НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1440
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1440
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мястото на възвишеното и обикновеното в живота
,
ООК
, София, 27.10.1937г.,
На тях принадлежи Царството Божие.
Това, което сега имате, е хубаво, но то е за старите, и вие вечно стари няма да останете. Тогава кое е положението, на което трябва да останете? Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.“ Благата на Царството Божие са достояние, на разположение на децата. Децата имат един отличен, непокварен ум и едно непокварено сърце. Следователно, всички ония хора, които имат непокварен ум и непокварено сърце, са деца на Бога.
На тях принадлежи Царството Божие.
Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите. Как ще се очистите? Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите. Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили.
към беседата >>
Всички започнали да плачат, но не знаели какво да правят.
Като се заженил един ден, той си избрал една невеста, която била над метър и половина висока. Тъй щото, за да влезе през вратата, тя се намерила в невъзможност, главата ѝ стърчала над вратата. Събрали се всички близки и роднини на булката и започнали да мислят какво да правят, за да влезе булката в дома на своя избраник. Трябвало да се отреже главата ѝ, за да влезе вътре. Но това значело да умре.
Всички започнали да плачат, но не знаели какво да правят.
Всички започнали да мислят, какво да правят. Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак. Ако се отреже главата на булката – лошо. Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос.
към беседата >>
Силата на човека седи в любовта, която той проявява.
Всяко разумно движение се произвежда от друга някаква причина, вън от нас. За самите нас изглежда, че движенията са механически, но те се предизвикват от външни причини. Някой иска, като направи едно добро, хората да го обичат. Ако ти мислиш, че с една добра постъпка хората могат да те обичат, ти си на крив път. Силата на човека не седи в това, което хората му дават, защото това, което днес хората ти дават, на Великден могат да си го вземат.
Силата на човека седи в любовта, която той проявява.
Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи, към когото проявяват любовта. Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо. Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си. Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили. Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта.
към беседата >>
Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите.
Тогава кое е положението, на което трябва да останете? Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.“ Благата на Царството Божие са достояние, на разположение на децата. Децата имат един отличен, непокварен ум и едно непокварено сърце. Следователно, всички ония хора, които имат непокварен ум и непокварено сърце, са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие.
Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите.
Как ще се очистите? Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите. Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили. След това скъсайте тефтера.
към беседата >>
Всички започнали да мислят, какво да правят.
Тъй щото, за да влезе през вратата, тя се намерила в невъзможност, главата ѝ стърчала над вратата. Събрали се всички близки и роднини на булката и започнали да мислят какво да правят, за да влезе булката в дома на своя избраник. Трябвало да се отреже главата ѝ, за да влезе вътре. Но това значело да умре. Всички започнали да плачат, но не знаели какво да правят.
Всички започнали да мислят, какво да правят.
Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак. Ако се отреже главата на булката – лошо. Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение.
към беседата >>
Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи, към когото проявяват любовта.
За самите нас изглежда, че движенията са механически, но те се предизвикват от външни причини. Някой иска, като направи едно добро, хората да го обичат. Ако ти мислиш, че с една добра постъпка хората могат да те обичат, ти си на крив път. Силата на човека не седи в това, което хората му дават, защото това, което днес хората ти дават, на Великден могат да си го вземат. Силата на човека седи в любовта, която той проявява.
Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи, към когото проявяват любовта.
Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо. Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си. Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили. Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта. Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали.
към беседата >>
Как ще се очистите?
Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.“ Благата на Царството Божие са достояние, на разположение на децата. Децата имат един отличен, непокварен ум и едно непокварено сърце. Следователно, всички ония хора, които имат непокварен ум и непокварено сърце, са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите.
Как ще се очистите?
Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите. Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили. След това скъсайте тефтера. Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия.
към беседата >>
Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак.
Събрали се всички близки и роднини на булката и започнали да мислят какво да правят, за да влезе булката в дома на своя избраник. Трябвало да се отреже главата ѝ, за да влезе вътре. Но това значело да умре. Всички започнали да плачат, но не знаели какво да правят. Всички започнали да мислят, какво да правят.
Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак.
Ако се отреже главата на булката – лошо. Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило?
към беседата >>
Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо.
Някой иска, като направи едно добро, хората да го обичат. Ако ти мислиш, че с една добра постъпка хората могат да те обичат, ти си на крив път. Силата на човека не седи в това, което хората му дават, защото това, което днес хората ти дават, на Великден могат да си го вземат. Силата на човека седи в любовта, която той проявява. Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи, към когото проявяват любовта.
Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо.
Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си. Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили. Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта. Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали. Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява?
към беседата >>
Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите.
Децата имат един отличен, непокварен ум и едно непокварено сърце. Следователно, всички ония хора, които имат непокварен ум и непокварено сърце, са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите. Как ще се очистите?
Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите.
Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили. След това скъсайте тефтера. Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия. Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят.
към беседата >>
Ако се отреже главата на булката – лошо.
Трябвало да се отреже главата ѝ, за да влезе вътре. Но това значело да умре. Всички започнали да плачат, но не знаели какво да правят. Всички започнали да мислят, какво да правят. Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак.
Ако се отреже главата на булката – лошо.
Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило? “ – „Случи ни се едно голямо нещастие.
към беседата >>
Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си.
Ако ти мислиш, че с една добра постъпка хората могат да те обичат, ти си на крив път. Силата на човека не седи в това, което хората му дават, защото това, което днес хората ти дават, на Великден могат да си го вземат. Силата на човека седи в любовта, която той проявява. Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи, към когото проявяват любовта. Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо.
Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си.
Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили. Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта. Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали. Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява? Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява?
към беседата >>
Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи.
Следователно, всички ония хора, които имат непокварен ум и непокварено сърце, са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите. Как ще се очистите? Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите.
Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи.
Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили. След това скъсайте тефтера. Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия. Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят. Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера.
към беседата >>
Да се развали прага – и това лошо.
Но това значело да умре. Всички започнали да плачат, но не знаели какво да правят. Всички започнали да мислят, какво да правят. Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак. Ако се отреже главата на булката – лошо.
Да се развали прага – и това лошо.
Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило? “ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно.
към беседата >>
Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили.
Силата на човека не седи в това, което хората му дават, защото това, което днес хората ти дават, на Великден могат да си го вземат. Силата на човека седи в любовта, която той проявява. Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи, към когото проявяват любовта. Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо. Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си.
Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили.
Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта. Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали. Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява? Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява? Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява?
към беседата >>
Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили.
На тях принадлежи Царството Божие. Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите. Как ще се очистите? Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите. Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи.
Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили.
След това скъсайте тефтера. Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия. Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят. Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера. Така не се живее“.
към беседата >>
Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос.
Всички започнали да плачат, но не знаели какво да правят. Всички започнали да мислят, какво да правят. Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак. Ако се отреже главата на булката – лошо. Да се развали прага – и това лошо.
Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос.
Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило? “ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата?
към беседата >>
Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта.
Силата на човека седи в любовта, която той проявява. Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи, към когото проявяват любовта. Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо. Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си. Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили.
Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта.
Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали. Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява? Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява? Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява? Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява.
към беседата >>
След това скъсайте тефтера.
Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите. Как ще се очистите? Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите. Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили.
След това скъсайте тефтера.
Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия. Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят. Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера. Така не се живее“. Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня.
към беседата >>
Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение.
Всички започнали да мислят, какво да правят. Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак. Ако се отреже главата на булката – лошо. Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос.
Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение.
В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило? “ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата? “ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела.
към беседата >>
Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали.
Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи, към когото проявяват любовта. Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо. Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си. Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили. Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта.
Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали.
Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява? Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява? Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява? Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява. Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта.
към беседата >>
Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия.
Как ще се очистите? Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите. Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили. След това скъсайте тефтера.
Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия.
Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят. Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера. Така не се живее“. Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня. После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“.
към беседата >>
В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило?
Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак. Ако се отреже главата на булката – лошо. Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение.
В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило?
“ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата? “ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре.
към беседата >>
Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява?
Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо. Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си. Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили. Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта. Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали.
Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява?
Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява? Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява? Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява. Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта. Някои от вас искат да бъдат господари.
към беседата >>
Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят.
Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите. Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили. След това скъсайте тефтера. Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия.
Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят.
Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера. Така не се живее“. Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня. После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“. Така изгорил той всички тефтери.
към беседата >>
“ – „Случи ни се едно голямо нещастие.
Ако се отреже главата на булката – лошо. Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило?
“ – „Случи ни се едно голямо нещастие.
Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата? “ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика.
към беседата >>
Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява?
Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си. Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили. Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта. Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали. Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява?
Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява?
Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява? Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява. Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта. Някои от вас искат да бъдат господари. Аз виждам, че всички сте господари.
към беседата >>
Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера.
Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили. След това скъсайте тефтера. Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия. Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят.
Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера.
Така не се живее“. Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня. После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“. Така изгорил той всички тефтери. Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот.
към беседата >>
Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно.
Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило? “ – „Случи ни се едно голямо нещастие.
Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно.
Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата? “ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца.
към беседата >>
Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява?
Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили. Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта. Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали. Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява? Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява?
Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява?
Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява. Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта. Някои от вас искат да бъдат господари. Аз виждам, че всички сте господари. По какво познавам, че сте господари?
към беседата >>
Така не се живее“.
Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили. След това скъсайте тефтера. Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия. Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят. Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера.
Така не се живее“.
Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня. После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“. Така изгорил той всички тефтери. Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот. – „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“.
към беседата >>
Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата?
Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило? “ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно.
Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата?
“ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца. Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората.
към беседата >>
Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява.
Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта. Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали. Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява? Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява? Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява?
Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява.
Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта. Някои от вас искат да бъдат господари. Аз виждам, че всички сте господари. По какво познавам, че сте господари? – Понеже имате глави.
към беседата >>
Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня.
След това скъсайте тефтера. Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия. Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят. Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера. Така не се живее“.
Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня.
После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“. Така изгорил той всички тефтери. Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот. – „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“. Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени.
към беседата >>
“ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела.
Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило? “ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата?
“ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела.
– Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца. Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората. Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават.
към беседата >>
Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта.
Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали. Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява? Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява? Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява? Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява.
Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта.
Някои от вас искат да бъдат господари. Аз виждам, че всички сте господари. По какво познавам, че сте господари? – Понеже имате глави. Всеки, който има глава, е господар.
към беседата >>
После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“.
Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия. Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят. Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера. Така не се живее“. Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня.
После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“.
Така изгорил той всички тефтери. Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот. – „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“. Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени. Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете.
към беседата >>
– Теглете я сега вътре.
В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило? “ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата? “ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела.
– Теглете я сега вътре.
По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца. Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората. Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават. Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка.
към беседата >>
Някои от вас искат да бъдат господари.
Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява? Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява? Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява? Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява. Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта.
Някои от вас искат да бъдат господари.
Аз виждам, че всички сте господари. По какво познавам, че сте господари? – Понеже имате глави. Всеки, който има глава, е господар. В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар.
към беседата >>
Така изгорил той всички тефтери.
Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят. Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера. Така не се живее“. Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня. После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“.
Така изгорил той всички тефтери.
Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот. – „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“. Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени. Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете. Без тефтери трябва да се живее.
към беседата >>
По този начин булката влязла в къщата на младоженика.
“ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата? “ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре.
По този начин булката влязла в къщата на младоженика.
Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца. Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората. Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават. Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка. Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга.
към беседата >>
Аз виждам, че всички сте господари.
Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява? Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява? Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява. Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта. Някои от вас искат да бъдат господари.
Аз виждам, че всички сте господари.
По какво познавам, че сте господари? – Понеже имате глави. Всеки, който има глава, е господар. В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар. Всички хора са все господари.
към беседата >>
Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот.
Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера. Така не се живее“. Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня. После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“. Така изгорил той всички тефтери.
Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот.
– „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“. Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени. Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете. Без тефтери трябва да се живее. И тогава заемете се с новото.
към беседата >>
Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца.
Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата? “ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика.
Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца.
Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората. Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават. Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка. Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга. Старият, който по-рано не можеше да минава през ниската врата на къщата, сега минава вече.
към беседата >>
По какво познавам, че сте господари?
Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява? Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява. Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта. Някои от вас искат да бъдат господари. Аз виждам, че всички сте господари.
По какво познавам, че сте господари?
– Понеже имате глави. Всеки, който има глава, е господар. В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар. Всички хора са все господари. „Господар“ означава служене на Господа.
към беседата >>
– „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“.
Така не се живее“. Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня. После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“. Така изгорил той всички тефтери. Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот.
– „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“.
Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени. Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете. Без тефтери трябва да се живее. И тогава заемете се с новото. Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински.
към беседата >>
Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората.
Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата? “ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца.
Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората.
Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават. Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка. Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга. Старият, който по-рано не можеше да минава през ниската врата на къщата, сега минава вече.
към беседата >>
– Понеже имате глави.
Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява. Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта. Някои от вас искат да бъдат господари. Аз виждам, че всички сте господари. По какво познавам, че сте господари?
– Понеже имате глави.
Всеки, който има глава, е господар. В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар. Всички хора са все господари. „Господар“ означава служене на Господа. А „слугата“ означава служене на себе си.
към беседата >>
Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени.
Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня. После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“. Така изгорил той всички тефтери. Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот. – „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“.
Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени.
Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете. Без тефтери трябва да се живее. И тогава заемете се с новото. Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с любов.
към беседата >>
Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават.
“ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца. Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората.
Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават.
Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка. Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга. Старият, който по-рано не можеше да минава през ниската врата на къщата, сега минава вече.
към беседата >>
Всеки, който има глава, е господар.
Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта. Някои от вас искат да бъдат господари. Аз виждам, че всички сте господари. По какво познавам, че сте господари? – Понеже имате глави.
Всеки, който има глава, е господар.
В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар. Всички хора са все господари. „Господар“ означава служене на Господа. А „слугата“ означава служене на себе си. Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си.
към беседата >>
Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете.
После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“. Така изгорил той всички тефтери. Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот. – „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“. Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени.
Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете.
Без тефтери трябва да се живее. И тогава заемете се с новото. Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с любов. Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това.
към беседата >>
Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка.
– Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца. Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората. Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават.
Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка.
Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга. Старият, който по-рано не можеше да минава през ниската врата на къщата, сега минава вече.
към беседата >>
В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар.
Някои от вас искат да бъдат господари. Аз виждам, че всички сте господари. По какво познавам, че сте господари? – Понеже имате глави. Всеки, който има глава, е господар.
В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар.
Всички хора са все господари. „Господар“ означава служене на Господа. А „слугата“ означава служене на себе си. Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си. Вие служите на себе си.
към беседата >>
Без тефтери трябва да се живее.
Така изгорил той всички тефтери. Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот. – „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“. Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени. Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете.
Без тефтери трябва да се живее.
И тогава заемете се с новото. Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с любов. Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това. Ще ви покажа как да го направите.
към беседата >>
Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга.
По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца. Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората. Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават. Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка.
Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга.
Старият, който по-рано не можеше да минава през ниската врата на къщата, сега минава вече.
към беседата >>
Всички хора са все господари.
Аз виждам, че всички сте господари. По какво познавам, че сте господари? – Понеже имате глави. Всеки, който има глава, е господар. В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар.
Всички хора са все господари.
„Господар“ означава служене на Господа. А „слугата“ означава служене на себе си. Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си. Вие служите на себе си. Всеки ден виждам как хората служат на себе си.
към беседата >>
И тогава заемете се с новото.
Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот. – „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“. Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени. Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете. Без тефтери трябва да се живее.
И тогава заемете се с новото.
Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с любов. Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това. Ще ви покажа как да го направите. Черното трябва да излезе вън от вас.
към беседата >>
Старият, който по-рано не можеше да минава през ниската врата на къщата, сега минава вече.
Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца. Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората. Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават. Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка. Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга.
Старият, който по-рано не можеше да минава през ниската врата на къщата, сега минава вече.
към беседата >>
„Господар“ означава служене на Господа.
По какво познавам, че сте господари? – Понеже имате глави. Всеки, който има глава, е господар. В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар. Всички хора са все господари.
„Господар“ означава служене на Господа.
А „слугата“ означава служене на себе си. Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си. Вие служите на себе си. Всеки ден виждам как хората служат на себе си. Ръцете са слуги на този господар.
към беседата >>
Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински.
– „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“. Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени. Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете. Без тефтери трябва да се живее. И тогава заемете се с новото.
Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински.
След това започнете да служите на Бога с любов. Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това. Ще ви покажа как да го направите. Черното трябва да излезе вън от вас. Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери?
към беседата >>
Та казвам: Ние не трябва да очакваме на хората.
Та казвам: Ние не трябва да очакваме на хората.
Това е един анормален живот. При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно. Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена.
към беседата >>
А „слугата“ означава служене на себе си.
– Понеже имате глави. Всеки, който има глава, е господар. В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар. Всички хора са все господари. „Господар“ означава служене на Господа.
А „слугата“ означава служене на себе си.
Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си. Вие служите на себе си. Всеки ден виждам как хората служат на себе си. Ръцете са слуги на този господар. Той отваря устата си и вие му служите.
към беседата >>
След това започнете да служите на Бога с любов.
Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени. Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете. Без тефтери трябва да се живее. И тогава заемете се с новото. Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински.
След това започнете да служите на Бога с любов.
Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това. Ще ви покажа как да го направите. Черното трябва да излезе вън от вас. Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери? “ – Ще започнете с любовта.
към беседата >>
Това е един анормален живот.
Та казвам: Ние не трябва да очакваме на хората.
Това е един анормален живот.
При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно. Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете.
към беседата >>
Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си.
Всеки, който има глава, е господар. В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар. Всички хора са все господари. „Господар“ означава служене на Господа. А „слугата“ означава служене на себе си.
Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си.
Вие служите на себе си. Всеки ден виждам как хората служат на себе си. Ръцете са слуги на този господар. Той отваря устата си и вие му служите. – Аз съм слуга, казва някой.
към беседата >>
Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това.
Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете. Без тефтери трябва да се живее. И тогава заемете се с новото. Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с любов.
Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това.
Ще ви покажа как да го направите. Черното трябва да излезе вън от вас. Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери? “ – Ще започнете с любовта. Пътят на любовта е нагоре.
към беседата >>
При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно.
Та казвам: Ние не трябва да очакваме на хората. Това е един анормален живот.
При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно.
Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо.
към беседата >>
Вие служите на себе си.
В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар. Всички хора са все господари. „Господар“ означава служене на Господа. А „слугата“ означава служене на себе си. Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си.
Вие служите на себе си.
Всеки ден виждам как хората служат на себе си. Ръцете са слуги на този господар. Той отваря устата си и вие му служите. – Аз съм слуга, казва някой. – Няма нито един човек, който да не е слуга.
към беседата >>
Ще ви покажа как да го направите.
Без тефтери трябва да се живее. И тогава заемете се с новото. Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с любов. Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това.
Ще ви покажа как да го направите.
Черното трябва да излезе вън от вас. Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери? “ – Ще започнете с любовта. Пътят на любовта е нагоре. Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден.
към беседата >>
Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена.
Та казвам: Ние не трябва да очакваме на хората. Това е един анормален живот. При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно.
Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена.
Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това.
към беседата >>
Всеки ден виждам как хората служат на себе си.
Всички хора са все господари. „Господар“ означава служене на Господа. А „слугата“ означава служене на себе си. Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си. Вие служите на себе си.
Всеки ден виждам как хората служат на себе си.
Ръцете са слуги на този господар. Той отваря устата си и вие му служите. – Аз съм слуга, казва някой. – Няма нито един човек, който да не е слуга. На кого?
към беседата >>
Черното трябва да излезе вън от вас.
И тогава заемете се с новото. Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с любов. Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това. Ще ви покажа как да го направите.
Черното трябва да излезе вън от вас.
Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери? “ – Ще започнете с любовта. Пътят на любовта е нагоре. Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден. Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе.
към беседата >>
Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено.
Та казвам: Ние не трябва да очакваме на хората. Това е един анормален живот. При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно. Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена.
Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено.
Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма.
към беседата >>
Ръцете са слуги на този господар.
„Господар“ означава служене на Господа. А „слугата“ означава служене на себе си. Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си. Вие служите на себе си. Всеки ден виждам как хората служат на себе си.
Ръцете са слуги на този господар.
Той отваря устата си и вие му служите. – Аз съм слуга, казва някой. – Няма нито един човек, който да не е слуга. На кого? – На себе си.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери?
Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с любов. Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това. Ще ви покажа как да го направите. Черното трябва да излезе вън от вас.
Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери?
“ – Ще започнете с любовта. Пътят на любовта е нагоре. Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден. Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе. В нея е силно развит страхът.
към беседата >>
Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена.
Та казвам: Ние не трябва да очакваме на хората. Това е един анормален живот. При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно. Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено.
Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена.
Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси.
към беседата >>
Той отваря устата си и вие му служите.
А „слугата“ означава служене на себе си. Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си. Вие служите на себе си. Всеки ден виждам как хората служат на себе си. Ръцете са слуги на този господар.
Той отваря устата си и вие му служите.
– Аз съм слуга, казва някой. – Няма нито един човек, който да не е слуга. На кого? – На себе си. Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света.
към беседата >>
“ – Ще започнете с любовта.
След това започнете да служите на Бога с любов. Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това. Ще ви покажа как да го направите. Черното трябва да излезе вън от вас. Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери?
“ – Ще започнете с любовта.
Пътят на любовта е нагоре. Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден. Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе. В нея е силно развит страхът. Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ.
към беседата >>
Можете да предполагате само, но положително не знаете.
Това е един анормален живот. При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно. Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена.
Можете да предполагате само, но положително не знаете.
Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна.
към беседата >>
– Аз съм слуга, казва някой.
Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си. Вие служите на себе си. Всеки ден виждам как хората служат на себе си. Ръцете са слуги на този господар. Той отваря устата си и вие му служите.
– Аз съм слуга, казва някой.
– Няма нито един човек, който да не е слуга. На кого? – На себе си. Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света. Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е.
към беседата >>
Пътят на любовта е нагоре.
Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това. Ще ви покажа как да го направите. Черното трябва да излезе вън от вас. Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери? “ – Ще започнете с любовта.
Пътят на любовта е нагоре.
Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден. Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе. В нея е силно развит страхът. Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ. Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си.
към беседата >>
Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо.
При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно. Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете.
Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо.
И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила.
към беседата >>
– Няма нито един човек, който да не е слуга.
Вие служите на себе си. Всеки ден виждам как хората служат на себе си. Ръцете са слуги на този господар. Той отваря устата си и вие му служите. – Аз съм слуга, казва някой.
– Няма нито един човек, който да не е слуга.
На кого? – На себе си. Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света. Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е. Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси.
към беседата >>
Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден.
Ще ви покажа как да го направите. Черното трябва да излезе вън от вас. Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери? “ – Ще започнете с любовта. Пътят на любовта е нагоре.
Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден.
Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе. В нея е силно развит страхът. Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ. Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си. Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече.
към беседата >>
И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това.
Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо.
И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това.
Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби.
към беседата >>
На кого?
Всеки ден виждам как хората служат на себе си. Ръцете са слуги на този господар. Той отваря устата си и вие му служите. – Аз съм слуга, казва някой. – Няма нито един човек, който да не е слуга.
На кого?
– На себе си. Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света. Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е. Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси. Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят.
към беседата >>
Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе.
Черното трябва да излезе вън от вас. Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери? “ – Ще започнете с любовта. Пътят на любовта е нагоре. Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден.
Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе.
В нея е силно развит страхът. Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ. Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си. Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече. Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа.
към беседата >>
Такива случаи има много в спиритизма.
Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това.
Такива случаи има много в спиритизма.
Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение.
към беседата >>
– На себе си.
Ръцете са слуги на този господар. Той отваря устата си и вие му служите. – Аз съм слуга, казва някой. – Няма нито един човек, който да не е слуга. На кого?
– На себе си.
Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света. Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е. Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси. Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят. Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори.
към беседата >>
В нея е силно развит страхът.
Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери? “ – Ще започнете с любовта. Пътят на любовта е нагоре. Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден. Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе.
В нея е силно развит страхът.
Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ. Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си. Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече. Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа. Така постъпват много хора, които не са вегетарианци.
към беседата >>
Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси.
Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма.
Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси.
Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби.
към беседата >>
Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света.
Той отваря устата си и вие му служите. – Аз съм слуга, казва някой. – Няма нито един човек, който да не е слуга. На кого? – На себе си.
Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света.
Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е. Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси. Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят. Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори. Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи.
към беседата >>
Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ.
“ – Ще започнете с любовта. Пътят на любовта е нагоре. Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден. Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе. В нея е силно развит страхът.
Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ.
Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си. Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече. Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа. Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето.
към беседата >>
Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна.
Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси.
Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна.
Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език.
към беседата >>
Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е.
– Аз съм слуга, казва някой. – Няма нито един човек, който да не е слуга. На кого? – На себе си. Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света.
Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е.
Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси. Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят. Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори. Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи. Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята.
към беседата >>
Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си.
Пътят на любовта е нагоре. Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден. Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе. В нея е силно развит страхът. Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ.
Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си.
Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече. Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа. Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях.
към беседата >>
Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила.
Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна.
Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила.
Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот.
към беседата >>
Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси.
– Няма нито един човек, който да не е слуга. На кого? – На себе си. Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света. Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е.
Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси.
Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят. Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори. Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи. Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята. Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята.
към беседата >>
Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече.
Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден. Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе. В нея е силно развит страхът. Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ. Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си.
Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече.
Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа. Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват.
към беседата >>
Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби.
И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила.
Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби.
Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот.
към беседата >>
Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят.
На кого? – На себе си. Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света. Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е. Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси.
Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят.
Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори. Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи. Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята. Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята. Ще се прострете и вие, като видите ангел.
към беседата >>
Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа.
Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе. В нея е силно развит страхът. Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ. Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си. Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече.
Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа.
Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене?
към беседата >>
Доктор Миркович се примирил с това положение.
Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби.
Доктор Миркович се примирил с това положение.
Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека.
към беседата >>
Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори.
– На себе си. Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света. Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е. Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси. Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят.
Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори.
Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи. Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята. Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята. Ще се прострете и вие, като видите ангел. При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас.
към беседата >>
Така постъпват много хора, които не са вегетарианци.
В нея е силно развит страхът. Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ. Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си. Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече. Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа.
Така постъпват много хора, които не са вегетарианци.
Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене? “ – Това е човешко тщеславие.
към беседата >>
Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби.
Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение.
Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби.
Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение.
към беседата >>
Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи.
Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света. Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е. Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси. Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят. Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори.
Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи.
Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята. Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята. Ще се прострете и вие, като видите ангел. При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас. И след това ангелът трябва да ви дигне от земята.
към беседата >>
Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето.
Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да ѝ покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ. Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си. Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече. Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа. Така постъпват много хора, които не са вегетарианци.
Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето.
Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене? “ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас?
към беседата >>
Трябва да се даде тълкувание на този език.
Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби.
Трябва да се даде тълкувание на този език.
Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг.
към беседата >>
Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята.
Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е. Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси. Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят. Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори. Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи.
Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята.
Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята. Ще се прострете и вие, като видите ангел. При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас. И след това ангелът трябва да ви дигне от земята. Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил.
към беседата >>
Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях.
Казвам ѝ да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си. Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече. Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа. Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето.
Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях.
Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене? “ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас? “ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас?
към беседата >>
Жабите са символ на материалистически живот.
Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език.
Жабите са символ на материалистически живот.
Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове.
към беседата >>
Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята.
Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси. Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят. Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори. Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи. Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята.
Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята.
Ще се прострете и вие, като видите ангел. При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас. И след това ангелът трябва да ви дигне от земята. Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята.
към беседата >>
Те обичат живота, затова се страхуват.
Казвам ѝ: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече. Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа. Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях.
Те обичат живота, затова се страхуват.
Други казват: „Какво ли говорят хората за мене? “ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас? “ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете.
към беседата >>
Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот.
Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот.
Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот.
Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът.
към беседата >>
Ще се прострете и вие, като видите ангел.
Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят. Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори. Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи. Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята. Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята.
Ще се прострете и вие, като видите ангел.
При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас. И след това ангелът трябва да ви дигне от земята. Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил.
към беседата >>
Други казват: „Какво ли говорят хората за мене?
Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа. Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват.
Други казват: „Какво ли говорят хората за мене?
“ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас? “ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас.
към беседата >>
Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека.
Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот.
Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека.
Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално.
към беседата >>
При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас.
Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори. Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи. Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята. Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята. Ще се прострете и вие, като видите ангел.
При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас.
И след това ангелът трябва да ви дигне от земята. Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете.
към беседата >>
“ – Това е човешко тщеславие.
Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене?
“ – Това е човешко тщеславие.
– „Какво ли мисли Господ за нас? “ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите.
към беседата >>
Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение.
Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека.
Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение.
В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици.
към беседата >>
И след това ангелът трябва да ви дигне от земята.
Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи. Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята. Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята. Ще се прострете и вие, като видите ангел. При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас.
И след това ангелът трябва да ви дигне от земята.
Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели.
към беседата >>
– „Какво ли мисли Господ за нас?
Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене? “ – Това е човешко тщеславие.
– „Какво ли мисли Господ за нас?
“ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите. Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха.
към беседата >>
В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг.
Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение.
В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг.
И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той.
към беседата >>
Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил.
Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята. Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята. Ще се прострете и вие, като видите ангел. При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас. И след това ангелът трябва да ви дигне от земята.
Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил.
Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас.
към беседата >>
“ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас?
Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене? “ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас?
“ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас?
За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите. Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха. Те бяха радостни и весели, и пееха.
към беседата >>
И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове.
Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг.
И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове.
Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място.
към беседата >>
Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята.
Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята. Ще се прострете и вие, като видите ангел. При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас. И след това ангелът трябва да ви дигне от земята. Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил.
Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята.
Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят.
към беседата >>
За това вие не искате да знаете.
Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене? “ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас? “ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас?
За това вие не искате да знаете.
Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите. Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха. Те бяха радостни и весели, и пееха. Светията го горят, а той си пее, радва се, че ще се освободи от несносния живот.
към беседата >>
Те не могат да си представят какво нещо е духът.
Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове.
Те не могат да си представят какво нещо е духът.
Духът не е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш.
към беседата >>
Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил.
Ще се прострете и вие, като видите ангел. При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас. И след това ангелът трябва да ви дигне от земята. Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята.
Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил.
Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават.
към беседата >>
Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас.
Други казват: „Какво ли говорят хората за мене? “ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас? “ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете.
Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас.
Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите. Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха. Те бяха радостни и весели, и пееха. Светията го горят, а той си пее, радва се, че ще се освободи от несносния живот.
към беседата >>
Духът не е нещо материално.
Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът.
Духът не е нещо материално.
Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим.
към беседата >>
Като знаете това, не се лъжете.
При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас. И след това ангелът трябва да ви дигне от земята. Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил.
Като знаете това, не се лъжете.
Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам.
към беседата >>
Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите.
“ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас? “ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас.
Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите.
Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха. Те бяха радостни и весели, и пееха. Светията го горят, а той си пее, радва се, че ще се освободи от несносния живот.
към беседата >>
Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици.
Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално.
Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици.
Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа.
към беседата >>
Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели.
И след това ангелът трябва да ви дигне от земята. Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете.
Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели.
Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам. Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години.
към беседата >>
Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха.
– „Какво ли мисли Господ за нас? “ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите.
Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха.
Те бяха радостни и весели, и пееха. Светията го горят, а той си пее, радва се, че ще се освободи от несносния живот.
към беседата >>
Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той.
В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици.
Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той.
Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма.
към беседата >>
Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас.
Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели.
Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас.
Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам. Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години. С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена.
към беседата >>
Те бяха радостни и весели, и пееха.
“ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите. Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха.
Те бяха радостни и весели, и пееха.
Светията го горят, а той си пее, радва се, че ще се освободи от несносния живот.
към беседата >>
Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място.
И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той.
Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място.
На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота.
към беседата >>
Така не се изучава духовният свят.
Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас.
Така не се изучава духовният свят.
Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам. Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години. С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена. Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена.
към беседата >>
Светията го горят, а той си пее, радва се, че ще се освободи от несносния живот.
За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите. Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха. Те бяха радостни и весели, и пееха.
Светията го горят, а той си пее, радва се, че ще се освободи от несносния живот.
към беседата >>
На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш.
Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място.
На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш.
За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът.
към беседата >>
Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават.
Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят.
Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават.
Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам. Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години. С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена. Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена. А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години.
към беседата >>
Казвам ви сега: Влюбете се.
Казвам ви сега: Влюбете се.
Сега аз ви съветвам да се влюбите. В кого? Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил. – В кого? – В друга някоя жена.
към беседата >>
За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим.
Духът не е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш.
За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим.
Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност.
към беседата >>
Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам.
Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават.
Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам.
Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години. С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена. Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена. А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години. Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения.
към беседата >>
Сега аз ви съветвам да се влюбите.
Казвам ви сега: Влюбете се.
Сега аз ви съветвам да се влюбите.
В кого? Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил. – В кого? – В друга някоя жена. – Радвайте се.
към беседата >>
Вие трябва да имате една ясна представа за Духа.
Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим.
Вие трябва да имате една ясна представа за Духа.
Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила.
към беседата >>
Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години.
Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам.
Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години.
С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена. Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена. А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години. Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения. Питам го как са намерили тази икона.
към беседата >>
В кого?
Казвам ви сега: Влюбете се. Сега аз ви съветвам да се влюбите.
В кого?
Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил. – В кого? – В друга някоя жена. – Радвайте се. – „Как да се радваме?
към беседата >>
Не се старайте да му придадете външна, видима форма.
Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа.
Не се старайте да му придадете външна, видима форма.
Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си.
към беседата >>
С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена.
Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам. Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години.
С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена.
Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена. А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години. Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения. Питам го как са намерили тази икона. Той казва, че духовете са я открили.
към беседата >>
Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил.
Казвам ви сега: Влюбете се. Сега аз ви съветвам да се влюбите. В кого?
Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил.
– В кого? – В друга някоя жена. – Радвайте се. – „Как да се радваме? Мъжът ми взеха“.
към беседата >>
Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота.
Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма.
Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота.
Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила.
към беседата >>
Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена.
Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам. Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години. С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена.
Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена.
А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години. Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения. Питам го как са намерили тази икона. Той казва, че духовете са я открили. Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята.
към беседата >>
– В кого?
Казвам ви сега: Влюбете се. Сега аз ви съветвам да се влюбите. В кого? Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил.
– В кого?
– В друга някоя жена. – Радвайте се. – „Как да се радваме? Мъжът ми взеха“. – Мъжът ви, това е вашият ум.
към беседата >>
Великото в света, това е духът.
На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота.
Великото в света, това е духът.
Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя.
към беседата >>
А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години.
Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам. Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години. С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена. Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена.
А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години.
Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения. Питам го как са намерили тази икона. Той казва, че духовете са я открили. Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята. Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи.
към беседата >>
– В друга някоя жена.
Казвам ви сега: Влюбете се. Сега аз ви съветвам да се влюбите. В кого? Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил. – В кого?
– В друга някоя жена.
– Радвайте се. – „Как да се радваме? Мъжът ми взеха“. – Мъжът ви, това е вашият ум. Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество.
към беседата >>
Силата на човека седи в неговата разумност.
За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът.
Силата на човека седи в неговата разумност.
Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил.
към беседата >>
Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения.
Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам. Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години. С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена. Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена. А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години.
Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения.
Питам го как са намерили тази икона. Той казва, че духовете са я открили. Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята. Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората.
към беседата >>
– Радвайте се.
Сега аз ви съветвам да се влюбите. В кого? Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил. – В кого? – В друга някоя жена.
– Радвайте се.
– „Как да се радваме? Мъжът ми взеха“. – Мъжът ви, това е вашият ум. Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество. Жената ви, това е вашето сърце.
към беседата >>
Ако си разумен, ти ще имаш сила.
Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност.
Ако си разумен, ти ще имаш сила.
Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил. Какво значи „повърхност“?
към беседата >>
Питам го как са намерили тази икона.
Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години. С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена. Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена. А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години. Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения.
Питам го как са намерили тази икона.
Той казва, че духовете са я открили. Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята. Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората. Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят.
към беседата >>
– „Как да се радваме?
В кого? Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил. – В кого? – В друга някоя жена. – Радвайте се.
– „Как да се радваме?
Мъжът ми взеха“. – Мъжът ви, това е вашият ум. Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество. Жената ви, това е вашето сърце. Никой не може да вземе сърцето ви.
към беседата >>
Не си ли разумен, нямаш сила в себе си.
Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила.
Не си ли разумен, нямаш сила в себе си.
Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил. Какво значи „повърхност“? Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана.
към беседата >>
Той казва, че духовете са я открили.
С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена. Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена. А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години. Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения. Питам го как са намерили тази икона.
Той казва, че духовете са я открили.
Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята. Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората. Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят. Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога.
към беседата >>
Мъжът ми взеха“.
Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ се влюбил. – В кого? – В друга някоя жена. – Радвайте се. – „Как да се радваме?
Мъжът ми взеха“.
– Мъжът ви, това е вашият ум. Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество. Жената ви, това е вашето сърце. Никой не може да вземе сърцето ви. Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата.
към беседата >>
Всички неща в света стават все чрез сила.
Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си.
Всички неща в света стават все чрез сила.
Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил. Какво значи „повърхност“? Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана. Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска.
към беседата >>
Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята.
Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена. А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години. Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения. Питам го как са намерили тази икона. Той казва, че духовете са я открили.
Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята.
Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората. Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят. Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога. Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога.
към беседата >>
– Мъжът ви, това е вашият ум.
– В кого? – В друга някоя жена. – Радвайте се. – „Как да се радваме? Мъжът ми взеха“.
– Мъжът ви, това е вашият ум.
Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество. Жената ви, това е вашето сърце. Никой не може да вземе сърцето ви. Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата. Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя.
Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила.
Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя.
Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил. Какво значи „повърхност“? Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана. Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна?
към беседата >>
Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи.
А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години. Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения. Питам го как са намерили тази икона. Той казва, че духовете са я открили. Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята.
Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи.
И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората. Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят. Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога. Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога. Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога.
към беседата >>
Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество.
– В друга някоя жена. – Радвайте се. – „Как да се радваме? Мъжът ми взеха“. – Мъжът ви, това е вашият ум.
Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество.
Жената ви, това е вашето сърце. Никой не може да вземе сърцето ви. Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата. Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе. Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе.
към беседата >>
Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил.
Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя.
Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил.
Какво значи „повърхност“? Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана. Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение?
към беседата >>
И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората.
Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения. Питам го как са намерили тази икона. Той казва, че духовете са я открили. Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята. Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи.
И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората.
Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят. Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога. Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога. Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога. Как ще ме разберете сега?
към беседата >>
Жената ви, това е вашето сърце.
– Радвайте се. – „Как да се радваме? Мъжът ми взеха“. – Мъжът ви, това е вашият ум. Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество.
Жената ви, това е вашето сърце.
Никой не може да вземе сърцето ви. Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата. Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе. Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе. Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич.
към беседата >>
Какво значи „повърхност“?
Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил.
Какво значи „повърхност“?
Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана. Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение? Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават.
към беседата >>
Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят.
Питам го как са намерили тази икона. Той казва, че духовете са я открили. Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята. Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората.
Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят.
Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога. Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога. Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога. Как ще ме разберете сега? Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене?
към беседата >>
Никой не може да вземе сърцето ви.
– „Как да се радваме? Мъжът ми взеха“. – Мъжът ви, това е вашият ум. Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество. Жената ви, това е вашето сърце.
Никой не може да вземе сърцето ви.
Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата. Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе. Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе. Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта.
към беседата >>
Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана.
Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил. Какво значи „повърхност“?
Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана.
Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение? Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават. Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха.
към беседата >>
Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога.
Той казва, че духовете са я открили. Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята. Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората. Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят.
Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога.
Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога. Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога. Как ще ме разберете сега? Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене? Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите.
към беседата >>
Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата.
Мъжът ми взеха“. – Мъжът ви, това е вашият ум. Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество. Жената ви, това е вашето сърце. Никой не може да вземе сърцето ви.
Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата.
Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе. Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе. Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта.
към беседата >>
Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска.
Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил. Какво значи „повърхност“? Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана.
Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска.
Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение? Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават. Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека.
към беседата >>
Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога.
Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята. Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората. Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят. Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога.
Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога.
Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога. Как ще ме разберете сега? Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене? Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите. Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате.
към беседата >>
Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе.
– Мъжът ви, това е вашият ум. Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество. Жената ви, това е вашето сърце. Никой не може да вземе сърцето ви. Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата.
Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе.
Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе. Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти.
към беседата >>
Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна?
Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил. Какво значи „повърхност“? Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана. Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска.
Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна?
Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение? Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават. Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека. Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл.
към беседата >>
Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога.
Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората. Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят. Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога. Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога.
Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога.
Как ще ме разберете сега? Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене? Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите. Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате. Не, вие трябва да учите.
към беседата >>
Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе.
Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество. Жената ви, това е вашето сърце. Никой не може да вземе сърцето ви. Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата. Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе.
Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе.
Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти. Когато двама се обичат, там е Бог.
към беседата >>
Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение?
Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил. Какво значи „повърхност“? Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана. Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна?
Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение?
Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават. Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека. Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл. Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл.
към беседата >>
Как ще ме разберете сега?
И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората. Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят. Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога. Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога. Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога.
Как ще ме разберете сега?
Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене? Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите. Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате. Не, вие трябва да учите. На какво отгоре можете да очаквате всичко това?
към беседата >>
Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич.
Жената ви, това е вашето сърце. Никой не може да вземе сърцето ви. Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата. Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе. Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе.
Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич.
То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта.
към беседата >>
Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават.
Какво значи „повърхност“? Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана. Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение?
Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават.
Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека. Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл. Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл. Какво трябва да направи, за да се освободи от тази вредна мисъл?
към беседата >>
Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене?
Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят. Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога. Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога. Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога. Как ще ме разберете сега?
Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене?
Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите. Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате. Не, вие трябва да учите. На какво отгоре можете да очаквате всичко това? Не че желанията ви са лоши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава?
към беседата >>
То е предисловие на обичта.
Никой не може да вземе сърцето ви. Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата. Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе. Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе. Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич.
То е предисловие на обичта.
Животът съществува преди обичта. Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта. Аз бих желал, когато двама души се обичат, Бог да е между тях.
към беседата >>
Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха.
Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана. Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение? Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават.
Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха.
Тази материя задръства дробовете на човека. Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл. Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл. Какво трябва да направи, за да се освободи от тази вредна мисъл? Например, аз съм срещал много малко хора, които могат да представят нещата така, както са в действителност.
към беседата >>
Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите.
Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога. Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога. Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога. Как ще ме разберете сега? Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене?
Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите.
Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате. Не, вие трябва да учите. На какво отгоре можете да очаквате всичко това? Не че желанията ви са лоши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава? Ако река да подмладя една от старите сестри, да я направя красива, тя ще започне да се люби с този, с онзи, ще запали чергата на много млади момци и няма да знае какво да прави със своята красота.
към беседата >>
Животът съществува преди обичта.
Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата. Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе. Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе. Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта.
Животът съществува преди обичта.
Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта. Аз бих желал, когато двама души се обичат, Бог да е между тях. Ако видя двама души, които се любят, и Бог не присъствува между тях, аз имам особено мнение за тяхната любов.
към беседата >>
Тази материя задръства дробовете на човека.
Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение? Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават. Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха.
Тази материя задръства дробовете на човека.
Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл. Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл. Какво трябва да направи, за да се освободи от тази вредна мисъл? Например, аз съм срещал много малко хора, които могат да представят нещата така, както са в действителност. Те винаги или ще ги увеличат, или ще ги намалят.
към беседата >>
Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате.
Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога. Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога. Как ще ме разберете сега? Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене? Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите.
Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате.
Не, вие трябва да учите. На какво отгоре можете да очаквате всичко това? Не че желанията ви са лоши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава? Ако река да подмладя една от старите сестри, да я направя красива, тя ще започне да се люби с този, с онзи, ще запали чергата на много млади момци и няма да знае какво да прави със своята красота. Има смисъл да направиш една стара сестра млада и красива, но ако тя съумее да обърне всички тия мъже, които се влюбват в нея, към Бога, и знае как да постъпва.
към беседата >>
Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти.
Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе. Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе. Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта.
Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти.
Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта. Аз бих желал, когато двама души се обичат, Бог да е между тях. Ако видя двама души, които се любят, и Бог не присъствува между тях, аз имам особено мнение за тяхната любов. Аз бих желал всички хора да се любят така, че Господ да е между тях.
към беседата >>
Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл.
Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение? Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават. Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека.
Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл.
Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл. Какво трябва да направи, за да се освободи от тази вредна мисъл? Например, аз съм срещал много малко хора, които могат да представят нещата така, както са в действителност. Те винаги или ще ги увеличат, или ще ги намалят. Човек преувеличава нещата, защото в него има едно чувство, което преувеличава нещата.
към беседата >>
Не, вие трябва да учите.
Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога. Как ще ме разберете сега? Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене? Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите. Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате.
Не, вие трябва да учите.
На какво отгоре можете да очаквате всичко това? Не че желанията ви са лоши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава? Ако река да подмладя една от старите сестри, да я направя красива, тя ще започне да се люби с този, с онзи, ще запали чергата на много млади момци и няма да знае какво да прави със своята красота. Има смисъл да направиш една стара сестра млада и красива, но ако тя съумее да обърне всички тия мъже, които се влюбват в нея, към Бога, и знае как да постъпва. Не е въпросът да запали чергата на младите момци, да се любува, целува и прегръща с тях, но да събуди в тях любов към Бога; да развие техните благородни чувства.
към беседата >>
Когато двама се обичат, там е Бог.
Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе. Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти.
Когато двама се обичат, там е Бог.
Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта. Аз бих желал, когато двама души се обичат, Бог да е между тях. Ако видя двама души, които се любят, и Бог не присъствува между тях, аз имам особено мнение за тяхната любов. Аз бих желал всички хора да се любят така, че Господ да е между тях. И тогава ще кажа: Блажени сте, че Господ е между вас.
към беседата >>
Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл.
Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение? Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават. Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека. Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл.
Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл.
Какво трябва да направи, за да се освободи от тази вредна мисъл? Например, аз съм срещал много малко хора, които могат да представят нещата така, както са в действителност. Те винаги или ще ги увеличат, или ще ги намалят. Човек преувеличава нещата, защото в него има едно чувство, което преувеличава нещата. Някой път, като турим ръката си върху някой предмет, казваме, че един предмет е топъл, а друг студен.
към беседата >>
На какво отгоре можете да очаквате всичко това?
Как ще ме разберете сега? Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене? Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите. Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате. Не, вие трябва да учите.
На какво отгоре можете да очаквате всичко това?
Не че желанията ви са лоши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава? Ако река да подмладя една от старите сестри, да я направя красива, тя ще започне да се люби с този, с онзи, ще запали чергата на много млади момци и няма да знае какво да прави със своята красота. Има смисъл да направиш една стара сестра млада и красива, но ако тя съумее да обърне всички тия мъже, които се влюбват в нея, към Бога, и знае как да постъпва. Не е въпросът да запали чергата на младите момци, да се любува, целува и прегръща с тях, но да събуди в тях любов към Бога; да развие техните благородни чувства. Рече ли да се любува, да се прегръща и целува, това не е никаква любов.
към беседата >>
Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта.
Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти. Когато двама се обичат, там е Бог.
Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта.
Аз бих желал, когато двама души се обичат, Бог да е между тях. Ако видя двама души, които се любят, и Бог не присъствува между тях, аз имам особено мнение за тяхната любов. Аз бих желал всички хора да се любят така, че Господ да е между тях. И тогава ще кажа: Блажени сте, че Господ е между вас. И като се обичат по този начин, любовта ще тече в техните умове и сърца като извор.
към беседата >>
Какво трябва да направи, за да се освободи от тази вредна мисъл?
Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават. Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека. Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл. Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл.
Какво трябва да направи, за да се освободи от тази вредна мисъл?
Например, аз съм срещал много малко хора, които могат да представят нещата така, както са в действителност. Те винаги или ще ги увеличат, или ще ги намалят. Човек преувеличава нещата, защото в него има едно чувство, което преувеличава нещата. Някой път, като турим ръката си върху някой предмет, казваме, че един предмет е топъл, а друг студен. Това зависи от възприятието на нещата.
към беседата >>
Не че желанията ви са лоши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава?
Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене? Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите. Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате. Не, вие трябва да учите. На какво отгоре можете да очаквате всичко това?
Не че желанията ви са лоши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава?
Ако река да подмладя една от старите сестри, да я направя красива, тя ще започне да се люби с този, с онзи, ще запали чергата на много млади момци и няма да знае какво да прави със своята красота. Има смисъл да направиш една стара сестра млада и красива, но ако тя съумее да обърне всички тия мъже, които се влюбват в нея, към Бога, и знае как да постъпва. Не е въпросът да запали чергата на младите момци, да се любува, целува и прегръща с тях, но да събуди в тях любов към Бога; да развие техните благородни чувства. Рече ли да се любува, да се прегръща и целува, това не е никаква любов. Целуват се хората, но кога?
към беседата >>
Аз бих желал, когато двама души се обичат, Бог да е между тях.
То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта.
Аз бих желал, когато двама души се обичат, Бог да е между тях.
Ако видя двама души, които се любят, и Бог не присъствува между тях, аз имам особено мнение за тяхната любов. Аз бих желал всички хора да се любят така, че Господ да е между тях. И тогава ще кажа: Блажени сте, че Господ е между вас. И като се обичат по този начин, любовта ще тече в техните умове и сърца като извор. Това означава безсмъртие.
към беседата >>
Например, аз съм срещал много малко хора, които могат да представят нещата така, както са в действителност.
Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека. Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл. Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл. Какво трябва да направи, за да се освободи от тази вредна мисъл?
Например, аз съм срещал много малко хора, които могат да представят нещата така, както са в действителност.
Те винаги или ще ги увеличат, или ще ги намалят. Човек преувеличава нещата, защото в него има едно чувство, което преувеличава нещата. Някой път, като турим ръката си върху някой предмет, казваме, че един предмет е топъл, а друг студен. Това зависи от възприятието на нещата. Някои хора са чувствителни към топлината, а други не са толкова чувствителни.
към беседата >>
Ако река да подмладя една от старите сестри, да я направя красива, тя ще започне да се люби с този, с онзи, ще запали чергата на много млади момци и няма да знае какво да прави със своята красота.
Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите. Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате. Не, вие трябва да учите. На какво отгоре можете да очаквате всичко това? Не че желанията ви са лоши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава?
Ако река да подмладя една от старите сестри, да я направя красива, тя ще започне да се люби с този, с онзи, ще запали чергата на много млади момци и няма да знае какво да прави със своята красота.
Има смисъл да направиш една стара сестра млада и красива, но ако тя съумее да обърне всички тия мъже, които се влюбват в нея, към Бога, и знае как да постъпва. Не е въпросът да запали чергата на младите момци, да се любува, целува и прегръща с тях, но да събуди в тях любов към Бога; да развие техните благородни чувства. Рече ли да се любува, да се прегръща и целува, това не е никаква любов. Целуват се хората, но кога? – Като получат нещо.
към беседата >>
Ако видя двама души, които се любят, и Бог не присъствува между тях, аз имам особено мнение за тяхната любов.
Животът съществува преди обичта. Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта. Аз бих желал, когато двама души се обичат, Бог да е между тях.
Ако видя двама души, които се любят, и Бог не присъствува между тях, аз имам особено мнение за тяхната любов.
Аз бих желал всички хора да се любят така, че Господ да е между тях. И тогава ще кажа: Блажени сте, че Господ е между вас. И като се обичат по този начин, любовта ще тече в техните умове и сърца като извор. Това означава безсмъртие. Когато Господ дойде между хората, всички ще оживеят.
към беседата >>
2.
Приближаване и отдалечаване
,
МОК
, София, 29.10.1937г.,
Тя не е българска дума.
Но всяко учение има практическо приложение. Кое наричаме практическо приложение? Думата „практика“, какво означава?
Тя не е българска дума.
Някой от вас знае ли гръцки? Някой път казват: „Той е практичен човек“. Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка. Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот. Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме.
към беседата >>
Надолу се движи богатия човек.
Туряте е горе в мозъка. Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума. Физическите неща поставяте долу в стомаха. Да кажем, вие искате да станете богат. На къде е движението на богатството?
Надолу се движи богатия човек.
Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза. Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите. Богатия всякога иска с макара да го теглят. Сиромахът като го пуснеш излиза като празен. Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“.
към беседата >>
Някой от вас знае ли гръцки?
Но всяко учение има практическо приложение. Кое наричаме практическо приложение? Думата „практика“, какво означава? Тя не е българска дума.
Някой от вас знае ли гръцки?
Някой път казват: „Той е практичен човек“. Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка. Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот. Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме. Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана.
към беседата >>
Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза.
Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума. Физическите неща поставяте долу в стомаха. Да кажем, вие искате да станете богат. На къде е движението на богатството? Надолу се движи богатия човек.
Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза.
Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите. Богатия всякога иска с макара да го теглят. Сиромахът като го пуснеш излиза като празен. Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“. Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“.
към беседата >>
Някой път казват: „Той е практичен човек“.
Но всяко учение има практическо приложение. Кое наричаме практическо приложение? Думата „практика“, какво означава? Тя не е българска дума. Някой от вас знае ли гръцки?
Някой път казват: „Той е практичен човек“.
Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка. Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот. Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме. Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана. Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата.
към беседата >>
Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите.
Физическите неща поставяте долу в стомаха. Да кажем, вие искате да станете богат. На къде е движението на богатството? Надолу се движи богатия човек. Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза.
Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите.
Богатия всякога иска с макара да го теглят. Сиромахът като го пуснеш излиза като празен. Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“. Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“. Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/.
към беседата >>
Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка.
Кое наричаме практическо приложение? Думата „практика“, какво означава? Тя не е българска дума. Някой от вас знае ли гръцки? Някой път казват: „Той е практичен човек“.
Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка.
Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот. Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме. Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана. Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата. На гостите поднася тази котка кафето.
към беседата >>
Богатия всякога иска с макара да го теглят.
Да кажем, вие искате да станете богат. На къде е движението на богатството? Надолу се движи богатия човек. Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза. Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите.
Богатия всякога иска с макара да го теглят.
Сиромахът като го пуснеш излиза като празен. Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“. Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“. Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/. Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“.
към беседата >>
Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот.
Думата „практика“, какво означава? Тя не е българска дума. Някой от вас знае ли гръцки? Някой път казват: „Той е практичен човек“. Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка.
Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот.
Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме. Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана. Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата. На гостите поднася тази котка кафето. Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“.
към беседата >>
Сиромахът като го пуснеш излиза като празен.
На къде е движението на богатството? Надолу се движи богатия човек. Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза. Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите. Богатия всякога иска с макара да го теглят.
Сиромахът като го пуснеш излиза като празен.
Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“. Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“. Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/. Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“. Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи.
към беседата >>
Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме.
Тя не е българска дума. Някой от вас знае ли гръцки? Някой път казват: „Той е практичен човек“. Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка. Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот.
Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме.
Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана. Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата. На гостите поднася тази котка кафето. Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“. Много е възпитана.
към беседата >>
Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“.
Надолу се движи богатия човек. Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза. Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите. Богатия всякога иска с макара да го теглят. Сиромахът като го пуснеш излиза като празен.
Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“.
Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“. Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/. Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“. Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи. Прегърнете го, целунете го.
към беседата >>
Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана.
Някой от вас знае ли гръцки? Някой път казват: „Той е практичен човек“. Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка. Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот. Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме.
Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана.
Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата. На гостите поднася тази котка кафето. Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“. Много е възпитана. Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката.
към беседата >>
Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“.
Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза. Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите. Богатия всякога иска с макара да го теглят. Сиромахът като го пуснеш излиза като празен. Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“.
Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“.
Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/. Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“. Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи. Прегърнете го, целунете го. Това е една поетическа картина.
към беседата >>
Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата.
Някой път казват: „Той е практичен човек“. Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка. Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот. Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме. Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана.
Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата.
На гостите поднася тази котка кафето. Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“. Много е възпитана. Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката. Старите навици, да гони мишката, излизат.
към беседата >>
Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/.
Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите. Богатия всякога иска с макара да го теглят. Сиромахът като го пуснеш излиза като празен. Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“. Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“.
Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/.
Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“. Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи. Прегърнете го, целунете го. Това е една поетическа картина. Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават.
към беседата >>
На гостите поднася тази котка кафето.
Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка. Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот. Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме. Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана. Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата.
На гостите поднася тази котка кафето.
Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“. Много е възпитана. Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката. Старите навици, да гони мишката, излизат. Вие сега може да се смеете.
към беседата >>
Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“.
Богатия всякога иска с макара да го теглят. Сиромахът като го пуснеш излиза като празен. Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“. Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“. Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/.
Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“.
Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи. Прегърнете го, целунете го. Това е една поетическа картина. Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават. Се трябва да имате нещо със себе си.
към беседата >>
Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“.
Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот. Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме. Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана. Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата. На гостите поднася тази котка кафето.
Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“.
Много е възпитана. Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката. Старите навици, да гони мишката, излизат. Вие сега може да се смеете. Но колко пъти вие пускате таблата?
към беседата >>
Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи.
Сиромахът като го пуснеш излиза като празен. Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“. Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“. Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/. Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“.
Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи.
Прегърнете го, целунете го. Това е една поетическа картина. Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават. Се трябва да имате нещо със себе си. Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия?
към беседата >>
Много е възпитана.
Всичките противоречия произтичат, че ние не сме господари на всичките положения, при които изпадаме. Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана. Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата. На гостите поднася тази котка кафето. Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“.
Много е възпитана.
Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката. Старите навици, да гони мишката, излизат. Вие сега може да се смеете. Но колко пъти вие пускате таблата? Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание.
към беседата >>
Прегърнете го, целунете го.
Всичките сиромаси като слезат долу, стават богати, казват: „Не излиза нагоре“. Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“. Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/. Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“. Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи.
Прегърнете го, целунете го.
Това е една поетическа картина. Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават. Се трябва да имате нещо със себе си. Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия? По кой начин вие каратe хората да ви обичат?
към беседата >>
Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката.
Един се хвалил със своята котка, че е много възпитана. Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата. На гостите поднася тази котка кафето. Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“. Много е възпитана.
Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката.
Старите навици, да гони мишката, излизат. Вие сега може да се смеете. Но колко пъти вие пускате таблата? Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание. Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“.
към беседата >>
Това е една поетическа картина.
Тогава ще дойдеш, ще кажеш: „Моля, моля, благоволете да излезете, /Учителя показва, че върти ръчка/ ние нямаме нищо против вас“. Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/. Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“. Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи. Прегърнете го, целунете го.
Това е една поетическа картина.
Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават. Се трябва да имате нещо със себе си. Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия? По кой начин вие каратe хората да ви обичат? Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави?
към беседата >>
Старите навици, да гони мишката, излизат.
Възпитал я да носи една табла с кафе, върви на два крака, носи таблата. На гостите поднася тази котка кафето. Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“. Много е възпитана. Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката.
Старите навици, да гони мишката, излизат.
Вие сега може да се смеете. Но колко пъти вие пускате таблата? Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание. Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“. Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен.
към беседата >>
Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават.
Казва: „Чакай, чакай да видим“ /върти ръчката/. Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“. Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи. Прегърнете го, целунете го. Това е една поетическа картина.
Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават.
Се трябва да имате нещо със себе си. Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия? По кой начин вие каратe хората да ви обичат? Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави? Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“.
към беседата >>
Вие сега може да се смеете.
На гостите поднася тази котка кафето. Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“. Много е възпитана. Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката. Старите навици, да гони мишката, излизат.
Вие сега може да се смеете.
Но колко пъти вие пускате таблата? Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание. Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“. Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен. Казвате: „Аз да съм невежа“.
към беседата >>
Се трябва да имате нещо със себе си.
Ти въртиш ръчката и казваш: „Не се противете, ние добре ще ви приемем“. Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи. Прегърнете го, целунете го. Това е една поетическа картина. Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават.
Се трябва да имате нещо със себе си.
Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия? По кой начин вие каратe хората да ви обичат? Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави? Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“. Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш?
към беседата >>
Но колко пъти вие пускате таблата?
Казват му: „Котка е, колкото и да носи кафе, котка си е“. Много е възпитана. Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката. Старите навици, да гони мишката, излизат. Вие сега може да се смеете.
Но колко пъти вие пускате таблата?
Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание. Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“. Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен. Казвате: „Аз да съм невежа“. Какво разбирате?
към беседата >>
Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия?
Като излезе, приемате този богаташ, прегръщате го, понеже носи. Прегърнете го, целунете го. Това е една поетическа картина. Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават. Се трябва да имате нещо със себе си.
Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия?
По кой начин вие каратe хората да ви обичат? Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави? Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“. Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш? “ Или, мамо, една малка круша.
към беседата >>
Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание.
Много е възпитана. Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката. Старите навици, да гони мишката, излизат. Вие сега може да се смеете. Но колко пъти вие пускате таблата?
Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание.
Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“. Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен. Казвате: „Аз да съм невежа“. Какво разбирате? Или някой ви каже: „Ти си много прост“.
към беседата >>
По кой начин вие каратe хората да ви обичат?
Прегърнете го, целунете го. Това е една поетическа картина. Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават. Се трябва да имате нещо със себе си. Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия?
По кой начин вие каратe хората да ви обичат?
Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави? Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“. Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш? “ Или, мамо, една малка круша. И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава.
към беседата >>
Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“.
Отива един ден на гости, котката носи таблата, той носил със себе си една мишка, и като я пуснал, котката пуснала таблата и започнала да гони мишката. Старите навици, да гони мишката, излизат. Вие сега може да се смеете. Но колко пъти вие пускате таблата? Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание.
Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“.
Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен. Казвате: „Аз да съм невежа“. Какво разбирате? Или някой ви каже: „Ти си много прост“. Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо.
към беседата >>
Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави?
Това е една поетическа картина. Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават. Се трябва да имате нещо със себе си. Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия? По кой начин вие каратe хората да ви обичат?
Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави?
Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“. Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш? “ Или, мамо, една малка круша. И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава. Туй дете, кой го е научил така да прави?
към беседата >>
Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен.
Старите навици, да гони мишката, излизат. Вие сега може да се смеете. Но колко пъти вие пускате таблата? Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание. Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“.
Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен.
Казвате: „Аз да съм невежа“. Какво разбирате? Или някой ви каже: „Ти си много прост“. Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо. После казва: „Ти си невежа“.
към беседата >>
Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“.
Понякога вие искате хората да ви почитат, да ви уважават. Се трябва да имате нещо със себе си. Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия? По кой начин вие каратe хората да ви обичат? Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави?
Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“.
Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш? “ Или, мамо, една малка круша. И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава. Туй дете, кой го е научил така да прави? То много хубаво говори.
към беседата >>
Казвате: „Аз да съм невежа“.
Вие сега може да се смеете. Но колко пъти вие пускате таблата? Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание. Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“. Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен.
Казвате: „Аз да съм невежа“.
Какво разбирате? Или някой ви каже: „Ти си много прост“. Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо. После казва: „Ти си невежа“. И тя е немузикална.
към беседата >>
Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш?
Се трябва да имате нещо със себе си. Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия? По кой начин вие каратe хората да ви обичат? Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави? Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“.
Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш?
“ Или, мамо, една малка круша. И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава. Туй дете, кой го е научил така да прави? То много хубаво говори. Най-първо на лявото ухо, после на дясното.
към беседата >>
Какво разбирате?
Но колко пъти вие пускате таблата? Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание. Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“. Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен. Казвате: „Аз да съм невежа“.
Какво разбирате?
Или някой ви каже: „Ти си много прост“. Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо. После казва: „Ти си невежа“. И тя е немузикална. Или ти каже „Лош си“.
към беседата >>
“ Или, мамо, една малка круша.
Вие по кой начин искате хората да ви обичат, на какво е основана вашата философия? По кой начин вие каратe хората да ви обичат? Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави? Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“. Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш?
“ Или, мамо, една малка круша.
И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава. Туй дете, кой го е научил така да прави? То много хубаво говори. Най-първо на лявото ухо, после на дясното. Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори.
към беседата >>
Или някой ви каже: „Ти си много прост“.
Вие имате някое малко желание, носите кафето с таблата, излезе мишката и вие пуската таблата, разлеете кафето, да гоните мишката, да реализирате вашето желание. Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“. Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен. Казвате: „Аз да съм невежа“. Какво разбирате?
Или някой ви каже: „Ти си много прост“.
Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо. После казва: „Ти си невежа“. И тя е немузикална. Или ти каже „Лош си“. И тя не е музикална.
към беседата >>
И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава.
По кой начин вие каратe хората да ви обичат? Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави? Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“. Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш? “ Или, мамо, една малка круша.
И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава.
Туй дете, кой го е научил така да прави? То много хубаво говори. Най-първо на лявото ухо, после на дясното. Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори. Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка.
към беседата >>
Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо.
Някой път някой ви каже: „Колко сте невежа“. Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен. Казвате: „Аз да съм невежа“. Какво разбирате? Или някой ви каже: „Ти си много прост“.
Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо.
После казва: „Ти си невежа“. И тя е немузикална. Или ти каже „Лош си“. И тя не е музикална. „Ти си скръжав“, не е музикална.
към беседата >>
Туй дете, кой го е научил така да прави?
Детето, което иска да накара майка си да го обича, какво прави? Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“. Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш? “ Или, мамо, една малка круша. И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава.
Туй дете, кой го е научил така да прави?
То много хубаво говори. Най-първо на лявото ухо, после на дясното. Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори. Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка. Вие разбирате съвсем ограничено.
към беседата >>
После казва: „Ти си невежа“.
Вие като ви каже невежа, веднага целият ден сте неразположен. Казвате: „Аз да съм невежа“. Какво разбирате? Или някой ви каже: „Ти си много прост“. Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо.
После казва: „Ти си невежа“.
И тя е немузикална. Или ти каже „Лош си“. И тя не е музикална. „Ти си скръжав“, не е музикална. Има думи, които не са музикални.
към беседата >>
То много хубаво говори.
Веднага, като дойде, то се хвърли, прегърне майка си, целунне я, ще ѝ проговори нещо, ще ѝ каже тихо на ухото „Мамо“, полекичка, музикално ще и каже: „Мамичко, много си хубава, колко те обичам“. Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш? “ Или, мамо, една малка круша. И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава. Туй дете, кой го е научил така да прави?
То много хубаво говори.
Най-първо на лявото ухо, после на дясното. Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори. Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка. Вие разбирате съвсем ограничено. Защо е майка ви неразположена?
към беседата >>
И тя е немузикална.
Казвате: „Аз да съм невежа“. Какво разбирате? Или някой ви каже: „Ти си много прост“. Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо. После казва: „Ти си невежа“.
И тя е немузикална.
Или ти каже „Лош си“. И тя не е музикална. „Ти си скръжав“, не е музикална. Има думи, които не са музикални. Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш.
към беседата >>
Най-първо на лявото ухо, после на дясното.
Казва: „Мамо, малко масълце не може ли да ми дадеш? “ Или, мамо, една малка круша. И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава. Туй дете, кой го е научил така да прави? То много хубаво говори.
Най-първо на лявото ухо, после на дясното.
Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори. Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка. Вие разбирате съвсем ограничено. Защо е майка ви неразположена? Сиромашията какво е?
към беседата >>
Или ти каже „Лош си“.
Какво разбирате? Или някой ви каже: „Ти си много прост“. Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо. После казва: „Ти си невежа“. И тя е немузикална.
Или ти каже „Лош си“.
И тя не е музикална. „Ти си скръжав“, не е музикална. Има думи, които не са музикални. Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш. Всичките думи, които не са музикални, са неприятни.
към беседата >>
Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори.
“ Или, мамо, една малка круша. И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава. Туй дете, кой го е научил така да прави? То много хубаво говори. Най-първо на лявото ухо, после на дясното.
Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори.
Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка. Вие разбирате съвсем ограничено. Защо е майка ви неразположена? Сиромашията какво е? Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня?
към беседата >>
И тя не е музикална.
Или някой ви каже: „Ти си много прост“. Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо. После казва: „Ти си невежа“. И тя е немузикална. Или ти каже „Лош си“.
И тя не е музикална.
„Ти си скръжав“, не е музикална. Има думи, които не са музикални. Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш. Всичките думи, които не са музикални, са неприятни. Има думи, които не са музикални.
към беседата >>
Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка.
И тя носи, отваря се, дава и круша и ябълка, каквото поиска детето, дава. Туй дете, кой го е научил така да прави? То много хубаво говори. Най-първо на лявото ухо, после на дясното. Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори.
Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка.
Вие разбирате съвсем ограничено. Защо е майка ви неразположена? Сиромашията какво е? Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня? Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си.
към беседата >>
„Ти си скръжав“, не е музикална.
Но, ако ти си много музикален, имаш едно крайно музикално ухо, като ти каже „Ти си много прост“, този дума не е музикална, за туй звучи грубо. После казва: „Ти си невежа“. И тя е немузикална. Или ти каже „Лош си“. И тя не е музикална.
„Ти си скръжав“, не е музикална.
Има думи, които не са музикални. Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш. Всичките думи, които не са музикални, са неприятни. Има думи, които не са музикални. Произношението не е музикално.
към беседата >>
Вие разбирате съвсем ограничено.
Туй дете, кой го е научил така да прави? То много хубаво говори. Най-първо на лявото ухо, после на дясното. Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори. Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка.
Вие разбирате съвсем ограничено.
Защо е майка ви неразположена? Сиромашията какво е? Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня? Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си. Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня.
към беседата >>
Има думи, които не са музикални.
После казва: „Ти си невежа“. И тя е немузикална. Или ти каже „Лош си“. И тя не е музикална. „Ти си скръжав“, не е музикална.
Има думи, които не са музикални.
Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш. Всичките думи, които не са музикални, са неприятни. Има думи, които не са музикални. Произношението не е музикално. Да кажем, един човек може да се обиди.
към беседата >>
Защо е майка ви неразположена?
То много хубаво говори. Най-първо на лявото ухо, после на дясното. Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори. Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка. Вие разбирате съвсем ограничено.
Защо е майка ви неразположена?
Сиромашията какво е? Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня? Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си. Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня. Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни.
към беседата >>
Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш.
И тя е немузикална. Или ти каже „Лош си“. И тя не е музикална. „Ти си скръжав“, не е музикална. Има думи, които не са музикални.
Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш.
Всичките думи, които не са музикални, са неприятни. Има думи, които не са музикални. Произношението не е музикално. Да кажем, един човек може да се обиди. Ти кажеш „Овца“.
към беседата >>
Сиромашията какво е?
Най-първо на лявото ухо, после на дясното. Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори. Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка. Вие разбирате съвсем ограничено. Защо е майка ви неразположена?
Сиромашията какво е?
Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня? Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си. Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня. Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни. Казва: „Нямам нищо“.
към беседата >>
Всичките думи, които не са музикални, са неприятни.
Или ти каже „Лош си“. И тя не е музикална. „Ти си скръжав“, не е музикална. Има думи, които не са музикални. Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш.
Всичките думи, които не са музикални, са неприятни.
Има думи, които не са музикални. Произношението не е музикално. Да кажем, един човек може да се обиди. Ти кажеш „Овца“. Той казва „Овца“ – обижда се.
към беседата >>
Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня?
Защото някой път и на двете уши на майката трябва да се говори. Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка. Вие разбирате съвсем ограничено. Защо е майка ви неразположена? Сиромашията какво е?
Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня?
Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си. Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня. Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни. Казва: „Нямам нищо“. Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“.
към беседата >>
Има думи, които не са музикални.
И тя не е музикална. „Ти си скръжав“, не е музикална. Има думи, които не са музикални. Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш. Всичките думи, които не са музикални, са неприятни.
Има думи, които не са музикални.
Произношението не е музикално. Да кажем, един човек може да се обиди. Ти кажеш „Овца“. Той казва „Овца“ – обижда се. Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда.
към беседата >>
Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си.
Ами представете си, че сиромашията е майка ви, сиромашията може да е ваша майка. Вие разбирате съвсем ограничено. Защо е майка ви неразположена? Сиромашията какво е? Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня?
Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си.
Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня. Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни. Казва: „Нямам нищо“. Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“. Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел.
към беседата >>
Произношението не е музикално.
„Ти си скръжав“, не е музикална. Има думи, които не са музикални. Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш. Всичките думи, които не са музикални, са неприятни. Има думи, които не са музикални.
Произношението не е музикално.
Да кажем, един човек може да се обиди. Ти кажеш „Овца“. Той казва „Овца“ – обижда се. Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда. Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда.
към беседата >>
Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня.
Вие разбирате съвсем ограничено. Защо е майка ви неразположена? Сиромашията какво е? Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня? Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си.
Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня.
Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни. Казва: „Нямам нищо“. Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“. Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел. Даде на детето и то подскочи.
към беседата >>
Да кажем, един човек може да се обиди.
Има думи, които не са музикални. Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш. Всичките думи, които не са музикални, са неприятни. Има думи, които не са музикални. Произношението не е музикално.
Да кажем, един човек може да се обиди.
Ти кажеш „Овца“. Той казва „Овца“ – обижда се. Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда. Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда. Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди.
към беседата >>
Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни.
Защо е майка ви неразположена? Сиромашията какво е? Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня? Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си. Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня.
Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни.
Казва: „Нямам нищо“. Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“. Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел. Даде на детето и то подскочи. Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде.
към беседата >>
Ти кажеш „Овца“.
Следователно, ако ти си глух и ти каже, ти си прост, ти като не чуваш, не разбираш. Всичките думи, които не са музикални, са неприятни. Има думи, които не са музикални. Произношението не е музикално. Да кажем, един човек може да се обиди.
Ти кажеш „Овца“.
Той казва „Овца“ – обижда се. Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда. Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда. Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди. Ако една дума е музикална тя не обижда човека.
към беседата >>
Казва: „Нямам нищо“.
Сиромашията какво е? Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня? Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си. Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня. Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни.
Казва: „Нямам нищо“.
Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“. Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел. Даде на детето и то подскочи. Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде. Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси.
към беседата >>
Той казва „Овца“ – обижда се.
Всичките думи, които не са музикални, са неприятни. Има думи, които не са музикални. Произношението не е музикално. Да кажем, един човек може да се обиди. Ти кажеш „Овца“.
Той казва „Овца“ – обижда се.
Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда. Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда. Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди. Ако една дума е музикална тя не обижда човека. Думата „кокошка“ не е музикална.
към беседата >>
Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“.
Не мислите ли вие, че сиромашията е сиромахkиня? Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си. Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня. Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни. Казва: „Нямам нищо“.
Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“.
Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел. Даде на детето и то подскочи. Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде. Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси. Но разбирайте живота на бабата.
към беседата >>
Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда.
Има думи, които не са музикални. Произношението не е музикално. Да кажем, един човек може да се обиди. Ти кажеш „Овца“. Той казва „Овца“ – обижда се.
Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда.
Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда. Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди. Ако една дума е музикална тя не обижда човека. Думата „кокошка“ не е музикална. Много неправилен тон е.
към беседата >>
Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел.
Но понеже вие не сте я прегръщали, не сте я целували, не сте ѝ говорили на дясното и лявото ухо, както детето прави с майка си. Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня. Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни. Казва: „Нямам нищо“. Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“.
Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел.
Даде на детето и то подскочи. Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде. Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси. Но разбирайте живота на бабата. Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито.
към беседата >>
Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда.
Произношението не е музикално. Да кажем, един човек може да се обиди. Ти кажеш „Овца“. Той казва „Овца“ – обижда се. Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда.
Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда.
Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди. Ако една дума е музикална тя не обижда човека. Думата „кокошка“ не е музикална. Много неправилен тон е. Думата „грубиянин“ не е музикална дума.
към беседата >>
Даде на детето и то подскочи.
Ако прегърнете сиромашията, в тази сиромашия, може да видите, че тя не е такава сиромахиня. Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни. Казва: „Нямам нищо“. Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“. Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел.
Даде на детето и то подскочи.
Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде. Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси. Но разбирайте живота на бабата. Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито. Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там.
към беседата >>
Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди.
Да кажем, един човек може да се обиди. Ти кажеш „Овца“. Той казва „Овца“ – обижда се. Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда. Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда.
Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди.
Ако една дума е музикална тя не обижда човека. Думата „кокошка“ не е музикална. Много неправилен тон е. Думата „грубиянин“ не е музикална дума.
към беседата >>
Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде.
Има стари баби, които имат скрити пари някъде, злато някъде скрили, а отвън показват, че са много бедни. Казва: „Нямам нищо“. Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“. Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел. Даде на детето и то подскочи.
Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде.
Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси. Но разбирайте живота на бабата. Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито. Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там. Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете.
към беседата >>
Ако една дума е музикална тя не обижда човека.
Ти кажеш „Овца“. Той казва „Овца“ – обижда се. Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда. Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда. Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди.
Ако една дума е музикална тя не обижда човека.
Думата „кокошка“ не е музикална. Много неправилен тон е. Думата „грубиянин“ не е музикална дума.
към беседата >>
Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси.
Казва: „Нямам нищо“. Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“. Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел. Даде на детето и то подскочи. Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде.
Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси.
Но разбирайте живота на бабата. Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито. Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там. Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете. После сте художник, знаете да рисувате.
към беседата >>
Думата „кокошка“ не е музикална.
Той казва „Овца“ – обижда се. Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда. Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда. Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди. Ако една дума е музикална тя не обижда човека.
Думата „кокошка“ не е музикална.
Много неправилен тон е. Думата „грубиянин“ не е музикална дума.
към беседата >>
Но разбирайте живота на бабата.
Когато някое дете дойде, че прегърне бабата, а аз съм наблюдавал, има деца, които прегръщат баба си, казват: „Колко си хубава бабо“. Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел. Даде на детето и то подскочи. Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде. Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси.
Но разбирайте живота на бабата.
Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито. Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там. Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете. После сте художник, знаете да рисувате. Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща.
към беседата >>
Много неправилен тон е.
Но ако му кажеш „агънце“, не се обижда. Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда. Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди. Ако една дума е музикална тя не обижда човека. Думата „кокошка“ не е музикална.
Много неправилен тон е.
Думата „грубиянин“ не е музикална дума.
към беседата >>
Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито.
Говори и на дясното, на лявото ухо, и тя казва: „Синко, аз имам завързани малко пари“, извади ги под дюшека скрити, вързани в един възел. Даде на детето и то подскочи. Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде. Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси. Но разбирайте живота на бабата.
Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито.
Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там. Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете. После сте художник, знаете да рисувате. Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща. Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има.
към беседата >>
Думата „грубиянин“ не е музикална дума.
Агънцето ми, пиленцето ми, ако кажеш не се обижда. Но ако кажеш „кокошка“, той ще се обиди. Ако една дума е музикална тя не обижда човека. Думата „кокошка“ не е музикална. Много неправилен тон е.
Думата „грубиянин“ не е музикална дума.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там.
Даде на детето и то подскочи. Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде. Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси. Но разбирайте живота на бабата. Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито.
Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там.
Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете. После сте художник, знаете да рисувате. Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща. Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има. Казва: „Аз съм сиромах“.
към беседата >>
Та, мисъл, правилна мисъл трябва да се внесе.
Та, мисъл, правилна мисъл трябва да се внесе.
Туй, което ни причинява неприятност, то са трептенията. Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума. Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна. Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални. Музикални думи са ония, които имат съдържание.
към беседата >>
Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете.
Казвам: Туй дете като поговори на сиромахинята баба на лявото и на дясното ухо, тя се отвори и веднага даде. Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси. Но разбирайте живота на бабата. Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито. Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там.
Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете.
После сте художник, знаете да рисувате. Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща. Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има. Казва: „Аз съм сиромах“. Човек, който има ум, не е сиромах.
към беседата >>
Туй, което ни причинява неприятност, то са трептенията.
Та, мисъл, правилна мисъл трябва да се внесе.
Туй, което ни причинява неприятност, то са трептенията.
Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума. Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна. Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални. Музикални думи са ония, които имат съдържание. Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни.
към беседата >>
После сте художник, знаете да рисувате.
Та в живота и вие понякой път мислите, че сте сиромаси. Но разбирайте живота на бабата. Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито. Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там. Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете.
После сте художник, знаете да рисувате.
Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща. Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има. Казва: „Аз съм сиромах“. Човек, който има ум, не е сиромах. Човек, който има сърце, не е сиромах.
към беседата >>
Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума.
Та, мисъл, правилна мисъл трябва да се внесе. Туй, което ни причинява неприятност, то са трептенията.
Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума.
Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна. Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални. Музикални думи са ония, които имат съдържание. Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни. За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“.
към беседата >>
Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща.
Но разбирайте живота на бабата. Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито. Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там. Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете. После сте художник, знаете да рисувате.
Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща.
Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има. Казва: „Аз съм сиромах“. Човек, който има ум, не е сиромах. Човек, който има сърце, не е сиромах. Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава.
към беседата >>
Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна.
Та, мисъл, правилна мисъл трябва да се внесе. Туй, което ни причинява неприятност, то са трептенията. Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума.
Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна.
Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални. Музикални думи са ония, които имат съдържание. Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни. За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“. Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи.
към беседата >>
Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има.
Ти като поговориш на бабата на дясното и на лявото ухо, тази, бедната баба има нещо скрито. Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там. Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете. После сте художник, знаете да рисувате. Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща.
Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има.
Казва: „Аз съм сиромах“. Човек, който има ум, не е сиромах. Човек, който има сърце, не е сиромах. Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава. Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства.
към беседата >>
Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални.
Та, мисъл, правилна мисъл трябва да се внесе. Туй, което ни причинява неприятност, то са трептенията. Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума. Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна.
Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални.
Музикални думи са ония, които имат съдържание. Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни. За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“. Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи. Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение.
към беседата >>
Казва: „Аз съм сиромах“.
Да допуснем, че вие сте сиромах, окъсали сте се, обущата скъсани, търсите пари тук-там. Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете. После сте художник, знаете да рисувате. Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща. Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има.
Казва: „Аз съм сиромах“.
Човек, който има ум, не е сиромах. Човек, който има сърце, не е сиромах. Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава. Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства. Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение.
към беседата >>
Музикални думи са ония, които имат съдържание.
Та, мисъл, правилна мисъл трябва да се внесе. Туй, което ни причинява неприятност, то са трептенията. Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума. Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна. Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални.
Музикални думи са ония, които имат съдържание.
Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни. За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“. Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи. Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение. И там имат прозвища уподобления на животни.
към беседата >>
Човек, който има ум, не е сиромах.
Та вие не сте сиромах, имате отличин глас, може да пеете. После сте художник, знаете да рисувате. Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща. Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има. Казва: „Аз съм сиромах“.
Човек, който има ум, не е сиромах.
Човек, който има сърце, не е сиромах. Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава. Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства. Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение. Сиромашията това е икономия в живота.
към беседата >>
Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни.
Туй, което ни причинява неприятност, то са трептенията. Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума. Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна. Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални. Музикални думи са ония, които имат съдържание.
Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни.
За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“. Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи. Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение. И там имат прозвища уподобления на животни. Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“.
към беседата >>
Човек, който има сърце, не е сиромах.
После сте художник, знаете да рисувате. Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща. Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има. Казва: „Аз съм сиромах“. Човек, който има ум, не е сиромах.
Човек, който има сърце, не е сиромах.
Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава. Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства. Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение. Сиромашията това е икономия в живота. Нещата там са затворени.
към беседата >>
За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“.
Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума. Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна. Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални. Музикални думи са ония, които имат съдържание. Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни.
За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“.
Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи. Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение. И там имат прозвища уподобления на животни. Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“. Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“.
към беседата >>
Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава.
Идете някъде, нарисувайте една картина, нарисувайте някой богат човек, тогава веднага ще имате обуща. Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има. Казва: „Аз съм сиромах“. Човек, който има ум, не е сиромах. Човек, който има сърце, не е сиромах.
Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава.
Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства. Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение. Сиромашията това е икономия в живота. Нещата там са затворени. Сиромашията, всичко каквото го има го пази.
към беседата >>
Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи.
Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна. Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални. Музикални думи са ония, които имат съдържание. Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни. За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“.
Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи.
Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение. И там имат прозвища уподобления на животни. Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“. Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“. Сврачи характер, уподобление.
към беседата >>
Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства.
Идете някъде, понеже имате хубав глас, изпейте една песен, човек може да разчита на онова, което има. Казва: „Аз съм сиромах“. Човек, който има ум, не е сиромах. Човек, който има сърце, не е сиромах. Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава.
Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства.
Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение. Сиромашията това е икономия в живота. Нещата там са затворени. Сиромашията, всичко каквото го има го пази. Не е оставено отвън, предметите са затворени.
към беседата >>
Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение.
Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални. Музикални думи са ония, които имат съдържание. Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни. За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“. Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи.
Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение.
И там имат прозвища уподобления на животни. Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“. Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“. Сврачи характер, уподобление. Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“?
към беседата >>
Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение.
Казва: „Аз съм сиромах“. Човек, който има ум, не е сиромах. Човек, който има сърце, не е сиромах. Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава. Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства.
Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение.
Сиромашията това е икономия в живота. Нещата там са затворени. Сиромашията, всичко каквото го има го пази. Не е оставено отвън, предметите са затворени. Нас ни се вижда, че има сиромашия.
към беседата >>
И там имат прозвища уподобления на животни.
Музикални думи са ония, които имат съдържание. Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни. За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“. Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи. Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение.
И там имат прозвища уподобления на животни.
Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“. Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“. Сврачи характер, уподобление. Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“? Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“?
към беседата >>
Сиромашията това е икономия в живота.
Човек, който има ум, не е сиромах. Човек, който има сърце, не е сиромах. Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава. Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства. Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение.
Сиромашията това е икономия в живота.
Нещата там са затворени. Сиромашията, всичко каквото го има го пази. Не е оставено отвън, предметите са затворени. Нас ни се вижда, че има сиромашия. В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш.
към беседата >>
Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“.
Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни. За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“. Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи. Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение. И там имат прозвища уподобления на животни.
Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“.
Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“. Сврачи характер, уподобление. Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“? Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“? Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи.
към беседата >>
Нещата там са затворени.
Човек, който има сърце, не е сиромах. Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава. Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства. Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение. Сиромашията това е икономия в живота.
Нещата там са затворени.
Сиромашията, всичко каквото го има го пази. Не е оставено отвън, предметите са затворени. Нас ни се вижда, че има сиромашия. В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш. То е едно състояние в природата.
към беседата >>
Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“.
За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“. Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи. Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение. И там имат прозвища уподобления на животни. Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“.
Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“.
Сврачи характер, уподобление. Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“? Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“? Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи. Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето.
към беседата >>
Сиромашията, всичко каквото го има го пази.
Ако вие сте в една зала, дето е мрачно вътре, пък носиш свещ и имаш запалка, казваш: „Тъмно е.“ Извадете вашата кутия кибрит, драснете, запалете свеща си, тръгнете тогава. Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства. Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение. Сиромашията това е икономия в живота. Нещата там са затворени.
Сиромашията, всичко каквото го има го пази.
Не е оставено отвън, предметите са затворени. Нас ни се вижда, че има сиромашия. В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш. То е едно състояние в природата. Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание.
към беседата >>
Сврачи характер, уподобление.
Ако дойдеш тук на изток, ще намериш такъв богат речник, колкото искаш думи. Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение. И там имат прозвища уподобления на животни. Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“. Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“.
Сврачи характер, уподобление.
Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“? Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“? Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи. Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето. Свраката знае, че кокошката носи яйца.
към беседата >>
Не е оставено отвън, предметите са затворени.
Ще видите, че туй място дето се блъскате има несметни богатства. Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение. Сиромашията това е икономия в живота. Нещата там са затворени. Сиромашията, всичко каквото го има го пази.
Не е оставено отвън, предметите са затворени.
Нас ни се вижда, че има сиромашия. В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш. То е едно състояние в природата. Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание. Който няма ключа на мъдростта, всичко е затворено във форми.
към беседата >>
Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“?
Но и те имат такива прозвища, думи, които имат лошо значение. И там имат прозвища уподобления на животни. Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“. Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“. Сврачи характер, уподобление.
Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“?
Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“? Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи. Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето. Свраката знае, че кокошката носи яйца. Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето.
към беседата >>
Нас ни се вижда, че има сиромашия.
Запалете ума си, стоплете сърцето си, ще видите, че имате всичко на разположение. Сиромашията това е икономия в живота. Нещата там са затворени. Сиромашията, всичко каквото го има го пази. Не е оставено отвън, предметите са затворени.
Нас ни се вижда, че има сиромашия.
В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш. То е едно състояние в природата. Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание. Който няма ключа на мъдростта, всичко е затворено във форми. Мъдростта няма да ти се отвори, мъдростта няма да ти разправя.
към беседата >>
Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“?
И там имат прозвища уподобления на животни. Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“. Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“. Сврачи характер, уподобление. Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“?
Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“?
Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи. Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето. Свраката знае, че кокошката носи яйца. Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето. Много са предвидливи свраките.
към беседата >>
В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш.
Сиромашията това е икономия в живота. Нещата там са затворени. Сиромашията, всичко каквото го има го пази. Не е оставено отвън, предметите са затворени. Нас ни се вижда, че има сиромашия.
В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш.
То е едно състояние в природата. Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание. Който няма ключа на мъдростта, всичко е затворено във форми. Мъдростта няма да ти се отвори, мъдростта няма да ти разправя. Ти като дойдеш, трябва да четеш, да знаеш посоката на движението.
към беседата >>
Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи.
Англичанинът ще ти каже „Патка“ или „паток“. Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“. Сврачи характер, уподобление. Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“? Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“?
Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи.
Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето. Свраката знае, че кокошката носи яйца. Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето. Много са предвидливи свраките. Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата.
към беседата >>
То е едно състояние в природата.
Нещата там са затворени. Сиромашията, всичко каквото го има го пази. Не е оставено отвън, предметите са затворени. Нас ни се вижда, че има сиромашия. В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш.
То е едно състояние в природата.
Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание. Който няма ключа на мъдростта, всичко е затворено във форми. Мъдростта няма да ти се отвори, мъдростта няма да ти разправя. Ти като дойдеш, трябва да четеш, да знаеш посоката на движението.
към беседата >>
Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето.
Или ще каже, че е „гарга“ или „сврака“. Сврачи характер, уподобление. Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“? Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“? Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи.
Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето.
Свраката знае, че кокошката носи яйца. Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето. Много са предвидливи свраките. Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата. Навсякъде ще намерят малко гнездо и изпиват яйцата, правят големи пакости.
към беседата >>
Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание.
Сиромашията, всичко каквото го има го пази. Не е оставено отвън, предметите са затворени. Нас ни се вижда, че има сиромашия. В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш. То е едно състояние в природата.
Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание.
Който няма ключа на мъдростта, всичко е затворено във форми. Мъдростта няма да ти се отвори, мъдростта няма да ти разправя. Ти като дойдеш, трябва да четеш, да знаеш посоката на движението.
към беседата >>
Свраката знае, че кокошката носи яйца.
Сврачи характер, уподобление. Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“? Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“? Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи. Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето.
Свраката знае, че кокошката носи яйца.
Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето. Много са предвидливи свраките. Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата. Навсякъде ще намерят малко гнездо и изпиват яйцата, правят големи пакости. Ако един човек използува другите хора, не мяза ли на една сврака?
към беседата >>
Който няма ключа на мъдростта, всичко е затворено във форми.
Не е оставено отвън, предметите са затворени. Нас ни се вижда, че има сиромашия. В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш. То е едно състояние в природата. Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание.
Който няма ключа на мъдростта, всичко е затворено във форми.
Мъдростта няма да ти се отвори, мъдростта няма да ти разправя. Ти като дойдеш, трябва да четеш, да знаеш посоката на движението.
към беседата >>
Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето.
Каква е разликата, ако ти кажат „сврака“, или ако ти кажат „гарга“? Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“? Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи. Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето. Свраката знае, че кокошката носи яйца.
Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето.
Много са предвидливи свраките. Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата. Навсякъде ще намерят малко гнездо и изпиват яйцата, правят големи пакости. Ако един човек използува другите хора, не мяза ли на една сврака? Свраката използува слабите, на слабите птички използува яйцата им.
към беседата >>
Мъдростта няма да ти се отвори, мъдростта няма да ти разправя.
Нас ни се вижда, че има сиромашия. В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш. То е едно състояние в природата. Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание. Който няма ключа на мъдростта, всичко е затворено във форми.
Мъдростта няма да ти се отвори, мъдростта няма да ти разправя.
Ти като дойдеш, трябва да четеш, да знаеш посоката на движението.
към беседата >>
Много са предвидливи свраките.
Какво се крие в прозвището „сврака“, или в прозвището „гарга“? Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи. Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето. Свраката знае, че кокошката носи яйца. Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето.
Много са предвидливи свраките.
Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата. Навсякъде ще намерят малко гнездо и изпиват яйцата, правят големи пакости. Ако един човек използува другите хора, не мяза ли на една сврака? Свраката използува слабите, на слабите птички използува яйцата им.
към беседата >>
Ти като дойдеш, трябва да четеш, да знаеш посоката на движението.
В сиромашията всичко е прибрано, складирано, затуй тогава, трябва да имаш знание, да отвориш. То е едно състояние в природата. Ние казваме сега: „Сиромашия.“ Там всичките неща са прибрани, трябва да имаш знание. Който няма ключа на мъдростта, всичко е затворено във форми. Мъдростта няма да ти се отвори, мъдростта няма да ти разправя.
Ти като дойдеш, трябва да четеш, да знаеш посоката на движението.
към беседата >>
Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата.
Ако дойде една сврака и кацне на едно дърво, започне да грачи, показва какво има да ти се случи. Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето. Свраката знае, че кокошката носи яйца. Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето. Много са предвидливи свраките.
Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата.
Навсякъде ще намерят малко гнездо и изпиват яйцата, правят големи пакости. Ако един човек използува другите хора, не мяза ли на една сврака? Свраката използува слабите, на слабите птички използува яйцата им.
към беседата >>
Сега някои от вас мислят тъй: „Да съм имал някой богат баща, някоя богата майка, сега баща ми беден, майка ми бедна, какво мога да направя?
Сега някои от вас мислят тъй: „Да съм имал някой богат баща, някоя богата майка, сега баща ми беден, майка ми бедна, какво мога да направя?
“ Разсъждавайте правилно. Баща ви, онзи, който ви родил, той не е беден човек. Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка. Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие. Тук на земята несметни богатства има.
към беседата >>
Навсякъде ще намерят малко гнездо и изпиват яйцата, правят големи пакости.
Запример, тези свраки определят точно, кога кокошката снесла яйцето. Свраката знае, че кокошката носи яйца. Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето. Много са предвидливи свраките. Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата.
Навсякъде ще намерят малко гнездо и изпиват яйцата, правят големи пакости.
Ако един човек използува другите хора, не мяза ли на една сврака? Свраката използува слабите, на слабите птички използува яйцата им.
към беседата >>
“ Разсъждавайте правилно.
Сега някои от вас мислят тъй: „Да съм имал някой богат баща, някоя богата майка, сега баща ми беден, майка ми бедна, какво мога да направя?
“ Разсъждавайте правилно.
Баща ви, онзи, който ви родил, той не е беден човек. Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка. Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие. Тук на земята несметни богатства има. Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“.
към беседата >>
Ако един човек използува другите хора, не мяза ли на една сврака?
Свраката знае, че кокошката носи яйца. Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето. Много са предвидливи свраките. Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата. Навсякъде ще намерят малко гнездо и изпиват яйцата, правят големи пакости.
Ако един човек използува другите хора, не мяза ли на една сврака?
Свраката използува слабите, на слабите птички използува яйцата им.
към беседата >>
Баща ви, онзи, който ви родил, той не е беден човек.
Сега някои от вас мислят тъй: „Да съм имал някой богат баща, някоя богата майка, сега баща ми беден, майка ми бедна, какво мога да направя? “ Разсъждавайте правилно.
Баща ви, онзи, който ви родил, той не е беден човек.
Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка. Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие. Тук на земята несметни богатства има. Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“. Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове.
към беседата >>
Свраката използува слабите, на слабите птички използува яйцата им.
Като дойде вземе да си показва гласа, значи, кокошката снесла яйцето. Много са предвидливи свраките. Понякой път ги убиват по единствената причина, че ходят да ядат яйцата. Навсякъде ще намерят малко гнездо и изпиват яйцата, правят големи пакости. Ако един човек използува другите хора, не мяза ли на една сврака?
Свраката използува слабите, на слабите птички използува яйцата им.
към беседата >>
Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка.
Сега някои от вас мислят тъй: „Да съм имал някой богат баща, някоя богата майка, сега баща ми беден, майка ми бедна, какво мога да направя? “ Разсъждавайте правилно. Баща ви, онзи, който ви родил, той не е беден човек.
Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка.
Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие. Тук на земята несметни богатства има. Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“. Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове. Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове.
към беседата >>
Но казвам: Важно е за вас да изучавате вашите състояния.
Но казвам: Важно е за вас да изучавате вашите състояния.
Имате едно състояние на неразположение. Някой път не знаете кои са причините на неразположението. Някой човек не иска да учи. Не можете да го заставите да учи. Някой човек не иска да работи.
към беседата >>
Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие.
Сега някои от вас мислят тъй: „Да съм имал някой богат баща, някоя богата майка, сега баща ми беден, майка ми бедна, какво мога да направя? “ Разсъждавайте правилно. Баща ви, онзи, който ви родил, той не е беден човек. Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка.
Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие.
Тук на земята несметни богатства има. Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“. Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове. Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове. Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят.
към беседата >>
Имате едно състояние на неразположение.
Но казвам: Важно е за вас да изучавате вашите състояния.
Имате едно състояние на неразположение.
Някой път не знаете кои са причините на неразположението. Някой човек не иска да учи. Не можете да го заставите да учи. Някой човек не иска да работи. Има някой не иска да спи.
към беседата >>
Тук на земята несметни богатства има.
Сега някои от вас мислят тъй: „Да съм имал някой богат баща, някоя богата майка, сега баща ми беден, майка ми бедна, какво мога да направя? “ Разсъждавайте правилно. Баща ви, онзи, който ви родил, той не е беден човек. Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка. Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие.
Тук на земята несметни богатства има.
Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“. Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове. Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове. Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят. Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок.
към беседата >>
Някой път не знаете кои са причините на неразположението.
Но казвам: Важно е за вас да изучавате вашите състояния. Имате едно състояние на неразположение.
Някой път не знаете кои са причините на неразположението.
Някой човек не иска да учи. Не можете да го заставите да учи. Някой човек не иска да работи. Има някой не иска да спи. Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш.
към беседата >>
Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“.
“ Разсъждавайте правилно. Баща ви, онзи, който ви родил, той не е беден човек. Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка. Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие. Тук на земята несметни богатства има.
Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“.
Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове. Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове. Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят. Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок. Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим.
към беседата >>
Някой човек не иска да учи.
Но казвам: Важно е за вас да изучавате вашите състояния. Имате едно състояние на неразположение. Някой път не знаете кои са причините на неразположението.
Някой човек не иска да учи.
Не можете да го заставите да учи. Някой човек не иска да работи. Има някой не иска да спи. Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш. Някой обича много да спи.
към беседата >>
Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове.
Баща ви, онзи, който ви родил, той не е беден човек. Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка. Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие. Тук на земята несметни богатства има. Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“.
Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове.
Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове. Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят. Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок. Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим. Казват: „Има богатства“.
към беседата >>
Не можете да го заставите да учи.
Но казвам: Важно е за вас да изучавате вашите състояния. Имате едно състояние на неразположение. Някой път не знаете кои са причините на неразположението. Някой човек не иска да учи.
Не можете да го заставите да учи.
Някой човек не иска да работи. Има някой не иска да спи. Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш. Някой обича много да спи. Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате.
към беседата >>
Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове.
Майка ви, която ви е родила, тя не е сиромашка. Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие. Тук на земята несметни богатства има. Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“. Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове.
Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове.
Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят. Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок. Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим. Казват: „Има богатства“. Имайте разположението на пчелите!
към беседата >>
Някой човек не иска да работи.
Но казвам: Важно е за вас да изучавате вашите състояния. Имате едно състояние на неразположение. Някой път не знаете кои са причините на неразположението. Някой човек не иска да учи. Не можете да го заставите да учи.
Някой човек не иска да работи.
Има някой не иска да спи. Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш. Някой обича много да спи. Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате. Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво.
към беседата >>
Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят.
Че вие живеете в един свят на богатството, в най-богатият свят живеете вие. Тук на земята несметни богатства има. Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“. Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове. Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове.
Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят.
Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок. Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим. Казват: „Има богатства“. Имайте разположението на пчелите! Имайте разположението на растенията!
към беседата >>
Има някой не иска да спи.
Имате едно състояние на неразположение. Някой път не знаете кои са причините на неразположението. Някой човек не иска да учи. Не можете да го заставите да учи. Някой човек не иска да работи.
Има някой не иска да спи.
Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш. Някой обича много да спи. Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате. Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво. Когато те станат, работниците са работили.
към беседата >>
Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок.
Тук на земята несметни богатства има. Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“. Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове. Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове. Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят.
Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок.
Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим. Казват: „Има богатства“. Имайте разположението на пчелите! Имайте разположението на растенията! Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят.
към беседата >>
Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш.
Някой път не знаете кои са причините на неразположението. Някой човек не иска да учи. Не можете да го заставите да учи. Някой човек не иска да работи. Има някой не иска да спи.
Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш.
Някой обича много да спи. Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате. Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво. Когато те станат, работниците са работили. Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло.
към беседата >>
Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим.
Вие ходите по земята, казвате: „Няма нищо“. Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове. Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове. Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят. Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок.
Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим.
Казват: „Има богатства“. Имайте разположението на пчелите! Имайте разположението на растенията! Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят. Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш.
към беседата >>
Някой обича много да спи.
Някой човек не иска да учи. Не можете да го заставите да учи. Някой човек не иска да работи. Има някой не иска да спи. Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш.
Някой обича много да спи.
Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате. Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво. Когато те станат, работниците са работили. Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло. Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат?
към беседата >>
Казват: „Има богатства“.
Растението пуща корени, изважда от тази земя най-сладките сокове. Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове. Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят. Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок. Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим.
Казват: „Има богатства“.
Имайте разположението на пчелите! Имайте разположението на растенията! Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят. Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш. Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш.
към беседата >>
Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате.
Не можете да го заставите да учи. Някой човек не иска да работи. Има някой не иска да спи. Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш. Някой обича много да спи.
Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате.
Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво. Когато те станат, работниците са работили. Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло. Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат? Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко.
към беседата >>
Имайте разположението на пчелите!
Цветята хващат светлината отгоре, образуват своите плодове. Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят. Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок. Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим. Казват: „Има богатства“.
Имайте разположението на пчелите!
Имайте разположението на растенията! Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят. Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш. Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш. Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението.
към беседата >>
Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво.
Някой човек не иска да работи. Има някой не иска да спи. Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш. Някой обича много да спи. Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате.
Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво.
Когато те станат, работниците са работили. Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло. Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат? Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко. Като се нахрани, легне, свие си главата.
към беседата >>
Имайте разположението на растенията!
Там дето ние не може да живеем, растенията растат, живеят. Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок. Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим. Казват: „Има богатства“. Имайте разположението на пчелите!
Имайте разположението на растенията!
Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят. Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш. Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш. Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението. Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим.
към беседата >>
Когато те станат, работниците са работили.
Има някой не иска да спи. Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш. Някой обича много да спи. Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате. Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво.
Когато те станат, работниците са работили.
Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло. Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат? Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко. Като се нахрани, легне, свие си главата. Като се нахранят всичките животни спят, почиват си.
към беседата >>
Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят.
Ние от цветята нищо не можем да извадим, пчелите, малките мушици, изваждат меден сок. Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим. Казват: „Има богатства“. Имайте разположението на пчелите! Имайте разположението на растенията!
Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят.
Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш. Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш. Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението. Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим. Движете се винаги към доброто.
към беседата >>
Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло.
Пък друг, от леглото не можеш да го извадиш. Някой обича много да спи. Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате. Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво. Когато те станат, работниците са работили.
Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло.
Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат? Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко. Като се нахрани, легне, свие си главата. Като се нахранят всичките животни спят, почиват си. Когато са гладни, само тогава са будни.
към беседата >>
Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш.
Пчелите искат да ни покажат, че има богатства там дето ние не може да ги намерим. Казват: „Има богатства“. Имайте разположението на пчелите! Имайте разположението на растенията! Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят.
Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш.
Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш. Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението. Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим. Движете се винаги към доброто. Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто.
към беседата >>
Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат?
Някой обича много да спи. Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате. Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво. Когато те станат, работниците са работили. Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло.
Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат?
Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко. Като се нахрани, легне, свие си главата. Като се нахранят всичките животни спят, почиват си. Когато са гладни, само тогава са будни. Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето.
към беседата >>
Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш.
Казват: „Има богатства“. Имайте разположението на пчелите! Имайте разположението на растенията! Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят. Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш.
Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш.
Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението. Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим. Движете се винаги към доброто. Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто. То е движение.
към беседата >>
Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко.
Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате. Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво. Когато те станат, работниците са работили. Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло. Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат?
Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко.
Като се нахрани, легне, свие си главата. Като се нахранят всичките животни спят, почиват си. Когато са гладни, само тогава са будни. Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето. Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда.
към беседата >>
Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението.
Имайте разположението на пчелите! Имайте разположението на растенията! Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят. Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш. Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш.
Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението.
Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим. Движете се винаги към доброто. Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто. То е движение. Движение трябва.
към беседата >>
Като се нахрани, легне, свие си главата.
Тези, модерните аристократи, стават в 9–10 часът, наспиват се хубаво. Когато те станат, работниците са работили. Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло. Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат? Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко.
Като се нахрани, легне, свие си главата.
Като се нахранят всичките животни спят, почиват си. Когато са гладни, само тогава са будни. Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето. Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда. Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива.
към беседата >>
Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим.
Имайте разположението на растенията! Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят. Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш. Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш. Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението.
Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим.
Движете се винаги към доброто. Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто. То е движение. Движение трябва. Към тази посока трябва да се движите.
към беседата >>
Като се нахранят всичките животни спят, почиват си.
Когато те станат, работниците са работили. Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло. Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат? Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко. Като се нахрани, легне, свие си главата.
Като се нахранят всичките животни спят, почиват си.
Когато са гладни, само тогава са будни. Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето. Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда. Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива. Някой казва: „Аз може да си почина“.
към беседата >>
Движете се винаги към доброто.
Като дойде мисълта за растенията, че при най-лoшите условия може да живеят. Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш. Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш. Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението. Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим.
Движете се винаги към доброто.
Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто. То е движение. Движение трябва. Към тази посока трябва да се движите. Движете се към светлината.
към беседата >>
Когато са гладни, само тогава са будни.
Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло. Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат? Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко. Като се нахрани, легне, свие си главата. Като се нахранят всичките животни спят, почиват си.
Когато са гладни, само тогава са будни.
Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето. Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда. Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива. Някой казва: „Аз може да си почина“. Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен.
към беседата >>
Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто.
Ако имаш знанието на растенията, ти оттуй положение можеш да излезеш. Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш. Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението. Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим. Движете се винаги към доброто.
Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто.
То е движение. Движение трябва. Към тази посока трябва да се движите. Движете се към светлината. Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават.
към беседата >>
Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето.
Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат? Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко. Като се нахрани, легне, свие си главата. Като се нахранят всичките животни спят, почиват си. Когато са гладни, само тогава са будни.
Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето.
Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда. Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива. Някой казва: „Аз може да си почина“. Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен. Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо?
към беседата >>
То е движение.
Ако имаш знанието на пчелите, из туй положение, в което се намираш, може да излезеш. Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението. Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим. Движете се винаги към доброто. Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто.
То е движение.
Движение трябва. Към тази посока трябва да се движите. Движете се към светлината. Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават. Трябва да имаш посока на движение.
към беседата >>
Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда.
Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко. Като се нахрани, легне, свие си главата. Като се нахранят всичките животни спят, почиват си. Когато са гладни, само тогава са будни. Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето.
Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда.
Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива. Някой казва: „Аз може да си почина“. Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен. Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо? Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание.
към беседата >>
Движение трябва.
Та новата философия седи, че при най-лошите условия, да може да се намери изходната точка, посоката на движението. Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим. Движете се винаги към доброто. Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто. То е движение.
Движение трябва.
Към тази посока трябва да се движите. Движете се към светлината. Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават. Трябва да имаш посока на движение. Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш.
към беседата >>
Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива.
Като се нахрани, легне, свие си главата. Като се нахранят всичките животни спят, почиват си. Когато са гладни, само тогава са будни. Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето. Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда.
Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива.
Някой казва: „Аз може да си почина“. Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен. Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо? Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание. Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният?
към беседата >>
Към тази посока трябва да се движите.
Защото всичката погрешка в нас е, че ние не знаем накъде да се движим. Движете се винаги към доброто. Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто. То е движение. Движение трябва.
Към тази посока трябва да се движите.
Движете се към светлината. Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават. Трябва да имаш посока на движение. Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш. Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш.
към беседата >>
Някой казва: „Аз може да си почина“.
Като се нахранят всичките животни спят, почиват си. Когато са гладни, само тогава са будни. Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето. Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда. Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива.
Някой казва: „Аз може да си почина“.
Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен. Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо? Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание. Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният? Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките.
към беседата >>
Движете се към светлината.
Движете се винаги към доброто. Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто. То е движение. Движение трябва. Към тази посока трябва да се движите.
Движете се към светлината.
Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават. Трябва да имаш посока на движение. Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш. Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш. Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота.
към беседата >>
Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен.
Когато са гладни, само тогава са будни. Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето. Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда. Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива. Някой казва: „Аз може да си почина“.
Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен.
Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо? Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание. Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният? Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките. Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият.
към беседата >>
Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават.
Движете се винаги към любовта, а не към безлюбието, не към злото, а имайте стремеж към доброто. То е движение. Движение трябва. Към тази посока трябва да се движите. Движете се към светлината.
Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават.
Трябва да имаш посока на движение. Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш. Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш. Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота. Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо?
Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето. Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда. Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива. Някой казва: „Аз може да си почина“. Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен.
Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо?
Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание. Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният? Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките. Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият. Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото.
към беседата >>
Трябва да имаш посока на движение.
То е движение. Движение трябва. Към тази посока трябва да се движите. Движете се към светлината. Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават.
Трябва да имаш посока на движение.
Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш. Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш. Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота. Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива. Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението.
към беседата >>
Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание.
Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда. Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива. Някой казва: „Аз може да си почина“. Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен. Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо?
Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание.
Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният? Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките. Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият. Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото. Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други.
към беседата >>
Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш.
Движение трябва. Към тази посока трябва да се движите. Движете се към светлината. Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават. Трябва да имаш посока на движение.
Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш.
Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш. Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота. Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива. Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението. Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете.
към беседата >>
Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният?
Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива. Някой казва: „Аз може да си почина“. Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен. Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо? Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание.
Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният?
Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките. Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият. Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото. Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други. По видимому така се показва в природата.
към беседата >>
Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш.
Към тази посока трябва да се движите. Движете се към светлината. Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават. Трябва да имаш посока на движение. Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш.
Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш.
Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота. Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива. Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението. Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете. Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“.
към беседата >>
Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките.
Някой казва: „Аз може да си почина“. Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен. Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо? Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание. Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният?
Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките.
Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият. Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото. Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други. По видимому така се показва в природата. Вземете вие в един леген чиста вода, краката ви са окаляни, измивате краката си, краката ви стават чисти, но водата става нечиста.
към беседата >>
Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота.
Движете се към светлината. Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават. Трябва да имаш посока на движение. Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш. Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш.
Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота.
Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива. Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението. Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете. Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“. Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате.
към беседата >>
Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият.
Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен. Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо? Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание. Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният? Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките.
Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият.
Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото. Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други. По видимому така се показва в природата. Вземете вие в един леген чиста вода, краката ви са окаляни, измивате краката си, краката ви стават чисти, но водата става нечиста. Нечистата вода изхвърляте навън.
към беседата >>
Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива.
Психологически, ако преведете тези формули, веднага всичките задачи в света се разрешават. Трябва да имаш посока на движение. Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш. Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш. Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота.
Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива.
Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението. Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете. Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“. Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате. На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо.
към беседата >>
Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото.
Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо? Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание. Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният? Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките. Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият.
Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото.
Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други. По видимому така се показва в природата. Вземете вие в един леген чиста вода, краката ви са окаляни, измивате краката си, краката ви стават чисти, но водата става нечиста. Нечистата вода изхвърляте навън.
към беседата >>
Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението.
Трябва да имаш посока на движение. Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш. Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш. Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота. Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива.
Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението.
Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете. Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“. Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате. На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо. Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи.
към беседата >>
Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други.
Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание. Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният? Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките. Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият. Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото.
Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други.
По видимому така се показва в природата. Вземете вие в един леген чиста вода, краката ви са окаляни, измивате краката си, краката ви стават чисти, но водата става нечиста. Нечистата вода изхвърляте навън.
към беседата >>
Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете.
Щoм в момента започнеш да мислиш за доброто, ти изменяш условията при които живееш. Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш. Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота. Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива. Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението.
Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете.
Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“. Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате. На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо. Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи. Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ.
към беседата >>
По видимому така се показва в природата.
Кой живот е по-добър – щастливият или нещастният? Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките. Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият. Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото. Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други.
По видимому така се показва в природата.
Вземете вие в един леген чиста вода, краката ви са окаляни, измивате краката си, краката ви стават чисти, но водата става нечиста. Нечистата вода изхвърляте навън.
към беседата >>
Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“.
Щом започнеш да мислиш за разумния човек, ти изменяш условията, при които живееш. Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота. Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива. Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението. Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете.
Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“.
Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате. На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо. Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи. Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ. Те искат майка им да иде при тях.
към беседата >>
Вземете вие в един леген чиста вода, краката ви са окаляни, измивате краката си, краката ви стават чисти, но водата става нечиста.
Но щастливият живот на човека се дължи на нещастният живот на птиците, на кокошките. Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият. Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото. Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други. По видимому така се показва в природата.
Вземете вие в един леген чиста вода, краката ви са окаляни, измивате краката си, краката ви стават чисти, но водата става нечиста.
Нечистата вода изхвърляте навън.
към беседата >>
Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате.
Не всичко ще се измени, но туряш известни реформи в живота. Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива. Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението. Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете. Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“.
Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате.
На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо. Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи. Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ. Те искат майка им да иде при тях. Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо.
към беседата >>
Нечистата вода изхвърляте навън.
Те са заклани, а няколко души са щастливи около трапезата, че имат какво да ядат и пият. Житото е смляно, щастието на хората от сладкия хляб се гради на нещастието на житото. Щастието на едни хора се гради върху нещастието на други. По видимому така се показва в природата. Вземете вие в един леген чиста вода, краката ви са окаляни, измивате краката си, краката ви стават чисти, но водата става нечиста.
Нечистата вода изхвърляте навън.
към беседата >>
На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо.
Щом започнеш да мислиш за здравето, болестта си отива. Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението. Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете. Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“. Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате.
На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо.
Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи. Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ. Те искат майка им да иде при тях. Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо. Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади.
към беседата >>
Сега кое е за предпочитане, човек малък ли да бъде или голям?
Сега кое е за предпочитане, човек малък ли да бъде или голям?
Ако имаш да даваш малък да бъдеш, да не те виждат хората, толкова малък, че оня който има да взема да не те вижда никъде. Ако си ленив ученик, като влезе учителят в клас да не те вижда. Ако си от способните да те вижда. Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се. А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“.
към беседата >>
Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи.
Казвам: Мислете за положителни неща, понеже в тази посока е движението. Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете. Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“. Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате. На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо.
Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи.
Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ. Те искат майка им да иде при тях. Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо. Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади. Понякой път гледам и вие правите същото.
към беседата >>
Ако имаш да даваш малък да бъдеш, да не те виждат хората, толкова малък, че оня който има да взема да не те вижда никъде.
Сега кое е за предпочитане, човек малък ли да бъде или голям?
Ако имаш да даваш малък да бъдеш, да не те виждат хората, толкова малък, че оня който има да взема да не те вижда никъде.
Ако си ленив ученик, като влезе учителят в клас да не те вижда. Ако си от способните да те вижда. Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се. А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“. Но друг един закон има.
към беседата >>
Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ.
Тази е посоката в която се движим, и ще постигнете всичко каквото желаете. Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“. Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате. На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо. Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи.
Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ.
Те искат майка им да иде при тях. Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо. Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади. Понякой път гледам и вие правите същото. Като дойде някой започне да плаче.
към беседата >>
Ако си ленив ученик, като влезе учителят в клас да не те вижда.
Сега кое е за предпочитане, човек малък ли да бъде или голям? Ако имаш да даваш малък да бъдеш, да не те виждат хората, толкова малък, че оня който има да взема да не те вижда никъде.
Ако си ленив ученик, като влезе учителят в клас да не те вижда.
Ако си от способните да те вижда. Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се. А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“. Но друг един закон има. Голям и малък, то е разгледано в статично положение.
към беседата >>
Те искат майка им да иде при тях.
Сега във вас ще остане идеята, казвате: „Се си е хубаво човек да има някой богат дядо“. Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате. На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо. Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи. Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ.
Те искат майка им да иде при тях.
Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо. Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади. Понякой път гледам и вие правите същото. Като дойде някой започне да плаче. Вие младите не плачете.
към беседата >>
Ако си от способните да те вижда.
Сега кое е за предпочитане, човек малък ли да бъде или голям? Ако имаш да даваш малък да бъдеш, да не те виждат хората, толкова малък, че оня който има да взема да не те вижда никъде. Ако си ленив ученик, като влезе учителят в клас да не те вижда.
Ако си от способните да те вижда.
Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се. А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“. Но друг един закон има. Голям и малък, то е разгледано в статично положение. Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение.
към беседата >>
Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо.
Хубаво е, но дядо си трябва да знаете как да го целувате. На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо. Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи. Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ. Те искат майка им да иде при тях.
Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо.
Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади. Понякой път гледам и вие правите същото. Като дойде някой започне да плаче. Вие младите не плачете. Като дойде някой стар да плаче.
към беседата >>
Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се.
Сега кое е за предпочитане, човек малък ли да бъде или голям? Ако имаш да даваш малък да бъдеш, да не те виждат хората, толкова малък, че оня който има да взема да не те вижда никъде. Ако си ленив ученик, като влезе учителят в клас да не те вижда. Ако си от способните да те вижда.
Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се.
А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“. Но друг един закон има. Голям и малък, то е разгледано в статично положение. Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение. Всичките предмети, които са големи, се движат към нас.
към беседата >>
Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади.
На дядо си трябва да му говорите на дясното и на лявото ухо. Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи. Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ. Те искат майка им да иде при тях. Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо.
Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади.
Понякой път гледам и вие правите същото. Като дойде някой започне да плаче. Вие младите не плачете. Като дойде някой стар да плаче. Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен.
към беседата >>
А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“.
Сега кое е за предпочитане, човек малък ли да бъде или голям? Ако имаш да даваш малък да бъдеш, да не те виждат хората, толкова малък, че оня който има да взема да не те вижда никъде. Ако си ленив ученик, като влезе учителят в клас да не те вижда. Ако си от способните да те вижда. Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се.
А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“.
Но друг един закон има. Голям и малък, то е разгледано в статично положение. Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение. Всичките предмети, които са големи, се движат към нас. Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи.
към беседата >>
Понякой път гледам и вие правите същото.
Ако не знаете, този дядо какво спечелил го държи. Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ. Те искат майка им да иде при тях. Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо. Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади.
Понякой път гледам и вие правите същото.
Като дойде някой започне да плаче. Вие младите не плачете. Като дойде някой стар да плаче. Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен. Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее.
към беседата >>
Но друг един закон има.
Ако имаш да даваш малък да бъдеш, да не те виждат хората, толкова малък, че оня който има да взема да не те вижда никъде. Ако си ленив ученик, като влезе учителят в клас да не те вижда. Ако си от способните да те вижда. Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се. А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“.
Но друг един закон има.
Голям и малък, то е разгледано в статично положение. Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение. Всичките предмети, които са големи, се движат към нас. Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи. Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки.
към беседата >>
Като дойде някой започне да плаче.
Пък има едни деца, аз съм наблюдавал, има деца весели, други като дойдат при майка си, не я прегръщат, но плаче насреща ѝ. Те искат майка им да иде при тях. Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо. Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади. Понякой път гледам и вие правите същото.
Като дойде някой започне да плаче.
Вие младите не плачете. Като дойде някой стар да плаче. Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен. Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее. Сега старите се смеят, пък младите плачат.
към беседата >>
Голям и малък, то е разгледано в статично положение.
Ако си ленив ученик, като влезе учителят в клас да не те вижда. Ако си от способните да те вижда. Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се. А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“. Но друг един закон има.
Голям и малък, то е разгледано в статично положение.
Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение. Всичките предмети, които са големи, се движат към нас. Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи. Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки. Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава.
към беседата >>
Вие младите не плачете.
Те искат майка им да иде при тях. Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо. Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади. Понякой път гледам и вие правите същото. Като дойде някой започне да плаче.
Вие младите не плачете.
Като дойде някой стар да плаче. Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен. Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее. Сега старите се смеят, пък младите плачат. Светът е обърнат.
към беседата >>
Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение.
Ако си от способните да те вижда. Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се. А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“. Но друг един закон има. Голям и малък, то е разгледано в статично положение.
Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение.
Всичките предмети, които са големи, се движат към нас. Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи. Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки. Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава. За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай.
към беседата >>
Като дойде някой стар да плаче.
Те са аристократи деца, искат майка им да иде при тях, тя казва: „Какво, ти сама мамичко“, тя му говори на едното и на другото ухо. Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади. Понякой път гледам и вие правите същото. Като дойде някой започне да плаче. Вие младите не плачете.
Като дойде някой стар да плаче.
Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен. Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее. Сега старите се смеят, пък младите плачат. Светът е обърнат. Добрите хора винаги трябва да бъдат весели.
към беседата >>
Всичките предмети, които са големи, се движат към нас.
Понякой път учениците стават малки в класа, като не знаят урока си, слягат се. А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“. Но друг един закон има. Голям и малък, то е разгледано в статично положение. Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение.
Всичките предмети, които са големи, се движат към нас.
Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи. Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки. Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава. За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай. Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи.
към беседата >>
Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен.
Току погледнеш, започва да и разправя, какво станало, пък тя го поглади, поглади. Понякой път гледам и вие правите същото. Като дойде някой започне да плаче. Вие младите не плачете. Като дойде някой стар да плаче.
Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен.
Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее. Сега старите се смеят, пък младите плачат. Светът е обърнат. Добрите хора винаги трябва да бъдат весели. Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят.
към беседата >>
Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи.
А пък учителят казва: „Я, ти не си от малките, я стани“. Но друг един закон има. Голям и малък, то е разгледано в статично положение. Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение. Всичките предмети, които са големи, се движат към нас.
Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи.
Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки. Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава. За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай. Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи. Казваш, че обичаш някого.
към беседата >>
Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее.
Понякой път гледам и вие правите същото. Като дойде някой започне да плаче. Вие младите не плачете. Като дойде някой стар да плаче. Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен.
Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее.
Сега старите се смеят, пък младите плачат. Светът е обърнат. Добрите хора винаги трябва да бъдат весели. Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят. Смехът да иде при добрите хора.
към беседата >>
Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки.
Но друг един закон има. Голям и малък, то е разгледано в статично положение. Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение. Всичките предмети, които са големи, се движат към нас. Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи.
Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки.
Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава. За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай. Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи. Казваш, че обичаш някого. Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе.
към беседата >>
Сега старите се смеят, пък младите плачат.
Като дойде някой започне да плаче. Вие младите не плачете. Като дойде някой стар да плаче. Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен. Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее.
Сега старите се смеят, пък младите плачат.
Светът е обърнат. Добрите хора винаги трябва да бъдат весели. Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят. Смехът да иде при добрите хора. Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят.
към беседата >>
Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава.
Голям и малък, то е разгледано в статично положение. Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение. Всичките предмети, които са големи, се движат към нас. Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи. Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки.
Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава.
За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай. Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи. Казваш, че обичаш някого. Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе. Казваш: „Аз не обичам нещо“.
към беседата >>
Светът е обърнат.
Вие младите не плачете. Като дойде някой стар да плаче. Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен. Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее. Сега старите се смеят, пък младите плачат.
Светът е обърнат.
Добрите хора винаги трябва да бъдат весели. Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят. Смехът да иде при добрите хора. Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят. Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта.
към беседата >>
За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай.
Въпросът е тъй, малките и големите неща показват процес на движение. Всичките предмети, които са големи, се движат към нас. Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи. Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки. Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава.
За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай.
Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи. Казваш, че обичаш някого. Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе. Казваш: „Аз не обичам нещо“. Значи се отдалечаваш.
към беседата >>
Добрите хора винаги трябва да бъдат весели.
Като дойде някой стар да плаче. Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен. Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее. Сега старите се смеят, пък младите плачат. Светът е обърнат.
Добрите хора винаги трябва да бъдат весели.
Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят. Смехът да иде при добрите хора. Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят. Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта. Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек.
към беседата >>
Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи.
Всичките предмети, които са големи, се движат към нас. Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи. Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки. Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава. За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай.
Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи.
Казваш, че обичаш някого. Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе. Казваш: „Аз не обичам нещо“. Значи се отдалечаваш. Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава.
към беседата >>
Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят.
Всичката погрешка е там, че старите, които трябва да плачат, не плачат, а младият, който трябва да се весели, той плаче, пък старият седи спокоен. Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее. Сега старите се смеят, пък младите плачат. Светът е обърнат. Добрите хора винаги трябва да бъдат весели.
Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят.
Смехът да иде при добрите хора. Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят. Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта. Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек. А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството.
към беседата >>
Казваш, че обичаш някого.
Всичките предмети, които се движат към нас са всякога големи. Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки. Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава. За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай. Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи.
Казваш, че обичаш някого.
Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе. Казваш: „Аз не обичам нещо“. Значи се отдалечаваш. Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава. Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него.
към беседата >>
Смехът да иде при добрите хора.
Обърнете работата: Старият да плаче, а пък младият да се смее. Сега старите се смеят, пък младите плачат. Светът е обърнат. Добрите хора винаги трябва да бъдат весели. Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят.
Смехът да иде при добрите хора.
Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят. Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта. Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек. А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството. Светът се е обърнал.
към беседата >>
Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе.
Всичките предмети, които се отдалечават от нас са всякога малки. Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава. За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай. Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи. Казваш, че обичаш някого.
Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе.
Казваш: „Аз не обичам нещо“. Значи се отдалечаваш. Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава. Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него. Туй, което обичаш, приближавате се към него.
към беседата >>
Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят.
Сега старите се смеят, пък младите плачат. Светът е обърнат. Добрите хора винаги трябва да бъдат весели. Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят. Смехът да иде при добрите хора.
Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят.
Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта. Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек. А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството. Светът се е обърнал. Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Казваш: „Аз не обичам нещо“.
Тогава, някой път е потребно човек да бъде малък, значи да се отдалечава. За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай. Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи. Казваш, че обичаш някого. Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе.
Казваш: „Аз не обичам нещо“.
Значи се отдалечаваш. Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава. Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него. Туй, което обичаш, приближавате се към него. Въпросът се разрешава.
към беседата >>
Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта.
Светът е обърнат. Добрите хора винаги трябва да бъдат весели. Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят. Смехът да иде при добрите хора. Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят.
Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта.
Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек. А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството. Светът се е обърнал. Какво трябва да се прави? Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите.
към беседата >>
Значи се отдалечаваш.
За да прогресираш от едно нещо се отдалечавай, към друго се приближавай. Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи. Казваш, че обичаш някого. Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе. Казваш: „Аз не обичам нещо“.
Значи се отдалечаваш.
Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава. Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него. Туй, което обичаш, приближавате се към него. Въпросът се разрешава. Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират.
към беседата >>
Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек.
Добрите хора винаги трябва да бъдат весели. Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят. Смехът да иде при добрите хора. Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят. Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта.
Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек.
А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството. Светът се е обърнал. Какво трябва да се прави? Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите. Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите.
към беседата >>
Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава.
Тия предмети, от които се отдалечаваш, стават малки, тия към които се приближаваш стават големи. Казваш, че обичаш някого. Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе. Казваш: „Аз не обичам нещо“. Значи се отдалечаваш.
Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава.
Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него. Туй, което обичаш, приближавате се към него. Въпросът се разрешава. Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират. Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава.
към беседата >>
А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството.
Пък сега, добрите хора плачат, пък лошите се смеят. Смехът да иде при добрите хора. Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят. Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта. Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек.
А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството.
Светът се е обърнал. Какво трябва да се прави? Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите. Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите. Пратете знанието при добрите хора.
към беседата >>
Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него.
Казваш, че обичаш някого. Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе. Казваш: „Аз не обичам нещо“. Значи се отдалечаваш. Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава.
Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него.
Туй, което обичаш, приближавате се към него. Въпросът се разрешава. Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират. Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава. Що е приближаването?
към беседата >>
Светът се е обърнал.
Смехът да иде при добрите хора. Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят. Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта. Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек. А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството.
Светът се е обърнал.
Какво трябва да се прави? Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите. Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите. Пратете знанието при добрите хора. Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите.
към беседата >>
Туй, което обичаш, приближавате се към него.
Значи се приближаваш; или ти се приближаваш към него, или той се приближава към тебе. Казваш: „Аз не обичам нещо“. Значи се отдалечаваш. Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава. Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него.
Туй, което обичаш, приближавате се към него.
Въпросът се разрешава. Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират. Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава. Що е приближаването? Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес.
към беседата >>
Какво трябва да се прави?
Вземам смеха, веселието да дойде при добрите хора, а лошите да се сърдят. Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта. Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек. А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството. Светът се е обърнал.
Какво трябва да се прави?
Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите. Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите. Пратете знанието при добрите хора. Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите. Няма друго разрешение.
към беседата >>
Въпросът се разрешава.
Казваш: „Аз не обичам нещо“. Значи се отдалечаваш. Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава. Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него. Туй, което обичаш, приближавате се към него.
Въпросът се разрешава.
Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират. Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава. Що е приближаването? Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес. Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания.
към беседата >>
Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите.
Скръбта не е за добрия човек, за лошия човек е скръбта. Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек. А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството. Светът се е обърнал. Какво трябва да се прави?
Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите.
Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите. Пратете знанието при добрите хора. Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите. Няма друго разрешение. Казва: „Какво да правя?
към беседата >>
Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират.
Значи се отдалечаваш. Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава. Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него. Туй, което обичаш, приближавате се към него. Въпросът се разрешава.
Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират.
Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава. Що е приближаването? Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес. Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания. Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш.
към беседата >>
Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите.
Сиромашията не е за добрия човек, сиромашията е за лошия човек. А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството. Светът се е обърнал. Какво трябва да се прави? Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите.
Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите.
Пратете знанието при добрите хора. Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите. Няма друго разрешение. Казва: „Какво да правя? “ – Движи се към доброто!
към беседата >>
Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава.
Ако вземеш в статично положение, въпросът не се разрешава. Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него. Туй, което обичаш, приближавате се към него. Въпросът се разрешава. Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират.
Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава.
Що е приближаването? Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес. Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания. Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш. Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея.
към беседата >>
Пратете знанието при добрите хора.
А пък сега обратното станало – при добрите хора дошла сиромашията, а при лошите отишло богатството. Светът се е обърнал. Какво трябва да се прави? Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите. Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите.
Пратете знанието при добрите хора.
Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите. Няма друго разрешение. Казва: „Какво да правя? “ – Движи се към доброто!
към беседата >>
Що е приближаването?
Значи, туй което не обичаш, отдалечавате се от него. Туй, което обичаш, приближавате се към него. Въпросът се разрешава. Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират. Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава.
Що е приближаването?
Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес. Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания. Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш. Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея. Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен.
към беседата >>
Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите.
Светът се е обърнал. Какво трябва да се прави? Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите. Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите. Пратете знанието при добрите хора.
Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите.
Няма друго разрешение. Казва: „Какво да правя? “ – Движи се към доброто!
към беседата >>
Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес.
Туй, което обичаш, приближавате се към него. Въпросът се разрешава. Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират. Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава. Що е приближаването?
Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес.
Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания. Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш. Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея. Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен. Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай.
към беседата >>
Няма друго разрешение.
Какво трябва да се прави? Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите. Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите. Пратете знанието при добрите хора. Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите.
Няма друго разрешение.
Казва: „Какво да правя? “ – Движи се към доброто!
към беседата >>
Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания.
Въпросът се разрешава. Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират. Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава. Що е приближаването? Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес.
Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания.
Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш. Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея. Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен. Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай. Нищо повече.
към беседата >>
Казва: „Какво да правя?
Пратете богатството при добрите хора, сиромашията при – лошите. Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите. Пратете знанието при добрите хора. Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите. Няма друго разрешение.
Казва: „Какво да правя?
“ – Движи се към доброто!
към беседата >>
Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш.
Туй, което обичаш, ако не се приближаваш към него, тогава нещата не може да се реализират. Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава. Що е приближаването? Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес. Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания.
Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш.
Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея. Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен. Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай. Нищо повече. Срещай само богати, търси ги.
към беседата >>
“ – Движи се към доброто!
Пратете знанието при учените хора, невежеството – при глупавите. Пратете знанието при добрите хора. Тогава, по този начин в себе си, психологическите противоречия може да ги разрешите. Няма друго разрешение. Казва: „Какво да правя?
“ – Движи се към доброто!
към беседата >>
Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея.
Ти обичаш музика и ако не се приближиш към нея, въпросът не се разрешава. Що е приближаването? Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес. Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания. Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш.
Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея.
Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен. Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай. Нищо повече. Срещай само богати, търси ги. Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш.
към беседата >>
Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен.
Що е приближаването? Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес. Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания. Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш. Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея.
Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен.
Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай. Нищо повече. Срещай само богати, търси ги. Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш. Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях.
към беседата >>
Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай.
Ако обичаш четенето, и ако ти не се приближаваш към него няма прогрес. Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания. Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш. Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея. Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен.
Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай.
Нищо повече. Срещай само богати, търси ги. Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш. Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях. С каквито се събираш, такъв и ставаш.
към беседата >>
Нищо повече.
Ако четеш, ти придобиваш нещо, отваряш лист след лист, придобиваш знания. Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш. Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея. Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен. Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай.
Нищо повече.
Срещай само богати, търси ги. Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш. Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях. С каквито се събираш, такъв и ставаш. Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне.
към беседата >>
Срещай само богати, търси ги.
Искаш да станеш добър човек, значи ще се движиш към добротата, ще изучаваш. Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея. Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен. Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай. Нищо повече.
Срещай само богати, търси ги.
Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш. Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях. С каквито се събираш, такъв и ставаш. Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне. Ако дружиш с богати, богат ще станеш.
към беседата >>
Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш.
Или неприятно ти е злото, неприятна ти е сиромашията, отдалечавай се от нея. Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен. Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай. Нищо повече. Срещай само богати, търси ги.
Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш.
Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях. С каквито се събираш, такъв и ставаш. Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне. Ако дружиш с богати, богат ще станеш. Ако дружиш с учени, учен ще станеш.
към беседата >>
Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях.
Ти ходиш, ходиш, въпросът е решен. Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай. Нищо повече. Срещай само богати, търси ги. Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш.
Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях.
С каквито се събираш, такъв и ставаш. Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне. Ако дружиш с богати, богат ще станеш. Ако дружиш с учени, учен ще станеш. Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат?
към беседата >>
С каквито се събираш, такъв и ставаш.
Щом ти е неприятна сиромашията, сиромаси хора не срещай. Нищо повече. Срещай само богати, търси ги. Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш. Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях.
С каквито се събираш, такъв и ставаш.
Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне. Ако дружиш с богати, богат ще станеш. Ако дружиш с учени, учен ще станеш. Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат? Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри.
към беседата >>
Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне.
Нищо повече. Срещай само богати, търси ги. Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш. Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях. С каквито се събираш, такъв и ставаш.
Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне.
Ако дружиш с богати, богат ще станеш. Ако дружиш с учени, учен ще станеш. Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат? Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри. Дава се условие.
към беседата >>
Ако дружиш с богати, богат ще станеш.
Срещай само богати, търси ги. Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш. Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях. С каквито се събираш, такъв и ставаш. Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне.
Ако дружиш с богати, богат ще станеш.
Ако дружиш с учени, учен ще станеш. Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат? Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри. Дава се условие. Дружете с музикални хора, за да станете музикален.
към беседата >>
Ако дружиш с учени, учен ще станеш.
Ако искаш богат да станеш търси богати хора, дето и да ги намериш. Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях. С каквито се събираш, такъв и ставаш. Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне. Ако дружиш с богати, богат ще станеш.
Ако дружиш с учени, учен ще станеш.
Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат? Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри. Дава се условие. Дружете с музикални хора, за да станете музикален. Дружете с поети и ще станеш поет.
към беседата >>
Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат?
Може да има няколко души, срещни се с тях, ще станеш като тях. С каквито се събираш, такъв и ставаш. Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне. Ако дружиш с богати, богат ще станеш. Ако дружиш с учени, учен ще станеш.
Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат?
Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри. Дава се условие. Дружете с музикални хора, за да станете музикален. Дружете с поети и ще станеш поет. Не разбирайте изведнъж.
към беседата >>
Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри.
С каквито се събираш, такъв и ставаш. Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне. Ако дружиш с богати, богат ще станеш. Ако дружиш с учени, учен ще станеш. Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат?
Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри.
Дава се условие. Дружете с музикални хора, за да станете музикален. Дружете с поети и ще станеш поет. Не разбирайте изведнъж. Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може да стане.
към беседата >>
Дава се условие.
Ако се събираш със сиромаси хора, сиромашията няма да те напусне. Ако дружиш с богати, богат ще станеш. Ако дружиш с учени, учен ще станеш. Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат? Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри.
Дава се условие.
Дружете с музикални хора, за да станете музикален. Дружете с поети и ще станеш поет. Не разбирайте изведнъж. Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може да стане. Казва: „Аз слушам“.
към беседата >>
Дружете с музикални хора, за да станете музикален.
Ако дружиш с богати, богат ще станеш. Ако дружиш с учени, учен ще станеш. Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат? Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри. Дава се условие.
Дружете с музикални хора, за да станете музикален.
Дружете с поети и ще станеш поет. Не разбирайте изведнъж. Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може да стане. Казва: „Аз слушам“. Който слуша и той може да се научи.
към беседата >>
Дружете с поети и ще станеш поет.
Ако дружиш с учени, учен ще станеш. Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат? Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри. Дава се условие. Дружете с музикални хора, за да станете музикален.
Дружете с поети и ще станеш поет.
Не разбирайте изведнъж. Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може да стане. Казва: „Аз слушам“. Който слуша и той може да се научи.
към беседата >>
Не разбирайте изведнъж.
Ако дружиш с ония, които нищо не разбират, какво могат да ти дадат? Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри. Дава се условие. Дружете с музикални хора, за да станете музикален. Дружете с поети и ще станеш поет.
Не разбирайте изведнъж.
Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може да стане. Казва: „Аз слушам“. Който слуша и той може да се научи.
към беседата >>
Разглеждайте въпроса физически, вие го разглеждате много отвлечено.
Разглеждайте въпроса физически, вие го разглеждате много отвлечено.
Какво разбирате под думата „малко“, конкретно какво се разбира под думата „малко“? „Малко“ и „голямо“ си противопоставят. Какво разбирате под „малко“ и „голямо“. Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“? Смелостта по какво се отличава?
към беседата >>
Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може да стане.
Следователно, дружете с добрите хора, за да станете добри. Дава се условие. Дружете с музикални хора, за да станете музикален. Дружете с поети и ще станеш поет. Не разбирайте изведнъж.
Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може да стане.
Казва: „Аз слушам“. Който слуша и той може да се научи.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „малко“, конкретно какво се разбира под думата „малко“?
Разглеждайте въпроса физически, вие го разглеждате много отвлечено.
Какво разбирате под думата „малко“, конкретно какво се разбира под думата „малко“?
„Малко“ и „голямо“ си противопоставят. Какво разбирате под „малко“ и „голямо“. Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“? Смелостта по какво се отличава? Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг?
към беседата >>
Казва: „Аз слушам“.
Дава се условие. Дружете с музикални хора, за да станете музикален. Дружете с поети и ще станеш поет. Не разбирайте изведнъж. Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може да стане.
Казва: „Аз слушам“.
Който слуша и той може да се научи.
към беседата >>
„Малко“ и „голямо“ си противопоставят.
Разглеждайте въпроса физически, вие го разглеждате много отвлечено. Какво разбирате под думата „малко“, конкретно какво се разбира под думата „малко“?
„Малко“ и „голямо“ си противопоставят.
Какво разбирате под „малко“ и „голямо“. Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“? Смелостта по какво се отличава? Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг? По какво се отличава топлината от студа?
към беседата >>
Който слуша и той може да се научи.
Дружете с музикални хора, за да станете музикален. Дружете с поети и ще станеш поет. Не разбирайте изведнъж. Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може да стане. Казва: „Аз слушам“.
Който слуша и той може да се научи.
към беседата >>
Какво разбирате под „малко“ и „голямо“.
Разглеждайте въпроса физически, вие го разглеждате много отвлечено. Какво разбирате под думата „малко“, конкретно какво се разбира под думата „малко“? „Малко“ и „голямо“ си противопоставят.
Какво разбирате под „малко“ и „голямо“.
Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“? Смелостта по какво се отличава? Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг? По какво се отличава топлината от студа? Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават?
към беседата >>
Казвам: Под думата „малък“ и „голям“, разбирайте процес на движение.
Казвам: Под думата „малък“ и „голям“, разбирайте процес на движение.
Един предмет поставен в точката A, /Фиг. 1.5/ ще бъде по-голям, отколкото в точката B. Защо е по-голям? Защото е по-близо. A е по-голям, а B е по-малък.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“?
Разглеждайте въпроса физически, вие го разглеждате много отвлечено. Какво разбирате под думата „малко“, конкретно какво се разбира под думата „малко“? „Малко“ и „голямо“ си противопоставят. Какво разбирате под „малко“ и „голямо“.
Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“?
Смелостта по какво се отличава? Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг? По какво се отличава топлината от студа? Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават? Има съществени качества.
към беседата >>
Един предмет поставен в точката A, /Фиг.
Казвам: Под думата „малък“ и „голям“, разбирайте процес на движение.
Един предмет поставен в точката A, /Фиг.
1.5/ ще бъде по-голям, отколкото в точката B. Защо е по-голям? Защото е по-близо. A е по-голям, а B е по-малък. Но то е по отношение на движението.
към беседата >>
Смелостта по какво се отличава?
Разглеждайте въпроса физически, вие го разглеждате много отвлечено. Какво разбирате под думата „малко“, конкретно какво се разбира под думата „малко“? „Малко“ и „голямо“ си противопоставят. Какво разбирате под „малко“ и „голямо“. Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“?
Смелостта по какво се отличава?
Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг? По какво се отличава топлината от студа? Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават? Има съществени качества. При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив?
към беседата >>
1.5/ ще бъде по-голям, отколкото в точката B.
Казвам: Под думата „малък“ и „голям“, разбирайте процес на движение. Един предмет поставен в точката A, /Фиг.
1.5/ ще бъде по-голям, отколкото в точката B.
Защо е по-голям? Защото е по-близо. A е по-голям, а B е по-малък. Но то е по отношение на движението. Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят.
към беседата >>
Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг?
Какво разбирате под думата „малко“, конкретно какво се разбира под думата „малко“? „Малко“ и „голямо“ си противопоставят. Какво разбирате под „малко“ и „голямо“. Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“? Смелостта по какво се отличава?
Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг?
По какво се отличава топлината от студа? Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават? Има съществени качества. При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив? При малките или при големите?
към беседата >>
Защо е по-голям?
Казвам: Под думата „малък“ и „голям“, разбирайте процес на движение. Един предмет поставен в точката A, /Фиг. 1.5/ ще бъде по-голям, отколкото в точката B.
Защо е по-голям?
Защото е по-близо. A е по-голям, а B е по-малък. Но то е по отношение на движението. Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят. Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени.
към беседата >>
По какво се отличава топлината от студа?
„Малко“ и „голямо“ си противопоставят. Какво разбирате под „малко“ и „голямо“. Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“? Смелостта по какво се отличава? Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг?
По какво се отличава топлината от студа?
Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават? Има съществени качества. При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив? При малките или при големите? Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка?
към беседата >>
Защото е по-близо.
Казвам: Под думата „малък“ и „голям“, разбирайте процес на движение. Един предмет поставен в точката A, /Фиг. 1.5/ ще бъде по-голям, отколкото в точката B. Защо е по-голям?
Защото е по-близо.
A е по-голям, а B е по-малък. Но то е по отношение на движението. Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят. Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени. Те са същества с известни, неизменливи форми.
към беседата >>
Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават?
Какво разбирате под „малко“ и „голямо“. Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“? Смелостта по какво се отличава? Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг? По какво се отличава топлината от студа?
Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават?
Има съществени качества. При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив? При малките или при големите? Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка? Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата?
към беседата >>
A е по-голям, а B е по-малък.
Казвам: Под думата „малък“ и „голям“, разбирайте процес на движение. Един предмет поставен в точката A, /Фиг. 1.5/ ще бъде по-голям, отколкото в точката B. Защо е по-голям? Защото е по-близо.
A е по-голям, а B е по-малък.
Но то е по отношение на движението. Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят. Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени. Те са същества с известни, неизменливи форми. Да кажем, вие сте млади.
към беседата >>
Има съществени качества.
Какво разбирате под думата „страх“ и „смелост“? Смелостта по какво се отличава? Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг? По какво се отличава топлината от студа? Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават?
Има съществени качества.
При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив? При малките или при големите? Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка? Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата? Запример, вземете птичките, които хвъркат.
към беседата >>
Но то е по отношение на движението.
Един предмет поставен в точката A, /Фиг. 1.5/ ще бъде по-голям, отколкото в точката B. Защо е по-голям? Защото е по-близо. A е по-голям, а B е по-малък.
Но то е по отношение на движението.
Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят. Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени. Те са същества с известни, неизменливи форми. Да кажем, вие сте млади. Младостта е по отношение на движението.
към беседата >>
При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив?
Смелостта по какво се отличава? Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг? По какво се отличава топлината от студа? Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават? Има съществени качества.
При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив?
При малките или при големите? Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка? Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата? Запример, вземете птичките, които хвъркат. Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“.
към беседата >>
Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят.
1.5/ ще бъде по-голям, отколкото в точката B. Защо е по-голям? Защото е по-близо. A е по-голям, а B е по-малък. Но то е по отношение на движението.
Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят.
Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени. Те са същества с известни, неизменливи форми. Да кажем, вие сте млади. Младостта е по отношение на движението. Движите се, остарявате.
към беседата >>
При малките или при големите?
Или вземете човек, който иска да се докара, иска да се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг? По какво се отличава топлината от студа? Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават? Има съществени качества. При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив?
При малките или при големите?
Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка? Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата? Запример, вземете птичките, които хвъркат. Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“. Всъщност птичката колко е блажена?
към беседата >>
Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени.
Защо е по-голям? Защото е по-близо. A е по-голям, а B е по-малък. Но то е по отношение на движението. Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят.
Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени.
Те са същества с известни, неизменливи форми. Да кажем, вие сте млади. Младостта е по отношение на движението. Движите се, остарявате. Кой е по-близо, младият или старият?
към беседата >>
Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка?
По какво се отличава топлината от студа? Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават? Има съществени качества. При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив? При малките или при големите?
Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка?
Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата? Запример, вземете птичките, които хвъркат. Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“. Всъщност птичката колко е блажена? – Целия ден търси храната си.
към беседата >>
Те са същества с известни, неизменливи форми.
Защото е по-близо. A е по-голям, а B е по-малък. Но то е по отношение на движението. Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят. Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени.
Те са същества с известни, неизменливи форми.
Да кажем, вие сте млади. Младостта е по отношение на движението. Движите се, остарявате. Кой е по-близо, младият или старият? – Старият се отдалечава, младият се приближава.
към беседата >>
Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата?
Телата, които са топли и които са студени, по какво се отличават? Има съществени качества. При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив? При малките или при големите? Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка?
Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата?
Запример, вземете птичките, които хвъркат. Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“. Всъщност птичката колко е блажена? – Целия ден търси храната си. Където и да кацне се мисли за яденето.
към беседата >>
Да кажем, вие сте млади.
A е по-голям, а B е по-малък. Но то е по отношение на движението. Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят. Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени. Те са същества с известни, неизменливи форми.
Да кажем, вие сте млади.
Младостта е по отношение на движението. Движите се, остарявате. Кой е по-близо, младият или старият? – Старият се отдалечава, младият се приближава. Вие обичате младостта, защо?
към беседата >>
Запример, вземете птичките, които хвъркат.
Има съществени качества. При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив? При малките или при големите? Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка? Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата?
Запример, вземете птичките, които хвъркат.
Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“. Всъщност птичката колко е блажена? – Целия ден търси храната си. Където и да кацне се мисли за яденето. Птиците мислят само за яденето.
към беседата >>
Младостта е по отношение на движението.
Но то е по отношение на движението. Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят. Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени. Те са същества с известни, неизменливи форми. Да кажем, вие сте млади.
Младостта е по отношение на движението.
Движите се, остарявате. Кой е по-близо, младият или старият? – Старият се отдалечава, младият се приближава. Вие обичате младостта, защо? – Защото младостта се приближава при вас.
към беседата >>
Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“.
При кои работи, при кои неща човек може да бъде щастлив? При малките или при големите? Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка? Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата? Запример, вземете птичките, които хвъркат.
Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“.
Всъщност птичката колко е блажена? – Целия ден търси храната си. Където и да кацне се мисли за яденето. Птиците мислят само за яденето. Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета.
към беседата >>
Движите се, остарявате.
Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят. Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени. Те са същества с известни, неизменливи форми. Да кажем, вие сте млади. Младостта е по отношение на движението.
Движите се, остарявате.
Кой е по-близо, младият или старият? – Старият се отдалечава, младият се приближава. Вие обичате младостта, защо? – Защото младостта се приближава при вас. Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено.
към беседата >>
Всъщност птичката колко е блажена?
При малките или при големите? Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка? Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата? Запример, вземете птичките, които хвъркат. Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“.
Всъщност птичката колко е блажена?
– Целия ден търси храната си. Където и да кацне се мисли за яденето. Птиците мислят само за яденето. Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета. Значи, тогава ще познаете, че се е наяла.
към беседата >>
Кой е по-близо, младият или старият?
Всяко тяло, всяко същество си има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени. Те са същества с известни, неизменливи форми. Да кажем, вие сте млади. Младостта е по отношение на движението. Движите се, остарявате.
Кой е по-близо, младият или старият?
– Старият се отдалечава, младият се приближава. Вие обичате младостта, защо? – Защото младостта се приближава при вас. Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено. Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо.
към беседата >>
– Целия ден търси храната си.
Ако исkaте да прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка? Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата? Запример, вземете птичките, които хвъркат. Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“. Всъщност птичката колко е блажена?
– Целия ден търси храната си.
Където и да кацне се мисли за яденето. Птиците мислят само за яденето. Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета. Значи, тогава ще познаете, че се е наяла. Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето.
към беседата >>
– Старият се отдалечава, младият се приближава.
Те са същества с известни, неизменливи форми. Да кажем, вие сте млади. Младостта е по отношение на движението. Движите се, остарявате. Кой е по-близо, младият или старият?
– Старият се отдалечава, младият се приближава.
Вие обичате младостта, защо? – Защото младостта се приближава при вас. Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено. Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо. Старият всичко отнася, младият всичко донася.
към беседата >>
Където и да кацне се мисли за яденето.
Ако искате да плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата? Запример, вземете птичките, които хвъркат. Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“. Всъщност птичката колко е блажена? – Целия ден търси храната си.
Където и да кацне се мисли за яденето.
Птиците мислят само за яденето. Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета. Значи, тогава ще познаете, че се е наяла. Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето. Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат?
към беседата >>
Вие обичате младостта, защо?
Да кажем, вие сте млади. Младостта е по отношение на движението. Движите се, остарявате. Кой е по-близо, младият или старият? – Старият се отдалечава, младият се приближава.
Вие обичате младостта, защо?
– Защото младостта се приближава при вас. Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено. Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо. Старият всичко отнася, младият всичко донася. Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно.
към беседата >>
Птиците мислят само за яденето.
Запример, вземете птичките, които хвъркат. Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“. Всъщност птичката колко е блажена? – Целия ден търси храната си. Където и да кацне се мисли за яденето.
Птиците мислят само за яденето.
Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета. Значи, тогава ще познаете, че се е наяла. Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето. Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат? Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство.
към беседата >>
– Защото младостта се приближава при вас.
Младостта е по отношение на движението. Движите се, остарявате. Кой е по-близо, младият или старият? – Старият се отдалечава, младият се приближава. Вие обичате младостта, защо?
– Защото младостта се приближава при вас.
Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено. Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо. Старият всичко отнася, младият всичко донася. Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно. Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката.
към беседата >>
Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета.
Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“. Всъщност птичката колко е блажена? – Целия ден търси храната си. Където и да кацне се мисли за яденето. Птиците мислят само за яденето.
Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета.
Значи, тогава ще познаете, че се е наяла. Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето. Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат? Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство. Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни.
към беседата >>
Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено.
Движите се, остарявате. Кой е по-близо, младият или старият? – Старият се отдалечава, младият се приближава. Вие обичате младостта, защо? – Защото младостта се приближава при вас.
Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено.
Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо. Старият всичко отнася, младият всичко донася. Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно. Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката. Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна.
към беседата >>
Значи, тогава ще познаете, че се е наяла.
Всъщност птичката колко е блажена? – Целия ден търси храната си. Където и да кацне се мисли за яденето. Птиците мислят само за яденето. Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета.
Значи, тогава ще познаете, че се е наяла.
Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето. Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат? Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство. Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни. След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение.
към беседата >>
Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо.
Кой е по-близо, младият или старият? – Старият се отдалечава, младият се приближава. Вие обичате младостта, защо? – Защото младостта се приближава при вас. Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено.
Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо.
Старият всичко отнася, младият всичко донася. Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно. Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката. Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна. Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни.
към беседата >>
Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето.
– Целия ден търси храната си. Където и да кацне се мисли за яденето. Птиците мислят само за яденето. Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета. Значи, тогава ще познаете, че се е наяла.
Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето.
Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат? Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство. Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни. След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение. Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение.
към беседата >>
Старият всичко отнася, младият всичко донася.
– Старият се отдалечава, младият се приближава. Вие обичате младостта, защо? – Защото младостта се приближава при вас. Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено. Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо.
Старият всичко отнася, младият всичко донася.
Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно. Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката. Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна. Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни. Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари.
към беседата >>
Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат?
Където и да кацне се мисли за яденето. Птиците мислят само за яденето. Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета. Значи, тогава ще познаете, че се е наяла. Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето.
Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат?
Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство. Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни. След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение. Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение. Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат.
към беседата >>
Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно.
Вие обичате младостта, защо? – Защото младостта се приближава при вас. Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено. Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо. Старият всичко отнася, младият всичко донася.
Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно.
Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката. Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна. Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни. Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари. Или при процеса на движението някои неща ще се изменят.
към беседата >>
Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство.
Птиците мислят само за яденето. Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета. Значи, тогава ще познаете, че се е наяла. Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето. Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат?
Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство.
Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни. След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение. Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение. Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат. На какво ще го отдадете.
към беседата >>
Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката.
– Защото младостта се приближава при вас. Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено. Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо. Старият всичко отнася, младият всичко донася. Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно.
Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката.
Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна. Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни. Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари. Или при процеса на движението някои неща ще се изменят. Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме.
към беседата >>
Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни.
Когато остане празна, няма за какво да мисли, започва да се пощи, глади си перцата, прави си тоалета. Значи, тогава ще познаете, че се е наяла. Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето. Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат? Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство.
Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни.
След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение. Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение. Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат. На какво ще го отдадете. Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят.
към беседата >>
Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна.
Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено. Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо. Старият всичко отнася, младият всичко донася. Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно. Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката.
Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна.
Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни. Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари. Или при процеса на движението някои неща ще се изменят. Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме. Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем.
към беседата >>
След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение.
Значи, тогава ще познаете, че се е наяла. Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето. Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат? Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство. Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни.
След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение.
Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение. Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат. На какво ще го отдадете. Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят. Пък други, цял ден седят в къщи.
към беседата >>
Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни.
Младостта допринася нещо, старостта отнася нещо. Старият всичко отнася, младият всичко донася. Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно. Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката. Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна.
Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни.
Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари. Или при процеса на движението някои неща ще се изменят. Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме. Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем. Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите.
към беседата >>
Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение.
Щом седи и внимава, тя мисли само за яденето. Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат? Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство. Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни. След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение.
Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение.
Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат. На какво ще го отдадете. Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят. Пък други, цял ден седят в къщи. Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката.
към беседата >>
Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари.
Старият всичко отнася, младият всичко донася. Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно. Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката. Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна. Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни.
Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари.
Или при процеса на движението някои неща ще се изменят. Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме. Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем. Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите. Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни.
към беседата >>
Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат.
Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден да хвъркат? Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство. Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни. След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение. Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение.
Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат.
На какво ще го отдадете. Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят. Пък други, цял ден седят в къщи. Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката. Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо.
към беседата >>
Или при процеса на движението някои неща ще се изменят.
Всяко нещо, което се приближава, донася, нас ни е приятно. Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката. Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна. Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни. Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари.
Или при процеса на движението някои неща ще се изменят.
Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме. Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем. Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите. Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни. Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани.
към беседата >>
На какво ще го отдадете.
Да допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство. Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни. След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение. Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение. Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат.
На какво ще го отдадете.
Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят. Пък други, цял ден седят в къщи. Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката. Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо. Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея.
към беседата >>
Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме.
Да кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката. Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна. Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни. Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари. Или при процеса на движението някои неща ще се изменят.
Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме.
Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем. Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите. Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни. Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани. За далечните предмети знанието ни ще се измени.
към беседата >>
Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят.
Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни. След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение. Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение. Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат. На какво ще го отдадете.
Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят.
Пък други, цял ден седят в къщи. Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката. Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо. Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея. Пък той я няма.
към беседата >>
Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем.
Онази енергия, която излиза от слънцето иде към земята, нас ни е приятна. Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни. Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари. Или при процеса на движението някои неща ще се изменят. Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме.
Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем.
Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите. Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни. Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани. За далечните предмети знанието ни ще се измени. Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието.
към беседата >>
Пък други, цял ден седят в къщи.
След като сте яли, недоволни сте от яденето, яли сте лошо ядене и целия ден имате лошо разположение. Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение. Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат. На какво ще го отдадете. Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят.
Пък други, цял ден седят в къщи.
Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката. Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо. Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея. Пък той я няма. Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“.
към беседата >>
Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите.
Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни. Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари. Или при процеса на движението някои неща ще се изменят. Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме. Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем.
Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите.
Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни. Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани. За далечните предмети знанието ни ще се измени. Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието. Приближаваш се, учен ще станеш.
към беседата >>
Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката.
Някой път като сте се наяли добре, имате добро разположение. Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат. На какво ще го отдадете. Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят. Пък други, цял ден седят в къщи.
Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката.
Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо. Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея. Пък той я няма. Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“. Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“.
към беседата >>
Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни.
Или, мисли които ние разбираме, са млади, а мисли, които ние не разбираме, са стари. Или при процеса на движението някои неща ще се изменят. Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме. Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем. Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите.
Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни.
Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани. За далечните предмети знанието ни ще се измени. Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието. Приближаваш се, учен ще станеш. Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне.
към беседата >>
Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо.
Запример, вземете, някои деца обичат да седят в къщи, други пък не се свъртат. На какво ще го отдадете. Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят. Пък други, цял ден седят в къщи. Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката.
Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо.
Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея. Пък той я няма. Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“. Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“. А пък те са граници.
към беседата >>
Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани.
Или при процеса на движението някои неща ще се изменят. Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме. Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем. Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите. Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни.
Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани.
За далечните предмети знанието ни ще се измени. Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието. Приближаваш се, учен ще станеш. Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне. Въпросът с музиката е същ.
към беседата >>
Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея.
На какво ще го отдадете. Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят. Пък други, цял ден седят в къщи. Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката. Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо.
Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея.
Пък той я няма. Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“. Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“. А пък те са граници. Значи малко разположение и много разположение.
към беседата >>
За далечните предмети знанието ни ще се измени.
Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме. Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем. Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите. Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни. Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани.
За далечните предмети знанието ни ще се измени.
Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието. Приближаваш се, учен ще станеш. Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне. Въпросът с музиката е същ. Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш.
към беседата >>
Пък той я няма.
Има деца, които в къщи не може да ги задържиш, се навън искат да ходят. Пък други, цял ден седят в къщи. Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката. Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо. Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея.
Пък той я няма.
Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“. Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“. А пък те са граници. Значи малко разположение и много разположение. Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието.
Тия предмети, които сега са далечни, макар сега да не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем. Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите. Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни. Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани. За далечните предмети знанието ни ще се измени.
Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието.
Приближаваш се, учен ще станеш. Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне. Въпросът с музиката е същ. Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш. Но състоянието на човека не да е статично.
към беседата >>
Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“.
Пък други, цял ден седят в къщи. Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката. Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо. Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея. Пък той я няма.
Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“.
Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“. А пък те са граници. Значи малко разположение и много разположение. Кое е по-хубаво? Някой път малкото е по-хубаво, кога?
към беседата >>
Приближаваш се, учен ще станеш.
Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите. Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни. Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани. За далечните предмети знанието ни ще се измени. Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието.
Приближаваш се, учен ще станеш.
Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне. Въпросът с музиката е същ. Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш. Но състоянието на човека не да е статично. Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“.
към беседата >>
Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“.
Някои хора много обичат дома, домът е като положка, целия ден седят като птичка в положката. Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо. Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея. Пък той я няма. Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“.
Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“.
А пък те са граници. Значи малко разположение и много разположение. Кое е по-хубаво? Някой път малкото е по-хубаво, кога? – Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение.
към беседата >>
Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне.
Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни. Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани. За далечните предмети знанието ни ще се измени. Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието. Приближаваш се, учен ще станеш.
Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне.
Въпросът с музиката е същ. Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш. Но състоянието на човека не да е статично. Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“. Те са празни работи.
към беседата >>
А пък те са граници.
Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо. Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея. Пък той я няма. Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“. Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“.
А пък те са граници.
Значи малко разположение и много разположение. Кое е по-хубаво? Някой път малкото е по-хубаво, кога? – Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение. А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство.
към беседата >>
Въпросът с музиката е същ.
Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани. За далечните предмети знанието ни ще се измени. Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието. Приближаваш се, учен ще станеш. Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне.
Въпросът с музиката е същ.
Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш. Но състоянието на човека не да е статично. Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“. Те са празни работи. Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено.
към беседата >>
Значи малко разположение и много разположение.
Та и човек понякой път мяза на такава квачка, седи някъде, мисли, че има някаква идея. Пък той я няма. Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“. Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“. А пък те са граници.
Значи малко разположение и много разположение.
Кое е по-хубаво? Някой път малкото е по-хубаво, кога? – Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение. А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство. Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“.
към беседата >>
Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш.
За далечните предмети знанието ни ще се измени. Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието. Приближаваш се, учен ще станеш. Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне. Въпросът с музиката е същ.
Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш.
Но състоянието на човека не да е статично. Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“. Те са празни работи. Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено. Те са празни работи.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Пък той я няма. Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“. Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“. А пък те са граници. Значи малко разположение и много разположение.
Кое е по-хубаво?
Някой път малкото е по-хубаво, кога? – Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение. А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство. Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“. Малките добродетели са семенца.
към беседата >>
Но състоянието на човека не да е статично.
Сега законът е там, щом ти искаш да учиш, ти трябва да се приближаваш към ония предмети на знанието. Приближаваш се, учен ще станеш. Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне. Въпросът с музиката е същ. Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш.
Но състоянието на човека не да е статично.
Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“. Те са празни работи. Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено. Те са празни работи. Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко.
към беседата >>
Някой път малкото е по-хубаво, кога?
Или понякой път вие казвате: „Аз не съм разположен“. Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“. А пък те са граници. Значи малко разположение и много разположение. Кое е по-хубаво?
Някой път малкото е по-хубаво, кога?
– Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение. А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство. Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“. Малките добродетели са семенца. А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали.
към беседата >>
Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“.
Приближаваш се, учен ще станеш. Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне. Въпросът с музиката е същ. Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш. Но състоянието на човека не да е статично.
Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“.
Те са празни работи. Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено. Те са празни работи. Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко. От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай.
към беседата >>
– Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение.
Какво разбирате под думите „разположен“ и „неразположен“. А пък те са граници. Значи малко разположение и много разположение. Кое е по-хубаво? Някой път малкото е по-хубаво, кога?
– Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение.
А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство. Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“. Малките добродетели са семенца. А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали. Винаги малкото става голямо.
към беседата >>
Те са празни работи.
Но ако се отдалечаваш, никой няма да ти помогне. Въпросът с музиката е същ. Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш. Но състоянието на човека не да е статично. Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“.
Те са празни работи.
Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено. Те са празни работи. Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко. От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай. То е идейното.
към беседата >>
А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство.
А пък те са граници. Значи малко разположение и много разположение. Кое е по-хубаво? Някой път малкото е по-хубаво, кога? – Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение.
А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство.
Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“. Малките добродетели са семенца. А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали. Винаги малкото става голямо. Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма.
към беседата >>
Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено.
Въпросът с музиката е същ. Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш. Но състоянието на човека не да е статично. Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“. Те са празни работи.
Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено.
Те са празни работи. Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко. От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай. То е идейното. Идейното е Божественото.
към беседата >>
Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“.
Значи малко разположение и много разположение. Кое е по-хубаво? Някой път малкото е по-хубаво, кога? – Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение. А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство.
Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“.
Малките добродетели са семенца. А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали. Винаги малкото става голямо. Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма. Ние казваме, че от единицата по-голямо няма.
към беседата >>
Те са празни работи.
Като станеш трябва да мислиш 10, 15, 20 минути, да мислиш, да се приближаваш. Но състоянието на човека не да е статично. Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“. Те са празни работи. Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено.
Те са празни работи.
Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко. От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай. То е идейното. Идейното е Божественото. Материалното в света е човешко.
към беседата >>
Малките добродетели са семенца.
Кое е по-хубаво? Някой път малкото е по-хубаво, кога? – Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение. А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство. Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“.
Малките добродетели са семенца.
А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали. Винаги малкото става голямо. Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма. Ние казваме, че от единицата по-голямо няма. Но в живота се опровергава.
към беседата >>
Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко.
Но състоянието на човека не да е статично. Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“. Те са празни работи. Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено. Те са празни работи.
Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко.
От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай. То е идейното. Идейното е Божественото. Материалното в света е човешко. Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане?
към беседата >>
А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали.
Някой път малкото е по-хубаво, кога? – Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение. А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство. Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“. Малките добродетели са семенца.
А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали.
Винаги малкото става голямо. Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма. Ние казваме, че от единицата по-голямо няма. Но в живота се опровергава. Един грош и един грош, два гроша.
към беседата >>
От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай.
Той ще каже: „Музиката е нещо отвлечено, то е Божествено“. Те са празни работи. Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено. Те са празни работи. Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко.
От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай.
То е идейното. Идейното е Божественото. Материалното в света е човешко. Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане? Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка.
към беседата >>
Винаги малкото става голямо.
– Малкото неразположение е за предпочитане пред голямото неразположение. А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство. Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“. Малките добродетели са семенца. А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали.
Винаги малкото става голямо.
Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма. Ние казваме, че от единицата по-голямо няма. Но в живота се опровергава. Един грош и един грош, два гроша. Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане?
към беседата >>
То е идейното.
Те са празни работи. Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено. Те са празни работи. Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко. От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай.
То е идейното.
Идейното е Божественото. Материалното в света е човешко. Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане? Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка. Коя трябва да бъде мярката?
към беседата >>
Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма.
А пък голямото доволство е за предпочитане пред малкото доволство. Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“. Малките добродетели са семенца. А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали. Винаги малкото става голямо.
Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма.
Ние казваме, че от единицата по-голямо няма. Но в живота се опровергава. Един грош и един грош, два гроша. Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане? Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане?
към беседата >>
Идейното е Божественото.
Всяко нещо, към което се приближаваш е Божествено. Те са празни работи. Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко. От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай. То е идейното.
Идейното е Божественото.
Материалното в света е човешко. Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане? Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка. Коя трябва да бъде мярката? Зависи от условията.
към беседата >>
Ние казваме, че от единицата по-голямо няма.
Какво разбирате когато някой път казвате „малки добродетели“ и „големи добродетели“. Малките добродетели са семенца. А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали. Винаги малкото става голямо. Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма.
Ние казваме, че от единицата по-голямо няма.
Но в живота се опровергава. Един грош и един грош, два гроша. Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане? Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане? Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н.
към беседата >>
Материалното в света е човешко.
Те са празни работи. Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко. От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай. То е идейното. Идейното е Божественото.
Материалното в света е човешко.
Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане? Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка. Коя трябва да бъде мярката? Зависи от условията. Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“.
към беседата >>
Но в живота се опровергава.
Малките добродетели са семенца. А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали. Винаги малкото става голямо. Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма. Ние казваме, че от единицата по-голямо няма.
Но в живота се опровергава.
Един грош и един грош, два гроша. Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане? Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане? Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н. Запример, вземете един съвременен музикант пианист.
към беседата >>
Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане?
Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко. От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай. То е идейното. Идейното е Божественото. Материалното в света е човешко.
Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане?
Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка. Коя трябва да бъде мярката? Зависи от условията. Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“. Вие може да влизате през най-малката дупчица.
към беседата >>
Един грош и един грош, два гроша.
А пък големите дървета са семенца посети, които са изникнали. Винаги малкото става голямо. Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма. Ние казваме, че от единицата по-голямо няма. Но в живота се опровергава.
Един грош и един грош, два гроша.
Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане? Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане? Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н. Запример, вземете един съвременен музикант пианист. Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант?
към беседата >>
Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка.
От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай. То е идейното. Идейното е Божественото. Материалното в света е човешко. Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане?
Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка.
Коя трябва да бъде мярката? Зависи от условията. Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“. Вие може да влизате през най-малката дупчица. Ще влизате в къщи и ще излизате.
към беседата >>
Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане?
Винаги малкото става голямо. Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма. Ние казваме, че от единицата по-голямо няма. Но в живота се опровергава. Един грош и един грош, два гроша.
Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане?
Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане? Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н. Запример, вземете един съвременен музикант пианист. Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант? Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра.
към беседата >>
Коя трябва да бъде мярката?
То е идейното. Идейното е Божественото. Материалното в света е човешко. Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане? Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка.
Коя трябва да бъде мярката?
Зависи от условията. Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“. Вие може да влизате през най-малката дупчица. Ще влизате в къщи и ще излизате. Няма да ви отварят и да ви затварят.
към беседата >>
Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане?
Но нали сега във вашата математика казват, че от единицата по-голямо няма. Ние казваме, че от единицата по-голямо няма. Но в живота се опровергава. Един грош и един грош, два гроша. Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане?
Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане?
Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н. Запример, вземете един съвременен музикант пианист. Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант? Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра. С тези пръсти ще може много по-добре да свири.
към беседата >>
Зависи от условията.
Идейното е Божественото. Материалното в света е човешко. Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане? Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка. Коя трябва да бъде мярката?
Зависи от условията.
Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“. Вие може да влизате през най-малката дупчица. Ще влизате в къщи и ще излизате. Няма да ви отварят и да ви затварят. Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели.
към беседата >>
Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н.
Ние казваме, че от единицата по-голямо няма. Но в живота се опровергава. Един грош и един грош, два гроша. Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане? Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане?
Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н.
Запример, вземете един съвременен музикант пианист. Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант? Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра. С тези пръсти ще може много по-добре да свири. Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре.
към беседата >>
Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“.
Материалното в света е човешко. Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане? Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка. Коя трябва да бъде мярката? Зависи от условията.
Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“.
Вие може да влизате през най-малката дупчица. Ще влизате в къщи и ще излизате. Няма да ви отварят и да ви затварят. Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели. Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен.
към беседата >>
Запример, вземете един съвременен музикант пианист.
Но в живота се опровергава. Един грош и един грош, два гроша. Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане? Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане? Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н.
Запример, вземете един съвременен музикант пианист.
Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант? Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра. С тези пръсти ще може много по-добре да свири. Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре. Какво ще правиш с тия пръсти?
към беседата >>
Вие може да влизате през най-малката дупчица.
Една изгнила круша или една хубава круша е за предпочитане? Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка. Коя трябва да бъде мярката? Зависи от условията. Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“.
Вие може да влизате през най-малката дупчица.
Ще влизате в къщи и ще излизате. Няма да ви отварят и да ви затварят. Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели. Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен. Запример, въздухът защо ни е приятен?
към беседата >>
Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант?
Един грош и един грош, два гроша. Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане? Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане? Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н. Запример, вземете един съвременен музикант пианист.
Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант?
Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра. С тези пръсти ще може много по-добре да свири. Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре. Какво ще правиш с тия пръсти? Най-хубавото е човек да бъде господар.
към беседата >>
Ще влизате в къщи и ще излизате.
Но сега, ако искате мярка, човек трябва да има мярка. Коя трябва да бъде мярката? Зависи от условията. Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“. Вие може да влизате през най-малката дупчица.
Ще влизате в къщи и ще излизате.
Няма да ви отварят и да ви затварят. Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели. Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен. Запример, въздухът защо ни е приятен? – Защото е малък, въздухът влиза през най-малките дупчици, навсякъде влиза.
към беседата >>
Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра.
Кое предпочитате един грош или два гроша, между единият грош и двата гроша, кое е за предпочитане? Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане? Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н. Запример, вземете един съвременен музикант пианист. Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант?
Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра.
С тези пръсти ще може много по-добре да свири. Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре. Какво ще правиш с тия пръсти? Най-хубавото е човек да бъде господар. Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси.
към беседата >>
Няма да ви отварят и да ви затварят.
Коя трябва да бъде мярката? Зависи от условията. Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“. Вие може да влизате през най-малката дупчица. Ще влизате в къщи и ще излизате.
Няма да ви отварят и да ви затварят.
Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели. Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен. Запример, въздухът защо ни е приятен? – Защото е малък, въздухът влиза през най-малките дупчици, навсякъде влиза. Даже хората, турят ръката на някоя малка дупчица да не влиза.
към беседата >>
С тези пръсти ще може много по-добре да свири.
Между два гроша и три гроша, кое е за предпочитане? Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н. Запример, вземете един съвременен музикант пианист. Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант? Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра.
С тези пръсти ще може много по-добре да свири.
Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре. Какво ще правиш с тия пръсти? Най-хубавото е човек да бъде господар. Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси. Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи.
към беседата >>
Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели.
Зависи от условията. Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“. Вие може да влизате през най-малката дупчица. Ще влизате в къщи и ще излизате. Няма да ви отварят и да ви затварят.
Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели.
Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен. Запример, въздухът защо ни е приятен? – Защото е малък, въздухът влиза през най-малките дупчици, навсякъде влиза. Даже хората, турят ръката на някоя малка дупчица да не влиза. Даже за това хората ги е страх от въздуха, който влиза през тия малки дупчици.
към беседата >>
Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре.
Значи, две е за предпочитане пред едно; три е за предпочитане пред две; четири е за предпочитане пред три; пет е за предпочитане пред четири и т.н. Запример, вземете един съвременен музикант пианист. Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант? Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра. С тези пръсти ще може много по-добре да свири.
Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре.
Какво ще правиш с тия пръсти? Най-хубавото е човек да бъде господар. Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси. Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи. Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно.
към беседата >>
Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен.
Запример, ако вие можехте да ставате малък, видим и невидим, нямаше да ви отварят вратата и да ви кажат: „Влезте“. Вие може да влизате през най-малката дупчица. Ще влизате в къщи и ще излизате. Няма да ви отварят и да ви затварят. Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели.
Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен.
Запример, въздухът защо ни е приятен? – Защото е малък, въздухът влиза през най-малките дупчици, навсякъде влиза. Даже хората, турят ръката на някоя малка дупчица да не влиза. Даже за това хората ги е страх от въздуха, който влиза през тия малки дупчици.
към беседата >>
Какво ще правиш с тия пръсти?
Запример, вземете един съвременен музикант пианист. Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант? Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра. С тези пръсти ще може много по-добре да свири. Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре.
Какво ще правиш с тия пръсти?
Най-хубавото е човек да бъде господар. Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси. Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи. Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно. Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват.
към беседата >>
Запример, въздухът защо ни е приятен?
Вие може да влизате през най-малката дупчица. Ще влизате в къщи и ще излизате. Няма да ви отварят и да ви затварят. Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели. Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен.
Запример, въздухът защо ни е приятен?
– Защото е малък, въздухът влиза през най-малките дупчици, навсякъде влиза. Даже хората, турят ръката на някоя малка дупчица да не влиза. Даже за това хората ги е страх от въздуха, който влиза през тия малки дупчици.
към беседата >>
Най-хубавото е човек да бъде господар.
Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли да бъде добър музикант? Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра. С тези пръсти ще може много по-добре да свири. Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре. Какво ще правиш с тия пръсти?
Най-хубавото е човек да бъде господар.
Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси. Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи. Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно. Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват. Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“.
към беседата >>
– Защото е малък, въздухът влиза през най-малките дупчици, навсякъде влиза.
Ще влизате в къщи и ще излизате. Няма да ви отварят и да ви затварят. Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели. Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен. Запример, въздухът защо ни е приятен?
– Защото е малък, въздухът влиза през най-малките дупчици, навсякъде влиза.
Даже хората, турят ръката на някоя малка дупчица да не влиза. Даже за това хората ги е страх от въздуха, който влиза през тия малки дупчици.
към беседата >>
Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси.
Един има хубави пръсти, първият пръст 12 сантиметра, средният – 14 сантиметра, четвъртият има 13 сантиметра, малкото кутре е 9 сантиметра. С тези пръсти ще може много по-добре да свири. Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре. Какво ще правиш с тия пръсти? Най-хубавото е човек да бъде господар.
Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси.
Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи. Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно. Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват. Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“. Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“.
към беседата >>
Даже хората, турят ръката на някоя малка дупчица да не влиза.
Няма да ви отварят и да ви затварят. Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели. Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен. Запример, въздухът защо ни е приятен? – Защото е малък, въздухът влиза през най-малките дупчици, навсякъде влиза.
Даже хората, турят ръката на някоя малка дупчица да не влиза.
Даже за това хората ги е страх от въздуха, който влиза през тия малки дупчици.
към беседата >>
Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи.
С тези пръсти ще може много по-добре да свири. Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре. Какво ще правиш с тия пръсти? Най-хубавото е човек да бъде господар. Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси.
Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи.
Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно. Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват. Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“. Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“. Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта?
към беседата >>
Даже за това хората ги е страх от въздуха, който влиза през тия малки дупчици.
Сега ще потропате на вратата веднъж и дваж, ще се обидите, че не са ви приели. Ако бяхте малък, щяхте да можете да влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен. Запример, въздухът защо ни е приятен? – Защото е малък, въздухът влиза през най-малките дупчици, навсякъде влиза. Даже хората, турят ръката на някоя малка дупчица да не влиза.
Даже за това хората ги е страх от въздуха, който влиза през тия малки дупчици.
към беседата >>
Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно.
Но, представете си сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре. Какво ще правиш с тия пръсти? Най-хубавото е човек да бъде господар. Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси. Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи.
Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно.
Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват. Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“. Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“. Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта? “ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса.
към беседата >>
Сега, кажете къде е границата на малкото?
Сега, кажете къде е границата на малкото?
Малкото е само граница на себе си. Малкото, се нарича съществото, в което никое друго не може да влезе в него. Щом в тебе могат да влизат, ти си голям. Едно определено малко е туй, в което никой не може да влезе. Това, което винаги остава само, то е най-малкото.
към беседата >>
Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват.
Какво ще правиш с тия пръсти? Най-хубавото е човек да бъде господар. Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси. Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи. Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно.
Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват.
Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“. Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“. Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта? “ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса. Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“.
към беседата >>
Малкото е само граница на себе си.
Сега, кажете къде е границата на малкото?
Малкото е само граница на себе си.
Малкото, се нарича съществото, в което никое друго не може да влезе в него. Щом в тебе могат да влизат, ти си голям. Едно определено малко е туй, в което никой не може да влезе. Това, което винаги остава само, то е най-малкото. А пък това, при което всички влизат, то е голямото.
към беседата >>
Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“.
Най-хубавото е човек да бъде господар. Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси. Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи. Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно. Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват.
Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“.
Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“. Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта? “ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса. Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“. Казва: „Ти накъде искаш?
към беседата >>
Малкото, се нарича съществото, в което никое друго не може да влезе в него.
Сега, кажете къде е границата на малкото? Малкото е само граница на себе си.
Малкото, се нарича съществото, в което никое друго не може да влезе в него.
Щом в тебе могат да влизат, ти си голям. Едно определено малко е туй, в което никой не може да влезе. Това, което винаги остава само, то е най-малкото. А пък това, при което всички влизат, то е голямото.
към беседата >>
Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“.
Човек трябва да има определени пръсти, но като стане сутринта да може да ги продължи, или да ги скъси. Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи. Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно. Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват. Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“.
Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“.
Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта? “ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса. Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“. Казва: „Ти накъде искаш? “ Обръща я на тази страна, на която той иска.
към беседата >>
Щом в тебе могат да влизат, ти си голям.
Сега, кажете къде е границата на малкото? Малкото е само граница на себе си. Малкото, се нарича съществото, в което никое друго не може да влезе в него.
Щом в тебе могат да влизат, ти си голям.
Едно определено малко е туй, в което никой не може да влезе. Това, което винаги остава само, то е най-малкото. А пък това, при което всички влизат, то е голямото.
към беседата >>
Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта?
Ако е за дълги, дълги да ги направи, ако е за къси, къси да ги направи. Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно. Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват. Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“. Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“.
Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта?
“ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса. Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“. Казва: „Ти накъде искаш? “ Обръща я на тази страна, на която той иска. Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично.
към беседата >>
Едно определено малко е туй, в което никой не може да влезе.
Сега, кажете къде е границата на малкото? Малкото е само граница на себе си. Малкото, се нарича съществото, в което никое друго не може да влезе в него. Щом в тебе могат да влизат, ти си голям.
Едно определено малко е туй, в което никой не може да влезе.
Това, което винаги остава само, то е най-малкото. А пък това, при което всички влизат, то е голямото.
към беседата >>
“ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса.
Ако имаш такава ръка ще се справиш по-лесно. Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват. Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“. Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“. Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта?
“ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса.
Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“. Казва: „Ти накъде искаш? “ Обръща я на тази страна, на която той иска. Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично. Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично.
към беседата >>
Това, което винаги остава само, то е най-малкото.
Сега, кажете къде е границата на малкото? Малкото е само граница на себе си. Малкото, се нарича съществото, в което никое друго не може да влезе в него. Щом в тебе могат да влизат, ти си голям. Едно определено малко е туй, в което никой не може да влезе.
Това, което винаги остава само, то е най-малкото.
А пък това, при което всички влизат, то е голямото.
към беседата >>
Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“.
Казва някой, че той като Настрадин Ходжа си направил една пещ и дошли другите, започнали да ги критикуват. Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“. Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“. Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта? “ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса.
Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“.
Казва: „Ти накъде искаш? “ Обръща я на тази страна, на която той иска. Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично. Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично. Или може и по друг начин да разрешите въпроса.
към беседата >>
А пък това, при което всички влизат, то е голямото.
Малкото е само граница на себе си. Малкото, се нарича съществото, в което никое друго не може да влезе в него. Щом в тебе могат да влизат, ти си голям. Едно определено малко е туй, в което никой не може да влезе. Това, което винаги остава само, то е най-малкото.
А пък това, при което всички влизат, то е голямото.
към беседата >>
Казва: „Ти накъде искаш?
Казват: „На криво си си турил вратата, не трябваше да я туриш на юг, ами към север“. Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“. Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта? “ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса. Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“.
Казва: „Ти накъде искаш?
“ Обръща я на тази страна, на която той иска. Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично. Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично. Или може и по друг начин да разрешите въпроса. Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг.
към беседата >>
Как развихте в темата малкото, което спъва?
Как развихте в темата малкото, което спъва?
Малкото хляб спъва. Понеже, като видиш, че има малко хляб, ще останеш недоволен. Малкото пари спъват. Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат. То са психологически моменти.
към беседата >>
“ Обръща я на тази страна, на която той иска.
Друг казва: „Не, към изток трябваше да се тури“. Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта? “ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса. Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“. Казва: „Ти накъде искаш?
“ Обръща я на тази страна, на която той иска.
Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично. Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично. Или може и по друг начин да разрешите въпроса. Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг. Така ги наредил.
към беседата >>
Малкото хляб спъва.
Как развихте в темата малкото, което спъва?
Малкото хляб спъва.
Понеже, като видиш, че има малко хляб, ще останеш недоволен. Малкото пари спъват. Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат. То са психологически моменти. Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък.
към беседата >>
Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично.
Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде да си дава мнението казвал: „Ти накъде искаш да бъде вратата на пещта? “ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса. Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“. Казва: „Ти накъде искаш? “ Обръща я на тази страна, на която той иска.
Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично.
Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично. Или може и по друг начин да разрешите въпроса. Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг. Така ги наредил. Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва.
към беседата >>
Понеже, като видиш, че има малко хляб, ще останеш недоволен.
Как развихте в темата малкото, което спъва? Малкото хляб спъва.
Понеже, като видиш, че има малко хляб, ще останеш недоволен.
Малкото пари спъват. Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат. То са психологически моменти. Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък. Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък.
към беседата >>
Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично.
“ Навсякъде обръщал вратата и разрешил въпроса. Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“. Казва: „Ти накъде искаш? “ Обръща я на тази страна, на която той иска. Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично.
Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично.
Или може и по друг начин да разрешите въпроса. Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг. Така ги наредил. Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва. Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ.
към беседата >>
Малкото пари спъват.
Как развихте в темата малкото, което спъва? Малкото хляб спъва. Понеже, като видиш, че има малко хляб, ще останеш недоволен.
Малкото пари спъват.
Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат. То са психологически моменти. Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък. Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък. Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък.
към беседата >>
Или може и по друг начин да разрешите въпроса.
Кой как дойде казва: „Не си обърнал правилно вратата на пещта“. Казва: „Ти накъде искаш? “ Обръща я на тази страна, на която той иска. Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично. Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично.
Или може и по друг начин да разрешите въпроса.
Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг. Така ги наредил. Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва. Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ. Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда.
към беседата >>
Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат.
Как развихте в темата малкото, което спъва? Малкото хляб спъва. Понеже, като видиш, че има малко хляб, ще останеш недоволен. Малкото пари спъват.
Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат.
То са психологически моменти. Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък. Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък. Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък. Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета.
към беседата >>
Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг.
Казва: „Ти накъде искаш? “ Обръща я на тази страна, на която той иска. Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично. Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично. Или може и по друг начин да разрешите въпроса.
Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг.
Така ги наредил. Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва. Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ. Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда. Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“.
към беседата >>
То са психологически моменти.
Как развихте в темата малкото, което спъва? Малкото хляб спъва. Понеже, като видиш, че има малко хляб, ще останеш недоволен. Малкото пари спъват. Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат.
То са психологически моменти.
Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък. Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък. Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък. Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета. При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се.
към беседата >>
Така ги наредил.
“ Обръща я на тази страна, на която той иска. Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично. Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично. Или може и по друг начин да разрешите въпроса. Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг.
Така ги наредил.
Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва. Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ. Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда. Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“. Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“.
към беседата >>
Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък.
Малкото хляб спъва. Понеже, като видиш, че има малко хляб, ще останеш недоволен. Малкото пари спъват. Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат. То са психологически моменти.
Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък.
Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък. Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък. Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета. При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се. За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му.
към беседата >>
Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва.
Когато искате да угодите на хората, трябва да имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично. Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично. Или може и по друг начин да разрешите въпроса. Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг. Така ги наредил.
Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва.
Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ. Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда. Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“. Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“. Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“.
към беседата >>
Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък.
Понеже, като видиш, че има малко хляб, ще останеш недоволен. Малкото пари спъват. Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат. То са психологически моменти. Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък.
Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък.
Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък. Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета. При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се. За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му. И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти.
към беседата >>
Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ.
Ако за всеки едного градите по една пещ не е икономично. Или може и по друг начин да разрешите въпроса. Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг. Така ги наредил. Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва.
Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ.
Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда. Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“. Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“. Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“. Казва: „Тази пещ е отлична“.
към беседата >>
Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък.
Малкото пари спъват. Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат. То са психологически моменти. Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък. Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък.
Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък.
Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета. При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се. За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му. И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти. Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език.
към беседата >>
Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда.
Или може и по друг начин да разрешите въпроса. Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг. Така ги наредил. Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва. Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ.
Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда.
Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“. Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“. Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“. Казва: „Тази пещ е отлична“. Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна?
към беседата >>
Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета.
Малките обуща спъват, понеже като ги туриш на краката ти, ще те стягат. То са психологически моменти. Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък. Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък. Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък.
Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета.
При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се. За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му. И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти. Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език. Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици.
към беседата >>
Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“.
Един като го критикували, той си направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг. Така ги наредил. Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва. Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ. Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда.
Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“.
Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“. Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“. Казва: „Тази пещ е отлична“. Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна? “ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ.
към беседата >>
При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се.
То са психологически моменти. Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък. Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък. Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък. Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета.
При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се.
За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му. И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти. Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език. Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици. Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате.
към беседата >>
Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“.
Така ги наредил. Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва. Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ. Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда. Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“.
Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“.
Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“. Казва: „Тази пещ е отлична“. Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна? “ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ. Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората.
към беседата >>
За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му.
Тогава идеята: Всеки човек може да стане голям и малък. Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък. Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък. Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета. При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се.
За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му.
И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти. Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език. Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици. Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате. Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език.
към беседата >>
Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“.
Иде един и казва, че вратата на пещта не е обърната както трябва. Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ. Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда. Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“. Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“.
Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“.
Казва: „Тази пещ е отлична“. Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна? “ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ. Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората. Четири точки има.
към беседата >>
И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти.
Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък. Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък. Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета. При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се. За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му.
И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти.
Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език. Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици. Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате. Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език. Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език.
към беседата >>
Казва: „Тази пещ е отлична“.
Пита го на коя страна иска да бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ. Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда. Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“. Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“. Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“.
Казва: „Тази пещ е отлична“.
Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна? “ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ. Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората. Четири точки има. Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво?
към беседата >>
Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език.
Двама хора, положени в тия две посоки – единият се показва голям, другият – малък. Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета. При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се. За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му. И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти.
Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език.
Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици. Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате. Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език. Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език. Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката.
към беседата >>
Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна?
Който дойде, накъдето иска да бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда. Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“. Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“. Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“. Казва: „Тази пещ е отлична“.
Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна?
“ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ. Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората. Четири точки има. Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво? В тая, вратата на която е на север или на юг.
към беседата >>
Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици.
Тогава, когато вие искате да се запознаете, да образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета. При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се. За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му. И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти. Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език.
Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици.
Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате. Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език. Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език. Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката. За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката.
към беседата >>
“ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ.
Дойде някой, каже: „Ти не си направил пещта както трябва“. Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“. Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“. Казва: „Тази пещ е отлична“. Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна?
“ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ.
Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората. Четири точки има. Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво? В тая, вратата на която е на север или на юг. В коя пещ се опича хлябът по-хубаво?
към беседата >>
Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате.
При един жив предмет, вие сте близо, споразумявате се. За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му. И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти. Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език. Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици.
Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате.
Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език. Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език. Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката. За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката. Да имаш обич към знанието.
към беседата >>
Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората.
Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“. Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“. Казва: „Тази пещ е отлична“. Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна? “ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ.
Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората.
Четири точки има. Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво? В тая, вратата на която е на север или на юг. В коя пещ се опича хлябът по-хубаво? Фурнаджиите накъде турят обикновено?
към беседата >>
Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език.
За да бъдеш приятел с един предмет, ти трябва да разбираш езика му. И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти. Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език. Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици. Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате.
Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език.
Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език. Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката. За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката. Да имаш обич към знанието. Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение.
към беседата >>
Четири точки има.
Казва: „Аз имах предвид вашето мнение и затова направих такава пещ“. Казва: „Тази пещ е отлична“. Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна? “ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ. Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората.
Четири точки има.
Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво? В тая, вратата на която е на север или на юг. В коя пещ се опича хлябът по-хубаво? Фурнаджиите накъде турят обикновено? Повечето е обърната към юг.
към беседата >>
Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език.
И той за да бъде приятел, и той трябва да разбира езика ти. Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език. Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици. Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате. Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език.
Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език.
Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката. За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката. Да имаш обич към знанието. Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение. Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим.
към беседата >>
Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво?
Казва: „Тази пещ е отлична“. Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна? “ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ. Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората. Четири точки има.
Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво?
В тая, вратата на която е на север или на юг. В коя пещ се опича хлябът по-хубаво? Фурнаджиите накъде турят обикновено? Повечето е обърната към юг. Вратите на пещите турят към южното полушарие.
към беседата >>
Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката.
Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика си, говорят на един понятен език. Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици. Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате. Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език. Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език.
Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката.
За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката. Да имаш обич към знанието. Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение. Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим. Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание.
към беседата >>
В тая, вратата на която е на север или на юг.
Дойде друг и каже: „Що не обърнеш пещта на другата страна? “ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ. Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората. Четири точки има. Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво?
В тая, вратата на която е на север или на юг.
В коя пещ се опича хлябът по-хубаво? Фурнаджиите накъде турят обикновено? Повечето е обърната към юг. Вратите на пещите турят към южното полушарие. Изобщо де си турят изходните врата на домовете?
към беседата >>
За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката.
Двама души не са приятели, понеже говорят на различни езици. Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате. Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език. Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език. Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката.
За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката.
Да имаш обич към знанието. Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение. Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим. Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание. Тогава де е добрият?
към беседата >>
В коя пещ се опича хлябът по-хубаво?
“ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ. Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората. Четири точки има. Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво? В тая, вратата на която е на север или на юг.
В коя пещ се опича хлябът по-хубаво?
Фурнаджиите накъде турят обикновено? Повечето е обърната към юг. Вратите на пещите турят към южното полушарие. Изобщо де си турят изходните врата на домовете? Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето.
към беседата >>
Да имаш обич към знанието.
Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може да се разбирате. Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език. Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език. Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката. За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката.
Да имаш обич към знанието.
Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение. Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим. Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание. Тогава де е добрият? Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш.
към беседата >>
Фурнаджиите накъде турят обикновено?
Та трябва да имате най-малко четири пещи, за да угодите на хората. Четири точки има. Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво? В тая, вратата на която е на север или на юг. В коя пещ се опича хлябът по-хубаво?
Фурнаджиите накъде турят обикновено?
Повечето е обърната към юг. Вратите на пещите турят към южното полушарие. Изобщо де си турят изходните врата на домовете? Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето. Входната врата е откъм юг.
към беседата >>
Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение.
Тогава, добър човек е само онзи, който разбира Божествения език. Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език. Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката. За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката. Да имаш обич към знанието.
Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение.
Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим. Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание. Тогава де е добрият? Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш. Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него.
към беседата >>
Повечето е обърната към юг.
Четири точки има. Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво? В тая, вратата на която е на север или на юг. В коя пещ се опича хлябът по-хубаво? Фурнаджиите накъде турят обикновено?
Повечето е обърната към юг.
Вратите на пещите турят към южното полушарие. Изобщо де си турят изходните врата на домовете? Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето. Входната врата е откъм юг. Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа.
към беседата >>
Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим.
Лош човек е онзи, който не разбира Божествения език. Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката. За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката. Да имаш обич към знанието. Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение.
Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим.
Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание. Тогава де е добрият? Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш. Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него. А от злото ние се отдалечаваме.
към беседата >>
Вратите на пещите турят към южното полушарие.
Сега, в коя пещ се опича хлябът най-хубаво? В тая, вратата на която е на север или на юг. В коя пещ се опича хлябът по-хубаво? Фурнаджиите накъде турят обикновено? Повечето е обърната към юг.
Вратите на пещите турят към южното полушарие.
Изобщо де си турят изходните врата на домовете? Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето. Входната врата е откъм юг. Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа. Казвам: Къде е тази пещ с двете колела?
към беседата >>
Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание.
Глупав човек е онзи, който не разбира езика на науката; учен човек е онзи, който разбира езика на науката. За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката. Да имаш обич към знанието. Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение. Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим.
Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание.
Тогава де е добрият? Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш. Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него. А от злото ние се отдалечаваме. Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него.
към беседата >>
Изобщо де си турят изходните врата на домовете?
В тая, вратата на която е на север или на юг. В коя пещ се опича хлябът по-хубаво? Фурнаджиите накъде турят обикновено? Повечето е обърната към юг. Вратите на пещите турят към южното полушарие.
Изобщо де си турят изходните врата на домовете?
Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето. Входната врата е откъм юг. Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа. Казвам: Къде е тази пещ с двете колела? Ами човек я направил на две колелета.
към беседата >>
Тогава де е добрият?
За да бъдеш учен, трябва да разбираш езика на науката. Да имаш обич към знанието. Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение. Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим. Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание.
Тогава де е добрият?
Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш. Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него. А от злото ние се отдалечаваме. Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него. Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга.
към беседата >>
Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето.
В коя пещ се опича хлябът по-хубаво? Фурнаджиите накъде турят обикновено? Повечето е обърната към юг. Вратите на пещите турят към южното полушарие. Изобщо де си турят изходните врата на домовете?
Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето.
Входната врата е откъм юг. Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа. Казвам: Къде е тази пещ с двете колела? Ами човек я направил на две колелета. Устата на пещта това е входната врата.
към беседата >>
Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш.
Да имаш обич към знанието. Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение. Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим. Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание. Тогава де е добрият?
Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш.
Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него. А от злото ние се отдалечаваме. Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него. Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга. Мислете за доброто, за да станете добри.
към беседата >>
Входната врата е откъм юг.
Фурнаджиите накъде турят обикновено? Повечето е обърната към юг. Вратите на пещите турят към южното полушарие. Изобщо де си турят изходните врата на домовете? Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето.
Входната врата е откъм юг.
Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа. Казвам: Къде е тази пещ с двете колела? Ами човек я направил на две колелета. Устата на пещта това е входната врата. Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече.
към беседата >>
Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него.
Щом имаш обич към знанието, тогава обичта, тя е посока на движение. Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим. Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание. Тогава де е добрият? Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш.
Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него.
А от злото ние се отдалечаваме. Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него. Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга. Мислете за доброто, за да станете добри. Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки.
към беседата >>
Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа.
Повечето е обърната към юг. Вратите на пещите турят към южното полушарие. Изобщо де си турят изходните врата на домовете? Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето. Входната врата е откъм юг.
Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа.
Казвам: Къде е тази пещ с двете колела? Ами човек я направил на две колелета. Устата на пещта това е входната врата. Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече. Той току се обърне на една и на друга страна.
към беседата >>
А от злото ние се отдалечаваме.
Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може да учим. Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание. Тогава де е добрият? Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш. Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него.
А от злото ние се отдалечаваме.
Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него. Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга. Мислете за доброто, за да станете добри. Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки. Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза.
към беседата >>
Казвам: Къде е тази пещ с двете колела?
Вратите на пещите турят към южното полушарие. Изобщо де си турят изходните врата на домовете? Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето. Входната врата е откъм юг. Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа.
Казвам: Къде е тази пещ с двете колела?
Ами човек я направил на две колелета. Устата на пещта това е входната врата. Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече. Той току се обърне на една и на друга страна. Той навсякъде се обръща не само на четири страни.
към беседата >>
Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него.
Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание. Тогава де е добрият? Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш. Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него. А от злото ние се отдалечаваме.
Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него.
Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга. Мислете за доброто, за да станете добри. Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки. Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза. Когато мислите, къде складирате вашата мисъл?
към беседата >>
Ами човек я направил на две колелета.
Изобщо де си турят изходните врата на домовете? Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето. Входната врата е откъм юг. Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа. Казвам: Къде е тази пещ с двете колела?
Ами човек я направил на две колелета.
Устата на пещта това е входната врата. Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече. Той току се обърне на една и на друга страна. Той навсякъде се обръща не само на четири страни. Ти накъдето искаш може да се обърне и на север, и на юг, навсякъде се обръща.
към беседата >>
Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга.
Тогава де е добрият? Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш. Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него. А от злото ние се отдалечаваме. Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него.
Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга.
Мислете за доброто, за да станете добри. Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки. Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза. Когато мислите, къде складирате вашата мисъл? Туряте е горе в мозъка.
към беседата >>
Устата на пещта това е входната врата.
Някои са на изток, но повечето са откъм юг, понеже оттам грее слънцето. Входната врата е откъм юг. Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа. Казвам: Къде е тази пещ с двете колела? Ами човек я направил на две колелета.
Устата на пещта това е входната врата.
Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече. Той току се обърне на една и на друга страна. Той навсякъде се обръща не само на четири страни. Ти накъдето искаш може да се обърне и на север, и на юг, навсякъде се обръща. Туй показва, че човек е много умен.
към беседата >>
Мислете за доброто, за да станете добри.
Добър човек е, на когото знаеш езика и се приближаваш. Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него. А от злото ние се отдалечаваме. Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него. Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга.
Мислете за доброто, за да станете добри.
Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки. Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза. Когато мислите, къде складирате вашата мисъл? Туряте е горе в мозъка. Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума.
към беседата >>
Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече.
Входната врата е откъм юг. Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа. Казвам: Къде е тази пещ с двете колела? Ами човек я направил на две колелета. Устата на пещта това е входната врата.
Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече.
Той току се обърне на една и на друга страна. Той навсякъде се обръща не само на четири страни. Ти накъдето искаш може да се обърне и на север, и на юг, навсякъде се обръща. Туй показва, че човек е много умен.
към беседата >>
Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки.
Доброто е приятно, понеже се движим в тази посока на доброто, ние се приближаваме към него. А от злото ние се отдалечаваме. Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него. Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга. Мислете за доброто, за да станете добри.
Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки.
Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза. Когато мислите, къде складирате вашата мисъл? Туряте е горе в мозъка. Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума. Физическите неща поставяте долу в стомаха.
към беседата >>
Той току се обърне на една и на друга страна.
Сега вие се смеете на Настрадин Ходжа. Казвам: Къде е тази пещ с двете колела? Ами човек я направил на две колелета. Устата на пещта това е входната врата. Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече.
Той току се обърне на една и на друга страна.
Той навсякъде се обръща не само на четири страни. Ти накъдето искаш може да се обърне и на север, и на юг, навсякъде се обръща. Туй показва, че човек е много умен.
към беседата >>
Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза.
А от злото ние се отдалечаваме. Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него. Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга. Мислете за доброто, за да станете добри. Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки.
Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза.
Когато мислите, къде складирате вашата мисъл? Туряте е горе в мозъка. Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума. Физическите неща поставяте долу в стомаха. Да кажем, вие искате да станете богат.
към беседата >>
Той навсякъде се обръща не само на четири страни.
Казвам: Къде е тази пещ с двете колела? Ами човек я направил на две колелета. Устата на пещта това е входната врата. Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече. Той току се обърне на една и на друга страна.
Той навсякъде се обръща не само на четири страни.
Ти накъдето искаш може да се обърне и на север, и на юг, навсякъде се обръща. Туй показва, че човек е много умен.
към беседата >>
Когато мислите, къде складирате вашата мисъл?
Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него. Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга. Мислете за доброто, за да станете добри. Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки. Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза.
Когато мислите, къде складирате вашата мисъл?
Туряте е горе в мозъка. Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума. Физическите неща поставяте долу в стомаха. Да кажем, вие искате да станете богат. На къде е движението на богатството?
към беседата >>
Ти накъдето искаш може да се обърне и на север, и на юг, навсякъде се обръща.
Ами човек я направил на две колелета. Устата на пещта това е входната врата. Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече. Той току се обърне на една и на друга страна. Той навсякъде се обръща не само на четири страни.
Ти накъдето искаш може да се обърне и на север, и на юг, навсякъде се обръща.
Туй показва, че човек е много умен.
към беседата >>
Туряте е горе в мозъка.
Един ден от злото ще се отдалечим и то няма да ни засяга. Мислете за доброто, за да станете добри. Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки. Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза. Когато мислите, къде складирате вашата мисъл?
Туряте е горе в мозъка.
Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума. Физическите неща поставяте долу в стомаха. Да кажем, вие искате да станете богат. На къде е движението на богатството? Надолу се движи богатия човек.
към беседата >>
Туй показва, че човек е много умен.
Устата на пещта това е входната врата. Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече. Той току се обърне на една и на друга страна. Той навсякъде се обръща не само на четири страни. Ти накъдето искаш може да се обърне и на север, и на юг, навсякъде се обръща.
Туй показва, че човек е много умен.
към беседата >>
Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума.
Мислете за доброто, за да станете добри. Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки. Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза. Когато мислите, къде складирате вашата мисъл? Туряте е горе в мозъка.
Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума.
Физическите неща поставяте долу в стомаха. Да кажем, вие искате да станете богат. На къде е движението на богатството? Надолу се движи богатия човек. Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза.
към беседата >>
Но всяко учение има практическо приложение.
Но всяко учение има практическо приложение.
Кое наричаме практическо приложение? Думата „практика“, какво означава? Тя не е българска дума. Някой от вас знае ли гръцки? Някой път казват: „Той е практичен човек“.
към беседата >>
Физическите неща поставяте долу в стомаха.
Тогава, когато ядете, вие се движите в две противоположни посоки. Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза. Когато мислите, къде складирате вашата мисъл? Туряте е горе в мозъка. Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума.
Физическите неща поставяте долу в стомаха.
Да кажем, вие искате да станете богат. На къде е движението на богатството? Надолу се движи богатия човек. Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза. Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите.
към беседата >>
Кое наричаме практическо приложение?
Но всяко учение има практическо приложение.
Кое наричаме практическо приложение?
Думата „практика“, какво означава? Тя не е българска дума. Някой от вас знае ли гръцки? Някой път казват: „Той е практичен човек“. Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка.
към беседата >>
Да кажем, вие искате да станете богат.
Когато вие ядете, туряте храната вътре във вашия стомах, там слиза. Когато мислите, къде складирате вашата мисъл? Туряте е горе в мозъка. Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума. Физическите неща поставяте долу в стомаха.
Да кажем, вие искате да станете богат.
На къде е движението на богатството? Надолу се движи богатия човек. Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза. Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите. Богатия всякога иска с макара да го теглят.
към беседата >>
Думата „практика“, какво означава?
Но всяко учение има практическо приложение. Кое наричаме практическо приложение?
Думата „практика“, какво означава?
Тя не е българска дума. Някой от вас знае ли гръцки? Някой път казват: „Той е практичен човек“. Често човек в своя живот мяза на една дресирана котка. Има много навици в човека, които го спъват в неговия живот.
към беседата >>
На къде е движението на богатството?
Когато мислите, къде складирате вашата мисъл? Туряте е горе в мозъка. Вие мислите, вие прекарвате предметите горе в ума. Физическите неща поставяте долу в стомаха. Да кажем, вие искате да станете богат.
На къде е движението на богатството?
Надолу се движи богатия човек. Ако пуснете една кофа, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза. Вие ще турите цяла макара, ще започнете да въртите. Богатия всякога иска с макара да го теглят. Сиромахът като го пуснеш излиза като празен.
към беседата >>
3.
Двете дървета
,
УС
, София, 31.10.1937г.,
– Няма вече физически органи.
Например, като умре някой, който е обичал да си угажда в яденето, с изчезването на физическото тяло, изчезва и възможността да яде и да пие. Обаче, желанието му остава. Пак му се иска да яде и пие. Ако се обличал хубаво, живял в охолство, и това желание остава в него. Той ходи, обикаля около онези, които ядат и пият, поощрява ги да ядат, но той пак остава гладен. Защо?
– Няма вече физически органи.
Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни. Когато задоволиш глада си и се усещаш сит, ти си на земята. Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят. Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят. – Защо съм гладен?
към беседата >>
Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни.
Обаче, желанието му остава. Пак му се иска да яде и пие. Ако се обличал хубаво, живял в охолство, и това желание остава в него. Той ходи, обикаля около онези, които ядат и пият, поощрява ги да ядат, но той пак остава гладен. Защо? – Няма вече физически органи.
Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни.
Когато задоволиш глада си и се усещаш сит, ти си на земята. Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят. Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят. – Защо съм гладен? – Защото си на онзи свят, между гладните души.
към беседата >>
Когато задоволиш глада си и се усещаш сит, ти си на земята.
Пак му се иска да яде и пие. Ако се обличал хубаво, живял в охолство, и това желание остава в него. Той ходи, обикаля около онези, които ядат и пият, поощрява ги да ядат, но той пак остава гладен. Защо? – Няма вече физически органи. Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни.
Когато задоволиш глада си и се усещаш сит, ти си на земята.
Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят. Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят. – Защо съм гладен? – Защото си на онзи свят, между гладните души.
към беседата >>
Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят.
Ако се обличал хубаво, живял в охолство, и това желание остава в него. Той ходи, обикаля около онези, които ядат и пият, поощрява ги да ядат, но той пак остава гладен. Защо? – Няма вече физически органи. Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни. Когато задоволиш глада си и се усещаш сит, ти си на земята.
Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят.
Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят. – Защо съм гладен? – Защото си на онзи свят, между гладните души.
към беседата >>
Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят.
Той ходи, обикаля около онези, които ядат и пият, поощрява ги да ядат, но той пак остава гладен. Защо? – Няма вече физически органи. Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни. Когато задоволиш глада си и се усещаш сит, ти си на земята. Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят.
Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят.
– Защо съм гладен? – Защото си на онзи свят, между гладните души.
към беседата >>
– Защо съм гладен?
– Няма вече физически органи. Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни. Когато задоволиш глада си и се усещаш сит, ти си на земята. Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят. Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят.
– Защо съм гладен?
– Защото си на онзи свят, между гладните души.
към беседата >>
– Защото си на онзи свят, между гладните души.
Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни. Когато задоволиш глада си и се усещаш сит, ти си на земята. Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят. Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят. – Защо съм гладен?
– Защото си на онзи свят, между гладните души.
към беседата >>
Почитайте и пазете Божественото в човека.
Почитайте и пазете Божественото в човека.
Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него. Във всеки човек има нещо Божествено. Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща.
към беседата >>
Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него.
Почитайте и пазете Божественото в човека.
Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него.
Във всеки човек има нещо Божествено. Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно.
към беседата >>
Във всеки човек има нещо Божествено.
Почитайте и пазете Божественото в човека. Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него.
Във всеки човек има нещо Божествено.
Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него.
към беседата >>
Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото.
Почитайте и пазете Божественото в човека. Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него. Във всеки човек има нещо Божествено.
Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото.
Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека.
към беседата >>
Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път.
Почитайте и пазете Божественото в човека. Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него. Във всеки човек има нещо Божествено. Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото.
Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път.
Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма.
към беседата >>
Това са временни, променливи неща.
Почитайте и пазете Божественото в човека. Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него. Във всеки човек има нещо Божествено. Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път.
Това са временни, променливи неща.
Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно.
към беседата >>
Това са пособия, с които човек си служи временно.
Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него. Във всеки човек има нещо Божествено. Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща.
Това са пособия, с които човек си служи временно.
Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне.
към беседата >>
Обичай човека за неизменното, за вечното в него.
Във всеки човек има нещо Божествено. Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно.
Обичай човека за неизменното, за вечното в него.
Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо.
към беседата >>
Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека.
Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него.
Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека.
Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло.
към беседата >>
Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма.
Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека.
Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма.
И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н.
към беседата >>
И това е временно.
Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма.
И това е временно.
Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съвършената любов.
към беседата >>
Утре тази миризма ще изчезне.
Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно.
Утре тази миризма ще изчезне.
Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съвършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло.
към беседата >>
Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо.
Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне.
Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо.
Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съвършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло. Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас.
към беседата >>
Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло.
Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо.
Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло.
Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съвършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло. Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. – Не обичам този човек.
към беседата >>
Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н.
Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло.
Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н.
Това прави съвършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло. Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. – Не обичам този човек. – Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си.
към беседата >>
Това прави съвършената любов.
И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н.
Това прави съвършената любов.
Тя свързва всички хора в едно цяло. Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. – Не обичам този човек. – Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си. Има нещо в човека, което можеш да не обичаш.
към беседата >>
Тя свързва всички хора в едно цяло.
Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съвършената любов.
Тя свързва всички хора в едно цяло.
Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. – Не обичам този човек. – Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си. Има нещо в човека, което можеш да не обичаш.
към беседата >>
Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас.
Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съвършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло.
Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас.
– Не обичам този човек. – Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си. Има нещо в човека, което можеш да не обичаш.
към беседата >>
– Не обичам този човек.
Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съвършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло. Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас.
– Не обичам този човек.
– Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си. Има нещо в човека, което можеш да не обичаш.
към беседата >>
– Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си.
Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съвършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло. Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. – Не обичам този човек.
– Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си.
Има нещо в човека, което можеш да не обичаш.
към беседата >>
Има нещо в човека, което можеш да не обичаш.
Това прави съвършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло. Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. – Не обичам този човек. – Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си.
Има нещо в човека, което можеш да не обичаш.
към беседата >>
Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух.
Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух.
– Защо? – Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Това са четирите жилища на Божественото. Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък. Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят.
към беседата >>
– Защо?
Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух.
– Защо?
– Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Това са четирите жилища на Божественото. Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък. Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят. Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото.
към беседата >>
– Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека.
Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух. – Защо?
– Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека.
Това са четирите жилища на Божественото. Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък. Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят. Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото. Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото.
към беседата >>
Това са четирите жилища на Божественото.
Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух. – Защо? – Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека.
Това са четирите жилища на Божественото.
Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък. Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят. Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото. Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото. В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.
към беседата >>
Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък.
Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух. – Защо? – Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Това са четирите жилища на Божественото.
Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък.
Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят. Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото. Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото. В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.
към беседата >>
Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят.
Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух. – Защо? – Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Това са четирите жилища на Божественото. Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък.
Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят.
Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото. Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото. В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.
към беседата >>
Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото.
– Защо? – Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Това са четирите жилища на Божественото. Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък. Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят.
Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото.
Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото. В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.
към беседата >>
Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото.
– Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Това са четирите жилища на Божественото. Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък. Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят. Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото.
Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото.
В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.
към беседата >>
В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.
Това са четирите жилища на Божественото. Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък. Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят. Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото. Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото.
В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.
към беседата >>
Питате: От какво зависи развитието на човека?
Питате: От какво зависи развитието на човека?
– От сърцето. Ето защо, сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“. Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая.
към беседата >>
– От сърцето.
Питате: От какво зависи развитието на човека?
– От сърцето.
Ето защо, сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“. Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая. Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво.
към беседата >>
Ето защо, сърцето трябва да се облагороди.
Питате: От какво зависи развитието на човека? – От сърцето.
Ето защо, сърцето трябва да се облагороди.
Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“. Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая. Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво. Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.
към беседата >>
Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“.
Питате: От какво зависи развитието на човека? – От сърцето. Ето защо, сърцето трябва да се облагороди.
Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“.
Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая. Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво. Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.
към беседата >>
Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората.
Питате: От какво зависи развитието на човека? – От сърцето. Ето защо, сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“.
Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората.
Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая. Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво. Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.
към беседата >>
Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая.
Питате: От какво зависи развитието на човека? – От сърцето. Ето защо, сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“. Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората.
Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая.
Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво. Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.
към беседата >>
Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво.
– От сърцето. Ето защо, сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“. Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая.
Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво.
Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.
към беседата >>
Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.
Ето защо, сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“. Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая. Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво.
Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.
към беседата >>
Какво представят любовта и омразата?
Какво представят любовта и омразата?
– Любовта е врата, през която се отива при Бога. Омразата е врата, през която излизаш от Бога. От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна.
към беседата >>
– Любовта е врата, през която се отива при Бога.
Какво представят любовта и омразата?
– Любовта е врата, през която се отива при Бога.
Омразата е врата, през която излизаш от Бога. От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна. От едната врата се влиза, от другата се излиза.
към беседата >>
Омразата е врата, през която излизаш от Бога.
Какво представят любовта и омразата? – Любовта е врата, през която се отива при Бога.
Омразата е врата, през която излизаш от Бога.
От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна. От едната врата се влиза, от другата се излиза. И в човека има две врати: за влизане и за излизане.
към беседата >>
От човека зависи коя врата ще избере.
Какво представят любовта и омразата? – Любовта е врата, през която се отива при Бога. Омразата е врата, през която излизаш от Бога.
От човека зависи коя врата ще избере.
Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна. От едната врата се влиза, от другата се излиза. И в човека има две врати: за влизане и за излизане. Кое е по-хубаво: да разполагаш с две врати, или само с една?
към беседата >>
Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога.
Какво представят любовта и омразата? – Любовта е врата, през която се отива при Бога. Омразата е врата, през която излизаш от Бога. От човека зависи коя врата ще избере.
Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога.
Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна. От едната врата се влиза, от другата се излиза. И в човека има две врати: за влизане и за излизане. Кое е по-хубаво: да разполагаш с две врати, или само с една? Значи, съществуват и два пътя: път на любовта и път на омразата; път на доброто и път на злото.
към беседата >>
Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна.
Какво представят любовта и омразата? – Любовта е врата, през която се отива при Бога. Омразата е врата, през която излизаш от Бога. От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога.
Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна.
От едната врата се влиза, от другата се излиза. И в човека има две врати: за влизане и за излизане. Кое е по-хубаво: да разполагаш с две врати, или само с една? Значи, съществуват и два пътя: път на любовта и път на омразата; път на доброто и път на злото.
към беседата >>
От едната врата се влиза, от другата се излиза.
– Любовта е врата, през която се отива при Бога. Омразата е врата, през която излизаш от Бога. От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна.
От едната врата се влиза, от другата се излиза.
И в човека има две врати: за влизане и за излизане. Кое е по-хубаво: да разполагаш с две врати, или само с една? Значи, съществуват и два пътя: път на любовта и път на омразата; път на доброто и път на злото.
към беседата >>
И в човека има две врати: за влизане и за излизане.
Омразата е врата, през която излизаш от Бога. От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна. От едната врата се влиза, от другата се излиза.
И в човека има две врати: за влизане и за излизане.
Кое е по-хубаво: да разполагаш с две врати, или само с една? Значи, съществуват и два пътя: път на любовта и път на омразата; път на доброто и път на злото.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да разполагаш с две врати, или само с една?
От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна. От едната врата се влиза, от другата се излиза. И в човека има две врати: за влизане и за излизане.
Кое е по-хубаво: да разполагаш с две врати, или само с една?
Значи, съществуват и два пътя: път на любовта и път на омразата; път на доброто и път на злото.
към беседата >>
Значи, съществуват и два пътя: път на любовта и път на омразата; път на доброто и път на злото.
Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна. От едната врата се влиза, от другата се излиза. И в човека има две врати: за влизане и за излизане. Кое е по-хубаво: да разполагаш с две врати, или само с една?
Значи, съществуват и два пътя: път на любовта и път на омразата; път на доброто и път на злото.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос.
Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос.
Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така.
към беседата >>
Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си.
Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос.
Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си.
Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава.
към беседата >>
Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното.
Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос. Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си.
Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното.
Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска.
към беседата >>
Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага.
Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос. Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното.
Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага.
Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска. Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят.
към беседата >>
Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко.
Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос. Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага.
Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко.
Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска. Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят. Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре.
към беседата >>
Не е така.
Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос. Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко.
Не е така.
Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска. Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят. Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре. Вярата е необходима и за този, и за онзи свят.
към беседата >>
Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава.
Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така.
Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава.
Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска. Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят. Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре. Вярата е необходима и за този, и за онзи свят.
към беседата >>
Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска.
Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава.
Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска.
Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят. Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре. Вярата е необходима и за този, и за онзи свят.
към беседата >>
Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят.
Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска.
Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят.
Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре. Вярата е необходима и за този, и за онзи свят.
към беседата >>
Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре.
Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска. Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят.
Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре.
Вярата е необходима и за този, и за онзи свят.
към беседата >>
Вярата е необходима и за този, и за онзи свят.
Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска. Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят. Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре.
Вярата е необходима и за този, и за онзи свят.
към беседата >>
Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото.
Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото.
Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо. – Ще вземете ли със себе си своите задничета? – Ще ги вземем. – Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете.
към беседата >>
Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо.
Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото.
Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо.
– Ще вземете ли със себе си своите задничета? – Ще ги вземем. – Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения.
към беседата >>
– Ще вземете ли със себе си своите задничета?
Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото. Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо.
– Ще вземете ли със себе си своите задничета?
– Ще ги вземем. – Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш.
към беседата >>
– Ще ги вземем.
Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото. Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо. – Ще вземете ли със себе си своите задничета?
– Ще ги вземем.
– Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане.
към беседата >>
– Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате.
Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото. Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо. – Ще вземете ли със себе си своите задничета? – Ще ги вземем.
– Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате.
Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога.
към беседата >>
Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете.
Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото. Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо. – Ще вземете ли със себе си своите задничета? – Ще ги вземем. – Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате.
Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете.
Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде.
към беседата >>
Физическият свят е врата за Божествения.
Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо. – Ще вземете ли със себе си своите задничета? – Ще ги вземем. – Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете.
Физическият свят е врата за Божествения.
Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил.
към беседата >>
Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш.
– Ще вземете ли със себе си своите задничета? – Ще ги вземем. – Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения.
Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш.
Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха.
към беседата >>
Там има само една врата – за излизане.
– Ще ги вземем. – Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш.
Там има само една врата – за излизане.
Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога.
към беседата >>
Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога.
– Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане.
Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога.
Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря.
към беседата >>
Някога чувстваш, че излизаш някъде.
Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога.
Някога чувстваш, че излизаш някъде.
Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата.
към беседата >>
Това се дължи на греха, който си направил.
Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде.
Това се дължи на греха, който си направил.
Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна.
към беседата >>
Значи, ти носиш последствията на греха.
Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил.
Значи, ти носиш последствията на греха.
Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път.
към беседата >>
Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога.
Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха.
Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога.
Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път. Повечето хора вървят по широкия път.
към беседата >>
Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря.
Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога.
Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря.
Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път. Повечето хора вървят по широкия път. Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него.
към беседата >>
Всеки сам трябва да отвори тази врата.
Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря.
Всеки сам трябва да отвори тази врата.
Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път. Повечето хора вървят по широкия път. Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него. Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре.
към беседата >>
Затова е казано, че вратата към Бога е тясна.
Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата.
Затова е казано, че вратата към Бога е тясна.
Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път. Повечето хора вървят по широкия път. Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него. Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре.
към беседата >>
Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път.
Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна.
Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път.
Повечето хора вървят по широкия път. Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него. Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре.
към беседата >>
Повечето хора вървят по широкия път.
Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път.
Повечето хора вървят по широкия път.
Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него. Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре.
към беседата >>
Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него.
Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път. Повечето хора вървят по широкия път.
Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него.
Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре.
към беседата >>
Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре.
Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път. Повечето хора вървят по широкия път. Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него.
Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре.
към беседата >>
Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате.
Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате.
– Защо? – Защото не можете да възлезете нагоре. Мнозина идат от другия свят. Питате ги: Отде идете? – От онзи свят.
към беседата >>
– Защо?
Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате.
– Защо?
– Защото не можете да възлезете нагоре. Мнозина идат от другия свят. Питате ги: Отде идете? – От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият.
към беседата >>
– Защото не можете да възлезете нагоре.
Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате. – Защо?
– Защото не можете да възлезете нагоре.
Мнозина идат от другия свят. Питате ги: Отде идете? – От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа.
към беседата >>
Мнозина идат от другия свят.
Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате. – Защо? – Защото не можете да възлезете нагоре.
Мнозина идат от другия свят.
Питате ги: Отде идете? – От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа. – Това същество слиза отгоре да яде и пие.
към беседата >>
Питате ги: Отде идете?
Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате. – Защо? – Защото не можете да възлезете нагоре. Мнозина идат от другия свят.
Питате ги: Отде идете?
– От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа. – Това същество слиза отгоре да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят.
към беседата >>
– От онзи свят.
Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате. – Защо? – Защото не можете да възлезете нагоре. Мнозина идат от другия свят. Питате ги: Отде идете?
– От онзи свят.
Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа. – Това същество слиза отгоре да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал.
към беседата >>
Те идат на земята да ядат и пият.
– Защо? – Защото не можете да възлезете нагоре. Мнозина идат от другия свят. Питате ги: Отде идете? – От онзи свят.
Те идат на земята да ядат и пият.
Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа. – Това същество слиза отгоре да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено.
към беседата >>
Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа.
– Защото не можете да възлезете нагоре. Мнозина идат от другия свят. Питате ги: Отде идете? – От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият.
Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа.
– Това същество слиза отгоре да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден.
към беседата >>
– Това същество слиза отгоре да яде и пие.
Мнозина идат от другия свят. Питате ги: Отде идете? – От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа.
– Това същество слиза отгоре да яде и пие.
Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение.
към беседата >>
Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят.
Питате ги: Отде идете? – От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа. – Това същество слиза отгоре да яде и пие.
Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят.
Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска.
към беседата >>
Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал.
– От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа. – Това същество слиза отгоре да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят.
Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал.
Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден.
към беседата >>
Много естествено.
Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа. – Това същество слиза отгоре да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал.
Много естествено.
Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите.
към беседата >>
Богатият не се безпокои за утрешния ден.
Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа. – Това същество слиза отгоре да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено.
Богатият не се безпокои за утрешния ден.
Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден.
към беседата >>
Той има всичко на разположение.
– Това същество слиза отгоре да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден.
Той има всичко на разположение.
Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия.
към беседата >>
Той може да яде, каквото иска.
Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение.
Той може да яде, каквото иска.
Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството.
към беседата >>
Бедният се безпокои за утрешния ден.
Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска.
Бедният се безпокои за утрешния ден.
Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието.
към беседата >>
Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите.
Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден.
Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите.
Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат.
към беседата >>
Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден.
Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите.
Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден.
Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили.
към беседата >>
Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия.
Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден.
Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия.
Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания.
към беседата >>
Тя осмисля и бедността, и богатството.
Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия.
Тя осмисля и бедността, и богатството.
Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват.
към беседата >>
Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието.
Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството.
Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието.
Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца?
към беседата >>
Когато любовта посети бедния, той става богат.
Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието.
Когато любовта посети бедния, той става богат.
Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим.
към беседата >>
Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили.
Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат.
Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили.
Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път.
към беседата >>
Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания.
Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили.
Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания.
Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца.
към беседата >>
Те го спъват.
Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания.
Те го спъват.
Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца. Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват.
към беседата >>
Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца?
Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват.
Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца?
Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца. Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват. Трябва да се справим с тях.
към беседата >>
Трябва да ги отгледаме, да ги наредим.
Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца?
Трябва да ги отгледаме, да ги наредим.
След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца. Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват. Трябва да се справим с тях. Като остареем, тогава ще служим на Бога.
към беседата >>
След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път.
Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим.
След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път.
Не е лесно да се служи на Бога с деца. Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват. Трябва да се справим с тях. Като остареем, тогава ще служим на Бога. Закон е: Ако на млади години не служиш, на стари години – никак.
към беседата >>
Не е лесно да се служи на Бога с деца.
Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път.
Не е лесно да се служи на Бога с деца.
Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват. Трябва да се справим с тях. Като остареем, тогава ще служим на Бога. Закон е: Ако на млади години не служиш, на стари години – никак.
към беседата >>
Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват.
Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца.
Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват.
Трябва да се справим с тях. Като остареем, тогава ще служим на Бога. Закон е: Ако на млади години не служиш, на стари години – никак.
към беседата >>
Трябва да се справим с тях.
Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца. Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват.
Трябва да се справим с тях.
Като остареем, тогава ще служим на Бога. Закон е: Ако на млади години не служиш, на стари години – никак.
към беседата >>
Като остареем, тогава ще служим на Бога.
Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца. Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват. Трябва да се справим с тях.
Като остареем, тогава ще служим на Бога.
Закон е: Ако на млади години не служиш, на стари години – никак.
към беседата >>
Закон е: Ако на млади години не служиш, на стари години – никак.
След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца. Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват. Трябва да се справим с тях. Като остареем, тогава ще служим на Бога.
Закон е: Ако на млади години не служиш, на стари години – никак.
към беседата >>
Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение.
Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение.
Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас. Аз го изпитвам: Какво имаш? – Една къща и триста декара земя. – Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева.
към беседата >>
Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас.
Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение.
Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас.
Аз го изпитвам: Какво имаш? – Една къща и триста декара земя. – Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди.
към беседата >>
Аз го изпитвам: Какво имаш?
Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение. Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас.
Аз го изпитвам: Какво имаш?
– Една къща и триста декара земя. – Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот.
към беседата >>
– Една къща и триста декара земя.
Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение. Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас. Аз го изпитвам: Какво имаш?
– Една къща и триста декара земя.
– Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога.
към беседата >>
– Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове?
Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение. Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас. Аз го изпитвам: Какво имаш? – Една къща и триста декара земя.
– Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове?
– Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек.
към беседата >>
– Да, четиристотин хиляди лева.
Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение. Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас. Аз го изпитвам: Какво имаш? – Една къща и триста декара земя. – Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове?
– Да, четиристотин хиляди лева.
Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим.
към беседата >>
Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди.
Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас. Аз го изпитвам: Какво имаш? – Една къща и триста декара земя. – Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева.
Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди.
Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си.
към беседата >>
Казах му: Оставям те настойник на твоя имот.
Аз го изпитвам: Какво имаш? – Една къща и триста декара земя. – Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди.
Казах му: Оставям те настойник на твоя имот.
Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си. – Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева.
към беседата >>
Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога.
– Една къща и триста декара земя. – Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот.
Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога.
Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си. – Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева. – Ние сме се посветили на Бога.
към беседата >>
Съществуват два закона в света: човешки и Божествен.
Съществуват два закона в света: човешки и Божествен.
Законът на плътта е човешки; законът на Духа и на Любовта е Божествен. Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост. Защо страданията преодоляват в живота? – Защото човешкото взема надмощие над Божественото. Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.
към беседата >>
Много от сегашните християни са като този човек.
– Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога.
Много от сегашните християни са като този човек.
Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си. – Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева. – Ние сме се посветили на Бога. Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди.
към беседата >>
Законът на плътта е човешки; законът на Духа и на Любовта е Божествен.
Съществуват два закона в света: човешки и Божествен.
Законът на плътта е човешки; законът на Духа и на Любовта е Божествен.
Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост. Защо страданията преодоляват в живота? – Защото човешкото взема надмощие над Божественото. Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.
към беседата >>
Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим.
– Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек.
Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим.
Готови сме да Ти подарим имота си. – Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева. – Ние сме се посветили на Бога. Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди. В Божественото има изобилие.
към беседата >>
Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост.
Съществуват два закона в света: човешки и Божествен. Законът на плътта е човешки; законът на Духа и на Любовта е Божествен.
Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост.
Защо страданията преодоляват в живота? – Защото човешкото взема надмощие над Божественото. Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.
към беседата >>
Готови сме да Ти подарим имота си.
Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим.
Готови сме да Ти подарим имота си.
– Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева. – Ние сме се посветили на Бога. Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди. В Божественото има изобилие.
към беседата >>
Защо страданията преодоляват в живота?
Съществуват два закона в света: човешки и Божествен. Законът на плътта е човешки; законът на Духа и на Любовта е Божествен. Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост.
Защо страданията преодоляват в живота?
– Защото човешкото взема надмощие над Божественото. Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.
към беседата >>
– Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева.
Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си.
– Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева.
– Ние сме се посветили на Бога. Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди. В Божественото има изобилие.
към беседата >>
– Защото човешкото взема надмощие над Божественото.
Съществуват два закона в света: човешки и Божествен. Законът на плътта е човешки; законът на Духа и на Любовта е Божествен. Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост. Защо страданията преодоляват в живота?
– Защото човешкото взема надмощие над Божественото.
Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.
към беседата >>
– Ние сме се посветили на Бога.
Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си. – Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева.
– Ние сме се посветили на Бога.
Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди. В Божественото има изобилие.
към беседата >>
Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.
Съществуват два закона в света: човешки и Божествен. Законът на плътта е човешки; законът на Духа и на Любовта е Божествен. Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост. Защо страданията преодоляват в живота? – Защото човешкото взема надмощие над Божественото.
Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.
към беседата >>
Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди.
Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си. – Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева. – Ние сме се посветили на Бога.
Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди.
В Божественото има изобилие.
към беседата >>
Религиозните очакват да дойде Христос на Земята, да оправи света.
Религиозните очакват да дойде Христос на Земята, да оправи света.
Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин. Това правят хората. Светът се оправя от години и още не е оправен. Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви. Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят.
към беседата >>
В Божественото има изобилие.
Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си. – Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева. – Ние сме се посветили на Бога. Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди.
В Божественото има изобилие.
към беседата >>
Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин.
Религиозните очакват да дойде Христос на Земята, да оправи света.
Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин.
Това правят хората. Светът се оправя от години и още не е оправен. Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви. Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят. Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая.
към беседата >>
И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме.
И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме.
Бог не изисква от нас много. Той не иска душата ни. Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце.
към беседата >>
Това правят хората.
Религиозните очакват да дойде Христос на Земята, да оправи света. Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин.
Това правят хората.
Светът се оправя от години и още не е оправен. Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви. Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят. Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая. – Де ще бъдем ние?
към беседата >>
Бог не изисква от нас много.
И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме.
Бог не изисква от нас много.
Той не иска душата ни. Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото.
към беседата >>
Светът се оправя от години и още не е оправен.
Религиозните очакват да дойде Христос на Земята, да оправи света. Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин. Това правят хората.
Светът се оправя от години и още не е оправен.
Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви. Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят. Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая. – Де ще бъдем ние? – Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.
към беседата >>
Той не иска душата ни.
И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме. Бог не изисква от нас много.
Той не иска душата ни.
Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога.
към беседата >>
Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви.
Религиозните очакват да дойде Христос на Земята, да оправи света. Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин. Това правят хората. Светът се оправя от години и още не е оправен.
Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви.
Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят. Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая. – Де ще бъдем ние? – Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.
към беседата >>
Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене.
И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме. Бог не изисква от нас много. Той не иска душата ни.
Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене.
Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога. Без любов то никога не може да се поправи.
към беседата >>
Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят.
Религиозните очакват да дойде Христос на Земята, да оправи света. Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин. Това правят хората. Светът се оправя от години и още не е оправен. Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви.
Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят.
Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая. – Де ще бъдем ние? – Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.
към беседата >>
Само така, той ще ни помогне.
И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме. Бог не изисква от нас много. Той не иска душата ни. Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене.
Само така, той ще ни помогне.
Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога. Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето.
към беседата >>
Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая.
Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин. Това правят хората. Светът се оправя от години и още не е оправен. Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви. Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят.
Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая.
– Де ще бъдем ние? – Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.
към беседата >>
Всички противоречия произтичат от човешкото сърце.
И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме. Бог не изисква от нас много. Той не иска душата ни. Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне.
Всички противоречия произтичат от човешкото сърце.
В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога. Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено.
към беседата >>
– Де ще бъдем ние?
Това правят хората. Светът се оправя от години и още не е оправен. Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви. Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят. Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая.
– Де ще бъдем ние?
– Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.
към беседата >>
В него се крие злото.
Бог не изисква от нас много. Той не иска душата ни. Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце.
В него се крие злото.
Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога. Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода?
към беседата >>
– Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.
Светът се оправя от години и още не е оправен. Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви. Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят. Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая. – Де ще бъдем ние?
– Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.
към беседата >>
Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога.
Той не иска душата ни. Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото.
Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога.
Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода?
към беседата >>
Сега, не е въпрос да се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин.
Сега, не е въпрос да се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин.
Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас. Какво мога да мисля за един човек? Всеки човек си има специфични характерни черти. Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари.
към беседата >>
Без любов то никога не може да се поправи.
Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога.
Без любов то никога не може да се поправи.
Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без любов.
към беседата >>
Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас.
Сега, не е въпрос да се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин.
Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас.
Какво мога да мисля за един човек? Всеки човек си има специфични характерни черти. Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна.
към беседата >>
Любовта е съществено нещо за сърцето.
Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога. Без любов то никога не може да се поправи.
Любовта е съществено нещо за сърцето.
Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без любов. Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове.
към беседата >>
Какво мога да мисля за един човек?
Сега, не е въпрос да се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин. Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас.
Какво мога да мисля за един човек?
Всеки човек си има специфични характерни черти. Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя.
към беседата >>
Много естествено.
Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога. Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето.
Много естествено.
Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без любов. Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове. Желая ви да имате в сърцата си по един лъч от Божията любов, за да израснат всички хубави неща.
към беседата >>
Всеки човек си има специфични характерни черти.
Сега, не е въпрос да се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин. Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас. Какво мога да мисля за един човек?
Всеки човек си има специфични характерни черти.
Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички.
към беседата >>
Как ще поливаш градината си без вода?
В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога. Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено.
Как ще поливаш градината си без вода?
Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без любов. Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове. Желая ви да имате в сърцата си по един лъч от Божията любов, за да израснат всички хубави неща.
към беседата >>
Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати.
Сега, не е въпрос да се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин. Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас. Какво мога да мисля за един човек? Всеки човек си има специфични характерни черти.
Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати.
Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин.
към беседата >>
Как ще се развиват растенията без вода?
Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога. Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода?
Как ще се развиват растенията без вода?
В човешкото сърце нищо не може да расте без любов. Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове. Желая ви да имате в сърцата си по един лъч от Божията любов, за да израснат всички хубави неща.
към беседата >>
Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари.
Сега, не е въпрос да се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин. Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас. Какво мога да мисля за един човек? Всеки човек си има специфични характерни черти. Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати.
Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари.
Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре.
към беседата >>
В човешкото сърце нищо не може да расте без любов.
Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода?
В човешкото сърце нищо не може да расте без любов.
Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове. Желая ви да имате в сърцата си по един лъч от Божията любов, за да израснат всички хубави неща.
към беседата >>
Вторият отваря кесията си – също празна.
Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас. Какво мога да мисля за един човек? Всеки човек си има специфични характерни черти. Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари.
Вторият отваря кесията си – също празна.
Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре.
към беседата >>
Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове.
Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без любов.
Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове.
Желая ви да имате в сърцата си по един лъч от Божията любов, за да израснат всички хубави неща.
към беседата >>
Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя.
Какво мога да мисля за един човек? Всеки човек си има специфични характерни черти. Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна.
Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя.
Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички.
към беседата >>
Желая ви да имате в сърцата си по един лъч от Божията любов, за да израснат всички хубави неща.
Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без любов. Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове.
Желая ви да имате в сърцата си по един лъч от Божията любов, за да израснат всички хубави неща.
към беседата >>
Отваря кесията си и плаща за всички.
Всеки човек си има специфични характерни черти. Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя.
Отваря кесията си и плаща за всички.
Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички. У немците обичаят е друг.
към беседата >>
Плътта заробва, а духът освобождава.
Плътта заробва, а духът освобождава.
Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа. Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога. Тази връзка е Любовта. Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път.
към беседата >>
Англичаните постъпват по друг начин.
Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички.
Англичаните постъпват по друг начин.
Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички. У немците обичаят е друг. Там всеки плаща за себе си.
към беседата >>
Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа.
Плътта заробва, а духът освобождава.
Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа.
Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога. Тази връзка е Любовта. Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее.
към беседата >>
Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре.
Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин.
Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре.
Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички. У немците обичаят е друг. Там всеки плаща за себе си. От трите обичая, кой е най-добър?
към беседата >>
Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога.
Плътта заробва, а духът освобождава. Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа.
Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога.
Тази връзка е Любовта. Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме.
към беседата >>
Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре.
Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре.
Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре.
Той плаща за всички. У немците обичаят е друг. Там всеки плаща за себе си. От трите обичая, кой е най-добър? Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър.
към беседата >>
Тази връзка е Любовта.
Плътта заробва, а духът освобождава. Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа. Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога.
Тази връзка е Любовта.
Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света.
към беседата >>
Той плаща за всички.
Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре.
Той плаща за всички.
У немците обичаят е друг. Там всеки плаща за себе си. От трите обичая, кой е най-добър? Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър. За Божествените хора, Божественото е най-добро; за светските хора, светското е най-добро.
към беседата >>
Който се свърже с Любовта, той ще намери паша.
Плътта заробва, а духът освобождава. Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа. Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога. Тази връзка е Любовта.
Който се свърже с Любовта, той ще намери паша.
Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения.
към беседата >>
У немците обичаят е друг.
Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички.
У немците обичаят е друг.
Там всеки плаща за себе си. От трите обичая, кой е най-добър? Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър. За Божествените хора, Божественото е най-добро; за светските хора, светското е най-добро.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път.
Плътта заробва, а духът освобождава. Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа. Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога. Тази връзка е Любовта. Който се свърже с Любовта, той ще намери паша.
Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път.
Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил.
към беседата >>
Там всеки плаща за себе си.
Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички. У немците обичаят е друг.
Там всеки плаща за себе си.
От трите обичая, кой е най-добър? Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър. За Божествените хора, Божественото е най-добро; за светските хора, светското е най-добро.
към беседата >>
Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее.
Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа. Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога. Тази връзка е Любовта. Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път.
Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее.
Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота.
към беседата >>
От трите обичая, кой е най-добър?
Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички. У немците обичаят е друг. Там всеки плаща за себе си.
От трите обичая, кой е най-добър?
Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър. За Божествените хора, Божественото е най-добро; за светските хора, светското е най-добро.
към беседата >>
Не се колебай, влязъл си точно навреме.
Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога. Тази връзка е Любовта. Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее.
Не се колебай, влязъл си точно навреме.
Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш.
към беседата >>
Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър.
Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички. У немците обичаят е друг. Там всеки плаща за себе си. От трите обичая, кой е най-добър?
Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър.
За Божествените хора, Божественото е най-добро; за светските хора, светското е най-добро.
към беседата >>
Върви напред, не гледай на света.
Тази връзка е Любовта. Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме.
Върви напред, не гледай на света.
Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер.
към беседата >>
За Божествените хора, Божественото е най-добро; за светските хора, светското е най-добро.
Той плаща за всички. У немците обичаят е друг. Там всеки плаща за себе си. От трите обичая, кой е най-добър? Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър.
За Божествените хора, Божественото е най-добро; за светските хора, светското е най-добро.
към беседата >>
Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения.
Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света.
Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения.
Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък.
към беседата >>
Какво е нужно на сегашните хора?
Какво е нужно на сегашните хора?
– Да се освободят от своите вътрешни противоречия. Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се. – Няма защо да се разочароваш. Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят.
към беседата >>
Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил.
Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения.
Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил.
Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то.
към беседата >>
– Да се освободят от своите вътрешни противоречия.
Какво е нужно на сегашните хора?
– Да се освободят от своите вътрешни противоречия.
Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се. – Няма защо да се разочароваш. Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него.
към беседата >>
Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота.
Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил.
Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота.
Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде.
към беседата >>
Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се.
Какво е нужно на сегашните хора? – Да се освободят от своите вътрешни противоречия.
Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се.
– Няма защо да се разочароваш. Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него.
към беседата >>
Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш.
Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота.
Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш.
Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога?
към беседата >>
– Няма защо да се разочароваш.
Какво е нужно на сегашните хора? – Да се освободят от своите вътрешни противоречия. Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се.
– Няма защо да се разочароваш.
Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш?
към беседата >>
Всичко ще ви се даде в двоен размер.
Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш.
Всичко ще ви се даде в двоен размер.
Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога? – Когато влезете в закона на Любовта.
към беседата >>
Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов.
Какво е нужно на сегашните хора? – Да се освободят от своите вътрешни противоречия. Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се. – Няма защо да се разочароваш.
Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов.
Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш? – Ще го напуснеш.
към беседата >>
Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък.
Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер.
Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък.
Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога? – Когато влезете в закона на Любовта. Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига.
към беседата >>
Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят.
Какво е нужно на сегашните хора? – Да се освободят от своите вътрешни противоречия. Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се. – Няма защо да се разочароваш. Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов.
Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят.
Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш? – Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година.
към беседата >>
Опитайте Божественото и вижте, какво носи то.
Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък.
Опитайте Божественото и вижте, какво носи то.
Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога? – Когато влезете в закона на Любовта. Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига. Не сте влезли през вратата на доброто.
към беседата >>
Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него.
– Да се освободят от своите вътрешни противоречия. Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се. – Няма защо да се разочароваш. Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят.
Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него.
Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш? – Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде.
Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то.
Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде.
– Кога? – Когато влезете в закона на Любовта. Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига. Не сте влезли през вратата на доброто. То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата.
към беседата >>
Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него.
Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се. – Няма защо да се разочароваш. Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него.
Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него.
Какво ще направиш? – Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението.
към беседата >>
– Кога?
Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде.
– Кога?
– Когато влезете в закона на Любовта. Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига. Не сте влезли през вратата на доброто. То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата.
към беседата >>
Какво ще направиш?
– Няма защо да се разочароваш. Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него.
Какво ще направиш?
– Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си.
към беседата >>
– Когато влезете в закона на Любовта.
Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога?
– Когато влезете в закона на Любовта.
Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига. Не сте влезли през вратата на доброто. То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата.
към беседата >>
– Ще го напуснеш.
Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш?
– Ще го напуснеш.
Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш?
към беседата >>
Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига.
Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога? – Когато влезете в закона на Любовта.
Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига.
Не сте влезли през вратата на доброто. То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата.
към беседата >>
Ти си уговорил с него да му служиш само една година.
Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш? – Ще го напуснеш.
Ти си уговорил с него да му служиш само една година.
Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство.
към беседата >>
Не сте влезли през вратата на доброто.
Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога? – Когато влезете в закона на Любовта. Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига.
Не сте влезли през вратата на доброто.
То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата.
към беседата >>
Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш.
Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш? – Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година.
Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш.
Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година.
към беседата >>
То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата.
Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога? – Когато влезете в закона на Любовта. Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига. Не сте влезли през вратата на доброто.
То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението.
Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш? – Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш.
Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението.
Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година. Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена.
към беседата >>
Казвам: Вървете в пътя на Любовта и не се обръщайте назад, както направи Лотовата жена.
Казвам: Вървете в пътя на Любовта и не се обръщайте назад, както направи Лотовата жена.
И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието. Там, дето аз вървя, има всичко на разположение. – Докажи това! – Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене.
към беседата >>
Представи си, че слугуваш на баща си.
Какво ще направиш? – Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението.
Представи си, че слугуваш на баща си.
С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година. Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена. Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена.
към беседата >>
И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието.
Казвам: Вървете в пътя на Любовта и не се обръщайте назад, както направи Лотовата жена.
И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието.
Там, дето аз вървя, има всичко на разположение. – Докажи това! – Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал.
към беседата >>
С пари ли ще слугуваш?
– Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си.
С пари ли ще слугуваш?
Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година. Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена. Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена. Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си.
към беседата >>
Там, дето аз вървя, има всичко на разположение.
Казвам: Вървете в пътя на Любовта и не се обръщайте назад, както направи Лотовата жена. И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието.
Там, дето аз вървя, има всичко на разположение.
– Докажи това! – Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене и не се колебай.
към беседата >>
Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство.
Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш?
Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство.
Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година. Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена. Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена. Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си. Той не разбира, какво значи да постъпваш с човека по Божествения закон.
към беседата >>
– Докажи това!
Казвам: Вървете в пътя на Любовта и не се обръщайте назад, както направи Лотовата жена. И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието. Там, дето аз вървя, има всичко на разположение.
– Докажи това!
– Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас!
към беседата >>
Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година.
Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство.
Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година.
Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена. Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена. Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си. Той не разбира, какво значи да постъпваш с човека по Божествения закон.
към беседата >>
– Нищо не доказвам.
Казвам: Вървете в пътя на Любовта и не се обръщайте назад, както направи Лотовата жена. И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието. Там, дето аз вървя, има всичко на разположение. – Докажи това!
– Нищо не доказвам.
Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем?
към беседата >>
Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена.
Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година.
Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена.
Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена. Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си. Той не разбира, какво значи да постъпваш с човека по Божествения закон.
към беседата >>
Аз вървя, тръгни и ти с мене.
Казвам: Вървете в пътя на Любовта и не се обръщайте назад, както направи Лотовата жена. И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието. Там, дето аз вървя, има всичко на разположение. – Докажи това! – Нищо не доказвам.
Аз вървя, тръгни и ти с мене.
– Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани.
към беседата >>
Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена.
Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година. Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена.
Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена.
Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си. Той не разбира, какво значи да постъпваш с човека по Божествения закон.
към беседата >>
– Друг път не съм дохождал.
И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието. Там, дето аз вървя, има всичко на разположение. – Докажи това! – Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене.
– Друг път не съм дохождал.
– Тръгни с мене и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си?
към беседата >>
Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си.
С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година. Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена. Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена.
Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си.
Той не разбира, какво значи да постъпваш с човека по Божествения закон.
към беседата >>
– Тръгни с мене и не се колебай.
Там, дето аз вървя, има всичко на разположение. – Докажи това! – Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал.
– Тръгни с мене и не се колебай.
Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си? Кой от вас е доволен от своята къща?
към беседата >>
Той не разбира, какво значи да постъпваш с човека по Божествения закон.
Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година. Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена. Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена. Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си.
Той не разбира, какво значи да постъпваш с човека по Божествения закон.
към беседата >>
Проповядвайте и вие така: Елате с нас!
– Докажи това! – Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене и не се колебай.
Проповядвайте и вие така: Елате с нас!
– Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си? Кой от вас е доволен от своята къща? Кой от вас е доволен от това, което има?
към беседата >>
Един беден, но умен човек взел назаем хиляда лева от един банкер, с условие, да ги плати на определен срок.
Един беден, но умен човек взел назаем хиляда лева от един банкер, с условие, да ги плати на определен срок.
Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 дена по-рано. В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно. В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа. Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно. Кой от двамата има повече право?
към беседата >>
– Ами ако се излъжем?
– Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас!
– Ами ако се излъжем?
– Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си? Кой от вас е доволен от своята къща? Кой от вас е доволен от това, което има? Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато.
към беседата >>
Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 дена по-рано.
Един беден, но умен човек взел назаем хиляда лева от един банкер, с условие, да ги плати на определен срок.
Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 дена по-рано.
В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно. В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа. Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно. Кой от двамата има повече право? – Който страда.
към беседата >>
– Вие сте отдавна излъгани.
Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем?
– Вие сте отдавна излъгани.
Кой от вас е доволен от живота си? Кой от вас е доволен от своята къща? Кой от вас е доволен от това, което има? Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато. Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.
към беседата >>
В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно.
Един беден, но умен човек взел назаем хиляда лева от един банкер, с условие, да ги плати на определен срок. Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 дена по-рано.
В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно.
В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа. Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно. Кой от двамата има повече право? – Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена.
към беседата >>
Кой от вас е доволен от живота си?
– Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани.
Кой от вас е доволен от живота си?
Кой от вас е доволен от своята къща? Кой от вас е доволен от това, което има? Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато. Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.
към беседата >>
В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа.
Един беден, но умен човек взел назаем хиляда лева от един банкер, с условие, да ги плати на определен срок. Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 дена по-рано. В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно.
В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа.
Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно. Кой от двамата има повече право? – Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано.
към беседата >>
Кой от вас е доволен от своята къща?
– Тръгни с мене и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си?
Кой от вас е доволен от своята къща?
Кой от вас е доволен от това, което има? Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато. Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.
към беседата >>
Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно.
Един беден, но умен човек взел назаем хиляда лева от един банкер, с условие, да ги плати на определен срок. Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 дена по-рано. В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно. В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа.
Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно.
Кой от двамата има повече право? – Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно.
към беседата >>
Кой от вас е доволен от това, което има?
Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си? Кой от вас е доволен от своята къща?
Кой от вас е доволен от това, което има?
Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато. Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.
към беседата >>
Кой от двамата има повече право?
Един беден, но умен човек взел назаем хиляда лева от един банкер, с условие, да ги плати на определен срок. Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 дена по-рано. В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно. В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа. Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно.
Кой от двамата има повече право?
– Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата.
към беседата >>
Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато.
– Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си? Кой от вас е доволен от своята къща? Кой от вас е доволен от това, което има?
Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато.
Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.
към беседата >>
– Който страда.
Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 дена по-рано. В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно. В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа. Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно. Кой от двамата има повече право?
– Който страда.
Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя.
към беседата >>
Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.
– Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си? Кой от вас е доволен от своята къща? Кой от вас е доволен от това, което има? Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато.
Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.
към беседата >>
Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена.
В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно. В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа. Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно. Кой от двамата има повече право? – Който страда.
Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена.
Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно.
към беседата >>
Помнете: Когато любовта влезе в човешкото сърце, светът придобива друг изглед.
Помнете: Когато любовта влезе в човешкото сърце, светът придобива друг изглед.
Всичко ви е приятно: Свободно дишате, сладко ядете, спокойно спите, с радост работите. Каквото изкуство имате, всичко прилагате с любов.
към беседата >>
Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано.
В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа. Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно. Кой от двамата има повече право? – Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена.
Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано.
Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме.
към беседата >>
Всичко ви е приятно: Свободно дишате, сладко ядете, спокойно спите, с радост работите.
Помнете: Когато любовта влезе в човешкото сърце, светът придобива друг изглед.
Всичко ви е приятно: Свободно дишате, сладко ядете, спокойно спите, с радост работите.
Каквото изкуство имате, всичко прилагате с любов.
към беседата >>
Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно.
Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно. Кой от двамата има повече право? – Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано.
Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно.
От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата.
към беседата >>
Каквото изкуство имате, всичко прилагате с любов.
Помнете: Когато любовта влезе в човешкото сърце, светът придобива друг изглед. Всичко ви е приятно: Свободно дишате, сладко ядете, спокойно спите, с радост работите.
Каквото изкуство имате, всичко прилагате с любов.
към беседата >>
От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата.
Кой от двамата има повече право? – Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно.
От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата.
Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата. Какво се иска от сегашните хора?
към беседата >>
Мнозина идват при мене да се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре.
Мнозина идват при мене да се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре.
Вие търсите правото там, дето не е. Правото е в любовта. Кажи на жена си: Ела с мене! Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу.
към беседата >>
Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя.
– Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата.
Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя.
Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата. Какво се иска от сегашните хора? – Да си правят отстъпки.
към беседата >>
Вие търсите правото там, дето не е.
Мнозина идват при мене да се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре.
Вие търсите правото там, дето не е.
Правото е в любовта. Кажи на жена си: Ела с мене! Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре.
към беседата >>
Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно.
Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя.
Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно.
Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата. Какво се иска от сегашните хора? – Да си правят отстъпки. Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва.
към беседата >>
Правото е в любовта.
Мнозина идват при мене да се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре. Вие търсите правото там, дето не е.
Правото е в любовта.
Кажи на жена си: Ела с мене! Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама?
към беседата >>
Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме.
Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно.
Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме.
Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата. Какво се иска от сегашните хора? – Да си правят отстъпки. Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва. Така ще се намери онази точка, към която се стремим.
към беседата >>
Кажи на жена си: Ела с мене!
Мнозина идват при мене да се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре. Вие търсите правото там, дето не е. Правото е в любовта.
Кажи на жена си: Ела с мене!
Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми.
към беседата >>
Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата.
Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме.
Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата.
Какво се иска от сегашните хора? – Да си правят отстъпки. Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва. Така ще се намери онази точка, към която се стремим.
към беседата >>
Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти.
Мнозина идват при мене да се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре. Вие търсите правото там, дето не е. Правото е в любовта. Кажи на жена си: Ела с мене!
Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти.
А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни.
към беседата >>
Какво се иска от сегашните хора?
От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата.
Какво се иска от сегашните хора?
– Да си правят отстъпки. Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва. Така ще се намери онази точка, към която се стремим.
към беседата >>
А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу.
Мнозина идват при мене да се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре. Вие търсите правото там, дето не е. Правото е в любовта. Кажи на жена си: Ела с мене! Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти.
А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу.
Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена.
към беседата >>
– Да си правят отстъпки.
Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата. Какво се иска от сегашните хора?
– Да си правят отстъпки.
Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва. Така ще се намери онази точка, към която се стремим.
към беседата >>
Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре.
Вие търсите правото там, дето не е. Правото е в любовта. Кажи на жена си: Ела с мене! Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу.
Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре.
Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават.
към беседата >>
Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва.
Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата. Какво се иска от сегашните хора? – Да си правят отстъпки.
Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва.
Така ще се намери онази точка, към която се стремим.
към беседата >>
Какъв живот може да има между тези двама?
Правото е в любовта. Кажи на жена си: Ела с мене! Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре.
Какъв живот може да има между тези двама?
Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават. И двамата се оплакват, но са добри хора.
към беседата >>
Така ще се намери онази точка, към която се стремим.
Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата. Какво се иска от сегашните хора? – Да си правят отстъпки. Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва.
Така ще се намери онази точка, към която се стремим.
към беседата >>
Жената казва: Захласнал се е мъжът ми.
Кажи на жена си: Ела с мене! Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама?
Жената казва: Захласнал се е мъжът ми.
По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават. И двамата се оплакват, но са добри хора. Объркали са пътя си.
към беседата >>
Помни: Не можеш да имаш резултатите на любовта без самата любов.
Помни: Не можеш да имаш резултатите на любовта без самата любов.
Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда. Не можеш да бъдеш добър без доброто. Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш. Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив. Ако доброто не е в тебе, не можеш да бъдеш добър.
към беседата >>
По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни.
Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми.
По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни.
Мъжът казва: Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават. И двамата се оплакват, но са добри хора. Объркали са пътя си. Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога.
към беседата >>
Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда.
Помни: Не можеш да имаш резултатите на любовта без самата любов.
Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда.
Не можеш да бъдеш добър без доброто. Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш. Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив. Ако доброто не е в тебе, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе.
към беседата >>
Мъжът казва: Много светска е моята жена.
А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни.
Мъжът казва: Много светска е моята жена.
За Бога не мисли, само земни работи я занимават. И двамата се оплакват, но са добри хора. Объркали са пътя си. Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога. – Тогава да се разведем.
към беседата >>
Не можеш да бъдеш добър без доброто.
Помни: Не можеш да имаш резултатите на любовта без самата любов. Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда.
Не можеш да бъдеш добър без доброто.
Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш. Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив. Ако доброто не е в тебе, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе. Днес, повечето хора се намират под влиянието на човешкия порядък.
към беседата >>
За Бога не мисли, само земни работи я занимават.
Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена.
За Бога не мисли, само земни работи я занимават.
И двамата се оплакват, но са добри хора. Объркали са пътя си. Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога. – Тогава да се разведем. – Вие и така сте разведени.
към беседата >>
Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш.
Помни: Не можеш да имаш резултатите на любовта без самата любов. Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда. Не можеш да бъдеш добър без доброто.
Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш.
Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив. Ако доброто не е в тебе, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе. Днес, повечето хора се намират под влиянието на човешкия порядък. Те се управляват от силата на плътта, от своите лични интереси.
към беседата >>
И двамата се оплакват, но са добри хора.
Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават.
И двамата се оплакват, но са добри хора.
Объркали са пътя си. Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога. – Тогава да се разведем. – Вие и така сте разведени. Светският да се ожени за светска жена, а духовният да върви с духовните.
към беседата >>
Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив.
Помни: Не можеш да имаш резултатите на любовта без самата любов. Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда. Не можеш да бъдеш добър без доброто. Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш.
Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив.
Ако доброто не е в тебе, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе. Днес, повечето хора се намират под влиянието на човешкия порядък. Те се управляват от силата на плътта, от своите лични интереси. Това е общ закон в природата.
към беседата >>
Объркали са пътя си.
Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават. И двамата се оплакват, но са добри хора.
Объркали са пътя си.
Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога. – Тогава да се разведем. – Вие и така сте разведени. Светският да се ожени за светска жена, а духовният да върви с духовните. И женитбата е добро, но ние се нуждаем от въже: мъжът към Бога, а жената към света.
към беседата >>
Ако доброто не е в тебе, не можеш да бъдеш добър.
Помни: Не можеш да имаш резултатите на любовта без самата любов. Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда. Не можеш да бъдеш добър без доброто. Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш. Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив.
Ако доброто не е в тебе, не можеш да бъдеш добър.
Не можеш да имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе. Днес, повечето хора се намират под влиянието на човешкия порядък. Те се управляват от силата на плътта, от своите лични интереси. Това е общ закон в природата. Няма същество, колкото малко и да е, което да не мисли за себе си, за своята прехрана.
към беседата >>
Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога.
По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават. И двамата се оплакват, но са добри хора. Объркали са пътя си.
Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога.
– Тогава да се разведем. – Вие и така сте разведени. Светският да се ожени за светска жена, а духовният да върви с духовните. И женитбата е добро, но ние се нуждаем от въже: мъжът към Бога, а жената към света. Ще опнем въжето и ще простираме на него дрехи.
към беседата >>
Не можеш да имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе.
Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда. Не можеш да бъдеш добър без доброто. Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш. Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив. Ако доброто не е в тебе, не можеш да бъдеш добър.
Не можеш да имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе.
Днес, повечето хора се намират под влиянието на човешкия порядък. Те се управляват от силата на плътта, от своите лични интереси. Това е общ закон в природата. Няма същество, колкото малко и да е, което да не мисли за себе си, за своята прехрана. Всеки иска да облекчи живота си, да мине без страдания.
към беседата >>
НАГОРЕ