НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
455
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
455
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Което оправя
,
ООК
, София, 26.1.1927г.,
Ти не можеш да имаш Живот, ако нямаш Светлина; ти не можеш да имаш Светлина, ако нямаш Свобода.
Обаче това може да намери само будната, съзнателна душа. Само тази душа е в състояние да разчисти пътищата и да намери онази посока, която води към Божественото. Ето защо всички се нуждаете от ново знание, от знанието на Духа, от знанието на Любовта. Аз не говоря за преходната любов, но за онази Любов, Която е неразривно свързана с Мъдростта и с Истината. Живот, Светлина и Свобода са също така свързани.
Ти не можеш да имаш Живот, ако нямаш Светлина; ти не можеш да имаш Светлина, ако нямаш Свобода.
Щом имаш Живот, ще имаш и Светлина; щом имаш Светлина, ще имаш и Свобода. Следователно щом имаш Любов, ще имаш и Мъдрост; щом имаш Мъдрост, ще имаш и Истина.
към беседата >>
Много американски проповедници са имали такива опитности.
На същото основание, има области в живота, в които ако се потопи човек, той има всички условия да стане учен, виден. Щом излезе от тези условия, той отново става обикновен човек. На научен език казано: причината, дето хората изпадат в различни състояния, се дължи на Светлината, Която не прониква еднакво в техните мозъчни центрове. Случва се понякога, че в някои мозъчни центрове се натрупва известно количество млечна киселина, която разбърква умовете на хората. Ако такъв човек е писател, тъкмо започне да пише нещо хубаво, и мисълта му се прекъсва.
Много американски проповедници са имали такива опитности.
Излезе някой от тях да проповядва и изведнъж изгуби мисълта си. Щом мисълта се изгуби, и проповедта се прекъсва.
към беседата >>
Щом имаш Живот, ще имаш и Светлина; щом имаш Светлина, ще имаш и Свобода.
Само тази душа е в състояние да разчисти пътищата и да намери онази посока, която води към Божественото. Ето защо всички се нуждаете от ново знание, от знанието на Духа, от знанието на Любовта. Аз не говоря за преходната любов, но за онази Любов, Която е неразривно свързана с Мъдростта и с Истината. Живот, Светлина и Свобода са също така свързани. Ти не можеш да имаш Живот, ако нямаш Светлина; ти не можеш да имаш Светлина, ако нямаш Свобода.
Щом имаш Живот, ще имаш и Светлина; щом имаш Светлина, ще имаш и Свобода.
Следователно щом имаш Любов, ще имаш и Мъдрост; щом имаш Мъдрост, ще имаш и Истина.
към беседата >>
Излезе някой от тях да проповядва и изведнъж изгуби мисълта си.
Щом излезе от тези условия, той отново става обикновен човек. На научен език казано: причината, дето хората изпадат в различни състояния, се дължи на Светлината, Която не прониква еднакво в техните мозъчни центрове. Случва се понякога, че в някои мозъчни центрове се натрупва известно количество млечна киселина, която разбърква умовете на хората. Ако такъв човек е писател, тъкмо започне да пише нещо хубаво, и мисълта му се прекъсва. Много американски проповедници са имали такива опитности.
Излезе някой от тях да проповядва и изведнъж изгуби мисълта си.
Щом мисълта се изгуби, и проповедта се прекъсва.
към беседата >>
Следователно щом имаш Любов, ще имаш и Мъдрост; щом имаш Мъдрост, ще имаш и Истина.
Ето защо всички се нуждаете от ново знание, от знанието на Духа, от знанието на Любовта. Аз не говоря за преходната любов, но за онази Любов, Която е неразривно свързана с Мъдростта и с Истината. Живот, Светлина и Свобода са също така свързани. Ти не можеш да имаш Живот, ако нямаш Светлина; ти не можеш да имаш Светлина, ако нямаш Свобода. Щом имаш Живот, ще имаш и Светлина; щом имаш Светлина, ще имаш и Свобода.
Следователно щом имаш Любов, ще имаш и Мъдрост; щом имаш Мъдрост, ще имаш и Истина.
към беседата >>
Щом мисълта се изгуби, и проповедта се прекъсва.
На научен език казано: причината, дето хората изпадат в различни състояния, се дължи на Светлината, Която не прониква еднакво в техните мозъчни центрове. Случва се понякога, че в някои мозъчни центрове се натрупва известно количество млечна киселина, която разбърква умовете на хората. Ако такъв човек е писател, тъкмо започне да пише нещо хубаво, и мисълта му се прекъсва. Много американски проповедници са имали такива опитности. Излезе някой от тях да проповядва и изведнъж изгуби мисълта си.
Щом мисълта се изгуби, и проповедта се прекъсва.
към беседата >>
Сега, дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог.
Сега, дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог.
Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде.
към беседата >>
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст.
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст.
Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад. Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя.
към беседата >>
Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога.
Сега, дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог.
Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога.
И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него.
към беседата >>
Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад.
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст.
Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад.
Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен.
към беседата >>
И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа.
Сега, дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог. Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога.
И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа.
Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика.
към беседата >>
Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил.
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст. Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад.
Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил.
Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни.
към беседата >>
Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него.
Сега, дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог. Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа.
Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него.
Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата.
към беседата >>
Започвам да говоря.
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст. Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад. Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил.
Започвам да говоря.
Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни. В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си.
към беседата >>
Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си.
Сега, дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог. Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него.
Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си.
Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си.
към беседата >>
Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня.
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст. Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад. Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря.
Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня.
Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни. В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си. Продължих и завърших проповедта си благополучно.
към беседата >>
Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде.
Сега, дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог. Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си.
Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде.
Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети.
към беседата >>
Спрях се за момент да помисля какво да правя.
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст. Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад. Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня.
Спрях се за момент да помисля какво да правя.
Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни. В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си. Продължих и завърших проповедта си благополучно.
към беседата >>
Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него.
Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде.
Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него.
Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие.
към беседата >>
Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен.
Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад. Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя.
Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен.
В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни. В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си. Продължих и завърших проповедта си благополучно.
към беседата >>
Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика.
И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него.
Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика.
Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си!
към беседата >>
В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни.
Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен.
В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни.
В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си. Продължих и завърших проповедта си благополучно.
към беседата >>
Това не е той – господарят на къщата.
Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика.
Това не е той – господарят на къщата.
Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети.
към беседата >>
В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си.
Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни.
В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си.
Продължих и завърших проповедта си благополучно.
към беседата >>
Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си.
Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата.
Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си.
Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент.
към беседата >>
Продължих и завърших проповедта си благополучно.
Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни. В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си.
Продължих и завърших проповедта си благополучно.
към беседата >>
Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети.
Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си.
Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети.
Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот.
към беседата >>
Казвам: има хора в света, които като минат покрай някой човек, внасят тъмнина в съзнанието му.
Казвам: има хора в света, които като минат покрай някой човек, внасят тъмнина в съзнанието му.
Те се наричат братя от черната ложа. Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му. Те се наричат Братя на Бялата ложа. Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения.
към беседата >>
Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие.
Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети.
Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие.
Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека.
към беседата >>
Те се наричат братя от черната ложа.
Казвам: има хора в света, които като минат покрай някой човек, внасят тъмнина в съзнанието му.
Те се наричат братя от черната ложа.
Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му. Те се наричат Братя на Бялата ложа. Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята.
към беседата >>
Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си!
Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие.
Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си!
Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи.
към беседата >>
Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му.
Казвам: има хора в света, които като минат покрай някой човек, внасят тъмнина в съзнанието му. Те се наричат братя от черната ложа.
Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му.
Те се наричат Братя на Бялата ложа. Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл.
към беседата >>
Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети.
Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си!
Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети.
Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него.
към беседата >>
Те се наричат Братя на Бялата ложа.
Казвам: има хора в света, които като минат покрай някой човек, внасят тъмнина в съзнанието му. Те се наричат братя от черната ложа. Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му.
Те се наричат Братя на Бялата ложа.
Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите.
към беседата >>
Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент.
Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети.
Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент.
Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно.
към беседата >>
Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле.
Казвам: има хора в света, които като минат покрай някой човек, внасят тъмнина в съзнанието му. Те се наричат братя от черната ложа. Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му. Те се наричат Братя на Бялата ложа.
Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле.
Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това.
към беседата >>
Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот.
Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент.
Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот.
Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно. Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си.
към беседата >>
Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения.
Казвам: има хора в света, които като минат покрай някой човек, внасят тъмнина в съзнанието му. Те се наричат братя от черната ложа. Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му. Те се наричат Братя на Бялата ложа. Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле.
Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения.
В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие?
към беседата >>
Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека.
Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот.
Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека.
Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно. Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си. Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
В това отношение Царството Божие още не е на земята.
Те се наричат братя от черната ложа. Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му. Те се наричат Братя на Бялата ложа. Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения.
В това отношение Царството Божие още не е на земята.
Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес.
към беседата >>
Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи.
Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека.
Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи.
Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно. Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си. Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл.
Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му. Те се наричат Братя на Бялата ложа. Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята.
Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл.
Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес.
към беседата >>
Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него.
Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи.
Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него.
Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно. Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си. Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите.
Те се наричат Братя на Бялата ложа. Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл.
Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите.
Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес. Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света.
към беседата >>
Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно.
Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него.
Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно.
Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си. Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това.
Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите.
Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това.
Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес. Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света. Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото.
към беседата >>
Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си.
Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно.
Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си.
Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие?
Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това.
Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие?
Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес. Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света. Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото. То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили.
към беседата >>
Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.
Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно. Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си.
Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Да служи човек на Бога, това не е механичен процес.
В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие?
Да служи човек на Бога, това не е механичен процес.
Той е жив, съзнателен процес. Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света. Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото. То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили. Ето защо, който е решил веднъж да служи на Божественото, той не трябва да се спира пред своето недоволство.
към беседата >>
Някой казва: Аз остарях.
Някой казва: Аз остарях.
– Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш. Друг казва: Аз съм млад. – Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена. Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя.
към беседата >>
Той е жив, съзнателен процес.
Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес.
Той е жив, съзнателен процес.
Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света. Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото. То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили. Ето защо, който е решил веднъж да служи на Божественото, той не трябва да се спира пред своето недоволство.
към беседата >>
– Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш.
Някой казва: Аз остарях.
– Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш.
Друг казва: Аз съм млад. – Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена. Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави!
към беседата >>
Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света.
Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес.
Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света.
Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото. То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили. Ето защо, който е решил веднъж да служи на Божественото, той не трябва да се спира пред своето недоволство.
към беседата >>
Друг казва: Аз съм млад.
Някой казва: Аз остарях. – Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш.
Друг казва: Аз съм млад.
– Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена. Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните.
към беседата >>
Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото.
Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес. Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света.
Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото.
То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили. Ето защо, който е решил веднъж да служи на Божественото, той не трябва да се спира пред своето недоволство.
към беседата >>
– Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена.
Някой казва: Аз остарях. – Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш. Друг казва: Аз съм млад.
– Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена.
Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение.
към беседата >>
То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили.
Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес. Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света. Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото.
То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили.
Ето защо, който е решил веднъж да служи на Божественото, той не трябва да се спира пред своето недоволство.
към беседата >>
Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания.
Някой казва: Аз остарях. – Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш. Друг казва: Аз съм млад. – Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена.
Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания.
Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи.
към беседата >>
Ето защо, който е решил веднъж да служи на Божественото, той не трябва да се спира пред своето недоволство.
Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес. Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света. Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото. То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили.
Ето защо, който е решил веднъж да служи на Божественото, той не трябва да се спира пред своето недоволство.
към беседата >>
Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя.
Някой казва: Аз остарях. – Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш. Друг казва: Аз съм млад. – Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена. Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания.
Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя.
– Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише.
към беседата >>
Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто.
Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто.
В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото. Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри.
към беседата >>
– Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави!
– Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш. Друг казва: Аз съм млад. – Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена. Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя.
– Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави!
Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре.
към беседата >>
В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото.
Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто.
В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото.
Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек.
към беседата >>
Често светските хора са по-смели от духовните.
Друг казва: Аз съм млад. – Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена. Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави!
Често светските хора са по-смели от духовните.
Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре?
към беседата >>
Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят.
Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто. В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото.
Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят.
Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества.
към беседата >>
Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение.
– Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена. Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните.
Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение.
Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат.
към беседата >>
Тъй щото той представлява частица от това колективно общество.
Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто. В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото. Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят.
Тъй щото той представлява частица от това колективно общество.
И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални.
към беседата >>
Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи.
Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение.
Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи.
От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката.
към беседата >>
И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества.
Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто. В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото. Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представлява частица от това колективно общество.
И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества.
Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях.
към беседата >>
От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише.
Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи.
От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише.
Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот!
към беседата >>
Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри.
Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто. В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото. Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества.
Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри.
Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите.
към беседата >>
Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре.
– Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише.
Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре.
Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса.
към беседата >>
Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек.
В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото. Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри.
Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек.
– Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето.
към беседата >>
Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре?
Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре.
Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре?
В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот.
към беседата >>
– Гениални има между всички живи същества.
Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек.
– Гениални има между всички живи същества.
И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества.
към беседата >>
В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат.
Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре?
В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат.
Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син?
към беседата >>
И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални.
Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества.
И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални.
Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир?
към беседата >>
Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката.
Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат.
Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката.
И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга.
към беседата >>
Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях.
И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални.
Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях.
Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой?
към беседата >>
И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот!
От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката.
И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот!
Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти.
към беседата >>
Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите.
Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях.
Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите.
Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват.
към беседата >>
Не, това не е разрешаване на въпроса.
Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот!
Не, това не е разрешаване на въпроса.
Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо.
към беседата >>
Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето.
Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите.
Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето.
Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога.
към беседата >>
Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот.
Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса.
Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот.
Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи.
към беседата >>
Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества.
– Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето.
Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества.
Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч.
към беседата >>
Какво направи блудният син?
В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот.
Какво направи блудният син?
След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите.
към беседата >>
Запример какво знаят рибите за Шекспир?
И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества.
Запример какво знаят рибите за Шекспир?
Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си.
към беседата >>
След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга.
Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син?
След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга.
Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него.
към беседата >>
Или какво знаят африканците за Толстой?
Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир?
Или какво знаят африканците за Толстой?
Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си. Запример някой седи с часове на едно място и мисли.
към беседата >>
Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти.
И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга.
Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти.
Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора.
към беседата >>
Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват.
Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой?
Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват.
Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си. Запример някой седи с часове на едно място и мисли. Не само това, но като че му се диктува какво да мисли.
към беседата >>
Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо.
Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти.
Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо.
Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н.
към беседата >>
Няма същество в света, което да не съзнава Бога.
Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват.
Няма същество в света, което да не съзнава Бога.
Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си. Запример някой седи с часове на едно място и мисли. Не само това, но като че му се диктува какво да мисли.
към беседата >>
Обаче нямаш ли пари, не ходи.
Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо.
Обаче нямаш ли пари, не ходи.
Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено.
към беседата >>
Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч.
Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога.
Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч.
Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си. Запример някой седи с часове на едно място и мисли. Не само това, но като че му се диктува какво да мисли.
към беседата >>
Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите.
Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи.
Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите.
Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това.
към беседата >>
Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си.
Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч.
Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си.
Запример някой седи с часове на едно място и мисли. Не само това, но като че му се диктува какво да мисли.
към беседата >>
Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него.
След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите.
Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него.
Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях.
към беседата >>
Запример някой седи с часове на едно място и мисли.
Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си.
Запример някой седи с часове на едно място и мисли.
Не само това, но като че му се диктува какво да мисли.
към беседата >>
Театърът е създаден само за някои хора.
Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него.
Театърът е създаден само за някои хора.
Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях. За такива хора театърът е подобен на богослужение.
към беседата >>
Не само това, но като че му се диктува какво да мисли.
Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си. Запример някой седи с часове на едно място и мисли.
Не само това, но като че му се диктува какво да мисли.
към беседата >>
Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н.
Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора.
Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н.
Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях. За такива хора театърът е подобен на богослужение.
към беседата >>
Казвате: Ние искаме да служим на Бога.
Казвате: Ние искаме да служим на Бога.
Щом кажете това, вие се индивидуализирате. В какво отношение се индивидуализирате? – В начина на служенето. Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си. Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш.
към беседата >>
Всичко в света е точно определено.
Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н.
Всичко в света е точно определено.
На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях. За такива хора театърът е подобен на богослужение.
към беседата >>
Щом кажете това, вие се индивидуализирате.
Казвате: Ние искаме да служим на Бога.
Щом кажете това, вие се индивидуализирате.
В какво отношение се индивидуализирате? – В начина на служенето. Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си. Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш. Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си.
към беседата >>
На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това.
Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено.
На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това.
Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях. За такива хора театърът е подобен на богослужение.
към беседата >>
В какво отношение се индивидуализирате?
Казвате: Ние искаме да служим на Бога. Щом кажете това, вие се индивидуализирате.
В какво отношение се индивидуализирате?
– В начина на служенето. Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си. Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш. Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си. Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо.
към беседата >>
Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях.
Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това.
Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях.
За такива хора театърът е подобен на богослужение.
към беседата >>
– В начина на служенето.
Казвате: Ние искаме да служим на Бога. Щом кажете това, вие се индивидуализирате. В какво отношение се индивидуализирате?
– В начина на служенето.
Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си. Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш. Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си. Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо. Каквото положение и да заемете, вие трябва да решите задачата си!
към беседата >>
За такива хора театърът е подобен на богослужение.
Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях.
За такива хора театърът е подобен на богослужение.
към беседата >>
Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си.
Казвате: Ние искаме да служим на Бога. Щом кажете това, вие се индивидуализирате. В какво отношение се индивидуализирате? – В начина на служенето.
Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си.
Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш. Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си. Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо. Каквото положение и да заемете, вие трябва да решите задачата си!
към беседата >>
Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество.
Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество.
Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питам: кой се проявява чрез този музикант? Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност.
към беседата >>
Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш.
Казвате: Ние искаме да служим на Бога. Щом кажете това, вие се индивидуализирате. В какво отношение се индивидуализирате? – В начина на служенето. Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си.
Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш.
Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си. Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо. Каквото положение и да заемете, вие трябва да решите задачата си!
към беседата >>
Всички слушаха внимателно, възхищаваха се.
Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество.
Всички слушаха внимателно, възхищаваха се.
Питам: кой се проявява чрез този музикант? Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави.
към беседата >>
Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си.
Щом кажете това, вие се индивидуализирате. В какво отношение се индивидуализирате? – В начина на служенето. Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си. Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш.
Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си.
Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо. Каквото положение и да заемете, вие трябва да решите задачата си!
към беседата >>
Питам: кой се проявява чрез този музикант?
Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се.
Питам: кой се проявява чрез този музикант?
Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него.
към беседата >>
Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо.
В какво отношение се индивидуализирате? – В начина на служенето. Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си. Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш. Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си.
Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо.
Каквото положение и да заемете, вие трябва да решите задачата си!
към беседата >>
Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител.
Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питам: кой се проявява чрез този музикант?
Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител.
Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла!
към беседата >>
Каквото положение и да заемете, вие трябва да решите задачата си!
– В начина на служенето. Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си. Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш. Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си. Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо.
Каквото положение и да заемете, вие трябва да решите задачата си!
към беседата >>
Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси.
Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питам: кой се проявява чрез този музикант? Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител.
Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси.
Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде.
към беседата >>
Питам: какво решава човек днес?
Питам: какво решава човек днес?
Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си. Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо.
към беседата >>
Един познат ми разправяше една своя опитност.
Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питам: кой се проявява чрез този музикант? Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси.
Един познат ми разправяше една своя опитност.
Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила.
към беседата >>
Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание.
Питам: какво решава човек днес?
Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание.
На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си. Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре.
към беседата >>
Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави.
Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питам: кой се проявява чрез този музикант? Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност.
Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави.
Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество.
към беседата >>
На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него.
Питам: какво решава човек днес? Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание.
На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него.
Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си. Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили.
към беседата >>
Бетховен нищо не бил пред него.
Питам: кой се проявява чрез този музикант? Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави.
Бетховен нищо не бил пред него.
Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма.
към беседата >>
Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си.
Питам: какво решава човек днес? Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него.
Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си.
Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената.
към беседата >>
Величествена, мощна музика се разнасяла!
Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него.
Величествена, мощна музика се разнасяла!
Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят.
към беседата >>
Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо.
Питам: какво решава човек днес? Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си.
Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо.
Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята.
към беседата >>
Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде.
Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла!
Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде.
Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат.
към беседата >>
Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо.
Питам: какво решава човек днес? Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си. Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо.
Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо.
Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето.
към беседата >>
Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила.
Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде.
Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила.
Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма?
към беседата >>
Казвам: и това е добре.
Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си. Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо.
Казвам: и това е добре.
Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята?
към беседата >>
Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество.
Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила.
Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество.
Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира.
към беседата >>
Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили.
На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си. Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре.
Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили.
Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите.
към беседата >>
Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма.
Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество.
Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма.
Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои.
към беседата >>
Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената.
Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си. Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили.
Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената.
Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”.
към беседата >>
Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят.
Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма.
Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят.
Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват.
към беседата >>
Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята.
Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената.
Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята.
Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога.
към беседата >>
Както живеят, така пишат.
Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят.
Както живеят, така пишат.
Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват. Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени.
към беседата >>
Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето.
Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята.
Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето.
Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени?
към беседата >>
Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма?
Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат.
Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма?
Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват. Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени.
към беседата >>
Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята?
Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето.
Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята?
Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? И във времето на Христа е имало учени като сегашните.
към беседата >>
Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира.
Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма?
Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира.
В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват. Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени.
към беседата >>
Това могат да направят само адептите.
Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята?
Това могат да направят само адептите.
Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? И във времето на Христа е имало учени като сегашните. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него.
към беседата >>
В това отношение всички хора, които умират, са все герои.
Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира.
В това отношение всички хора, които умират, са все герои.
Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват. Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени.
към беседата >>
Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”.
Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите.
Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”.
Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? И във времето на Христа е имало учени като сегашните. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него. Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората.
към беседата >>
Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват.
Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои.
Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват.
Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени.
към беседата >>
Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога.
Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”.
Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога.
Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? И във времето на Христа е имало учени като сегашните. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него. Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората. Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате да влязат”.
към беседата >>
Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени.
Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват.
Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени.
към беседата >>
Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени?
Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога.
Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени?
И във времето на Христа е имало учени като сегашните. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него. Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората. Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате да влязат”.
към беседата >>
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни.
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни.
Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете. В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя.
към беседата >>
И във времето на Христа е имало учени като сегашните.
Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени?
И във времето на Христа е имало учени като сегашните.
И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него. Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората. Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате да влязат”.
към беседата >>
Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете.
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни.
Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете.
В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи.
към беседата >>
И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него.
Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? И във времето на Христа е имало учени като сегашните.
И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него.
Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората. Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате да влязат”.
към беседата >>
В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света.
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни. Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете.
В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света.
Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде.
към беседата >>
Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората.
Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? И във времето на Христа е имало учени като сегашните. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него.
Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората.
Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате да влязат”.
към беседата >>
Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа.
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни. Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете. В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света.
Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа.
Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас.
към беседата >>
Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате да влязат”.
Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? И във времето на Христа е имало учени като сегашните. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него. Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората.
Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате да влязат”.
към беседата >>
Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”.
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни. Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете. В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа.
Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”.
Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето.
към беседата >>
И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете си и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма да ви бъде добре.
И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете си и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма да ви бъде добре.
Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали. Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това. Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества.
към беседата >>
Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя.
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни. Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете. В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”.
Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя.
При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него.
към беседата >>
Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали.
И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете си и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма да ви бъде добре.
Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали.
Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това. Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите.
към беседата >>
При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи.
Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете. В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя.
При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи.
Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир?
към беседата >>
Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това.
И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете си и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма да ви бъде добре. Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали.
Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това.
Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали.
към беседата >>
Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде.
В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи.
Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде.
Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека?
към беседата >>
Тия учени имат всичкото смирение в себе си.
И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете си и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма да ви бъде добре. Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали. Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това.
Тия учени имат всичкото смирение в себе си.
Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри?
към беседата >>
Това не е важно за вас.
Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде.
Това не е важно за вас.
За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”.
към беседата >>
Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят.
И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете си и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма да ви бъде добре. Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали. Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това. Тия учени имат всичкото смирение в себе си.
Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят.
За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете.
към беседата >>
За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето.
Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас.
За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето.
Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини.
към беседата >>
За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества.
И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете си и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма да ви бъде добре. Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали. Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това. Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят.
За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества.
Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри?
към беседата >>
Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него.
Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето.
Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него.
Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е.
към беседата >>
Другите учени са тия, които копират първите.
Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали. Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това. Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества.
Другите учени са тия, които копират първите.
Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри.
към беседата >>
Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир?
При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него.
Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир?
Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали.
към беседата >>
Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали.
Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това. Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите.
Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали.
Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст?
към беседата >>
Кой е този, който припомня на човека?
Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир?
Кой е този, който припомня на човека?
Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали. Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри?
Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали.
Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри?
Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри?
към беседата >>
Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”.
Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека?
Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”.
Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали. Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно. Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”.
към беседата >>
Няма да станете.
Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри?
Няма да станете.
Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце?
към беседата >>
Това е една от великите Истини.
За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”.
Това е една от великите Истини.
Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали. Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно. Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”. Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж.
към беседата >>
Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри?
За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете.
Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри?
Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави.
към беседата >>
Когато Духът, т.е.
Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини.
Когато Духът, т.е.
Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали. Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно. Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”. Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж. Каквото днес не възприемат, то ще остане за бъдещите времена.
към беседата >>
Няма да станете по-добри.
Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри?
Няма да станете по-добри.
Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка.
към беседата >>
Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали.
Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е.
Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали.
Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно. Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”. Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж. Каквото днес не възприемат, то ще остане за бъдещите времена.
към беседата >>
Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст?
Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри.
Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст?
Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос.
към беседата >>
Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно.
Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали.
Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно.
Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”. Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж. Каквото днес не възприемат, то ще остане за бъдещите времена.
към беседата >>
Обаче това знание направи ли евреите по-добри?
Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст?
Обаче това знание направи ли евреите по-добри?
Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма.
към беседата >>
Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”.
Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали. Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно.
Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”.
Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж. Каквото днес не възприемат, то ще остане за бъдещите времена.
към беседата >>
Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце?
Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри?
Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце?
Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма.
към беседата >>
Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж.
Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали. Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно. Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”.
Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж.
Каквото днес не възприемат, то ще остане за бъдещите времена.
към беседата >>
Господ има Ръце, и при това много хубави.
Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце?
Господ има Ръце, и при това много хубави.
Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма.
към беседата >>
Каквото днес не възприемат, то ще остане за бъдещите времена.
Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали. Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно. Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”. Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж.
Каквото днес не възприемат, то ще остане за бъдещите времена.
към беседата >>
Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка.
Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави.
Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка.
Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди.
към беседата >>
Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят.
Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят.
Те се самоизлъгват. Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае. Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване.
към беседата >>
Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос.
Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка.
Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос.
Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората.
към беседата >>
Те се самоизлъгват.
Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят.
Те се самоизлъгват.
Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае. Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат.
към беседата >>
Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма.
Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос.
Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма.
Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата.
към беседата >>
Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае.
Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят. Те се самоизлъгват.
Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае.
Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите.
към беседата >>
Очи прави, а Сам Той очи няма.
Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма.
Очи прави, а Сам Той очи няма.
Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда.
към беседата >>
Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си.
Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят. Те се самоизлъгват. Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае.
Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си.
Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра.
към беседата >>
Уши прави, а Сам Той уши няма.
Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма.
Уши прави, а Сам Той уши няма.
Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши.
Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят. Те се самоизлъгват. Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае. Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си.
Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши.
Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче.
към беседата >>
Смешно е да се говорят такива абсурди.
Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма.
Смешно е да се говорят такива абсурди.
Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват.
към беседата >>
Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване.
Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят. Те се самоизлъгват. Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае. Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши.
Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване.
Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си.
към беседата >>
Такива заключения говорят за частичното знание на хората.
Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди.
Такива заключения говорят за частичното знание на хората.
Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание.
към беседата >>
Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат.
Те се самоизлъгват. Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае. Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване.
Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат.
Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си. Краят увенчава работата.
към беседата >>
Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата.
Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората.
Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата.
При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите?
към беседата >>
Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите.
Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае. Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат.
Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите.
Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си. Краят увенчава работата. Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция.
към беседата >>
При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда.
Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата.
При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда.
В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат.
към беседата >>
Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра.
Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите.
Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра.
Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си. Краят увенчава работата. Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете.
към беседата >>
В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях.
Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда.
В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях.
Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила.
към беседата >>
Значи тя е изработила една част, но има още да тъче.
Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра.
Значи тя е изработила една част, но има още да тъче.
Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си. Краят увенчава работата. Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете.
към беседата >>
Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват.
Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях.
Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват.
Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят.
към беседата >>
Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си.
Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче.
Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си.
Краят увенчава работата. Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете.
към беседата >>
Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание.
Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват.
Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание.
Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение.
към беседата >>
Краят увенчава работата.
Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си.
Краят увенчава работата.
Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете.
към беседата >>
Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите?
Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание.
Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите?
Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение. Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога.
към беседата >>
Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция.
Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си. Краят увенчава работата.
Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция.
Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете.
към беседата >>
Те са символи, които трябва да се разберат.
При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите?
Те са символи, които трябва да се разберат.
До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение. Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога. И Бог има специфично отношение към всяка душа.
към беседата >>
Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете.
Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си. Краят увенчава работата. Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция.
Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете.
към беседата >>
До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила.
В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат.
До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила.
Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение. Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога. И Бог има специфично отношение към всяка душа. Това отношение е най-важно.
към беседата >>
Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога.
Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога.
Каква трябва да бъде представата ви за Бога? Бог не е нещо, което може да се определи с думи. Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек.
към беседата >>
Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят.
Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила.
Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят.
Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение. Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога. И Бог има специфично отношение към всяка душа. Това отношение е най-важно. Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може да разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота.
към беседата >>
Каква трябва да бъде представата ви за Бога?
Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога.
Каква трябва да бъде представата ви за Бога?
Бог не е нещо, което може да се определи с думи. Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно.
към беседата >>
Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение.
Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят.
Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение.
Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога. И Бог има специфично отношение към всяка душа. Това отношение е най-важно. Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може да разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота.
към беседата >>
Бог не е нещо, което може да се определи с думи.
Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога. Каква трябва да бъде представата ви за Бога?
Бог не е нещо, което може да се определи с думи.
Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен.
към беседата >>
Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога.
Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение.
Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога.
И Бог има специфично отношение към всяка душа. Това отношение е най-важно. Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може да разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота.
към беседата >>
Бог е Любов.
Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога. Каква трябва да бъде представата ви за Бога? Бог не е нещо, което може да се определи с думи.
Бог е Любов.
Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота.
към беседата >>
И Бог има специфично отношение към всяка душа.
Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение. Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога.
И Бог има специфично отношение към всяка душа.
Това отношение е най-важно. Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може да разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота.
към беседата >>
Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина.
Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога. Каква трябва да бъде представата ви за Бога? Бог не е нещо, което може да се определи с думи. Бог е Любов.
Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина.
Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това.
към беседата >>
Това отношение е най-важно.
До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение. Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога. И Бог има специфично отношение към всяка душа.
Това отношение е най-важно.
Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може да разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота.
към беседата >>
Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек.
Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога. Каква трябва да бъде представата ви за Бога? Бог не е нещо, което може да се определи с думи. Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина.
Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек.
За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари.
към беседата >>
Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може да разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота.
Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение. Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога. И Бог има специфично отношение към всяка душа. Това отношение е най-важно.
Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може да разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота.
към беседата >>
За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно.
Каква трябва да бъде представата ви за Бога? Бог не е нещо, което може да се определи с думи. Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек.
За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно.
Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките.
към беседата >>
Съвременните хора са недоволни от живота, от себе си, искат да бъдат талантливи, да се проявят.
Съвременните хора са недоволни от живота, от себе си, искат да бъдат талантливи, да се проявят.
Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си. Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие.
към беседата >>
Това значи да бъде човек смирен.
Бог не е нещо, което може да се определи с думи. Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно.
Това значи да бъде човек смирен.
Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека.
към беседата >>
В една от прочетените теми се казва, че човешката душа лекува, спасява човека; в друга тема се казва, че душата повдига човека.
В една от прочетените теми се казва, че човешката душа лекува, спасява човека; в друга тема се казва, че душата повдига човека.
Какво разбирате под думата лекуване? Може ли душата да лекува? В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”. Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята.
към беседата >>
Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън.
Съвременните хора са недоволни от живота, от себе си, искат да бъдат талантливи, да се проявят.
Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън.
Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си. Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви.
към беседата >>
Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота.
Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен.
Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота.
Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека. Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват.
към беседата >>
Какво разбирате под думата лекуване?
В една от прочетените теми се казва, че човешката душа лекува, спасява човека; в друга тема се казва, че душата повдига човека.
Какво разбирате под думата лекуване?
Може ли душата да лекува? В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”. Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата.
към беседата >>
Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си.
Съвременните хора са недоволни от живота, от себе си, искат да бъдат талантливи, да се проявят. Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън.
Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си.
Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си. Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си.
към беседата >>
Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това.
Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота.
Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това.
Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека. Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват. Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее.
към беседата >>
Може ли душата да лекува?
В една от прочетените теми се казва, че човешката душа лекува, спасява човека; в друга тема се казва, че душата повдига човека. Какво разбирате под думата лекуване?
Може ли душата да лекува?
В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”. Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин.
към беседата >>
Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си.
Съвременните хора са недоволни от живота, от себе си, искат да бъдат талантливи, да се проявят. Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си.
Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си.
Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си.
към беседата >>
Той за всичко благодари.
Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това.
Той за всичко благодари.
Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека. Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват. Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее. Без Бога животът няма смисъл, няма никаква цел.
към беседата >>
В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”.
В една от прочетените теми се казва, че човешката душа лекува, спасява човека; в друга тема се казва, че душата повдига човека. Какво разбирате под думата лекуване? Може ли душата да лекува?
В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”.
Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път.
към беседата >>
Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения.
Съвременните хора са недоволни от живота, от себе си, искат да бъдат талантливи, да се проявят. Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си.
Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения.
Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си. Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво.
към беседата >>
Той различава Божиите думи от човешките.
За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари.
Той различава Божиите думи от човешките.
Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека. Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват. Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее. Без Бога животът няма смисъл, няма никаква цел.
към беседата >>
Питам: тези три думи имат ли едно и също значение?
В една от прочетените теми се казва, че човешката душа лекува, спасява човека; в друга тема се казва, че душата повдига човека. Какво разбирате под думата лекуване? Може ли душата да лекува? В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”.
Питам: тези три думи имат ли едно и също значение?
Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел.
към беседата >>
Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие.
Съвременните хора са недоволни от живота, от себе си, искат да бъдат талантливи, да се проявят. Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си. Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения.
Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие.
Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си. Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво. Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата.
към беседата >>
Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека.
Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките.
Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека.
Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват. Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее. Без Бога животът няма смисъл, няма никаква цел.
към беседата >>
Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята.
В една от прочетените теми се казва, че човешката душа лекува, спасява човека; в друга тема се казва, че душата повдига човека. Какво разбирате под думата лекуване? Може ли душата да лекува? В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”. Питам: тези три думи имат ли едно и също значение?
Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята.
По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява?
към беседата >>
Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви.
Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си. Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие.
Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви.
Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си. Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво. Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, в края на краищата вие ще опитате вашата обикновена философия.
към беседата >>
Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват.
Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека.
Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват.
Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее. Без Бога животът няма смисъл, няма никаква цел.
към беседата >>
По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата.
Какво разбирате под думата лекуване? Може ли душата да лекува? В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”. Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята.
По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата.
Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея.
към беседата >>
Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си.
Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си. Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви.
Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си.
Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си. Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво. Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, в края на краищата вие ще опитате вашата обикновена философия.
към беседата >>
Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее.
Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека. Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват.
Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее.
Без Бога животът няма смисъл, няма никаква цел.
към беседата >>
Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин.
Може ли душата да лекува? В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”. Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата.
Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин.
Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света.
към беседата >>
Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си.
Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си. Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си.
Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си.
Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво. Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, в края на краищата вие ще опитате вашата обикновена философия.
към беседата >>
Без Бога животът няма смисъл, няма никаква цел.
Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека. Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват. Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее.
Без Бога животът няма смисъл, няма никаква цел.
към беседата >>
Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път.
В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”. Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин.
Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път.
Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света. Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици.
към беседата >>
Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво.
Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си.
Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво.
Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, в края на краищата вие ще опитате вашата обикновена философия.
към беседата >>
И тъй пазете Божественото в себе си!
И тъй пазете Божественото в себе си!
Няма по-страшно нещо от това, човек да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони с една милионна част от пътя към Божественото, за да се подложи на големи страдания. Казано е в Писанието: “Които Ме чакат, които Ме търсят, те ще Ме намерят”. Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”.
към беседата >>
Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел.
Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път.
Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел.
Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света. Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици. Всичко в света е живо.
към беседата >>
Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата.
Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си. Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво.
Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата.
Ако размишлявате повърхностно върху живота, в края на краищата вие ще опитате вашата обикновена философия.
към беседата >>
Няма по-страшно нещо от това, човек да изгуби Божественото.
И тъй пазете Божественото в себе си!
Няма по-страшно нещо от това, човек да изгуби Божественото.
Достатъчно е той да се отклони с една милионна част от пътя към Божественото, за да се подложи на големи страдания. Казано е в Писанието: “Които Ме чакат, които Ме търсят, те ще Ме намерят”. Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”.
към беседата >>
Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява?
Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел.
Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява?
Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света. Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици. Всичко в света е живо. Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие.
към беседата >>
Ако размишлявате повърхностно върху живота, в края на краищата вие ще опитате вашата обикновена философия.
Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си. Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво. Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата.
Ако размишлявате повърхностно върху живота, в края на краищата вие ще опитате вашата обикновена философия.
към беседата >>
Достатъчно е той да се отклони с една милионна част от пътя към Божественото, за да се подложи на големи страдания.
И тъй пазете Божественото в себе си! Няма по-страшно нещо от това, човек да изгуби Божественото.
Достатъчно е той да се отклони с една милионна част от пътя към Божественото, за да се подложи на големи страдания.
Казано е в Писанието: “Които Ме чакат, които Ме търсят, те ще Ме намерят”. Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”.
към беседата >>
Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея.
По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява?
Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея.
Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света. Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици. Всичко в света е живо. Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие.
към беседата >>
Един философ седял под сянката на една круша и размишлявал.
Един философ седял под сянката на една круша и размишлявал.
Близо до него имало една тиква. Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо! Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила.
към беседата >>
Казано е в Писанието: “Които Ме чакат, които Ме търсят, те ще Ме намерят”.
И тъй пазете Божественото в себе си! Няма по-страшно нещо от това, човек да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони с една милионна част от пътя към Божественото, за да се подложи на големи страдания.
Казано е в Писанието: “Които Ме чакат, които Ме търсят, те ще Ме намерят”.
Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”.
към беседата >>
Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света.
Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея.
Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света.
Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици. Всичко в света е живо. Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие.
към беседата >>
Близо до него имало една тиква.
Един философ седял под сянката на една круша и размишлявал.
Близо до него имало една тиква.
Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо! Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми.
към беседата >>
Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”.
И тъй пазете Божественото в себе си! Няма по-страшно нещо от това, човек да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони с една милионна част от пътя към Божественото, за да се подложи на големи страдания. Казано е в Писанието: “Които Ме чакат, които Ме търсят, те ще Ме намерят”.
Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”.
към беседата >>
Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици.
Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света.
Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици.
Всичко в света е живо. Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие.
към беседата >>
Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо!
Един философ седял под сянката на една круша и размишлявал. Близо до него имало една тиква.
Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо!
Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите?
към беседата >>
Сега желая на всички Божиите думи да пребъдват във вас, да бъдете силни, мощни, да разбирате Истината, без да я доказвате отвън.
Сега желая на всички Божиите думи да пребъдват във вас, да бъдете силни, мощни, да разбирате Истината, без да я доказвате отвън.
Истината не се нуждае от никакви външни доказателства.
към беседата >>
Всичко в света е живо.
Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света. Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици.
Всичко в света е живо.
Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие.
към беседата >>
Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове!
Един философ седял под сянката на една круша и размишлявал. Близо до него имало една тиква. Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо!
Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове!
Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите? Бог знае работите Си.
към беседата >>
Истината не се нуждае от никакви външни доказателства.
Сега желая на всички Божиите думи да пребъдват във вас, да бъдете силни, мощни, да разбирате Истината, без да я доказвате отвън.
Истината не се нуждае от никакви външни доказателства.
към беседата >>
Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие.
Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света. Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици. Всичко в света е живо.
Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие.
към беседата >>
Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата.
Един философ седял под сянката на една круша и размишлявал. Близо до него имало една тиква. Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо! Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове!
Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата.
Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите? Бог знае работите Си. Той добре е промислил всяко нещо, което е създал.
към беседата >>
Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори.
Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори.
Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество. Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела. За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето. Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно.
към беседата >>
Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила.
Един философ седял под сянката на една круша и размишлявал. Близо до него имало една тиква. Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо! Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата.
Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила.
Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите? Бог знае работите Си. Той добре е промислил всяко нещо, което е създал.
към беседата >>
Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество.
Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори.
Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество.
Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела. За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето. Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето?
към беседата >>
Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми.
Близо до него имало една тиква. Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо! Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила.
Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми.
Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите? Бог знае работите Си. Той добре е промислил всяко нещо, което е създал.
към беседата >>
Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела.
Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори. Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество.
Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела.
За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето. Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина.
към беседата >>
Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите?
Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо! Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми.
Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите?
Бог знае работите Си. Той добре е промислил всяко нещо, което е създал.
към беседата >>
За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето.
Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори. Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество. Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела.
За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето.
Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си?
към беседата >>
Бог знае работите Си.
Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите?
Бог знае работите Си.
Той добре е промислил всяко нещо, което е създал.
към беседата >>
Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето.
Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори. Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество. Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела. За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето.
Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето.
Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава.
към беседата >>
Той добре е промислил всяко нещо, което е създал.
Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите? Бог знае работите Си.
Той добре е промислил всяко нещо, което е създал.
към беседата >>
Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно.
Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори. Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество. Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела. За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето. Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето.
Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно.
Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели.
към беседата >>
Много хора страдат от своето тщеславие.
Много хора страдат от своето тщеславие.
Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове? За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата. В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате. Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира.
към беседата >>
Какво нещо е горенето?
Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество. Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела. За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето. Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно.
Какво нещо е горенето?
При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели.
към беседата >>
Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове?
Много хора страдат от своето тщеславие.
Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове?
За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата. В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате. Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее.
към беседата >>
При горенето всякога се отделя топлина и Светлина.
Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела. За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето. Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето?
При горенето всякога се отделя топлина и Светлина.
Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”.
към беседата >>
За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата.
Много хора страдат от своето тщеславие. Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове?
За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата.
В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате. Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота.
към беседата >>
Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си?
За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето. Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина.
Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си?
Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел.
към беседата >>
В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате.
Много хора страдат от своето тщеславие. Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове? За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата.
В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате.
Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време.
към беседата >>
Това са процеси, с които съвременната наука се занимава.
Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си?
Това са процеси, с които съвременната наука се занимава.
При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират.
към беседата >>
Щом плодът ви узрее, вие умирате.
Много хора страдат от своето тщеславие. Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове? За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата. В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате.
Щом плодът ви узрее, вие умирате.
Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то.
към беседата >>
При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели.
Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава.
При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели.
Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало.
към беседата >>
Следователно който много носи, той скоро умира.
Много хора страдат от своето тщеславие. Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове? За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата. В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате. Щом плодът ви узрее, вие умирате.
Следователно който много носи, той скоро умира.
Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания.
към беседата >>
Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели.
Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели.
Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели.
Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало. Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън.
към беседата >>
Който малко носи, той дълго време живее.
Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове? За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата. В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате. Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира.
Който малко носи, той дълго време живее.
В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка.
към беседата >>
Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”.
При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели.
Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”.
Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало. Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън. Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън.
към беседата >>
В това седи философията на живота.
За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата. В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате. Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее.
В това седи философията на живота.
Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка. Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта.
към беседата >>
Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел.
Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”.
Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел.
Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало. Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън. Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън. Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят.
към беседата >>
Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време.
В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате. Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота.
Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време.
Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка. Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта. Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят.
към беседата >>
Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират.
Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел.
Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират.
По-рано такова горене не е съществувало. Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън. Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън. Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят. Няма по-приятен Огън от този на Любовта.
към беседата >>
Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то.
Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време.
Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то.
Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка. Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта. Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят. За усилване на паметта има ред методи, които човек може да приложи и да види резултатите им.
към беседата >>
По-рано такова горене не е съществувало.
При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират.
По-рано такова горене не е съществувало.
Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън. Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън. Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят. Няма по-приятен Огън от този на Любовта.
към беседата >>
Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания.
Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то.
Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания.
Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка. Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта. Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят. За усилване на паметта има ред методи, които човек може да приложи и да види резултатите им.
към беседата >>
Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън.
Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало.
Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън.
Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън. Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят. Няма по-приятен Огън от този на Любовта.
към беседата >>
Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка.
Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания.
Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка.
Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта. Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят. За усилване на паметта има ред методи, които човек може да приложи и да види резултатите им.
към беседата >>
Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън.
Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало. Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън.
Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън.
Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят. Няма по-приятен Огън от този на Любовта.
към беседата >>
Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта.
В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка.
Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта.
Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят. За усилване на паметта има ред методи, които човек може да приложи и да види резултатите им.
към беседата >>
Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят.
Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало. Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън. Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън.
Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят.
Няма по-приятен Огън от този на Любовта.
към беседата >>
Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят.
Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка. Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта.
Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят.
За усилване на паметта има ред методи, които човек може да приложи и да види резултатите им.
към беседата >>
Няма по-приятен Огън от този на Любовта.
Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало. Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън. Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън. Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят.
Няма по-приятен Огън от този на Любовта.
към беседата >>
За усилване на паметта има ред методи, които човек може да приложи и да види резултатите им.
Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка. Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта. Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят.
За усилване на паметта има ред методи, които човек може да приложи и да види резултатите им.
към беседата >>
Питам: в какво седи вътрешната философия на живота?
Питам: в какво седи вътрешната философия на живота?
Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота. Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света. Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света?
към беседата >>
Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва да постигне.
Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва да постигне.
То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща. Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят. Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение.
към беседата >>
Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота.
Питам: в какво седи вътрешната философия на живота?
Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота.
Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света. Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса?
към беседата >>
То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща.
Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва да постигне.
То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща.
Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят. Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята.
към беседата >>
Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света.
Питам: в какво седи вътрешната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота.
Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света.
Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света. Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана.
към беседата >>
Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота.
Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва да постигне. То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща.
Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота.
Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят. Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат.
към беседата >>
Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света.
Питам: в какво седи вътрешната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота. Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света.
Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света.
Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура?
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят.
Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва да постигне. То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща. Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота.
Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят.
Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест.
към беседата >>
Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека.
Питам: в какво седи вътрешната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота. Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света.
Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека.
Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо.
към беседата >>
Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята.
Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва да постигне. То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща. Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят.
Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята.
Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни?
към беседата >>
Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света?
Питам: в какво седи вътрешната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота. Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света. Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека.
Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света?
Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват.
към беседата >>
Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение.
Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва да постигне. То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща. Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят. Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята.
Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение.
Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте?
към беседата >>
Какво остана от изкуството на атлантската раса?
Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота. Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света. Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света?
Какво остана от изкуството на атлантската раса?
Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена.
към беседата >>
Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята.
То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща. Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят. Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение.
Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята.
На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни.
към беседата >>
Нищо не остана.
Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света. Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса?
Нищо не остана.
Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи.
към беседата >>
На Небето болни хора не приемат.
Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят. Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята.
На Небето болни хора не приемат.
Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни. Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота.
към беседата >>
Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура?
Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света. Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана.
Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура?
И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо.
към беседата >>
Там не търпят абсолютно никаква болест.
Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят. Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат.
Там не търпят абсолютно никаква болест.
Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни. Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота. Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум.
към беседата >>
И от нея няма да остане нищо.
Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура?
И от нея няма да остане нищо.
Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора.
към беседата >>
Те ще ви запитат: Защо сте болни?
Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест.
Те ще ви запитат: Защо сте болни?
Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни. Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота. Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум. Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек.
към беседата >>
Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват.
Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо.
Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват.
Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора. Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта.
към беседата >>
Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте?
Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни?
Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте?
Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни. Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота. Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум. Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек. В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”.
към беседата >>
Те остават в човека за Вечни времена.
Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват.
Те остават в човека за Вечни времена.
Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора. Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта. Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите.
към беседата >>
Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни.
Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте?
Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни.
Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота. Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум. Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек. В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”.
към беседата >>
Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи.
Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена.
Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи.
Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора. Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта. Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите. По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си.
към беседата >>
Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота.
На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни.
Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота.
Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум. Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек. В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”.
към беседата >>
Красотата е духовно качество, а не физическо.
Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи.
Красотата е духовно качество, а не физическо.
Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора. Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта. Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите. По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си. Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не.
към беседата >>
Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум.
Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни. Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота.
Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум.
Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек. В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”.
към беседата >>
Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора.
И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо.
Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора.
Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта. Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите. По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си. Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не.
към беседата >>
Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек.
Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни. Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота. Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум.
Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек.
В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”.
към беседата >>
Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта.
Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора.
Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта.
Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите. По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си. Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не.
към беседата >>
В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”.
Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни. Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота. Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум. Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек.
В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”.
към беседата >>
Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите.
Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора. Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта.
Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите.
По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си. Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не.
към беседата >>
Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами да си помогнат и забравят името си даже.
Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами да си помогнат и забравят името си даже.
Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име. Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва. Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича. Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит!
към беседата >>
По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си.
Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора. Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта. Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите.
По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си.
Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не.
към беседата >>
Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име.
Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами да си помогнат и забравят името си даже.
Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име.
Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва. Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича. Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите?
към беседата >>
Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не.
Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора. Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта. Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите. По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си.
Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не.
към беседата >>
Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва.
Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами да си помогнат и забравят името си даже. Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име.
Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва.
Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича. Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите? Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа.
към беседата >>
Казвам: съвременните хора трябва да изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия, да не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие.
Казвам: съвременните хора трябва да изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия, да не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие.
Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека. Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена. Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира.
към беседата >>
Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича.
Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами да си помогнат и забравят името си даже. Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име. Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва.
Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича.
Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите? Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа. Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит.
към беседата >>
Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека.
Казвам: съвременните хора трябва да изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия, да не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие.
Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека.
Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена. Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици.
към беседата >>
Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си.
Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами да си помогнат и забравят името си даже. Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име. Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва. Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича.
Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си.
Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите? Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа. Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит. Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат.
към беседата >>
Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот.
Казвам: съвременните хора трябва да изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия, да не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие. Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека.
Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот.
Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена. Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм.
към беседата >>
Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит!
Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами да си помогнат и забравят името си даже. Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име. Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва. Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича. Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си.
Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит!
Какво правите? Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа. Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит. Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат. Не, той не е бил смахнат; причината за състоянието, в което той изпаднал, се крие на друго място.
към беседата >>
Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена.
Казвам: съвременните хора трябва да изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия, да не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие. Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека. Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот.
Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена.
Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека.
към беседата >>
Какво правите?
Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име. Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва. Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича. Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит!
Какво правите?
Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа. Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит. Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат. Не, той не е бил смахнат; причината за състоянието, в което той изпаднал, се крие на друго място.
към беседата >>
Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък.
Казвам: съвременните хора трябва да изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия, да не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие. Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека. Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена.
Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък.
Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм.
към беседата >>
Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа.
Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва. Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича. Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите?
Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа.
Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит. Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат. Не, той не е бил смахнат; причината за състоянието, в което той изпаднал, се крие на друго място.
към беседата >>
Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира.
Казвам: съвременните хора трябва да изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия, да не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие. Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека. Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена. Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък.
Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира.
В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони.
към беседата >>
Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит.
Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича. Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите? Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа.
Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит.
Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат. Не, той не е бил смахнат; причината за състоянието, в което той изпаднал, се крие на друго място.
към беседата >>
В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици.
Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека. Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена. Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира.
В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици.
Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони.
към беседата >>
Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат.
Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите? Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа. Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит.
Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат.
Не, той не е бил смахнат; причината за състоянието, в което той изпаднал, се крие на друго място.
към беседата >>
Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм.
Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена. Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици.
Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм.
Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони. Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща.
към беседата >>
Не, той не е бил смахнат; причината за състоянието, в което той изпаднал, се крие на друго място.
Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите? Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа. Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит. Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат.
Не, той не е бил смахнат; причината за състоянието, в което той изпаднал, се крие на друго място.
към беседата >>
Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека.
Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена. Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм.
Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека.
Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони. Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща. По какво се различава простият от учения човек?
към беседата >>
Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може да изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете си, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно.
Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може да изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете си, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно.
В това положение ви дават Библията, искат да четете. Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички.
към беседата >>
Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм.
Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека.
Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм.
Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони. Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща. По какво се различава простият от учения човек? И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия.
към беседата >>
В това положение ви дават Библията, искат да четете.
Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може да изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете си, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно.
В това положение ви дават Библията, искат да четете.
Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога.
към беседата >>
Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони.
Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм.
Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони.
Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони. Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща. По какво се различава простият от учения човек? И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия. Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в себе си и силите в неговия мозък ще се организират по-добре.
към беседата >>
Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете.
Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може да изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете си, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно. В това положение ви дават Библията, искат да четете.
Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете.
Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства.
към беседата >>
Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони.
В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони.
Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони.
Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща. По какво се различава простият от учения човек? И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия. Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в себе си и силите в неговия мозък ще се организират по-добре.
към беседата >>
Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете.
Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може да изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете си, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно. В това положение ви дават Библията, искат да четете. Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете.
Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете.
Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства. Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си.
към беседата >>
Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща.
Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони.
Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща.
По какво се различава простият от учения човек? И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия. Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в себе си и силите в неговия мозък ще се организират по-добре.
към беседата >>
Какво показва това?
Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може да изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете си, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно. В това положение ви дават Библията, искат да четете. Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете.
Какво показва това?
Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства. Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си. Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство.
към беседата >>
По какво се различава простият от учения човек?
Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони. Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща.
По какво се различава простият от учения човек?
И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия. Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в себе си и силите в неговия мозък ще се организират по-добре.
към беседата >>
Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички.
Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може да изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете си, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно. В това положение ви дават Библията, искат да четете. Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете. Какво показва това?
Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички.
В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства. Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си. Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство. Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява.
към беседата >>
И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия.
Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони. Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща. По какво се различава простият от учения човек?
И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия.
Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в себе си и силите в неговия мозък ще се организират по-добре.
към беседата >>
В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога.
В това положение ви дават Библията, искат да четете. Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички.
В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога.
Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства. Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си. Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство. Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота.
към беседата >>
Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в себе си и силите в неговия мозък ще се организират по-добре.
Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони. Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща. По какво се различава простият от учения човек? И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия.
Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в себе си и силите в неговия мозък ще се организират по-добре.
към беседата >>
Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства.
Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога.
Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства.
Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си. Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство. Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота.
към беседата >>
Някой казва: Аз съм учен човек.
Някой казва: Аз съм учен човек.
Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне.
към беседата >>
Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си.
Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства.
Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си.
Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство. Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота.
към беседата >>
Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни.
Някой казва: Аз съм учен човек.
Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни.
Ученият може да превръща въглена в диамант. Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората?
към беседата >>
Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство.
Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства. Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си.
Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство.
Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота.
към беседата >>
Ученият може да превръща въглена в диамант.
Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни.
Ученият може да превръща въглена в диамант.
Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне?
към беседата >>
Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява.
Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства. Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си. Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство.
Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява.
Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота.
към беседата >>
Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък.
Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант.
Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък.
Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето.
към беседата >>
Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота.
В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства. Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си. Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство. Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява.
Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота.
към беседата >>
Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият.
Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък.
Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият.
Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани?
към беседата >>
Христос казва на учениците Си: “Без Мене нищо не можете да направите.
Христос казва на учениците Си: “Без Мене нищо не можете да направите.
Аз Съм Лозата, вие – пръчките”. Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога.
към беседата >>
Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне.
Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият.
Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне.
Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани.
към беседата >>
Аз Съм Лозата, вие – пръчките”.
Христос казва на учениците Си: “Без Мене нищо не можете да направите.
Аз Съм Лозата, вие – пръчките”.
Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания.
към беседата >>
Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората?
Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне.
Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората?
Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество.
към беседата >>
Как ще си обясните тези думи?
Христос казва на учениците Си: “Без Мене нищо не можете да направите. Аз Съм Лозата, вие – пръчките”.
Как ще си обясните тези думи?
С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование.
към беседата >>
Казано ли е, кой именно ще възкръсне?
Ученият може да превръща въглена в диамант. Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората?
Казано ли е, кой именно ще възкръсне?
Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие.
към беседата >>
С тези стихове Христос изнася един велик закон.
Христос казва на учениците Си: “Без Мене нищо не можете да направите. Аз Съм Лозата, вие – пръчките”. Как ще си обясните тези думи?
С тези стихове Христос изнася един велик закон.
Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование. Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия.
към беседата >>
Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето.
Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне?
Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето.
Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание.
към беседата >>
Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде.
Христос казва на учениците Си: “Без Мене нищо не можете да направите. Аз Съм Лозата, вие – пръчките”. Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон.
Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде.
Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование. Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия. Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания.
към беседата >>
Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани?
Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето.
Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани?
Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето.
към беседата >>
Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога.
Христос казва на учениците Си: “Без Мене нищо не можете да направите. Аз Съм Лозата, вие – пръчките”. Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде.
Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога.
Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование. Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия. Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания. Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще си набавим това, което днес ни липсва.
към беседата >>
Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани.
Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани?
Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани.
Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло.
към беседата >>
Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания.
Аз Съм Лозата, вие – пръчките”. Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога.
Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания.
Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование. Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия. Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания. Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще си набавим това, което днес ни липсва.
към беседата >>
Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество.
Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани.
Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество.
Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло.
към беседата >>
Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование.
Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания.
Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование.
Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия. Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания. Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще си набавим това, което днес ни липсва.
към беседата >>
Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие.
Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество.
Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие.
Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло.
към беседата >>
Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия.
С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование.
Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия.
Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания. Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще си набавим това, което днес ни липсва.
към беседата >>
Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание.
Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие.
Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание.
Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло.
към беседата >>
Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания.
Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование. Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия.
Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания.
Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще си набавим това, което днес ни липсва.
към беседата >>
Името на това същество е написано на Небето.
Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание.
Името на това същество е написано на Небето.
Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло.
към беседата >>
Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще си набавим това, което днес ни липсва.
Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование. Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия. Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания.
Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще си набавим това, което днес ни липсва.
към беседата >>
Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло.
Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето.
Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло.
към беседата >>
Всички трябва да се стремите към учение.
Всички трябва да се стремите към учение.
Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабилност, радост на човека. Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл.
към беседата >>
И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек.
И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек.
Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси.
към беседата >>
Учението е благословение.
Всички трябва да се стремите към учение.
Учението е благословение.
Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабилност, радост на човека. Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия.
към беседата >>
Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло.
И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек.
Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло.
Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият.
към беседата >>
Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас.
Всички трябва да се стремите към учение. Учението е благословение.
Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас.
Знанието дава стабилност, радост на човека. Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи.
към беседата >>
Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там.
И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло.
Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там.
Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината.
към беседата >>
Знанието дава стабилност, радост на човека.
Всички трябва да се стремите към учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас.
Знанието дава стабилност, радост на човека.
Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател?
към беседата >>
Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание.
И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там.
Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание.
Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория.
към беседата >>
Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието.
Всички трябва да се стремите към учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабилност, радост на човека.
Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието.
Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател? Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява.
към беседата >>
Преди всичко знанието не е измислено от човека.
И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание.
Преди всичко знанието не е измислено от човека.
Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека.
към беседата >>
Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл.
Всички трябва да се стремите към учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабилност, радост на човека. Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието.
Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл.
Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател? Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата.
към беседата >>
Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси.
И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека.
Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси.
Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява.
към беседата >>
Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия.
Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабилност, радост на човека. Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл.
Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия.
Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател? Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата. Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно.
към беседата >>
Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият.
Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси.
Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият.
Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява. Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява.
към беседата >>
Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи.
Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабилност, радост на човека. Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия.
Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи.
Кой не би търсил такъв възпитател? Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата. Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно. И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н.
към беседата >>
Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината.
Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият.
Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината.
Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява. Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат.
към беседата >>
Кой не би търсил такъв възпитател?
Знанието дава стабилност, радост на човека. Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи.
Кой не би търсил такъв възпитател?
Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата. Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно. И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н. Казано е, обаче: “Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани!
към беседата >>
Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория.
Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината.
Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория.
Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява. Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов.
към беседата >>
Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява.
Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател?
Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява.
Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата. Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно. И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н. Казано е, обаче: “Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани! ” Това означава: не изгасвайте Духа, Който ви ръководи, Който ви учи!
към беседата >>
Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека.
Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория.
Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека.
Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява. Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава.
към беседата >>
Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата.
Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател? Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява.
Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата.
Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно. И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н. Казано е, обаче: “Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани! ” Това означава: не изгасвайте Духа, Който ви ръководи, Който ви учи! Като се обезсърчите, вие казвате: Нищо не можем да направим.
към беседата >>
Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява.
Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека.
Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява.
Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава.
към беседата >>
Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно.
Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател? Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата.
Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно.
И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н. Казано е, обаче: “Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани! ” Това означава: не изгасвайте Духа, Който ви ръководи, Който ви учи! Като се обезсърчите, вие казвате: Нищо не можем да направим. Не, това не е право.
към беседата >>
Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява.
Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява.
Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява.
В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава.
към беседата >>
И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н.
Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател? Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата. Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно.
И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н.
Казано е, обаче: “Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани! ” Това означава: не изгасвайте Духа, Който ви ръководи, Който ви учи! Като се обезсърчите, вие казвате: Нищо не можем да направим. Не, това не е право. Разумните хора всичко могат да направят.
към беседата >>
2.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте.
Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето. Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части.
Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте.
Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството.
към беседата >>
Питам: Какво се крие в движенията на този микроб?
Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновременно и поет, и музикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това!
Питам: Какво се крие в движенията на този микроб?
Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб. Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб? За онзи, който разбира това, има музика. За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб. Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.
към беседата >>
Най-после дошъл огънят, т.е.
Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте.
Най-после дошъл огънят, т.е.
топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората.
към беседата >>
Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб.
Истински ученият е едновременно и поет, и музикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това! Питам: Какво се крие в движенията на този микроб?
Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб.
Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб? За онзи, който разбира това, има музика. За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб. Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.
към беседата >>
топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части.
Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е.
топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части.
Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората. Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи.
към беседата >>
Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб?
Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това! Питам: Какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб.
Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб?
За онзи, който разбира това, има музика. За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб. Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.
към беседата >>
Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне.
Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части.
Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне.
Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората. Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи. При това, Един е неговият създател.
към беседата >>
За онзи, който разбира това, има музика.
Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това! Питам: Какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб. Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб?
За онзи, който разбира това, има музика.
За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб. Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.
към беседата >>
Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете?
Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне.
Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете?
Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората. Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи. При това, Един е неговият създател. Както виждате, това е една загадка в живота.
към беседата >>
За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб.
И с какво търпение описва той всичко това! Питам: Какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб. Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб? За онзи, който разбира това, има музика.
За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб.
Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.
към беседата >>
Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството.
Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете?
Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството.
Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората. Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи. При това, Един е неговият създател. Както виждате, това е една загадка в живота.
към беседата >>
Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.
Питам: Какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб. Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб? За онзи, който разбира това, има музика. За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб.
Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.
към беседата >>
Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората.
Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството.
Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората.
Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи. При това, Един е неговият създател. Както виждате, това е една загадка в живота.
към беседата >>
Какво представляват съвременната музика и съвременните музиканти?
Какво представляват съвременната музика и съвременните музиканти?
Съвременната музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка.
към беседата >>
Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи.
топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората.
Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи.
При това, Един е неговият създател. Както виждате, това е една загадка в живота.
към беседата >>
Съвременната музика е механическа.
Какво представляват съвременната музика и съвременните музиканти?
Съвременната музика е механическа.
Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството.
към беседата >>
При това, Един е неговият създател.
Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората. Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи.
При това, Един е неговият създател.
Както виждате, това е една загадка в живота.
към беседата >>
Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете.
Какво представляват съвременната музика и съвременните музиканти? Съвременната музика е механическа.
Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете.
Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра.
към беседата >>
Както виждате, това е една загадка в живота.
Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата.“ И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: „Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората. Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи. При това, Един е неговият създател.
Както виждате, това е една загадка в живота.
към беседата >>
Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете.
Какво представляват съвременната музика и съвременните музиканти? Съвременната музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете.
Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете.
С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека.
към беседата >>
И тъй, що е лотосът?
И тъй, що е лотосът?
– Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята. Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава. Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях?
към беседата >>
С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала.
Какво представляват съвременната музика и съвременните музиканти? Съвременната музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете.
С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала.
Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат.
към беседата >>
– Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята.
И тъй, що е лотосът?
– Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята.
Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава. Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща?
към беседата >>
Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка.
Какво представляват съвременната музика и съвременните музиканти? Съвременната музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала.
Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка.
Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат. Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее.
към беседата >>
Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава.
И тъй, що е лотосът? – Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята.
Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава.
Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата?
към беседата >>
Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството.
Съвременната музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка.
Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството.
Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат. Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее. От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика.
към беседата >>
Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота.
И тъй, що е лотосът? – Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята. Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава.
Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота.
Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? – Не е правилно.
към беседата >>
Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра.
Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството.
Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра.
Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат. Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее. От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика. Ако пък този търговец види една картина на някой велик художник, която изобразява Любов, мир, благост, той трябва да се преобрази веднага и като отиде у дома си, да каже: От днес турям нов ред и порядък в живота си.
към беседата >>
Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена.
И тъй, що е лотосът? – Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята. Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава. Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота.
Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена.
Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? – Не е правилно. Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата.
към беседата >>
Велик певец е онзи, който може да преобрази човека.
Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра.
Велик певец е онзи, който може да преобрази човека.
Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат. Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее. От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика. Ако пък този търговец види една картина на някой велик художник, която изобразява Любов, мир, благост, той трябва да се преобрази веднага и като отиде у дома си, да каже: От днес турям нов ред и порядък в живота си.
към беседата >>
Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях?
И тъй, що е лотосът? – Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята. Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава. Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена.
Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях?
Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? – Не е правилно. Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата. Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават.
към беседата >>
Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат.
С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека.
Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат.
Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее. От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика. Ако пък този търговец види една картина на някой велик художник, която изобразява Любов, мир, благост, той трябва да се преобрази веднага и като отиде у дома си, да каже: От днес турям нов ред и порядък в живота си.
към беседата >>
Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща?
– Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята. Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава. Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях?
Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща?
Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? – Не е правилно. Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата. Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават. Този елемент е жизненият еликсир, носител на великия живот.
към беседата >>
Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее.
Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат.
Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее.
От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика. Ако пък този търговец види една картина на някой велик художник, която изобразява Любов, мир, благост, той трябва да се преобрази веднага и като отиде у дома си, да каже: От днес турям нов ред и порядък в живота си.
към беседата >>
Правилно ли е агнето да не прилича на овцата?
Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава. Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща?
Правилно ли е агнето да не прилича на овцата?
– Не е правилно. Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата. Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават. Този елемент е жизненият еликсир, носител на великия живот.
към беседата >>
От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика.
Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат. Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее.
От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика.
Ако пък този търговец види една картина на някой велик художник, която изобразява Любов, мир, благост, той трябва да се преобрази веднага и като отиде у дома си, да каже: От днес турям нов ред и порядък в живота си.
към беседата >>
– Не е правилно.
Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата?
– Не е правилно.
Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата. Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават. Този елемент е жизненият еликсир, носител на великия живот.
към беседата >>
Ако пък този търговец види една картина на някой велик художник, която изобразява Любов, мир, благост, той трябва да се преобрази веднага и като отиде у дома си, да каже: От днес турям нов ред и порядък в живота си.
Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат. Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее. От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика.
Ако пък този търговец види една картина на някой велик художник, която изобразява Любов, мир, благост, той трябва да се преобрази веднага и като отиде у дома си, да каже: От днес турям нов ред и порядък в живота си.
към беседата >>
Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата.
Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? – Не е правилно.
Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата.
Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават. Този елемент е жизненият еликсир, носител на великия живот.
към беседата >>
Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи.
Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи.
Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички. При този вид сиромашия човек изработва своето търпение. Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси.
към беседата >>
Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават.
Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? – Не е правилно. Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата.
Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават.
Този елемент е жизненият еликсир, носител на великия живот.
към беседата >>
Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички.
Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи.
Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички.
При този вид сиромашия човек изработва своето търпение. Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се роди Христос, например?
към беседата >>
Този елемент е жизненият еликсир, носител на великия живот.
Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? – Не е правилно. Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата. Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават.
Този елемент е жизненият еликсир, носител на великия живот.
към беседата >>
При този вид сиромашия човек изработва своето търпение.
Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи. Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички.
При този вид сиромашия човек изработва своето търпение.
Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос?
към беседата >>
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, но новите химици отричат това.
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, но новите химици отричат това.
Ние не спорим по този въпрос. И едните, и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла?
към беседата >>
Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство.
Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи. Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички. При този вид сиромашия човек изработва своето търпение.
Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство.
Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос? Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат.
към беседата >>
Ние не спорим по този въпрос.
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, но новите химици отричат това.
Ние не спорим по този въпрос.
И едните, и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? Не, тя е присадена само върху него.
към беседата >>
Той започва да търси богатството вътре в себе си.
Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи. Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички. При този вид сиромашия човек изработва своето търпение. Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство.
Той започва да търси богатството вътре в себе си.
В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос? Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат. Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание.
към беседата >>
И едните, и другите са прави в своите разсъждения.
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, но новите химици отричат това. Ние не спорим по този въпрос.
И едните, и другите са прави в своите разсъждения.
Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? Не, тя е присадена само върху него. Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането.
към беседата >>
В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси.
Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи. Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички. При този вид сиромашия човек изработва своето търпение. Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си.
В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси.
Къде се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос? Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат. Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание.
към беседата >>
Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород.
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, но новите химици отричат това. Ние не спорим по този въпрос. И едните, и другите са прави в своите разсъждения.
Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород.
Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? Не, тя е присадена само върху него. Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот.
към беседата >>
Къде се роди Христос, например?
Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички. При този вид сиромашия човек изработва своето търпение. Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси.
Къде се роди Христос, например?
В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос? Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат. Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание.
към беседата >>
Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка.
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, но новите химици отричат това. Ние не спорим по този въпрос. И едните, и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород.
Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка.
Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? Не, тя е присадена само върху него. Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях.
към беседата >>
В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос?
При този вид сиромашия човек изработва своето търпение. Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се роди Христос, например?
В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос?
Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат. Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание.
към беседата >>
Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла?
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, но новите химици отричат това. Ние не спорим по този въпрос. И едните, и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка.
Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла?
Не, тя е присадена само върху него. Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него?
към беседата >>
Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат.
Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос?
Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат.
Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание.
към беседата >>
Не, тя е присадена само върху него.
Ние не спорим по този въпрос. И едните, и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла?
Не, тя е присадена само върху него.
Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава.
към беседата >>
Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание.
Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос? Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат.
Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание.
към беседата >>
Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането.
И едните, и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? Не, тя е присадена само върху него.
Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането.
Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни.
към беседата >>
„Търпението да бъде дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ Търпение се изисква сега от всички съвременни хора.
„Търпението да бъде дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ Търпение се изисква сега от всички съвременни хора.
Като душа, човек има велико предназначение на земята. Някой казва: Всичко може да се постигне чрез молитвата. Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта. – Нима животът се заключава само в мисълта?
към беседата >>
Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот.
Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? Не, тя е присадена само върху него. Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането.
Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот.
Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
към беседата >>
Като душа, човек има велико предназначение на земята.
„Търпението да бъде дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ Търпение се изисква сега от всички съвременни хора.
Като душа, човек има велико предназначение на земята.
Някой казва: Всичко може да се постигне чрез молитвата. Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта. – Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: Всичко се постига чрез науката.
към беседата >>
Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях.
Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? Не, тя е присадена само върху него. Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот.
Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях.
Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
към беседата >>
Някой казва: Всичко може да се постигне чрез молитвата.
„Търпението да бъде дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ Търпение се изисква сега от всички съвременни хора. Като душа, човек има велико предназначение на земята.
Някой казва: Всичко може да се постигне чрез молитвата.
Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта. – Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: Всичко се постига чрез науката. – Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете?
към беседата >>
Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него?
Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? Не, тя е присадена само върху него. Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях.
Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него?
– От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
към беседата >>
Нима животът се заключава само в молитвата?
„Търпението да бъде дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ Търпение се изисква сега от всички съвременни хора. Като душа, човек има велико предназначение на земята. Някой казва: Всичко може да се постигне чрез молитвата.
Нима животът се заключава само в молитвата?
Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта. – Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: Всичко се постига чрез науката. – Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете? Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота.
към беседата >>
– От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава.
Не, тя е присадена само върху него. Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него?
– От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава.
Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
към беседата >>
Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта.
„Търпението да бъде дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ Търпение се изисква сега от всички съвременни хора. Като душа, човек има велико предназначение на земята. Някой казва: Всичко може да се постигне чрез молитвата. Нима животът се заключава само в молитвата?
Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта.
– Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: Всичко се постига чрез науката. – Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете? Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност.
към беседата >>
Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни.
Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава.
Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни.
В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
към беседата >>
– Нима животът се заключава само в мисълта?
„Търпението да бъде дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ Търпение се изисква сега от всички съвременни хора. Като душа, човек има велико предназначение на земята. Някой казва: Всичко може да се постигне чрез молитвата. Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта.
– Нима животът се заключава само в мисълта?
Трети казва: Всичко се постига чрез науката. – Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете? Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина.
към беседата >>
В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни.
В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
към беседата >>
Трети казва: Всичко се постига чрез науката.
Като душа, човек има велико предназначение на земята. Някой казва: Всичко може да се постигне чрез молитвата. Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта. – Нима животът се заключава само в мисълта?
Трети казва: Всичко се постига чрез науката.
– Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете? Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония.
към беседата >>
Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание.
Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание.
Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука.
към беседата >>
– Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете?
Някой казва: Всичко може да се постигне чрез молитвата. Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта. – Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: Всичко се постига чрез науката.
– Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете?
Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота.
към беседата >>
Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието.
Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание.
Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал.
към беседата >>
Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота.
Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта. – Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: Всичко се постига чрез науката. – Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете?
Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота.
Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота.
към беседата >>
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява.
Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява.
Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята.
към беседата >>
Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност.
Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта. – Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: Всичко се постига чрез науката. – Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете? Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота.
Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност.
Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината.
към беседата >>
Те представляват същината на човека.
Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява.
Те представляват същината на човека.
Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята.
към беседата >>
Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина.
– Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: Всичко се постига чрез науката. – Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете? Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност.
Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина.
Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори със слънцата.
към беседата >>
Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности.
Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека.
Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности.
Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека.
към беседата >>
Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония.
Трети казва: Всичко се постига чрез науката. – Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете? Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина.
Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония.
Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества.
към беседата >>
Оттук започва истинската наука.
Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности.
Оттук започва истинската наука.
Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята.
към беседата >>
Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота.
– Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете? Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония.
Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота.
Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел.
към беседата >>
Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал.
Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука.
Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот.
към беседата >>
Истината дава насока в живота.
Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота.
Истината дава насока в живота.
Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел. Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек.
към беседата >>
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята.
Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека.
към беседата >>
Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината.
Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота.
Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината.
Истината говори със слънцата. Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел. Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек. Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо.
към беседата >>
Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята.
Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята.
Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята.
Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път.
към беседата >>
Истината говори със слънцата.
Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината.
Истината говори със слънцата.
Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел. Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек. Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо. Следователно, между всички души има вътрешна връзка.
към беседата >>
Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека.
Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята.
Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека.
Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам.
към беседата >>
Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества.
Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори със слънцата.
Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества.
Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел. Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек. Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо. Следователно, между всички души има вътрешна връзка.
към беседата >>
Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята.
Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека.
Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята.
Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава.
към беседата >>
Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел.
Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества.
Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел.
Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек. Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо. Следователно, между всички души има вътрешна връзка.
към беседата >>
Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот.
Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята.
Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот.
То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга.
към беседата >>
Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек.
Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел.
Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек.
Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо. Следователно, между всички души има вътрешна връзка.
към беседата >>
То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот.
То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека.
В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е.
към беседата >>
Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо.
Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел. Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек.
Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо.
Следователно, между всички души има вътрешна връзка.
към беседата >>
В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път.
Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека.
В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път.
Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба.
към беседата >>
Следователно, между всички души има вътрешна връзка.
Истината говори със слънцата. Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел. Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш, това значи да бъдеш гениален човек. Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо.
Следователно, между всички души има вътрешна връзка.
към беседата >>
Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам.
Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път.
Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам.
В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам.
към беседата >>
Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетските фараони, който се наричал Тод-Сабат, а дъщеря му – Сабуен.
Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетските фараони, който се наричал Тод-Сабат, а дъщеря му – Сабуен.
Бащата много обичал дъщеря си. Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси. Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса. Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса. Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост.
към беседата >>
В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава.
Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам.
В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава.
Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него!
към беседата >>
Бащата много обичал дъщеря си.
Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетските фараони, който се наричал Тод-Сабат, а дъщеря му – Сабуен.
Бащата много обичал дъщеря си.
Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси. Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса. Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса. Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота.
към беседата >>
Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга.
Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава.
Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга.
Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа!
към беседата >>
Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси.
Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетските фараони, който се наричал Тод-Сабат, а дъщеря му – Сабуен. Бащата много обичал дъщеря си.
Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси.
Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса. Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса. Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота. Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота.
към беседата >>
Значи, низшият и висшият живот, т.е.
То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга.
Значи, низшият и висшият живот, т.е.
животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо?
към беседата >>
Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса.
Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетските фараони, който се наричал Тод-Сабат, а дъщеря му – Сабуен. Бащата много обичал дъщеря си. Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси.
Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса.
Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса. Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота. Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота.
към беседата >>
животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба.
В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е.
животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба.
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи.
към беседата >>
Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса.
Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетските фараони, който се наричал Тод-Сабат, а дъщеря му – Сабуен. Бащата много обичал дъщеря си. Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси. Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса.
Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса.
Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота. Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота.
към беседата >>
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам.
Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба.
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам.
Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този?
към беседата >>
Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост.
Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетските фараони, който се наричал Тод-Сабат, а дъщеря му – Сабуен. Бащата много обичал дъщеря си. Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси. Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса. Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса.
Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост.
Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота. Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота.
към беседата >>
Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него!
В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам.
Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него!
Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление.
към беседата >>
Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота.
Бащата много обичал дъщеря си. Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси. Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса. Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса. Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост.
Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота.
Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота.
към беседата >>
Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа!
Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него!
Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа!
Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака.
към беседата >>
Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота.
Тя имала две лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси. Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед да се извадят очите на този, който се осмели да направи пред нея някаква гримаса. Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх да не би, като я погледнат, да направят някаква гримаса. Тя не знаела, какво нещо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота си, и забравила своята грозота.
Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота.
към беседата >>
Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо?
Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа!
Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо?
– Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време.
към беседата >>
Питам: Защо грешат съвременните хора?
Питам: Защо грешат съвременните хора?
– Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него.
към беседата >>
– Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи.
животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо?
– Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи.
Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм.
към беседата >>
– Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора.
Питам: Защо грешат съвременните хора?
– Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора.
С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея.
към беседата >>
Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този?
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи.
Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този?
Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал.
към беседата >>
С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален.
Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора.
С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален.
Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос.
към беседата >>
Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление.
Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този?
Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление.
Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите.
към беседата >>
Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален.
Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален.
Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален.
Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие.
към беседата >>
Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака.
Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление.
Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака.
Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите?
към беседата >>
Кога стана Толстой велик?
Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален.
Кога стана Толстой велик?
Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат.
към беседата >>
Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време.
Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака.
Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време.
Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? – Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях.
към беседата >>
Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него.
Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик?
Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него.
Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега?
към беседата >>
Същото нещо става и с човешкия организъм.
– Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време.
Същото нещо става и с човешкия организъм.
Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? – Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби.
към беседата >>
Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея.
– Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него.
Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея.
Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог.
към беседата >>
Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал.
Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм.
Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал.
Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? – Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им.
към беседата >>
Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос.
С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея.
Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос.
Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат.
към беседата >>
Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите.
Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал.
Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите.
Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? – Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели.
към беседата >>
Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие.
Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос.
Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие.
Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното.
към беседата >>
Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите?
Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите.
Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите?
– Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията.
към беседата >>
Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат.
Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие.
Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат.
Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог.
към беседата >>
– Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях.
Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите?
– Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях.
Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията. И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването.
към беседата >>
Какво трябва да правя сега?
Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат.
Какво трябва да правя сега?
“ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм.
към беседата >>
Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби.
Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? – Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях.
Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби.
В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията. И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е.
към беседата >>
“ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог.
Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега?
“ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог.
От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма.
към беседата >>
В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им.
Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? – Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби.
В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им.
В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията. И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е. от самосъзнанието към свръхсъзнанието.“
към беседата >>
От този момент в живота на Толстой стана голям преврат.
Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог.
От този момент в живота на Толстой стана голям преврат.
Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа.
към беседата >>
В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели.
Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? – Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им.
В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели.
Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията. И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е. от самосъзнанието към свръхсъзнанието.“
към беседата >>
Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното.
Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат.
Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното.
Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада!
към беседата >>
Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията.
Как се е проявявал геният в морето, когато човек е минавал през фазата на рибите? – Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели.
Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията.
И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е. от самосъзнанието към свръхсъзнанието.“
към беседата >>
Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог.
Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното.
Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог.
Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът.
към беседата >>
И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването.
– Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да си светят с тях. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията.
И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването.
И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е. от самосъзнанието към свръхсъзнанието.“
към беседата >>
Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм.
Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог.
Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм.
В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра.
към беседата >>
И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е.
Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията. И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването.
И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е.
от самосъзнанието към свръхсъзнанието.“
към беседата >>
В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма.
“ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм.
В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма.
Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра. Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот.
към беседата >>
от самосъзнанието към свръхсъзнанието.“
В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията. И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е.
от самосъзнанието към свръхсъзнанието.“
към беседата >>
Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа.
От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма.
Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа.
Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра. Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот. Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
към беседата >>
Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени, гениални.
Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени, гениални.
Това е Божествен стремеж. Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено. Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само средства, но не и цел.
към беседата >>
Божието дело никога не пропада!
Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа.
Божието дело никога не пропада!
– Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра. Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот. Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
към беседата >>
Това е Божествен стремеж.
Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени, гениални.
Това е Божествен стремеж.
Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено. Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само средства, но не и цел. Някой иска да нарисува една картина.
към беседата >>
– Такъв е законът.
Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада!
– Такъв е законът.
Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра. Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот. Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
към беседата >>
Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено.
Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени, гениални. Това е Божествен стремеж.
Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено.
Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само средства, но не и цел. Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет.
към беседата >>
Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра.
Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът.
Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра.
Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот. Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
към беседата >>
Този стремеж е правилен.
Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени, гениални. Това е Божествен стремеж. Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено.
Този стремеж е правилен.
Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само средства, но не и цел. Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет. Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво.
към беседата >>
Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот.
В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра.
Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот.
Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
към беседата >>
Животът не се заключава само в ядене и пиене.
Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени, гениални. Това е Божествен стремеж. Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено. Този стремеж е правилен.
Животът не се заключава само в ядене и пиене.
Яденето и пиенето са само средства, но не и цел. Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет. Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво. Кой може да покаже картината на своята душа?
към беседата >>
Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра. Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот.
Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
към беседата >>
Яденето и пиенето са само средства, но не и цел.
Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени, гениални. Това е Божествен стремеж. Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено. Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене.
Яденето и пиенето са само средства, но не и цел.
Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет. Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво. Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа?
към беседата >>
Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине.
Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине.
Всяка вечер се молела на Бог, да изпрати някой ангел да й вземе душата. Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил. Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега. Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава.
към беседата >>
Някой иска да нарисува една картина.
Това е Божествен стремеж. Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено. Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само средства, но не и цел.
Някой иска да нарисува една картина.
Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет. Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво. Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка.
към беседата >>
Всяка вечер се молела на Бог, да изпрати някой ангел да й вземе душата.
Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине.
Всяка вечер се молела на Бог, да изпрати някой ангел да й вземе душата.
Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил. Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега. Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава. Отишли до колибата й и почукали: „Кой там?
към беседата >>
Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет.
Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено. Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само средства, но не и цел. Някой иска да нарисува една картина.
Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет.
Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво. Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами.
към беседата >>
Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил.
Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине. Всяка вечер се молела на Бог, да изпрати някой ангел да й вземе душата.
Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил.
Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега. Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава. Отишли до колибата й и почукали: „Кой там? “ – Архангел Михаил.
към беседата >>
Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво.
Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само средства, но не и цел. Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет.
Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво.
Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават.
към беседата >>
Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега.
Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине. Всяка вечер се молела на Бог, да изпрати някой ангел да й вземе душата. Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил.
Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега.
Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава. Отишли до колибата й и почукали: „Кой там? “ – Архангел Михаил. Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти.
към беседата >>
Кой може да покаже картината на своята душа?
Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само средства, но не и цел. Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет. Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво.
Кой може да покаже картината на своята душа?
Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга.
към беседата >>
Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата.
Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине. Всяка вечер се молела на Бог, да изпрати някой ангел да й вземе душата. Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил. Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега.
Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата.
Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава. Отишли до колибата й и почукали: „Кой там? “ – Архангел Михаил. Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти. – Кажи му, че бабата я няма тук.
към беседата >>
Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа?
Яденето и пиенето са само средства, но не и цел. Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет. Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво. Кой може да покаже картината на своята душа?
Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа?
Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга. Те правят тези опити и денем, а не само нощем.
към беседата >>
Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава.
Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине. Всяка вечер се молела на Бог, да изпрати някой ангел да й вземе душата. Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил. Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега. Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата.
Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава.
Отишли до колибата й и почукали: „Кой там? “ – Архангел Михаил. Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти. – Кажи му, че бабата я няма тук.
към беседата >>
Вие ще останете очаровани от тази красива гледка.
Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет. Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво. Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа?
Вие ще останете очаровани от тази красива гледка.
Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга. Те правят тези опити и денем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак.
към беседата >>
Отишли до колибата й и почукали: „Кой там?
Всяка вечер се молела на Бог, да изпрати някой ангел да й вземе душата. Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил. Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега. Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава.
Отишли до колибата й и почукали: „Кой там?
“ – Архангел Михаил. Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти. – Кажи му, че бабата я няма тук.
към беседата >>
Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами.
Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет. Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво. Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка.
Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами.
Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга. Те правят тези опити и денем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак. Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява.
към беседата >>
“ – Архангел Михаил.
Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил. Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега. Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава. Отишли до колибата й и почукали: „Кой там?
“ – Архангел Михаил.
Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти. – Кажи му, че бабата я няма тук.
към беседата >>
Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават.
Правилно е човек да нарисува тази картина в душата си, там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво. Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами.
Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават.
Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга. Те правят тези опити и денем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак. Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява. Който разбира законите, ще разбере, че минава през една гъста зона на земята.
към беседата >>
Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти.
Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега. Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава. Отишли до колибата й и почукали: „Кой там? “ – Архангел Михаил.
Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти.
– Кажи му, че бабата я няма тук.
към беседата >>
Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга.
Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават.
Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга.
Те правят тези опити и денем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак. Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява. Който разбира законите, ще разбере, че минава през една гъста зона на земята. След 15 минути концентриране пред този човек ще се яви мека, бяла светлина.
към беседата >>
– Кажи му, че бабата я няма тук.
Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на архангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава. Отишли до колибата й и почукали: „Кой там? “ – Архангел Михаил. Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти.
– Кажи му, че бабата я няма тук.
към беседата >>
Те правят тези опити и денем, а не само нощем.
Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга.
Те правят тези опити и денем, а не само нощем.
Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак. Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява. Който разбира законите, ще разбере, че минава през една гъста зона на земята. След 15 минути концентриране пред този човек ще се яви мека, бяла светлина. Вземе ли да се връща назад, той пак ще мине през същата гъста среда.
към беседата >>
Казвам: Докато архангел Михаил не е дошъл, всеки е герой, готов да се пожертва, но щом дойде архангел Михаил, този герой казва: Кажете му, че когото търси, няма го тук.
Казвам: Докато архангел Михаил не е дошъл, всеки е герой, готов да се пожертва, но щом дойде архангел Михаил, този герой казва: Кажете му, че когото търси, няма го тук.
Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: Това не може да бъде, не е дошло още времето за идването на Христос. Защо не е дошло още това време? – Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите. Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика!
към беседата >>
Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак.
Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга. Те правят тези опити и денем, а не само нощем.
Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак.
Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява. Който разбира законите, ще разбере, че минава през една гъста зона на земята. След 15 минути концентриране пред този човек ще се яви мека, бяла светлина. Вземе ли да се връща назад, той пак ще мине през същата гъста среда.
към беседата >>
Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: Това не може да бъде, не е дошло още времето за идването на Христос.
Казвам: Докато архангел Михаил не е дошъл, всеки е герой, готов да се пожертва, но щом дойде архангел Михаил, този герой казва: Кажете му, че когото търси, няма го тук.
Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: Това не може да бъде, не е дошло още времето за идването на Христос.
Защо не е дошло още това време? – Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите. Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти?
към беседата >>
Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява.
Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото й тяло ще излиза бяла, мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона, седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга. Те правят тези опити и денем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак.
Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява.
Който разбира законите, ще разбере, че минава през една гъста зона на земята. След 15 минути концентриране пред този човек ще се яви мека, бяла светлина. Вземе ли да се връща назад, той пак ще мине през същата гъста среда.
към беседата >>
Защо не е дошло още това време?
Казвам: Докато архангел Михаил не е дошъл, всеки е герой, готов да се пожертва, но щом дойде архангел Михаил, този герой казва: Кажете му, че когото търси, няма го тук. Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: Това не може да бъде, не е дошло още времето за идването на Христос.
Защо не е дошло още това време?
– Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите. Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен.
към беседата >>
Който разбира законите, ще разбере, че минава през една гъста зона на земята.
Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга. Те правят тези опити и денем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак. Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява.
Който разбира законите, ще разбере, че минава през една гъста зона на земята.
След 15 минути концентриране пред този човек ще се яви мека, бяла светлина. Вземе ли да се връща назад, той пак ще мине през същата гъста среда.
към беседата >>
– Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите.
Казвам: Докато архангел Михаил не е дошъл, всеки е герой, готов да се пожертва, но щом дойде архангел Михаил, този герой казва: Кажете му, че когото търси, няма го тук. Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: Това не може да бъде, не е дошло още времето за идването на Христос. Защо не е дошло още това време?
– Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите.
Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си.
към беседата >>
След 15 минути концентриране пред този човек ще се яви мека, бяла светлина.
Едва сега съвременните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга. Те правят тези опити и денем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак. Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява. Който разбира законите, ще разбере, че минава през една гъста зона на земята.
След 15 минути концентриране пред този човек ще се яви мека, бяла светлина.
Вземе ли да се връща назад, той пак ще мине през същата гъста среда.
към беседата >>
Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят.
Казвам: Докато архангел Михаил не е дошъл, всеки е герой, готов да се пожертва, но щом дойде архангел Михаил, този герой казва: Кажете му, че когото търси, няма го тук. Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: Това не може да бъде, не е дошло още времето за идването на Христос. Защо не е дошло още това време? – Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите.
Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят.
Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
към беседата >>
Вземе ли да се връща назад, той пак ще мине през същата гъста среда.
Те правят тези опити и денем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа си, вследствие на което пред него настава голям мрак. Ако не разбира законите, той ще помисли, че ослепява. Който разбира законите, ще разбере, че минава през една гъста зона на земята. След 15 минути концентриране пред този човек ще се яви мека, бяла светлина.
Вземе ли да се връща назад, той пак ще мине през същата гъста среда.
към беседата >>
Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика!
Казвам: Докато архангел Михаил не е дошъл, всеки е герой, готов да се пожертва, но щом дойде архангел Михаил, този герой казва: Кажете му, че когото търси, няма го тук. Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: Това не може да бъде, не е дошло още времето за идването на Христос. Защо не е дошло още това време? – Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите. Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят.
Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика!
– Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени.
към беседата >>
Казвам: Такова затъмнение или помрачаване често става и в съзнанието на човека.
Казвам: Такова затъмнение или помрачаване често става и в съзнанието на човека.
Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона. В това положение неверният ще се отрече от Бог, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво. Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред. Данте е преминал през тази зона, но неговата възлюбена – Беатриче му осветявала пътя със своето фенерче, като го развеждала при страдащите и му обяснявала причините за техните страдания.
към беседата >>
– Какво свирят тези музиканти?
Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: Това не може да бъде, не е дошло още времето за идването на Христос. Защо не е дошло още това време? – Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите. Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика!
– Какво свирят тези музиканти?
Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика.
към беседата >>
Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона.
Казвам: Такова затъмнение или помрачаване често става и в съзнанието на човека.
Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона.
В това положение неверният ще се отрече от Бог, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво. Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред. Данте е преминал през тази зона, но неговата възлюбена – Беатриче му осветявала пътя със своето фенерче, като го развеждала при страдащите и му обяснявала причините за техните страдания.
към беседата >>
Деветата симфония на Бетховен.
Защо не е дошло още това време? – Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите. Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти?
Деветата симфония на Бетховен.
Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом.
към беседата >>
В това положение неверният ще се отрече от Бог, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво.
Казвам: Такова затъмнение или помрачаване често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона.
В това положение неверният ще се отрече от Бог, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво.
Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред. Данте е преминал през тази зона, но неговата възлюбена – Беатриче му осветявала пътя със своето фенерче, като го развеждала при страдащите и му обяснявала причините за техните страдания.
към беседата >>
Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си.
– Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите. Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен.
Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си.
При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре.
към беседата >>
Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред.
Казвам: Такова затъмнение или помрачаване често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона. В това положение неверният ще се отрече от Бог, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво.
Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред.
Данте е преминал през тази зона, но неговата възлюбена – Беатриче му осветявала пътя със своето фенерче, като го развеждала при страдащите и му обяснявала причините за техните страдания.
към беседата >>
При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си.
При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света.
към беседата >>
Данте е преминал през тази зона, но неговата възлюбена – Беатриче му осветявала пътя със своето фенерче, като го развеждала при страдащите и му обяснявала причините за техните страдания.
Казвам: Такова затъмнение или помрачаване често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона. В това положение неверният ще се отрече от Бог, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво. Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред.
Данте е преминал през тази зона, но неговата възлюбена – Беатриче му осветявала пътя със своето фенерче, като го развеждала при страдащите и му обяснявала причините за техните страдания.
към беседата >>
А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени.
Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени.
Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света.
към беседата >>
И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство.
И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство.
Къде се крие причината за това? – Вътре в него. Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби. Например, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него.
към беседата >>
Това не е музика.
– Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени.
Това не е музика.
Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света.
към беседата >>
Къде се крие причината за това?
И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство.
Къде се крие причината за това?
– Вътре в него. Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби. Например, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени.
към беседата >>
Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом.
Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика.
Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом.
Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света.
към беседата >>
– Вътре в него.
И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство. Къде се крие причината за това?
– Вътре в него.
Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби. Например, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна.
към беседата >>
Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре.
Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом.
Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре.
Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света.
към беседата >>
Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби.
И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство. Къде се крие причината за това? – Вътре в него.
Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби.
Например, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка?
към беседата >>
Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света.
При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре.
Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света.
към беседата >>
Например, някой мисли, че е много добър човек.
И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство. Къде се крие причината за това? – Вътре в него. Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби.
Например, някой мисли, че е много добър човек.
То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа.
към беседата >>
Търпение трябва на света!
Търпение трябва на света!
При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи?
към беседата >>
То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него.
И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство. Къде се крие причината за това? – Вътре в него. Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби. Например, някой мисли, че е много добър човек.
То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него.
Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома?
към беседата >>
При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране.
Търпение трябва на света!
При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране.
Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени.
към беседата >>
Вземете момата, която иска да се жени.
Къде се крие причината за това? – Вътре в него. Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби. Например, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него.
Вземете момата, която иска да се жени.
Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек.
към беседата >>
Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове.
Търпение трябва на света! При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране.
Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове.
Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие.
към беседата >>
Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна.
– Вътре в него. Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби. Например, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени.
Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна.
Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота.
към беседата >>
Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи?
Търпение трябва на света! При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове.
Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи?
Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота.
към беседата >>
Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка?
Има нещо, което се таи в човека и което е в сила да го зароби. Например, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна.
Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка?
Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание.
към беседата >>
Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята.
Търпение трябва на света! При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи?
Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята.
Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота. Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи.
към беседата >>
Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа.
Например, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка?
Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа.
Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове?
към беседата >>
Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи?
Търпение трябва на света! При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята.
Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи?
Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота. Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи. Душата и духът представляват истинското жилище на човека.
към беседата >>
Къде остана красивата мома?
То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа.
Къде остана красивата мома?
Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас.
към беседата >>
Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени.
При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи?
Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени.
Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота. Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи. Душата и духът представляват истинското жилище на човека. Казва се, че човек трябва да има благородна и възвишена душа, мощен дух, за да придобие качествата на търпението.
към беседата >>
Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек.
Вземете момата, която иска да се жени. Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома?
Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек.
Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата.
към беседата >>
Затова се изисква смелост, а не малодушие.
Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени.
Затова се изисква смелост, а не малодушие.
В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота. Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи. Душата и духът представляват истинското жилище на човека. Казва се, че човек трябва да има благородна и възвишена душа, мощен дух, за да придобие качествата на търпението.
към беседата >>
Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота.
Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща си, с майка си, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата си страна. Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек.
Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота.
Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят.
към беседата >>
В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота.
Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие.
В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота.
Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи. Душата и духът представляват истинското жилище на човека. Казва се, че човек трябва да има благородна и възвишена душа, мощен дух, за да придобие качествата на търпението.
към беседата >>
Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание.
Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка? Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота.
Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание.
Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват.
към беседата >>
Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи.
Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота.
Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи.
Душата и духът представляват истинското жилище на човека. Казва се, че човек трябва да има благородна и възвишена душа, мощен дух, за да придобие качествата на търпението.
към беседата >>
Ще кажете къде са тези светове?
Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как да си обясним тази работа. Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание.
Ще кажете къде са тези светове?
– Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос.
към беседата >>
Душата и духът представляват истинското жилище на човека.
Ще кажете: Какво ще стане с нашите стари мисли и възгледи? Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота. Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи.
Душата и духът представляват истинското жилище на човека.
Казва се, че човек трябва да има благородна и възвишена душа, мощен дух, за да придобие качествата на търпението.
към беседата >>
– Те са над нас.
Къде остана красивата мома? Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове?
– Те са над нас.
В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя.
към беседата >>
Казва се, че човек трябва да има благородна и възвишена душа, мощен дух, за да придобие качествата на търпението.
Ще ги изпратите нагоре, към светлите същества от невидимия свят, където ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се крие вътрешната философия, вътрешното разбиране на живота. Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи. Душата и духът представляват истинското жилище на човека.
Казва се, че човек трябва да има благородна и възвишена душа, мощен дух, за да придобие качествата на търпението.
към беседата >>
В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата.
Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек. Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас.
В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата.
Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко.
към беседата >>
Някоя сестра лежи болна, а друга хлопа на вратата и казва: Отвори ми!
Някоя сестра лежи болна, а друга хлопа на вратата и казва: Отвори ми!
– Не мога да ти отворя, защото не съм разположена. Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена. Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема. – По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш. Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори.
към беседата >>
Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят.
Само по този начин може да се разбере дълбоката философия на живота. Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата.
Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят.
Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти.
към беседата >>
– Не мога да ти отворя, защото не съм разположена.
Някоя сестра лежи болна, а друга хлопа на вратата и казва: Отвори ми!
– Не мога да ти отворя, защото не съм разположена.
Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена. Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема. – По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш. Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори. Има ли нужда тогава да хлопаш?
към беседата >>
Щом разработят тази почва, те си отиват.
Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят.
Щом разработят тази почва, те си отиват.
Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то.
към беседата >>
Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена.
Някоя сестра лежи болна, а друга хлопа на вратата и казва: Отвори ми! – Не мога да ти отворя, защото не съм разположена.
Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена.
Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема. – По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш. Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори. Има ли нужда тогава да хлопаш? Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори.
към беседата >>
Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос.
Ще кажете къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват.
Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос.
Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие.
към беседата >>
Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема.
Някоя сестра лежи болна, а друга хлопа на вратата и казва: Отвори ми! – Не мога да ти отворя, защото не съм разположена. Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена.
Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема.
– По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш. Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори. Има ли нужда тогава да хлопаш? Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори. При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали.
към беседата >>
Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя.
– Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос.
Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя.
Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни.
към беседата >>
– По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш.
Някоя сестра лежи болна, а друга хлопа на вратата и казва: Отвори ми! – Не мога да ти отворя, защото не съм разположена. Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена. Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема.
– По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш.
Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори. Има ли нужда тогава да хлопаш? Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори. При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение.
към беседата >>
Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко.
В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя.
Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко.
Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа.
към беседата >>
Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори.
Някоя сестра лежи болна, а друга хлопа на вратата и казва: Отвори ми! – Не мога да ти отворя, защото не съм разположена. Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена. Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема. – По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш.
Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори.
Има ли нужда тогава да хлопаш? Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори. При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение. И аз бих желал да съм на твое място.
към беседата >>
Това същество не иска да знае, какъв си ти.
Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко.
Това същество не иска да знае, какъв си ти.
Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа.
към беседата >>
Има ли нужда тогава да хлопаш?
– Не мога да ти отворя, защото не съм разположена. Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена. Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема. – По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш. Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори.
Има ли нужда тогава да хлопаш?
Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори. При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение. И аз бих желал да съм на твое място. А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света!
към беседата >>
Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то.
Щом разработят тази почва, те си отиват. Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти.
Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то.
И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие.
към беседата >>
Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори.
Първата чака вънка, но няма търпение и си отива докачена. Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема. – По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш. Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори. Има ли нужда тогава да хлопаш?
Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори.
При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение. И аз бих желал да съм на твое място. А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света! Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си.
към беседата >>
И тези същества са от различна степен на развитие.
Ти си философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос. Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то.
И тези същества са от различна степен на развитие.
Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление.
към беседата >>
При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали.
Тя си казва: Аз искам да я посетя, да й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема. – По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш. Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори. Има ли нужда тогава да хлопаш? Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори.
При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали.
Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение. И аз бих желал да съм на твое място. А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света! Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си. Човек трябва да се освободи от тези утайки.
към беседата >>
Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни.
Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва да преобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие.
Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни.
И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.
към беседата >>
Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение.
– По-голямо добро ще й направиш, като не я безпокоиш. Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори. Има ли нужда тогава да хлопаш? Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори. При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали.
Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение.
И аз бих желал да съм на твое място. А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света! Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си. Човек трябва да се освободи от тези утайки. Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви.
към беседата >>
И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа.
Ти веднага се стряскаш, преставаш да размишляваш и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни.
И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа.
Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.
към беседата >>
И аз бих желал да съм на твое място.
Ако ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само да се помолиш, и тя сама по себе си да се отвори. Има ли нужда тогава да хлопаш? Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори. При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение.
И аз бих желал да съм на твое място.
А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света! Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си. Човек трябва да се освободи от тези утайки. Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви. Не се минава много време, и той отстъпва.
към беседата >>
Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа.
Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа.
Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа.
Затова, именно, и в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.
към беседата >>
А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света!
Има ли нужда тогава да хлопаш? Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори. При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение. И аз бих желал да съм на твое място.
А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света!
Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си. Човек трябва да се освободи от тези утайки. Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви. Не се минава много време, и той отстъпва. Човек трябва да постоянства, да се бори със своите слабости, докато надделее.
към беседата >>
Затова, именно, и в света има два метода на действие.
Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то. И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа.
Затова, именно, и в света има два метода на действие.
Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.
към беседата >>
Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си.
Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смущаваш брата или сестра си, и вратата ще се отвори. При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение. И аз бих желал да съм на твое място. А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света!
Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си.
Човек трябва да се освободи от тези утайки. Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви. Не се минава много време, и той отстъпва. Човек трябва да постоянства, да се бори със своите слабости, докато надделее.
към беседата >>
Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление.
И тези същества са от различна степен на развитие. Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие.
Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление.
Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.
към беседата >>
Човек трябва да се освободи от тези утайки.
При това, като отивате при болен, няма да му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та да не се стресне за своите пари, да мисли, че и те са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение. И аз бих желал да съм на твое място. А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света! Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си.
Човек трябва да се освободи от тези утайки.
Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви. Не се минава много време, и той отстъпва. Човек трябва да постоянства, да се бори със своите слабости, докато надделее.
към беседата >>
Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.
Освен това, ралата на едни от тях са железни, на други – сребърни, а на трети – златни. И между тези същества има постоянна борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от тях са от Бялата ложа, от посветените, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на действие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление.
Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду си.
към беседата >>
Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви.
Отивате ли при болен, ще му кажете: Не се смущавай, нищо опасно няма в твоето положение. И аз бих желал да съм на твое място. А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света! Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си. Човек трябва да се освободи от тези утайки.
Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви.
Не се минава много време, и той отстъпва. Човек трябва да постоянства, да се бори със своите слабости, докато надделее.
към беседата >>
Казвате: Кой е този невидим свят?
Казвате: Кой е този невидим свят?
Реален ли е той? – Реален е, разбира се. Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов? Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов. Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека?
към беседата >>
Не се минава много време, и той отстъпва.
И аз бих желал да съм на твое място. А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света! Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си. Човек трябва да се освободи от тези утайки. Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви.
Не се минава много време, и той отстъпва.
Човек трябва да постоянства, да се бори със своите слабости, докато надделее.
към беседата >>
Реален ли е той?
Казвате: Кой е този невидим свят?
Реален ли е той?
– Реален е, разбира се. Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов? Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов. Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека? – Ама очите му светят.
към беседата >>
Човек трябва да постоянства, да се бори със своите слабости, докато надделее.
А сегашните хора живеят повече с отрицателни мисли и чувства и казват: Няма добри, няма честни хора в света! Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа си. Човек трябва да се освободи от тези утайки. Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви. Не се минава много време, и той отстъпва.
Човек трябва да постоянства, да се бори със своите слабости, докато надделее.
към беседата >>
– Реален е, разбира се.
Казвате: Кой е този невидим свят? Реален ли е той?
– Реален е, разбира се.
Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов? Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов. Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека? – Ама очите му светят. – Нима очите на човека, който люби, трябва да светят?
към беседата >>
Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах.
Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах.
Какви ли не опити правил през това време, той сам за да се откаже от пиянството но не могъл. Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил.
към беседата >>
Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов?
Казвате: Кой е този невидим свят? Реален ли е той? – Реален е, разбира се.
Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов?
Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов. Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека? – Ама очите му светят. – Нима очите на човека, който люби, трябва да светят? Така ли се изразява любовта?
към беседата >>
Какви ли не опити правил през това време, той сам за да се откаже от пиянството но не могъл.
Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах.
Какви ли не опити правил през това време, той сам за да се откаже от пиянството но не могъл.
Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода.
към беседата >>
Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов.
Казвате: Кой е този невидим свят? Реален ли е той? – Реален е, разбира се. Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов?
Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов.
Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека? – Ама очите му светят. – Нима очите на човека, който люби, трябва да светят? Така ли се изразява любовта? На кой пияница не светят очите?
към беседата >>
Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството.
Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах. Какви ли не опити правил през това време, той сам за да се откаже от пиянството но не могъл.
Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството.
Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата.
към беседата >>
Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека?
Казвате: Кой е този невидим свят? Реален ли е той? – Реален е, разбира се. Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов? Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов.
Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека?
– Ама очите му светят. – Нима очите на човека, който люби, трябва да светят? Така ли се изразява любовта? На кой пияница не светят очите? Или на кой болен не светят очите, когато има температура?
към беседата >>
Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино.
Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах. Какви ли не опити правил през това време, той сам за да се откаже от пиянството но не могъл. Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството.
Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино.
Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек.
към беседата >>
– Ама очите му светят.
Реален ли е той? – Реален е, разбира се. Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов? Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов. Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека?
– Ама очите му светят.
– Нима очите на човека, който люби, трябва да светят? Така ли се изразява любовта? На кой пияница не светят очите? Или на кой болен не светят очите, когато има температура? Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък.
към беседата >>
Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар!
Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах. Какви ли не опити правил през това време, той сам за да се откаже от пиянството но не могъл. Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино.
Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар!
След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек. Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие.
към беседата >>
– Нима очите на човека, който люби, трябва да светят?
– Реален е, разбира се. Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов? Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов. Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека? – Ама очите му светят.
– Нима очите на човека, който люби, трябва да светят?
Така ли се изразява любовта? На кой пияница не светят очите? Или на кой болен не светят очите, когато има температура? Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък. При това, този човек обича всички хора, всички същества.
към беседата >>
След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил.
Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах. Какви ли не опити правил през това време, той сам за да се откаже от пиянството но не могъл. Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар!
След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил.
Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек. Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл.
към беседата >>
Така ли се изразява любовта?
Когато човек люби, видима, реална ли е неговата любов? Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов. Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека? – Ама очите му светят. – Нима очите на човека, който люби, трябва да светят?
Така ли се изразява любовта?
На кой пияница не светят очите? Или на кой болен не светят очите, когато има температура? Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък. При това, този човек обича всички хора, всички същества. Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо.
към беседата >>
Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода.
Какви ли не опити правил през това време, той сам за да се откаже от пиянството но не могъл. Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил.
Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода.
После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек. Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл. Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си.
към беседата >>
На кой пияница не светят очите?
Казват за някого: Устните на този човек се малко зачервили, което показва, че той има любов. Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека? – Ама очите му светят. – Нима очите на човека, който люби, трябва да светят? Така ли се изразява любовта?
На кой пияница не светят очите?
Или на кой болен не светят очите, когато има температура? Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък. При това, този човек обича всички хора, всички същества. Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо. Като отиде при някой богат човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се поклони.
към беседата >>
После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата.
Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода.
После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата.
Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек. Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл. Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си. Няма вече да пия!
към беседата >>
Или на кой болен не светят очите, когато има температура?
Нима зачервяването на устните изразява любовта на човека? – Ама очите му светят. – Нима очите на човека, който люби, трябва да светят? Така ли се изразява любовта? На кой пияница не светят очите?
Или на кой болен не светят очите, когато има температура?
Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък. При това, този човек обича всички хора, всички същества. Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо. Като отиде при някой богат човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се поклони. Ако няма пари, и той изчезва, не седи при него.
към беседата >>
Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек.
Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата.
Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек.
Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл. Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си. Няма вече да пия!
към беседата >>
Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък.
– Ама очите му светят. – Нима очите на човека, който люби, трябва да светят? Така ли се изразява любовта? На кой пияница не светят очите? Или на кой болен не светят очите, когато има температура?
Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък.
При това, този човек обича всички хора, всички същества. Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо. Като отиде при някой богат човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се поклони. Ако няма пари, и той изчезва, не седи при него.
към беседата >>
Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие.
Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек.
Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие.
Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл. Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си. Няма вече да пия!
към беседата >>
При това, този човек обича всички хора, всички същества.
– Нима очите на човека, който люби, трябва да светят? Така ли се изразява любовта? На кой пияница не светят очите? Или на кой болен не светят очите, когато има температура? Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък.
При това, този човек обича всички хора, всички същества.
Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо. Като отиде при някой богат човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се поклони. Ако няма пари, и той изчезва, не седи при него.
към беседата >>
Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл.
След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек. Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие.
Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл.
Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си. Няма вече да пия!
към беседата >>
Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо.
Така ли се изразява любовта? На кой пияница не светят очите? Или на кой болен не светят очите, когато има температура? Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък. При това, този човек обича всички хора, всички същества.
Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо.
Като отиде при някой богат човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се поклони. Ако няма пари, и той изчезва, не седи при него.
към беседата >>
Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си.
Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек. Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл.
Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си.
Няма вече да пия!
към беседата >>
Като отиде при някой богат човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се поклони.
На кой пияница не светят очите? Или на кой болен не светят очите, когато има температура? Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък. При това, този човек обича всички хора, всички същества. Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо.
Като отиде при някой богат човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се поклони.
Ако няма пари, и той изчезва, не седи при него.
към беседата >>
Няма вече да пия!
После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек. Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл. Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си.
Няма вече да пия!
към беседата >>
Ако няма пари, и той изчезва, не седи при него.
Или на кой болен не светят очите, когато има температура? Когато разумният човек люби, в очите му се забелязва особена, мека светлина, а не блясък. При това, този човек обича всички хора, всички същества. Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо. Като отиде при някой богат човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се поклони.
Ако няма пари, и той изчезва, не седи при него.
към беседата >>
Някой казва: Аз имам известни слабости, наследени от родителите ми.
Някой казва: Аз имам известни слабости, наследени от родителите ми.
Човек може да надделее на всички наследени черти. От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н. Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас. И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас.
към беседата >>
Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнездата на някои малки птички.
Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнездата на някои малки птички.
Питам: Как придоби кукувицата този навик да снася яйцата си в чужди гнезда? Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора! След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца.
към беседата >>
Човек може да надделее на всички наследени черти.
Някой казва: Аз имам известни слабости, наследени от родителите ми.
Човек може да надделее на всички наследени черти.
От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н. Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас. И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас. За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат.
към беседата >>
Питам: Как придоби кукувицата този навик да снася яйцата си в чужди гнезда?
Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнездата на някои малки птички.
Питам: Как придоби кукувицата този навик да снася яйцата си в чужди гнезда?
Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора! След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия!
към беседата >>
От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н.
Някой казва: Аз имам известни слабости, наследени от родителите ми. Човек може да надделее на всички наследени черти.
От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н.
Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас. И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас. За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат. Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог.
към беседата >>
Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора!
Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнездата на някои малки птички. Питам: Как придоби кукувицата този навик да снася яйцата си в чужди гнезда?
Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора!
След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами.
към беседата >>
Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота.
Някой казва: Аз имам известни слабости, наследени от родителите ми. Човек може да надделее на всички наследени черти. От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н.
Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота.
Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас. И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас. За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат. Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог. Всички велики музиканти, поети, художници, учени, работят за спасението на човечеството.
към беседата >>
След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях.
Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнездата на някои малки птички. Питам: Как придоби кукувицата този навик да снася яйцата си в чужди гнезда? Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора!
След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях.
Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами. Същото нещо става и в живота на хората.
към беседата >>
Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас.
Някой казва: Аз имам известни слабости, наследени от родителите ми. Човек може да надделее на всички наследени черти. От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н. Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота.
Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас.
И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас. За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат. Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог. Всички велики музиканти, поети, художници, учени, работят за спасението на човечеството. Чрез тях невидимият свят ще повдигне хората.
към беседата >>
Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти.
Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнездата на някои малки птички. Питам: Как придоби кукувицата този навик да снася яйцата си в чужди гнезда? Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора! След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях.
Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти.
Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами. Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца?
към беседата >>
И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас.
Някой казва: Аз имам известни слабости, наследени от родителите ми. Човек може да надделее на всички наследени черти. От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н. Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас.
И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас.
За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат. Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог. Всички велики музиканти, поети, художници, учени, работят за спасението на човечеството. Чрез тях невидимият свят ще повдигне хората.
към беседата >>
Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца.
Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнездата на някои малки птички. Питам: Как придоби кукувицата този навик да снася яйцата си в чужди гнезда? Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора! След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти.
Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца.
Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами. Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви.
към беседата >>
За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат.
Човек може да надделее на всички наследени черти. От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н. Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас. И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас.
За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат.
Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог. Всички велики музиканти, поети, художници, учени, работят за спасението на човечеството. Чрез тях невидимият свят ще повдигне хората.
към беседата >>
Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия!
Питам: Как придоби кукувицата този навик да снася яйцата си в чужди гнезда? Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора! След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца.
Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия!
Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами. Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви. След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица.
към беседата >>
Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог.
От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н. Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас. И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас. За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат.
Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог.
Всички велики музиканти, поети, художници, учени, работят за спасението на човечеството. Чрез тях невидимият свят ще повдигне хората.
към беседата >>
Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами.
Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора! След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия!
Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами.
Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви. След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце.
към беседата >>
Всички велики музиканти, поети, художници, учени, работят за спасението на човечеството.
Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас. И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас. За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат. Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог.
Всички велики музиканти, поети, художници, учени, работят за спасението на човечеството.
Чрез тях невидимият свят ще повдигне хората.
към беседата >>
Същото нещо става и в живота на хората.
След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами.
Същото нещо става и в живота на хората.
Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви. След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек.
към беседата >>
Чрез тях невидимият свят ще повдигне хората.
Но ние трябва да живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас. И тогава, като срещнем някой човек да знаем, че и у него работи Бог, както и у нас. За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние да схванат. Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог. Всички велики музиканти, поети, художници, учени, работят за спасението на човечеството.
Чрез тях невидимият свят ще повдигне хората.
към беседата >>
Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца?
Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами. Същото нещо става и в живота на хората.
Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца?
Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви. След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора.
към беседата >>
Казвам: Задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение.
Казвам: Задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение.
Ако е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени; ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни; ако е въпрос за знания, ние имаме знания. Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън, и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек. Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н. Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил. Същото е ставало и с пророците от миналите епохи.
към беседата >>
Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви.
Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами. Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца?
Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви.
След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния.
към беседата >>
Ако е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени; ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни; ако е въпрос за знания, ние имаме знания.
Казвам: Задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение.
Ако е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени; ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни; ако е въпрос за знания, ние имаме знания.
Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън, и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек. Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н. Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил. Същото е ставало и с пророците от миналите епохи. Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32.
към беседата >>
След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица.
Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-после: Такава е волята Божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами. Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви.
След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица.
Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини.
към беседата >>
Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън, и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек.
Казвам: Задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение. Ако е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени; ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни; ако е въпрос за знания, ние имаме знания.
Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън, и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек.
Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н. Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил. Същото е ставало и с пророците от миналите епохи. Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32. Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората.
към беседата >>
Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце.
Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами. Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви. След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица.
Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце.
И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт.
към беседата >>
Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н.
Казвам: Задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение. Ако е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени; ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни; ако е въпрос за знания, ние имаме знания. Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън, и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек.
Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н.
Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил. Същото е ставало и с пророците от миналите епохи. Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32. Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години.
към беседата >>
И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек.
Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви. След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце.
И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек.
Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм.
към беседата >>
Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил.
Казвам: Задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение. Ако е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени; ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни; ако е въпрос за знания, ние имаме знания. Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън, и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек. Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н.
Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил.
Същото е ставало и с пророците от миналите епохи. Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32. Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания.
към беседата >>
Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора.
Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви. След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек.
Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора.
Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини.
към беседата >>
Същото е ставало и с пророците от миналите епохи.
Казвам: Задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение. Ако е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени; ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни; ако е въпрос за знания, ние имаме знания. Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън, и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек. Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н. Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил.
Същото е ставало и с пророците от миналите епохи.
Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32. Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания. Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания.
към беседата >>
Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния.
Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви. След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора.
Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния.
Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята.
към беседата >>
Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32.
Ако е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени; ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни; ако е въпрос за знания, ние имаме знания. Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън, и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек. Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н. Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил. Същото е ставало и с пророците от миналите епохи.
Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32.
Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания. Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания. Кармата на всички народи е назряла вече.
към беседата >>
Светът не се нуждае от такива добрини.
След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния.
Светът не се нуждае от такива добрини.
Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него.
към беседата >>
Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората.
Направете следния опит: поставете един човек в четвърта степен магнетичен сън, и той веднага ще се прояви като гениален, като учен човек. Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н. Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил. Същото е ставало и с пророците от миналите епохи. Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32.
Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората.
Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания. Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания. Кармата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане.
към беседата >>
Това не е култура, това не е Божествен акт.
Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини.
Това не е култура, това не е Божествен акт.
Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята.
към беседата >>
Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години.
Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н. Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил. Същото е ставало и с пророците от миналите епохи. Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32. Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората.
Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години.
И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания. Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания. Кармата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане. Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън.
към беседата >>
Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм.
И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт.
Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм.
Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това.
към беседата >>
И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания.
Събуди ли се от магнетичния сън, той става така обикновен, както е бил преди заспиването: той вече не знае нищо особено и не помни, какво е говорил. Същото е ставало и с пророците от миналите епохи. Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32. Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години.
И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания.
Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания. Кармата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане. Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън. Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божии закони, които управляват света.
към беседата >>
Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини.
Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм.
Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини.
Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае!
към беседата >>
Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания.
Същото е ставало и с пророците от миналите епохи. Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32. Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания.
Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания.
Кармата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане. Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън. Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божии закони, които управляват света.
към беседата >>
Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята.
Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини.
Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята.
Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил?
към беседата >>
Кармата на всички народи е назряла вече.
Бог ги е поставял в такъв магнетичен сън, и те са пророкували, както за тогавашните времена, така и за това, което става в сегашните времена и което ще стане в последните години от 27 – 32. Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания. Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания.
Кармата на всички народи е назряла вече.
Сега е време за ликвидация, за разплащане. Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън. Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божии закони, които управляват света.
към беседата >>
Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него.
Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята.
Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него.
После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи?
към беседата >>
Сега е време за ликвидация, за разплащане.
Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания. Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания. Кармата на всички народи е назряла вече.
Сега е време за ликвидация, за разплащане.
Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън. Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божии закони, които управляват света.
към беседата >>
После го хвърлят на земята.
Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него.
После го хвърлят на земята.
Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление!
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън.
Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години. И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания. Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания. Кармата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане.
Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън.
Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божии закони, които управляват света.
към беседата >>
Животът на съвременното човечество е преизобилен с празни думи, с думи, без съдържание и смисъл.
Животът на съвременното човечество е преизобилен с празни думи, с думи, без съдържание и смисъл.
Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на Живото Слово. Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън. Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.? Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието.
към беседата >>
Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това.
Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята.
Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това.
Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там.
към беседата >>
Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божии закони, които управляват света.
И днес се срещат такива пророци и в Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и във Франция, навсякъде, и управляващите се вслушват вече в техните предсказания. Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания. Кармата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане. Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън.
Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божии закони, които управляват света.
към беседата >>
Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на Живото Слово.
Животът на съвременното човечество е преизобилен с празни думи, с думи, без съдържание и смисъл.
Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на Живото Слово.
Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън. Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.? Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи.
към беседата >>
Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае!
Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това.
Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае!
Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване.
към беседата >>
И тъй, от нас зависи изправянето на света.
И тъй, от нас зависи изправянето на света.
Добрите хора ще спасят света. От всички краища на земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на земята. И затова старите да казват: Ние ще се подмладим! Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия.
към беседата >>
Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън.
Животът на съвременното човечество е преизобилен с празни думи, с думи, без съдържание и смисъл. Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на Живото Слово.
Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън.
Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.? Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бог, че е дълготърпелив.
към беседата >>
Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил?
Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае!
Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил?
Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща.
към беседата >>
Добрите хора ще спасят света.
И тъй, от нас зависи изправянето на света.
Добрите хора ще спасят света.
От всички краища на земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на земята. И затова старите да казват: Ние ще се подмладим! Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия. Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили!
към беседата >>
Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.?
Животът на съвременното човечество е преизобилен с празни думи, с думи, без съдържание и смисъл. Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на Живото Слово. Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън.
Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.?
Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бог, че е дълготърпелив. Мнозина запитват защо им е търпението?
към беседата >>
Защо се занимаваш с глупави работи?
Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил?
Защо се занимаваш с глупави работи?
Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек?
към беседата >>
От всички краища на земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки.
И тъй, от нас зависи изправянето на света. Добрите хора ще спасят света.
От всички краища на земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки.
Велико е бъдещето на земята. И затова старите да казват: Ние ще се подмладим! Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия. Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили! Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот!
към беседата >>
Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание.
Животът на съвременното човечество е преизобилен с празни думи, с думи, без съдържание и смисъл. Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на Живото Слово. Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън. Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.?
Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание.
Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бог, че е дълготърпелив. Мнозина запитват защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее?
към беседата >>
Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление!
После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи?
Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление!
Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт?
към беседата >>
Велико е бъдещето на земята.
И тъй, от нас зависи изправянето на света. Добрите хора ще спасят света. От всички краища на земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки.
Велико е бъдещето на земята.
И затова старите да казват: Ние ще се подмладим! Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия. Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили! Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот! Бог се проявява в света.
към беседата >>
Търпението е основа на знанието.
Животът на съвременното човечество е преизобилен с празни думи, с думи, без съдържание и смисъл. Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на Живото Слово. Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън. Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.? Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание.
Търпението е основа на знанието.
Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бог, че е дълготърпелив. Мнозина запитват защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее? – И без търпение може, но нищо няма да се постигне.
към беседата >>
Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там.
Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление!
Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там.
Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика?
към беседата >>
И затова старите да казват: Ние ще се подмладим!
И тъй, от нас зависи изправянето на света. Добрите хора ще спасят света. От всички краища на земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на земята.
И затова старите да казват: Ние ще се подмладим!
Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия. Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили! Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот! Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го опитате.
към беседата >>
Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи.
Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на Живото Слово. Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън. Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.? Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието.
Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи.
Казва се за Бог, че е дълготърпелив. Мнозина запитват защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее? – И без търпение може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение.
към беседата >>
Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване.
Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае! Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там.
Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване.
Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката?
към беседата >>
Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия.
И тъй, от нас зависи изправянето на света. Добрите хора ще спасят света. От всички краища на земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на земята. И затова старите да казват: Ние ще се подмладим!
Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия.
Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили! Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот! Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го опитате. Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам.
към беседата >>
Казва се за Бог, че е дълготърпелив.
Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън. Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.? Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи.
Казва се за Бог, че е дълготърпелив.
Мнозина запитват защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее? – И без търпение може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение. Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер!
към беседата >>
Ние не трябва да поставяме граница между тези неща.
Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска да служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване.
Ние не трябва да поставяме граница между тези неща.
Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота.
към беседата >>
Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили!
Добрите хора ще спасят света. От всички краища на земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на земята. И затова старите да казват: Ние ще се подмладим! Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия.
Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили!
Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот! Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го опитате. Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите.
към беседата >>
Мнозина запитват защо им е търпението?
Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.? Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бог, че е дълготърпелив.
Мнозина запитват защо им е търпението?
Не може ли без търпение да се живее? – И без търпение може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение. Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер! Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение!
към беседата >>
Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек?
Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща.
Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек?
Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека.
към беседата >>
Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот!
От всички краища на земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на земята. И затова старите да казват: Ние ще се подмладим! Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия. Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили!
Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот!
Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го опитате. Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане.
към беседата >>
Не може ли без търпение да се живее?
Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бог, че е дълготърпелив. Мнозина запитват защо им е търпението?
Не може ли без търпение да се живее?
– И без търпение може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение. Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер! Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение!
към беседата >>
Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт?
Я си вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление! Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек?
Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт?
Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората.
към беседата >>
Бог се проявява в света.
Велико е бъдещето на земята. И затова старите да казват: Ние ще се подмладим! Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия. Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили! Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот!
Бог се проявява в света.
Няма да мине много време и вие ще Го опитате. Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее.
към беседата >>
– И без търпение може, но нищо няма да се постигне.
Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бог, че е дълготърпелив. Мнозина запитват защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее?
– И без търпение може, но нищо няма да се постигне.
Много таланти на хората пропадат от липса на търпение. Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер! Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение!
към беседата >>
Кое пречи на духовния човек да слуша музика?
Казвам: Ако театърът или концертът могат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт?
Кое пречи на духовния човек да слуша музика?
Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой.
към беседата >>
Няма да мине много време и вие ще Го опитате.
И затова старите да казват: Ние ще се подмладим! Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия. Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили! Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот! Бог се проявява в света.
Няма да мине много време и вие ще Го опитате.
Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения.
към беседата >>
Много таланти на хората пропадат от липса на търпение.
Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бог, че е дълготърпелив. Мнозина запитват защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее? – И без търпение може, но нищо няма да се постигне.
Много таланти на хората пропадат от липса на търпение.
Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер! Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение!
към беседата >>
Че кой създаде музиката?
Но ако те не могат да дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване. Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика?
Че кой създаде музиката?
И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват.
към беседата >>
Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам.
Младите да казват: Ние ще вършим волята Божия. Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили! Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот! Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го опитате.
Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам.
Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне.
към беседата >>
Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер!
Казва се за Бог, че е дълготърпелив. Мнозина запитват защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее? – И без търпение може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение.
Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер!
Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение!
към беседата >>
И музиката има своето място и предназначение в живота.
Ние не трябва да поставяме граница между тези неща. Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката?
И музиката има своето място и предназначение в живота.
Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой.
към беседата >>
Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите.
Слабите във вярата да казват: Нашата вяра ще се засили! Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот! Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го опитате. Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам.
Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите.
Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб.
към беседата >>
Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение!
Мнозина запитват защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее? – И без търпение може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение. Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер!
Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение!
към беседата >>
Тя е необходима като почивка в живота на човека.
Трябва ли да се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек? Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота.
Тя е необходима като почивка в живота на човека.
Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници.
към беседата >>
Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане.
Онези, на които сърцата са празни да казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот! Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го опитате. Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите.
Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане.
Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори.
към беседата >>
Ние употребяваме думата „пълководци“ в широк смисъл.
Ние употребяваме думата „пълководци“ в широк смисъл.
Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого? – Със силния, а не със слабия. Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство. Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора.
към беседата >>
Същевременно тя съединява душите на хората.
Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господ, да благодари за работата, която е свършил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на театър или на концерт? Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека.
Същевременно тя съединява душите на хората.
Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията.
към беседата >>
Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее.
Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го опитате. Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане.
Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее.
Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство?
към беседата >>
Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого?
Ние употребяваме думата „пълководци“ в широк смисъл.
Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого?
– Със силния, а не със слабия. Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство. Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени.
към беседата >>
Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой.
Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората.
Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой.
Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове.
към беседата >>
Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения.
Няма да мине много време и вие ще Го опитате. Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее.
Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения.
Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко.
към беседата >>
– Със силния, а не със слабия.
Ние употребяваме думата „пълководци“ в широк смисъл. Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого?
– Със силния, а не със слабия.
Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство. Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща.
към беседата >>
Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват.
Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой.
Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват.
Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски.
към беседата >>
Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне.
Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения.
Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне.
Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска.
към беседата >>
Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство.
Ние употребяваме думата „пълководци“ в широк смисъл. Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого? – Със силния, а не със слабия.
Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство.
Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение.
към беседата >>
Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой.
И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват.
Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой.
Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия.
към беседата >>
Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб.
Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне.
Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб.
Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента.
към беседата >>
Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си.
Ние употребяваме думата „пълководци“ в широк смисъл. Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого? – Със силния, а не със слабия. Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство.
Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си.
И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора.
към беседата >>
Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници.
Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой.
Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници.
Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава.
към беседата >>
Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори.
Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб.
Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори.
Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това?
към беседата >>
И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора.
Ние употребяваме думата „пълководци“ в широк смисъл. Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого? – Със силния, а не със слабия. Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство. Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си.
И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора.
Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора. Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора.
към беседата >>
Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията.
Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници.
Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията.
После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава. Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията!
към беседата >>
Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство?
Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори.
Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство?
След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това? – Възможно е.
към беседата >>
Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени.
Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого? – Със силния, а не със слабия. Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство. Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора.
Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени.
Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора. Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора. Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора.
към беседата >>
После се чуват охкания, плачове.
Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията.
После се чуват охкания, плачове.
Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава. Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията! Да се помирим!
към беседата >>
След това този човек иска да си посвири малко.
Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство?
След това този човек иска да си посвири малко.
Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това? – Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна.
към беседата >>
Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща.
– Със силния, а не със слабия. Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство. Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени.
Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща.
Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора. Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора. Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора.
към беседата >>
Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски.
Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове.
Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски.
Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава. Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията! Да се помирим! По този начин, именно, войната ще се избегне.
към беседата >>
Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска.
Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко.
Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска.
Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това? – Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават.
към беседата >>
Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение.
Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство. Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща.
Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение.
Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора. Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора. Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора. Не, няма ли човек зад себе си десетки, стотици или хиляди прародители, които да са вървели в Божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия.
към беседата >>
Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия.
Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски.
Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия.
Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава. Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията! Да се помирим! По този начин, именно, войната ще се избегне.
към беседата >>
Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента.
Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска.
Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента.
Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това? – Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна.
към беседата >>
Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора.
Тъй щото, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение.
Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора.
Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора. Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора. Не, няма ли човек зад себе си десетки, стотици или хиляди прародители, които да са вървели в Божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия.
към беседата >>
Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава.
Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия.
Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава.
Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията! Да се помирим! По този начин, именно, войната ще се избегне.
към беседата >>
Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това?
Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента.
Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това?
– Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага.
към беседата >>
Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора.
И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора.
Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора.
Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора. Не, няма ли човек зад себе си десетки, стотици или хиляди прародители, които да са вървели в Божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия.
към беседата >>
Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията!
Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава.
Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията!
Да се помирим! По този начин, именно, войната ще се избегне.
към беседата >>
– Възможно е.
Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това?
– Възможно е.
Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това?
към беседата >>
Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора.
Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора. Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора.
Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора.
Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора. Не, няма ли човек зад себе си десетки, стотици или хиляди прародители, които да са вървели в Божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия.
към беседата >>
Да се помирим!
После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава. Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията!
Да се помирим!
По този начин, именно, войната ще се избегне.
към беседата >>
Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна.
След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това? – Възможно е.
Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна.
Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това? – Всичко ще си припомните.
към беседата >>
Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора.
Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора. Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора. Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора.
Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора.
Не, няма ли човек зад себе си десетки, стотици или хиляди прародители, които да са вървели в Божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия.
към беседата >>
По този начин, именно, войната ще се избегне.
Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава. Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията! Да се помирим!
По този начин, именно, войната ще се избегне.
към беседата >>
Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават.
Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това? – Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна.
Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават.
Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това? – Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
към беседата >>
Не, няма ли човек зад себе си десетки, стотици или хиляди прародители, които да са вървели в Божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия.
Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора. Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора. Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора.
Не, няма ли човек зад себе си десетки, стотици или хиляди прародители, които да са вървели в Божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия.
към беседата >>
Мнозина, като ме слушат, казват: Това са бабини деветини.
Мнозина, като ме слушат, казват: Това са бабини деветини.
Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини? Аз разбирам човек да страда, но за какво? – Да страда, за да спаси някого, а не да го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава.
към беседата >>
Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна.
Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това? – Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават.
Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна.
Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това? – Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край.
към беседата >>
Сега ние говорим на научен език.
Сега ние говорим на научен език.
Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете. Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света.
към беседата >>
Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини?
Мнозина, като ме слушат, казват: Това са бабини деветини.
Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини?
Аз разбирам човек да страда, но за какво? – Да страда, за да спаси някого, а не да го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш.
към беседата >>
Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага.
Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това? – Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна.
Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага.
Казвате: Ще помним ли това? – Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно.
към беседата >>
Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете.
Сега ние говорим на научен език.
Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете.
Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света.
към беседата >>
Аз разбирам човек да страда, но за какво?
Мнозина, като ме слушат, казват: Това са бабини деветини. Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини?
Аз разбирам човек да страда, но за какво?
– Да страда, за да спаси някого, а не да го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот.
към беседата >>
Казвате: Ще помним ли това?
– Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага.
Казвате: Ще помним ли това?
– Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно.
към беседата >>
Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал.
Сега ние говорим на научен език. Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете.
Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал.
Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си?
към беседата >>
– Да страда, за да спаси някого, а не да го убие.
Мнозина, като ме слушат, казват: Това са бабини деветини. Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини? Аз разбирам човек да страда, но за какво?
– Да страда, за да спаси някого, а не да го убие.
Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта.
към беседата >>
– Всичко ще си припомните.
Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това?
– Всичко ще си припомните.
У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно.
към беседата >>
Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща.
Сега ние говорим на научен език. Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете. Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал.
Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща.
Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие?
към беседата >>
Така страда разумният човек.
Мнозина, като ме слушат, казват: Това са бабини деветини. Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини? Аз разбирам човек да страда, но за какво? – Да страда, за да спаси някого, а не да го убие.
Така страда разумният човек.
Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта. Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия.
към беседата >>
У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това? – Всичко ще си припомните.
У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно.
към беседата >>
Защо духът трябва да изгуби съзнанието си?
Сега ние говорим на научен език. Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете. Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща.
Защо духът трябва да изгуби съзнанието си?
– За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората?
към беседата >>
Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава.
Мнозина, като ме слушат, казват: Това са бабини деветини. Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини? Аз разбирам човек да страда, но за какво? – Да страда, за да спаси някого, а не да го убие. Така страда разумният човек.
Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава.
И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта. Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия. В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват.
към беседата >>
Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край.
Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това? – Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край.
Тези две начала ще се съединят в едно.
към беседата >>
– За да създаде света.
Сега ние говорим на научен език. Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете. Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си?
– За да създаде света.
Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може.
към беседата >>
И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш.
Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини? Аз разбирам човек да страда, но за какво? – Да страда, за да спаси някого, а не да го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава.
И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш.
Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта. Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия. В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват. Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани.
към беседата >>
Тези две начала ще се съединят в едно.
Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това? – Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край.
Тези две начала ще се съединят в едно.
към беседата >>
Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света.
Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете. Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света.
Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света.
Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа.
към беседата >>
Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот.
Аз разбирам човек да страда, но за какво? – Да страда, за да спаси някого, а не да го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш.
Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот.
Истинското воюване е чрез закона на Любовта. Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия. В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват. Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани. После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил.
към беседата >>
Казвам: Докато дойде това време, за всички ви е необходимо търпение.
Казвам: Докато дойде това време, за всички ви е необходимо търпение.
Само чрез търпение ще дочакате времето, когато всички души, които са готови да служат на Бог, направят връзка с него и започнат война за победа на злото и възстановяване на доброто. Само по този начин Божията Любов, Мъдрост и Истина ще царуват в този свят.
към беседата >>
Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си?
Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света.
Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си?
Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни.
към беседата >>
Истинското воюване е чрез закона на Любовта.
– Да страда, за да спаси някого, а не да го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот.
Истинското воюване е чрез закона на Любовта.
Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия. В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват. Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани. После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил. Друг път мъжът мушне жената с нож.
към беседата >>
Само чрез търпение ще дочакате времето, когато всички души, които са готови да служат на Бог, направят връзка с него и започнат война за победа на злото и възстановяване на доброто.
Казвам: Докато дойде това време, за всички ви е необходимо търпение.
Само чрез търпение ще дочакате времето, когато всички души, които са готови да служат на Бог, направят връзка с него и започнат война за победа на злото и възстановяване на доброто.
Само по този начин Божията Любов, Мъдрост и Истина ще царуват в този свят.
към беседата >>
Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие?
Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си?
Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие?
Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това?
към беседата >>
Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия.
Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта.
Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия.
В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват. Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани. После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил. Друг път мъжът мушне жената с нож. Нашата цел не е да осъждаме личните отношения на хората, но казваме, че по този начин светът не може да се поправи.
към беседата >>
Само по този начин Божията Любов, Мъдрост и Истина ще царуват в този свят.
Казвам: Докато дойде това време, за всички ви е необходимо търпение. Само чрез търпение ще дочакате времето, когато всички души, които са готови да служат на Бог, направят връзка с него и започнат война за победа на злото и възстановяване на доброто.
Само по този начин Божията Любов, Мъдрост и Истина ще царуват в този свят.
към беседата >>
Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората?
Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие?
Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората?
– Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи.
към беседата >>
В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват.
Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта. Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия.
В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват.
Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани. После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил. Друг път мъжът мушне жената с нож. Нашата цел не е да осъждаме личните отношения на хората, но казваме, че по този начин светът не може да се поправи.
към беседата >>
– Не може.
– За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората?
– Не може.
Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи. Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи.
към беседата >>
Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани.
И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта. Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия. В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват.
Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани.
После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил. Друг път мъжът мушне жената с нож. Нашата цел не е да осъждаме личните отношения на хората, но казваме, че по този начин светът не може да се поправи.
към беседата >>
Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа.
Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може.
Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа.
Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи. Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи. Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек.
към беседата >>
После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил.
Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта. Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия. В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват. Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани.
После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил.
Друг път мъжът мушне жената с нож. Нашата цел не е да осъждаме личните отношения на хората, но казваме, че по този начин светът не може да се поправи.
към беседата >>
Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни.
Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа.
Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни.
И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи. Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи. Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек. Бог сам си слугува, Той не очаква на никого.
към беседата >>
Друг път мъжът мушне жената с нож.
Истинското воюване е чрез закона на Любовта. Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия. В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват. Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани. После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил.
Друг път мъжът мушне жената с нож.
Нашата цел не е да осъждаме личните отношения на хората, но казваме, че по този начин светът не може да се поправи.
към беседата >>
И каква полза от всичко това?
Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни.
И каква полза от всичко това?
Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи. Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи. Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек. Бог сам си слугува, Той не очаква на никого. Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси.
към беседата >>
Нашата цел не е да осъждаме личните отношения на хората, но казваме, че по този начин светът не може да се поправи.
Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия. В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват. Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани. После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил. Друг път мъжът мушне жената с нож.
Нашата цел не е да осъждаме личните отношения на хората, но казваме, че по този начин светът не може да се поправи.
към беседата >>
Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи.
Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това?
Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи.
Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи. Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек. Бог сам си слугува, Той не очаква на никого. Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси.
към беседата >>
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: Когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание, започва да бълнува.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: Когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание, започва да бълнува.
Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят. Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум. Питам: Къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си?
към беседата >>
Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи.
– Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи.
Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи.
Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек. Бог сам си слугува, Той не очаква на никого. Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси.
към беседата >>
Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: Когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание, започва да бълнува.
Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят.
Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум. Питам: Къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум.
към беседата >>
Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек.
Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи. Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи.
Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек.
Бог сам си слугува, Той не очаква на никого. Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси.
към беседата >>
Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: Когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание, започва да бълнува. Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят.
Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум.
Питам: Къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано.
към беседата >>
Бог сам си слугува, Той не очаква на никого.
Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи. Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи. Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек.
Бог сам си слугува, Той не очаква на никого.
Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси.
към беседата >>
Питам: Къде остана гениалността на този човек?
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: Когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание, започва да бълнува. Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят. Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум.
Питам: Къде остана гениалността на този човек?
Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял.
към беседата >>
Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси.
И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си, и да започне сам да работи. Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи. Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек. Бог сам си слугува, Той не очаква на никого.
Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси.
към беседата >>
Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: Когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание, започва да бълнува. Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят. Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум. Питам: Къде остана гениалността на този човек?
Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо.
Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял. Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят.
към беседата >>
Някои казват, че познават Бог, че познават себе си.
Някои казват, че познават Бог, че познават себе си.
В какво седи това познание? Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението.
към беседата >>
Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си?
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: Когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание, започва да бълнува. Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят. Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум. Питам: Къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо.
Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си?
Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял. Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят. За да оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“.
към беседата >>
В какво седи това познание?
Някои казват, че познават Бог, че познават себе си.
В какво седи това познание?
Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора.
към беседата >>
Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум.
Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят. Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум. Питам: Къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си?
Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум.
Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял. Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят. За да оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“. Тази крайна алчност, която днес е обхванала целия свят, препятства и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека.
към беседата >>
Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение.
Някои казват, че познават Бог, че познават себе си. В какво седи това познание?
Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение.
Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано.
Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум. Питам: Къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум.
Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано.
Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял. Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят. За да оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“. Тази крайна алчност, която днес е обхванала целия свят, препятства и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека.
към беседата >>
Защо е необходимо търпението на човека?
Някои казват, че познават Бог, че познават себе си. В какво седи това познание? Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение.
Защо е необходимо търпението на човека?
– Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение?
към беседата >>
Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял.
Питам: Къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано.
Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял.
Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят. За да оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“. Тази крайна алчност, която днес е обхванала целия свят, препятства и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека.
към беседата >>
– Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши.
Някои казват, че познават Бог, че познават себе си. В какво седи това познание? Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека?
– Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши.
Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение? Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години?
към беседата >>
Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят.
Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял.
Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят.
За да оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“. Тази крайна алчност, която днес е обхванала целия свят, препятства и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека.
към беседата >>
Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението.
Някои казват, че познават Бог, че познават себе си. В какво седи това познание? Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши.
Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението.
Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение? Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца.
към беседата >>
За да оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“.
Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял. Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят.
За да оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“.
Тази крайна алчност, която днес е обхванала целия свят, препятства и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека.
към беседата >>
Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора.
В какво седи това познание? Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението.
Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора.
Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение? Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика.
към беседата >>
Тази крайна алчност, която днес е обхванала целия свят, препятства и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека.
Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял. Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят. За да оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“.
Тази крайна алчност, която днес е обхванала целия свят, препятства и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора.
Какво ще правиш тогава?
Как ще се справиш с това положение? Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека.
към беседата >>
Казвам: Всички будни, съзнателни души, които любят Бог и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират.
Казвам: Всички будни, съзнателни души, които любят Бог и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират.
Само добрите, съзнателните хора могат да градят. Лошите хора само разрушават. Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам. Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход. Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява.
към беседата >>
Как ще се справиш с това положение?
Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. Какво ще правиш тогава?
Как ще се справиш с това положение?
Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава.
към беседата >>
Само добрите, съзнателните хора могат да градят.
Казвам: Всички будни, съзнателни души, които любят Бог и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират.
Само добрите, съзнателните хора могат да градят.
Лошите хора само разрушават. Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам. Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход. Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява. Сега изгрява новото слънце.
към беседата >>
Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години?
– Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение?
Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години?
За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си?
към беседата >>
Лошите хора само разрушават.
Казвам: Всички будни, съзнателни души, които любят Бог и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират. Само добрите, съзнателните хора могат да градят.
Лошите хора само разрушават.
Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам. Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход. Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява. Сега изгрява новото слънце. Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите.
към беседата >>
За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца.
Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение? Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години?
За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца.
Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? – Не може да се сравнява.
към беседата >>
Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам.
Казвам: Всички будни, съзнателни души, които любят Бог и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират. Само добрите, съзнателните хора могат да градят. Лошите хора само разрушават.
Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам.
Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход. Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява. Сега изгрява новото слънце. Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите. Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот!
към беседата >>
Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика.
Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение? Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца.
Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика.
Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? – Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно.
към беседата >>
Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход.
Казвам: Всички будни, съзнателни души, които любят Бог и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират. Само добрите, съзнателните хора могат да градят. Лошите хора само разрушават. Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам.
Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход.
Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява. Сега изгрява новото слънце. Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите. Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот! “ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат.
към беседата >>
Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека.
Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение? Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика.
Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека.
Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? – Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой.
към беседата >>
Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява.
Казвам: Всички будни, съзнателни души, които любят Бог и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират. Само добрите, съзнателните хора могат да градят. Лошите хора само разрушават. Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам. Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход.
Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява.
Сега изгрява новото слънце. Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите. Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот! “ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското слънце не е видимо.
към беседата >>
Това не трябва да ни обезсърчава.
Как ще се справиш с това положение? Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека.
Това не трябва да ни обезсърчава.
Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? – Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник.
към беседата >>
Сега изгрява новото слънце.
Само добрите, съзнателните хора могат да градят. Лошите хора само разрушават. Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам. Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход. Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява.
Сега изгрява новото слънце.
Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите. Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот! “ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското слънце не е видимо. Защо умираме ние?
към беседата >>
Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си?
Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава.
Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си?
– Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси.
към беседата >>
Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите.
Лошите хора само разрушават. Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам. Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход. Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява. Сега изгрява новото слънце.
Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите.
Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот! “ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското слънце не е видимо. Защо умираме ние? – Понеже постоянно гледаме на физическото слънце.
към беседата >>
– Не може да се сравнява.
За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си?
– Не може да се сравнява.
Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси. После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя.
към беседата >>
Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот!
Ние можем да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам. Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход. Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява. Сега изгрява новото слънце. Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите.
Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот!
“ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското слънце не е видимо. Защо умираме ние? – Понеже постоянно гледаме на физическото слънце. Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които стават в него, произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит.
към беседата >>
Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно.
Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? – Не може да се сравнява.
Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно.
И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси. После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя. Всъщност, детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любяща душа, която му помага и го крепи в живота.
към беседата >>
“ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат.
Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход. Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява. Сега изгрява новото слънце. Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите. Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот!
“ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат.
Значи, истинското слънце не е видимо. Защо умираме ние? – Понеже постоянно гледаме на физическото слънце. Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които стават в него, произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит. Това е, защото хората не могат да възприемат и използват правилно слънчевата енергия.
към беседата >>
И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой.
Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? – Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно.
И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой.
Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси. После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя. Всъщност, детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любяща душа, която му помага и го крепи в живота.
към беседата >>
Значи, истинското слънце не е видимо.
Човек е идвал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява. Сега изгрява новото слънце. Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите. Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот! “ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат.
Значи, истинското слънце не е видимо.
Защо умираме ние? – Понеже постоянно гледаме на физическото слънце. Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които стават в него, произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит. Това е, защото хората не могат да възприемат и използват правилно слънчевата енергия.
към беседата >>
Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник.
Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? – Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой.
Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник.
На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси. После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя. Всъщност, детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любяща душа, която му помага и го крепи в живота.
към беседата >>
Защо умираме ние?
Сега изгрява новото слънце. Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите. Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот! “ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското слънце не е видимо.
Защо умираме ние?
– Понеже постоянно гледаме на физическото слънце. Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които стават в него, произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит. Това е, защото хората не могат да възприемат и използват правилно слънчевата енергия.
към беседата >>
На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси.
Може ли малкото дете-пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? – Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник.
На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси.
После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя. Всъщност, детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любяща душа, която му помага и го крепи в живота.
към беседата >>
– Понеже постоянно гледаме на физическото слънце.
Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрява, а вечер да залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите. Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот! “ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското слънце не е видимо. Защо умираме ние?
– Понеже постоянно гледаме на физическото слънце.
Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които стават в него, произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит. Това е, защото хората не могат да възприемат и използват правилно слънчевата енергия.
към беседата >>
После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя.
– Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси.
После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя.
Всъщност, детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любяща душа, която му помага и го крепи в живота.
към беседата >>
Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които стават в него, произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит.
Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот! “ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското слънце не е видимо. Защо умираме ние? – Понеже постоянно гледаме на физическото слънце.
Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които стават в него, произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит.
Това е, защото хората не могат да възприемат и използват правилно слънчевата енергия.
към беседата >>
Всъщност, детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любяща душа, която му помага и го крепи в живота.
Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси. После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя.
Всъщност, детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любяща душа, която му помага и го крепи в живота.
към беседата >>
Това е, защото хората не могат да възприемат и използват правилно слънчевата енергия.
“ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското слънце не е видимо. Защо умираме ние? – Понеже постоянно гледаме на физическото слънце. Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които стават в него, произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит.
Това е, защото хората не могат да възприемат и използват правилно слънчевата енергия.
към беседата >>
Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим.
Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим.
Мисълта е един вътрешен процес. Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света. Под думата „свят“ ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила. Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали? Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света.
към беседата >>
Съвременните учени и до днес още не са определили каква храна трябва да употребяват хората.
Съвременните учени и до днес още не са определили каква храна трябва да употребяват хората.
Религиозните хора казват: Човек трябва да яде само хляб. – И това още не е идея. Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека. И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба. По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно.
към беседата >>
Мисълта е един вътрешен процес.
Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим.
Мисълта е един вътрешен процес.
Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света. Под думата „свят“ ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила. Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали? Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света. Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той?
към беседата >>
Религиозните хора казват: Човек трябва да яде само хляб.
Съвременните учени и до днес още не са определили каква храна трябва да употребяват хората.
Религиозните хора казват: Човек трябва да яде само хляб.
– И това още не е идея. Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека. И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба. По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно. Този хляб е отровен вече – нищо повече.
към беседата >>
Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света.
Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим. Мисълта е един вътрешен процес.
Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света.
Под думата „свят“ ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила. Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали? Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света. Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той? За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
към беседата >>
– И това още не е идея.
Съвременните учени и до днес още не са определили каква храна трябва да употребяват хората. Религиозните хора казват: Човек трябва да яде само хляб.
– И това още не е идея.
Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека. И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба. По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно. Този хляб е отровен вече – нищо повече. Следователно, старото брашно трябва да се бракува.
към беседата >>
Под думата „свят“ ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила.
Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим. Мисълта е един вътрешен процес. Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света.
Под думата „свят“ ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила.
Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали? Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света. Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той? За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
към беседата >>
Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека.
Съвременните учени и до днес още не са определили каква храна трябва да употребяват хората. Религиозните хора казват: Човек трябва да яде само хляб. – И това още не е идея.
Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека.
И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба. По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно. Този хляб е отровен вече – нищо повече. Следователно, старото брашно трябва да се бракува. Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов.
към беседата >>
Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали?
Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим. Мисълта е един вътрешен процес. Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света. Под думата „свят“ ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила.
Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали?
Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света. Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той? За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
към беседата >>
И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба.
Съвременните учени и до днес още не са определили каква храна трябва да употребяват хората. Религиозните хора казват: Човек трябва да яде само хляб. – И това още не е идея. Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека.
И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба.
По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно. Този хляб е отровен вече – нищо повече. Следователно, старото брашно трябва да се бракува. Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика.
към беседата >>
Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света.
Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим. Мисълта е един вътрешен процес. Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света. Под думата „свят“ ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила. Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали?
Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света.
Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той? За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
към беседата >>
По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно.
Съвременните учени и до днес още не са определили каква храна трябва да употребяват хората. Религиозните хора казват: Човек трябва да яде само хляб. – И това още не е идея. Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека. И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба.
По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно.
Този хляб е отровен вече – нищо повече. Следователно, старото брашно трябва да се бракува. Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика. Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека.
към беседата >>
Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той?
Мисълта е един вътрешен процес. Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света. Под думата „свят“ ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила. Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали? Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света.
Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той?
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
към беседата >>
Този хляб е отровен вече – нищо повече.
Религиозните хора казват: Човек трябва да яде само хляб. – И това още не е идея. Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека. И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба. По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно.
Този хляб е отровен вече – нищо повече.
Следователно, старото брашно трябва да се бракува. Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика. Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновременно и поет, и музикант.
към беседата >>
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света. Под думата „свят“ ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила. Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали? Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света. Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той?
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
към беседата >>
Следователно, старото брашно трябва да се бракува.
– И това още не е идея. Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека. И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба. По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно. Този хляб е отровен вече – нищо повече.
Следователно, старото брашно трябва да се бракува.
Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика. Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновременно и поет, и музикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант.
към беседата >>
Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос.
Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос.
Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата. Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето. Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение.
към беседата >>
Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов.
Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може да бъде истинска храна на човека. И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба. По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно. Този хляб е отровен вече – нищо повече. Следователно, старото брашно трябва да се бракува.
Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов.
Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика. Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновременно и поет, и музикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н.
към беседата >>
Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата.
Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос.
Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата.
Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето. Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части.
към беседата >>
Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика.
И след това ще дойде някой майстор да ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба. По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно. Този хляб е отровен вече – нищо повече. Следователно, старото брашно трябва да се бракува. Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов.
Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика.
Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновременно и поет, и музикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това!
към беседата >>
Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето.
Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос. Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата.
Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето.
Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте.
към беседата >>
Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека.
По какъвто начин и да го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно. Този хляб е отровен вече – нищо повече. Следователно, старото брашно трябва да се бракува. Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика.
Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека.
Истински ученият е едновременно и поет, и музикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това! Питам: Какво се крие в движенията на този микроб?
към беседата >>
Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ.
Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос. Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата. Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето.
Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ.
Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е.
към беседата >>
Истински ученият е едновременно и поет, и музикант.
Този хляб е отровен вече – нищо повече. Следователно, старото брашно трябва да се бракува. Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика. Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека.
Истински ученият е едновременно и поет, и музикант.
Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това! Питам: Какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб.
към беседата >>
Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия.
Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос. Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата. Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето. Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ.
Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия.
Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части.
към беседата >>
Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант.
Следователно, старото брашно трябва да се бракува. Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика. Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновременно и поет, и музикант.
Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант.
Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това! Питам: Какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб. Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб?
към беседата >>
Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение.
Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос. Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата. Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето. Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия.
Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение.
Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне.
към беседата >>
Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н.
Хляб трябва да се прави от ново, от прясно жито и да го ядете с благодарност и любов. Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика. Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновременно и поет, и музикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант.
Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н.
И с какво търпение описва той всичко това! Питам: Какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб. Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб? За онзи, който разбира това, има музика.
към беседата >>
Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части.
Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата. Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето. Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение.
Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части.
Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасят правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете?
към беседата >>
И с какво търпение описва той всичко това!
Приемете ли го по този начин, то ще внесе във вас и поезия, и музика. Под думите „поезия, музика и наука“ се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновременно и поет, и музикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н.
И с какво търпение описва той всичко това!
Питам: Какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб. Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб? За онзи, който разбира това, има музика. За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб.
към беседата >>
3.
Неизвестни величини / Слънцето
,
МОК
, София, 30.1.1927г.,
За да запазят живота си, те са готови да извършат ред престъпления.
Те могат с часове да говорят за спасението, а същевременно те оставят гладен. Хора, които се намират под влиянието на слънцето, са щедри, жизнерадостни. Изобщо, всички планети указват известно влияние върху човека, според теченията и силите, които излизат от тях. Запример, хора, които се намират под влиянието на Марса, са юначни. В тях е силно развит центърът на самозапазването, който се намира зад ушите.
За да запазят живота си, те са готови да извършат ред престъпления.
Тия пък, които се намират под влиянието на луната, са готови, за едно свое удоволствие, да продадат мило и драго. За да си въздействува, човек трябва да се познава, да може да се предпазва от лошото влияние на различните планети.
към беседата >>
НАГОРЕ