НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
140
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
140
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък.
Жената е причина, за да прояви той своето геройство. Каквито подвизи и да прави – една красива жена има в неговия ум. Заради нея той е готов да пожертва живота си. И Санчо Пансо вярва в своя господар, но той си има съвсем друг възглед. Той казва на Дон Кихота: „Ти, когато завладееш твоето царство, да ми дадеш малко земица, да мога да я обработвам и да прехранвам децата си“.
Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък.
Като седне на ядене, да си похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота! “ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени. Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз. Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията.
към беседата >>
И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“.
„Еди-кой си, Иван Драганов, отличен професор, дипломиран астроном; друг, Иван Стоянов, преподава биология, но не знае да мисли.“ „Драган Стоянов преподава философия, но не знае да мисли.“ Всички декламират, но не знаят да мислят. Тъй комисията решава отгоре: „Не знаят да мислят“. Какво правят? – Декламират. Те са отлични деца на декламацията, които минават за професори.
И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“.
И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв.
към беседата >>
Този Господ на Любовта, комуто аз служа, този Господ на Мъдростта, този Господ на Истината да ви даде всичкото Свое благословение, да Го познаете, за да разберете какъв е дълбокият вътрешен смисъл на този живот, който вие не познавате още.
„Върни се! “ Дано моят Господ да ви даде светлина, да ви даде своята Мъдрост, да ви даде своите знания да просветнете.
Този Господ на Любовта, комуто аз служа, този Господ на Мъдростта, този Господ на Истината да ви даде всичкото Свое благословение, да Го познаете, за да разберете какъв е дълбокият вътрешен смисъл на този живот, който вие не познавате още.
И да сте не българи, ами аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ, който е създал цялата вселена. Да имате достъп до неговото царство, да ходите свободно. Да бъдете достойни за неговата Любов, и да му благодарите и да го славите.
към беседата >>
Като седне на ядене, да си похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота!
Каквито подвизи и да прави – една красива жена има в неговия ум. Заради нея той е готов да пожертва живота си. И Санчо Пансо вярва в своя господар, но той си има съвсем друг възглед. Той казва на Дон Кихота: „Ти, когато завладееш твоето царство, да ми дадеш малко земица, да мога да я обработвам и да прехранвам децата си“. Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък.
Като седне на ядене, да си похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота!
“ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени. Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз. Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост.
към беседата >>
И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“.
Тъй комисията решава отгоре: „Не знаят да мислят“. Какво правят? – Декламират. Те са отлични деца на декламацията, които минават за професори. И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“.
И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“.
А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам.
към беседата >>
И да сте не българи, ами аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ, който е създал цялата вселена.
„Върни се! “ Дано моят Господ да ви даде светлина, да ви даде своята Мъдрост, да ви даде своите знания да просветнете. Този Господ на Любовта, комуто аз служа, този Господ на Мъдростта, този Господ на Истината да ви даде всичкото Свое благословение, да Го познаете, за да разберете какъв е дълбокият вътрешен смисъл на този живот, който вие не познавате още.
И да сте не българи, ами аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ, който е създал цялата вселена.
Да имате достъп до неговото царство, да ходите свободно. Да бъдете достойни за неговата Любов, и да му благодарите и да го славите.
към беседата >>
“ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени.
Заради нея той е готов да пожертва живота си. И Санчо Пансо вярва в своя господар, но той си има съвсем друг възглед. Той казва на Дон Кихота: „Ти, когато завладееш твоето царство, да ми дадеш малко земица, да мога да я обработвам и да прехранвам децата си“. Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък. Като седне на ядене, да си похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота!
“ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени.
Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз. Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство.
към беседата >>
А вие ще въздишате за Йерусалим.
Какво правят? – Декламират. Те са отлични деца на декламацията, които минават за професори. И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“. И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“.
А вие ще въздишате за Йерусалим.
Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“.
към беседата >>
Да имате достъп до неговото царство, да ходите свободно.
„Върни се! “ Дано моят Господ да ви даде светлина, да ви даде своята Мъдрост, да ви даде своите знания да просветнете. Този Господ на Любовта, комуто аз служа, този Господ на Мъдростта, този Господ на Истината да ви даде всичкото Свое благословение, да Го познаете, за да разберете какъв е дълбокият вътрешен смисъл на този живот, който вие не познавате още. И да сте не българи, ами аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ, който е създал цялата вселена.
Да имате достъп до неговото царство, да ходите свободно.
Да бъдете достойни за неговата Любов, и да му благодарите и да го славите.
към беседата >>
Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз.
И Санчо Пансо вярва в своя господар, но той си има съвсем друг възглед. Той казва на Дон Кихота: „Ти, когато завладееш твоето царство, да ми дадеш малко земица, да мога да я обработвам и да прехранвам децата си“. Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък. Като седне на ядене, да си похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота! “ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени.
Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз.
Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха.
към беседата >>
Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък.
– Декламират. Те са отлични деца на декламацията, които минават за професори. И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“. И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим.
Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък.
И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет.
към беседата >>
Да бъдете достойни за неговата Любов, и да му благодарите и да го славите.
„Върни се! “ Дано моят Господ да ви даде светлина, да ви даде своята Мъдрост, да ви даде своите знания да просветнете. Този Господ на Любовта, комуто аз служа, този Господ на Мъдростта, този Господ на Истината да ви даде всичкото Свое благословение, да Го познаете, за да разберете какъв е дълбокият вътрешен смисъл на този живот, който вие не познавате още. И да сте не българи, ами аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ, който е създал цялата вселена. Да имате достъп до неговото царство, да ходите свободно.
Да бъдете достойни за неговата Любов, и да му благодарите и да го славите.
към беседата >>
Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света.
Той казва на Дон Кихота: „Ти, когато завладееш твоето царство, да ми дадеш малко земица, да мога да я обработвам и да прехранвам децата си“. Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък. Като седне на ядене, да си похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота! “ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени. Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз.
Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света.
И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма.
към беседата >>
И защо Господ съсипа Йерусалим?
Те са отлични деца на декламацията, които минават за професори. И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“. И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък.
И защо Господ съсипа Йерусалим?
Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши.
към беседата >>
Това ви желая на всички ви!
Това ви желая на всички ви!
към беседата >>
И тия идеи се дават само чрез противоречията.
Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък. Като седне на ядене, да си похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота! “ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени. Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз. Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света.
И тия идеи се дават само чрез противоречията.
Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат.
към беседата >>
Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв.
И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“. И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим?
Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв.
И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го!
към беседата >>
Господ да благослови всички ви с най-голямото благословение.
Господ да благослови всички ви с най-голямото благословение.
Да ви даде сила, мъжество на всинца ви!
към беседата >>
Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост.
Като седне на ядене, да си похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота! “ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени. Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз. Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията.
Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост.
Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях.
към беседата >>
И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам.
И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв.
И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам.
Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го! “ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги!
към беседата >>
Да ви даде сила, мъжество на всинца ви!
Господ да благослови всички ви с най-голямото благословение.
Да ви даде сила, мъжество на всинца ви!
към беседата >>
Това е закон само за човешкото царство.
“ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени. Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз. Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост.
Това е закон само за човешкото царство.
В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях.
към беседата >>
Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“.
А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам.
Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“.
И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го! “ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това?
към беседата >>
И аз вярвам, че вие ще бъдете герои на бъдещата култура на Любовта, на бъдещото ново човечество, което носи надпис:
И аз вярвам, че вие ще бъдете герои на бъдещата култура на Любовта, на бъдещото ново човечество, което носи надпис:
към беседата >>
В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха.
Чел е някоя книга, въобразява си, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва да имаш кръвта на този княз. Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство.
В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха.
Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная.
към беседата >>
И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет.
Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“.
И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет.
По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го! “ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? – „Защо стана това?
към беседата >>
Любов за всички!
Любов за всички!
към беседата >>
Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма.
Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха.
Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма.
Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная. Те ще кажат: „Докажи това с данни“.
към беседата >>
По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши.
И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет.
По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши.
„Е-е – сега ще кажете, – докажи го! “ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? – „Защо стана това? “ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля.
към беседата >>
Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат.
И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма.
Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат.
Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная. Те ще кажат: „Докажи това с данни“. И аз ще кажа: Докажете и вие с данни.
към беседата >>
„Е-е – сега ще кажете, – докажи го!
Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши.
„Е-е – сега ще кажете, – докажи го!
“ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? – „Защо стана това? “ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“.
към беседата >>
Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях.
Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат.
Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях.
Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная. Те ще кажат: „Докажи това с данни“. И аз ще кажа: Докажете и вие с данни. Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици.
към беседата >>
“ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги!
И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го!
“ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги!
Вярно ли е това? – „Защо стана това? “ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете.
към беседата >>
Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях.
Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях.
Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях.
И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная. Те ще кажат: „Докажи това с данни“. И аз ще кажа: Докажете и вие с данни. Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици.
към беседата >>
Вярно ли е това?
Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го! “ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги!
Вярно ли е това?
– „Защо стана това? “ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради.
към беседата >>
И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная.
В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях.
И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная.
Те ще кажат: „Докажи това с данни“. И аз ще кажа: Докажете и вие с данни. Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици.
към беседата >>
– „Защо стана това?
И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го! “ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това?
– „Защо стана това?
“ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“.
към беседата >>
Те ще кажат: „Докажи това с данни“.
Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная.
Те ще кажат: „Докажи това с данни“.
И аз ще кажа: Докажете и вие с данни. Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици.
към беседата >>
“ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля.
По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го! “ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? – „Защо стана това?
“ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля.
Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си.
към беседата >>
И аз ще кажа: Докажете и вие с данни.
Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная. Те ще кажат: „Докажи това с данни“.
И аз ще кажа: Докажете и вие с данни.
Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици.
към беседата >>
Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“.
„Е-е – сега ще кажете, – докажи го! “ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? – „Защо стана това? “ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля.
Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“.
Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал.
към беседата >>
Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици.
Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная. Те ще кажат: „Докажи това с данни“. И аз ще кажа: Докажете и вие с данни.
Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици.
към беседата >>
Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете.
“ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? – „Защо стана това? “ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“.
Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете.
Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението.
към беседата >>
В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието.
В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието.
И те ще видят, че е така. Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири.
към беседата >>
Лъжата събаря, а истината гради.
Вярно ли е това? – „Защо стана това? “ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете.
Лъжата събаря, а истината гради.
Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал?
към беседата >>
И те ще видят, че е така.
В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието.
И те ще видят, че е така.
Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“.
към беседата >>
Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“.
– „Защо стана това? “ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради.
Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“.
Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове?
към беседата >>
Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата?
В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието. И те ще видят, че е така.
Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата?
Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“.
към беседата >>
Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си.
“ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“.
Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си.
Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате.
към беседата >>
Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички.
В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието. И те ще видят, че е така. Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата?
Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички.
Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации.
към беседата >>
Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал.
Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си.
Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал.
Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета.
към беседата >>
Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво.
В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието. И те ще видят, че е така. Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички.
Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво.
За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш.
към беседата >>
Аз съм готов да направя сега посещението.
Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал.
Аз съм готов да направя сега посещението.
Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това?
към беседата >>
За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири.
В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието. И те ще видят, че е така. Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво.
За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири.
Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ?
към беседата >>
Имате ли вие този морал?
Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението.
Имате ли вие този морал?
Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е?
към беседата >>
Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“.
И те ще видят, че е така. Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири.
Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“.
И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много.
към беседата >>
Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове?
Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал?
Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове?
Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина.
към беседата >>
И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“.
Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“.
И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“.
А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата.
към беседата >>
Имате повече от 20 милиарда да плащате.
Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове?
Имате повече от 20 милиарда да плащате.
Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави.
към беседата >>
А особено пък българите не обичат много дългите дисертации.
Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“.
А особено пък българите не обичат много дългите дисертации.
Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата. Има ли Господ или няма?
към беседата >>
Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета.
Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате.
Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета.
Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите.
към беседата >>
Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш.
Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации.
Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш.
Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата. Има ли Господ или няма? Ако няма, да ида да ора на нивата.
към беседата >>
Отде е това?
Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета.
Отде е това?
Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса.
към беседата >>
Има ли Господ, или няма Господ?
За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш.
Има ли Господ, или няма Господ?
Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата. Има ли Господ или няма? Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“.
към беседата >>
Ами само това ли е?
Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това?
Ами само това ли е?
Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса?
към беседата >>
Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много.
Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ?
Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много.
Нямам време, трябва да вървя на нивата. Има ли Господ или няма? Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма?
към беседата >>
Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина.
Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е?
Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина.
И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват.
към беседата >>
Нямам време, трябва да вървя на нивата.
И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много.
Нямам време, трябва да вървя на нивата.
Има ли Господ или няма? Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“.
към беседата >>
И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави.
Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина.
И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави.
Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици.
към беседата >>
Има ли Господ или няма?
А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата.
Има ли Господ или няма?
Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там?
към беседата >>
Българите са варвави, а онези вървят подир варварите.
Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави.
Българите са варвави, а онези вървят подир варварите.
Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите?
към беседата >>
Ако няма, да ида да ора на нивата.
Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата. Има ли Господ или няма?
Ако няма, да ида да ора на нивата.
Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там? Ти видял ли си го?
към беседата >>
Сега за нас да разрешим въпроса.
Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите.
Сега за нас да разрешим въпроса.
Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло!
към беседата >>
Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“.
Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата. Има ли Господ или няма? Ако няма, да ида да ора на нивата.
Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“.
Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там? Ти видял ли си го? Имаш ли опитност?
към беседата >>
Може ли вие да решите въпроса?
Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса.
Може ли вие да решите въпроса?
Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло! “ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка?
към беседата >>
Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма?
Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата. Има ли Господ или няма? Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“.
Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма?
Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там? Ти видял ли си го? Имаш ли опитност? “ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида!
към беседата >>
Защото българите като индивиди не съществуват.
Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса?
Защото българите като индивиди не съществуват.
Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло! “ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши?
към беседата >>
Питам да ми кажеш“.
Нямам време, трябва да вървя на нивата. Има ли Господ или няма? Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма?
Питам да ми кажеш“.
И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там? Ти видял ли си го? Имаш ли опитност? “ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида! “ Много е практичен, иска да опита, готов е да направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя.
към беседата >>
Това е една колективна единица от много единици.
И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват.
Това е една колективна единица от много единици.
Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло! “ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме!
към беседата >>
И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там?
Има ли Господ или няма? Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“.
И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там?
Ти видял ли си го? Имаш ли опитност? “ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида! “ Много е практичен, иска да опита, готов е да направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя.
към беседата >>
Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите?
Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици.
Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите?
„Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло! “ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме! “ Какво?
към беседата >>
Ти видял ли си го?
Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там?
Ти видял ли си го?
Имаш ли опитност? “ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида! “ Много е практичен, иска да опита, готов е да направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя.
към беседата >>
„Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло!
Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите?
„Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло!
“ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме! “ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът.
към беседата >>
Имаш ли опитност?
Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там? Ти видял ли си го?
Имаш ли опитност?
“ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида! “ Много е практичен, иска да опита, готов е да направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя.
към беседата >>
“ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка?
Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло!
“ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка?
Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме! “ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки.
към беседата >>
“ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида!
Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там? Ти видял ли си го? Имаш ли опитност?
“ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида!
“ Много е практичен, иска да опита, готов е да направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя.
към беседата >>
Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши?
Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло! “ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка?
Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши?
Сега ще кажете: „Сега я втасахме! “ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши.
към беседата >>
“ Много е практичен, иска да опита, готов е да направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя.
Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там? Ти видял ли си го? Имаш ли опитност? “ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида!
“ Много е практичен, иска да опита, готов е да направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя.
към беседата >>
Сега ще кажете: „Сега я втасахме!
Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло! “ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши?
Сега ще кажете: „Сега я втасахме!
“ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“.
към беседата >>
Бог има, защото в света съществува Любов.
Бог има, защото в света съществува Любов.
И онзи свят има, защото има тоя свят. И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят. Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш. Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят. Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме.
към беседата >>
“ Какво?
Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло! “ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме!
“ Какво?
Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“. Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека.
към беседата >>
И онзи свят има, защото има тоя свят.
Бог има, защото в света съществува Любов.
И онзи свят има, защото има тоя свят.
И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят. Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш. Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят. Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно.
към беседата >>
Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът.
„Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло! “ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме! “ Какво?
Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът.
Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“. Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека. В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде!
към беседата >>
И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят.
Бог има, защото в света съществува Любов. И онзи свят има, защото има тоя свят.
И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят.
Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш. Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят. Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно. Но що е физическото и що е духовното?
към беседата >>
Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки.
“ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме! “ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът.
Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки.
На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“. Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека. В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде! Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“.
към беседата >>
Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш.
Бог има, защото в света съществува Любов. И онзи свят има, защото има тоя свят. И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят.
Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш.
Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят. Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно. Но що е физическото и що е духовното? Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният.
към беседата >>
На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши.
Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме! “ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки.
На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши.
И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“. Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека. В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде! Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“.
към беседата >>
Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят.
Бог има, защото в света съществува Любов. И онзи свят има, защото има тоя свят. И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят. Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш.
Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят.
Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно. Но що е физическото и що е духовното? Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят.
към беседата >>
И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“.
Сега ще кажете: „Сега я втасахме! “ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши.
И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“.
Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека. В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде! Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“.
към беседата >>
Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме.
Бог има, защото в света съществува Любов. И онзи свят има, защото има тоя свят. И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят. Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш. Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят.
Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме.
Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно. Но що е физическото и що е духовното? Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята.
към беседата >>
Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека.
“ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“.
Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека.
В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде! Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“.
към беседата >>
Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно.
И онзи свят има, защото има тоя свят. И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят. Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш. Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят. Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме.
Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно.
Но що е физическото и що е духовното? Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит.
към беседата >>
В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде!
Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“. Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека.
В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде!
Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“.
към беседата >>
Но що е физическото и що е духовното?
И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят. Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш. Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят. Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно.
Но що е физическото и що е духовното?
Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит. Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“.
към беседата >>
Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“.
Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“. Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека. В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде!
Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“.
към беседата >>
Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният.
Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш. Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят. Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно. Но що е физическото и що е духовното?
Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният.
Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит. Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“. Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват.
към беседата >>
„Стани!
„Стани!
– казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“. Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“.
към беседата >>
Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят.
Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят. Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно. Но що е физическото и що е духовното? Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният.
Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят.
И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит. Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“. Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват. Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това.
към беседата >>
– казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“.
„Стани!
– казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“.
Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може.
към беседата >>
И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята.
Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно. Но що е физическото и що е духовното? Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят.
И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята.
И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит. Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“. Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват. Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“.
към беседата >>
Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат.
„Стани! – казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“.
Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат.
И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност.
към беседата >>
И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит.
Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно. Но що е физическото и що е духовното? Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята.
И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит.
Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“. Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват. Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен.
към беседата >>
И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава.
„Стани! – казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“. Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат.
И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава.
Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“.
Но що е физическото и що е духовното? Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит.
Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“.
Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват. Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим.
към беседата >>
Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи.
„Стани! – казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“. Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава.
Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи.
Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега.
към беседата >>
Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват.
Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит. Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“.
Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват.
Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата.
към беседата >>
Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“.
„Стани! – казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“. Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи.
Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“.
Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова.
към беседата >>
Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това.
Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит. Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“. Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват.
Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това.
Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“.
към беседата >>
Религиозните хора казват, че и без тяло може.
– казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“. Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“.
Религиозните хора казват, че и без тяло може.
Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота.
към беседата >>
Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“.
И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит. Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“. Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват. Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това.
Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“.
Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично.
към беседата >>
Светските хора, и те отиват до друга крайност.
Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може.
Светските хора, и те отиват до друга крайност.
Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея.
към беседата >>
Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен.
И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит. Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“. Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват. Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“.
Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен.
И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация.
към беседата >>
Религиозните хора са Дон Кихотовци.
И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност.
Религиозните хора са Дон Кихотовци.
Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“.
към беседата >>
И при това ние се хвалим, че можем да мислим.
Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“. Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват. Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен.
И при това ние се хвалим, че можем да мислим.
Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш.
към беседата >>
Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега.
Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци.
Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега.
Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели.
към беседата >>
Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата.
Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват. Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим.
Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата.
И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече!
към беседата >>
Разсъждението е такова.
Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега.
Разсъждението е такова.
Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“.
към беседата >>
И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“.
Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата.
И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“.
А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш.
към беседата >>
Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота.
Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова.
Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота.
Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва.
към беседата >>
А-а, отличен поет, той декламира отлично.
Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“.
А-а, отличен поет, той декламира отлично.
„Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв?
към беседата >>
Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея.
Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота.
Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея.
А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното?
към беседата >>
„Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация.
Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично.
„Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация.
„Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв?
към беседата >>
А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“.
Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея.
А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“.
Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората.
към беседата >>
„Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш.
И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация.
„Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш.
„Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам.
към беседата >>
Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели.
Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“.
Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели.
Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше.
към беседата >>
„Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече!
Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш.
„Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече!
Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно.
към беседата >>
Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“.
Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели.
Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“.
Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше. Следователно вие декламирате, а не мислите.
към беседата >>
Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш.
И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече!
Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш.
Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н.
към беседата >>
Санчо Пансо тъй казва.
Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“.
Санчо Пансо тъй казва.
Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше. Следователно вие декламирате, а не мислите. И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“.
към беседата >>
Я ми кажете вие, каква е българската кръв?
А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш.
Я ми кажете вие, каква е българската кръв?
По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията?
към беседата >>
Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното?
Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва.
Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното?
Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше. Следователно вие декламирате, а не мислите. И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“. Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово.
към беседата >>
По какво се отличава българската кръв?
„Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв?
По какво се отличава българската кръв?
Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв?
към беседата >>
Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората.
А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното?
Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората.
Господ е създал гроздето, а виното е ваше. Следователно вие декламирате, а не мислите. И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“. Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово. Човек да не лъже.
към беседата >>
Някои казват, че аз не мога да разсъждавам.
„Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв?
Някои казват, че аз не мога да разсъждавам.
Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея.
към беседата >>
Господ е създал гроздето, а виното е ваше.
Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората.
Господ е създал гроздето, а виното е ваше.
Следователно вие декламирате, а не мислите. И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“. Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово. Човек да не лъже. Разбирате ли?
към беседата >>
Днес ще разсъждавам философски и много обективно.
„Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам.
Днес ще разсъждавам философски и много обективно.
Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя?
към беседата >>
Следователно вие декламирате, а не мислите.
Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше.
Следователно вие декламирате, а не мислите.
И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“. Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово. Човек да не лъже. Разбирате ли? Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие.
към беседата >>
Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н.
Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно.
Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н.
Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде.
към беседата >>
И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“.
Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше. Следователно вие декламирате, а не мислите.
И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“.
Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово. Човек да не лъже. Разбирате ли? Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие. И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате.
към беседата >>
Де им са таблиците и изчисленията?
Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н.
Де им са таблиците и изчисленията?
Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш.
към беседата >>
Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово.
Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше. Следователно вие декламирате, а не мислите. И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“.
Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово.
Човек да не лъже. Разбирате ли? Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие. И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате. Спасението е пред вас.
към беседата >>
Каква е българската кръв?
По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията?
Каква е българската кръв?
Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв?
към беседата >>
Човек да не лъже.
Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше. Следователно вие декламирате, а не мислите. И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“. Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово.
Човек да не лъже.
Разбирате ли? Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие. И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате. Спасението е пред вас. Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си.
към беседата >>
Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея.
Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв?
Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея.
С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв? Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“.
към беседата >>
Разбирате ли?
Господ е създал гроздето, а виното е ваше. Следователно вие декламирате, а не мислите. И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“. Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово. Човек да не лъже.
Разбирате ли?
Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие. И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате. Спасението е пред вас. Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си. Това става всякога, когато натежнее на човека.
към беседата >>
С какво се отличава тя?
Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея.
С какво се отличава тя?
Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв? Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“. Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв.
към беседата >>
Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие.
Следователно вие декламирате, а не мислите. И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“. Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово. Човек да не лъже. Разбирате ли?
Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие.
И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате. Спасението е пред вас. Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си. Това става всякога, когато натежнее на човека. И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието.
към беседата >>
Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде.
Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя?
Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде.
Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв? Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“. Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя?
към беседата >>
И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате.
И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“. Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово. Човек да не лъже. Разбирате ли? Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие.
И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате.
Спасението е пред вас. Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си. Това става всякога, когато натежнее на човека. И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието. Казвате: „Колко кръгове сме направили!
към беседата >>
Българска кръв имаш.
Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде.
Българска кръв имаш.
Каква е твоята кръв? Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“. Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“.
към беседата >>
Спасението е пред вас.
Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово. Човек да не лъже. Разбирате ли? Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие. И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате.
Спасението е пред вас.
Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си. Това става всякога, когато натежнее на човека. И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието. Казвате: „Колко кръгове сме направили! “ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко.
към беседата >>
Каква е твоята кръв?
Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш.
Каква е твоята кръв?
Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“. Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“.
към беседата >>
Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си.
Човек да не лъже. Разбирате ли? Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие. И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате. Спасението е пред вас.
Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си.
Това става всякога, когато натежнее на човека. И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието. Казвате: „Колко кръгове сме направили! “ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко. Но вие ще кажете: „На север ли?
към беседата >>
Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“.
Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв?
Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“.
Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там?
към беседата >>
Това става всякога, когато натежнее на човека.
Разбирате ли? Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие. И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате. Спасението е пред вас. Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си.
Това става всякога, когато натежнее на човека.
И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието. Казвате: „Колко кръгове сме направили! “ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко. Но вие ще кажете: „На север ли? Не знаеш ли, че там е студено?
към беседата >>
Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв.
С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв? Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“.
Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв.
По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там? Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения.
към беседата >>
И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието.
Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие. И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате. Спасението е пред вас. Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си. Това става всякога, когато натежнее на човека.
И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието.
Казвате: „Колко кръгове сме направили! “ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко. Но вие ще кажете: „На север ли? Не знаеш ли, че там е студено? А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там?
към беседата >>
По какво се отличава тя?
Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв? Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“. Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв.
По какво се отличава тя?
Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там? Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения. И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още.
към беседата >>
Казвате: „Колко кръгове сме направили!
И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате. Спасението е пред вас. Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си. Това става всякога, когато натежнее на човека. И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието.
Казвате: „Колко кръгове сме направили!
“ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко. Но вие ще кажете: „На север ли? Не знаеш ли, че там е студено? А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там? Ще ида на юг и на запад“.
към беседата >>
Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“.
Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв? Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“. Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя?
Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“.
Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там? Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения. И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още. Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли.
към беседата >>
“ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко.
Спасението е пред вас. Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си. Това става всякога, когато натежнее на човека. И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието. Казвате: „Колко кръгове сме направили!
“ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко.
Но вие ще кажете: „На север ли? Не знаеш ли, че там е студено? А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там? Ще ида на юг и на запад“. Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш.
към беседата >>
Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“.
Каква е твоята кръв? Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“. Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“.
Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“.
Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там? Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения. И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още. Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли. Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят.
към беседата >>
Но вие ще кажете: „На север ли?
Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си. Това става всякога, когато натежнее на човека. И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието. Казвате: „Колко кръгове сме направили! “ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко.
Но вие ще кажете: „На север ли?
Не знаеш ли, че там е студено? А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там? Ще ида на юг и на запад“. Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш. Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят.
към беседата >>
Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там?
Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“. Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“.
Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там?
Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения. И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още. Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли. Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят.
към беседата >>
Не знаеш ли, че там е студено?
Това става всякога, когато натежнее на човека. И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието. Казвате: „Колко кръгове сме направили! “ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко. Но вие ще кажете: „На север ли?
Не знаеш ли, че там е студено?
А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там? Ще ида на юг и на запад“. Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш. Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят. Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това?
към беседата >>
Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения.
Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там?
Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения.
И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още. Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли. Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят.
към беседата >>
А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там?
И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието. Казвате: „Колко кръгове сме направили! “ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко. Но вие ще кажете: „На север ли? Не знаеш ли, че там е студено?
А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там?
Ще ида на юг и на запад“. Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш. Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят. Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това? “ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш.
към беседата >>
И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още.
По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там? Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения.
И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още.
Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли. Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят.
към беседата >>
Ще ида на юг и на запад“.
Казвате: „Колко кръгове сме направили! “ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко. Но вие ще кажете: „На север ли? Не знаеш ли, че там е студено? А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там?
Ще ида на юг и на запад“.
Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш. Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят. Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това? “ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш. Казва някой: „Аз мисля“.
към беседата >>
Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли.
Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там? Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения. И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още.
Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли.
Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят.
към беседата >>
Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш.
“ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко. Но вие ще кажете: „На север ли? Не знаеш ли, че там е студено? А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там? Ще ида на юг и на запад“.
Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш.
Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят. Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това? “ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш. Казва някой: „Аз мисля“. – Приятелю, ти досега не си мислил.
към беседата >>
Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят.
Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там? Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения. И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още. Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли.
Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят.
към беседата >>
Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят.
Но вие ще кажете: „На север ли? Не знаеш ли, че там е студено? А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там? Ще ида на юг и на запад“. Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш.
Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят.
Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това? “ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш. Казва някой: „Аз мисля“. – Приятелю, ти досега не си мислил. Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се.
към беседата >>
Сега, някой път гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ“.
Сега, някой път гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ“.
Е-е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елементът, който изменя живота. Добре. Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици. Да докажат кои са елементите на развращението. Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат. Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял?
към беседата >>
Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това?
Не знаеш ли, че там е студено? А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там? Ще ида на юг и на запад“. Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш. Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят.
Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това?
“ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш. Казва някой: „Аз мисля“. – Приятелю, ти досега не си мислил. Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се. По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“.
към беседата >>
Е-е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елементът, който изменя живота. Добре.
Сега, някой път гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ“.
Е-е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елементът, който изменя живота. Добре.
Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици. Да докажат кои са елементите на развращението. Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат. Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял? Кои са свидетелите?
към беседата >>
“ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш.
А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там? Ще ида на юг и на запад“. Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш. Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят. Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това?
“ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш.
Казва някой: „Аз мисля“. – Приятелю, ти досега не си мислил. Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се. По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“. А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“.
към беседата >>
Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици.
Сега, някой път гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ“. Е-е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елементът, който изменя живота. Добре.
Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици.
Да докажат кои са елементите на развращението. Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат. Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял? Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам.
към беседата >>
Казва някой: „Аз мисля“.
Ще ида на юг и на запад“. Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш. Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят. Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това? “ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш.
Казва някой: „Аз мисля“.
– Приятелю, ти досега не си мислил. Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се. По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“. А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“. Ще се върнеш, какво ще правиш?
към беседата >>
Да докажат кои са елементите на развращението.
Сега, някой път гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ“. Е-е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елементът, който изменя живота. Добре. Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици.
Да докажат кои са елементите на развращението.
Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат. Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял? Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам. Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората.
към беседата >>
– Приятелю, ти досега не си мислил.
Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш. Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят. Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това? “ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш. Казва някой: „Аз мисля“.
– Приятелю, ти досега не си мислил.
Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се. По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“. А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“. Ще се върнеш, какво ще правиш? Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“.
към беседата >>
Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат.
Сега, някой път гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ“. Е-е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елементът, който изменя живота. Добре. Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици. Да докажат кои са елементите на развращението.
Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат.
Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял? Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам. Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората. Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма.
към беседата >>
Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се.
Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят. Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това? “ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш. Казва някой: „Аз мисля“. – Приятелю, ти досега не си мислил.
Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се.
По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“. А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“. Ще се върнеш, какво ще правиш? Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“. Не, не, ти не си свободен.
към беседата >>
Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял?
Сега, някой път гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ“. Е-е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елементът, който изменя живота. Добре. Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици. Да докажат кои са елементите на развращението. Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат.
Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял?
Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам. Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората. Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате.
към беседата >>
По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“.
Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това? “ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш. Казва някой: „Аз мисля“. – Приятелю, ти досега не си мислил. Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се.
По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“.
А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“. Ще се върнеш, какво ще правиш? Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“. Не, не, ти не си свободен. Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация.
към беседата >>
Кои са свидетелите?
Е-е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елементът, който изменя живота. Добре. Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици. Да докажат кои са елементите на развращението. Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат. Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял?
Кои са свидетелите?
Аз съм готов да слушам. Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората. Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране.
към беседата >>
А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“.
“ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш. Казва някой: „Аз мисля“. – Приятелю, ти досега не си мислил. Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се. По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“.
А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“.
Ще се върнеш, какво ще правиш? Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“. Не, не, ти не си свободен. Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация. На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот.
към беседата >>
Аз съм готов да слушам.
Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици. Да докажат кои са елементите на развращението. Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат. Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял? Кои са свидетелите?
Аз съм готов да слушам.
Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората. Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане?
към беседата >>
Ще се върнеш, какво ще правиш?
Казва някой: „Аз мисля“. – Приятелю, ти досега не си мислил. Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се. По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“. А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“.
Ще се върнеш, какво ще правиш?
Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“. Не, не, ти не си свободен. Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация. На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот. Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“.
към беседата >>
Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората.
Да докажат кои са елементите на развращението. Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат. Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял? Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам.
Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората.
Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях?
към беседата >>
Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“.
– Приятелю, ти досега не си мислил. Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се. По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“. А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“. Ще се върнеш, какво ще правиш?
Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“.
Не, не, ти не си свободен. Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация. На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот. Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“. Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога.
към беседата >>
Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма.
Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може да паднат. Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял? Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам. Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората.
Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма.
И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл.
към беседата >>
Не, не, ти не си свободен.
Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се. По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“. А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“. Ще се върнеш, какво ще правиш? Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“.
Не, не, ти не си свободен.
Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация. На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот. Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“. Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога. Нито един.
към беседата >>
И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате.
Питам ви, моля, кажете ми: На коя ваша кола, кой винт съм развъртял? Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам. Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората. Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма.
И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате.
„Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея.
към беседата >>
Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация.
По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“. А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“. Ще се върнеш, какво ще правиш? Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“. Не, не, ти не си свободен.
Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация.
На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот. Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“. Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога. Нито един. Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели.
към беседата >>
„Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране.
Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам. Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората. Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате.
„Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране.
Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност.
към беседата >>
На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот.
А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“. Ще се върнеш, какво ще правиш? Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“. Не, не, ти не си свободен. Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация.
На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот.
Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“. Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога. Нито един. Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели. На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.
към беседата >>
Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане?
Аз съм готов да слушам. Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората. Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране.
Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане?
Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност. Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не?
към беседата >>
Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“.
Ще се върнеш, какво ще правиш? Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“. Не, не, ти не си свободен. Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация. На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот.
Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“.
Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога. Нито един. Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели. На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. Нека направят един опит.
към беседата >>
Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях?
Кажи: – „На задното колело, на еди-кое си място, си развъртял еди-кой си винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност да паднат хората. Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане?
Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях?
Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност. Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало.
към беседата >>
Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога.
Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“. Не, не, ти не си свободен. Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация. На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот. Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“.
Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога.
Нито един. Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели. На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. Нека направят един опит. Това не е за упрек.
към беседата >>
Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл.
Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях?
Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл.
Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност. Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор?
към беседата >>
Нито един.
Не, не, ти не си свободен. Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация. На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот. Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“. Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога.
Нито един.
Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели. На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. Нека направят един опит. Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят.
към беседата >>
Герой е онзи, умира за една идея.
И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл.
Герой е онзи, умира за една идея.
А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност. Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор? Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв?
към беседата >>
Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели.
Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация. На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот. Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“. Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога. Нито един.
Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели.
На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. Нека направят един опит. Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“.
към беседата >>
А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност.
„Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея.
А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност.
Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор? Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв? Аз ще се радвам, нека ми кажат отде започва изворът на нещата.
към беседата >>
На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.
На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот. Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“. Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога. Нито един. Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели.
На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.
Нека направят един опит. Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек?
към беседата >>
Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не?
Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност.
Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не?
Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор? Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв? Аз ще се радвам, нека ми кажат отде започва изворът на нещата. А има съществена разлика в кръвта на хората.
към беседата >>
Нека направят един опит.
Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“. Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога. Нито един. Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели. На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.
Нека направят един опит.
Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек? – Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости.
към беседата >>
Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало.
Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност. Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не?
Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало.
Нали всяка една река има свой извор? Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв? Аз ще се радвам, нека ми кажат отде започва изворът на нещата. А има съществена разлика в кръвта на хората. Аз ще бъда искрен.
към беседата >>
Това не е за упрек.
Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога. Нито един. Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели. На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. Нека направят един опит.
Това не е за упрек.
Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек? – Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости. И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“?
към беседата >>
Нали всяка една река има свой извор?
Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност. Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало.
Нали всяка една река има свой извор?
Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв? Аз ще се радвам, нека ми кажат отде започва изворът на нещата. А има съществена разлика в кръвта на хората. Аз ще бъда искрен.
към беседата >>
Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят.
Нито един. Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели. На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. Нека направят един опит. Това не е за упрек.
Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят.
А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек? – Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости. И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата?
към беседата >>
Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв?
Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност. Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор?
Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв?
Аз ще се радвам, нека ми кажат отде започва изворът на нещата. А има съществена разлика в кръвта на хората. Аз ще бъда искрен.
към беседата >>
А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“.
Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели. На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. Нека направят един опит. Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят.
А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“.
Как ще станеш човек? – Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости. И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни.
към беседата >>
Аз ще се радвам, нека ми кажат отде започва изворът на нещата.
А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност. Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор? Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв?
Аз ще се радвам, нека ми кажат отде започва изворът на нещата.
А има съществена разлика в кръвта на хората. Аз ще бъда искрен.
към беседата >>
Как ще станеш човек?
На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. Нека направят един опит. Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“.
Как ще станеш човек?
– Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости. И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо?
към беседата >>
А има съществена разлика в кръвта на хората.
Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор? Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв? Аз ще се радвам, нека ми кажат отде започва изворът на нещата.
А има съществена разлика в кръвта на хората.
Аз ще бъда искрен.
към беседата >>
– Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости.
Нека направят един опит. Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек?
– Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости.
И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“.
към беседата >>
Аз ще бъда искрен.
Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор? Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв? Аз ще се радвам, нека ми кажат отде започва изворът на нещата. А има съществена разлика в кръвта на хората.
Аз ще бъда искрен.
към беседата >>
И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“?
Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек? – Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости.
И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“?
С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“. И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му.
към беседата >>
Тази българска кръв какъв цвят дава на българското лице?
Тази българска кръв какъв цвят дава на българското лице?
– Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара да се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир. А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят. Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода. И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода. А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“.
към беседата >>
С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата?
Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек? – Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости. И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“?
С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата?
Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“. И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му. На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят.
към беседата >>
– Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара да се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир.
Тази българска кръв какъв цвят дава на българското лице?
– Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара да се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир.
А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят. Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода. И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода. А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“. И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв.
към беседата >>
Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни.
А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек? – Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости. И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата?
Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни.
А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“. И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му. На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание.
към беседата >>
А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят.
Тази българска кръв какъв цвят дава на българското лице? – Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара да се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир.
А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят.
Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода. И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода. А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“. И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв. Това са енергии вътре в природата.
към беседата >>
А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо?
Как ще станеш човек? – Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости. И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни.
А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо?
– Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“. И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му. На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание. Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота.
към беседата >>
Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода.
Тази българска кръв какъв цвят дава на българското лице? – Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара да се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир. А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят.
Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода.
И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода. А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“. И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв. Това са енергии вътре в природата. Но един ден тия енергии ще се изменят.
към беседата >>
– Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“.
– Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости. И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо?
– Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“.
И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му. На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание. Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота. Знаете ли какво е сега майката?
към беседата >>
И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода.
Тази българска кръв какъв цвят дава на българското лице? – Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара да се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир. А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят. Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода.
И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода.
А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“. И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв. Това са енергии вътре в природата. Но един ден тия енергии ще се изменят. И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин.
към беседата >>
И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му.
И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“.
И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му.
На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание. Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота. Знаете ли какво е сега майката? Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ.
към беседата >>
А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“.
Тази българска кръв какъв цвят дава на българското лице? – Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара да се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир. А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят. Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода. И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода.
А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“.
И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв. Това са енергии вътре в природата. Но един ден тия енергии ще се изменят. И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин. И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят.
към беседата >>
На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят.
С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“. И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му.
На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят.
Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание. Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота. Знаете ли какво е сега майката? Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ. А сега майките заблуждават дъщерите си.
към беседата >>
И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв.
– Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара да се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир. А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят. Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода. И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода. А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“.
И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв.
Това са енергии вътре в природата. Но един ден тия енергии ще се изменят. И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин. И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят. Няма да се наричат англичани.
към беседата >>
Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание.
Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“. И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му. На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят.
Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание.
Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота. Знаете ли какво е сега майката? Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ. А сега майките заблуждават дъщерите си. Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става.
към беседата >>
Това са енергии вътре в природата.
А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят. Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода. И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода. А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“. И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв.
Това са енергии вътре в природата.
Но един ден тия енергии ще се изменят. И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин. И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят. Няма да се наричат англичани. Нещо ново ще се нарекат.
към беседата >>
Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота.
А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“. И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му. На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание.
Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота.
Знаете ли какво е сега майката? Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ. А сега майките заблуждават дъщерите си. Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става. Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат?
към беседата >>
Но един ден тия енергии ще се изменят.
Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода. И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода. А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“. И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв. Това са енергии вътре в природата.
Но един ден тия енергии ще се изменят.
И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин. И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят. Няма да се наричат англичани. Нещо ново ще се нарекат. А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото.
към беседата >>
Знаете ли какво е сега майката?
– Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“. И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му. На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание. Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота.
Знаете ли какво е сега майката?
Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ. А сега майките заблуждават дъщерите си. Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става. Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат? Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“.
към беседата >>
И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин.
И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода. А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“. И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв. Това са енергии вътре в природата. Но един ден тия енергии ще се изменят.
И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин.
И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят. Няма да се наричат англичани. Нещо ново ще се нарекат. А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото. И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии.
към беседата >>
Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ.
И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един студент, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му. На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание. Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота. Знаете ли какво е сега майката?
Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ.
А сега майките заблуждават дъщерите си. Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става. Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат? Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“. Не е тъй.
към беседата >>
И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят.
А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“. И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв. Това са енергии вътре в природата. Но един ден тия енергии ще се изменят. И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин.
И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят.
Няма да се наричат англичани. Нещо ново ще се нарекат. А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото. И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии. Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката.
към беседата >>
А сега майките заблуждават дъщерите си.
На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание. Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота. Знаете ли какво е сега майката? Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ.
А сега майките заблуждават дъщерите си.
Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става. Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат? Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“. Не е тъй. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя.
към беседата >>
Няма да се наричат англичани.
И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв. Това са енергии вътре в природата. Но един ден тия енергии ще се изменят. И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин. И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят.
Няма да се наричат англичани.
Нещо ново ще се нарекат. А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото. И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии. Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката. Ръката не е още завършена.
към беседата >>
Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става.
Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание. Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота. Знаете ли какво е сега майката? Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ. А сега майките заблуждават дъщерите си.
Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става.
Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат? Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“. Не е тъй. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество.
към беседата >>
Нещо ново ще се нарекат.
Това са енергии вътре в природата. Но един ден тия енергии ще се изменят. И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин. И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят. Няма да се наричат англичани.
Нещо ново ще се нарекат.
А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото. И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии. Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката. Ръката не е още завършена. Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи?
към беседата >>
Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат?
Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка да го повърне пак в живота. Знаете ли какво е сега майката? Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ. А сега майките заблуждават дъщерите си. Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става.
Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат?
Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“. Не е тъй. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния.
към беседата >>
А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото.
Но един ден тия енергии ще се изменят. И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин. И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят. Няма да се наричат англичани. Нещо ново ще се нарекат.
А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото.
И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии. Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката. Ръката не е още завършена. Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение?
към беседата >>
Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“.
Знаете ли какво е сега майката? Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ. А сега майките заблуждават дъщерите си. Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става. Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат?
Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“.
Не е тъй. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние.
към беседата >>
И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии.
И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин. И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят. Няма да се наричат англичани. Нещо ново ще се нарекат. А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото.
И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии.
Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката. Ръката не е още завършена. Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната?
към беседата >>
Не е тъй.
Когато станеш майка, трябва да родиш дете, да го отгледаш и възпиташ. А сега майките заблуждават дъщерите си. Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става. Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат? Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“.
Не е тъй.
Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние. Този ангел казва на Йосифа: „Стани!
към беседата >>
Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката.
И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят. Няма да се наричат англичани. Нещо ново ще се нарекат. А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото. И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии.
Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката.
Ръката не е още завършена. Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната.
към беседата >>
Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя.
А сега майките заблуждават дъщерите си. Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става. Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат? Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“. Не е тъй.
Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя.
И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние. Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“.
към беседата >>
Ръката не е още завършена.
Няма да се наричат англичани. Нещо ново ще се нарекат. А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото. И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии. Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката.
Ръката не е още завършена.
Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее.
към беседата >>
И не само по форма, но и по същество.
Приказват им за моди, за капели, за това, за онова, а за същественото и дума не става. Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат? Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“. Не е тъй. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя.
И не само по форма, но и по същество.
Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние. Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.
към беседата >>
Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи?
Нещо ново ще се нарекат. А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото. И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии. Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката. Ръката не е още завършена.
Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи?
Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее. Това са все служби на езика.
към беседата >>
Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния.
Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат? Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“. Не е тъй. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество.
Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния.
И няма защо да се осъждаме ние. Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.
към беседата >>
Какво е тяхното предназначение?
А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото. И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии. Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката. Ръката не е още завършена. Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи?
Какво е тяхното предназначение?
Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее. Това са все служби на езика. Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално?
към беседата >>
И няма защо да се осъждаме ние.
Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“. Не е тъй. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния.
И няма защо да се осъждаме ние.
Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.
към беседата >>
Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната?
И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии. Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката. Ръката не е още завършена. Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение?
Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната?
За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее. Това са все служби на езика. Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? Вие нямата за това никакви спомени.
към беседата >>
Този ангел казва на Йосифа: „Стани!
Не е тъй. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние.
Този ангел казва на Йосифа: „Стани!
Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.
към беседата >>
За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната.
Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката. Ръката не е още завършена. Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната?
За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната.
Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее. Това са все служби на езика. Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? Вие нямата за това никакви спомени. Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате.
към беседата >>
Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“.
Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние. Този ангел казва на Йосифа: „Стани!
Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“.
Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.
към беседата >>
Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее.
Ръката не е още завършена. Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната.
Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее.
Това са все служби на езика. Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? Вие нямата за това никакви спомени. Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло?
към беседата >>
Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.
И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние. Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“.
Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.
към беседата >>
Това са все служби на езика.
Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее.
Това са все служби на езика.
Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? Вие нямата за това никакви спомени. Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира?
към беседата >>
Има един окултен разказ за едного, който ходел да изучава източната наука и кой знае как, той попаднал между едни адепти слепи: очите на всички им били вдлъбнати.
Има един окултен разказ за едного, който ходел да изучава източната наука и кой знае как, той попаднал между едни адепти слепи: очите на всички им били вдлъбнати.
Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите. Трябва да се приравним“. И натискат му очите, и те да станат като техните. И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“. И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“.
към беседата >>
Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално?
Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее. Това са все служби на езика.
Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално?
Вие нямата за това никакви спомени. Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува.
към беседата >>
Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите.
Има един окултен разказ за едного, който ходел да изучава източната наука и кой знае как, той попаднал между едни адепти слепи: очите на всички им били вдлъбнати.
Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите.
Трябва да се приравним“. И натискат му очите, и те да станат като техните. И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“. И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“. Господ е направил правилно очите ни.
към беседата >>
Вие нямата за това никакви спомени.
Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее. Това са все служби на езика. Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално?
Вие нямата за това никакви спомени.
Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува. Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията.
към беседата >>
Трябва да се приравним“.
Има един окултен разказ за едного, който ходел да изучава източната наука и кой знае как, той попаднал между едни адепти слепи: очите на всички им били вдлъбнати. Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите.
Трябва да се приравним“.
И натискат му очите, и те да станат като техните. И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“. И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“. Господ е направил правилно очите ни. Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“.
към беседата >>
Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате.
За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее. Това са все служби на езика. Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? Вие нямата за това никакви спомени.
Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате.
И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува. Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията. Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете?
към беседата >>
И натискат му очите, и те да станат като техните.
Има един окултен разказ за едного, който ходел да изучава източната наука и кой знае как, той попаднал между едни адепти слепи: очите на всички им били вдлъбнати. Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите. Трябва да се приравним“.
И натискат му очите, и те да станат като техните.
И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“. И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“. Господ е направил правилно очите ни. Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“. На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му.
към беседата >>
И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло?
Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее. Това са все служби на езика. Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? Вие нямата за това никакви спомени. Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате.
И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло?
Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува. Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията. Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете? Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000.
към беседата >>
И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“.
Има един окултен разказ за едного, който ходел да изучава източната наука и кой знае как, той попаднал между едни адепти слепи: очите на всички им били вдлъбнати. Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите. Трябва да се приравним“. И натискат му очите, и те да станат като техните.
И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“.
И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“. Господ е направил правилно очите ни. Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“. На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му. Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал.
към беседата >>
Колко нерви има, чрез които тялото функционира?
Това са все служби на езика. Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? Вие нямата за това никакви спомени. Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло?
Колко нерви има, чрез които тялото функционира?
Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува. Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията. Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете? Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000. А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици?
към беседата >>
И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“.
Има един окултен разказ за едного, който ходел да изучава източната наука и кой знае как, той попаднал между едни адепти слепи: очите на всички им били вдлъбнати. Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите. Трябва да се приравним“. И натискат му очите, и те да станат като техните. И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“.
И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“.
Господ е направил правилно очите ни. Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“. На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му. Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал. Те не трябва да хлътват.
към беседата >>
Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува.
Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? Вие нямата за това никакви спомени. Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира?
Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува.
Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията. Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете? Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000. А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици? Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло?
към беседата >>
Господ е направил правилно очите ни.
Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите. Трябва да се приравним“. И натискат му очите, и те да станат като техните. И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“. И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“.
Господ е направил правилно очите ни.
Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“. На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му. Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал. Те не трябва да хлътват. И аз съм против хлътналите очи.
към беседата >>
Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията.
Вие нямата за това никакви спомени. Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува.
Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията.
Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете? Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000. А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици? Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“.
към беседата >>
Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“.
Трябва да се приравним“. И натискат му очите, и те да станат като техните. И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“. И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“. Господ е направил правилно очите ни.
Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“.
На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му. Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал. Те не трябва да хлътват. И аз съм против хлътналите очи. Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук.
към беседата >>
Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете?
Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува. Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията.
Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете?
Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000. А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици? Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“. Но как е създадено всичко това?
към беседата >>
На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му.
И натискат му очите, и те да станат като техните. И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“. И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“. Господ е направил правилно очите ни. Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“.
На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му.
Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал. Те не трябва да хлътват. И аз съм против хлътналите очи. Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук. Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела.
към беседата >>
Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000.
И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува. Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията. Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете?
Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000.
А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици? Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“. Но как е създадено всичко това? Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли?
към беседата >>
Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал.
И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“. И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“. Господ е направил правилно очите ни. Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“. На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му.
Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал.
Те не трябва да хлътват. И аз съм против хлътналите очи. Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук. Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела. Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи?
към беседата >>
А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици?
Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува. Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията. Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете? Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000.
А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици?
Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“. Но как е създадено всичко това? Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли? Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли?
към беседата >>
Те не трябва да хлътват.
И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“. Господ е направил правилно очите ни. Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“. На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му. Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал.
Те не трябва да хлътват.
И аз съм против хлътналите очи. Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук. Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела. Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи? “ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза.
към беседата >>
Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло?
Те са 700–800,000,000 отделни нервички, с които тази велика държава съществува. Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията. Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете? Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000. А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици?
Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло?
И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“. Но как е създадено всичко това? Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли? Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни.
към беседата >>
И аз съм против хлътналите очи.
Господ е направил правилно очите ни. Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“. На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му. Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал. Те не трябва да хлътват.
И аз съм против хлътналите очи.
Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук. Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела. Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи? “ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза. Никой не е разбрал още причината.
към беседата >>
И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“.
Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията. Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете? Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000. А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици? Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло?
И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“.
Но как е създадено всичко това? Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли? Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни. Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“.
към беседата >>
Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук.
Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“. На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му. Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал. Те не трябва да хлътват. И аз съм против хлътналите очи.
Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук.
Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела. Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи? “ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза. Никой не е разбрал още причината. Лекарят не може да знае причината.
към беседата >>
Но как е създадено всичко това?
Знаете ли колко дена ви трябват да ги прочетете? Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000. А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици? Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“.
Но как е създадено всичко това?
Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли? Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни. Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“. А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка?
към беседата >>
Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела.
На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му. Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал. Те не трябва да хлътват. И аз съм против хлътналите очи. Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук.
Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела.
Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи? “ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза. Никой не е разбрал още причината. Лекарят не може да знае причината. И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката?
към беседата >>
Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли?
Вие малко се понапънете да прочетете 1,000,000 и тогава направете си сметка, колко години ще ви вземе да прочетете 800,000,000. А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици? Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“. Но как е създадено всичко това?
Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли?
Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни. Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“. А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“.
към беседата >>
Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи?
Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал. Те не трябва да хлътват. И аз съм против хлътналите очи. Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук. Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела.
Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи?
“ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза. Никой не е разбрал още причината. Лекарят не може да знае причината. И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката? „Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“.
към беседата >>
Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли?
А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици? Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“. Но как е създадено всичко това? Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли?
Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли?
И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни. Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“. А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“. И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл.
към беседата >>
“ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза.
Те не трябва да хлътват. И аз съм против хлътналите очи. Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук. Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела. Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи?
“ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза.
Никой не е разбрал още причината. Лекарят не може да знае причината. И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката? „Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“. И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка.
към беседата >>
И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни.
Знаете ли какви са били ония електротехници на невидимия свят, които са турили тази инсталация вътре в нашето тяло? И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“. Но как е създадено всичко това? Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли? Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли?
И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни.
Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“. А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“. И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те?
към беседата >>
Никой не е разбрал още причината.
И аз съм против хлътналите очи. Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук. Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела. Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи? “ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза.
Никой не е разбрал още причината.
Лекарят не може да знае причината. И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката? „Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“. И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка. Той не свири, а бие.
към беседата >>
Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“.
И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“. Но как е създадено всичко това? Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли? Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни.
Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“.
А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“. И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те? Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка.
към беседата >>
Лекарят не може да знае причината.
Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук. Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела. Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи? “ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза. Никой не е разбрал още причината.
Лекарят не може да знае причината.
И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката? „Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“. И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка. Той не свири, а бие. И вие казвате: „Набий го!
към беседата >>
А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка?
Но как е създадено всичко това? Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли? Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни. Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“.
А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка?
Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“. И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те? Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка. Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега индуските термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
към беседата >>
И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката?
Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела. Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи? “ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза. Никой не е разбрал още причината. Лекарят не може да знае причината.
И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката?
„Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“. И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка. Той не свири, а бие. И вие казвате: „Набий го! Ръката е създадена, за да мушкаш“.
към беседата >>
Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“.
Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли? Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни. Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“. А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка?
Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“.
И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те? Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка. Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега индуските термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
към беседата >>
„Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“.
Спирали ли сте се вие да кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи? “ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза. Никой не е разбрал още причината. Лекарят не може да знае причината. И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката?
„Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“.
И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка. Той не свири, а бие. И вие казвате: „Набий го! Ръката е създадена, за да мушкаш“. Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш.
към беседата >>
И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл.
Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни. Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“. А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“.
И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл.
Знаете ли от коя фабрика са направени те? Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка. Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега индуските термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
към беседата >>
И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка.
“ Коремът ви боли, ще викате лекар и той ще ви направи диагноза. Никой не е разбрал още причината. Лекарят не може да знае причината. И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката? „Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“.
И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка.
Той не свири, а бие. И вие казвате: „Набий го! Ръката е създадена, за да мушкаш“. Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш. Тази ръка е създадена да свириш.
към беседата >>
Знаете ли от коя фабрика са направени те?
И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни. Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“. А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“. И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл.
Знаете ли от коя фабрика са направени те?
Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка. Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега индуските термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
към беседата >>
Той не свири, а бие.
Никой не е разбрал още причината. Лекарят не може да знае причината. И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката? „Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“. И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка.
Той не свири, а бие.
И вие казвате: „Набий го! Ръката е създадена, за да мушкаш“. Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш. Тази ръка е създадена да свириш. Това е нейното предназначение.
към беседата >>
Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка.
Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“. А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“. И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те?
Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка.
Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега индуските термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
към беседата >>
И вие казвате: „Набий го!
Лекарят не може да знае причината. И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката? „Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“. И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка. Той не свири, а бие.
И вие казвате: „Набий го!
Ръката е създадена, за да мушкаш“. Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш. Тази ръка е създадена да свириш. Това е нейното предназначение. Свирил ли си ти с нея?
към беседата >>
Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега индуските термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“. И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те? Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка.
Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега индуските термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
към беседата >>
Ръката е създадена, за да мушкаш“.
И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката? „Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“. И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка. Той не свири, а бие. И вие казвате: „Набий го!
Ръката е създадена, за да мушкаш“.
Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш. Тази ръка е създадена да свириш. Това е нейното предназначение. Свирил ли си ти с нея? – „Не“.
към беседата >>
Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода.
Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода.
И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят. Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим. Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички.
към беседата >>
Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш.
„Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил“. И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка. Той не свири, а бие. И вие казвате: „Набий го! Ръката е създадена, за да мушкаш“.
Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш.
Тази ръка е създадена да свириш. Това е нейното предназначение. Свирил ли си ти с нея? – „Не“. Ти не си разбрал смисъла на живота.
към беседата >>
И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят.
Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода.
И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят.
Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим. Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал!
към беседата >>
Тази ръка е създадена да свириш.
И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело да пердаши сестра си с лъка и счупило лъка. Той не свири, а бие. И вие казвате: „Набий го! Ръката е създадена, за да мушкаш“. Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш.
Тази ръка е създадена да свириш.
Това е нейното предназначение. Свирил ли си ти с нея? – „Не“. Ти не си разбрал смисъла на живота. Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си.
към беседата >>
Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим.
Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода. И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят.
Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим.
Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал! “ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш.
към беседата >>
Това е нейното предназначение.
Той не свири, а бие. И вие казвате: „Набий го! Ръката е създадена, за да мушкаш“. Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш. Тази ръка е създадена да свириш.
Това е нейното предназначение.
Свирил ли си ти с нея? – „Не“. Ти не си разбрал смисъла на живота. Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си. Разбрахте ли ме?
към беседата >>
Тя е велика, дълбока наука.
Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода. И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят. Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим.
Тя е велика, дълбока наука.
Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал! “ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш. И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя?
към беседата >>
Свирил ли си ти с нея?
И вие казвате: „Набий го! Ръката е създадена, за да мушкаш“. Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш. Тази ръка е създадена да свириш. Това е нейното предназначение.
Свирил ли си ти с нея?
– „Не“. Ти не си разбрал смисъла на живота. Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си. Разбрахте ли ме? Ще декламирате ли, или ще мислите?
към беседата >>
Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите.
Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода. И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят. Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим. Тя е велика, дълбока наука.
Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите.
Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал! “ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш. И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя? “ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря?
към беседата >>
– „Не“.
Ръката е създадена, за да мушкаш“. Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш. Тази ръка е създадена да свириш. Това е нейното предназначение. Свирил ли си ти с нея?
– „Не“.
Ти не си разбрал смисъла на живота. Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си. Разбрахте ли ме? Ще декламирате ли, или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли?
към беседата >>
Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички.
Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода. И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят. Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим. Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите.
Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички.
И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал! “ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш. И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя? “ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря? Искам да играя“.
към беседата >>
Ти не си разбрал смисъла на живота.
Не, ръката не е направена да биеш и мушкаш. Тази ръка е създадена да свириш. Това е нейното предназначение. Свирил ли си ти с нея? – „Не“.
Ти не си разбрал смисъла на живота.
Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си. Разбрахте ли ме? Ще декламирате ли, или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин.
към беседата >>
И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал!
И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят. Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим. Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички.
И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал!
“ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш. И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя? “ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря? Искам да играя“. Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш.
към беседата >>
Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си.
Тази ръка е създадена да свириш. Това е нейното предназначение. Свирил ли си ти с нея? – „Не“. Ти не си разбрал смисъла на живота.
Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си.
Разбрахте ли ме? Ще декламирате ли, или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“.
към беседата >>
“ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш.
Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим. Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал!
“ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш.
И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя? “ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря? Искам да играя“. Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш. И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки.
към беседата >>
Разбрахте ли ме?
Това е нейното предназначение. Свирил ли си ти с нея? – „Не“. Ти не си разбрал смисъла на живота. Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си.
Разбрахте ли ме?
Ще декламирате ли, или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“. И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“.
към беседата >>
И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя?
Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал! “ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш.
И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя?
“ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря? Искам да играя“. Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш. И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки. Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“.
към беседата >>
Ще декламирате ли, или ще мислите?
Свирил ли си ти с нея? – „Не“. Ти не си разбрал смисъла на живота. Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си. Разбрахте ли ме?
Ще декламирате ли, или ще мислите?
Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“. И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“. И в декламирането има изкуство.
към беседата >>
“ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря?
Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал! “ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш. И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя?
“ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря?
Искам да играя“. Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш. И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки. Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“. И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората.
към беседата >>
Кажете ми сега: ще декламирате ли?
– „Не“. Ти не си разбрал смисъла на живота. Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си. Разбрахте ли ме? Ще декламирате ли, или ще мислите?
Кажете ми сега: ще декламирате ли?
Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“. И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“. И в декламирането има изкуство. Но там мисъл няма.
към беседата >>
Искам да играя“.
Та някои от тия жички, за да се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички. И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал! “ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш. И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя? “ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря?
Искам да играя“.
Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш. И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки. Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“. И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората. Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини?
към беседата >>
Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин.
Ти не си разбрал смисъла на живота. Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си. Разбрахте ли ме? Ще декламирате ли, или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли?
Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин.
И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“. И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“. И в декламирането има изкуство. Но там мисъл няма. Йосиф трябва да мисли.
към беседата >>
Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш.
И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал! “ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш. И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя? “ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря? Искам да играя“.
Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш.
И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки. Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“. И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората. Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини? Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума.
към беседата >>
И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“.
Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си. Разбрахте ли ме? Ще декламирате ли, или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин.
И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“.
И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“. И в декламирането има изкуство. Но там мисъл няма. Йосиф трябва да мисли. Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих?
към беседата >>
И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки.
“ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за да мислиш. И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя? “ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря? Искам да играя“. Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш.
И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки.
Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“. И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората. Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини? Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума. От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български?
към беседата >>
И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“.
Разбрахте ли ме? Ще декламирате ли, или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“.
И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“.
И в декламирането има изкуство. Но там мисъл няма. Йосиф трябва да мисли. Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих? Всичкото в тринадесети стих ли е?
към беседата >>
Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“.
И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя? “ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря? Искам да играя“. Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш. И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки.
Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“.
И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората. Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини? Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума. От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български? Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга.
към беседата >>
И в декламирането има изкуство.
Ще декламирате ли, или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“. И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“.
И в декламирането има изкуство.
Но там мисъл няма. Йосиф трябва да мисли. Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих? Всичкото в тринадесети стих ли е? “ От там изваждам тази мисъл.
към беседата >>
И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората.
“ То е смешно, синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря? Искам да играя“. Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш. И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки. Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“.
И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората.
Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини? Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума. От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български? Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга. Лъжеш, значи не говориш истина?
към беседата >>
Но там мисъл няма.
Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“. И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“. И в декламирането има изкуство.
Но там мисъл няма.
Йосиф трябва да мисли. Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих? Всичкото в тринадесети стих ли е? “ От там изваждам тази мисъл. Имаш мозък, то е реалното в живота.
към беседата >>
Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини?
Искам да играя“. Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш. И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки. Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“. И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората.
Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини?
Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума. От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български? Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга. Лъжеш, значи не говориш истина? Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината.
към беседата >>
Йосиф трябва да мисли.
Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“. И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“. И в декламирането има изкуство. Но там мисъл няма.
Йосиф трябва да мисли.
Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих? Всичкото в тринадесети стих ли е? “ От там изваждам тази мисъл. Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло.
към беседата >>
Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума.
Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш. И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки. Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“. И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората. Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини?
Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума.
От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български? Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга. Лъжеш, значи не говориш истина? Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината. Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини.
към беседата >>
Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих?
И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“. И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“. И в декламирането има изкуство. Но там мисъл няма. Йосиф трябва да мисли.
Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих?
Всичкото в тринадесети стих ли е? “ От там изваждам тази мисъл. Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот.
към беседата >>
От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български?
И сега, съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки. Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“. И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората. Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини? Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума.
От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български?
Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга. Лъжеш, значи не говориш истина? Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината. Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те?
към беседата >>
Всичкото в тринадесети стих ли е?
И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй“. И в декламирането има изкуство. Но там мисъл няма. Йосиф трябва да мисли. Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих?
Всичкото в тринадесети стих ли е?
“ От там изваждам тази мисъл. Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо?
към беседата >>
Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга.
Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“. И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората. Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини? Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума. От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български?
Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга.
Лъжеш, значи не говориш истина? Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината. Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те? Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост.
към беседата >>
“ От там изваждам тази мисъл.
И в декламирането има изкуство. Но там мисъл няма. Йосиф трябва да мисли. Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих? Всичкото в тринадесети стих ли е?
“ От там изваждам тази мисъл.
Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо? Защото хората още не мислят.
към беседата >>
Лъжеш, значи не говориш истина?
И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората. Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини? Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума. От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български? Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга.
Лъжеш, значи не говориш истина?
Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината. Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те? Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея.
към беседата >>
Имаш мозък, то е реалното в живота.
Но там мисъл няма. Йосиф трябва да мисли. Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих? Всичкото в тринадесети стих ли е? “ От там изваждам тази мисъл.
Имаш мозък, то е реалното в живота.
И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо? Защото хората още не мислят. Но тази комисия, която иде сега, тя ще застави хората да мислят.
към беседата >>
Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината.
Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини? Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума. От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български? Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга. Лъжеш, значи не говориш истина?
Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината.
Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те? Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив.
към беседата >>
И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло.
Йосиф трябва да мисли. Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих? Всичкото в тринадесети стих ли е? “ От там изваждам тази мисъл. Имаш мозък, то е реалното в живота.
И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло.
И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо? Защото хората още не мислят. Но тази комисия, която иде сега, тя ще застави хората да мислят.
към беседата >>
Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини.
Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума. От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български? Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга. Лъжеш, значи не говориш истина? Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината.
Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини.
По какво се отличават те? Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката.
към беседата >>
И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот.
Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих? Всичкото в тринадесети стих ли е? “ От там изваждам тази мисъл. Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло.
И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот.
Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо? Защото хората още не мислят. Но тази комисия, която иде сега, тя ще застави хората да мислят.
към беседата >>
По какво се отличават те?
От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български? Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга. Лъжеш, значи не говориш истина? Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината. Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини.
По какво се отличават те?
Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината.
към беседата >>
Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо?
Всичкото в тринадесети стих ли е? “ От там изваждам тази мисъл. Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот.
Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо?
Защото хората още не мислят. Но тази комисия, която иде сега, тя ще застави хората да мислят.
към беседата >>
Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост.
Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга. Лъжеш, значи не говориш истина? Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината. Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те?
Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост.
Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината. Така е практически.
към беседата >>
Защото хората още не мислят.
“ От там изваждам тази мисъл. Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо?
Защото хората още не мислят.
Но тази комисия, която иде сега, тя ще застави хората да мислят.
към беседата >>
Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея.
Лъжеш, значи не говориш истина? Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината. Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те? Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост.
Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея.
А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината. Така е практически. Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи?
към беседата >>
Но тази комисия, която иде сега, тя ще застави хората да мислят.
Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо? Защото хората още не мислят.
Но тази комисия, която иде сега, тя ще застави хората да мислят.
към беседата >>
Има два възгледа за живота, т.е.
Има два възгледа за живота, т.е.
два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно.
към беседата >>
А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив.
Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината. Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те? Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея.
А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив.
Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината. Така е практически. Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи? Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа.
към беседата >>
Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения.
Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения.
Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга. Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора. То е едно предание. Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона.
към беседата >>
два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед.
Има два възгледа за живота, т.е.
два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед.
Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят.
към беседата >>
Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката.
Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те? Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив.
Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката.
Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината. Така е практически. Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи? Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа. Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината.
към беседата >>
Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга.
Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения.
Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга.
Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора. То е едно предание. Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила.
към беседата >>
Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“.
Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед.
Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“.
Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят.
към беседата >>
Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината.
По какво се отличават те? Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката.
Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината.
Така е практически. Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи? Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа. Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината. И тогава кой говори истината и кой говори лъжата?
към беседата >>
Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора.
Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения. Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга.
Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора.
То е едно предание. Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея.
към беседата >>
Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията.
Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“.
Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията.
За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един.
към беседата >>
Така е практически.
Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината.
Така е практически.
Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи? Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа. Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината. И тогава кой говори истината и кой говори лъжата? Не само за един момент да се насърчиш.
към беседата >>
То е едно предание.
Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения. Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга. Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора.
То е едно предание.
Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието.
към беседата >>
За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие.
Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията.
За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие.
Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните.
към беседата >>
Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи?
Като знае истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината. Така е практически.
Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи?
Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа. Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината. И тогава кой говори истината и кой говори лъжата? Не само за един момент да се насърчиш. Не, не.
към беседата >>
Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни.
Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения. Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга. Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора. То е едно предание.
Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни.
Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“.
към беседата >>
Че туй е факт, психологически е вярно.
Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие.
Че туй е факт, психологически е вярно.
Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим.
към беседата >>
Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа.
А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината. Така е практически. Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи?
Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа.
Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината. И тогава кой говори истината и кой говори лъжата? Не само за един момент да се насърчиш. Не, не. Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз?
към беседата >>
Датира от времето на Нерона.
Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения. Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга. Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора. То е едно предание. Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни.
Датира от времето на Нерона.
Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не!
към беседата >>
Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят.
два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно.
Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят.
Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения.
към беседата >>
Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината.
Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината. Така е практически. Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи? Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа.
Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината.
И тогава кой говори истината и кой говори лъжата? Не само за един момент да се насърчиш. Не, не. Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“.
към беседата >>
Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила.
Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга. Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора. То е едно предание. Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона.
Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила.
Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона!
към беседата >>
Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят.
Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят.
Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят.
Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха.
към беседата >>
И тогава кой говори истината и кой говори лъжата?
Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до истината. Така е практически. Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи? Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа. Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината.
И тогава кой говори истината и кой говори лъжата?
Не само за един момент да се насърчиш. Не, не. Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“. Няма такива промени в истината, там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога.
към беседата >>
Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея.
Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора. То е едно предание. Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила.
Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея.
Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона.
към беседата >>
Техният възглед е само един.
Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят.
Техният възглед е само един.
То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека.
към беседата >>
Не само за един момент да се насърчиш.
Така е практически. Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи? Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа. Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината. И тогава кой говори истината и кой говори лъжата?
Не само за един момент да се насърчиш.
Не, не. Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“. Няма такива промени в истината, там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога. И следователно истината подразбира, че тя е без промяна и носи светлина в себе си.
към беседата >>
Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието.
То е едно предание. Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея.
Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието.
Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона. Те му съобщават това.
към беседата >>
То е възгледът на рибите, птиците и животните.
За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един.
То е възгледът на рибите, птиците и животните.
Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия.
към беседата >>
Не, не.
Туй, което аз ви говоря, прави ли ви страхливи? Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа. Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината. И тогава кой говори истината и кой говори лъжата? Не само за един момент да се насърчиш.
Не, не.
Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“. Няма такива промени в истината, там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога. И следователно истината подразбира, че тя е без промяна и носи светлина в себе си. И за всички ония растения, които са яки и здрави, по това аз мога да съдя за тяхната здравина, че те са били под влиянието на слънчевата светлина; а ония цветя в избата са много крехки, защото за тях е липсвала слънчевата светлина.
към беседата >>
Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“.
Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието.
Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“.
Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона. Те му съобщават това. Нерон, който е бил много горд, казал: „Много добре“.
към беседата >>
Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим.
Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните.
Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим.
Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват?
към беседата >>
Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз?
Ако ви прави страхливи, аз ви говоря лъжа. Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината. И тогава кой говори истината и кой говори лъжата? Не само за един момент да се насърчиш. Не, не.
Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз?
“ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“. Няма такива промени в истината, там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога. И следователно истината подразбира, че тя е без промяна и носи светлина в себе си. И за всички ония растения, които са яки и здрави, по това аз мога да съдя за тяхната здравина, че те са били под влиянието на слънчевата светлина; а ония цветя в избата са много крехки, защото за тях е липсвала слънчевата светлина. И тъй, истината прави нещата гъвкави и пластични, а лъжата ги прави крехки и неустойчиви.
към беседата >>
Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не!
Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“.
Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не!
Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона. Те му съобщават това. Нерон, който е бил много горд, казал: „Много добре“. Изпраща той няколко души преторианци: „Вземете я и ще наведете носа на тази горделива римлянка, ще я целунете няколко пъти“.
към беседата >>
Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения.
Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим.
Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения.
Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват? – Все този стар дявол.
към беседата >>
“ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“.
Но ако туй, което аз ви говоря, ви прави смели, решителни и щастливи в живота, аз ви говоря истината. И тогава кой говори истината и кой говори лъжата? Не само за един момент да се насърчиш. Не, не. Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз?
“ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“.
Няма такива промени в истината, там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога. И следователно истината подразбира, че тя е без промяна и носи светлина в себе си. И за всички ония растения, които са яки и здрави, по това аз мога да съдя за тяхната здравина, че те са били под влиянието на слънчевата светлина; а ония цветя в избата са много крехки, защото за тях е липсвала слънчевата светлина. И тъй, истината прави нещата гъвкави и пластични, а лъжата ги прави крехки и неустойчиви.
към беседата >>
Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона!
Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не!
Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона!
“ Връща тя пратениците на Нерона. Те му съобщават това. Нерон, който е бил много горд, казал: „Много добре“. Изпраща той няколко души преторианци: „Вземете я и ще наведете носа на тази горделива римлянка, ще я целунете няколко пъти“. В Рим всички без изключение трябва да зачитат волята на Нерона.
към беседата >>
Религиозните хора отдават всички противоречия на греха.
Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения.
Религиозните хора отдават всички противоречия на греха.
Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват? – Все този стар дявол. Стане нейде убийство, измяна, задигане на пари, жени, избухване на война, казват: „Този дявол отде се яви?
към беседата >>
Няма такива промени в истината, там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога.
И тогава кой говори истината и кой говори лъжата? Не само за един момент да се насърчиш. Не, не. Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“.
Няма такива промени в истината, там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога.
И следователно истината подразбира, че тя е без промяна и носи светлина в себе си. И за всички ония растения, които са яки и здрави, по това аз мога да съдя за тяхната здравина, че те са били под влиянието на слънчевата светлина; а ония цветя в избата са много крехки, защото за тях е липсвала слънчевата светлина. И тъй, истината прави нещата гъвкави и пластични, а лъжата ги прави крехки и неустойчиви.
към беседата >>
“ Връща тя пратениците на Нерона.
Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона!
“ Връща тя пратениците на Нерона.
Те му съобщават това. Нерон, който е бил много горд, казал: „Много добре“. Изпраща той няколко души преторианци: „Вземете я и ще наведете носа на тази горделива римлянка, ще я целунете няколко пъти“. В Рим всички без изключение трябва да зачитат волята на Нерона. Казвам, тази девица, тя не е разбрала живота, разбирате ли?
към беседата >>
Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека.
Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха.
Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека.
И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват? – Все този стар дявол. Стане нейде убийство, измяна, задигане на пари, жени, избухване на война, казват: „Този дявол отде се яви? Той е причината“. Т.е.
към беседата >>
И следователно истината подразбира, че тя е без промяна и носи светлина в себе си.
Не само за един момент да се насърчиш. Не, не. Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“. Няма такива промени в истината, там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога.
И следователно истината подразбира, че тя е без промяна и носи светлина в себе си.
И за всички ония растения, които са яки и здрави, по това аз мога да съдя за тяхната здравина, че те са били под влиянието на слънчевата светлина; а ония цветя в избата са много крехки, защото за тях е липсвала слънчевата светлина. И тъй, истината прави нещата гъвкави и пластични, а лъжата ги прави крехки и неустойчиви.
към беседата >>
Те му съобщават това.
Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона.
Те му съобщават това.
Нерон, който е бил много горд, казал: „Много добре“. Изпраща той няколко души преторианци: „Вземете я и ще наведете носа на тази горделива римлянка, ще я целунете няколко пъти“. В Рим всички без изключение трябва да зачитат волята на Нерона. Казвам, тази девица, тя не е разбрала живота, разбирате ли? Като е влизала в затвора, те за първи път я посрещат с една много груба постъпка.
към беседата >>
И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия.
То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека.
И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия.
И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват? – Все този стар дявол. Стане нейде убийство, измяна, задигане на пари, жени, избухване на война, казват: „Този дявол отде се яви? Той е причината“. Т.е. ние разглеждаме живота субективно.
към беседата >>
И за всички ония растения, които са яки и здрави, по това аз мога да съдя за тяхната здравина, че те са били под влиянието на слънчевата светлина; а ония цветя в избата са много крехки, защото за тях е липсвала слънчевата светлина.
Не, не. Аз мога да ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ Но после, като отрезнееш, казваш: „И аз не зная кой съм“. Няма такива промени в истината, там ще се познаваш повече, ще бъдеш смел всякога. И следователно истината подразбира, че тя е без промяна и носи светлина в себе си.
И за всички ония растения, които са яки и здрави, по това аз мога да съдя за тяхната здравина, че те са били под влиянието на слънчевата светлина; а ония цветя в избата са много крехки, защото за тях е липсвала слънчевата светлина.
И тъй, истината прави нещата гъвкави и пластични, а лъжата ги прави крехки и неустойчиви.
към беседата >>
Нерон, който е бил много горд, казал: „Много добре“.
Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона. Те му съобщават това.
Нерон, който е бил много горд, казал: „Много добре“.
Изпраща той няколко души преторианци: „Вземете я и ще наведете носа на тази горделива римлянка, ще я целунете няколко пъти“. В Рим всички без изключение трябва да зачитат волята на Нерона. Казвам, тази девица, тя не е разбрала живота, разбирате ли? Като е влизала в затвора, те за първи път я посрещат с една много груба постъпка. Сега вие, съвременните хора, ще кажете: „Какво лошо има в това, да иде в двореца на Нерона, нали?
към беседата >>
2.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
А някои ще кажат: „култ“ било у тях.
После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“. Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри. Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка. А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените.
А някои ще кажат: „култ“ било у тях.
Причината е другаде. Но методът на китайците е крив. Този метод не трябва да стане със стискане на краката. Китайците искат да решат въпроса по механически начин.
към беседата >>
И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв, от горе до долу – неговото живо слово.
И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот. И тогава няма да казваме: „Махни се ти“. Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа.
И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв, от горе до долу – неговото живо слово.
И тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие да вършите волята Божия. И всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на живота: какво нещо е животът и защо е той?
към беседата >>
Причината е другаде.
Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“. Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри. Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка. А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените. А някои ще кажат: „култ“ било у тях.
Причината е другаде.
Но методът на китайците е крив. Този метод не трябва да стане със стискане на краката. Китайците искат да решат въпроса по механически начин.
към беседата >>
И тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие да вършите волята Божия.
И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот. И тогава няма да казваме: „Махни се ти“. Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа. И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв, от горе до долу – неговото живо слово.
И тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие да вършите волята Божия.
И всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на живота: какво нещо е животът и защо е той?
към беседата >>
Но методът на китайците е крив.
Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри. Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка. А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените. А някои ще кажат: „култ“ било у тях. Причината е другаде.
Но методът на китайците е крив.
Този метод не трябва да стане със стискане на краката. Китайците искат да решат въпроса по механически начин.
към беседата >>
И всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на живота: какво нещо е животът и защо е той?
И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот. И тогава няма да казваме: „Махни се ти“. Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа. И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв, от горе до долу – неговото живо слово. И тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие да вършите волята Божия.
И всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на живота: какво нещо е животът и защо е той?
към беседата >>
Този метод не трябва да стане със стискане на краката.
Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка. А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените. А някои ще кажат: „култ“ било у тях. Причината е другаде. Но методът на китайците е крив.
Този метод не трябва да стане със стискане на краката.
Китайците искат да решат въпроса по механически начин.
към беседата >>
И тъй, „блажени, които плачат“, казва Христос: Разбрахте ли сега защо казва Христос: „Блажени, които плачат“?
И тъй, „блажени, които плачат“, казва Христос: Разбрахте ли сега защо казва Христос: „Блажени, които плачат“?
към беседата >>
Китайците искат да решат въпроса по механически начин.
А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените. А някои ще кажат: „култ“ било у тях. Причината е другаде. Но методът на китайците е крив. Този метод не трябва да стане със стискане на краката.
Китайците искат да решат въпроса по механически начин.
към беседата >>
Това е дълбокият, окултен смисъл на тази велика истина, която е скрита в това дълбоко учение на Христа.
Това е дълбокият, окултен смисъл на тази велика истина, която е скрита в това дълбоко учение на Христа.
към беседата >>
Нашите крака трябва да стъпят като добродетелите само на чисто.
Нашите крака трябва да стъпят като добродетелите само на чисто.
Никога не трябва да слагаме краката си там, гдето мястото е нечисто. „Ама на земята може ли това? Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче. Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто. Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас.
към беседата >>
Никога не трябва да слагаме краката си там, гдето мястото е нечисто.
Нашите крака трябва да стъпят като добродетелите само на чисто.
Никога не трябва да слагаме краката си там, гдето мястото е нечисто.
„Ама на земята може ли това? Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче. Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто. Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас. Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма.
към беседата >>
„Ама на земята може ли това?
Нашите крака трябва да стъпят като добродетелите само на чисто. Никога не трябва да слагаме краката си там, гдето мястото е нечисто.
„Ама на земята може ли това?
Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче. Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто. Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас. Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма. То светът не може да се оправи“.
към беседата >>
Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче.
Нашите крака трябва да стъпят като добродетелите само на чисто. Никога не трябва да слагаме краката си там, гдето мястото е нечисто. „Ама на земята може ли това?
Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче.
Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто. Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас. Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма. То светът не може да се оправи“. Ако послушаш, ти си опетнил крака си.
към беседата >>
Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто.
Нашите крака трябва да стъпят като добродетелите само на чисто. Никога не трябва да слагаме краката си там, гдето мястото е нечисто. „Ама на земята може ли това? Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче.
Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто.
Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас. Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма. То светът не може да се оправи“. Ако послушаш, ти си опетнил крака си. Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена.
към беседата >>
Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас.
Нашите крака трябва да стъпят като добродетелите само на чисто. Никога не трябва да слагаме краката си там, гдето мястото е нечисто. „Ама на земята може ли това? Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче. Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто.
Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас.
Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма. То светът не може да се оправи“. Ако послушаш, ти си опетнил крака си. Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена. Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа.
към беседата >>
Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма.
Никога не трябва да слагаме краката си там, гдето мястото е нечисто. „Ама на земята може ли това? Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче. Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто. Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас.
Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма.
То светът не може да се оправи“. Ако послушаш, ти си опетнил крака си. Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена. Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа!
към беседата >>
То светът не може да се оправи“.
„Ама на земята може ли това? Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче. Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто. Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас. Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма.
То светът не може да се оправи“.
Ако послушаш, ти си опетнил крака си. Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена. Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят.
към беседата >>
Ако послушаш, ти си опетнил крака си.
Всеки ден на земята има нечистотии.“ Но аз разбирам малко по-другояче. Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто. Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас. Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма. То светът не може да се оправи“.
Ако послушаш, ти си опетнил крака си.
Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена. Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко!
към беседата >>
Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена.
Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто. Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас. Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма. То светът не може да се оправи“. Ако послушаш, ти си опетнил крака си.
Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена.
Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това?
към беседата >>
Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа.
Ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас. Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма. То светът не може да се оправи“. Ако послушаш, ти си опетнил крака си. Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена.
Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа.
Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? “ – Може.
към беседата >>
Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа!
Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма. То светът не може да се оправи“. Ако послушаш, ти си опетнил крака си. Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена. Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа.
Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа!
Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? “ – Може. – „Ама грешили сме.“ – Не, не.
към беседата >>
Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят.
То светът не може да се оправи“. Ако послушаш, ти си опетнил крака си. Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена. Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа!
Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят.
Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? “ – Може. – „Ама грешили сме.“ – Не, не. Аз слагам кръст на вашите грехове.
към беседата >>
Той трябва да издържа всичко!
Ако послушаш, ти си опетнил крака си. Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена. Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят.
Той трябва да издържа всичко!
Ще кажете вие: „Може ли това? “ – Може. – „Ама грешили сме.“ – Не, не. Аз слагам кръст на вашите грехове. Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото.
към беседата >>
Ще кажете вие: „Може ли това?
Нечисто място е там и ти ще имаш крака на китайската жена. Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко!
Ще кажете вие: „Може ли това?
“ – Може. – „Ама грешили сме.“ – Не, не. Аз слагам кръст на вашите грехове. Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото. Ти пак казваш: „Може ли това?
към беседата >>
“ – Може.
Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това?
“ – Може.
– „Ама грешили сме.“ – Не, не. Аз слагам кръст на вашите грехове. Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото. Ти пак казваш: „Може ли това? “ Първият въпрос ти го разреши.
към беседата >>
– „Ама грешили сме.“ – Не, не.
Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? “ – Може.
– „Ама грешили сме.“ – Не, не.
Аз слагам кръст на вашите грехове. Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото. Ти пак казваш: „Може ли това? “ Първият въпрос ти го разреши. Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа?
към беседата >>
Аз слагам кръст на вашите грехове.
Трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? “ – Може. – „Ама грешили сме.“ – Не, не.
Аз слагам кръст на вашите грехове.
Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото. Ти пак казваш: „Може ли това? “ Първият въпрос ти го разреши. Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа? – „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището.
към беседата >>
Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото.
Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? “ – Може. – „Ама грешили сме.“ – Не, не. Аз слагам кръст на вашите грехове.
Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото.
Ти пак казваш: „Може ли това? “ Първият въпрос ти го разреши. Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа? – „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището. Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат.
към беседата >>
Ти пак казваш: „Може ли това?
Ще кажете вие: „Може ли това? “ – Може. – „Ама грешили сме.“ – Не, не. Аз слагам кръст на вашите грехове. Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото.
Ти пак казваш: „Може ли това?
“ Първият въпрос ти го разреши. Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа? – „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището. Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат. А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“.
към беседата >>
“ Първият въпрос ти го разреши.
“ – Може. – „Ама грешили сме.“ – Не, не. Аз слагам кръст на вашите грехове. Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото. Ти пак казваш: „Може ли това?
“ Първият въпрос ти го разреши.
Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа? – „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището. Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат. А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“. Това не е наука.
към беседата >>
Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа?
– „Ама грешили сме.“ – Не, не. Аз слагам кръст на вашите грехове. Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото. Ти пак казваш: „Може ли това? “ Първият въпрос ти го разреши.
Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа?
– „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището. Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат. А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“. Това не е наука. Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата.
към беседата >>
– „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището.
Аз слагам кръст на вашите грехове. Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото. Ти пак казваш: „Може ли това? “ Първият въпрос ти го разреши. Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа?
– „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището.
Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат. А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“. Това не е наука. Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата. Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш.
към беседата >>
Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат.
Грешил си; Хубаво, казвам, от днес нататък почни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото. Ти пак казваш: „Може ли това? “ Първият въпрос ти го разреши. Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа? – „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището.
Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат.
А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“. Това не е наука. Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата. Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш. Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече.
към беседата >>
А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“.
Ти пак казваш: „Може ли това? “ Първият въпрос ти го разреши. Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа? – „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището. Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат.
А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“.
Това не е наука. Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата. Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш. Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече. Аз не говоря за болници, аз говоря за училища.
към беседата >>
Това не е наука.
“ Първият въпрос ти го разреши. Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа? – „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището. Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат. А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“.
Това не е наука.
Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата. Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш. Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече. Аз не говоря за болници, аз говоря за училища. Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата.
към беседата >>
Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата.
Аз ще ви питам тогава: Брат, сестра и майка ли сте на Христа? – „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището. Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат. А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“. Това не е наука.
Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата.
Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш. Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече. Аз не говоря за болници, аз говоря за училища. Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата. Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си.
към беседата >>
Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш.
– „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището. Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат. А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“. Това не е наука. Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата.
Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш.
Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече. Аз не говоря за болници, аз говоря за училища. Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата. Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си.
към беседата >>
Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече.
Студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат. А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“. Това не е наука. Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата. Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш.
Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече.
Аз не говоря за болници, аз говоря за училища. Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата. Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си. Но не изведнъж.
към беседата >>
Аз не говоря за болници, аз говоря за училища.
А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“. Това не е наука. Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата. Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш. Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече.
Аз не говоря за болници, аз говоря за училища.
Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата. Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си. Но не изведнъж. Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена.
към беседата >>
Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата.
Това не е наука. Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата. Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш. Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече. Аз не говоря за болници, аз говоря за училища.
Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата.
Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си. Но не изведнъж. Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена. Тъй прави и художникът.
към беседата >>
Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си.
Спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата. Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш. Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече. Аз не говоря за болници, аз говоря за училища. Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата.
Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си.
Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си. Но не изведнъж. Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена. Тъй прави и художникът. Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани.
към беседата >>
Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си.
Там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш. Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече. Аз не говоря за болници, аз говоря за училища. Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата. Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си.
Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си.
Но не изведнъж. Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена. Тъй прави и художникът. Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани. Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето.
към беседата >>
Но не изведнъж.
Ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече. Аз не говоря за болници, аз говоря за училища. Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата. Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си.
Но не изведнъж.
Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена. Тъй прави и художникът. Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани. Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето. Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също.
към беседата >>
Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена.
Аз не говоря за болници, аз говоря за училища. Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата. Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си. Но не изведнъж.
Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена.
Тъй прави и художникът. Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани. Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето. Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също. Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея.
към беседата >>
Тъй прави и художникът.
Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата. Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си. Но не изведнъж. Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена.
Тъй прави и художникът.
Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани. Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето. Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също. Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо?
към беседата >>
Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани.
Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота, трябва да постъпи като царския син и постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си. Но не изведнъж. Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена. Тъй прави и художникът.
Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани.
Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето. Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също. Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо? Знаете ли?
към беседата >>
Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето.
Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си. Но не изведнъж. Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена. Тъй прави и художникът. Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани.
Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето.
Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също. Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо? Знаете ли? „Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“.
към беседата >>
Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също.
Но не изведнъж. Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена. Тъй прави и художникът. Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани. Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето.
Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също.
Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо? Знаете ли? „Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“. Туй не е причината.
към беседата >>
Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея.
Аз не разбирам тази работа, която сега правим да бъде изведнъж завършена. Тъй прави и художникът. Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани. Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето. Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също.
Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея.
И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо? Знаете ли? „Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“. Туй не е причината. То е само едно последствие.
към беседата >>
И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо?
Тъй прави и художникът. Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани. Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето. Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също. Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея.
И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо?
Знаете ли? „Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“. Туй не е причината. То е само едно последствие. Причината не е там.
към беседата >>
Знаете ли?
Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани. Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето. Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също. Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо?
Знаете ли?
„Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“. Туй не е причината. То е само едно последствие. Причината не е там. Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това?
към беседата >>
„Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“.
Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето. Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също. Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо? Знаете ли?
„Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“.
Туй не е причината. То е само едно последствие. Причината не е там. Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача.
към беседата >>
Туй не е причината.
Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също. Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо? Знаете ли? „Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“.
Туй не е причината.
То е само едно последствие. Причината не е там. Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача. Няма да кажа защо охладяват сърцата ви.
към беседата >>
То е само едно последствие.
Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо? Знаете ли? „Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“. Туй не е причината.
То е само едно последствие.
Причината не е там. Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача. Няма да кажа защо охладяват сърцата ви. Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“.
към беседата >>
Причината не е там.
И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо? Знаете ли? „Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“. Туй не е причината. То е само едно последствие.
Причината не е там.
Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача. Няма да кажа защо охладяват сърцата ви. Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“. Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“.
към беседата >>
Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това?
Знаете ли? „Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“. Туй не е причината. То е само едно последствие. Причината не е там.
Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това?
Аз сега няма да разрешавам тая задача. Няма да кажа защо охладяват сърцата ви. Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“. Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“. Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“.
към беседата >>
Аз сега няма да разрешавам тая задача.
„Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“. Туй не е причината. То е само едно последствие. Причината не е там. Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това?
Аз сега няма да разрешавам тая задача.
Няма да кажа защо охладяват сърцата ви. Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“. Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“. Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“. Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си.
към беседата >>
Няма да кажа защо охладяват сърцата ви.
Туй не е причината. То е само едно последствие. Причината не е там. Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача.
Няма да кажа защо охладяват сърцата ви.
Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“. Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“. Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“. Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си. Ние не може да се произнесем върху това. Защо?
към беседата >>
Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“.
То е само едно последствие. Причината не е там. Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача. Няма да кажа защо охладяват сърцата ви.
Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“.
Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“. Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“. Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си. Ние не може да се произнесем върху това. Защо? Защото то е един акт незавършен.
към беседата >>
Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“.
Причината не е там. Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача. Няма да кажа защо охладяват сърцата ви. Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“.
Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“.
Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“. Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си. Ние не може да се произнесем върху това. Защо? Защото то е един акт незавършен. Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу?
към беседата >>
Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“.
Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача. Няма да кажа защо охладяват сърцата ви. Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“. Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“.
Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“.
Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си. Ние не може да се произнесем върху това. Защо? Защото то е един акт незавършен. Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла.
към беседата >>
Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си.
Аз сега няма да разрешавам тая задача. Няма да кажа защо охладяват сърцата ви. Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“. Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“. Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“.
Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си.
Ние не може да се произнесем върху това. Защо? Защото то е един акт незавършен. Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи.
към беседата >>
Ние не може да се произнесем върху това. Защо?
Няма да кажа защо охладяват сърцата ви. Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“. Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“. Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“. Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си.
Ние не може да се произнесем върху това. Защо?
Защото то е един акт незавършен. Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ.
към беседата >>
Защото то е един акт незавършен.
Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“. Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“. Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“. Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си. Ние не може да се произнесем върху това. Защо?
Защото то е един акт незавършен.
Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи.
към беседата >>
Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу?
Някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“. Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“. Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си. Ние не може да се произнесем върху това. Защо? Защото то е един акт незавършен.
Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу?
Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема.
към беседата >>
Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла.
Учител, свещеник, всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“. Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си. Ние не може да се произнесем върху това. Защо? Защото то е един акт незавършен. Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу?
Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла.
Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“.
към беседата >>
Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи.
Причината е в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си. Ние не може да се произнесем върху това. Защо? Защото то е един акт незавършен. Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла.
Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи.
Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал?
към беседата >>
Това е пак символ.
Ние не може да се произнесем върху това. Защо? Защото то е един акт незавършен. Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи.
Това е пак символ.
Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват.
към беседата >>
Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи.
Защото то е един акт незавършен. Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ.
Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи.
Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват. Аз пък казвам: „Той е имал хрема“.
към беседата >>
Особено когато има някой хрема.
Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи.
Особено когато има някой хрема.
Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват. Аз пък казвам: „Той е имал хрема“. А те държат туй написано като свещено.
към беседата >>
Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“.
Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема.
Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“.
– Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват. Аз пък казвам: „Той е имал хрема“. А те държат туй написано като свещено. Този поет какво е чувствал?
към беседата >>
– Какво е плакал?
Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“.
– Какво е плакал?
„Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват. Аз пък казвам: „Той е имал хрема“. А те държат туй написано като свещено. Този поет какво е чувствал? Той е чувствал своята хрема.
към беседата >>
Съзнателният живот – това е една велика загадка в Природата.
Съзнателният живот – това е една велика загадка в Природата.
Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка. А само в загадките има учение, знание и мъдрост. Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия. Някои казват: „Що ни трябва поезия? “ Но това е същественото.
към беседата >>
„Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват.
Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал?
„Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват.
Аз пък казвам: „Той е имал хрема“. А те държат туй написано като свещено. Този поет какво е чувствал? Той е чувствал своята хрема.
към беседата >>
Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка.
Съзнателният живот – това е една велика загадка в Природата.
Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка.
А само в загадките има учение, знание и мъдрост. Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия. Някои казват: „Що ни трябва поезия? “ Но това е същественото. Следователно, като казваме, че животът е една загадка, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая.
към беседата >>
Аз пък казвам: „Той е имал хрема“.
Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват.
Аз пък казвам: „Той е имал хрема“.
А те държат туй написано като свещено. Този поет какво е чувствал? Той е чувствал своята хрема.
към беседата >>
А само в загадките има учение, знание и мъдрост.
Съзнателният живот – това е една велика загадка в Природата. Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка.
А само в загадките има учение, знание и мъдрост.
Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия. Някои казват: „Що ни трябва поезия? “ Но това е същественото. Следователно, като казваме, че животът е една загадка, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая.
към беседата >>
А те държат туй написано като свещено.
Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват. Аз пък казвам: „Той е имал хрема“.
А те държат туй написано като свещено.
Този поет какво е чувствал? Той е чувствал своята хрема.
към беседата >>
Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия.
Съзнателният живот – това е една велика загадка в Природата. Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка. А само в загадките има учение, знание и мъдрост.
Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия.
Някои казват: „Що ни трябва поезия? “ Но това е същественото. Следователно, като казваме, че животът е една загадка, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая.
към беседата >>
Този поет какво е чувствал?
Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват. Аз пък казвам: „Той е имал хрема“. А те държат туй написано като свещено.
Този поет какво е чувствал?
Той е чувствал своята хрема.
към беседата >>
Някои казват: „Що ни трябва поезия?
Съзнателният живот – това е една велика загадка в Природата. Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка. А само в загадките има учение, знание и мъдрост. Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия.
Някои казват: „Що ни трябва поезия?
“ Но това е същественото. Следователно, като казваме, че животът е една загадка, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая.
към беседата >>
Той е чувствал своята хрема.
– Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват. Аз пък казвам: „Той е имал хрема“. А те държат туй написано като свещено. Този поет какво е чувствал?
Той е чувствал своята хрема.
към беседата >>
“ Но това е същественото.
Съзнателният живот – това е една велика загадка в Природата. Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка. А само в загадките има учение, знание и мъдрост. Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия. Някои казват: „Що ни трябва поезия?
“ Но това е същественото.
Следователно, като казваме, че животът е една загадка, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая.
към беседата >>
Някои пък казват: „Ти не плачеш“.
Някои пък казват: „Ти не плачеш“.
Казвам: „Трябва да ме стиснат много натясно, за да мога да плача“. Но не се заблуждавайте, защото и мен ме хваща хремата. Но тогава не плача, а имам хрема. Не си правете илюзии, но аз казвам, че имам хрема.
към беседата >>
Следователно, като казваме, че животът е една загадка, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая.
Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка. А само в загадките има учение, знание и мъдрост. Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия. Някои казват: „Що ни трябва поезия? “ Но това е същественото.
Следователно, като казваме, че животът е една загадка, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая.
към беседата >>
Казвам: „Трябва да ме стиснат много натясно, за да мога да плача“.
Някои пък казват: „Ти не плачеш“.
Казвам: „Трябва да ме стиснат много натясно, за да мога да плача“.
Но не се заблуждавайте, защото и мен ме хваща хремата. Но тогава не плача, а имам хрема. Не си правете илюзии, но аз казвам, че имам хрема.
към беседата >>
Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е.
Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е.
повече знания имам. И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“. Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно. Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка.
към беседата >>
Но не се заблуждавайте, защото и мен ме хваща хремата.
Някои пък казват: „Ти не плачеш“. Казвам: „Трябва да ме стиснат много натясно, за да мога да плача“.
Но не се заблуждавайте, защото и мен ме хваща хремата.
Но тогава не плача, а имам хрема. Не си правете илюзии, но аз казвам, че имам хрема.
към беседата >>
повече знания имам.
Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е.
повече знания имам.
И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“. Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно. Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“.
към беседата >>
Но тогава не плача, а имам хрема.
Някои пък казват: „Ти не плачеш“. Казвам: „Трябва да ме стиснат много натясно, за да мога да плача“. Но не се заблуждавайте, защото и мен ме хваща хремата.
Но тогава не плача, а имам хрема.
Не си правете илюзии, но аз казвам, че имам хрема.
към беседата >>
И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“.
Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е. повече знания имам.
И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“.
Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно. Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон.
към беседата >>
Не си правете илюзии, но аз казвам, че имам хрема.
Някои пък казват: „Ти не плачеш“. Казвам: „Трябва да ме стиснат много натясно, за да мога да плача“. Но не се заблуждавайте, защото и мен ме хваща хремата. Но тогава не плача, а имам хрема.
Не си правете илюзии, но аз казвам, че имам хрема.
към беседата >>
Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно.
Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е. повече знания имам. И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“.
Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно.
Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“.
към беседата >>
Аз зная само един човек в света, който е плакал.
Аз зная само един човек в света, който е плакал.
Кой е той, знаете ли? – Христос. Да. Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души.
към беседата >>
Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е.
Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е. повече знания имам. И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“. Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно.
Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е.
как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът.
към беседата >>
Кой е той, знаете ли?
Аз зная само един човек в света, който е плакал.
Кой е той, знаете ли?
– Христос. Да. Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос.
към беседата >>
как може да разрешим правилно тази загадка.
Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е. повече знания имам. И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“. Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно. Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е.
как може да разрешим правилно тази загадка.
Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него.
към беседата >>
– Христос. Да.
Аз зная само един човек в света, който е плакал. Кой е той, знаете ли?
– Христос. Да.
Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче.
към беседата >>
Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“.
повече знания имам. И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“. Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно. Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка.
Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“.
То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот.
към беседата >>
Той истински е плакал.
Аз зная само един човек в света, който е плакал. Кой е той, знаете ли? – Христос. Да.
Той истински е плакал.
И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него.
към беседата >>
То е първата музика, първият тон.
И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“. Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно. Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“.
То е първата музика, първият тон.
Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му?
към беседата >>
И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“.
Аз зная само един човек в света, който е плакал. Кой е той, знаете ли? – Христос. Да. Той истински е плакал.
И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“.
И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци.
към беседата >>
Казват: „Врещи като дете“.
Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно. Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон.
Казват: „Врещи като дете“.
Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му? То знае едно нещо.
към беседата >>
И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души.
Аз зная само един човек в света, който е плакал. Кой е той, знаете ли? – Христос. Да. Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“.
И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души.
И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да!
към беседата >>
Не врещи, ами с този пръв тон започва животът.
Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“.
Не врещи, ами с този пръв тон започва животът.
Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му? То знае едно нещо. То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е.
към беседата >>
И още плаче Христос.
Кой е той, знаете ли? – Христос. Да. Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души.
И още плаче Христос.
И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема.
към беседата >>
Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него.
как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът.
Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него.
А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му? То знае едно нещо. То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е. ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“.
към беседата >>
И днес аз го виждам, че още плаче.
– Христос. Да. Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос.
И днес аз го виждам, че още плаче.
Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема.
към беседата >>
А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот.
Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него.
А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот.
Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му? То знае едно нещо. То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е. ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“. И майката каже: „Ах, моето пиленце“.
към беседата >>
Сега се събират да оправят света без него.
Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче.
Сега се събират да оправят света без него.
Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път.
към беседата >>
Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му?
То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот.
Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му?
То знае едно нещо. То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е. ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“. И майката каже: „Ах, моето пиленце“. Същият закон е и в духовния свят.
към беседата >>
Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци.
И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него.
Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци.
А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно.
към беседата >>
То знае едно нещо.
Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му?
То знае едно нещо.
То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е. ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“. И майката каже: „Ах, моето пиленце“. Същият закон е и в духовния свят. Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач.
към беседата >>
А светите Отци са плакали все от хрема. Да!
И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци.
А светите Отци са плакали все от хрема. Да!
Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте.
към беседата >>
То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е.
Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му? То знае едно нещо.
То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е.
ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“. И майката каже: „Ах, моето пиленце“. Същият закон е и в духовния свят. Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач. В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят.
към беседата >>
Да ви кажа аз това – от хрема.
И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да!
Да ви кажа аз това – от хрема.
Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината.
към беседата >>
ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“.
Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му? То знае едно нещо. То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е.
ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“.
И майката каже: „Ах, моето пиленце“. Същият закон е и в духовния свят. Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач. В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят. Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“.
към беседата >>
Тия капки върху техните постановления са все от хрема.
И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема.
Тия капки върху техните постановления са все от хрема.
Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него.
към беседата >>
И майката каже: „Ах, моето пиленце“.
А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му? То знае едно нещо. То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е. ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“.
И майката каже: „Ах, моето пиленце“.
Същият закон е и в духовния свят. Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач. В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят. Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“. И днес е същото.
към беседата >>
Такава хрема и аз я имам по някой път.
Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема.
Такава хрема и аз я имам по някой път.
Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви.
към беседата >>
Същият закон е и в духовния свят.
Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо го е родила майка му? То знае едно нещо. То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е. ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“. И майката каже: „Ах, моето пиленце“.
Същият закон е и в духовния свят.
Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач. В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят. Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“. И днес е същото. Светът в туй отношение много не е напреднал.
към беседата >>
Не считайте това за извънредно.
Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път.
Не считайте това за извънредно.
Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам колко свещеници има, които са плакали?
към беседата >>
Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач.
То знае едно нещо. То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е. ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“. И майката каже: „Ах, моето пиленце“. Същият закон е и в духовния свят.
Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач.
В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят. Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“. И днес е същото. Светът в туй отношение много не е напреднал. Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме.
към беседата >>
Не се заблуждавайте.
А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно.
Не се заблуждавайте.
Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите.
към беседата >>
В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят.
То казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме турила, т.е. ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“. И майката каже: „Ах, моето пиленце“. Същият закон е и в духовния свят. Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач.
В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят.
Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“. И днес е същото. Светът в туй отношение много не е напреднал. Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме. В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш.
към беседата >>
Онзи, който плаче, казва истината.
Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте.
Онзи, който плаче, казва истината.
Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите.
към беседата >>
Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“.
ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“. И майката каже: „Ах, моето пиленце“. Същият закон е и в духовния свят. Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач. В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят.
Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“.
И днес е същото. Светът в туй отношение много не е напреднал. Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме. В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш. Не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка!
към беседата >>
Детето, което плаче, показва, че има живот в него.
Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината.
Детето, което плаче, показва, че има живот в него.
Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда.
към беседата >>
И днес е същото.
И майката каже: „Ах, моето пиленце“. Същият закон е и в духовния свят. Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач. В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят. Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“.
И днес е същото.
Светът в туй отношение много не е напреднал. Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме. В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш. Не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка! Вие сте такива, онакива“.
към беседата >>
Онези хора, които не плачат, те са мъртви.
Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него.
Онези хора, които не плачат, те са мъртви.
И питам колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема.
към беседата >>
Светът в туй отношение много не е напреднал.
Същият закон е и в духовния свят. Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач. В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят. Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“. И днес е същото.
Светът в туй отношение много не е напреднал.
Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме. В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш. Не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка! Вие сте такива, онакива“.
към беседата >>
И питам колко свещеници има, които са плакали?
Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви.
И питам колко свещеници има, които са плакали?
Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал.
към беседата >>
Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме.
Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма да се спасите: човек се спасява с плач. В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят. Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“. И днес е същото. Светът в туй отношение много не е напреднал.
Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме.
В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш. Не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка! Вие сте такива, онакива“.
към беседата >>
Има някои, които плачат, но те са все от хремавите.
Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам колко свещеници има, които са плакали?
Има някои, които плачат, но те са все от хремавите.
Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал. И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света.
към беседата >>
В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш.
В туй усилие, да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят. Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“. И днес е същото. Светът в туй отношение много не е напреднал. Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме.
В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш.
Не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка! Вие сте такива, онакива“.
към беседата >>
Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите.
Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите.
Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите.
Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал. И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света. И искам и вие сега да заплачете.
към беседата >>
Не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка!
Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“. И днес е същото. Светът в туй отношение много не е напреднал. Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме. В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш.
Не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка!
Вие сте такива, онакива“.
към беседата >>
Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда.
Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите.
Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда.
И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал. И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света. И искам и вие сега да заплачете.
към беседата >>
Вие сте такива, онакива“.
И днес е същото. Светът в туй отношение много не е напреднал. Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме. В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш. Не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка!
Вие сте такива, онакива“.
към беседата >>
И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема.
Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда.
И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема.
Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал. И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света. И искам и вие сега да заплачете.
към беседата >>
Ако аз поставя за българския народ един толкова висок и недосегаем морал, т.е.
Ако аз поставя за българския народ един толкова висок и недосегаем морал, т.е.
какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали? Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито? Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит. Ще ги сложа в ситото си. Аз ще сея, а те да броят.
към беседата >>
Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал.
И питам колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема.
Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал.
И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света. И искам и вие сега да заплачете.
към беседата >>
какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали?
Ако аз поставя за българския народ един толкова висок и недосегаем морал, т.е.
какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали?
Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито? Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит. Ще ги сложа в ситото си. Аз ще сея, а те да броят. Като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“.
към беседата >>
И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света.
Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал.
И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света.
И искам и вие сега да заплачете.
към беседата >>
Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито?
Ако аз поставя за българския народ един толкова висок и недосегаем морал, т.е. какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали?
Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито?
Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит. Ще ги сложа в ситото си. Аз ще сея, а те да броят. Като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“. В тази работа аз съм „непричем“, не съм замесен, нямам такава предумисъл, да не ми се сърдите.
към беседата >>
И искам и вие сега да заплачете.
Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам, съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал. И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света.
И искам и вие сега да заплачете.
към беседата >>
Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит.
Ако аз поставя за българския народ един толкова висок и недосегаем морал, т.е. какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали? Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито?
Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит.
Ще ги сложа в ситото си. Аз ще сея, а те да броят. Като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“. В тази работа аз съм „непричем“, не съм замесен, нямам такава предумисъл, да не ми се сърдите.
към беседата >>
Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче.
Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче.
Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ. Ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок.
към беседата >>
Ще ги сложа в ситото си.
Ако аз поставя за българския народ един толкова висок и недосегаем морал, т.е. какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали? Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито? Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит.
Ще ги сложа в ситото си.
Аз ще сея, а те да броят. Като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“. В тази работа аз съм „непричем“, не съм замесен, нямам такава предумисъл, да не ми се сърдите.
към беседата >>
Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо.
Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче.
Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо.
Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ. Ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта.
към беседата >>
Аз ще сея, а те да броят.
Ако аз поставя за българския народ един толкова висок и недосегаем морал, т.е. какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали? Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито? Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит. Ще ги сложа в ситото си.
Аз ще сея, а те да броят.
Като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“. В тази работа аз съм „непричем“, не съм замесен, нямам такава предумисъл, да не ми се сърдите.
към беседата >>
Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче.
Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо.
Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче.
Това е символ. Ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“.
към беседата >>
Като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“.
какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали? Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито? Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит. Ще ги сложа в ситото си. Аз ще сея, а те да броят.
Като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“.
В тази работа аз съм „непричем“, не съм замесен, нямам такава предумисъл, да не ми се сърдите.
към беседата >>
Това е символ.
Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче.
Това е символ.
Ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“.
към беседата >>
В тази работа аз съм „непричем“, не съм замесен, нямам такава предумисъл, да не ми се сърдите.
Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито? Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит. Ще ги сложа в ситото си. Аз ще сея, а те да броят. Като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“.
В тази работа аз съм „непричем“, не съм замесен, нямам такава предумисъл, да не ми се сърдите.
към беседата >>
Ще го преведа.
Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ.
Ще го преведа.
Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ.
към беседата >>
Сега ще ви разкажа един мит, т.е.
Сега ще ви разкажа един мит, т.е.
един окултен разказ. В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта. Там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство.
към беседата >>
Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок.
Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ. Ще го преведа.
Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок.
Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца.
към беседата >>
един окултен разказ.
Сега ще ви разкажа един мит, т.е.
един окултен разказ.
В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта. Там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще.
към беседата >>
Той е урокът на Любовта.
Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ. Ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок.
Той е урокът на Любовта.
Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй.
към беседата >>
В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта.
Сега ще ви разкажа един мит, т.е. един окултен разказ.
В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта.
Там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи.
към беседата >>
Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“.
Може да го приемат, но, като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ. Ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта.
Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“.
А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее.
към беседата >>
Там царят се наричал Ормузд.
Сега ще ви разкажа един мит, т.е. един окултен разказ. В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта.
Там царят се наричал Ормузд.
Той имал десет дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание.
към беседата >>
А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“.
Това е символ. Ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“.
А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“.
То е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи.
към беседата >>
Той имал десет дъщери.
Сега ще ви разкажа един мит, т.е. един окултен разказ. В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта. Там царят се наричал Ормузд.
Той имал десет дъщери.
Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това.
към беседата >>
То е пак символ.
Ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“.
То е пак символ.
Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи. Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“.
към беседата >>
Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство.
Сега ще ви разкажа един мит, т.е. един окултен разказ. В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта. Там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери.
Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство.
Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала.
към беседата >>
Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца.
Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ.
Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца.
Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи. Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“. Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“.
към беседата >>
Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще.
един окултен разказ. В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта. Там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство.
Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще.
В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря.
към беседата >>
Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй.
Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца.
Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй.
Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи. Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“. Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“. Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България.
към беседата >>
В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи.
В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта. Там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще.
В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи.
Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави.
към беседата >>
Детето, което заплаче, започва да живее.
Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй.
Детето, което заплаче, започва да живее.
Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи. Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“. Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“. Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България. И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят.
към беседата >>
Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание.
Там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи.
Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание.
Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“.
към беседата >>
Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи.
А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее.
Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи.
Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“. Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“. Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България. И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят. Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед.
към беседата >>
Разбира се, всички ученици и ученички знаели това.
Той имал десет дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание.
Разбира се, всички ученици и ученички знаели това.
Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие.
към беседата >>
Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“.
То е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи.
Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“.
Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“. Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България. И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят. Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед. Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“.
към беседата >>
Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала.
Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това.
Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала.
Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си.
към беседата >>
Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“.
Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи. Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“.
Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“.
Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България. И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят. Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед. Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“. Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето.
към беседата >>
Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря.
Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала.
Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря.
Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла.
към беседата >>
Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България.
Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи. Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“. Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“.
Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България.
И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят. Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед. Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“. Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето. А в България дали ще се намери един?
към беседата >>
Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави.
В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря.
Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави.
Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени.
към беседата >>
И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят.
Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи. Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“. Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“. Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България.
И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят.
Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед. Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“. Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето. А в България дали ще се намери един? – Може.
към беседата >>
Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“.
Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави.
Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“.
Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла.
към беседата >>
Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед.
Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи. Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“. Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“. Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България. И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят.
Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед.
Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“. Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето. А в България дали ще се намери един? – Може. Вярвам да има един.
към беседата >>
Но се случило едно нещастие.
Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“.
Но се случило едно нещастие.
Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски.
към беседата >>
Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“.
Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“. Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“. Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България. И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят. Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед.
Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“.
Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето. А в България дали ще се намери един? – Може. Вярвам да има един. И той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим.
към беседата >>
Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си.
Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие.
Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си.
Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно.
към беседата >>
Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето.
Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил да напусна България“. Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България. И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят. Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед. Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“.
Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето.
А в България дали ще се намери един? – Може. Вярвам да има един. И той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим. Той е, когото не можете да подкупите с 350 милиона английски шилинга.
към беседата >>
Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла.
Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си.
Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла.
Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат.
към беседата >>
А в България дали ще се намери един?
Значи за 200 хиляди лева е готов да напусне България. И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят. Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед. Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“. Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето.
А в България дали ще се намери един?
– Може. Вярвам да има един. И той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим. Той е, когото не можете да подкупите с 350 милиона английски шилинга. Той ще каже: „Не искам това“.
към беседата >>
Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени.
Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла.
Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени.
Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето.
към беседата >>
– Може.
И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят. Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед. Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“. Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето. А в България дали ще се намери един?
– Може.
Вярвам да има един. И той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим. Той е, когото не можете да подкупите с 350 милиона английски шилинга. Той ще каже: „Не искам това“.
към беседата >>
Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла.
Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени.
Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла.
Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си.
към беседата >>
Вярвам да има един.
Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед. Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“. Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето. А в България дали ще се намери един? – Може.
Вярвам да има един.
И той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим. Той е, когото не можете да подкупите с 350 милиона английски шилинга. Той ще каже: „Не искам това“.
към беседата >>
Всичките взели разни краски.
Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла.
Всичките взели разни краски.
А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя.
към беседата >>
И той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим.
Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“. Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето. А в България дали ще се намери един? – Може. Вярвам да има един.
И той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим.
Той е, когото не можете да подкупите с 350 милиона английски шилинга. Той ще каже: „Не искам това“.
към беседата >>
А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно.
Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски.
А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно.
Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд.
към беседата >>
Той е, когото не можете да подкупите с 350 милиона английски шилинга.
Но това беше един-единствен Стед, с 350 милиона не се подкупи, но отиде в морето. А в България дали ще се намери един? – Може. Вярвам да има един. И той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим.
Той е, когото не можете да подкупите с 350 милиона английски шилинга.
Той ще каже: „Не искам това“.
към беседата >>
Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат.
Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно.
Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат.
Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът.
към беседата >>
Той ще каже: „Не искам това“.
А в България дали ще се намери един? – Може. Вярвам да има един. И той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим. Той е, когото не можете да подкупите с 350 милиона английски шилинга.
Той ще каже: „Не искам това“.
към беседата >>
Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето.
Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат.
Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето.
А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост.
към беседата >>
Аз искам да нахвърлям нови мисли и нови желания.
Аз искам да нахвърлям нови мисли и нови желания.
Не мислете, че може да бъдете ученици, тъй както сега мислите, с китари. В небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш. С тая китара на небето можеш ли да свириш? – „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика. И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“.
към беседата >>
А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си.
Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето.
А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си.
Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост.
към беседата >>
Не мислете, че може да бъдете ученици, тъй както сега мислите, с китари.
Аз искам да нахвърлям нови мисли и нови желания.
Не мислете, че може да бъдете ученици, тъй както сега мислите, с китари.
В небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш. С тая китара на небето можеш ли да свириш? – „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика. И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“. – Аа, тежко и горко!
към беседата >>
Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя.
Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си.
Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя.
Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“.
към беседата >>
В небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш.
Аз искам да нахвърлям нови мисли и нови желания. Не мислете, че може да бъдете ученици, тъй както сега мислите, с китари.
В небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш.
С тая китара на небето можеш ли да свириш? – „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика. И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“. – Аа, тежко и горко! Аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите!
към беседата >>
Те са все дъщерите на царя Ормузд.
А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя.
Те са все дъщерите на царя Ормузд.
Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки.
към беседата >>
С тая китара на небето можеш ли да свириш?
Аз искам да нахвърлям нови мисли и нови желания. Не мислете, че може да бъдете ученици, тъй както сега мислите, с китари. В небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш.
С тая китара на небето можеш ли да свириш?
– „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика. И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“. – Аа, тежко и горко! Аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите! Може да свири само онзи, който знае да плаче.
към беседата >>
Тъй казва митът.
Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд.
Тъй казва митът.
Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина.
към беседата >>
– „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика.
Аз искам да нахвърлям нови мисли и нови желания. Не мислете, че може да бъдете ученици, тъй както сега мислите, с китари. В небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш. С тая китара на небето можеш ли да свириш?
– „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика.
И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“. – Аа, тежко и горко! Аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите! Може да свири само онзи, който знае да плаче.
към беседата >>
Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост.
Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът.
Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост.
И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали.
към беседата >>
И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“.
Аз искам да нахвърлям нови мисли и нови желания. Не мислете, че може да бъдете ученици, тъй както сега мислите, с китари. В небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш. С тая китара на небето можеш ли да свириш? – „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика.
И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“.
– Аа, тежко и горко! Аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите! Може да свири само онзи, който знае да плаче.
към беседата >>
И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост.
А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост.
И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост.
И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави.
към беседата >>
– Аа, тежко и горко!
Не мислете, че може да бъдете ученици, тъй както сега мислите, с китари. В небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш. С тая китара на небето можеш ли да свириш? – „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика. И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“.
– Аа, тежко и горко!
Аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите! Може да свири само онзи, който знае да плаче.
към беседата >>
И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“.
Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост.
И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“.
Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия?
към беседата >>
Аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите!
В небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш. С тая китара на небето можеш ли да свириш? – „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика. И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“. – Аа, тежко и горко!
Аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите!
Може да свири само онзи, който знае да плаче.
към беседата >>
Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки.
Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“.
Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки.
И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила?
към беседата >>
Може да свири само онзи, който знае да плаче.
С тая китара на небето можеш ли да свириш? – „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш да свириш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика. И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“. – Аа, тежко и горко! Аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите!
Може да свири само онзи, който знае да плаче.
към беседата >>
И тия росни капки – този дъжд, бил от сина.
Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки.
И тия росни капки – този дъжд, бил от сина.
Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“.
към беседата >>
И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка.
И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка.
И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик. И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми. И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и втория принцип. Христос не го е засегнал.
към беседата >>
Те умивали росните цветя, но краските не се измивали.
Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина.
Те умивали росните цветя, но краските не се измивали.
Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот.
към беседата >>
И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик.
И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка.
И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик.
И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми. И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и втория принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.
към беседата >>
Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави.
И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали.
Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави.
Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете.
към беседата >>
И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми.
И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка. И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик.
И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми.
И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и втория принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
към беседата >>
Видите ли как една малка причина докарва големи последствия?
И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави.
Видите ли как една малка причина докарва големи последствия?
– Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате?
към беседата >>
И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“.
И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка. И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик. И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми.
И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“.
Аз казвам и втория принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствали никога.
към беседата >>
– Тази муха какво направила?
Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия?
– Тази муха какво направила?
Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината?
към беседата >>
Аз казвам и втория принцип.
И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка. И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик. И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми. И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“.
Аз казвам и втория принцип.
Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички.
към беседата >>
Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“.
И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила?
Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“.
Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене?
към беседата >>
Христос не го е засегнал.
И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка. И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик. И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми. И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и втория принцип.
Христос не го е засегнал.
Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот.
към беседата >>
Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот.
Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“.
Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот.
Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене? “, и почервеняла.
към беседата >>
Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.
И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик. И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми. И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и втория принцип. Христос не го е засегнал.
Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.
И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“.
към беседата >>
Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете.
Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот.
Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете.
И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене? “, и почервеняла. Другата защо позеленяла?
към беседата >>
И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми. И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и втория принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.
И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“. Тъй казва Господ сега!
към беседата >>
И защо вие почервенявате?
Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете.
И защо вие почервенявате?
Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене? “, и почервеняла. Другата защо позеленяла? – От яд.
към беседата >>
Такъв живот не сте почувствали никога.
И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и втория принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
Такъв живот не сте почувствали никога.
Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“. Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина.
към беседата >>
Какво се крие в червенината?
– Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате?
Какво се крие в червенината?
Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене? “, и почервеняла. Другата защо позеленяла? – От яд. Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя?
към беседата >>
Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички.
Аз казвам и втория принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствали никога.
Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички.
Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“. Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици.
към беседата >>
Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене?
Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината?
Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене?
“, и почервеняла. Другата защо позеленяла? – От яд. Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя? Една посиняла – от страх.
към беседата >>
Ще започне във вас новият живот.
Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички.
Ще започне във вас новият живот.
И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“. Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици. Това са всичките ученици, които се записали.
към беседата >>
“, и почервеняла.
Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене?
“, и почервеняла.
Другата защо позеленяла? – От яд. Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя? Една посиняла – от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота.
към беседата >>
И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“.
Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот.
И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“.
Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици. Това са всичките ученици, които се записали. А оттогава насам колко са се записали?
към беседата >>
Другата защо позеленяла?
Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене? “, и почервеняла.
Другата защо позеленяла?
– От яд. Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя? Една посиняла – от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен.
към беседата >>
Тъй казва Господ сега!
И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“.
Тъй казва Господ сега!
Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици. Това са всичките ученици, които се записали. А оттогава насам колко са се записали? Запитайте свещениците и евангелските проповедници.
към беседата >>
– От яд.
И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене? “, и почервеняла. Другата защо позеленяла?
– От яд.
Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя? Една посиняла – от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал“.
към беседата >>
Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина.
Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“. Тъй казва Господ сега!
Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина.
И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици. Това са всичките ученици, които се записали. А оттогава насам колко са се записали? Запитайте свещениците и евангелските проповедници. Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е.
към беседата >>
Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя?
Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене? “, и почервеняла. Другата защо позеленяла? – От яд.
Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя?
Една посиняла – от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал“. Значи пожълтял.
към беседата >>
И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици.
Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“. Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина.
И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици.
Това са всичките ученици, които се записали. А оттогава насам колко са се записали? Запитайте свещениците и евангелските проповедници. Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е. два пъти повече.
към беседата >>
Една посиняла – от страх.
Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене? “, и почервеняла. Другата защо позеленяла? – От яд. Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя?
Една посиняла – от страх.
Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал“. Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни.
към беседата >>
Това са всичките ученици, които се записали.
Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“. Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици.
Това са всичките ученици, които се записали.
А оттогава насам колко са се записали? Запитайте свещениците и евангелските проповедници. Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е. два пъти повече. При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път.
към беседата >>
Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота.
“, и почервеняла. Другата защо позеленяла? – От яд. Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя? Една посиняла – от страх.
Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота.
Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал“. Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата.
към беседата >>
А оттогава насам колко са се записали?
И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“. Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици. Това са всичките ученици, които се записали.
А оттогава насам колко са се записали?
Запитайте свещениците и евангелските проповедници. Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е. два пъти повече. При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: ти ученик ли си на Христа?
към беседата >>
Когато човек почервенее, става много активен.
Другата защо позеленяла? – От яд. Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя? Една посиняла – от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота.
Когато човек почервенее, става много активен.
Някои казват: „Много умен станал“. Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата. Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски.
към беседата >>
Запитайте свещениците и евангелските проповедници.
Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици. Това са всичките ученици, които се записали. А оттогава насам колко са се записали?
Запитайте свещениците и евангелските проповедници.
Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е. два пъти повече. При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: ти ученик ли си на Христа? Де ти са документите?
към беседата >>
Някои казват: „Много умен станал“.
– От яд. Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя? Една посиняла – от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен.
Някои казват: „Много умен станал“.
Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата. Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски. Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво.
към беседата >>
Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е.
Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици. Това са всичките ученици, които се записали. А оттогава насам колко са се записали? Запитайте свещениците и евангелските проповедници.
Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е.
два пъти повече. При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: ти ученик ли си на Христа? Де ти са документите? Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди?
към беседата >>
Значи пожълтял.
Четвъртата пожълтяла – защо да не е тя? Една посиняла – от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал“.
Значи пожълтял.
Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата. Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски. Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво. И тази погрешка Христос слезе да я изправи.
към беседата >>
два пъти повече.
И до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало 144 хиляди ученици. Това са всичките ученици, които се записали. А оттогава насам колко са се записали? Запитайте свещениците и евангелските проповедници. Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е.
два пъти повече.
При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: ти ученик ли си на Христа? Де ти са документите? Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди? Той почва да ми разправя, че е чел Моисея.
към беседата >>
Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни.
Една посиняла – от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал“. Значи пожълтял.
Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни.
Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата. Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски. Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво. И тази погрешка Христос слезе да я изправи.
към беседата >>
При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път.
Това са всичките ученици, които се записали. А оттогава насам колко са се записали? Запитайте свещениците и евангелските проповедници. Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е. два пъти повече.
При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път.
Казвам му: ти ученик ли си на Христа? Де ти са документите? Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди? Той почва да ми разправя, че е чел Моисея. Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия?
към беседата >>
Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата.
Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал“. Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни.
Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата.
Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски. Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво. И тази погрешка Христос слезе да я изправи.
към беседата >>
Казвам му: ти ученик ли си на Христа?
А оттогава насам колко са се записали? Запитайте свещениците и евангелските проповедници. Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е. два пъти повече. При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път.
Казвам му: ти ученик ли си на Христа?
Де ти са документите? Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди? Той почва да ми разправя, че е чел Моисея. Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия? – „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга.
към беседата >>
Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски.
Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал“. Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата.
Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски.
Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво. И тази погрешка Христос слезе да я изправи.
към беседата >>
Де ти са документите?
Запитайте свещениците и евангелските проповедници. Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е. два пъти повече. При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: ти ученик ли си на Христа?
Де ти са документите?
Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди? Той почва да ми разправя, че е чел Моисея. Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия? – „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга. Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха.
към беседата >>
Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво.
Някои казват: „Много умен станал“. Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата. Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски.
Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво.
И тази погрешка Христос слезе да я изправи.
към беседата >>
Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди?
Те ще ви кажат: „144 хиляди“; а аз казвам: Те са 288 хиляди, т.е. два пъти повече. При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: ти ученик ли си на Христа? Де ти са документите?
Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди?
Той почва да ми разправя, че е чел Моисея. Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия? – „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга. Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат.
към беседата >>
И тази погрешка Христос слезе да я изправи.
Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата. Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски. Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво.
И тази погрешка Христос слезе да я изправи.
към беседата >>
Той почва да ми разправя, че е чел Моисея.
два пъти повече. При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: ти ученик ли си на Христа? Де ти са документите? Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди?
Той почва да ми разправя, че е чел Моисея.
Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия? – „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга. Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат. Това са условията в туй училище.
към беседата >>
Сега този мит е представен в една повествователна форма.
Сега този мит е представен в една повествователна форма.
Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина. Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен. Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината.
към беседата >>
Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия?
При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: ти ученик ли си на Христа? Де ти са документите? Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди? Той почва да ми разправя, че е чел Моисея.
Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия?
– „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга. Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат. Това са условията в туй училище. „Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той.
към беседата >>
Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина.
Сега този мит е представен в една повествователна форма.
Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина.
Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен. Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам?
към беседата >>
– „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга.
Казвам му: ти ученик ли си на Христа? Де ти са документите? Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди? Той почва да ми разправя, че е чел Моисея. Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия?
– „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга.
Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат. Това са условията в туй училище. „Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той. Аз му казвам: Твоите пък хептен не са.
към беседата >>
Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен.
Сега този мит е представен в една повествователна форма. Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина.
Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен.
Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това.
към беседата >>
Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха.
Де ти са документите? Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди? Той почва да ми разправя, че е чел Моисея. Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия? – „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга.
Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха.
Две неща само се изискват, за да те приемат. Това са условията в туй училище. „Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той. Аз му казвам: Твоите пък хептен не са. На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“.
към беседата >>
Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни.
Сега този мит е представен в една повествователна форма. Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина. Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен.
Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни.
Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват.
към беседата >>
Две неща само се изискват, за да те приемат.
Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 хиляди? Той почва да ми разправя, че е чел Моисея. Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия? – „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга. Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха.
Две неща само се изискват, за да те приемат.
Това са условията в туй училище. „Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той. Аз му казвам: Твоите пък хептен не са. На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам.
към беседата >>
Но да не мислите, че тук е истината.
Сега този мит е представен в една повествователна форма. Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина. Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен. Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни.
Но да не мислите, че тук е истината.
Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин.
към беседата >>
Това са условията в туй училище.
Той почва да ми разправя, че е чел Моисея. Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия? – „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга. Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат.
Това са условията в туй училище.
„Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той. Аз му казвам: Твоите пък хептен не са. На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш.
към беседата >>
Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината.
Сега този мит е представен в една повествователна форма. Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина. Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен. Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината.
Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината.
И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин. Разбирате ли защо?
към беседата >>
„Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той.
Питам го: Ти чел ли си по-голямата библия? – „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга. Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат. Това са условията в туй училище.
„Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той.
Аз му казвам: Твоите пък хептен не са. На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината.
към беседата >>
И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам?
Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина. Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен. Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината.
И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам?
Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин. Разбирате ли защо? – Защото законът не позволява.
към беседата >>
Аз му казвам: Твоите пък хептен не са.
– „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга. Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат. Това са условията в туй училище. „Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той.
Аз му казвам: Твоите пък хептен не са.
На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца.
към беседата >>
Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това.
Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен. Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам?
Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това.
И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин. Разбирате ли защо? – Защото законът не позволява.
към беседата >>
На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“.
Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат. Това са условията в туй училище. „Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той. Аз му казвам: Твоите пък хептен не са.
На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“.
– Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца. На този Господ чувал ли си гласа?
към беседата >>
И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват.
Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това.
И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват.
И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин. Разбирате ли защо? – Защото законът не позволява.
към беседата >>
– Глупави хора да ме извиняват не искам.
Две неща само се изискват, за да те приемат. Това са условията в туй училище. „Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той. Аз му казвам: Твоите пък хептен не са. На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“.
– Глупави хора да ме извиняват не искам.
Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца. На този Господ чувал ли си гласа? Разговарял ли си с него?
към беседата >>
И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин.
Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват.
И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин.
Разбирате ли защо? – Защото законът не позволява.
към беседата >>
Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш.
Това са условията в туй училище. „Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той. Аз му казвам: Твоите пък хептен не са. На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам.
Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш.
Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца. На този Господ чувал ли си гласа? Разговарял ли си с него? А не да гледаш какво са говорили пророците.
към беседата >>
Разбирате ли защо?
Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин.
Разбирате ли защо?
– Защото законът не позволява.
към беседата >>
Но говоря истината.
„Ее, тия неща не са правоверни“, ми казва той. Аз му казвам: Твоите пък хептен не са. На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш.
Но говоря истината.
Ние трябва да изпълним волята на Отца. На този Господ чувал ли си гласа? Разговарял ли си с него? А не да гледаш какво са говорили пророците. Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил.
към беседата >>
– Защото законът не позволява.
И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин. Разбирате ли защо?
– Защото законът не позволява.
към беседата >>
Ние трябва да изпълним волята на Отца.
Аз му казвам: Твоите пък хептен не са. На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината.
Ние трябва да изпълним волята на Отца.
На този Господ чувал ли си гласа? Разговарял ли си с него? А не да гледаш какво са говорили пророците. Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил.
към беседата >>
Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче.
Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче.
И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие. Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице?
към беседата >>
На този Господ чувал ли си гласа?
На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца.
На този Господ чувал ли си гласа?
Разговарял ли си с него? А не да гледаш какво са говорили пророците. Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил.
към беседата >>
И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие.
Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче.
И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие.
Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице? “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“.
към беседата >>
Разговарял ли си с него?
– Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца. На този Господ чувал ли си гласа?
Разговарял ли си с него?
А не да гледаш какво са говорили пророците. Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил.
към беседата >>
Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва.
Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче. И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие.
Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва.
Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице? “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“. Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски.
към беседата >>
А не да гледаш какво са говорили пророците.
Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца. На този Господ чувал ли си гласа? Разговарял ли си с него?
А не да гледаш какво са говорили пророците.
Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил.
към беседата >>
Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби.
Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче. И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие. Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва.
Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби.
Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице? “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“. Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята!
към беседата >>
Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил.
Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца. На този Господ чувал ли си гласа? Разговарял ли си с него? А не да гледаш какво са говорили пророците.
Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил.
към беседата >>
Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят.
Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче. И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие. Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби.
Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят.
Питат ме някои: „Защо този има червено лице? “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“. Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята! “ Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно.
към беседата >>
Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил волята Божия, не си плакал.
Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил волята Божия, не си плакал.
Може да си плакал, но само от хрема. Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа.
към беседата >>
Питат ме някои: „Защо този има червено лице?
Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче. И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие. Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят.
Питат ме някои: „Защо този има червено лице?
“ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“. Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята! “ Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно. То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.
към беседата >>
Може да си плакал, но само от хрема.
Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил волята Божия, не си плакал.
Може да си плакал, но само от хрема.
Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него.
към беседата >>
“ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“.
И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие. Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице?
“ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“.
Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята! “ Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно. То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.
към беседата >>
Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа.
Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил волята Божия, не си плакал. Може да си плакал, но само от хрема.
Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа.
Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага.
към беседата >>
Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски.
Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице? “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“.
Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски.
Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята! “ Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно. То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.
към беседата >>
Върху тия два принципа лежи учението.
Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил волята Божия, не си плакал. Може да си плакал, но само от хрема. Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа.
Върху тия два принципа лежи учението.
В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
към беседата >>
Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята!
Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице? “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“. Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски.
Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята!
“ Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно. То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.
към беседата >>
В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент.
Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил волята Божия, не си плакал. Може да си плакал, но само от хрема. Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението.
В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент.
Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Лошо ли е да се плаче?
към беседата >>
“ Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно.
Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице? “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“. Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята!
“ Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно.
То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.
към беседата >>
Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа.
Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил волята Божия, не си плакал. Може да си плакал, но само от хрема. Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент.
Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа.
И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Лошо ли е да се плаче? Не е лошо.
към беседата >>
То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.
Питат ме някои: „Защо този има червено лице? “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“. Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята! “ Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно.
То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.
към беседата >>
И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него.
Може да си плакал, но само от хрема. Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа.
И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него.
Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Лошо ли е да се плаче? Не е лошо. То е едно благословение, а вие плачете от хрема.
към беседата >>
Целувка може да има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост и чиито духове са проникнати от Истината – само те могат да си дават целувка.
Целувка може да има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост и чиито духове са проникнати от Истината – само те могат да си дават целувка.
А това е велик закон. Какъв? Да те целуна, но ако нямам Любов, какъв ще станеш? Ще станеш червен. Ако нямам Мъдрост, ще оглупееш; ако Истината я нямам, ти ще се опорочиш.
към беседата >>
Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага.
Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него.
Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага.
Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Лошо ли е да се плаче? Не е лошо. То е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени.
към беседата >>
А това е велик закон. Какъв?
Целувка може да има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост и чиито духове са проникнати от Истината – само те могат да си дават целувка.
А това е велик закон. Какъв?
Да те целуна, но ако нямам Любов, какъв ще станеш? Ще станеш червен. Ако нямам Мъдрост, ще оглупееш; ако Истината я нямам, ти ще се опорочиш.
към беседата >>
Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага.
Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
Лошо ли е да се плаче? Не е лошо. То е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени. Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост.
към беседата >>
Да те целуна, но ако нямам Любов, какъв ще станеш?
Целувка може да има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост и чиито духове са проникнати от Истината – само те могат да си дават целувка. А това е велик закон. Какъв?
Да те целуна, но ако нямам Любов, какъв ще станеш?
Ще станеш червен. Ако нямам Мъдрост, ще оглупееш; ако Истината я нямам, ти ще се опорочиш.
към беседата >>
Лошо ли е да се плаче?
В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
Лошо ли е да се плаче?
Не е лошо. То е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени. Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам.
към беседата >>
Ще станеш червен.
Целувка може да има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост и чиито духове са проникнати от Истината – само те могат да си дават целувка. А това е велик закон. Какъв? Да те целуна, но ако нямам Любов, какъв ще станеш?
Ще станеш червен.
Ако нямам Мъдрост, ще оглупееш; ако Истината я нямам, ти ще се опорочиш.
към беседата >>
Не е лошо.
Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия и да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Лошо ли е да се плаче?
Не е лошо.
То е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени. Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина.
към беседата >>
Ако нямам Мъдрост, ще оглупееш; ако Истината я нямам, ти ще се опорочиш.
Целувка може да има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост и чиито духове са проникнати от Истината – само те могат да си дават целувка. А това е велик закон. Какъв? Да те целуна, но ако нямам Любов, какъв ще станеш? Ще станеш червен.
Ако нямам Мъдрост, ще оглупееш; ако Истината я нямам, ти ще се опорочиш.
към беседата >>
То е едно благословение, а вие плачете от хрема.
И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Лошо ли е да се плаче? Не е лошо.
То е едно благословение, а вие плачете от хрема.
Не искам да ви съдя, че не сте спасени. Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието.
към беседата >>
Сега вие пренесете този разказ и във вашия личен живот – но схванете го в неговата цялост, в неговото бъдещо проявление какъв трябва да бъде.
Сега вие пренесете този разказ и във вашия личен живот – но схванете го в неговата цялост, в неговото бъдещо проявление какъв трябва да бъде.
към беседата >>
Не искам да ви съдя, че не сте спасени.
Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Лошо ли е да се плаче? Не е лошо. То е едно благословение, а вие плачете от хрема.
Не искам да ви съдя, че не сте спасени.
Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието. Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне.
към беседата >>
Аз в миналата беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът.
Аз в миналата беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът.
Сега не ви говоря за спасение: за спасение нека говорят други. Но онези, които са спасени, избавени ли са от неблагоприятните условия на земята? – Не.
към беседата >>
Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост.
Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Лошо ли е да се плаче? Не е лошо. То е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени.
Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост.
Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието. Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте – не помага.
към беседата >>
Сега не ви говоря за спасение: за спасение нека говорят други.
Аз в миналата беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът.
Сега не ви говоря за спасение: за спасение нека говорят други.
Но онези, които са спасени, избавени ли са от неблагоприятните условия на земята? – Не.
към беседата >>
Общо казвам.
Лошо ли е да се плаче? Не е лошо. То е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени. Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост.
Общо казвам.
Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието. Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте – не помага. Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята.
към беседата >>
Но онези, които са спасени, избавени ли са от неблагоприятните условия на земята?
Аз в миналата беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът. Сега не ви говоря за спасение: за спасение нека говорят други.
Но онези, които са спасени, избавени ли са от неблагоприятните условия на земята?
– Не.
към беседата >>
Може да има някой, но това са малцина.
Не е лошо. То е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени. Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам.
Може да има някой, но това са малцина.
А за онези, които се готвят, това е условието. Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте – не помага. Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище.
към беседата >>
– Не.
Аз в миналата беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът. Сега не ви говоря за спасение: за спасение нека говорят други. Но онези, които са спасени, избавени ли са от неблагоприятните условия на земята?
– Не.
към беседата >>
А за онези, които се готвят, това е условието.
То е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени. Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина.
А за онези, които се готвят, това е условието.
Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте – не помага. Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот.
към беседата >>
Вие искате да станете ученици и волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душите ви, да станете братя и сестри и майка на Христа.
Вие искате да станете ученици и волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душите ви, да станете братя и сестри и майка на Христа.
към беседата >>
Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне.
Не искам да ви съдя, че не сте спасени. Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието.
Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне.
И мъж, и жена да сте – не помага. Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко.
към беседата >>
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен Закон.
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен Закон.
Така седи работата в този свят. Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това? “ – Може. Това не е насила.
към беседата >>
И мъж, и жена да сте – не помага.
Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието. Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне.
И мъж, и жена да сте – не помага.
Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“.
към беседата >>
Така седи работата в този свят.
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен Закон.
Така седи работата в този свят.
Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това? “ – Може. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила.
към беседата >>
Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята.
Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието. Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте – не помага.
Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята.
Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот.
към беседата >>
Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви.
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен Закон. Така седи работата в този свят.
Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви.
Сега вие ще ме запитате: „Може ли това? “ – Може. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш.
към беседата >>
Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище.
Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието. Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте – не помага. Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята.
Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище.
Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост.
към беседата >>
Сега вие ще ме запитате: „Може ли това?
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен Закон. Така седи работата в този свят. Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви.
Сега вие ще ме запитате: „Може ли това?
“ – Може. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон.
към беседата >>
Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот.
А за онези, които се готвят, това е условието. Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте – не помага. Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище.
Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот.
Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче.
към беседата >>
“ – Може.
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен Закон. Така седи работата в този свят. Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това?
“ – Може.
Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат.
към беседата >>
Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко.
Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте – не помага. Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот.
Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко.
И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш?
към беседата >>
Това не е насила.
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен Закон. Така седи работата в този свят. Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това? “ – Може.
Това не е насила.
Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат. Това е моралът на съвременното човечество.
към беседата >>
И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“.
И мъж, и жена да сте – не помага. Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко.
И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“.
Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой.
към беседата >>
Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила.
Така седи работата в този свят. Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това? “ – Може. Това не е насила.
Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила.
Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат. Това е моралът на съвременното човечество. Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии.
към беседата >>
Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот.
Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“.
Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот.
И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой. – Не е будала.
към беседата >>
Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш.
Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това? “ – Може. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила.
Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш.
Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат. Това е моралът на съвременното човечество. Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии. Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко.
към беседата >>
И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост.
Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот.
И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост.
Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой. – Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте.
към беседата >>
Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон.
Сега вие ще ме запитате: „Може ли това? “ – Може. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш.
Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон.
А съвременните хора малко дават, всичко вземат. Това е моралът на съвременното човечество. Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии. Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко. И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко.
към беседата >>
Един християнин трябва да плаче.
Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост.
Един християнин трябва да плаче.
„Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой. – Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо.
към беседата >>
А съвременните хора малко дават, всичко вземат.
“ – Може. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон.
А съвременните хора малко дават, всичко вземат.
Това е моралът на съвременното човечество. Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии. Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко. И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко. Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми.
към беседата >>
„Защо си будала, че плачеш?
Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче.
„Защо си будала, че плачеш?
“, ще каже някой. – Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва.
към беседата >>
Това е моралът на съвременното човечество.
Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат.
Това е моралът на съвременното човечество.
Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии. Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко. И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко. Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми. Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие.
към беседата >>
“, ще каже някой.
И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш?
“, ще каже някой.
– Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач.
към беседата >>
Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии.
Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат. Това е моралът на съвременното човечество.
Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии.
Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко. И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко. Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми. Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие. От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона.
към беседата >>
– Не е будала.
Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой.
– Не е будала.
Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има.
към беседата >>
Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко.
Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат. Това е моралът на съвременното човечество. Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии.
Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко.
И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко. Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми. Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие. От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона. Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко.
към беседата >>
Добре е, че плаче, не го осъждайте.
И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой. – Не е будала.
Добре е, че плаче, не го осъждайте.
Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има. Ония, които не плачат, носят ги на гробищата.
към беседата >>
И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко.
Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат. Това е моралът на съвременното човечество. Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии. Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко.
И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко.
Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми. Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие. От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона. Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко. Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко?
към беседата >>
Ако той плаче, то е най-свещеното нещо.
Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой. – Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте.
Ако той плаче, то е най-свещеното нещо.
Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има. Ония, които не плачат, носят ги на гробищата. И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо?
към беседата >>
Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми.
А съвременните хора малко дават, всичко вземат. Това е моралът на съвременното човечество. Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии. Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко. И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко.
Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми.
Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие. От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона. Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко. Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко? Вие ще кажете: „Ще си помислим малко.
към беседата >>
Истинският живот с плач започва.
„Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой. – Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо.
Истинският живот с плач започва.
Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има. Ония, които не плачат, носят ги на гробищата. И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо? Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема.
към беседата >>
Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие.
Това е моралът на съвременното човечество. Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии. Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко. И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко. Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми.
Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие.
От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона. Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко. Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко? Вие ще кажете: „Ще си помислим малко. Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“.
към беседата >>
Плач трябва, ама истински плач.
“, ще каже някой. – Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва.
Плач трябва, ама истински плач.
И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има. Ония, които не плачат, носят ги на гробищата. И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо? Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема. Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви.
към беседата >>
От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона.
Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии. Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко. И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко. Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми. Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие.
От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона.
Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко. Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко? Вие ще кажете: „Ще си помислим малко. Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“. Не, не, не!
към беседата >>
И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има.
– Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач.
И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има.
Ония, които не плачат, носят ги на гробищата. И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо? Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема. Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви. Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват!
към беседата >>
Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко.
Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко. И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко. Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми. Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие. От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона.
Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко.
Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко? Вие ще кажете: „Ще си помислим малко. Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“. Не, не, не! Едно време хората са били повече герои.
към беседата >>
Ония, които не плачат, носят ги на гробищата.
Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има.
Ония, които не плачат, носят ги на гробищата.
И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо? Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема. Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви. Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват! “ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви.
към беседата >>
Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко?
И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко. Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми. Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие. От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона. Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко.
Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко?
Вие ще кажете: „Ще си помислим малко. Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“. Не, не, не! Едно време хората са били повече герои. Сегашните хора са по-страхливи.
към беседата >>
И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо?
Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има. Ония, които не плачат, носят ги на гробищата.
И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо?
Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема. Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви. Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват! “ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви. Това не е плач, това е хрема.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ще си помислим малко.
Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми. Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие. От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона. Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко. Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко?
Вие ще кажете: „Ще си помислим малко.
Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“. Не, не, не! Едно време хората са били повече герои. Сегашните хора са по-страхливи. Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза.
към беседата >>
Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема.
Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има. Ония, които не плачат, носят ги на гробищата. И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо?
Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема.
Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви. Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват! “ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви. Това не е плач, това е хрема. Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече.
към беседата >>
Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“.
Всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие. От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона. Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко. Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко? Вие ще кажете: „Ще си помислим малко.
Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“.
Не, не, не! Едно време хората са били повече герои. Сегашните хора са по-страхливи. Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза. И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино.
към беседата >>
Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви.
Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има. Ония, които не плачат, носят ги на гробищата. И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо? Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема.
Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви.
Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват! “ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви. Това не е плач, това е хрема. Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече. Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране.
към беседата >>
Не, не, не!
От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона. Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко. Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко? Вие ще кажете: „Ще си помислим малко. Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“.
Не, не, не!
Едно време хората са били повече герои. Сегашните хора са по-страхливи. Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза. И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино. Мъчна работа е това. Защо?
към беседата >>
Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват!
И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има. Ония, които не плачат, носят ги на гробищата. И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо? Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема. Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви.
Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват!
“ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви. Това не е плач, това е хрема. Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече. Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране. Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави.
към беседата >>
Едно време хората са били повече герои.
Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко. Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко? Вие ще кажете: „Ще си помислим малко. Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“. Не, не, не!
Едно време хората са били повече герои.
Сегашните хора са по-страхливи. Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза. И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино. Мъчна работа е това. Защо? Защото има: „Ще си помисля малко“.
към беседата >>
“ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви.
Ония, които не плачат, носят ги на гробищата. И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо? Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема. Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви. Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват!
“ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви.
Това не е плач, това е хрема. Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече. Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране. Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави. С 10 хиляди лева да не ни подкупват.
към беседата >>
Сегашните хора са по-страхливи.
Тъй, каквито сте сега, в туй положение, в туй разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко? Вие ще кажете: „Ще си помислим малко. Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“. Не, не, не! Едно време хората са били повече герои.
Сегашните хора са по-страхливи.
Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза. И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино. Мъчна работа е това. Защо? Защото има: „Ще си помисля малко“. Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“.
към беседата >>
Това не е плач, това е хрема.
И възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата. Защо? Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема. Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви. Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват! “ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви.
Това не е плач, това е хрема.
Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече. Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране. Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави. С 10 хиляди лева да не ни подкупват. Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа.
към беседата >>
Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза.
Вие ще кажете: „Ще си помислим малко. Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“. Не, не, не! Едно време хората са били повече герои. Сегашните хора са по-страхливи.
Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза.
И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино. Мъчна работа е това. Защо? Защото има: „Ще си помисля малко“. Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“. Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен.
към беседата >>
Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече.
Защото не плаче, и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема. Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви. Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват! “ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви. Това не е плач, това е хрема.
Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече.
Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране. Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави. С 10 хиляди лева да не ни подкупват. Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа. То е най-великото.
към беседата >>
И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино.
Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в двадесети век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“. Не, не, не! Едно време хората са били повече герои. Сегашните хора са по-страхливи. Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза.
И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино.
Мъчна работа е това. Защо? Защото има: „Ще си помисля малко“. Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“. Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен. Тя трябва да е мислила още преди да дойде той.
към беседата >>
Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране.
Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви. Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват! “ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви. Това не е плач, това е хрема. Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече.
Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране.
Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави. С 10 хиляди лева да не ни подкупват. Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа. То е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа?
към беседата >>
Мъчна работа е това. Защо?
Не, не, не! Едно време хората са били повече герои. Сегашните хора са по-страхливи. Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза. И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино.
Мъчна работа е това. Защо?
Защото има: „Ще си помисля малко“. Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“. Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен. Тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“.
към беседата >>
Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави.
Онзи мъж, който е биел жена си, и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи, и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват! “ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви. Това не е плач, това е хрема. Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече. Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране.
Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави.
С 10 хиляди лева да не ни подкупват. Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа. То е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа? Не си.
към беседата >>
Защото има: „Ще си помисля малко“.
Едно време хората са били повече герои. Сегашните хора са по-страхливи. Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза. И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино. Мъчна работа е това. Защо?
Защото има: „Ще си помисля малко“.
Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“. Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен. Тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“. Въпросът е решен.
към беседата >>
С 10 хиляди лева да не ни подкупват.
“ Тогава той плаче, защото няма кой да му готви. Това не е плач, това е хрема. Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече. Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране. Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави.
С 10 хиляди лева да не ни подкупват.
Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа. То е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа? Не си. Ще положиш всичките усилия, за да станеш.
към беседата >>
Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“.
Сегашните хора са по-страхливи. Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза. И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино. Мъчна работа е това. Защо? Защото има: „Ще си помисля малко“.
Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“.
Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен. Тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“. Въпросът е решен. Канят някой свещеник.
към беседата >>
Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа.
Това не е плач, това е хрема. Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече. Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране. Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави. С 10 хиляди лева да не ни подкупват.
Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа.
То е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа? Не си. Ще положиш всичките усилия, за да станеш. И ще заплачеш.
към беседата >>
Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен.
Герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза. И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино. Мъчна работа е това. Защо? Защото има: „Ще си помисля малко“. Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“.
Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен.
Тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“. Въпросът е решен. Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“.
към беседата >>
То е най-великото.
Той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече. Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране. Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави. С 10 хиляди лева да не ни подкупват. Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа.
То е най-великото.
Станал ли си брат, сестра и майка на Христа? Не си. Ще положиш всичките усилия, за да станеш. И ще заплачеш.
към беседата >>
Тя трябва да е мислила още преди да дойде той.
И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва 500 грама сладко вино. Мъчна работа е това. Защо? Защото има: „Ще си помисля малко“. Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“. Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен.
Тя трябва да е мислила още преди да дойде той.
Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“. Въпросът е решен. Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли?
към беседата >>
Станал ли си брат, сестра и майка на Христа?
Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране. Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави. С 10 хиляди лева да не ни подкупват. Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа. То е най-великото.
Станал ли си брат, сестра и майка на Христа?
Не си. Ще положиш всичките усилия, за да станеш. И ще заплачеш.
към беседата >>
Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“.
Мъчна работа е това. Защо? Защото има: „Ще си помисля малко“. Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“. Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен. Тя трябва да е мислила още преди да дойде той.
Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“.
Въпросът е решен. Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“.
към беседата >>
Не си.
Това е една дълбока философия в света, един велик морал, да не бъдем дребнави. С 10 хиляди лева да не ни подкупват. Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа. То е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа?
Не си.
Ще положиш всичките усилия, за да станеш. И ще заплачеш.
към беседата >>
Въпросът е решен.
Защото има: „Ще си помисля малко“. Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“. Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен. Тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“.
Въпросът е решен.
Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо.
към беседата >>
Ще положиш всичките усилия, за да станеш.
С 10 хиляди лева да не ни подкупват. Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа. То е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа? Не си.
Ще положиш всичките усилия, за да станеш.
И ще заплачеш.
към беседата >>
Канят някой свещеник.
Сега, ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“. Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен. Тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“. Въпросът е решен.
Канят някой свещеник.
Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо. Никакъв друг мотив няма.
към беседата >>
И ще заплачеш.
Но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя, и сестри, и майка на Христа. То е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа? Не си. Ще положиш всичките усилия, за да станеш.
И ще заплачеш.
към беседата >>
Той казва: „Чакай да си помисля“.
Но, когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен. Тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“. Въпросът е решен. Канят някой свещеник.
Той казва: „Чакай да си помисля“.
Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо. Никакъв друг мотив няма. Принципът не лъже тук.
към беседата >>
Мислете върху тия принципи и работете за тях.
Мислете върху тия принципи и работете за тях.
Говоря само за онези, които ще бъдат ученици. Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам. Туй е по закона на свободата. Ни най-малко не искам да ви изнасиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи.
към беседата >>
Защо ще си помисли?
Тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“. Въпросът е решен. Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“.
Защо ще си помисли?
Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо. Никакъв друг мотив няма. Принципът не лъже тук. „Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината.
към беседата >>
Говоря само за онези, които ще бъдат ученици.
Мислете върху тия принципи и работете за тях.
Говоря само за онези, които ще бъдат ученици.
Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам. Туй е по закона на свободата. Ни най-малко не искам да ви изнасиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи. По-умни от мене не сте.
към беседата >>
Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“.
Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“. Въпросът е решен. Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли?
Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“.
Ясно е защо. Никакъв друг мотив няма. Принципът не лъже тук. „Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината. Не, няма какво да мислиш: то е лавиране.
към беседата >>
Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам.
Мислете върху тия принципи и работете за тях. Говоря само за онези, които ще бъдат ученици.
Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам.
Туй е по закона на свободата. Ни най-малко не искам да ви изнасиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи. По-умни от мене не сте. В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене.
към беседата >>
Ясно е защо.
Въпросът е решен. Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“.
Ясно е защо.
Никакъв друг мотив няма. Принципът не лъже тук. „Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината. Не, няма какво да мислиш: то е лавиране.
към беседата >>
Туй е по закона на свободата.
Мислете върху тия принципи и работете за тях. Говоря само за онези, които ще бъдат ученици. Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам.
Туй е по закона на свободата.
Ни най-малко не искам да ви изнасиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи. По-умни от мене не сте. В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене. Няма по-глупав, но и по-умен няма.
към беседата >>
Никакъв друг мотив няма.
Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо.
Никакъв друг мотив няма.
Принципът не лъже тук. „Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината. Не, няма какво да мислиш: то е лавиране.
към беседата >>
Ни най-малко не искам да ви изнасиля.
Мислете върху тия принципи и работете за тях. Говоря само за онези, които ще бъдат ученици. Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам. Туй е по закона на свободата.
Ни най-малко не искам да ви изнасиля.
Вие сте се предали на много по-глупави работи. По-умни от мене не сте. В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене. Няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам живота.
към беседата >>
Принципът не лъже тук.
Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо. Никакъв друг мотив няма.
Принципът не лъже тук.
„Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината. Не, няма какво да мислиш: то е лавиране.
към беседата >>
Вие сте се предали на много по-глупави работи.
Мислете върху тия принципи и работете за тях. Говоря само за онези, които ще бъдат ученици. Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам. Туй е по закона на свободата. Ни най-малко не искам да ви изнасиля.
Вие сте се предали на много по-глупави работи.
По-умни от мене не сте. В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене. Няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам живота. По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш.
към беседата >>
„Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината.
Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо. Никакъв друг мотив няма. Принципът не лъже тук.
„Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината.
Не, няма какво да мислиш: то е лавиране.
към беседата >>
По-умни от мене не сте.
Говоря само за онези, които ще бъдат ученици. Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам. Туй е по закона на свободата. Ни най-малко не искам да ви изнасиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи.
По-умни от мене не сте.
В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене. Няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам живота. По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш. То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи.
към беседата >>
Не, няма какво да мислиш: то е лавиране.
Аз зная: две енории има, едната дава 20,000 лева, а другата – 5,000 лева, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо. Никакъв друг мотив няма. Принципът не лъже тук. „Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината.
Не, няма какво да мислиш: то е лавиране.
към беседата >>
В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене.
Не искам всинца ви да сложа в бояджийския кюп, и да ви боядисвам. Туй е по закона на свободата. Ни най-малко не искам да ви изнасиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи. По-умни от мене не сте.
В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене.
Няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам живота. По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш. То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема.
към беседата >>
Та казвам, животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване.
Та казвам, животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване.
И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да поставите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тая велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици. Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години. Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата.
към беседата >>
Няма по-глупав, но и по-умен няма.
Туй е по закона на свободата. Ни най-малко не искам да ви изнасиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи. По-умни от мене не сте. В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене.
Няма по-глупав, но и по-умен няма.
Тъй разбирам живота. По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш. То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате.
към беседата >>
И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да поставите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината.
Та казвам, животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване.
И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да поставите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината.
А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тая велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици. Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години. Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата. И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа.
към беседата >>
Тъй разбирам живота.
Ни най-малко не искам да ви изнасиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи. По-умни от мене не сте. В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене. Няма по-глупав, но и по-умен няма.
Тъй разбирам живота.
По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш. То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример.
към беседата >>
А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тая велика загадка.
Та казвам, животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да поставите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината.
А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тая велика загадка.
Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици. Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години. Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата. И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа. Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават.
към беседата >>
По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш.
Вие сте се предали на много по-глупави работи. По-умни от мене не сте. В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене. Няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам живота.
По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш.
То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата.
към беседата >>
Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици.
Та казвам, животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да поставите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тая велика загадка.
Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици.
Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години. Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата. И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа. Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават. Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това?
към беседата >>
То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи.
По-умни от мене не сте. В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене. Няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам живота. По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш.
То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи.
Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата. То е една случайност“.
към беседата >>
Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години.
Та казвам, животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да поставите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тая велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици.
Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години.
Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата. И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа. Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават. Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй?
към беседата >>
Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема.
В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене. Няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам живота. По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш. То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи.
Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема.
В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата. То е една случайност“. Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш?
към беседата >>
Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата.
Та казвам, животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да поставите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тая велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици. Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години.
Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата.
И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа. Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават. Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“.
към беседата >>
В света хремави сълзи има, колкото искате.
Няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам живота. По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш. То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема.
В света хремави сълзи има, колкото искате.
Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата. То е една случайност“. Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш? “ – „Плача, защото не видях 10-те хиляди лева.“
към беседата >>
И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа.
И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да поставите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тая велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици. Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години. Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата.
И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа.
Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават. Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“. Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри.
към беседата >>
Аз ще ви приведа сега един пример.
Тъй разбирам живота. По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш. То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате.
Аз ще ви приведа сега един пример.
В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата. То е една случайност“. Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш? “ – „Плача, защото не видях 10-те хиляди лева.“
към беседата >>
Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават.
А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тая велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици. Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години. Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата. И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа.
Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават.
Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“. Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри. Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка.
към беседата >>
В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата.
По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш. То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример.
В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата.
То е една случайност“. Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш? “ – „Плача, защото не видях 10-те хиляди лева.“
към беседата >>
Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това?
Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици. Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години. Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата. И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа. Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават.
Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това?
После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“. Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри. Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка. А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените.
към беседата >>
То е една случайност“.
То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата.
То е една случайност“.
Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш? “ – „Плача, защото не видях 10-те хиляди лева.“
към беседата >>
После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй?
Има астрономи, които, за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години. Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата. И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа. Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават. Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това?
После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй?
Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“. Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри. Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка. А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените. А някои ще кажат: „култ“ било у тях.
към беседата >>
Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш?
Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата. То е една случайност“.
Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш?
“ – „Плача, защото не видях 10-те хиляди лева.“
към беседата >>
Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“.
Те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата. И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа. Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават. Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй?
Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“.
Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри. Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка. А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените. А някои ще кажат: „култ“ било у тях. Причината е другаде.
към беседата >>
“ – „Плача, защото не видях 10-те хиляди лева.“
В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата. То е една случайност“. Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш?
“ – „Плача, защото не видях 10-те хиляди лева.“
към беседата >>
Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри.
И когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа. Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават. Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“.
Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри.
Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка. А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените. А някои ще кажат: „култ“ било у тях. Причината е другаде. Но методът на китайците е крив.
към беседата >>
И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот.
И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот.
И тогава няма да казваме: „Махни се ти“. Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа. И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв, от горе до долу – неговото живо слово. И тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие да вършите волята Божия. И всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на живота: какво нещо е животът и защо е той?
към беседата >>
Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка.
Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота, има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават. Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“. Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри.
Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка.
А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените. А някои ще кажат: „култ“ било у тях. Причината е другаде. Но методът на китайците е крив. Този метод не трябва да стане със стискане на краката.
към беседата >>
И тогава няма да казваме: „Махни се ти“.
И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот.
И тогава няма да казваме: „Махни се ти“.
Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа. И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв, от горе до долу – неговото живо слово. И тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие да вършите волята Божия. И всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на живота: какво нещо е животът и защо е той?
към беседата >>
А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените.
Хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочие, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите, и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи после“. Ако вие решите по-напред истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне, и всичко ще се подобри. Но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им слагат тесни обувки, за да имат красиви крачка.
А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето; затуй китайците стискали краката на жените.
А някои ще кажат: „култ“ било у тях. Причината е другаде. Но методът на китайците е крив. Този метод не трябва да стане със стискане на краката. Китайците искат да решат въпроса по механически начин.
към беседата >>
Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа.
И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот. И тогава няма да казваме: „Махни се ти“.
Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа.
И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв, от горе до долу – неговото живо слово. И тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие да вършите волята Божия. И всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на живота: какво нещо е животът и защо е той?
към беседата >>
3.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа.
И Бог, като дойде да работи върху вас, най-напред ще ви нацапа. Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй платно не излезе нещо, тогава – да. Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно.
Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа.
На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето. Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе. Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика.
към беседата >>
Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти.
Аз не трябва да се хваля за своята святост, за своята сила и своите знания. С всичките тия похвали човек губи своята сила. Скромност, абсолютна скромност се изисква като сила, която изтича от вас. Бог, който живее във вас, ще ви въздигне. Писанието казва: „Бог да ви въздигне“, а не вие.
Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти.
Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят. Вие знаете какъв е умът на хората. Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов?
към беседата >>
На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето.
Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй платно не излезе нещо, тогава – да. Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно. Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа.
На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето.
Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе. Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение.
към беседата >>
Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят.
С всичките тия похвали човек губи своята сила. Скромност, абсолютна скромност се изисква като сила, която изтича от вас. Бог, който живее във вас, ще ви въздигне. Писанието казва: „Бог да ви въздигне“, а не вие. Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти.
Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят.
Вие знаете какъв е умът на хората. Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал?
към беседата >>
Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе.
Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно. Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа. На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето.
Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе.
Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е.
към беседата >>
Вие знаете какъв е умът на хората.
Скромност, абсолютна скромност се изисква като сила, която изтича от вас. Бог, който живее във вас, ще ви въздигне. Писанието казва: „Бог да ви въздигне“, а не вие. Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят.
Вие знаете какъв е умът на хората.
Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи.
към беседата >>
Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“?
Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно. Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа. На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето. Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе.
Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“?
Хайде да го заминем. Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си?
към беседата >>
Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“.
Бог, който живее във вас, ще ви въздигне. Писанието казва: „Бог да ви въздигне“, а не вие. Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят. Вие знаете какъв е умът на хората.
Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“.
Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“.
към беседата >>
Хайде да го заминем.
Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно. Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа. На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето. Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе. Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“?
Хайде да го заминем.
Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“.
към беседата >>
Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“.
Писанието казва: „Бог да ви въздигне“, а не вие. Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят. Вие знаете какъв е умът на хората. Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“.
Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“.
Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“.
към беседата >>
Сега, правете разлика.
Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа. На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето. Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе. Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем.
Сега, правете разлика.
Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“. Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти.
към беседата >>
Питам: Каква е моята любов?
Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят. Вие знаете какъв е умът на хората. Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“.
Питам: Каква е моята любов?
Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. Казвам: „За вас съм оставил друго време“.
към беседата >>
Някой ще тегли друго заключение.
На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето. Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе. Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика.
Някой ще тегли друго заключение.
Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“. Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти. Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът!
към беседата >>
Колко пъти аз съм я изпитвал?
Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят. Вие знаете какъв е умът на хората. Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов?
Колко пъти аз съм я изпитвал?
Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. Казвам: „За вас съм оставил друго време“. И – знаете ли?
към беседата >>
Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е.
Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе. Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение.
Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е.
не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“. Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти. Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът! Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе?
към беседата >>
Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи.
Вие знаете какъв е умът на хората. Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал?
Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи.
След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. Казвам: „За вас съм оставил друго време“. И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение.
към беседата >>
не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си?
Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е.
не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си?
Хайде, иди си и се радвай“. Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти. Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът! Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе? Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е.
към беседата >>
След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“.
Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи.
След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“.
Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. Казвам: „За вас съм оставил друго време“. И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ.
към беседата >>
Хайде, иди си и се радвай“.
Хайде да го заминем. Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си?
Хайде, иди си и се радвай“.
Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти. Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът! Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе? Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е. Какви велики работи Господ е създал!
към беседата >>
Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“.
Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“.
Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“.
Казвам: „За вас съм оставил друго време“. И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ?
към беседата >>
Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти.
Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“.
Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти.
Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът! Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе? Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е. Какви велики работи Господ е създал! “ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали?
към беседата >>
Казвам: „За вас съм оставил друго време“.
Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“.
Казвам: „За вас съм оставил друго време“.
И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи.
към беседата >>
Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът!
Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“. Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти.
Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът!
Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе? Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е. Какви велики работи Господ е създал! “ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали? “ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее.
към беседата >>
И – знаете ли?
Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. Казвам: „За вас съм оставил друго време“.
И – знаете ли?
– тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот.
към беседата >>
Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе?
Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“. Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти. Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът!
Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе?
Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е. Какви велики работи Господ е създал! “ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали? “ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее. Как трябва да се живее ли?
към беседата >>
– тогава аз изпитвам тяхното търпение.
Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. Казвам: „За вас съм оставил друго време“. И – знаете ли?
– тогава аз изпитвам тяхното търпение.
Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя?
към беседата >>
Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е.
не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“. Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти. Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът! Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе?
Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е.
Какви велики работи Господ е създал! “ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали? “ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее. Как трябва да се живее ли? Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат.
към беседата >>
Сега ще ви приведа още един разказ.
След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. Казвам: „За вас съм оставил друго време“. И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение.
Сега ще ви приведа още един разказ.
В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите.
към беседата >>
Какви велики работи Господ е създал!
Хайде, иди си и се радвай“. Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти. Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът! Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе? Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е.
Какви велики работи Господ е създал!
“ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали? “ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее. Как трябва да се живее ли? Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат. Защо тъй?
към беседата >>
В какво се състои този разказ?
Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. Казвам: „За вас съм оставил друго време“. И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ.
В какво се състои този разказ?
Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“.
към беседата >>
“ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали?
Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти. Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът! Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе? Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е. Какви велики работи Господ е създал!
“ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали?
“ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее. Как трябва да се живее ли? Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат. Защо тъй? Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“.
към беседата >>
Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи.
Казвам: „За вас съм оставил друго време“. И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ?
Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи.
То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
към беседата >>
“ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее.
Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът! Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе? Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е. Какви велики работи Господ е създал! “ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали?
“ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее.
Как трябва да се живее ли? Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат. Защо тъй? Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“. Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия.
към беседата >>
То е от индуския живот.
И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи.
То е от индуския живот.
Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време?
към беседата >>
Как трябва да се живее ли?
Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе? Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е. Какви велики работи Господ е създал! “ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали? “ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее.
Как трябва да се живее ли?
Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат. Защо тъй? Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“. Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия. И в Америка се е забелязало, че щом се направи една църква, на тия хора не им върви напред.
към беседата >>
Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя?
– тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот.
Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя?
“ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време? “ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.
към беседата >>
Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат.
Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е. Какви велики работи Господ е създал! “ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали? “ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее. Как трябва да се живее ли?
Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат.
Защо тъй? Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“. Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия. И в Америка се е забелязало, че щом се направи една църква, на тия хора не им върви напред.
към беседата >>
“ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите.
Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя?
“ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите.
Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време? “ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.
към беседата >>
Защо тъй?
Какви велики работи Господ е създал! “ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали? “ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее. Как трябва да се живее ли? Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат.
Защо тъй?
Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“. Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия. И в Америка се е забелязало, че щом се направи една църква, на тия хора не им върви напред.
към беседата >>
Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“.
В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите.
Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“.
Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време? “ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.
към беседата >>
Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“.
“ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали? “ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее. Как трябва да се живее ли? Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат. Защо тъй?
Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“.
Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия. И в Америка се е забелязало, че щом се направи една църква, на тия хора не им върви напред.
към беседата >>
Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“.
Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време? “ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.
към беседата >>
Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия.
“ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее. Как трябва да се живее ли? Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат. Защо тъй? Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“.
Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия.
И в Америка се е забелязало, че щом се направи една църква, на тия хора не им върви напред.
към беседата >>
Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време?
То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време?
“ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.
към беседата >>
И в Америка се е забелязало, че щом се направи една църква, на тия хора не им върви напред.
Как трябва да се живее ли? Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат. Защо тъй? Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“. Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия.
И в Америка се е забелязало, че щом се направи една църква, на тия хора не им върви напред.
към беседата >>
“ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.
Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време?
“ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.
към беседата >>
Сега ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя.
Сега ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя.
Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук? - Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи. и Защо не идеш в църквата, там всички се молят? - Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя."
към беседата >>
Сега аз ще ви дам едно малко обяснение.
Сега аз ще ви дам едно малко обяснение.
На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ.
към беседата >>
Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук?
Сега ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя.
Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук?
- Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи. и Защо не идеш в църквата, там всички се молят? - Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя."
към беседата >>
На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено.
Сега аз ще ви дам едно малко обяснение.
На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено.
Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце.
към беседата >>
- Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи.
Сега ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя. Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук?
- Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи.
и Защо не идеш в църквата, там всички се молят? - Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя."
към беседата >>
Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът.
Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено.
Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът.
И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни!
към беседата >>
и Защо не идеш в църквата, там всички се молят?
Сега ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя. Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук? - Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи.
и Защо не идеш в църквата, там всички се молят?
- Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя."
към беседата >>
И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце.
Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът.
И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце.
Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни!
към беседата >>
- Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя."
Сега ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя. Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук? - Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи. и Защо не идеш в църквата, там всички се молят?
- Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя."
към беседата >>
Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде.
Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце.
Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде.
За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни!
към беседата >>
Вторият пример за този дявол е следният.
Вторият пример за този дявол е следният.
Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите. Гледа, най-първо, църквите в какво положение са. Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени. „А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде.
към беседата >>
За индусите носорогът е един символ.
Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде.
За индусите носорогът е един символ.
И тази сила ще потече през вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни!
към беседата >>
Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите.
Вторият пример за този дявол е следният.
Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите.
Гледа, най-първо, църквите в какво положение са. Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени. „А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“.
към беседата >>
И тази сила ще потече през вашето сърце.
На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ.
И тази сила ще потече през вашето сърце.
И вие ще станете силни и мощни!
към беседата >>
Гледа, най-първо, църквите в какво положение са.
Вторият пример за този дявол е следният. Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите.
Гледа, най-първо, църквите в какво положение са.
Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени. „А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа.
към беседата >>
И вие ще станете силни и мощни!
Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце.
И вие ще станете силни и мощни!
към беседата >>
Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени.
Вторият пример за този дявол е следният. Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите. Гледа, най-първо, църквите в какво положение са.
Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени.
„А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“.
към беседата >>
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си.
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си.
Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха.
към беседата >>
„А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл.
Вторият пример за този дявол е следният. Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите. Гледа, най-първо, църквите в какво положение са. Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени.
„А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл.
Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той.
към беседата >>
Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух.
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си.
Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух.
Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде.
към беседата >>
Продължил другаде.
Вторият пример за този дявол е следният. Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите. Гледа, най-първо, църквите в какво положение са. Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени. „А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл.
Продължил другаде.
Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той. Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън.
към беседата >>
Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните.
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух.
Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните.
Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят.
към беседата >>
Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“.
Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите. Гледа, най-първо, църквите в какво положение са. Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени. „А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде.
Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“.
Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той. Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън. Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира.
към беседата >>
Но защо тя заминала от Рим?
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните.
Но защо тя заминала от Рим?
Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има.
към беседата >>
Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа.
Гледа, най-първо, църквите в какво положение са. Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени. „А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“.
Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа.
И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той. Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън. Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира. Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват.
към беседата >>
Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола?
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим?
Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола?
И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго.
към беседата >>
И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“.
Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени. „А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа.
И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“.
Художник е той. Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън. Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира. Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място.
към беседата >>
И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха.
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола?
И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха.
И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога.
към беседата >>
Художник е той.
„А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“.
Художник е той.
Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън. Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира. Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината.
към беседата >>
И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде.
Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха.
И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде.
Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко.
към беседата >>
Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън.
Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той.
Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън.
Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира. Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата.
към беседата >>
Изисква се Истина и Чистота в този свят.
Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде.
Изисква се Истина и Чистота в този свят.
Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори.
към беседата >>
Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира.
Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той. Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън.
Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира.
Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“.
към беседата >>
Чистота голяма трябва да има.
Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят.
Чистота голяма трябва да има.
Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо!
към беседата >>
Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват.
Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той. Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън. Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира.
Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват.
И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко!
към беседата >>
Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго.
Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има.
Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго.
Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“.
към беседата >>
И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място.
И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той. Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън. Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира. Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват.
И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място.
Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път?
към беседата >>
Чистотата е като пред Бога.
И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго.
Чистотата е като пред Бога.
Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно, бойте се само от Бога.
към беседата >>
Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината.
Художник е той. Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън. Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира. Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място.
Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината.
И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта!
към беседата >>
Един ден ще се открие всичко.
И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога.
Един ден ще се открие всичко.
Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно, бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите.
към беседата >>
И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата.
Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън. Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира. Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината.
И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата.
И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта!
към беседата >>
Нашият живот ще се отвори.
Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко.
Нашият живот ще се отвори.
„Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно, бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас.
към беседата >>
И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“.
Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира. Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата.
И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“.
– Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост.
към беседата >>
„Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо!
Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори.
„Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо!
Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно, бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас. Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма!
към беседата >>
– Почакай малко!
Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“.
– Почакай малко!
Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е.
към беседата >>
Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“.
Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо!
Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“.
Следователно, бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас. Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма! И сега, тия, младите, да погребат старите.
към беседата >>
Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път?
И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко!
Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път?
Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си.
към беседата >>
Следователно, бойте се само от Бога.
Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“.
Следователно, бойте се само от Бога.
Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас. Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма! И сега, тия, младите, да погребат старите. Казвам на младите, които не са остарели, защото и аз не бих желал да остареете: ако остареете, други млади ще ви погребат.
към беседата >>
Правият път е в Любовта!
Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път?
Правият път е в Любовта!
Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух.
към беседата >>
Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите.
Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно, бойте се само от Бога.
Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите.
Всеки друг страх ще внесе грях във вас. Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма! И сега, тия, младите, да погребат старите. Казвам на младите, които не са остарели, защото и аз не бих желал да остареете: ако остареете, други млади ще ви погребат.
към беседата >>
Правият път е в Мъдростта!
И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта!
Правият път е в Мъдростта!
Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина.
към беседата >>
Всеки друг страх ще внесе грях във вас.
Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно, бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите.
Всеки друг страх ще внесе грях във вас.
Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма! И сега, тия, младите, да погребат старите. Казвам на младите, които не са остарели, защото и аз не бих желал да остареете: ако остареете, други млади ще ви погребат.
към беседата >>
Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост.
И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта!
Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост.
Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение.
към беседата >>
Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма!
„Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно, бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас.
Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма!
И сега, тия, младите, да погребат старите. Казвам на младите, които не са остарели, защото и аз не бих желал да остареете: ако остареете, други млади ще ви погребат.
към беседата >>
Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е.
– Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост.
Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е.
И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието.
към беседата >>
И сега, тия, младите, да погребат старите.
Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно, бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас. Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма!
И сега, тия, младите, да погребат старите.
Казвам на младите, които не са остарели, защото и аз не бих желал да остареете: ако остареете, други млади ще ви погребат.
към беседата >>
И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си.
Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е.
И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си.
И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам!
към беседата >>
Казвам на младите, които не са остарели, защото и аз не бих желал да остареете: ако остареете, други млади ще ви погребат.
Следователно, бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас. Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма! И сега, тия, младите, да погребат старите.
Казвам на младите, които не са остарели, защото и аз не бих желал да остареете: ако остареете, други млади ще ви погребат.
към беседата >>
И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух.
Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си.
И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух.
И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот.
към беседата >>
Искате ли сега да ви вдигна всинца във въздуха?
Искате ли сега да ви вдигна всинца във въздуха?
(Учителят простря ръката си.) Ще ви вдигна, ще ви вдигна; не само аз, но искам всички така да простирате ръцете си. Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха. И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира. В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не.
към беседата >>
И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина.
Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух.
И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина.
Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище.
към беседата >>
(Учителят простря ръката си.) Ще ви вдигна, ще ви вдигна; не само аз, но искам всички така да простирате ръцете си.
Искате ли сега да ви вдигна всинца във въздуха?
(Учителят простря ръката си.) Ще ви вдигна, ще ви вдигна; не само аз, но искам всички така да простирате ръцете си.
Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха. И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира. В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате.
към беседата >>
Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение.
Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина.
Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение.
Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“.
към беседата >>
Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха.
Искате ли сега да ви вдигна всинца във въздуха? (Учителят простря ръката си.) Ще ви вдигна, ще ви вдигна; не само аз, но искам всички така да простирате ръцете си.
Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха.
И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира. В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата.
към беседата >>
Това е Духът – основа на битието.
Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение.
Това е Духът – основа на битието.
И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“. Тя се радва.
към беседата >>
И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира.
Искате ли сега да ви вдигна всинца във въздуха? (Учителят простря ръката си.) Ще ви вдигна, ще ви вдигна; не само аз, но искам всички така да простирате ръцете си. Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха.
И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира.
В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за истината.
към беседата >>
И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам!
И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието.
И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам!
“ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“. Тя се радва. И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“.
към беседата >>
В света лъжата трябва вече да си замине.
Искате ли сега да ви вдигна всинца във въздуха? (Учителят простря ръката си.) Ще ви вдигна, ще ви вдигна; не само аз, но искам всички така да простирате ръцете си. Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха. И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира.
В света лъжата трябва вече да си замине.
Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за истината. На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот!
към беседата >>
“ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот.
И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам!
“ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот.
А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“. Тя се радва. И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“. Не, не, твоята жена не е тук, а горе.
към беседата >>
Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не.
Искате ли сега да ви вдигна всинца във въздуха? (Учителят простря ръката си.) Ще ви вдигна, ще ви вдигна; не само аз, но искам всички така да простирате ръцете си. Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха. И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира. В света лъжата трябва вече да си замине.
Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не.
На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за истината. На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот! “ – „Ама, ако аз направя едно малко прегрешение?
към беседата >>
А сега вие цените живота само от свое гледище.
И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот.
А сега вие цените живота само от свое гледище.
Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“. Тя се радва. И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“. Не, не, твоята жена не е тук, а горе. А горе какво е?
към беседата >>
На Дон Кихота няма да подражавате.
(Учителят простря ръката си.) Ще ви вдигна, ще ви вдигна; не само аз, но искам всички така да простирате ръцете си. Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха. И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира. В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не.
На Дон Кихота няма да подражавате.
Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за истината. На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот! “ – „Ама, ако аз направя едно малко прегрешение? “ Аз казвам: този ми говори за носорога.
към беседата >>
Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“.
Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище.
Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“.
Тя се радва. И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“. Не, не, твоята жена не е тук, а горе. А горе какво е? – Неопетненото.
към беседата >>
Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата.
Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха. И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира. В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате.
Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата.
Не мислете за лъжата, мислете за истината. На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот! “ – „Ама, ако аз направя едно малко прегрешение? “ Аз казвам: този ми говори за носорога. Щом ви казвам, че трябва да живеете чист и свят живот, разбирам това без изключение.
към беседата >>
Тя се радва.
Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“.
Тя се радва.
И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“. Не, не, твоята жена не е тук, а горе. А горе какво е? – Неопетненото. Опетнил ли си святото в себе си, чакай, докато станеш чист.
към беседата >>
Не мислете за лъжата, мислете за истината.
И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира. В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата.
Не мислете за лъжата, мислете за истината.
На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот! “ – „Ама, ако аз направя едно малко прегрешение? “ Аз казвам: този ми говори за носорога. Щом ви казвам, че трябва да живеете чист и свят живот, разбирам това без изключение. Вие ще кажете: „Ще бъде ли тъй?
към беседата >>
Тия, младите хора, друга работа не могат да правят: като умре някой си, те го погребват.
Тия, младите хора, друга работа не могат да правят: като умре някой си, те го погребват.
Новите идеи изместват старите. Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в Природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива Природа. Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете. „И станаха най-младите“, не казва „по-старите“. „Най-младите“, значи най-силните, най-здравите хора, на които мишците са здрави.
към беседата >>
И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“.
И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“. Тя се радва.
И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“.
Не, не, твоята жена не е тук, а горе. А горе какво е? – Неопетненото. Опетнил ли си святото в себе си, чакай, докато станеш чист. Защо ние трябва да се очистим?
към беседата >>
На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот!
В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за истината.
На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот!
“ – „Ама, ако аз направя едно малко прегрешение? “ Аз казвам: този ми говори за носорога. Щом ви казвам, че трябва да живеете чист и свят живот, разбирам това без изключение. Вие ще кажете: „Ще бъде ли тъй? “ – Тъй ще бъде!
към беседата >>
Новите идеи изместват старите.
Тия, младите хора, друга работа не могат да правят: като умре някой си, те го погребват.
Новите идеи изместват старите.
Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в Природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива Природа. Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете. „И станаха най-младите“, не казва „по-старите“. „Най-младите“, значи най-силните, най-здравите хора, на които мишците са здрави. Във всяко едно отношение този закон е верен.
към беседата >>
Не, не, твоята жена не е тук, а горе.
“ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“. Тя се радва. И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“.
Не, не, твоята жена не е тук, а горе.
А горе какво е? – Неопетненото. Опетнил ли си святото в себе си, чакай, докато станеш чист. Защо ние трябва да се очистим? Този, горният, мъж, и горната жена, тая Божествена Мъдрост и Любов, като се съединят, ще прекарат сегашния човек през 7 живи огъня и тогава ние така ще се пречистим, ще се трансформира сегашната материя, че ще придобием нови тела, в които грехът няма да има свърталище.
към беседата >>
“ – „Ама, ако аз направя едно малко прегрешение?
Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за истината. На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот!
“ – „Ама, ако аз направя едно малко прегрешение?
“ Аз казвам: този ми говори за носорога. Щом ви казвам, че трябва да живеете чист и свят живот, разбирам това без изключение. Вие ще кажете: „Ще бъде ли тъй? “ – Тъй ще бъде! Не ви говоря аз, и ако Господ тъй ми говори, аз казвам: „Тъй, Господи, тъй да бъде“, и вие ще кажете: „Господи, да бъде твоята воля“.
към беседата >>
Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в Природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива Природа.
Тия, младите хора, друга работа не могат да правят: като умре някой си, те го погребват. Новите идеи изместват старите.
Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в Природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива Природа.
Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете. „И станаха най-младите“, не казва „по-старите“. „Най-младите“, значи най-силните, най-здравите хора, на които мишците са здрави. Във всяко едно отношение този закон е верен. Защото здрави мишци показват здрав ум, здраво сърце.
към беседата >>
А горе какво е?
А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“. Тя се радва. И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“. Не, не, твоята жена не е тук, а горе.
А горе какво е?
– Неопетненото. Опетнил ли си святото в себе си, чакай, докато станеш чист. Защо ние трябва да се очистим? Този, горният, мъж, и горната жена, тая Божествена Мъдрост и Любов, като се съединят, ще прекарат сегашния човек през 7 живи огъня и тогава ние така ще се пречистим, ще се трансформира сегашната материя, че ще придобием нови тела, в които грехът няма да има свърталище. И тогава няма да става въпрос, че еди-кой си целунал и прегръщал някоя жена, или че някого похванали.
към беседата >>
“ Аз казвам: този ми говори за носорога.
На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за истината. На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот! “ – „Ама, ако аз направя едно малко прегрешение?
“ Аз казвам: този ми говори за носорога.
Щом ви казвам, че трябва да живеете чист и свят живот, разбирам това без изключение. Вие ще кажете: „Ще бъде ли тъй? “ – Тъй ще бъде! Не ви говоря аз, и ако Господ тъй ми говори, аз казвам: „Тъй, Господи, тъй да бъде“, и вие ще кажете: „Господи, да бъде твоята воля“. Аз казвам: Когато си ми говорил, без никакво изключение, тъй и твоето име ще бъде едно съкровение в сърцето ми, най-святото, най-ценното то ще бъде.
към беседата >>
Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете.
Тия, младите хора, друга работа не могат да правят: като умре някой си, те го погребват. Новите идеи изместват старите. Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в Природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива Природа.
Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете.
„И станаха най-младите“, не казва „по-старите“. „Най-младите“, значи най-силните, най-здравите хора, на които мишците са здрави. Във всяко едно отношение този закон е верен. Защото здрави мишци показват здрав ум, здраво сърце. А здрав ум и здраво сърце показват една нормална душа.
към беседата >>
– Неопетненото.
Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“. Тя се радва. И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“. Не, не, твоята жена не е тук, а горе. А горе какво е?
– Неопетненото.
Опетнил ли си святото в себе си, чакай, докато станеш чист. Защо ние трябва да се очистим? Този, горният, мъж, и горната жена, тая Божествена Мъдрост и Любов, като се съединят, ще прекарат сегашния човек през 7 живи огъня и тогава ние така ще се пречистим, ще се трансформира сегашната материя, че ще придобием нови тела, в които грехът няма да има свърталище. И тогава няма да става въпрос, че еди-кой си целунал и прегръщал някоя жена, или че някого похванали. – Да, но тъй, както светлината целува и прегръща.
към беседата >>
НАГОРЕ