НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
630
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
630
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
стих) Казваш една лъжа и после вземаш името Божие за свидетел, като казваш: „Вярвай в Бога." А ти лъжеш всъщност.
(втори вариант)
„Не взимай името на Господа, Бога твоего, напразно." (11.
стих) Казваш една лъжа и после вземаш името Божие за свидетел, като казваш: „Вярвай в Бога." А ти лъжеш всъщност.
Продаваш един фалшив плат, и пак взимаш името Божие напразно, казваш: „Вярвай в Бога."
към втори вариант >>
Това е неразбиране.
(втори вариант)
Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън. Вие какво ще кажете? Ще го питате ли защо е дошъл? Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви. Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват - опасен човек е този, който пали огън.
Това е неразбиране.
към втори вариант >>
Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева.
(втори вариант)
Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят. Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате. Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи. Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо. Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение.
Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева.
Ако имаш десет лева вложени, това е все едно. Нямаш ли нито десет лева, няма да получиш и повече. Това е само за разяснение на работите.
към втори вариант >>
Продаваш един фалшив плат, и пак взимаш името Божие напразно, казваш: „Вярвай в Бога."
(втори вариант)
„Не взимай името на Господа, Бога твоего, напразно." (11. стих) Казваш една лъжа и после вземаш името Божие за свидетел, като казваш: „Вярвай в Бога." А ти лъжеш всъщност.
Продаваш един фалшив плат, и пак взимаш името Божие напразно, казваш: „Вярвай в Бога."
към втори вариант >>
Казвам, огънят трябва да се запали.
(втори вариант)
Казвам, огънят трябва да се запали.
Загаснал е този свещен огън и сега той трябва да се прояви в сърцата на всички хора. Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля. Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате. Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли? Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли?
към втори вариант >>
Ако имаш десет лева вложени, това е все едно.
(втори вариант)
Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате. Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи. Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо. Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение. Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева.
Ако имаш десет лева вложени, това е все едно.
Нямаш ли нито десет лева, няма да получиш и повече. Това е само за разяснение на работите.
към втори вариант >>
„Затова Господ, Бог твой, ти заповяда да пазиш съботния ден." (11.
(втори вариант)
„Затова Господ, Бог твой, ти заповяда да пазиш съботния ден." (11.
стих) Съботният ден е за бедните, а не за богатите. Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
към втори вариант >>
Загаснал е този свещен огън и сега той трябва да се прояви в сърцата на всички хора.
(втори вариант)
Казвам, огънят трябва да се запали.
Загаснал е този свещен огън и сега той трябва да се прояви в сърцата на всички хора.
Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля. Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате. Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли? Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли? Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират.
към втори вариант >>
Нямаш ли нито десет лева, няма да получиш и повече.
(втори вариант)
Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи. Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо. Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение. Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева. Ако имаш десет лева вложени, това е все едно.
Нямаш ли нито десет лева, няма да получиш и повече.
Това е само за разяснение на работите.
към втори вариант >>
стих) Съботният ден е за бедните, а не за богатите.
(втори вариант)
„Затова Господ, Бог твой, ти заповяда да пазиш съботния ден." (11.
стих) Съботният ден е за бедните, а не за богатите.
Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
към втори вариант >>
Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля.
(втори вариант)
Казвам, огънят трябва да се запали. Загаснал е този свещен огън и сега той трябва да се прояви в сърцата на всички хора.
Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля.
Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате. Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли? Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли? Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират. Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота.
към втори вариант >>
Това е само за разяснение на работите.
(втори вариант)
Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо. Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение. Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева. Ако имаш десет лева вложени, това е все едно. Нямаш ли нито десет лева, няма да получиш и повече.
Това е само за разяснение на работите.
към втори вариант >>
Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
(втори вариант)
„Затова Господ, Бог твой, ти заповяда да пазиш съботния ден." (11. стих) Съботният ден е за бедните, а не за богатите.
Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
към втори вариант >>
Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате.
(втори вариант)
Казвам, огънят трябва да се запали. Загаснал е този свещен огън и сега той трябва да се прояви в сърцата на всички хора. Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля.
Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате.
Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли? Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли? Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират. Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота. Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си.
към втори вариант >>
Трябва да знаете какъв е законът.
(втори вариант)
Трябва да знаете какъв е законът.
Имаш ли вложени десет лева, могат да ви кредитират и повече и ще можете да останете там, колкото искате. Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята. Това са разяснения за нашия ум. Реален свят е онзи свят. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства.
към втори вариант >>
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът."
(втори вариант)
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът."
към втори вариант >>
Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли?
(втори вариант)
Казвам, огънят трябва да се запали. Загаснал е този свещен огън и сега той трябва да се прояви в сърцата на всички хора. Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля. Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате.
Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли?
Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли? Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират. Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота. Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си. Сега представете си, че двама души седите на бойното поле.
към втори вариант >>
Имаш ли вложени десет лева, могат да ви кредитират и повече и ще можете да останете там, колкото искате.
(втори вариант)
Трябва да знаете какъв е законът.
Имаш ли вложени десет лева, могат да ви кредитират и повече и ще можете да останете там, колкото искате.
Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята. Това са разяснения за нашия ум. Реален свят е онзи свят. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир.
към втори вариант >>
Матея 14:32
(втори вариант)
Матея 14:32
към втори вариант >>
Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли?
(втори вариант)
Казвам, огънят трябва да се запали. Загаснал е този свещен огън и сега той трябва да се прояви в сърцата на всички хора. Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля. Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате. Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли?
Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли?
Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират. Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота. Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си. Сега представете си, че двама души седите на бойното поле. Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата.
към втори вариант >>
Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята.
(втори вариант)
Трябва да знаете какъв е законът. Имаш ли вложени десет лева, могат да ви кредитират и повече и ще можете да останете там, колкото искате.
Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята.
Това са разяснения за нашия ум. Реален свят е онзи свят. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души.
към втори вариант >>
Всяка епоха си има своето разбиране.
(втори вариант)
Всяка епоха си има своето разбиране.
Следователно нашите разбирания днес не са такива, каквито са били разбиранията на миналите поколения, които са живели преди две или три хиляди години. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на децата. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на младите. Възрастният е минал по пътя на детето, а детето още не е дошло до точката на възрастния. Старият разбира повече от възрастния.
към втори вариант >>
Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират.
(втори вариант)
Загаснал е този свещен огън и сега той трябва да се прояви в сърцата на всички хора. Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля. Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате. Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли? Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли?
Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират.
Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота. Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си. Сега представете си, че двама души седите на бойното поле. Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата. Вие и двамата наблюдавате какво се прави.
към втори вариант >>
Това са разяснения за нашия ум.
(втори вариант)
Трябва да знаете какъв е законът. Имаш ли вложени десет лева, могат да ви кредитират и повече и ще можете да останете там, колкото искате. Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята.
Това са разяснения за нашия ум.
Реален свят е онзи свят. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души. Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него.
към втори вариант >>
Следователно нашите разбирания днес не са такива, каквито са били разбиранията на миналите поколения, които са живели преди две или три хиляди години.
(втори вариант)
Всяка епоха си има своето разбиране.
Следователно нашите разбирания днес не са такива, каквито са били разбиранията на миналите поколения, които са живели преди две или три хиляди години.
Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на децата. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на младите. Възрастният е минал по пътя на детето, а детето още не е дошло до точката на възрастния. Старият разбира повече от възрастния. Възрастният не е дошъл до точката на стария.
към втори вариант >>
Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота.
(втори вариант)
Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля. Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате. Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли? Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли? Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират.
Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота.
Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си. Сега представете си, че двама души седите на бойното поле. Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата. Вие и двамата наблюдавате какво се прави. Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно.
към втори вариант >>
Реален свят е онзи свят.
(втори вариант)
Трябва да знаете какъв е законът. Имаш ли вложени десет лева, могат да ви кредитират и повече и ще можете да останете там, колкото искате. Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята. Това са разяснения за нашия ум.
Реален свят е онзи свят.
Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души. Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него. Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани.
към втори вариант >>
Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на децата.
(втори вариант)
Всяка епоха си има своето разбиране. Следователно нашите разбирания днес не са такива, каквито са били разбиранията на миналите поколения, които са живели преди две или три хиляди години.
Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на децата.
Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на младите. Възрастният е минал по пътя на детето, а детето още не е дошло до точката на възрастния. Старият разбира повече от възрастния. Възрастният не е дошъл до точката на стария.
към втори вариант >>
Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си.
(втори вариант)
Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате. Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли? Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли? Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират. Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота.
Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си.
Сега представете си, че двама души седите на бойното поле. Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата. Вие и двамата наблюдавате какво се прави. Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно. Другият пък се вълнува, тревожи се.
към втори вариант >>
Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства.
(втори вариант)
Трябва да знаете какъв е законът. Имаш ли вложени десет лева, могат да ви кредитират и повече и ще можете да останете там, колкото искате. Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята. Това са разяснения за нашия ум. Реален свят е онзи свят.
Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства.
Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души. Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него. Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани. Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той?
към втори вариант >>
Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на младите.
(втори вариант)
Всяка епоха си има своето разбиране. Следователно нашите разбирания днес не са такива, каквито са били разбиранията на миналите поколения, които са живели преди две или три хиляди години. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на децата.
Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на младите.
Възрастният е минал по пътя на детето, а детето още не е дошло до точката на възрастния. Старият разбира повече от възрастния. Възрастният не е дошъл до точката на стария.
към втори вариант >>
Сега представете си, че двама души седите на бойното поле.
(втори вариант)
Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли? Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли? Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират. Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота. Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си.
Сега представете си, че двама души седите на бойното поле.
Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата. Вие и двамата наблюдавате какво се прави. Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно. Другият пък се вълнува, тревожи се. И двамата седят и наблюдават.
към втори вариант >>
Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир.
(втори вариант)
Имаш ли вложени десет лева, могат да ви кредитират и повече и ще можете да останете там, колкото искате. Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята. Това са разяснения за нашия ум. Реален свят е онзи свят. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства.
Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир.
Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души. Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него. Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани. Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той? Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи?
към втори вариант >>
Възрастният е минал по пътя на детето, а детето още не е дошло до точката на възрастния.
(втори вариант)
Всяка епоха си има своето разбиране. Следователно нашите разбирания днес не са такива, каквито са били разбиранията на миналите поколения, които са живели преди две или три хиляди години. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на децата. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на младите.
Възрастният е минал по пътя на детето, а детето още не е дошло до точката на възрастния.
Старият разбира повече от възрастния. Възрастният не е дошъл до точката на стария.
към втори вариант >>
Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата.
(втори вариант)
Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли? Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират. Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота. Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си. Сега представете си, че двама души седите на бойното поле.
Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата.
Вие и двамата наблюдавате какво се прави. Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно. Другият пък се вълнува, тревожи се. И двамата седят и наблюдават. След свършване на войната и двамата се оттеглят.
към втори вариант >>
Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души.
(втори вариант)
Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята. Това са разяснения за нашия ум. Реален свят е онзи свят. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир.
Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души.
Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него. Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани. Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той? Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи? Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате.
към втори вариант >>
Старият разбира повече от възрастния.
(втори вариант)
Всяка епоха си има своето разбиране. Следователно нашите разбирания днес не са такива, каквито са били разбиранията на миналите поколения, които са живели преди две или три хиляди години. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на децата. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на младите. Възрастният е минал по пътя на детето, а детето още не е дошло до точката на възрастния.
Старият разбира повече от възрастния.
Възрастният не е дошъл до точката на стария.
към втори вариант >>
Вие и двамата наблюдавате какво се прави.
(втори вариант)
Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират. Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота. Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си. Сега представете си, че двама души седите на бойното поле. Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата.
Вие и двамата наблюдавате какво се прави.
Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно. Другият пък се вълнува, тревожи се. И двамата седят и наблюдават. След свършване на войната и двамата се оттеглят. Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне.
към втори вариант >>
Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него.
(втори вариант)
Това са разяснения за нашия ум. Реален свят е онзи свят. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души.
Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него.
Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани. Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той? Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи? Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате. Конят е син на един голям благородник.
към втори вариант >>
Възрастният не е дошъл до точката на стария.
(втори вариант)
Следователно нашите разбирания днес не са такива, каквито са били разбиранията на миналите поколения, които са живели преди две или три хиляди години. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на децата. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на младите. Възрастният е минал по пътя на детето, а детето още не е дошло до точката на възрастния. Старият разбира повече от възрастния.
Възрастният не е дошъл до точката на стария.
към втори вариант >>
Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно.
(втори вариант)
Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота. Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си. Сега представете си, че двама души седите на бойното поле. Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата. Вие и двамата наблюдавате какво се прави.
Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно.
Другият пък се вълнува, тревожи се. И двамата седят и наблюдават. След свършване на войната и двамата се оттеглят. Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне. Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш?
към втори вариант >>
Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани.
(втори вариант)
Реален свят е онзи свят. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души. Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него.
Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани.
Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той? Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи? Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате. Конят е син на един голям благородник. Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари.
към втори вариант >>
Сега често човек се заблуждава или прави едно малко опущение.
(втори вариант)
Сега често човек се заблуждава или прави едно малко опущение.
Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение. Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота. Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества. Светлината е едно общо положение на всички органически същества. Топлината е едно общо положение на всички органически същества.
към втори вариант >>
Другият пък се вълнува, тревожи се.
(втори вариант)
Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си. Сега представете си, че двама души седите на бойното поле. Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата. Вие и двамата наблюдавате какво се прави. Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно.
Другият пък се вълнува, тревожи се.
И двамата седят и наблюдават. След свършване на войната и двамата се оттеглят. Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне. Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш? " „Как?
към втори вариант >>
Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той?
(втори вариант)
Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души. Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него. Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани.
Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той?
Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи? Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате. Конят е син на един голям благородник. Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари. Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник?
към втори вариант >>
Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение.
(втори вариант)
Сега често човек се заблуждава или прави едно малко опущение.
Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение.
Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота. Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества. Светлината е едно общо положение на всички органически същества. Топлината е едно общо положение на всички органически същества. Водата е едно общо положение на всички органически същества.
към втори вариант >>
И двамата седят и наблюдават.
(втори вариант)
Сега представете си, че двама души седите на бойното поле. Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата. Вие и двамата наблюдавате какво се прави. Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно. Другият пък се вълнува, тревожи се.
И двамата седят и наблюдават.
След свършване на войната и двамата се оттеглят. Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне. Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш? " „Как? Твоето сърце нима не се трогва?
към втори вариант >>
Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи?
(втори вариант)
Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души. Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него. Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани. Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той?
Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи?
Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате. Конят е син на един голям благородник. Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари. Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник? Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник.
към втори вариант >>
Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота.
(втори вариант)
Сега често човек се заблуждава или прави едно малко опущение. Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение.
Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота.
Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества. Светлината е едно общо положение на всички органически същества. Топлината е едно общо положение на всички органически същества. Водата е едно общо положение на всички органически същества. От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска.
към втори вариант >>
След свършване на войната и двамата се оттеглят.
(втори вариант)
Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата. Вие и двамата наблюдавате какво се прави. Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно. Другият пък се вълнува, тревожи се. И двамата седят и наблюдават.
След свършване на войната и двамата се оттеглят.
Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне. Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш? " „Как? Твоето сърце нима не се трогва? " „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин.
към втори вариант >>
Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате.
(втори вариант)
Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души. Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него. Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани. Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той? Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи?
Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате.
Конят е син на един голям благородник. Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари. Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник? Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник. Те ви дават вълната си, млякото си, децата си - всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече да си отидем на онзи свят." Те си отиват, напущат ви и вие започвате да осиромашавате.
към втори вариант >>
Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества.
(втори вариант)
Сега често човек се заблуждава или прави едно малко опущение. Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение. Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота.
Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества.
Светлината е едно общо положение на всички органически същества. Топлината е едно общо положение на всички органически същества. Водата е едно общо положение на всички органически същества. От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска. Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска.
към втори вариант >>
Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне.
(втори вариант)
Вие и двамата наблюдавате какво се прави. Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно. Другият пък се вълнува, тревожи се. И двамата седят и наблюдават. След свършване на войната и двамата се оттеглят.
Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне.
Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш? " „Как? Твоето сърце нима не се трогва? " „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин. Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара.
към втори вариант >>
Конят е син на един голям благородник.
(втори вариант)
Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него. Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани. Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той? Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи? Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате.
Конят е син на един голям благородник.
Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари. Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник? Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник. Те ви дават вълната си, млякото си, децата си - всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече да си отидем на онзи свят." Те си отиват, напущат ви и вие започвате да осиромашавате. И тогава казват - еди-кой си човек е изгубил овците си, конете си, воловете си, нивите си, всичко е изгубил, остава последен бедняк.
към втори вариант >>
Светлината е едно общо положение на всички органически същества.
(втори вариант)
Сега често човек се заблуждава или прави едно малко опущение. Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение. Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота. Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества.
Светлината е едно общо положение на всички органически същества.
Топлината е едно общо положение на всички органически същества. Водата е едно общо положение на всички органически същества. От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска. Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска. Той може да вземе толкова вода, колкото иска.
към втори вариант >>
Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш?
(втори вариант)
Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно. Другият пък се вълнува, тревожи се. И двамата седят и наблюдават. След свършване на войната и двамата се оттеглят. Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне.
Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш?
" „Как? Твоето сърце нима не се трогва? " „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин. Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара. Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора.
към втори вариант >>
Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари.
(втори вариант)
Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани. Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той? Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи? Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате. Конят е син на един голям благородник.
Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари.
Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник? Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник. Те ви дават вълната си, млякото си, децата си - всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече да си отидем на онзи свят." Те си отиват, напущат ви и вие започвате да осиромашавате. И тогава казват - еди-кой си човек е изгубил овците си, конете си, воловете си, нивите си, всичко е изгубил, остава последен бедняк.
към втори вариант >>
Топлината е едно общо положение на всички органически същества.
(втори вариант)
Сега често човек се заблуждава или прави едно малко опущение. Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение. Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота. Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества. Светлината е едно общо положение на всички органически същества.
Топлината е едно общо положение на всички органически същества.
Водата е едно общо положение на всички органически същества. От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска. Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска. Той може да вземе толкова вода, колкото иска. Той може да вземе толкова хляб, колкото иска.
към втори вариант >>
" „Как?
(втори вариант)
Другият пък се вълнува, тревожи се. И двамата седят и наблюдават. След свършване на войната и двамата се оттеглят. Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне. Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш?
" „Как?
Твоето сърце нима не се трогва? " „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин. Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара. Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора. Те изгарят.
към втори вариант >>
Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник?
(втори вариант)
Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той? Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи? Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате. Конят е син на един голям благородник. Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари.
Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник?
Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник. Те ви дават вълната си, млякото си, децата си - всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече да си отидем на онзи свят." Те си отиват, напущат ви и вие започвате да осиромашавате. И тогава казват - еди-кой си човек е изгубил овците си, конете си, воловете си, нивите си, всичко е изгубил, остава последен бедняк.
към втори вариант >>
Водата е едно общо положение на всички органически същества.
(втори вариант)
Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение. Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота. Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества. Светлината е едно общо положение на всички органически същества. Топлината е едно общо положение на всички органически същества.
Водата е едно общо положение на всички органически същества.
От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска. Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска. Той може да вземе толкова вода, колкото иска. Той може да вземе толкова хляб, колкото иска. Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко.
към втори вариант >>
Твоето сърце нима не се трогва?
(втори вариант)
И двамата седят и наблюдават. След свършване на войната и двамата се оттеглят. Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне. Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш? " „Как?
Твоето сърце нима не се трогва?
" „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин. Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара. Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора. Те изгарят. След като ги изгори всички тия хора, сега излизат отново здрави, още по-добре, отколкото по-рано и всички се радват на своето оздравяване и възкръсване.
към втори вариант >>
Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник.
(втори вариант)
Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи? Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате. Конят е син на един голям благородник. Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари. Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник?
Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник.
Те ви дават вълната си, млякото си, децата си - всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече да си отидем на онзи свят." Те си отиват, напущат ви и вие започвате да осиромашавате. И тогава казват - еди-кой си човек е изгубил овците си, конете си, воловете си, нивите си, всичко е изгубил, остава последен бедняк.
към втори вариант >>
От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска.
(втори вариант)
Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота. Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества. Светлината е едно общо положение на всички органически същества. Топлината е едно общо положение на всички органически същества. Водата е едно общо положение на всички органически същества.
От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска.
Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска. Той може да вземе толкова вода, колкото иска. Той може да вземе толкова хляб, колкото иска. Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко. Всякога не се усещаш гладен.
към втори вариант >>
" „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин.
(втори вариант)
След свършване на войната и двамата се оттеглят. Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне. Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш? " „Как? Твоето сърце нима не се трогва?
" „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин.
Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара. Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора. Те изгарят. След като ги изгори всички тия хора, сега излизат отново здрави, още по-добре, отколкото по-рано и всички се радват на своето оздравяване и възкръсване.
към втори вариант >>
Те ви дават вълната си, млякото си, децата си - всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече да си отидем на онзи свят." Те си отиват, напущат ви и вие започвате да осиромашавате.
(втори вариант)
Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате. Конят е син на един голям благородник. Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари. Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник? Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник.
Те ви дават вълната си, млякото си, децата си - всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече да си отидем на онзи свят." Те си отиват, напущат ви и вие започвате да осиромашавате.
И тогава казват - еди-кой си човек е изгубил овците си, конете си, воловете си, нивите си, всичко е изгубил, остава последен бедняк.
към втори вариант >>
Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска.
(втори вариант)
Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества. Светлината е едно общо положение на всички органически същества. Топлината е едно общо положение на всички органически същества. Водата е едно общо положение на всички органически същества. От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска.
Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска.
Той може да вземе толкова вода, колкото иска. Той може да вземе толкова хляб, колкото иска. Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко. Всякога не се усещаш гладен. Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен.
към втори вариант >>
Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара.
(втори вариант)
Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне. Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш? " „Как? Твоето сърце нима не се трогва? " „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин.
Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара.
Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора. Те изгарят. След като ги изгори всички тия хора, сега излизат отново здрави, още по-добре, отколкото по-рано и всички се радват на своето оздравяване и възкръсване.
към втори вариант >>
И тогава казват - еди-кой си човек е изгубил овците си, конете си, воловете си, нивите си, всичко е изгубил, остава последен бедняк.
(втори вариант)
Конят е син на един голям благородник. Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари. Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник? Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник. Те ви дават вълната си, млякото си, децата си - всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече да си отидем на онзи свят." Те си отиват, напущат ви и вие започвате да осиромашавате.
И тогава казват - еди-кой си човек е изгубил овците си, конете си, воловете си, нивите си, всичко е изгубил, остава последен бедняк.
към втори вариант >>
Той може да вземе толкова вода, колкото иска.
(втори вариант)
Светлината е едно общо положение на всички органически същества. Топлината е едно общо положение на всички органически същества. Водата е едно общо положение на всички органически същества. От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска. Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска.
Той може да вземе толкова вода, колкото иска.
Той може да вземе толкова хляб, колкото иска. Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко. Всякога не се усещаш гладен. Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен. Ако пък ядеш толкова, колкото трябва, всякога ще се усещаш доволен от храната.
към втори вариант >>
Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора.
(втори вариант)
Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш? " „Как? Твоето сърце нима не се трогва? " „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин. Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара.
Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора.
Те изгарят. След като ги изгори всички тия хора, сега излизат отново здрави, още по-добре, отколкото по-рано и всички се радват на своето оздравяване и възкръсване.
към втори вариант >>
Питам, как ще живеем ние сами, разумните хора, ако всички кокошки, патици, волове, коне ни напуснат?
(втори вариант)
Питам, как ще живеем ние сами, разумните хора, ако всички кокошки, патици, волове, коне ни напуснат?
В тези същества има едно голямо самопожертване. Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене. Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот. Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос.
към втори вариант >>
Той може да вземе толкова хляб, колкото иска.
(втори вариант)
Топлината е едно общо положение на всички органически същества. Водата е едно общо положение на всички органически същества. От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска. Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска. Той може да вземе толкова вода, колкото иска.
Той може да вземе толкова хляб, колкото иска.
Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко. Всякога не се усещаш гладен. Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен. Ако пък ядеш толкова, колкото трябва, всякога ще се усещаш доволен от храната.
към втори вариант >>
Те изгарят.
(втори вариант)
" „Как? Твоето сърце нима не се трогва? " „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин. Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара. Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора.
Те изгарят.
След като ги изгори всички тия хора, сега излизат отново здрави, още по-добре, отколкото по-рано и всички се радват на своето оздравяване и възкръсване.
към втори вариант >>
В тези същества има едно голямо самопожертване.
(втори вариант)
Питам, как ще живеем ние сами, разумните хора, ако всички кокошки, патици, волове, коне ни напуснат?
В тези същества има едно голямо самопожертване.
Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене. Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот. Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос.
към втори вариант >>
Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко.
(втори вариант)
Водата е едно общо положение на всички органически същества. От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска. Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска. Той може да вземе толкова вода, колкото иска. Той може да вземе толкова хляб, колкото иска.
Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко.
Всякога не се усещаш гладен. Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен. Ако пък ядеш толкова, колкото трябва, всякога ще се усещаш доволен от храната.
към втори вариант >>
След като ги изгори всички тия хора, сега излизат отново здрави, още по-добре, отколкото по-рано и всички се радват на своето оздравяване и възкръсване.
(втори вариант)
Твоето сърце нима не се трогва? " „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин. Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара. Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора. Те изгарят.
След като ги изгори всички тия хора, сега излизат отново здрави, още по-добре, отколкото по-рано и всички се радват на своето оздравяване и възкръсване.
към втори вариант >>
Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене.
(втори вариант)
Питам, как ще живеем ние сами, разумните хора, ако всички кокошки, патици, волове, коне ни напуснат? В тези същества има едно голямо самопожертване.
Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене.
Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот. Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага.
към втори вариант >>
Всякога не се усещаш гладен.
(втори вариант)
От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска. Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска. Той може да вземе толкова вода, колкото иска. Той може да вземе толкова хляб, колкото иска. Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко.
Всякога не се усещаш гладен.
Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен. Ако пък ядеш толкова, колкото трябва, всякога ще се усещаш доволен от храната.
към втори вариант >>
Най-първо вие се учудвате на този човек.
(втори вариант)
Най-първо вие се учудвате на този човек.
Казвате: „Страшна работа е тази, жесток човек е той! Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях." Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате. Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ". Такива работи не могат да стават." Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме. Сега вече отново ще можем да живеем.
към втори вариант >>
Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот.
(втори вариант)
Питам, как ще живеем ние сами, разумните хора, ако всички кокошки, патици, волове, коне ни напуснат? В тези същества има едно голямо самопожертване. Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене.
Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот.
Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага. Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни.
към втори вариант >>
Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен.
(втори вариант)
Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска. Той може да вземе толкова вода, колкото иска. Той може да вземе толкова хляб, колкото иска. Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко. Всякога не се усещаш гладен.
Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен.
Ако пък ядеш толкова, колкото трябва, всякога ще се усещаш доволен от храната.
към втори вариант >>
Казвате: „Страшна работа е тази, жесток човек е той!
(втори вариант)
Най-първо вие се учудвате на този човек.
Казвате: „Страшна работа е тази, жесток човек е той!
Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях." Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате. Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ". Такива работи не могат да стават." Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме. Сега вече отново ще можем да живеем. Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания." Питам, кой метод е по-добър - да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат.
към втори вариант >>
Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение.
(втори вариант)
Питам, как ще живеем ние сами, разумните хора, ако всички кокошки, патици, волове, коне ни напуснат? В тези същества има едно голямо самопожертване. Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене. Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот.
Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение.
Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага. Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни. След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй.
към втори вариант >>
Ако пък ядеш толкова, колкото трябва, всякога ще се усещаш доволен от храната.
(втори вариант)
Той може да вземе толкова вода, колкото иска. Той може да вземе толкова хляб, колкото иска. Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по- малко. Всякога не се усещаш гладен. Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен.
Ако пък ядеш толкова, колкото трябва, всякога ще се усещаш доволен от храната.
към втори вариант >>
Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях." Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате.
(втори вариант)
Най-първо вие се учудвате на този човек. Казвате: „Страшна работа е тази, жесток човек е той!
Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях." Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате.
Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ". Такива работи не могат да стават." Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме. Сега вече отново ще можем да живеем. Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания." Питам, кой метод е по-добър - да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат. Изкуството е, като ги изгориш, живи да останат.
към втори вариант >>
Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос.
(втори вариант)
Питам, как ще живеем ние сами, разумните хора, ако всички кокошки, патици, волове, коне ни напуснат? В тези същества има едно голямо самопожертване. Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене. Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот. Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение.
Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос.
Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага. Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни. След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй. Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага.
към втори вариант >>
Казвам, човек трябва да разбира сегашното положение на живота си.
(втори вариант)
Казвам, човек трябва да разбира сегашното положение на живота си.
Това не значи, че миналото не е важно. Например то е било основа на сегашния живот. Важно е и бъдещето, но то има да се реализира. Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем. Ние не знаем даже и миналото какво е било.
към втори вариант >>
Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ".
(втори вариант)
Най-първо вие се учудвате на този човек. Казвате: „Страшна работа е тази, жесток човек е той! Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях." Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате.
Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ".
Такива работи не могат да стават." Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме. Сега вече отново ще можем да живеем. Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания." Питам, кой метод е по-добър - да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат. Изкуството е, като ги изгориш, живи да останат.
към втори вариант >>
Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос.
(втори вариант)
В тези същества има едно голямо самопожертване. Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене. Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот. Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос.
Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос.
И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага. Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни. След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй. Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага. Да се спрат всички хора и да мислят по този въпрос, това значи да им се отворят сърцата на всички.
към втори вариант >>
Това не значи, че миналото не е важно.
(втори вариант)
Казвам, човек трябва да разбира сегашното положение на живота си.
Това не значи, че миналото не е важно.
Например то е било основа на сегашния живот. Важно е и бъдещето, но то има да се реализира. Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем. Ние не знаем даже и миналото какво е било. Много възрастни хора са забравили своето детинство.
към втори вариант >>
Такива работи не могат да стават." Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме.
(втори вариант)
Най-първо вие се учудвате на този човек. Казвате: „Страшна работа е тази, жесток човек е той! Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях." Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате. Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ".
Такива работи не могат да стават." Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме.
Сега вече отново ще можем да живеем. Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания." Питам, кой метод е по-добър - да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат. Изкуството е, като ги изгориш, живи да останат.
към втори вариант >>
И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага.
(втори вариант)
Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене. Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот. Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос.
И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага.
Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни. След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй. Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага. Да се спрат всички хора и да мислят по този въпрос, това значи да им се отворят сърцата на всички.
към втори вариант >>
Например то е било основа на сегашния живот.
(втори вариант)
Казвам, човек трябва да разбира сегашното положение на живота си. Това не значи, че миналото не е важно.
Например то е било основа на сегашния живот.
Важно е и бъдещето, но то има да се реализира. Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем. Ние не знаем даже и миналото какво е било. Много възрастни хора са забравили своето детинство. Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа.
към втори вариант >>
Сега вече отново ще можем да живеем.
(втори вариант)
Най-първо вие се учудвате на този човек. Казвате: „Страшна работа е тази, жесток човек е той! Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях." Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате. Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ". Такива работи не могат да стават." Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме.
Сега вече отново ще можем да живеем.
Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания." Питам, кой метод е по-добър - да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат. Изкуството е, като ги изгориш, живи да останат.
към втори вариант >>
Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни.
(втори вариант)
Аз не съм дал нито косъм от себе си." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот. Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага.
Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни.
След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй. Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага. Да се спрат всички хора и да мислят по този въпрос, това значи да им се отворят сърцата на всички.
към втори вариант >>
Важно е и бъдещето, но то има да се реализира.
(втори вариант)
Казвам, човек трябва да разбира сегашното положение на живота си. Това не значи, че миналото не е важно. Например то е било основа на сегашния живот.
Важно е и бъдещето, но то има да се реализира.
Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем. Ние не знаем даже и миналото какво е било. Много възрастни хора са забравили своето детинство. Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа. Това е неразбиране на живота.
към втори вариант >>
Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания." Питам, кой метод е по-добър - да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат.
(втори вариант)
Казвате: „Страшна работа е тази, жесток човек е той! Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях." Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате. Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ". Такива работи не могат да стават." Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме. Сега вече отново ще можем да живеем.
Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания." Питам, кой метод е по-добър - да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат.
Изкуството е, като ги изгориш, живи да останат.
към втори вариант >>
След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй.
(втори вариант)
Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага. Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни.
След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй.
Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага. Да се спрат всички хора и да мислят по този въпрос, това значи да им се отворят сърцата на всички.
към втори вариант >>
Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем.
(втори вариант)
Казвам, човек трябва да разбира сегашното положение на живота си. Това не значи, че миналото не е важно. Например то е било основа на сегашния живот. Важно е и бъдещето, но то има да се реализира.
Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем.
Ние не знаем даже и миналото какво е било. Много възрастни хора са забравили своето детинство. Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа. Това е неразбиране на живота. В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния.
към втори вариант >>
Изкуството е, като ги изгориш, живи да останат.
(втори вариант)
Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях." Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате. Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ". Такива работи не могат да стават." Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме. Сега вече отново ще можем да живеем. Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания." Питам, кой метод е по-добър - да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат.
Изкуството е, като ги изгориш, живи да останат.
към втори вариант >>
Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага.
(втори вариант)
Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага. Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни. След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй.
Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага.
Да се спрат всички хора и да мислят по този въпрос, това значи да им се отворят сърцата на всички.
към втори вариант >>
Ние не знаем даже и миналото какво е било.
(втори вариант)
Казвам, човек трябва да разбира сегашното положение на живота си. Това не значи, че миналото не е важно. Например то е било основа на сегашния живот. Важно е и бъдещето, но то има да се реализира. Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем.
Ние не знаем даже и миналото какво е било.
Много възрастни хора са забравили своето детинство. Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа. Това е неразбиране на живота. В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния. Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие.
към втори вариант >>
Казвам, трябва да утихне онова голяма противоречие, което съществува сега между хората.
(втори вариант)
Казвам, трябва да утихне онова голяма противоречие, което съществува сега между хората.
Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата. Злото произтича всякога от слабите хора. Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото. А силните, безсмъртните хора родиха доброто.
към втори вариант >>
Да се спрат всички хора и да мислят по този въпрос, това значи да им се отворят сърцата на всички.
(втори вариант)
Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага. Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни. След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй. Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага.
Да се спрат всички хора и да мислят по този въпрос, това значи да им се отворят сърцата на всички.
към втори вариант >>
Много възрастни хора са забравили своето детинство.
(втори вариант)
Това не значи, че миналото не е важно. Например то е било основа на сегашния живот. Важно е и бъдещето, но то има да се реализира. Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем. Ние не знаем даже и миналото какво е било.
Много възрастни хора са забравили своето детинство.
Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа. Това е неразбиране на живота. В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния. Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие. Напротив, обратният процес е важен - да станете като децата.
към втори вариант >>
Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата.
(втори вариант)
Казвам, трябва да утихне онова голяма противоречие, което съществува сега между хората.
Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата.
Злото произтича всякога от слабите хора. Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото. А силните, безсмъртните хора родиха доброто. Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб.
към втори вариант >>
Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат.
(втори вариант)
Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат.
Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога. И затова те са дошли вече до две минути. В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа. Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога. Тази идея е Божествена.
към втори вариант >>
Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа.
(втори вариант)
Например то е било основа на сегашния живот. Важно е и бъдещето, но то има да се реализира. Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем. Ние не знаем даже и миналото какво е било. Много възрастни хора са забравили своето детинство.
Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа.
Това е неразбиране на живота. В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния. Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие. Напротив, обратният процес е важен - да станете като децата. Даже и за разбиране на истината, колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще разбираш.
към втори вариант >>
Злото произтича всякога от слабите хора.
(втори вариант)
Казвам, трябва да утихне онова голяма противоречие, което съществува сега между хората. Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата.
Злото произтича всякога от слабите хора.
Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото. А силните, безсмъртните хора родиха доброто. Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това?
към втори вариант >>
Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога.
(втори вариант)
Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат.
Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога.
И затова те са дошли вече до две минути. В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа. Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога. Тази идея е Божествена. Нека се спрат за един час.
към втори вариант >>
Това е неразбиране на живота.
(втори вариант)
Важно е и бъдещето, но то има да се реализира. Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем. Ние не знаем даже и миналото какво е било. Много възрастни хора са забравили своето детинство. Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа.
Това е неразбиране на живота.
В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния. Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие. Напротив, обратният процес е важен - да станете като децата. Даже и за разбиране на истината, колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще разбираш.
към втори вариант >>
Слабите хора родиха злото.
(втори вариант)
Казвам, трябва да утихне онова голяма противоречие, което съществува сега между хората. Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата. Злото произтича всякога от слабите хора.
Слабите хора родиха злото.
Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото. А силните, безсмъртните хора родиха доброто. Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това? Да станеш силен.
към втори вариант >>
И затова те са дошли вече до две минути.
(втори вариант)
Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат. Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога.
И затова те са дошли вече до две минути.
В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа. Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога. Тази идея е Божествена. Нека се спрат за един час. Засега обаче те считат това нещо за непоносимо.
към втори вариант >>
В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния.
(втори вариант)
Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем. Ние не знаем даже и миналото какво е било. Много възрастни хора са забравили своето детинство. Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа. Това е неразбиране на живота.
В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния.
Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие. Напротив, обратният процес е важен - да станете като децата. Даже и за разбиране на истината, колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще разбираш.
към втори вариант >>
Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото.
(втори вариант)
Казвам, трябва да утихне онова голяма противоречие, което съществува сега между хората. Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата. Злото произтича всякога от слабите хора. Слабите хора родиха злото.
Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото.
А силните, безсмъртните хора родиха доброто. Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това? Да станеш силен. Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто.
към втори вариант >>
В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа.
(втори вариант)
Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат. Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога. И затова те са дошли вече до две минути.
В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа.
Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога. Тази идея е Божествена. Нека се спрат за един час. Засега обаче те считат това нещо за непоносимо. Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението да пожертват само две-три минути.
към втори вариант >>
Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие.
(втори вариант)
Ние не знаем даже и миналото какво е било. Много възрастни хора са забравили своето детинство. Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа. Това е неразбиране на живота. В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния.
Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие.
Напротив, обратният процес е важен - да станете като децата. Даже и за разбиране на истината, колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще разбираш.
към втори вариант >>
А силните, безсмъртните хора родиха доброто.
(втори вариант)
Казвам, трябва да утихне онова голяма противоречие, което съществува сега между хората. Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата. Злото произтича всякога от слабите хора. Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото.
А силните, безсмъртните хора родиха доброто.
Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това? Да станеш силен. Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто. Този човек ще знае, че е силен човек.
към втори вариант >>
Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога.
(втори вариант)
Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат. Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога. И затова те са дошли вече до две минути. В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа.
Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога.
Тази идея е Божествена. Нека се спрат за един час. Засега обаче те считат това нещо за непоносимо. Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението да пожертват само две-три минути. За в бъдеще тази идея ще си пробие път.
към втори вариант >>
Напротив, обратният процес е важен - да станете като децата.
(втори вариант)
Много възрастни хора са забравили своето детинство. Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа. Това е неразбиране на живота. В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния. Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие.
Напротив, обратният процес е важен - да станете като децата.
Даже и за разбиране на истината, колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще разбираш.
към втори вариант >>
Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб.
(втори вариант)
Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата. Злото произтича всякога от слабите хора. Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото. А силните, безсмъртните хора родиха доброто.
Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб.
Какъв е церът срещу това? Да станеш силен. Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто. Този човек ще знае, че е силен човек. Този човек трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор.
към втори вариант >>
Тази идея е Божествена.
(втори вариант)
Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат. Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога. И затова те са дошли вече до две минути. В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа. Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога.
Тази идея е Божествена.
Нека се спрат за един час. Засега обаче те считат това нещо за непоносимо. Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението да пожертват само две-три минути. За в бъдеще тази идея ще си пробие път.
към втори вариант >>
Даже и за разбиране на истината, колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще разбираш.
(втори вариант)
Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа. Това е неразбиране на живота. В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния. Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие. Напротив, обратният процес е важен - да станете като децата.
Даже и за разбиране на истината, колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще разбираш.
към втори вариант >>
Какъв е церът срещу това?
(втори вариант)
Злото произтича всякога от слабите хора. Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото. А силните, безсмъртните хора родиха доброто. Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб.
Какъв е церът срещу това?
Да станеш силен. Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто. Този човек ще знае, че е силен човек. Този човек трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор. Тази вода трябва да изтича от него като от някой извор, който да полива всички растения, всички тревици и да ги заставя да растат под благодатта на неговия живот.
към втори вариант >>
Нека се спрат за един час.
(втори вариант)
Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога. И затова те са дошли вече до две минути. В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа. Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога. Тази идея е Божествена.
Нека се спрат за един час.
Засега обаче те считат това нещо за непоносимо. Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението да пожертват само две-три минути. За в бъдеще тази идея ще си пробие път.
към втори вариант >>
Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира човек, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината.
(втори вариант)
Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира човек, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината.
Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече да разбираш истината. Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия. Но в живота не е така. Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния. Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия.
към втори вариант >>
Да станеш силен.
(втори вариант)
Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото. А силните, безсмъртните хора родиха доброто. Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това?
Да станеш силен.
Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто. Този човек ще знае, че е силен човек. Този човек трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор. Тази вода трябва да изтича от него като от някой извор, който да полива всички растения, всички тревици и да ги заставя да растат под благодатта на неговия живот.
към втори вариант >>
Засега обаче те считат това нещо за непоносимо.
(втори вариант)
И затова те са дошли вече до две минути. В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа. Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога. Тази идея е Божествена. Нека се спрат за един час.
Засега обаче те считат това нещо за непоносимо.
Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението да пожертват само две-три минути. За в бъдеще тази идея ще си пробие път.
към втори вариант >>
Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече да разбираш истината.
(втори вариант)
Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира човек, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината.
Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече да разбираш истината.
Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия. Но в живота не е така. Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния. Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия. Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага.
към втори вариант >>
Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто.
(втори вариант)
Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото. А силните, безсмъртните хора родиха доброто. Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това? Да станеш силен.
Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто.
Този човек ще знае, че е силен човек. Този човек трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор. Тази вода трябва да изтича от него като от някой извор, който да полива всички растения, всички тревици и да ги заставя да растат под благодатта на неговия живот.
към втори вариант >>
Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението да пожертват само две-три минути.
(втори вариант)
В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа. Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога. Тази идея е Божествена. Нека се спрат за един час. Засега обаче те считат това нещо за непоносимо.
Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението да пожертват само две-три минути.
За в бъдеще тази идея ще си пробие път.
към втори вариант >>
Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира човек, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината. Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече да разбираш истината.
Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия.
Но в живота не е така. Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния. Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия. Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага. Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят.
към втори вариант >>
Този човек ще знае, че е силен човек.
(втори вариант)
А силните, безсмъртните хора родиха доброто. Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това? Да станеш силен. Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто.
Този човек ще знае, че е силен човек.
Този човек трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор. Тази вода трябва да изтича от него като от някой извор, който да полива всички растения, всички тревици и да ги заставя да растат под благодатта на неговия живот.
към втори вариант >>
За в бъдеще тази идея ще си пробие път.
(втори вариант)
Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога. Тази идея е Божествена. Нека се спрат за един час. Засега обаче те считат това нещо за непоносимо. Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението да пожертват само две-три минути.
За в бъдеще тази идея ще си пробие път.
към втори вариант >>
Но в живота не е така.
(втори вариант)
Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира човек, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината. Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече да разбираш истината. Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия.
Но в живота не е така.
Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния. Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия. Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага. Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят. Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат.
към втори вариант >>
Този човек трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор.
(втори вариант)
Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това? Да станеш силен. Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто. Този човек ще знае, че е силен човек.
Този човек трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор.
Тази вода трябва да изтича от него като от някой извор, който да полива всички растения, всички тревици и да ги заставя да растат под благодатта на неговия живот.
към втори вариант >>
Човек, който не може да направи една малка жертва, той не може да направи и една голяма жертва.
(втори вариант)
Човек, който не може да направи една малка жертва, той не може да направи и една голяма жертва.
Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем, да имаме онова велико съзнание в себе си, да съзнаваме великото в себе си и във всички хора, да чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул. И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали. Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени. Всички разбраха материалистическата страна. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва.
към втори вариант >>
Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния.
(втори вариант)
Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира човек, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината. Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече да разбираш истината. Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия. Но в живота не е така.
Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния.
Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия. Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага. Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят. Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат. Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката.
към втори вариант >>
Тази вода трябва да изтича от него като от някой извор, който да полива всички растения, всички тревици и да ги заставя да растат под благодатта на неговия живот.
(втори вариант)
Какъв е церът срещу това? Да станеш силен. Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто. Този човек ще знае, че е силен човек. Този човек трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор.
Тази вода трябва да изтича от него като от някой извор, който да полива всички растения, всички тревици и да ги заставя да растат под благодатта на неговия живот.
към втори вариант >>
Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем, да имаме онова велико съзнание в себе си, да съзнаваме великото в себе си и във всички хора, да чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул.
(втори вариант)
Човек, който не може да направи една малка жертва, той не може да направи и една голяма жертва.
Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем, да имаме онова велико съзнание в себе си, да съзнаваме великото в себе си и във всички хора, да чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул.
И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали. Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени. Всички разбраха материалистическата страна. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва. Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас.
към втори вариант >>
Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия.
(втори вариант)
Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира човек, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината. Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече да разбираш истината. Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия. Но в живота не е така. Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния.
Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия.
Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага. Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят. Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат. Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката. Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното.
към втори вариант >>
Кога трябва да бъдем силни?
(втори вариант)
Кога трябва да бъдем силни?
Когато раждаме доброто. Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто. Онзи, който ражда злото, той не е силен човек. Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си.
към втори вариант >>
И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали.
(втори вариант)
Човек, който не може да направи една малка жертва, той не може да направи и една голяма жертва. Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем, да имаме онова велико съзнание в себе си, да съзнаваме великото в себе си и във всички хора, да чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул.
И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали.
Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени. Всички разбраха материалистическата страна. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва. Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас. И вие трябва да приложите неговия закон.
към втори вариант >>
Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага.
(втори вариант)
Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече да разбираш истината. Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия. Но в живота не е така. Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния. Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия.
Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага.
Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят. Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат. Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката. Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното. Остане ли да си нареди работите, и тогава да се занимава с това, което желае, то никога няма да стане.
към втори вариант >>
Когато раждаме доброто.
(втори вариант)
Кога трябва да бъдем силни?
Когато раждаме доброто.
Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто. Онзи, който ражда злото, той не е силен човек. Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си. Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто.
към втори вариант >>
Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени.
(втори вариант)
Човек, който не може да направи една малка жертва, той не може да направи и една голяма жертва. Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем, да имаме онова велико съзнание в себе си, да съзнаваме великото в себе си и във всички хора, да чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул. И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали.
Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени.
Всички разбраха материалистическата страна. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва. Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас. И вие трябва да приложите неговия закон. Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате?
към втори вариант >>
Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят.
(втори вариант)
Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия. Но в живота не е така. Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния. Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия. Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага.
Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят.
Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат. Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката. Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното. Остане ли да си нареди работите, и тогава да се занимава с това, което желае, то никога няма да стане. Богати и сиромаси, това е една промяна, една смяна в живота.
към втори вариант >>
Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто.
(втори вариант)
Кога трябва да бъдем силни? Когато раждаме доброто.
Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто.
Онзи, който ражда злото, той не е силен човек. Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си. Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто. Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото.
към втори вариант >>
Всички разбраха материалистическата страна.
(втори вариант)
Човек, който не може да направи една малка жертва, той не може да направи и една голяма жертва. Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем, да имаме онова велико съзнание в себе си, да съзнаваме великото в себе си и във всички хора, да чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул. И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали. Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени.
Всички разбраха материалистическата страна.
Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва. Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас. И вие трябва да приложите неговия закон. Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате? Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони.
към втори вариант >>
Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат.
(втори вариант)
Но в живота не е така. Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния. Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия. Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага. Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят.
Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат.
Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката. Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното. Остане ли да си нареди работите, и тогава да се занимава с това, което желае, то никога няма да стане. Богати и сиромаси, това е една промяна, една смяна в живота.
към втори вариант >>
Онзи, който ражда злото, той не е силен човек.
(втори вариант)
Кога трябва да бъдем силни? Когато раждаме доброто. Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто.
Онзи, който ражда злото, той не е силен човек.
Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си. Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто. Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото. Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си.
към втори вариант >>
Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва.
(втори вариант)
Човек, който не може да направи една малка жертва, той не може да направи и една голяма жертва. Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем, да имаме онова велико съзнание в себе си, да съзнаваме великото в себе си и във всички хора, да чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул. И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали. Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени. Всички разбраха материалистическата страна.
Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва.
Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас. И вие трябва да приложите неговия закон. Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате? Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони. Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой?
към втори вариант >>
Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката.
(втори вариант)
Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния. Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия. Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага. Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят. Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат.
Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката.
Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното. Остане ли да си нареди работите, и тогава да се занимава с това, което желае, то никога няма да стане. Богати и сиромаси, това е една промяна, една смяна в живота.
към втори вариант >>
Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ.
(втори вариант)
Кога трябва да бъдем силни? Когато раждаме доброто. Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто. Онзи, който ражда злото, той не е силен човек.
Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ.
Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си. Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто. Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото. Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си. Ти не можеш да родиш доброто и не си силен човек, ти си от слабите хора.
към втори вариант >>
Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас.
(втори вариант)
Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем, да имаме онова велико съзнание в себе си, да съзнаваме великото в себе си и във всички хора, да чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул. И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали. Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени. Всички разбраха материалистическата страна. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва.
Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас.
И вие трябва да приложите неговия закон. Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате? Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони. Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой? И да видите, не вярвайте.
към втори вариант >>
Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното.
(втори вариант)
Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия. Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага. Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят. Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат. Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката.
Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното.
Остане ли да си нареди работите, и тогава да се занимава с това, което желае, то никога няма да стане. Богати и сиромаси, това е една промяна, една смяна в живота.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си.
(втори вариант)
Кога трябва да бъдем силни? Когато раждаме доброто. Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто. Онзи, който ражда злото, той не е силен човек. Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ.
Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си.
Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто. Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото. Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си. Ти не можеш да родиш доброто и не си силен човек, ти си от слабите хора.
към втори вариант >>
И вие трябва да приложите неговия закон.
(втори вариант)
И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали. Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени. Всички разбраха материалистическата страна. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва. Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас.
И вие трябва да приложите неговия закон.
Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате? Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони. Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой? И да видите, не вярвайте. Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени.
към втори вариант >>
Остане ли да си нареди работите, и тогава да се занимава с това, което желае, то никога няма да стане.
(втори вариант)
Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее." Но като стане богат, той започва да отлага. Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят. Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат. Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката. Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното.
Остане ли да си нареди работите, и тогава да се занимава с това, което желае, то никога няма да стане.
Богати и сиромаси, това е една промяна, една смяна в живота.
към втори вариант >>
Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто.
(втори вариант)
Когато раждаме доброто. Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто. Онзи, който ражда злото, той не е силен човек. Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си.
Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто.
Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото. Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си. Ти не можеш да родиш доброто и не си силен човек, ти си от слабите хора.
към втори вариант >>
Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате?
(втори вариант)
Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени. Всички разбраха материалистическата страна. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва. Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас. И вие трябва да приложите неговия закон.
Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате?
Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони. Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой? И да видите, не вярвайте. Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени. Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора.
към втори вариант >>
Богати и сиромаси, това е една промяна, една смяна в живота.
(втори вариант)
Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят. Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат. Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката. Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното. Остане ли да си нареди работите, и тогава да се занимава с това, което желае, то никога няма да стане.
Богати и сиромаси, това е една промяна, една смяна в живота.
към втори вариант >>
Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото.
(втори вариант)
Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто. Онзи, който ражда злото, той не е силен човек. Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си. Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто.
Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото.
Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си. Ти не можеш да родиш доброто и не си силен човек, ти си от слабите хора.
към втори вариант >>
Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони.
(втори вариант)
Всички разбраха материалистическата страна. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва. Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас. И вие трябва да приложите неговия закон. Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате?
Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони.
Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой? И да видите, не вярвайте. Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени. Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора. Това е отношение.
към втори вариант >>
Сега аз говоря за разумния човек, който може да разбира.
(втори вариант)
Сега аз говоря за разумния човек, който може да разбира.
Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват да се надпреварват един друг. Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат. Те се погледнат, и се разберат. Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание.
към втори вариант >>
Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си.
(втори вариант)
Онзи, който ражда злото, той не е силен човек. Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си. Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто. Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото.
Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си.
Ти не можеш да родиш доброто и не си силен човек, ти си от слабите хора.
към втори вариант >>
Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой?
(втори вариант)
Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва. Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас. И вие трябва да приложите неговия закон. Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате? Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони.
Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой?
И да видите, не вярвайте. Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени. Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора. Това е отношение. А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това?
към втори вариант >>
Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват да се надпреварват един друг.
(втори вариант)
Сега аз говоря за разумния човек, който може да разбира.
Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват да се надпреварват един друг.
Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат. Те се погледнат, и се разберат. Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва.
към втори вариант >>
Ти не можеш да родиш доброто и не си силен човек, ти си от слабите хора.
(втори вариант)
Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си. Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто. Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото. Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си.
Ти не можеш да родиш доброто и не си силен човек, ти си от слабите хора.
към втори вариант >>
И да видите, не вярвайте.
(втори вариант)
Той им казваше - Бог ще издигне друг пророк измежду вас. И вие трябва да приложите неговия закон. Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате? Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони. Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой?
И да видите, не вярвайте.
Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени. Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора. Това е отношение. А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това? „Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората." В баща си не вярваш, с него не можеш да живееш, как ще живееш с Бога?
към втори вариант >>
Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат.
(втори вариант)
Сега аз говоря за разумния човек, който може да разбира. Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват да се надпреварват един друг.
Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат.
Те се погледнат, и се разберат. Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става?
към втори вариант >>
Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто.
(втори вариант)
Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто.
Всеки от нас трябва да бъде силен. Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто. Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто. Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви. В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш.
към втори вариант >>
Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени.
(втори вариант)
И вие трябва да приложите неговия закон. Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате? Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони. Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой? И да видите, не вярвайте.
Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени.
Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора. Това е отношение. А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това? „Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората." В баща си не вярваш, с него не можеш да живееш, как ще живееш с Бога? Ако вярваш в баща си, ще можеш да вярваш и в Бога, и обратно.
към втори вариант >>
Те се погледнат, и се разберат.
(втори вариант)
Сега аз говоря за разумния човек, който може да разбира. Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват да се надпреварват един друг. Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат.
Те се погледнат, и се разберат.
Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става? " „С говорене." „Че какво е говоренето?
към втори вариант >>
Всеки от нас трябва да бъде силен.
(втори вариант)
Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто.
Всеки от нас трябва да бъде силен.
Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто. Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто. Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви. В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш. Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое.
към втори вариант >>
Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора.
(втори вариант)
Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате? Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони. Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой? И да видите, не вярвайте. Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени.
Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора.
Това е отношение. А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това? „Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората." В баща си не вярваш, с него не можеш да живееш, как ще живееш с Бога? Ако вярваш в баща си, ще можеш да вярваш и в Бога, и обратно.
към втори вариант >>
Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така.
(втори вариант)
Сега аз говоря за разумния човек, който може да разбира. Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват да се надпреварват един друг. Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат. Те се погледнат, и се разберат.
Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така.
Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става? " „С говорене." „Че какво е говоренето? " „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта.
към втори вариант >>
Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто.
(втори вариант)
Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто. Всеки от нас трябва да бъде силен.
Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто.
Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто. Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви. В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш. Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое. Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред.
към втори вариант >>
Това е отношение.
(втори вариант)
Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони. Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой? И да видите, не вярвайте. Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени. Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора.
Това е отношение.
А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това? „Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората." В баща си не вярваш, с него не можеш да живееш, как ще живееш с Бога? Ако вярваш в баща си, ще можеш да вярваш и в Бога, и обратно.
към втори вариант >>
Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание.
(втори вариант)
Сега аз говоря за разумния човек, който може да разбира. Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват да се надпреварват един друг. Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат. Те се погледнат, и се разберат. Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така.
Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание.
Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става? " „С говорене." „Че какво е говоренето? " „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа.
към втори вариант >>
Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто.
(втори вариант)
Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто. Всеки от нас трябва да бъде силен. Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто.
Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто.
Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви. В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш. Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое. Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред. Ти няма защо да седиш там.
към втори вариант >>
А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това?
(втори вариант)
Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой? И да видите, не вярвайте. Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени. Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора. Това е отношение.
А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това?
„Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората." В баща си не вярваш, с него не можеш да живееш, как ще живееш с Бога? Ако вярваш в баща си, ще можеш да вярваш и в Бога, и обратно.
към втори вариант >>
Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва.
(втори вариант)
Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват да се надпреварват един друг. Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат. Те се погледнат, и се разберат. Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание.
Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва.
Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става? " „С говорене." „Че какво е говоренето? " „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа. Днес хората говорят, но те още не са музиканти.
към втори вариант >>
Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви.
(втори вариант)
Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто. Всеки от нас трябва да бъде силен. Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто. Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто.
Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви.
В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш. Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое. Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред. Ти няма защо да седиш там. Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе.
към втори вариант >>
„Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората." В баща си не вярваш, с него не можеш да живееш, как ще живееш с Бога?
(втори вариант)
И да видите, не вярвайте. Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени. Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора. Това е отношение. А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това?
„Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората." В баща си не вярваш, с него не можеш да живееш, как ще живееш с Бога?
Ако вярваш в баща си, ще можеш да вярваш и в Бога, и обратно.
към втори вариант >>
Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става?
(втори вариант)
Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат. Те се погледнат, и се разберат. Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва.
Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става?
" „С говорене." „Че какво е говоренето? " „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа. Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко.
към втори вариант >>
В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш.
(втори вариант)
Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто. Всеки от нас трябва да бъде силен. Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто. Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто. Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви.
В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш.
Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое. Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред. Ти няма защо да седиш там. Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе. Ти си свободен човек.
към втори вариант >>
Ако вярваш в баща си, ще можеш да вярваш и в Бога, и обратно.
(втори вариант)
Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени. Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора. Това е отношение. А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това? „Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората." В баща си не вярваш, с него не можеш да живееш, как ще живееш с Бога?
Ако вярваш в баща си, ще можеш да вярваш и в Бога, и обратно.
към втори вариант >>
" „С говорене." „Че какво е говоренето?
(втори вариант)
Те се погледнат, и се разберат. Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става?
" „С говорене." „Че какво е говоренето?
" „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа. Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката?
към втори вариант >>
Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое.
(втори вариант)
Всеки от нас трябва да бъде силен. Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто. Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто. Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви. В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш.
Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое.
Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред. Ти няма защо да седиш там. Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе. Ти си свободен човек. Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш.
към втори вариант >>
Не е въпросът до външната вяра.
(втори вариант)
Не е въпросът до външната вяра.
В този смисъл Господ няма нужда да вярваме в него, да му пеем хвалебни песни. Той иска само да изпълним неговия закон. Той не иска да вижда сиромаси хора. Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда. Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята.
към втори вариант >>
" „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта.
(втори вариант)
Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става? " „С говорене." „Че какво е говоренето?
" „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта.
Това не е обикновена работа. Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви.
към втори вариант >>
Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред.
(втори вариант)
Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто. Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто. Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви. В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш. Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое.
Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред.
Ти няма защо да седиш там. Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе. Ти си свободен човек. Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш. Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде.
към втори вариант >>
В този смисъл Господ няма нужда да вярваме в него, да му пеем хвалебни песни.
(втори вариант)
Не е въпросът до външната вяра.
В този смисъл Господ няма нужда да вярваме в него, да му пеем хвалебни песни.
Той иска само да изпълним неговия закон. Той не иска да вижда сиромаси хора. Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда. Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята. Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им.
към втори вариант >>
Това не е обикновена работа.
(втори вариант)
Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става? " „С говорене." „Че какво е говоренето? " „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта.
Това не е обикновена работа.
Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно.
към втори вариант >>
Ти няма защо да седиш там.
(втори вариант)
Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто. Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви. В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш. Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое. Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред.
Ти няма защо да седиш там.
Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе. Ти си свободен човек. Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш. Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде. Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност?
към втори вариант >>
Той иска само да изпълним неговия закон.
(втори вариант)
Не е въпросът до външната вяра. В този смисъл Господ няма нужда да вярваме в него, да му пеем хвалебни песни.
Той иска само да изпълним неговия закон.
Той не иска да вижда сиромаси хора. Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда. Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята. Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им. Той не обича тези работи.
към втори вариант >>
Днес хората говорят, но те още не са музиканти.
(втори вариант)
Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става? " „С говорене." „Че какво е говоренето? " „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа.
Днес хората говорят, но те още не са музиканти.
Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре.
към втори вариант >>
Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе.
(втори вариант)
Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви. В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш. Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое. Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред. Ти няма защо да седиш там.
Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе.
Ти си свободен човек. Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш. Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде. Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност? "Аз ще ви кажа защо я нямате.
към втори вариант >>
Той не иска да вижда сиромаси хора.
(втори вариант)
Не е въпросът до външната вяра. В този смисъл Господ няма нужда да вярваме в него, да му пеем хвалебни песни. Той иска само да изпълним неговия закон.
Той не иска да вижда сиромаси хора.
Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда. Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята. Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им. Той не обича тези работи. Колко страдания, колко нещастия има в света.
към втори вариант >>
Те свирят по малко.
(втори вариант)
Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става? " „С говорене." „Че какво е говоренето? " „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа. Днес хората говорят, но те още не са музиканти.
Те свирят по малко.
Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения.
към втори вариант >>
Ти си свободен човек.
(втори вариант)
В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш. Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое. Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред. Ти няма защо да седиш там. Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе.
Ти си свободен човек.
Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш. Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде. Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност? "Аз ще ви кажа защо я нямате. Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това?
към втори вариант >>
Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда.
(втори вариант)
Не е въпросът до външната вяра. В този смисъл Господ няма нужда да вярваме в него, да му пеем хвалебни песни. Той иска само да изпълним неговия закон. Той не иска да вижда сиромаси хора.
Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда.
Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята. Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им. Той не обича тези работи. Колко страдания, колко нещастия има в света. Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството.
към втори вариант >>
Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката?
(втори вариант)
" „С говорене." „Че какво е говоренето? " „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа. Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко.
Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката?
Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си.
към втори вариант >>
Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш.
(втори вариант)
Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое. Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред. Ти няма защо да седиш там. Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе. Ти си свободен човек.
Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш.
Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде. Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност? "Аз ще ви кажа защо я нямате. Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това? " Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат.
към втори вариант >>
Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята.
(втори вариант)
Не е въпросът до външната вяра. В този смисъл Господ няма нужда да вярваме в него, да му пеем хвалебни песни. Той иска само да изпълним неговия закон. Той не иска да вижда сиромаси хора. Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда.
Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята.
Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им. Той не обича тези работи. Колко страдания, колко нещастия има в света. Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството. Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот?
към втори вариант >>
Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви.
(втори вариант)
" „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа. Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката?
Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви.
И едното, и другото е възможно. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората.
към втори вариант >>
Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде.
(втори вариант)
Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред. Ти няма защо да седиш там. Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе. Ти си свободен човек. Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш.
Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде.
Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност? "Аз ще ви кажа защо я нямате. Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това? " Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат. Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот.
към втори вариант >>
Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им.
(втори вариант)
В този смисъл Господ няма нужда да вярваме в него, да му пеем хвалебни песни. Той иска само да изпълним неговия закон. Той не иска да вижда сиромаси хора. Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда. Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята.
Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им.
Той не обича тези работи. Колко страдания, колко нещастия има в света. Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството. Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот? " Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем.
към втори вариант >>
И едното, и другото е възможно.
(втори вариант)
Това не е обикновена работа. Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви.
И едното, и другото е възможно.
Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност?
(втори вариант)
Ти няма защо да седиш там. Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе. Ти си свободен човек. Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш. Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде.
Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност?
"Аз ще ви кажа защо я нямате. Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това? " Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат. Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот. Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя.
към втори вариант >>
Той не обича тези работи.
(втори вариант)
Той иска само да изпълним неговия закон. Той не иска да вижда сиромаси хора. Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда. Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята. Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им.
Той не обича тези работи.
Колко страдания, колко нещастия има в света. Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството. Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот? " Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем. Как ще живеем без пъшкания?
към втори вариант >>
Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре.
(втори вариант)
Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно.
Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре.
Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят. Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере.
към втори вариант >>
"Аз ще ви кажа защо я нямате.
(втори вариант)
Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе. Ти си свободен човек. Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш. Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде. Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност?
"Аз ще ви кажа защо я нямате.
Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това? " Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат. Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот. Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя. Казваме, лошите условия.
към втори вариант >>
Колко страдания, колко нещастия има в света.
(втори вариант)
Той не иска да вижда сиромаси хора. Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда. Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята. Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им. Той не обича тези работи.
Колко страдания, колко нещастия има в света.
Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството. Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот? " Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем. Как ще живеем без пъшкания? Не, има един красив живот.
към втори вариант >>
Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения.
(втори вариант)
Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре.
Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения.
Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят. Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере. Втори път тези клиенти няма да го посетят.
към втори вариант >>
Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това?
(втори вариант)
Ти си свободен човек. Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш. Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде. Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност? "Аз ще ви кажа защо я нямате.
Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това?
" Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат. Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот. Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя. Казваме, лошите условия. Тази форма трябва да се видоизмени.
към втори вариант >>
Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството.
(втори вариант)
Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда. Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята. Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им. Той не обича тези работи. Колко страдания, колко нещастия има в света.
Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството.
Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот? " Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем. Как ще живеем без пъшкания? Не, има един красив живот. И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва - струва човек да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра.
към втори вариант >>
Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си.
(втори вариант)
Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения.
Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си.
Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят. Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере. Втори път тези клиенти няма да го посетят. Право е нашето положение, че който иска да живее добре, той трябва да мисли добре, да чувства добре и да постъпва добре.
към втори вариант >>
" Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат.
(втори вариант)
Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш. Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде. Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност? "Аз ще ви кажа защо я нямате. Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това?
" Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат.
Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот. Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя. Казваме, лошите условия. Тази форма трябва да се видоизмени. Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят.
към втори вариант >>
Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот?
(втори вариант)
Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята. Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им. Той не обича тези работи. Колко страдания, колко нещастия има в света. Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството.
Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот?
" Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем. Как ще живеем без пъшкания? Не, има един красив живот. И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва - струва човек да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра. Те със своето благородство подигат човека.
към втори вариант >>
Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората.
(втори вариант)
Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си.
Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората.
Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят. Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере. Втори път тези клиенти няма да го посетят. Право е нашето положение, че който иска да живее добре, той трябва да мисли добре, да чувства добре и да постъпва добре.
към втори вариант >>
Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот.
(втори вариант)
Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде. Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност? "Аз ще ви кажа защо я нямате. Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това? " Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат.
Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот.
Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя. Казваме, лошите условия. Тази форма трябва да се видоизмени. Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят. Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни.
към втори вариант >>
" Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем.
(втори вариант)
Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им. Той не обича тези работи. Колко страдания, колко нещастия има в света. Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството. Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот?
" Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем.
Как ще живеем без пъшкания? Не, има един красив живот. И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва - струва човек да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра. Те със своето благородство подигат човека.
към втори вариант >>
Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят.
(втори вариант)
И едното, и другото е възможно. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората.
Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят.
Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере. Втори път тези клиенти няма да го посетят. Право е нашето положение, че който иска да живее добре, той трябва да мисли добре, да чувства добре и да постъпва добре.
към втори вариант >>
Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя.
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност? "Аз ще ви кажа защо я нямате. Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това? " Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат. Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот.
Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя.
Казваме, лошите условия. Тази форма трябва да се видоизмени. Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят. Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни. Как си обяснявате това?
към втори вариант >>
Как ще живеем без пъшкания?
(втори вариант)
Той не обича тези работи. Колко страдания, колко нещастия има в света. Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството. Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот? " Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем.
Как ще живеем без пъшкания?
Не, има един красив живот. И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва - струва човек да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра. Те със своето благородство подигат човека.
към втори вариант >>
Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере.
(втори вариант)
Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят.
Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере.
Втори път тези клиенти няма да го посетят. Право е нашето положение, че който иска да живее добре, той трябва да мисли добре, да чувства добре и да постъпва добре.
към втори вариант >>
Казваме, лошите условия.
(втори вариант)
"Аз ще ви кажа защо я нямате. Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това? " Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат. Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот. Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя.
Казваме, лошите условия.
Тази форма трябва да се видоизмени. Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят. Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни. Как си обяснявате това? Ще ви дам един малък пример.
към втори вариант >>
Не, има един красив живот.
(втори вариант)
Колко страдания, колко нещастия има в света. Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството. Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот? " Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем. Как ще живеем без пъшкания?
Не, има един красив живот.
И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва - струва човек да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра. Те със своето благородство подигат човека.
към втори вариант >>
Втори път тези клиенти няма да го посетят.
(втори вариант)
Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят. Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере.
Втори път тези клиенти няма да го посетят.
Право е нашето положение, че който иска да живее добре, той трябва да мисли добре, да чувства добре и да постъпва добре.
към втори вариант >>
Тази форма трябва да се видоизмени.
(втори вариант)
Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това? " Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат. Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот. Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя. Казваме, лошите условия.
Тази форма трябва да се видоизмени.
Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят. Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни. Как си обяснявате това? Ще ви дам един малък пример.
към втори вариант >>
И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва - струва човек да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра.
(втори вариант)
Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството. Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот? " Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем. Как ще живеем без пъшкания? Не, има един красив живот.
И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва - струва човек да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра.
Те със своето благородство подигат човека.
към втори вариант >>
Право е нашето положение, че който иска да живее добре, той трябва да мисли добре, да чувства добре и да постъпва добре.
(втори вариант)
Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят. Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере. Втори път тези клиенти няма да го посетят.
Право е нашето положение, че който иска да живее добре, той трябва да мисли добре, да чувства добре и да постъпва добре.
към втори вариант >>
Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят.
(втори вариант)
" Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат. Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот. Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя. Казваме, лошите условия. Тази форма трябва да се видоизмени.
Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят.
Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни. Как си обяснявате това? Ще ви дам един малък пример.
към втори вариант >>
Те със своето благородство подигат човека.
(втори вариант)
Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот? " Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем. Как ще живеем без пъшкания? Не, има един красив живот. И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва - струва човек да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра.
Те със своето благородство подигат човека.
към втори вариант >>
Казвам, нашето верую трябва да се изяви в една конкретна, в една определена идея.
(втори вариант)
Казвам, нашето верую трябва да се изяви в една конкретна, в една определена идея.
Добрият живот трябва да се изрази в едно любовно чувство. А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си? Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти? Или какво верую имаш? Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си.
към втори вариант >>
Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни.
(втори вариант)
Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот. Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя. Казваме, лошите условия. Тази форма трябва да се видоизмени. Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят.
Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни.
Как си обяснявате това? Ще ви дам един малък пример.
към втори вариант >>
Казвам, има нещо хубаво, благородно в този човек, което ни радва.
(втори вариант)
Казвам, има нещо хубаво, благородно в този човек, което ни радва.
Затова именно идват страданията в живота - за да ни доведат до нещо хубаво, благородно, да ни доведат до съприкосновение с тия чисти, красиви души, за които се радваме. Ти си беден, страдащ човек, но дойде някой и ти помогне. Казваш: „Всичко дължа на този човек, който ми помогна в този момент." Много му благодаря. Бях едно бедно дете, от всички подхвърлено, но дойде един музикант, взе ме при себе си, научи ме да свиря и сега всичко дължа на него. Много му благодаря." Животът има смисъл, защото, било някой учител, било някой професор или музикант е дал подтик на тази душа, запалил е свещения огън в нея.
към втори вариант >>
Добрият живот трябва да се изрази в едно любовно чувство.
(втори вариант)
Казвам, нашето верую трябва да се изяви в една конкретна, в една определена идея.
Добрият живот трябва да се изрази в едно любовно чувство.
А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си? Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти? Или какво верую имаш? Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си. При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън.
към втори вариант >>
Как си обяснявате това?
(втори вариант)
Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя. Казваме, лошите условия. Тази форма трябва да се видоизмени. Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят. Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни.
Как си обяснявате това?
Ще ви дам един малък пример.
към втори вариант >>
Затова именно идват страданията в живота - за да ни доведат до нещо хубаво, благородно, да ни доведат до съприкосновение с тия чисти, красиви души, за които се радваме.
(втори вариант)
Казвам, има нещо хубаво, благородно в този човек, което ни радва.
Затова именно идват страданията в живота - за да ни доведат до нещо хубаво, благородно, да ни доведат до съприкосновение с тия чисти, красиви души, за които се радваме.
Ти си беден, страдащ човек, но дойде някой и ти помогне. Казваш: „Всичко дължа на този човек, който ми помогна в този момент." Много му благодаря. Бях едно бедно дете, от всички подхвърлено, но дойде един музикант, взе ме при себе си, научи ме да свиря и сега всичко дължа на него. Много му благодаря." Животът има смисъл, защото, било някой учител, било някой професор или музикант е дал подтик на тази душа, запалил е свещения огън в нея.
към втори вариант >>
А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си?
(втори вариант)
Казвам, нашето верую трябва да се изяви в една конкретна, в една определена идея. Добрият живот трябва да се изрази в едно любовно чувство.
А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си?
Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти? Или какво верую имаш? Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си. При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън. Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре.
към втори вариант >>
Ще ви дам един малък пример.
(втори вариант)
Казваме, лошите условия. Тази форма трябва да се видоизмени. Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят. Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни. Как си обяснявате това?
Ще ви дам един малък пример.
към втори вариант >>
Ти си беден, страдащ човек, но дойде някой и ти помогне.
(втори вариант)
Казвам, има нещо хубаво, благородно в този човек, което ни радва. Затова именно идват страданията в живота - за да ни доведат до нещо хубаво, благородно, да ни доведат до съприкосновение с тия чисти, красиви души, за които се радваме.
Ти си беден, страдащ човек, но дойде някой и ти помогне.
Казваш: „Всичко дължа на този човек, който ми помогна в този момент." Много му благодаря. Бях едно бедно дете, от всички подхвърлено, но дойде един музикант, взе ме при себе си, научи ме да свиря и сега всичко дължа на него. Много му благодаря." Животът има смисъл, защото, било някой учител, било някой професор или музикант е дал подтик на тази душа, запалил е свещения огън в нея.
към втори вариант >>
Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти?
(втори вариант)
Казвам, нашето верую трябва да се изяви в една конкретна, в една определена идея. Добрият живот трябва да се изрази в едно любовно чувство. А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си?
Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти?
Или какво верую имаш? Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си. При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън. Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре. Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре?
към втори вариант >>
Дъщерите на двама князе - малки момиченца по на десетгодишна възраст, били много хубави.
(втори вариант)
Дъщерите на двама князе - малки момиченца по на десетгодишна възраст, били много хубави.
Всички ги познавали и много им се радвали. Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде. В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят. Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба. След това те избягали.
към втори вариант >>
Казваш: „Всичко дължа на този човек, който ми помогна в този момент." Много му благодаря.
(втори вариант)
Казвам, има нещо хубаво, благородно в този човек, което ни радва. Затова именно идват страданията в живота - за да ни доведат до нещо хубаво, благородно, да ни доведат до съприкосновение с тия чисти, красиви души, за които се радваме. Ти си беден, страдащ човек, но дойде някой и ти помогне.
Казваш: „Всичко дължа на този човек, който ми помогна в този момент." Много му благодаря.
Бях едно бедно дете, от всички подхвърлено, но дойде един музикант, взе ме при себе си, научи ме да свиря и сега всичко дължа на него. Много му благодаря." Животът има смисъл, защото, било някой учител, било някой професор или музикант е дал подтик на тази душа, запалил е свещения огън в нея.
към втори вариант >>
Или какво верую имаш?
(втори вариант)
Казвам, нашето верую трябва да се изяви в една конкретна, в една определена идея. Добрият живот трябва да се изрази в едно любовно чувство. А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си? Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти?
Или какво верую имаш?
Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си. При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън. Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре. Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре? За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност.
към втори вариант >>
Всички ги познавали и много им се радвали.
(втори вариант)
Дъщерите на двама князе - малки момиченца по на десетгодишна възраст, били много хубави.
Всички ги познавали и много им се радвали.
Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде. В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят. Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба. След това те избягали. Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо?
към втори вариант >>
Бях едно бедно дете, от всички подхвърлено, но дойде един музикант, взе ме при себе си, научи ме да свиря и сега всичко дължа на него.
(втори вариант)
Казвам, има нещо хубаво, благородно в този човек, което ни радва. Затова именно идват страданията в живота - за да ни доведат до нещо хубаво, благородно, да ни доведат до съприкосновение с тия чисти, красиви души, за които се радваме. Ти си беден, страдащ човек, но дойде някой и ти помогне. Казваш: „Всичко дължа на този човек, който ми помогна в този момент." Много му благодаря.
Бях едно бедно дете, от всички подхвърлено, но дойде един музикант, взе ме при себе си, научи ме да свиря и сега всичко дължа на него.
Много му благодаря." Животът има смисъл, защото, било някой учител, било някой професор или музикант е дал подтик на тази душа, запалил е свещения огън в нея.
към втори вариант >>
Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си.
(втори вариант)
Казвам, нашето верую трябва да се изяви в една конкретна, в една определена идея. Добрият живот трябва да се изрази в едно любовно чувство. А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си? Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти? Или какво верую имаш?
Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си.
При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън. Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре. Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре? За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност. Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя?
към втори вариант >>
Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде.
(втори вариант)
Дъщерите на двама князе - малки момиченца по на десетгодишна възраст, били много хубави. Всички ги познавали и много им се радвали.
Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде.
В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят. Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба. След това те избягали. Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо? Защото дрехите й били оцапани.
към втори вариант >>
Много му благодаря." Животът има смисъл, защото, било някой учител, било някой професор или музикант е дал подтик на тази душа, запалил е свещения огън в нея.
(втори вариант)
Казвам, има нещо хубаво, благородно в този човек, което ни радва. Затова именно идват страданията в живота - за да ни доведат до нещо хубаво, благородно, да ни доведат до съприкосновение с тия чисти, красиви души, за които се радваме. Ти си беден, страдащ човек, но дойде някой и ти помогне. Казваш: „Всичко дължа на този човек, който ми помогна в този момент." Много му благодаря. Бях едно бедно дете, от всички подхвърлено, но дойде един музикант, взе ме при себе си, научи ме да свиря и сега всичко дължа на него.
Много му благодаря." Животът има смисъл, защото, било някой учител, било някой професор или музикант е дал подтик на тази душа, запалил е свещения огън в нея.
към втори вариант >>
При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън.
(втори вариант)
Добрият живот трябва да се изрази в едно любовно чувство. А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си? Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти? Или какво верую имаш? Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си.
При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън.
Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре. Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре? За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност. Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя? Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл.
към втори вариант >>
В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят.
(втори вариант)
Дъщерите на двама князе - малки момиченца по на десетгодишна възраст, били много хубави. Всички ги познавали и много им се радвали. Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде.
В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят.
Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба. След това те избягали. Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо? Защото дрехите й били оцапани. В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона си и тръгва.
към втори вариант >>
Та казвам, хубаво е всички ние да превърнем онова Божественото, което Бог е вложил в нас, да влезем в лодката и вятърът да утихне.
(втори вариант)
Та казвам, хубаво е всички ние да превърнем онова Божественото, което Бог е вложил в нас, да влезем в лодката и вятърът да утихне.
Казано е - като влезе Христос в лодката, вятърът утихна. В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне. Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме. Но всяко нещо има своето време. Всяка задача трябва да се започне навреме.
към втори вариант >>
Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре.
(втори вариант)
А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си? Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти? Или какво верую имаш? Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си. При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън.
Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре.
Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре? За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност. Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя? Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл. Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде.
към втори вариант >>
Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба.
(втори вариант)
Дъщерите на двама князе - малки момиченца по на десетгодишна възраст, били много хубави. Всички ги познавали и много им се радвали. Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде. В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят.
Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба.
След това те избягали. Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо? Защото дрехите й били оцапани. В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона си и тръгва. В това време същите момчета достигат файтона и пръскат същата тази течност върху файтона, но момиченцето остава запазено, дрехите му остават чисти.
към втори вариант >>
Казано е - като влезе Христос в лодката, вятърът утихна.
(втори вариант)
Та казвам, хубаво е всички ние да превърнем онова Божественото, което Бог е вложил в нас, да влезем в лодката и вятърът да утихне.
Казано е - като влезе Христос в лодката, вятърът утихна.
В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне. Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме. Но всяко нещо има своето време. Всяка задача трябва да се започне навреме. Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш.
към втори вариант >>
Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре?
(втори вариант)
Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти? Или какво верую имаш? Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си. При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън. Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре.
Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре?
За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност. Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя? Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл. Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде. Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет.
към втори вариант >>
След това те избягали.
(втори вариант)
Дъщерите на двама князе - малки момиченца по на десетгодишна възраст, били много хубави. Всички ги познавали и много им се радвали. Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде. В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят. Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба.
След това те избягали.
Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо? Защото дрехите й били оцапани. В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона си и тръгва. В това време същите момчета достигат файтона и пръскат същата тази течност върху файтона, но момиченцето остава запазено, дрехите му остават чисти.
към втори вариант >>
В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне.
(втори вариант)
Та казвам, хубаво е всички ние да превърнем онова Божественото, което Бог е вложил в нас, да влезем в лодката и вятърът да утихне. Казано е - като влезе Христос в лодката, вятърът утихна.
В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне.
Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме. Но всяко нещо има своето време. Всяка задача трябва да се започне навреме. Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш. Ще започнете с безсмъртието.
към втори вариант >>
За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност.
(втори вариант)
Или какво верую имаш? Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си. При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън. Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре. Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре?
За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност.
Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя? Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл. Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде. Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет. Навсякъде можем да го намерим.
към втори вариант >>
Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо?
(втори вариант)
Всички ги познавали и много им се радвали. Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде. В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят. Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба. След това те избягали.
Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо?
Защото дрехите й били оцапани. В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона си и тръгва. В това време същите момчета достигат файтона и пръскат същата тази течност върху файтона, но момиченцето остава запазено, дрехите му остават чисти.
към втори вариант >>
Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме.
(втори вариант)
Та казвам, хубаво е всички ние да превърнем онова Божественото, което Бог е вложил в нас, да влезем в лодката и вятърът да утихне. Казано е - като влезе Христос в лодката, вятърът утихна. В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне.
Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме.
Но всяко нещо има своето време. Всяка задача трябва да се започне навреме. Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш. Ще започнете с безсмъртието. Има числа в света, които са числа на безсмъртието.
към втори вариант >>
Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя?
(втори вариант)
Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си. При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън. Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре. Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре? За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност.
Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя?
Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл. Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде. Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет. Навсякъде можем да го намерим. Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат.
към втори вариант >>
Защото дрехите й били оцапани.
(втори вариант)
Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде. В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят. Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба. След това те избягали. Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо?
Защото дрехите й били оцапани.
В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона си и тръгва. В това време същите момчета достигат файтона и пръскат същата тази течност върху файтона, но момиченцето остава запазено, дрехите му остават чисти.
към втори вариант >>
Но всяко нещо има своето време.
(втори вариант)
Та казвам, хубаво е всички ние да превърнем онова Божественото, което Бог е вложил в нас, да влезем в лодката и вятърът да утихне. Казано е - като влезе Христос в лодката, вятърът утихна. В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне. Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме.
Но всяко нещо има своето време.
Всяка задача трябва да се започне навреме. Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш. Ще започнете с безсмъртието. Има числа в света, които са числа на безсмъртието. Има и числа на смъртта.
към втори вариант >>
Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл.
(втори вариант)
При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън. Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре. Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре? За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност. Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя?
Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл.
Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде. Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет. Навсякъде можем да го намерим. Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат. Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат.
към втори вариант >>
В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона си и тръгва.
(втори вариант)
В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят. Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба. След това те избягали. Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо? Защото дрехите й били оцапани.
В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона си и тръгва.
В това време същите момчета достигат файтона и пръскат същата тази течност върху файтона, но момиченцето остава запазено, дрехите му остават чисти.
към втори вариант >>
Всяка задача трябва да се започне навреме.
(втори вариант)
Та казвам, хубаво е всички ние да превърнем онова Божественото, което Бог е вложил в нас, да влезем в лодката и вятърът да утихне. Казано е - като влезе Христос в лодката, вятърът утихна. В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне. Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме. Но всяко нещо има своето време.
Всяка задача трябва да се започне навреме.
Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш. Ще започнете с безсмъртието. Има числа в света, които са числа на безсмъртието. Има и числа на смъртта. Има дни на Божественото благословение.
към втори вариант >>
Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде.
(втори вариант)
Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре. Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре? За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност. Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя? Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл.
Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде.
Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет. Навсякъде можем да го намерим. Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат. Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат. Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат.
към втори вариант >>
В това време същите момчета достигат файтона и пръскат същата тази течност върху файтона, но момиченцето остава запазено, дрехите му остават чисти.
(втори вариант)
Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба. След това те избягали. Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо? Защото дрехите й били оцапани. В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона си и тръгва.
В това време същите момчета достигат файтона и пръскат същата тази течност върху файтона, но момиченцето остава запазено, дрехите му остават чисти.
към втори вариант >>
Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш.
(втори вариант)
Казано е - като влезе Христос в лодката, вятърът утихна. В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне. Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме. Но всяко нещо има своето време. Всяка задача трябва да се започне навреме.
Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш.
Ще започнете с безсмъртието. Има числа в света, които са числа на безсмъртието. Има и числа на смъртта. Има дни на Божественото благословение. Има и дни на нещастията.
към втори вариант >>
Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет.
(втори вариант)
Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре? За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност. Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя? Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл. Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде.
Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет.
Навсякъде можем да го намерим. Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат. Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат. Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат. И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат.
към втори вариант >>
Защо едното момиченце беше изложено на неблагоприятни условия, а другото момиченце попадна в благоприятни условия и се спаси да не се изцапа рокличката му?
(втори вариант)
Защо едното момиченце беше изложено на неблагоприятни условия, а другото момиченце попадна в благоприятни условия и се спаси да не се изцапа рокличката му?
По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила. И като ви погледне някой, ще каже - нечисти са му дрехите. Но и това нещо си има своите причини. На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия. Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца.
към втори вариант >>
Ще започнете с безсмъртието.
(втори вариант)
В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне. Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме. Но всяко нещо има своето време. Всяка задача трябва да се започне навреме. Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш.
Ще започнете с безсмъртието.
Има числа в света, които са числа на безсмъртието. Има и числа на смъртта. Има дни на Божественото благословение. Има и дни на нещастията. Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила.
към втори вариант >>
Навсякъде можем да го намерим.
(втори вариант)
За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност. Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя? Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл. Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде. Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет.
Навсякъде можем да го намерим.
Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат. Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат. Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат. И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат. Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат.
към втори вариант >>
По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила.
(втори вариант)
Защо едното момиченце беше изложено на неблагоприятни условия, а другото момиченце попадна в благоприятни условия и се спаси да не се изцапа рокличката му?
По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила.
И като ви погледне някой, ще каже - нечисти са му дрехите. Но и това нещо си има своите причини. На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия. Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца. Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца.
към втори вариант >>
Има числа в света, които са числа на безсмъртието.
(втори вариант)
Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме. Но всяко нещо има своето време. Всяка задача трябва да се започне навреме. Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш. Ще започнете с безсмъртието.
Има числа в света, които са числа на безсмъртието.
Има и числа на смъртта. Има дни на Божественото благословение. Има и дни на нещастията. Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила. Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата.
към втори вариант >>
Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат.
(втори вариант)
Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя? Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл. Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде. Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет. Навсякъде можем да го намерим.
Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат.
Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат. Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат. И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат. Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат. И ако вложиш парите си в една банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще имаш друг резултат.
към втори вариант >>
И като ви погледне някой, ще каже - нечисти са му дрехите.
(втори вариант)
Защо едното момиченце беше изложено на неблагоприятни условия, а другото момиченце попадна в благоприятни условия и се спаси да не се изцапа рокличката му? По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила.
И като ви погледне някой, ще каже - нечисти са му дрехите.
Но и това нещо си има своите причини. На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия. Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца. Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца. Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце.
към втори вариант >>
Има и числа на смъртта.
(втори вариант)
Но всяко нещо има своето време. Всяка задача трябва да се започне навреме. Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш. Ще започнете с безсмъртието. Има числа в света, които са числа на безсмъртието.
Има и числа на смъртта.
Има дни на Божественото благословение. Има и дни на нещастията. Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила. Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата.
към втори вариант >>
Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат.
(втори вариант)
Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл. Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде. Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет. Навсякъде можем да го намерим. Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат.
Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат.
Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат. И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат. Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат. И ако вложиш парите си в една банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще имаш друг резултат. Това трябва да бъде едно реално положение, което да даде стабилност на живота ти.
към втори вариант >>
Но и това нещо си има своите причини.
(втори вариант)
Защо едното момиченце беше изложено на неблагоприятни условия, а другото момиченце попадна в благоприятни условия и се спаси да не се изцапа рокличката му? По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила. И като ви погледне някой, ще каже - нечисти са му дрехите.
Но и това нещо си има своите причини.
На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия. Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца. Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца. Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце. Обаче нито едното, нито другото дете не е силно.
към втори вариант >>
Има дни на Божественото благословение.
(втори вариант)
Всяка задача трябва да се започне навреме. Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш. Ще започнете с безсмъртието. Има числа в света, които са числа на безсмъртието. Има и числа на смъртта.
Има дни на Божественото благословение.
Има и дни на нещастията. Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила. Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище.
към втори вариант >>
Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат.
(втори вариант)
Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде. Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет. Навсякъде можем да го намерим. Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат. Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат.
Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат.
И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат. Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат. И ако вложиш парите си в една банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще имаш друг резултат. Това трябва да бъде едно реално положение, което да даде стабилност на живота ти.
към втори вариант >>
На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия.
(втори вариант)
Защо едното момиченце беше изложено на неблагоприятни условия, а другото момиченце попадна в благоприятни условия и се спаси да не се изцапа рокличката му? По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила. И като ви погледне някой, ще каже - нечисти са му дрехите. Но и това нещо си има своите причини.
На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия.
Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца. Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца. Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце. Обаче нито едното, нито другото дете не е силно. Нито едно от тях не се е издигнало над условията.
към втори вариант >>
Има и дни на нещастията.
(втори вариант)
Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш. Ще започнете с безсмъртието. Има числа в света, които са числа на безсмъртието. Има и числа на смъртта. Има дни на Божественото благословение.
Има и дни на нещастията.
Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила. Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука.
към втори вариант >>
И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат.
(втори вариант)
Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет. Навсякъде можем да го намерим. Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат. Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат. Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат.
И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат.
Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат. И ако вложиш парите си в една банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще имаш друг резултат. Това трябва да бъде едно реално положение, което да даде стабилност на живота ти.
към втори вариант >>
Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца.
(втори вариант)
Защо едното момиченце беше изложено на неблагоприятни условия, а другото момиченце попадна в благоприятни условия и се спаси да не се изцапа рокличката му? По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила. И като ви погледне някой, ще каже - нечисти са му дрехите. Но и това нещо си има своите причини. На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия.
Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца.
Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца. Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце. Обаче нито едното, нито другото дете не е силно. Нито едно от тях не се е издигнало над условията. Всичко това е благодарение на условията.
към втори вариант >>
Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила.
(втори вариант)
Ще започнете с безсмъртието. Има числа в света, които са числа на безсмъртието. Има и числа на смъртта. Има дни на Божественото благословение. Има и дни на нещастията.
Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила.
Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат.
към втори вариант >>
Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат.
(втори вариант)
Навсякъде можем да го намерим. Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат. Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат. Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат. И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат.
Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат.
И ако вложиш парите си в една банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще имаш друг резултат. Това трябва да бъде едно реално положение, което да даде стабилност на живота ти.
към втори вариант >>
Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца.
(втори вариант)
По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила. И като ви погледне някой, ще каже - нечисти са му дрехите. Но и това нещо си има своите причини. На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия. Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца.
Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца.
Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце. Обаче нито едното, нито другото дете не е силно. Нито едно от тях не се е издигнало над условията. Всичко това е благодарение на условията.
към втори вариант >>
Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата.
(втори вариант)
Има числа в света, които са числа на безсмъртието. Има и числа на смъртта. Има дни на Божественото благословение. Има и дни на нещастията. Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила.
Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата.
Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме.
към втори вариант >>
И ако вложиш парите си в една банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще имаш друг резултат.
(втори вариант)
Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат. Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат. Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат. И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат. Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат.
И ако вложиш парите си в една банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще имаш друг резултат.
Това трябва да бъде едно реално положение, което да даде стабилност на живота ти.
към втори вариант >>
Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце.
(втори вариант)
И като ви погледне някой, ще каже - нечисти са му дрехите. Но и това нещо си има своите причини. На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия. Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца. Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца.
Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце.
Обаче нито едното, нито другото дете не е силно. Нито едно от тях не се е издигнало над условията. Всичко това е благодарение на условията.
към втори вариант >>
Има чудни закони в числата.
(втори вариант)
Има и числа на смъртта. Има дни на Божественото благословение. Има и дни на нещастията. Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила. Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата.
Има чудни закони в числата.
Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него.
към втори вариант >>
Това трябва да бъде едно реално положение, което да даде стабилност на живота ти.
(втори вариант)
Ако го намериш отвътре, ще имаш друг резултат. Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат. И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат. Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат. И ако вложиш парите си в една банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще имаш друг резултат.
Това трябва да бъде едно реално положение, което да даде стабилност на живота ти.
към втори вариант >>
Обаче нито едното, нито другото дете не е силно.
(втори вариант)
Но и това нещо си има своите причини. На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия. Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца. Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца. Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце.
Обаче нито едното, нито другото дете не е силно.
Нито едно от тях не се е издигнало над условията. Всичко това е благодарение на условията.
към втори вариант >>
Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище.
(втори вариант)
Има дни на Божественото благословение. Има и дни на нещастията. Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила. Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата.
Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище.
Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше.
към втори вариант >>
Ние се занимаваме с въпроса, да се оправи светът, да се подобри политическото положение.
(втори вариант)
Ние се занимаваме с въпроса, да се оправи светът, да се подобри политическото положение.
Това са важни работи, но политическото положение на народа ни може да се подобри, без ние да се подобряваме. Законите може да се изменят, без ние да се изменяме. Училища може да се градят, свещеници могат да се изменят, но ако ние не се изменяме вътрешно, ако в нашия частен живот не стане едно вътрешно подобрение, какво ще ни ползва външната обстановка?
към втори вариант >>
Нито едно от тях не се е издигнало над условията.
(втори вариант)
На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия. Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца. Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца. Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце. Обаче нито едното, нито другото дете не е силно.
Нито едно от тях не се е издигнало над условията.
Всичко това е благодарение на условията.
към втори вариант >>
Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука.
(втори вариант)
Има и дни на нещастията. Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила. Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище.
Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука.
Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои.
към втори вариант >>
Това са важни работи, но политическото положение на народа ни може да се подобри, без ние да се подобряваме.
(втори вариант)
Ние се занимаваме с въпроса, да се оправи светът, да се подобри политическото положение.
Това са важни работи, но политическото положение на народа ни може да се подобри, без ние да се подобряваме.
Законите може да се изменят, без ние да се изменяме. Училища може да се градят, свещеници могат да се изменят, но ако ние не се изменяме вътрешно, ако в нашия частен живот не стане едно вътрешно подобрение, какво ще ни ползва външната обстановка?
към втори вариант >>
Всичко това е благодарение на условията.
(втори вариант)
Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца. Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца. Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце. Обаче нито едното, нито другото дете не е силно. Нито едно от тях не се е издигнало над условията.
Всичко това е благодарение на условията.
към втори вариант >>
Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат.
(втори вариант)
Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила. Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука.
Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат.
И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си.
към втори вариант >>
Законите може да се изменят, без ние да се изменяме.
(втори вариант)
Ние се занимаваме с въпроса, да се оправи светът, да се подобри политическото положение. Това са важни работи, но политическото положение на народа ни може да се подобри, без ние да се подобряваме.
Законите може да се изменят, без ние да се изменяме.
Училища може да се градят, свещеници могат да се изменят, но ако ние не се изменяме вътрешно, ако в нашия частен живот не стане едно вътрешно подобрение, какво ще ни ползва външната обстановка?
към втори вариант >>
Казвам, докато човек не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е човек, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н.
(втори вариант)
Казвам, докато човек не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е човек, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н.
Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек. Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую. Или да поставим въпроса другояче. Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия. В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро.
към втори вариант >>
И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме.
(втори вариант)
Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат.
И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме.
Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш.
към втори вариант >>
Училища може да се градят, свещеници могат да се изменят, но ако ние не се изменяме вътрешно, ако в нашия частен живот не стане едно вътрешно подобрение, какво ще ни ползва външната обстановка?
(втори вариант)
Ние се занимаваме с въпроса, да се оправи светът, да се подобри политическото положение. Това са важни работи, но политическото положение на народа ни може да се подобри, без ние да се подобряваме. Законите може да се изменят, без ние да се изменяме.
Училища може да се градят, свещеници могат да се изменят, но ако ние не се изменяме вътрешно, ако в нашия частен живот не стане едно вътрешно подобрение, какво ще ни ползва външната обстановка?
към втори вариант >>
Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек.
(втори вариант)
Казвам, докато човек не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е човек, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н.
Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек.
Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую. Или да поставим въпроса другояче. Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия. В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро. Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си.
към втори вариант >>
Вследствие на това нищо не остана от него.
(втори вариант)
Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме.
Вследствие на това нищо не остана от него.
И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм.
към втори вариант >>
Следователно трябва да има едно отношение между външната среда и самия човек, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота.
(втори вариант)
Следователно трябва да има едно отношение между външната среда и самия човек, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота.
Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда. Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят. Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината. Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен. Коя е причината за това?
към втори вариант >>
Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую.
(втори вариант)
Казвам, докато човек не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е човек, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н. Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек.
Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую.
Или да поставим въпроса другояче. Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия. В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро. Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си. Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж.
към втори вариант >>
И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше.
(втори вариант)
Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него.
И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше.
Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм.
към втори вариант >>
Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда.
(втори вариант)
Следователно трябва да има едно отношение между външната среда и самия човек, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота.
Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда.
Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят. Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината. Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен. Коя е причината за това? Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа.
към втори вариант >>
Или да поставим въпроса другояче.
(втори вариант)
Казвам, докато човек не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е човек, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н. Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек. Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую.
Или да поставим въпроса другояче.
Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия. В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро. Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си. Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж. Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже.
към втори вариант >>
Вследствие на това този храм не можа да устои.
(втори вариант)
Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше.
Вследствие на това този храм не можа да устои.
Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм.
към втори вариант >>
Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят.
(втори вариант)
Следователно трябва да има едно отношение между външната среда и самия човек, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота. Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда.
Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят.
Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината. Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен. Коя е причината за това? Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа. Като говоря за човека, аз не разбирам този малък човек, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в себе си.
към втори вариант >>
Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия.
(втори вариант)
Казвам, докато човек не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е човек, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н. Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек. Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую. Или да поставим въпроса другояче.
Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия.
В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро. Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си. Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж. Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже. Има нещо благородно, което се проявява в нея.
към втори вариант >>
Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си.
(втори вариант)
Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои.
Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си.
Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш.
към втори вариант >>
Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината.
(втори вариант)
Следователно трябва да има едно отношение между външната среда и самия човек, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота. Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда. Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят.
Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината.
Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен. Коя е причината за това? Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа. Като говоря за човека, аз не разбирам този малък човек, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в себе си.
към втори вариант >>
В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро.
(втори вариант)
Казвам, докато човек не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е човек, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н. Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек. Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую. Или да поставим въпроса другояче. Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия.
В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро.
Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си. Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж. Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже. Има нещо благородно, което се проявява в нея. Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица.
към втори вариант >>
Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш.
(втори вариант)
И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си.
Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш.
Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш. И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад.
към втори вариант >>
Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен.
(втори вариант)
Следователно трябва да има едно отношение между външната среда и самия човек, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота. Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда. Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят. Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината.
Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен.
Коя е причината за това? Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа. Като говоря за човека, аз не разбирам този малък човек, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в себе си.
към втори вариант >>
Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си.
(втори вариант)
Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек. Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую. Или да поставим въпроса другояче. Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия. В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро.
Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си.
Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж. Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже. Има нещо благородно, което се проявява в нея. Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица. Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество.
към втори вариант >>
Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм.
(втори вариант)
Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш.
Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм.
Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш. И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад. Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време.
към втори вариант >>
Коя е причината за това?
(втори вариант)
Следователно трябва да има едно отношение между външната среда и самия човек, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота. Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда. Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят. Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината. Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен.
Коя е причината за това?
Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа. Като говоря за човека, аз не разбирам този малък човек, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в себе си.
към втори вариант >>
Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж.
(втори вариант)
Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую. Или да поставим въпроса другояче. Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия. В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро. Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си.
Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж.
Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже. Има нещо благородно, което се проявява в нея. Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица. Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество. Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората.
към втори вариант >>
Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм.
(втори вариант)
И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм.
Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм.
Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш. И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад. Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет.
към втори вариант >>
Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа.
(втори вариант)
Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда. Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят. Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината. Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен. Коя е причината за това?
Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа.
Като говоря за човека, аз не разбирам този малък човек, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в себе си.
към втори вариант >>
Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже.
(втори вариант)
Или да поставим въпроса другояче. Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия. В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро. Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си. Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж.
Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже.
Има нещо благородно, което се проявява в нея. Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица. Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество. Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората. Има причини за това.
към втори вариант >>
Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм.
(втори вариант)
Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм.
Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм.
Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш. И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад. Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет. Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора.
към втори вариант >>
Като говоря за човека, аз не разбирам този малък човек, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в себе си.
(втори вариант)
Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят. Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината. Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен. Коя е причината за това? Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа.
Като говоря за човека, аз не разбирам този малък човек, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в себе си.
към втори вариант >>
Има нещо благородно, което се проявява в нея.
(втори вариант)
Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия. В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро. Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си. Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж. Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже.
Има нещо благородно, което се проявява в нея.
Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица. Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество. Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората. Има причини за това. И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът.
към втори вариант >>
Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш.
(втори вариант)
Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм.
Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш.
И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад. Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет. Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора. Умрелите нямат нужда от тези неща.
към втори вариант >>
Та казвам, вие трябва да разбирате нещата правилно.
(втори вариант)
Та казвам, вие трябва да разбирате нещата правилно.
Аз не искам вие да имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н. Вие трябва да имате разбиранията на човек, който е дошъл да върши волята Божия на земята. Ако искате да знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия. Защото законът на любовта е закон на служене. Там, дето я има любовта, там трябва да има служене.
към втори вариант >>
Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица.
(втори вариант)
В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро. Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си. Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж. Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже. Има нещо благородно, което се проявява в нея.
Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица.
Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество. Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората. Има причини за това. И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът. Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може да се спаси.
към втори вариант >>
И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад.
(втори вариант)
Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш.
И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад.
Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет. Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора. Умрелите нямат нужда от тези неща.
към втори вариант >>
Аз не искам вие да имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н.
(втори вариант)
Та казвам, вие трябва да разбирате нещата правилно.
Аз не искам вие да имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н.
Вие трябва да имате разбиранията на човек, който е дошъл да върши волята Божия на земята. Ако искате да знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия. Защото законът на любовта е закон на служене. Там, дето я има любовта, там трябва да има служене. Там, дето няма служене, любовта не може да се прояви.
към втори вариант >>
Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество.
(втори вариант)
Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си. Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж. Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже. Има нещо благородно, което се проявява в нея. Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица.
Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество.
Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората. Има причини за това. И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът. Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може да се спаси. Този план е създаден от невидимия свят и по него, по тази форма светът ще се спаси.
към втори вариант >>
Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време.
(втори вариант)
Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш. И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад.
Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време.
След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет. Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора. Умрелите нямат нужда от тези неща.
към втори вариант >>
Вие трябва да имате разбиранията на човек, който е дошъл да върши волята Божия на земята.
(втори вариант)
Та казвам, вие трябва да разбирате нещата правилно. Аз не искам вие да имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н.
Вие трябва да имате разбиранията на човек, който е дошъл да върши волята Божия на земята.
Ако искате да знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия. Защото законът на любовта е закон на служене. Там, дето я има любовта, там трябва да има служене. Там, дето няма служене, любовта не може да се прояви.
към втори вариант >>
Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората.
(втори вариант)
Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж. Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже. Има нещо благородно, което се проявява в нея. Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица. Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество.
Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората.
Има причини за това. И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът. Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може да се спаси. Този план е създаден от невидимия свят и по него, по тази форма светът ще се спаси.
към втори вариант >>
След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет.
(втори вариант)
Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш. И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад. Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време.
След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет.
Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора. Умрелите нямат нужда от тези неща.
към втори вариант >>
Ако искате да знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия.
(втори вариант)
Та казвам, вие трябва да разбирате нещата правилно. Аз не искам вие да имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н. Вие трябва да имате разбиранията на човек, който е дошъл да върши волята Божия на земята.
Ако искате да знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия.
Защото законът на любовта е закон на служене. Там, дето я има любовта, там трябва да има служене. Там, дето няма служене, любовта не може да се прояви.
към втори вариант >>
Има причини за това.
(втори вариант)
Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже. Има нещо благородно, което се проявява в нея. Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица. Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество. Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората.
Има причини за това.
И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът. Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може да се спаси. Този план е създаден от невидимия свят и по него, по тази форма светът ще се спаси.
към втори вариант >>
Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора.
(втори вариант)
Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш. И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад. Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет.
Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора.
Умрелите нямат нужда от тези неща.
към втори вариант >>
Защото законът на любовта е закон на служене.
(втори вариант)
Та казвам, вие трябва да разбирате нещата правилно. Аз не искам вие да имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н. Вие трябва да имате разбиранията на човек, който е дошъл да върши волята Божия на земята. Ако искате да знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия.
Защото законът на любовта е закон на служене.
Там, дето я има любовта, там трябва да има служене. Там, дето няма служене, любовта не може да се прояви.
към втори вариант >>
И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът.
(втори вариант)
Има нещо благородно, което се проявява в нея. Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица. Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество. Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората. Има причини за това.
И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът.
Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може да се спаси. Този план е създаден от невидимия свят и по него, по тази форма светът ще се спаси.
към втори вариант >>
Умрелите нямат нужда от тези неща.
(втори вариант)
Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „Да, мама, ще имаш. И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад. Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет. Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора.
Умрелите нямат нужда от тези неща.
към втори вариант >>
Там, дето я има любовта, там трябва да има служене.
(втори вариант)
Та казвам, вие трябва да разбирате нещата правилно. Аз не искам вие да имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н. Вие трябва да имате разбиранията на човек, който е дошъл да върши волята Божия на земята. Ако искате да знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия. Защото законът на любовта е закон на служене.
Там, дето я има любовта, там трябва да има служене.
Там, дето няма служене, любовта не може да се прояви.
към втори вариант >>
Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може да се спаси.
(втори вариант)
Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица. Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество. Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората. Има причини за това. И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът.
Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може да се спаси.
Този план е създаден от невидимия свят и по него, по тази форма светът ще се спаси.
към втори вариант >>
Като говоря така, не мислете, че това е незачитане на вашите чувства, но това е резултат на едно неразбиране, на едно изопачаване на един свещен обряд.
(втори вариант)
Като говоря така, не мислете, че това е незачитане на вашите чувства, но това е резултат на едно неразбиране, на едно изопачаване на един свещен обряд.
В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини. И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите. Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос? " Той е казал много неща и досега продължава да казва. Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене?
към втори вариант >>
Там, дето няма служене, любовта не може да се прояви.
(втори вариант)
Аз не искам вие да имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н. Вие трябва да имате разбиранията на човек, който е дошъл да върши волята Божия на земята. Ако искате да знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия. Защото законът на любовта е закон на служене. Там, дето я има любовта, там трябва да има служене.
Там, дето няма служене, любовта не може да се прояви.
към втори вариант >>
Този план е създаден от невидимия свят и по него, по тази форма светът ще се спаси.
(втори вариант)
Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество. Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората. Има причини за това. И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът. Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може да се спаси.
Този план е създаден от невидимия свят и по него, по тази форма светът ще се спаси.
към втори вариант >>
В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини.
(втори вариант)
Като говоря така, не мислете, че това е незачитане на вашите чувства, но това е резултат на едно неразбиране, на едно изопачаване на един свещен обряд.
В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини.
И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите. Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос? " Той е казал много неща и досега продължава да казва. Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене? " Голяма разлика има в говоренето.
към втори вариант >>
Следователно служенето на Бога е един закон, първият закон, а вторият закон е служенето на ближния.
(втори вариант)
Следователно служенето на Бога е един закон, първият закон, а вторият закон е служенето на ближния.
Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява. Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне. Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си. Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват. Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е.
към втори вариант >>
Кое ще се спаси?
(втори вариант)
Кое ще се спаси?
Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено. Душата на човека ще бъде спасена. А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос. С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце. Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето.
към втори вариант >>
И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите.
(втори вариант)
Като говоря така, не мислете, че това е незачитане на вашите чувства, но това е резултат на едно неразбиране, на едно изопачаване на един свещен обряд. В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини.
И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите.
Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос? " Той е казал много неща и досега продължава да казва. Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене? " Голяма разлика има в говоренето. Не мислете, че всякога може да се говори.
към втори вариант >>
Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява.
(втори вариант)
Следователно служенето на Бога е един закон, първият закон, а вторият закон е служенето на ближния.
Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява.
Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне. Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си. Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват. Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е. той не е прокопсал в живота си.
към втори вариант >>
Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено.
(втори вариант)
Кое ще се спаси?
Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено.
Душата на човека ще бъде спасена. А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос. С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце. Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето. Всичко друго не е съществено.
към втори вариант >>
Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос?
(втори вариант)
Като говоря така, не мислете, че това е незачитане на вашите чувства, но това е резултат на едно неразбиране, на едно изопачаване на един свещен обряд. В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини. И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите.
Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос?
" Той е казал много неща и досега продължава да казва. Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене? " Голяма разлика има в говоренето. Не мислете, че всякога може да се говори. Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят.
към втори вариант >>
Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне.
(втори вариант)
Следователно служенето на Бога е един закон, първият закон, а вторият закон е служенето на ближния. Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява.
Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне.
Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си. Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват. Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е. той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане.
към втори вариант >>
Душата на човека ще бъде спасена.
(втори вариант)
Кое ще се спаси? Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено.
Душата на човека ще бъде спасена.
А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос. С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце. Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето. Всичко друго не е съществено. Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух.
към втори вариант >>
" Той е казал много неща и досега продължава да казва.
(втори вариант)
Като говоря така, не мислете, че това е незачитане на вашите чувства, но това е резултат на едно неразбиране, на едно изопачаване на един свещен обряд. В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини. И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите. Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос?
" Той е казал много неща и досега продължава да казва.
Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене? " Голяма разлика има в говоренето. Не мислете, че всякога може да се говори. Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят. Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога.
към втори вариант >>
Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си.
(втори вариант)
Следователно служенето на Бога е един закон, първият закон, а вторият закон е служенето на ближния. Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява. Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне.
Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си.
Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват. Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е. той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали.
към втори вариант >>
А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос.
(втори вариант)
Кое ще се спаси? Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено. Душата на човека ще бъде спасена.
А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос.
С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце. Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето. Всичко друго не е съществено. Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух. Това са четири свята, в които човек е проектирал.
към втори вариант >>
Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене?
(втори вариант)
Като говоря така, не мислете, че това е незачитане на вашите чувства, но това е резултат на едно неразбиране, на едно изопачаване на един свещен обряд. В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини. И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите. Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос? " Той е казал много неща и досега продължава да казва.
Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене?
" Голяма разлика има в говоренето. Не мислете, че всякога може да се говори. Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят. Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога. Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен.
към втори вариант >>
Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват.
(втори вариант)
Следователно служенето на Бога е един закон, първият закон, а вторият закон е служенето на ближния. Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява. Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне. Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си.
Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват.
Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е. той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това.
към втори вариант >>
С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце.
(втори вариант)
Кое ще се спаси? Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено. Душата на човека ще бъде спасена. А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос.
С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце.
Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето. Всичко друго не е съществено. Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух. Това са четири свята, в които човек е проектирал. Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек.
към втори вариант >>
" Голяма разлика има в говоренето.
(втори вариант)
В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини. И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите. Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос? " Той е казал много неща и досега продължава да казва. Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене?
" Голяма разлика има в говоренето.
Не мислете, че всякога може да се говори. Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят. Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога. Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен. Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен.
към втори вариант >>
Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е.
(втори вариант)
Следователно служенето на Бога е един закон, първият закон, а вторият закон е служенето на ближния. Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява. Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне. Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си. Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват.
Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е.
той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят.
към втори вариант >>
Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето.
(втори вариант)
Кое ще се спаси? Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено. Душата на човека ще бъде спасена. А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос. С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце.
Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето.
Всичко друго не е съществено. Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух. Това са четири свята, в които човек е проектирал. Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек. Има известни положения, които определят какво нещо е реалността.
към втори вариант >>
Не мислете, че всякога може да се говори.
(втори вариант)
И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите. Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос? " Той е казал много неща и досега продължава да казва. Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене? " Голяма разлика има в говоренето.
Не мислете, че всякога може да се говори.
Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят. Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога. Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен. Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен. Някоя майка говори по Бога, защото е задължена.
към втори вариант >>
той не е прокопсал в живота си.
(втори вариант)
Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява. Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне. Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си. Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват. Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е.
той не е прокопсал в живота си.
Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо?
към втори вариант >>
Всичко друго не е съществено.
(втори вариант)
Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено. Душата на човека ще бъде спасена. А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос. С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце. Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето.
Всичко друго не е съществено.
Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух. Това са четири свята, в които човек е проектирал. Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек. Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената.
към втори вариант >>
Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят.
(втори вариант)
Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос? " Той е казал много неща и досега продължава да казва. Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене? " Голяма разлика има в говоренето. Не мислете, че всякога може да се говори.
Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят.
Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога. Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен. Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен. Някоя майка говори по Бога, защото е задължена. Това още не е говорене по Бога.
към втори вариант >>
Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане.
(втори вариант)
Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне. Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си. Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват. Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е. той не е прокопсал в живота си.
Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане.
Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън.
към втори вариант >>
Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух.
(втори вариант)
Душата на човека ще бъде спасена. А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос. С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце. Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето. Всичко друго не е съществено.
Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух.
Това са четири свята, в които човек е проектирал. Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек. Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената. Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие.
към втори вариант >>
Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога.
(втори вариант)
" Той е казал много неща и досега продължава да казва. Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене? " Голяма разлика има в говоренето. Не мислете, че всякога може да се говори. Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят.
Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога.
Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен. Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен. Някоя майка говори по Бога, защото е задължена. Това още не е говорене по Бога. Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил.
към втори вариант >>
Всички воденичари са фалирали.
(втори вариант)
Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си. Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват. Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е. той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане.
Всички воденичари са фалирали.
Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде.
към втори вариант >>
Това са четири свята, в които човек е проектирал.
(втори вариант)
А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос. С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце. Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето. Всичко друго не е съществено. Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух.
Това са четири свята, в които човек е проектирал.
Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек. Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената. Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие. Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои?
към втори вариант >>
Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен.
(втори вариант)
Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене? " Голяма разлика има в говоренето. Не мислете, че всякога може да се говори. Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят. Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога.
Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен.
Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен. Някоя майка говори по Бога, защото е задължена. Това още не е говорене по Бога. Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил. Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш.
към втори вариант >>
Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това.
(втори вариант)
Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват. Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е. той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали.
Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това.
Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава?
към втори вариант >>
Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек.
(втори вариант)
С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце. Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето. Всичко друго не е съществено. Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух. Това са четири свята, в които човек е проектирал.
Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек.
Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената. Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие. Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои? Той трябва да намери своето средоточие.
към втори вариант >>
Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен.
(втори вариант)
" Голяма разлика има в говоренето. Не мислете, че всякога може да се говори. Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят. Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога. Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен.
Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен.
Някоя майка говори по Бога, защото е задължена. Това още не е говорене по Бога. Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил. Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш. Това е човекът.
към втори вариант >>
Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят.
(втори вариант)
Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е. той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това.
Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят.
Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види.
към втори вариант >>
Има известни положения, които определят какво нещо е реалността.
(втори вариант)
Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето. Всичко друго не е съществено. Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух. Това са четири свята, в които човек е проектирал. Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек.
Има известни положения, които определят какво нещо е реалността.
Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената. Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие. Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои? Той трябва да намери своето средоточие. Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен.
към втори вариант >>
Някоя майка говори по Бога, защото е задължена.
(втори вариант)
Не мислете, че всякога може да се говори. Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят. Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога. Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен. Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен.
Някоя майка говори по Бога, защото е задължена.
Това още не е говорене по Бога. Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил. Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш. Това е човекът. Ти не оставаш при тези хора, но ги съживяваш само и отиваш да проповядваш нататък.
към втори вариант >>
Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо?
(втори вариант)
той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят.
Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо?
Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така.
към втори вариант >>
Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената.
(втори вариант)
Всичко друго не е съществено. Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух. Това са четири свята, в които човек е проектирал. Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек. Има известни положения, които определят какво нещо е реалността.
Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената.
Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие. Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои? Той трябва да намери своето средоточие. Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен. Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление.
към втори вариант >>
Това още не е говорене по Бога.
(втори вариант)
Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят. Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога. Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен. Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен. Някоя майка говори по Бога, защото е задължена.
Това още не е говорене по Бога.
Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил. Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш. Това е човекът. Ти не оставаш при тези хора, но ги съживяваш само и отиваш да проповядваш нататък.
към втори вариант >>
Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън.
(втори вариант)
Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо?
Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън.
Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така. Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем?
към втори вариант >>
Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие.
(втори вариант)
Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух. Това са четири свята, в които човек е проектирал. Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек. Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената.
Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие.
Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои? Той трябва да намери своето средоточие. Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен. Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление. Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки.
към втори вариант >>
Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил.
(втори вариант)
Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може да се говори по Бога. Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен. Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен. Някоя майка говори по Бога, защото е задължена. Това още не е говорене по Бога.
Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил.
Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш. Това е човекът. Ти не оставаш при тези хора, но ги съживяваш само и отиваш да проповядваш нататък.
към втори вариант >>
Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде.
(втори вариант)
Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън.
Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде.
Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така. Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем? Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание.
към втори вариант >>
Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои?
(втори вариант)
Това са четири свята, в които човек е проектирал. Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек. Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената. Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие.
Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои?
Той трябва да намери своето средоточие. Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен. Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление. Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки. И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може да се роди, да се образува равновесието.
към втори вариант >>
Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш.
(втори вариант)
Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен. Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен. Някоя майка говори по Бога, защото е задължена. Това още не е говорене по Бога. Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил.
Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш.
Това е човекът. Ти не оставаш при тези хора, но ги съживяваш само и отиваш да проповядваш нататък.
към втори вариант >>
Де е философията тогава?
(втори вариант)
Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде.
Де е философията тогава?
Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така. Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем? Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание. Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем.
към втори вариант >>
Той трябва да намери своето средоточие.
(втори вариант)
Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек. Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената. Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие. Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои?
Той трябва да намери своето средоточие.
Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен. Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление. Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки. И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може да се роди, да се образува равновесието. А когато две прави се допират, те образуват ъгъл.
към втори вариант >>
Това е човекът.
(втори вариант)
Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен. Някоя майка говори по Бога, защото е задължена. Това още не е говорене по Бога. Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил. Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш.
Това е човекът.
Ти не оставаш при тези хора, но ги съживяваш само и отиваш да проповядваш нататък.
към втори вариант >>
Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види.
(втори вариант)
Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава?
Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види.
Някой ще каже, че Господ е наредил така. Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем? Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание. Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем. Щом роптаем, какво показва това?
към втори вариант >>
Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен.
(втори вариант)
Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената. Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие. Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои? Той трябва да намери своето средоточие.
Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен.
Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление. Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки. И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може да се роди, да се образува равновесието. А когато две прави се допират, те образуват ъгъл.
към втори вариант >>
Ти не оставаш при тези хора, но ги съживяваш само и отиваш да проповядваш нататък.
(втори вариант)
Някоя майка говори по Бога, защото е задължена. Това още не е говорене по Бога. Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил. Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш. Това е човекът.
Ти не оставаш при тези хора, но ги съживяваш само и отиваш да проповядваш нататък.
към втори вариант >>
Някой ще каже, че Господ е наредил така.
(втори вариант)
Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види.
Някой ще каже, че Господ е наредил така.
Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем? Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание. Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем. Щом роптаем, какво показва това? Две положения има.
към втори вариант >>
Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление.
(втори вариант)
Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената. Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие. Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои? Той трябва да намери своето средоточие. Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен.
Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление.
Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки. И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може да се роди, да се образува равновесието. А когато две прави се допират, те образуват ъгъл.
към втори вариант >>
Това е само когато у нас живее това безкористно чувство на любовта.
(втори вариант)
Това е само когато у нас живее това безкористно чувство на любовта.
Ние всички сме длъжни да проявим Божията любов. Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи. Хубавото още не е написано. Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари? " Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото.
към втори вариант >>
Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем?
(втори вариант)
Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така.
Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем?
Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание. Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем. Щом роптаем, какво показва това? Две положения има. Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света.
към втори вариант >>
Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки.
(втори вариант)
Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие. Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои? Той трябва да намери своето средоточие. Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен. Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление.
Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки.
И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може да се роди, да се образува равновесието. А когато две прави се допират, те образуват ъгъл.
към втори вариант >>
Ние всички сме длъжни да проявим Божията любов.
(втори вариант)
Това е само когато у нас живее това безкористно чувство на любовта.
Ние всички сме длъжни да проявим Божията любов.
Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи. Хубавото още не е написано. Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари? " Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото. Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган!
към втори вариант >>
Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание.
(втори вариант)
Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така. Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем?
Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание.
Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем. Щом роптаем, какво показва това? Две положения има. Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света. Аз взимам тези две крайни положения, двата крайни полюса.
към втори вариант >>
И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може да се роди, да се образува равновесието.
(втори вариант)
Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои? Той трябва да намери своето средоточие. Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен. Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление. Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки.
И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може да се роди, да се образува равновесието.
А когато две прави се допират, те образуват ъгъл.
към втори вариант >>
Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи.
(втори вариант)
Това е само когато у нас живее това безкористно чувство на любовта. Ние всички сме длъжни да проявим Божията любов.
Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи.
Хубавото още не е написано. Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари? " Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото. Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган! Но какво стана, та те люта болка нападна?
към втори вариант >>
Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем.
(втори вариант)
Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така. Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем? Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание.
Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем.
Щом роптаем, какво показва това? Две положения има. Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света. Аз взимам тези две крайни положения, двата крайни полюса. Като дойдем до себе си, пак същото положение.
към втори вариант >>
А когато две прави се допират, те образуват ъгъл.
(втори вариант)
Той трябва да намери своето средоточие. Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен. Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление. Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки. И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може да се роди, да се образува равновесието.
А когато две прави се допират, те образуват ъгъл.
към втори вариант >>
Хубавото още не е написано.
(втори вариант)
Това е само когато у нас живее това безкористно чувство на любовта. Ние всички сме длъжни да проявим Божията любов. Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи.
Хубавото още не е написано.
Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари? " Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото. Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган! Но какво стана, та те люта болка нападна? Три години болен лежа и си замина." Това не е песен.
към втори вариант >>
Щом роптаем, какво показва това?
(втори вариант)
Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така. Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем? Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание. Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем.
Щом роптаем, какво показва това?
Две положения има. Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света. Аз взимам тези две крайни положения, двата крайни полюса. Като дойдем до себе си, пак същото положение.
към втори вариант >>
Следователно всеки живот, както и вашият живот, е определен само от ъгли.
(втори вариант)
Следователно всеки живот, както и вашият живот, е определен само от ъгли.
Точките, дето се допират, това са границите на вашия живот. Там, дето се допират до центъра, там е равновесието. Опорната точка не е в нас. То е Божественото у нас, а то е на друго място. Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка.
към втори вариант >>
Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари?
(втори вариант)
Това е само когато у нас живее това безкористно чувство на любовта. Ние всички сме длъжни да проявим Божията любов. Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи. Хубавото още не е написано.
Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари?
" Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото. Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган! Но какво стана, та те люта болка нападна? Три години болен лежа и си замина." Това не е песен. Това не е поезия.
към втори вариант >>
Две положения има.
(втори вариант)
Някой ще каже, че Господ е наредил така. Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем? Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание. Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем. Щом роптаем, какво показва това?
Две положения има.
Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света. Аз взимам тези две крайни положения, двата крайни полюса. Като дойдем до себе си, пак същото положение.
към втори вариант >>
Точките, дето се допират, това са границите на вашия живот.
(втори вариант)
Следователно всеки живот, както и вашият живот, е определен само от ъгли.
Точките, дето се допират, това са границите на вашия живот.
Там, дето се допират до центъра, там е равновесието. Опорната точка не е в нас. То е Божественото у нас, а то е на друго място. Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка. Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен.
към втори вариант >>
" Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото.
(втори вариант)
Това е само когато у нас живее това безкористно чувство на любовта. Ние всички сме длъжни да проявим Божията любов. Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи. Хубавото още не е написано. Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари?
" Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото.
Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган! Но какво стана, та те люта болка нападна? Три години болен лежа и си замина." Това не е песен. Това не е поезия. Така може само да се говори.
към втори вариант >>
Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света.
(втори вариант)
Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем? Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание. Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем. Щом роптаем, какво показва това? Две положения има.
Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света.
Аз взимам тези две крайни положения, двата крайни полюса. Като дойдем до себе си, пак същото положение.
към втори вариант >>
Там, дето се допират до центъра, там е равновесието.
(втори вариант)
Следователно всеки живот, както и вашият живот, е определен само от ъгли. Точките, дето се допират, това са границите на вашия живот.
Там, дето се допират до центъра, там е равновесието.
Опорната точка не е в нас. То е Божественото у нас, а то е на друго място. Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка. Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие.
към втори вариант >>
Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган!
(втори вариант)
Ние всички сме длъжни да проявим Божията любов. Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи. Хубавото още не е написано. Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари? " Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото.
Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган!
Но какво стана, та те люта болка нападна? Три години болен лежа и си замина." Това не е песен. Това не е поезия. Така може само да се говори. Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия.
към втори вариант >>
Аз взимам тези две крайни положения, двата крайни полюса.
(втори вариант)
Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание. Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем. Щом роптаем, какво показва това? Две положения има. Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света.
Аз взимам тези две крайни положения, двата крайни полюса.
Като дойдем до себе си, пак същото положение.
към втори вариант >>
Опорната точка не е в нас.
(втори вариант)
Следователно всеки живот, както и вашият живот, е определен само от ъгли. Точките, дето се допират, това са границите на вашия живот. Там, дето се допират до центъра, там е равновесието.
Опорната точка не е в нас.
То е Божественото у нас, а то е на друго място. Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка. Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие. Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова.
към втори вариант >>
Но какво стана, та те люта болка нападна?
(втори вариант)
Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи. Хубавото още не е написано. Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари? " Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото. Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган!
Но какво стана, та те люта болка нападна?
Три години болен лежа и си замина." Това не е песен. Това не е поезия. Така може само да се говори. Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия. На вас трябва да се дадат образци.
към втори вариант >>
Като дойдем до себе си, пак същото положение.
(втори вариант)
Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем. Щом роптаем, какво показва това? Две положения има. Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света. Аз взимам тези две крайни положения, двата крайни полюса.
Като дойдем до себе си, пак същото положение.
към втори вариант >>
То е Божественото у нас, а то е на друго място.
(втори вариант)
Следователно всеки живот, както и вашият живот, е определен само от ъгли. Точките, дето се допират, това са границите на вашия живот. Там, дето се допират до центъра, там е равновесието. Опорната точка не е в нас.
То е Божественото у нас, а то е на друго място.
Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка. Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие. Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова. Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта.
към втори вариант >>
Три години болен лежа и си замина." Това не е песен.
(втори вариант)
Хубавото още не е написано. Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари? " Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото. Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган! Но какво стана, та те люта болка нападна?
Три години болен лежа и си замина." Това не е песен.
Това не е поезия. Така може само да се говори. Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия. На вас трябва да се дадат образци. Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата.
към втори вариант >>
Питам, кое е положението, което ние трябва да заемем.
(втори вариант)
Питам, кое е положението, което ние трябва да заемем.
Защото в природата съществува следният закон. Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Така е в един добре организиран живот. Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде. Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло.
към втори вариант >>
Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка.
(втори вариант)
Следователно всеки живот, както и вашият живот, е определен само от ъгли. Точките, дето се допират, това са границите на вашия живот. Там, дето се допират до центъра, там е равновесието. Опорната точка не е в нас. То е Божественото у нас, а то е на друго място.
Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка.
Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие. Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова. Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта. Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен.
към втори вариант >>
Това не е поезия.
(втори вариант)
Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари? " Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото. Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган! Но какво стана, та те люта болка нападна? Три години болен лежа и си замина." Това не е песен.
Това не е поезия.
Така може само да се говори. Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия. На вас трябва да се дадат образци. Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата. Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга.
към втори вариант >>
Защото в природата съществува следният закон.
(втори вариант)
Питам, кое е положението, което ние трябва да заемем.
Защото в природата съществува следният закон.
Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Така е в един добре организиран живот. Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде. Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде.
към втори вариант >>
Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен.
(втори вариант)
Точките, дето се допират, това са границите на вашия живот. Там, дето се допират до центъра, там е равновесието. Опорната точка не е в нас. То е Божественото у нас, а то е на друго място. Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка.
Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен.
Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие. Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова. Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта. Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен. Ти си намерил вече мястото, дето можеш да запалиш свещения огън.
към втори вариант >>
Така може само да се говори.
(втори вариант)
" Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото. Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган! Но какво стана, та те люта болка нападна? Три години болен лежа и си замина." Това не е песен. Това не е поезия.
Така може само да се говори.
Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия. На вас трябва да се дадат образци. Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата. Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга. Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска.
към втори вариант >>
2.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 27.11.1929г.,
Това са степени на знанието.
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга.
Това са степени на знанието.
Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н.
към беседата >>
Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание.
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието.
Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание.
Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси.
към беседата >>
Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава.
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание.
Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава.
Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси.
към беседата >>
Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа.
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава.
Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа.
Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
към беседата >>
Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва.
Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа.
Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва.
Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към беседата >>
Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н.
Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва.
Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н.
И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към беседата >>
И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси.
Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н.
И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси.
При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към беседата >>
При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси.
Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси.
При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси.
Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към беседата >>
Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси.
Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към беседата >>
За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към беседата >>
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият.
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият.
Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински.
към беседата >>
Любовта е във връзка с живота.
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият.
Любовта е във връзка с живота.
Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински.
към беседата >>
Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот.
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота.
Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот.
Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце.
към беседата >>
Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство.
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот.
Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство.
И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска.
към беседата >>
И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави.
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство.
И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави.
Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб.
към беседата >>
Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински.
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави.
Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински.
Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота.
към беседата >>
Не оздравее ли, не сте го обичали истински.
Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински.
Не оздравее ли, не сте го обичали истински.
Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде.
към беседата >>
Любовта облагородява човешкото сърдце.
Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински.
Любовта облагородява човешкото сърдце.
Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси.
към беседата >>
Любов, която кара човека да плаче, не е истинска.
Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце.
Любов, която кара човека да плаче, не е истинска.
Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си.
към беседата >>
Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб.
И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска.
Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб.
Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя!
към беседата >>
Радостта произлиза от придобивките в живота.
Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб.
Радостта произлиза от придобивките в живота.
Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш?
към беседата >>
Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде.
Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота.
Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде.
Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно.
към беседата >>
Любовта не произвежда противоположни процеси.
Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде.
Любовта не произвежда противоположни процеси.
Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя.
към беседата >>
Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си.
Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси.
Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си.
Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести.
към беседата >>
Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя!
Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си.
Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя!
— Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш.
към беседата >>
— Кого ще любиш?
Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя!
— Кого ще любиш?
— Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си.
към беседата >>
— Това не е важно.
Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш?
— Това не е важно.
Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към беседата >>
Важното е, че трябва да любя.
Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно.
Важното е, че трябва да любя.
Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към беседата >>
Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести.
Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя.
Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести.
Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към беседата >>
Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш.
Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести.
Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш.
Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към беседата >>
Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си.
— Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш.
Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си.
Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към беседата >>
Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
— Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си.
Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към беседата >>
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията.
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията.
Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов.
към беседата >>
Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие.
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията.
Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие.
Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро.
към беседата >>
Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието.
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие.
Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието.
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага.
към беседата >>
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек.
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието.
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек.
— Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ.
към беседата >>
— Какво от това, че някой е лош или грешник?
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек.
— Какво от това, че някой е лош или грешник?
И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека.
към беседата >>
И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов.
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник?
И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов.
Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора.
към беседата >>
Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро.
Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов.
Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро.
Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош.
към беседата >>
Той обича всички хора и им помага.
Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро.
Той обича всички хора и им помага.
Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно!
към беседата >>
Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ.
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага.
Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ.
Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
към беседата >>
Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека.
— Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ.
Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека.
Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си.
към беседата >>
Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора.
И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека.
Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора.
Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не.
към беседата >>
Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош.
Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора.
Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош.
Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби?
към беседата >>
Това е невъзможно!
Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош.
Това е невъзможно!
Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си.
към беседата >>
Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно!
Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към беседата >>
От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си.
Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си.
От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към беседата >>
От човека зависи да проявява любовта си, или не.
Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си.
От човека зависи да проявява любовта си, или не.
— Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към беседата >>
— Защо човек трябва да люби?
Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не.
— Защо човек трябва да люби?
— За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към беседата >>
— За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си.
Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби?
— За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си.
Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към беседата >>
Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си.
Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към беседата >>
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл.
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл.
Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее?
към беседата >>
Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм.
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл.
Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм.
Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено.
към беседата >>
Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее?
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм.
Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее?
Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби.
към беседата >>
Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори.
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее?
Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори.
Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее.
към беседата >>
Защо човек трябва да люби?
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори.
Защо човек трябва да люби?
Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее?
към беседата >>
Или защо трябва да живее?
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби?
Или защо трябва да живее?
Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле?
към беседата >>
Много естествено.
Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее?
Много естествено.
Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре.
към беседата >>
Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби.
Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено.
Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби.
Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив.
към беседата >>
Като люби, той живее.
Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби.
Като люби, той живее.
Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето.
към беседата >>
Кой не иска да живее?
Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее.
Кой не иска да живее?
— Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към беседата >>
— Как ще живее човек: добре или зле?
Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее?
— Как ще живее човек: добре или зле?
— Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към беседата >>
— Щом люби, човек непременно ще живее добре.
Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле?
— Щом люби, човек непременно ще живее добре.
Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към беседата >>
Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив.
Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре.
Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив.
Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към беседата >>
Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето.
Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив.
Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето.
През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към беседата >>
През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето.
През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към беседата >>
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е.
да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания.
към беседата >>
да живеете по нов начин.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е.
да живеете по нов начин.
Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод.
към беседата >>
Без любов никакъв живот не съществува.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин.
Без любов никакъв живот не съществува.
Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче.
към беседата >>
Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува.
Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва.
Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен.
към беседата >>
Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва.
Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения.
Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към беседата >>
Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения.
Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания.
Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към беседата >>
Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод.
да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания.
Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод.
Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към беседата >>
Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче.
Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод.
Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче.
Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към беседата >>
Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен.
Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче.
Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен.
Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към беседата >>
Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен.
Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към беседата >>
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта.
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта.
Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов.
към беседата >>
Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете.
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта.
Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете.
Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят?
към беседата >>
Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет.
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете.
Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет.
Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал.
към беседата >>
Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование.
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет.
Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование.
— Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички.
към беседата >>
— Защо?
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование.
— Защо?
— Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения.
към беседата >>
— Защото са живели без любов.
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо?
— Защото са живели без любов.
— Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
към беседата >>
— Кого трябва да любят?
Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов.
— Кого трябва да любят?
— Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот.
към беседата >>
— Онзи, Който ги е създал.
Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят?
— Онзи, Който ги е създал.
Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
към беседата >>
Щом любят Бога, те могат да любят всички.
Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал.
Щом любят Бога, те могат да любят всички.
Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
към беседата >>
Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения.
— Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички.
Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения.
Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към беседата >>
Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
— Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения.
Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към беседата >>
Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот.
— Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот.
Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към беседата >>
Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
— Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот.
Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към беседата >>
Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към беседата >>
Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към беседата >>
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме.
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме.
Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта.
към беседата >>
Тези овце слушат гласа ми и ме познават“.
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме.
Тези овце слушат гласа ми и ме познават“.
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
към беседата >>
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него.
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“.
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него.
За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
към беседата >>
За тия овце, именно, Христос дойде на земята.
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него.
За тия овце, именно, Христос дойде на земята.
Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към беседата >>
Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него.
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята.
Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него.
Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към беседата >>
Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта.
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него.
Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта.
Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към беседата >>
Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта.
Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към беседата >>
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към беседата >>
Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към беседата >>
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко.
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко.
Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения.
към беседата >>
Любовта не може да се измерва по количество.
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко.
Любовта не може да се измерва по количество.
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата.
към беседата >>
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки.
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество.
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки.
Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч.
към беседата >>
Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки.
Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек.
към беседата >>
Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори.
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори.
По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към беседата >>
По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения.
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори.
По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения.
Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към беседата >>
Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата.
Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения.
Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата.
Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към беседата >>
Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч.
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата.
Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч.
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към беседата >>
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек.
Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч.
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек.
Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към беседата >>
Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек.
Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към беседата >>
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения.
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения.
Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към беседата >>
Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив.
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения.
Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив.
В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към беседата >>
В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив.
В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към беседата >>
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували.
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували.
Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към беседата >>
Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много.
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували.
Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много.
Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към беседата >>
Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много.
Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към беседата >>
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари.
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари.
Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате?
към беседата >>
Днес имат цена, но утре вече се обезценяват.
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари.
Днес имат цена, но утре вече се обезценяват.
Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път.
към беседата >>
Истинско знание е това, което има стойността на златото.
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват.
Истинско знание е това, което има стойността на златото.
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал.
към беседата >>
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие.
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото.
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие.
Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее.
към беседата >>
Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко.
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие.
Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко.
Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи.
към беседата >>
Питам: на кого можете да внушавате?
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко.
Питам: на кого можете да внушавате?
Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави.
към беседата >>
Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път.
Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате?
Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път.
Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи.
към беседата >>
Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал.
Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път.
Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал.
На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа.
към беседата >>
На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее.
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал.
На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее.
Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
към беседата >>
Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи.
Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее.
Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи.
На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства?
към беседата >>
На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави.
Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи.
На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави.
Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея.
към беседата >>
Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи.
Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави.
Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи.
Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл.
към беседата >>
Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа.
Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи.
Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа.
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
към беседата >>
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа.
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота.
към беседата >>
Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства?
Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства?
За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота.
към беседата >>
За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея.
На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства?
За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея.
Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.
към беседата >>
Любовта търси хора със силна мисъл.
Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея.
Любовта търси хора със силна мисъл.
Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него.
към беседата >>
Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл.
Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
към беседата >>
Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота.
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота.
Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към беседата >>
Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота.
Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота.
Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота.
Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към беседата >>
Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.
За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота.
Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.
Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към беседата >>
Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него.
Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.
Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него.
Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към беседата >>
Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него.
Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към беседата >>
За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към беседата >>
Какво представя раят?
Какво представя раят?
Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи.
към беседата >>
Раят е място на абсолютна чистота.
Какво представя раят?
Раят е място на абсолютна чистота.
Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа.
към беседата >>
Раят е място, дето слънцето никога не залязва.
Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота.
Раят е място, дето слънцето никога не залязва.
Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята.
към беседата >>
Раят е място за работа, учене, любов.
Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва.
Раят е място за работа, учене, любов.
Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него.
към беседата >>
Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен.
Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов.
Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен.
Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти.
към беседата >>
Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи.
Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен.
Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи.
Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене.
към беседата >>
Там искат хора за работа.
Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи.
Там искат хора за работа.
Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище.
към беседата >>
Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята.
Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа.
Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята.
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее.
към беседата >>
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него.
Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята.
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него.
Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид.
към беседата >>
Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти.
Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него.
Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти.
В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот.
към беседата >>
В този смисъл земята представя място за чистене.
Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти.
В този смисъл земята представя място за чистене.
Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.
към беседата >>
Тя е тъй нареченото чистилище.
Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене.
Тя е тъй нареченото чистилище.
Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.
към беседата >>
Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее.
Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище.
Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее.
Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.
към беседата >>
Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид.
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее.
Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид.
Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.
към беседата >>
Това не е живот.
Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид.
Това не е живот.
Това не е право разбиране на живота.
към беседата >>
Това не е право разбиране на живота.
В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот.
Това не е право разбиране на живота.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта.
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта.
Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви.
към беседата >>
Истината, любовта изключват всякакво насилие.
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта.
Истината, любовта изключват всякакво насилие.
Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас.
към беседата >>
Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината.
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие.
Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината.
Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети.
към беседата >>
Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото.
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината.
Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото.
Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената.
към беседата >>
Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си.
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото.
Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си.
Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
към беседата >>
Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви.
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си.
Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви.
Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
към беседата >>
Нищо не е в състояние да я задържи при вас.
Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви.
Нищо не е в състояние да я задържи при вас.
Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си.
към беседата >>
Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети.
Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас.
Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети.
Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот.
към беседата >>
Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената.
Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети.
Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената.
Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него.
към беседата >>
Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената.
Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов.
към беседата >>
Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат.
към беседата >>
Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си.
Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си.
Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане.
към беседата >>
Под думата „живот“ те разбират стария живот.
Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си.
Под думата „живот“ те разбират стария живот.
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа.
към беседата >>
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него.
Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот.
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него.
Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко.
към беседата >>
Той едновременно ще живее два живота: стар и нов.
Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него.
Той едновременно ще живее два живота: стар и нов.
Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.
към беседата >>
Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат.
Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов.
Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат.
— Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.
към беседата >>
— Ама от мене човек не може да стане.
Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат.
— Ама от мене човек не може да стане.
— Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.
към беседата >>
— Това не е ваша работа.
Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане.
— Това не е ваша работа.
Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.
към беседата >>
Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко.
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа.
Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко.
Той знае, от кого, какво може да излезе.
към беседата >>
Той знае, от кого, какво може да излезе.
Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко.
Той знае, от кого, какво може да излезе.
към беседата >>
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин.
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин.
Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят.
към беседата >>
Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа.
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин.
Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа.
Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
към беседата >>
Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват.
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа.
Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват.
Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва.
към беседата >>
Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат.
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват.
Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат.
После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към беседата >>
После ще кажат, че са извършили някаква работа.
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат.
После ще кажат, че са извършили някаква работа.
Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към беседата >>
Как са свършили работата, и те не знаят.
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа.
Как са свършили работата, и те не знаят.
Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към беседата >>
Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят.
Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към беседата >>
Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва.
Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва.
Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към беседата >>
Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва.
Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към беседата >>
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа.
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа.
Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото.
към беседата >>
Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа.
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа.
Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа.
Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот.
към беседата >>
Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека.
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа.
Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека.
Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно.
към беседата >>
Дето е любовта, дето е животът, там е постижението.
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека.
Дето е любовта, дето е животът, там е постижението.
Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава.
към беседата >>
Без любов, без живот, никакво постижение не може да има.
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението.
Без любов, без живот, никакво постижение не може да има.
Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия.
към беседата >>
Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото.
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има.
Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото.
Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията.
към беседата >>
Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот.
Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото.
Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот.
Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот.
Това е невъзможно.
От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва.
към беседата >>
От една страна човек ще гради, от друга ще създава.
Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно.
От една страна човек ще гради, от друга ще създава.
От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
към беседата >>
От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия.
Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава.
От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия.
Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
към беседата >>
Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията.
Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия.
Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията.
И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към беседата >>
И противоречията имат добра страна.
Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията.
И противоречията имат добра страна.
Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към беседата >>
Чрез тях човешката воля се усилва.
Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна.
Чрез тях човешката воля се усилва.
Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към беседата >>
Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва.
Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към беседата >>
Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към беседата >>
Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към беседата >>
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си.
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си.
Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към беседата >>
Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади.
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си.
Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади.
Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към беседата >>
Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот.
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади.
Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот.
Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към беседата >>
Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека.
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот.
Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека.
Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към беседата >>
Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека.
Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към беседата >>
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта.
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта.
Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
към беседата >>
Изобщо, новото няма нищо общо със старото.
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта.
Изобщо, новото няма нищо общо със старото.
Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите.
към беседата >>
Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото.
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото.
Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото.
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта.
към беседата >>
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат.
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото.
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат.
Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта.
към беседата >>
Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията.
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат.
Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията.
Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани.
към беседата >>
Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията.
Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад.
към беседата >>
Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите.
Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите.
Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си.
към беседата >>
Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта.
Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите.
Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта.
Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към беседата >>
Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта.
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта.
Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта.
Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към беседата >>
Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани.
Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта.
Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани.
0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към беседата >>
0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад.
Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани.
0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад.
Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към беседата >>
Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си.
Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад.
Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си.
Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към беседата >>
Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си.
Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към беседата >>
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота.
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота.
Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши.
към беседата >>
Ако отидете на театър, там сцените се сменят.
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота.
Ако отидете на театър, там сцените се сменят.
Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
към беседата >>
Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят.
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят.
Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят.
Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към беседата >>
Пък и във всеки отделен предмет има смени.
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят.
Пък и във всеки отделен предмет има смени.
Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към беседата >>
Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят.
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени.
Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят.
Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към беседата >>
Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши.
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят.
Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши.
Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към беседата >>
Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши.
Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към беседата >>
Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към беседата >>
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието.
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието.
Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа.
към беседата >>
Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга.
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието.
Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга.
Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва.
към беседата >>
— Това не е ваша работа.
(втори вариант)
Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане.
— Това не е ваша работа.
Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.
към втори вариант >>
Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко.
(втори вариант)
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа.
Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко.
Той знае, от кого, какво може да излезе.
към втори вариант >>
Той знае, от кого, какво може да излезе.
(втори вариант)
Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко.
Той знае, от кого, какво може да излезе.
към втори вариант >>
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин.
(втори вариант)
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин.
Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят.
към втори вариант >>
Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа.
(втори вариант)
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин.
Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа.
Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
към втори вариант >>
Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват.
(втори вариант)
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа.
Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват.
Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва.
към втори вариант >>
Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат.
(втори вариант)
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват.
Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат.
После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към втори вариант >>
После ще кажат, че са извършили някаква работа.
(втори вариант)
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат.
После ще кажат, че са извършили някаква работа.
Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към втори вариант >>
Как са свършили работата, и те не знаят.
(втори вариант)
Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа.
Как са свършили работата, и те не знаят.
Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към втори вариант >>
Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
(втори вариант)
Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят.
Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към втори вариант >>
Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва.
(втори вариант)
Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва.
Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към втори вариант >>
Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
(втори вариант)
Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва.
Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.
към втори вариант >>
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа.
Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото.
към втори вариант >>
Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа.
Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа.
Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот.
към втори вариант >>
Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа.
Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека.
Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно.
към втори вариант >>
Дето е любовта, дето е животът, там е постижението.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека.
Дето е любовта, дето е животът, там е постижението.
Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава.
към втори вариант >>
Без любов, без живот, никакво постижение не може да има.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението.
Без любов, без живот, никакво постижение не може да има.
Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия.
към втори вариант >>
Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има.
Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото.
Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията.
към втори вариант >>
Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот.
(втори вариант)
Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото.
Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот.
Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна.
към втори вариант >>
Това е невъзможно.
(втори вариант)
Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот.
Това е невъзможно.
От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва.
към втори вариант >>
От една страна човек ще гради, от друга ще създава.
(втори вариант)
Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно.
От една страна човек ще гради, от друга ще създава.
От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
към втори вариант >>
От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия.
(втори вариант)
Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава.
От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия.
Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
към втори вариант >>
Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията.
(втори вариант)
Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия.
Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията.
И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към втори вариант >>
И противоречията имат добра страна.
(втори вариант)
Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията.
И противоречията имат добра страна.
Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към втори вариант >>
Чрез тях човешката воля се усилва.
(втори вариант)
Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна.
Чрез тях човешката воля се усилва.
Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към втори вариант >>
Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
(втори вариант)
От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва.
Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към втори вариант >>
Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
(втори вариант)
От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към втори вариант >>
Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
(втори вариант)
Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.
към втори вариант >>
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си.
(втори вариант)
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си.
Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към втори вариант >>
Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади.
(втори вариант)
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си.
Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади.
Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към втори вариант >>
Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот.
(втори вариант)
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади.
Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот.
Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към втори вариант >>
Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека.
(втори вариант)
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот.
Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека.
Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към втори вариант >>
Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
(втори вариант)
Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека.
Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.
към втори вариант >>
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта.
Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
към втори вариант >>
Изобщо, новото няма нищо общо със старото.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта.
Изобщо, новото няма нищо общо със старото.
Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите.
към втори вариант >>
Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото.
Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото.
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта.
към втори вариант >>
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото.
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат.
Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта.
към втори вариант >>
Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат.
Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията.
Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани.
към втори вариант >>
Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията.
Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад.
към втори вариант >>
Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите.
(втори вариант)
Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите.
Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си.
към втори вариант >>
Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта.
(втори вариант)
Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите.
Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта.
Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към втори вариант >>
Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта.
(втори вариант)
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта.
Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта.
Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към втори вариант >>
Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани.
(втори вариант)
Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта.
Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани.
0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към втори вариант >>
0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад.
(втори вариант)
Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани.
0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад.
Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към втори вариант >>
Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си.
(втори вариант)
Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад.
Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си.
Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към втори вариант >>
Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
(втори вариант)
Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си.
Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.
към втори вариант >>
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота.
(втори вариант)
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота.
Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши.
към втори вариант >>
Ако отидете на театър, там сцените се сменят.
(втори вариант)
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота.
Ако отидете на театър, там сцените се сменят.
Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
към втори вариант >>
Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят.
(втори вариант)
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят.
Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят.
Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към втори вариант >>
Пък и във всеки отделен предмет има смени.
(втори вариант)
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят.
Пък и във всеки отделен предмет има смени.
Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към втори вариант >>
Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят.
(втори вариант)
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени.
Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят.
Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към втори вариант >>
Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши.
(втори вариант)
Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят.
Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши.
Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към втори вариант >>
Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
(втори вариант)
Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши.
Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към втори вариант >>
Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
(втори вариант)
Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци.
Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.
към втори вариант >>
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието.
(втори вариант)
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието.
Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа.
към втори вариант >>
Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга.
(втори вариант)
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието.
Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга.
Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва.
към втори вариант >>
Това са степени на знанието.
(втори вариант)
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга.
Това са степени на знанието.
Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н.
към втори вариант >>
Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание.
(втори вариант)
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието.
Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание.
Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси.
към втори вариант >>
Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава.
(втори вариант)
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание.
Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава.
Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси.
към втори вариант >>
Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа.
(втори вариант)
Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава.
Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа.
Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
към втори вариант >>
Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва.
(втори вариант)
Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа.
Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва.
Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към втори вариант >>
Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н.
(втори вариант)
Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва.
Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н.
И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към втори вариант >>
И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси.
(втори вариант)
Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н.
И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси.
При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към втори вариант >>
При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси.
(втори вариант)
Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси.
При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси.
Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към втори вариант >>
Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
(втори вариант)
Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси.
Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към втори вариант >>
За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
(втори вариант)
Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н.
За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.
към втори вариант >>
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият.
Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински.
към втори вариант >>
Любовта е във връзка с живота.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият.
Любовта е във връзка с живота.
Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински.
към втори вариант >>
Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота.
Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот.
Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце.
към втори вариант >>
Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот.
Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство.
И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска.
към втори вариант >>
И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство.
И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави.
Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб.
към втори вариант >>
Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави.
Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински.
Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота.
към втори вариант >>
Не оздравее ли, не сте го обичали истински.
(втори вариант)
Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински.
Не оздравее ли, не сте го обичали истински.
Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде.
към втори вариант >>
Любовта облагородява човешкото сърдце.
(втори вариант)
Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински.
Любовта облагородява човешкото сърдце.
Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси.
към втори вариант >>
Любов, която кара човека да плаче, не е истинска.
(втори вариант)
Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце.
Любов, която кара човека да плаче, не е истинска.
Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си.
към втори вариант >>
Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб.
(втори вариант)
И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска.
Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб.
Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя!
към втори вариант >>
Радостта произлиза от придобивките в живота.
(втори вариант)
Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб.
Радостта произлиза от придобивките в живота.
Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш?
към втори вариант >>
Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде.
(втори вариант)
Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота.
Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде.
Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно.
към втори вариант >>
Любовта не произвежда противоположни процеси.
(втори вариант)
Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде.
Любовта не произвежда противоположни процеси.
Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя.
към втори вариант >>
Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си.
(втори вариант)
Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси.
Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си.
Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести.
към втори вариант >>
Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя!
(втори вариант)
Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си.
Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя!
— Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш.
към втори вариант >>
— Кого ще любиш?
(втори вариант)
Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя!
— Кого ще любиш?
— Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си.
към втори вариант >>
— Това не е важно.
(втори вариант)
Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш?
— Това не е важно.
Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към втори вариант >>
Важното е, че трябва да любя.
(втори вариант)
Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно.
Важното е, че трябва да любя.
Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към втори вариант >>
Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести.
(втори вариант)
Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя.
Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести.
Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към втори вариант >>
Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш.
(втори вариант)
Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести.
Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш.
Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към втори вариант >>
Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си.
(втори вариант)
— Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш.
Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си.
Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към втори вариант >>
Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
(втори вариант)
— Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си.
Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.
към втори вариант >>
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията.
(втори вариант)
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията.
Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов.
към втори вариант >>
Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие.
(втори вариант)
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията.
Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие.
Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро.
към втори вариант >>
Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието.
(втори вариант)
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие.
Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието.
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага.
към втори вариант >>
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек.
(втори вариант)
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието.
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек.
— Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ.
към втори вариант >>
— Какво от това, че някой е лош или грешник?
(втори вариант)
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек.
— Какво от това, че някой е лош или грешник?
И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека.
към втори вариант >>
И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов.
(втори вариант)
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник?
И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов.
Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора.
към втори вариант >>
Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро.
(втори вариант)
Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов.
Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро.
Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош.
към втори вариант >>
Той обича всички хора и им помага.
(втори вариант)
Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро.
Той обича всички хора и им помага.
Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно!
към втори вариант >>
Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ.
(втори вариант)
Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага.
Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ.
Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
към втори вариант >>
Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека.
(втори вариант)
— Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ.
Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека.
Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си.
към втори вариант >>
Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора.
(втори вариант)
И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека.
Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора.
Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не.
към втори вариант >>
Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош.
(втори вариант)
Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора.
Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош.
Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби?
към втори вариант >>
Това е невъзможно!
(втори вариант)
Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош.
Това е невъзможно!
Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си.
към втори вариант >>
Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
(втори вариант)
Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно!
Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към втори вариант >>
От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си.
(втори вариант)
Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър.
От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си.
От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към втори вариант >>
От човека зависи да проявява любовта си, или не.
(втори вариант)
Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си.
От човека зависи да проявява любовта си, или не.
— Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към втори вариант >>
— Защо човек трябва да люби?
(втори вариант)
Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не.
— Защо човек трябва да люби?
— За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към втори вариант >>
— За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си.
(втори вариант)
Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби?
— За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си.
Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към втори вариант >>
Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
(втори вариант)
Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си.
Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.
към втори вариант >>
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл.
(втори вариант)
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл.
Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее?
към втори вариант >>
Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм.
(втори вариант)
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл.
Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм.
Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено.
към втори вариант >>
Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее?
(втори вариант)
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм.
Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее?
Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби.
към втори вариант >>
Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори.
(втори вариант)
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее?
Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори.
Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее.
към втори вариант >>
Защо човек трябва да люби?
(втори вариант)
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори.
Защо човек трябва да люби?
Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее?
към втори вариант >>
Или защо трябва да живее?
(втори вариант)
Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби?
Или защо трябва да живее?
Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле?
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее?
Много естествено.
Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре.
към втори вариант >>
Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби.
(втори вариант)
Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено.
Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби.
Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив.
към втори вариант >>
Като люби, той живее.
(втори вариант)
Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби.
Като люби, той живее.
Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето.
към втори вариант >>
Кой не иска да живее?
(втори вариант)
Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее.
Кой не иска да живее?
— Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към втори вариант >>
— Как ще живее човек: добре или зле?
(втори вариант)
Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее?
— Как ще живее човек: добре или зле?
— Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към втори вариант >>
— Щом люби, човек непременно ще живее добре.
(втори вариант)
Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле?
— Щом люби, човек непременно ще живее добре.
Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към втори вариант >>
Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив.
(втори вариант)
Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре.
Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив.
Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към втори вариант >>
Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето.
(втори вариант)
Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив.
Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето.
През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към втори вариант >>
През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
(втори вариант)
Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето.
През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
към втори вариант >>
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е.
(втори вариант)
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е.
да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания.
към втори вариант >>
да живеете по нов начин.
(втори вариант)
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е.
да живеете по нов начин.
Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод.
към втори вариант >>
Без любов никакъв живот не съществува.
(втори вариант)
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин.
Без любов никакъв живот не съществува.
Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче.
към втори вариант >>
Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва.
(втори вариант)
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува.
Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва.
Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен.
към втори вариант >>
Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения.
(втори вариант)
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва.
Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения.
Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към втори вариант >>
Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания.
(втори вариант)
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения.
Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания.
Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към втори вариант >>
Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод.
(втори вариант)
да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания.
Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод.
Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към втори вариант >>
Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче.
(втори вариант)
Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод.
Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче.
Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към втори вариант >>
Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен.
(втори вариант)
Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче.
Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен.
Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към втори вариант >>
Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
(втори вариант)
Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен.
Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
към втори вариант >>
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта.
Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов.
към втори вариант >>
Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта.
Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете.
Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят?
към втори вариант >>
Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете.
Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет.
Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал.
към втори вариант >>
Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет.
Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование.
— Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички.
към втори вариант >>
— Защо?
(втори вариант)
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование.
— Защо?
— Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения.
към втори вариант >>
— Защото са живели без любов.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо?
— Защото са живели без любов.
— Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
към втори вариант >>
— Кого трябва да любят?
(втори вариант)
Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов.
— Кого трябва да любят?
— Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот.
към втори вариант >>
— Онзи, Който ги е създал.
(втори вариант)
Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят?
— Онзи, Който ги е създал.
Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
към втори вариант >>
Щом любят Бога, те могат да любят всички.
(втори вариант)
Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал.
Щом любят Бога, те могат да любят всички.
Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
към втори вариант >>
Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения.
(втори вариант)
— Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички.
Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения.
Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
(втори вариант)
— Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения.
Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот.
(втори вариант)
— Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее.
Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот.
Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
(втори вариант)
— Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот.
Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
(втори вариант)
Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят.
Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
(втори вариант)
Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне.
Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме.
(втори вариант)
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме.
Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта.
към втори вариант >>
Тези овце слушат гласа ми и ме познават“.
(втори вариант)
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме.
Тези овце слушат гласа ми и ме познават“.
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
към втори вариант >>
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него.
(втори вариант)
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“.
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него.
За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
към втори вариант >>
За тия овце, именно, Христос дойде на земята.
(втори вариант)
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него.
За тия овце, именно, Христос дойде на земята.
Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към втори вариант >>
Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него.
(втори вариант)
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята.
Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него.
Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към втори вариант >>
Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта.
(втори вариант)
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него.
Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта.
Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към втори вариант >>
Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
(втори вариант)
Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта.
Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към втори вариант >>
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
(втори вариант)
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към втори вариант >>
Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
(втори вариант)
За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
към втори вариант >>
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко.
(втори вариант)
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко.
Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения.
към втори вариант >>
Любовта не може да се измерва по количество.
(втори вариант)
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко.
Любовта не може да се измерва по количество.
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата.
към втори вариант >>
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки.
(втори вариант)
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество.
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки.
Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч.
към втори вариант >>
Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
(втори вариант)
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки.
Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек.
към втори вариант >>
Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори.
(втори вариант)
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори.
По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към втори вариант >>
По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения.
(втори вариант)
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори.
По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения.
Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към втори вариант >>
Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата.
(втори вариант)
Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения.
Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата.
Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към втори вариант >>
Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч.
(втори вариант)
Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата.
Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч.
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към втори вариант >>
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек.
(втори вариант)
Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч.
Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек.
Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към втори вариант >>
Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
(втори вариант)
Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек.
Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.
към втори вариант >>
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения.
(втори вариант)
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения.
Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към втори вариант >>
Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив.
(втори вариант)
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения.
Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив.
В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към втори вариант >>
В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
(втори вариант)
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив.
В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към втори вариант >>
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували.
(втори вариант)
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували.
Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към втори вариант >>
Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много.
(втори вариант)
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували.
Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много.
Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към втори вариант >>
Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
(втори вариант)
Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много.
Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.
към втори вариант >>
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари.
(втори вариант)
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари.
Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате?
към втори вариант >>
Днес имат цена, но утре вече се обезценяват.
(втори вариант)
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари.
Днес имат цена, но утре вече се обезценяват.
Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път.
към втори вариант >>
Истинско знание е това, което има стойността на златото.
(втори вариант)
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват.
Истинско знание е това, което има стойността на златото.
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал.
към втори вариант >>
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие.
(втори вариант)
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото.
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие.
Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее.
към втори вариант >>
Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко.
(втори вариант)
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие.
Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко.
Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи.
към втори вариант >>
Питам: на кого можете да внушавате?
(втори вариант)
Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко.
Питам: на кого можете да внушавате?
Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави.
към втори вариант >>
Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път.
(втори вариант)
Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате?
Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път.
Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи.
към втори вариант >>
Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал.
(втори вариант)
Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път.
Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал.
На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа.
към втори вариант >>
На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее.
(втори вариант)
Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал.
На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее.
Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
към втори вариант >>
Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи.
(втори вариант)
Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее.
Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи.
На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства?
към втори вариант >>
На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави.
(втори вариант)
Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи.
На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави.
Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея.
към втори вариант >>
Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи.
(втори вариант)
Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави.
Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи.
Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл.
към втори вариант >>
Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа.
(втори вариант)
Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи.
Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа.
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
към втори вариант >>
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
(втори вариант)
На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа.
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота.
към втори вариант >>
Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства?
(втори вариант)
Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране.
Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства?
За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота.
към втори вариант >>
За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея.
(втори вариант)
На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства?
За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея.
Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.
към втори вариант >>
Любовта търси хора със силна мисъл.
(втори вариант)
Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея.
Любовта търси хора със силна мисъл.
Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него.
към втори вариант >>
Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
(втори вариант)
Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл.
Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
към втори вариант >>
Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота.
(втори вариант)
Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие.
Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота.
Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към втори вариант >>
Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота.
(втори вариант)
Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота.
Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота.
Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към втори вариант >>
Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.
(втори вариант)
За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота.
Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.
Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към втори вариант >>
Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него.
(втори вариант)
Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.
Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него.
Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към втори вариант >>
Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
(втори вариант)
Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него.
Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към втори вариант >>
За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
(втори вариант)
Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.
към втори вариант >>
Какво представя раят?
(втори вариант)
Какво представя раят?
Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи.
към втори вариант >>
Раят е място на абсолютна чистота.
(втори вариант)
Какво представя раят?
Раят е място на абсолютна чистота.
Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа.
към втори вариант >>
Раят е място, дето слънцето никога не залязва.
(втори вариант)
Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота.
Раят е място, дето слънцето никога не залязва.
Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята.
към втори вариант >>
Раят е място за работа, учене, любов.
(втори вариант)
Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва.
Раят е място за работа, учене, любов.
Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него.
към втори вариант >>
Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен.
(втори вариант)
Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов.
Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен.
Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти.
към втори вариант >>
Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи.
(втори вариант)
Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен.
Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи.
Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене.
към втори вариант >>
Там искат хора за работа.
(втори вариант)
Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи.
Там искат хора за работа.
Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище.
към втори вариант >>
Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята.
(втори вариант)
Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа.
Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята.
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее.
към втори вариант >>
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него.
(втори вариант)
Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята.
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него.
Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид.
към втори вариант >>
Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти.
(втори вариант)
Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него.
Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти.
В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот.
към втори вариант >>
В този смисъл земята представя място за чистене.
(втори вариант)
Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти.
В този смисъл земята представя място за чистене.
Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.
към втори вариант >>
Тя е тъй нареченото чистилище.
(втори вариант)
Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене.
Тя е тъй нареченото чистилище.
Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.
към втори вариант >>
Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее.
(втори вариант)
Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище.
Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее.
Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.
към втори вариант >>
Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид.
(втори вариант)
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее.
Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид.
Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.
към втори вариант >>
Това не е живот.
(втори вариант)
Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид.
Това не е живот.
Това не е право разбиране на живота.
към втори вариант >>
Това не е право разбиране на живота.
(втори вариант)
В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот.
Това не е право разбиране на живота.
към втори вариант >>
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта.
(втори вариант)
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта.
Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви.
към втори вариант >>
Истината, любовта изключват всякакво насилие.
(втори вариант)
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта.
Истината, любовта изключват всякакво насилие.
Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас.
към втори вариант >>
Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината.
(втори вариант)
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие.
Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината.
Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети.
към втори вариант >>
Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото.
(втори вариант)
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината.
Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото.
Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената.
към втори вариант >>
Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си.
(втори вариант)
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото.
Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си.
Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
към втори вариант >>
Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви.
(втори вариант)
Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си.
Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви.
Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
към втори вариант >>
Нищо не е в състояние да я задържи при вас.
(втори вариант)
Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви.
Нищо не е в състояние да я задържи при вас.
Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си.
към втори вариант >>
Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети.
(втори вариант)
Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас.
Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети.
Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот.
към втори вариант >>
Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената.
(втори вариант)
Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети.
Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената.
Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него.
към втори вариант >>
Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
(втори вариант)
Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената.
Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов.
към втори вариант >>
Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
(втори вариант)
Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа.
Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат.
към втори вариант >>
Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си.
(втори вариант)
Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава.
Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си.
Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане.
към втори вариант >>
Под думата „живот“ те разбират стария живот.
(втори вариант)
Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си.
Под думата „живот“ те разбират стария живот.
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа.
към втори вариант >>
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него.
(втори вариант)
Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот.
Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него.
Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко.
към втори вариант >>
Той едновременно ще живее два живота: стар и нов.
(втори вариант)
Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него.
Той едновременно ще живее два живота: стар и нов.
Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.
към втори вариант >>
Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат.
(втори вариант)
Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов.
Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат.
— Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.
към втори вариант >>
— Ама от мене човек не може да стане.
(втори вариант)
Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат.
— Ама от мене човек не може да стане.
— Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.
към втори вариант >>
3.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
И в изкуствата има философия.
Какво разбирате под думата „философия“? Философията е синтез на всички явления в живота, на причините и последствията, които ги обуславят. Затова се говори за философия на историята, философия на науките, философия на живота и т. н. При това, не е достатъчно само да знаете причините и последствията на нещата, но да знаете какви методи да употребите, за да изправите известно отклоняване.
И в изкуствата има философия.
Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил.
към беседата >>
Ще кажете, че очаквате да ви посети любовта.
Като млади, какво очаквате в живота си?
Ще кажете, че очаквате да ви посети любовта.
Как ще ви посети любовта? Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената. Младият иска да намери човек да го обича. Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня.
към беседата >>
Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят.
Какво разбирате под думата „философия“? Философията е синтез на всички явления в живота, на причините и последствията, които ги обуславят. Затова се говори за философия на историята, философия на науките, философия на живота и т. н. При това, не е достатъчно само да знаете причините и последствията на нещата, но да знаете какви методи да употребите, за да изправите известно отклоняване. И в изкуствата има философия.
Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят.
Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява.
към беседата >>
Как ще ви посети любовта?
Като млади, какво очаквате в живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети любовта.
Как ще ви посети любовта?
Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената. Младият иска да намери човек да го обича. Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята?
към беседата >>
Той пръв трябва да има думата за своята работа.
Философията е синтез на всички явления в живота, на причините и последствията, които ги обуславят. Затова се говори за философия на историята, философия на науките, философия на живота и т. н. При това, не е достатъчно само да знаете причините и последствията на нещата, но да знаете какви методи да употребите, за да изправите известно отклоняване. И в изкуствата има философия. Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят.
Той пръв трябва да има думата за своята работа.
Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам.
към беседата >>
Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената.
Като млади, какво очаквате в живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети любовта. Как ще ви посети любовта?
Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената.
Младият иска да намери човек да го обича. Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми.
към беседата >>
Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора.
Затова се говори за философия на историята, философия на науките, философия на живота и т. н. При това, не е достатъчно само да знаете причините и последствията на нещата, но да знаете какви методи да употребите, за да изправите известно отклоняване. И в изкуствата има философия. Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа.
Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора.
Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така.
към беседата >>
Младият иска да намери човек да го обича.
Като млади, какво очаквате в живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети любовта. Как ще ви посети любовта? Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената.
Младият иска да намери човек да го обича.
Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена?
към беседата >>
Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява.
При това, не е достатъчно само да знаете причините и последствията на нещата, но да знаете какви методи да употребите, за да изправите известно отклоняване. И в изкуствата има философия. Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора.
Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява.
Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят.
към беседата >>
Момата очаква да дойде някой княз, да я обича.
Като млади, какво очаквате в живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети любовта. Как ще ви посети любовта? Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената. Младият иска да намери човек да го обича.
Момата очаква да дойде някой княз, да я обича.
Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея?
към беседата >>
Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил.
И в изкуствата има философия. Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява.
Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил.
Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо?
към беседата >>
Момъкът търси някоя княгиня.
Ще кажете, че очаквате да ви посети любовта. Как ще ви посети любовта? Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената. Младият иска да намери човек да го обича. Момата очаква да дойде някой княз, да я обича.
Момъкът търси някоя княгиня.
Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми.
към беседата >>
Понякога човек сам се подценява.
Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил.
Понякога човек сам се подценява.
Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари.
към беседата >>
Какво означават князът и княгинята?
Как ще ви посети любовта? Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената. Младият иска да намери човек да го обича. Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня.
Какво означават князът и княгинята?
Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява.
към беседата >>
Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам.
Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява.
Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам.
Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават.
към беседата >>
Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми.
Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената. Младият иска да намери човек да го обича. Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята?
Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми.
Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления.
към беседата >>
Често селяните постъпват така.
Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам.
Често селяните постъпват така.
Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват.
към беседата >>
Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена?
Младият иска да намери човек да го обича. Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми.
Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена?
Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява.
към беседата >>
Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят.
Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така.
Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят.
Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си.
към беседата >>
Другояче казано: как ще посрещнете своята идея?
Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена?
Другояче казано: как ще посрещнете своята идея?
Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот.
към беседата >>
Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо?
Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят.
Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо?
Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер.
към беседата >>
Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми.
Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея?
Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми.
Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот. Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място.
към беседата >>
Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари.
Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо?
Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари.
Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи.
към беседата >>
Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява.
Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми.
Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява.
Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот. Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място. Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки.
към беседата >>
Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават.
Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари.
Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават.
В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи. Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено.
към беседата >>
Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления.
Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява.
Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления.
Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот. Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място. Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки. Между срама и страха има известна връзка.
към беседата >>
В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват.
Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават.
В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват.
Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи. Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено. Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.
към беседата >>
Изобщо, срамът е благородна проява.
Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления.
Изобщо, срамът е благородна проява.
Той е спирачка в човешкия живот. Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място. Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки. Между срама и страха има известна връзка.
към беседата >>
Те не знаят истинската цена на стоката си.
Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват.
Те не знаят истинската цена на стоката си.
Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи. Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено. Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.
към беседата >>
Той е спирачка в човешкия живот.
Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява.
Той е спирачка в човешкия живот.
Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място. Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки. Между срама и страха има известна връзка.
към беседата >>
Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер.
Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си.
Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер.
Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи. Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено. Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.
към беседата >>
Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място.
Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот.
Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място.
Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки. Между срама и страха има известна връзка.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи.
Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер.
Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи.
Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено. Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.
към беседата >>
Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки.
Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот. Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място.
Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки.
Между срама и страха има известна връзка.
към беседата >>
Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено.
Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи.
Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено.
Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.
към беседата >>
Между срама и страха има известна връзка.
Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот. Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място. Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки.
Между срама и страха има известна връзка.
към беседата >>
Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.
В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи. Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено.
Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.
към беседата >>
Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво.
Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво.
Те имат предвид главно любовта между мъже и жени. Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата?
към беседата >>
Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя.
Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя.
Например, някой има идеята да бъде красив. Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер.
към беседата >>
Те имат предвид главно любовта между мъже и жени.
Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво.
Те имат предвид главно любовта между мъже и жени.
Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие.
към беседата >>
Например, някой има идеята да бъде красив.
Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя.
Например, някой има идеята да бъде красив.
Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив.
към беседата >>
Това е ограничено разбиране.
Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво. Те имат предвид главно любовта между мъже и жени.
Това е ограничено разбиране.
Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие. Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини.
към беседата >>
Красотата има външни и вътрешни качества.
Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя. Например, някой има идеята да бъде красив.
Красотата има външни и вътрешни качества.
Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска.
към беседата >>
Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно?
Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво. Те имат предвид главно любовта между мъже и жени. Това е ограничено разбиране.
Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно?
Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие. Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини. Какво показва това?
към беседата >>
Външната красота се изразява с правилни линии.
Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя. Например, някой има идеята да бъде красив. Красотата има външни и вътрешни качества.
Външната красота се изразява с правилни линии.
Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи.
към беседата >>
Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им.
Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво. Те имат предвид главно любовта между мъже и жени. Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно?
Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им.
Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие. Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини. Какво показва това? Че любовта има много форми на изявление, а не само една.
към беседата >>
Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание.
Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя. Например, някой има идеята да бъде красив. Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии.
Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание.
Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи. Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.
към беседата >>
Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата?
Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво. Те имат предвид главно любовта между мъже и жени. Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им.
Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата?
Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие. Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини. Какво показва това? Че любовта има много форми на изявление, а не само една.
към беседата >>
Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер.
Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя. Например, някой има идеята да бъде красив. Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание.
Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер.
Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи. Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.
към беседата >>
Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие.
Те имат предвид главно любовта между мъже и жени. Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата?
Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие.
Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини. Какво показва това? Че любовта има много форми на изявление, а не само една.
към беседата >>
Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив.
Например, някой има идеята да бъде красив. Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер.
Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив.
Външна красота без вътрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи. Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.
към беседата >>
Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини.
Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие.
Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини.
Какво показва това? Че любовта има много форми на изявление, а не само една.
към беседата >>
Външна красота без вътрешни качества не е истинска.
Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив.
Външна красота без вътрешни качества не е истинска.
Тя скоро се губи. Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.
към беседата >>
Какво показва това?
Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие. Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини.
Какво показва това?
Че любовта има много форми на изявление, а не само една.
към беседата >>
Тя скоро се губи.
Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска.
Тя скоро се губи.
Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.
към беседата >>
Че любовта има много форми на изявление, а не само една.
Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие. Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини. Какво показва това?
Че любовта има много форми на изявление, а не само една.
към беседата >>
Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.
Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи.
Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.
към беседата >>
Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят.
Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят.
В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях.
Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях.
Само по този начин ще дойдете до истинското знание. Например, имате един остър ъгъл (чер. 1). От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение.
към беседата >>
В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души.
Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят.
В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души.
Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ.
към беседата >>
Само по този начин ще дойдете до истинското знание.
Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях.
Само по този начин ще дойдете до истинското знание.
Например, имате един остър ъгъл (чер. 1). От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора.
към беседата >>
Всяка душа внася по един приток към вашата идея.
Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души.
Всяка душа внася по един приток към вашата идея.
Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда.
към беседата >>
Например, имате един остър ъгъл (чер. 1).
Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях. Само по този начин ще дойдете до истинското знание.
Например, имате един остър ъгъл (чер. 1).
От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река.
към беседата >>
Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея.
Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея.
Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея.
Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека.
към беседата >>
От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“.
Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях. Само по този начин ще дойдете до истинското знание. Например, имате един остър ъгъл (чер. 1).
От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“.
Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите.
към беседата >>
Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят.
Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея.
Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят.
Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души.
към беседата >>
Тази буква означава планински връх, под който има извор.
Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях. Само по този начин ще дойдете до истинското знание. Например, имате един остър ъгъл (чер. 1). От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“.
Тази буква означава планински връх, под който има извор.
Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура.
към беседата >>
Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека.
Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят.
Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека.
Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране.
към беседата >>
Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение.
Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях. Само по този начин ще дойдете до истинското знание. Например, имате един остър ъгъл (чер. 1). От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор.
Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение.
Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата.
към беседата >>
Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ.
В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека.
Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ.
За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта.
към беседата >>
Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора.
Само по този начин ще дойдете до истинското знание. Например, имате един остър ъгъл (чер. 1). От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение.
Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора.
От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура.
към беседата >>
За тях няма разстояние, няма никаква преграда.
Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ.
За тях няма разстояние, няма никаква преграда.
Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам.
към беседата >>
От съединяването на двата извора получаваме река.
Например, имате един остър ъгъл (чер. 1). От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора.
От съединяването на двата извора получаваме река.
Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека.
към беседата >>
Те са невидимите помагачи на човека.
Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда.
Те са невидимите помагачи на човека.
Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.
към беседата >>
Реките имат голямо значение за културния живот на народите.
От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река.
Реките имат голямо значение за културния живот на народите.
Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека. Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество.
към беседата >>
Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души.
Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека.
Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души.
Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.
към беседата >>
Например, реката Нил създаде египетската култура.
Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите.
Например, реката Нил създаде египетската култура.
Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека. Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество. Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа.
към беседата >>
Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране.
Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души.
Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране.
Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.
към беседата >>
Ще кажете, че човек е създал културата.
Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура.
Ще кажете, че човек е създал културата.
Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека. Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество. Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа. Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.
към беседата >>
Велика и мощна сила е любовта.
Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране.
Велика и мощна сила е любовта.
Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.
към беседата >>
Не, човек сам не може да създаде култура.
Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата.
Не, човек сам не може да създаде култура.
Културата не е създадена от човека. Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество. Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа. Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.
към беседата >>
Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам.
За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта.
Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам.
Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.
към беседата >>
Културата не е създадена от човека.
От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура.
Културата не е създадена от човека.
Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество. Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа. Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.
към беседата >>
Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.
Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам.
Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.
към беседата >>
Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество.
Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека.
Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество.
Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа. Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.
към беседата >>
Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата любов.
Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата любов.
Те вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината. Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали. Отношенията, които съществуват между атомите на златото, например, са подобни на отношенията между разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали. Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.
към беседата >>
Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа.
Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека. Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество.
Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа.
Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.
към беседата >>
Те вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината.
Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата любов.
Те вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината.
Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали. Отношенията, които съществуват между атомите на златото, например, са подобни на отношенията между разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали. Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.
към беседата >>
Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.
Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека. Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество. Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа.
Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.
към беседата >>
Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали.
Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата любов. Те вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината.
Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали.
Отношенията, които съществуват между атомите на златото, например, са подобни на отношенията между разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали. Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.
към беседата >>
От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа.
От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа.
Понякога човек е свързан с всички хора. Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи. Това е истинският път за човешкото развитие. Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия. Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава.
към беседата >>
Отношенията, които съществуват между атомите на златото, например, са подобни на отношенията между разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали.
Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата любов. Те вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината. Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали.
Отношенията, които съществуват между атомите на златото, например, са подобни на отношенията между разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали.
Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.
към беседата >>
Понякога човек е свързан с всички хора.
От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа.
Понякога човек е свързан с всички хора.
Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи. Това е истинският път за човешкото развитие. Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия. Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава. Какво печели детето, което се гневи на майка си и на баща си?
към беседата >>
Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива.
Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата любов. Те вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината. Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали. Отношенията, които съществуват между атомите на златото, например, са подобни на отношенията между разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали.
Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива.
Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.
към беседата >>
Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи.
От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа. Понякога човек е свързан с всички хора.
Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи.
Това е истинският път за човешкото развитие. Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия. Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава. Какво печели детето, което се гневи на майка си и на баща си? Какво ще придобие детето, ако не слуша родителите си?
към беседата >>
Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.
Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата любов. Те вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината. Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали. Отношенията, които съществуват между атомите на златото, например, са подобни на отношенията между разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали. Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива.
Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.
към беседата >>
Това е истинският път за човешкото развитие.
От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа. Понякога човек е свързан с всички хора. Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи.
Това е истинският път за човешкото развитие.
Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия. Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава. Какво печели детето, което се гневи на майка си и на баща си? Какво ще придобие детето, ако не слуша родителите си? Родителите му имат добро желание, да го направят учен, пращат го на училище, но то не желае, казва, че може само да учи.
към беседата >>
И тъй, когато казвам, че трябва да работите за придобиване на злато в кръвта, това значи, да се свържете с разумните, възвишени същества, които създават в човека подтик за работа.
И тъй, когато казвам, че трябва да работите за придобиване на злато в кръвта, това значи, да се свържете с разумните, възвишени същества, които създават в човека подтик за работа.
Всеки елемент е свързан с едно разумно същество. От съзнателната връзка на човека с разумните същества зависи и съзнателното отношение към един или друг елемент. Колкото по-съзнателно отношение има човек към удовете на своя организъм, толкова по-дълъг ще бъде неговият живот. Той гледа на мозъка, на дробовете, на стомаха си, като на разумни същества, с които може да се разговаря, да влиза в съзнателна връзка. Не гледа ли така на тях, той съкращава живота си.
към беседата >>
Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия.
От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа. Понякога човек е свързан с всички хора. Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи. Това е истинският път за човешкото развитие.
Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия.
Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава. Какво печели детето, което се гневи на майка си и на баща си? Какво ще придобие детето, ако не слуша родителите си? Родителите му имат добро желание, да го направят учен, пращат го на училище, но то не желае, казва, че може само да учи. Колкото и да е способно и даровито, детето непременно трябва да мине през школа.
към беседата >>
Всеки елемент е свързан с едно разумно същество.
И тъй, когато казвам, че трябва да работите за придобиване на злато в кръвта, това значи, да се свържете с разумните, възвишени същества, които създават в човека подтик за работа.
Всеки елемент е свързан с едно разумно същество.
От съзнателната връзка на човека с разумните същества зависи и съзнателното отношение към един или друг елемент. Колкото по-съзнателно отношение има човек към удовете на своя организъм, толкова по-дълъг ще бъде неговият живот. Той гледа на мозъка, на дробовете, на стомаха си, като на разумни същества, с които може да се разговаря, да влиза в съзнателна връзка. Не гледа ли така на тях, той съкращава живота си. Който няма съзнателно отношение към своите удове, той намира, че и без това тялото е изложено на промени и смърт.
към беседата >>
Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава.
От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа. Понякога човек е свързан с всички хора. Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи. Това е истинският път за човешкото развитие. Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия.
Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава.
Какво печели детето, което се гневи на майка си и на баща си? Какво ще придобие детето, ако не слуша родителите си? Родителите му имат добро желание, да го направят учен, пращат го на училище, но то не желае, казва, че може само да учи. Колкото и да е способно и даровито, детето непременно трябва да мине през школа. То само не може да постигне това, което родителите и учителите му могат да направят за него.
към беседата >>
НАГОРЕ