НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
40
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
40
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ.
Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа.
Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ?
към втори вариант >>
За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание.
(втори вариант)
Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то.
За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание.
Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата.
към втори вариант >>
Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа.
Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда.
Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ? “ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда?
към втори вариант >>
Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ.
(втори вариант)
Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание.
Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ.
За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята.
към втори вариант >>
Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда.
Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда.
Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ? “ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа.
към втори вариант >>
За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа.
(втори вариант)
Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ.
За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа.
Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ.
към втори вариант >>
Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда.
(втори вариант)
За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда.
Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда.
Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ? “ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето.
към втори вариант >>
Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата.
(втори вариант)
Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа.
Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата.
Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ.
към втори вариант >>
Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ.
(втори вариант)
Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда.
Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ.
Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ? “ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право.
към втори вариант >>
Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа.
(втори вариант)
Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата.
Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа.
Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ.
към втори вариант >>
Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ?
(втори вариант)
Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ.
Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ?
“ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право. Затова и ние трѣбва да търпимъ.
към втори вариант >>
Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата.
(втори вариант)
За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа.
Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата.
Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ.
към втори вариант >>
“ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда?
(втори вариант)
Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ?
“ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда?
Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право. Затова и ние трѣбва да търпимъ.
към втори вариант >>
Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята.
(втори вариант)
Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата.
Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята.
Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ.
към втори вариант >>
Грѣшката е била у младежа.
(втори вариант)
Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ? “ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда?
Грѣшката е била у младежа.
Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право. Затова и ние трѣбва да търпимъ.
към втори вариант >>
Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ.
(втори вариант)
За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята.
Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ.
Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ.
към втори вариант >>
Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето.
(втори вариант)
Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ? “ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа.
Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето.
Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право. Затова и ние трѣбва да търпимъ.
към втори вариант >>
Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ.
(втори вариант)
Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ.
Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ.
към втори вариант >>
Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право.
(втори вариант)
Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ? “ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето.
Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право.
Затова и ние трѣбва да търпимъ.
към втори вариант >>
Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“?
(втори вариант)
Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“?
Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне. Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения. Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ. Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ.
към втори вариант >>
Затова и ние трѣбва да търпимъ.
(втори вариант)
Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ? “ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право.
Затова и ние трѣбва да търпимъ.
към втори вариант >>
Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне.
(втори вариант)
Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“?
Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне.
Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения. Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ. Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ.
към втори вариант >>
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи.
Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность. У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
към втори вариант >>
Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения.
(втори вариант)
Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне.
Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения.
Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ. Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ.
към втори вариант >>
Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи.
Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность.
У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
към втори вариант >>
Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ.
(втори вариант)
Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне. Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения.
Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ.
Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ.
към втори вариант >>
У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи. Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность.
У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е.
Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
към втори вариант >>
Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ.
(втори вариант)
Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне. Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения. Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ.
Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ.
към втори вариант >>
Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи. Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность. У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е.
Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно.
Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
към втори вариант >>
Всичкитѣ щастия и нещастия се дължатъ на миналитѣ ни постѫпки и ако искаме да измѣнимъ бѫдещия си животъ, трѣбва да разберемъ тѣзи основни закони, които регулиратъ човѣшката воля, човѣшката сила, мисъль и чувства и човѣшкото съзнание.
(втори вариант)
Всичкитѣ щастия и нещастия се дължатъ на миналитѣ ни постѫпки и ако искаме да измѣнимъ бѫдещия си животъ, трѣбва да разберемъ тѣзи основни закони, които регулиратъ човѣшката воля, човѣшката сила, мисъль и чувства и човѣшкото съзнание.
Нашитѣ разбирания не трѣбва да бѫдатъ такива, да мислимъ, че знаемъ, такива знания всички иматъ, но ние се нуждаемъ отъ едни положителни знания, които да измѣнятъ живота ни.
към втори вариант >>
Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ?
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи. Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность. У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно.
Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ?
Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
към втори вариант >>
Нашитѣ разбирания не трѣбва да бѫдатъ такива, да мислимъ, че знаемъ, такива знания всички иматъ, но ние се нуждаемъ отъ едни положителни знания, които да измѣнятъ живота ни.
(втори вариант)
Всичкитѣ щастия и нещастия се дължатъ на миналитѣ ни постѫпки и ако искаме да измѣнимъ бѫдещия си животъ, трѣбва да разберемъ тѣзи основни закони, които регулиратъ човѣшката воля, човѣшката сила, мисъль и чувства и човѣшкото съзнание.
Нашитѣ разбирания не трѣбва да бѫдатъ такива, да мислимъ, че знаемъ, такива знания всички иматъ, но ние се нуждаемъ отъ едни положителни знания, които да измѣнятъ живота ни.
към втори вариант >>
Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи. Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность. У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ?
Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
към втори вариант >>
Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество.
(втори вариант)
Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество.
Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“. Що е хигиена? Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др.
към втори вариант >>
Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане.
(втори вариант)
Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане.
Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси. Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение. Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ?
към втори вариант >>
Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“.
(втори вариант)
Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество.
Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“.
Що е хигиена? Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби.
към втори вариант >>
Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси.
(втори вариант)
Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане.
Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси.
Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение. Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ? “ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва.
към втори вариант >>
Що е хигиена?
(втори вариант)
Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество. Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“.
Що е хигиена?
Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили.
към втори вариант >>
Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение.
(втори вариант)
Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане. Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси.
Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение.
Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ? “ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години.
към втори вариант >>
Законъ за познаване на чистотата.
(втори вариант)
Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество. Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“. Що е хигиена?
Законъ за познаване на чистотата.
Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили. Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ.
към втори вариант >>
Та какво отъ това?
(втори вариант)
Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане. Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси. Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение.
Та какво отъ това?
Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ? “ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години. Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата.
(втори вариант)
Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество. Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“. Що е хигиена? Законъ за познаване на чистотата.
Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата.
Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили. Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ.
към втори вариант >>
Нѣма защо да се бърза.
(втори вариант)
Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане. Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси. Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение. Та какво отъ това?
Нѣма защо да се бърза.
Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ? “ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години. Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ. Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“.
към втори вариант >>
Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др.
(втори вариант)
Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество. Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“. Що е хигиена? Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата.
Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др.
Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили. Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ.
към втори вариант >>
Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ?
(втори вариант)
Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане. Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси. Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение. Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза.
Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ?
“ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години. Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ. Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“.
към втори вариант >>
Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби.
(втори вариант)
Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“. Що е хигиена? Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др.
Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби.
Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили. Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ.
към втори вариант >>
“ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва.
(втори вариант)
Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси. Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение. Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ?
“ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва.
Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години. Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ. Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“.
към втори вариант >>
Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили.
(втори вариант)
Що е хигиена? Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби.
Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили.
Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ.
към втори вариант >>
Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години.
(втори вариант)
Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение. Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ? “ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва.
Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години.
Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ. Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“.
към втори вариант >>
Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ.
(втори вариант)
Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили.
Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ.
(втори вариант)
Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ? “ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години.
Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ.
Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“.
към втори вариант >>
Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни.
(втори вариант)
Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни.
Животътъ не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани. Животътъ е и работа, защото съ това се издига човѣчеството. Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение.
към втори вариант >>
Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“.
(втори вариант)
Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ? “ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години. Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ.
Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“.
към втори вариант >>
Животътъ не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани.
(втори вариант)
Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни.
Животътъ не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани.
Животътъ е и работа, защото съ това се издига човѣчеството. Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение.
към втори вариант >>
Първата тайна е да се научишъ да се прѣцѣждашъ.
(втори вариант)
Първата тайна е да се научишъ да се прѣцѣждашъ.
Който е прѣцѣденъ, който е научилъ вече това изкуство, готовъ съмъ да му услужа. Хубаво е направилъ Тарасъ Бульба, като изпращалъ двамата си сина, извикалъ ги да се боксиратъ и останалъ много доволенъ, когато синътъ му го набилъ. Така и Господь е доволенъ, когато вижда, че ние побѣждаваме мѫчнотиитѣ.
към втори вариант >>
Животътъ е и работа, защото съ това се издига човѣчеството.
(втори вариант)
Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни. Животътъ не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани.
Животътъ е и работа, защото съ това се издига човѣчеството.
Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение.
към втори вариант >>
Който е прѣцѣденъ, който е научилъ вече това изкуство, готовъ съмъ да му услужа.
(втори вариант)
Първата тайна е да се научишъ да се прѣцѣждашъ.
Който е прѣцѣденъ, който е научилъ вече това изкуство, готовъ съмъ да му услужа.
Хубаво е направилъ Тарасъ Бульба, като изпращалъ двамата си сина, извикалъ ги да се боксиратъ и останалъ много доволенъ, когато синътъ му го набилъ. Така и Господь е доволенъ, когато вижда, че ние побѣждаваме мѫчнотиитѣ.
към втори вариант >>
Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение.
(втори вариант)
Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни. Животътъ не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани. Животътъ е и работа, защото съ това се издига човѣчеството.
Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение.
към втори вариант >>
Хубаво е направилъ Тарасъ Бульба, като изпращалъ двамата си сина, извикалъ ги да се боксиратъ и останалъ много доволенъ, когато синътъ му го набилъ.
(втори вариант)
Първата тайна е да се научишъ да се прѣцѣждашъ. Който е прѣцѣденъ, който е научилъ вече това изкуство, готовъ съмъ да му услужа.
Хубаво е направилъ Тарасъ Бульба, като изпращалъ двамата си сина, извикалъ ги да се боксиратъ и останалъ много доволенъ, когато синътъ му го набилъ.
Така и Господь е доволенъ, когато вижда, че ние побѣждаваме мѫчнотиитѣ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние.
Когато материята има това състояние, тази сила, то понеже между духовния и физическия свѣтъ има една прѣграда, една срѣда, та за да може тази чистота, тази сила да прѣминава отъ едно положение въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да се нагоди, съобразно законитѣ на този свѣть, трѣбва енергията да се трансформира. Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, тази топлинна енергия ще мине.
към втори вариант >>
Така и Господь е доволенъ, когато вижда, че ние побѣждаваме мѫчнотиитѣ.
(втори вариант)
Първата тайна е да се научишъ да се прѣцѣждашъ. Който е прѣцѣденъ, който е научилъ вече това изкуство, готовъ съмъ да му услужа. Хубаво е направилъ Тарасъ Бульба, като изпращалъ двамата си сина, извикалъ ги да се боксиратъ и останалъ много доволенъ, когато синътъ му го набилъ.
Така и Господь е доволенъ, когато вижда, че ние побѣждаваме мѫчнотиитѣ.
към втори вариант >>
Когато материята има това състояние, тази сила, то понеже между духовния и физическия свѣтъ има една прѣграда, една срѣда, та за да може тази чистота, тази сила да прѣминава отъ едно положение въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да се нагоди, съобразно законитѣ на този свѣть, трѣбва енергията да се трансформира.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние.
Когато материята има това състояние, тази сила, то понеже между духовния и физическия свѣтъ има една прѣграда, една срѣда, та за да може тази чистота, тази сила да прѣминава отъ едно положение въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да се нагоди, съобразно законитѣ на този свѣть, трѣбва енергията да се трансформира.
Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, тази топлинна енергия ще мине.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри.
Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери. Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си. Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората.
към втори вариант >>
Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, тази топлинна енергия ще мине.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние. Когато материята има това състояние, тази сила, то понеже между духовния и физическия свѣтъ има една прѣграда, една срѣда, та за да може тази чистота, тази сила да прѣминава отъ едно положение въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да се нагоди, съобразно законитѣ на този свѣть, трѣбва енергията да се трансформира.
Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, тази топлинна енергия ще мине.
към втори вариант >>
Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри.
Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери.
Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си. Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората. Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ.
към втори вариант >>
Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ.
(втори вариант)
Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ.
Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата. Нѣкога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскопъ, ще видите въ нея милиони и милиарди нечистотии, които трѣбва да се промиятъ чрѣзъ дъждъ, за да може благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи да дѣйствува върху насъ. Знаете ли, че когато хората живѣятъ единъ пороченъ животъ, отъ тѣхъ излизатъ особени съединения, които образуватъ въ атмосферата една обвивка и съ това спиратъ развитието на онзи животъ, който иде отгорѣ, като се зараждатъ и епидемически болести. Напримѣръ въ врѣме на война и слѣдъ нея се зараждатъ разни болести. Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести.
към втори вариант >>
Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри. Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери.
Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“.
Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си. Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората. Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ. Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика:
към втори вариант >>
Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата.
(втори вариант)
Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ.
Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата.
Нѣкога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскопъ, ще видите въ нея милиони и милиарди нечистотии, които трѣбва да се промиятъ чрѣзъ дъждъ, за да може благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи да дѣйствува върху насъ. Знаете ли, че когато хората живѣятъ единъ пороченъ животъ, отъ тѣхъ излизатъ особени съединения, които образуватъ въ атмосферата една обвивка и съ това спиратъ развитието на онзи животъ, който иде отгорѣ, като се зараждатъ и епидемически болести. Напримѣръ въ врѣме на война и слѣдъ нея се зараждатъ разни болести. Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести.
към втори вариант >>
Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри. Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери. Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“.
Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си.
Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората. Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ. Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика:
към втори вариант >>
Нѣкога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскопъ, ще видите въ нея милиони и милиарди нечистотии, които трѣбва да се промиятъ чрѣзъ дъждъ, за да може благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи да дѣйствува върху насъ.
(втори вариант)
Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ. Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата.
Нѣкога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскопъ, ще видите въ нея милиони и милиарди нечистотии, които трѣбва да се промиятъ чрѣзъ дъждъ, за да може благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи да дѣйствува върху насъ.
Знаете ли, че когато хората живѣятъ единъ пороченъ животъ, отъ тѣхъ излизатъ особени съединения, които образуватъ въ атмосферата една обвивка и съ това спиратъ развитието на онзи животъ, който иде отгорѣ, като се зараждатъ и епидемически болести. Напримѣръ въ врѣме на война и слѣдъ нея се зараждатъ разни болести. Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести.
към втори вариант >>
Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри. Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери. Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си.
Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ.
Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората. Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ. Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика:
към втори вариант >>
Знаете ли, че когато хората живѣятъ единъ пороченъ животъ, отъ тѣхъ излизатъ особени съединения, които образуватъ въ атмосферата една обвивка и съ това спиратъ развитието на онзи животъ, който иде отгорѣ, като се зараждатъ и епидемически болести.
(втори вариант)
Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ. Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата. Нѣкога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскопъ, ще видите въ нея милиони и милиарди нечистотии, които трѣбва да се промиятъ чрѣзъ дъждъ, за да може благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи да дѣйствува върху насъ.
Знаете ли, че когато хората живѣятъ единъ пороченъ животъ, отъ тѣхъ излизатъ особени съединения, които образуватъ въ атмосферата една обвивка и съ това спиратъ развитието на онзи животъ, който иде отгорѣ, като се зараждатъ и епидемически болести.
Напримѣръ въ врѣме на война и слѣдъ нея се зараждатъ разни болести. Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести.
към втори вариант >>
Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри. Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери. Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си. Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ.
Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората.
Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ. Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика:
към втори вариант >>
Напримѣръ въ врѣме на война и слѣдъ нея се зараждатъ разни болести.
(втори вариант)
Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ. Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата. Нѣкога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскопъ, ще видите въ нея милиони и милиарди нечистотии, които трѣбва да се промиятъ чрѣзъ дъждъ, за да може благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи да дѣйствува върху насъ. Знаете ли, че когато хората живѣятъ единъ пороченъ животъ, отъ тѣхъ излизатъ особени съединения, които образуватъ въ атмосферата една обвивка и съ това спиратъ развитието на онзи животъ, който иде отгорѣ, като се зараждатъ и епидемически болести.
Напримѣръ въ врѣме на война и слѣдъ нея се зараждатъ разни болести.
Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести.
към втори вариант >>
Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ.
(втори вариант)
Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери. Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си. Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората.
Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ.
Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика:
към втори вариант >>
Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести.
(втори вариант)
Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ. Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата. Нѣкога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскопъ, ще видите въ нея милиони и милиарди нечистотии, които трѣбва да се промиятъ чрѣзъ дъждъ, за да може благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи да дѣйствува върху насъ. Знаете ли, че когато хората живѣятъ единъ пороченъ животъ, отъ тѣхъ излизатъ особени съединения, които образуватъ въ атмосферата една обвивка и съ това спиратъ развитието на онзи животъ, който иде отгорѣ, като се зараждатъ и епидемически болести. Напримѣръ въ врѣме на война и слѣдъ нея се зараждатъ разни болести.
Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести.
към втори вариант >>
Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика:
(втори вариант)
Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си. Дочува я Петъръ и ѝ прѣдлага да бѣгатъ. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората. Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ.
Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика:
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога!
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога!
“ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.
към втори вариант >>
Боже ле, Вишни Господи,
(втори вариант)
Боже ле, Вишни Господи,
към втори вариант >>
“ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога!
“ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“?
Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.
към втори вариант >>
Горо ле, разстави ми се,
(втори вариант)
Горо ле, разстави ми се,
към втори вариант >>
Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога! “ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“?
Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ.
Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.
към втори вариант >>
Водо ле, достави ми се,
(втори вариант)
Водо ле, достави ми се,
към втори вариант >>
Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога! “ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ.
Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога.
Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.
към втори вариант >>
Петре ле, обади ми се!
(втори вариант)
Петре ле, обади ми се!
към втори вариант >>
Какво се разбира подъ думата „Богъ“?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога! “ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога.
Какво се разбира подъ думата „Богъ“?
Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.
към втори вариант >>
Нито се гора разстави,
(втори вариант)
Нито се гора разстави,
към втори вариант >>
Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога! “ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“?
Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.
към втори вариант >>
нито се вода достави,
(втори вариант)
нито се вода достави,
към втори вариант >>
Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно.
(втори вариант)
Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно.
Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене. Думата „чистота“ подразбира нечистота. За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ. За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ. За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.
към втори вариант >>
нито се Петъръ обади.
(втори вариант)
нито се Петъръ обади.
към втори вариант >>
Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене.
(втори вариант)
Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно.
Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене.
Думата „чистота“ подразбира нечистота. За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ. За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ. За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.
към втори вариант >>
II пѣсень
(втори вариант)
II пѣсень
към втори вариант >>
Думата „чистота“ подразбира нечистота.
(втори вариант)
Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно. Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене.
Думата „чистота“ подразбира нечистота.
За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ. За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ. За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.
към втори вариант >>
Балю и Вела
(втори вариант)
Балю и Вела
към втори вариант >>
За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ.
(втори вариант)
Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно. Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене. Думата „чистота“ подразбира нечистота.
За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ.
За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ. За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.
към втори вариант >>
Вели се дрѣмка додрѣма,
(втори вариант)
Вели се дрѣмка додрѣма,
към втори вариант >>
За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ.
(втори вариант)
Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно. Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене. Думата „чистота“ подразбира нечистота. За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ.
За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ.
За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.
към втори вариант >>
Та па си Вела полегна
(втори вариант)
Та па си Вела полегна
към втори вариант >>
За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.
(втори вариант)
Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно. Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене. Думата „чистота“ подразбира нечистота. За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ. За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ.
За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.
към втори вариант >>
на Балювитѣ скутове
(втори вариант)
на Балювитѣ скутове
към втори вариант >>
Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ.
(втори вариант)
Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ.
Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира. Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ.
към втори вариант >>
и си сладко заспала.
(втори вариант)
и си сладко заспала.
към втори вариант >>
Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира.
(втори вариант)
Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ.
Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира.
Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването.
към втори вариант >>
Нали е Балю декрия,
(втори вариант)
Нали е Балю декрия,
към втори вариант >>
Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ.
(втори вариант)
Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ. Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира.
Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ.
Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.
към втори вариант >>
извади остри ножици,
(втори вариант)
извади остри ножици,
към втори вариант >>
Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване.
(втори вариант)
Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ. Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира. Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ.
Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване.
За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.
към втори вариант >>
та си скутове отрѣза.
(втори вариант)
та си скутове отрѣза.
към втори вариант >>
За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане.
(втори вариант)
Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ. Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира. Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване.
За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане.
Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.
към втори вариант >>
Ограби злато и сребро,
(втори вариант)
Ограби злато и сребро,
към втори вариант >>
Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ.
(втори вариант)
Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ. Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира. Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане.
Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ.
Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.
към втори вариант >>
па си отъ Вела побѣгна.
(втори вариант)
па си отъ Вела побѣгна.
към втори вариант >>
Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването.
(втори вариант)
Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира. Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ.
Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването.
Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.
към втори вариант >>
III пѣсень
(втори вариант)
III пѣсень
към втори вариант >>
Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.
(втори вариант)
Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването.
Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.
към втори вариант >>
Кирушка и Стоянъ
(втори вариант)
Кирушка и Стоянъ
към втори вариант >>
Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете.
(втори вариант)
Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете.
Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане. Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.
към втори вариант >>
Видишъ ли оназъ рътлина?
(втори вариант)
Видишъ ли оназъ рътлина?
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия.
(втори вариант)
Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете.
Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия.
А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане. Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.
към втори вариант >>
Задъ нея село голѣмо.
(втори вариант)
Задъ нея село голѣмо.
към втори вариант >>
А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане.
(втори вариант)
Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия.
А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане.
Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.
към втори вариант >>
Тамъ имамъ либе и друго –
(втори вариант)
Тамъ имамъ либе и друго –
към втори вариант >>
Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу.
(втори вариант)
Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане.
Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу.
Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.
към втори вариант >>
съсъ малко мѫжко дѣтенце.
(втори вариант)
съсъ малко мѫжко дѣтенце.
към втори вариант >>
Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни.
(втори вариант)
Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане. Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу.
Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни.
Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.
към втори вариант >>
Кирушка си му думаше:
(втори вариант)
Кирушка си му думаше:
към втори вариант >>
Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.
(втори вариант)
Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане. Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни.
Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.
към втори вариант >>
Стояне, проклетъ Стояне,
(втори вариант)
Стояне, проклетъ Стояне,
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др.
И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ. Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане. Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ. Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.
към втори вариант >>
какъ си ме хитро измами,
(втори вариант)
какъ си ме хитро измами,
към втори вариант >>
И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др.
И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори.
Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ. Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане. Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ. Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.
към втори вариант >>
нѣмашъ ли братче по-малко,
(втори вариант)
нѣмашъ ли братче по-малко,
към втори вариант >>
Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори.
Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ.
Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане. Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ. Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.
към втори вариант >>
та нему да ме дадете.
(втори вариант)
та нему да ме дадете.
към втори вариант >>
Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ.
Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане.
Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ. Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.
към втори вариант >>
Не трѣбва да сѫ такива българитѣ, каквито сѫ описани въ народната поезия.
(втори вариант)
Не трѣбва да сѫ такива българитѣ, каквито сѫ описани въ народната поезия.
Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ. Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва?
към втори вариант >>
Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ. Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане.
Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ.
Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.
към втори вариант >>
Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ.
(втори вариант)
Не трѣбва да сѫ такива българитѣ, каквито сѫ описани въ народната поезия.
Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ.
Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва? “ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си?
към втори вариант >>
Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ. Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане. Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ.
Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.
към втори вариант >>
Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти.
(втори вариант)
Не трѣбва да сѫ такива българитѣ, каквито сѫ описани въ народната поезия. Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ.
Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти.
Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва? “ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си? А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде?
(втори вариант)
Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде?
“ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ. Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние. Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се. Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката.
към втори вариант >>
Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не.
(втори вариант)
Не трѣбва да сѫ такива българитѣ, каквито сѫ описани въ народната поезия. Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ. Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти.
Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не.
Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва? “ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си? А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения.
към втори вариант >>
“ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде?
“ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ.
Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние. Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се. Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората.
към втори вариант >>
Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не?
(втори вариант)
Не трѣбва да сѫ такива българитѣ, каквито сѫ описани въ народната поезия. Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ. Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не.
Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не?
Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва? “ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си? А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения.
към втори вариант >>
Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде? “ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ.
Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние.
Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се. Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате?
към втори вариант >>
Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва?
(втори вариант)
Не трѣбва да сѫ такива българитѣ, каквито сѫ описани въ народната поезия. Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ. Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не?
Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва?
“ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си? А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения.
към втори вариант >>
Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде? “ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ. Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние.
Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се.
Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката.
към втори вариант >>
“ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си?
(втори вариант)
Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ. Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва?
“ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си?
А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде? “ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ. Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние. Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се.
Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата.
Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката. Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ.
към втори вариант >>
А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ.
(втори вариант)
Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва? “ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си?
А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ.
Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения.
към втори вариант >>
Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде? “ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ. Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние. Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се. Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата.
Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката.
Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката. Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ. Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата.
към втори вариант >>
Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения.
(втори вариант)
Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва? “ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си? А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ.
Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората.
(втори вариант)
“ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ. Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние. Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се. Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката.
Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората.
Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката. Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ. Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата. Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето.
към втори вариант >>
Кога ще дойде чистотата?
(втори вариант)
Кога ще дойде чистотата?
Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения. Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко. Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата? Трѣбва да обичашъ хората.
към втори вариант >>
Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате?
(втори вариант)
Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние. Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се. Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората.
Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате?
Трѣбва да влизате като котката. Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ. Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата. Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето.
към втори вариант >>
Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира.
(втори вариант)
Кога ще дойде чистотата?
Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира.
Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения. Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко. Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата? Трѣбва да обичашъ хората. Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.
към втори вариант >>
Трѣбва да влизате като котката.
(втори вариант)
Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се. Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате?
Трѣбва да влизате като котката.
Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ. Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата. Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето.
към втори вариант >>
Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения.
(втори вариант)
Кога ще дойде чистотата? Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира.
Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения.
Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко. Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата? Трѣбва да обичашъ хората. Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.
към втори вариант >>
Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката.
Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ.
Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата. Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето.
към втори вариант >>
Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко.
(втори вариант)
Кога ще дойде чистотата? Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения.
Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко.
Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата? Трѣбва да обичашъ хората. Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.
към втори вариант >>
Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата.
(втори вариант)
Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката. Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ.
Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата.
Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето.
към втори вариант >>
Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата?
(втори вариант)
Кога ще дойде чистотата? Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения. Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко.
Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата?
Трѣбва да обичашъ хората. Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.
към втори вариант >>
Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето.
(втори вариант)
Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката. Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ. Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата.
Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето.
към втори вариант >>
Трѣбва да обичашъ хората.
(втори вариант)
Кога ще дойде чистотата? Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения. Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко. Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата?
Трѣбва да обичашъ хората.
Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.
към втори вариант >>
Напримѣръ всички жени, мѫже отиватъ на баня, нѣкой пѫть единъ пѫть на мѣсеца, другъ пѫть – два пѫти, нѣкои – три пѫти или повече, но колко отиватъ на духовна баня?
(втори вариант)
Напримѣръ всички жени, мѫже отиватъ на баня, нѣкой пѫть единъ пѫть на мѣсеца, другъ пѫть – два пѫти, нѣкои – три пѫти или повече, но колко отиватъ на духовна баня?
Ще кажете: „Има ли духовна баня? “ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ. Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва.
към втори вариант >>
Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.
(втори вариант)
Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения. Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко. Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата? Трѣбва да обичашъ хората.
Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Има ли духовна баня?
(втори вариант)
Напримѣръ всички жени, мѫже отиватъ на баня, нѣкой пѫть единъ пѫть на мѣсеца, другъ пѫть – два пѫти, нѣкои – три пѫти или повече, но колко отиватъ на духовна баня?
Ще кажете: „Има ли духовна баня?
“ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ. Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове.
към втори вариант >>
“ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
Напримѣръ всички жени, мѫже отиватъ на баня, нѣкой пѫть единъ пѫть на мѣсеца, другъ пѫть – два пѫти, нѣкои – три пѫти или повече, но колко отиватъ на духовна баня? Ще кажете: „Има ли духовна баня?
“ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ.
Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести.
към втори вариант >>
Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове.
(втори вариант)
Напримѣръ всички жени, мѫже отиватъ на баня, нѣкой пѫть единъ пѫть на мѣсеца, другъ пѫть – два пѫти, нѣкои – три пѫти или повече, но колко отиватъ на духовна баня? Ще кажете: „Има ли духовна баня? “ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ.
Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове.
По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“.
към втори вариант >>
По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма.
(втори вариант)
Напримѣръ всички жени, мѫже отиватъ на баня, нѣкой пѫть единъ пѫть на мѣсеца, другъ пѫть – два пѫти, нѣкои – три пѫти или повече, но колко отиватъ на духовна баня? Ще кажете: „Има ли духовна баня? “ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ. Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове.
По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма.
Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората.
към втори вариант >>
Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва.
(втори вариант)
Напримѣръ всички жени, мѫже отиватъ на баня, нѣкой пѫть единъ пѫть на мѣсеца, другъ пѫть – два пѫти, нѣкои – три пѫти или повече, но колко отиватъ на духовна баня? Ще кажете: „Има ли духовна баня? “ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ. Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма.
Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва.
Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората. Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това.
към втори вариант >>
Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове.
(втори вариант)
Ще кажете: „Има ли духовна баня? “ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ. Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва.
Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове.
Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората. Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това. Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата.
към втори вариант >>
Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести.
(втори вариант)
“ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ. Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове.
Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести.
Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората. Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това. Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата.
към втори вариант >>
Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести.
Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“.
Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората. Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това. Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата.
към втори вариант >>
Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората.
(втори вариант)
По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“.
Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората.
Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това. Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата.
към втори вариант >>
Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това.
(втори вариант)
Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората.
Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това.
Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата.
към втори вариант >>
Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата.
(втори вариант)
Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората. Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това.
Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата.
към втори вариант >>
Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете.
(втори вариант)
Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете.
Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа. Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия.
към втори вариант >>
Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа.
(втори вариант)
Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете.
Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа.
Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия.
към втори вариант >>
Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ?
(втори вариант)
Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете. Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа.
Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ?
Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва.
към втори вариант >>
Недоволство и безсмисленость въ живота.
(втори вариант)
Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете. Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа. Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ?
Недоволство и безсмисленость въ живота.
Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ?
към втори вариант >>
Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева.
(втори вариант)
Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете. Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа. Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота.
Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева.
Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа.
към втори вариант >>
Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия.
(втори вариант)
Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете. Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа. Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева.
Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия.
Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.
към втори вариант >>
Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия.
(втори вариант)
Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа. Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия.
Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия.
Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.
към втори вариант >>
Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва.
(втори вариант)
Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия.
Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва.
Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.
към втори вариант >>
Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ?
(втори вариант)
Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва.
Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ?
“ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.
към втори вариант >>
“ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа.
(втори вариант)
Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ?
“ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа.
Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.
към втори вариант >>
Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.
(втори вариант)
Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа.
Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.
към втори вариант >>
Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ.
Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си. Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него. Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.
към втори вариант >>
Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си.
(втори вариант)
Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ.
Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си.
Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него. Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.
към втори вариант >>
Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него.
(втори вариант)
Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си.
Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него.
Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.
към втори вариант >>
Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе?
(втори вариант)
Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си. Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него.
Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе?
Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.
към втори вариант >>
Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.
(втори вариант)
Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си. Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него. Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе?
Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.
към втори вариант >>
Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти.
(втори вариант)
Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти.
Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести. Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне. „Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ.
към втори вариант >>
Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести.
(втори вариант)
Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти.
Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести.
Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне. „Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н.
към втори вариант >>
Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне.
(втори вариант)
Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти. Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести.
Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне.
„Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава.
към втори вариант >>
„Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ.
(втори вариант)
Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти. Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести. Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне.
„Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ.
„Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ.
към втори вариант >>
„Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ.
(втори вариант)
Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти. Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести. Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне. „Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ.
„Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ.
Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ. Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ.
към втори вариант >>
Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ.
(втори вариант)
Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти. Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести. Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне. „Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ.
Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ.
Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ. Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ. Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота.
към втори вариант >>
Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н.
(втори вариант)
Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести. Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне. „Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ.
Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н.
Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ. Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ. Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота.
към втори вариант >>
Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава.
(втори вариант)
Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне. „Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н.
Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава.
Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ. Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ. Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота.
към втори вариант >>
Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ.
(втори вариант)
„Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава.
Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ.
Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ. Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота.
към втори вариант >>
Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ.
(втори вариант)
„Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ.
Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ.
Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота.
към втори вариант >>
Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота.
(втори вариант)
Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ. Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ.
Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота.
към втори вариант >>
И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо.
(втори вариант)
И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо.
Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ? Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ? Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага.
към втори вариант >>
Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ.
(втори вариант)
И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо.
Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ.
Какъвъ е този Божественъ планъ? Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ? Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага. Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога?
към втори вариант >>
Какъвъ е този Божественъ планъ?
(втори вариант)
И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо. Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ.
Какъвъ е този Божественъ планъ?
Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ? Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага. Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога? Не сѫ. Защо?
към втори вариант >>
Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ.
(втори вариант)
И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо. Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ?
Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ.
Какво е ангелъ? Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага. Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога? Не сѫ. Защо? Защото не сѫ чисти въ душата си.
към втори вариант >>
Какво е ангелъ?
(втори вариант)
И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо. Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ? Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ.
Какво е ангелъ?
Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага. Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога? Не сѫ. Защо? Защото не сѫ чисти въ душата си.
към втори вариант >>
Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага.
(втори вариант)
И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо. Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ? Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ?
Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага.
Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога? Не сѫ. Защо? Защото не сѫ чисти въ душата си.
към втори вариант >>
Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога?
(втори вариант)
Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ? Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ? Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага.
Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога?
Не сѫ. Защо? Защото не сѫ чисти въ душата си.
към втори вариант >>
Не сѫ. Защо?
(втори вариант)
Какъвъ е този Божественъ планъ? Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ? Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага. Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога?
Не сѫ. Защо?
Защото не сѫ чисти въ душата си.
към втори вариант >>
Защото не сѫ чисти въ душата си.
(втори вариант)
Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ? Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага. Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога? Не сѫ. Защо?
Защото не сѫ чисти въ душата си.
към втори вариант >>
Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ.
(втори вариант)
Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ.
Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има?
към втори вариант >>
Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ?
(втори вариант)
Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ.
Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ?
Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има? “ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте.
към втори вариант >>
Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога.
(втори вариант)
Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ. Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ?
Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога.
Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има? “ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ?
към втори вариант >>
Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота.
(втори вариант)
Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ. Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога.
Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота.
Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има? “ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни.
към втори вариант >>
Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота?
(втори вариант)
Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ. Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота.
Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота?
Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има? “ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха?
към втори вариант >>
Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има?
(втори вариант)
Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ. Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота?
Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има?
“ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха? “ Защото Той е силенъ.
към втори вариант >>
“ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте.
(втори вариант)
Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има?
“ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте.
Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха? “ Защото Той е силенъ. Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха.
към втори вариант >>
Какво е грѣхъ?
(втори вариант)
Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има? “ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте.
Какво е грѣхъ?
Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха? “ Защото Той е силенъ. Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха. Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години.
към втори вариант >>
Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни.
(втори вариант)
Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има? “ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ?
Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни.
Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха? “ Защото Той е силенъ. Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха. Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години. Това е единъ Божественъ день.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха?
(втори вариант)
Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има? “ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни.
Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха?
“ Защото Той е силенъ. Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха. Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години. Това е единъ Божественъ день.
към втори вариант >>
“ Защото Той е силенъ.
(втори вариант)
Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има? “ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха?
“ Защото Той е силенъ.
Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха. Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години. Това е единъ Божественъ день.
към втори вариант >>
Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха.
(втори вариант)
“ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха? “ Защото Той е силенъ.
Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха.
Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години. Това е единъ Божественъ день.
към втори вариант >>
Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години.
(втори вариант)
Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха? “ Защото Той е силенъ. Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха.
Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години.
Това е единъ Божественъ день.
към втори вариант >>
Това е единъ Божественъ день.
(втори вариант)
Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха? “ Защото Той е силенъ. Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха. Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години.
Това е единъ Божественъ день.
към втори вариант >>
2.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Защо трябва да плаче?
Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват.
Защо трябва да плаче?
Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор.
към беседата >>
Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него.
Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче?
Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него.
Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе.
към беседата >>
Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение.
Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него.
Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение.
Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
към беседата >>
Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето.
Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение.
Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето.
Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
към беседата >>
Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо.
Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето.
Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо.
Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
към беседата >>
Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор.
Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо.
Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор.
Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
към беседата >>
Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе.
Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор.
Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе.
Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
към беседата >>
Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе.
Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
към беседата >>
- Защо плачеш?
- Защо плачеш?
– запитали го съдиите.
към беседата >>
– запитали го съдиите.
- Защо плачеш?
– запитали го съдиите.
към беседата >>
- Защото не можах да взема десетте хиляди лева.
- Защото не можах да взема десетте хиляди лева.
към беседата >>
Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат.
Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат.
Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева. Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза. Многото хипотези и философски теории са необходими дотолкова, доколкото представляват гимнастика на ума, но за Живота е необходимо същественото, защото то внася всякога здраве, Мир и една вътрешна Радост.
към беседата >>
Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева.
Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат.
Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева.
Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза. Многото хипотези и философски теории са необходими дотолкова, доколкото представляват гимнастика на ума, но за Живота е необходимо същественото, защото то внася всякога здраве, Мир и една вътрешна Радост.
към беседата >>
Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза.
Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат. Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева.
Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза.
Многото хипотези и философски теории са необходими дотолкова, доколкото представляват гимнастика на ума, но за Живота е необходимо същественото, защото то внася всякога здраве, Мир и една вътрешна Радост.
към беседата >>
Многото хипотези и философски теории са необходими дотолкова, доколкото представляват гимнастика на ума, но за Живота е необходимо същественото, защото то внася всякога здраве, Мир и една вътрешна Радост.
Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат. Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева. Знанието е необходимо дотолкова, доколкото може да ви принесе полза.
Многото хипотези и философски теории са необходими дотолкова, доколкото представляват гимнастика на ума, но за Живота е необходимо същественото, защото то внася всякога здраве, Мир и една вътрешна Радост.
към беседата >>
И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага.
И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага.
Само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате.
към беседата >>
Само ще трябва разумно да работите.
И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага.
Само ще трябва разумно да работите.
Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото.
към беседата >>
Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства.
И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. Само ще трябва разумно да работите.
Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства.
Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида.
към беседата >>
Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие.
И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. Само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства.
Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие.
Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека.
към беседата >>
Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба.
И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. Само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие.
Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба.
У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото.
към беседата >>
У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате.
И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. Само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба.
У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате.
Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа.
към беседата >>
Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото.
Само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате.
Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото.
Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно.
към беседата >>
Обществото е условие за индивида.
Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото.
Обществото е условие за индивида.
Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света.
към беседата >>
Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека.
Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида.
Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека.
Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа.
към беседата >>
Човек не трябва да става роб на обществото.
Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека.
Човек не трябва да става роб на обществото.
Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът!
към беседата >>
Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа.
У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото.
Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа.
Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът! ” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят.
към беседата >>
Колективните общества са единици, събрани в едно.
Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа.
Колективните общества са единици, събрани в едно.
Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът! ” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят. Каква полза, че има много Ангели и светии?
към беседата >>
Питате защо Бог създаде света.
Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно.
Питате защо Бог създаде света.
Създаде го за вашата душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът! ” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят. Каква полза, че има много Ангели и светии? Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.
към беседата >>
Създаде го за вашата душа.
Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света.
Създаде го за вашата душа.
А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът! ” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят. Каква полза, че има много Ангели и светии? Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.
към беседата >>
А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът!
Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа.
А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът!
” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят. Каква полза, че има много Ангели и светии? Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.
към беседата >>
” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят.
Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът!
” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят.
Каква полза, че има много Ангели и светии? Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.
към беседата >>
Каква полза, че има много Ангели и светии?
Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът! ” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят.
Каква полза, че има много Ангели и светии?
Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.
към беседата >>
Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.
Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът! ” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят. Каква полза, че има много Ангели и светии?
Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.
към беседата >>
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека.
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека.
Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? ” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и. На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават.
към беседата >>
Никога не казвай: „Какво мога да направя аз?
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека.
Никога не казвай: „Какво мога да направя аз?
” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и. На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му.
към беседата >>
” Развалата в света как е дошла?
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз?
” Развалата в света как е дошла?
Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и. На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много.
към беседата >>
Все от хората, от индивидите.
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? ” Развалата в света как е дошла?
Все от хората, от индивидите.
На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и. На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие.
към беседата >>
На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и.
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? ” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите.
На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и.
На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите.
към беседата >>
На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават.
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? ” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и.
На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават.
На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите. Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”
към беседата >>
На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му.
Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? ” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и. На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават.
На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му.
Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите. Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”
към беседата >>
Един дава пример на много.
” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и. На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му.
Един дава пример на много.
Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите. Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”
към беседата >>
Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие.
Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и. На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много.
Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие.
Има последствие и за вас, и за другите. Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”
към беседата >>
Има последствие и за вас, и за другите.
На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и. На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие.
Има последствие и за вас, и за другите.
Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”
към беседата >>
Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”
На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите.
Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”
към беседата >>
За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание.
За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание.
Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви. Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона.
към беседата >>
Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия.
За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание.
Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия.
Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви. Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона. Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен.
към беседата >>
Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви.
За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание. Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия.
Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви.
Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона. Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен. Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли.
към беседата >>
Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо?
За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание. Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви.
Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо?
Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона. Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен. Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави.
към беседата >>
Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо.
За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание. Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви. Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо?
Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо.
Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона. Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен. Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави.
към беседата >>
Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона.
За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание. Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви. Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо.
Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона.
Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен. Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави.
към беседата >>
Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен.
Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви. Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона.
Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен.
Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави.
към беседата >>
Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли.
Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви. Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона. Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен.
Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли.
Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави.
към беседата >>
Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави.
Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона. Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен. Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли.
Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави.
към беседата >>
Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение!
Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение!
” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота. Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш.
към беседата >>
” Към кое положение?
Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение!
” Към кое положение?
Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота. Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон.
към беседата >>
Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота.
Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение! ” Към кое положение?
Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота.
Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича.
към беседата >>
Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото.
Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение! ” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота.
Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото.
Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго.
към беседата >>
Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и!
Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение! ” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота. Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото.
Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и!
Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. Не може да се избегне тази реакция в света.
към беседата >>
Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш.
Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение! ” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота. Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и!
Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш.
Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин.
към беседата >>
Светските хора по-добре разбират този закон.
” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота. Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш.
Светските хора по-добре разбират този закон.
Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете, че такива неща у вас няма.
към беседата >>
Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича.
Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота. Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон.
Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича.
Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв.
към беседата >>
Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго.
Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича.
Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго.
Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв. За да го избегнете, ще прилагате всякога противното.
към беседата >>
Не може да се избегне тази реакция в света.
Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и! Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго.
Не може да се избегне тази реакция в света.
Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв. За да го избегнете, ще прилагате всякога противното. Ще кажете, че това е криво учение.
към беседата >>
Не мислете, че вие постъпвате по друг начин.
Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. Не може да се избегне тази реакция в света.
Не мислете, че вие постъпвате по друг начин.
Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв. За да го избегнете, ще прилагате всякога противното. Ще кажете, че това е криво учение. Ако е криво, няма какво да се говори за него.
към беседата >>
Ще кажете, че такива неща у вас няма.
Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин.
Ще кажете, че такива неща у вас няма.
Законът е такъв. За да го избегнете, ще прилагате всякога противното. Ще кажете, че това е криво учение. Ако е криво, няма какво да се говори за него. Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.
към беседата >>
Законът е такъв.
Например някой мъж не обича жена си и намира друга, която да обича. Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете, че такива неща у вас няма.
Законът е такъв.
За да го избегнете, ще прилагате всякога противното. Ще кажете, че това е криво учение. Ако е криво, няма какво да се говори за него. Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.
към беседата >>
За да го избегнете, ще прилагате всякога противното.
Същият закон е и при светските жени: не обича мъжа си – обича някого другиго. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв.
За да го избегнете, ще прилагате всякога противното.
Ще кажете, че това е криво учение. Ако е криво, няма какво да се говори за него. Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.
към беседата >>
Ще кажете, че това е криво учение.
Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв. За да го избегнете, ще прилагате всякога противното.
Ще кажете, че това е криво учение.
Ако е криво, няма какво да се говори за него. Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.
към беседата >>
Ако е криво, няма какво да се говори за него.
Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв. За да го избегнете, ще прилагате всякога противното. Ще кажете, че това е криво учение.
Ако е криво, няма какво да се говори за него.
Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.
към беседата >>
Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.
Ще кажете, че такива неща у вас няма. Законът е такъв. За да го избегнете, ще прилагате всякога противното. Ще кажете, че това е криво учение. Ако е криво, няма какво да се говори за него.
Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.
към беседата >>
От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение.
От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение.
А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него! ” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга.
към беседата >>
А вие какво правите?
От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение.
А вие какво правите?
Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него! ” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората.
към беседата >>
Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него!
От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение. А вие какво правите?
Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него!
” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат.
към беседата >>
” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо.
От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение. А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него!
” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо.
От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си.
към беседата >>
От спиритизма има много примери, които потвърждават това.
От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение. А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него! ” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо.
От спиритизма има много примери, които потвърждават това.
Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност.
към беседата >>
Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга.
От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение. А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него! ” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това.
Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга.
Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен.
към беседата >>
Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората.
А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него! ” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга.
Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората.
Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства?
към беседата >>
Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат.
Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него! ” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората.
Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат.
Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика.
към беседата >>
Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си.
” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат.
Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си.
А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика.
към беседата >>
А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност.
От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си.
А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност.
Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика.
към беседата >>
Например казвате за някого, че не е искрен.
Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност.
Например казвате за някого, че не е искрен.
Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика.
към беседата >>
Ако не е искрен, как може да се противодейства?
Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен.
Ако не е искрен, как може да се противодейства?
Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика.
към беседата >>
Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика.
Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства?
Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика.
към беседата >>
Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш!
Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш!
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас. Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица.
към беседата >>
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас.
Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш!
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас.
Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят.
към беседата >>
Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа.
Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас.
Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа.
Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите.
към беседата >>
Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте.
Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас. Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа.
Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте.
Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари.
към беседата >>
Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа.
Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас. Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте.
Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа.
Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите!
към беседата >>
Всяка от вас има три лица.
Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас. Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа.
Всяка от вас има три лица.
Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! ” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле.
към беседата >>
Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят.
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас. Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица.
Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят.
И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! ” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца.
към беседата >>
И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите.
Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят.
И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите.
Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! ” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек!
към беседата >>
Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари.
Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите.
Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари.
Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! ” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче.
към беседата >>
Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите!
Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари.
Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите!
” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът.
към беседата >>
” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле.
Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите!
” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле.
И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е.
към беседата >>
И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца.
Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! ” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле.
И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца.
На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога.
към беседата >>
На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек!
И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! ” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца.
На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек!
И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога. Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят.
към беседата >>
И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче.
Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! ” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек!
И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче.
Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога. Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят. По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.
към беседата >>
Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът.
Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! ” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче.
Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът.
Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога. Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят. По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.
към беседата >>
Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е.
” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът.
Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е.
аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога. Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят. По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.
към беседата >>
аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога.
И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е.
аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога.
Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят. По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.
към беседата >>
Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят.
На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога.
Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят.
По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.
към беседата >>
По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.
И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога. Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят.
По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.
към беседата >>
Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат.
Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат.
Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем. Можете означава вие, Ангелите, които сте горе. Могат означава всички Богове, които са горе. Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.
към беседата >>
Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем.
Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат.
Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем.
Можете означава вие, Ангелите, които сте горе. Могат означава всички Богове, които са горе. Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.
към беседата >>
Можете означава вие, Ангелите, които сте горе.
Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат. Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем.
Можете означава вие, Ангелите, които сте горе.
Могат означава всички Богове, които са горе. Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.
към беседата >>
Могат означава всички Богове, които са горе.
Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат. Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем. Можете означава вие, Ангелите, които сте горе.
Могат означава всички Богове, които са горе.
Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.
към беседата >>
Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат.
Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат. Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем. Можете означава вие, Ангелите, които сте горе. Могат означава всички Богове, които са горе.
Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат.
Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.
към беседата >>
Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.
Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат. Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем. Можете означава вие, Ангелите, които сте горе. Могат означава всички Богове, които са горе. Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат.
Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.
към беседата >>
За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее.
За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее.
Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори. Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори. Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки. Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме! ” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той.
към беседата >>
Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори.
За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее.
Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори.
Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори. Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки. Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме! ” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина.
към беседата >>
Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори.
За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее. Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори.
Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори.
Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки. Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме! ” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина. Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание.
към беседата >>
Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки.
За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее. Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори. Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори.
Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки.
Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме! ” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина. Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже?
към беседата >>
Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме!
За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее. Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори. Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори. Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки.
Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме!
” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина. Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? ” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас.
към беседата >>
” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той.
За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее. Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори. Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори. Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки. Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме!
” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той.
Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина. Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? ” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас. Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво!
към беседата >>
Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина.
Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори. Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори. Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки. Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме! ” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той.
Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина.
Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? ” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас. Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво! ” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво!
към беседата >>
Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание.
Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори. Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки. Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме! ” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина.
Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание.
Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? ” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас. Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво! ” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво! ” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми!
към беседата >>
Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже?
Това е съвременната философия: да съблечете всички тези черупки. Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме! ” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина. Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание.
Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже?
” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас. Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво! ” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво! ” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми! ” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате.
към беседата >>
” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас.
Казвате: „Много мъчна е тази философия, с толкова много черупки сме! ” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина. Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже?
” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас.
Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво! ” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво! ” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми! ” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате.
към беседата >>
Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво!
” Вземате един орех, хвърляте му черупките и тогава виждате колко голям е той. Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина. Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? ” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас.
Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво!
” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво! ” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми! ” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате.
към беседата >>
” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво!
Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им и ще видите тяхната големина. Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? ” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас. Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво!
” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво!
” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми! ” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате.
към беседата >>
” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми!
Вие трябва да се придържате към такова учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? ” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас. Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво! ” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво!
” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми!
” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате.
към беседата >>
” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате.
Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? ” Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това Учение по отношение на вас. Колар минава покрай някое дърво и си казва: „Ех, каква хубава ос за колелата ще си направя от това дърво! ” Минава някой дървар покрай това дърво и си казва: „Каква хубава греда мога да направя от това дърво! ” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми!
” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате.
към беседата >>
Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати?
Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати?
Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане.
към беседата >>
Имате ли апетит?
Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати?
Имате ли апетит?
У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето.
към беседата >>
У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето.
Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати? Имате ли апетит?
У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето.
Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота.
към беседата >>
Избягвайте самоосъждането.
Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето.
Избягвайте самоосъждането.
Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш.
към беседата >>
Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете.
Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето. Избягвайте самоосъждането.
Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете.
Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце.
към беседата >>
Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане.
Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете.
Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане.
Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце. Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали.
към беседата >>
Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето.
Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане.
Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето.
Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце. Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае?
към беседата >>
Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота.
У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето.
Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота.
Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце. Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите.
към беседата >>
Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш.
Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота.
Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш.
Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце. Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае?
към беседата >>
Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце.
Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш.
Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце.
Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече.
към беседата >>
Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали.
Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце.
Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали.
Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания.
към беседата >>
Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае?
Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце. Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали.
Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае?
Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви.
към беседата >>
Знае само законите на тоягите.
Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце. Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае?
Знае само законите на тоягите.
Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца.
към беседата >>
Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае?
Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце. Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите.
Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае?
Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще си го пазите за вас.
към беседата >>
Знае само да го гладят и нищо повече.
Например някога не си разположен, не обичаш някого – ти имаш такъв черен облак върху твоето Слънце. Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае?
Знае само да го гладят и нищо повече.
Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще си го пазите за вас. Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други.
към беседата >>
Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания.
Господ го вижда и казва: „Върху Слънцето на Мара има черен облак.” Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече.
Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания.
Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще си го пазите за вас. Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други. Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно.
към беседата >>
Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви.
Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания.
Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви.
Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще си го пазите за вас. Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други. Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно. Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!
към беседата >>
Някои ви питат какви са тези слънца.
Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви.
Някои ви питат какви са тези слънца.
Това ще си го пазите за вас. Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други. Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно. Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!
към беседата >>
Това ще си го пазите за вас.
Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца.
Това ще си го пазите за вас.
Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други. Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно. Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!
към беседата >>
Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други.
Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще си го пазите за вас.
Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други.
Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно. Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!
към беседата >>
Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно.
Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще си го пазите за вас. Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други.
Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно.
Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!
към беседата >>
Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!
Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще си го пазите за вас. Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други. Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно.
Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!
към беседата >>
Сега ще ви дам няколко допълнителни изречения към молитвата, която ви бях дал:
Сега ще ви дам няколко допълнителни изречения към молитвата, която ви бях дал:
към беседата >>
Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото.
Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото.
Ти си вложил в мен всички добри семена на Живота ми.
към беседата >>
Ти си вложил в мен всички добри семена на Живота ми.
Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото.
Ти си вложил в мен всички добри семена на Живота ми.
към беседата >>
Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега.
Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега.
Ти възрастваш Доброто в мен.
към беседата >>
Ти възрастваш Доброто в мен.
Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега.
Ти възрастваш Доброто в мен.
към беседата >>
Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдеще.
Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдеще.
Аз ще се радвам в Твоя Живот.
към беседата >>
Аз ще се радвам в Твоя Живот.
Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдеще.
Аз ще се радвам в Твоя Живот.
към беседата >>
Думата Твоя е съдържателна.
Думата Твоя е съдържателна.
Тя разбира обединение на тези три принципа. В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света. А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи. Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме.
към беседата >>
Тя разбира обединение на тези три принципа.
Думата Твоя е съдържателна.
Тя разбира обединение на тези три принципа.
В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света. А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи. Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме. Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш!
към беседата >>
В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената.
Думата Твоя е съдържателна. Тя разбира обединение на тези три принципа.
В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената.
Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света. А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи. Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме. Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш! ” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари.
към беседата >>
Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света.
Думата Твоя е съдържателна. Тя разбира обединение на тези три принципа. В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената.
Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света.
А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи. Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме. Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш! ” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари. Когато му дам пари, няма защо да вярва, понеже е свършен факт вече.
към беседата >>
А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи.
Думата Твоя е съдържателна. Тя разбира обединение на тези три принципа. В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света.
А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи.
Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме. Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш! ” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари. Когато му дам пари, няма защо да вярва, понеже е свършен факт вече.
към беседата >>
Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме.
Думата Твоя е съдържателна. Тя разбира обединение на тези три принципа. В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света. А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи.
Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме.
Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш! ” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари. Когато му дам пари, няма защо да вярва, понеже е свършен факт вече.
към беседата >>
Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш!
Тя разбира обединение на тези три принципа. В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света. А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи. Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме.
Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш!
” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари. Когато му дам пари, няма защо да вярва, понеже е свършен факт вече.
към беседата >>
” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари.
В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света. А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи. Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме. Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш!
” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари.
Когато му дам пари, няма защо да вярва, понеже е свършен факт вече.
към беседата >>
Когато му дам пари, няма защо да вярва, понеже е свършен факт вече.
Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света. А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи. Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме. Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш! ” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари.
Когато му дам пари, няма защо да вярва, понеже е свършен факт вече.
към беседата >>
Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот?
Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот?
” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот. Казваш: „Аз ще го смажа него! ” – В бъдеще ще те смажат и теб. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро. Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията.
към беседата >>
” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот.
Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот?
” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот.
Казваш: „Аз ще го смажа него! ” – В бъдеще ще те смажат и теб. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро. Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията.
към беседата >>
Казваш: „Аз ще го смажа него!
Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот? ” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот.
Казваш: „Аз ще го смажа него!
” – В бъдеще ще те смажат и теб. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро. Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията.
към беседата >>
” – В бъдеще ще те смажат и теб.
Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот? ” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот. Казваш: „Аз ще го смажа него!
” – В бъдеще ще те смажат и теб.
Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро. Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията.
към беседата >>
Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро.
Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот? ” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот. Казваш: „Аз ще го смажа него! ” – В бъдеще ще те смажат и теб.
Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро.
Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията.
към беседата >>
Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията.
Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот? ” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот. Казваш: „Аз ще го смажа него! ” – В бъдеще ще те смажат и теб. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро.
Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията.
към беседата >>
Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че си налагат сериозен живот.
Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че си налагат сериозен живот.
А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка! ” Който гледа така на нещата, той е духовен.
към беседата >>
А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно.
Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че си налагат сериозен живот.
А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно.
Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка! ” Който гледа така на нещата, той е духовен.
към беседата >>
Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст.
Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че си налагат сериозен живот. А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно.
Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст.
Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка! ” Който гледа така на нещата, той е духовен.
към беседата >>
Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка!
Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че си налагат сериозен живот. А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст.
Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка!
” Който гледа така на нещата, той е духовен.
към беседата >>
” Който гледа така на нещата, той е духовен.
Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че си налагат сериозен живот. А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка!
” Който гледа така на нещата, той е духовен.
към беседата >>
Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат.
Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат.
Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате. Слушал съм някоя жена да казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.” Как ще те посрещне добре, когато мъжът и я бил и със сина си е имала неприятности. Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите. Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.
към беседата >>
Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате.
Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат.
Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате.
Слушал съм някоя жена да казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.” Как ще те посрещне добре, когато мъжът и я бил и със сина си е имала неприятности. Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите. Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.
към беседата >>
Слушал съм някоя жена да казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.” Как ще те посрещне добре, когато мъжът и я бил и със сина си е имала неприятности.
Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат. Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате.
Слушал съм някоя жена да казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.” Как ще те посрещне добре, когато мъжът и я бил и със сина си е имала неприятности.
Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите. Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.
към беседата >>
Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите.
Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат. Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате. Слушал съм някоя жена да казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.” Как ще те посрещне добре, когато мъжът и я бил и със сина си е имала неприятности.
Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите.
Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.
към беседата >>
Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.
Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат. Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате. Слушал съм някоя жена да казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.” Как ще те посрещне добре, когато мъжът и я бил и със сина си е имала неприятности. Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите.
Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.
към беседата >>
Ще учите закона на подмладяването.
Ще учите закона на подмладяването.
То е Възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим! ” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише! ”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то!
към беседата >>
То е Възкресението.
Ще учите закона на подмладяването.
То е Възкресението.
Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим! ” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише! ”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то! ” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете.
към беседата >>
Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим!
Ще учите закона на подмладяването. То е Възкресението.
Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим!
” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише! ”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то! ” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив.
към беседата >>
” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл.
Ще учите закона на подмладяването. То е Възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим!
” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл.
Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише! ”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то! ” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът.
към беседата >>
Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише!
Ще учите закона на подмладяването. То е Възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим! ” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл.
Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише!
”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то! ” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът. А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години.
към беседата >>
”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то!
Ще учите закона на подмладяването. То е Възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим! ” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише!
”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то!
” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът. А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години.
към беседата >>
” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете.
То е Възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим! ” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише! ”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то!
” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете.
Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът. А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години.
към беседата >>
Сега да се повърнем към онова, което Бог е съчетал.
Сега да се повърнем към онова, което Бог е съчетал.
към беседата >>
Да си миеш ръцете значи да си правдив.
Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим! ” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише! ”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то! ” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете.
Да си миеш ръцете значи да си правдив.
Само така ще се оправи светът. А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години.
към беседата >>
Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е.
Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е.
така, както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит.
към беседата >>
Само така ще се оправи светът.
” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише! ”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то! ” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив.
Само така ще се оправи светът.
А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години.
към беседата >>
така, както Христос ги е разбирал.
Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е.
така, както Христос ги е разбирал.
Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит.
към беседата >>
А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години.
Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише! ”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то! ” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът.
А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години.
към беседата >>
Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления.
Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е. така, както Христос ги е разбирал.
Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления.
„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит.
към беседата >>
„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване.
Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е. така, както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления.
„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване.
Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит.
към беседата >>
Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит.
Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е. така, както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване.
Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит.
към беседата >>
Когато се разлъчвате от вашия мъж, от вашата душа, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечествo, вие сте скръбни. Защо?
Когато се разлъчвате от вашия мъж, от вашата душа, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечествo, вие сте скръбни. Защо?
към беседата >>
Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират.
Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират.
Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.
към беседата >>
Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом.
Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират.
Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом.
Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.
към беседата >>
Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е.
Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом.
Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е.
това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.
към беседата >>
това, което наричат парясване.
Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е.
това, което наричат парясване.
Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.
към беседата >>
Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце.
Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване.
Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце.
Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.
към беседата >>
Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.
Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце.
Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.
към беседата >>
Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал.
Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал.
към беседата >>
Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон.
Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон.
В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава. Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по него, той ще ви изгори. Ако лъчите му падат върху една почва, богата със семенца, те донасят блага, развиват тези семенца, създават Живот и ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност.
към беседата >>
В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо?
Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон.
В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо?
Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава. Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по него, той ще ви изгори. Ако лъчите му падат върху една почва, богата със семенца, те донасят блага, развиват тези семенца, създават Живот и ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност.
към беседата >>
Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава.
Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон. В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо?
Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава.
Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по него, той ще ви изгори. Ако лъчите му падат върху една почва, богата със семенца, те донасят блага, развиват тези семенца, създават Живот и ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност.
към беседата >>
Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по него, той ще ви изгори.
Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон. В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава.
Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по него, той ще ви изгори.
Ако лъчите му падат върху една почва, богата със семенца, те донасят блага, развиват тези семенца, създават Живот и ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност.
към беседата >>
Ако лъчите му падат върху една почва, богата със семенца, те донасят блага, развиват тези семенца, създават Живот и ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност.
Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон. В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава. Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по него, той ще ви изгори.
Ако лъчите му падат върху една почва, богата със семенца, те донасят блага, развиват тези семенца, създават Живот и ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност.
към беседата >>
Ако и вашето Слънце изгрява по същия закон, то вие ще опитате и ще видите, че всичко тук е много вярно.
Ако и вашето Слънце изгрява по същия закон, то вие ще опитате и ще видите, че всичко тук е много вярно.
към беседата >>
Ако вие сте разлъчили това, което Бог е съчетал, вашето Слънце ще изгрее като в пустинята и ще се образуват топли и горещи течения.
Ако вие сте разлъчили това, което Бог е съчетал, вашето Слънце ще изгрее като в пустинята и ще се образуват топли и горещи течения.
Виждали ли сте как лятно време хората се разсъбличат, задъхват се, горещо им е? Тази горещина се дължи на това, че има недостатъчно растителност. Защо трябва да изгрее вашето Слънце? За да възрасти у вас всичко, което е Добро.
към беседата >>
Виждали ли сте как лятно време хората се разсъбличат, задъхват се, горещо им е?
Ако вие сте разлъчили това, което Бог е съчетал, вашето Слънце ще изгрее като в пустинята и ще се образуват топли и горещи течения.
Виждали ли сте как лятно време хората се разсъбличат, задъхват се, горещо им е?
Тази горещина се дължи на това, че има недостатъчно растителност. Защо трябва да изгрее вашето Слънце? За да възрасти у вас всичко, което е Добро.
към беседата >>
Тази горещина се дължи на това, че има недостатъчно растителност.
Ако вие сте разлъчили това, което Бог е съчетал, вашето Слънце ще изгрее като в пустинята и ще се образуват топли и горещи течения. Виждали ли сте как лятно време хората се разсъбличат, задъхват се, горещо им е?
Тази горещина се дължи на това, че има недостатъчно растителност.
Защо трябва да изгрее вашето Слънце? За да възрасти у вас всичко, което е Добро.
към беседата >>
Защо трябва да изгрее вашето Слънце?
Ако вие сте разлъчили това, което Бог е съчетал, вашето Слънце ще изгрее като в пустинята и ще се образуват топли и горещи течения. Виждали ли сте как лятно време хората се разсъбличат, задъхват се, горещо им е? Тази горещина се дължи на това, че има недостатъчно растителност.
Защо трябва да изгрее вашето Слънце?
За да възрасти у вас всичко, което е Добро.
към беседата >>
За да възрасти у вас всичко, което е Добро.
Ако вие сте разлъчили това, което Бог е съчетал, вашето Слънце ще изгрее като в пустинята и ще се образуват топли и горещи течения. Виждали ли сте как лятно време хората се разсъбличат, задъхват се, горещо им е? Тази горещина се дължи на това, че има недостатъчно растителност. Защо трябва да изгрее вашето Слънце?
За да възрасти у вас всичко, което е Добро.
към беседата >>
Сега, към първото предложение от упражнението ще добавите следното: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови моето сърце.” Ще добавите и към предложенията за следващите лица по някои нови думи:
Сега, към първото предложение от упражнението ще добавите следното: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови моето сърце.” Ще добавите и към предложенията за следващите лица по някои нови думи:
към беседата >>
(2 лице) : Можеш!
(2 лице) : Можеш!
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.
към беседата >>
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.
(2 лице) : Можеш!
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.
към беседата >>
(3 лице) : Може!
(3 лице) : Може!
– Така да изгрее Слънцето на моя дух и да обнови моя ум.
към беседата >>
– Така да изгрее Слънцето на моя дух и да обнови моя ум.
(3 лице) : Може!
– Така да изгрее Слънцето на моя дух и да обнови моя ум.
към беседата >>
(1 лице мн.
(1 лице мн.
число) : Можем! – Така да изгрее Слънцето на нашите Ангели и да обнови нашите сърца.
към беседата >>
число) : Можем!
(1 лице мн.
число) : Можем!
– Така да изгрее Слънцето на нашите Ангели и да обнови нашите сърца.
към беседата >>
– Така да изгрее Слънцето на нашите Ангели и да обнови нашите сърца.
(1 лице мн. число) : Можем!
– Така да изгрее Слънцето на нашите Ангели и да обнови нашите сърца.
към беседата >>
(2 лице мн.
(2 лице мн.
число) : Можете! – Така да изгрее Слънцето на великия Господ на Мира и да обнови нашите души.
към беседата >>
число) : Можете!
(2 лице мн.
число) : Можете!
– Така да изгрее Слънцето на великия Господ на Мира и да обнови нашите души.
към беседата >>
– Така да изгрее Слънцето на великия Господ на Мира и да обнови нашите души.
(2 лице мн. число) : Можете!
– Така да изгрее Слънцето на великия Господ на Мира и да обнови нашите души.
към беседата >>
(3 лице мн.
(3 лице мн.
число) : Могат! – Така да изгрее Слънцето на всички Слънца в нашите духове и да обнови нашите умове.
към беседата >>
число) : Могат!
(3 лице мн.
число) : Могат!
– Така да изгрее Слънцето на всички Слънца в нашите духове и да обнови нашите умове.
към беседата >>
– Така да изгрее Слънцето на всички Слънца в нашите духове и да обнови нашите умове.
(3 лице мн. число) : Могат!
– Така да изгрее Слънцето на всички Слънца в нашите духове и да обнови нашите умове.
към беседата >>
Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума.
Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума.
Това е смисълът на стиха: „Туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Всеки, който е направил разлъчване на това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония.
към беседата >>
Това е смисълът на стиха: „Туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си.
Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума.
Това е смисълът на стиха: „Туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си.
Всеки, който е направил разлъчване на това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония.
към беседата >>
Всеки, който е направил разлъчване на това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония.
Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума. Това е смисълът на стиха: „Туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си.
Всеки, който е направил разлъчване на това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония.
към беседата >>
Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат за умрели и обратно – има жени умрели, но те са живи.
Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат за умрели и обратно – има жени умрели, но те са живи.
Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла и стои вкъщи, тъй както в някоя зоологическа градина стоят изоставени скелети или както в някои музеи стоят препарирани птици.
към беседата >>
Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла и стои вкъщи, тъй както в някоя зоологическа градина стоят изоставени скелети или както в някои музеи стоят препарирани птици.
Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат за умрели и обратно – има жени умрели, но те са живи.
Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла и стои вкъщи, тъй както в някоя зоологическа градина стоят изоставени скелети или както в някои музеи стоят препарирани птици.
към беседата >>
Турците при такива случаи казват за ибрет.
Турците при такива случаи казват за ибрет.
Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта. Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот.
към беседата >>
Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта.
Турците при такива случаи казват за ибрет.
Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта.
Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата.
към беседата >>
Павел показва, че такъв човек още не е за работа.
Турците при такива случаи казват за ибрет. Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта.
Павел показва, че такъв човек още не е за работа.
Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои.
към беседата >>
Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца.
Турците при такива случаи казват за ибрет. Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта. Павел показва, че такъв човек още не е за работа.
Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца.
Това е велик закон. Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои. А какво ще кажете за дете, което престава да пее?
към беседата >>
Това е велик закон.
Турците при такива случаи казват за ибрет. Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта. Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца.
Това е велик закон.
Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои. А какво ще кажете за дете, което престава да пее? Ами за дете, което престава да се моли?
към беседата >>
Думата женене значи Живот.
Турците при такива случаи казват за ибрет. Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта. Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон.
Думата женене значи Живот.
Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои. А какво ще кажете за дете, което престава да пее? Ами за дете, което престава да се моли?
към беседата >>
Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата.
Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта. Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот.
Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата.
Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои. А какво ще кажете за дете, което престава да пее? Ами за дете, което престава да се моли?
към беседата >>
Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои.
Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата.
Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои.
А какво ще кажете за дете, което престава да пее? Ами за дете, което престава да се моли?
към беседата >>
А какво ще кажете за дете, което престава да пее?
Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои.
А какво ще кажете за дете, което престава да пее?
Ами за дете, което престава да се моли?
към беседата >>
Ами за дете, което престава да се моли?
Това е велик закон. Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои. А какво ще кажете за дете, което престава да пее?
Ами за дете, което престава да се моли?
към беседата >>
Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен.
Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен.
Яденето се отнася към тялото, пеенето – към сърцето, молитвата – към човешкия ум. Някои философи казват, че човек не трябва да се моли. Казвам: някои микроби са влезли в ума ти, затова си болен.
към беседата >>
Яденето се отнася към тялото, пеенето – към сърцето, молитвата – към човешкия ум.
Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен.
Яденето се отнася към тялото, пеенето – към сърцето, молитвата – към човешкия ум.
Някои философи казват, че човек не трябва да се моли. Казвам: някои микроби са влезли в ума ти, затова си болен.
към беседата >>
Някои философи казват, че човек не трябва да се моли.
Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен. Яденето се отнася към тялото, пеенето – към сърцето, молитвата – към човешкия ум.
Някои философи казват, че човек не трябва да се моли.
Казвам: някои микроби са влезли в ума ти, затова си болен.
към беседата >>
Казвам: някои микроби са влезли в ума ти, затова си болен.
Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен. Яденето се отнася към тялото, пеенето – към сърцето, молитвата – към човешкия ум. Някои философи казват, че човек не трябва да се моли.
Казвам: някои микроби са влезли в ума ти, затова си болен.
към беседата >>
Разбира се, вие трябва да правите опити.
Разбира се, вие трябва да правите опити.
Вие сега сте в една Школа. Не ви казвам, като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да го използвате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят черги. Имате тор – наторете нивите си.
към беседата >>
Вие сега сте в една Школа.
Разбира се, вие трябва да правите опити.
Вие сега сте в една Школа.
Не ви казвам, като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да го използвате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят черги. Имате тор – наторете нивите си.
към беседата >>
Не ви казвам, като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко.
Разбира се, вие трябва да правите опити. Вие сега сте в една Школа.
Не ви казвам, като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко.
Не ви уча да изхвърляте всичко, а да го използвате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят черги. Имате тор – наторете нивите си.
към беседата >>
Не ви уча да изхвърляте всичко, а да го използвате.
Разбира се, вие трябва да правите опити. Вие сега сте в една Школа. Не ви казвам, като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко.
Не ви уча да изхвърляте всичко, а да го използвате.
И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят черги. Имате тор – наторете нивите си.
към беседата >>
И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят черги.
Разбира се, вие трябва да правите опити. Вие сега сте в една Школа. Не ви казвам, като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да го използвате.
И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят черги.
Имате тор – наторете нивите си.
към беседата >>
Имате тор – наторете нивите си.
Разбира се, вие трябва да правите опити. Вие сега сте в една Школа. Не ви казвам, като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да го използвате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят черги.
Имате тор – наторете нивите си.
към беседата >>
И тъй, поставете си за задача да се върнете към думите „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” В какво се състои това съчетание?
И тъй, поставете си за задача да се върнете към думите „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” В какво се състои това съчетание?
Съчетанието между Слънцето и човека се обуславя от пет сетива. Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете.
към беседата >>
Съчетанието между Слънцето и човека се обуславя от пет сетива.
И тъй, поставете си за задача да се върнете към думите „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” В какво се състои това съчетание?
Съчетанието между Слънцето и човека се обуславя от пет сетива.
Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти.
към беседата >>
Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи.
И тъй, поставете си за задача да се върнете към думите „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” В какво се състои това съчетание? Съчетанието между Слънцето и човека се обуславя от пет сетива.
Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи.
Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите?
към беседата >>
Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо.
И тъй, поставете си за задача да се върнете към думите „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” В какво се състои това съчетание? Съчетанието между Слънцето и човека се обуславя от пет сетива. Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи.
Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо.
Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват.
към беседата >>
Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава.
И тъй, поставете си за задача да се върнете към думите „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” В какво се състои това съчетание? Съчетанието между Слънцето и човека се обуславя от пет сетива. Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо.
Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава.
Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче?
към беседата >>
Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете.
И тъй, поставете си за задача да се върнете към думите „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” В какво се състои това съчетание? Съчетанието между Слънцето и човека се обуславя от пет сетива. Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава.
Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете.
Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него.
към беседата >>
Очите си трябва да пазим чисти.
Съчетанието между Слънцето и човека се обуславя от пет сетива. Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете.
Очите си трябва да пазим чисти.
Как се развалят очите? Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение.
към беседата >>
Как се развалят очите?
Ние можем да влезем в съчетание със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти.
Как се развалят очите?
Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват. Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето.
към беседата >>
Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват.
Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем във връзка с миризмата на плодовете, които Слънцето създава. Ако вкусът ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите?
Някоя жена, когато изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите и отслабват.
Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо.
към беседата >>
3.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота.
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си.
Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота.
Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие.
към беседата >>
Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него.
Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва.
Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него.
Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него.
към беседата >>
Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот.
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота.
Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот.
Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото.
към беседата >>
Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество.
Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него.
Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество.
Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати.
към беседата >>
Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си.
Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот.
Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си.
Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите.
към беседата >>
Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи.
Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество.
Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи.
– Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия.
към беседата >>
Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха.
Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си.
Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха.
Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание.
към беседата >>
– Не се страхувайте, за вас иде Бог.
Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи.
– Не се страхувайте, за вас иде Бог.
– За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се.
към беседата >>
Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл.
Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха.
Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл.
С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.
към беседата >>
– За богатите не иде ли Бог?
Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог.
– За богатите не иде ли Бог?
– За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие.
към беседата >>
С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие.
Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл.
С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие.
Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.
към беседата >>
– За тях не иде, защото те нямат нужда от Него.
Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог?
– За тях не иде, защото те нямат нужда от Него.
Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни.
към беседата >>
Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото.
Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие.
Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото.
Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.
към беседата >>
Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати.
Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него.
Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати.
Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни. Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.
към беседата >>
Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите.
Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото.
Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите.
Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.
към беседата >>
Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия.
Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати.
Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия.
Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни. Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.
към беседата >>
Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание.
Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите.
Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание.
В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.
към беседата >>
Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се.
– Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия.
Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се.
Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни. Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.
към беседата >>
В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.
Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание.
В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.
към беседата >>
Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие.
– За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се.
Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие.
Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни. Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.
към беседата >>
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир.
Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее.
към беседата >>
Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни.
– За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие.
Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни.
Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.
към беседата >>
Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир.
Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва.
Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока.
към беседата >>
Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.
Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни.
Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.
към беседата >>
Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва.
Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно.
Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение.
към беседата >>
Иде съдбата на света.
Иде съдбата на света.
Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
към беседата >>
Думата живот означава движение.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно.
Думата живот означава движение.
Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание.
към беседата >>
Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото.
Иде съдбата на света.
Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото.
Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа.
към беседата >>
Волята дава импулс на човека да се движи и да живее.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение.
Волята дава импулс на човека да се движи и да живее.
Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.
към беседата >>
Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око.
Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото.
Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око.
Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог.
към беседата >>
Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее.
Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее.
Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.
към беседата >>
Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак.
Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око.
Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак.
Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог.
към беседата >>
Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока.
Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее.
Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока.
Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.
към беседата >>
Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка.
Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак.
Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка.
Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог.
към беседата >>
Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение.
Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока.
Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение.
Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.
към беседата >>
Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка.
Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог.
към беседата >>
Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание.
Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение.
Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание.
Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.
към беседата >>
Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа.
Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа.
Стремете се към този Бог.
към беседата >>
Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.
Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание.
Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.
към беседата >>
Стремете се към този Бог.
Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа.
Стремете се към този Бог.
към беседата >>
Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота.
Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота.
Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота.
към беседата >>
Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му.
Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му.
Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога.
към беседата >>
Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено.
Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота.
Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено.
Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н.
към беседата >>
Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение.
Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му.
Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение.
То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи.
към беседата >>
Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е.
Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено.
Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е.
приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи.
към беседата >>
То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето.
Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение.
То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето.
Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън.
към беседата >>
приложена в живота.
Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е.
приложена в живота.
Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват.
към беседата >>
Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува.
Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето.
Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува.
Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.
към беседата >>
Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана.
Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота.
Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана.
Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи.
към беседата >>
Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай.
Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува.
Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай.
Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.
към беседата >>
Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота.
Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана.
Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота.
Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога.
към беседата >>
Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога.
Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай.
Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога.
Той говори във вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.
към беседата >>
Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н.
Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота.
Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н.
Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят.
към беседата >>
Той говори във вас и ви движи.
Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога.
Той говори във вас и ви движи.
Търсете Го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.
към беседата >>
Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи.
Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н.
Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи.
Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят.
към беседата >>
Търсете Го вътре в себе си, а не отвън.
То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи.
Търсете Го вътре в себе си, а не отвън.
Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.
към беседата >>
Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват.
приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи.
Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват.
Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена.
към беседата >>
Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.
Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън.
Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.
към беседата >>
Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи.
Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват.
Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи.
Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката.
към беседата >>
Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете.
Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете.
Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл. Христос ви посочи логиката по смисъл. Сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на формите. Днес ще четете нещата по тяхното съдържание, а в бъдеще – по техните форми.
към беседата >>
Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога.
Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи.
Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога.
Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката.
към беседата >>
Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл.
Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете.
Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл.
Христос ви посочи логиката по смисъл. Сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на формите. Днес ще четете нещата по тяхното съдържание, а в бъдеще – по техните форми.
към беседата >>
Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят.
Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога.
Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят.
За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това?
към беседата >>
Христос ви посочи логиката по смисъл.
Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл.
Христос ви посочи логиката по смисъл.
Сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на формите. Днес ще четете нещата по тяхното съдържание, а в бъдеще – по техните форми.
към беседата >>
За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят.
Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят.
За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят.
Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка.
към беседата >>
Сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на формите.
Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл. Христос ви посочи логиката по смисъл.
Сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на формите.
Днес ще четете нещата по тяхното съдържание, а в бъдеще – по техните форми.
към беседата >>
Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена.
Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят.
Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена.
Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца?
към беседата >>
Днес ще четете нещата по тяхното съдържание, а в бъдеще – по техните форми.
Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл. Христос ви посочи логиката по смисъл. Сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на формите.
Днес ще четете нещата по тяхното съдържание, а в бъдеще – по техните форми.
към беседата >>
Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката.
Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена.
Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката.
Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?
към беседата >>
Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката.
Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката.
Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката.
Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?
към беседата >>
Кога майката може да направи това?
Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката.
Кога майката може да направи това?
– Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?
към беседата >>
– Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка.
За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това?
– Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка.
Ще кажете: Отде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?
към беседата >>
Ще кажете: Отде ще намери тези деца?
Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка.
Ще кажете: Отде ще намери тези деца?
Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?
към беседата >>
Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?
Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца?
Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?
към беседата >>
Ще изясня мисълта си с следния пример.
Ще изясня мисълта си с следния пример.
Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува.
към беседата >>
Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат.
Ще изясня мисълта си с следния пример.
Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат.
Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало.
към беседата >>
Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува.
Ще изясня мисълта си с следния пример. Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат.
Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува.
След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.
към беседата >>
След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество.
Ще изясня мисълта си с следния пример. Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува.
След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество.
В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.
към беседата >>
В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика.
Ще изясня мисълта си с следния пример. Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество.
В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика.
Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.
към беседата >>
Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува.
Ще изясня мисълта си с следния пример. Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика.
Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува.
Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.
към беседата >>
Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало.
Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува.
Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало.
Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.
към беседата >>
Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.
Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало.
Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.
към беседата >>
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне?
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне?
– Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде.
към беседата >>
– Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне?
– Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания.
Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
към беседата >>
Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне? – Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания.
Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви.
Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
към беседата >>
Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека?
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне? – Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви.
Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека?
Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
към беседата >>
Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне? – Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека?
Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н.
Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
към беседата >>
Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне? – Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н.
Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде.
После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
към беседата >>
После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
– Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде.
После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
към беседата >>
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно.
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно.
Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
към беседата >>
Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе!
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно.
Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе!
А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
към беседата >>
А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш!
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе!
А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш!
Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
към беседата >>
Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя.
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш!
Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя.
Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
към беседата >>
Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее.
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя.
Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее.
Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
към беседата >>
Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее.
Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
към беседата >>
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец?
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец?
Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате.
към беседата >>
Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата.
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец?
Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата.
Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни.
към беседата >>
Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат.
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата.
Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат.
Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни.
към беседата >>
Те са невидими крадци.
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат.
Те са невидими крадци.
Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират.
към беседата >>
Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани.
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци.
Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани.
Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас.
към беседата >>
Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате.
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани.
Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате.
Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки.
към беседата >>
Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни.
Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате.
Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни.
Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен.
към беседата >>
Изправете първо себе си, а после – своите ближни.
Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни.
Изправете първо себе си, а после – своите ближни.
За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата.
към беседата >>
За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират.
Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни.
За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират.
Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това.
към беседата >>
Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас.
Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират.
Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас.
Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава.
към беседата >>
Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки.
Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас.
Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки.
Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват.
към беседата >>
Това значи, да бъде човек съвършен.
Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки.
Това значи, да бъде човек съвършен.
Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората.
към беседата >>
Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата.
Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен.
Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата.
Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката.
към беседата >>
Ще кажете, че никой не вижда това.
За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата.
Ще кажете, че никой не вижда това.
– Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек.
към беседата >>
– Цялото небе вижда и ви познава.
Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това.
– Цялото небе вижда и ви познава.
То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан целия живот на човека.
към беседата >>
То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват.
Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава.
То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват.
Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан целия живот на човека. Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват.
към беседата >>
Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората.
Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват.
Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората.
Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан целия живот на човека. Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват. Домът подразбира тялото на човека.
към беседата >>
Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката.
Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората.
Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката.
Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан целия живот на човека. Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват. Домът подразбира тялото на човека.
към беседата >>
Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек.
Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката.
Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек.
Главата е книга, на която е написан целия живот на човека. Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват. Домът подразбира тялото на човека.
към беседата >>
Главата е книга, на която е написан целия живот на човека.
– Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек.
Главата е книга, на която е написан целия живот на човека.
Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват. Домът подразбира тялото на човека.
към беседата >>
Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват.
То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан целия живот на човека.
Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват.
Домът подразбира тялото на човека.
към беседата >>
Домът подразбира тялото на човека.
Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан целия живот на човека. Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват.
Домът подразбира тялото на човека.
към беседата >>
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот?
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот?
– Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл. Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години?
към беседата >>
– Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл.
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот?
– Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл.
Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава.
към беседата >>
Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години.
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот? – Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл.
Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години.
За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите.
към беседата >>
За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години.
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот? – Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл. Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години.
За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години.
Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне.
към беседата >>
Ще каже някой, че това е богохулство.
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот? – Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл. Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години.
Ще каже някой, че това е богохулство.
Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал.
към беседата >>
Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години?
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот? – Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл. Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство.
Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години?
На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание.
към беседата >>
На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава.
– Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл. Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години?
На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава.
Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява.
към беседата >>
Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите.
Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава.
Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите.
Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата.
към беседата >>
Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне.
За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите.
Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне.
И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата.
към беседата >>
И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал.
Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне.
И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал.
Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите.
към беседата >>
Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание.
Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал.
Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание.
Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми.
към беседата >>
Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява.
На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание.
Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява.
На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди.
към беседата >>
На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата.
Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява.
На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата.
Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли?
към беседата >>
Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата.
Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата.
Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата.
В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни?
към беседата >>
В бъдеще Той ще създаде логика на формите.
И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата.
В бъдеще Той ще създаде логика на формите.
Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им?
към беседата >>
Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми.
Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите.
Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми.
Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си?
към беседата >>
Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди.
Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми.
Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди.
Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си.
към беседата >>
Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли?
На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди.
Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли?
Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа.
към беседата >>
Спасява ли твоите ближни?
Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли?
Спасява ли твоите ближни?
Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си.
към беседата >>
Оправя ли умовете, сърцата и волята им?
В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни?
Оправя ли умовете, сърцата и волята им?
Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка.
към беседата >>
Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си?
Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им?
Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си?
Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат.
към беседата >>
Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си.
Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си?
Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си.
Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието.
към беседата >>
Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа.
Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си.
Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа.
Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието.
към беседата >>
Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си.
Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа.
Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си.
Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното?
към беседата >>
Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка.
Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си.
Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка.
Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо.
към беседата >>
Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат.
Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка.
Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат.
Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание?
към беседата >>
Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието.
Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат.
Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието.
Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив.
към беседата >>
Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието.
Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието.
Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието.
За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл.
към беседата >>
За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното?
Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието.
За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното?
Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това?
към беседата >>
Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо.
Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното?
Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо.
Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята.
към беседата >>
Къде е скрито останалото знание?
Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо.
Къде е скрито останалото знание?
Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение.
към беседата >>
Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив.
Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание?
Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив.
Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят.
към беседата >>
Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл.
Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив.
Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл.
Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си?
към беседата >>
Къде е всичко това?
За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл.
Къде е всичко това?
Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие?
към беседата >>
Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята.
Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това?
Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята.
Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие? Какво се разбира под думата „троеличие"?
към беседата >>
Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение.
Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята.
Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение.
Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие? Какво се разбира под думата „троеличие"? Тя е отвлечена, неразбрана дума.
към беседата >>
Без да са постигнали нещо, хората само спорят.
Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение.
Без да са постигнали нещо, хората само спорят.
Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие? Какво се разбира под думата „троеличие"? Тя е отвлечена, неразбрана дума. Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му.
към беседата >>
Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си?
Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят.
Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си?
Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие? Какво се разбира под думата „троеличие"? Тя е отвлечена, неразбрана дума. Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му. Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески."
към беседата >>
Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие?
Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си?
Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие?
Какво се разбира под думата „троеличие"? Тя е отвлечена, неразбрана дума. Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му. Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески."
към беседата >>
Какво се разбира под думата „троеличие"?
Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие?
Какво се разбира под думата „троеличие"?
Тя е отвлечена, неразбрана дума. Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му. Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески."
към беседата >>
Тя е отвлечена, неразбрана дума.
Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие? Какво се разбира под думата „троеличие"?
Тя е отвлечена, неразбрана дума.
Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му. Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески."
към беседата >>
Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му.
Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие? Какво се разбира под думата „троеличие"? Тя е отвлечена, неразбрана дума.
Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му.
Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески."
към беседата >>
Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески."
Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие? Какво се разбира под думата „троеличие"? Тя е отвлечена, неразбрана дума. Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му.
Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески."
към беседата >>
Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново.
Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново.
Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата. Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни.
към беседата >>
Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата.
Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново.
Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата.
Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват.
към беседата >>
Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот.
Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново. Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата.
Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот.
Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа.
към беседата >>
Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия.
Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново. Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата. Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот.
Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия.
За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа?
към беседата >>
За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници.
Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново. Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата. Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия.
За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници.
Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи.
към беседата >>
Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни.
Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново. Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата. Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници.
Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни.
Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя.
към беседата >>
Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват.
Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата. Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни.
Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват.
Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя?
към беседата >>
Те разпнаха Христа.
Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват.
Те разпнаха Христа.
В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя?
към беседата >>
В какво обвиниха Христа?
Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа.
В какво обвиниха Христа?
– В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя? Съвременните хора трябва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрешките на миналите поколения.
към беседата >>
– В желанието му да стане цар, да прави реформи.
За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа?
– В желанието му да стане цар, да прави реформи.
На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя? Съвременните хора трябва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрешките на миналите поколения.
към беседата >>
На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя.
Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи.
На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя.
Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя? Съвременните хора трябва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрешките на миналите поколения.
към беседата >>
Христа разпнаха, но где остана Римската империя?
Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя.
Христа разпнаха, но где остана Римската империя?
Спаси ли се тя? Съвременните хора трябва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрешките на миналите поколения.
към беседата >>
Спаси ли се тя?
Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя?
Спаси ли се тя?
Съвременните хора трябва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрешките на миналите поколения.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрешките на миналите поколения.
В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя?
Съвременните хора трябва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрешките на миналите поколения.
към беседата >>
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човечеството, че го изкупил, че дал живота си за хората.
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човечеството, че го изкупил, че дал живота си за хората.
Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува. В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа?
към беседата >>
Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате.
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човечеството, че го изкупил, че дал живота си за хората.
Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате.
Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува. В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език.
към беседата >>
Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува.
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човечеството, че го изкупил, че дал живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате.
Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува.
В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е.
към беседата >>
Думата „крадец” е обикновена и общопозната.
Думата „крадец” е обикновена и общопозната.
Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко.
към беседата >>
В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество.
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човечеството, че го изкупил, че дал живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува.
В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество.
Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто.
към беседата >>
Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията?
Думата „крадец” е обикновена и общопозната.
Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията?
Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят.
към беседата >>
Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа?
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човечеството, че го изкупил, че дал живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува. В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество.
Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа?
Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава.
към беседата >>
Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда?
Думата „крадец” е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията?
Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда?
Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде.
към беседата >>
Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа?
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човечеството, че го изкупил, че дал живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува. В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа?
Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа?
Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества.
към беседата >>
Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение?
Думата „крадец” е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда?
Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение?
Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце.
към беседата >>
Ще кажете, че не говоря на свещен език.
Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува. В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа?
Ще кажете, че не говоря на свещен език.
Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества. Той обича, и него обичат.
към беседата >>
Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение?
Думата „крадец” е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение?
Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение?
Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът?
към беседата >>
Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е.
Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува. В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език.
Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е.
Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества. Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите.
към беседата >>
Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко.
Думата „крадец” е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение?
Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко.
Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.
към беседата >>
Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто.
В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е.
Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто.
Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества. Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите. Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде.
към беседата >>
Те идат да откраднат, да заколят и да погубят.
Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко.
Те идат да откраднат, да заколят и да погубят.
Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.
към беседата >>
Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава.
Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто.
Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава.
Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества. Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите. Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде.
към беседата >>
Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде.
Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят.
Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде.
Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.
към беседата >>
Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества.
Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава.
Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества.
Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите. Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде.
към беседата >>
Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце.
Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде.
Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце.
Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.
към беседата >>
Той обича, и него обичат.
Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества.
Той обича, и него обичат.
Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите. Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде.
към беседата >>
Какво означава юмрукът?
Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце.
Какво означава юмрукът?
Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.
към беседата >>
Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите.
Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества. Той обича, и него обичат.
Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите.
Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде.
към беседата >>
Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.
Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът?
Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.
към беседата >>
Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде.
Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества. Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите.
Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде.
към беседата >>
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна.
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна.
Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества.
към беседата >>
Къде е Христовият живот?
Къде е Христовият живот?
– Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича.
към беседата >>
Коренът й – cor, се крие в санскритски език.
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна.
Коренът й – cor, се крие в санскритски език.
Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е.
към беседата >>
– Навсякъде.
Къде е Христовият живот?
– Навсякъде.
Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат?
към беседата >>
Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония.
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език.
Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония.
И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината.
към беседата >>
Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите.
Къде е Христовият живот? – Навсякъде.
Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите.
Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява?
към беседата >>
И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба.
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония.
И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба.
Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина.
към беседата >>
Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите.
Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите.
Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите.
Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича.
към беседата >>
Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба".
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба.
Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба".
Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота.
към беседата >>
Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е.
Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите.
Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е.
който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате.
към беседата >>
Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества.
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба".
Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества.
Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива.
към беседата >>
който го привлича.
Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е.
който го привлича.
Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат.
към беседата >>
Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е.
Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества.
Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е.
крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения.
към беседата >>
Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат?
– Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича.
Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат?
Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи.
към беседата >>
крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината.
Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е.
крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината.
Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.
към беседата >>
Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява?
Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат?
Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява?
Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов.
към беседата >>
Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина.
И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината.
Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина.
Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.
към беседата >>
Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича.
Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява?
Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича.
Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно.
към беседата >>
Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота.
Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина.
Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота.
При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.
към беседата >>
Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате.
Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича.
Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате.
Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно.
към беседата >>
При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива.
Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота.
При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива.
В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.
към беседата >>
Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат.
който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате.
Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат.
Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то.
към беседата >>
В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения.
Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива.
В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения.
Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.
към беседата >>
Направете опит да проверите истинността на моите думи.
Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат.
Направете опит да проверите истинността на моите думи.
Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали.
към беседата >>
Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.
крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения.
Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.
към беседата >>
Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов.
Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи.
Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов.
Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие.
към беседата >>
Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура.
Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура.
– Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци".
към беседата >>
Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно.
Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов.
Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно.
Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник.
към беседата >>
– Култура е, но култура на тъмнината, т.е.
Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура.
– Култура е, но култура на тъмнината, т.е.
механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура.
към беседата >>
Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно.
Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно.
Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно.
С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод.
към беседата >>
механическа култура.
Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура. – Култура е, но култура на тъмнината, т.е.
механическа култура.
Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна.
към беседата >>
С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то.
Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно.
С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то.
Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото.
към беседата >>
Всяка механическа култура е преходна, несъществена.
Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура. – Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механическа култура.
Всяка механическа култура е преходна, несъществена.
Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея.
към беседата >>
Старите българи са знаели този закон и са го прилагали.
Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то.
Старите българи са знаели този закон и са го прилагали.
Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат.
към беседата >>
Тя взема повече, дава по-малко.
Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура. – Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена.
Тя взема повече, дава по-малко.
В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар.
към беседата >>
Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие.
Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали.
Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие.
Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света?
към беседата >>
В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци".
Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура. – Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко.
В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци".
И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си.
към беседата >>
Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник.
Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие.
Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник.
Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес.
към беседата >>
И прасето е опитало тази култура.
– Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци".
И прасето е опитало тази култура.
Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил.
към беседата >>
Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод.
Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник.
Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод.
Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински.
към беседата >>
Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна.
механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура.
Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна.
Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога.
към беседата >>
Направете и вие същото.
С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод.
Направете и вие същото.
Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото.
към беседата >>
Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея.
Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна.
Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея.
Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина.
към беседата >>
Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат.
Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото.
Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат.
Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича.
към беседата >>
Тя е опитала на гърба си културата на своя господар.
Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея.
Тя е опитала на гърба си културата на своя господар.
Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва.
към беседата >>
Какво виждаме днес в света?
Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат.
Какво виждаме днес в света?
Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността.
към беседата >>
Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си.
В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар.
Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си.
Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере.
към беседата >>
Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес.
Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света?
Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес.
Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва.
към беседата >>
Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил.
И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си.
Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил.
От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.
към беседата >>
Рядко ще срещнете човек, който да обича истински.
Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес.
Рядко ще срещнете човек, който да обича истински.
Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога.
към беседата >>
От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога.
Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил.
От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога.
В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.
към беседата >>
Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото.
Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински.
Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото.
Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества.
към беседата >>
В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина.
Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога.
В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина.
Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.
към беседата >>
Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича.
Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото.
Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича.
Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра.
към беседата >>
Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва.
Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина.
Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва.
Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.
към беседата >>
Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността.
Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича.
Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността.
Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин.
към беседата >>
Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере.
Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва.
Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере.
Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.
към беседата >>
Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва.
Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността.
Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва.
Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин. И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля.
към беседата >>
Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.
Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере.
Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.
към беседата >>
Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога.
Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва.
Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога.
Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин. И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля. Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.
към беседата >>
Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма.
Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма.
Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек.
към беседата >>
Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества.
Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога.
Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества.
Той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин. И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля. Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.
към беседата >>
Важно е, каква логика търсят.
Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма.
Важно е, каква логика търсят.
Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява.
към беседата >>
Той е ваш брат и ваша сестра.
Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества.
Той е ваш брат и ваша сестра.
Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин. И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля. Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.
към беседата >>
Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла.
Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят.
Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла.
Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява. Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен.
към беседата >>
Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин.
Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра.
Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин.
И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля. Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.
към беседата >>
Логиката на формите е механически процес.
Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла.
Логиката на формите е механически процес.
Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява. Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен.
към беседата >>
И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля.
Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин.
И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля.
Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.
към беседата >>
Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако.
Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес.
Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако.
Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява. Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен.
към беседата >>
Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.
Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин. И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля.
Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.
към беседата >>
Следователно, кокошката е човек.
Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако.
Следователно, кокошката е човек.
Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява. Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен.
към беседата >>
Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава.
Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава.
Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи.
към беседата >>
Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява.
Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек.
Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява.
Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен.
към беседата >>
Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце.
Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава.
Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце.
Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята.
към беседата >>
Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен.
Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява.
Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен.
към беседата >>
Какво представя днешната война?
Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава. Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце.
Какво представя днешната война?
– Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си.
към беседата >>
Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа?
Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа?
Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл. Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила. Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят?
към беседата >>
– Съдба на човечеството.
Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава. Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война?
– Съдба на човечеството.
Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.
към беседата >>
Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл.
Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа?
Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл.
Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила. Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота.
към беседата >>
Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята.
Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава. Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството.
Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята.
Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.
към беседата >>
Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила.
Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл.
Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила.
Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина.
към беседата >>
Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи.
Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава. Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята.
Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи.
Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.
към беседата >>
Религиозният трябва да изучава духовния език.
Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл. Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила.
Религиозният трябва да изучава духовния език.
Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв.
към беседата >>
Съдбата на човека е на земята.
Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи.
Съдбата на човека е на земята.
Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.
към беседата >>
Кръвта е червена.
Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл. Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила. Религиозният трябва да изучава духовния език.
Кръвта е червена.
Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл.
към беседата >>
Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си.
Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята.
Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си.
Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.
към беседата >>
Какво означава червеният цвят?
Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл. Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила. Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена.
Какво означава червеният цвят?
В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека.
към беседата >>
Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.
– Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си.
Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.
към беседата >>
В духовно отношение червеният цвят е носител на живота.
Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл. Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила. Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят?
В духовно отношение червеният цвят е носител на живота.
Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е.
към беседата >>
Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си?
Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си?
Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци.
към беседата >>
Дето има живот, там има и топлина.
Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила. Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота.
Дето има живот, там има и топлина.
Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси.
към беседата >>
Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е.
Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си?
Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е.
да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина.
към беседата >>
Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв.
Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина.
Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв.
Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.
към беседата >>
да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири.
Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е.
да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири.
Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях.
към беседата >>
Това е логика по смисъл.
Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв.
Това е логика по смисъл.
Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.
към беседата >>
Човек се нуждае от повече светлина.
Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири.
Човек се нуждае от повече светлина.
С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата.
към беседата >>
Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека.
Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл.
Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека.
Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.
към беседата >>
С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина.
Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина.
С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина.
Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени.
към беседата >>
Като живее по законите на любовта, т.е.
В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека.
Като живее по законите на любовта, т.е.
по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.
към беседата >>
Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци.
Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина.
Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци.
През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява.
към беседата >>
по Христовото учение, човек може да се спаси.
Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е.
по Христовото учение, човек може да се спаси.
Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.
към беседата >>
През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина.
Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци.
През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина.
В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.
към беседата >>
Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.
Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси.
Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.
към беседата >>
В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях.
да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина.
В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях.
Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.
към беседата >>
„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек.
„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек.
Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика.
към беседата >>
Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата.
Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях.
Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата.
Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.
към беседата >>
Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите.
„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек.
Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите.
Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две.
към беседата >>
Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени.
С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата.
Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени.
Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.
към беседата >>
Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие.
„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек. Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите.
Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие.
Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря.
към беседата >>
Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява.
Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени.
Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява.
Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.
към беседата >>
Ще кажете, че това е строго казано.
„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек. Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие.
Ще кажете, че това е строго казано.
– Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика.
към беседата >>
Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.
През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява.
Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.
към беседата >>
– Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла.
„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек. Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано.
– Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла.
Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека.
към беседата >>
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът?
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът?
– Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика.
към беседата >>
Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика.
„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек. Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла.
Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика.
Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му.
към беседата >>
– Вашата свещ.
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът?
– Вашата свещ.
Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли.
към беседата >>
Тук логиката на смисъла има предимство над другите две.
Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика.
Тук логиката на смисъла има предимство над другите две.
Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете.
към беседата >>
Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете.
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ.
Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете.
Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора.
към беседата >>
Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря.
Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две.
Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря.
Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда.
към беседата >>
Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим.
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете.
Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим.
Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора.
към беседата >>
Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика.
Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря.
Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика.
Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.
към беседата >>
Това е турско разбиране.
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим.
Това е турско разбиране.
Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено.
към беседата >>
Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека.
– Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика.
Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека.
Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.
към беседата >>
Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика.
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране.
Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика.
Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал.
към беседата >>
Той отнема също и живота, чувствата и мислите му.
Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека.
Той отнема също и живота, чувствата и мислите му.
Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.
към беседата >>
Така не се мисли.
– Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика.
Така не се мисли.
Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое.
към беседата >>
Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете.
Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му.
Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете.
Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.
към беседата >>
Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора.
Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли.
Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора.
Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта.
към беседата >>
Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда.
Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете.
Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда.
Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.
към беседата >>
Той е създал добрите и мислещите хора.
Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора.
Той е създал добрите и мислещите хора.
Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа.
към беседата >>
Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.
Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда.
Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.
към беседата >>
Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено.
Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора.
Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено.
Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя.
към беседата >>
Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари.
Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари.
Случило се, че тя заболяла тежко и умряла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си.
към беседата >>
Бог е допуснал злото, но Той не го е създал.
Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено.
Бог е допуснал злото, но Той не го е създал.
Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него.
към беседата >>
Случило се, че тя заболяла тежко и умряла.
Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари.
Случило се, че тя заболяла тежко и умряла.
Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи.
към беседата >>
Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое.
Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал.
Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое.
Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него. Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.
към беседата >>
Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита.
Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболяла тежко и умряла.
Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита.
Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя.
към беседата >>
Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта.
Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое.
Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта.
Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него. Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.
към беседата >>
Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си.
Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболяла тежко и умряла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита.
Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си.
В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът.
към беседата >>
Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа.
Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта.
Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа.
Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него. Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.
към беседата >>
В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало.
Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболяла тежко и умряла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си.
В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало.
Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
към беседата >>
Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя.
Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа.
Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя.
Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него. Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.
към беседата >>
Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си.
Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболяла тежко и умряла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало.
Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си.
Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
към беседата >>
Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него.
Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя.
Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него.
Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.
към беседата >>
Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи.
Случило се, че тя заболяла тежко и умряла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си.
Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи.
Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
към беседата >>
Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.
Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него.
Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.
към беседата >>
Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя.
Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи.
Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя.
– Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
към беседата >>
Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на любовта.
Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на любовта.
Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи.
към беседата >>
– Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът.
Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя.
– Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът.
Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
към беседата >>
Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта.
Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на любовта.
Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта.
Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи.
към беседата >>
Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът.
Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
към беседата >>
Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти.
Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта.
Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти.
Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи.
към беседата >>
В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел.
В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел.
Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото.
към беседата >>
Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи.
Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти.
Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи.
към беседата >>
Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък.
В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел.
Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък.
Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.
към беседата >>
Един ден архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно.
Един ден архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно.
Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света.
към беседата >>
Защо плачел момъкът?
В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък.
Защо плачел момъкът?
Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.
към беседата >>
Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов.
Един ден архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно.
Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов.
Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него.
към беседата >>
Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена.
В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът?
Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена.
Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.
към беседата >>
Тръгнал по света, да търси тази душа.
Един ден архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов.
Тръгнал по света, да търси тази душа.
Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него.
към беседата >>
Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му.
В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена.
Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му.
Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.
към беседата >>
Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа.
Един ден архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа.
Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа.
Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива.
към беседата >>
Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото.
В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му.
Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото.
Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.
към беседата >>
Качил се пак горе, да види, коя е тази душа.
Един ден архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа.
Качил се пак горе, да види, коя е тази душа.
Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога.
към беседата >>
Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.
Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото.
Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.
към беседата >>
Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света.
Един ден архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа.
Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света.
Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце."
към беседата >>
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват.
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват.
Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара.
към беседата >>
Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него.
Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света.
Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него.
Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце."
към беседата >>
Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка.
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват.
Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка.
Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти?
към беседата >>
Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него.
Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него.
Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него.
Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце."
към беседата >>
Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си.
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка.
Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си.
Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея.
към беседата >>
Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива.
Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него.
Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива.
Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце."
към беседата >>
Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота.
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си.
Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота.
Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея.
към беседата >>
Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога.
Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива.
Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога.
Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце."
към беседата >>
Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим.
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота.
Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим.
Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам.
към беседата >>
Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце."
Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога.
Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце."
към беседата >>
Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара.
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим.
Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара.
След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута.
към беседата >>
Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни.
Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни.
Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени.
към беседата >>
След това запитал младежа: Каква е скръбта ти?
Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара.
След това запитал младежа: Каква е скръбта ти?
Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми.
към беседата >>
Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо?
Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни.
Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо?
– Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.
към беседата >>
Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея.
Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти?
Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея.
Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене.
към беседата >>
– Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога.
Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо?
– Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога.
Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.
към беседата >>
Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея.
Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея.
Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея.
Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. Не искам такава мома.
към беседата >>
Стремежът на душата определя положението на човека.
Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога.
Стремежът на душата определя положението на човека.
От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.
към беседата >>
Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам.
Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея.
Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам.
След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. Не искам такава мома. За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща."
към беседата >>
От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека.
Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека.
От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека.
Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.
към беседата >>
След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута.
Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам.
След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута.
Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. Не искам такава мома. За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща."
към беседата >>
Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени.
Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека.
Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени.
Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.
към беседата >>
Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми.
След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута.
Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми.
Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. Не искам такава мома. За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща."
към беседата >>
Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.
Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени.
Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.
към беседата >>
Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене.
Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми.
Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене.
Не искам такава мома. За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща."
към беседата >>
Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов.
Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов.
Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците.
към беседата >>
Не искам такава мома.
Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене.
Не искам такава мома.
За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща."
към беседата >>
Ще кажете, че той имал криви разбирания.
Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов.
Ще кажете, че той имал криви разбирания.
Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва.
към беседата >>
За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща."
Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. Не искам такава мома.
За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща."
към беседата >>
Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав.
Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания.
Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав.
Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него.
към беседата >>
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара.
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара.
Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот.
към беседата >>
Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н.
Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав.
Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н.
Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество.
към беседата >>
Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една.
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара.
Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една.
Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си.
към беседата >>
Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените.
Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н.
Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените.
Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи.
към беседата >>
Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си.
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една.
Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си.
Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха.
към беседата >>
Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците.
Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените.
Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците.
Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог.
към беседата >>
Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си.
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си.
Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си.
Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл.
към беседата >>
Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва.
Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците.
Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва.
Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог?
към беседата >>
Тѣ сѫ ужасни крадци.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви.
Тѣ сѫ ужасни крадци.
Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята.
към втори вариант >>
Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци.
Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо?
Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ?
към втори вариант >>
Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо?
Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела.
Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева.
към втори вариант >>
Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела.
Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче.
Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!
(втори вариант)
ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче.
Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!
“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.
към втори вариант >>
“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята.
(втори вариант)
Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!
“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята.
Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.
към втори вариант >>
Питамъ: това приятель ли е или крадецъ?
(втори вариант)
Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята.
Питамъ: това приятель ли е или крадецъ?
Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.
към втори вариант >>
Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева.
(втори вариант)
Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ?
Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева.
А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.
към втори вариант >>
А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева.
А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ.
Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.
към втори вариант >>
Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.
(втори вариант)
Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ.
Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.
към втори вариант >>
Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички.
Нека ти бѫде хамбарътъ пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе. Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия. Тогава ще имаме едно най-възвишено сѫщество.
към втори вариант >>
Нека ти бѫде хамбарътъ пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички.
Нека ти бѫде хамбарътъ пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе.
Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия. Тогава ще имаме едно най-възвишено сѫщество.
към втори вариант >>
Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички. Нека ти бѫде хамбарътъ пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе.
Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия.
Тогава ще имаме едно най-възвишено сѫщество.
към втори вариант >>
Тогава ще имаме едно най-възвишено сѫщество.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички. Нека ти бѫде хамбарътъ пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе. Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия.
Тогава ще имаме едно най-възвишено сѫщество.
към втори вариант >>
И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена.
(втори вариант)
И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена.
Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте. Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ. Защо така го гледатъ? Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята.
към втори вариант >>
Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ.
(втори вариант)
И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена.
Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ.
Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте. Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ. Защо така го гледатъ? Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята. Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте.
(втори вариант)
И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ.
Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте.
Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ. Защо така го гледатъ? Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята. Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка.
към втори вариант >>
Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ.
(втори вариант)
И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте.
Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ.
Защо така го гледатъ? Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята. Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка.
към втори вариант >>
Защо така го гледатъ?
(втори вариант)
И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте. Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ.
Защо така го гледатъ?
Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята. Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка.
към втори вариант >>
Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята.
(втори вариант)
И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте. Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ. Защо така го гледатъ?
Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята.
Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка.
към втори вариант >>
Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка.
(втори вариант)
Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте. Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ. Защо така го гледатъ? Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята.
Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка.
към втори вариант >>
Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси?
(втори вариант)
Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси?
Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси? “ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта. Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси. Христосъ казва: Азъ дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години. За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години.
към втори вариант >>
Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси?
(втори вариант)
Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси?
Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси?
“ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта. Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси. Христосъ казва: Азъ дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години. За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години.
към втори вариант >>
“ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта.
(втори вариант)
Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси? Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси?
“ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта.
Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси. Христосъ казва: Азъ дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години. За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години.
към втори вариант >>
Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси.
(втори вариант)
Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси? Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси? “ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта.
Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси.
Христосъ казва: Азъ дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години. За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години.
към втори вариант >>
Христосъ казва: Азъ дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години.
(втори вариант)
Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси? Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси? “ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта. Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси.
Христосъ казва: Азъ дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години.
За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години.
към втори вариант >>
За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години.
(втори вариант)
Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси? Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси? “ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта. Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси. Христосъ казва: Азъ дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години.
За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години.
към втори вариант >>
Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви сѫ тѣ, а не какви сѫ били плодоветѣ ѝ прѣди 10–15 години.
(втори вариант)
Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви сѫ тѣ, а не какви сѫ били плодоветѣ ѝ прѣди 10–15 години.
Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ. Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ. Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ. Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата азъ ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието.
към втори вариант >>
Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ.
(втори вариант)
Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви сѫ тѣ, а не какви сѫ били плодоветѣ ѝ прѣди 10–15 години.
Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ.
Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ. Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ. Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата азъ ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието.
към втори вариант >>
Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ.
(втори вариант)
Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви сѫ тѣ, а не какви сѫ били плодоветѣ ѝ прѣди 10–15 години. Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ.
Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ.
Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ. Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата азъ ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието.
към втори вариант >>
Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ.
(втори вариант)
Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви сѫ тѣ, а не какви сѫ били плодоветѣ ѝ прѣди 10–15 години. Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ. Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ.
Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ.
Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата азъ ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието.
към втори вариант >>
Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата азъ ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието.
(втори вариант)
Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви сѫ тѣ, а не какви сѫ били плодоветѣ ѝ прѣди 10–15 години. Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ. Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ. Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ.
Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата азъ ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието.
към втори вариант >>
Че културата едно врѣме е била много философска се вижда по това, че какви сѫ били тогавашнитѣ църкви и свикването на съборитѣ.
(втори вариант)
Че културата едно врѣме е била много философска се вижда по това, че какви сѫ били тогавашнитѣ църкви и свикването на съборитѣ.
[…] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
към втори вариант >>
[…] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
(втори вариант)
Че културата едно врѣме е била много философска се вижда по това, че какви сѫ били тогавашнитѣ църкви и свикването на съборитѣ.
[…] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
към втори вариант >>
И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли.
(втори вариант)
И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли.
И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава. Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо?
към втори вариант >>
И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава.
(втори вариант)
И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли.
И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава.
Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ.
към втори вариант >>
Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ?
(втори вариант)
И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли. И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава.
Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ?
“ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ. Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка.
към втори вариант >>
“ Това е важно за мене.
(втори вариант)
И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли. И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава. Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ?
“ Това е важно за мене.
Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ. Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка. Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.
към втори вариант >>
Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ.
(втори вариант)
И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли. И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава. Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене.
Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ.
Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ. Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка. Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо?
(втори вариант)
И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли. И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава. Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ.
Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо?
– Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ. Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка. Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.
към втори вариант >>
– Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ.
(втори вариант)
И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава. Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо?
– Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ.
Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка. Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.
към втори вариант >>
Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка.
(втори вариант)
Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ.
Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка.
Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.
към втори вариант >>
Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.
(втори вариант)
“ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ. Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка.
Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.
към втори вариант >>
Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение?
(втори вариант)
Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение?
А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога?
към втори вариант >>
А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко.
(втори вариант)
Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение?
А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко.
Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? “ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога?
към втори вариант >>
Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ.
(втори вариант)
Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко.
Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ.
Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? “ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога? – Нищо.
към втори вариант >>
Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички.
(втори вариант)
Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ.
Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички.
А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? “ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога? – Нищо. Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо.
към втори вариант >>
А сега какво правятъ?
(втори вариант)
Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички.
А сега какво правятъ?
Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? “ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога? – Нищо. Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо. Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
към втори вариант >>
Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога?
(втори вариант)
Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ?
Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога?
“ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога? – Нищо. Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо. Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
към втори вариант >>
“ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога?
(втори вариант)
А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога?
“ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога?
– Нищо. Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо. Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
към втори вариант >>
– Нищо.
(втори вариант)
Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? “ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога?
– Нищо.
Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо. Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
към втори вариант >>
Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо.
(втори вариант)
Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? “ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога? – Нищо.
Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо.
Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
(втори вариант)
А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? “ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога? – Нищо. Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо.
Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
към втори вариант >>
Такива хора сега има и между релиознитѣ, които казватъ: „Тази религия трѣбва да се поправи, ние съ това ще направимъ едно благодѣяние.“ А като направятъ нѣщо за религията, гледатъ да задържатъ нѣщо и за себе си.
(втори вариант)
Такива хора сега има и между релиознитѣ, които казватъ: „Тази религия трѣбва да се поправи, ние съ това ще направимъ едно благодѣяние.“ А като направятъ нѣщо за религията, гледатъ да задържатъ нѣщо и за себе си.
Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ. Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ. А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ.
към втори вариант >>
Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ.
(втори вариант)
Такива хора сега има и между релиознитѣ, които казватъ: „Тази религия трѣбва да се поправи, ние съ това ще направимъ едно благодѣяние.“ А като направятъ нѣщо за религията, гледатъ да задържатъ нѣщо и за себе си.
Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ.
Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ. А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ. Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други.
към втори вариант >>
Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ.
(втори вариант)
Такива хора сега има и между релиознитѣ, които казватъ: „Тази религия трѣбва да се поправи, ние съ това ще направимъ едно благодѣяние.“ А като направятъ нѣщо за религията, гледатъ да задържатъ нѣщо и за себе си. Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ.
Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ.
А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ. Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста.
към втори вариант >>
А сега какъ гледаме на нѣщата?
(втори вариант)
Такива хора сега има и между релиознитѣ, които казватъ: „Тази религия трѣбва да се поправи, ние съ това ще направимъ едно благодѣяние.“ А като направятъ нѣщо за религията, гледатъ да задържатъ нѣщо и за себе си. Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ. Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ.
А сега какъ гледаме на нѣщата?
Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ. Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря.
към втори вариант >>
Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори.
(втори вариант)
Такива хора сега има и между релиознитѣ, които казватъ: „Тази религия трѣбва да се поправи, ние съ това ще направимъ едно благодѣяние.“ А като направятъ нѣщо за религията, гледатъ да задържатъ нѣщо и за себе си. Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ. Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ. А сега какъ гледаме на нѣщата?
Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори.
А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ. Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха.
към втори вариант >>
А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ.
(втори вариант)
Такива хора сега има и между релиознитѣ, които казватъ: „Тази религия трѣбва да се поправи, ние съ това ще направимъ едно благодѣяние.“ А като направятъ нѣщо за религията, гледатъ да задържатъ нѣщо и за себе си. Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ. Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ. А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори.
А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ.
Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха. Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.
към втори вариант >>
Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други.
(втори вариант)
Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ. Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ. А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ.
Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други.
Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха. Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.
към втори вариант >>
Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста.
(втори вариант)
Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ. А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ. Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други.
Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста.
Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха. Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.
към втори вариант >>
Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря.
(втори вариант)
А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ. Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста.
Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря.
На това основание Го осѫдиха. Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.
към втори вариант >>
На това основание Го осѫдиха.
(втори вариант)
Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ. Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря.
На това основание Го осѫдиха.
Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.
към втори вариант >>
Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.
(втори вариант)
А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ. Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха.
Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение.
Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце? “ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ. Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества. Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.
към втори вариант >>
Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение.
Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце?
“ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ. Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества. Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.
към втори вариант >>
“ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение. Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце?
“ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ.
Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества. Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.
към втори вариант >>
Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение. Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце? “ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ.
Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества.
Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.
към втори вариант >>
Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение. Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце? “ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ. Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества.
Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му.
Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.
към втори вариант >>
Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение. Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце? “ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ. Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества. Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му.
Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.
към втори вариант >>
Като ме слушате, ще кажете: „Този човѣкъ не говори на свещенъ езикъ.“ Опитайте пелина на Христа и Той има винце, направете съ него опитъ.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Този човѣкъ не говори на свещенъ езикъ.“ Опитайте пелина на Христа и Той има винце, направете съ него опитъ.
Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пиемъ вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря, тогава ти ще обичашъ хората, жена ти ще бѫде любезна съ тебе, дѣцата ти, приятелитѣ, всички ще бѫдатъ любезни съ тебе и ще те обичатъ.
към втори вариант >>
Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пиемъ вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря, тогава ти ще обичашъ хората, жена ти ще бѫде любезна съ тебе, дѣцата ти, приятелитѣ, всички ще бѫдатъ любезни съ тебе и ще те обичатъ.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Този човѣкъ не говори на свещенъ езикъ.“ Опитайте пелина на Христа и Той има винце, направете съ него опитъ.
Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пиемъ вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря, тогава ти ще обичашъ хората, жена ти ще бѫде любезна съ тебе, дѣцата ти, приятелитѣ, всички ще бѫдатъ любезни съ тебе и ще те обичатъ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно.
Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ.
към втори вариант >>
Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно.
Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича.
Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ.
към втори вариант >>
Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно. Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича.
Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ?
Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно.
към втори вариант >>
Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно. Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ?
Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея?
Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате.
към втори вариант >>
Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно. Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея?
Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея?
Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате. Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви обичамъ, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
към втори вариант >>
Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно. Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея?
Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ.
Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате. Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви обичамъ, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
към втори вариант >>
Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ.
(втори вариант)
Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ.
Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ.
Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате. Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви обичамъ, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
към втори вариант >>
Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно.
(втори вариант)
Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ.
Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно.
Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате. Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви обичамъ, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
към втори вариант >>
Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате.
(втори вариант)
Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно.
Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате.
Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви обичамъ, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
към втори вариант >>
Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви обичамъ, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
(втори вариант)
Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате.
Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви обичамъ, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
към втори вариант >>
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много.
(втори вариант)
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много.
Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински.
към втори вариант >>
Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение.
(втори вариант)
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много.
Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение.
Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински. Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него.
към втори вариант >>
Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие.
(втори вариант)
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много. Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение.
Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие.
Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински. Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н.
към втори вариант >>
Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ.
(втори вариант)
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много. Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие.
Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ.
А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински. Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него.
към втори вариант >>
А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква?
(втори вариант)
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много. Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ.
А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква?
Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински. Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ.
към втори вариант >>
Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински.
(втори вариант)
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много. Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква?
Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински.
Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ. Той е нашия братъ.
към втори вариант >>
Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него.
(втори вариант)
Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински.
Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него.
Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ. Той е нашия братъ. Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.
към втори вариант >>
Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н.
(втори вариант)
Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински. Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него.
Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н.
Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ. Той е нашия братъ. Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.
към втори вариант >>
Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него.
(втори вариант)
Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински. Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н.
Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него.
Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ. Той е нашия братъ. Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.
към втори вариант >>
Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ.
(втори вариант)
А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински. Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него.
Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ.
Той е нашия братъ. Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.
към втори вариант >>
Той е нашия братъ.
(втори вариант)
Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински. Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ.
Той е нашия братъ.
Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.
към втори вариант >>
Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.
(втори вариант)
Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ. Той е нашия братъ.
Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.
към втори вариант >>
Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му, хубостьта му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския.
(втори вариант)
Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му, хубостьта му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския.
Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ. Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце? Това сѫ теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си.
към втори вариант >>
Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ.
(втори вариант)
Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му, хубостьта му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския.
Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ.
Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце? Това сѫ теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си. Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата.
към втори вариант >>
Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце?
(втори вариант)
Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му, хубостьта му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския. Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ.
Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце?
Това сѫ теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си. Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата. Всички Той сега ги сѫди.
към втори вариант >>
Това сѫ теми за размишления.
(втори вариант)
Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му, хубостьта му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския. Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ. Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце?
Това сѫ теми за размишления.
Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си. Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата. Всички Той сега ги сѫди. Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ.
към втори вариант >>
Това ново сърдце сега се твори.
(втори вариант)
Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му, хубостьта му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския. Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ. Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце? Това сѫ теми за размишления.
Това ново сърдце сега се твори.
Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си. Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата. Всички Той сега ги сѫди. Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ. Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята.
към втори вариант >>
Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си.
(втори вариант)
Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му, хубостьта му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския. Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ. Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце? Това сѫ теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори.
Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си.
Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата. Всички Той сега ги сѫди. Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ. Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята. Нѣкои казватъ: „Като излѣза отъ гроба, тогава ще бѫде сѫдътъ Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъль.
към втори вариант >>
Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата.
(втори вариант)
Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ. Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце? Това сѫ теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си.
Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата.
Всички Той сега ги сѫди. Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ. Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята. Нѣкои казватъ: „Като излѣза отъ гроба, тогава ще бѫде сѫдътъ Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъль. Това тѣло, въ което човѣкъ е туренъ, е единъ гробъ, въ който лежимъ отъ хиляди години.
към втори вариант >>
Всички Той сега ги сѫди.
(втори вариант)
Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце? Това сѫ теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си. Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата.
Всички Той сега ги сѫди.
Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ. Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята. Нѣкои казватъ: „Като излѣза отъ гроба, тогава ще бѫде сѫдътъ Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъль. Това тѣло, въ което човѣкъ е туренъ, е единъ гробъ, въ който лежимъ отъ хиляди години.
към втори вариант >>
Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ.
(втори вариант)
Това сѫ теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си. Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата. Всички Той сега ги сѫди.
Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ.
Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята. Нѣкои казватъ: „Като излѣза отъ гроба, тогава ще бѫде сѫдътъ Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъль. Това тѣло, въ което човѣкъ е туренъ, е единъ гробъ, въ който лежимъ отъ хиляди години.
към втори вариант >>
Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята.
(втори вариант)
Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си. Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата. Всички Той сега ги сѫди. Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ.
Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята.
Нѣкои казватъ: „Като излѣза отъ гроба, тогава ще бѫде сѫдътъ Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъль. Това тѣло, въ което човѣкъ е туренъ, е единъ гробъ, въ който лежимъ отъ хиляди години.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Като излѣза отъ гроба, тогава ще бѫде сѫдътъ Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъль.
(втори вариант)
Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си. Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата. Всички Той сега ги сѫди. Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ. Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята.
Нѣкои казватъ: „Като излѣза отъ гроба, тогава ще бѫде сѫдътъ Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъль.
Това тѣло, въ което човѣкъ е туренъ, е единъ гробъ, въ който лежимъ отъ хиляди години.
към втори вариант >>
Това тѣло, въ което човѣкъ е туренъ, е единъ гробъ, въ който лежимъ отъ хиляди години.
(втори вариант)
Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата. Всички Той сега ги сѫди. Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ. Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята. Нѣкои казватъ: „Като излѣза отъ гроба, тогава ще бѫде сѫдътъ Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъль.
Това тѣло, въ което човѣкъ е туренъ, е единъ гробъ, въ който лежимъ отъ хиляди години.
към втори вариант >>
Ще ви приведа единъ анекдотъ върху мисъльта, която мнозина е занимавала.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ анекдотъ върху мисъльта, която мнозина е занимавала.
Напримѣръ мнозина казватъ: „Е, да имаме едно логично учение! “ Това прилича на този случай: имаме много хубави камъни, много хубави дървета, отъ които си направяме една много хубава кѫща, но съ тѣсни прозорци. Казваме: „Тази кѫща е хубаво съградена, солидна е, но е нехигиенична и който влѣзе въ нея, заболѣва.“ Гдѣ е злото? Рекохъ, на тази кѫща ѝ трѣбватъ голѣми прозорци. Въ нашитѣ съврѣменни вѣрвания има малки прозорчета и каквото виждаме прѣзъ тѣхъ, ние мислимъ, че то е вѣрно.
към втори вариант >>
Напримѣръ мнозина казватъ: „Е, да имаме едно логично учение!
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ анекдотъ върху мисъльта, която мнозина е занимавала.
Напримѣръ мнозина казватъ: „Е, да имаме едно логично учение!
“ Това прилича на този случай: имаме много хубави камъни, много хубави дървета, отъ които си направяме една много хубава кѫща, но съ тѣсни прозорци. Казваме: „Тази кѫща е хубаво съградена, солидна е, но е нехигиенична и който влѣзе въ нея, заболѣва.“ Гдѣ е злото? Рекохъ, на тази кѫща ѝ трѣбватъ голѣми прозорци. Въ нашитѣ съврѣменни вѣрвания има малки прозорчета и каквото виждаме прѣзъ тѣхъ, ние мислимъ, че то е вѣрно. Голѣми прозорци отворете!
към втори вариант >>
“ Това прилича на този случай: имаме много хубави камъни, много хубави дървета, отъ които си направяме една много хубава кѫща, но съ тѣсни прозорци.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ анекдотъ върху мисъльта, която мнозина е занимавала. Напримѣръ мнозина казватъ: „Е, да имаме едно логично учение!
“ Това прилича на този случай: имаме много хубави камъни, много хубави дървета, отъ които си направяме една много хубава кѫща, но съ тѣсни прозорци.
Казваме: „Тази кѫща е хубаво съградена, солидна е, но е нехигиенична и който влѣзе въ нея, заболѣва.“ Гдѣ е злото? Рекохъ, на тази кѫща ѝ трѣбватъ голѣми прозорци. Въ нашитѣ съврѣменни вѣрвания има малки прозорчета и каквото виждаме прѣзъ тѣхъ, ние мислимъ, че то е вѣрно. Голѣми прозорци отворете! На вашитѣ кѫщи, на вашитѣ вѣрвания отворете голѣми прозорци, не да съсипете малкитѣ, но да отворите по-голѣми.
към втори вариант >>
Казваме: „Тази кѫща е хубаво съградена, солидна е, но е нехигиенична и който влѣзе въ нея, заболѣва.“ Гдѣ е злото?
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ анекдотъ върху мисъльта, която мнозина е занимавала. Напримѣръ мнозина казватъ: „Е, да имаме едно логично учение! “ Това прилича на този случай: имаме много хубави камъни, много хубави дървета, отъ които си направяме една много хубава кѫща, но съ тѣсни прозорци.
Казваме: „Тази кѫща е хубаво съградена, солидна е, но е нехигиенична и който влѣзе въ нея, заболѣва.“ Гдѣ е злото?
Рекохъ, на тази кѫща ѝ трѣбватъ голѣми прозорци. Въ нашитѣ съврѣменни вѣрвания има малки прозорчета и каквото виждаме прѣзъ тѣхъ, ние мислимъ, че то е вѣрно. Голѣми прозорци отворете! На вашитѣ кѫщи, на вашитѣ вѣрвания отворете голѣми прозорци, не да съсипете малкитѣ, но да отворите по-голѣми. Въ училищата, въ църквитѣ, въ разбиранията къмъ своитѣ близки, въ отношенията си къмъ своитѣ мѫже и жени, вие трѣбва да имате голѣми прозорци, прѣзъ които свѣтлината да прѣминава, тъй както излиза отъ нашитѣ души.
към втори вариант >>
НАГОРЕ