намазвай устните си по три четири пъти и ги облизвай. Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете.
Направете един опит сега.
От вас нека направят този опит най-способните. Намажете устните си по два три пъти и ги оближете. Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните. Намажете десет грама мед и ги оближете. Направете опит.
към беседата >>
Аз ще ви осветля.
Сега пренасям въпроса в органическия свят. Срещате един човек с дебели бърни и друг с тънки бърни. Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите?
Аз ще ви осветля.
Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал. Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко. Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия.
към беседата >>
От вас нека направят този опит най-способните.
Не подтискай своите чувства. Всякога намазвай устните си по три четири пъти и ги облизвай. Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете. Направете един опит сега.
От вас нека направят този опит най-способните.
Намажете устните си по два три пъти и ги оближете. Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните. Намажете десет грама мед и ги оближете. Направете опит. Този опит няма да го разправяте на другите.
към беседата >>
Този с тънките устни е подтискал чувствата си.
Сега пренасям въпроса в органическия свят. Срещате един човек с дебели бърни и друг с тънки бърни. Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите? Аз ще ви осветля.
Този с тънките устни е подтискал чувствата си.
Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал. Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко. Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки.
към беседата >>
Намажете устните си по два три пъти и ги оближете.
Не подтискай своите чувства. Всякога намазвай устните си по три четири пъти и ги облизвай. Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете. Направете един опит сега. От вас нека направят този опит най-способните.
Намажете устните си по два три пъти и ги оближете.
Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните. Намажете десет грама мед и ги оближете. Направете опит. Този опит няма да го разправяте на другите. Един периметър запазвам.
към беседата >>
Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал.
Сега пренасям въпроса в органическия свят. Срещате един човек с дебели бърни и друг с тънки бърни. Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите? Аз ще ви осветля. Този с тънките устни е подтискал чувствата си.
Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал.
Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко. Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки.
към беседата >>
Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните.
Всякога намазвай устните си по три четири пъти и ги облизвай. Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете. Направете един опит сега. От вас нека направят този опит най-способните. Намажете устните си по два три пъти и ги оближете.
Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните.
Намажете десет грама мед и ги оближете. Направете опит. Този опит няма да го разправяте на другите. Един периметър запазвам. Да не хвръкне периметърът.
към беседата >>
Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко.
Срещате един човек с дебели бърни и друг с тънки бърни. Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите? Аз ще ви осветля. Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал.
Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко.
Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки. Най-първо отпуснете бърните си свободно.
към беседата >>
Намажете десет грама мед и ги оближете.
Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете. Направете един опит сега. От вас нека направят този опит най-способните. Намажете устните си по два три пъти и ги оближете. Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните.
Намажете десет грама мед и ги оближете.
Направете опит. Този опит няма да го разправяте на другите. Един периметър запазвам. Да не хвръкне периметърът. Туй богатство искам заради вас да остане.
към беседата >>
Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата.
Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите? Аз ще ви осветля. Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал. Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко.
Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата.
А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки. Най-първо отпуснете бърните си свободно. Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде.
към беседата >>
Направете опит.
Направете един опит сега. От вас нека направят този опит най-способните. Намажете устните си по два три пъти и ги оближете. Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните. Намажете десет грама мед и ги оближете.
Направете опит.
Този опит няма да го разправяте на другите. Един периметър запазвам. Да не хвръкне периметърът. Туй богатство искам заради вас да остане. Онези, които обичате науката, направете още един опит.
към беседата >>
А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия.
Аз ще ви осветля. Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал. Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко. Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата.
А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия.
При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки. Най-първо отпуснете бърните си свободно. Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде. Кажи: „Така не си стискай бърните!
към беседата >>
Този опит няма да го разправяте на другите.
От вас нека направят този опит най-способните. Намажете устните си по два три пъти и ги оближете. Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните. Намажете десет грама мед и ги оближете. Направете опит.
Този опит няма да го разправяте на другите.
Един периметър запазвам. Да не хвръкне периметърът. Туй богатство искам заради вас да остане. Онези, които обичате науката, направете още един опит. Онези, които знаете да свирите, свирете.
към беседата >>
При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки.
Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал. Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко. Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия.
При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки.
Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки. Най-първо отпуснете бърните си свободно. Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде. Кажи: „Така не си стискай бърните! “ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация.
към беседата >>
Един периметър запазвам.
Намажете устните си по два три пъти и ги оближете. Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните. Намажете десет грама мед и ги оближете. Направете опит. Този опит няма да го разправяте на другите.
Един периметър запазвам.
Да не хвръкне периметърът. Туй богатство искам заради вас да остане. Онези, които обичате науката, направете още един опит. Онези, които знаете да свирите, свирете. Които имате стомни идете вода донесете.
към беседата >>
Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки.
Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал. Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко. Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки.
Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки.
Най-първо отпуснете бърните си свободно. Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде. Кажи: „Така не си стискай бърните! “ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация. Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила.
към беседата >>
Да не хвръкне периметърът.
Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните. Намажете десет грама мед и ги оближете. Направете опит. Този опит няма да го разправяте на другите. Един периметър запазвам.
Да не хвръкне периметърът.
Туй богатство искам заради вас да остане. Онези, които обичате науката, направете още един опит. Онези, които знаете да свирите, свирете. Които имате стомни идете вода донесете. Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате.
към беседата >>
Най-първо отпуснете бърните си свободно.
Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко. Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки.
Най-първо отпуснете бърните си свободно.
Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде. Кажи: „Така не си стискай бърните! “ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация. Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила. Добре, но този търговец какво трябва да прави?
към беседата >>
Туй богатство искам заради вас да остане.
Намажете десет грама мед и ги оближете. Направете опит. Този опит няма да го разправяте на другите. Един периметър запазвам. Да не хвръкне периметърът.
Туй богатство искам заради вас да остане.
Онези, които обичате науката, направете още един опит. Онези, които знаете да свирите, свирете. Които имате стомни идете вода донесете. Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате. Които нямате стомни, направете опита.
към беседата >>
Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде.
Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки. Най-първо отпуснете бърните си свободно.
Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде.
Кажи: „Така не си стискай бърните! “ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация. Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила. Добре, но този търговец какво трябва да прави? Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си!
към беседата >>
Онези, които обичате науката, направете още един опит.
Направете опит. Този опит няма да го разправяте на другите. Един периметър запазвам. Да не хвръкне периметърът. Туй богатство искам заради вас да остане.
Онези, които обичате науката, направете още един опит.
Онези, които знаете да свирите, свирете. Които имате стомни идете вода донесете. Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате. Които нямате стомни, направете опита. Цигуларите са свободни да направят каквото искат.
към беседата >>
Кажи: „Така не си стискай бърните!
А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки. Най-първо отпуснете бърните си свободно. Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде.
Кажи: „Така не си стискай бърните!
“ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация. Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила. Добре, но този търговец какво трябва да прави? Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си! “ Сега как станало подтискането?
към беседата >>
Онези, които знаете да свирите, свирете.
Този опит няма да го разправяте на другите. Един периметър запазвам. Да не хвръкне периметърът. Туй богатство искам заради вас да остане. Онези, които обичате науката, направете още един опит.
Онези, които знаете да свирите, свирете.
Които имате стомни идете вода донесете. Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате. Които нямате стомни, направете опита. Цигуларите са свободни да направят каквото искат.
към беседата >>
“ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация.
При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки. Най-първо отпуснете бърните си свободно. Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде. Кажи: „Така не си стискай бърните!
“ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация.
Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила. Добре, но този търговец какво трябва да прави? Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си! “ Сега как станало подтискането? Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата.
към беседата >>
Които имате стомни идете вода донесете.
Един периметър запазвам. Да не хвръкне периметърът. Туй богатство искам заради вас да остане. Онези, които обичате науката, направете още един опит. Онези, които знаете да свирите, свирете.
Които имате стомни идете вода донесете.
Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате. Които нямате стомни, направете опита. Цигуларите са свободни да направят каквото искат.
към беседата >>
Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила.
Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки. Най-първо отпуснете бърните си свободно. Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде. Кажи: „Така не си стискай бърните! “ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация.
Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила.
Добре, но този търговец какво трябва да прави? Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си! “ Сега как станало подтискането? Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата. Може да определим степента на подтискането на чувствата.
към беседата >>
Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате.
Да не хвръкне периметърът. Туй богатство искам заради вас да остане. Онези, които обичате науката, направете още един опит. Онези, които знаете да свирите, свирете. Които имате стомни идете вода донесете.
Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате.
Които нямате стомни, направете опита. Цигуларите са свободни да направят каквото искат.
към беседата >>
Добре, но този търговец какво трябва да прави?
Най-първо отпуснете бърните си свободно. Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде. Кажи: „Така не си стискай бърните! “ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация. Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила.
Добре, но този търговец какво трябва да прави?
Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си! “ Сега как станало подтискането? Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата. Може да определим степента на подтискането на чувствата. Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината?
към беседата >>
Които нямате стомни, направете опита.
Туй богатство искам заради вас да остане. Онези, които обичате науката, направете още един опит. Онези, които знаете да свирите, свирете. Които имате стомни идете вода донесете. Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате.
Които нямате стомни, направете опита.
Цигуларите са свободни да направят каквото искат.
към беседата >>
Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си!
Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде. Кажи: „Така не си стискай бърните! “ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация. Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила. Добре, но този търговец какво трябва да прави?
Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си!
“ Сега как станало подтискането? Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата. Може да определим степента на подтискането на чувствата. Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината? – Счупва се.
към беседата >>
Цигуларите са свободни да направят каквото искат.
Онези, които обичате науката, направете още един опит. Онези, които знаете да свирите, свирете. Които имате стомни идете вода донесете. Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате. Които нямате стомни, направете опита.
Цигуларите са свободни да направят каквото искат.
към беседата >>
“ Сега как станало подтискането?
Кажи: „Така не си стискай бърните! “ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация. Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила. Добре, но този търговец какво трябва да прави? Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си!
“ Сега как станало подтискането?
Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата. Може да определим степента на подтискането на чувствата. Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината? – Счупва се. Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи.
към беседата >>
Сега в окултната наука много пъти казват: „Как да направи опита?
Сега в окултната наука много пъти казват: „Как да направи опита?
“ Един опит ще направиш. Може да излезе един несполучлив опит. Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит. Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си. Поводът може да бъде много малък.
към беседата >>
Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата.
“ Трябва да знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва да имате ножици, туй, което наричате вие дипломация. Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила. Добре, но този търговец какво трябва да прави? Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си! “ Сега как станало подтискането?
Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата.
Може да определим степента на подтискането на чувствата. Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината? – Счупва се. Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи. Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства.
към беседата >>
“ Един опит ще направиш.
Сега в окултната наука много пъти казват: „Как да направи опита?
“ Един опит ще направиш.
Може да излезе един несполучлив опит. Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит. Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си. Поводът може да бъде много малък. Излиза един беден човек, който се отчаял от живота.
към беседата >>
Може да определим степента на подтискането на чувствата.
Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде да се запали фитила, за да не стане експлозия, отрежи фитила. Добре, но този търговец какво трябва да прави? Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си! “ Сега как станало подтискането? Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата.
Може да определим степента на подтискането на чувствата.
Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината? – Счупва се. Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи. Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства. При чувствата винаги имате положението на една пружина.
към беседата >>
Може да излезе един несполучлив опит.
Сега в окултната наука много пъти казват: „Как да направи опита? “ Един опит ще направиш.
Може да излезе един несполучлив опит.
Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит. Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си. Поводът може да бъде много малък. Излиза един беден човек, който се отчаял от живота. Да ви дам един пример.
към беседата >>
Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината?
Добре, но този търговец какво трябва да прави? Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си! “ Сега как станало подтискането? Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата. Може да определим степента на подтискането на чувствата.
Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината?
– Счупва се. Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи. Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства. При чувствата винаги имате положението на една пружина. Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата.
към беседата >>
Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит.
Сега в окултната наука много пъти казват: „Как да направи опита? “ Един опит ще направиш. Може да излезе един несполучлив опит.
Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит.
Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си. Поводът може да бъде много малък. Излиза един беден човек, който се отчаял от живота. Да ви дам един пример. Той седи в училището, иска да излезе.
към беседата >>
– Счупва се.
Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата си! “ Сега как станало подтискането? Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата. Може да определим степента на подтискането на чувствата. Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината?
– Счупва се.
Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи. Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства. При чувствата винаги имате положението на една пружина. Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата. Има съответствие между пружината и чувствата.
към беседата >>
Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си.
Сега в окултната наука много пъти казват: „Как да направи опита? “ Един опит ще направиш. Може да излезе един несполучлив опит. Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит.
Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си.
Поводът може да бъде много малък. Излиза един беден човек, който се отчаял от живота. Да ви дам един пример. Той седи в училището, иска да излезе. Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви.
към беседата >>
Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи.
“ Сега как станало подтискането? Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата. Може да определим степента на подтискането на чувствата. Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината? – Счупва се.
Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи.
Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства. При чувствата винаги имате положението на една пружина. Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата. Има съответствие между пружината и чувствата. Човешките чувства в човека са, което се огъва.
към беседата >>
Поводът може да бъде много малък.
Сега в окултната наука много пъти казват: „Как да направи опита? “ Един опит ще направиш. Може да излезе един несполучлив опит. Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит. Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си.
Поводът може да бъде много малък.
Излиза един беден човек, който се отчаял от живота. Да ви дам един пример. Той седи в училището, иска да излезе. Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви. Казва: „Свърши се!
към беседата >>
Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства.
Сега искаш да възстановиш първия порядък на нещата. Може да определим степента на подтискането на чувствата. Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината? – Счупва се. Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи.
Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства.
При чувствата винаги имате положението на една пружина. Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата. Има съответствие между пружината и чувствата. Човешките чувства в човека са, което се огъва. Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства.
към беседата >>
Излиза един беден човек, който се отчаял от живота.
“ Един опит ще направиш. Може да излезе един несполучлив опит. Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит. Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си. Поводът може да бъде много малък.
Излиза един беден човек, който се отчаял от живота.
Да ви дам един пример. Той седи в училището, иска да излезе. Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви. Казва: „Свърши се! “ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат.
към беседата >>
При чувствата винаги имате положението на една пружина.
Може да определим степента на подтискането на чувствата. Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината? – Счупва се. Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи. Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства.
При чувствата винаги имате положението на една пружина.
Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата. Има съответствие между пружината и чувствата. Човешките чувства в човека са, което се огъва. Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства. Какво можем да кажем за ума?
към беседата >>
Да ви дам един пример.
Може да излезе един несполучлив опит. Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит. Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си. Поводът може да бъде много малък. Излиза един беден човек, който се отчаял от живота.
Да ви дам един пример.
Той седи в училището, иска да излезе. Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви. Казва: „Свърши се! “ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат. Заражда се желание да ги хване.
към беседата >>
Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата.
Може да кажем една пружина да я огънете за известно място, но след това какво става с пружината? – Счупва се. Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи. Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства. При чувствата винаги имате положението на една пружина.
Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата.
Има съответствие между пружината и чувствата. Човешките чувства в човека са, което се огъва. Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства. Какво можем да кажем за ума? Умът може ли да се огъне?
към беседата >>
Той седи в училището, иска да излезе.
Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит. Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си. Поводът може да бъде много малък. Излиза един беден човек, който се отчаял от живота. Да ви дам един пример.
Той седи в училището, иска да излезе.
Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви. Казва: „Свърши се! “ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат. Заражда се желание да ги хване. Отива, хваща конете и спира, спира файтона.
към беседата >>
Има съответствие между пружината и чувствата.
– Счупва се. Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи. Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства. При чувствата винаги имате положението на една пружина. Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата.
Има съответствие между пружината и чувствата.
Човешките чувства в човека са, което се огъва. Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства. Какво можем да кажем за ума? Умът може ли да се огъне? Как мислите?
към беседата >>
Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви.
Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си. Поводът може да бъде много малък. Излиза един беден човек, който се отчаял от живота. Да ви дам един пример. Той седи в училището, иска да излезе.
Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви.
Казва: „Свърши се! “ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат. Заражда се желание да ги хване. Отива, хваща конете и спира, спира файтона. Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала.
към беседата >>
Човешките чувства в човека са, което се огъва.
Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи. Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства. При чувствата винаги имате положението на една пружина. Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата. Има съответствие между пружината и чувствата.
Човешките чувства в човека са, което се огъва.
Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства. Какво можем да кажем за ума? Умът може ли да се огъне? Как мислите? Фигуративно говоря.
към беседата >>
Казва: „Свърши се!
Поводът може да бъде много малък. Излиза един беден човек, който се отчаял от живота. Да ви дам един пример. Той седи в училището, иска да излезе. Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви.
Казва: „Свърши се!
“ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат. Заражда се желание да ги хване. Отива, хваща конете и спира, спира файтона. Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала. Човек[ът] му взема името.
към беседата >>
Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства.
Човек на земята трябва да разбира закона, доколкото може да се огънат неговите чувства. При чувствата винаги имате положението на една пружина. Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата. Има съответствие между пружината и чувствата. Човешките чувства в човека са, което се огъва.
Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства.
Какво можем да кажем за ума? Умът може ли да се огъне? Как мислите? Фигуративно говоря. Умът е своеобразен, чувствата са плоски.
към беседата >>
“ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат.
Излиза един беден човек, който се отчаял от живота. Да ви дам един пример. Той седи в училището, иска да излезе. Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви. Казва: „Свърши се!
“ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат.
Заражда се желание да ги хване. Отива, хваща конете и спира, спира файтона. Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала. Човек[ът] му взема името. От спирането на конете неговите работи тръгват.
към беседата >>
Какво можем да кажем за ума?
При чувствата винаги имате положението на една пружина. Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата. Има съответствие между пружината и чувствата. Човешките чувства в човека са, което се огъва. Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства.
Какво можем да кажем за ума?
Умът може ли да се огъне? Как мислите? Фигуративно говоря. Умът е своеобразен, чувствата са плоски. Чувствата са квадрат.
към беседата >>
Заражда се желание да ги хване.
Да ви дам един пример. Той седи в училището, иска да излезе. Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви. Казва: „Свърши се! “ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат.
Заражда се желание да ги хване.
Отива, хваща конете и спира, спира файтона. Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала. Човек[ът] му взема името. От спирането на конете неговите работи тръгват. Казва: „Какво добивате като хванете конете?
към беседата >>
Умът може ли да се огъне?
Каквото е положението на пружината, такова е положението на чувствата. Има съответствие между пружината и чувствата. Човешките чувства в човека са, което се огъва. Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства. Какво можем да кажем за ума?
Умът може ли да се огъне?
Как мислите? Фигуративно говоря. Умът е своеобразен, чувствата са плоски. Чувствата са квадрат. Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат.
към беседата >>
Отива, хваща конете и спира, спира файтона.
Той седи в училището, иска да излезе. Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви. Казва: „Свърши се! “ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат. Заражда се желание да ги хване.
Отива, хваща конете и спира, спира файтона.
Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала. Човек[ът] му взема името. От спирането на конете неговите работи тръгват. Казва: „Какво добивате като хванете конете? Какво ще направиш?
към беседата >>
Как мислите?
Има съответствие между пружината и чувствата. Човешките чувства в човека са, което се огъва. Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства. Какво можем да кажем за ума? Умът може ли да се огъне?
Как мислите?
Фигуративно говоря. Умът е своеобразен, чувствата са плоски. Чувствата са квадрат. Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни.
към беседата >>
Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала.
Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви. Казва: „Свърши се! “ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат. Заражда се желание да ги хване. Отива, хваща конете и спира, спира файтона.
Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала.
Човек[ът] му взема името. От спирането на конете неговите работи тръгват. Казва: „Какво добивате като хванете конете? Какво ще направиш? Ти ли ще покажеш силата си?
към беседата >>
Фигуративно говоря.
Човешките чувства в човека са, което се огъва. Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства. Какво можем да кажем за ума? Умът може ли да се огъне? Как мислите?
Фигуративно говоря.
Умът е своеобразен, чувствата са плоски. Чувствата са квадрат. Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. Те са направили чувствата плоски.
към беседата >>
Човек[ът] му взема името.
Казва: „Свърши се! “ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат. Заражда се желание да ги хване. Отива, хваща конете и спира, спира файтона. Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала.
Човек[ът] му взема името.
От спирането на конете неговите работи тръгват. Казва: „Какво добивате като хванете конете? Какво ще направиш? Ти ли ще покажеш силата си? “ Но той спира конете и от там насетне неговите работи тръгват.
към беседата >>
Умът е своеобразен, чувствата са плоски.
Не се огъва неговият ум, огъват се неговите чувства. Какво можем да кажем за ума? Умът може ли да се огъне? Как мислите? Фигуративно говоря.
Умът е своеобразен, чувствата са плоски.
Чувствата са квадрат. Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. Те са направили чувствата плоски. Светът на чувствата има много неблагоприятни условия.
към беседата >>
От спирането на конете неговите работи тръгват.
“ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат. Заражда се желание да ги хване. Отива, хваща конете и спира, спира файтона. Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала. Човек[ът] му взема името.
От спирането на конете неговите работи тръгват.
Казва: „Какво добивате като хванете конете? Какво ще направиш? Ти ли ще покажеш силата си? “ Но той спира конете и от там насетне неговите работи тръгват. Той му благодари, че спасил неговия живот и живота на дъщеря му.
към беседата >>
Чувствата са квадрат.
Какво можем да кажем за ума? Умът може ли да се огъне? Как мислите? Фигуративно говоря. Умът е своеобразен, чувствата са плоски.
Чувствата са квадрат.
Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. Те са направили чувствата плоски. Светът на чувствата има много неблагоприятни условия. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни.
към беседата >>
Казва: „Какво добивате като хванете конете?
Заражда се желание да ги хване. Отива, хваща конете и спира, спира файтона. Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала. Човек[ът] му взема името. От спирането на конете неговите работи тръгват.
Казва: „Какво добивате като хванете конете?
Какво ще направиш? Ти ли ще покажеш силата си? “ Но той спира конете и от там насетне неговите работи тръгват. Той му благодари, че спасил неговия живот и живота на дъщеря му.
към беседата >>
Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат.
Умът може ли да се огъне? Как мислите? Фигуративно говоря. Умът е своеобразен, чувствата са плоски. Чувствата са квадрат.
Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат.
Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. Те са направили чувствата плоски. Светът на чувствата има много неблагоприятни условия. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. То е причината.
към беседата >>
Какво ще направиш?
Отива, хваща конете и спира, спира файтона. Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала. Човек[ът] му взема името. От спирането на конете неговите работи тръгват. Казва: „Какво добивате като хванете конете?
Какво ще направиш?
Ти ли ще покажеш силата си? “ Но той спира конете и от там насетне неговите работи тръгват. Той му благодари, че спасил неговия живот и живота на дъщеря му.
към беседата >>
Външните условия на чувствата са много неблагоприятни.
Как мислите? Фигуративно говоря. Умът е своеобразен, чувствата са плоски. Чувствата са квадрат. Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат.
Външните условия на чувствата са много неблагоприятни.
Те са направили чувствата плоски. Светът на чувствата има много неблагоприятни условия. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят.
към беседата >>
Ти ли ще покажеш силата си?
Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала. Човек[ът] му взема името. От спирането на конете неговите работи тръгват. Казва: „Какво добивате като хванете конете? Какво ще направиш?
Ти ли ще покажеш силата си?
“ Но той спира конете и от там насетне неговите работи тръгват. Той му благодари, че спасил неговия живот и живота на дъщеря му.
към беседата >>
Те са направили чувствата плоски.
Фигуративно говоря. Умът е своеобразен, чувствата са плоски. Чувствата са квадрат. Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни.
Те са направили чувствата плоски.
Светът на чувствата има много неблагоприятни условия. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни.
към беседата >>
“ Но той спира конете и от там насетне неговите работи тръгват.
Човек[ът] му взема името. От спирането на конете неговите работи тръгват. Казва: „Какво добивате като хванете конете? Какво ще направиш? Ти ли ще покажеш силата си?
“ Но той спира конете и от там насетне неговите работи тръгват.
Той му благодари, че спасил неговия живот и живота на дъщеря му.
към беседата >>
Светът на чувствата има много неблагоприятни условия.
Умът е своеобразен, чувствата са плоски. Чувствата са квадрат. Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. Те са направили чувствата плоски.
Светът на чувствата има много неблагоприятни условия.
Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата.
към беседата >>
Той му благодари, че спасил неговия живот и живота на дъщеря му.
От спирането на конете неговите работи тръгват. Казва: „Какво добивате като хванете конете? Какво ще направиш? Ти ли ще покажеш силата си? “ Но той спира конете и от там насетне неговите работи тръгват.
Той му благодари, че спасил неговия живот и живота на дъщеря му.
към беседата >>
Външните условия на чувствата са много неблагоприятни.
Чувствата са квадрат. Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. Те са направили чувствата плоски. Светът на чувствата има много неблагоприятни условия.
Външните условия на чувствата са много неблагоприятни.
То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата. То е свят на голяма несъобразност.
към беседата >>
Сега ти излизаш и гледаш, че конете бягат, казваш: „Да си бягат.“ Добре дръж тия коне, нищо повече.
Сега ти излизаш и гледаш, че конете бягат, казваш: „Да си бягат.“ Добре дръж тия коне, нищо повече.
Вие сега не разсъждавате. Дръж конете, нищо повече. Да ти тръгне напред. Ще спрем с конете. Дръжте конете.
към беседата >>
То е причината.
Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. Те са направили чувствата плоски. Светът на чувствата има много неблагоприятни условия. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни.
То е причината.
Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата. То е свят на голяма несъобразност. Кой как влезе трябва да бъде много предпазлив.
към беседата >>
Вие сега не разсъждавате.
Сега ти излизаш и гледаш, че конете бягат, казваш: „Да си бягат.“ Добре дръж тия коне, нищо повече.
Вие сега не разсъждавате.
Дръж конете, нищо повече. Да ти тръгне напред. Ще спрем с конете. Дръжте конете. И като слезат богатият и дъщеря му от колата, ти ще разбереш, че те ще уредят работите.
към беседата >>
Външните условия, тъй наречения астрален свят.
Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. Те са направили чувствата плоски. Светът на чувствата има много неблагоприятни условия. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. То е причината.
Външните условия, тъй наречения астрален свят.
Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата. То е свят на голяма несъобразност. Кой как влезе трябва да бъде много предпазлив. На всяка крачка може да се случи някой инцидент.
към беседата >>
Дръж конете, нищо повече.
Сега ти излизаш и гледаш, че конете бягат, казваш: „Да си бягат.“ Добре дръж тия коне, нищо повече. Вие сега не разсъждавате.
Дръж конете, нищо повече.
Да ти тръгне напред. Ще спрем с конете. Дръжте конете. И като слезат богатият и дъщеря му от колата, ти ще разбереш, че те ще уредят работите.
към беседата >>
Условията на астралния свят са много неблагоприятни.
Те са направили чувствата плоски. Светът на чувствата има много неблагоприятни условия. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят.
Условията на астралния свят са много неблагоприятни.
Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата. То е свят на голяма несъобразност. Кой как влезе трябва да бъде много предпазлив. На всяка крачка може да се случи някой инцидент. Много неуреден е светът на чувствата, на желанията е такъв.
към беседата >>
Да ти тръгне напред.
Сега ти излизаш и гледаш, че конете бягат, казваш: „Да си бягат.“ Добре дръж тия коне, нищо повече. Вие сега не разсъждавате. Дръж конете, нищо повече.
Да ти тръгне напред.
Ще спрем с конете. Дръжте конете. И като слезат богатият и дъщеря му от колата, ти ще разбереш, че те ще уредят работите.
към беседата >>
Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата.
Светът на чувствата има много неблагоприятни условия. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни.
Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата.
То е свят на голяма несъобразност. Кой как влезе трябва да бъде много предпазлив. На всяка крачка може да се случи някой инцидент. Много неуреден е светът на чувствата, на желанията е такъв.
към беседата >>
Ще спрем с конете.
Сега ти излизаш и гледаш, че конете бягат, казваш: „Да си бягат.“ Добре дръж тия коне, нищо повече. Вие сега не разсъждавате. Дръж конете, нищо повече. Да ти тръгне напред.
Ще спрем с конете.
Дръжте конете. И като слезат богатият и дъщеря му от колата, ти ще разбереш, че те ще уредят работите.
към беседата >>
То е свят на голяма несъобразност.
Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата.
То е свят на голяма несъобразност.
Кой как влезе трябва да бъде много предпазлив. На всяка крачка може да се случи някой инцидент. Много неуреден е светът на чувствата, на желанията е такъв.
към беседата >>
Дръжте конете.
Сега ти излизаш и гледаш, че конете бягат, казваш: „Да си бягат.“ Добре дръж тия коне, нищо повече. Вие сега не разсъждавате. Дръж конете, нищо повече. Да ти тръгне напред. Ще спрем с конете.
Дръжте конете.
И като слезат богатият и дъщеря му от колата, ти ще разбереш, че те ще уредят работите.
към беседата >>
Кой как влезе трябва да бъде много предпазлив.
То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата. То е свят на голяма несъобразност.
Кой как влезе трябва да бъде много предпазлив.
На всяка крачка може да се случи някой инцидент. Много неуреден е светът на чувствата, на желанията е такъв.
към беседата >>
И като слезат богатият и дъщеря му от колата, ти ще разбереш, че те ще уредят работите.
Вие сега не разсъждавате. Дръж конете, нищо повече. Да ти тръгне напред. Ще спрем с конете. Дръжте конете.
И като слезат богатият и дъщеря му от колата, ти ще разбереш, че те ще уредят работите.
към беседата >>
На всяка крачка може да се случи някой инцидент.
Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата. То е свят на голяма несъобразност. Кой как влезе трябва да бъде много предпазлив.
На всяка крачка може да се случи някой инцидент.
Много неуреден е светът на чувствата, на желанията е такъв.
към беседата >>
Много неуреден е светът на чувствата, на желанията е такъв.
Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата. То е свят на голяма несъобразност. Кой как влезе трябва да бъде много предпазлив. На всяка крачка може да се случи някой инцидент.
Много неуреден е светът на чувствата, на желанията е такъв.
към беседата >>
Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен.
Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен.
Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата. Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни? Всичките тия пера на опашката няма да ги има. Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата.
към беседата >>
Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата.
Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен.
Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата.
Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни? Всичките тия пера на опашката няма да ги има. Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят.
към беседата >>
Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни?
Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен. Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата.
Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни?
Всичките тия пера на опашката няма да ги има. Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят.
към беседата >>
Всичките тия пера на опашката няма да ги има.
Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен. Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата. Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни?
Всичките тия пера на опашката няма да ги има.
Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят. Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо.
към беседата >>
Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен.
Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен. Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата. Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни? Всичките тия пера на опашката няма да ги има.
Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен.
Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят. Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо. Доста скъпо струват тия пера.
към беседата >>
Те обичат тия пера и ще изтеглят перата.
Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен. Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата. Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни? Всичките тия пера на опашката няма да ги има. Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен.
Те обичат тия пера и ще изтеглят перата.
Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят. Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо. Доста скъпо струват тия пера. Колко струва едно пауново перо, не сте си купували.
към беседата >>
Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят.
Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата. Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни? Всичките тия пера на опашката няма да ги има. Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата.
Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят.
Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят. Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо. Доста скъпо струват тия пера. Колко струва едно пауново перо, не сте си купували. Аз не зная колко струват.
към беседата >>
Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят.
Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни? Всичките тия пера на опашката няма да ги има. Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят.
Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят.
Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо. Доста скъпо струват тия пера. Колко струва едно пауново перо, не сте си купували. Аз не зная колко струват.
към беседата >>
Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо.
Всичките тия пера на опашката няма да ги има. Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят.
Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо.
Доста скъпо струват тия пера. Колко струва едно пауново перо, не сте си купували. Аз не зная колко струват.
към беседата >>
Доста скъпо струват тия пера.
Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят. Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо.
Доста скъпо струват тия пера.
Колко струва едно пауново перо, не сте си купували. Аз не зная колко струват.
към беседата >>
Колко струва едно пауново перо, не сте си купували.
Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят. Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо. Доста скъпо струват тия пера.
Колко струва едно пауново перо, не сте си купували.
Аз не зная колко струват.
към беседата >>
Аз не зная колко струват.
Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят. Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо. Доста скъпо струват тия пера. Колко струва едно пауново перо, не сте си купували.
Аз не зная колко струват.
към беседата >>
3.
Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод
,
УС
, София, 15.3.1936г.,
Вие искате, без да работите, да имате слава.
А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите.
Вие искате, без да работите, да имате слава.
Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дойде. И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно. То е чуждо.
към беседата >>
Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник.
Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития. Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане. Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане.
Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник.
Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така? Онзи, който казва: „Защо е така? “, той разглежда въпроса от друго становище.
към беседата >>
Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение.
Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите. Вие искате, без да работите, да имате слава.
Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение.
Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дойде. И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно. То е чуждо. Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енциклопедия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже.
към беседата >>
Те са възможности в моя ум.
Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития. Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане. Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник.
Те са възможности в моя ум.
Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така? Онзи, който казва: „Защо е така? “, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въпрос няма разрешение.
към беседата >>
Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание.
И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите. Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение.
Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание.
Но всичко туй наготово да му дойде. И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно. То е чуждо. Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енциклопедия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже. Иска да каже, че той знае нещо.
към беседата >>
Грешникът, и той може да се оправи.
Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане. Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник. Те са възможности в моя ум.
Грешникът, и той може да се оправи.
Защо е така? Онзи, който казва: „Защо е така? “, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въпрос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга категория.
към беседата >>
Но всичко туй наготово да му дойде.
Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите. Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание.
Но всичко туй наготово да му дойде.
И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно. То е чуждо. Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енциклопедия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже. Иска да каже, че той знае нещо.
към беседата >>
Защо е така?
Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане. Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник. Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи.
Защо е така?
Онзи, който казва: „Защо е така? “, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въпрос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга категория. Казвам: В дадения случай има две възможности.
към беседата >>
И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно.
Ако не работите, вие ще се обезличите. Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дойде.
И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно.
То е чуждо. Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енциклопедия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже. Иска да каже, че той знае нещо.
към беседата >>
Онзи, който казва: „Защо е така?
Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник. Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така?
Онзи, който казва: „Защо е така?
“, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въпрос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга категория. Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете.
към беседата >>
То е чуждо.
Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дойде. И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно.
То е чуждо.
Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енциклопедия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже. Иска да каже, че той знае нещо.
към беседата >>
“, той разглежда въпроса от друго становище.
Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник. Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така? Онзи, който казва: „Защо е така?
“, той разглежда въпроса от друго становище.
Но за него даден въпрос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга категория. Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад.
към беседата >>
Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енциклопедия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже.
Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дойде. И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно. То е чуждо.
Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енциклопедия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже.
Иска да каже, че той знае нещо.
към беседата >>
Но за него даден въпрос няма разрешение.
Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така? Онзи, който казва: „Защо е така? “, той разглежда въпроса от друго становище.
Но за него даден въпрос няма разрешение.
Защо е така, то спада към друга категория. Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник.
към беседата >>
Иска да каже, че той знае нещо.
Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дойде. И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно. То е чуждо. Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енциклопедия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже.
Иска да каже, че той знае нещо.
към беседата >>
Защо е така, то спада към друга категория.
Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така? Онзи, който казва: „Защо е така? “, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въпрос няма разрешение.
Защо е така, то спада към друга категория.
Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете.
към беседата >>
Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицателните състояния, наброява ги.
Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицателните състояния, наброява ги.
По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той. (5 ст., 6 гл. II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“.
към беседата >>
Казвам: В дадения случай има две възможности.
Защо е така? Онзи, който казва: „Защо е така? “, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въпрос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга категория.
Казвам: В дадения случай има две възможности.
Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас.
към беседата >>
По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той.
Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицателните състояния, наброява ги.
По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той.
(5 ст., 6 гл. II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет.
към беседата >>
Ако сте праведен, да паднете.
Онзи, който казва: „Защо е така? “, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въпрос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга категория. Казвам: В дадения случай има две възможности.
Ако сте праведен, да паднете.
Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. Невежият трябва да премахне невежеството.
към беседата >>
(5 ст., 6 гл.
Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицателните състояния, наброява ги. По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той.
(5 ст., 6 гл.
II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той.
към беседата >>
Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад.
“, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въпрос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга категория. Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете.
Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад.
Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. Невежият трябва да премахне невежеството. А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт.
към беседата >>
II посл.
Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицателните състояния, наброява ги. По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той. (5 ст., 6 гл.
II посл.
Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той. Състояния, които идат едно с друго.
към беседата >>
Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник.
Но за него даден въпрос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга категория. Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад.
Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник.
Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. Невежият трябва да премахне невежеството. А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт. Че може да се заблудите.
към беседата >>
Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота.
Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицателните състояния, наброява ги. По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той. (5 ст., 6 гл. II посл.
Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота.
И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той. Състояния, които идат едно с друго. (9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
към беседата >>
Може да станете.
Защо е така, то спада към друга категория. Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник.
Може да станете.
Ще турите два различни импулса във вас. Невежият трябва да премахне невежеството. А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт. Че може да се заблудите. Вие мислите, че някои може да ви заблудят.
към беседата >>
И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“.
Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицателните състояния, наброява ги. По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той. (5 ст., 6 гл. II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота.
И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“.
Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той. Състояния, които идат едно с друго. (9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
към беседата >>
Ще турите два различни импулса във вас.
Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете.
Ще турите два различни импулса във вас.
Невежият трябва да премахне невежеството. А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт. Че може да се заблудите. Вие мислите, че някои може да ви заблудят.
към беседата >>
Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет.
По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той. (5 ст., 6 гл. II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“.
Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет.
Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той. Състояния, които идат едно с друго. (9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
към беседата >>
Невежият трябва да премахне невежеството.
Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас.
Невежият трябва да премахне невежеството.
А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт. Че може да се заблудите. Вие мислите, че някои може да ви заблудят.
към беседата >>
Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той.
(5 ст., 6 гл. II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет.
Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той.
Състояния, които идат едно с друго. (9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
към беседата >>
А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт.
Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. Невежият трябва да премахне невежеството.
А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт.
Че може да се заблудите. Вие мислите, че някои може да ви заблудят.
към беседата >>
Състояния, които идат едно с друго.
II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той.
Състояния, които идат едно с друго.
(9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
към беседата >>
Че може да се заблудите.
Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. Невежият трябва да премахне невежеството. А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт.
Че може да се заблудите.
Вие мислите, че някои може да ви заблудят.
към беседата >>
(9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той. Състояния, които идат едно с друго.
(9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
към беседата >>
Вие мислите, че някои може да ви заблудят.
Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. Невежият трябва да премахне невежеството. А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт. Че може да се заблудите.
Вие мислите, че някои може да ви заблудят.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи!
Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи!
“ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята. Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан. (Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му. Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна. Писанието казва: сега всинца сте на утеснение.
към беседата >>
Един от знаменитите професори в Европа... Няма да ви кажа името, но факт е.
Един от знаменитите професори в Европа... Няма да ви кажа името, но факт е.
Дали е вярно или не, за мене това е безразлично. Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен. Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда. Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора.
към беседата >>
“ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята.
Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи!
“ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята.
Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан. (Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му. Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна. Писанието казва: сега всинца сте на утеснение. В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение.
към беседата >>
Дали е вярно или не, за мене това е безразлично.
Един от знаменитите професори в Европа... Няма да ви кажа името, но факт е.
Дали е вярно или не, за мене това е безразлично.
Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен. Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда. Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи.
към беседата >>
Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан.
Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи! “ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята.
Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан.
(Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му. Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна. Писанието казва: сега всинца сте на утеснение. В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение. Друг път ще направим по-голям салон.
към беседата >>
Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен.
Един от знаменитите професори в Европа... Няма да ви кажа името, но факт е. Дали е вярно или не, за мене това е безразлично.
Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен.
Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда. Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи. Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза.
към беседата >>
(Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му.
Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи! “ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята. Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан.
(Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му.
Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна. Писанието казва: сега всинца сте на утеснение. В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение. Друг път ще направим по-голям салон.
към беседата >>
Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда.
Един от знаменитите професори в Европа... Няма да ви кажа името, но факт е. Дали е вярно или не, за мене това е безразлично. Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен.
Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда.
Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи. Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен?
към беседата >>
Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна.
Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи! “ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята. Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан. (Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му.
Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна.
Писанието казва: сега всинца сте на утеснение. В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение. Друг път ще направим по-голям салон.
към беседата >>
Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо?
Един от знаменитите професори в Европа... Няма да ви кажа името, но факт е. Дали е вярно или не, за мене това е безразлично. Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен. Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда.
Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо?
Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи. Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен? Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква.
към беседата >>
Писанието казва: сега всинца сте на утеснение.
Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи! “ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята. Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан. (Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му. Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна.
Писанието казва: сега всинца сте на утеснение.
В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение. Друг път ще направим по-голям салон.
към беседата >>
Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора.
Един от знаменитите професори в Европа... Няма да ви кажа името, но факт е. Дали е вярно или не, за мене това е безразлично. Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен. Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда. Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо?
Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора.
Не може да учи. Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен? Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква. Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне.
към беседата >>
В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение.
“ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята. Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан. (Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му. Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна. Писанието казва: сега всинца сте на утеснение.
В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение.
Друг път ще направим по-голям салон.
към беседата >>
Не може да учи.
Дали е вярно или не, за мене това е безразлично. Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен. Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда. Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора.
Не може да учи.
Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен? Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква. Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне. И професорът става разсеян.
към беседата >>
Друг път ще направим по-голям салон.
Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан. (Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му. Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна. Писанието казва: сега всинца сте на утеснение. В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение.
Друг път ще направим по-голям салон.
към беседата >>
Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза.
Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен. Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда. Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи.
Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза.
Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен? Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква. Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне. И професорът става разсеян. Един ден професорът казва: „Днес професорът е неразположен, не може да държи лекция.“ И на втория ден – същото.
към беседата >>
Сега, да дойдем до предмета.
Сега, да дойдем до предмета.
Шивачът казва, че му дотегнало. Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството. Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш. Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил.
към беседата >>
Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен?
Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда. Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи. Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза.
Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен?
Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква. Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне. И професорът става разсеян. Един ден професорът казва: „Днес професорът е неразположен, не може да държи лекция.“ И на втория ден – същото.
към беседата >>
Шивачът казва, че му дотегнало.
Сега, да дойдем до предмета.
Шивачът казва, че му дотегнало.
Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството. Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш. Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева.
към беседата >>
Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква.
Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи. Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен?
Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква.
Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне. И професорът става разсеян. Един ден професорът казва: „Днес професорът е неразположен, не може да държи лекция.“ И на втория ден – същото.
към беседата >>
Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството.
Сега, да дойдем до предмета. Шивачът казва, че му дотегнало.
Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството.
Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш. Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева. Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството.
към беседата >>
Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне.
Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи. Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен? Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква.
Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне.
И професорът става разсеян. Един ден професорът казва: „Днес професорът е неразположен, не може да държи лекция.“ И на втория ден – същото.
към беседата >>
Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш.
Сега, да дойдем до предмета. Шивачът казва, че му дотегнало. Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството.
Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш.
Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева. Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева.
към беседата >>
И професорът става разсеян.
Не може да учи. Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен? Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква. Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне.
И професорът става разсеян.
Един ден професорът казва: „Днес професорът е неразположен, не може да държи лекция.“ И на втория ден – същото.
към беседата >>
Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума.
Сега, да дойдем до предмета. Шивачът казва, че му дотегнало. Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството. Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш.
Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума.
Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева. Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар.
към беседата >>
Един ден професорът казва: „Днес професорът е неразположен, не може да държи лекция.“ И на втория ден – същото.
Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен? Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква. Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне. И професорът става разсеян.
Един ден професорът казва: „Днес професорът е неразположен, не може да държи лекция.“ И на втория ден – същото.
към беседата >>
Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил.
Сега, да дойдем до предмета. Шивачът казва, че му дотегнало. Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството. Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш. Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума.
Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил.
Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева. Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето.
към беседата >>
Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на мястото на професора.
Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на мястото на професора.
Вие ще кажете: как? Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар. Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции. Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи.
към беседата >>
Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева.
Шивачът казва, че му дотегнало. Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството. Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш. Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил.
Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева.
Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето. Същият закон.
към беседата >>
Вие ще кажете: как?
Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на мястото на професора.
Вие ще кажете: как?
Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар. Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции. Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко.
към беседата >>
Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството.
Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството. Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш. Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева.
Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството.
Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето. Същият закон. След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“.
към беседата >>
Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар.
Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на мястото на професора. Вие ще кажете: как?
Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар.
Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции. Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание.
към беседата >>
Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева.
Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш. Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева. Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството.
Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева.
Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето. Същият закон. След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят.
към беседата >>
Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции.
Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на мястото на професора. Вие ще кажете: как? Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар.
Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции.
Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание. Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос.
към беседата >>
Това наричам цигулар.
Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева. Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева.
Това наричам цигулар.
Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето. Същият закон. След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо.
към беседата >>
Дойде той, моли се, радва се.
Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на мястото на професора. Вие ще кажете: как? Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар. Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции.
Дойде той, моли се, радва се.
Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание. Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си.
към беседата >>
Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето.
Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева. Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар.
Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето.
Същият закон. След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото.
към беседата >>
Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи.
Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на мястото на професора. Вие ще кажете: как? Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар. Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции. Дойде той, моли се, радва се.
Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи.
Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание. Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си. Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея.
към беседата >>
Същият закон.
Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева. Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето.
Същият закон.
След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия човек.
към беседата >>
Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко.
Вие ще кажете: как? Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар. Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции. Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи.
Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко.
Като излезе, отслабва това желание. Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си. Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея. Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят.
към беседата >>
След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“.
Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето. Същият закон.
След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“.
Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия човек. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада.
към беседата >>
Като излезе, отслабва това желание.
Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар. Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции. Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко.
Като излезе, отслабва това желание.
Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си. Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея. Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят. Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради него.
към беседата >>
Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят.
Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето. Същият закон. След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“.
Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят.
В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия човек. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада. Като викате, в Небето ще ви чуват.
към беседата >>
Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос.
Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции. Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание.
Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос.
Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си. Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея. Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят. Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради него. Той казва: „Тия хора аз ги храних, нито един не е благодарен.“
към беседата >>
В оня свят ще бъде още по-лошо.
Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето. Същият закон. След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят.
В оня свят ще бъде още по-лошо.
Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия човек. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада. Като викате, в Небето ще ви чуват. Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: „Отче Аврааме...“
към беседата >>
Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си.
Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание. Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос.
Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си.
Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея. Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят. Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради него. Той казва: „Тия хора аз ги храних, нито един не е благодарен.“
към беседата >>
Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото.
Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето. Същият закон. След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо.
Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото.
Положението ви тук мяза на този, богатия човек. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада. Като викате, в Небето ще ви чуват. Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: „Отче Аврааме...“
към беседата >>
Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея.
Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание. Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си.
Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея.
Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят. Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради него. Той казва: „Тия хора аз ги храних, нито един не е благодарен.“
към беседата >>
Положението ви тук мяза на този, богатия човек.
Същият закон. След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото.
Положението ви тук мяза на този, богатия човек.
Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада. Като викате, в Небето ще ви чуват. Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: „Отче Аврааме...“
към беседата >>
Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят.
Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание. Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си. Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея.
Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят.
Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради него. Той казва: „Тия хора аз ги храних, нито един не е благодарен.“
към беседата >>
Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада.
След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия човек.
Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада.
Като викате, в Небето ще ви чуват. Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: „Отче Аврааме...“
към беседата >>
Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради него.
Като излезе, отслабва това желание. Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си. Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея. Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят.
Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради него.
Той казва: „Тия хора аз ги храних, нито един не е благодарен.“
към беседата >>
Като викате, в Небето ще ви чуват.
Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия човек. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада.
Като викате, в Небето ще ви чуват.
Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: „Отче Аврааме...“
към беседата >>
Той казва: „Тия хора аз ги храних, нито един не е благодарен.“
Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си. Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея. Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят. Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради него.
Той казва: „Тия хора аз ги храних, нито един не е благодарен.“
към беседата >>
Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: „Отче Аврааме...“
В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия човек. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада. Като викате, в Небето ще ви чуват.
Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: „Отче Аврааме...“
към беседата >>
Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен.
Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен.
Каквото и да направите – искате да напишете книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко. Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът. Дойде някой, казва: „Нищо не е твоето свирене, неговото свирене.“ Ще дойде трети, четвърти. В света признателност няма. Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани.
към беседата >>
Сега оставете настрана ада, не е предмет да ви описвам външната страна на ада.
Сега оставете настрана ада, не е предмет да ви описвам външната страна на ада.
Но адът, то е едно отношение. Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен. Той е учил да яде, но не е учил как да яде. Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде. Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш.
към беседата >>
Каквото и да направите – искате да напишете книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко.
Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен.
Каквото и да направите – искате да напишете книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко.
Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът. Дойде някой, казва: „Нищо не е твоето свирене, неговото свирене.“ Ще дойде трети, четвърти. В света признателност няма. Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани. Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?
към беседата >>
Но адът, то е едно отношение.
Сега оставете настрана ада, не е предмет да ви описвам външната страна на ада.
Но адът, то е едно отношение.
Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен. Той е учил да яде, но не е учил как да яде. Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде. Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът.
Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен. Каквото и да направите – искате да напишете книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко.
Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът.
Дойде някой, казва: „Нищо не е твоето свирене, неговото свирене.“ Ще дойде трети, четвърти. В света признателност няма. Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани. Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?
към беседата >>
Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен.
Сега оставете настрана ада, не е предмет да ви описвам външната страна на ада. Но адът, то е едно отношение.
Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен.
Той е учил да яде, но не е учил как да яде. Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде. Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш. Тъй седи въпросът. Тогава, всички, които умират, не са се научили да ядат правилно.
към беседата >>
Дойде някой, казва: „Нищо не е твоето свирене, неговото свирене.“ Ще дойде трети, четвърти.
Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен. Каквото и да направите – искате да напишете книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко. Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът.
Дойде някой, казва: „Нищо не е твоето свирене, неговото свирене.“ Ще дойде трети, четвърти.
В света признателност няма. Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани. Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?
към беседата >>
Той е учил да яде, но не е учил как да яде.
Сега оставете настрана ада, не е предмет да ви описвам външната страна на ада. Но адът, то е едно отношение. Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен.
Той е учил да яде, но не е учил как да яде.
Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде. Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш. Тъй седи въпросът. Тогава, всички, които умират, не са се научили да ядат правилно.
към беседата >>
В света признателност няма.
Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен. Каквото и да направите – искате да напишете книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко. Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът. Дойде някой, казва: „Нищо не е твоето свирене, неговото свирене.“ Ще дойде трети, четвърти.
В света признателност няма.
Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани. Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?
към беседата >>
Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде.
Сега оставете настрана ада, не е предмет да ви описвам външната страна на ада. Но адът, то е едно отношение. Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен. Той е учил да яде, но не е учил как да яде.
Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде.
Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш. Тъй седи въпросът. Тогава, всички, които умират, не са се научили да ядат правилно.
към беседата >>
Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани.
Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен. Каквото и да направите – искате да напишете книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко. Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът. Дойде някой, казва: „Нищо не е твоето свирене, неговото свирене.“ Ще дойде трети, четвърти. В света признателност няма.
Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани.
Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?
към беседата >>
Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш.
Сега оставете настрана ада, не е предмет да ви описвам външната страна на ада. Но адът, то е едно отношение. Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен. Той е учил да яде, но не е учил как да яде. Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде.
Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш.
Тъй седи въпросът. Тогава, всички, които умират, не са се научили да ядат правилно.
към беседата >>
Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?
Каквото и да направите – искате да напишете книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко. Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът. Дойде някой, казва: „Нищо не е твоето свирене, неговото свирене.“ Ще дойде трети, четвърти. В света признателност няма. Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани.
Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
Но адът, то е едно отношение. Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен. Той е учил да яде, но не е учил как да яде. Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде. Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш.
Тъй седи въпросът.
Тогава, всички, които умират, не са се научили да ядат правилно.
към беседата >>
Навождам ви на една философия на един градеж, който трябва да поставите.
Навождам ви на една философия на един градеж, който трябва да поставите.
Не ви проповядвам да не ходите в света. Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота. Това са условия само. Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие. Като деца ще имате приятели.
към беседата >>
Тогава, всички, които умират, не са се научили да ядат правилно.
Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен. Той е учил да яде, но не е учил как да яде. Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде. Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш. Тъй седи въпросът.
Тогава, всички, които умират, не са се научили да ядат правилно.
към беседата >>
Не ви проповядвам да не ходите в света.
Навождам ви на една философия на един градеж, който трябва да поставите.
Не ви проповядвам да не ходите в света.
Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота. Това са условия само. Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие. Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви занимавам с преповторение на едни и същи работи.
Сега аз не искам да ви занимавам с преповторение на едни и същи работи.
Казваме: „Ти трябва да бъдеш праведен.“ Какво нещо [е] да бъдеш праведен? „Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър? „Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката. Казваме: това трябва, онова трябва. Как ще дадем израз на музиката?
към беседата >>
Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота.
Навождам ви на една философия на един градеж, който трябва да поставите. Не ви проповядвам да не ходите в света.
Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота.
Това са условия само. Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие. Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят. Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение.
към беседата >>
Казваме: „Ти трябва да бъдеш праведен.“ Какво нещо [е] да бъдеш праведен?
Сега аз не искам да ви занимавам с преповторение на едни и същи работи.
Казваме: „Ти трябва да бъдеш праведен.“ Какво нещо [е] да бъдеш праведен?
„Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър? „Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката. Казваме: това трябва, онова трябва. Как ще дадем израз на музиката? Има едно правило.
към беседата >>
Това са условия само.
Навождам ви на една философия на един градеж, който трябва да поставите. Не ви проповядвам да не ходите в света. Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота.
Това са условия само.
Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие. Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят. Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във второ отделение.
към беседата >>
„Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър?
Сега аз не искам да ви занимавам с преповторение на едни и същи работи. Казваме: „Ти трябва да бъдеш праведен.“ Какво нещо [е] да бъдеш праведен?
„Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър?
„Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката. Казваме: това трябва, онова трябва. Как ще дадем израз на музиката? Има едно правило. Трябва учение.
към беседата >>
Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие.
Навождам ви на една философия на един градеж, който трябва да поставите. Не ви проповядвам да не ходите в света. Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота. Това са условия само.
Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие.
Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят. Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във второ отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха.
към беседата >>
„Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката.
Сега аз не искам да ви занимавам с преповторение на едни и същи работи. Казваме: „Ти трябва да бъдеш праведен.“ Какво нещо [е] да бъдеш праведен? „Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър?
„Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката.
Казваме: това трябва, онова трябва. Как ще дадем израз на музиката? Има едно правило. Трябва учение. Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие.
към беседата >>
Като деца ще имате приятели.
Навождам ви на една философия на един градеж, който трябва да поставите. Не ви проповядвам да не ходите в света. Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота. Това са условия само. Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие.
Като деца ще имате приятели.
Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят. Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във второ отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха. Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите.
към беседата >>
Казваме: това трябва, онова трябва.
Сега аз не искам да ви занимавам с преповторение на едни и същи работи. Казваме: „Ти трябва да бъдеш праведен.“ Какво нещо [е] да бъдеш праведен? „Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър? „Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката.
Казваме: това трябва, онова трябва.
Как ще дадем израз на музиката? Има едно правило. Трябва учение. Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие. Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва.
към беседата >>
Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят.
Не ви проповядвам да не ходите в света. Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота. Това са условия само. Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие. Като деца ще имате приятели.
Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят.
Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във второ отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха. Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите. Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате?
към беседата >>
Как ще дадем израз на музиката?
Сега аз не искам да ви занимавам с преповторение на едни и същи работи. Казваме: „Ти трябва да бъдеш праведен.“ Какво нещо [е] да бъдеш праведен? „Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър? „Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката. Казваме: това трябва, онова трябва.
Как ще дадем израз на музиката?
Има едно правило. Трябва учение. Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие. Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва. Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната.
към беседата >>
Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение.
Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота. Това са условия само. Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие. Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят.
Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение.
Минавате във второ отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха. Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите. Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате? Не може.
към беседата >>
Има едно правило.
Казваме: „Ти трябва да бъдеш праведен.“ Какво нещо [е] да бъдеш праведен? „Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър? „Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката. Казваме: това трябва, онова трябва. Как ще дадем израз на музиката?
Има едно правило.
Трябва учение. Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие. Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва. Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната. Но ако насоча един обикновен камък, неговата светлина няма да направи това.
към беседата >>
Минавате във второ отделение.
Това са условия само. Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие. Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят. Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение.
Минавате във второ отделение.
По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха. Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите. Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате? Не може. Има друг закон, който регулира нещата.
към беседата >>
Трябва учение.
„Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър? „Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката. Казваме: това трябва, онова трябва. Как ще дадем израз на музиката? Има едно правило.
Трябва учение.
Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие. Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва. Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната. Но ако насоча един обикновен камък, неговата светлина няма да направи това.
към беседата >>
По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха.
Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие. Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят. Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във второ отделение.
По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха.
Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите. Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате? Не може. Има друг закон, който регулира нещата. Извън отделението може да ви бъдат приятели, но в отделението вие с тях не може да идете.
към беседата >>
Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие.
„Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката. Казваме: това трябва, онова трябва. Как ще дадем израз на музиката? Има едно правило. Трябва учение.
Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие.
Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва. Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната. Но ако насоча един обикновен камък, неговата светлина няма да направи това.
към беседата >>
Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите.
Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят. Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във второ отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха.
Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите.
Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате? Не може. Има друг закон, който регулира нещата. Извън отделението може да ви бъдат приятели, но в отделението вие с тях не може да идете.
към беседата >>
Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва.
Казваме: това трябва, онова трябва. Как ще дадем израз на музиката? Има едно правило. Трябва учение. Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие.
Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва.
Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната. Но ако насоча един обикновен камък, неговата светлина няма да направи това.
към беседата >>
Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате?
Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят. Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във второ отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха. Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите.
Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате?
Не може. Има друг закон, който регулира нещата. Извън отделението може да ви бъдат приятели, но в отделението вие с тях не може да идете.
към беседата >>
Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната.
Как ще дадем израз на музиката? Има едно правило. Трябва учение. Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие. Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва.
Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната.
Но ако насоча един обикновен камък, неговата светлина няма да направи това.
към беседата >>
Не може.
Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във второ отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха. Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите. Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате?
Не може.
Има друг закон, който регулира нещата. Извън отделението може да ви бъдат приятели, но в отделението вие с тях не може да идете.
към беседата >>
Но ако насоча един обикновен камък, неговата светлина няма да направи това.
Има едно правило. Трябва учение. Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие. Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва. Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната.
Но ако насоча един обикновен камък, неговата светлина няма да направи това.
към беседата >>
Има друг закон, който регулира нещата.
Минавате във второ отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха. Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите. Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате? Не може.
Има друг закон, който регулира нещата.
Извън отделението може да ви бъдат приятели, но в отделението вие с тях не може да идете.
към беседата >>
Сега, като ви говоря, вие може да се обезсърчите.
Сега, като ви говоря, вие може да се обезсърчите.
Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърчават. Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш. Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш. Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива?
към беседата >>
Извън отделението може да ви бъдат приятели, но в отделението вие с тях не може да идете.
По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха. Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите. Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате? Не може. Има друг закон, който регулира нещата.
Извън отделението може да ви бъдат приятели, но в отделението вие с тях не може да идете.
към беседата >>
Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърчават.
Сега, като ви говоря, вие може да се обезсърчите.
Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърчават.
Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш. Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш. Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива?
към беседата >>
Аз сега говоря за известни приятели.
Аз сега говоря за известни приятели.
Но в живота истинските приятели са онези, които учат с вас. Те са ваши приятели. Има приятели, които ядат с вас. Те са приятели на яденето. Има приятели, които се разхождат с вас.
към беседата >>
Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш.
Сега, като ви говоря, вие може да се обезсърчите. Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърчават.
Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш.
Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш. Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват.
към беседата >>
Но в живота истинските приятели са онези, които учат с вас.
Аз сега говоря за известни приятели.
Но в живота истинските приятели са онези, които учат с вас.
Те са ваши приятели. Има приятели, които ядат с вас. Те са приятели на яденето. Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането.
към беседата >>
Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш.
Сега, като ви говоря, вие може да се обезсърчите. Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърчават. Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш.
Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш.
Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват. Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват.
към беседата >>
Те са ваши приятели.
Аз сега говоря за известни приятели. Но в живота истинските приятели са онези, които учат с вас.
Те са ваши приятели.
Има приятели, които ядат с вас. Те са приятели на яденето. Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането. Има приятели, които плачат с вас.
към беседата >>
Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка?
Сега, като ви говоря, вие може да се обезсърчите. Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърчават. Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш. Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш.
Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка?
Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват. Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват. Не, това не е почивка.
към беседата >>
Има приятели, които ядат с вас.
Аз сега говоря за известни приятели. Но в живота истинските приятели са онези, които учат с вас. Те са ваши приятели.
Има приятели, които ядат с вас.
Те са приятели на яденето. Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането. Има приятели, които плачат с вас. Те са приятели на плача.
към беседата >>
Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива?
Сега, като ви говоря, вие може да се обезсърчите. Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърчават. Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш. Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш. Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка?
Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива?
Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват. Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват. Не, това не е почивка. Почивка е ти да разтовариш коня.
към беседата >>
Те са приятели на яденето.
Аз сега говоря за известни приятели. Но в живота истинските приятели са онези, които учат с вас. Те са ваши приятели. Има приятели, които ядат с вас.
Те са приятели на яденето.
Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането. Има приятели, които плачат с вас. Те са приятели на плача. То са разни.
към беседата >>
Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива?
Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърчават. Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш. Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш. Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива?
Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива?
Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват. Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват. Не, това не е почивка. Почивка е ти да разтовариш коня. Той не иска да го разтовари, казва: „После пак трябва да го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека си почине конят.“ Това не е почивка.
към беседата >>
Има приятели, които се разхождат с вас.
Аз сега говоря за известни приятели. Но в живота истинските приятели са онези, които учат с вас. Те са ваши приятели. Има приятели, които ядат с вас. Те са приятели на яденето.
Има приятели, които се разхождат с вас.
Те са приятели на разхождането. Има приятели, които плачат с вас. Те са приятели на плача. То са разни. Не мислете, че който ви е приятел в плаченето... Може да разчитате само за плаченето, но не и за ученето.
към беседата >>
Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват.
Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш. Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш. Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива?
Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват.
Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват. Не, това не е почивка. Почивка е ти да разтовариш коня. Той не иска да го разтовари, казва: „После пак трябва да го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека си почине конят.“ Това не е почивка. Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото да го спре.
към беседата >>
Те са приятели на разхождането.
Но в живота истинските приятели са онези, които учат с вас. Те са ваши приятели. Има приятели, които ядат с вас. Те са приятели на яденето. Има приятели, които се разхождат с вас.
Те са приятели на разхождането.
Има приятели, които плачат с вас. Те са приятели на плача. То са разни. Не мислете, че който ви е приятел в плаченето... Може да разчитате само за плаченето, но не и за ученето.
към беседата >>
Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват.
Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш. Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват.
Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват.
Не, това не е почивка. Почивка е ти да разтовариш коня. Той не иска да го разтовари, казва: „После пак трябва да го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека си почине конят.“ Това не е почивка. Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото да го спре.
към беседата >>
Има приятели, които плачат с вас.
Те са ваши приятели. Има приятели, които ядат с вас. Те са приятели на яденето. Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането.
Има приятели, които плачат с вас.
Те са приятели на плача. То са разни. Не мислете, че който ви е приятел в плаченето... Може да разчитате само за плаченето, но не и за ученето.
към беседата >>
Не, това не е почивка.
Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват. Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват.
Не, това не е почивка.
Почивка е ти да разтовариш коня. Той не иска да го разтовари, казва: „После пак трябва да го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека си почине конят.“ Това не е почивка. Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото да го спре.
към беседата >>
Те са приятели на плача.
Има приятели, които ядат с вас. Те са приятели на яденето. Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането. Има приятели, които плачат с вас.
Те са приятели на плача.
То са разни. Не мислете, че който ви е приятел в плаченето... Може да разчитате само за плаченето, но не и за ученето.
към беседата >>
Почивка е ти да разтовариш коня.
Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват. Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват. Не, това не е почивка.
Почивка е ти да разтовариш коня.
Той не иска да го разтовари, казва: „После пак трябва да го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека си почине конят.“ Това не е почивка. Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото да го спре.
към беседата >>
То са разни.
Те са приятели на яденето. Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането. Има приятели, които плачат с вас. Те са приятели на плача.
То са разни.
Не мислете, че който ви е приятел в плаченето... Може да разчитате само за плаченето, но не и за ученето.
към беседата >>
Той не иска да го разтовари, казва: „После пак трябва да го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека си почине конят.“ Това не е почивка.
Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват. Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват. Не, това не е почивка. Почивка е ти да разтовариш коня.
Той не иска да го разтовари, казва: „После пак трябва да го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека си почине конят.“ Това не е почивка.
Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото да го спре.
към беседата >>
Не мислете, че който ви е приятел в плаченето... Може да разчитате само за плаченето, но не и за ученето.
Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането. Има приятели, които плачат с вас. Те са приятели на плача. То са разни.
Не мислете, че който ви е приятел в плаченето... Може да разчитате само за плаченето, но не и за ученето.
към беседата >>
Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото да го спре.
Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват. Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват. Не, това не е почивка. Почивка е ти да разтовариш коня. Той не иска да го разтовари, казва: „После пак трябва да го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека си почине конят.“ Това не е почивка.
Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото да го спре.
към беседата >>
Но сега, да направим предмета по-ясен.
Но сега, да направим предмета по-ясен.
Онова, което е достъпно в дадения случай. Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи. Не е лошо това стопяване. Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите.
към беседата >>
Пък и вие искате да си почивате натоварени.
Пък и вие искате да си почивате натоварени.
Кой ви кара? Защото и вас ви карат. Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара. А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте свободни.
към беседата >>
Онова, което е достъпно в дадения случай.
Но сега, да направим предмета по-ясен.
Онова, което е достъпно в дадения случай.
Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи. Не е лошо това стопяване. Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката?
към беседата >>
Кой ви кара?
Пък и вие искате да си почивате натоварени.
Кой ви кара?
Защото и вас ви карат. Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара. А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте свободни. Това е една диагноза.
към беседата >>
Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи.
Но сега, да направим предмета по-ясен. Онова, което е достъпно в дадения случай.
Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи.
Не е лошо това стопяване. Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена.
към беседата >>
Защото и вас ви карат.
Пък и вие искате да си почивате натоварени. Кой ви кара?
Защото и вас ви карат.
Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара. А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте свободни. Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара.
към беседата >>
Не е лошо това стопяване.
Но сега, да направим предмета по-ясен. Онова, което е достъпно в дадения случай. Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи.
Не е лошо това стопяване.
Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето.
към беседата >>
Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара.
Пък и вие искате да си почивате натоварени. Кой ви кара? Защото и вас ви карат.
Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара.
А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте свободни. Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек?
към беседата >>
Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете.
Но сега, да направим предмета по-ясен. Онова, което е достъпно в дадения случай. Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи. Не е лошо това стопяване.
Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете.
Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте.
към беседата >>
А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара.
Пък и вие искате да си почивате натоварени. Кой ви кара? Защото и вас ви карат. Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара.
А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара.
Щом ви карат, не сте свободни. Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка.
към беседата >>
Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите.
Но сега, да направим предмета по-ясен. Онова, което е достъпно в дадения случай. Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи. Не е лошо това стопяване. Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете.
Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите.
Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е.
към беседата >>
Щом ви карат, не сте свободни.
Пък и вие искате да си почивате натоварени. Кой ви кара? Защото и вас ви карат. Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара. А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара.
Щом ви карат, не сте свободни.
Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви!
към беседата >>
Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката?
Онова, което е достъпно в дадения случай. Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи. Не е лошо това стопяване. Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите.
Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката?
Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас.
към беседата >>
Това е една диагноза.
Кой ви кара? Защото и вас ви карат. Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара. А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте свободни.
Това е една диагноза.
Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви! “ И той ще говори за свобода.
към беседата >>
Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена.
Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи. Не е лошо това стопяване. Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката?
Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена.
Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам.
към беседата >>
Щом си недоволен, има някой да те кара.
Защото и вас ви карат. Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара. А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте свободни. Това е една диагноза.
Щом си недоволен, има някой да те кара.
Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви! “ И той ще говори за свобода. Казвам: Никаква свобода няма тук.
към беседата >>
Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето.
Не е лошо това стопяване. Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена.
Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето.
Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в морето.
към беседата >>
Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек?
Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара. А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте свободни. Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара.
Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек?
Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви! “ И той ще говори за свобода. Казвам: Никаква свобода няма тук. Ами човещина?
към беседата >>
Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте.
Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето.
Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте.
И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в морето. Вие може да плачете, аз се радвам.
към беседата >>
Подир всеки затворник върви един войник с пушка.
А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте свободни. Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек?
Подир всеки затворник върви един войник с пушка.
Ако спре, казва: „Върви! “ И той ще говори за свобода. Казвам: Никаква свобода няма тук. Ами човещина? Никаква човещина няма тук.
към беседата >>
И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е.
Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте.
И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е.
Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в морето. Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: „Защо гледаш в морето?
към беседата >>
Ако спре, казва: „Върви!
Щом ви карат, не сте свободни. Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка.
Ако спре, казва: „Върви!
“ И той ще говори за свобода. Казвам: Никаква свобода няма тук. Ами човещина? Никаква човещина няма тук. Направо върви!
към беседата >>
Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас.
Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е.
Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас.
Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в морето. Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: „Защо гледаш в морето? “ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал.
към беседата >>
“ И той ще говори за свобода.
Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви!
“ И той ще говори за свобода.
Казвам: Никаква свобода няма тук. Ами човещина? Никаква човещина няма тук. Направо върви!
към беседата >>
Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам.
Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас.
Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам.
Казвам: Дадох една бучка в морето. Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: „Защо гледаш в морето? “ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал. Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число.
към беседата >>
Казвам: Никаква свобода няма тук.
Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви! “ И той ще говори за свобода.
Казвам: Никаква свобода няма тук.
Ами човещина? Никаква човещина няма тук. Направо върви!
към беседата >>
Казвам: Дадох една бучка в морето.
Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам.
Казвам: Дадох една бучка в морето.
Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: „Защо гледаш в морето? “ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал. Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число. Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати.
към беседата >>
Ами човещина?
Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви! “ И той ще говори за свобода. Казвам: Никаква свобода няма тук.
Ами човещина?
Никаква човещина няма тук. Направо върви!
към беседата >>
Вие може да плачете, аз се радвам.
Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в морето.
Вие може да плачете, аз се радвам.
Казва: „Защо гледаш в морето? “ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал. Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число. Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати. Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.
към беседата >>
Никаква човещина няма тук.
Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви! “ И той ще говори за свобода. Казвам: Никаква свобода няма тук. Ами човещина?
Никаква човещина няма тук.
Направо върви!
към беседата >>
Казва: „Защо гледаш в морето?
И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в морето. Вие може да плачете, аз се радвам.
Казва: „Защо гледаш в морето?
“ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал. Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число. Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати. Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.
към беседата >>
Направо върви!
Ако спре, казва: „Върви! “ И той ще говори за свобода. Казвам: Никаква свобода няма тук. Ами човещина? Никаква човещина няма тук.
Направо върви!
към беседата >>
“ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал.
Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в морето. Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: „Защо гледаш в морето?
“ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал.
Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число. Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати. Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.
към беседата >>
Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света?
Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света?
Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят. Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара? Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили. Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го.
към беседата >>
Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число.
Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в морето. Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: „Защо гледаш в морето? “ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал.
Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число.
Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати. Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.
към беседата >>
Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят.
Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света?
Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят.
Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара? Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили. Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го. Но и него карат, и на него заповядват.
към беседата >>
Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати.
Казвам: Дадох една бучка в морето. Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: „Защо гледаш в морето? “ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал. Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число.
Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати.
Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.
към беседата >>
Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара?
Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света? Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят.
Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара?
Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили. Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го. Но и него карат, и на него заповядват. И той не е свободен.
към беседата >>
Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.
Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: „Защо гледаш в морето? “ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал. Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число. Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати.
Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.
към беседата >>
Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили.
Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света? Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят. Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара?
Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили.
Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го. Но и него карат, и на него заповядват. И той не е свободен. Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана.
към беседата >>
Но, да се повърнем към същественото.
Но, да се повърнем към същественото.
Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма.
към беседата >>
Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го.
Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света? Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят. Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара? Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили.
Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го.
Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го. Но и него карат, и на него заповядват. И той не е свободен. Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана. „Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават да служи на отечеството.
към беседата >>
Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат.
Но, да се повърнем към същественото.
Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат.
Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога.
към беседата >>
Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го.
Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света? Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят. Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара? Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили. Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го.
Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го.
Но и него карат, и на него заповядват. И той не е свободен. Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана. „Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават да служи на отечеството.
към беседата >>
Бог се услаждава от онези, които учат.
Но, да се повърнем към същественото. Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат.
Бог се услаждава от онези, които учат.
Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите.
към беседата >>
Но и него карат, и на него заповядват.
Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят. Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара? Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили. Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го.
Но и него карат, и на него заповядват.
И той не е свободен. Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана. „Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават да служи на отечеството.
към беседата >>
Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма.
Но, да се повърнем към същественото. Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат.
Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма.
Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча.
към беседата >>
И той не е свободен.
Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара? Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили. Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го. Но и него карат, и на него заповядват.
И той не е свободен.
Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана. „Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават да служи на отечеството.
към беседата >>
Той се услаждава с онези, които учат.
Но, да се повърнем към същественото. Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма.
Той се услаждава с онези, които учат.
По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес.
към беседата >>
Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана.
Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили. Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го. Но и него карат, и на него заповядват. И той не е свободен.
Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана.
„Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават да служи на отечеството.
към беседата >>
По-учен от Него няма.
Но, да се повърнем към същественото. Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат.
По-учен от Него няма.
Онзи, който се учи, е интересен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро.
към беседата >>
„Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават да служи на отечеството.
Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го. Но и него карат, и на него заповядват. И той не е свободен. Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана.
„Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават да служи на отечеството.
към беседата >>
Онзи, който се учи, е интересен за Бога.
Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма.
Онзи, който се учи, е интересен за Бога.
И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър.
към беседата >>
Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек.
Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек.
Всички искате свободата. Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение. Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение.
към беседата >>
И на вас ви препоръчвам да се учите.
Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога.
И на вас ви препоръчвам да се учите.
Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър.
към беседата >>
Всички искате свободата.
Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек.
Всички искате свободата.
Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение. Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение. И двамата разбират еднакво.
към беседата >>
Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча.
Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите.
Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча.
Учението е един непреривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно.
към беседата >>
Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение.
Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек. Всички искате свободата.
Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение.
Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение. И двамата разбират еднакво. Предметно учение е то.
към беседата >>
Учението е един непреривен процес.
Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча.
Учението е един непреривен процес.
Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека.
към беседата >>
Този брат пт не знае, той е от първо отделение.
Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек. Всички искате свободата. Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение.
Този брат пт не знае, той е от първо отделение.
Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение. И двамата разбират еднакво. Предметно учение е то. Пък и двамата мислят, че много знаят.
към беседата >>
Не искам да бъда добър, [но] да правя добро.
По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес.
Не искам да бъда добър, [но] да правя добро.
Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите.
към беседата >>
Онази сестра е от второ отделение.
Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек. Всички искате свободата. Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение. Този брат пт не знае, той е от първо отделение.
Онази сестра е от второ отделение.
И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение. И двамата разбират еднакво. Предметно учение е то. Пък и двамата мислят, че много знаят. Братът мисли, че много знае.
към беседата >>
Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър.
Онзи, който се учи, е интересен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро.
Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър.
Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си.
към беседата >>
И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение.
Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек. Всички искате свободата. Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение. Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отделение.
И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение.
И двамата разбират еднакво. Предметно учение е то. Пък и двамата мислят, че много знаят. Братът мисли, че много знае.
към беседата >>
Защото човек на Земята не може да бъде добър.
И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър.
Защото човек на Земята не може да бъде добър.
Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си.
към беседата >>
И двамата разбират еднакво.
Всички искате свободата. Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение. Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение.
И двамата разбират еднакво.
Предметно учение е то. Пък и двамата мислят, че много знаят. Братът мисли, че много знае.
към беседата >>
Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно.
Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър.
Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно.
Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие.
към беседата >>
Предметно учение е то.
Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение. Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение. И двамата разбират еднакво.
Предметно учение е то.
Пък и двамата мислят, че много знаят. Братът мисли, че много знае.
към беседата >>
Доброто, то е разбиране на човека.
Учението е един непреривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно.
Доброто, то е разбиране на човека.
Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие. Следователно има нещо.
към беседата >>
Пък и двамата мислят, че много знаят.
Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение. И двамата разбират еднакво. Предметно учение е то.
Пък и двамата мислят, че много знаят.
Братът мисли, че много знае.
към беседата >>
Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите.
Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека.
Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите.
Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие. Следователно има нещо. Погрешката е или в майката, или в детето.
към беседата >>
Братът мисли, че много знае.
Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение. И двамата разбират еднакво. Предметно учение е то. Пък и двамата мислят, че много знаят.
Братът мисли, че много знае.
към беседата >>
НАГОРЕ