НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
941
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
941
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)
,
МОК
, София, 16.12.1932г.,
– Защото има пари.
Ще ви задам няколко въпроси: Защо едни хора имат постижения, а други нямат? Защо едни са щастливи, а други – нещастни? Защо едни са умни, а други – глупави? Защо някой е богат?
– Защото има пари.
– Защо един е силен, а друг – учен? – Първият има сила, а вторият – знание. Все има нещо в човека, което му предава известни качества.
към беседата >>
– Защо един е силен, а друг – учен?
Ще ви задам няколко въпроси: Защо едни хора имат постижения, а други нямат? Защо едни са щастливи, а други – нещастни? Защо едни са умни, а други – глупави? Защо някой е богат? – Защото има пари.
– Защо един е силен, а друг – учен?
– Първият има сила, а вторият – знание. Все има нещо в човека, което му предава известни качества.
към беседата >>
– Първият има сила, а вторият – знание.
Защо едни са щастливи, а други – нещастни? Защо едни са умни, а други – глупави? Защо някой е богат? – Защото има пари. – Защо един е силен, а друг – учен?
– Първият има сила, а вторият – знание.
Все има нещо в човека, което му предава известни качества.
към беседата >>
Все има нещо в човека, което му предава известни качества.
Защо едни са умни, а други – глупави? Защо някой е богат? – Защото има пари. – Защо един е силен, а друг – учен? – Първият има сила, а вторият – знание.
Все има нещо в човека, което му предава известни качества.
към беседата >>
Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете.
Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете.
Кажете ми, какво означава терцата в музиката? – Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи.
към беседата >>
Кажете ми, какво означава терцата в музиката?
Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете.
Кажете ми, какво означава терцата в музиката?
– Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта.
към беседата >>
– Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца.
Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката?
– Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца.
Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента.
към беседата >>
Например, „до – ми“е терца.
Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката? – Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца.
Например, „до – ми“е терца.
Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен.
към беседата >>
Между тях е тонът „ре“, който не се чува.
Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката? – Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца.
Между тях е тонът „ре“, който не се чува.
Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“.
към беседата >>
Двата тона се чуват, а третият мълчи.
Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката? – Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува.
Двата тона се чуват, а третият мълчи.
Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца.
към беседата >>
Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта.
Кажете ми, какво означава терцата в музиката? – Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи.
Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта.
Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея.
към беседата >>
Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента.
– Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта.
Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента.
Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота.
към беседата >>
Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен.
Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента.
Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен.
В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца.
към беседата >>
В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“.
Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен.
В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“.
Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца.
към беседата >>
Това е музикална терца.
Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“.
Това е музикална терца.
Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“.
към беседата >>
Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея.
Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца.
Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея.
Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота.
към беседата >>
Обаче, терцата съществува навсякъде в живота.
Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея.
Обаче, терцата съществува навсякъде в живота.
Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите.
към беседата >>
Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца.
Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота.
Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца.
В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота.
към беседата >>
В музиката се говори за малка и голяма терца.
В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца.
В музиката се говори за малка и голяма терца.
Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека.
към беседата >>
Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“.
Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца.
Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“.
Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти.
към беседата >>
Музиката има приложение в живота.
Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“.
Музиката има приложение в живота.
И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински.
към беседата >>
И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите.
Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота.
И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите.
Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато.
към беседата >>
Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота.
Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите.
Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота.
Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му.
към беседата >>
Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека.
В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота.
Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека.
Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее.
към беседата >>
Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти.
Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека.
Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти.
Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове.
към беседата >>
Този тон е истински.
Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти.
Този тон е истински.
Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи.
към беседата >>
Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато.
И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински.
Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато.
Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. – Що е паузата?
към беседата >>
Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му.
Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато.
Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му.
До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. – Що е паузата? – Знак за мълчание.
към беседата >>
До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее.
Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му.
До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее.
Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. – Що е паузата? – Знак за мълчание. – Кога мълчи човек?
към беседата >>
Такова нещо са природните тонове.
Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее.
Такова нещо са природните тонове.
В музиката има и паузи. – Що е паузата? – Знак за мълчание. – Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее.
към беседата >>
В музиката има и паузи.
Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове.
В музиката има и паузи.
– Що е паузата? – Знак за мълчание. – Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща.
към беседата >>
– Що е паузата?
Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи.
– Що е паузата?
– Знак за мълчание. – Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва.
към беседата >>
– Знак за мълчание.
Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. – Що е паузата?
– Знак за мълчание.
– Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими.
към беседата >>
– Кога мълчи човек?
До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. – Що е паузата? – Знак за мълчание.
– Кога мълчи човек?
– Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи.
към беседата >>
– Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее.
Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. – Що е паузата? – Знак за мълчание. – Кога мълчи човек?
– Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее.
Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима.
към беседата >>
Казвате, че в живота има непостижими неща.
В музиката има и паузи. – Що е паузата? – Знак за мълчание. – Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее.
Казвате, че в живота има непостижими неща.
Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима.
към беседата >>
Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва.
– Що е паузата? – Знак за мълчание. – Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща.
Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва.
Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея.
към беседата >>
Ако тръгне след тях, те ще станат постижими.
– Знак за мълчание. – Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва.
Ако тръгне след тях, те ще станат постижими.
Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш.
към беседата >>
Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи.
– Кога мълчи човек? – Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими.
Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи.
Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи.
към беседата >>
Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима.
– Когато среща известно препятствие, което трябва да преодолее. Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи.
Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима.
Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога?
към беседата >>
Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима.
Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима.
Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима.
Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко.
към беседата >>
Казваш: Глупава е тази идея.
Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може да ги следва. Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима.
Казваш: Глупава е тази идея.
– Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци?
към беседата >>
– Не е глупава, но не можеш да я постигнеш.
Ако тръгне след тях, те ще станат постижими. Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея.
– Не е глупава, но не можеш да я постигнеш.
Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече.
към беседата >>
Ти стоиш, а идеята се движи.
Ако вървиш след онзи, който се качва на планината и пее, гласът му непрекъснато ще звучи. Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш.
Ти стоиш, а идеята се движи.
Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време.
към беседата >>
Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога?
Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи.
Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога?
– Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие.
към беседата >>
– Когато спазваш времето, което носи всичко.
Щом спреш на едно място и престанеш да я следваш, тя е непостижима. Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога?
– Когато спазваш времето, което носи всичко.
Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде.
към беседата >>
Какво прави грънчарят със своите грънци?
Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко.
Какво прави грънчарят със своите грънци?
– Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ.
към беседата >>
– Пали пещта и ги пече.
– Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци?
– Пали пещта и ги пече.
Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът?
към беседата >>
Той знае, кога да ги пече и колко време.
Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече.
Той знае, кога да ги пече и колко време.
Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът? – Когато пее.
към беседата >>
Времето носи неговото щастие.
Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време.
Времето носи неговото щастие.
Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът? – Когато пее. – Цигуларят?
към беседата >>
Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде.
– Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие.
Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде.
Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът? – Когато пее. – Цигуларят? – Когато свири.
към беседата >>
Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ.
Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде.
Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ.
– Кога е щастлив певецът? – Когато пее. – Цигуларят? – Когато свири. – Ученикът?
към беседата >>
– Кога е щастлив певецът?
– Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ.
– Кога е щастлив певецът?
– Когато пее. – Цигуларят? – Когато свири. – Ученикът? – Когато учи.
към беседата >>
– Когато пее.
Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът?
– Когато пее.
– Цигуларят? – Когато свири. – Ученикът? – Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.
към беседата >>
– Цигуларят?
Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът? – Когато пее.
– Цигуларят?
– Когато свири. – Ученикът? – Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.
към беседата >>
– Когато свири.
Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът? – Когато пее. – Цигуларят?
– Когато свири.
– Ученикът? – Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.
към беседата >>
– Ученикът?
Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ. – Кога е щастлив певецът? – Когато пее. – Цигуларят? – Когато свири.
– Ученикът?
– Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.
към беседата >>
– Когато учи.
– Кога е щастлив певецът? – Когато пее. – Цигуларят? – Когато свири. – Ученикът?
– Когато учи.
Това са музикални максими, които трябва да се знаят.
към беседата >>
Това са музикални максими, които трябва да се знаят.
– Когато пее. – Цигуларят? – Когато свири. – Ученикът? – Когато учи.
Това са музикални максими, които трябва да се знаят.
към беседата >>
Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят.
Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят.
– Това е нужно за неразбраните неща. – Какви условия очаквате? – Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи. Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи.
към беседата >>
– Това е нужно за неразбраните неща.
Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят.
– Това е нужно за неразбраните неща.
– Какви условия очаквате? – Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи. Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай!
към беседата >>
– Какви условия очаквате?
Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят. – Това е нужно за неразбраните неща.
– Какви условия очаквате?
– Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи. Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий!
към беседата >>
– Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи.
Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят. – Това е нужно за неразбраните неща. – Какви условия очаквате?
– Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи.
Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж!
към беседата >>
Орач си, купи си рало и ори.
Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят. – Това е нужно за неразбраните неща. – Какви условия очаквате? – Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи.
Орач си, купи си рало и ори.
Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота.
към беседата >>
Ученик си, купи си книги и учи.
Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят. – Това е нужно за неразбраните неща. – Какви условия очаквате? – Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи. Орач си, купи си рало и ори.
Ученик си, купи си книги и учи.
Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът?
към беседата >>
Имаш въздух на разположение. Дишай!
– Това е нужно за неразбраните неща. – Какви условия очаквате? – Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи. Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи.
Имаш въздух на разположение. Дишай!
Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж.
към беседата >>
Имаш вода – пий!
– Какви условия очаквате? – Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи. Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай!
Имаш вода – пий!
Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода.
към беседата >>
Имаш хляб – яж!
– Земеделец си, избери земята, която ще работиш и работи. Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий!
Имаш хляб – яж!
Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода. – Имам работа.
към беседата >>
Това са условия, това са максимите на живота.
Орач си, купи си рало и ори. Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж!
Това са условия, това са максимите на живота.
– Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода. – Имам работа. – Свърши я.
към беседата >>
– Как ще се оправи светът?
Ученик си, купи си книги и учи. Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота.
– Как ще се оправи светът?
– Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода. – Имам работа. – Свърши я. Имаш книги, чети!
към беседата >>
– Ако си гладен, вземи хляб и яж.
Имаш въздух на разположение. Дишай! Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът?
– Ако си гладен, вземи хляб и яж.
Ако си жаден, пий вода. – Имам работа. – Свърши я. Имаш книги, чети! – Не ми се учи.
към беседата >>
Ако си жаден, пий вода.
Имаш вода – пий! Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж.
Ако си жаден, пий вода.
– Имам работа. – Свърши я. Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите.
към беседата >>
– Имам работа.
Имаш хляб – яж! Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода.
– Имам работа.
– Свърши я. Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си.
към беседата >>
– Свърши я.
Това са условия, това са максимите на живота. – Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода. – Имам работа.
– Свърши я.
Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек.
към беседата >>
Имаш книги, чети!
– Как ще се оправи светът? – Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода. – Имам работа. – Свърши я.
Имаш книги, чети!
– Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек. На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността.
към беседата >>
– Не ми се учи.
– Ако си гладен, вземи хляб и яж. Ако си жаден, пий вода. – Имам работа. – Свърши я. Имаш книги, чети!
– Не ми се учи.
– Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек. На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена.
към беседата >>
– Твоето щастие е скрито в книгите.
Ако си жаден, пий вода. – Имам работа. – Свърши я. Имаш книги, чети! – Не ми се учи.
– Твоето щастие е скрито в книгите.
Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек. На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.
към беседата >>
Ако не четеш, ще изгубиш щастието си.
– Имам работа. – Свърши я. Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите.
Ако не четеш, ще изгубиш щастието си.
Малко идеи трябва да има човек. На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.
към беседата >>
Малко идеи трябва да има човек.
– Свърши я. Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си.
Малко идеи трябва да има човек.
На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.
към беседата >>
На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността.
Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек.
На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността.
Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.
към беседата >>
Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена.
– Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек. На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността.
Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена.
Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.
към беседата >>
Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.
– Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек. На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена.
Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш.
към беседата >>
Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират.
Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират.
Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш.
към беседата >>
Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“.
Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират.
Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“.
Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение.
към беседата >>
Колко думи има в тази песен?
Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“.
Колко думи има в тази песен?
Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете.
към беседата >>
Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее.
Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен?
Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее.
За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога?
към беседата >>
За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш.
Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее.
За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш.
Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога? – Когато сте болни.
към беседата >>
Не от всяко място може да тръгнеш.
Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш.
Не от всяко място може да тръгнеш.
Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога? – Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“.
към беседата >>
Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение.
Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш.
Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение.
Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога? – Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене.
към беседата >>
Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете.
Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение.
Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете.
– Кога? – Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните.
към беседата >>
– Кога?
Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете.
– Кога?
– Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове.
към беседата >>
– Когато сте болни.
За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога?
– Когато сте болни.
Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота.
към беседата >>
Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“.
Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога? – Когато сте болни.
Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“.
Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно.
към беседата >>
Това е драматическо пеене.
Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога? – Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“.
Това е драматическо пеене.
Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре.
към беседата >>
Слушал съм, как пеят болните.
Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. – Кога? – Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене.
Слушал съм, как пеят болните.
Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест.
към беседата >>
Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове.
– Кога? – Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните.
Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове.
За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато.
към беседата >>
За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота.
– Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове.
За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота.
Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката.
към беседата >>
Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно.
Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота.
Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно.
Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.
към беседата >>
Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре.
Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно.
Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре.
Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.
към беседата >>
Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест.
Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре.
Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест.
Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.
към беседата >>
Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато.
Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест.
Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато.
В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.
към беседата >>
В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката.
За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато.
В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката.
Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.
към беседата >>
Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.
Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката.
Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.
към беседата >>
– Какво представя животът?
– Какво представя животът?
– Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? – Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено.
към беседата >>
– Песен.
– Какво представя животът?
– Песен.
Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? – Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните.
към беседата >>
Няма по-хубава песен от живота.
– Какво представя животът? – Песен.
Няма по-хубава песен от живота.
Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? – Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави.
към беседата >>
Така гледам аз на живота.
– Какво представя животът? – Песен. Няма по-хубава песен от живота.
Така гледам аз на живота.
На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? – Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.
към беседата >>
На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония?
– Какво представя животът? – Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота.
На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония?
– Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.
към беседата >>
– Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено.
– Какво представя животът? – Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония?
– Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено.
В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.
към беседата >>
В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните.
– Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? – Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено.
В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните.
В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.
към беседата >>
В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави.
Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? – Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните.
В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави.
В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.
към беседата >>
В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.
Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? – Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави.
В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.
към беседата >>
Сега, отде да започнем?
Сега, отде да започнем?
Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя! Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор. При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“. При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз.
към беседата >>
Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя!
Сега, отде да започнем?
Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя!
Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор. При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“. При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“.
към беседата >>
Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор.
Сега, отде да започнем? Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя!
Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор.
При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“. При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя).
към беседата >>
При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“.
Сега, отде да започнем? Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя! Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор.
При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“.
При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие.
към беседата >>
При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно.
Сега, отде да започнем? Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя! Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор. При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“.
При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно.
Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то?
към беседата >>
Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз.
Сега, отде да започнем? Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя! Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор. При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“. При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно.
Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз.
(Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му?
към беседата >>
(Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“.
Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде да започна, о, любезна моя! Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор. При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“. При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз.
(Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“.
Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага.
към беседата >>
Всички пеят заедно с Учителя).
Да започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор. При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“. При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“.
Всички пеят заедно с Учителя).
Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага.
към беседата >>
Всички се намираме пред едно препятствие.
При „сол“има по-малко мъчнотии, отколкото при „ла“. При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя).
Всички се намираме пред едно препятствие.
Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти?
към беседата >>
Как ще се разреши то?
При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно. Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие.
Как ще се разреши то?
От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи?
към беседата >>
От какво зависи разрешаването му?
Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз. (Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то?
От какво зависи разрешаването му?
– От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно.
към беседата >>
– От времето, което носи всички блага.
(Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“. Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му?
– От времето, което носи всички блага.
Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно. Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение.
към беседата >>
Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага.
Всички пеят заедно с Учителя). Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага.
Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага.
Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно. Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение. Можеш ли да държиш благата в ръцете си?
към беседата >>
Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти?
Всички се намираме пред едно препятствие. Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага.
Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти?
Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно. Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение. Можеш ли да държиш благата в ръцете си? Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си.
към беседата >>
Къде е мястото за благата, които времето носи?
Как ще се разреши то? От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти?
Къде е мястото за благата, които времето носи?
Значи, простор, място, пространство е нужно. Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение. Можеш ли да държиш благата в ръцете си? Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.
към беседата >>
Значи, простор, място, пространство е нужно.
От какво зависи разрешаването му? – От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи?
Значи, простор, място, пространство е нужно.
Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение. Можеш ли да държиш благата в ръцете си? Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.
към беседата >>
Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение.
– От времето, което носи всички блага. Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно.
Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение.
Можеш ли да държиш благата в ръцете си? Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.
към беседата >>
Можеш ли да държиш благата в ръцете си?
Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага. Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно. Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение.
Можеш ли да държиш благата в ръцете си?
Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.
към беседата >>
Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си.
Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти? Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно. Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение. Можеш ли да държиш благата в ръцете си?
Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си.
Трябва да се намери място на всеки тон.
към беседата >>
Трябва да се намери място на всеки тон.
Къде е мястото за благата, които времето носи? Значи, простор, място, пространство е нужно. Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде да го туриш, ще се намериш в затруднение. Можеш ли да държиш благата в ръцете си? Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си.
Трябва да се намери място на всеки тон.
към беседата >>
Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“.
Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“.
Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения. Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията.
към беседата >>
Разумният човек очаква времето, което носи благата.
Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“.
Разумният човек очаква времето, което носи благата.
Ако доброто не е в него, той не може да има постижения. Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив.
към беседата >>
Ако доброто не е в него, той не може да има постижения.
Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата.
Ако доброто не е в него, той не може да има постижения.
Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка.
към беседата >>
Без доброто и разумността нищо не се постига.
Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения.
Без доброто и разумността нищо не се постига.
И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки.
към беседата >>
И да имаш нещо, скоро ще го загубиш.
Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения. Без доброто и разумността нищо не се постига.
И да имаш нещо, скоро ще го загубиш.
И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея.
към беседата >>
И тогава ще дойдат скърбите и страданията.
Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения. Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш.
И тогава ще дойдат скърбите и страданията.
Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма.
към беседата >>
Само разумният и добрият може да бъде щастлив.
Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения. Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията.
Само разумният и добрият може да бъде щастлив.
Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
към беседата >>
Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка.
Ако доброто не е в него, той не може да има постижения. Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив.
Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка.
Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно?
към беседата >>
Повечето от вас са такива мокри кокошки.
Без доброто и разумността нищо не се постига. И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка.
Повечето от вас са такива мокри кокошки.
Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно.
към беседата >>
Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея.
И да имаш нещо, скоро ще го загубиш. И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки.
Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея.
Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува.
към беседата >>
Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма.
И тогава ще дойдат скърбите и страданията. Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея.
Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма.
Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние.
към беседата >>
Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
Само разумният и добрият може да бъде щастлив. Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма.
Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
– Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни.
към беседата >>
– Може ли времето да бъде разумно?
Ако не си разумен и добър, каквото благо и да постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
– Може ли времето да бъде разумно?
Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
към беседата >>
Може да бъде добро и разумно.
Повечето от вас са такива мокри кокошки. Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно?
Може да бъде добро и разумно.
Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг.
към беседата >>
Вън от нашето съзнание, доброто не съществува.
Значи, водата е около вас, но не можете да се ползвате от нея. Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно.
Вън от нашето съзнание, доброто не съществува.
Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето.
към беседата >>
Значи, доброто – това сме ние.
Като пеете песента, трябва да спазвате ритъма. Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува.
Значи, доброто – това сме ние.
Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента.
към беседата >>
Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни.
Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. – Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние.
Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни.
Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър.
към беседата >>
Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
– Може ли времето да бъде разумно? Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни.
Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение.
към беседата >>
Времето е един фактор, а човек – друг.
Може да бъде добро и разумно. Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
Времето е един фактор, а човек – друг.
Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента.
към беседата >>
Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето.
Вън от нашето съзнание, доброто не съществува. Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг.
Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето.
Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание.
към беседата >>
Изпейте още няколко пъти песента.
Значи, доброто – това сме ние. Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето.
Изпейте още няколко пъти песента.
Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията.
към беседата >>
Финалът на песента е добър.
Правилно е да кажем: времето е добро, а ние сме разумни. Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента.
Финалът на песента е добър.
Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията.
към беседата >>
Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение.
Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър.
Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение.
Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност.
към беседата >>
Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента.
Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение.
Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента.
Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува.
към беседата >>
Те оставят нещо във вашето съзнание.
Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента.
Те оставят нещо във вашето съзнание.
Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.
към беседата >>
Досега пяхте песента по терците на хармонията.
Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание.
Досега пяхте песента по терците на хармонията.
Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.
към беседата >>
Изпейте я сега по терците на мелодията.
Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията.
Изпейте я сега по терците на мелодията.
Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.
към беседата >>
Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност.
Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията.
Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност.
В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.
към беседата >>
В мелодията тази отмереност не съществува.
Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност.
В мелодията тази отмереност не съществува.
Опитайте се да направите втори глас на песента.
към беседата >>
Опитайте се да направите втори глас на песента.
Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува.
Опитайте се да направите втори глас на песента.
към беседата >>
В природата има общи упражнения с общ смисъл.
В природата има общи упражнения с общ смисъл.
И мисълта на човека може да бъде обща и единична. Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път. Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички.
към беседата >>
И мисълта на човека може да бъде обща и единична.
В природата има общи упражнения с общ смисъл.
И мисълта на човека може да бъде обща и единична.
Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път. Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз!
към беседата >>
Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път.
В природата има общи упражнения с общ смисъл. И мисълта на човека може да бъде обща и единична.
Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път.
Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно.
към беседата >>
Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях.
В природата има общи упражнения с общ смисъл. И мисълта на човека може да бъде обща и единична. Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път.
Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях.
Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши.
към беседата >>
Но всеки си разрешава известна задача.
В природата има общи упражнения с общ смисъл. И мисълта на човека може да бъде обща и единична. Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път. Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях.
Но всеки си разрешава известна задача.
Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете.
към беседата >>
Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички.
В природата има общи упражнения с общ смисъл. И мисълта на човека може да бъде обща и единична. Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път. Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача.
Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички.
Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка.
към беседата >>
Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз!
И мисълта на човека може да бъде обща и единична. Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път. Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички.
Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз!
Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е.
към беседата >>
Който и да я разреши, то е все едно.
Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път. Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз!
Който и да я разреши, то е все едно.
Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е. идеята да се роди.
към беседата >>
Важно е да се роди идеята и да се разреши.
Според закона на хармонията, едни вървят напред, а други – след тях. Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно.
Важно е да се роди идеята и да се разреши.
Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е. идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение.
към беседата >>
Аз уподобявам идеята на новороденото дете.
Но всеки си разрешава известна задача. Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши.
Аз уподобявам идеята на новороденото дете.
Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е. идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия.
към беседата >>
Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка.
Даже само един да разреши задачата си, тя е обща за всички. Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете.
Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка.
Важно е детето, т.е. идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат.
към беседата >>
Важно е детето, т.е.
Всеки отделно казва: Да бях я разрешил аз! Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка.
Важно е детето, т.е.
идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа.
към беседата >>
идеята да се роди.
Който и да я разреши, то е все едно. Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е.
идеята да се роди.
Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко.
към беседата >>
Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение.
Важно е да се роди идеята и да се разреши. Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е. идеята да се роди.
Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение.
– Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги.
към беседата >>
– Нямаме условия.
Аз уподобявам идеята на новороденото дете. Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е. идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение.
– Нямаме условия.
– Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща.
към беседата >>
– Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат.
Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка. Важно е детето, т.е. идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия.
– Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат.
Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат.
към беседата >>
Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа.
Важно е детето, т.е. идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат.
Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа.
Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо.
към беседата >>
Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко.
идеята да се роди. Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа.
Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко.
Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите.
към беседата >>
Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги.
Не се ли роди детето – идеята, другите неща са без значение. – Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко.
Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги.
Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее.
към беседата >>
Ти си последният, дошъл в тази къща.
– Нямаме условия. – Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги.
Ти си последният, дошъл в тази къща.
От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия.
към беседата >>
От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат.
– Като имаш идеята, условията, сами по себе си, ще дойдат. Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща.
От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат.
И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил.
към беседата >>
И детето пее, че всичко в живота е постижимо.
Като се роди детето, ще се намери, кой да го отгледа. Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат.
И детето пее, че всичко в живота е постижимо.
Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш.
към беседата >>
Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите.
Не си прави илюзии, че ти ще създадеш всичко. Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо.
Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите.
Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена.
към беседата >>
Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее.
Около тебе има още много хора: майка, баща, братя, сестри, слуги. Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите.
Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее.
Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори.
към беседата >>
Във всяка задача има известна мъчнотия.
Ти си последният, дошъл в тази къща. От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее.
Във всяка задача има известна мъчнотия.
Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш.
към беседата >>
Имаш една каса, която си заключил.
От тебе се иска само да пееш, а другите ще ти помагат. И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия.
Имаш една каса, която си заключил.
Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай!
към беседата >>
Искаш да отвориш касата, не можеш.
И детето пее, че всичко в живота е постижимо. Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил.
Искаш да отвориш касата, не можеш.
Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо.
към беседата >>
Ключалката е нещо задръстена.
Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите. Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш.
Ключалката е нещо задръстена.
Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално.
към беседата >>
Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори.
Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва да се преодолее. Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена.
Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори.
Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното?
към беседата >>
Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш.
Във всяка задача има известна мъчнотия. Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори.
Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш.
Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве?
към беседата >>
Не се обезсърчавай!
Имаш една каса, която си заключил. Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш.
Не се обезсърчавай!
Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино?
към беседата >>
Всичко в живота е постижимо.
Искаш да отвориш касата, не можеш. Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай!
Всичко в живота е постижимо.
– Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло?
към беседата >>
– Това е утеха, а ние искаме нещо реално.
Ключалката е нещо задръстена. Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо.
– Това е утеха, а ние искаме нещо реално.
– Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред.
към беседата >>
– Кое е реалното?
Ето една малка мъчнотия, която трябва да се преодолее и касата да се отвори. Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално.
– Кое е реалното?
Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане.
към беседата >>
Пари ли да имаш, или здраве?
Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва да ги разрешиш. Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното?
Пари ли да имаш, или здраве?
Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си.
към беседата >>
Вода ли да пиеш, или вино?
Не се обезсърчавай! Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве?
Вода ли да пиеш, или вино?
Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея.
към беседата >>
Къща ли да имаш, или здраво тяло?
Всичко в живота е постижимо. – Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино?
Къща ли да имаш, или здраво тяло?
Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено.
към беседата >>
Същественото трябва да бъде напред.
– Това е утеха, а ние искаме нещо реално. – Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло?
Същественото трябва да бъде напред.
Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват.
към беседата >>
Хляб и здрав стомах са за предпочитане.
– Кое е реалното? Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред.
Хляб и здрав стомах са за предпочитане.
Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата.
към беседата >>
Останалите неща ще дойдат, сами по себе си.
Пари ли да имаш, или здраве? Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане.
Останалите неща ще дойдат, сами по себе си.
Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена.
към беседата >>
Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея.
Вода ли да пиеш, или вино? Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си.
Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея.
Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма.
към беседата >>
Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено.
Къща ли да имаш, или здраво тяло? Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея.
Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено.
– Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата.
към беседата >>
– Пари ни трябват.
Същественото трябва да бъде напред. Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено.
– Пари ни трябват.
– Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо.
към беседата >>
– Парите са обстановка, сцена за нещата.
Хляб и здрав стомах са за предпочитане. Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват.
– Парите са обстановка, сцена за нещата.
Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения.
към беседата >>
Първо е нужна пиеса, а после – сцена.
Останалите неща ще дойдат, сами по себе си. Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата.
Първо е нужна пиеса, а после – сцена.
Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо.
към беседата >>
Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма.
Дръжте се за реалното; дръжте се за музиката, като съществена, реална идея. Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена.
Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма.
Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения.
към беседата >>
Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата.
Всяко нещо, лишено от музикалност, не е съществено. – Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма.
Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата.
Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото.
към беседата >>
Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо.
– Пари ни трябват. – Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата.
Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо.
Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата.
към беседата >>
Щом няма живот, няма и постижения.
– Парите са обстановка, сцена за нещата. Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо.
Щом няма живот, няма и постижения.
Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението.
към беседата >>
Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо.
Първо е нужна пиеса, а после – сцена. Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения.
Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо.
Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва.
към беседата >>
Мъчнотиите и страданията са път към постижения.
Ще кажете: Пиеса има, а сцена няма. Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо.
Мъчнотиите и страданията са път към постижения.
В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него.
към беседата >>
В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото.
Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата. Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения.
В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото.
Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента.
към беседата >>
Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата.
Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото.
Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата.
Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента. Сега сме пред финала.
към беседата >>
Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението.
Щом няма живот, няма и постижения. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата.
Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението.
Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента. Сега сме пред финала. Нека остане нещо недовършено.
към беседата >>
Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва.
Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението.
Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва.
Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента. Сега сме пред финала. Нека остане нещо недовършено. Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.
към беседата >>
Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него.
Мъчнотиите и страданията са път към постижения. В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва.
Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него.
Изпейте още веднъж песента. Сега сме пред финала. Нека остане нещо недовършено. Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.
към беседата >>
Изпейте още веднъж песента.
В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото. Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него.
Изпейте още веднъж песента.
Сега сме пред финала. Нека остане нещо недовършено. Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.
към беседата >>
Сега сме пред финала.
Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата. Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента.
Сега сме пред финала.
Нека остане нещо недовършено. Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.
към беседата >>
Нека остане нещо недовършено.
Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента. Сега сме пред финала.
Нека остане нещо недовършено.
Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.
към беседата >>
Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.
Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него. Изпейте още веднъж песента. Сега сме пред финала. Нека остане нещо недовършено.
Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.
към беседата >>
После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем да слизаме.
После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем да слизаме.
На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме. Отвисоко на ниско лесно се слиза. – Да имам пари! – То е високото място. – Да имам знания!
към беседата >>
На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме.
После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем да слизаме.
На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме.
Отвисоко на ниско лесно се слиза. – Да имам пари! – То е високото място. – Да имам знания! – То е високото място.
към беседата >>
Отвисоко на ниско лесно се слиза.
После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем да слизаме. На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме.
Отвисоко на ниско лесно се слиза.
– Да имам пари! – То е високото място. – Да имам знания! – То е високото място. – Да имам сила!
към беседата >>
– Да имам пари!
После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем да слизаме. На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме. Отвисоко на ниско лесно се слиза.
– Да имам пари!
– То е високото място. – Да имам знания! – То е високото място. – Да имам сила! – То е високото място.
към беседата >>
– То е високото място.
После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем да слизаме. На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме. Отвисоко на ниско лесно се слиза. – Да имам пари!
– То е високото място.
– Да имам знания! – То е високото място. – Да имам сила! – То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш.
към беседата >>
– Да имам знания!
После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем да слизаме. На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме. Отвисоко на ниско лесно се слиза. – Да имам пари! – То е високото място.
– Да имам знания!
– То е високото място. – Да имам сила! – То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа.
към беседата >>
– То е високото място.
На върха, на най-високото място, можем да седим, колкото искаме. Отвисоко на ниско лесно се слиза. – Да имам пари! – То е високото място. – Да имам знания!
– То е високото място.
– Да имам сила! – То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота.
към беседата >>
– Да имам сила!
Отвисоко на ниско лесно се слиза. – Да имам пари! – То е високото място. – Да имам знания! – То е високото място.
– Да имам сила!
– То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш.
към беседата >>
– То е високото място.
– Да имам пари! – То е високото място. – Да имам знания! – То е високото място. – Да имам сила!
– То е високото място.
Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода.
към беседата >>
Важно е, да знаеш да пееш.
– То е високото място. – Да имам знания! – То е високото място. – Да имам сила! – То е високото място.
Важно е, да знаеш да пееш.
Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее.
към беседата >>
Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа.
– Да имам знания! – То е високото място. – Да имам сила! – То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш.
Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа.
– Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее.
към беседата >>
– Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота.
– То е високото място. – Да имам сила! – То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа.
– Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота.
Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее.
към беседата >>
Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш.
– Да имам сила! – То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота.
Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш.
Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее. Петелът, макар че го чака нож, пак пее.
към беседата >>
Под „пея“разбирам свобода.
– То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш.
Под „пея“разбирам свобода.
Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее. Петелът, макар че го чака нож, пак пее. И като го заколят, все ще го намерят някъде.
към беседата >>
Следователно, ако времето дойде, а нямаш къде да го поставиш, ти ще се намериш в едно трудно положение, де да го държиш.
(втори вариант)
Следователно, ако времето дойде, а нямаш къде да го поставиш, ти ще се намериш в едно трудно положение, де да го държиш.
Ти ще го държиш в ръцете си и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва да ги държиш в ръцете си. А човек трябва да ги тури някъде тия блага. Един музикант се уморява от една идея. Че той няма къде да сложи тоновете си. Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон.
към втори вариант >>
Ти ще го държиш в ръцете си и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва да ги държиш в ръцете си.
(втори вариант)
Следователно, ако времето дойде, а нямаш къде да го поставиш, ти ще се намериш в едно трудно положение, де да го държиш.
Ти ще го държиш в ръцете си и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва да ги държиш в ръцете си.
А човек трябва да ги тури някъде тия блага. Един музикант се уморява от една идея. Че той няма къде да сложи тоновете си. Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон. Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш.
към втори вариант >>
А човек трябва да ги тури някъде тия блага.
(втори вариант)
Следователно, ако времето дойде, а нямаш къде да го поставиш, ти ще се намериш в едно трудно положение, де да го държиш. Ти ще го държиш в ръцете си и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва да ги държиш в ръцете си.
А човек трябва да ги тури някъде тия блага.
Един музикант се уморява от една идея. Че той няма къде да сложи тоновете си. Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон. Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш. Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен.
към втори вариант >>
Един музикант се уморява от една идея.
(втори вариант)
Следователно, ако времето дойде, а нямаш къде да го поставиш, ти ще се намериш в едно трудно положение, де да го държиш. Ти ще го държиш в ръцете си и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва да ги държиш в ръцете си. А човек трябва да ги тури някъде тия блага.
Един музикант се уморява от една идея.
Че той няма къде да сложи тоновете си. Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон. Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш. Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен. Всичко е постижимо за онзи, който е разумен и добър.
към втори вариант >>
Че той няма къде да сложи тоновете си.
(втори вариант)
Следователно, ако времето дойде, а нямаш къде да го поставиш, ти ще се намериш в едно трудно положение, де да го държиш. Ти ще го държиш в ръцете си и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва да ги държиш в ръцете си. А човек трябва да ги тури някъде тия блага. Един музикант се уморява от една идея.
Че той няма къде да сложи тоновете си.
Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон. Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш. Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен. Всичко е постижимо за онзи, който е разумен и добър.
към втори вариант >>
Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон.
(втори вариант)
Следователно, ако времето дойде, а нямаш къде да го поставиш, ти ще се намериш в едно трудно положение, де да го държиш. Ти ще го държиш в ръцете си и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва да ги държиш в ръцете си. А човек трябва да ги тури някъде тия блага. Един музикант се уморява от една идея. Че той няма къде да сложи тоновете си.
Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон.
Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш. Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен. Всичко е постижимо за онзи, който е разумен и добър.
към втори вариант >>
Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш.
(втори вариант)
Ти ще го държиш в ръцете си и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва да ги държиш в ръцете си. А човек трябва да ги тури някъде тия блага. Един музикант се уморява от една идея. Че той няма къде да сложи тоновете си. Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон.
Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш.
Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен. Всичко е постижимо за онзи, който е разумен и добър.
към втори вариант >>
Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен.
(втори вариант)
А човек трябва да ги тури някъде тия блага. Един музикант се уморява от една идея. Че той няма къде да сложи тоновете си. Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон. Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш.
Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен.
Всичко е постижимо за онзи, който е разумен и добър.
към втори вариант >>
Всичко е постижимо за онзи, който е разумен и добър.
(втори вариант)
Един музикант се уморява от една идея. Че той няма къде да сложи тоновете си. Психологически трябва да знаеш мястото, къде да сложиш един тон. Иде времето, носи известен тон - трябва да намериш мястото, дето да го поставиш. Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен.
Всичко е постижимо за онзи, който е разумен и добър.
към втори вариант >>
Следователно разумният може да чака.
(втори вариант)
Следователно разумният може да чака.
Ако не можеш да чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш да имаш постижения. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. И да имаш, ще ги изгубиш. Следователно ще дойдат скърби и страдания. А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър.
към втори вариант >>
Ако не можеш да чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш да имаш постижения.
(втори вариант)
Следователно разумният може да чака.
Ако не можеш да чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш да имаш постижения.
Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. И да имаш, ще ги изгубиш. Следователно ще дойдат скърби и страдания. А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър. Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър.
към втори вариант >>
Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността.
(втори вариант)
Следователно разумният може да чака. Ако не можеш да чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш да имаш постижения.
Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността.
И да имаш, ще ги изгубиш. Следователно ще дойдат скърби и страдания. А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър. Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър. И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка.
към втори вариант >>
И да имаш, ще ги изгубиш.
(втори вариант)
Следователно разумният може да чака. Ако не можеш да чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш да имаш постижения. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността.
И да имаш, ще ги изгубиш.
Следователно ще дойдат скърби и страдания. А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър. Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър. И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка. Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка.
към втори вариант >>
Следователно ще дойдат скърби и страдания.
(втори вариант)
Следователно разумният може да чака. Ако не можеш да чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш да имаш постижения. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. И да имаш, ще ги изгубиш.
Следователно ще дойдат скърби и страдания.
А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър. Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър. И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка. Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка. И сега вие сте такива мокри кокошки.
към втори вариант >>
А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър.
(втори вариант)
Следователно разумният може да чака. Ако не можеш да чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш да имаш постижения. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. И да имаш, ще ги изгубиш. Следователно ще дойдат скърби и страдания.
А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър.
Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър. И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка. Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка. И сега вие сте такива мокри кокошки. Сега практически го турете.
към втори вариант >>
Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър.
(втори вариант)
Ако не можеш да чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш да имаш постижения. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. И да имаш, ще ги изгубиш. Следователно ще дойдат скърби и страдания. А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър.
Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър.
И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка. Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка. И сега вие сте такива мокри кокошки. Сега практически го турете. Поезия иска сега.
към втори вариант >>
И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка.
(втори вариант)
Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. И да имаш, ще ги изгубиш. Следователно ще дойдат скърби и страдания. А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър. Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър.
И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка.
Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка. И сега вие сте такива мокри кокошки. Сега практически го турете. Поезия иска сега. Че музиката иска малко ритъм.
към втори вариант >>
Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка.
(втори вариант)
И да имаш, ще ги изгубиш. Следователно ще дойдат скърби и страдания. А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър. Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър. И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка.
Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка.
И сега вие сте такива мокри кокошки. Сега практически го турете. Поезия иска сега. Че музиката иска малко ритъм. Всичко в живота е постижимо.
към втори вариант >>
И сега вие сте такива мокри кокошки.
(втори вариант)
Следователно ще дойдат скърби и страдания. А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър. Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър. И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка. Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка.
И сега вие сте такива мокри кокошки.
Сега практически го турете. Поезия иска сега. Че музиката иска малко ритъм. Всичко в живота е постижимо. А, Олга, кажете какво?
към втори вариант >>
Сега практически го турете.
(втори вариант)
А за да не дойде скръб и страдание, трябва да бъдеш разумен и добър. Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър. И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка. Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка. И сега вие сте такива мокри кокошки.
Сега практически го турете.
Поезия иска сега. Че музиката иска малко ритъм. Всичко в живота е постижимо. А, Олга, кажете какво? („Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме.
към втори вариант >>
Поезия иска сега.
(втори вариант)
Можеш да постигнеш щастието, но трябва да бъдеш разумен и добър. И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка. Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка. И сега вие сте такива мокри кокошки. Сега практически го турете.
Поезия иска сега.
Че музиката иска малко ритъм. Всичко в живота е постижимо. А, Олга, кажете какво? („Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме. Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
към втори вариант >>
Че музиката иска малко ритъм.
(втори вариант)
И без да си разумен и добър, пак можеш да постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка. Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка. И сега вие сте такива мокри кокошки. Сега практически го турете. Поезия иска сега.
Че музиката иска малко ритъм.
Всичко в живота е постижимо. А, Олга, кажете какво? („Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме. Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. („Може ли вpeмето да бъде разумно?
към втори вариант >>
Всичко в живота е постижимо.
(втори вариант)
Едно благо, което не ти трябва и ти го вземеш, с него ти ще мязаш на мокра кокошка. И сега вие сте такива мокри кокошки. Сега практически го турете. Поезия иска сега. Че музиката иска малко ритъм.
Всичко в живота е постижимо.
А, Олга, кажете какво? („Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме. Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. („Може ли вpeмето да бъде разумно? “) Ама може, ще го направим.
към втори вариант >>
А, Олга, кажете какво?
(втори вариант)
И сега вие сте такива мокри кокошки. Сега практически го турете. Поезия иска сега. Че музиката иска малко ритъм. Всичко в живота е постижимо.
А, Олга, кажете какво?
(„Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме. Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. („Може ли вpeмето да бъде разумно? “) Ама може, ще го направим. Времето може да бъде и добро, и разумно.
към втори вариант >>
(„Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме.
(втори вариант)
Сега практически го турете. Поезия иска сега. Че музиката иска малко ритъм. Всичко в живота е постижимо. А, Олга, кажете какво?
(„Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме.
Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. („Може ли вpeмето да бъде разумно? “) Ама може, ще го направим. Времето може да бъде и добро, и разумно. Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние.
към втори вариант >>
Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
(втори вариант)
Поезия иска сега. Че музиката иска малко ритъм. Всичко в живота е постижимо. А, Олга, кажете какво? („Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме.
Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
(„Може ли вpeмето да бъде разумно? “) Ама може, ще го направим. Времето може да бъде и добро, и разумно. Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние. Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние.
към втори вариант >>
(„Може ли вpeмето да бъде разумно?
(втори вариант)
Че музиката иска малко ритъм. Всичко в живота е постижимо. А, Олга, кажете какво? („Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме. Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
(„Може ли вpeмето да бъде разумно?
“) Ама може, ще го направим. Времето може да бъде и добро, и разумно. Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние. Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние. В известен случай времето може да бъде добро.
към втори вариант >>
“) Ама може, ще го направим.
(втори вариант)
Всичко в живота е постижимо. А, Олга, кажете какво? („Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме. Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. („Може ли вpeмето да бъде разумно?
“) Ама може, ще го направим.
Времето може да бъде и добро, и разумно. Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние. Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние. В известен случай времето може да бъде добро. Не казвате ли вие „добро време“?
към втори вариант >>
Времето може да бъде и добро, и разумно.
(втори вариант)
А, Олга, кажете какво? („Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме. Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. („Може ли вpeмето да бъде разумно? “) Ама може, ще го направим.
Времето може да бъде и добро, и разумно.
Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние. Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние. В известен случай времето може да бъде добро. Не казвате ли вие „добро време“? Но понеже да не вземе всичкото време, казваме
към втори вариант >>
Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние.
(втори вариант)
(„Аз така лесно не ги съчинявам.“) Няма нищо, ние не бързаме. Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. („Може ли вpeмето да бъде разумно? “) Ама може, ще го направим. Времето може да бъде и добро, и разумно.
Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние.
Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние. В известен случай времето може да бъде добро. Не казвате ли вие „добро време“? Но понеже да не вземе всичкото време, казваме
към втори вариант >>
Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние.
(втори вариант)
Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време. („Може ли вpeмето да бъде разумно? “) Ама може, ще го направим. Времето може да бъде и добро, и разумно. Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние.
Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние.
В известен случай времето може да бъде добро. Не казвате ли вие „добро време“? Но понеже да не вземе всичкото време, казваме
към втори вариант >>
В известен случай времето може да бъде добро.
(втори вариант)
(„Може ли вpeмето да бъде разумно? “) Ама може, ще го направим. Времето може да бъде и добро, и разумно. Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние. Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние.
В известен случай времето може да бъде добро.
Не казвате ли вие „добро време“? Но понеже да не вземе всичкото време, казваме
към втори вариант >>
Не казвате ли вие „добро време“?
(втори вариант)
“) Ама може, ще го направим. Времето може да бъде и добро, и разумно. Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние. Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние. В известен случай времето може да бъде добро.
Не казвате ли вие „добро време“?
Но понеже да не вземе всичкото време, казваме
към втори вариант >>
Но понеже да не вземе всичкото време, казваме
(втори вариант)
Времето може да бъде и добро, и разумно. Понеже доброто е в нашето съзнание, то сме ние. Доброто, вън от нашето съзнание, не може да съществува - тогава то сме ние. В известен случай времето може да бъде добро. Не казвате ли вие „добро време“?
Но понеже да не вземе всичкото време, казваме
към втори вариант >>
времето е добро, а ние сме разумни.
(втори вариант)
времето е добро, а ние сме разумни.
Тогава ще кажем песента „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро, а ние сме разумни“.
към втори вариант >>
Тогава ще кажем песента „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро, а ние сме разумни“.
(втори вариант)
времето е добро, а ние сме разумни.
Тогава ще кажем песента „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро, а ние сме разумни“.
към втори вариант >>
Ето ви едно музикално изчисление.
(втори вариант)
Ето ви едно музикално изчисление.
Можеш, да кажем, времето е добро. Времето е един фактор, и ти си един фактор. Тогава аз казвам, на тебе половината. Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни. Сега пак започнете да пеете.
към втори вариант >>
Можеш, да кажем, времето е добро.
(втори вариант)
Ето ви едно музикално изчисление.
Можеш, да кажем, времето е добро.
Времето е един фактор, и ти си един фактор. Тогава аз казвам, на тебе половината. Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни. Сега пак започнете да пеете. (Изпяхме няколко пъти упражнението.
към втори вариант >>
Времето е един фактор, и ти си един фактор.
(втори вариант)
Ето ви едно музикално изчисление. Можеш, да кажем, времето е добро.
Времето е един фактор, и ти си един фактор.
Тогава аз казвам, на тебе половината. Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни. Сега пак започнете да пеете. (Изпяхме няколко пъти упражнението. Много хубаво завършва.) Накрая имате финал.
към втори вариант >>
Тогава аз казвам, на тебе половината.
(втори вариант)
Ето ви едно музикално изчисление. Можеш, да кажем, времето е добро. Времето е един фактор, и ти си един фактор.
Тогава аз казвам, на тебе половината.
Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни. Сега пак започнете да пеете. (Изпяхме няколко пъти упражнението. Много хубаво завършва.) Накрая имате финал. Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание.
към втори вариант >>
Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни.
(втори вариант)
Ето ви едно музикално изчисление. Можеш, да кажем, времето е добро. Времето е един фактор, и ти си един фактор. Тогава аз казвам, на тебе половината.
Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни.
Сега пак започнете да пеете. (Изпяхме няколко пъти упражнението. Много хубаво завършва.) Накрая имате финал. Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание. Сега можем да пеем.
към втори вариант >>
Сега пак започнете да пеете.
(втори вариант)
Ето ви едно музикално изчисление. Можеш, да кажем, времето е добро. Времето е един фактор, и ти си един фактор. Тогава аз казвам, на тебе половината. Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни.
Сега пак започнете да пеете.
(Изпяхме няколко пъти упражнението. Много хубаво завършва.) Накрая имате финал. Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание. Сега можем да пеем. Още веднъж, още веднъж.
към втори вариант >>
(Изпяхме няколко пъти упражнението.
(втори вариант)
Можеш, да кажем, времето е добро. Времето е един фактор, и ти си един фактор. Тогава аз казвам, на тебе половината. Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни. Сега пак започнете да пеете.
(Изпяхме няколко пъти упражнението.
Много хубаво завършва.) Накрая имате финал. Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание. Сега можем да пеем. Още веднъж, още веднъж. Сега ние вървим по пътя на хармонията.
към втори вариант >>
Много хубаво завършва.) Накрая имате финал.
(втори вариант)
Времето е един фактор, и ти си един фактор. Тогава аз казвам, на тебе половината. Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни. Сега пак започнете да пеете. (Изпяхме няколко пъти упражнението.
Много хубаво завършва.) Накрая имате финал.
Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание. Сега можем да пеем. Още веднъж, още веднъж. Сега ние вървим по пътя на хармонията. Сега да го изпеем по терците на мелодиите.
към втори вариант >>
Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание.
(втори вариант)
Тогава аз казвам, на тебе половината. Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни. Сега пак започнете да пеете. (Изпяхме няколко пъти упражнението. Много хубаво завършва.) Накрая имате финал.
Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание.
Сега можем да пеем. Още веднъж, още веднъж. Сега ние вървим по пътя на хармонията. Сега да го изпеем по терците на мелодиите. По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин.
към втори вариант >>
Сега можем да пеем.
(втори вариант)
Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни. Сега пак започнете да пеете. (Изпяхме няколко пъти упражнението. Много хубаво завършва.) Накрая имате финал. Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание.
Сега можем да пеем.
Още веднъж, още веднъж. Сега ние вървим по пътя на хармонията. Сега да го изпеем по терците на мелодиите. По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин. Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено.
към втори вариант >>
Още веднъж, още веднъж.
(втори вариант)
Сега пак започнете да пеете. (Изпяхме няколко пъти упражнението. Много хубаво завършва.) Накрая имате финал. Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание. Сега можем да пеем.
Още веднъж, още веднъж.
Сега ние вървим по пътя на хармонията. Сега да го изпеем по терците на мелодиите. По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин. Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено. (Учителят го пее по два различни начина, но и двата са много хубави.
към втори вариант >>
Сега ние вървим по пътя на хармонията.
(втори вариант)
(Изпяхме няколко пъти упражнението. Много хубаво завършва.) Накрая имате финал. Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание. Сега можем да пеем. Още веднъж, още веднъж.
Сега ние вървим по пътя на хармонията.
Сега да го изпеем по терците на мелодиите. По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин. Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено. (Учителят го пее по два различни начина, но и двата са много хубави. Думите са отмерени, нищо излишно няма в тях.)
към втори вариант >>
Сега да го изпеем по терците на мелодиите.
(втори вариант)
Много хубаво завършва.) Накрая имате финал. Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание. Сега можем да пеем. Още веднъж, още веднъж. Сега ние вървим по пътя на хармонията.
Сега да го изпеем по терците на мелодиите.
По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин. Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено. (Учителят го пее по два различни начина, но и двата са много хубави. Думите са отмерени, нищо излишно няма в тях.)
към втори вариант >>
По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин.
(втори вариант)
Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание. Сега можем да пеем. Още веднъж, още веднъж. Сега ние вървим по пътя на хармонията. Сега да го изпеем по терците на мелодиите.
По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин.
Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено. (Учителят го пее по два различни начина, но и двата са много хубави. Думите са отмерени, нищо излишно няма в тях.)
към втори вариант >>
Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено.
(втори вариант)
Сега можем да пеем. Още веднъж, още веднъж. Сега ние вървим по пътя на хармонията. Сега да го изпеем по терците на мелодиите. По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин.
Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено.
(Учителят го пее по два различни начина, но и двата са много хубави. Думите са отмерени, нищо излишно няма в тях.)
към втори вариант >>
(Учителят го пее по два различни начина, но и двата са много хубави.
(втори вариант)
Още веднъж, още веднъж. Сега ние вървим по пътя на хармонията. Сега да го изпеем по терците на мелодиите. По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин. Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено.
(Учителят го пее по два различни начина, но и двата са много хубави.
Думите са отмерени, нищо излишно няма в тях.)
към втори вариант >>
Думите са отмерени, нищо излишно няма в тях.)
(втори вариант)
Сега ние вървим по пътя на хармонията. Сега да го изпеем по терците на мелодиите. По мелодичен начин, сега го пяхме по хармоничен начин, а сега по мелодичен начин. Да го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено. (Учителят го пее по два различни начина, но и двата са много хубави.
Думите са отмерени, нищо излишно няма в тях.)
към втори вариант >>
А в мелодията отмерени работи няма.
(втори вариант)
А в мелодията отмерени работи няма.
Сега вторият глас какъв ще бъде? Ще ви дам известни правила. Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях. В природата има общи упражнения, общ смисъл. Твоята мисъл може да бъде обща с всичките.
към втори вариант >>
Сега вторият глас какъв ще бъде?
(втори вариант)
А в мелодията отмерени работи няма.
Сега вторият глас какъв ще бъде?
Ще ви дам известни правила. Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях. В природата има общи упражнения, общ смисъл. Твоята мисъл може да бъде обща с всичките. Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път.
към втори вариант >>
Ще ви дам известни правила.
(втори вариант)
А в мелодията отмерени работи няма. Сега вторият глас какъв ще бъде?
Ще ви дам известни правила.
Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях. В природата има общи упражнения, общ смисъл. Твоята мисъл може да бъде обща с всичките. Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи.
към втори вариант >>
Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях.
(втори вариант)
А в мелодията отмерени работи няма. Сега вторият глас какъв ще бъде? Ще ви дам известни правила.
Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях.
В природата има общи упражнения, общ смисъл. Твоята мисъл може да бъде обща с всичките. Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи. Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи.
към втори вариант >>
В природата има общи упражнения, общ смисъл.
(втори вариант)
А в мелодията отмерени работи няма. Сега вторият глас какъв ще бъде? Ще ви дам известни правила. Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях.
В природата има общи упражнения, общ смисъл.
Твоята мисъл може да бъде обща с всичките. Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи. Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи. Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно.
към втори вариант >>
Твоята мисъл може да бъде обща с всичките.
(втори вариант)
А в мелодията отмерени работи няма. Сега вторият глас какъв ще бъде? Ще ви дам известни правила. Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях. В природата има общи упражнения, общ смисъл.
Твоята мисъл може да бъде обща с всичките.
Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи. Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи. Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно. Сега можете ли някой да го изпее втори глас?
към втори вариант >>
Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път.
(втори вариант)
Сега вторият глас какъв ще бъде? Ще ви дам известни правила. Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях. В природата има общи упражнения, общ смисъл. Твоята мисъл може да бъде обща с всичките.
Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път.
Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи. Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи. Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно. Сега можете ли някой да го изпее втори глас? (Нотите на песента са в края на лекцията.) Вторият глас ще дойде непременно, той не може да не дойде.
към втори вариант >>
Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи.
(втори вариант)
Ще ви дам известни правила. Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях. В природата има общи упражнения, общ смисъл. Твоята мисъл може да бъде обща с всичките. Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път.
Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи.
Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи. Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно. Сега можете ли някой да го изпее втори глас? (Нотите на песента са в края на лекцията.) Вторият глас ще дойде непременно, той не може да не дойде.
към втори вариант >>
Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи.
(втори вариант)
Вземете общите упражнения - не мислете, че не се ползвате от тях. В природата има общи упражнения, общ смисъл. Твоята мисъл може да бъде обща с всичките. Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи.
Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи.
Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно. Сега можете ли някой да го изпее втори глас? (Нотите на песента са в края на лекцията.) Вторият глас ще дойде непременно, той не може да не дойде.
към втори вариант >>
Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно.
(втори вариант)
В природата има общи упражнения, общ смисъл. Твоята мисъл може да бъде обща с всичките. Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи. Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи.
Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно.
Сега можете ли някой да го изпее втори глас? (Нотите на песента са в края на лекцията.) Вторият глас ще дойде непременно, той не може да не дойде.
към втори вариант >>
Сега можете ли някой да го изпее втори глас?
(втори вариант)
Твоята мисъл може да бъде обща с всичките. Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи. Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи. Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно.
Сега можете ли някой да го изпее втори глас?
(Нотите на песента са в края на лекцията.) Вторият глас ще дойде непременно, той не може да не дойде.
към втори вариант >>
(Нотите на песента са в края на лекцията.) Вторият глас ще дойде непременно, той не може да не дойде.
(втори вариант)
Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път. Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи. Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи. Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз да бях го направил.“ Друг казва: „Аз да бях я направил.“ Който и да го направи, то е все едно. Сега можете ли някой да го изпее втори глас?
(Нотите на песента са в края на лекцията.) Вторият глас ще дойде непременно, той не може да не дойде.
към втори вариант >>
Сега имате вече една идея.
(втори вариант)
Сега имате вече една идея.
Аз ви давам един начин на постижение. Той е следующият. Казвате - външните условия. Това е знание. Това са външните условия на нещата.
към втори вариант >>
Аз ви давам един начин на постижение.
(втори вариант)
Сега имате вече една идея.
Аз ви давам един начин на постижение.
Той е следующият. Казвате - външните условия. Това е знание. Това са външните условия на нещата. Най-първо човек трябва да има идеята.
към втори вариант >>
Той е следующият.
(втори вариант)
Сега имате вече една идея. Аз ви давам един начин на постижение.
Той е следующият.
Казвате - външните условия. Това е знание. Това са външните условия на нещата. Най-първо човек трябва да има идеята. Аз обяснявам така.
към втори вариант >>
Казвате - външните условия.
(втори вариант)
Сега имате вече една идея. Аз ви давам един начин на постижение. Той е следующият.
Казвате - външните условия.
Това е знание. Това са външните условия на нещата. Най-първо човек трябва да има идеята. Аз обяснявам така. Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди.
към втори вариант >>
Това е знание.
(втори вариант)
Сега имате вече една идея. Аз ви давам един начин на постижение. Той е следующият. Казвате - външните условия.
Това е знание.
Това са външните условия на нещата. Най-първо човек трябва да има идеята. Аз обяснявам така. Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди. Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение.
към втори вариант >>
Това са външните условия на нещата.
(втори вариант)
Сега имате вече една идея. Аз ви давам един начин на постижение. Той е следующият. Казвате - външните условия. Това е знание.
Това са външните условия на нещата.
Най-първо човек трябва да има идеята. Аз обяснявам така. Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди. Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение. Това са условията.
към втори вариант >>
Най-първо човек трябва да има идеята.
(втори вариант)
Аз ви давам един начин на постижение. Той е следующият. Казвате - външните условия. Това е знание. Това са външните условия на нещата.
Най-първо човек трябва да има идеята.
Аз обяснявам така. Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди. Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение. Това са условията. Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат.
към втори вариант >>
Аз обяснявам така.
(втори вариант)
Той е следующият. Казвате - външните условия. Това е знание. Това са външните условия на нещата. Най-първо човек трябва да има идеята.
Аз обяснявам така.
Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди. Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение. Това са условията. Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди.
(втори вариант)
Казвате - външните условия. Това е знание. Това са външните условия на нещата. Най-първо човек трябва да има идеята. Аз обяснявам така.
Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди.
Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение. Това са условията. Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече. Около него има вече кой да работи.
към втори вариант >>
Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение.
(втори вариант)
Това е знание. Това са външните условия на нещата. Най-първо човек трябва да има идеята. Аз обяснявам така. Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди.
Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение.
Това са условията. Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече. Около него има вече кой да работи. Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия.
към втори вариант >>
Сега да ви задам един въпрос.
(втори вариант)
Сега да ви задам един въпрос.
Защо някои постигат нещо, други не постигат, едни са щастливи, други са нещастни, едни са умни, други са глупави? Това са думите, които ви интересуват, нали? Защо богатият е богат? Защото има пари. Защо силният е силен?
към втори вариант >>
Това са условията.
(втори вариант)
Това са външните условия на нещата. Най-първо човек трябва да има идеята. Аз обяснявам така. Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди. Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение.
Това са условията.
Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече. Около него има вече кой да работи. Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия. Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има.
към втори вариант >>
Защо някои постигат нещо, други не постигат, едни са щастливи, други са нещастни, едни са умни, други са глупави?
(втори вариант)
Сега да ви задам един въпрос.
Защо някои постигат нещо, други не постигат, едни са щастливи, други са нещастни, едни са умни, други са глупави?
Това са думите, които ви интересуват, нали? Защо богатият е богат? Защото има пари. Защо силният е силен? Защото има сила.
към втори вариант >>
Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат.
(втори вариант)
Най-първо човек трябва да има идеята. Аз обяснявам така. Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди. Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение. Това са условията.
Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат.
И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече. Около него има вече кой да работи. Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия. Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има. Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният.
към втори вариант >>
Това са думите, които ви интересуват, нали?
(втори вариант)
Сега да ви задам един въпрос. Защо някои постигат нещо, други не постигат, едни са щастливи, други са нещастни, едни са умни, други са глупави?
Това са думите, които ви интересуват, нали?
Защо богатият е богат? Защото има пари. Защо силният е силен? Защото има сила. Защо ученият е учен?
към втори вариант >>
И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече.
(втори вариант)
Аз обяснявам така. Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди. Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение. Това са условията. Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат.
И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече.
Около него има вече кой да работи. Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия. Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има. Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният. Какво се изисква от тебе?
към втори вариант >>
Защо богатият е богат?
(втори вариант)
Сега да ви задам един въпрос. Защо някои постигат нещо, други не постигат, едни са щастливи, други са нещастни, едни са умни, други са глупави? Това са думите, които ви интересуват, нали?
Защо богатият е богат?
Защото има пари. Защо силният е силен? Защото има сила. Защо ученият е учен? Защото има знания.
към втори вариант >>
Около него има вече кой да работи.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето да се роди. Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение. Това са условията. Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече.
Около него има вече кой да работи.
Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия. Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има. Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният. Какво се изисква от тебе? Ти само пей.
към втори вариант >>
Защото има пари.
(втори вариант)
Сега да ви задам един въпрос. Защо някои постигат нещо, други не постигат, едни са щастливи, други са нещастни, едни са умни, други са глупави? Това са думите, които ви интересуват, нали? Защо богатият е богат?
Защото има пари.
Защо силният е силен? Защото има сила. Защо ученият е учен? Защото има знания. Защо добрият е добродетелен?
към втори вариант >>
Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия.
(втори вариант)
Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и да дойдат, няма никакво значение. Това са условията. Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече. Около него има вече кой да работи.
Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия.
Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има. Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният. Какво се изисква от тебе? Ти само пей. Вие не схващате закона.
към втори вариант >>
Защо силният е силен?
(втори вариант)
Сега да ви задам един въпрос. Защо някои постигат нещо, други не постигат, едни са щастливи, други са нещастни, едни са умни, други са глупави? Това са думите, които ви интересуват, нали? Защо богатият е богат? Защото има пари.
Защо силният е силен?
Защото има сила. Защо ученият е учен? Защото има знания. Защо добрият е добродетелен? Все има нещо.
към втори вариант >>
Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има.
(втори вариант)
Това са условията. Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече. Около него има вече кой да работи. Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия.
Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има.
Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният. Какво се изисква от тебе? Ти само пей. Вие не схващате закона. То е песента на детето.
към втори вариант >>
Защото има сила.
(втори вариант)
Защо някои постигат нещо, други не постигат, едни са щастливи, други са нещастни, едни са умни, други са глупави? Това са думите, които ви интересуват, нали? Защо богатият е богат? Защото има пари. Защо силният е силен?
Защото има сила.
Защо ученият е учен? Защото има знания. Защо добрият е добродетелен? Все има нещо.
към втори вариант >>
Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният.
(втори вариант)
Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече. Около него има вече кой да работи. Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия. Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има.
Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният.
Какво се изисква от тебе? Ти само пей. Вие не схващате закона. То е песента на детето. И то си пее „Всичко в живота е постижимо“.
към втори вариант >>
Защо ученият е учен?
(втори вариант)
Това са думите, които ви интересуват, нали? Защо богатият е богат? Защото има пари. Защо силният е силен? Защото има сила.
Защо ученият е учен?
Защото има знания. Защо добрият е добродетелен? Все има нещо.
към втори вариант >>
Какво се изисква от тебе?
(втори вариант)
И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече. Около него има вече кой да работи. Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия. Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има. Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният.
Какво се изисква от тебе?
Ти само пей. Вие не схващате закона. То е песента на детето. И то си пее „Всичко в живота е постижимо“. Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват.
към втори вариант >>
Защото има знания.
(втори вариант)
Защо богатият е богат? Защото има пари. Защо силният е силен? Защото има сила. Защо ученият е учен?
Защото има знания.
Защо добрият е добродетелен? Все има нещо.
към втори вариант >>
Ти само пей.
(втори вариант)
Около него има вече кой да работи. Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия. Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има. Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният. Какво се изисква от тебе?
Ти само пей.
Вие не схващате закона. То е песента на детето. И то си пее „Всичко в живота е постижимо“. Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват. Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде.
към втори вариант >>
Защо добрият е добродетелен?
(втори вариант)
Защото има пари. Защо силният е силен? Защото има сила. Защо ученият е учен? Защото има знания.
Защо добрият е добродетелен?
Все има нещо.
към втори вариант >>
Вие не схващате закона.
(втори вариант)
Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия. Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има. Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният. Какво се изисква от тебе? Ти само пей.
Вие не схващате закона.
То е песента на детето. И то си пее „Всичко в живота е постижимо“. Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват. Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде. Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете.
към втори вариант >>
Все има нещо.
(втори вариант)
Защо силният е силен? Защото има сила. Защо ученият е учен? Защото има знания. Защо добрият е добродетелен?
Все има нещо.
към втори вариант >>
То е песента на детето.
(втори вариант)
Не си създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има. Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният. Какво се изисква от тебе? Ти само пей. Вие не схващате закона.
То е песента на детето.
И то си пее „Всичко в живота е постижимо“. Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват. Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде. Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете. Всяка една задача си има известна мъчнотия.
към втори вариант >>
Сега няма да ви говоря една философия.
(втори вариант)
Сега няма да ви говоря една философия.
Искам да ви опитам колко знаете да пеете. Нали сте музикални всичките. (Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца. Защо се нарича терца? Има си правила в музиката.
към втори вариант >>
И то си пее „Всичко в живота е постижимо“.
(втори вариант)
Всичко ще дойде, всички ще дойдат да ти помагат, а ти ще пееш, ти си последният. Какво се изисква от тебе? Ти само пей. Вие не схващате закона. То е песента на детето.
И то си пее „Всичко в живота е постижимо“.
Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват. Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде. Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете. Всяка една задача си има известна мъчнотия. Ти си затворил една каса, тя си има един ключ, но той така се заплесна, че той не може да влезе.
към втори вариант >>
Искам да ви опитам колко знаете да пеете.
(втори вариант)
Сега няма да ви говоря една философия.
Искам да ви опитам колко знаете да пеете.
Нали сте музикални всичките. (Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца. Защо се нарича терца? Има си правила в музиката. Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца.
към втори вариант >>
Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват.
(втори вариант)
Какво се изисква от тебе? Ти само пей. Вие не схващате закона. То е песента на детето. И то си пее „Всичко в живота е постижимо“.
Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват.
Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде. Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете. Всяка една задача си има известна мъчнотия. Ти си затворил една каса, тя си има един ключ, но той така се заплесна, че той не може да влезе. Значи има една малка мъчнотия, която може да разрешите и касата да се отвори.
към втори вариант >>
Нали сте музикални всичките.
(втори вариант)
Сега няма да ви говоря една философия. Искам да ви опитам колко знаете да пеете.
Нали сте музикални всичките.
(Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца. Защо се нарича терца? Има си правила в музиката. Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца. Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи.
към втори вариант >>
Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде.
(втори вариант)
Ти само пей. Вие не схващате закона. То е песента на детето. И то си пее „Всичко в живота е постижимо“. Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват.
Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде.
Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете. Всяка една задача си има известна мъчнотия. Ти си затворил една каса, тя си има един ключ, но той така се заплесна, че той не може да влезе. Значи има една малка мъчнотия, която може да разрешите и касата да се отвори.
към втори вариант >>
(Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца.
(втори вариант)
Сега няма да ви говоря една философия. Искам да ви опитам колко знаете да пеете. Нали сте музикални всичките.
(Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца.
Защо се нарича терца? Има си правила в музиката. Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца. Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи. Двата се обаждат, а третият мълчи.
към втори вариант >>
Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете.
(втори вариант)
Вие не схващате закона. То е песента на детето. И то си пее „Всичко в живота е постижимо“. Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват. Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде.
Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете.
Всяка една задача си има известна мъчнотия. Ти си затворил една каса, тя си има един ключ, но той така се заплесна, че той не може да влезе. Значи има една малка мъчнотия, която може да разрешите и касата да се отвори.
към втори вариант >>
Защо се нарича терца?
(втори вариант)
Сега няма да ви говоря една философия. Искам да ви опитам колко знаете да пеете. Нали сте музикални всичките. (Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца.
Защо се нарича терца?
Има си правила в музиката. Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца. Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи. Двата се обаждат, а третият мълчи. Тогава е терца.
към втори вариант >>
Всяка една задача си има известна мъчнотия.
(втори вариант)
То е песента на детето. И то си пее „Всичко в живота е постижимо“. Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват. Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде. Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете.
Всяка една задача си има известна мъчнотия.
Ти си затворил една каса, тя си има един ключ, но той така се заплесна, че той не може да влезе. Значи има една малка мъчнотия, която може да разрешите и касата да се отвори.
към втори вариант >>
Има си правила в музиката.
(втори вариант)
Сега няма да ви говоря една философия. Искам да ви опитам колко знаете да пеете. Нали сте музикални всичките. (Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца. Защо се нарича терца?
Има си правила в музиката.
Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца. Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи. Двата се обаждат, а третият мълчи. Тогава е терца. Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта.
към втори вариант >>
Ти си затворил една каса, тя си има един ключ, но той така се заплесна, че той не може да влезе.
(втори вариант)
И то си пее „Всичко в живота е постижимо“. Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват. Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде. Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете. Всяка една задача си има известна мъчнотия.
Ти си затворил една каса, тя си има един ключ, но той така се заплесна, че той не може да влезе.
Значи има една малка мъчнотия, която може да разрешите и касата да се отвори.
към втори вариант >>
Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца.
(втори вариант)
Искам да ви опитам колко знаете да пеете. Нали сте музикални всичките. (Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца. Защо се нарича терца? Има си правила в музиката.
Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца.
Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи. Двата се обаждат, а третият мълчи. Тогава е терца. Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта. Това е най-важното определение сега.
към втори вариант >>
Значи има една малка мъчнотия, която може да разрешите и касата да се отвори.
(втори вариант)
Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват. Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс, да кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде. Скръбта е едно малко препятствие, което трябва да преодолеете. Всяка една задача си има известна мъчнотия. Ти си затворил една каса, тя си има един ключ, но той така се заплесна, че той не може да влезе.
Значи има една малка мъчнотия, която може да разрешите и касата да се отвори.
към втори вариант >>
Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи.
(втори вариант)
Нали сте музикални всичките. (Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца. Защо се нарича терца? Има си правила в музиката. Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца.
Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи.
Двата се обаждат, а третият мълчи. Тогава е терца. Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта. Това е най-важното определение сега.
към втори вариант >>
Та щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш.
(втори вариант)
Та щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш.
Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли да имаш, или да имаш здрав стомах, вода ли да имаш, или хубави обуща, къща ли да имаш, или здраво тяло? Турете винаги същественото напред. Преди всичко здравият стомах е за предпочитане. Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по себе си ще дойдат.
към втори вариант >>
Двата се обаждат, а третият мълчи.
(втори вариант)
(Учителят си взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца. Защо се нарича терца? Има си правила в музиката. Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца. Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи.
Двата се обаждат, а третият мълчи.
Тогава е терца. Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта. Това е най-важното определение сега.
към втори вариант >>
Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава.
(втори вариант)
Та щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш.
Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава.
Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли да имаш, или да имаш здрав стомах, вода ли да имаш, или хубави обуща, къща ли да имаш, или здраво тяло? Турете винаги същественото напред. Преди всичко здравият стомах е за предпочитане. Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по себе си ще дойдат. Водата е за предпочитане, отколкото външните неща - другите условия.
към втори вариант >>
Тогава е терца.
(втори вариант)
Защо се нарича терца? Има си правила в музиката. Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца. Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи. Двата се обаждат, а третият мълчи.
Тогава е терца.
Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта. Това е най-важното определение сега.
към втори вариант >>
Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли да имаш, или да имаш здрав стомах, вода ли да имаш, или хубави обуща, къща ли да имаш, или здраво тяло?
(втори вариант)
Та щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава.
Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли да имаш, или да имаш здрав стомах, вода ли да имаш, или хубави обуща, къща ли да имаш, или здраво тяло?
Турете винаги същественото напред. Преди всичко здравият стомах е за предпочитане. Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по себе си ще дойдат. Водата е за предпочитане, отколкото външните неща - другите условия.
към втори вариант >>
Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта.
(втори вариант)
Има си правила в музиката. Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца. Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи. Двата се обаждат, а третият мълчи. Тогава е терца.
Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта.
Това е най-важното определение сега.
към втори вариант >>
Турете винаги същественото напред.
(втори вариант)
Та щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли да имаш, или да имаш здрав стомах, вода ли да имаш, или хубави обуща, къща ли да имаш, или здраво тяло?
Турете винаги същественото напред.
Преди всичко здравият стомах е за предпочитане. Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по себе си ще дойдат. Водата е за предпочитане, отколкото външните неща - другите условия.
към втори вариант >>
Това е най-важното определение сега.
(втори вариант)
Когато два тона запълнят мястото на три тона, това е терца. Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи. Двата се обаждат, а третият мълчи. Тогава е терца. Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта.
Това е най-важното определение сега.
към втори вариант >>
Преди всичко здравият стомах е за предпочитане.
(втори вариант)
Та щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли да имаш, или да имаш здрав стомах, вода ли да имаш, или хубави обуща, къща ли да имаш, или здраво тяло? Турете винаги същественото напред.
Преди всичко здравият стомах е за предпочитане.
Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по себе си ще дойдат. Водата е за предпочитане, отколкото външните неща - другите условия.
към втори вариант >>
Следователно, когато мястото на тия четири тона се запълня, там е постижението.
(втори вариант)
Следователно, когато мястото на тия четири тона се запълня, там е постижението.
Този тон, който мълчи, той определя движението. В тази посока е и движението на песента. За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“. „Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението.
към втори вариант >>
Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по себе си ще дойдат.
(втори вариант)
Та щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли да имаш, или да имаш здрав стомах, вода ли да имаш, или хубави обуща, къща ли да имаш, или здраво тяло? Турете винаги същественото напред. Преди всичко здравият стомах е за предпочитане.
Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по себе си ще дойдат.
Водата е за предпочитане, отколкото външните неща - другите условия.
към втори вариант >>
Този тон, който мълчи, той определя движението.
(втори вариант)
Следователно, когато мястото на тия четири тона се запълня, там е постижението.
Този тон, който мълчи, той определя движението.
В тази посока е и движението на песента. За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“. „Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента.
към втори вариант >>
Водата е за предпочитане, отколкото външните неща - другите условия.
(втори вариант)
Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли да имаш, или да имаш здрав стомах, вода ли да имаш, или хубави обуща, къща ли да имаш, или здраво тяло? Турете винаги същественото напред. Преди всичко здравият стомах е за предпочитане. Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по себе си ще дойдат.
Водата е за предпочитане, отколкото външните неща - другите условия.
към втори вариант >>
В тази посока е и движението на песента.
(втори вариант)
Следователно, когато мястото на тия четири тона се запълня, там е постижението. Този тон, който мълчи, той определя движението.
В тази посока е и движението на песента.
За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“. „Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят.
към втори вариант >>
Дръжте се за реалното.
(втори вариант)
Дръжте се за реалното.
Другите неща сами по себе си ще дойдат. Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш. Онова, което не е музикално, то не е съществено. Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата. Най- първо трябва да имате една пиеса.
към втори вариант >>
За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“.
(втори вариант)
Следователно, когато мястото на тия четири тона се запълня, там е постижението. Този тон, който мълчи, той определя движението. В тази посока е и движението на песента.
За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“.
„Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят. „Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността.
към втори вариант >>
Другите неща сами по себе си ще дойдат.
(втори вариант)
Дръжте се за реалното.
Другите неща сами по себе си ще дойдат.
Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш. Онова, което не е музикално, то не е съществено. Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата. Най- първо трябва да имате една пиеса. Сцена може да имате, но пиеса нямате.
към втори вариант >>
„Ре“ мълчи.
(втори вариант)
Следователно, когато мястото на тия четири тона се запълня, там е постижението. Този тон, който мълчи, той определя движението. В тази посока е и движението на песента. За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“.
„Ре“ мълчи.
Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят. „Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността. Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон.
към втори вариант >>
Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш.
(втори вариант)
Дръжте се за реалното. Другите неща сами по себе си ще дойдат.
Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш.
Онова, което не е музикално, то не е съществено. Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата. Най- първо трябва да имате една пиеса. Сцена може да имате, но пиеса нямате. Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата.
към втори вариант >>
Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението.
(втори вариант)
Следователно, когато мястото на тия четири тона се запълня, там е постижението. Този тон, който мълчи, той определя движението. В тази посока е и движението на песента. За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“. „Ре“ мълчи.
Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението.
В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят. „Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността. Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон. Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента.
към втори вариант >>
Онова, което не е музикално, то не е съществено.
(втори вариант)
Дръжте се за реалното. Другите неща сами по себе си ще дойдат. Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш.
Онова, което не е музикално, то не е съществено.
Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата. Най- първо трябва да имате една пиеса. Сцена може да имате, но пиеса нямате. Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата. Сцената не може да създаде пиесата.
към втори вариант >>
В тази посока е и движението на песента.
(втори вариант)
Този тон, който мълчи, той определя движението. В тази посока е и движението на песента. За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“. „Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението.
В тази посока е и движението на песента.
„Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят. „Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността. Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон. Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента. „До“ е началото, а „ми“ е краят в тази терца.
към втори вариант >>
Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата.
(втори вариант)
Дръжте се за реалното. Другите неща сами по себе си ще дойдат. Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш. Онова, което не е музикално, то не е съществено.
Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата.
Най- първо трябва да имате една пиеса. Сцена може да имате, но пиеса нямате. Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата. Сцената не може да създаде пиесата. Животът е, който създава всичките работи.
към втори вариант >>
„Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят.
(втори вариант)
В тази посока е и движението на песента. За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“. „Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента.
„Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят.
„Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността. Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон. Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента. „До“ е началото, а „ми“ е краят в тази терца.
към втори вариант >>
Най- първо трябва да имате една пиеса.
(втори вариант)
Дръжте се за реалното. Другите неща сами по себе си ще дойдат. Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш. Онова, което не е музикално, то не е съществено. Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата.
Най- първо трябва да имате една пиеса.
Сцена може да имате, но пиеса нямате. Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата. Сцената не може да създаде пиесата. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо.
към втори вариант >>
„Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността.
(втори вариант)
За пример имате една терца от тона „до“ до „ми“. „Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят.
„Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността.
Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон. Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента. „До“ е началото, а „ми“ е краят в тази терца.
към втори вариант >>
Сцена може да имате, но пиеса нямате.
(втори вариант)
Другите неща сами по себе си ще дойдат. Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш. Онова, което не е музикално, то не е съществено. Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата. Най- първо трябва да имате една пиеса.
Сцена може да имате, но пиеса нямате.
Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата. Сцената не може да създаде пиесата. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо.
към втори вариант >>
Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон.
(втори вариант)
„Ре“ мълчи. Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят. „Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността.
Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон.
Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента. „До“ е началото, а „ми“ е краят в тази терца.
към втори вариант >>
Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата.
(втори вариант)
Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш да имаш. Онова, което не е музикално, то не е съществено. Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата. Най- първо трябва да имате една пиеса. Сцена може да имате, но пиеса нямате.
Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата.
Сцената не може да създаде пиесата. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо.
към втори вариант >>
Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента.
(втори вариант)
Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението. В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят. „Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността. Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон.
Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента.
„До“ е началото, а „ми“ е краят в тази терца.
към втори вариант >>
Сцената не може да създаде пиесата.
(втори вариант)
Онова, което не е музикално, то не е съществено. Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата. Най- първо трябва да имате една пиеса. Сцена може да имате, но пиеса нямате. Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата.
Сцената не може да създаде пиесата.
Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо.
към втори вариант >>
„До“ е началото, а „ми“ е краят в тази терца.
(втори вариант)
В тази посока е и движението на песента. „Ми“ показва в какво направление трябва да се движи - то е жълтият цвят. „Ре“ е портокаленият цвят, в който се изразява индивидуалността. Под индивидуализиране се разбира как трябва да се изрази този тон. Или този тон, който мълчи, това е вътрешното съдържание на музиката, на песента.
„До“ е началото, а „ми“ е краят в тази терца.
към втори вариант >>
Животът е, който създава всичките работи.
(втори вариант)
Казваш: „Трябват ми пари.“ То е една обстановка на нещата. Най- първо трябва да имате една пиеса. Сцена може да имате, но пиеса нямате. Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата. Сцената не може да създаде пиесата.
Животът е, който създава всичките работи.
Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо. Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо.
към втори вариант >>
Сега, ако е въпрос само до терцата, то е лесно.
(втори вариант)
Сега, ако е въпрос само до терцата, то е лесно.
Но терца навсякъде има. Започваш една работа и свършваш една работа. Това е една терца. Защо има голяма терца и малка терца? Как наричат в музиката голямата терца?
към втори вариант >>
Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Най- първо трябва да имате една пиеса. Сцена може да имате, но пиеса нямате. Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата. Сцената не може да създаде пиесата. Животът е, който създава всичките работи.
Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо.
Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо. Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо.
към втори вариант >>
Но терца навсякъде има.
(втори вариант)
Сега, ако е въпрос само до терцата, то е лесно.
Но терца навсякъде има.
Започваш една работа и свършваш една работа. Това е една терца. Защо има голяма терца и малка терца? Как наричат в музиката голямата терца? „До - ми“ е голяма терца.
към втори вариант >>
Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо.
(втори вариант)
Сцена може да имате, но пиеса нямате. Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата. Сцената не може да създаде пиесата. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо.
Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо.
Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо. Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Тъй е.
към втори вариант >>
Започваш една работа и свършваш една работа.
(втори вариант)
Сега, ако е въпрос само до терцата, то е лесно. Но терца навсякъде има.
Започваш една работа и свършваш една работа.
Това е една терца. Защо има голяма терца и малка терца? Как наричат в музиката голямата терца? „До - ми“ е голяма терца. А „ре - фа“?
към втори вариант >>
Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата. Сцената не може да създаде пиесата. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо.
Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо.
Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо. Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Тъй е. Страданието показва пътя на постижението.
към втори вариант >>
Това е една терца.
(втори вариант)
Сега, ако е въпрос само до терцата, то е лесно. Но терца навсякъде има. Започваш една работа и свършваш една работа.
Това е една терца.
Защо има голяма терца и малка терца? Как наричат в музиката голямата терца? „До - ми“ е голяма терца. А „ре - фа“? (Малка терца.) Малка.
към втори вариант >>
Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Сцената не може да създаде пиесата. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо.
Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо.
Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Тъй е. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижение.
към втори вариант >>
Защо има голяма терца и малка терца?
(втори вариант)
Сега, ако е въпрос само до терцата, то е лесно. Но терца навсякъде има. Започваш една работа и свършваш една работа. Това е една терца.
Защо има голяма терца и малка терца?
Как наричат в музиката голямата терца? „До - ми“ е голяма терца. А „ре - фа“? (Малка терца.) Малка.
към втори вариант >>
Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо.
Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо.
Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Тъй е. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижение. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път.
към втори вариант >>
Как наричат в музиката голямата терца?
(втори вариант)
Сега, ако е въпрос само до терцата, то е лесно. Но терца навсякъде има. Започваш една работа и свършваш една работа. Това е една терца. Защо има голяма терца и малка терца?
Как наричат в музиката голямата терца?
„До - ми“ е голяма терца. А „ре - фа“? (Малка терца.) Малка.
към втори вариант >>
Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо. Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо.
Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо.
Тъй е. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижение. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път. По този път трябва да вървиш.
към втори вариант >>
„До - ми“ е голяма терца.
(втори вариант)
Но терца навсякъде има. Започваш една работа и свършваш една работа. Това е една терца. Защо има голяма терца и малка терца? Как наричат в музиката голямата терца?
„До - ми“ е голяма терца.
А „ре - фа“? (Малка терца.) Малка.
към втори вариант >>
Тъй е.
(втори вариант)
Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо. Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо.
Тъй е.
Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижение. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението.
към втори вариант >>
А „ре - фа“?
(втори вариант)
Започваш една работа и свършваш една работа. Това е една терца. Защо има голяма терца и малка терца? Как наричат в музиката голямата терца? „До - ми“ е голяма терца.
А „ре - фа“?
(Малка терца.) Малка.
към втори вариант >>
Страданието показва пътя на постижението.
(втори вариант)
Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо. Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Тъй е.
Страданието показва пътя на постижението.
Мъчнотиите са път на постижение. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението. Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде.
към втори вариант >>
(Малка терца.) Малка.
(втори вариант)
Това е една терца. Защо има голяма терца и малка терца? Как наричат в музиката голямата терца? „До - ми“ е голяма терца. А „ре - фа“?
(Малка терца.) Малка.
към втори вариант >>
Мъчнотиите са път на постижение.
(втори вариант)
Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо. Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Тъй е. Страданието показва пътя на постижението.
Мъчнотиите са път на постижение.
Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението. Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде. Щом видиш постижимата реалност, тогава ще се зарадва душата ти.
към втори вариант >>
Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответстват на тоновете.
(втори вариант)
Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответстват на тоновете.
Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето. Защото има тонове, които се губят. Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като си спрял да пееш, и той е останал още. И като станеш сутрин, той още си прави своето движение. Тонът никога не престава!
към втори вариант >>
Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път.
(втори вариант)
Щом можеш да почувстваш, всичко е постижимо. Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Тъй е. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижение.
Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път.
По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението. Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде. Щом видиш постижимата реалност, тогава ще се зарадва душата ти. Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“
към втори вариант >>
Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето.
(втори вариант)
Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответстват на тоновете.
Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето.
Защото има тонове, които се губят. Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като си спрял да пееш, и той е останал още. И като станеш сутрин, той още си прави своето движение. Тонът никога не престава! В музиката трябва да схванете следующето.
към втори вариант >>
По този път трябва да вървиш.
(втори вариант)
Щом можеш да страдаш, да се радваш, всичко е постижимо. Тъй е. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижение. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път.
По този път трябва да вървиш.
Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението. Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде. Щом видиш постижимата реалност, тогава ще се зарадва душата ти. Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“
към втори вариант >>
Защото има тонове, които се губят.
(втори вариант)
Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответстват на тоновете. Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето.
Защото има тонове, които се губят.
Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като си спрял да пееш, и той е останал още. И като станеш сутрин, той още си прави своето движение. Тонът никога не престава! В музиката трябва да схванете следующето.
към втори вариант >>
Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението.
(втори вариант)
Тъй е. Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижение. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път. По този път трябва да вървиш.
Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението.
Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде. Щом видиш постижимата реалност, тогава ще се зарадва душата ти. Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“
към втори вариант >>
Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като си спрял да пееш, и той е останал още.
(втори вариант)
Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответстват на тоновете. Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето. Защото има тонове, които се губят.
Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като си спрял да пееш, и той е останал още.
И като станеш сутрин, той още си прави своето движение. Тонът никога не престава! В музиката трябва да схванете следующето.
към втори вариант >>
Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде.
(втори вариант)
Страданието показва пътя на постижението. Мъчнотиите са път на постижение. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението.
Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде.
Щом видиш постижимата реалност, тогава ще се зарадва душата ти. Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“
към втори вариант >>
И като станеш сутрин, той още си прави своето движение.
(втори вариант)
Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответстват на тоновете. Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето. Защото има тонове, които се губят. Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като си спрял да пееш, и той е останал още.
И като станеш сутрин, той още си прави своето движение.
Тонът никога не престава! В музиката трябва да схванете следующето.
към втори вариант >>
Щом видиш постижимата реалност, тогава ще се зарадва душата ти.
(втори вариант)
Мъчнотиите са път на постижение. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението. Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде.
Щом видиш постижимата реалност, тогава ще се зарадва душата ти.
Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“
към втори вариант >>
Тонът никога не престава!
(втори вариант)
Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответстват на тоновете. Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето. Защото има тонове, които се губят. Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като си спрял да пееш, и той е останал още. И като станеш сутрин, той още си прави своето движение.
Тонът никога не престава!
В музиката трябва да схванете следующето.
към втори вариант >>
Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“
(втори вариант)
Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението. Ти се радваш, отиваш някъде, близко си до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде. Щом видиш постижимата реалност, тогава ще се зарадва душата ти.
Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“
към втори вариант >>
В музиката трябва да схванете следующето.
(втори вариант)
Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето. Защото има тонове, които се губят. Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като си спрял да пееш, и той е останал още. И като станеш сутрин, той още си прави своето движение. Тонът никога не престава!
В музиката трябва да схванете следующето.
към втори вариант >>
Изпейте сега песента още веднъж.
(втори вариант)
Изпейте сега песента още веднъж.
Сега ние се спираме на финала. Дотам е песента. Да не е завършено всичко. Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде. Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем.
към втори вариант >>
Представете си двама професори по музика си правят своите опити.
(втори вариант)
Представете си двама професори по музика си правят своите опити.
Единият си пее и се движи по направление към един планински връх, а другият само го слуша, без да върви по движение на песента. Първият си пее и се качва нагоре, продължава да си пее, но вторият не го слуша вече. Ти питаш престанал ли е първият да пее. Не е престанал той да пее, но ти не следиш движението му.
към втори вариант >>
Сега ние се спираме на финала.
(втори вариант)
Изпейте сега песента още веднъж.
Сега ние се спираме на финала.
Дотам е песента. Да не е завършено всичко. Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде. Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем. Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме.
към втори вариант >>
Единият си пее и се движи по направление към един планински връх, а другият само го слуша, без да върви по движение на песента.
(втори вариант)
Представете си двама професори по музика си правят своите опити.
Единият си пее и се движи по направление към един планински връх, а другият само го слуша, без да върви по движение на песента.
Първият си пее и се качва нагоре, продължава да си пее, но вторият не го слуша вече. Ти питаш престанал ли е първият да пее. Не е престанал той да пее, но ти не следиш движението му.
към втори вариант >>
Дотам е песента.
(втори вариант)
Изпейте сега песента още веднъж. Сега ние се спираме на финала.
Дотам е песента.
Да не е завършено всичко. Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде. Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем. Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме. А оттам надолу лесно се слиза.
към втори вариант >>
Първият си пее и се качва нагоре, продължава да си пее, но вторият не го слуша вече.
(втори вариант)
Представете си двама професори по музика си правят своите опити. Единият си пее и се движи по направление към един планински връх, а другият само го слуша, без да върви по движение на песента.
Първият си пее и се качва нагоре, продължава да си пее, но вторият не го слуша вече.
Ти питаш престанал ли е първият да пее. Не е престанал той да пее, но ти не следиш движението му.
към втори вариант >>
Да не е завършено всичко.
(втори вариант)
Изпейте сега песента още веднъж. Сега ние се спираме на финала. Дотам е песента.
Да не е завършено всичко.
Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде. Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем. Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме. А оттам надолу лесно се слиза. От високо на ниско много бързо се слиза.
към втори вариант >>
Ти питаш престанал ли е първият да пее.
(втори вариант)
Представете си двама професори по музика си правят своите опити. Единият си пее и се движи по направление към един планински връх, а другият само го слуша, без да върви по движение на песента. Първият си пее и се качва нагоре, продължава да си пее, но вторият не го слуша вече.
Ти питаш престанал ли е първият да пее.
Не е престанал той да пее, но ти не следиш движението му.
към втори вариант >>
Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде.
(втори вариант)
Изпейте сега песента още веднъж. Сега ние се спираме на финала. Дотам е песента. Да не е завършено всичко.
Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде.
Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем. Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме. А оттам надолу лесно се слиза. От високо на ниско много бързо се слиза.
към втори вариант >>
Не е престанал той да пее, но ти не следиш движението му.
(втори вариант)
Представете си двама професори по музика си правят своите опити. Единият си пее и се движи по направление към един планински връх, а другият само го слуша, без да върви по движение на песента. Първият си пее и се качва нагоре, продължава да си пее, но вторият не го слуша вече. Ти питаш престанал ли е първият да пее.
Не е престанал той да пее, но ти не следиш движението му.
към втори вариант >>
Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем.
(втори вариант)
Изпейте сега песента още веднъж. Сега ние се спираме на финала. Дотам е песента. Да не е завършено всичко. Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде.
Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем.
Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме. А оттам надолу лесно се слиза. От високо на ниско много бързо се слиза.
към втори вариант >>
После в музиката се тургат някъде и паузи.
(втори вариант)
После в музиката се тургат някъде и паузи.
Какво показва паузата? Мълчание? Не. Мълчанието означава препятствие. Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш. Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш.
към втори вариант >>
Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме.
(втори вариант)
Сега ние се спираме на финала. Дотам е песента. Да не е завършено всичко. Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде. Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем.
Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме.
А оттам надолу лесно се слиза. От високо на ниско много бързо се слиза.
към втори вариант >>
Какво показва паузата?
(втори вариант)
После в музиката се тургат някъде и паузи.
Какво показва паузата?
Мълчание? Не. Мълчанието означава препятствие. Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш. Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш. И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма да престане да пее.
към втори вариант >>
А оттам надолу лесно се слиза.
(втори вариант)
Дотам е песента. Да не е завършено всичко. Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде. Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем. Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме.
А оттам надолу лесно се слиза.
От високо на ниско много бързо се слиза.
към втори вариант >>
Мълчание?
(втори вариант)
После в музиката се тургат някъде и паузи. Какво показва паузата?
Мълчание?
Не. Мълчанието означава препятствие. Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш. Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш. И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма да престане да пее. Но щом ти нарушиш дистанцията, ти ще престанеш да чуваш онзи, който пее.
към втори вариант >>
От високо на ниско много бързо се слиза.
(втори вариант)
Да не е завършено всичко. Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде. Там ще направим един малък наклон там, завършване, и ще слезем. Но на най-високото място, там, ще седим колкото искаме. А оттам надолу лесно се слиза.
От високо на ниско много бързо се слиза.
към втори вариант >>
Не. Мълчанието означава препятствие.
(втори вариант)
После в музиката се тургат някъде и паузи. Какво показва паузата? Мълчание?
Не. Мълчанието означава препятствие.
Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш. Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш. И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма да престане да пее. Но щом ти нарушиш дистанцията, ти ще престанеш да чуваш онзи, който пее.
към втори вариант >>
Казва някой: „Да имам пари.“ Но парите са на високото място.
(втори вариант)
Казва някой: „Да имам пари.“ Но парите са на високото място.
Ти имаш знанието, това е високото място. Ти имаш силата, това е високото място. Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие. Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът.
към втори вариант >>
Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш.
(втори вариант)
После в музиката се тургат някъде и паузи. Какво показва паузата? Мълчание? Не. Мълчанието означава препятствие.
Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш.
Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш. И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма да престане да пее. Но щом ти нарушиш дистанцията, ти ще престанеш да чуваш онзи, който пее.
към втори вариант >>
Ти имаш знанието, това е високото място.
(втори вариант)
Казва някой: „Да имам пари.“ Но парите са на високото място.
Ти имаш знанието, това е високото място.
Ти имаш силата, това е високото място. Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие. Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш.
към втори вариант >>
Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш.
(втори вариант)
После в музиката се тургат някъде и паузи. Какво показва паузата? Мълчание? Не. Мълчанието означава препятствие. Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш.
Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш.
И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма да престане да пее. Но щом ти нарушиш дистанцията, ти ще престанеш да чуваш онзи, който пее.
към втори вариант >>
Ти имаш силата, това е високото място.
(втори вариант)
Казва някой: „Да имам пари.“ Но парите са на високото място. Ти имаш знанието, това е високото място.
Ти имаш силата, това е високото място.
Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие. Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода.
към втори вариант >>
И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма да престане да пее.
(втори вариант)
Какво показва паузата? Мълчание? Не. Мълчанието означава препятствие. Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш. Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш.
И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма да престане да пее.
Но щом ти нарушиш дистанцията, ти ще престанеш да чуваш онзи, който пее.
към втори вариант >>
Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие.
(втори вариант)
Казва някой: „Да имам пари.“ Но парите са на високото място. Ти имаш знанието, това е високото място. Ти имаш силата, това е високото място.
Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие.
Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее.
към втори вариант >>
Но щом ти нарушиш дистанцията, ти ще престанеш да чуваш онзи, който пее.
(втори вариант)
Мълчание? Не. Мълчанието означава препятствие. Да мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва да преодолееш. Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва да преодолееш. И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма да престане да пее.
Но щом ти нарушиш дистанцията, ти ще престанеш да чуваш онзи, който пее.
към втори вариант >>
Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не.
(втори вариант)
Казва някой: „Да имам пари.“ Но парите са на високото място. Ти имаш знанието, това е високото място. Ти имаш силата, това е високото място. Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие.
Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не.
От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен.
към втори вариант >>
Ако известна идея в ума ти е непостижима, тя е непостижима по единствената причина, че ти седиш на едно място.
(втори вариант)
Ако известна идея в ума ти е непостижима, тя е непостижима по единствената причина, че ти седиш на едно място.
Следователно не се движиш по посоката на идеята. И тогава казваш: „Тази идея не ме интересува. Тя е глупава.“ Глупава е, защото ти седиш на едно място, а идеята се движи.
към втори вариант >>
От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът.
(втори вариант)
Казва някой: „Да имам пари.“ Но парите са на високото място. Ти имаш знанието, това е високото място. Ти имаш силата, това е високото място. Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие. Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не.
От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът.
Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее.
към втори вариант >>
Следователно не се движиш по посоката на идеята.
(втори вариант)
Ако известна идея в ума ти е непостижима, тя е непостижима по единствената причина, че ти седиш на едно място.
Следователно не се движиш по посоката на идеята.
И тогава казваш: „Тази идея не ме интересува. Тя е глупава.“ Глупава е, защото ти седиш на едно място, а идеята се движи.
към втори вариант >>
Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш.
(втори вариант)
Ти имаш знанието, това е високото място. Ти имаш силата, това е високото място. Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие. Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът.
Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш.
Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее.
към втори вариант >>
И тогава казваш: „Тази идея не ме интересува.
(втори вариант)
Ако известна идея в ума ти е непостижима, тя е непостижима по единствената причина, че ти седиш на едно място. Следователно не се движиш по посоката на идеята.
И тогава казваш: „Тази идея не ме интересува.
Тя е глупава.“ Глупава е, защото ти седиш на едно място, а идеята се движи.
към втори вариант >>
Под думата „пеене“ аз разбирам свобода.
(втори вариант)
Ти имаш силата, това е високото място. Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие. Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш.
Под думата „пеене“ аз разбирам свобода.
Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее. Свободен е този човек.
към втори вариант >>
Тя е глупава.“ Глупава е, защото ти седиш на едно място, а идеята се движи.
(втори вариант)
Ако известна идея в ума ти е непостижима, тя е непостижима по единствената причина, че ти седиш на едно място. Следователно не се движиш по посоката на идеята. И тогава казваш: „Тази идея не ме интересува.
Тя е глупава.“ Глупава е, защото ти седиш на едно място, а идеята се движи.
към втори вариант >>
Само свободният човек може да пее.
(втори вариант)
Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие. Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода.
Само свободният човек може да пее.
И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее. Свободен е този човек. Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея.
към втори вариант >>
Следователно аз бих ви дал едно правило.
(втори вариант)
Следователно аз бих ви дал едно правило.
То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога? Всеки, който знае времето, което всичко носи. И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие. Но той знае в кое време да го направи. Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде.
към втори вариант >>
И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен.
(втори вариант)
Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее.
И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен.
А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее. Свободен е този човек. Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея. Десет пъти може да ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу!
към втори вариант >>
То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога?
(втори вариант)
Следователно аз бих ви дал едно правило.
То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога?
Всеки, който знае времето, което всичко носи. И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие. Но той знае в кое време да го направи. Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде. Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва.
към втори вариант >>
А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее.
(втори вариант)
От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен.
А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее.
Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее. Свободен е този човек. Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея. Десет пъти може да ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу! “ Но петелът казва: „Когато и вие започнете да пеете като мене, няма да влизате вече в тенджерата.“
към втори вариант >>
Всеки, който знае времето, което всичко носи.
(втори вариант)
Следователно аз бих ви дал едно правило. То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога?
Всеки, който знае времето, което всичко носи.
И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие. Но той знае в кое време да го направи. Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде. Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва. Певеца кога му идва щастието?
към втори вариант >>
Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее.
(втори вариант)
Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее.
Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее.
Свободен е този човек. Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея. Десет пъти може да ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу! “ Но петелът казва: „Когато и вие започнете да пеете като мене, няма да влизате вече в тенджерата.“
към втори вариант >>
И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие.
(втори вариант)
Следователно аз бих ви дал едно правило. То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога? Всеки, който знае времето, което всичко носи.
И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие.
Но той знае в кое време да го направи. Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде. Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва. Певеца кога му идва щастието? Когато пее.
към втори вариант >>
Свободен е този човек.
(втори вариант)
Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее.
Свободен е този човек.
Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея. Десет пъти може да ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу! “ Но петелът казва: „Когато и вие започнете да пеете като мене, няма да влизате вече в тенджерата.“
към втори вариант >>
Но той знае в кое време да го направи.
(втори вариант)
Следователно аз бих ви дал едно правило. То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога? Всеки, който знае времето, което всичко носи. И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие.
Но той знае в кое време да го направи.
Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде. Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва. Певеца кога му идва щастието? Когато пее. Цигуларя кога му иде щастието?
към втори вариант >>
Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея.
(втори вариант)
Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее. Свободен е този човек.
Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея.
Десет пъти може да ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу! “ Но петелът казва: „Когато и вие започнете да пеете като мене, няма да влизате вече в тенджерата.“
към втори вариант >>
Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде.
(втори вариант)
Следователно аз бих ви дал едно правило. То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога? Всеки, който знае времето, което всичко носи. И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие. Но той знае в кое време да го направи.
Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде.
Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва. Певеца кога му идва щастието? Когато пее. Цигуларя кога му иде щастието? Когато свири.
към втори вариант >>
Десет пъти може да ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу!
(втори вариант)
И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее. Свободен е този човек. Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея.
Десет пъти може да ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу!
“ Но петелът казва: „Когато и вие започнете да пеете като мене, няма да влизате вече в тенджерата.“
към втори вариант >>
Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва.
(втори вариант)
То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога? Всеки, който знае времето, което всичко носи. И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие. Но той знае в кое време да го направи. Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде.
Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва.
Певеца кога му идва щастието? Когато пее. Цигуларя кога му иде щастието? Когато свири. Ученика кога му иде щастието?
към втори вариант >>
“ Но петелът казва: „Когато и вие започнете да пеете като мене, няма да влизате вече в тенджерата.“
(втори вариант)
А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и си пее. Свободен е този човек. Този в затвора казва: „Може и десет пъти да ме затварят, аз пак ще си пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера да го турят, но той казва: „И да ме турят, аз пак ще пея. Десет пъти може да ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу!
“ Но петелът казва: „Когато и вие започнете да пеете като мене, няма да влизате вече в тенджерата.“
към втори вариант >>
Певеца кога му идва щастието?
(втори вариант)
Всеки, който знае времето, което всичко носи. И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие. Но той знае в кое време да го направи. Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде. Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва.
Певеца кога му идва щастието?
Когато пее. Цигуларя кога му иде щастието? Когато свири. Ученика кога му иде щастието? Когато учи.
към втори вариант >>
Вие искате разсъждения философски.
(втори вариант)
Вие искате разсъждения философски.
Богатството - това е високото място. Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него. Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне. Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат. Гениалност и талант - това са все високи места.
към втори вариант >>
Когато пее.
(втори вариант)
И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие. Но той знае в кое време да го направи. Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде. Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва. Певеца кога му идва щастието?
Когато пее.
Цигуларя кога му иде щастието? Когато свири. Ученика кога му иде щастието? Когато учи.
към втори вариант >>
Богатството - това е високото място.
(втори вариант)
Вие искате разсъждения философски.
Богатството - това е високото място.
Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него. Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне. Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат. Гениалност и талант - това са все високи места. За всичко има постижения, но трябва да се работи.
към втори вариант >>
Цигуларя кога му иде щастието?
(втори вариант)
Но той знае в кое време да го направи. Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде. Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва. Певеца кога му идва щастието? Когато пее.
Цигуларя кога му иде щастието?
Когато свири. Ученика кога му иде щастието? Когато учи.
към втори вариант >>
Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него.
(втори вариант)
Вие искате разсъждения философски. Богатството - това е високото място.
Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него.
Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне. Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат. Гениалност и талант - това са все високи места. За всичко има постижения, но трябва да се работи. Упражнения трябва.
към втори вариант >>
Когато свири.
(втори вариант)
Ти седиш и чакаш твоето щастие да дойде отнякъде. Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва. Певеца кога му идва щастието? Когато пее. Цигуларя кога му иде щастието?
Когато свири.
Ученика кога му иде щастието? Когато учи.
към втори вариант >>
Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне.
(втори вариант)
Вие искате разсъждения философски. Богатството - това е високото място. Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него.
Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне.
Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат. Гениалност и талант - това са все високи места. За всичко има постижения, но трябва да се работи. Упражнения трябва.
към втори вариант >>
Ученика кога му иде щастието?
(втори вариант)
Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва. Певеца кога му идва щастието? Когато пее. Цигуларя кога му иде щастието? Когато свири.
Ученика кога му иде щастието?
Когато учи.
към втори вариант >>
Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат.
(втори вариант)
Вие искате разсъждения философски. Богатството - това е високото място. Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него. Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне.
Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат.
Гениалност и талант - това са все високи места. За всичко има постижения, но трябва да се работи. Упражнения трябва.
към втори вариант >>
Когато учи.
(втори вариант)
Певеца кога му идва щастието? Когато пее. Цигуларя кога му иде щастието? Когато свири. Ученика кога му иде щастието?
Когато учи.
към втори вариант >>
Гениалност и талант - това са все високи места.
(втори вариант)
Вие искате разсъждения философски. Богатството - това е високото място. Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него. Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне. Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат.
Гениалност и талант - това са все високи места.
За всичко има постижения, но трябва да се работи. Упражнения трябва.
към втори вариант >>
Сега това са музикални максими, които трябва да знаете.
(втори вариант)
Сега това са музикални максими, които трябва да знаете.
Сега вие казвате - то трябва условия. Тъй казвате за неразбраните работи. Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят. Всичко това са неопределени работи. Кои са тия условия?
към втори вариант >>
За всичко има постижения, но трябва да се работи.
(втори вариант)
Богатството - това е високото място. Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него. Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне. Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат. Гениалност и талант - това са все високи места.
За всичко има постижения, но трябва да се работи.
Упражнения трябва.
към втори вариант >>
Сега вие казвате - то трябва условия.
(втори вариант)
Сега това са музикални максими, които трябва да знаете.
Сега вие казвате - то трябва условия.
Тъй казвате за неразбраните работи. Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят. Всичко това са неопределени работи. Кои са тия условия? Грънчар си, избери пръста, калта.
към втори вариант >>
Упражнения трябва.
(втори вариант)
Но туй място няма да слезне, ти трябва да се качиш до него. Знанието, силата, славата без пеене не може да се достигне. Талантът - това са високи места, които без пеене не може да се постигнат. Гениалност и талант - това са все високи места. За всичко има постижения, но трябва да се работи.
Упражнения трябва.
към втори вариант >>
Тъй казвате за неразбраните работи.
(втори вариант)
Сега това са музикални максими, които трябва да знаете. Сега вие казвате - то трябва условия.
Тъй казвате за неразбраните работи.
Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят. Всичко това са неопределени работи. Кои са тия условия? Грънчар си, избери пръста, калта. Нива имаш, изори я.
към втори вариант >>
Вземете сега пак упражнението.
(втори вариант)
Вземете сега пак упражнението.
(Всички пеем, Учителят слуша.) Е, хубаво. Сега още веднъж изпейте го. Станете сега.
към втори вариант >>
Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят.
(втори вариант)
Сега това са музикални максими, които трябва да знаете. Сега вие казвате - то трябва условия. Тъй казвате за неразбраните работи.
Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят.
Всичко това са неопределени работи. Кои са тия условия? Грънчар си, избери пръста, калта. Нива имаш, изори я. Книга имаш, чети я.
към втори вариант >>
(Всички пеем, Учителят слуша.) Е, хубаво.
(втори вариант)
Вземете сега пак упражнението.
(Всички пеем, Учителят слуша.) Е, хубаво.
Сега още веднъж изпейте го. Станете сега.
към втори вариант >>
Всичко това са неопределени работи.
(втори вариант)
Сега това са музикални максими, които трябва да знаете. Сега вие казвате - то трябва условия. Тъй казвате за неразбраните работи. Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят.
Всичко това са неопределени работи.
Кои са тия условия? Грънчар си, избери пръста, калта. Нива имаш, изори я. Книга имаш, чети я. Въздух имаш, дишай.
към втори вариант >>
Сега още веднъж изпейте го.
(втори вариант)
Вземете сега пак упражнението. (Всички пеем, Учителят слуша.) Е, хубаво.
Сега още веднъж изпейте го.
Станете сега.
към втори вариант >>
Кои са тия условия?
(втори вариант)
Сега това са музикални максими, които трябва да знаете. Сега вие казвате - то трябва условия. Тъй казвате за неразбраните работи. Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят. Всичко това са неопределени работи.
Кои са тия условия?
Грънчар си, избери пръста, калта. Нива имаш, изори я. Книга имаш, чети я. Въздух имаш, дишай. Хляб имаш, изяж го.
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Вземете сега пак упражнението. (Всички пеем, Учителят слуша.) Е, хубаво. Сега още веднъж изпейте го.
Станете сега.
към втори вариант >>
Грънчар си, избери пръста, калта.
(втори вариант)
Сега вие казвате - то трябва условия. Тъй казвате за неразбраните работи. Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят. Всичко това са неопределени работи. Кои са тия условия?
Грънчар си, избери пръста, калта.
Нива имаш, изори я. Книга имаш, чети я. Въздух имаш, дишай. Хляб имаш, изяж го. Вода имаш, изпий я.
към втори вариант >>
Нива имаш, изори я.
(втори вариант)
Тъй казвате за неразбраните работи. Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят. Всичко това са неопределени работи. Кои са тия условия? Грънчар си, избери пръста, калта.
Нива имаш, изори я.
Книга имаш, чети я. Въздух имаш, дишай. Хляб имаш, изяж го. Вода имаш, изпий я. Че това са максими.
към втори вариант >>
Книга имаш, чети я.
(втори вариант)
Трябва условие, трябва общество, трябва един уреден свят. Всичко това са неопределени работи. Кои са тия условия? Грънчар си, избери пръста, калта. Нива имаш, изори я.
Книга имаш, чети я.
Въздух имаш, дишай. Хляб имаш, изяж го. Вода имаш, изпий я. Че това са максими. Как ще се оправи светът?
към втори вариант >>
Въздух имаш, дишай.
(втори вариант)
Всичко това са неопределени работи. Кои са тия условия? Грънчар си, избери пръста, калта. Нива имаш, изори я. Книга имаш, чети я.
Въздух имаш, дишай.
Хляб имаш, изяж го. Вода имаш, изпий я. Че това са максими. Как ще се оправи светът? Жаден си, напий се с вода.
към втори вариант >>
Хляб имаш, изяж го.
(втори вариант)
Кои са тия условия? Грънчар си, избери пръста, калта. Нива имаш, изори я. Книга имаш, чети я. Въздух имаш, дишай.
Хляб имаш, изяж го.
Вода имаш, изпий я. Че това са максими. Как ще се оправи светът? Жаден си, напий се с вода. Как ще се оправи светът?
към втори вариант >>
Вода имаш, изпий я.
(втори вариант)
Грънчар си, избери пръста, калта. Нива имаш, изори я. Книга имаш, чети я. Въздух имаш, дишай. Хляб имаш, изяж го.
Вода имаш, изпий я.
Че това са максими. Как ще се оправи светът? Жаден си, напий се с вода. Как ще се оправи светът? Гладен си, наяж се, хляб имаш.
към втори вариант >>
Че това са максими.
(втори вариант)
Нива имаш, изори я. Книга имаш, чети я. Въздух имаш, дишай. Хляб имаш, изяж го. Вода имаш, изпий я.
Че това са максими.
Как ще се оправи светът? Жаден си, напий се с вода. Как ще се оправи светът? Гладен си, наяж се, хляб имаш. Имаш работа, свърши я.
към втори вариант >>
Как ще се оправи светът?
(втори вариант)
Книга имаш, чети я. Въздух имаш, дишай. Хляб имаш, изяж го. Вода имаш, изпий я. Че това са максими.
Как ще се оправи светът?
Жаден си, напий се с вода. Как ще се оправи светът? Гладен си, наяж се, хляб имаш. Имаш работа, свърши я. Имаш книга, чети я.
към втори вариант >>
Жаден си, напий се с вода.
(втори вариант)
Въздух имаш, дишай. Хляб имаш, изяж го. Вода имаш, изпий я. Че това са максими. Как ще се оправи светът?
Жаден си, напий се с вода.
Как ще се оправи светът? Гладен си, наяж се, хляб имаш. Имаш работа, свърши я. Имаш книга, чети я. Казваш: „Мен не ми се чете сега.“ Всичките блага, които са скрити там, ти ще ги изгубиш и твоето щастие няма да дойде по онези пътища там, по които то не съществува.
към втори вариант >>
Как ще се оправи светът?
(втори вариант)
Хляб имаш, изяж го. Вода имаш, изпий я. Че това са максими. Как ще се оправи светът? Жаден си, напий се с вода.
Как ще се оправи светът?
Гладен си, наяж се, хляб имаш. Имаш работа, свърши я. Имаш книга, чети я. Казваш: „Мен не ми се чете сега.“ Всичките блага, които са скрити там, ти ще ги изгубиш и твоето щастие няма да дойде по онези пътища там, по които то не съществува.
към втори вариант >>
Гладен си, наяж се, хляб имаш.
(втори вариант)
Вода имаш, изпий я. Че това са максими. Как ще се оправи светът? Жаден си, напий се с вода. Как ще се оправи светът?
Гладен си, наяж се, хляб имаш.
Имаш работа, свърши я. Имаш книга, чети я. Казваш: „Мен не ми се чете сега.“ Всичките блага, които са скрити там, ти ще ги изгубиш и твоето щастие няма да дойде по онези пътища там, по които то не съществува.
към втори вариант >>
Имаш работа, свърши я.
(втори вариант)
Че това са максими. Как ще се оправи светът? Жаден си, напий се с вода. Как ще се оправи светът? Гладен си, наяж се, хляб имаш.
Имаш работа, свърши я.
Имаш книга, чети я. Казваш: „Мен не ми се чете сега.“ Всичките блага, които са скрити там, ти ще ги изгубиш и твоето щастие няма да дойде по онези пътища там, по които то не съществува.
към втори вариант >>
Имаш книга, чети я.
(втори вариант)
Как ще се оправи светът? Жаден си, напий се с вода. Как ще се оправи светът? Гладен си, наяж се, хляб имаш. Имаш работа, свърши я.
Имаш книга, чети я.
Казваш: „Мен не ми се чете сега.“ Всичките блага, които са скрити там, ти ще ги изгубиш и твоето щастие няма да дойде по онези пътища там, по които то не съществува.
към втори вариант >>
Казваш: „Мен не ми се чете сега.“ Всичките блага, които са скрити там, ти ще ги изгубиш и твоето щастие няма да дойде по онези пътища там, по които то не съществува.
(втори вариант)
Жаден си, напий се с вода. Как ще се оправи светът? Гладен си, наяж се, хляб имаш. Имаш работа, свърши я. Имаш книга, чети я.
Казваш: „Мен не ми се чете сега.“ Всичките блага, които са скрити там, ти ще ги изгубиш и твоето щастие няма да дойде по онези пътища там, по които то не съществува.
към втори вариант >>
Малко идея трябва да има човек.
(втори вариант)
Малко идея трябва да има човек.
Идеята е нещо много материално. Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат сега. Те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й.
към втори вариант >>
Идеята е нещо много материално.
(втори вариант)
Малко идея трябва да има човек.
Идеята е нещо много материално.
Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат сега. Те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й. Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине.
към втори вариант >>
Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността.
(втори вариант)
Малко идея трябва да има човек. Идеята е нещо много материално.
Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността.
Идеите не се раждат сега. Те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й. Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине. Те вървят идеите, не се спират при нас.
към втори вариант >>
Идеите не се раждат сега.
(втори вариант)
Малко идея трябва да има човек. Идеята е нещо много материално. Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността.
Идеите не се раждат сега.
Те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й. Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине. Те вървят идеите, не се спират при нас.
към втори вариант >>
Те съществуват от незапомнени времена.
(втори вариант)
Малко идея трябва да има човек. Идеята е нещо много материално. Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат сега.
Те съществуват от незапомнени времена.
Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й. Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине. Те вървят идеите, не се спират при нас.
към втори вариант >>
Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й.
(втори вариант)
Малко идея трябва да има човек. Идеята е нещо много материално. Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат сега. Те съществуват от незапомнени времена.
Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й.
Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине. Те вървят идеите, не се спират при нас.
към втори вариант >>
Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине.
(втори вариант)
Идеята е нещо много материално. Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат сега. Те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й.
Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине.
Те вървят идеите, не се спират при нас.
към втори вариант >>
Те вървят идеите, не се спират при нас.
(втори вариант)
Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат сега. Те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й. Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине.
Те вървят идеите, не се спират при нас.
към втори вариант >>
Сега ще изпеем „Всичко в живота е постижимо“.
(втори вариант)
Сега ще изпеем „Всичко в живота е постижимо“.
Колко думи има и колко слога? (Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие. Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем. Тогава според вас кой тон е на движението? Музиката има математически тон на движението.
към втори вариант >>
Колко думи има и колко слога?
(втори вариант)
Сега ще изпеем „Всичко в живота е постижимо“.
Колко думи има и колко слога?
(Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие. Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем. Тогава според вас кой тон е на движението? Музиката има математически тон на движението. Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение.
към втори вариант >>
(Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие.
(втори вариант)
Сега ще изпеем „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има и колко слога?
(Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие.
Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем. Тогава според вас кой тон е на движението? Музиката има математически тон на движението. Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение. Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци.
към втори вариант >>
Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем.
(втори вариант)
Сега ще изпеем „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има и колко слога? (Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие.
Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем.
Тогава според вас кой тон е на движението? Музиката има математически тон на движението. Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение. Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога?
към втори вариант >>
Тогава според вас кой тон е на движението?
(втори вариант)
Сега ще изпеем „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има и колко слога? (Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие. Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем.
Тогава според вас кой тон е на движението?
Музиката има математически тон на движението. Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение. Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама.
към втори вариант >>
Музиката има математически тон на движението.
(втори вариант)
Сега ще изпеем „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има и колко слога? (Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие. Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем. Тогава според вас кой тон е на движението?
Музиката има математически тон на движението.
Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение. Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“.
към втори вариант >>
Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение.
(втори вариант)
Колко думи има и колко слога? (Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие. Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем. Тогава според вас кой тон е на движението? Музиката има математически тон на движението.
Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение.
Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“. Това е песен.
към втори вариант >>
Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци.
(втори вариант)
(Единадесет.) Сега не само да се създаде един глас, който може да създаде известно препятствие. Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем. Тогава според вас кой тон е на движението? Музиката има математически тон на движението. Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение.
Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци.
Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“. Това е песен. Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече.
към втори вариант >>
Знаете кога?
(втори вариант)
Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва да преодолеем. Тогава според вас кой тон е на движението? Музиката има математически тон на движението. Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение. Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци.
Знаете кога?
Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“. Това е песен. Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече. „Ох, ох“ - пение е това.
към втори вариант >>
Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама.
(втори вариант)
Тогава според вас кой тон е на движението? Музиката има математически тон на движението. Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение. Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога?
Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама.
Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“. Това е песен. Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече. „Ох, ох“ - пение е това.
към втори вариант >>
Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“.
(втори вариант)
Музиката има математически тон на движението. Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение. Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама.
Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“.
Това е песен. Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече. „Ох, ох“ - пение е това.
към втори вариант >>
Това е песен.
(втори вариант)
Ако си на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш да тръгнеш и да пееш, ако си назад или напред, - но в даден случай трябва да избереш това направление на движение за постижение. Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“.
Това е песен.
Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече. „Ох, ох“ - пение е това.
към втори вариант >>
Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече.
(втори вариант)
Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци. Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“. Това е песен.
Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече.
„Ох, ох“ - пение е това.
към втори вариант >>
„Ох, ох“ - пение е това.
(втори вариант)
Знаете кога? Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама. Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“. Това е песен. Обърнеш се на едната страна, на другата - това е драматическо изкуство вече.
„Ох, ох“ - пение е това.
към втори вариант >>
По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее.
(втори вариант)
По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее.
Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете. Ако хубаво пее, ще оздравее. Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището. Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее.
към втори вариант >>
Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете.
(втори вариант)
По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее.
Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете.
Ако хубаво пее, ще оздравее. Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището. Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее. Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата.
към втори вариант >>
Ако хубаво пее, ще оздравее.
(втори вариант)
По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее. Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете.
Ако хубаво пее, ще оздравее.
Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището. Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее. Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата. И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест.
към втори вариант >>
Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището.
(втори вариант)
По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее. Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете. Ако хубаво пее, ще оздравее.
Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището.
Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее. Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата. И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест. Той дълбоко взема „ох“.
към втори вариант >>
Като го слушам, веднага диагноза определям.
(втори вариант)
По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее. Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете. Ако хубаво пее, ще оздравее. Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището.
Като го слушам, веднага диагноза определям.
Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее. Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата. И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест. Той дълбоко взема „ох“. А другият много късо взема „ох, ох“.
към втори вариант >>
Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее.
(втори вариант)
По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее. Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете. Ако хубаво пее, ще оздравее. Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището. Като го слушам, веднага диагноза определям.
Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее.
Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата. И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест. Той дълбоко взема „ох“. А другият много късо взема „ох, ох“. Казвам, първият по- скоро ще оздравее.
към втори вариант >>
Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата.
(втори вариант)
Чувам музика, давам си ухото и гледам вярно ли взема тоновете. Ако хубаво пее, ще оздравее. Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището. Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее.
Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата.
И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест. Той дълбоко взема „ох“. А другият много късо взема „ох, ох“. Казвам, първият по- скоро ще оздравее. Вие искате идеи, грандиозни идеи.
към втори вариант >>
И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест.
(втори вариант)
Ако хубаво пее, ще оздравее. Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището. Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее. Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата.
И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест.
Той дълбоко взема „ох“. А другият много късо взема „ох, ох“. Казвам, първият по- скоро ще оздравее. Вие искате идеи, грандиозни идеи. Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено.
към втори вариант >>
Той дълбоко взема „ох“.
(втори вариант)
Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много да учи в училището. Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее. Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата. И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест.
Той дълбоко взема „ох“.
А другият много късо взема „ох, ох“. Казвам, първият по- скоро ще оздравее. Вие искате идеи, грандиозни идеи. Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено. Някъде той охка и страхът е събуден у него.
към втори вариант >>
А другият много късо взема „ох, ох“.
(втори вариант)
Като го слушам, веднага диагноза определям. Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее. Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата. И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест. Той дълбоко взема „ох“.
А другият много късо взема „ох, ох“.
Казвам, първият по- скоро ще оздравее. Вие искате идеи, грандиозни идеи. Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено. Някъде той охка и страхът е събуден у него. Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от публиката.
към втори вариант >>
Казвам, първият по- скоро ще оздравее.
(втори вариант)
Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее. Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата. И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест. Той дълбоко взема „ох“. А другият много късо взема „ох, ох“.
Казвам, първият по- скоро ще оздравее.
Вие искате идеи, грандиозни идеи. Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено. Някъде той охка и страхът е събуден у него. Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от публиката. Той казва: „Нека да ме освиркат, но ще се науча аз да пея.“
към втори вариант >>
Вие искате идеи, грандиозни идеи.
(втори вариант)
Аз не му казвам изкуството да свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата. И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест. Той дълбоко взема „ох“. А другият много късо взема „ох, ох“. Казвам, първият по- скоро ще оздравее.
Вие искате идеи, грандиозни идеи.
Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено. Някъде той охка и страхът е събуден у него. Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от публиката. Той казва: „Нека да ме освиркат, но ще се науча аз да пея.“
към втори вариант >>
Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено.
(втори вариант)
И действително онзи, който ще оздравее, в охкането му има една пълнота, една свежест. Той дълбоко взема „ох“. А другият много късо взема „ох, ох“. Казвам, първият по- скоро ще оздравее. Вие искате идеи, грандиозни идеи.
Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено.
Някъде той охка и страхът е събуден у него. Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от публиката. Той казва: „Нека да ме освиркат, но ще се науча аз да пея.“
към втори вариант >>
Някъде той охка и страхът е събуден у него.
(втори вариант)
Той дълбоко взема „ох“. А другият много късо взема „ох, ох“. Казвам, първият по- скоро ще оздравее. Вие искате идеи, грандиозни идеи. Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено.
Някъде той охка и страхът е събуден у него.
Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от публиката. Той казва: „Нека да ме освиркат, но ще се науча аз да пея.“
към втори вариант >>
Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от публиката.
(втори вариант)
А другият много късо взема „ох, ох“. Казвам, първият по- скоро ще оздравее. Вие искате идеи, грандиозни идеи. Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено. Някъде той охка и страхът е събуден у него.
Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от публиката.
Той казва: „Нека да ме освиркат, но ще се науча аз да пея.“
към втори вариант >>
Той казва: „Нека да ме освиркат, но ще се науча аз да пея.“
(втори вариант)
Казвам, първият по- скоро ще оздравее. Вие искате идеи, грандиозни идеи. Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено. Някъде той охка и страхът е събуден у него. Онзи, който излиза на сцената, пее, но страхът е от публиката.
Той казва: „Нека да ме освиркат, но ще се науча аз да пея.“
към втори вариант >>
Е, в какво седи сега животът?
(втори вариант)
Е, в какво седи сега животът?
Самият живот е една песен. Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът. Животът е една песен, една ария такава. Какво име можем да дадем на живота? В музиката кое е най-хубавото?
към втори вариант >>
Самият живот е една песен.
(втори вариант)
Е, в какво седи сега животът?
Самият живот е една песен.
Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът. Животът е една песен, една ария такава. Какво име можем да дадем на живота? В музиката кое е най-хубавото? Нали сте музиканти.
към втори вариант >>
Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът.
(втори вариант)
Е, в какво седи сега животът? Самият живот е една песен.
Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът.
Животът е една песен, една ария такава. Какво име можем да дадем на живота? В музиката кое е най-хубавото? Нали сте музиканти. Кои парчета могат да се нарекат най-хубави?
към втори вариант >>
Животът е една песен, една ария такава.
(втори вариант)
Е, в какво седи сега животът? Самият живот е една песен. Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът.
Животът е една песен, една ария такава.
Какво име можем да дадем на живота? В музиката кое е най-хубавото? Нали сте музиканти. Кои парчета могат да се нарекат най-хубави? Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли?
към втори вариант >>
Какво име можем да дадем на живота?
(втори вариант)
Е, в какво седи сега животът? Самият живот е една песен. Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът. Животът е една песен, една ария такава.
Какво име можем да дадем на живота?
В музиката кое е най-хубавото? Нали сте музиканти. Кои парчета могат да се нарекат най-хубави? Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли? (Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото.
към втори вариант >>
В музиката кое е най-хубавото?
(втори вариант)
Е, в какво седи сега животът? Самият живот е една песен. Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът. Животът е една песен, една ария такава. Какво име можем да дадем на живота?
В музиката кое е най-хубавото?
Нали сте музиканти. Кои парчета могат да се нарекат най-хубави? Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли? (Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото. Досега източните народи са вървели в терците, по мелодичните терци, а пък западната музика върви по хармоничната терца, мелодичните и хармоничните.
към втори вариант >>
Нали сте музиканти.
(втори вариант)
Самият живот е една песен. Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът. Животът е една песен, една ария такава. Какво име можем да дадем на живота? В музиката кое е най-хубавото?
Нали сте музиканти.
Кои парчета могат да се нарекат най-хубави? Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли? (Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото. Досега източните народи са вървели в терците, по мелодичните терци, а пък западната музика върви по хармоничната терца, мелодичните и хармоничните.
към втори вариант >>
Кои парчета могат да се нарекат най-хубави?
(втори вариант)
Най-хубавата песен, която аз зная, то е животът. Животът е една песен, една ария такава. Какво име можем да дадем на живота? В музиката кое е най-хубавото? Нали сте музиканти.
Кои парчета могат да се нарекат най-хубави?
Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли? (Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото. Досега източните народи са вървели в терците, по мелодичните терци, а пък западната музика върви по хармоничната терца, мелодичните и хармоничните.
към втори вариант >>
Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли?
(втори вариант)
Животът е една песен, една ария такава. Какво име можем да дадем на живота? В музиката кое е най-хубавото? Нали сте музиканти. Кои парчета могат да се нарекат най-хубави?
Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли?
(Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото. Досега източните народи са вървели в терците, по мелодичните терци, а пък западната музика върви по хармоничната терца, мелодичните и хармоничните.
към втори вариант >>
(Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото.
(втори вариант)
Какво име можем да дадем на живота? В музиката кое е най-хубавото? Нали сте музиканти. Кои парчета могат да се нарекат най-хубави? Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли?
(Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото.
Досега източните народи са вървели в терците, по мелодичните терци, а пък западната музика върви по хармоничната терца, мелодичните и хармоничните.
към втори вариант >>
Досега източните народи са вървели в терците, по мелодичните терци, а пък западната музика върви по хармоничната терца, мелодичните и хармоничните.
(втори вариант)
В музиката кое е най-хубавото? Нали сте музиканти. Кои парчета могат да се нарекат най-хубави? Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли? (Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото.
Досега източните народи са вървели в терците, по мелодичните терци, а пък западната музика върви по хармоничната терца, мелодичните и хармоничните.
към втори вариант >>
Следователно има едно голямо различие в пеенето.
(втори вариант)
Следователно има едно голямо различие в пеенето.
В мелодичните терци има едно огъване. Мелодията се отличава с едно голямо огъване на линиите. Когато хармонията се отличава с голяма широта и простор, разширение и простор, и линиите на хармонията са по-правилни, а на мелодичните песни са по-огънати.
към втори вариант >>
В мелодичните терци има едно огъване.
(втори вариант)
Следователно има едно голямо различие в пеенето.
В мелодичните терци има едно огъване.
Мелодията се отличава с едно голямо огъване на линиите. Когато хармонията се отличава с голяма широта и простор, разширение и простор, и линиите на хармонията са по-правилни, а на мелодичните песни са по-огънати.
към втори вариант >>
Мелодията се отличава с едно голямо огъване на линиите.
(втори вариант)
Следователно има едно голямо различие в пеенето. В мелодичните терци има едно огъване.
Мелодията се отличава с едно голямо огъване на линиите.
Когато хармонията се отличава с голяма широта и простор, разширение и простор, и линиите на хармонията са по-правилни, а на мелодичните песни са по-огънати.
към втори вариант >>
Когато хармонията се отличава с голяма широта и простор, разширение и простор, и линиите на хармонията са по-правилни, а на мелодичните песни са по-огънати.
(втори вариант)
Следователно има едно голямо различие в пеенето. В мелодичните терци има едно огъване. Мелодията се отличава с едно голямо огъване на линиите.
Когато хармонията се отличава с голяма широта и простор, разширение и простор, и линиите на хармонията са по-правилни, а на мелодичните песни са по-огънати.
към втори вариант >>
Сега кажеше отде да започнем.
(втори вариант)
Сега кажеше отде да започнем.
Момъкът казва тъй: „Отде да започна, възлюблена моя? “ В единия случай от „сол“. „Сол“ дава простор. В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията. От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите.
към втори вариант >>
Момъкът казва тъй: „Отде да започна, възлюблена моя?
(втори вариант)
Сега кажеше отде да започнем.
Момъкът казва тъй: „Отде да започна, възлюблена моя?
“ В единия случай от „сол“. „Сол“ дава простор. В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията. От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите. При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса.
към втори вариант >>
“ В единия случай от „сол“.
(втори вариант)
Сега кажеше отде да започнем. Момъкът казва тъй: „Отде да започна, възлюблена моя?
“ В единия случай от „сол“.
„Сол“ дава простор. В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията. От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите. При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса. (Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“.
към втори вариант >>
„Сол“ дава простор.
(втори вариант)
Сега кажеше отде да започнем. Момъкът казва тъй: „Отде да започна, възлюблена моя? “ В единия случай от „сол“.
„Сол“ дава простор.
В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията. От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите. При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса. (Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“. Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо.
към втори вариант >>
В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията.
(втори вариант)
Сега кажеше отде да започнем. Момъкът казва тъй: „Отде да започна, възлюблена моя? “ В единия случай от „сол“. „Сол“ дава простор.
В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията.
От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите. При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса. (Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“. Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо. Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие.
към втори вариант >>
От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите.
(втори вариант)
Сега кажеше отде да започнем. Момъкът казва тъй: „Отде да започна, възлюблена моя? “ В единия случай от „сол“. „Сол“ дава простор. В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията.
От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите.
При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса. (Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“. Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо. Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие. Как се разрешава това?
към втори вариант >>
При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса.
(втори вариант)
Момъкът казва тъй: „Отде да започна, възлюблена моя? “ В единия случай от „сол“. „Сол“ дава простор. В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията. От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите.
При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса.
(Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“. Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо. Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие. Как се разрешава това? Разрешението иде сега.
към втори вариант >>
(Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“.
(втори вариант)
“ В единия случай от „сол“. „Сол“ дава простор. В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията. От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите. При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса.
(Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“.
Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо. Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие. Как се разрешава това? Разрешението иде сега. Сега какви думи трябва да турим?
към втори вариант >>
Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо.
(втори вариант)
„Сол“ дава простор. В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията. От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите. При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса. (Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“.
Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо.
Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие. Как се разрешава това? Разрешението иде сега. Сега какви думи трябва да турим? (Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“.
към втори вариант >>
Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие.
(втори вариант)
В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията. От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите. При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса. (Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“. Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо.
Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие.
Как се разрешава това? Разрешението иде сега. Сега какви думи трябва да турим? (Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“. Когато очакваш времето, което Всичко носи.
към втори вариант >>
Как се разрешава това?
(втори вариант)
От „сол“ започваме, защото при „сол“ мъчнотиите са по-малки, при „ла“-то са по- големи мъчнотиите. При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса. (Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“. Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо. Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие.
Как се разрешава това?
Разрешението иде сега. Сега какви думи трябва да турим? (Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“. Когато очакваш времето, което Всичко носи. Времето всичко носи.
към втори вариант >>
Разрешението иде сега.
(втори вариант)
При „фа“, ако означава един вътрешен музикален подтик или едно външно музикално изражение, има две разширения на въпроса. (Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“. Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо. Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие. Как се разрешава това?
Разрешението иде сега.
Сега какви думи трябва да турим? (Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“. Когато очакваш времето, което Всичко носи. Времето всичко носи. Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо.
към втори вариант >>
Сега какви думи трябва да турим?
(втори вариант)
(Учителят пее и свири с цигулката си „Всичко в живота е постижимо“. Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо. Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие. Как се разрешава това? Разрешението иде сега.
Сега какви думи трябва да турим?
(Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“. Когато очакваш времето, което Всичко носи. Времето всичко носи. Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо. Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия.
към втори вариант >>
(Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“.
(втори вариант)
Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо. Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие. Как се разрешава това? Разрешението иде сега. Сега какви думи трябва да турим?
(Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“.
Когато очакваш времето, което Всичко носи. Времето всичко носи. Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо. Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия. Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи.
към втори вариант >>
Когато очакваш времето, което Всичко носи.
(втори вариант)
Сега сме дошли до едно място, дето има едно препятствие. Как се разрешава това? Разрешението иде сега. Сега какви думи трябва да турим? (Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“.
Когато очакваш времето, което Всичко носи.
Времето всичко носи. Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо. Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия. Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи. М следователно туй ще дойде.
към втори вариант >>
Времето всичко носи.
(втори вариант)
Как се разрешава това? Разрешението иде сега. Сега какви думи трябва да турим? (Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“. Когато очакваш времето, което Всичко носи.
Времето всичко носи.
Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо. Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия. Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи. М следователно туй ще дойде. Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е?
към втори вариант >>
Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо.
(втори вариант)
Разрешението иде сега. Сега какви думи трябва да турим? (Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“. Когато очакваш времето, което Всичко носи. Времето всичко носи.
Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо.
Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия. Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи. М следователно туй ще дойде. Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е? Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе.
към втори вариант >>
Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия.
(втори вариант)
Сега какви думи трябва да турим? (Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“. Когато очакваш времето, което Всичко носи. Времето всичко носи. Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо.
Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия.
Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи. М следователно туй ще дойде. Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е? Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе. Де ще го туриш?
към втори вариант >>
Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи.
(втори вариант)
(Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“. Когато очакваш времето, което Всичко носи. Времето всичко носи. Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо. Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия.
Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи.
М следователно туй ще дойде. Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е? Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе. Де ще го туриш? Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава?
към втори вариант >>
М следователно туй ще дойде.
(втори вариант)
Когато очакваш времето, което Всичко носи. Времето всичко носи. Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо. Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия. Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи.
М следователно туй ще дойде.
Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е? Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе. Де ще го туриш? Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава? Значи място се иска.
към втори вариант >>
Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е?
(втори вариант)
Времето всичко носи. Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо. Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия. Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи. М следователно туй ще дойде.
Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е?
Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе. Де ще го туриш? Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава? Значи място се иска. Просторът ще дойде сега, пространството.
към втори вариант >>
Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе.
(втори вариант)
Ти трябва да очакваш времето, да избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо. Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия. Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи. М следователно туй ще дойде. Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е?
Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе.
Де ще го туриш? Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава? Значи място се иска. Просторът ще дойде сега, пространството. Времето всичко носи, а просторът ще определи къде да поставиш туй, което е донесено - мястото.
към втори вариант >>
Де ще го туриш?
(втори вариант)
Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия. Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи. М следователно туй ще дойде. Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е? Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе.
Де ще го туриш?
Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава? Значи място се иска. Просторът ще дойде сега, пространството. Времето всичко носи, а просторът ще определи къде да поставиш туй, което е донесено - мястото.
към втори вариант >>
Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава?
(втори вариант)
Времето всичко носи, и ти трябва да очакваш времето, в което Всичко се носи. М следователно туй ще дойде. Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е? Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе. Де ще го туриш?
Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава?
Значи място се иска. Просторът ще дойде сега, пространството. Времето всичко носи, а просторът ще определи къде да поставиш туй, което е донесено - мястото.
към втори вариант >>
Значи място се иска.
(втори вариант)
М следователно туй ще дойде. Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е? Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе. Де ще го туриш? Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава?
Значи място се иска.
Просторът ще дойде сега, пространството. Времето всичко носи, а просторът ще определи къде да поставиш туй, което е донесено - мястото.
към втори вариант >>
Просторът ще дойде сега, пространството.
(втори вариант)
Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е? Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе. Де ще го туриш? Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава? Значи място се иска.
Просторът ще дойде сега, пространството.
Времето всичко носи, а просторът ще определи къде да поставиш туй, което е донесено - мястото.
към втори вариант >>
Времето всичко носи, а просторът ще определи къде да поставиш туй, което е донесено - мястото.
(втори вариант)
Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе. Де ще го туриш? Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава? Значи място се иска. Просторът ще дойде сега, пространството.
Времето всичко носи, а просторът ще определи къде да поставиш туй, което е донесено - мястото.
към втори вариант >>
2.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Ти ще започнеш с най-малките величини.
Та казвам сега, най-важното е знанието. Най-първо, ще съчетаеш да имаш всичките условия да живееш, да имаш всичките условия да подобриш живота си. Ние се стремим, най-първо, към външните резултати, защото в природата съществува един закон.
Ти ще започнеш с най-малките величини.
Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко. Този закон трябва да спазвате навсякъде. И в знанието – пак същия закон. Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи. Знанието си има своя предел.
към беседата >>
“ Щом ти си роден в света, ти имаш една малка мисия.
Та казва Христос: „Аз съм хлябът, който слиза в света и дава живот.“ При това между разумното и неразумното има една постоянна борба. Едно поколение умира, иде второ, трето, хиляди поколения работят в света, докато дойде една нова насока за целия организъм. Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и казвате: „Защо аз съм роден?
“ Щом ти си роден в света, ти имаш една малка мисия.
Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество. Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял. То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати.
към беседата >>
Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко.
Та казвам сега, най-важното е знанието. Най-първо, ще съчетаеш да имаш всичките условия да живееш, да имаш всичките условия да подобриш живота си. Ние се стремим, най-първо, към външните резултати, защото в природата съществува един закон. Ти ще започнеш с най-малките величини.
Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко.
Този закон трябва да спазвате навсякъде. И в знанието – пак същия закон. Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи. Знанието си има своя предел. Ти, като знаеш нещо, ще извлечеш от природата онези сили, които напрягат в мозъка, и ще си създадеш ненужни страдания.
към беседата >>
Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество.
Та казва Христос: „Аз съм хлябът, който слиза в света и дава живот.“ При това между разумното и неразумното има една постоянна борба. Едно поколение умира, иде второ, трето, хиляди поколения работят в света, докато дойде една нова насока за целия организъм. Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и казвате: „Защо аз съм роден? “ Щом ти си роден в света, ти имаш една малка мисия.
Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество.
Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял. То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними.
към беседата >>
Този закон трябва да спазвате навсякъде.
Та казвам сега, най-важното е знанието. Най-първо, ще съчетаеш да имаш всичките условия да живееш, да имаш всичките условия да подобриш живота си. Ние се стремим, най-първо, към външните резултати, защото в природата съществува един закон. Ти ще започнеш с най-малките величини. Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко.
Този закон трябва да спазвате навсякъде.
И в знанието – пак същия закон. Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи. Знанието си има своя предел. Ти, като знаеш нещо, ще извлечеш от природата онези сили, които напрягат в мозъка, и ще си създадеш ненужни страдания.
към беседата >>
Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял.
Едно поколение умира, иде второ, трето, хиляди поколения работят в света, докато дойде една нова насока за целия организъм. Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и казвате: „Защо аз съм роден? “ Щом ти си роден в света, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество.
Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял.
То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними. Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае.
към беседата >>
И в знанието – пак същия закон.
Най-първо, ще съчетаеш да имаш всичките условия да живееш, да имаш всичките условия да подобриш живота си. Ние се стремим, най-първо, към външните резултати, защото в природата съществува един закон. Ти ще започнеш с най-малките величини. Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко. Този закон трябва да спазвате навсякъде.
И в знанието – пак същия закон.
Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи. Знанието си има своя предел. Ти, като знаеш нещо, ще извлечеш от природата онези сили, които напрягат в мозъка, и ще си създадеш ненужни страдания.
към беседата >>
То се отпечатва в цялото човечество.
Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и казвате: „Защо аз съм роден? “ Щом ти си роден в света, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество. Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял.
То се отпечатва в цялото човечество.
Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними. Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае. Свещено име е то.
към беседата >>
Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи.
Ние се стремим, най-първо, към външните резултати, защото в природата съществува един закон. Ти ще започнеш с най-малките величини. Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко. Този закон трябва да спазвате навсякъде. И в знанието – пак същия закон.
Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи.
Знанието си има своя предел. Ти, като знаеш нещо, ще извлечеш от природата онези сили, които напрягат в мозъка, и ще си създадеш ненужни страдания.
към беседата >>
Сега у нас седят онези човешките работи.
Вие седите и казвате: „Защо аз съм роден? “ Щом ти си роден в света, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество. Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял. То се отпечатва в цялото човечество.
Сега у нас седят онези човешките работи.
Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними. Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае. Свещено име е то. Едно име, което хората може да произнесат, туй име се опетнява.
към беседата >>
Знанието си има своя предел.
Ти ще започнеш с най-малките величини. Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко. Този закон трябва да спазвате навсякъде. И в знанието – пак същия закон. Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи.
Знанието си има своя предел.
Ти, като знаеш нещо, ще извлечеш от природата онези сили, които напрягат в мозъка, и ще си създадеш ненужни страдания.
към беседата >>
Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати.
“ Щом ти си роден в света, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество. Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял. То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези човешките работи.
Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати.
Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними. Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае. Свещено име е то. Едно име, което хората може да произнесат, туй име се опетнява.
към беседата >>
Ти, като знаеш нещо, ще извлечеш от природата онези сили, които напрягат в мозъка, и ще си създадеш ненужни страдания.
Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко. Този закон трябва да спазвате навсякъде. И в знанието – пак същия закон. Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи. Знанието си има своя предел.
Ти, като знаеш нещо, ще извлечеш от природата онези сили, които напрягат в мозъка, и ще си създадеш ненужни страдания.
към беседата >>
Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними.
Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество. Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял. То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати.
Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними.
Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае. Свещено име е то. Едно име, което хората може да произнесат, туй име се опетнява.
към беседата >>
Запример ти не си имал опитността.
Запример ти не си имал опитността.
Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел. Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал. У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш. Оттам насетне ти ставаш нещастен. Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето.
към беседата >>
Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае.
Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял. То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними.
Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае.
Свещено име е то. Едно име, което хората може да произнесат, туй име се опетнява.
към беседата >>
Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел.
Запример ти не си имал опитността.
Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел.
Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал. У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш. Оттам насетне ти ставаш нещастен. Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето. От слънцето, разбира се.
към беседата >>
Свещено име е то.
То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними. Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае.
Свещено име е то.
Едно име, което хората може да произнесат, туй име се опетнява.
към беседата >>
Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал.
Запример ти не си имал опитността. Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел.
Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал.
У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш. Оттам насетне ти ставаш нещастен. Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето. От слънцето, разбира се. Следователно някои казват: „Ние трябва да имаме своя вътрешна светлина.“
към беседата >>
Едно име, което хората може да произнесат, туй име се опетнява.
Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними. Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае. Свещено име е то.
Едно име, което хората може да произнесат, туй име се опетнява.
към беседата >>
У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш.
Запример ти не си имал опитността. Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел. Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал.
У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш.
Оттам насетне ти ставаш нещастен. Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето. От слънцето, разбира се. Следователно някои казват: „Ние трябва да имаме своя вътрешна светлина.“
към беседата >>
Сега ние, съвременните хора, какво разбиране имаме в света?
Сега ние, съвременните хора, какво разбиране имаме в света?
Ти се приближаваш към една жена. Каква е мисълта ти? Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя? Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има? Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има?
към беседата >>
Оттам насетне ти ставаш нещастен.
Запример ти не си имал опитността. Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел. Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал. У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш.
Оттам насетне ти ставаш нещастен.
Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето. От слънцето, разбира се. Следователно някои казват: „Ние трябва да имаме своя вътрешна светлина.“
към беседата >>
Ти се приближаваш към една жена.
Сега ние, съвременните хора, какво разбиране имаме в света?
Ти се приближаваш към една жена.
Каква е мисълта ти? Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя? Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има? Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има? Майката ражда детето, каква е нейната замисъл?
към беседата >>
Ще прочета част от шеста глава от евангелието на Йоана.
Ще прочета част от шеста глава от евангелието на Йоана.
„Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих. Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот. Животът има свои пътища, свои начини, по които идва. Той има свои методи, по които трябва да се прояви. Без метод не може.
към беседата >>
Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето.
Запример ти не си имал опитността. Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел. Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал. У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш. Оттам насетне ти ставаш нещастен.
Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето.
От слънцето, разбира се. Следователно някои казват: „Ние трябва да имаме своя вътрешна светлина.“
към беседата >>
Каква е мисълта ти?
Сега ние, съвременните хора, какво разбиране имаме в света? Ти се приближаваш към една жена.
Каква е мисълта ти?
Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя? Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има? Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има? Майката ражда детето, каква е нейната замисъл? Бащата ражда, какъв е крайният замисъл?
към беседата >>
„Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих.
Ще прочета част от шеста глава от евангелието на Йоана.
„Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих.
Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот. Животът има свои пътища, свои начини, по които идва. Той има свои методи, по които трябва да се прояви. Без метод не може. Той върви по строги, определени пътища.
към беседата >>
От слънцето, разбира се.
Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел. Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал. У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш. Оттам насетне ти ставаш нещастен. Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето.
От слънцето, разбира се.
Следователно някои казват: „Ние трябва да имаме своя вътрешна светлина.“
към беседата >>
Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя?
Сега ние, съвременните хора, какво разбиране имаме в света? Ти се приближаваш към една жена. Каква е мисълта ти?
Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя?
Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има? Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има? Майката ражда детето, каква е нейната замисъл? Бащата ражда, какъв е крайният замисъл? Женят се, свещено нещо трябва да има.
към беседата >>
Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот.
Ще прочета част от шеста глава от евангелието на Йоана. „Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих.
Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот.
Животът има свои пътища, свои начини, по които идва. Той има свои методи, по които трябва да се прояви. Без метод не може. Той върви по строги, определени пътища.
към беседата >>
Следователно някои казват: „Ние трябва да имаме своя вътрешна светлина.“
Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал. У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш. Оттам насетне ти ставаш нещастен. Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето. От слънцето, разбира се.
Следователно някои казват: „Ние трябва да имаме своя вътрешна светлина.“
към беседата >>
Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има?
Сега ние, съвременните хора, какво разбиране имаме в света? Ти се приближаваш към една жена. Каква е мисълта ти? Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя?
Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има?
Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има? Майката ражда детето, каква е нейната замисъл? Бащата ражда, какъв е крайният замисъл? Женят се, свещено нещо трябва да има. Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога.
към беседата >>
Животът има свои пътища, свои начини, по които идва.
Ще прочета част от шеста глава от евангелието на Йоана. „Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих. Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот.
Животът има свои пътища, свои начини, по които идва.
Той има свои методи, по които трябва да се прояви. Без метод не може. Той върви по строги, определени пътища.
към беседата >>
Под думата вътрешна светлина ние разбираме знанието, което иде отвътре, но не от това положение, но онова място, онзи възел, с който ние сме свързани с онзи реален свят, отдето тази светлина може да дойде.
Под думата вътрешна светлина ние разбираме знанието, което иде отвътре, но не от това положение, но онова място, онзи възел, с който ние сме свързани с онзи реален свят, отдето тази светлина може да дойде.
Защото всички хора си помагат едни други. Някой път дойде една светлина. Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина. Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече.
към беседата >>
Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има?
Сега ние, съвременните хора, какво разбиране имаме в света? Ти се приближаваш към една жена. Каква е мисълта ти? Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя? Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има?
Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има?
Майката ражда детето, каква е нейната замисъл? Бащата ражда, какъв е крайният замисъл? Женят се, свещено нещо трябва да има. Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога. Ако не живея с тебе, аз ще умра.
към беседата >>
Той има свои методи, по които трябва да се прояви.
Ще прочета част от шеста глава от евангелието на Йоана. „Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих. Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот. Животът има свои пътища, свои начини, по които идва.
Той има свои методи, по които трябва да се прояви.
Без метод не може. Той върви по строги, определени пътища.
към беседата >>
Защото всички хора си помагат едни други.
Под думата вътрешна светлина ние разбираме знанието, което иде отвътре, но не от това положение, но онова място, онзи възел, с който ние сме свързани с онзи реален свят, отдето тази светлина може да дойде.
Защото всички хора си помагат едни други.
Някой път дойде една светлина. Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина. Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече. Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове.
към беседата >>
Майката ражда детето, каква е нейната замисъл?
Ти се приближаваш към една жена. Каква е мисълта ти? Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя? Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има? Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има?
Майката ражда детето, каква е нейната замисъл?
Бащата ражда, какъв е крайният замисъл? Женят се, свещено нещо трябва да има. Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога. Ако не живея с тебе, аз ще умра. Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея.
към беседата >>
Без метод не може.
Ще прочета част от шеста глава от евангелието на Йоана. „Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих. Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот. Животът има свои пътища, свои начини, по които идва. Той има свои методи, по които трябва да се прояви.
Без метод не може.
Той върви по строги, определени пътища.
към беседата >>
Някой път дойде една светлина.
Под думата вътрешна светлина ние разбираме знанието, което иде отвътре, но не от това положение, но онова място, онзи възел, с който ние сме свързани с онзи реален свят, отдето тази светлина може да дойде. Защото всички хора си помагат едни други.
Някой път дойде една светлина.
Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина. Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече. Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета.
към беседата >>
Бащата ражда, какъв е крайният замисъл?
Каква е мисълта ти? Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя? Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има? Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има? Майката ражда детето, каква е нейната замисъл?
Бащата ражда, какъв е крайният замисъл?
Женят се, свещено нещо трябва да има. Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога. Ако не живея с тебе, аз ще умра. Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея. Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж.
към беседата >>
Той върви по строги, определени пътища.
„Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих. Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот. Животът има свои пътища, свои начини, по които идва. Той има свои методи, по които трябва да се прояви. Без метод не може.
Той върви по строги, определени пътища.
към беседата >>
Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина.
Под думата вътрешна светлина ние разбираме знанието, което иде отвътре, но не от това положение, но онова място, онзи възел, с който ние сме свързани с онзи реален свят, отдето тази светлина може да дойде. Защото всички хора си помагат едни други. Някой път дойде една светлина.
Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина.
Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече. Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета. Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства.
към беседата >>
Женят се, свещено нещо трябва да има.
Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя? Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има? Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има? Майката ражда детето, каква е нейната замисъл? Бащата ражда, какъв е крайният замисъл?
Женят се, свещено нещо трябва да има.
Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога. Ако не живея с тебе, аз ще умра. Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея. Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж. Падане, грешене.
към беседата >>
Сега като разглеждаме съвременната наука, тя е един израз.
Сега като разглеждаме съвременната наука, тя е един израз.
Нека се разберем. Има обикновено разбиране в науката. Съвременното човечество още не е видяло учител на науката. Те тепърва има да дойдат на земята. Не са виждали хората учител на науката.
към беседата >>
Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум.
Под думата вътрешна светлина ние разбираме знанието, което иде отвътре, но не от това положение, но онова място, онзи възел, с който ние сме свързани с онзи реален свят, отдето тази светлина може да дойде. Защото всички хора си помагат едни други. Някой път дойде една светлина. Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина.
Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум.
Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече. Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета. Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства. Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат.
към беседата >>
Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога.
Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има? Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има? Майката ражда детето, каква е нейната замисъл? Бащата ражда, какъв е крайният замисъл? Женят се, свещено нещо трябва да има.
Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога.
Ако не живея с тебе, аз ще умра. Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея. Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж. Падане, грешене. Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят.
към беседата >>
Нека се разберем.
Сега като разглеждаме съвременната наука, тя е един израз.
Нека се разберем.
Има обикновено разбиране в науката. Съвременното човечество още не е видяло учител на науката. Те тепърва има да дойдат на земята. Не са виждали хората учител на науката. Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали.
към беседата >>
Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече.
Под думата вътрешна светлина ние разбираме знанието, което иде отвътре, но не от това положение, но онова място, онзи възел, с който ние сме свързани с онзи реален свят, отдето тази светлина може да дойде. Защото всички хора си помагат едни други. Някой път дойде една светлина. Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина. Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум.
Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече.
Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета. Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства. Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси.
към беседата >>
Ако не живея с тебе, аз ще умра.
Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има? Майката ражда детето, каква е нейната замисъл? Бащата ражда, какъв е крайният замисъл? Женят се, свещено нещо трябва да има. Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога.
Ако не живея с тебе, аз ще умра.
Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея. Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж. Падане, грешене. Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят. Безумният и разумният на едно място не може да живеят.
към беседата >>
Има обикновено разбиране в науката.
Сега като разглеждаме съвременната наука, тя е един израз. Нека се разберем.
Има обикновено разбиране в науката.
Съвременното човечество още не е видяло учител на науката. Те тепърва има да дойдат на земята. Не са виждали хората учител на науката. Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали. Сега казват – учени хора.
към беседата >>
Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове.
Защото всички хора си помагат едни други. Някой път дойде една светлина. Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина. Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече.
Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове.
Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета. Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства. Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят.
към беседата >>
Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея.
Майката ражда детето, каква е нейната замисъл? Бащата ражда, какъв е крайният замисъл? Женят се, свещено нещо трябва да има. Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога. Ако не живея с тебе, аз ще умра.
Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея.
Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж. Падане, грешене. Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят. Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея.
към беседата >>
Съвременното човечество още не е видяло учител на науката.
Сега като разглеждаме съвременната наука, тя е един израз. Нека се разберем. Има обикновено разбиране в науката.
Съвременното човечество още не е видяло учител на науката.
Те тепърва има да дойдат на земята. Не са виждали хората учител на науката. Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали. Сега казват – учени хора. Това са само ученици, някои са слуги даже.
към беседата >>
Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета.
Някой път дойде една светлина. Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина. Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече. Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове.
Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета.
Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства. Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят. Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому.
към беседата >>
Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж.
Бащата ражда, какъв е крайният замисъл? Женят се, свещено нещо трябва да има. Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога. Ако не живея с тебе, аз ще умра. Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея.
Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж.
Падане, грешене. Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят. Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде.
към беседата >>
Те тепърва има да дойдат на земята.
Сега като разглеждаме съвременната наука, тя е един израз. Нека се разберем. Има обикновено разбиране в науката. Съвременното човечество още не е видяло учител на науката.
Те тепърва има да дойдат на земята.
Не са виждали хората учител на науката. Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали. Сега казват – учени хора. Това са само ученици, някои са слуги даже. Защото много от тези слуги знаят повече от професорите.
към беседата >>
Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства.
Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина. Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече. Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета.
Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства.
Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят. Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому. Праведните като страдат, другите се съблазняват.
към беседата >>
Падане, грешене.
Женят се, свещено нещо трябва да има. Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога. Ако не живея с тебе, аз ще умра. Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея. Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж.
Падане, грешене.
Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят. Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее.
към беседата >>
Не са виждали хората учител на науката.
Сега като разглеждаме съвременната наука, тя е един израз. Нека се разберем. Има обикновено разбиране в науката. Съвременното човечество още не е видяло учител на науката. Те тепърва има да дойдат на земята.
Не са виждали хората учител на науката.
Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали. Сега казват – учени хора. Това са само ученици, някои са слуги даже. Защото много от тези слуги знаят повече от професорите. Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците.
към беседата >>
Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат.
Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече. Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета. Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства.
Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат.
Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят. Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому. Праведните като страдат, другите се съблазняват. И за да изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той си изкупува греховете.
към беседата >>
Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят.
Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога. Ако не живея с тебе, аз ще умра. Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея. Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж. Падане, грешене.
Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят.
Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат.
към беседата >>
Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали.
Нека се разберем. Има обикновено разбиране в науката. Съвременното човечество още не е видяло учител на науката. Те тепърва има да дойдат на земята. Не са виждали хората учител на науката.
Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали.
Сега казват – учени хора. Това са само ученици, някои са слуги даже. Защото много от тези слуги знаят повече от професорите. Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците. Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети.
към беседата >>
Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси.
Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече. Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета. Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства. Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат.
Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси.
И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят. Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому. Праведните като страдат, другите се съблазняват. И за да изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той си изкупува греховете. Сега, ако попитат този праведник, той казва: „Господ знае.“
към беседата >>
Безумният и разумният на едно място не може да живеят.
Ако не живея с тебе, аз ще умра. Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея. Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж. Падане, грешене. Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят.
Безумният и разумният на едно място не може да живеят.
Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца.
към беседата >>
Сега казват – учени хора.
Има обикновено разбиране в науката. Съвременното човечество още не е видяло учител на науката. Те тепърва има да дойдат на земята. Не са виждали хората учител на науката. Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали.
Сега казват – учени хора.
Това са само ученици, някои са слуги даже. Защото много от тези слуги знаят повече от професорите. Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците. Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети. Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите.
към беседата >>
И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят.
Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета. Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства. Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси.
И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят.
Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому. Праведните като страдат, другите се съблазняват. И за да изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той си изкупува греховете. Сега, ако попитат този праведник, той казва: „Господ знае.“
към беседата >>
Да се махне тази идея.
Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея. Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж. Падане, грешене. Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят. Безумният и разумният на едно място не може да живеят.
Да се махне тази идея.
Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си.
към беседата >>
Това са само ученици, някои са слуги даже.
Съвременното човечество още не е видяло учител на науката. Те тепърва има да дойдат на земята. Не са виждали хората учител на науката. Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали. Сега казват – учени хора.
Това са само ученици, някои са слуги даже.
Защото много от тези слуги знаят повече от професорите. Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците. Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети. Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите. Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните.
към беседата >>
Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому.
Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета. Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства. Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят.
Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому.
Праведните като страдат, другите се съблазняват. И за да изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той си изкупува греховете. Сега, ако попитат този праведник, той казва: „Господ знае.“
към беседата >>
Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде.
Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж. Падане, грешене. Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят. Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея.
Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде.
Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си.
към беседата >>
Защото много от тези слуги знаят повече от професорите.
Те тепърва има да дойдат на земята. Не са виждали хората учител на науката. Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали. Сега казват – учени хора. Това са само ученици, някои са слуги даже.
Защото много от тези слуги знаят повече от професорите.
Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците. Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети. Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите. Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните. Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита.
към беседата >>
Праведните като страдат, другите се съблазняват.
Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства. Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят. Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому.
Праведните като страдат, другите се съблазняват.
И за да изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той си изкупува греховете. Сега, ако попитат този праведник, той казва: „Господ знае.“
към беседата >>
Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее.
Падане, грешене. Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят. Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде.
Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее.
Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си. Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят.
към беседата >>
Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците.
Не са виждали хората учител на науката. Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали. Сега казват – учени хора. Това са само ученици, някои са слуги даже. Защото много от тези слуги знаят повече от професорите.
Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците.
Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети. Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите. Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните. Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита. Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно.
към беседата >>
И за да изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той си изкупува греховете.
Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят. Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому. Праведните като страдат, другите се съблазняват.
И за да изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той си изкупува греховете.
Сега, ако попитат този праведник, той казва: „Господ знае.“
към беседата >>
Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат.
Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят. Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее.
Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат.
Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си. Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят. Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът.
към беседата >>
Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети.
Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали. Сега казват – учени хора. Това са само ученици, някои са слуги даже. Защото много от тези слуги знаят повече от професорите. Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците.
Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети.
Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите. Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните. Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита. Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно. Но същественото в живота кое е?
към беседата >>
Сега, ако попитат този праведник, той казва: „Господ знае.“
Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят. Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому. Праведните като страдат, другите се съблазняват. И за да изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той си изкупува греховете.
Сега, ако попитат този праведник, той казва: „Господ знае.“
към беседата >>
Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца.
Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат.
Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца.
Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си. Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят. Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът. Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява.
към беседата >>
Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите.
Сега казват – учени хора. Това са само ученици, някои са слуги даже. Защото много от тези слуги знаят повече от професорите. Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците. Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети.
Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите.
Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните. Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита. Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно. Но същественото в живота кое е? Кое е реалното?
към беседата >>
Когато попитаха Христа за онзи сляпо родения, той ли е съгрешил, или майка му, или баща му са съгрешили, че сляп се е родил, Христос казва: „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но да се яви славата Божия в света.“ Какво разбираме под думата славата Божия?
Когато попитаха Христа за онзи сляпо родения, той ли е съгрешил, или майка му, или баща му са съгрешили, че сляп се е родил, Христос казва: „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но да се яви славата Божия в света.“ Какво разбираме под думата славата Божия?
Да се яви онзи божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания. В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин. Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите. И му отвори очите. Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима.
към беседата >>
Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си.
Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца.
Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си.
Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си. Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят. Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът. Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява. Духът е разумното, което мисли.
към беседата >>
Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните.
Това са само ученици, някои са слуги даже. Защото много от тези слуги знаят повече от професорите. Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците. Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети. Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите.
Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните.
Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита. Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно. Но същественото в живота кое е? Кое е реалното? Туй видимото ли е реалното?
към беседата >>
Да се яви онзи божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания.
Когато попитаха Христа за онзи сляпо родения, той ли е съгрешил, или майка му, или баща му са съгрешили, че сляп се е родил, Христос казва: „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но да се яви славата Божия в света.“ Какво разбираме под думата славата Божия?
Да се яви онзи божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания.
В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин. Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите. И му отвори очите. Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята.
към беседата >>
Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си.
Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си.
Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си.
Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят. Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът. Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява. Духът е разумното, което мисли.
към беседата >>
Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита.
Защото много от тези слуги знаят повече от професорите. Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците. Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети. Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите. Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните.
Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита.
Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно. Но същественото в живота кое е? Кое е реалното? Туй видимото ли е реалното? Тогава сянката е видима, реална ли е?
към беседата >>
В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин.
Когато попитаха Христа за онзи сляпо родения, той ли е съгрешил, или майка му, или баща му са съгрешили, че сляп се е родил, Христос казва: „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но да се яви славата Божия в света.“ Какво разбираме под думата славата Божия? Да се яви онзи божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания.
В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин.
Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите. И му отвори очите. Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята. Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете.
към беседата >>
Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят.
Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си.
Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят.
Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът. Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява. Духът е разумното, което мисли.
към беседата >>
Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно.
Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците. Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети. Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите. Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните. Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита.
Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно.
Но същественото в живота кое е? Кое е реалното? Туй видимото ли е реалното? Тогава сянката е видима, реална ли е? Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е?
към беседата >>
Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите.
Когато попитаха Христа за онзи сляпо родения, той ли е съгрешил, или майка му, или баща му са съгрешили, че сляп се е родил, Христос казва: „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но да се яви славата Божия в света.“ Какво разбираме под думата славата Божия? Да се яви онзи божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания. В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин.
Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите.
И му отвори очите. Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята. Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали.
към беседата >>
Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът.
Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си. Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят.
Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът.
Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява. Духът е разумното, което мисли.
към беседата >>
Но същественото в живота кое е?
Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети. Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите. Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните. Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита. Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно.
Но същественото в живота кое е?
Кое е реалното? Туй видимото ли е реалното? Тогава сянката е видима, реална ли е? Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е? Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява.
към беседата >>
И му отвори очите.
Когато попитаха Христа за онзи сляпо родения, той ли е съгрешил, или майка му, или баща му са съгрешили, че сляп се е родил, Христос казва: „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но да се яви славата Божия в света.“ Какво разбираме под думата славата Божия? Да се яви онзи божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания. В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин. Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите.
И му отвори очите.
Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята. Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка.
към беседата >>
Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява.
Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си. Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят. Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът.
Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява.
Духът е разумното, което мисли.
към беседата >>
Кое е реалното?
Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите. Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните. Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита. Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно. Но същественото в живота кое е?
Кое е реалното?
Туй видимото ли е реалното? Тогава сянката е видима, реална ли е? Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е? Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява. Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява.
към беседата >>
Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима.
Когато попитаха Христа за онзи сляпо родения, той ли е съгрешил, или майка му, или баща му са съгрешили, че сляп се е родил, Христос казва: „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но да се яви славата Божия в света.“ Какво разбираме под думата славата Божия? Да се яви онзи божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания. В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин. Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите. И му отвори очите.
Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима.
Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята. Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира.
към беседата >>
Духът е разумното, което мисли.
Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си. Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят. Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът. Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява.
Духът е разумното, което мисли.
към беседата >>
Туй видимото ли е реалното?
Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните. Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита. Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно. Но същественото в живота кое е? Кое е реалното?
Туй видимото ли е реалното?
Тогава сянката е видима, реална ли е? Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е? Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява. Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява. Всичко това реално ли е?
към беседата >>
Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята.
Да се яви онзи божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания. В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин. Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите. И му отвори очите. Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима.
Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята.
Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа.
към беседата >>
Та казвам сега, най-първо, трябва да внесеш една мисъл.
Та казвам сега, най-първо, трябва да внесеш една мисъл.
Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш. Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай. Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева.
към беседата >>
Тогава сянката е видима, реална ли е?
Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита. Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно. Но същественото в живота кое е? Кое е реалното? Туй видимото ли е реалното?
Тогава сянката е видима, реална ли е?
Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е? Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява. Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява. Всичко това реално ли е? После настава суша, реална ли е?
към беседата >>
Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете.
В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин. Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите. И му отвори очите. Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята.
Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете.
Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази.
към беседата >>
Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш.
Та казвам сега, най-първо, трябва да внесеш една мисъл.
Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш.
Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай. Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам.
към беседата >>
Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е?
Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно. Но същественото в живота кое е? Кое е реалното? Туй видимото ли е реалното? Тогава сянката е видима, реална ли е?
Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е?
Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява. Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява. Всичко това реално ли е? После настава суша, реална ли е? Те са общи положения.
към беседата >>
Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали.
Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите. И му отвори очите. Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята. Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете.
Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали.
Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази. Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади.
към беседата >>
Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай.
Та казвам сега, най-първо, трябва да внесеш една мисъл. Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш.
Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай.
Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам. Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари.
към беседата >>
Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява.
Но същественото в живота кое е? Кое е реалното? Туй видимото ли е реалното? Тогава сянката е видима, реална ли е? Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е?
Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява.
Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява. Всичко това реално ли е? После настава суша, реална ли е? Те са общи положения.
към беседата >>
Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка.
И му отвори очите. Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята. Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали.
Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка.
Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази. Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади. Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте.
към беседата >>
Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии.
Та казвам сега, най-първо, трябва да внесеш една мисъл. Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш. Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай.
Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии.
В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам. Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари. Ти не си разбрал.
към беседата >>
Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява.
Кое е реалното? Туй видимото ли е реалното? Тогава сянката е видима, реална ли е? Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е? Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява.
Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява.
Всичко това реално ли е? После настава суша, реална ли е? Те са общи положения.
към беседата >>
Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира.
Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята. Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка.
Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира.
Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази. Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади. Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте. Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават.
към беседата >>
В Цариград в американския колеж става следното.
Та казвам сега, най-първо, трябва да внесеш една мисъл. Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш. Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай. Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии.
В Цариград в американския колеж става следното.
На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам. Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари. Ти не си разбрал. На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“
към беседата >>
Всичко това реално ли е?
Туй видимото ли е реалното? Тогава сянката е видима, реална ли е? Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е? Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява. Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява.
Всичко това реално ли е?
После настава суша, реална ли е? Те са общи положения.
към беседата >>
Защото аз искам да ви наведа.
Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята. Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира.
Защото аз искам да ви наведа.
Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази. Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади. Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте. Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават. Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва да я посадим.
към беседата >>
На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева.
Та казвам сега, най-първо, трябва да внесеш една мисъл. Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш. Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай. Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното.
На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева.
Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам. Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари. Ти не си разбрал. На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“
към беседата >>
После настава суша, реална ли е?
Тогава сянката е видима, реална ли е? Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е? Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява. Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява. Всичко това реално ли е?
После настава суша, реална ли е?
Те са общи положения.
към беседата >>
Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази.
Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа.
Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази.
Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади. Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте. Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават. Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва да я посадим.
към беседата >>
Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам.
Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш. Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай. Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева.
Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам.
Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари. Ти не си разбрал. На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“
към беседата >>
Те са общи положения.
Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е? Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява. Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява. Всичко това реално ли е? После настава суша, реална ли е?
Те са общи положения.
към беседата >>
Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади.
Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази.
Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади.
Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте. Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават. Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва да я посадим.
към беседата >>
Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари.
Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай. Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам.
Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари.
Ти не си разбрал. На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“
към беседата >>
Сега туй, което става в природата, става и вътре в нас.
Сега туй, което става в природата, става и вътре в нас.
Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот. Ние казваме нашият живот.
към беседата >>
Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте.
Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази. Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади.
Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте.
Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават. Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва да я посадим.
към беседата >>
Ти не си разбрал.
Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам. Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари.
Ти не си разбрал.
На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“
към беседата >>
Ние говорим за вътрешен и външен живот.
Сега туй, което става в природата, става и вътре в нас.
Ние говорим за вътрешен и външен живот.
Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот. Ние казваме нашият живот. Не че самият живот е наш.
към беседата >>
Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават.
Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази. Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади. Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте.
Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават.
Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва да я посадим.
към беседата >>
На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“
В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам. Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари. Ти не си разбрал.
На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“
към беседата >>
Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот.
Сега туй, което става в природата, става и вътре в нас. Ние говорим за вътрешен и външен живот.
Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот.
При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот. Ние казваме нашият живот. Не че самият живот е наш. Защото не живеем само ние.
към беседата >>
Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва да я посадим.
Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази. Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади. Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте. Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават.
Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва да я посадим.
към беседата >>
Та всеки от вас не хлопа ли там, дето не е пратен... Вие срещате един човек, но се случва следното.
Та всеки от вас не хлопа ли там, дето не е пратен... Вие срещате един човек, но се случва следното.
На една млада мома ѝ трябват сто лева. Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена. Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите. Как се уреждат? Не е там, дето ние мислим.
към беседата >>
При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот.
Сега туй, което става в природата, става и вътре в нас. Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот.
При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот.
Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот. Ние казваме нашият живот. Не че самият живот е наш. Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар.
към беседата >>
Идеята за Бога сега не се създава.
Идеята за Бога сега не се създава.
Идеите съществуват. Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме. Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват.
към беседата >>
На една млада мома ѝ трябват сто лева.
Та всеки от вас не хлопа ли там, дето не е пратен... Вие срещате един човек, но се случва следното.
На една млада мома ѝ трябват сто лева.
Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена. Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите. Как се уреждат? Не е там, дето ние мислим. Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод.
към беседата >>
Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот.
Сега туй, което става в природата, става и вътре в нас. Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот.
Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот.
Ние казваме нашият живот. Не че самият живот е наш. Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието.
към беседата >>
Идеите съществуват.
Идеята за Бога сега не се създава.
Идеите съществуват.
Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме. Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват.
към беседата >>
Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена.
Та всеки от вас не хлопа ли там, дето не е пратен... Вие срещате един човек, но се случва следното. На една млада мома ѝ трябват сто лева.
Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена.
Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите. Как се уреждат? Не е там, дето ние мислим. Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод. Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия.
към беседата >>
Ние казваме нашият живот.
Сега туй, което става в природата, става и вътре в нас. Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот.
Ние казваме нашият живот.
Не че самият живот е наш. Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание.
към беседата >>
Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме.
Идеята за Бога сега не се създава. Идеите съществуват.
Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме.
Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони.
към беседата >>
Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите.
Та всеки от вас не хлопа ли там, дето не е пратен... Вие срещате един човек, но се случва следното. На една млада мома ѝ трябват сто лева. Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена.
Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите.
Как се уреждат? Не е там, дето ние мислим. Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод. Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия. В природата има нещо разумно.
към беседата >>
Не че самият живот е наш.
Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот. Ние казваме нашият живот.
Не че самият живот е наш.
Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание.
към беседата >>
Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме.
Идеята за Бога сега не се създава. Идеите съществуват. Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме.
Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме.
Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират.
към беседата >>
Как се уреждат?
Та всеки от вас не хлопа ли там, дето не е пратен... Вие срещате един човек, но се случва следното. На една млада мома ѝ трябват сто лева. Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена. Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите.
Как се уреждат?
Не е там, дето ние мислим. Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод. Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия. В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно.
към беседата >>
Защото не живеем само ние.
Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот. Ние казваме нашият живот. Не че самият живот е наш.
Защото не живеем само ние.
Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили.
към беседата >>
Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват.
Идеята за Бога сега не се създава. Идеите съществуват. Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме. Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме.
Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват.
В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират. Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява.
към беседата >>
Не е там, дето ние мислим.
Та всеки от вас не хлопа ли там, дето не е пратен... Вие срещате един човек, но се случва следното. На една млада мома ѝ трябват сто лева. Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена. Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите. Как се уреждат?
Не е там, дето ние мислим.
Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод. Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия. В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно. Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем.
към беседата >>
Тогава ние се намираме в положението на един комар.
При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот. Ние казваме нашият живот. Не че самият живот е наш. Защото не живеем само ние.
Тогава ние се намираме в положението на един комар.
Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили. Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар.
към беседата >>
В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват.
Идеята за Бога сега не се създава. Идеите съществуват. Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме. Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват.
В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват.
Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират. Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява. Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш.
към беседата >>
Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод.
На една млада мома ѝ трябват сто лева. Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена. Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите. Как се уреждат? Не е там, дето ние мислим.
Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод.
Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия. В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно. Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем. Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата.
към беседата >>
Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието.
Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот. Ние казваме нашият живот. Не че самият живот е наш. Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар.
Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието.
Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили. Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество.
към беседата >>
Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват.
Идеите съществуват. Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме. Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват.
Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват.
Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират. Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява. Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш. Въздуха ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти го възприемаш; светлината ти може да я разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; топлината ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; храната може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш.
към беседата >>
Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия.
Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена. Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите. Как се уреждат? Не е там, дето ние мислим. Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод.
Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия.
В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно. Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем. Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата. Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти.
към беседата >>
Комарът не може да има човешко съзнание.
Ние казваме нашият живот. Не че самият живот е наш. Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието.
Комарът не може да има човешко съзнание.
Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили. Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека.
към беседата >>
Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони.
Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме. Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват.
Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони.
Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират. Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява. Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш. Въздуха ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти го възприемаш; светлината ти може да я разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; топлината ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; храната може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш. Щом престанеш да се храниш с тази храна, тя няма да те интересува, нямаш никакво отношение към нея.
към беседата >>
В природата има нещо разумно.
Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите. Как се уреждат? Не е там, дето ние мислим. Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод. Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия.
В природата има нещо разумно.
Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно. Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем. Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата. Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти. Ти мислиш, че ти си единственият човек.
към беседата >>
Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание.
Не че самият живот е наш. Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание.
Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание.
Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили. Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин.
към беседата >>
Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират.
Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони.
Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират.
Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява. Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш. Въздуха ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти го възприемаш; светлината ти може да я разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; топлината ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; храната може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш. Щом престанеш да се храниш с тази храна, тя няма да те интересува, нямаш никакво отношение към нея.
към беседата >>
Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно.
Как се уреждат? Не е там, дето ние мислим. Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод. Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия. В природата има нещо разумно.
Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно.
Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем. Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата. Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти. Ти мислиш, че ти си единственият човек. Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат.
към беседата >>
Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили.
Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание.
Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили.
Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин. На прост език казано, той използва всичките условия.
към беседата >>
Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява.
Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират.
Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява.
Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш. Въздуха ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти го възприемаш; светлината ти може да я разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; топлината ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; храната може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш. Щом престанеш да се храниш с тази храна, тя няма да те интересува, нямаш никакво отношение към нея.
към беседата >>
Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем.
Не е там, дето ние мислим. Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод. Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия. В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно.
Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем.
Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата. Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти. Ти мислиш, че ти си единственият човек. Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат. Най-малко ти не разбираш хората.
към беседата >>
Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар.
Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили.
Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар.
И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин. На прост език казано, той използва всичките условия. Той евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен.
към беседата >>
Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш.
В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират. Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява.
Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш.
Въздуха ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти го възприемаш; светлината ти може да я разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; топлината ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; храната може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш. Щом престанеш да се храниш с тази храна, тя няма да те интересува, нямаш никакво отношение към нея.
към беседата >>
Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата.
Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод. Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия. В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно. Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем.
Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата.
Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти. Ти мислиш, че ти си единственият човек. Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат. Най-малко ти не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито.
към беседата >>
И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество.
Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили. Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар.
И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество.
Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин. На прост език казано, той използва всичките условия. Той евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен.
към беседата >>
Въздуха ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти го възприемаш; светлината ти може да я разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; топлината ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; храната може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш.
Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират. Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява. Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш.
Въздуха ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти го възприемаш; светлината ти може да я разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; топлината ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; храната може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш.
Щом престанеш да се храниш с тази храна, тя няма да те интересува, нямаш никакво отношение към нея.
към беседата >>
Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти.
Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия. В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно. Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем. Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата.
Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти.
Ти мислиш, че ти си единственият човек. Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат. Най-малко ти не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито. Вие се много заблуждавате.
към беседата >>
Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека.
Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили. Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество.
Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека.
От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин. На прост език казано, той използва всичките условия. Той евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен.
към беседата >>
Щом престанеш да се храниш с тази храна, тя няма да те интересува, нямаш никакво отношение към нея.
Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират. Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява. Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш. Въздуха ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти го възприемаш; светлината ти може да я разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; топлината ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; храната може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш.
Щом престанеш да се храниш с тази храна, тя няма да те интересува, нямаш никакво отношение към нея.
към беседата >>
Ти мислиш, че ти си единственият човек.
В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно. Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем. Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата. Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти.
Ти мислиш, че ти си единственият човек.
Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат. Най-малко ти не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито. Вие се много заблуждавате. Някой човек може да не ви помогне.
към беседата >>
От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин.
Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили. Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека.
От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин.
На прост език казано, той използва всичките условия. Той евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен.
към беседата >>
Та казвам, има един вътрешен глад.
Та казвам, има един вътрешен глад.
Голямото нещастие в света, скръбта се дължи на един вътрешен глад в нас. Душата има един вътрешен глад. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено. Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука.
към беседата >>
Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат.
Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно. Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем. Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата. Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти. Ти мислиш, че ти си единственият човек.
Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат.
Най-малко ти не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито. Вие се много заблуждавате. Някой човек може да не ви помогне. В Бургас имало един грък, богат.
към беседата >>
На прост език казано, той използва всичките условия.
Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили. Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин.
На прост език казано, той използва всичките условия.
Той евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен.
към беседата >>
Голямото нещастие в света, скръбта се дължи на един вътрешен глад в нас.
Та казвам, има един вътрешен глад.
Голямото нещастие в света, скръбта се дължи на един вътрешен глад в нас.
Душата има един вътрешен глад. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено. Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука. Кажете ми.
към беседата >>
Най-малко ти не разбираш хората.
Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем. Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата. Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти. Ти мислиш, че ти си единственият човек. Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат.
Най-малко ти не разбираш хората.
Има нещо в човека, което е още скрито. Вие се много заблуждавате. Някой човек може да не ви помогне. В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси.
към беседата >>
Той евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен.
Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин. На прост език казано, той използва всичките условия.
Той евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен.
към беседата >>
Душата има един вътрешен глад.
Та казвам, има един вътрешен глад. Голямото нещастие в света, скръбта се дължи на един вътрешен глад в нас.
Душата има един вътрешен глад.
Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено. Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука. Кажете ми. Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде.
към беседата >>
Има нещо в човека, което е още скрито.
Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата. Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти. Ти мислиш, че ти си единственият човек. Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат. Най-малко ти не разбираш хората.
Има нещо в човека, което е още скрито.
Вие се много заблуждавате. Някой човек може да не ви помогне. В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне.
към беседата >>
Ние сега се отдалечаваме от въпроса.
Ние сега се отдалечаваме от въпроса.
Каквото направи този търговец, това са слабости. Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота. Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота.
към беседата >>
Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре.
Та казвам, има един вътрешен глад. Голямото нещастие в света, скръбта се дължи на един вътрешен глад в нас. Душата има един вътрешен глад.
Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре.
Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено. Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука. Кажете ми. Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде. Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение.
към беседата >>
Вие се много заблуждавате.
Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти. Ти мислиш, че ти си единственият човек. Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат. Най-малко ти не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито.
Вие се много заблуждавате.
Някой човек може да не ви помогне. В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе!
към беседата >>
Каквото направи този търговец, това са слабости.
Ние сега се отдалечаваме от въпроса.
Каквото направи този търговец, това са слабости.
Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота. Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние.
към беседата >>
Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено.
Та казвам, има един вътрешен глад. Голямото нещастие в света, скръбта се дължи на един вътрешен глад в нас. Душата има един вътрешен глад. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре.
Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено.
Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука. Кажете ми. Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде. Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение. Пишат вестниците.
към беседата >>
Някой човек може да не ви помогне.
Ти мислиш, че ти си единственият човек. Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат. Най-малко ти не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито. Вие се много заблуждавате.
Някой човек може да не ви помогне.
В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе! “ Ще му тури парите в джоба, никой да не види.
към беседата >>
Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота.
Ние сега се отдалечаваме от въпроса. Каквото направи този търговец, това са слабости.
Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота.
Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът.
към беседата >>
Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука.
Та казвам, има един вътрешен глад. Голямото нещастие в света, скръбта се дължи на един вътрешен глад в нас. Душата има един вътрешен глад. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено.
Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука.
Кажете ми. Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде. Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение. Пишат вестниците. Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли.
към беседата >>
В Бургас имало един грък, богат.
Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат. Най-малко ти не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито. Вие се много заблуждавате. Някой човек може да не ви помогне.
В Бургас имало един грък, богат.
Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе! “ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде.
към беседата >>
Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение.
Ние сега се отдалечаваме от въпроса. Каквото направи този търговец, това са слабости. Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота.
Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение.
Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици.
към беседата >>
Кажете ми.
Голямото нещастие в света, скръбта се дължи на един вътрешен глад в нас. Душата има един вътрешен глад. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено. Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука.
Кажете ми.
Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде. Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение. Пишат вестниците. Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли. Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение.
към беседата >>
Идва някой просяк при него да проси.
Най-малко ти не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито. Вие се много заблуждавате. Някой човек може да не ви помогне. В Бургас имало един грък, богат.
Идва някой просяк при него да проси.
Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе! “ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде. Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат.
към беседата >>
Всички други патологични проявления, това са неща извън живота.
Ние сега се отдалечаваме от въпроса. Каквото направи този търговец, това са слабости. Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота. Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение.
Всички други патологични проявления, това са неща извън живота.
Тепърва ние трябва да отделим живота. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те?
към беседата >>
Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде.
Душата има един вътрешен глад. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено. Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука. Кажете ми.
Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде.
Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение. Пишат вестниците. Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли. Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение. И тогава човекът казва на този комар: „Навън, без позволение не може!
към беседата >>
Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне.
Има нещо в човека, което е още скрито. Вие се много заблуждавате. Някой човек може да не ви помогне. В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси.
Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне.
Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе! “ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде. Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат. Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят.
към беседата >>
Тепърва ние трябва да отделим живота.
Ние сега се отдалечаваме от въпроса. Каквото направи този търговец, това са слабости. Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота. Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота.
Тепърва ние трябва да отделим живота.
Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи.
към беседата >>
Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение.
Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено. Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука. Кажете ми. Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде.
Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение.
Пишат вестниците. Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли. Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение. И тогава човекът казва на този комар: „Навън, без позволение не може! “
към беседата >>
Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе!
Вие се много заблуждавате. Някой човек може да не ви помогне. В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне.
Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе!
“ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде. Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат. Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят. Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали.
към беседата >>
Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние.
Каквото направи този търговец, това са слабости. Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота. Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота.
Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние.
Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло.
към беседата >>
Пишат вестниците.
Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено. Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука. Кажете ми. Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде. Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение.
Пишат вестниците.
Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли. Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение. И тогава човекът казва на този комар: „Навън, без позволение не може! “
към беседата >>
“ Ще му тури парите в джоба, никой да не види.
Някой човек може да не ви помогне. В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе!
“ Ще му тури парите в джоба, никой да не види.
Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде. Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат. Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят. Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали. Колко повече вас.
към беседата >>
Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът.
Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота. Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние.
Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът.
В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило.
към беседата >>
Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли.
Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука. Кажете ми. Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде. Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение. Пишат вестниците.
Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли.
Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение. И тогава човекът казва на този комар: „Навън, без позволение не може! “
към беседата >>
Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде.
В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе! “ Ще му тури парите в джоба, никой да не види.
Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде.
Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат. Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят. Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали. Колко повече вас.
към беседата >>
В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици.
Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът.
В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици.
Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това?
към беседата >>
Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение.
Кажете ми. Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде. Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение. Пишат вестниците. Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли.
Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение.
И тогава човекът казва на този комар: „Навън, без позволение не може! “
към беседата >>
Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат.
Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе! “ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде.
Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат.
Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят. Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали. Колко повече вас.
към беседата >>
Какво знаят те?
Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици.
Какво знаят те?
Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата.
към беседата >>
И тогава човекът казва на този комар: „Навън, без позволение не може!
Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде. Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение. Пишат вестниците. Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли. Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение.
И тогава човекът казва на този комар: „Навън, без позволение не може!
“
към беседата >>
Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят.
Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе! “ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде. Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат.
Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят.
Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали. Колко повече вас.
към беседата >>
Той идва да научи азбуката на тези елементи.
Тепърва ние трябва да отделим живота. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те?
Той идва да научи азбуката на тези елементи.
Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата. Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна.
към беседата >>
“
Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение. Пишат вестниците. Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли. Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение. И тогава човекът казва на този комар: „Навън, без позволение не може!
“
към беседата >>
Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали.
Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе! “ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде. Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат. Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят.
Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали.
Колко повече вас.
към беседата >>
Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло.
Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи.
Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло.
Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата. Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна. Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна.
към беседата >>
Тук преди години, мисля, че в кафене „Македония“ са дошли двама души, разправят се за свободата, как за бъдеще ще се уреди светът.
Тук преди години, мисля, че в кафене „Македония“ са дошли двама души, разправят се за свободата, как за бъдеще ще се уреди светът.
Всички, въодушевени около една маса, гледат един селянин – пънка се да тури багажа. Казват: „Видиш ли, не може да си тури багажа, не знае как да си дигне багажа.“ И те пак разискват. Един силен човек, който не говори за новите идеи, помага на селянина. Питам, кой е разбрал новото. Аз ще ви оставя сега вие да си правите своите заключения.
към беседата >>
Колко повече вас.
“ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде. Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат. Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят. Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали.
Колко повече вас.
към беседата >>
Ще кажете, че кръвообращението се смразило.
Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло.
Ще кажете, че кръвообращението се смразило.
Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата. Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна. Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна. По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи.
към беседата >>
Всички, въодушевени около една маса, гледат един селянин – пънка се да тури багажа.
Тук преди години, мисля, че в кафене „Македония“ са дошли двама души, разправят се за свободата, как за бъдеще ще се уреди светът.
Всички, въодушевени около една маса, гледат един селянин – пънка се да тури багажа.
Казват: „Видиш ли, не може да си тури багажа, не знае как да си дигне багажа.“ И те пак разискват. Един силен човек, който не говори за новите идеи, помага на селянина. Питам, кой е разбрал новото. Аз ще ви оставя сега вие да си правите своите заключения.
към беседата >>
Има нещо в света, което се грижи заради нас.
Има нещо в света, което се грижи заради нас.
Ако ние държим нашето съзнание будно, не тъй разединено, както хората сега са се разединили: на хиляди езици говорят, един говори едно, други говори друго. Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение. Така е. Най-първо, ще бъдете спокойни. Ти си болен, спокоен си. Защо?
към беседата >>
Че какво от това?
В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило.
Че какво от това?
Зимно време нали се смразява водата. Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна. Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна. По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи.
към беседата >>
Казват: „Видиш ли, не може да си тури багажа, не знае как да си дигне багажа.“ И те пак разискват.
Тук преди години, мисля, че в кафене „Македония“ са дошли двама души, разправят се за свободата, как за бъдеще ще се уреди светът. Всички, въодушевени около една маса, гледат един селянин – пънка се да тури багажа.
Казват: „Видиш ли, не може да си тури багажа, не знае как да си дигне багажа.“ И те пак разискват.
Един силен човек, който не говори за новите идеи, помага на селянина. Питам, кой е разбрал новото. Аз ще ви оставя сега вие да си правите своите заключения.
към беседата >>
Ако ние държим нашето съзнание будно, не тъй разединено, както хората сега са се разединили: на хиляди езици говорят, един говори едно, други говори друго.
Има нещо в света, което се грижи заради нас.
Ако ние държим нашето съзнание будно, не тъй разединено, както хората сега са се разединили: на хиляди езици говорят, един говори едно, други говори друго.
Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение. Така е. Най-първо, ще бъдете спокойни. Ти си болен, спокоен си. Защо? За да живееш.
към беседата >>
Зимно време нали се смразява водата.
Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това?
Зимно време нали се смразява водата.
Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна. Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна. По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи.
към беседата >>
Един силен човек, който не говори за новите идеи, помага на селянина.
Тук преди години, мисля, че в кафене „Македония“ са дошли двама души, разправят се за свободата, как за бъдеще ще се уреди светът. Всички, въодушевени около една маса, гледат един селянин – пънка се да тури багажа. Казват: „Видиш ли, не може да си тури багажа, не знае как да си дигне багажа.“ И те пак разискват.
Един силен човек, който не говори за новите идеи, помага на селянина.
Питам, кой е разбрал новото. Аз ще ви оставя сега вие да си правите своите заключения.
към беседата >>
Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение.
Има нещо в света, което се грижи заради нас. Ако ние държим нашето съзнание будно, не тъй разединено, както хората сега са се разединили: на хиляди езици говорят, един говори едно, други говори друго.
Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение.
Така е. Най-първо, ще бъдете спокойни. Ти си болен, спокоен си. Защо? За да живееш. Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели.
към беседата >>
Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна.
Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата.
Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна.
Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна. По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи.
към беседата >>
Питам, кой е разбрал новото.
Тук преди години, мисля, че в кафене „Македония“ са дошли двама души, разправят се за свободата, как за бъдеще ще се уреди светът. Всички, въодушевени около една маса, гледат един селянин – пънка се да тури багажа. Казват: „Видиш ли, не може да си тури багажа, не знае как да си дигне багажа.“ И те пак разискват. Един силен човек, който не говори за новите идеи, помага на селянина.
Питам, кой е разбрал новото.
Аз ще ви оставя сега вие да си правите своите заключения.
към беседата >>
Така е.
Има нещо в света, което се грижи заради нас. Ако ние държим нашето съзнание будно, не тъй разединено, както хората сега са се разединили: на хиляди езици говорят, един говори едно, други говори друго. Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение.
Така е.
Най-първо, ще бъдете спокойни. Ти си болен, спокоен си. Защо? За да живееш. Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели. Ако имаше четири души приятели да те обичат, ти нямаше да умреш.
към беседата >>
Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна.
Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата. Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна.
Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна.
По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи.
към беседата >>
Аз ще ви оставя сега вие да си правите своите заключения.
Тук преди години, мисля, че в кафене „Македония“ са дошли двама души, разправят се за свободата, как за бъдеще ще се уреди светът. Всички, въодушевени около една маса, гледат един селянин – пънка се да тури багажа. Казват: „Видиш ли, не може да си тури багажа, не знае как да си дигне багажа.“ И те пак разискват. Един силен човек, който не говори за новите идеи, помага на селянина. Питам, кой е разбрал новото.
Аз ще ви оставя сега вие да си правите своите заключения.
към беседата >>
Най-първо, ще бъдете спокойни.
Има нещо в света, което се грижи заради нас. Ако ние държим нашето съзнание будно, не тъй разединено, както хората сега са се разединили: на хиляди езици говорят, един говори едно, други говори друго. Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение. Така е.
Най-първо, ще бъдете спокойни.
Ти си болен, спокоен си. Защо? За да живееш. Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели. Ако имаше четири души приятели да те обичат, ти нямаше да умреш. Но сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са се обезверили в хората.
към беседата >>
По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи.
Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата. Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна. Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна.
По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи.
към беседата >>
В света ние може да говорим за бъдещия живот, ние може да говорим за благото на човечеството, а в някое отношение някой човек се пънка.
В света ние може да говорим за бъдещия живот, ние може да говорим за благото на човечеството, а в някое отношение някой човек се пънка.
Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош. Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем. Пък сега аз не искам да дам туй. Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея.
към беседата >>
Ти си болен, спокоен си. Защо?
Има нещо в света, което се грижи заради нас. Ако ние държим нашето съзнание будно, не тъй разединено, както хората сега са се разединили: на хиляди езици говорят, един говори едно, други говори друго. Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение. Така е. Най-първо, ще бъдете спокойни.
Ти си болен, спокоен си. Защо?
За да живееш. Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели. Ако имаше четири души приятели да те обичат, ти нямаше да умреш. Но сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са се обезверили в хората.
към беседата >>
Вие имате повърхностни понятия за топлината.
Вие имате повърхностни понятия за топлината.
Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса. При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото. А желязото може да се свари, тъй както една краставица. Малко смешно е. Може да го свариш.
към беседата >>
Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош.
В света ние може да говорим за бъдещия живот, ние може да говорим за благото на човечеството, а в някое отношение някой човек се пънка.
Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош.
Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем. Пък сега аз не искам да дам туй. Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея. Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката.
към беседата >>
За да живееш.
Ако ние държим нашето съзнание будно, не тъй разединено, както хората сега са се разединили: на хиляди езици говорят, един говори едно, други говори друго. Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение. Така е. Най-първо, ще бъдете спокойни. Ти си болен, спокоен си. Защо?
За да живееш.
Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели. Ако имаше четири души приятели да те обичат, ти нямаше да умреш. Но сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са се обезверили в хората.
към беседата >>
Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса.
Вие имате повърхностни понятия за топлината.
Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса.
При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото. А желязото може да се свари, тъй както една краставица. Малко смешно е. Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно.
към беседата >>
Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем.
В света ние може да говорим за бъдещия живот, ние може да говорим за благото на човечеството, а в някое отношение някой човек се пънка. Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош.
Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем.
Пък сега аз не искам да дам туй. Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея. Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката. По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща.
към беседата >>
Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели.
Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение. Така е. Най-първо, ще бъдете спокойни. Ти си болен, спокоен си. Защо? За да живееш.
Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели.
Ако имаше четири души приятели да те обичат, ти нямаше да умреш. Но сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са се обезверили в хората.
към беседата >>
При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото.
Вие имате повърхностни понятия за топлината. Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса.
При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото.
А желязото може да се свари, тъй както една краставица. Малко смешно е. Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това.
към беседата >>
Пък сега аз не искам да дам туй.
В света ние може да говорим за бъдещия живот, ние може да говорим за благото на човечеството, а в някое отношение някой човек се пънка. Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош. Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем.
Пък сега аз не искам да дам туй.
Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея. Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката. По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща. Не зная дали мога да издържа на срещата на мечката.
към беседата >>
Ако имаше четири души приятели да те обичат, ти нямаше да умреш.
Така е. Най-първо, ще бъдете спокойни. Ти си болен, спокоен си. Защо? За да живееш. Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели.
Ако имаше четири души приятели да те обичат, ти нямаше да умреш.
Но сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са се обезверили в хората.
към беседата >>
А желязото може да се свари, тъй както една краставица.
Вие имате повърхностни понятия за топлината. Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса. При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото.
А желязото може да се свари, тъй както една краставица.
Малко смешно е. Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете – това е много казано.
към беседата >>
Аз предвиждам нещата да станат.
В света ние може да говорим за бъдещия живот, ние може да говорим за благото на човечеството, а в някое отношение някой човек се пънка. Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош. Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем. Пък сега аз не искам да дам туй.
Аз предвиждам нещата да станат.
Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея. Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката. По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща. Не зная дали мога да издържа на срещата на мечката. По-добре ми бай да ме не среща.“
към беседата >>
Но сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са се обезверили в хората.
Най-първо, ще бъдете спокойни. Ти си болен, спокоен си. Защо? За да живееш. Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели. Ако имаше четири души приятели да те обичат, ти нямаше да умреш.
Но сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са се обезверили в хората.
към беседата >>
Малко смешно е.
Вие имате повърхностни понятия за топлината. Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса. При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото. А желязото може да се свари, тъй както една краставица.
Малко смешно е.
Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете – това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани.
към беседата >>
Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея.
В света ние може да говорим за бъдещия живот, ние може да говорим за благото на човечеството, а в някое отношение някой човек се пънка. Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош. Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем. Пък сега аз не искам да дам туй. Аз предвиждам нещата да станат.
Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея.
Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката. По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща. Не зная дали мога да издържа на срещата на мечката. По-добре ми бай да ме не среща.“
към беседата >>
Ще ви приведа онзи пример, който се случи в Америка.
Ще ви приведа онзи пример, който се случи в Америка.
Какво значи, когато човек вярва? На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича. Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде. Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание. Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява.
към беседата >>
Може да го свариш.
Вие имате повърхностни понятия за топлината. Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса. При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото. А желязото може да се свари, тъй както една краставица. Малко смешно е.
Може да го свариш.
Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете – това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно намясто са казани.
към беседата >>
Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката.
Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош. Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем. Пък сега аз не искам да дам туй. Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея.
Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката.
По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща. Не зная дали мога да издържа на срещата на мечката. По-добре ми бай да ме не среща.“
към беседата >>
Какво значи, когато човек вярва?
Ще ви приведа онзи пример, който се случи в Америка.
Какво значи, когато човек вярва?
На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича. Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде. Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание. Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява. „Аз те обичам, ако дойде друга на моето място да ме замести, не умирам.“
към беседата >>
Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно.
Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса. При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото. А желязото може да се свари, тъй както една краставица. Малко смешно е. Може да го свариш.
Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно.
Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете – това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно намясто са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно.
към беседата >>
По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща.
Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем. Пък сега аз не искам да дам туй. Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея. Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката.
По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща.
Не зная дали мога да издържа на срещата на мечката. По-добре ми бай да ме не среща.“
към беседата >>
На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича.
Ще ви приведа онзи пример, който се случи в Америка. Какво значи, когато човек вярва?
На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича.
Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде. Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание. Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява. „Аз те обичам, ако дойде друга на моето място да ме замести, не умирам.“
към беседата >>
Сега не искам да се спираме върху това.
При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото. А желязото може да се свари, тъй както една краставица. Малко смешно е. Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно.
Сега не искам да се спираме върху това.
Ще кажете – това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно намясто са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си.
към беседата >>
Не зная дали мога да издържа на срещата на мечката.
Пък сега аз не искам да дам туй. Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея. Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката. По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща.
Не зная дали мога да издържа на срещата на мечката.
По-добре ми бай да ме не среща.“
към беседата >>
Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде.
Ще ви приведа онзи пример, който се случи в Америка. Какво значи, когато човек вярва? На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича.
Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде.
Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание. Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява. „Аз те обичам, ако дойде друга на моето място да ме замести, не умирам.“
към беседата >>
Ще кажете – това е много казано.
А желязото може да се свари, тъй както една краставица. Малко смешно е. Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това.
Ще кажете – това е много казано.
Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно намясто са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота.
към беседата >>
По-добре ми бай да ме не среща.“
Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея. Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката. По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща. Не зная дали мога да издържа на срещата на мечката.
По-добре ми бай да ме не среща.“
към беседата >>
Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание.
Ще ви приведа онзи пример, който се случи в Америка. Какво значи, когато човек вярва? На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича. Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде.
Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание.
Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява. „Аз те обичам, ако дойде друга на моето място да ме замести, не умирам.“
към беседата >>
Мнозина са казвали неща, които не са разбрани.
Малко смешно е. Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете – това е много казано.
Мнозина са казвали неща, които не са разбрани.
Когато са разбрани, точно намясто са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи.
към беседата >>
Да се върнем на онзи въпрос, който донякъде общо ни интересува.
Да се върнем на онзи въпрос, който донякъде общо ни интересува.
Аз не искам вие да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се катурва. Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота. Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете. И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата.
към беседата >>
Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява.
Ще ви приведа онзи пример, който се случи в Америка. Какво значи, когато човек вярва? На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича. Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде. Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание.
Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява.
„Аз те обичам, ако дойде друга на моето място да ме замести, не умирам.“
към беседата >>
Когато са разбрани, точно намясто са казани.
Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете – това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани.
Когато са разбрани, точно намясто са казани.
Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила.
към беседата >>
Аз не искам вие да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се катурва.
Да се върнем на онзи въпрос, който донякъде общо ни интересува.
Аз не искам вие да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се катурва.
Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота. Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете. И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек.
към беседата >>
„Аз те обичам, ако дойде друга на моето място да ме замести, не умирам.“
Какво значи, когато човек вярва? На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича. Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде. Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание. Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява.
„Аз те обичам, ако дойде друга на моето място да ме замести, не умирам.“
към беседата >>
Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно.
Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете – това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно намясто са казани.
Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно.
Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи.
към беседата >>
Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота.
Да се върнем на онзи въпрос, който донякъде общо ни интересува. Аз не искам вие да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се катурва.
Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота.
Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете. И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време.
към беседата >>
Тъй щото, докато ти обичаш нещо и като обичаш, няма да умреш.
Тъй щото, докато ти обичаш нещо и като обичаш, няма да умреш.
Когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре. Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен. Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде.
към беседата >>
Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си.
Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете – това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно намясто са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно.
Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си.
Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите.
към беседата >>
Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете.
Да се върнем на онзи въпрос, който донякъде общо ни интересува. Аз не искам вие да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се катурва. Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота.
Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете.
И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука.
към беседата >>
Когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре.
Тъй щото, докато ти обичаш нещо и като обичаш, няма да умреш.
Когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре.
Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен. Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне.
към беседата >>
Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота.
Ще кажете – това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно намясто са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си.
Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота.
Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас.
към беседата >>
И ще ги избегнете.
Да се върнем на онзи въпрос, който донякъде общо ни интересува. Аз не искам вие да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се катурва. Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота. Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете.
И ще ги избегнете.
Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд.
към беседата >>
Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен.
Тъй щото, докато ти обичаш нещо и като обичаш, няма да умреш. Когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре.
Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен.
Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне. Може да дам хиляди примери от живота.
към беседата >>
Може да ви наредя тези елементи.
Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно намясто са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота.
Може да ви наредя тези елементи.
Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание.
към беседата >>
Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата.
Да се върнем на онзи въпрос, който донякъде общо ни интересува. Аз не искам вие да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се катурва. Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота. Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете. И ще ги избегнете.
Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата.
Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд. Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът.
към беседата >>
Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание.
Тъй щото, докато ти обичаш нещо и като обичаш, няма да умреш. Когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре. Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен.
Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание.
Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне. Може да дам хиляди примери от живота. Следователно не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Всеки елемент се представя с известна категория сила.
Когато са разбрани, точно намясто са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи.
Всеки елемент се представя с известна категория сила.
Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят.
към беседата >>
Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек.
Аз не искам вие да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се катурва. Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота. Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете. И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата.
Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек.
Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд. Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът. Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла.
към беседата >>
Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият.
Тъй щото, докато ти обичаш нещо и като обичаш, няма да умреш. Когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре. Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен. Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание.
Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият.
Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне. Може да дам хиляди примери от живота. Следователно не се обезсърчавайте. Вие казвате: „Той Господ ме е забравил, но да си умра, да си замина.“ Така като мислиш, страданията ще дойдат.
към беседата >>
Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи.
Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила.
Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи.
Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй съзнание.
към беседата >>
Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време.
Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота. Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете. И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек.
Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време.
Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд. Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът. Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла. Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът.
към беседата >>
Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде.
Тъй щото, докато ти обичаш нещо и като обичаш, няма да умреш. Когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре. Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен. Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият.
Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде.
Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне. Може да дам хиляди примери от живота. Следователно не се обезсърчавайте. Вие казвате: „Той Господ ме е забравил, но да си умра, да си замина.“ Така като мислиш, страданията ще дойдат.
към беседата >>
Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите.
Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи.
Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите.
Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него.
към беседата >>
Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука.
Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете. И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време.
Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука.
Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд. Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът. Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла. Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът. Та и вие някой път като тази Султана...
към беседата >>
Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне.
Когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре. Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен. Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде.
Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне.
Може да дам хиляди примери от живота. Следователно не се обезсърчавайте. Вие казвате: „Той Господ ме е забравил, но да си умра, да си замина.“ Така като мислиш, страданията ще дойдат.
към беседата >>
Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас.
Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите.
Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас.
Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него. Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.
към беседата >>
Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд.
И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука.
Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд.
Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът. Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла. Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът. Та и вие някой път като тази Султана...
към беседата >>
Може да дам хиляди примери от живота.
Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен. Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне.
Може да дам хиляди примери от живота.
Следователно не се обезсърчавайте. Вие казвате: „Той Господ ме е забравил, но да си умра, да си замина.“ Така като мислиш, страданията ще дойдат.
към беседата >>
Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание.
Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас.
Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание.
Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него. Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.
към беседата >>
Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът.
Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд.
Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът.
Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла. Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът. Та и вие някой път като тази Султана...
към беседата >>
Следователно не се обезсърчавайте.
Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне. Може да дам хиляди примери от живота.
Следователно не се обезсърчавайте.
Вие казвате: „Той Господ ме е забравил, но да си умра, да си замина.“ Така като мислиш, страданията ще дойдат.
към беседата >>
Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят.
Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание.
Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят.
Материалният свят е един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него. Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.
към беседата >>
Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла.
Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд. Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът.
Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла.
Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът. Та и вие някой път като тази Султана...
към беседата >>
Вие казвате: „Той Господ ме е забравил, но да си умра, да си замина.“ Така като мислиш, страданията ще дойдат.
Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне. Може да дам хиляди примери от живота. Следователно не се обезсърчавайте.
Вие казвате: „Той Господ ме е забравил, но да си умра, да си замина.“ Така като мислиш, страданията ще дойдат.
към беседата >>
Материалният свят е един резултат на туй съзнание.
Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят.
Материалният свят е един резултат на туй съзнание.
Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него. Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.
към беседата >>
Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът.
Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд. Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът. Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла.
Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът.
Та и вие някой път като тази Султана...
към беседата >>
Та казвам, ако ние трябва да мислим, няма да си причиняваме страдания.
Та казвам, ако ние трябва да мислим, няма да си причиняваме страдания.
Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея. Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек, не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се омие, дай му малко хляб, насърчи го, като си замине. По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина. Казвам, няма нищо, тия страдания ще ги носим. Човек е по-силен от всички страдания.
към беседата >>
Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него.
Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй съзнание.
Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него.
Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.
към беседата >>
Та и вие някой път като тази Султана...
Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд. Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът. Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла. Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът.
Та и вие някой път като тази Султана...
към беседата >>
Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея.
Та казвам, ако ние трябва да мислим, няма да си причиняваме страдания.
Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея.
Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек, не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се омие, дай му малко хляб, насърчи го, като си замине. По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина. Казвам, няма нищо, тия страдания ще ги носим. Човек е по-силен от всички страдания. Ние сме хора, които влизаме в положението един на друг.
към беседата >>
Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.
Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него.
Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.
към беседата >>
Казвате – да си проправим път в света.
Казвате – да си проправим път в света.
Спри някъде, вали дъждът отгоре. Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма. Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля. Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят. Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите.
към беседата >>
Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек, не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се омие, дай му малко хляб, насърчи го, като си замине.
Та казвам, ако ние трябва да мислим, няма да си причиняваме страдания. Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея.
Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек, не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се омие, дай му малко хляб, насърчи го, като си замине.
По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина. Казвам, няма нищо, тия страдания ще ги носим. Човек е по-силен от всички страдания. Ние сме хора, които влизаме в положението един на друг.
към беседата >>
Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота.
Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота.
Истинският живот оттам иде. Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина.
към беседата >>
Спри някъде, вали дъждът отгоре.
Казвате – да си проправим път в света.
Спри някъде, вали дъждът отгоре.
Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма. Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля. Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят. Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите. Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим.
към беседата >>
По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина.
Та казвам, ако ние трябва да мислим, няма да си причиняваме страдания. Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея. Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек, не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се омие, дай му малко хляб, насърчи го, като си замине.
По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина.
Казвам, няма нищо, тия страдания ще ги носим. Човек е по-силен от всички страдания. Ние сме хора, които влизаме в положението един на друг.
към беседата >>
Истинският живот оттам иде.
Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота.
Истинският живот оттам иде.
Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат.
към беседата >>
Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма.
Казвате – да си проправим път в света. Спри някъде, вали дъждът отгоре.
Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма.
Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля. Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят. Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите. Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим. Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина.
към беседата >>
Казвам, няма нищо, тия страдания ще ги носим.
Та казвам, ако ние трябва да мислим, няма да си причиняваме страдания. Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея. Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек, не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се омие, дай му малко хляб, насърчи го, като си замине. По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина.
Казвам, няма нищо, тия страдания ще ги носим.
Човек е по-силен от всички страдания. Ние сме хора, които влизаме в положението един на друг.
към беседата >>
Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина.
Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота. Истинският живот оттам иде.
Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина.
Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех.
към беседата >>
Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля.
Казвате – да си проправим път в света. Спри някъде, вали дъждът отгоре. Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма.
Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля.
Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят. Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите. Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим. Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато.
към беседата >>
Човек е по-силен от всички страдания.
Та казвам, ако ние трябва да мислим, няма да си причиняваме страдания. Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея. Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек, не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се омие, дай му малко хляб, насърчи го, като си замине. По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина. Казвам, няма нищо, тия страдания ще ги носим.
Човек е по-силен от всички страдания.
Ние сме хора, които влизаме в положението един на друг.
към беседата >>
Всичко е в светлината.
Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота. Истинският живот оттам иде. Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина.
Всичко е в светлината.
Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина.
към беседата >>
Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят.
Казвате – да си проправим път в света. Спри някъде, вали дъждът отгоре. Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма. Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля.
Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят.
Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите. Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим. Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато. Човешкото тяло е толкова богато.
към беседата >>
Ние сме хора, които влизаме в положението един на друг.
Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея. Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек, не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се омие, дай му малко хляб, насърчи го, като си замине. По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина. Казвам, няма нищо, тия страдания ще ги носим. Човек е по-силен от всички страдания.
Ние сме хора, които влизаме в положението един на друг.
към беседата >>
Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна.
Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота. Истинският живот оттам иде. Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината.
Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна.
Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате.
към беседата >>
Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите.
Казвате – да си проправим път в света. Спри някъде, вали дъждът отгоре. Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма. Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля. Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят.
Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите.
Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим. Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато. Човешкото тяло е толкова богато. Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото.
към беседата >>
Значи живият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на хората.
Значи живият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на хората.
Казва Христос – Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят. Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества. Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева. Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата.
към беседата >>
Учените хора казват, че може да се хранят със светлина.
Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота. Истинският живот оттам иде. Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна.
Учените хора казват, че може да се хранят със светлина.
Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате. Защото той ще дойде в светлината.
към беседата >>
Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим.
Спри някъде, вали дъждът отгоре. Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма. Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля. Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят. Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите.
Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим.
Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато. Човешкото тяло е толкова богато. Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото. Гледам, този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен.“ Той си носи богатство на главата и не подозира, че има богатство.
към беседата >>
Казва Христос – Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят.
Значи живият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на хората.
Казва Христос – Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят.
Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества. Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева. Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена.
към беседата >>
Хиляди години може да минат.
Истинският живот оттам иде. Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина.
Хиляди години може да минат.
Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате. Защото той ще дойде в светлината. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.
към беседата >>
Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина.
Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма. Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля. Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят. Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите. Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим.
Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина.
Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато. Човешкото тяло е толкова богато. Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото. Гледам, този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен.“ Той си носи богатство на главата и не подозира, че има богатство. Той има едно отлично тяло, а при това казва: „Защо ми е това голо здраве.“
към беседата >>
Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества.
Значи живият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на хората. Казва Христос – Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят.
Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества.
Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева. Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи.
към беседата >>
Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех.
Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат.
Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех.
Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате. Защото той ще дойде в светлината. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.
към беседата >>
Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато.
Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля. Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят. Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите. Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим. Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина.
Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато.
Човешкото тяло е толкова богато. Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото. Гледам, този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен.“ Той си носи богатство на главата и не подозира, че има богатство. Той има едно отлично тяло, а при това казва: „Защо ми е това голо здраве.“
към беседата >>
Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева.
Значи живият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на хората. Казва Христос – Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят. Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества.
Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева.
Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой.
към беседата >>
Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина.
Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех.
Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина.
Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате. Защото той ще дойде в светлината. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.
към беседата >>
Човешкото тяло е толкова богато.
Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят. Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите. Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим. Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато.
Човешкото тяло е толкова богато.
Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото. Гледам, този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен.“ Той си носи богатство на главата и не подозира, че има богатство. Той има едно отлично тяло, а при това казва: „Защо ми е това голо здраве.“
към беседата >>
Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места.
Значи живият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на хората. Казва Христос – Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят. Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества. Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева.
Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места.
У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод.
към беседата >>
Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате.
Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина.
Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате.
Защото той ще дойде в светлината. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.
към беседата >>
Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото.
Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите. Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим. Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато. Човешкото тяло е толкова богато.
Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото.
Гледам, този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен.“ Той си носи богатство на главата и не подозира, че има богатство. Той има едно отлично тяло, а при това казва: „Защо ми е това голо здраве.“
към беседата >>
У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата.
Значи живият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на хората. Казва Христос – Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят. Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества. Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева. Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места.
У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата.
Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи.
към беседата >>
Защото той ще дойде в светлината.
Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате.
Защото той ще дойде в светлината.
Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.
към беседата >>
Гледам, този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен.“ Той си носи богатство на главата и не подозира, че има богатство.
Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим. Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато. Човешкото тяло е толкова богато. Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото.
Гледам, този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен.“ Той си носи богатство на главата и не подозира, че има богатство.
Той има едно отлично тяло, а при това казва: „Защо ми е това голо здраве.“
към беседата >>
Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена.
Казва Христос – Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят. Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества. Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева. Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата.
Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена.
Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи. Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво.
към беседата >>
Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.
Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате. Защото той ще дойде в светлината.
Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.
към беседата >>
Той има едно отлично тяло, а при това казва: „Защо ми е това голо здраве.“
Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато. Човешкото тяло е толкова богато. Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото. Гледам, този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен.“ Той си носи богатство на главата и не подозира, че има богатство.
Той има едно отлично тяло, а при това казва: „Защо ми е това голо здраве.“
към беседата >>
Там, дето тревата съхне, не ходи.
Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества. Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева. Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена.
Там, дето тревата съхне, не ходи.
Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи. Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво. Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени.
към беседата >>
На друго място казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Значи светлината, виделината и т.н.
На друго място казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Значи светлината, виделината и т.н.
Сега хората са се заблудили, защото вземат личността на Христа. След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа. Въпросът е да се изрази една истина. Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа. Христос имаше една мисия много трудна.
към беседата >>
Във Варненско имаше един пехливанин, казваше се Стоян – ще ме извините, ако тук има някой Стоян – той казва на майка си: „Дотегна ми вече, не искам туй голо здраве, макар че съм юнак, дотегна ми.“ Разболява се този Стоян, лежи три години.
Във Варненско имаше един пехливанин, казваше се Стоян – ще ме извините, ако тук има някой Стоян – той казва на майка си: „Дотегна ми вече, не искам туй голо здраве, макар че съм юнак, дотегна ми.“ Разболява се този Стоян, лежи три години.
След това се моли и казва: „Господи, Господи, върни ми здравето. С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека? Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем. Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час. Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа.
към беседата >>
Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой.
Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева. Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи.
Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой.
Аз да ви направя моя превод. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи. Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво. Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени. Стой там.
към беседата >>
Сега хората са се заблудили, защото вземат личността на Христа.
На друго място казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Значи светлината, виделината и т.н.
Сега хората са се заблудили, защото вземат личността на Христа.
След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа. Въпросът е да се изрази една истина. Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа. Христос имаше една мисия много трудна. Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа.
към беседата >>
След това се моли и казва: „Господи, Господи, върни ми здравето.
Във Варненско имаше един пехливанин, казваше се Стоян – ще ме извините, ако тук има някой Стоян – той казва на майка си: „Дотегна ми вече, не искам туй голо здраве, макар че съм юнак, дотегна ми.“ Разболява се този Стоян, лежи три години.
След това се моли и казва: „Господи, Господи, върни ми здравето.
С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека? Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем. Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час. Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа. Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел.
към беседата >>
Аз да ви направя моя превод.
Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой.
Аз да ви направя моя превод.
Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи. Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво. Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени. Стой там.
към беседата >>
След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа.
На друго място казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Значи светлината, виделината и т.н. Сега хората са се заблудили, защото вземат личността на Христа.
След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа.
Въпросът е да се изрази една истина. Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа. Христос имаше една мисия много трудна. Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа. Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е.
към беседата >>
С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека?
Във Варненско имаше един пехливанин, казваше се Стоян – ще ме извините, ако тук има някой Стоян – той казва на майка си: „Дотегна ми вече, не искам туй голо здраве, макар че съм юнак, дотегна ми.“ Разболява се този Стоян, лежи три години. След това се моли и казва: „Господи, Господи, върни ми здравето.
С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека?
Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем. Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час. Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа. Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел. Гледам – той копае.
към беседата >>
Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи.
У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод.
Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи.
Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво. Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени. Стой там.
към беседата >>
Въпросът е да се изрази една истина.
На друго място казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Значи светлината, виделината и т.н. Сега хората са се заблудили, защото вземат личността на Христа. След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа.
Въпросът е да се изрази една истина.
Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа. Христос имаше една мисия много трудна. Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа. Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е. Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор.
към беседата >>
Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем.
Във Варненско имаше един пехливанин, казваше се Стоян – ще ме извините, ако тук има някой Стоян – той казва на майка си: „Дотегна ми вече, не искам туй голо здраве, макар че съм юнак, дотегна ми.“ Разболява се този Стоян, лежи три години. След това се моли и казва: „Господи, Господи, върни ми здравето. С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека?
Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем.
Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час. Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа. Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел. Гледам – той копае. Казвам: „Не се ли уморяваш?
към беседата >>
Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво.
Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи.
Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво.
Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени. Стой там.
към беседата >>
Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа.
На друго място казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Значи светлината, виделината и т.н. Сега хората са се заблудили, защото вземат личността на Христа. След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа. Въпросът е да се изрази една истина.
Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа.
Христос имаше една мисия много трудна. Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа. Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е. Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор. Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания.
към беседата >>
Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час.
Във Варненско имаше един пехливанин, казваше се Стоян – ще ме извините, ако тук има някой Стоян – той казва на майка си: „Дотегна ми вече, не искам туй голо здраве, макар че съм юнак, дотегна ми.“ Разболява се този Стоян, лежи три години. След това се моли и казва: „Господи, Господи, върни ми здравето. С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека? Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем.
Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час.
Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа. Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел. Гледам – той копае. Казвам: „Не се ли уморяваш? “ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае.
към беседата >>
Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени.
Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи. Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво.
Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени.
Стой там.
към беседата >>
Христос имаше една мисия много трудна.
На друго място казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Значи светлината, виделината и т.н. Сега хората са се заблудили, защото вземат личността на Христа. След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа. Въпросът е да се изрази една истина. Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа.
Христос имаше една мисия много трудна.
Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа. Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е. Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор. Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания. Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство.
към беседата >>
Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа.
Във Варненско имаше един пехливанин, казваше се Стоян – ще ме извините, ако тук има някой Стоян – той казва на майка си: „Дотегна ми вече, не искам туй голо здраве, макар че съм юнак, дотегна ми.“ Разболява се този Стоян, лежи три години. След това се моли и казва: „Господи, Господи, върни ми здравето. С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека? Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем. Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час.
Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа.
Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел. Гледам – той копае. Казвам: „Не се ли уморяваш? “ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае. Той ми дава първата лекция.
към беседата >>
Стой там.
Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи. Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво. Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени.
Стой там.
към беседата >>
Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа.
Сега хората са се заблудили, защото вземат личността на Христа. След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа. Въпросът е да се изрази една истина. Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа. Христос имаше една мисия много трудна.
Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа.
Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е. Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор. Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания. Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство. Не е лесна работа.
към беседата >>
Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел.
След това се моли и казва: „Господи, Господи, върни ми здравето. С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека? Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем. Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час. Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа.
Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел.
Гледам – той копае. Казвам: „Не се ли уморяваш? “ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае. Той ми дава първата лекция. Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата.
към беседата >>
Сега казваме, че човек трябва да има кораво сърце.
Сега казваме, че човек трябва да има кораво сърце.
В коравото сърце е смъртта. В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек.
към беседата >>
Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е.
След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа. Въпросът е да се изрази една истина. Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа. Христос имаше една мисия много трудна. Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа.
Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е.
Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор. Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания. Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство. Не е лесна работа. Сега ще ви утеша, че за бъдеще ще бъдем такива.
към беседата >>
Гледам – той копае.
С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека? Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем. Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час. Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа. Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел.
Гледам – той копае.
Казвам: „Не се ли уморяваш? “ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае. Той ми дава първата лекция. Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата. Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае.
към беседата >>
В коравото сърце е смъртта.
Сега казваме, че човек трябва да има кораво сърце.
В коравото сърце е смъртта.
В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не ни трябва.
към беседата >>
Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор.
Въпросът е да се изрази една истина. Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа. Христос имаше една мисия много трудна. Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа. Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е.
Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор.
Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания. Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство. Не е лесна работа. Сега ще ви утеша, че за бъдеще ще бъдем такива.
към беседата >>
Казвам: „Не се ли уморяваш?
Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем. Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час. Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа. Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел. Гледам – той копае.
Казвам: „Не се ли уморяваш?
“ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае. Той ми дава първата лекция. Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата. Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае. Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката.
към беседата >>
В мекото сърце е животът.
Сега казваме, че човек трябва да има кораво сърце. В коравото сърце е смъртта.
В мекото сърце е животът.
В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не ни трябва. Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор.
към беседата >>
Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания.
Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа. Христос имаше една мисия много трудна. Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа. Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е. Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор.
Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания.
Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство. Не е лесна работа. Сега ще ви утеша, че за бъдеще ще бъдем такива.
към беседата >>
“ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае.
Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час. Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа. Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел. Гледам – той копае. Казвам: „Не се ли уморяваш?
“ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае.
Той ми дава първата лекция. Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата. Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае. Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката. Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения.
към беседата >>
В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът.
Сега казваме, че човек трябва да има кораво сърце. В коравото сърце е смъртта. В мекото сърце е животът.
В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът.
В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не ни трябва. Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор. Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива!
към беседата >>
Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство.
Христос имаше една мисия много трудна. Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа. Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е. Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор. Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания.
Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство.
Не е лесна работа. Сега ще ви утеша, че за бъдеще ще бъдем такива.
към беседата >>
Той ми дава първата лекция.
Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа. Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел. Гледам – той копае. Казвам: „Не се ли уморяваш? “ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае.
Той ми дава първата лекция.
Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата. Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае. Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката. Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения. Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е.
към беседата >>
В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта.
Сега казваме, че човек трябва да има кораво сърце. В коравото сърце е смъртта. В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът.
В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта.
Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не ни трябва. Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор. Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му.
към беседата >>
Не е лесна работа.
Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа. Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е. Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор. Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания. Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство.
Не е лесна работа.
Сега ще ви утеша, че за бъдеще ще бъдем такива.
към беседата >>
Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата.
Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел. Гледам – той копае. Казвам: „Не се ли уморяваш? “ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае. Той ми дава първата лекция.
Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата.
Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае. Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката. Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения. Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е. Мотиката и ръчката са много хубаво направени.
към беседата >>
Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек.
Сега казваме, че човек трябва да има кораво сърце. В коравото сърце е смъртта. В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта.
Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек.
Не ни трябва. Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор. Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват.
към беседата >>
Сега ще ви утеша, че за бъдеще ще бъдем такива.
Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е. Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор. Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания. Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство. Не е лесна работа.
Сега ще ви утеша, че за бъдеще ще бъдем такива.
към беседата >>
Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае.
Гледам – той копае. Казвам: „Не се ли уморяваш? “ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае. Той ми дава първата лекция. Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата.
Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае.
Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката. Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения. Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е. Мотиката и ръчката са много хубаво направени. Мотиката не е така сбутана, красива мотика е.
към беседата >>
Не ни трябва.
В коравото сърце е смъртта. В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек.
Не ни трябва.
Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор. Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Тъй ще се оправи светът.
към беседата >>
Нека разберем що е бъдеще и що е минало.
Нека разберем що е бъдеще и що е минало.
Миналото съдържа законите на страданието според мене, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето.
към беседата >>
Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката.
Казвам: „Не се ли уморяваш? “ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае. Той ми дава първата лекция. Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата. Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае.
Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката.
Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения. Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е. Мотиката и ръчката са много хубаво направени. Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен.
към беседата >>
Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор.
В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не ни трябва.
Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор.
Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Тъй ще се оправи светът. Не с войни.
към беседата >>
Миналото съдържа законите на страданието според мене, според моето схващане, или според новите веяния.
Нека разберем що е бъдеще и що е минало.
Миналото съдържа законите на страданието според мене, според моето схващане, или според новите веяния.
А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето?
към беседата >>
Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения.
“ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае. Той ми дава първата лекция. Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата. Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае. Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката.
Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения.
Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е. Мотиката и ръчката са много хубаво направени. Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е.
към беседата >>
Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива!
В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не ни трябва. Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор.
Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива!
Не е такава съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Тъй ще се оправи светът. Не с войни. Войната е едно опетняване.
към беседата >>
А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието.
Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието според мене, според моето схващане, или според новите веяния.
А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието.
Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето? “ Има един народ, който няма настояще време.
към беседата >>
Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е.
Той ми дава първата лекция. Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата. Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае. Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката. Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения.
Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е.
Мотиката и ръчката са много хубаво направени. Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите.
към беседата >>
Не е такава съдбата му.
В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не ни трябва. Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор. Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива!
Не е такава съдбата му.
Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Тъй ще се оправи светът. Не с войни. Войната е едно опетняване. Ама ножът е потребен.
към беседата >>
Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието.
Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието според мене, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието.
Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието.
Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето? “ Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите.
към беседата >>
Мотиката и ръчката са много хубаво направени.
Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата. Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае. Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката. Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения. Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е.
Мотиката и ръчката са много хубаво направени.
Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите. Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек.
към беседата >>
Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват.
Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не ни трябва. Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор. Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му.
Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват.
Тъй ще се оправи светът. Не с войни. Войната е едно опетняване. Ама ножът е потребен. Ножът е само едно условие.
към беседата >>
Нашата цел е радостта и щастието.
Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието според мене, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието.
Нашата цел е радостта и щастието.
Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето? “ Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще.
към беседата >>
Мотиката не е така сбутана, красива мотика е.
Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае. Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката. Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения. Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е. Мотиката и ръчката са много хубаво направени.
Мотиката не е така сбутана, красива мотика е.
После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите. Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек. Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш.
към беседата >>
Тъй ще се оправи светът.
Не ни трябва. Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор. Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват.
Тъй ще се оправи светът.
Не с войни. Войната е едно опетняване. Ама ножът е потребен. Ножът е само едно условие.
към беседата >>
Следователно ние се стремим към бъдещето.
Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието според мене, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието.
Следователно ние се стремим към бъдещето.
Някой казва: „Ами настоящето? “ Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече.
към беседата >>
После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен.
Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката. Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения. Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е. Мотиката и ръчката са много хубаво направени. Мотиката не е така сбутана, красива мотика е.
После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен.
Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите. Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек. Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш. Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли?
към беседата >>
Не с войни.
Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор. Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Тъй ще се оправи светът.
Не с войни.
Войната е едно опетняване. Ама ножът е потребен. Ножът е само едно условие.
към беседата >>
Някой казва: „Ами настоящето?
Миналото съдържа законите на страданието според мене, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето.
Някой казва: „Ами настоящето?
“ Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото.
към беседата >>
Скромен, умен човек е.
Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения. Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е. Мотиката и ръчката са много хубаво направени. Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен.
Скромен, умен човек е.
Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите. Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек. Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш. Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли? “ „Можеш, ти имаш хубав ум.“ Казва: „Ти искаш да ме накараш да напусна.“ „Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето, но научи се да учиш.“
към беседата >>
Войната е едно опетняване.
Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Тъй ще се оправи светът. Не с войни.
Войната е едно опетняване.
Ама ножът е потребен. Ножът е само едно условие.
към беседата >>
“ Има един народ, който няма настояще време.
А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето?
“ Има един народ, който няма настояще време.
Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото. Тази преходна линия наричат настояще.
към беседата >>
Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите.
Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е. Мотиката и ръчката са много хубаво направени. Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е.
Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите.
Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек. Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш. Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли? “ „Можеш, ти имаш хубав ум.“ Казва: „Ти искаш да ме накараш да напусна.“ „Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето, но научи се да учиш.“
към беседата >>
Ама ножът е потребен.
Не е такава съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Тъй ще се оправи светът. Не с войни. Войната е едно опетняване.
Ама ножът е потребен.
Ножът е само едно условие.
към беседата >>
Това са евреите.
Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето? “ Има един народ, който няма настояще време.
Това са евреите.
Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото. Тази преходна линия наричат настояще. И следователно, ако ние живеем в бъдещето, ние казваме, че може да бъдем щастливи, може да бъдем радостни.
към беседата >>
Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек.
Мотиката и ръчката са много хубаво направени. Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите.
Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек.
Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш. Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли? “ „Можеш, ти имаш хубав ум.“ Казва: „Ти искаш да ме накараш да напусна.“ „Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето, но научи се да учиш.“
към беседата >>
Ножът е само едно условие.
Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Тъй ще се оправи светът. Не с войни. Войната е едно опетняване. Ама ножът е потребен.
Ножът е само едно условие.
към беседата >>
Те имат две времена: минало и бъдеще.
Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето? “ Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите.
Те имат две времена: минало и бъдеще.
Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото. Тази преходна линия наричат настояще. И следователно, ако ние живеем в бъдещето, ние казваме, че може да бъдем щастливи, може да бъдем радостни. А вие казвате, че бъдещето е една илюзия, то е една илюзия.
към беседата >>
Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш.
Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите. Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек.
Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш.
Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли? “ „Можеш, ти имаш хубав ум.“ Казва: „Ти искаш да ме накараш да напусна.“ „Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето, но научи се да учиш.“
към беседата >>
Онова, което ще поправи живота, това са новите условия, това са новите хора, които ще се родят с такава мисъл.
Онова, което ще поправи живота, това са новите условия, това са новите хора, които ще се родят с такава мисъл.
Сега вие мислите, че имате достатъчно пари, за да си уредите работите. Тогава да ви приведа един пример. Той е един мит, вие ще си го преведете. Един богаташ мислил – този анекдот е из американския живот – един голям богаташ, като умира, казва да му турят в гроба малко парици, защото ще му трябват. Турят му една торба.
към беседата >>
Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече.
Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето? “ Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще.
Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече.
Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото. Тази преходна линия наричат настояще. И следователно, ако ние живеем в бъдещето, ние казваме, че може да бъдем щастливи, може да бъдем радостни. А вие казвате, че бъдещето е една илюзия, то е една илюзия. Вие казвате: „Мене ми дотегна животът.“ Че в какво може да ти дотегне?
към беседата >>
Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли?
После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите. Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек. Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш.
Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли?
“ „Можеш, ти имаш хубав ум.“ Казва: „Ти искаш да ме накараш да напусна.“ „Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето, но научи се да учиш.“
към беседата >>
Сега вие мислите, че имате достатъчно пари, за да си уредите работите.
Онова, което ще поправи живота, това са новите условия, това са новите хора, които ще се родят с такава мисъл.
Сега вие мислите, че имате достатъчно пари, за да си уредите работите.
Тогава да ви приведа един пример. Той е един мит, вие ще си го преведете. Един богаташ мислил – този анекдот е из американския живот – един голям богаташ, като умира, казва да му турят в гроба малко парици, защото ще му трябват. Турят му една торба. Той отива в онзи свят и носи тази торба със злато.
към беседата >>
Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото.
Някой казва: „Ами настоящето? “ Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече.
Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото.
Тази преходна линия наричат настояще. И следователно, ако ние живеем в бъдещето, ние казваме, че може да бъдем щастливи, може да бъдем радостни. А вие казвате, че бъдещето е една илюзия, то е една илюзия. Вие казвате: „Мене ми дотегна животът.“ Че в какво може да ти дотегне? Не ти е дотегнал животът, но ти може да кажеш по-право: „Дотегна ми да живея без живота.“ Защото, като дойде животът, няма да ти дотегне никога, не може да има страдание.
към беседата >>
“ „Можеш, ти имаш хубав ум.“ Казва: „Ти искаш да ме накараш да напусна.“ „Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето, но научи се да учиш.“
Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите. Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек. Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш. Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли?
“ „Можеш, ти имаш хубав ум.“ Казва: „Ти искаш да ме накараш да напусна.“ „Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето, но научи се да учиш.“
към беседата >>
Тогава да ви приведа един пример.
Онова, което ще поправи живота, това са новите условия, това са новите хора, които ще се родят с такава мисъл. Сега вие мислите, че имате достатъчно пари, за да си уредите работите.
Тогава да ви приведа един пример.
Той е един мит, вие ще си го преведете. Един богаташ мислил – този анекдот е из американския живот – един голям богаташ, като умира, казва да му турят в гроба малко парици, защото ще му трябват. Турят му една торба. Той отива в онзи свят и носи тази торба със злато. Вижда всичките гостилници отворени, хубави дрехи се продават, обуща, шапки – все по пет стотинки.
към беседата >>
Тази преходна линия наричат настояще.
“ Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото.
Тази преходна линия наричат настояще.
И следователно, ако ние живеем в бъдещето, ние казваме, че може да бъдем щастливи, може да бъдем радостни. А вие казвате, че бъдещето е една илюзия, то е една илюзия. Вие казвате: „Мене ми дотегна животът.“ Че в какво може да ти дотегне? Не ти е дотегнал животът, но ти може да кажеш по-право: „Дотегна ми да живея без живота.“ Защото, като дойде животът, няма да ти дотегне никога, не може да има страдание. Така трябва да се говори.
към беседата >>
В този човек остана идеята в ума му, че трябва да си купи хубави книги.
В този човек остана идеята в ума му, че трябва да си купи хубави книги.
Кое е по-хубаво: да седне в кафенето или в някоя кръчма с червено вино с някои другари: хайде за здравето на България, за здравето на нашите министри. Днес за здравето на този, на онзи, за България, и България никак не е здрава, пък и неговото здраве се разколебава. Турците имат такова разбиране. Във Варна един ми разправяше, казва: „Слушах – хамалите се разговарят“, казва главатарят на хамалите: „Или хубаво носи, или ако не носиш хубаво, ще те направя чобанин.“ Той счита хамалъка по-горе от чобанлъка – овчарството. Овчарството седи по-горе.
към беседата >>
Той е един мит, вие ще си го преведете.
Онова, което ще поправи живота, това са новите условия, това са новите хора, които ще се родят с такава мисъл. Сега вие мислите, че имате достатъчно пари, за да си уредите работите. Тогава да ви приведа един пример.
Той е един мит, вие ще си го преведете.
Един богаташ мислил – този анекдот е из американския живот – един голям богаташ, като умира, казва да му турят в гроба малко парици, защото ще му трябват. Турят му една торба. Той отива в онзи свят и носи тази торба със злато. Вижда всичките гостилници отворени, хубави дрехи се продават, обуща, шапки – все по пет стотинки. Казват му: „Господине, тия пари тук не вървят.“ „Злато, туй е чисто злато.“ „Нас пет стотинки ни трябват.“ Пише на сина си в онзи свят, че златните пари не вървят тук, да му прати по пет стотинки.
към беседата >>
И следователно, ако ние живеем в бъдещето, ние казваме, че може да бъдем щастливи, може да бъдем радостни.
Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото. Тази преходна линия наричат настояще.
И следователно, ако ние живеем в бъдещето, ние казваме, че може да бъдем щастливи, може да бъдем радостни.
А вие казвате, че бъдещето е една илюзия, то е една илюзия. Вие казвате: „Мене ми дотегна животът.“ Че в какво може да ти дотегне? Не ти е дотегнал животът, но ти може да кажеш по-право: „Дотегна ми да живея без живота.“ Защото, като дойде животът, няма да ти дотегне никога, не може да има страдание. Така трябва да се говори. Но ние подразбираме истината.
към беседата >>
НАГОРЕ