НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1002
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1002
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добродетелната жена
,
НБ
, София, 14.5.1933г.,
Обеща да я върне.
(втори вариант)
Но й трябват едни хубави обици. Като вашата свиня няма да има, ако и турите обици. Ако я дадете, аз ще й туря обици и ще я върна. Извежда я жената, връща се мъжът А и пита: Къде е свинята? - Дадох я на един да й сложи обици.
Обеща да я върне.
Отиде, казва мъжът, свинята! Остане ли и на вас да ви сложат обици, вашата работа е свършета. Не ви трябват никакви обици. Българинът казва: Да му турим обици на ухото. Не ви трябват никакви обици.
към втори вариант >>
Вие понякога казвате: Защо този свят е така създаден?
(втори вариант)
философия ви трябва, за да изучавате живота.
Вие понякога казвате: Защо този свят е така създаден?
Защо хората са такива? Защо не вървят по добрия път? Някои вървят, някои не вървят. Защо всички не са благородни? Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите?
към втори вариант >>
Отиде, казва мъжът, свинята!
(втори вариант)
Като вашата свиня няма да има, ако и турите обици. Ако я дадете, аз ще й туря обици и ще я върна. Извежда я жената, връща се мъжът А и пита: Къде е свинята? - Дадох я на един да й сложи обици. Обеща да я върне.
Отиде, казва мъжът, свинята!
Остане ли и на вас да ви сложат обици, вашата работа е свършета. Не ви трябват никакви обици. Българинът казва: Да му турим обици на ухото. Не ви трябват никакви обици. Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля.
към втори вариант >>
Защо хората са такива?
(втори вариант)
философия ви трябва, за да изучавате живота. Вие понякога казвате: Защо този свят е така създаден?
Защо хората са такива?
Защо не вървят по добрия път? Някои вървят, някои не вървят. Защо всички не са благородни? Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас.
към втори вариант >>
Остане ли и на вас да ви сложат обици, вашата работа е свършета.
(втори вариант)
Ако я дадете, аз ще й туря обици и ще я върна. Извежда я жената, връща се мъжът А и пита: Къде е свинята? - Дадох я на един да й сложи обици. Обеща да я върне. Отиде, казва мъжът, свинята!
Остане ли и на вас да ви сложат обици, вашата работа е свършета.
Не ви трябват никакви обици. Българинът казва: Да му турим обици на ухото. Не ви трябват никакви обици. Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля. Това е вътрешният човек.
към втори вариант >>
Защо не вървят по добрия път?
(втори вариант)
философия ви трябва, за да изучавате живота. Вие понякога казвате: Защо този свят е така създаден? Защо хората са такива?
Защо не вървят по добрия път?
Някои вървят, някои не вървят. Защо всички не са благородни? Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката.
към втори вариант >>
Не ви трябват никакви обици.
(втори вариант)
Извежда я жената, връща се мъжът А и пита: Къде е свинята? - Дадох я на един да й сложи обици. Обеща да я върне. Отиде, казва мъжът, свинята! Остане ли и на вас да ви сложат обици, вашата работа е свършета.
Не ви трябват никакви обици.
Българинът казва: Да му турим обици на ухото. Не ви трябват никакви обици. Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля. Това е вътрешният човек. И Писанието казва: Да се украсява човек с великите добродетели в себе си.
към втори вариант >>
Някои вървят, някои не вървят.
(втори вариант)
философия ви трябва, за да изучавате живота. Вие понякога казвате: Защо този свят е така създаден? Защо хората са такива? Защо не вървят по добрия път?
Някои вървят, някои не вървят.
Защо всички не са благородни? Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката. Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си.
към втори вариант >>
Българинът казва: Да му турим обици на ухото.
(втори вариант)
- Дадох я на един да й сложи обици. Обеща да я върне. Отиде, казва мъжът, свинята! Остане ли и на вас да ви сложат обици, вашата работа е свършета. Не ви трябват никакви обици.
Българинът казва: Да му турим обици на ухото.
Не ви трябват никакви обици. Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля. Това е вътрешният човек. И Писанието казва: Да се украсява човек с великите добродетели в себе си. Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са на място.
към втори вариант >>
Защо всички не са благородни?
(втори вариант)
философия ви трябва, за да изучавате живота. Вие понякога казвате: Защо този свят е така създаден? Защо хората са такива? Защо не вървят по добрия път? Някои вървят, някои не вървят.
Защо всички не са благородни?
Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката. Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си. При него често идвал един брамин.
към втори вариант >>
Не ви трябват никакви обици.
(втори вариант)
Обеща да я върне. Отиде, казва мъжът, свинята! Остане ли и на вас да ви сложат обици, вашата работа е свършета. Не ви трябват никакви обици. Българинът казва: Да му турим обици на ухото.
Не ви трябват никакви обици.
Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля. Това е вътрешният човек. И Писанието казва: Да се украсява човек с великите добродетели в себе си. Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са на място. Няма ли тези вътрешни украшения, всички други украшения ще му принесат най-големите нещастия.
към втори вариант >>
Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите?
(втори вариант)
Вие понякога казвате: Защо този свят е така създаден? Защо хората са такива? Защо не вървят по добрия път? Някои вървят, някои не вървят. Защо всички не са благородни?
Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите?
Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката. Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си. При него често идвал един брамин. Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата.
към втори вариант >>
Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля.
(втори вариант)
Отиде, казва мъжът, свинята! Остане ли и на вас да ви сложат обици, вашата работа е свършета. Не ви трябват никакви обици. Българинът казва: Да му турим обици на ухото. Не ви трябват никакви обици.
Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля.
Това е вътрешният човек. И Писанието казва: Да се украсява човек с великите добродетели в себе си. Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са на място. Няма ли тези вътрешни украшения, всички други украшения ще му принесат най-големите нещастия.
към втори вариант >>
Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас.
(втори вариант)
Защо хората са такива? Защо не вървят по добрия път? Някои вървят, някои не вървят. Защо всички не са благородни? Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите?
Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас.
Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката. Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си. При него често идвал един брамин. Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом.
към втори вариант >>
Това е вътрешният човек.
(втори вариант)
Остане ли и на вас да ви сложат обици, вашата работа е свършета. Не ви трябват никакви обици. Българинът казва: Да му турим обици на ухото. Не ви трябват никакви обици. Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля.
Това е вътрешният човек.
И Писанието казва: Да се украсява човек с великите добродетели в себе си. Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са на място. Няма ли тези вътрешни украшения, всички други украшения ще му принесат най-големите нещастия.
към втори вариант >>
Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката.
(втори вариант)
Защо не вървят по добрия път? Някои вървят, някои не вървят. Защо всички не са благородни? Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас.
Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката.
Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си. При него често идвал един брамин. Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом. Браминът се замислил.
към втори вариант >>
И Писанието казва: Да се украсява човек с великите добродетели в себе си.
(втори вариант)
Не ви трябват никакви обици. Българинът казва: Да му турим обици на ухото. Не ви трябват никакви обици. Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля. Това е вътрешният човек.
И Писанието казва: Да се украсява човек с великите добродетели в себе си.
Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са на място. Няма ли тези вътрешни украшения, всички други украшения ще му принесат най-големите нещастия.
към втори вариант >>
Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си.
(втори вариант)
Някои вървят, някои не вървят. Защо всички не са благородни? Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката.
Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си.
При него често идвал един брамин. Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом. Браминът се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил?
към втори вариант >>
Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са на място.
(втори вариант)
Българинът казва: Да му турим обици на ухото. Не ви трябват никакви обици. Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля. Това е вътрешният човек. И Писанието казва: Да се украсява човек с великите добродетели в себе си.
Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са на място.
Няма ли тези вътрешни украшения, всички други украшения ще му принесат най-големите нещастия.
към втори вариант >>
При него често идвал един брамин.
(втори вариант)
Защо всички не са благородни? Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката. Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си.
При него често идвал един брамин.
Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом. Браминът се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил? - То не е твоя работа.
към втори вариант >>
Няма ли тези вътрешни украшения, всички други украшения ще му принесат най-големите нещастия.
(втори вариант)
Не ви трябват никакви обици. Единственото украшение, според мене, което през всички векове умните хора са допускали, е човешката мисъл, човешкото сърце, човешката воля. Това е вътрешният човек. И Писанието казва: Да се украсява човек с великите добродетели в себе си. Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са на място.
Няма ли тези вътрешни украшения, всички други украшения ще му принесат най-големите нещастия.
към втори вариант >>
Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата.
(втори вариант)
Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката. Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си. При него често идвал един брамин.
Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата.
Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом. Браминът се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил? - То не е твоя работа. - Кажи, може да ти помогна.
към втори вариант >>
Новото учение е следното: всички вие да ходите по вашия, но не по сегашния път.
(втори вариант)
Новото учение е следното: всички вие да ходите по вашия, но не по сегашния път.
Искам всички вие да вървите по външния път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум. Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая. Страшно ще бъде. Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие.
към втори вариант >>
Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом.
(втори вариант)
Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката. Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си. При него често идвал един брамин. Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата.
Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом.
Браминът се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил? - То не е твоя работа. - Кажи, може да ти помогна. Виждам, че имаш една скръб на сърцето си.
към втори вариант >>
Искам всички вие да вървите по външния път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум.
(втори вариант)
Новото учение е следното: всички вие да ходите по вашия, но не по сегашния път.
Искам всички вие да вървите по външния път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум.
Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая. Страшно ще бъде. Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие. Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан.
към втори вариант >>
Браминът се замислил.
(втори вариант)
Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката. Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си. При него често идвал един брамин. Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом.
Браминът се замислил.
Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил? - То не е твоя работа. - Кажи, може да ти помогна. Виждам, че имаш една скръб на сърцето си. - Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец.
към втори вариант >>
Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното.
(втори вариант)
Новото учение е следното: всички вие да ходите по вашия, но не по сегашния път. Искам всички вие да вървите по външния път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум.
Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното.
Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая. Страшно ще бъде. Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие. Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан. Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят.
към втори вариант >>
Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил?
(втори вариант)
Един от индуските владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си. При него често идвал един брамин. Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом. Браминът се замислил.
Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил?
- То не е твоя работа. - Кажи, може да ти помогна. Виждам, че имаш една скръб на сърцето си. - Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец. - Аз ще ти намеря.
към втори вариант >>
Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая.
(втори вариант)
Новото учение е следното: всички вие да ходите по вашия, но не по сегашния път. Искам всички вие да вървите по външния път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум. Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното.
Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая.
Страшно ще бъде. Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие. Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан. Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят. Трите пътя водят към трите велики добродетели.
към втори вариант >>
- То не е твоя работа.
(втори вариант)
При него често идвал един брамин. Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом. Браминът се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил?
- То не е твоя работа.
- Кажи, може да ти помогна. Виждам, че имаш една скръб на сърцето си. - Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец. - Аз ще ти намеря. Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той.
към втори вариант >>
Страшно ще бъде.
(втори вариант)
Новото учение е следното: всички вие да ходите по вашия, но не по сегашния път. Искам всички вие да вървите по външния път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум. Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая.
Страшно ще бъде.
Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие. Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан. Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят. Трите пътя водят към трите велики добродетели. Те образуват това, което наричам човек.
към втори вариант >>
- Кажи, може да ти помогна.
(втори вариант)
Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом. Браминът се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил? - То не е твоя работа.
- Кажи, може да ти помогна.
Виждам, че имаш една скръб на сърцето си. - Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец. - Аз ще ти намеря. Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст.
към втори вариант >>
Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие.
(втори вариант)
Новото учение е следното: всички вие да ходите по вашия, но не по сегашния път. Искам всички вие да вървите по външния път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум. Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая. Страшно ще бъде.
Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие.
Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан. Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят. Трите пътя водят към трите велики добродетели. Те образуват това, което наричам човек. И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са.
към втори вариант >>
Виждам, че имаш една скръб на сърцето си.
(втори вариант)
Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом. Браминът се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил? - То не е твоя работа. - Кажи, може да ти помогна.
Виждам, че имаш една скръб на сърцето си.
- Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец. - Аз ще ти намеря. Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре.
към втори вариант >>
Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан.
(втори вариант)
Искам всички вие да вървите по външния път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум. Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая. Страшно ще бъде. Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие.
Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан.
Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят. Трите пътя водят към трите велики добродетели. Те образуват това, което наричам човек. И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са. Това е фигуративно казано.
към втори вариант >>
- Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец.
(втори вариант)
Браминът се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил? - То не е твоя работа. - Кажи, може да ти помогна. Виждам, че имаш една скръб на сърцето си.
- Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец.
- Аз ще ти намеря. Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата.
към втори вариант >>
Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят.
(втори вариант)
Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая. Страшно ще бъде. Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие. Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан.
Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят.
Трите пътя водят към трите велики добродетели. Те образуват това, което наричам човек. И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега.
към втори вариант >>
- Аз ще ти намеря.
(втори вариант)
Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил? - То не е твоя работа. - Кажи, може да ти помогна. Виждам, че имаш една скръб на сърцето си. - Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец.
- Аз ще ти намеря.
Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст?
към втори вариант >>
Трите пътя водят към трите велики добродетели.
(втори вариант)
Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, изобщо не се колебая. Страшно ще бъде. Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие. Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан. Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят.
Трите пътя водят към трите велики добродетели.
Те образуват това, което наричам човек. И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. От вас зависи как да формирате своята съдба.
към втори вариант >>
Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той.
(втори вариант)
- То не е твоя работа. - Кажи, може да ти помогна. Виждам, че имаш една скръб на сърцето си. - Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец. - Аз ще ти намеря.
Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той.
Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст? - Той ми каза, че има само един Бог на небето.
към втори вариант >>
Те образуват това, което наричам човек.
(втори вариант)
Страшно ще бъде. Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие. Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан. Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят. Трите пътя водят към трите велики добродетели.
Те образуват това, което наричам човек.
И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. От вас зависи как да формирате своята съдба. Не мислете, че съдбата е нещо механично.
към втори вариант >>
Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст.
(втори вариант)
- Кажи, може да ти помогна. Виждам, че имаш една скръб на сърцето си. - Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец. - Аз ще ти намеря. Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той.
Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст.
Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст? - Той ми каза, че има само един Бог на небето. - А какво ти отговори той?
към втори вариант >>
И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са.
(втори вариант)
Ето аз ви гадая: по пътя на вашия ум, сърце и воля, по който първоначално сте тръгнали, ви очаква голямо щастие. Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан. Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят. Трите пътя водят към трите велики добродетели. Те образуват това, което наричам човек.
И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са.
Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. От вас зависи как да формирате своята съдба. Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право.
към втори вариант >>
Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре.
(втори вариант)
Виждам, че имаш една скръб на сърцето си. - Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец. - Аз ще ти намеря. Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст.
Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре.
Разговаряли се дълго време двамата. Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст? - Той ми каза, че има само един Бог на небето. - А какво ти отговори той? - Има един Господ на небето и един на земята.
към втори вариант >>
Това е фигуративно казано.
(втори вариант)
Всички трябва да вървите по пътя, който ви е начертан. Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят. Трите пътя водят към трите велики добродетели. Те образуват това, което наричам човек. И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са.
Това е фигуративно казано.
Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. От вас зависи как да формирате своята съдба. Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока.
към втори вариант >>
Разговаряли се дълго време двамата.
(втори вариант)
- Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец. - Аз ще ти намеря. Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре.
Разговаряли се дълго време двамата.
Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст? - Той ми каза, че има само един Бог на небето. - А какво ти отговори той? - Има един Господ на небето и един на земята. Какво каза като постави пръстите си надолу?
към втори вариант >>
Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега.
(втори вариант)
Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят. Трите пътя водят към трите велики добродетели. Те образуват това, което наричам човек. И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са. Това е фигуративно казано.
Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега.
От вас зависи как да формирате своята съдба. Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора.
към втори вариант >>
Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст?
(втори вариант)
- Аз ще ти намеря. Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата.
Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст?
- Той ми каза, че има само един Бог на небето. - А какво ти отговори той? - Има един Господ на небето и един на земята. Какво каза като постави пръстите си надолу? Каза, че дъжд ще вали.
към втори вариант >>
От вас зависи как да формирате своята съдба.
(втори вариант)
Трите пътя водят към трите велики добродетели. Те образуват това, което наричам човек. И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега.
От вас зависи как да формирате своята съдба.
Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път.
към втори вариант >>
- Той ми каза, че има само един Бог на небето.
(втори вариант)
Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст?
- Той ми каза, че има само един Бог на небето.
- А какво ти отговори той? - Има един Господ на небето и един на земята. Какво каза като постави пръстите си надолу? Каза, че дъжд ще вали. Какво каза ти?
към втори вариант >>
Не мислете, че съдбата е нещо механично.
(втори вариант)
Те образуват това, което наричам човек. И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. От вас зависи как да формирате своята съдба.
Не мислете, че съдбата е нещо механично.
Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път. Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад.
към втори вариант >>
- А какво ти отговори той?
(втори вариант)
Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст? - Той ми каза, че има само един Бог на небето.
- А какво ти отговори той?
- Има един Господ на небето и един на земята. Какво каза като постави пръстите си надолу? Каза, че дъжд ще вали. Какво каза ти? - Ще израсте трева.
към втори вариант >>
Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право.
(втори вариант)
И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. От вас зависи как да формирате своята съдба. Не мислете, че съдбата е нещо механично.
Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право.
Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път. Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад. Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата.
към втори вариант >>
- Има един Господ на небето и един на земята.
(втори вариант)
Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст? - Той ми каза, че има само един Бог на небето. - А какво ти отговори той?
- Има един Господ на небето и един на земята.
Какво каза като постави пръстите си надолу? Каза, че дъжд ще вали. Какво каза ти? - Ще израсте трева. Попитали бръснаря: Какво ти каза философа?
към втори вариант >>
Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока.
(втори вариант)
Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. От вас зависи как да формирате своята съдба. Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право.
Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока.
При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път. Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад. Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата. Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие.
към втори вариант >>
Какво каза като постави пръстите си надолу?
(втори вариант)
Разговаряли се дълго време двамата. Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст? - Той ми каза, че има само един Бог на небето. - А какво ти отговори той? - Има един Господ на небето и един на земята.
Какво каза като постави пръстите си надолу?
Каза, че дъжд ще вали. Какво каза ти? - Ще израсте трева. Попитали бръснаря: Какво ти каза философа? - Каза, че ще ми извади едното око.
към втори вариант >>
При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора.
(втори вариант)
Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. От вас зависи как да формирате своята съдба. Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока.
При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора.
Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път. Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад. Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата. Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” Какво лошо има в това, че ни съдят?
към втори вариант >>
Каза, че дъжд ще вали.
(втори вариант)
Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст? - Той ми каза, че има само един Бог на небето. - А какво ти отговори той? - Има един Господ на небето и един на земята. Какво каза като постави пръстите си надолу?
Каза, че дъжд ще вали.
Какво каза ти? - Ще израсте трева. Попитали бръснаря: Какво ти каза философа? - Каза, че ще ми извади едното око. - Ти какво му каза?
към втори вариант >>
Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път.
(втори вариант)
От вас зависи как да формирате своята съдба. Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора.
Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път.
Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад. Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата. Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” Какво лошо има в това, че ни съдят? Нещата ще бъдат изнесени както са.
към втори вариант >>
Какво каза ти?
(втори вариант)
- Той ми каза, че има само един Бог на небето. - А какво ти отговори той? - Има един Господ на небето и един на земята. Какво каза като постави пръстите си надолу? Каза, че дъжд ще вали.
Какво каза ти?
- Ще израсте трева. Попитали бръснаря: Какво ти каза философа? - Каза, че ще ми извади едното око. - Ти какво му каза? - Ще му извадя и двете.
към втори вариант >>
Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад.
(втори вариант)
Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път.
Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад.
Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата. Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” Какво лошо има в това, че ни съдят? Нещата ще бъдат изнесени както са.
към втори вариант >>
- Ще израсте трева.
(втори вариант)
- А какво ти отговори той? - Има един Господ на небето и един на земята. Какво каза като постави пръстите си надолу? Каза, че дъжд ще вали. Какво каза ти?
- Ще израсте трева.
Попитали бръснаря: Какво ти каза философа? - Каза, че ще ми извади едното око. - Ти какво му каза? - Ще му извадя и двете. Какво каза с петте пръста?
към втори вариант >>
Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата.
(втори вариант)
Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път. Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад.
Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата.
Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” Какво лошо има в това, че ни съдят? Нещата ще бъдат изнесени както са.
към втори вариант >>
Попитали бръснаря: Какво ти каза философа?
(втори вариант)
- Има един Господ на небето и един на земята. Какво каза като постави пръстите си надолу? Каза, че дъжд ще вали. Какво каза ти? - Ще израсте трева.
Попитали бръснаря: Какво ти каза философа?
- Каза, че ще ми извади едното око. - Ти какво му каза? - Ще му извадя и двете. Какво каза с петте пръста? - Че пет души ще дойдат да се сражаваме.
към втори вариант >>
Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие.
(втори вариант)
Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път. Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад. Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата.
Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие.
Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” Какво лошо има в това, че ни съдят? Нещата ще бъдат изнесени както са.
към втори вариант >>
- Каза, че ще ми извади едното око.
(втори вариант)
Какво каза като постави пръстите си надолу? Каза, че дъжд ще вали. Какво каза ти? - Ще израсте трева. Попитали бръснаря: Какво ти каза философа?
- Каза, че ще ми извади едното око.
- Ти какво му каза? - Ще му извадя и двете. Какво каза с петте пръста? - Че пет души ще дойдат да се сражаваме. Той държи петте си пръста.
към втори вариант >>
Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” Какво лошо има в това, че ни съдят?
(втори вариант)
При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път. Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад. Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата. Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие.
Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” Какво лошо има в това, че ни съдят?
Нещата ще бъдат изнесени както са.
към втори вариант >>
- Ти какво му каза?
(втори вариант)
Каза, че дъжд ще вали. Какво каза ти? - Ще израсте трева. Попитали бръснаря: Какво ти каза философа? - Каза, че ще ми извади едното око.
- Ти какво му каза?
- Ще му извадя и двете. Какво каза с петте пръста? - Че пет души ще дойдат да се сражаваме. Той държи петте си пръста. - Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея.
към втори вариант >>
Нещата ще бъдат изнесени както са.
(втори вариант)
Те ще ти кажат: Този път, по който вървиш, това не е правият път. Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад. Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: Страшна е съдбата. Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” Какво лошо има в това, че ни съдят?
Нещата ще бъдат изнесени както са.
към втори вариант >>
- Ще му извадя и двете.
(втори вариант)
Какво каза ти? - Ще израсте трева. Попитали бръснаря: Какво ти каза философа? - Каза, че ще ми извади едното око. - Ти какво му каза?
- Ще му извадя и двете.
Какво каза с петте пръста? - Че пет души ще дойдат да се сражаваме. Той държи петте си пръста. - Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея. Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему.
към втори вариант >>
Тази Божествена жена, която описва Соломон в притчата, каква трябва да бъде?
(втори вариант)
Тази Божествена жена, която описва Соломон в притчата, каква трябва да бъде?
- Добра жена или добър човек? Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя. И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока.
към втори вариант >>
Какво каза с петте пръста?
(втори вариант)
- Ще израсте трева. Попитали бръснаря: Какво ти каза философа? - Каза, че ще ми извади едното око. - Ти какво му каза? - Ще му извадя и двете.
Какво каза с петте пръста?
- Че пет души ще дойдат да се сражаваме. Той държи петте си пръста. - Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея. Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему. Той изхожда от физическия свят.
към втори вариант >>
- Добра жена или добър човек?
(втори вариант)
Тази Божествена жена, която описва Соломон в притчата, каква трябва да бъде?
- Добра жена или добър човек?
Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя. И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока. Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе.
към втори вариант >>
- Че пет души ще дойдат да се сражаваме.
(втори вариант)
Попитали бръснаря: Какво ти каза философа? - Каза, че ще ми извади едното око. - Ти какво му каза? - Ще му извадя и двете. Какво каза с петте пръста?
- Че пет души ще дойдат да се сражаваме.
Той държи петте си пръста. - Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея. Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему. Той изхожда от физическия свят. На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек.
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели.
(втори вариант)
Тази Божествена жена, която описва Соломон в притчата, каква трябва да бъде? - Добра жена или добър човек?
Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели.
Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя. И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока. Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях.
към втори вариант >>
Той държи петте си пръста.
(втори вариант)
- Каза, че ще ми извади едното око. - Ти какво му каза? - Ще му извадя и двете. Какво каза с петте пръста? - Че пет души ще дойдат да се сражаваме.
Той държи петте си пръста.
- Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея. Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему. Той изхожда от физическия свят. На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек. Вие сте заинтересувани.
към втори вариант >>
Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо.
(втори вариант)
Тази Божествена жена, която описва Соломон в притчата, каква трябва да бъде? - Добра жена или добър човек? Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели.
Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо.
Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя. И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока. Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях. Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита.
към втори вариант >>
- Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея.
(втори вариант)
- Ти какво му каза? - Ще му извадя и двете. Какво каза с петте пръста? - Че пет души ще дойдат да се сражаваме. Той държи петте си пръста.
- Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея.
Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему. Той изхожда от физическия свят. На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек. Вие сте заинтересувани. Човек на физическото поле е всякога заинтересуван.
към втори вариант >>
Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя.
(втори вариант)
Тази Божествена жена, която описва Соломон в притчата, каква трябва да бъде? - Добра жена или добър човек? Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо.
Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя.
И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока. Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях. Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита.
към втори вариант >>
Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему.
(втори вариант)
- Ще му извадя и двете. Какво каза с петте пръста? - Че пет души ще дойдат да се сражаваме. Той държи петте си пръста. - Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея.
Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему.
Той изхожда от физическия свят. На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек. Вие сте заинтересувани. Човек на физическото поле е всякога заинтересуван. Той прилича на късоглед, не вижда надалече.
към втори вариант >>
И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока.
(втори вариант)
Тази Божествена жена, която описва Соломон в притчата, каква трябва да бъде? - Добра жена или добър човек? Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя.
И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока.
Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях. Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита. Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал.
към втори вариант >>
Той изхожда от физическия свят.
(втори вариант)
Какво каза с петте пръста? - Че пет души ще дойдат да се сражаваме. Той държи петте си пръста. - Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея. Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему.
Той изхожда от физическия свят.
На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек. Вие сте заинтересувани. Човек на физическото поле е всякога заинтересуван. Той прилича на късоглед, не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие.
към втори вариант >>
Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе.
(втори вариант)
- Добра жена или добър човек? Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя. И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока.
Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе.
Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях. Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита. Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал. А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота.
към втори вариант >>
На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек.
(втори вариант)
- Че пет души ще дойдат да се сражаваме. Той държи петте си пръста. - Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея. Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему. Той изхожда от физическия свят.
На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек.
Вие сте заинтересувани. Човек на физическото поле е всякога заинтересуван. Той прилича на късоглед, не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят.
към втори вариант >>
Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя. И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока. Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе.
Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях.
Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита. Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал. А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота. Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас.
към втори вариант >>
Вие сте заинтересувани.
(втори вариант)
Той държи петте си пръста. - Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея. Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему. Той изхожда от физическия свят. На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек.
Вие сте заинтересувани.
Човек на физическото поле е всякога заинтересуван. Той прилича на късоглед, не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка.
към втори вариант >>
Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита.
(втори вариант)
Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя. И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока. Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях.
Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита.
Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита. Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал. А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота. Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас.
към втори вариант >>
Човек на физическото поле е всякога заинтересуван.
(втори вариант)
- Ще те чакаме, философът тълкува правилно, такава е неговата идея. Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему. Той изхожда от физическия свят. На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек. Вие сте заинтересувани.
Човек на физическото поле е всякога заинтересуван.
Той прилича на късоглед, не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка. Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив.
към втори вариант >>
Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита.
(втори вариант)
Никое страдание, никоя мъчнотия и никое благо в света да не е в състояние да го отклони от пътя. И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока. Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях. Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита.
Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита.
Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал. А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота. Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах.
към втори вариант >>
Той прилича на късоглед, не вижда надалече.
(втори вариант)
Той така разбира света идейно, а бръснарят разбира чисто практически света, по своему. Той изхожда от физическия свят. На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек. Вие сте заинтересувани. Човек на физическото поле е всякога заинтересуван.
Той прилича на късоглед, не вижда надалече.
Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка. Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив. Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар.
към втори вариант >>
Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал.
(втори вариант)
И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока. Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях. Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита.
Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал.
А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота. Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение.
към втори вариант >>
Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие.
(втори вариант)
Той изхожда от физическия свят. На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек. Вие сте заинтересувани. Човек на физическото поле е всякога заинтересуван. Той прилича на късоглед, не вижда надалече.
Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие.
И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка. Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив. Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш.
към втори вариант >>
А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота.
(втори вариант)
Никога да не се сравняваш с никого и да казваш, че този човек седи по-горе или седи по-долу от тебе. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях. Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита. Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал.
А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота.
Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен.
към втори вариант >>
И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят.
(втори вариант)
На физическото поле вие никога не може да разберете какво мисли човек. Вие сте заинтересувани. Човек на физическото поле е всякога заинтересуван. Той прилича на късоглед, не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие.
И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят.
Някой е недоволен, че силата му е малка. Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив. Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш.
към втори вариант >>
Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас.
(втори вариант)
Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с онези, които са по-долу от него, той трябва да се сравнява с тези, които са по- високо от него, да кажеш: Искам да бъда като тях. Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита. Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал. А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота.
Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас.
Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета.
към втори вариант >>
Някой е недоволен, че силата му е малка.
(втори вариант)
Вие сте заинтересувани. Човек на физическото поле е всякога заинтересуван. Той прилича на късоглед, не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят.
Някой е недоволен, че силата му е малка.
Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив. Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила.
към втори вариант >>
Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас.
(втори вариант)
Да не сме в състояние на залез, а да бъдем като слънцето от изгрева до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита. Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал. А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота. Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас.
Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас.
Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта.
към втори вариант >>
Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив.
(втори вариант)
Човек на физическото поле е всякога заинтересуван. Той прилича на късоглед, не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка.
Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив.
Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш.
към втори вариант >>
Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах.
(втори вариант)
Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита. Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал. А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота. Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас.
Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах.
В закона на любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта. Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта.
към втори вариант >>
Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар.
(втори вариант)
Той прилича на късоглед, не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка. Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив.
Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар.
Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш. Силният ум действа в природата.
към втори вариант >>
В закона на любовта няма никакво изключение.
(втори вариант)
Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал. А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота. Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах.
В закона на любовта няма никакво изключение.
Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта. Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя.
към втори вариант >>
Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш.
(втори вариант)
Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка. Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив. Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар.
Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш.
Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш. Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам.
към втори вариант >>
Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен.
(втори вариант)
А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов живот, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота. Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение.
Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен.
Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта. Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта.
към втори вариант >>
Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш.
(втори вариант)
И недоволството, което имате, всякога се дължи на известни материални работи, които не ви се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка. Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив. Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш.
Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш.
Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш. Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни.
към втори вариант >>
Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета.
(втори вариант)
Писанието казва: "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човек на ум е дохождало онова, което Бог е приготвил за тия, които Го любят, за онези, които Го обичат.” И този закон е верен, няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен.
Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета.
Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта. Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки.
към втори вариант >>
Ако си красив, красотата е сила.
(втори вариант)
Някой е недоволен, че силата му е малка. Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив. Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш.
Ако си красив, красотата е сила.
Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш. Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства.
към втори вариант >>
Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта.
(втори вариант)
Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа - ако я обичате тя се привързва към вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета.
Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта.
Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки. Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо.
към втори вариант >>
Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш.
(втори вариант)
Някой е недоволен, че не е богат, друг, че не е учен, трети, че не е красив. Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила.
Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш.
Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства. Той разбира езика й.
към втори вариант >>
Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта.
(втори вариант)
Но изгубите ли любовта си, веднага ще направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта.
Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта.
В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки. Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо. Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват.
към втори вариант >>
Силният ум действа в природата.
(втори вариант)
Някой е недоволен, че не може да говори красноречиво, пети е недоволен, че не е велик художник или цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш.
Силният ум действа в природата.
Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства. Той разбира езика й. Един силен ум, който разбира законите, като дойде при една златна жила, веднага по известни трептения може да определи дебелината й и на каква дълбочина е.
към втори вариант >>
В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя.
(втори вариант)
В закона на любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта. Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта.
В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя.
Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки. Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо. Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват. По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде.
към втори вариант >>
Сега няма какво да ви залъгвам.
(втори вариант)
Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш. Силният ум действа в природата.
Сега няма какво да ви залъгвам.
Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства. Той разбира езика й. Един силен ум, който разбира законите, като дойде при една златна жила, веднага по известни трептения може да определи дебелината й и на каква дълбочина е. Който не знае, може да сгреши.
към втори вариант >>
Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта.
(втори вариант)
Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта. Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя.
Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта.
Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки. Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо. Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват. По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде. Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати.
към втори вариант >>
Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни.
(втори вариант)
Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш. Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам.
Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни.
Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства. Той разбира езика й. Един силен ум, който разбира законите, като дойде при една златна жила, веднага по известни трептения може да определи дебелината й и на каква дълбочина е. Който не знае, може да сгреши.
към втори вариант >>
Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки.
(втори вариант)
Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта. Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта.
Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки.
Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо. Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват. По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде. Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати. Това е заблуждение.
към втори вариант >>
Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства.
(втори вариант)
Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш. Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни.
Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства.
Той разбира езика й. Един силен ум, който разбира законите, като дойде при една златна жила, веднага по известни трептения може да определи дебелината й и на каква дълбочина е. Който не знае, може да сгреши.
към втори вариант >>
Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо.
(втори вариант)
Силата на човека седи в онзи разумния закон - да не се колебае никога в любовта. Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки.
Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо.
Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват. По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде. Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати. Това е заблуждение. Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство.
към втори вариант >>
Той разбира езика й.
(втори вариант)
Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш. Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства.
Той разбира езика й.
Един силен ум, който разбира законите, като дойде при една златна жила, веднага по известни трептения може да определи дебелината й и на каква дълбочина е. Който не знае, може да сгреши.
към втори вариант >>
Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват.
(втори вариант)
Единственият неизменен закон в света е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки. Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо.
Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват.
По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде. Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати. Това е заблуждение. Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не.
към втори вариант >>
Един силен ум, който разбира законите, като дойде при една златна жила, веднага по известни трептения може да определи дебелината й и на каква дълбочина е.
(втори вариант)
Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства. Той разбира езика й.
Един силен ум, който разбира законите, като дойде при една златна жила, веднага по известни трептения може да определи дебелината й и на каква дълбочина е.
Който не знае, може да сгреши.
към втори вариант >>
По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде.
(втори вариант)
В любовта има три неща, които никога не се изменят, макар че всичко наоколо се изменя. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки. Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо. Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват.
По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде.
Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати. Това е заблуждение. Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не. Несметно е богатството на човека.
към втори вариант >>
Който не знае, може да сгреши.
(втори вариант)
Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици искат да превръщат простите елементи В скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите 6 природата, той може да се ползва от всички нейни богатства. Той разбира езика й. Един силен ум, който разбира законите, като дойде при една златна жила, веднага по известни трептения може да определи дебелината й и на каква дълбочина е.
Който не знае, може да сгреши.
към втори вариант >>
Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати.
(втори вариант)
Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки. Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо. Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват. По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде.
Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати.
Това е заблуждение. Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не. Несметно е богатството на човека. Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство.
към втори вариант >>
Сега този, който е писал последната 31 глава от Притчите, търси добрата жена.
(втори вариант)
Сега този, който е писал последната 31 глава от Притчите, търси добрата жена.
Добрата жена е у самия човек. Човек е създаден от мъж и жена, а двамата заедно образуват човека. Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят но за колко време?
към втори вариант >>
Това е заблуждение.
(втори вариант)
Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено, не се плашете от никакви мъки. Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо. Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват. По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде. Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати.
Това е заблуждение.
Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не. Несметно е богатството на човека. Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба.
към втори вариант >>
Добрата жена е у самия човек.
(втори вариант)
Сега този, който е писал последната 31 глава от Притчите, търси добрата жена.
Добрата жена е у самия човек.
Човек е създаден от мъж и жена, а двамата заедно образуват човека. Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят но за колко време? След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка.
към втори вариант >>
Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство.
(втори вариант)
Бъдете щастливи когато на земята иде едно благо. Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват. По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде. Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати. Това е заблуждение.
Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство.
Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не. Несметно е богатството на човека. Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба. Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си.
към втори вариант >>
Човек е създаден от мъж и жена, а двамата заедно образуват човека.
(втори вариант)
Сега този, който е писал последната 31 глава от Притчите, търси добрата жена. Добрата жена е у самия човек.
Човек е създаден от мъж и жена, а двамата заедно образуват човека.
Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят но за колко време? След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка. Или след 20 години мъжът замине и жената е пак половинка, няма го мъжът.
към втори вариант >>
Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не.
(втори вариант)
Мислете, че съдбата ви се усмихва, вас ви опитват. По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде. Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати. Това е заблуждение. Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство.
Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не.
Несметно е богатството на човека. Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба. Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си. - Коя е царската дъщеря?
към втори вариант >>
Една жена е половин човек и един мъж е половин човек.
(втори вариант)
Сега този, който е писал последната 31 глава от Притчите, търси добрата жена. Добрата жена е у самия човек. Човек е създаден от мъж и жена, а двамата заедно образуват човека.
Една жена е половин човек и един мъж е половин човек.
Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят но за колко време? След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка. Или след 20 години мъжът замине и жената е пак половинка, няма го мъжът. Неразрешен е този въпрос.
към втори вариант >>
Несметно е богатството на човека.
(втори вариант)
По-голямо богатство от това, което сега имате, никой не може да ви даде. Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати. Това е заблуждение. Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не.
Несметно е богатството на човека.
Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба. Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си. - Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш.
към втори вариант >>
Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек.
(втори вариант)
Сега този, който е писал последната 31 глава от Притчите, търси добрата жена. Добрата жена е у самия човек. Човек е създаден от мъж и жена, а двамата заедно образуват човека. Една жена е половин човек и един мъж е половин човек.
Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек.
И сега хората искат да се женят но за колко време? След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка. Или след 20 години мъжът замине и жената е пак половинка, няма го мъжът. Неразрешен е този въпрос. Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв какъвто трябва.
към втори вариант >>
Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство.
(втори вариант)
Вие сте чудни ако мислите, че сега може да станете богати. Това е заблуждение. Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не. Несметно е богатството на човека.
Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство.
Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба. Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си. - Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш. Кои са тия царски дъщери?
към втори вариант >>
И сега хората искат да се женят но за колко време?
(втори вариант)
Сега този, който е писал последната 31 глава от Притчите, търси добрата жена. Добрата жена е у самия човек. Човек е създаден от мъж и жена, а двамата заедно образуват човека. Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек.
И сега хората искат да се женят но за колко време?
След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка. Или след 20 години мъжът замине и жената е пак половинка, няма го мъжът. Неразрешен е този въпрос. Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв какъвто трябва. Не си е намерила своята половинка, оплаква се от мъжа си, понеже е взела чуждата половинка.
към втори вариант >>
Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба.
(втори вариант)
Това е заблуждение. Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не. Несметно е богатството на човека. Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство.
Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба.
Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си. - Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш. Кои са тия царски дъщери? това са онези добродетели, които сега се давят в тинята на човешкия живот.
към втори вариант >>
След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка.
(втори вариант)
Добрата жена е у самия човек. Човек е създаден от мъж и жена, а двамата заедно образуват човека. Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят но за колко време?
След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка.
Или след 20 години мъжът замине и жената е пак половинка, няма го мъжът. Неразрешен е този въпрос. Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв какъвто трябва. Не си е намерила своята половинка, оплаква се от мъжа си, понеже е взела чуждата половинка. Аз да ви дам един съвет на вас, но само на онези, които не са се влюбвали.
към втори вариант >>
Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си.
(втори вариант)
Вие носите едно несметно богатство в себе си, а искате отвън богатство. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не. Несметно е богатството на човека. Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба.
Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си.
- Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш. Кои са тия царски дъщери? това са онези добродетели, които сега се давят в тинята на човешкия живот. И всеки от вас трябва да тypи ръката cи и дa извади тази добродетел навън, фигуративно говоря, и я постави в душата си.
към втори вариант >>
Или след 20 години мъжът замине и жената е пак половинка, няма го мъжът.
(втори вариант)
Човек е създаден от мъж и жена, а двамата заедно образуват човека. Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят но за колко време? След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка.
Или след 20 години мъжът замине и жената е пак половинка, няма го мъжът.
Неразрешен е този въпрос. Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв какъвто трябва. Не си е намерила своята половинка, оплаква се от мъжа си, понеже е взела чуждата половинка. Аз да ви дам един съвет на вас, но само на онези, които не са се влюбвали. Онези, които са се влюбвали, те са опитали.
към втори вариант >>
- Коя е царската дъщеря?
(втори вариант)
Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите в главата си, в краката си, едно несметно богатство са очите ви, ушите ви, вашият нос, едно несметно богатство е устата ви, езикът ви, къде ли не. Несметно е богатството на човека. Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба. Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си.
- Коя е царската дъщеря?
Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш. Кои са тия царски дъщери? това са онези добродетели, които сега се давят в тинята на човешкия живот. И всеки от вас трябва да тypи ръката cи и дa извади тази добродетел навън, фигуративно говоря, и я постави в душата си. Единственото място, където добродетелите живеят, не е тялото, но душата, те са родени да живеят в нашите умове, нашите сърце и нашата душа.
към втори вариант >>
Неразрешен е този въпрос.
(втори вариант)
Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят но за колко време? След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка. Или след 20 години мъжът замине и жената е пак половинка, няма го мъжът.
Неразрешен е този въпрос.
Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв какъвто трябва. Не си е намерила своята половинка, оплаква се от мъжа си, понеже е взела чуждата половинка. Аз да ви дам един съвет на вас, но само на онези, които не са се влюбвали. Онези, които са се влюбвали, те са опитали. Една жена трябва да намери един мъж, който никога не е поглеждал друга жена.
към втори вариант >>
Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш.
(втори вариант)
Несметно е богатството на човека. Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба. Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си. - Коя е царската дъщеря?
Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш.
Кои са тия царски дъщери? това са онези добродетели, които сега се давят в тинята на човешкия живот. И всеки от вас трябва да тypи ръката cи и дa извади тази добродетел навън, фигуративно говоря, и я постави в душата си. Единственото място, където добродетелите живеят, не е тялото, но душата, те са родени да живеят в нашите умове, нашите сърце и нашата душа. Това е човекът.
към втори вариант >>
Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв какъвто трябва.
(втори вариант)
Когато някой търси жена, той е половин човек, който иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят но за колко време? След 10-15-20 години тя си замине и мъжът е пак половинка. Или след 20 години мъжът замине и жената е пак половинка, няма го мъжът. Неразрешен е този въпрос.
Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв какъвто трябва.
Не си е намерила своята половинка, оплаква се от мъжа си, понеже е взела чуждата половинка. Аз да ви дам един съвет на вас, но само на онези, които не са се влюбвали. Онези, които са се влюбвали, те са опитали. Една жена трябва да намери един мъж, който никога не е поглеждал друга жена. Сега, дали може да намери такъв момък, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Кои са тия царски дъщери?
(втори вариант)
Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръката си, ти ще измениш цялата своя съдба. Ако знаеш да хванеш царската дъщеря когато се дави и я спасиш, ти ще измениш съдбата си. - Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш.
Кои са тия царски дъщери?
това са онези добродетели, които сега се давят в тинята на човешкия живот. И всеки от вас трябва да тypи ръката cи и дa извади тази добродетел навън, фигуративно говоря, и я постави в душата си. Единственото място, където добродетелите живеят, не е тялото, но душата, те са родени да живеят в нашите умове, нашите сърце и нашата душа. Това е човекът. Когато добродетелите са извадени, оттам ще опитаме своя живот, тогава цялото небе, цялата природа, всичко това ще бъде с нас и ние ще минем от сегашното смъртно състояние в безсмъртието, от сегашното робство в свобода, от безлюбие в любов и животът ще има съвсем друг израз отколкото днес, съвсем друг изглед отколкото този, който има днес.
към втори вариант >>
2.
Въждаления на душата / Въжделенията на човешката душа
,
ООК
, София, 17.5.1933г.,
Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете.
Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички.
Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете.
– Имате знания, но същественото не знаете. Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават.
към беседата >>
– Имате знания, но същественото не знаете.
Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички. Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете.
– Имате знания, но същественото не знаете.
Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават.
към беседата >>
Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават.
Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички. Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете. – Имате знания, но същественото не знаете.
Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават.
към беседата >>
Защо човек дохожда мъчно до съществените неща?
Защо човек дохожда мъчно до съществените неща?
– Много естествено. Как ще обясниш една идея с думи? Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство.
към беседата >>
– Много естествено.
Защо човек дохожда мъчно до съществените неща?
– Много естествено.
Как ще обясниш една идея с думи? Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар.
към беседата >>
Как ще обясниш една идея с думи?
Защо човек дохожда мъчно до съществените неща? – Много естествено.
Как ще обясниш една идея с думи?
Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек?
към беседата >>
Как ще я докажеш?
Защо човек дохожда мъчно до съществените неща? – Много естествено. Как ще обясниш една идея с думи?
Как ще я докажеш?
Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек? Нищо не разбра.
към беседата >>
Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано.
Защо човек дохожда мъчно до съществените неща? – Много естествено. Как ще обясниш една идея с думи? Как ще я докажеш?
Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано.
Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек? Нищо не разбра. Софийско е голяма област.
към беседата >>
Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство.
Защо човек дохожда мъчно до съществените неща? – Много естествено. Как ще обясниш една идея с думи? Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано.
Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство.
Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек? Нищо не разбра. Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце.
към беседата >>
Като го намеря, ще живея като цар.
– Много естествено. Как ще обясниш една идея с думи? Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство.
Като го намеря, ще живея като цар.
Какво разбра този човек? Нищо не разбра. Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига.
към беседата >>
Какво разбра този човек?
Как ще обясниш една идея с думи? Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар.
Какво разбра този човек?
Нищо не разбра. Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство.
към беседата >>
Нищо не разбра.
Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек?
Нищо не разбра.
Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен.
към беседата >>
Софийско е голяма област.
Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек? Нищо не разбра.
Софийско е голяма област.
Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м.
към беседата >>
Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце.
Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек? Нищо не разбра. Софийско е голяма област.
Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце.
Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина.
към беседата >>
Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига.
Като го намеря, ще живея като цар. Какво разбра този човек? Нищо не разбра. Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце.
Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига.
Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство.
Какво разбра този човек? Нищо не разбра. Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига.
Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство.
Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен. Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото.
към беседата >>
Въпросът става по-ясен.
Нищо не разбра. Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство.
Въпросът става по-ясен.
Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен. Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото. Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината.
към беседата >>
Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м.
Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен.
Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м.
широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен. Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото. Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината. Щом престават да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината.
към беседата >>
широчина и 10 м. дълбочина.
Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м.
широчина и 10 м. дълбочина.
Въпросът става още по-ясен. Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото. Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината. Щом престават да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината.
към беседата >>
Въпросът става още по-ясен.
Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина.
Въпросът става още по-ясен.
Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото. Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината. Щом престават да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината.
към беседата >>
Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото.
Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен.
Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото.
Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината. Щом престават да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината.
към беседата >>
Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината.
Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен. Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото.
Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината.
Щом престават да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината.
към беседата >>
Щом престават да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината.
Най-после могат да кажат още по-точно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен. Един ден, когато стъпиш върху богатството и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото. Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината.
Щом престават да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината.
към беседата >>
Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора.
Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора.
Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил. Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си. Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира.
към беседата >>
Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил.
Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора.
Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил.
Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си. Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа.
към беседата >>
Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си.
Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора. Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил.
Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си.
Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво.
към беседата >>
Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре.
Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора. Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил. Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си.
Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре.
Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам.
към беседата >>
Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката.
Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора. Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил. Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си. Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре.
Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката.
Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос.
към беседата >>
Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира.
Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора. Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил. Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си. Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката.
Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира.
Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос. – Много естествено, носът ми е изкуствен.
към беседата >>
Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа.
Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил. Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си. Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира.
Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа.
Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос. – Много естествено, носът ми е изкуствен. Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство.
към беседата >>
Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво.
Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си. Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа.
Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво.
Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос. – Много естествено, носът ми е изкуствен. Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство. Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен.
към беседата >>
Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам.
Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво.
Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам.
Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос. – Много естествено, носът ми е изкуствен. Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство. Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен.
към беседата >>
Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос.
Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам.
Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос.
– Много естествено, носът ми е изкуствен. Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство. Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен.
към беседата >>
– Много естествено, носът ми е изкуствен.
Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос.
– Много естествено, носът ми е изкуствен.
Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство. Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен.
към беседата >>
Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство.
Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нарисува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос. – Много естествено, носът ми е изкуствен.
Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство.
Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен.
към беседата >>
Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен.
Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос. – Много естествено, носът ми е изкуствен. Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство.
Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен.
към беседата >>
Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени.
Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени.
Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение. Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.? – Нищо особено. – Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото.
към беседата >>
Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение.
Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени.
Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение.
Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.? – Нищо особено. – Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина.
към беседата >>
Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.?
Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени. Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение.
Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.?
– Нищо особено. – Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения.
към беседата >>
– Нищо особено.
Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени. Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение. Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.?
– Нищо особено.
– Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета?
към беседата >>
– Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени.
Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени. Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение. Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.? – Нищо особено.
– Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени.
Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща.
към беседата >>
Това е същественото.
Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени. Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение. Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.? – Нищо особено. – Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени.
Това е същественото.
С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите.
към беседата >>
С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина.
Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение. Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.? – Нищо особено. – Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото.
С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина.
Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки.
към беседата >>
Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения.
Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.? – Нищо особено. – Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина.
Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения.
Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки. Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди.
към беседата >>
Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета?
– Нищо особено. – Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения.
Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета?
Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки. Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.
към беседата >>
Това са несъществени неща.
– Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета?
Това са несъществени неща.
Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки. Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.
към беседата >>
Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите.
Това е същественото. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща.
Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите.
Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки. Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.
към беседата >>
Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки.
С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите.
Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки.
Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.
към беседата >>
Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди.
Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки.
Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди.
Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.
към беседата >>
Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.
Каква дреха е тази, с редица дупки и копчета? Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки. Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди.
Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.
към беседата >>
Млада мома се жени за богат, възрастен човек.
Млада мома се жени за богат, възрастен човек.
– Защо? – Иска да стане богата наследница. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана.
към беседата >>
– Защо?
Млада мома се жени за богат, възрастен човек.
– Защо?
– Иска да стане богата наследница. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган.
към беседата >>
– Иска да стане богата наследница.
Млада мома се жени за богат, възрастен човек. – Защо?
– Иска да стане богата наследница.
Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган. Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него.
към беседата >>
Тя очаква той да умре и да наследи богатството му.
Млада мома се жени за богат, възрастен човек. – Защо? – Иска да стане богата наследница.
Тя очаква той да умре и да наследи богатството му.
Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган. Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него. Малко жени се женят по любов.
към беседата >>
Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото.
Млада мома се жени за богат, възрастен човек. – Защо? – Иска да стане богата наследница. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му.
Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото.
Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган. Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него. Малко жени се женят по любов.
към беседата >>
Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана.
Млада мома се жени за богат, възрастен човек. – Защо? – Иска да стане богата наследница. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото.
Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана.
Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган. Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него. Малко жени се женят по любов.
към беседата >>
Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган.
– Защо? – Иска да стане богата наследница. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана.
Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган.
Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него. Малко жени се женят по любов.
към беседата >>
Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него.
– Иска да стане богата наследница. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган.
Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него.
Малко жени се женят по любов.
към беседата >>
Малко жени се женят по любов.
Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган. Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него.
Малко жени се женят по любов.
към беседата >>
Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими.
Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими.
Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат. Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота. Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво.
към беседата >>
Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат.
Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими.
Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат.
Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота. Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен.
към беседата >>
Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота.
Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими. Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат.
Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота.
Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога.
към беседата >>
Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси.
Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими. Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат. Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота.
Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси.
Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама.
към беседата >>
Главният въпрос се движел около ябълката, т. е.
Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими. Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат. Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота. Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси.
Главният въпрос се движел около ябълката, т. е.
около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи.
към беседата >>
около забраненото дърво.
Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими. Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат. Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота. Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е.
около забраненото дърво.
Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи. Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога.
към беседата >>
Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен.
Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат. Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота. Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво.
Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен.
Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи. Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога. И до днес хората грешат като Адам и Ева.
към беседата >>
Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога.
Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота. Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен.
Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога.
Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи. Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога. И до днес хората грешат като Адам и Ева.
към беседата >>
Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама.
Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога.
Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама.
В този момент те разбрали, че са голи. Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога. И до днес хората грешат като Адам и Ева.
към беседата >>
В този момент те разбрали, че са голи.
Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама.
В този момент те разбрали, че са голи.
Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога. И до днес хората грешат като Адам и Ева.
към беседата >>
Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога.
около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи.
Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога.
И до днес хората грешат като Адам и Ева.
към беседата >>
И до днес хората грешат като Адам и Ева.
Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи. Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога.
И до днес хората грешат като Адам и Ева.
към беседата >>
Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата.
Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата.
Не, школата нищо няма да ви даде наготово. Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят.
към беседата >>
Не, школата нищо няма да ви даде наготово.
Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата.
Не, школата нищо няма да ви даде наготово.
Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание.
към беседата >>
Ако учиш, ще придобиеш знание.
Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата. Не, школата нищо няма да ви даде наготово.
Ако учиш, ще придобиеш знание.
То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота.
към беседата >>
То ще те научи да мислиш правилно.
Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата. Не, школата нищо няма да ви даде наготово. Ако учиш, ще придобиеш знание.
То ще те научи да мислиш правилно.
Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво.
към беседата >>
Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения.
Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата. Не, школата нищо няма да ви даде наготово. Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш правилно.
Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения.
Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха.
към беседата >>
Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят.
Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата. Не, школата нищо няма да ви даде наготово. Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения.
Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят.
Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот.
към беседата >>
Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание.
Не, школата нищо няма да ви даде наготово. Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят.
Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание.
Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот. Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес.
към беседата >>
Те щяха да ядат от дървото на живота.
Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание.
Те щяха да ядат от дървото на живота.
Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот. Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес. Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте.
към беседата >>
Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво.
То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота.
Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво.
Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот. Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес. Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте. Какъв смисъл има неговият живот?
към беседата >>
Обаче, те не издържаха.
Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво.
Обаче, те не издържаха.
Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот. Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес. Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте. Какъв смисъл има неговият живот?
към беседата >>
Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот.
Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха.
Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот.
Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес. Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте. Какъв смисъл има неговият живот?
към беседата >>
Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес.
Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот.
Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес.
Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте. Какъв смисъл има неговият живот?
към беседата >>
Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте.
Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот. Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес.
Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте.
Какъв смисъл има неговият живот?
към беседата >>
Какъв смисъл има неговият живот?
Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот. Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение – без никакъв прогрес. Представете си едно дете, което живее на земята хиляди години и не расте.
Какъв смисъл има неговият живот?
към беседата >>
Днес често се говори за саморазвитие и самопознаване.
Днес често се говори за саморазвитие и самопознаване.
Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят. Това едва сега започва. – Нищо ли не сме придобили досега? – Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш.
към беседата >>
Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят.
Днес често се говори за саморазвитие и самопознаване.
Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят.
Това едва сега започва. – Нищо ли не сме придобили досега? – Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш.
към беседата >>
Това едва сега започва.
Днес често се говори за саморазвитие и самопознаване. Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят.
Това едва сега започва.
– Нищо ли не сме придобили досега? – Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник.
към беседата >>
– Нищо ли не сме придобили досега?
Днес често се говори за саморазвитие и самопознаване. Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят. Това едва сега започва.
– Нищо ли не сме придобили досега?
– Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание.
към беседата >>
– Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък.
Днес често се говори за саморазвитие и самопознаване. Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят. Това едва сега започва. – Нищо ли не сме придобили досега?
– Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък.
Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави.
към беседата >>
Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш.
Днес често се говори за саморазвитие и самопознаване. Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят. Това едва сега започва. – Нищо ли не сме придобили досега? – Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък.
Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш.
Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека.
към беседата >>
Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш.
Скритият смисъл на тези понятия означава, какво трябва да бъде отношението на човека към Божествения свят. Това едва сега започва. – Нищо ли не сме придобили досега? – Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш.
Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш.
Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси.
към беседата >>
Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник.
Това едва сега започва. – Нищо ли не сме придобили досега? – Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш.
Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник.
Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес?
към беседата >>
Има картини съдържателни, има картини и без съдържание.
– Нищо ли не сме придобили досега? – Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник.
Има картини съдържателни, има картини и без съдържание.
Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес? – Адам.
към беседата >>
Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави.
– Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание.
Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави.
Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес? – Адам. – Още кой се изкушава?
към беседата >>
Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека.
Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави.
Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека.
– Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес? – Адам. – Още кой се изкушава? – Ева.
към беседата >>
– Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси.
Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека.
– Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси.
Кой се изкушава днес? – Адам. – Още кой се изкушава? – Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама.
към беседата >>
Кой се изкушава днес?
Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси.
Кой се изкушава днес?
– Адам. – Още кой се изкушава? – Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен.
към беседата >>
– Адам.
Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес?
– Адам.
– Още кой се изкушава? – Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава.
към беседата >>
– Още кой се изкушава?
Например, гледате на човека, като на картина, и казвате: Устата на тая картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес? – Адам.
– Още кой се изкушава?
– Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение.
към беседата >>
– Ева.
Гледаш една уста и казваш: Тази уста може да изкуси човека. – Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес? – Адам. – Още кой се изкушава?
– Ева.
Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта.
към беседата >>
Тя яде от забранения плод и даде на Адама.
– Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес? – Адам. – Още кой се изкушава? – Ева.
Тя яде от забранения плод и даде на Адама.
Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил.
към беседата >>
Който взима е слаб; който дава е силен.
Кой се изкушава днес? – Адам. – Още кой се изкушава? – Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама.
Който взима е слаб; който дава е силен.
Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно.
към беседата >>
Само слабият се изкушава.
– Адам. – Още кой се изкушава? – Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен.
Само слабият се изкушава.
Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност.
към беседата >>
Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение.
– Още кой се изкушава? – Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава.
Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение.
Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него.
към беседата >>
Такъв е законът на необходимостта.
– Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение.
Такъв е законът на необходимостта.
Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде.
към беседата >>
Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил.
Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта.
Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил.
Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието.
към беседата >>
Неговото даване е безопасно.
Който взима е слаб; който дава е силен. Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил.
Неговото даване е безопасно.
Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението.
към беседата >>
Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност.
Само слабият се изкушава. Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно.
Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност.
Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш.
към беседата >>
Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него.
Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност.
Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него.
Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си?
към беседата >>
Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде.
Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него.
Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде.
Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си.
към беседата >>
Същият закон действа и в знанието.
Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде.
Същият закон действа и в знанието.
Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш.
към беседата >>
Изобщо, човек не е свободен от изкушението.
Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието.
Изобщо, човек не е свободен от изкушението.
Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш. Трябва да дойде някой отвън да ти помогне.
към беседата >>
Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш.
Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението.
Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш.
Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш. Трябва да дойде някой отвън да ти помогне. Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?
към беседата >>
Защо изгуби разположението си?
Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш.
Защо изгуби разположението си?
– Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш. Трябва да дойде някой отвън да ти помогне. Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?
към беседата >>
– Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си.
Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си?
– Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си.
Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш. Трябва да дойде някой отвън да ти помогне. Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?
към беседата >>
Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш.
Същият закон действа и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си.
Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш.
Трябва да дойде някой отвън да ти помогне. Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?
към беседата >>
Трябва да дойде някой отвън да ти помогне.
Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш.
Трябва да дойде някой отвън да ти помогне.
Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?
към беседата >>
Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?
Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш. Трябва да дойде някой отвън да ти помогне.
Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?
към беседата >>
Днес всички хора – млади и стари, са на изпитания.
Днес всички хора – млади и стари, са на изпитания.
Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях. Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. – Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят.
към беседата >>
Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях.
Днес всички хора – млади и стари, са на изпитания.
Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях.
Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. – Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат.
към беседата >>
Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни.
Днес всички хора – млади и стари, са на изпитания. Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях.
Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни.
Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. – Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му.
към беседата >>
Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден.
Днес всички хора – млади и стари, са на изпитания. Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях. Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни.
Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден.
– Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа.
към беседата >>
– Нужно ли е Бог да изпитва човека?
Днес всички хора – млади и стари, са на изпитания. Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях. Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден.
– Нужно ли е Бог да изпитва човека?
Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно.
към беседата >>
Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят.
Днес всички хора – млади и стари, са на изпитания. Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях. Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. – Нужно ли е Бог да изпитва човека?
Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят.
– Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе.
към беседата >>
– Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат.
Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях. Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. – Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят.
– Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат.
И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе.
към беседата >>
И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му.
Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. – Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат.
И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му.
Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе.
към беседата >>
Казваш за нещо: Аз зная тази работа.
Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. – Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му.
Казваш за нещо: Аз зная тази работа.
– Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе.
към беседата >>
– Знаеш я външно, но не и вътрешно.
– Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа.
– Знаеш я външно, но не и вътрешно.
Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе.
към беседата >>
Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе.
Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно.
Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе.
– Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения.
към беседата >>
– Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе.
– Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе.
– Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе.
Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят.
към беседата >>
Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе.
И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе.
Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе.
Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят. Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха.
към беседата >>
Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе.
Казваш за нещо: Аз зная тази работа. – Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе.
Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе.
Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят. Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха. Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш.
към беседата >>
Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе.
– Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе.
Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе.
Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят. Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха. Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш. Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят.
към беседата >>
Има астрални, психически и умствени изкушения.
Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. – Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе.
Има астрални, психически и умствени изкушения.
Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят. Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха. Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш. Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят.
към беседата >>
Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят.
– Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения.
Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят.
Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха. Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш. Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят.
към беседата >>
Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха.
Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят.
Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха.
Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш. Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят.
към беседата >>
Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш.
Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят. Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха.
Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш.
Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят.
към беседата >>
Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят.
Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят. Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха. Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш.
Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят.
към беседата >>
Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически.
Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически.
Той е пълен с енергия. Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко. – Среща ли се такава уста между хората? – Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина.
към беседата >>
Той е пълен с енергия.
Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически.
Той е пълен с енергия.
Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко. – Среща ли се такава уста между хората? – Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване.
към беседата >>
Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко.
Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически. Той е пълен с енергия.
Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко.
– Среща ли се такава уста между хората? – Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава линия на устата си, той е добър човек.
към беседата >>
– Среща ли се такава уста между хората?
Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически. Той е пълен с енергия. Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко.
– Среща ли се такава уста между хората?
– Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава линия на устата си, той е добър човек. Двете устни представят идеална двойка.
към беседата >>
– Среща се, разбира се.
Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически. Той е пълен с енергия. Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко. – Среща ли се такава уста между хората?
– Среща се, разбира се.
В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава линия на устата си, той е добър човек. Двете устни представят идеална двойка. Те си живеят в пълен мир и съгласие.
към беседата >>
В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина.
Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически. Той е пълен с енергия. Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко. – Среща ли се такава уста между хората? – Среща се, разбира се.
В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина.
В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава линия на устата си, той е добър човек. Двете устни представят идеална двойка. Те си живеят в пълен мир и съгласие. Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой.
към беседата >>
В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване.
Той е пълен с енергия. Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко. – Среща ли се такава уста между хората? – Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина.
В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване.
Който има такава линия на устата си, той е добър човек. Двете устни представят идеална двойка. Те си живеят в пълен мир и съгласие. Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой.
към беседата >>
Който има такава линия на устата си, той е добър човек.
Трябва да се намери някой да го освободи от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко. – Среща ли се такава уста между хората? – Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване.
Който има такава линия на устата си, той е добър човек.
Двете устни представят идеална двойка. Те си живеят в пълен мир и съгласие. Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой.
към беседата >>
Двете устни представят идеална двойка.
– Среща ли се такава уста между хората? – Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава линия на устата си, той е добър човек.
Двете устни представят идеална двойка.
Те си живеят в пълен мир и съгласие. Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой.
към беседата >>
Те си живеят в пълен мир и съгласие.
– Среща се, разбира се. В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава линия на устата си, той е добър човек. Двете устни представят идеална двойка.
Те си живеят в пълен мир и съгласие.
Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой.
към беседата >>
Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой.
В средата на устата има една тъмна линия, която представя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава линия на устата си, той е добър човек. Двете устни представят идеална двойка. Те си живеят в пълен мир и съгласие.
Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой.
към беседата >>
Като правя тези сравнения, имам предвид целокупния живот.
Като правя тези сравнения, имам предвид целокупния живот.
Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат. Те се лъжат. Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети. На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека. Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста.
към беседата >>
Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат.
Като правя тези сравнения, имам предвид целокупния живот.
Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат.
Те се лъжат. Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети. На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека. Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста. Не само устата ще се измени, но всички органи – очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформят.
към беседата >>
Те се лъжат.
Като правя тези сравнения, имам предвид целокупния живот. Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат.
Те се лъжат.
Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети. На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека. Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста. Не само устата ще се измени, но всички органи – очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформят.
към беседата >>
Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети.
Като правя тези сравнения, имам предвид целокупния живот. Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат. Те се лъжат.
Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети.
На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека. Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста. Не само устата ще се измени, но всички органи – очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформят.
към беседата >>
На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека.
Като правя тези сравнения, имам предвид целокупния живот. Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат. Те се лъжат. Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети.
На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека.
Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста. Не само устата ще се измени, но всички органи – очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформят.
към беседата >>
Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста.
Като правя тези сравнения, имам предвид целокупния живот. Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат. Те се лъжат. Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети. На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека.
Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста.
Не само устата ще се измени, но всички органи – очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформят.
към беседата >>
Не само устата ще се измени, но всички органи – очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформят.
Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат. Те се лъжат. Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети. На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека. Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста.
Не само устата ще се измени, но всички органи – очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформят.
към беседата >>
Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно.
Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно.
Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност. Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание.
към беседата >>
Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност.
Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно.
Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност.
Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието?
към беседата >>
Кое е същественото в това шише?
Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно. Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност.
Кое е същественото в това шише?
Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието?
към беседата >>
Ще кажете, че същественото е формата.
Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно. Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност. Кое е същественото в това шише?
Ще кажете, че същественото е формата.
В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото.
към беседата >>
В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна.
Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно. Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност. Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата.
В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна.
В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото.
към беседата >>
В тази форма може да се налива различно съдържание.
Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно. Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност. Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна.
В тази форма може да се налива различно съдържание.
Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека.
към беседата >>
Какво ще кажете за съдържанието?
Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност. Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание.
Какво ще кажете за съдържанието?
Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е.
към беседата >>
Какво представя това шише без съдържанието?
Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието?
Какво представя това шише без съдържанието?
Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека.
към беседата >>
Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото.
Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието?
Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото.
Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли.
към беседата >>
Най-после, смисълът на шишето е същественото.
В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото.
Най-после, смисълът на шишето е същественото.
Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига.
към беседата >>
Същото се отнася и до човека.
В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото.
Същото се отнася и до човека.
Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие.
към беседата >>
Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е.
Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека.
Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е.
силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си.
към беседата >>
силата на човека.
Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е.
силата на човека.
Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън.
към беседата >>
Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли.
Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека.
Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли.
Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе.
към беседата >>
Без мисъл нищо не се постига.
Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли.
Без мисъл нищо не се постига.
Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили.
към беседата >>
Мислете, за да осигурите своето щастие.
Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига.
Мислете, за да осигурите своето щастие.
Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат.
към беседата >>
Човек сам създава щастието си.
Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие.
Човек сам създава щастието си.
Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват.
към беседата >>
Не очаквайте щастието си отвън.
силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си.
Не очаквайте щастието си отвън.
Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира.
към беседата >>
Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе.
Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън.
Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе.
Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е.
към беседата >>
Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили.
Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе.
Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили.
Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е. да се мести.
към беседата >>
Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат.
Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили.
Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат.
Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е. да се мести. Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение.
към беседата >>
Божествените неща не се наследяват.
Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат.
Божествените неща не се наследяват.
Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е. да се мести. Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение. (В салона влезе една котка.)
към беседата >>
Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира.
Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват.
Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира.
Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е. да се мести. Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение. (В салона влезе една котка.)
към беседата >>
Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е.
Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира.
Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е.
да се мести. Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение. (В салона влезе една котка.)
към беседата >>
да се мести.
Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е.
да се мести.
Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение. (В салона влезе една котка.)
към беседата >>
Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение.
Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е. да се мести.
Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение.
(В салона влезе една котка.)
към беседата >>
(В салона влезе една котка.)
Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувства, за да живее в топлина и действа, за да се движи, т. е. да се мести. Без мисъл няма светлина, без чувстване няма топлина и без действие няма движение.
(В салона влезе една котка.)
към беседата >>
Какво ще кажете за тази котка?
Какво ще кажете за тази котка?
Защо влезе тук? Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне.
към беседата >>
Защо влезе тук?
Какво ще кажете за тази котка?
Защо влезе тук?
Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение.
към беседата >>
Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята.
Какво ще кажете за тази котка? Защо влезе тук?
Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята.
Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така.
към беседата >>
Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея.
Какво ще кажете за тази котка? Защо влезе тук? Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята.
Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея.
Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така.
към беседата >>
Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие.
Какво ще кажете за тази котка? Защо влезе тук? Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея.
Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие.
Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така.
към беседата >>
Тогава никой не може да му помогне.
Какво ще кажете за тази котка? Защо влезе тук? Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие.
Тогава никой не може да му помогне.
Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие.
към беседата >>
Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение.
Защо влезе тук? Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне.
Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение.
То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта.
към беседата >>
То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така.
Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение.
То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така.
И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта. За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят.
към беседата >>
И вие вярвате, че е така.
Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така.
И вие вярвате, че е така.
И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта. За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение.
към беседата >>
И котката вярва, че е така.
Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така.
И котката вярва, че е така.
Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта. За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение. Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивни станции е още по-лошо.
към беседата >>
Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие.
Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така.
Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие.
Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта. За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение. Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивни станции е още по-лошо.
към беседата >>
Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта.
Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие.
Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта.
За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение. Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивни станции е още по-лошо.
към беседата >>
За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят.
То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта.
За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят.
Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение. Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивни станции е още по-лошо.
към беседата >>
Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение.
И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта. За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят.
Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение.
Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивни станции е още по-лошо.
към беседата >>
Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивни станции е още по-лошо.
И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта. За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми – котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение.
Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивни станции е още по-лошо.
към беседата >>
Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея.
Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея.
Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото. Обаче, важно е същественото в темата. Кое е същественото при съграждането на една къща? – Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането?
към беседата >>
Коя е съществената мисъл на тази лекция?
Коя е съществената мисъл на тази лекция?
– Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото. Без център никакъв успех не съществува. Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят.
към беседата >>
Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото.
Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея.
Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото.
Обаче, важно е същественото в темата. Кое е същественото при съграждането на една къща? – Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането? – Въздухът.
към беседата >>
– Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото.
Коя е съществената мисъл на тази лекция?
– Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото.
Без център никакъв успех не съществува. Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят. Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния.
към беседата >>
Обаче, важно е същественото в темата.
Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея. Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото.
Обаче, важно е същественото в темата.
Кое е същественото при съграждането на една къща? – Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането? – Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека?
към беседата >>
Без център никакъв успех не съществува.
Коя е съществената мисъл на тази лекция? – Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото.
Без център никакъв успех не съществува.
Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят. Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния. Ако геометрикът чуе това, ще се смее.
към беседата >>
Кое е същественото при съграждането на една къща?
Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея. Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото. Обаче, важно е същественото в темата.
Кое е същественото при съграждането на една къща?
– Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането? – Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата.
към беседата >>
Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е.
Коя е съществената мисъл на тази лекция? – Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото. Без център никакъв успех не съществува.
Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е.
в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят. Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния. Ако геометрикът чуе това, ще се смее. Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на тялото.
към беседата >>
– Основата и материалът за нея.
Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея. Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото. Обаче, важно е същественото в темата. Кое е същественото при съграждането на една къща?
– Основата и материалът за нея.
– Кое е същественото за дишането? – Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото?
към беседата >>
в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е.
Коя е съществената мисъл на тази лекция? – Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото. Без център никакъв успех не съществува. Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е.
в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е.
в триизмерен свят. Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния. Ако геометрикът чуе това, ще се смее. Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на тялото.
към беседата >>
– Кое е същественото за дишането?
Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея. Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото. Обаче, важно е същественото в темата. Кое е същественото при съграждането на една къща? – Основата и материалът за нея.
– Кое е същественото за дишането?
– Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото.
към беседата >>
в триизмерен свят.
Коя е съществената мисъл на тази лекция? – Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото. Без център никакъв успех не съществува. Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е.
в триизмерен свят.
Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния. Ако геометрикът чуе това, ще се смее. Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на тялото.
към беседата >>
– Въздухът.
Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото. Обаче, важно е същественото в темата. Кое е същественото при съграждането на една къща? – Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането?
– Въздухът.
– Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото. – Защо се облича човек?
към беседата >>
Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния.
– Основната мисъл е за центъра, като начало, като изходна точка на същественото. Без център никакъв успех не съществува. Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят.
Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния.
Ако геометрикът чуе това, ще се смее. Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на тялото.
към беседата >>
– Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека?
Обаче, важно е същественото в темата. Кое е същественото при съграждането на една къща? – Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането? – Въздухът.
– Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека?
– Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото. – Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия.
към беседата >>
Ако геометрикът чуе това, ще се смее.
Без център никакъв успех не съществува. Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят. Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния.
Ако геометрикът чуе това, ще се смее.
Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на тялото.
към беседата >>
– Водата.
Кое е същественото при съграждането на една къща? – Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането? – Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека?
– Водата.
– Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото. – Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания.
към беседата >>
Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на тялото.
Докато е на земята, човек действа – движение в една посока – в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувства – движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли – движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят. Като влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото – действаш в едноизмерния свят, чувстваш в двуизмерния свят и мислиш в триизмерния. Ако геометрикът чуе това, ще се смее.
Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на тялото.
към беседата >>
– Кое е същественото за запазване топлината на тялото?
– Основата и материалът за нея. – Кое е същественото за дишането? – Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата.
– Кое е същественото за запазване топлината на тялото?
– Облеклото. – Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му.
към беседата >>
И тъй, Божественото е същественото в живота.
И тъй, Божественото е същественото в живота.
То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия. Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността. Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа.
към беседата >>
– Облеклото.
– Кое е същественото за дишането? – Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото?
– Облеклото.
– Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна.
към беседата >>
То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия.
И тъй, Божественото е същественото в живота.
То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия.
Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността. Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа.
към беседата >>
– Защо се облича човек?
– Въздухът. – Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото.
– Защо се облича човек?
– За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита.
към беседата >>
Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от истината, далеч от Царството Божие.
И тъй, Божественото е същественото в живота. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия.
Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от истината, далеч от Царството Божие.
Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността. Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа.
към беседата >>
– За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия.
– Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека? – Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото. – Защо се облича човек?
– За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия.
Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво.
към беседата >>
Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже.
И тъй, Божественото е същественото в живота. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия. Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от истината, далеч от Царството Божие.
Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже.
Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността. Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа.
към беседата >>
Голият се излага на големи страдания.
– Водата. – Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото. – Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия.
Голият се излага на големи страдания.
Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво. Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание.
към беседата >>
Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността.
И тъй, Божественото е същественото в живота. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия. Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже.
Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността.
Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа.
към беседата >>
Причината за пропадането на първия човек беше голотата му.
– Кое е същественото за запазване топлината на тялото? – Облеклото. – Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания.
Причината за пропадането на първия човек беше голотата му.
Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво. Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание.
към беседата >>
Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа.
И тъй, Божественото е същественото в живота. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия. Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността.
Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа.
към беседата >>
Той беше подложен на изпит и пропадна.
– Облеклото. – Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му.
Той беше подложен на изпит и пропадна.
Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво. Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание.
към беседата >>
Три неща иска да постигне човек: свобода, любов и знание.
Три неща иска да постигне човек: свобода, любов и знание.
Щом ги постигне, той е реализирал въжделенията на своята душа.
към беседата >>
Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита.
– Защо се облича човек? – За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна.
Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита.
В съзнанието му имаше нещо неустойчиво. Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание.
към беседата >>
Щом ги постигне, той е реализирал въжделенията на своята душа.
Три неща иска да постигне човек: свобода, любов и знание.
Щом ги постигне, той е реализирал въжделенията на своята душа.
към беседата >>
В съзнанието му имаше нещо неустойчиво.
– За да запази тялото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита.
В съзнанието му имаше нещо неустойчиво.
Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание.
към беседата >>
Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание.
Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво.
Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание.
към беседата >>
Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото.
Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото.
Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено.
към беседата >>
Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено.
Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото.
Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено.
Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада.
към беседата >>
Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си.
Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено.
Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си.
Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли.
към беседата >>
Да пиеш вино, ракия, това не е съществено.
Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си.
Да пиеш вино, ракия, това не е съществено.
Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа?
към беседата >>
Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си.
Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено.
Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си.
Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите.
към беседата >>
Да ядеш пищна храна, това не е съществено.
Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си.
Да ядеш пищна храна, това не е съществено.
Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва?
към беседата >>
Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада.
Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено.
Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада.
Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина.
към беседата >>
Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли.
Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада.
Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли.
– Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя?
към беседата >>
– Защо човек мисли, чувства и действа?
Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли.
– Защо човек мисли, чувства и действа?
– Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина.
към беседата >>
– Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите.
Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа?
– Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите.
Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина.
към беседата >>
Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва?
Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите.
Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва?
За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус.
към беседата >>
За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина.
Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва?
За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина.
– Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата.
към беседата >>
– Каква е тя?
Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. – Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина.
– Каква е тя?
– Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода.
към беседата >>
– Там е философията, да се намери тази причина.
– Защо човек мисли, чувства и действа? – Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя?
– Там е философията, да се намери тази причина.
За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия.
към беседата >>
За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина.
– Ето един въпрос, върху който трябва да мислите и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина.
За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина.
Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е.
към беседата >>
Чувствата на сегашните хора наричам вкус.
Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувства и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина.
Чувствата на сегашните хора наричам вкус.
Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е. Яденето пък помага за неговото растене.
към беседата >>
Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата.
За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. – Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус.
Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата.
Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е. Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно.
към беседата >>
Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода.
– Каква е тя? – Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата.
Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода.
Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е. Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане.
към беседата >>
Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия.
– Там е философията, да се намери тази причина. За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода.
Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия.
Така е. Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте.
към беседата >>
Така е.
За да чувства, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия.
Така е.
Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте.
към беседата >>
Яденето пък помага за неговото растене.
Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е.
Яденето пък помага за неговото растене.
– И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте. Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм.
към беседата >>
– И това е вярно.
Имаш желание да се облечеш – веднага иде вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е. Яденето пък помага за неговото растене.
– И това е вярно.
Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте. Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм. Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване.
към беседата >>
Обаче, за растенето е нужно дишане.
Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е. Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно.
Обаче, за растенето е нужно дишане.
Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте. Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм. Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване. При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни.
към беседата >>
Без въздух човек не може да расте.
Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е. Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане.
Без въздух човек не може да расте.
И без мисъл също не може да расте. Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм. Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване. При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни.
към беседата >>
И без мисъл също не може да расте.
Така е. Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте.
И без мисъл също не може да расте.
Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм. Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване. При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни.
към беседата >>
Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм.
Яденето пък помага за неговото растене. – И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте.
Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм.
Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване. При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни.
към беседата >>
Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване.
– И това е вярно. Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте. Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм.
Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване.
При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни.
към беседата >>
При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни.
Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте. Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори за съграждането на човешкия организъм. Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване.
При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни.
към беседата >>
Какви въпроси разрешава човек?
Какви въпроси разрешава човек?
– На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото. Никой няма ясна представа за целокупния живот. Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи.
към беседата >>
– На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото.
Какви въпроси разрешава човек?
– На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото.
Никой няма ясна представа за целокупния живот. Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят.
към беседата >>
Никой няма ясна представа за целокупния живот.
Какви въпроси разрешава човек? – На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото.
Никой няма ясна представа за целокупния живот.
Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях.
към беседата >>
Даже отделният човек няма представа за себе си.
Какви въпроси разрешава човек? – На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото. Никой няма ясна представа за целокупния живот.
Даже отделният човек няма представа за себе си.
При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени.
към беседата >>
При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко.
Какви въпроси разрешава човек? – На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото. Никой няма ясна представа за целокупния живот. Даже отделният човек няма представа за себе си.
При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко.
Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички.
към беседата >>
Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи.
Какви въпроси разрешава човек? – На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото. Никой няма ясна представа за целокупния живот. Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко.
Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи.
Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички. Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете.
към беседата >>
Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят.
– На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото. Никой няма ясна представа за целокупния живот. Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи.
Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят.
Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички. Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете. – Имате знания, но същественото не знаете.
към беседата >>
Има нещо скри го и за самите тях.
Никой няма ясна представа за целокупния живот. Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят.
Има нещо скри го и за самите тях.
Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички. Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете. – Имате знания, но същественото не знаете. Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават.
към беседата >>
Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени.
Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях.
Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени.
В такъв случай, невежеството е общо за всички. Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете. – Имате знания, но същественото не знаете. Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават.
към беседата >>
В такъв случай, невежеството е общо за всички.
При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тяло; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за тялото си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко това в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се поддава на изследване от сегашните учени.
В такъв случай, невежеството е общо за всички.
Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете. – Имате знания, но същественото не знаете. Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават.
към беседата >>
И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов.
(втори вариант)
Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания. И не сме дошли още до края на изпитанията. И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания. Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща.
И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов.
Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае? “ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не? Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата. И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата. Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти знаеш тази работа вътрешно, но отвън не я знаеш.
към втори вариант >>
Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае?
(втори вариант)
Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания. И не сме дошли още до края на изпитанията. И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания. Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов.
Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае?
“ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не? Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата. И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата. Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти знаеш тази работа вътрешно, но отвън не я знаеш.
към втори вариант >>
“ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не?
(втори вариант)
И не сме дошли още до края на изпитанията. И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания. Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае?
“ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не?
Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата. И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата. Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти знаеш тази работа вътрешно, но отвън не я знаеш.
към втори вариант >>
Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата.
(втори вариант)
И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания. Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае? “ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не?
Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата.
И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата. Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти знаеш тази работа вътрешно, но отвън не я знаеш.
към втори вариант >>
И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата.
(втори вариант)
Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае? “ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не? Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата.
И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата.
Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти знаеш тази работа вътрешно, но отвън не я знаеш.
към втори вариант >>
При всяка зададена тема нещо най-ценно намери.
(втори вариант)
При всяка зададена тема нещо най-ценно намери.
Във всяка една мисъл има нещо съществено. То трябва да се намери. Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото. Най-първо трябва да се каже същественото, основното. Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти знаеш тази работа вътрешно, но отвън не я знаеш.
(втори вариант)
И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае? “ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не? Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата. И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата.
Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти знаеш тази работа вътрешно, но отвън не я знаеш.
към втори вариант >>
Във всяка една мисъл има нещо съществено.
(втори вариант)
При всяка зададена тема нещо най-ценно намери.
Във всяка една мисъл има нещо съществено.
То трябва да се намери. Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото. Най-първо трябва да се каже същественото, основното. Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал. Ти не може да дишаш, като нямаш въздух.
към втори вариант >>
Един казва: „Мене куче не ме е хапало“, и не се минава една седмица и куче го ухапе и му съдира гащите.
(втори вариант)
Един казва: „Мене куче не ме е хапало“, и не се минава една седмица и куче го ухапе и му съдира гащите.
Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе. Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе. Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални. Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост.
към втори вариант >>
То трябва да се намери.
(втори вариант)
При всяка зададена тема нещо най-ценно намери. Във всяка една мисъл има нещо съществено.
То трябва да се намери.
Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото. Най-първо трябва да се каже същественото, основното. Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал. Ти не може да дишаш, като нямаш въздух. Не може да пиеш, като нямаш вода.
към втори вариант >>
Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе.
(втори вариант)
Един казва: „Мене куче не ме е хапало“, и не се минава една седмица и куче го ухапе и му съдира гащите.
Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе.
Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе. Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални. Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш.
към втори вариант >>
Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото.
(втори вариант)
При всяка зададена тема нещо най-ценно намери. Във всяка една мисъл има нещо съществено. То трябва да се намери.
Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото.
Най-първо трябва да се каже същественото, основното. Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал. Ти не може да дишаш, като нямаш въздух. Не може да пиеш, като нямаш вода. Няма да ви изяснявам какво нещо е мисълта.
към втори вариант >>
Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе.
(втори вариант)
Един казва: „Мене куче не ме е хапало“, и не се минава една седмица и куче го ухапе и му съдира гащите. Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе.
Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе.
Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални. Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш. Или изкушението може да бъде от умствен характер.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да се каже същественото, основното.
(втори вариант)
При всяка зададена тема нещо най-ценно намери. Във всяка една мисъл има нещо съществено. То трябва да се намери. Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото.
Най-първо трябва да се каже същественото, основното.
Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал. Ти не може да дишаш, като нямаш въздух. Не може да пиеш, като нямаш вода. Няма да ви изяснявам какво нещо е мисълта.
към втори вариант >>
Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални.
(втори вариант)
Един казва: „Мене куче не ме е хапало“, и не се минава една седмица и куче го ухапе и му съдира гащите. Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе. Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе.
Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални.
Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш. Или изкушението може да бъде от умствен характер. Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга.
към втори вариант >>
Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал.
(втори вариант)
При всяка зададена тема нещо най-ценно намери. Във всяка една мисъл има нещо съществено. То трябва да се намери. Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото. Най-първо трябва да се каже същественото, основното.
Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал.
Ти не може да дишаш, като нямаш въздух. Не може да пиеш, като нямаш вода. Няма да ви изяснявам какво нещо е мисълта.
към втори вариант >>
Изкушението може да бъде на физическото поле.
(втори вариант)
Един казва: „Мене куче не ме е хапало“, и не се минава една седмица и куче го ухапе и му съдира гащите. Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе. Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе. Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални.
Изкушението може да бъде на физическото поле.
Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш. Или изкушението може да бъде от умствен характер. Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга. Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви.
към втори вариант >>
Ти не може да дишаш, като нямаш въздух.
(втори вариант)
Във всяка една мисъл има нещо съществено. То трябва да се намери. Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото. Най-първо трябва да се каже същественото, основното. Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал.
Ти не може да дишаш, като нямаш въздух.
Не може да пиеш, като нямаш вода. Няма да ви изяснявам какво нещо е мисълта.
към втори вариант >>
Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост.
(втори вариант)
Един казва: „Мене куче не ме е хапало“, и не се минава една седмица и куче го ухапе и му съдира гащите. Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе. Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе. Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални. Изкушението може да бъде на физическото поле.
Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост.
Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш. Или изкушението може да бъде от умствен характер. Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга. Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви. Онзи, който вижда тази книга у него, може да има желание или да види тази книга или да я копира или да я вземе по някакъв начин.
към втори вариант >>
Не може да пиеш, като нямаш вода.
(втори вариант)
То трябва да се намери. Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото. Най-първо трябва да се каже същественото, основното. Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал. Ти не може да дишаш, като нямаш въздух.
Не може да пиеш, като нямаш вода.
Няма да ви изяснявам какво нещо е мисълта.
към втори вариант >>
Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш.
(втори вариант)
Кучета досега не са хапали, но това ни най-малко не показва, че някое куче няма да те ухапе. Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе. Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални. Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост.
Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш.
Или изкушението може да бъде от умствен характер. Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга. Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви. Онзи, който вижда тази книга у него, може да има желание или да види тази книга или да я копира или да я вземе по някакъв начин.
към втори вариант >>
Няма да ви изяснявам какво нещо е мисълта.
(втори вариант)
Могат да се кажат много работи, без да се каже същественото. Най-първо трябва да се каже същественото, основното. Например ти не може да градиш къща, ако нямаш основа, материал. Ти не може да дишаш, като нямаш въздух. Не може да пиеш, като нямаш вода.
Няма да ви изяснявам какво нещо е мисълта.
към втори вариант >>
Или изкушението може да бъде от умствен характер.
(втори вариант)
Може да не те ухапе, ако си някоя птица, която хвърчиш във въздуха, но като ходиш по земята, имаш възможност някое куче да те ухапе. Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални. Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш.
Или изкушението може да бъде от умствен характер.
Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга. Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви. Онзи, който вижда тази книга у него, може да има желание или да види тази книга или да я копира или да я вземе по някакъв начин.
към втори вариант >>
Кое е същественото в облеклото?
(втори вариант)
Кое е същественото в облеклото?
Защо човек се облича? Най-първо външни причини го заставят да се облече. Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия. Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите.
към втори вариант >>
Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга.
(втори вариант)
Ние сме при такива условия, че изкушението може да дойде като ухапването, понеже се намираме в една гъста материя, има изкушения психически, астрални. Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш. Или изкушението може да бъде от умствен характер.
Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга.
Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви. Онзи, който вижда тази книга у него, може да има желание или да види тази книга или да я копира или да я вземе по някакъв начин.
към втори вариант >>
Защо човек се облича?
(втори вариант)
Кое е същественото в облеклото?
Защо човек се облича?
Най-първо външни причини го заставят да се облече. Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия. Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания.
към втори вариант >>
Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви.
(втори вариант)
Изкушението може да бъде на физическото поле. Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш. Или изкушението може да бъде от умствен характер. Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга.
Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви.
Онзи, който вижда тази книга у него, може да има желание или да види тази книга или да я копира или да я вземе по някакъв начин.
към втори вариант >>
Най-първо външни причини го заставят да се облече.
(втори вариант)
Кое е същественото в облеклото? Защо човек се облича?
Най-първо външни причини го заставят да се облече.
Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия. Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен.
към втори вариант >>
Онзи, който вижда тази книга у него, може да има желание или да види тази книга или да я копира или да я вземе по някакъв начин.
(втори вариант)
Може да е в чувствата, но това е пак в физическия свят, защото има някои впечатления, които дават чувственост. Например виждаш някои дрехи, искаш да се облечеш с тях, искаш да ги откраднеш. Или изкушението може да бъде от умствен характер. Например един, който обича книги, може да иска да открадне някоя книга. Той би се изкусил от книгата, ако е нашарена с златни букви.
Онзи, който вижда тази книга у него, може да има желание или да види тази книга или да я копира или да я вземе по някакъв начин.
към втори вариант >>
Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия.
(втори вариант)
Кое е същественото в облеклото? Защо човек се облича? Най-първо външни причини го заставят да се облече.
Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия.
Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол.
към втори вариант >>
Тази уста е здрава, здравословна.
(втори вариант)
Тази уста е здрава, здравословна.
Този човек не е болен. Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял. Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои. Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста?
към втори вариант >>
Кое е същественото в дрехата?
(втори вариант)
Кое е същественото в облеклото? Защо човек се облича? Най-първо външни причини го заставят да се облече. Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия.
Кое е същественото в дрехата?
Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол.
към втори вариант >>
Този човек не е болен.
(втори вариант)
Тази уста е здрава, здравословна.
Този човек не е болен.
Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял. Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои. Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде.
към втори вариант >>
Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите.
(втори вариант)
Кое е същественото в облеклото? Защо човек се облича? Най-първо външни причини го заставят да се облече. Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия. Кое е същественото в дрехата?
Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите.
Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено.
към втори вариант >>
Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял.
(втори вариант)
Тази уста е здрава, здравословна. Този човек не е болен.
Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял.
Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои. Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект?
към втори вариант >>
Когато човек е гол, се зараждат много страдания.
(втори вариант)
Защо човек се облича? Най-първо външни причини го заставят да се облече. Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия. Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите.
Когато човек е гол, се зараждат много страдания.
При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са?
към втори вариант >>
Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои.
(втори вариант)
Тази уста е здрава, здравословна. Този човек не е болен. Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял.
Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои.
Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста.
към втори вариант >>
При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен.
(втори вариант)
Най-първо външни причини го заставят да се облече. Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия. Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания.
При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен.
И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото.
към втори вариант >>
Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления.
(втори вариант)
Тази уста е здрава, здравословна. Този човек не е болен. Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял. Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои.
Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления.
Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия?
към втори вариант >>
И съзнанието му падна, понеже беше гол.
(втори вариант)
Значи, външните условия не са така благоприятни, така за него, като защита против неблагоприятните външни условия. Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен.
И съзнанието му падна, понеже беше гол.
Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото.
към втори вариант >>
Може ли да знаете на кой човек е тази уста?
(втори вариант)
Тази уста е здрава, здравословна. Този човек не е болен. Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял. Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои. Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления.
Може ли да знаете на кой човек е тази уста?
Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там.
към втори вариант >>
Причината на падането не беше, че беше гол.
(втори вариант)
Кое е същественото в дрехата? Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол.
Причината на падането не беше, че беше гол.
Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти.
към втори вариант >>
Съществува този човек някъде.
(втори вариант)
Този човек не е болен. Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял. Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои. Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста?
Съществува този човек някъде.
Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там. Черната линия е тази долина.
към втори вариант >>
Има нещо в дрехите, което не е съществено.
(втори вариант)
Когато човек е гол, той е изложен на промените, на несгодите. Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол.
Има нещо в дрехите, което не е съществено.
Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те?
към втори вариант >>
Може ли да кажете къде е този субект?
(втори вариант)
Няма слабо сърдце, няма слаби гърди, няма разстроен мозък, но е много напращял. Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои. Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде.
Може ли да кажете къде е този субект?
На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там. Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета.
към втори вариант >>
Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са?
(втори вариант)
Когато човек е гол, се зараждат много страдания. При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено.
Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са?
Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те? Това не е облекло.
към втори вариант >>
На някой човек е тази уста.
(втори вариант)
Ако няма деца, да изваждат млякото от гърдите, ще почнат да я болят гърдите, че сама ще се дои. Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект?
На някой човек е тази уста.
После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там. Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета.
към втори вариант >>
Гайтаните не са същественото.
(втори вариант)
При първия човек дойдоха страданията по причина, че беше гол и когато се изложи на един изпит, той пропадна, понеже беше гол, необлечен. И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са?
Гайтаните не са същественото.
Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те? Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга.
към втори вариант >>
После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия?
(втори вариант)
Това го няма в тази книга в тази уста, това са наши размишления. Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста.
После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия?
Тя е една долина там. Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство.
към втори вариант >>
Най-първото, същественото.
(втори вариант)
И съзнанието му падна, понеже беше гол. Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото.
Най-първото, същественото.
Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те? Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде.
към втори вариант >>
Тя е една долина там.
(втори вариант)
Може ли да знаете на кой човек е тази уста? Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия?
Тя е една долина там.
Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек.
към втори вариант >>
Или някоя дама е облечена с перца, с ленти.
(втори вариант)
Причината на падането не беше, че беше гол. Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото.
Или някоя дама е облечена с перца, с ленти.
Какво допринасят те? Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание.
към втори вариант >>
Черната линия е тази долина.
(втори вариант)
Съществува този човек някъде. Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там.
Черната линия е тази долина.
Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна.
към втори вариант >>
Какво допринасят те?
(втори вариант)
Има нещо в дрехите, което не е съществено. Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти.
Какво допринасят те?
Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си.
към втори вариант >>
Следователно там могат да се насадят дървета.
(втори вариант)
Може ли да кажете къде е този субект? На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там. Черната линия е тази долина.
Следователно там могат да се насадят дървета.
Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв.
към втори вариант >>
Това не е облекло.
(втори вариант)
Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те?
Това не е облекло.
Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си. Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква.
към втори вариант >>
Там има изворчета.
(втори вариант)
На някой човек е тази уста. После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там. Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета.
Там има изворчета.
В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона.
към втори вариант >>
Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга.
(втори вариант)
Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те? Това не е облекло.
Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга.
Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си. Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква. Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос.
към втори вариант >>
В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство.
(втори вариант)
После по средата има една черна линия, какво означава тази, черната линия? Тя е една долина там. Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета.
В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство.
Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение.
към втори вариант >>
Гладният трябва да яде.
(втори вариант)
Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те? Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга.
Гладният трябва да яде.
Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си. Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква. Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос. Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само вкуса.
към втори вариант >>
Който го има, той е добър човек.
(втори вариант)
Тя е една долина там. Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство.
Който го има, той е добър човек.
Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна.
към втори вариант >>
Той не яде от добро желание.
(втори вариант)
Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те? Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде.
Той не яде от добро желание.
Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си. Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква. Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос. Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само вкуса.
към втори вариант >>
Горната устна в тази картина е опасна.
(втори вариант)
Черната линия е тази долина. Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек.
Горната устна в тази картина е опасна.
Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си.
към втори вариант >>
Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си.
(втори вариант)
Какво допринасят те? Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание.
Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си.
Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква. Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос. Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само вкуса.
към втори вариант >>
Такъв човек прилича на лъв.
(втори вариант)
Следователно там могат да се насадят дървета. Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна.
Такъв човек прилича на лъв.
Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна.
към втори вариант >>
Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква.
(втори вариант)
Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си.
Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква.
Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос. Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само вкуса.
към втори вариант >>
Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона.
(втори вариант)
Там има изворчета. В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв.
Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона.
Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта.
към втори вариант >>
Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос.
(втори вариант)
Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си. Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква.
Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос.
Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само вкуса.
към втори вариант >>
Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение.
(втори вариант)
В тази долина се крие едно хубаво, благородно чувство. Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона.
Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение.
Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни.
към втори вариант >>
Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само вкуса.
(втори вариант)
Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си. Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква. Той може да приготви нещо вкусно, но това е друг въпрос.
Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само вкуса.
към втори вариант >>
Това е мъжката страна.
(втори вариант)
Който го има, той е добър човек. Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение.
Това е мъжката страна.
Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни. Ти казваш: „Как трябва да живеем?
към втори вариант >>
Най-първо, когато човек развива известна тема, вие схващайте в темата същественото.
(втори вариант)
Най-първо, когато човек развива известна тема, вие схващайте в темата същественото.
Това, същественото може да се реализира. Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите. Защо човек мисли? Защо действува? Защо чувствува?
към втори вариант >>
Мъжът е горе с оръжието си.
(втори вариант)
Горната устна в тази картина е опасна. Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна.
Мъжът е горе с оръжието си.
А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни. Ти казваш: „Как трябва да живеем? “ – Както двете устни.
към втори вариант >>
Това, същественото може да се реализира.
(втори вариант)
Най-първо, когато човек развива известна тема, вие схващайте в темата същественото.
Това, същественото може да се реализира.
Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите. Защо човек мисли? Защо действува? Защо чувствува? Там е работата.
към втори вариант >>
А възлюблената е тук долу в долната устна.
(втори вариант)
Такъв човек прилича на лъв. Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си.
А възлюблената е тук долу в долната устна.
Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни. Ти казваш: „Как трябва да живеем? “ – Както двете устни. Те са една двойка, живеят си и се разговарят.
към втори вариант >>
Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите.
(втори вариант)
Най-първо, когато човек развива известна тема, вие схващайте в темата същественото. Това, същественото може да се реализира.
Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите.
Защо човек мисли? Защо действува? Защо чувствува? Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2].
към втори вариант >>
Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта.
(втори вариант)
Този човек като го закачиш, може да те [...], да ти тегли куршума, прилича на Куп[и]дона. Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна.
Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта.
Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни. Ти казваш: „Как трябва да живеем? “ – Както двете устни. Те са една двойка, живеят си и се разговарят. Когато дойде за ядене, събират се, отварят се и са в мир всякога.
към втори вариант >>
Защо човек мисли?
(втори вариант)
Най-първо, когато човек развива известна тема, вие схващайте в темата същественото. Това, същественото може да се реализира. Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите.
Защо човек мисли?
Защо действува? Защо чувствува? Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2]. Защо мисли човек?
към втори вариант >>
Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни.
(втори вариант)
Долната част е хубава, но горната част, както е закривена, там съдържа друго едно изкушение. Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта.
Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни.
Ти казваш: „Как трябва да живеем? “ – Както двете устни. Те са една двойка, живеят си и се разговарят. Когато дойде за ядене, събират се, отварят се и са в мир всякога.
към втори вариант >>
Защо действува?
(втори вариант)
Най-първо, когато човек развива известна тема, вие схващайте в темата същественото. Това, същественото може да се реализира. Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите. Защо човек мисли?
Защо действува?
Защо чувствува? Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2]. Защо мисли човек? Може ли да не мисли?
към втори вариант >>
Ти казваш: „Как трябва да живеем?
(втори вариант)
Това е мъжката страна. Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни.
Ти казваш: „Как трябва да живеем?
“ – Както двете устни. Те са една двойка, живеят си и се разговарят. Когато дойде за ядене, събират се, отварят се и са в мир всякога.
към втори вариант >>
Защо чувствува?
(втори вариант)
Най-първо, когато човек развива известна тема, вие схващайте в темата същественото. Това, същественото може да се реализира. Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите. Защо човек мисли? Защо действува?
Защо чувствува?
Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2]. Защо мисли човек? Може ли да не мисли? Защо чувствува?
към втори вариант >>
“ – Както двете устни.
(втори вариант)
Мъжът е горе с оръжието си. А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни. Ти казваш: „Как трябва да живеем?
“ – Както двете устни.
Те са една двойка, живеят си и се разговарят. Когато дойде за ядене, събират се, отварят се и са в мир всякога.
към втори вариант >>
Там е работата.
(втори вариант)
Това, същественото може да се реализира. Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите. Защо човек мисли? Защо действува? Защо чувствува?
Там е работата.
Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2]. Защо мисли човек? Може ли да не мисли? Защо чувствува? Може ли да не чувствува?
към втори вариант >>
Те са една двойка, живеят си и се разговарят.
(втори вариант)
А възлюблената е тук долу в долната устна. Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни. Ти казваш: „Как трябва да живеем? “ – Както двете устни.
Те са една двойка, живеят си и се разговарят.
Когато дойде за ядене, събират се, отварят се и са в мир всякога.
към втори вариант >>
Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2].
(втори вариант)
Защото това същественото ще даде известна светлина, ще дойдете на правата посока да мислите. Защо човек мисли? Защо действува? Защо чувствува? Там е работата.
Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2].
Защо мисли човек? Може ли да не мисли? Защо чувствува? Може ли да не чувствува? Защо действува?
към втори вариант >>
Когато дойде за ядене, събират се, отварят се и са в мир всякога.
(втори вариант)
Двете устни са двете възлюблени същества, които живеят в любовта. Всякога те се целуват, прегръщат се, идеалната двойка в света, това са двете устни. Ти казваш: „Как трябва да живеем? “ – Както двете устни. Те са една двойка, живеят си и се разговарят.
Когато дойде за ядене, събират се, отварят се и са в мир всякога.
към втори вариант >>
Защо мисли човек?
(втори вариант)
Защо човек мисли? Защо действува? Защо чувствува? Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2].
Защо мисли човек?
Може ли да не мисли? Защо чувствува? Може ли да не чувствува? Защо действува? Може ли да не действува?
към втори вариант >>
Аз ви навождам на общата, целокупната идея.
(втори вариант)
Аз ви навождам на общата, целокупната идея.
Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин. Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки. Много се лъжете. Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени.
към втори вариант >>
Може ли да не мисли?
(втори вариант)
Защо действува? Защо чувствува? Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2]. Защо мисли човек?
Може ли да не мисли?
Защо чувствува? Може ли да не чувствува? Защо действува? Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина.
към втори вариант >>
Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин.
(втори вариант)
Аз ви навождам на общата, целокупната идея.
Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин.
Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки. Много се лъжете. Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните.
към втори вариант >>
Защо чувствува?
(втори вариант)
Защо чувствува? Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2]. Защо мисли човек? Може ли да не мисли?
Защо чувствува?
Може ли да не чувствува? Защо действува? Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя?
към втори вариант >>
Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки.
(втори вариант)
Аз ви навождам на общата, целокупната идея. Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин.
Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки.
Много се лъжете. Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени.
към втори вариант >>
Може ли да не чувствува?
(втори вариант)
Там е работата. Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2]. Защо мисли човек? Може ли да не мисли? Защо чувствува?
Може ли да не чувствува?
Защо действува? Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя? Там е философията.
към втори вариант >>
Много се лъжете.
(втори вариант)
Аз ви навождам на общата, целокупната идея. Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин. Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки.
Много се лъжете.
Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени. Може да се даде една форма.
към втори вариант >>
Защо действува?
(втори вариант)
Вие ще кажете, че този отговор е гайтанлия[2]. Защо мисли човек? Може ли да не мисли? Защо чувствува? Може ли да не чувствува?
Защо действува?
Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя? Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус.
към втори вариант >>
Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето.
(втори вариант)
Аз ви навождам на общата, целокупната идея. Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин. Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки. Много се лъжете.
Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето.
Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени. Може да се даде една форма. Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново.
към втори вариант >>
Може ли да не действува?
(втори вариант)
Защо мисли човек? Може ли да не мисли? Защо чувствува? Може ли да не чувствува? Защо действува?
Може ли да не действува?
За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя? Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус.
към втори вариант >>
Човешката уста за в бъдеще ще се измени.
(втори вариант)
Аз ви навождам на общата, целокупната идея. Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин. Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки. Много се лъжете. Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето.
Човешката уста за в бъдеще ще се измени.
Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени. Може да се даде една форма. Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново. Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му.
към втори вариант >>
За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина.
(втори вариант)
Може ли да не мисли? Защо чувствува? Може ли да не чувствува? Защо действува? Може ли да не действува?
За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина.
Каква е тя? Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят.
към втори вариант >>
Тя ще се измени у животните.
(втори вариант)
Ние схващаме отделно живота, търсим щастието по механически начин. Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки. Много се лъжете. Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени.
Тя ще се измени у животните.
Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени. Може да се даде една форма. Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново. Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му. Челюстите му ще се изменят в своите сегашни размери, ще се увеличи плоскостта на възприятието у човека.
към втори вариант >>
Каква е тя?
(втори вариант)
Защо чувствува? Може ли да не чувствува? Защо действува? Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина.
Каква е тя?
Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото.
към втори вариант >>
Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени.
(втори вариант)
Вие мислите, че ако седите близо до някой човек, вие сте му близки. Много се лъжете. Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните.
Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени.
Може да се даде една форма. Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново. Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му. Челюстите му ще се изменят в своите сегашни размери, ще се увеличи плоскостта на възприятието у човека.
към втори вариант >>
Там е философията.
(втори вариант)
Може ли да не чувствува? Защо действува? Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя?
Там е философията.
За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича?
към втори вариант >>
Може да се даде една форма.
(втори вариант)
Много се лъжете. Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени.
Може да се даде една форма.
Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново. Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му. Челюстите му ще се изменят в своите сегашни размери, ще се увеличи плоскостта на възприятието у човека.
към втори вариант >>
За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус.
(втори вариант)
Защо действува? Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя? Там е философията.
За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус.
Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича? Защо човек мисли?
към втори вариант >>
Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново.
(втори вариант)
Меркурий и Венера са много [по]-близко до Слънцето от Земята, но не се знае кое от двете светила има най-хармонично отношение спрямо Слънцето. Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени. Може да се даде една форма.
Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново.
Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му. Челюстите му ще се изменят в своите сегашни размери, ще се увеличи плоскостта на възприятието у човека.
към втори вариант >>
Сегашните чувствувания са вкус.
(втори вариант)
Може ли да не действува? За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя? Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус.
Сегашните чувствувания са вкус.
Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича? Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор.
към втори вариант >>
Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му.
(втори вариант)
Човешката уста за в бъдеще ще се измени. Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени. Може да се даде една форма. Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново.
Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му.
Челюстите му ще се изменят в своите сегашни размери, ще се увеличи плоскостта на възприятието у човека.
към втори вариант >>
Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят.
(втори вариант)
За да мисли, трябва да има някаква основна подбудителна причина. Каква е тя? Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус.
Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят.
Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича? Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал?
към втори вариант >>
Челюстите му ще се изменят в своите сегашни размери, ще се увеличи плоскостта на възприятието у човека.
(втори вариант)
Тя ще се измени у животните. Ако проследите животните от нисшите форми до човека, ще видите, че устата се е изменявала, за в бъдеще още ще се измени. Може да се даде една форма. Каква ще бъде бъдещата уста, като се изменят тези линии, ще се прибави нещо ново. Тогава ще се измени цялата конфигурация на човека, ще се измени неговото чело, челюстите му, носа му.
Челюстите му ще се изменят в своите сегашни размери, ще се увеличи плоскостта на възприятието у човека.
към втори вариант >>
Но съществената причина е да се запази тялото.
(втори вариант)
Каква е тя? Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят.
Но съществената причина е да се запази тялото.
Защо човек се облича? Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо.
към втори вариант >>
Трябва да се разсъждава върху нещо, което е същественото.
(втори вариант)
Трябва да се разсъждава върху нещо, което е същественото.
Имате едно съвременно шише. Кое е същественото в шишето? Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието. Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна.
към втори вариант >>
Защо човек се облича?
(втори вариант)
Там е философията. За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото.
Защо човек се облича?
Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло.
към втори вариант >>
Имате едно съвременно шише.
(втори вариант)
Трябва да се разсъждава върху нещо, което е същественото.
Имате едно съвременно шише.
Кое е същественото в шишето? Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието. Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието.
към втори вариант >>
Защо човек мисли?
(втори вариант)
За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е вкус. Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича?
Защо човек мисли?
На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало.
към втори вариант >>
Кое е същественото в шишето?
(втори вариант)
Трябва да се разсъждава върху нещо, което е същественото. Имате едно съвременно шише.
Кое е същественото в шишето?
Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието. Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието.
към втори вариант >>
На този въпрос мъчно може да се даде един отговор.
(втори вариант)
Сегашните чувствувания са вкус. Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича? Защо човек мисли?
На този въпрос мъчно може да се даде един отговор.
След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне.
към втори вариант >>
Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието.
(втори вариант)
Трябва да се разсъждава върху нещо, което е същественото. Имате едно съвременно шише. Кое е същественото в шишето?
Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието.
Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото.
към втори вариант >>
След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал?
(втори вариант)
Например искаш да имаш дрехи с хубав цвят. Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича? Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор.
След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал?
Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло.
към втори вариант >>
Но това съдържание не е така постоянно.
(втори вариант)
Трябва да се разсъждава върху нещо, което е същественото. Имате едно съвременно шише. Кое е същественото в шишето? Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието.
Но това съдържание не е така постоянно.
Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена.
към втори вариант >>
Постигнал е нещо.
(втори вариант)
Но съществената причина е да се запази тялото. Защо човек се облича? Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал?
Постигнал е нещо.
С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини.
към втори вариант >>
Формата е постоянна.
(втори вариант)
Трябва да се разсъждава върху нещо, което е същественото. Имате едно съвременно шише. Кое е същественото в шишето? Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието. Но това съдържание не е така постоянно.
Формата е постоянна.
В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека.
към втори вариант >>
С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло.
(втори вариант)
Защо човек се облича? Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо.
С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло.
И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето.
към втори вариант >>
В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието.
(втори вариант)
Имате едно съвременно шише. Кое е същественото в шишето? Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието. Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна.
В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието.
А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна.
към втори вариант >>
И благодарение на яденето, тялото е пораснало.
(втори вариант)
Защо човек мисли? На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло.
И благодарение на яденето, тялото е пораснало.
Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене.
към втори вариант >>
А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието.
(втори вариант)
Кое е същественото в шишето? Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието. Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието.
А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието.
И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна. Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му.
към втори вариант >>
Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне.
(втори вариант)
На този въпрос мъчно може да се даде един отговор. След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало.
Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне.
Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори.
към втори вариант >>
И в човека е същото.
(втори вариант)
Съществена е формата, но съществено в дадения случай е съдържанието. Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието.
И в човека е същото.
Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна. Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му. Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне.
към втори вариант >>
Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло.
(втори вариант)
След като е ял човек 50 – 60 години, какво е постигнал? Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне.
Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло.
Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл.
към втори вариант >>
Човешкото тяло е форма, която е създадена.
(втори вариант)
Но това съдържание не е така постоянно. Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото.
Човешкото тяло е форма, която е създадена.
Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна. Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му. Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне. Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания.
към втори вариант >>
Това е една от основните подбудителни причини.
(втори вариант)
Постигнал е нещо. С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло.
Това е една от основните подбудителни причини.
Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл. Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл.
към втори вариант >>
Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека.
(втори вариант)
Формата е постоянна. В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена.
Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека.
Силата на човека е важна. Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му. Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне. Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания. Вследствие на това трябва да се учите да мислите.
към втори вариант >>
Но не само яденето, единственият фактор не е яденето.
(втори вариант)
С яденето е поддържал, подкрепял е своето тяло. И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини.
Но не само яденето, единственият фактор не е яденето.
Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл. Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл. Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно.
към втори вариант >>
Силата на човека е важна.
(втори вариант)
В една и съща форма, може да се вложи различно съдържание, но всякога ценното в формата е съдържанието. А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека.
Силата на човека е важна.
Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му. Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне. Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания. Вследствие на това трябва да се учите да мислите.
към втори вариант >>
Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене.
(втори вариант)
И благодарение на яденето, тялото е пораснало. Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето.
Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене.
Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл. Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл. Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно. Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло.
към втори вариант >>
Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му.
(втори вариант)
А ценното в съдържанието е смисълът, силата, която се съдържа в съдържанието. И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна.
Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му.
Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне. Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания. Вследствие на това трябва да се учите да мислите.
към втори вариант >>
Но и вън от дишането има и други фактори.
(втори вариант)
Ако не беше ял, тялото не щеше да израсне. Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене.
Но и вън от дишането има и други фактори.
Тук влиза и човешката мисъл. Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл. Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно. Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло. Човешкото тяло е необходимо за самия човек, да може да живее в света, да бъде в съприкосновение със света.
към втори вариант >>
Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне.
(втори вариант)
И в човека е същото. Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна. Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му.
Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне.
Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания. Вследствие на това трябва да се учите да мислите.
към втори вариант >>
Тук влиза и човешката мисъл.
(втори вариант)
Яденето е свързано с растежа на човешкото тяло. Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори.
Тук влиза и човешката мисъл.
Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл. Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно. Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло. Човешкото тяло е необходимо за самия човек, да може да живее в света, да бъде в съприкосновение със света.
към втори вариант >>
Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания.
(втори вариант)
Човешкото тяло е форма, която е създадена. Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна. Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му. Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне.
Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания.
Вследствие на това трябва да се учите да мислите.
към втори вариант >>
Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл.
(втори вариант)
Това е една от основните подбудителни причини. Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл.
Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл.
Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно. Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло. Човешкото тяло е необходимо за самия човек, да може да живее в света, да бъде в съприкосновение със света.
към втори вариант >>
Вследствие на това трябва да се учите да мислите.
(втори вариант)
Тогава чувствата са съдържанието, а пък човешката мисъл е силата на човека. Силата на човека е важна. Необходимо е тялото му – формата; необходимо е съдържанието – чувствата; необходима е силата на човека – мисълта му. Човек трябва да мисли, понеже без мисъл нищо не може да постигне. Само по закона на мисълта човек може да постигне своите желания.
Вследствие на това трябва да се учите да мислите.
към втори вариант >>
Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно.
(втори вариант)
Но не само яденето, единственият фактор не е яденето. Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл. Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл.
Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно.
Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло. Човешкото тяло е необходимо за самия човек, да може да живее в света, да бъде в съприкосновение със света.
към втори вариант >>
Понеже сами сте строители на вашето щастие, вие не очаквайте да дойде щастието отвън.
(втори вариант)
Понеже сами сте строители на вашето щастие, вие не очаквайте да дойде щастието отвън.
Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе. Значи това щастие ще изчезне. Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне. Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне.
към втори вариант >>
Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло.
(втори вариант)
Ако не дишаш, пак ще се спре неговото растене. Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл. Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл. Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно.
Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло.
Човешкото тяло е необходимо за самия човек, да може да живее в света, да бъде в съприкосновение със света.
към втори вариант >>
Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе.
(втори вариант)
Понеже сами сте строители на вашето щастие, вие не очаквайте да дойде щастието отвън.
Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе.
Значи това щастие ще изчезне. Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне. Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват.
към втори вариант >>
Човешкото тяло е необходимо за самия човек, да може да живее в света, да бъде в съприкосновение със света.
(втори вариант)
Но и вън от дишането има и други фактори. Тук влиза и човешката мисъл. Защото за граденето на човешкото тяло е нуждна човешката мисъл. Ако не е тя, граденето няма да бъде правилно. Значи най-първо иде яденето, после – дишането и мисълта за градежа на човешкото тяло.
Човешкото тяло е необходимо за самия човек, да може да живее в света, да бъде в съприкосновение със света.
към втори вариант >>
Значи това щастие ще изчезне.
(втори вариант)
Понеже сами сте строители на вашето щастие, вие не очаквайте да дойде щастието отвън. Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе.
Значи това щастие ще изчезне.
Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне. Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват. Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си.
към втори вариант >>
Трябва да си зададете въпроса: защо аз мисля?
(втори вариант)
Трябва да си зададете въпроса: защо аз мисля?
Какво допринася мисълта на самия човек? И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават. Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно. С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането.
към втори вариант >>
Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне.
(втори вариант)
Понеже сами сте строители на вашето щастие, вие не очаквайте да дойде щастието отвън. Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе. Значи това щастие ще изчезне.
Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне.
Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват. Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си. Тя трябва да постигне това.
към втори вариант >>
Какво допринася мисълта на самия човек?
(втори вариант)
Трябва да си зададете въпроса: защо аз мисля?
Какво допринася мисълта на самия човек?
И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават. Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно. С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем?
към втори вариант >>
Това, което сте придобили, ще остане.
(втори вариант)
Понеже сами сте строители на вашето щастие, вие не очаквайте да дойде щастието отвън. Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе. Значи това щастие ще изчезне. Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне.
Това, което сте придобили, ще остане.
Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват. Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си. Тя трябва да постигне това. Там е свободата.
към втори вариант >>
И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават.
(втори вариант)
Трябва да си зададете въпроса: защо аз мисля? Какво допринася мисълта на самия човек?
И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават.
Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно. С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме?
към втори вариант >>
Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне.
(втори вариант)
Понеже сами сте строители на вашето щастие, вие не очаквайте да дойде щастието отвън. Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе. Значи това щастие ще изчезне. Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне. Това, което сте придобили, ще остане.
Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне.
Божествените неща не се унаследяват. Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си. Тя трябва да постигне това. Там е свободата. А унаследените черти са временни.
към втори вариант >>
Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно.
(втори вариант)
Трябва да си зададете въпроса: защо аз мисля? Какво допринася мисълта на самия човек? И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават.
Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно.
С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим?
към втори вариант >>
Божествените неща не се унаследяват.
(втори вариант)
Ако дойде щастието отвън, който ви го е дал, ще го вземе. Значи това щастие ще изчезне. Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне. Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне.
Божествените неща не се унаследяват.
Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си. Тя трябва да постигне това. Там е свободата. А унаследените черти са временни.
към втори вариант >>
С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно.
(втори вариант)
Трябва да си зададете въпроса: защо аз мисля? Какво допринася мисълта на самия човек? И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават. Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно.
С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно.
Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно.
към втори вариант >>
Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си.
(втори вариант)
Значи това щастие ще изчезне. Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне. Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват.
Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си.
Тя трябва да постигне това. Там е свободата. А унаследените черти са временни.
към втори вариант >>
Също така и чрез дишането.
(втори вариант)
Трябва да си зададете въпроса: защо аз мисля? Какво допринася мисълта на самия човек? И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават. Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно. С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно.
Също така и чрез дишането.
Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Тя трябва да постигне това.
(втори вариант)
Това, което сте взели от баща и дядо, то ще изчезне. Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват. Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си.
Тя трябва да постигне това.
Там е свободата. А унаследените черти са временни.
към втори вариант >>
Защо трябва да ядем?
(втори вариант)
Какво допринася мисълта на самия човек? И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават. Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно. С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането.
Защо трябва да ядем?
Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси.
към втори вариант >>
Там е свободата.
(втори вариант)
Това, което сте придобили, ще остане. Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват. Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си. Тя трябва да постигне това.
Там е свободата.
А унаследените черти са временни.
към втори вариант >>
Защо трябва да дишаме?
(втори вариант)
И действително, ако човек мисли право, с правата мисъл мъчнотиите лесно се разрешават. Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно. С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем?
Защо трябва да дишаме?
Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване.
към втори вариант >>
А унаследените черти са временни.
(втори вариант)
Това, което е Божествено в човека, ще остане, а това, което е наследено, ще изчезне. Божествените неща не се унаследяват. Душата, която излязла от Бога, носи Божественото в себе си. Тя трябва да постигне това. Там е свободата.
А унаследените черти са временни.
към втори вариант >>
Защо трябва да мислим?
(втори вариант)
Не, че животът ще бъде без мъчнотии, но мъчнотиите се разрешават чрез мисълта по-лесно, а без мисъл много мъчно. С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме?
Защо трябва да мислим?
– За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот.
към втори вариант >>
Човек има мисъл, чувства и действия.
(втори вариант)
Човек има мисъл, чувства и действия.
Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда. Трябва да действуваш, за да направиш една разходка. Това е фигуративен език. Без мисъл светлина не може да се образува в света. Без чувствувание не може да се образува топлина.
към втори вариант >>
– За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно.
(втори вариант)
С яденето мъчнотиите се разрешават много лесно, а без яденето – много мъчно. Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим?
– За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно.
А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си.
към втори вариант >>
Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда.
(втори вариант)
Човек има мисъл, чувства и действия.
Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда.
Трябва да действуваш, за да направиш една разходка. Това е фигуративен език. Без мисъл светлина не може да се образува в света. Без чувствувание не може да се образува топлина. Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства.
към втори вариант >>
А какви са тези въпроси, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Също така и чрез дишането. Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно.
А какви са тези въпроси, то е друг въпрос.
Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот.
към втори вариант >>
Трябва да действуваш, за да направиш една разходка.
(втори вариант)
Човек има мисъл, чувства и действия. Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда.
Трябва да действуваш, за да направиш една разходка.
Това е фигуративен език. Без мисъл светлина не може да се образува в света. Без чувствувание не може да се образува топлина. Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства. И това е вярно.
към втори вариант >>
Някои искат да знаят какви са тези въпроси.
(втори вариант)
Защо трябва да ядем? Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос.
Някои искат да знаят какви са тези въпроси.
Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си.
към втори вариант >>
Това е фигуративен език.
(втори вариант)
Човек има мисъл, чувства и действия. Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда. Трябва да действуваш, за да направиш една разходка.
Това е фигуративен език.
Без мисъл светлина не може да се образува в света. Без чувствувание не може да се образува топлина. Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства. И това е вярно.
към втори вариант >>
Цялото никога не може да се схване.
(втори вариант)
Защо трябва да дишаме? Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси.
Цялото никога не може да се схване.
Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите.
към втори вариант >>
Без мисъл светлина не може да се образува в света.
(втори вариант)
Човек има мисъл, чувства и действия. Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда. Трябва да действуваш, за да направиш една разходка. Това е фигуративен език.
Без мисъл светлина не може да се образува в света.
Без чувствувание не може да се образува топлина. Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства. И това е вярно.
към втори вариант >>
Вие не може да имате една ясна представа за целия живот.
(втори вариант)
Защо трябва да мислим? – За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване.
Вие не може да имате една ясна представа за целия живот.
Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят.
към втори вариант >>
Без чувствувание не може да се образува топлина.
(втори вариант)
Човек има мисъл, чувства и действия. Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда. Трябва да действуваш, за да направиш една разходка. Това е фигуративен език. Без мисъл светлина не може да се образува в света.
Без чувствувание не може да се образува топлина.
Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства. И това е вярно.
към втори вариант >>
Даже вие нямате ясна представа за себе си.
(втори вариант)
– За да разрешаваме въпросите на живота по-лесно. А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот.
Даже вие нямате ясна представа за себе си.
Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят.
към втори вариант >>
Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства.
(втори вариант)
Човек мисли, за да живее в светлина; човек чувства, за да живее в топлина и човек действува, за да се мести от място на място, да се разхожда. Трябва да действуваш, за да направиш една разходка. Това е фигуративен език. Без мисъл светлина не може да се образува в света. Без чувствувание не може да се образува топлина.
Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства.
И това е вярно.
към втори вариант >>
Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот.
(втори вариант)
А какви са тези въпроси, то е друг въпрос. Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си.
Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот.
Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят. Духовните, набожните хора и те не го знаят.
към втори вариант >>
И това е вярно.
(втори вариант)
Трябва да действуваш, за да направиш една разходка. Това е фигуративен език. Без мисъл светлина не може да се образува в света. Без чувствувание не може да се образува топлина. Онези, които изхождат от чисто материално гледище, те ще кажат, че без светлина не може да има мисъл, без топлина – чувства.
И това е вярно.
към втори вариант >>
Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си.
(втори вариант)
Някои искат да знаят какви са тези въпроси. Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот.
Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си.
Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят. Духовните, набожните хора и те не го знаят. Невежеството е общо навсякъде.
към втори вариант >>
(В салона влязла една котка.) Тази котка представлява сегашното състояние на света.
(втори вариант)
(В салона влязла една котка.) Тази котка представлява сегашното състояние на света.
Тя иска наследство. Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене? “ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия. Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не.
към втори вариант >>
Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите.
(втори вариант)
Цялото никога не може да се схване. Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си.
Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите.
Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят. Духовните, набожните хора и те не го знаят. Невежеството е общо навсякъде. Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо.
към втори вариант >>
Тя иска наследство.
(втори вариант)
(В салона влязла една котка.) Тази котка представлява сегашното състояние на света.
Тя иска наследство.
Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене? “ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия. Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така.
към втори вариант >>
Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят.
(втори вариант)
Вие не може да имате една ясна представа за целия живот. Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите.
Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят.
Същественото, което е необходимо, не го знаят. Духовните, набожните хора и те не го знаят. Невежеството е общо навсякъде. Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо. Не, че не знаем, но същественото като научим, тогава работите ще се улеснят.
към втори вариант >>
Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене?
(втори вариант)
(В салона влязла една котка.) Тази котка представлява сегашното състояние на света. Тя иска наследство.
Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене?
“ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия. Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така.
към втори вариант >>
Същественото, което е необходимо, не го знаят.
(втори вариант)
Даже вие нямате ясна представа за себе си. Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят.
Същественото, което е необходимо, не го знаят.
Духовните, набожните хора и те не го знаят. Невежеството е общо навсякъде. Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо. Не, че не знаем, но същественото като научим, тогава работите ще се улеснят.
към втори вариант >>
“ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия.
(втори вариант)
(В салона влязла една котка.) Тази котка представлява сегашното състояние на света. Тя иска наследство. Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене?
“ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия.
Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така.
към втори вариант >>
Духовните, набожните хора и те не го знаят.
(втори вариант)
Човек няма ясна представа за своя умствен [физически], духовен или умствен живот. Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят.
Духовните, набожните хора и те не го знаят.
Невежеството е общо навсякъде. Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо. Не, че не знаем, но същественото като научим, тогава работите ще се улеснят.
към втори вариант >>
Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето.
(втори вариант)
(В салона влязла една котка.) Тази котка представлява сегашното състояние на света. Тя иска наследство. Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене? “ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия.
Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето.
Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата.
към втори вариант >>
Невежеството е общо навсякъде.
(втори вариант)
Даже и при това състояние, човек много малко знае за тялото си. Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят. Духовните, набожните хора и те не го знаят.
Невежеството е общо навсякъде.
Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо. Не, че не знаем, но същественото като научим, тогава работите ще се улеснят.
към втори вариант >>
Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не.
(втори вариант)
(В салона влязла една котка.) Тази котка представлява сегашното състояние на света. Тя иска наследство. Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене? “ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия. Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето.
Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не.
Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука.
към втори вариант >>
Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо.
(втори вариант)
Даже един човек, който е свършил университет, много малко знае за тялото си, за кръвообръщението, за сърдцебиенето, за мускулите, за нервите, за костите. Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят. Духовните, набожните хора и те не го знаят. Невежеството е общо навсякъде.
Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо.
Не, че не знаем, но същественото като научим, тогава работите ще се улеснят.
към втори вариант >>
Аз предполагам, че е така.
(втори вариант)
Тя иска наследство. Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене? “ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия. Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не.
Аз предполагам, че е така.
И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души.
към втори вариант >>
Не, че не знаем, но същественото като научим, тогава работите ще се улеснят.
(втори вариант)
Знае състава, но същественото даже и съвременните учени не го знаят. Същественото, което е необходимо, не го знаят. Духовните, набожните хора и те не го знаят. Невежеството е общо навсякъде. Ние само лягаме и ставаме с идеята, че знаем нещо.
Не, че не знаем, но същественото като научим, тогава работите ще се улеснят.
към втори вариант >>
И вие вярвате, че е така.
(втори вариант)
Тя казва: „От това богатство, няма ли за мене? “ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия. Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така.
И вие вярвате, че е така.
Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие.
към втори вариант >>
Сега ето кое е същественото: Представете си нещата фигуративно.
(втори вариант)
Сега ето кое е същественото: Представете си нещата фигуративно.
Една идея логически не може да се обясни. То е отношение. Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не. Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо?
към втори вариант >>
Донякъде и тази котка знае, че е така.
(втори вариант)
“ Тя иска да каже: „И аз мога да мисля, като си дигам опашката.“ Това е един брат, закъснял с 8 хиляди години, изпуснал всичките условия. Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така.
Донякъде и тази котка знае, че е така.
Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н.
към втори вариант >>
Една идея логически не може да се обясни.
(втори вариант)
Сега ето кое е същественото: Представете си нещата фигуративно.
Една идея логически не може да се обясни.
То е отношение. Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не. Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо? Какво зная?
към втори вариант >>
Аз не говоря за формата.
(втори вариант)
Някога е бил нещо и сега не знае кога [ще] му дойде времето. Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така.
Аз не говоря за формата.
Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега.
към втори вариант >>
То е отношение.
(втори вариант)
Сега ето кое е същественото: Представете си нещата фигуративно. Една идея логически не може да се обясни.
То е отношение.
Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не. Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо? Какво зная? “ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство.
към втори вариант >>
Котешката форма съществува като азбука.
(втори вариант)
Мърда си опашката и казва: „Като изпусне човек условията, мърда си опашката и никой не може да му помогне.“ Това твърдение може да се подложи на известна критика, дали е така или не. Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата.
Котешката форма съществува като азбука.
Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души.
към втори вариант >>
Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не.
(втори вариант)
Сега ето кое е същественото: Представете си нещата фигуративно. Една идея логически не може да се обясни. То е отношение.
Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не.
Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо? Какво зная? “ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее.
към втори вариант >>
Котките са изостанали души.
(втори вариант)
Аз предполагам, че е така. И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука.
Котките са изостанали души.
Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души.
към втори вариант >>
Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее.
(втори вариант)
Сега ето кое е същественото: Представете си нещата фигуративно. Една идея логически не може да се обясни. То е отношение. Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не.
Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее.
„Аз зная ли нещо? Какво зная? “ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание.
към втори вариант >>
Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие.
(втори вариант)
И вие вярвате, че е така. Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души.
Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие.
Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души. Неприятно е, но без това е още по-лошо.
към втори вариант >>
„Аз зная ли нещо?
(втори вариант)
Сега ето кое е същественото: Представете си нещата фигуративно. Една идея логически не може да се обясни. То е отношение. Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не. Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее.
„Аз зная ли нещо?
Какво зная? “ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна.
към втори вариант >>
Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н.
(втори вариант)
Донякъде и тази котка знае, че е така. Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие.
Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н.
За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души. Неприятно е, но без това е още по-лошо. Това е едно благо.
към втори вариант >>
Какво зная?
(втори вариант)
Една идея логически не може да се обясни. То е отношение. Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не. Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо?
Какво зная?
“ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна. Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш.
към втори вариант >>
За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега.
(втори вариант)
Аз не говоря за формата. Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н.
За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега.
Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души. Неприятно е, но без това е още по-лошо. Това е едно благо. Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има.
към втори вариант >>
“ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство.
(втори вариант)
То е отношение. Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не. Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо? Какво зная?
“ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство.
Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна. Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш. Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа.
към втори вариант >>
Формите на животните са спасителни места за изостаналите души.
(втори вариант)
Котешката форма съществува като азбука. Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега.
Формите на животните са спасителни места за изостаналите души.
Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души. Неприятно е, но без това е още по-лошо. Това е едно благо. Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има. Ние се отдалечаваме сега.
към втори вариант >>
Ако се намери, царски ще живее.
(втори вариант)
Ти обясняваш, обяснявани, и онзи казва: „Разбрах.“ Но я го разбрал, я не. Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо? Какво зная? “ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство.
Ако се намери, царски ще живее.
Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна. Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш. Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа. Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там.
към втори вариант >>
Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души.
(втори вариант)
Котките са изостанали души. Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души.
Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души.
Неприятно е, но без това е още по-лошо. Това е едно благо. Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има. Ние се отдалечаваме сега.
към втори вариант >>
Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание.
(втори вариант)
Представете си, че един казва, че в Софийската местност има грамадно богатство и ако го намери, от там насетне царски ще живее. „Аз зная ли нещо? Какво зная? “ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее.
Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание.
Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна. Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш. Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа. Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там. Значи научил си.
към втори вариант >>
Неприятно е, но без това е още по-лошо.
(втори вариант)
Те са изостанали човешки души в процеса на своето развитие. Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души.
Неприятно е, но без това е още по-лошо.
Това е едно благо. Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има. Ние се отдалечаваме сега.
към втори вариант >>
Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна.
(втори вариант)
„Аз зная ли нещо? Какво зная? “ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание.
Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна.
Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш. Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа. Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там. Значи научил си.
към втори вариант >>
Това е едно благо.
(втори вариант)
Някой път, за да се избавят от големите несносни условия, които съществуват в природата, се принуждават някой път да влязат в някоя форма на коня, на птицата, котката и т.н. За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души. Неприятно е, но без това е още по-лошо.
Това е едно благо.
Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има. Ние се отдалечаваме сега.
към втори вариант >>
Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш.
(втори вариант)
Какво зная? “ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна.
Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш.
Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа. Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там. Значи научил си.
към втори вариант >>
Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има.
(втори вариант)
За дълго време, докато дойдат спасителните условия, както някой, който се е приютил в някоя пещера или някой, който се е хванал за някой отломък в морето, додето излезе на брега. Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души. Неприятно е, но без това е още по-лошо. Това е едно благо.
Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има.
Ние се отдалечаваме сега.
към втори вариант >>
Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа.
(втори вариант)
“ – Знае, че в софийската местност има грамадно богатство. Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна. Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш.
Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа.
Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там. Значи научил си.
към втори вариант >>
Ние се отдалечаваме сега.
(втори вариант)
Формите на животните са спасителни места за изостаналите души. Душа, която е изостанала в своето развитие, тя се спира, за да си почине някъде в такава форма, в такова почивателно място за изостаналите души. Неприятно е, но без това е още по-лошо. Това е едно благо. Никак не може да излезе от тази форма, цяла пропаст има.
Ние се отдалечаваме сега.
към втори вариант >>
Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там.
(втори вариант)
Ако се намери, царски ще живее. Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна. Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш. Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа.
Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там.
Значи научил си.
към втори вариант >>
В сегашната лекция кое е същественото?
(втори вариант)
В сегашната лекция кое е същественото?
Ти не може да имаш успех, докато нямаш център. Центърът е началото на същественото. В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение. А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта.
към втори вариант >>
Значи научил си.
(втори вариант)
Човек казва: „Аз зная какво знаеш.“ Знаеш, но все таки няма никакъв резултат от това знание. Един казва: „Не в цялата местност, но в един километър, разстояние, ограничено в тези и тези граници, е това богатство.“ Сега работата става малко по-ясна. Казваш: „Де в цялата местност, но в този километър.“ Друг някой ти казва: „Не в този километър, но в тези 100 квадратни метра има заровено богатство“, но къде е – не знаеш и на каква дълбочина – не знаеш. Може да е на 100 метра, на 50 метра дълбочина, може да е на 1 метър дълбочина, може да е някоя дълбока златна жила, а сонда да пущаш не е лесна работа. Най-после, научиш точно къде е мястото и стъпиш там и не се мърдаш от там.
Значи научил си.
към втори вариант >>
Ти не може да имаш успех, докато нямаш център.
(втори вариант)
В сегашната лекция кое е същественото?
Ти не може да имаш успех, докато нямаш център.
Центърът е началото на същественото. В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение. А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение.
към втори вариант >>
Докато хората се мърдат, те не знаят.
(втори вариант)
Докато хората се мърдат, те не знаят.
Като кажат, че не се мърдат – знаят. Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос. Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат. Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот.
към втори вариант >>
Центърът е началото на същественото.
(втори вариант)
В сегашната лекция кое е същественото? Ти не може да имаш успех, докато нямаш център.
Центърът е началото на същественото.
В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение. А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото.
към втори вариант >>
Като кажат, че не се мърдат – знаят.
(втори вариант)
Докато хората се мърдат, те не знаят.
Като кажат, че не се мърдат – знаят.
Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос. Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат. Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме.
към втори вариант >>
В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение.
(втори вариант)
В сегашната лекция кое е същественото? Ти не може да имаш успех, докато нямаш център. Центърът е началото на същественото.
В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение.
А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека.
към втори вариант >>
Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос.
(втори вариант)
Докато хората се мърдат, те не знаят. Като кажат, че не се мърдат – знаят.
Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос.
Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат. Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство.
към втори вариант >>
А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият.
(втори вариант)
В сегашната лекция кое е същественото? Ти не може да имаш успех, докато нямаш център. Центърът е началото на същественото. В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение.
А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият.
Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека.
към втори вариант >>
Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат.
(втори вариант)
Докато хората се мърдат, те не знаят. Като кажат, че не се мърдат – знаят. Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос.
Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат.
Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна.
към втори вариант >>
Може да сееш, да садиш в площта.
(втори вариант)
В сегашната лекция кое е същественото? Ти не може да имаш успех, докато нямаш център. Центърът е началото на същественото. В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение. А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият.
Може да сееш, да садиш в площта.
Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон.
към втори вариант >>
Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство.
(втори вариант)
Докато хората се мърдат, те не знаят. Като кажат, че не се мърдат – знаят. Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос. Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат.
Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство.
Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени.
към втори вариант >>
Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение.
(втори вариант)
Ти не може да имаш успех, докато нямаш център. Центърът е началото на същественото. В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение. А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта.
Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение.
Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш.
към втори вариант >>
Това богатство има отношение към нашия живот.
(втори вариант)
Докато хората се мърдат, те не знаят. Като кажат, че не се мърдат – знаят. Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос. Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат. Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство.
Това богатство има отношение към нашия живот.
Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука.
към втори вариант >>
Центърът е Божественото.
(втори вариант)
Центърът е началото на същественото. В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение. А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение.
Центърът е Божественото.
Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение.
към втори вариант >>
Често ние се спъваме.
(втори вариант)
Като кажат, че не се мърдат – знаят. Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос. Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат. Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот.
Често ние се спъваме.
Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво.
към втори вариант >>
Първото измерение са постъпките на човека.
(втори вариант)
В геометрията трябва да има две точки, за да имаш посока на движение. А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото.
Първото измерение са постъпките на човека.
Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ.
към втори вариант >>
Ние не търсим това, единното богатство.
(втори вариант)
Има някой хора, които се показват, че не се мърдат, това е друг въпрос. Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат. Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме.
Ние не търсим това, единното богатство.
Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво.
към втори вариант >>
Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека.
(втори вариант)
А пък всяка една плоскост, която съществува в живота, е една възможност, в която чувствата могат да се развият. Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека.
Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека.
В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл.
към втори вариант >>
Нашата мисъл сега е разхвърляна.
(втори вариант)
Има някой хора, които не са намерили, казват: „Не се мърдам“, а други са намерили и не се мърдат. Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство.
Нашата мисъл сега е разхвърляна.
Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно.
към втори вариант >>
В по-висшите светове пак се повтаря същият закон.
(втори вариант)
Може да сееш, да садиш в площта. Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека.
В по-висшите светове пак се повтаря същият закон.
В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл. Права мисъл има там, дето има мисъл.
към втори вариант >>
Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени.
(втори вариант)
Соломон казва, че и невежия като мълчи, не се мърда, мисли, че е намерил голямо богатство. Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна.
Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени.
Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам.
към втори вариант >>
В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш.
(втори вариант)
Чувствата – във второто измерение, а постъпките – в първото измерение. Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон.
В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш.
На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл. Права мисъл има там, дето има мисъл. Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия.
към втори вариант >>
Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука.
(втори вариант)
Това богатство има отношение към нашия живот. Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени.
Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука.
Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е.
към втори вариант >>
На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение.
(втори вариант)
Центърът е Божественото. Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш.
На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение.
Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл. Права мисъл има там, дето има мисъл. Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия. Правата линия е за същества, които мислят.
към втори вариант >>
Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво.
(втори вариант)
Често ние се спъваме. Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука.
Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво.
Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е. Казва му: „Ти си отличен художник.
към втори вариант >>
Аз го взимам това като фигура, като символ.
(втори вариант)
Първото измерение са постъпките на човека. Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение.
Аз го взимам това като фигура, като символ.
Правата линия е резултат на човешката мисъл. Права мисъл има там, дето има мисъл. Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия. Правата линия е за същества, които мислят. Линията, плоскостта и тялото, това са за същества, които мислят.
към втори вариант >>
Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво.
(втори вариант)
Ние не търсим това, единното богатство. Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво.
Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво.
Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е. Казва му: „Ти си отличен художник. Много добре рисуваш.
към втори вариант >>
Правата линия е резултат на човешката мисъл.
(втори вариант)
Второто измерение са чувствата, а третото измерение – мисълта на човека. В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ.
Правата линия е резултат на човешката мисъл.
Права мисъл има там, дето има мисъл. Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия. Правата линия е за същества, които мислят. Линията, плоскостта и тялото, това са за същества, които мислят.
към втори вариант >>
Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно.
(втори вариант)
Нашата мисъл сега е разхвърляна. Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво.
Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно.
Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е. Казва му: „Ти си отличен художник. Много добре рисуваш. Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен.
към втори вариант >>
Права мисъл има там, дето има мисъл.
(втори вариант)
В по-висшите светове пак се повтаря същият закон. В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл.
Права мисъл има там, дето има мисъл.
Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия. Правата линия е за същества, които мислят. Линията, плоскостта и тялото, това са за същества, които мислят.
към втори вариант >>
Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам.
(втори вариант)
Ние ходим сега в света и мислим, че сме много учени. Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно.
Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам.
Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е. Казва му: „Ти си отличен художник. Много добре рисуваш. Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен. А погрешката в тебе е, че ти не си познал това.“
към втори вариант >>
Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия.
(втори вариант)
В първото измерение трябва да знаеш как да постъпиш, във второто измерение – как да чувствуваш, а в третото измерение – да знаеш как да мислиш. На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл. Права мисъл има там, дето има мисъл.
Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия.
Правата линия е за същества, които мислят. Линията, плоскостта и тялото, това са за същества, които мислят.
към втори вариант >>
Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е.
(втори вариант)
Например ти изучаваш човешкия характер и казваш: „Носът му е такъв, устата му е такава, челото му е такова, веждите му са такива.“ Много добре, но това още не е наука. Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам.
Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е.
Казва му: „Ти си отличен художник. Много добре рисуваш. Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен. А погрешката в тебе е, че ти не си познал това.“
към втори вариант >>
Правата линия е за същества, които мислят.
(втори вариант)
На един съвременен геометрик, ако бихте му казали това, той ще се усмихне, няма никакво съотношение. Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл. Права мисъл има там, дето има мисъл. Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия.
Правата линия е за същества, които мислят.
Линията, плоскостта и тялото, това са за същества, които мислят.
към втори вариант >>
Казва му: „Ти си отличен художник.
(втори вариант)
Тогава привеждам онзи пример с американския милионер, който направил сюрприз на един художник, който рисувал много хубаво. Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е.
Казва му: „Ти си отличен художник.
Много добре рисуваш. Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен. А погрешката в тебе е, че ти не си познал това.“
към втори вариант >>
Линията, плоскостта и тялото, това са за същества, които мислят.
(втори вариант)
Аз го взимам това като фигура, като символ. Правата линия е резултат на човешката мисъл. Права мисъл има там, дето има мисъл. Който мисли, знае, че има права линия, а който не мисли, не знае, че има права линия. Правата линия е за същества, които мислят.
Линията, плоскостта и тялото, това са за същества, които мислят.
към втори вариант >>
Много добре рисуваш.
(втори вариант)
Повикал го да го нарисува и му казал: „Ще те възнаградя добре.“ Американецът имал изкуствен нос, като го рисувал, гледа на другия ден, че носът е наляво, на картината гледа, че е право нарисуван, а на лицето му е наляво. Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е. Казва му: „Ти си отличен художник.
Много добре рисуваш.
Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен. А погрешката в тебе е, че ти не си познал това.“
към втори вариант >>
Та, същественото е Божественото, което е в света.
(втори вариант)
Та, същественото е Божественото, което е в света.
То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия. Тогава той е в пътя на изпитанията. Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията. Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине.
към втори вариант >>
Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен.
(втори вариант)
Туря го наляво, но като идва на другия ден, онзи го бутнал надясно. Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е. Казва му: „Ти си отличен художник. Много добре рисуваш.
Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен.
А погрешката в тебе е, че ти не си познал това.“
към втори вариант >>
То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия.
(втори вариант)
Та, същественото е Божественото, което е в света.
То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия.
Тогава той е в пътя на изпитанията. Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията. Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва.
към втори вариант >>
А погрешката в тебе е, че ти не си познал това.“
(втори вариант)
Художникът му казва: „Твоят нос се мени, не мога да го рисувам. Бамбашка е твоя нос.“ Той не могъл да разбере, че е изкуствен носът, учудил се е. Казва му: „Ти си отличен художник. Много добре рисуваш. Погрешката е в мене, че носът ми е изкуствен.
А погрешката в тебе е, че ти не си познал това.“
към втори вариант >>
Тогава той е в пътя на изпитанията.
(втори вариант)
Та, същественото е Божественото, което е в света. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия.
Тогава той е в пътя на изпитанията.
Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията. Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи.
към втори вариант >>
Та в природата съществуват изкуствени работи, които не са съществени.
(втори вариант)
Та в природата съществуват изкуствени работи, които не са съществени.
Един изкуствен нос нищо не означава. Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има. Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш? Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени.
към втори вариант >>
Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията.
(втори вариант)
Та, същественото е Божественото, което е в света. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия. Тогава той е в пътя на изпитанията.
Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията.
Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения.
към втори вариант >>
Един изкуствен нос нищо не означава.
(втори вариант)
Та в природата съществуват изкуствени работи, които не са съществени.
Един изкуствен нос нищо не означава.
Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има. Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш? Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон.
към втори вариант >>
Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие.
(втори вариант)
Та, същественото е Божественото, което е в света. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия. Тогава той е в пътя на изпитанията. Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията.
Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие.
Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността.
към втори вариант >>
Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има.
(втори вариант)
Та в природата съществуват изкуствени работи, които не са съществени. Един изкуствен нос нищо не означава.
Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има.
Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш? Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина.
към втори вариант >>
Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине.
(втори вариант)
Та, същественото е Божественото, което е в света. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия. Тогава той е в пътя на изпитанията. Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията. Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие.
Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине.
Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността. Думата „преживява“, не изразява добре мисълта.
към втори вариант >>
Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш?
(втори вариант)
Та в природата съществуват изкуствени работи, които не са съществени. Един изкуствен нос нищо не означава. Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има.
Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш?
Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки.
към втори вариант >>
Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва.
(втори вариант)
То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато влизат в него всичките тези противоречия. Тогава той е в пътя на изпитанията. Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията. Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине.
Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва.
Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността. Думата „преживява“, не изразява добре мисълта. След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля.
към втори вариант >>
Няма нищо съществено.
(втори вариант)
Та в природата съществуват изкуствени работи, които не са съществени. Един изкуствен нос нищо не означава. Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има. Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш?
Няма нищо съществено.
Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга.
към втори вариант >>
Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи.
(втори вариант)
Тогава той е в пътя на изпитанията. Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията. Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва.
Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи.
Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността. Думата „преживява“, не изразява добре мисълта. След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля. Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание.
към втори вариант >>
Ще нарисуваш същественото, това което не се мени.
(втори вариант)
Та в природата съществуват изкуствени работи, които не са съществени. Един изкуствен нос нищо не означава. Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има. Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш? Няма нищо съществено.
Ще нарисуваш същественото, това което не се мени.
По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения.
към втори вариант >>
Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения.
(втори вариант)
Той трябва да премине този път на изпитанията, на противоречията. Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи.
Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения.
Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността. Думата „преживява“, не изразява добре мисълта. След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля. Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание. Това е смисълът на неговия живот.
към втори вариант >>
По един Божествен, основен закон.
(втори вариант)
Един изкуствен нос нищо не означава. Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има. Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш? Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени.
По един Божествен, основен закон.
С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки.
към втори вариант >>
Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността.
(втори вариант)
Докато не премине, той ще бъде далеч от Царството Божие. Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения.
Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността.
Думата „преживява“, не изразява добре мисълта. След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля. Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание. Това е смисълът на неговия живот.
към втори вариант >>
С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина.
(втори вариант)
Изкуствен нос има, изкуствено чело има, изкуствени очи има. Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш? Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон.
С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина.
Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки.
към втори вариант >>
Думата „преживява“, не изразява добре мисълта.
(втори вариант)
Този свят, това поле или тази сфера, той трябва да я премине. Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността.
Думата „преживява“, не изразява добре мисълта.
След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля. Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание. Това е смисълът на неговия живот.
към втори вариант >>
Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки.
(втори вариант)
Някоя маска ако рисуваш, какво ще научиш? Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина.
Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки.
Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди.
към втори вариант >>
След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля.
(втори вариант)
Ако мисли, че по някакъв начин може да го пренесат, той се самоизлъгва. Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността. Думата „преживява“, не изразява добре мисълта.
След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля.
Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание. Това е смисълът на неговия живот.
към втори вариант >>
Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга.
(втори вариант)
Няма нищо съществено. Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки.
Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга.
Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди. Никакви джобове, никакви копчета!
към втори вариант >>
Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание.
(втори вариант)
Та се изисква голямо усилие, затова човек трябва да ходи да се учи. Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността. Думата „преживява“, не изразява добре мисълта. След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля.
Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание.
Това е смисълът на неговия живот.
към втори вариант >>
Абсолютно без никакви украшения.
(втори вариант)
Ще нарисуваш същественото, това което не се мени. По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга.
Абсолютно без никакви украшения.
Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди. Никакви джобове, никакви копчета! Модно е сега това, но един ден ще се измени.
към втори вариант >>
Това е смисълът на неговия живот.
(втори вариант)
Ще страда в сегашния живот по закона на преражданията, без всичките поощрения. Само когато човек премине и преживее това, ще влезе в реалността. Думата „преживява“, не изразява добре мисълта. След като ги преживее, той може да постигне въжделенията на своята душа, въжделенията на своето сърдце, и на своята воля. Три неща иска да постигне човек: Свобода, любов и знание.
Това е смисълът на неговия живот.
към втори вариант >>
Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки.
(втори вариант)
По един Божествен, основен закон. С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения.
Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки.
Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди. Никакви джобове, никакви копчета! Модно е сега това, но един ден ще се измени. След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите.
към втори вариант >>
Тези копчета, тези дупки са прибавки.
(втори вариант)
С други думи: ще изучаваш човека в неговата първобитна същина. Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки.
Тези копчета, тези дупки са прибавки.
Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди. Никакви джобове, никакви копчета! Модно е сега това, но един ден ще се измени. След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите. Може ли на един военен да му турите такива копчета?
към втори вариант >>
Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди.
(втори вариант)
Човек като същност, същински човек, не човека с онези прибавки. Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки.
Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди.
Никакви джобове, никакви копчета! Модно е сега това, но един ден ще се измени. След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите. Може ли на един военен да му турите такива копчета?
към втори вариант >>
Никакви джобове, никакви копчета!
(втори вариант)
Ще нарисуваш с онзи костюм, който ми приляга. Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди.
Никакви джобове, никакви копчета!
Модно е сега това, но един ден ще се измени. След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите. Може ли на един военен да му турите такива копчета?
към втори вариант >>
Модно е сега това, но един ден ще се измени.
(втори вариант)
Абсолютно без никакви украшения. Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди. Никакви джобове, никакви копчета!
Модно е сега това, но един ден ще се измени.
След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите. Може ли на един военен да му турите такива копчета?
към втори вариант >>
След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите.
(втори вариант)
Само една дреха, пусната добре, без никакви прибавки. Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди. Никакви джобове, никакви копчета! Модно е сега това, но един ден ще се измени.
След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите.
Може ли на един военен да му турите такива копчета?
към втори вариант >>
Може ли на един военен да му турите такива копчета?
(втори вариант)
Тези копчета, тези дупки са прибавки. Хората, като са нямали работа, са направили дупки, сонди. Никакви джобове, никакви копчета! Модно е сега това, но един ден ще се измени. След 50 години, след 1000 години, няма да има никакви копчета по дрехите.
Може ли на един военен да му турите такива копчета?
към втори вариант >>
Човек трябва да има права мисъл.
(втори вариант)
Човек трябва да има права мисъл.
Всички излишни неща, образувани от ред поколения, от деди и прадеди, те са турени, турени и сега тепърва вие трябва да се освободите от натрупаните излишни работи, натрупани в ума, в сърдцето и волята ви и след като се освободите от тях, ще почнете сетне да мислите право.
към втори вариант >>
Всички излишни неща, образувани от ред поколения, от деди и прадеди, те са турени, турени и сега тепърва вие трябва да се освободите от натрупаните излишни работи, натрупани в ума, в сърдцето и волята ви и след като се освободите от тях, ще почнете сетне да мислите право.
(втори вариант)
Човек трябва да има права мисъл.
Всички излишни неща, образувани от ред поколения, от деди и прадеди, те са турени, турени и сега тепърва вие трябва да се освободите от натрупаните излишни работи, натрупани в ума, в сърдцето и волята ви и след като се освободите от тях, ще почнете сетне да мислите право.
към втори вариант >>
Сега запример вие сте в един окултен клас, имате една лъжлива идея, чакате нещо.
(втори вариант)
Сега запример вие сте в един окултен клас, имате една лъжлива идея, чакате нещо.
Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство. Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов. Тя се жени за други неща. Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо.
към втори вариант >>
Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство.
(втори вариант)
Сега запример вие сте в един окултен клас, имате една лъжлива идея, чакате нещо.
Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство.
Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов. Тя се жени за други неща. Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо.
към втори вариант >>
Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов.
(втори вариант)
Сега запример вие сте в един окултен клас, имате една лъжлива идея, чакате нещо. Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство.
Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов.
Тя се жени за други неща. Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие.
към втори вариант >>
Тя се жени за други неща.
(втори вариант)
Сега запример вие сте в един окултен клас, имате една лъжлива идея, чакате нещо. Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство. Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов.
Тя се жени за други неща.
Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни.
към втори вариант >>
Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно.
(втори вариант)
Сега запример вие сте в един окултен клас, имате една лъжлива идея, чакате нещо. Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство. Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов. Тя се жени за други неща.
Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно.
Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят.
към втори вариант >>
Тя се жени, за да й остави нещо.
(втори вариант)
Сега запример вие сте в един окултен клас, имате една лъжлива идея, чакате нещо. Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство. Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов. Тя се жени за други неща. Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно.
Тя се жени, за да й остави нещо.
И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи.
към втори вариант >>
И най-сетне не й оставя нищо.
(втори вариант)
Вие имате същата идея, както някоя жена, която се жени за някой богат човек, че като умре, да остави той наследство. Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов. Тя се жени за други неща. Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо.
И най-сетне не й оставя нищо.
Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка.
към втори вариант >>
Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие.
(втори вариант)
Тя се жени за богатия не от любов, но много малко жени се женят от любов. Тя се жени за други неща. Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо.
Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие.
Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи.
към втори вариант >>
Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни.
(втори вариант)
Тя се жени за други неща. Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие.
Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни.
Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи. Какво се крие в една ябълка?
към втори вариант >>
Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят.
(втори вариант)
Тя може да казва, че го обича, но то не е вярно. Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни.
Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят.
Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи. Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия.
към втори вариант >>
Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи.
(втори вариант)
Тя се жени, за да й остави нещо. И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят.
Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи.
Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи. Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане.
към втори вариант >>
Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка.
(втори вариант)
И най-сетне не й оставя нищо. Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи.
Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка.
Философски работи. Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала.
към втори вариант >>
Философски работи.
(втори вариант)
Когато Бог създаде човека, Той създаде рая и двамата ги тури да бъдат независими, във всичкото изобилие. Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка.
Философски работи.
Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен.
към втори вариант >>
Какво се крие в една ябълка?
(втори вариант)
Нито мъжът, нито жената бяха зависими, а бяха свободни. Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи.
Какво се крие в една ябълка?
Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода.
към втори вариант >>
Че като я изяде, това не носи големи последствия.
(втори вариант)
Ако те не бяха свободни, никакво прегрешение не щяха да направят. Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи. Какво се крие в една ябълка?
Че като я изяде, това не носи големи последствия.
Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието.
към втори вариант >>
Казал и адептът, че като Бога може да стане.
(втори вариант)
Ако Ева беше в кухнята да миеше паниците, никакъв грях не щеше да направи. Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи. Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия.
Казал и адептът, че като Бога може да стане.
Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена.
към втори вариант >>
Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала.
(втори вариант)
Тя ходи там да се разговаря с адепта за една ябълка. Философски работи. Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане.
Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала.
Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола.
към втори вариант >>
Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен.
(втори вариант)
Философски работи. Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала.
Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен.
Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая?
към втори вариант >>
Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода.
(втори вариант)
Какво се крие в една ябълка? Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен.
Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода.
Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата.
към втори вариант >>
Нямала съзнанието.
(втори вариант)
Че като я изяде, това не носи големи последствия. Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода.
Нямала съзнанието.
Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата. Съвсем другояче седи работата.
към втори вариант >>
Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена.
(втори вариант)
Казал и адептът, че като Бога може да стане. Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието.
Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена.
Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата. Съвсем другояче седи работата. Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева.
към втори вариант >>
Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола.
(втори вариант)
Тя, като се погледнала, имала нещо, което тя не харесвала. Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена.
Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола.
И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата. Съвсем другояче седи работата. Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева. Всеки ден ги правите.
към втори вариант >>
И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая?
(втори вариант)
Тя се погледнала, че е гола, а пък онзи адепт, който влязъл в нея, бил облечен, хубав бил, представителен. Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола.
И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая?
Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата. Съвсем другояче седи работата. Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева. Всеки ден ги правите. Някой път по веднъж, някой път по два пъти, някой път по три пъти.
към втори вариант >>
Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата.
(втори вариант)
Тя се вижда гола и мисли, че може би това е мода. Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая?
Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата.
Съвсем другояче седи работата. Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева. Всеки ден ги правите. Някой път по веднъж, някой път по два пъти, някой път по три пъти.
към втори вариант >>
Съвсем другояче седи работата.
(втори вариант)
Нямала съзнанието. Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата.
Съвсем другояче седи работата.
Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева. Всеки ден ги правите. Някой път по веднъж, някой път по два пъти, някой път по три пъти.
към втори вариант >>
Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева.
(втори вариант)
Обаче, вижда една съществена разлика в адепта и адептът и казва: „Ако ти ядеш и ти така ще бъдеш облечена. Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата. Съвсем другояче седи работата.
Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева.
Всеки ден ги правите. Някой път по веднъж, някой път по два пъти, някой път по три пъти.
към втори вариант >>
Всеки ден ги правите.
(втори вариант)
Аз, като ядох от това дърво, и аз станах като Бога облечен.“ Обаче тя, като яла, познала, че е гола. И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата. Съвсем другояче седи работата. Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева.
Всеки ден ги правите.
Някой път по веднъж, някой път по два пъти, някой път по три пъти.
към втори вариант >>
Някой път по веднъж, някой път по два пъти, някой път по три пъти.
(втори вариант)
И тогава какво са направили тези двама първобитни философи в рая? Ушили си от листа дрехи, костюми и се скрили двамата. Съвсем другояче седи работата. Всеки един от вас прави погрешките на Адама или Ева. Всеки ден ги правите.
Някой път по веднъж, някой път по два пъти, някой път по три пъти.
към втори вариант >>
Та питам, вие очаквате нещо от школата да ви допринесе.
(втори вариант)
Та питам, вие очаквате нещо от школата да ви допринесе.
Школата няма нищо да ви допринесе. Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание. Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш. Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка.
към втори вариант >>
Школата няма нищо да ви допринесе.
(втори вариант)
Та питам, вие очаквате нещо от школата да ви допринесе.
Школата няма нищо да ви допринесе.
Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание. Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш. Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете.
към втори вариант >>
Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание.
(втори вариант)
Та питам, вие очаквате нещо от школата да ви допринесе. Школата няма нищо да ви допринесе.
Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание.
Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш. Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие.
към втори вариант >>
Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш.
(втори вариант)
Та питам, вие очаквате нещо от школата да ви допринесе. Школата няма нищо да ви допринесе. Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание.
Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш.
Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание.
към втори вариант >>
Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят?
(втори вариант)
Та питам, вие очаквате нещо от школата да ви допринесе. Школата няма нищо да ви допринесе. Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание. Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш.
Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят?
Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото.
към втори вариант >>
Тогава ще се образува една нова връзка.
(втори вариант)
Та питам, вие очаквате нещо от школата да ви допринесе. Школата няма нищо да ви допринесе. Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание. Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш. Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят?
Тогава ще се образува една нова връзка.
И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота.
към втори вариант >>
И ще познаете какво може да придобиете.
(втори вариант)
Школата няма нищо да ви допринесе. Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание. Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш. Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка.
И ще познаете какво може да придобиете.
Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота. И човек да се научи на нов начин на мислене.
към втори вариант >>
Човек имаше две възможности да придобие.
(втори вариант)
Ти като се учиш в университет, ще добиеш знание. Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш. Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете.
Човек имаше две възможности да придобие.
С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота. И човек да се научи на нов начин на мислене. Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото.
към втори вариант >>
С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание.
(втори вариант)
Това знание ще добиеш, ако знаеш как да мислиш. Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие.
С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание.
Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота. И човек да се научи на нов начин на мислене. Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото. Другия път не го знае.
към втори вариант >>
Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото.
(втори вариант)
Защото светът е създаден и каквото е вашето отношение към света, не в този човешки свят, а в Божествения свят, какво е вашето отношение към Божествения свят? Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание.
Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото.
Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота. И човек да се научи на нов начин на мислене. Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото. Другия път не го знае. Тепърва ще го учи.
към втори вариант >>
Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота.
(втори вариант)
Тогава ще се образува една нова връзка. И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото.
Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота.
И човек да се научи на нов начин на мислене. Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото. Другия път не го знае. Тепърва ще го учи.
към втори вариант >>
И човек да се научи на нов начин на мислене.
(втори вариант)
И ще познаете какво може да придобиете. Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота.
И човек да се научи на нов начин на мислене.
Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото. Другия път не го знае. Тепърва ще го учи.
към втори вариант >>
Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото.
(втори вариант)
Човек имаше две възможности да придобие. С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота. И човек да се научи на нов начин на мислене.
Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото.
Другия път не го знае. Тепърва ще го учи.
към втори вариант >>
Другия път не го знае.
(втори вариант)
С издаването на онази заповед да не яде човек от дървото на познанието доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота. И човек да се научи на нов начин на мислене. Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото.
Другия път не го знае.
Тепърва ще го учи.
към втори вариант >>
Тепърва ще го учи.
(втори вариант)
Имаше едно дърво на живота и друго дърво на познанието на доброто и злото. Човек трябваше да се ограничи, да не яде от [дървото] на познанието на доброто и злото, а само от дървото на живота. И човек да се научи на нов начин на мислене. Човек позна единия път, пътя на познанието доброто и злото. Другия път не го знае.
Тепърва ще го учи.
към втори вариант >>
Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение и никакъв прогрес не щеше да има.
(втори вариант)
Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение и никакъв прогрес не щеше да има.
Представете си, че едно дете хиляди години никакъв растеж няма и бръмчи като комар. Какъв смисъл има 10 хиляди години да бръмчи като комар? Да измениш формата на комара в една друга форма и да се осмисли животът – да.
към втори вариант >>
Представете си, че едно дете хиляди години никакъв растеж няма и бръмчи като комар.
(втори вариант)
Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение и никакъв прогрес не щеше да има.
Представете си, че едно дете хиляди години никакъв растеж няма и бръмчи като комар.
Какъв смисъл има 10 хиляди години да бръмчи като комар? Да измениш формата на комара в една друга форма и да се осмисли животът – да.
към втори вариант >>
Какъв смисъл има 10 хиляди години да бръмчи като комар?
(втори вариант)
Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение и никакъв прогрес не щеше да има. Представете си, че едно дете хиляди години никакъв растеж няма и бръмчи като комар.
Какъв смисъл има 10 хиляди години да бръмчи като комар?
Да измениш формата на комара в една друга форма и да се осмисли животът – да.
към втори вариант >>
Да измениш формата на комара в една друга форма и да се осмисли животът – да.
(втори вариант)
Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение и никакъв прогрес не щеше да има. Представете си, че едно дете хиляди години никакъв растеж няма и бръмчи като комар. Какъв смисъл има 10 хиляди години да бръмчи като комар?
Да измениш формата на комара в една друга форма и да се осмисли животът – да.
към втори вариант >>
Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание.
(втори вариант)
Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание.
Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят. Сега трябва да започне това. Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо? “ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш.
към втори вариант >>
Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят.
(втори вариант)
Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание.
Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят.
Сега трябва да започне това. Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо? “ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник.
към втори вариант >>
Сега трябва да започне това.
(втори вариант)
Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание. Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят.
Сега трябва да започне това.
Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо? “ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание.
към втори вариант >>
Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо?
(втори вариант)
Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание. Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят. Сега трябва да започне това.
Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо?
“ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези.
към втори вариант >>
“ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там?
(втори вариант)
Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание. Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят. Сега трябва да започне това. Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо?
“ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там?
Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина.
към втори вариант >>
Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш.
(втори вариант)
Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание. Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят. Сега трябва да започне това. Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо? “ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там?
Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш.
Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста?
към втори вариант >>
Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник.
(втори вариант)
Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят. Сега трябва да започне това. Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо? “ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш.
Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник.
Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал.
към втори вариант >>
Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание.
(втори вариант)
Сега трябва да започне това. Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо? “ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник.
Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание.
Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста.
към втори вариант >>
Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо? “ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание.
Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези.
Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена.
към втори вариант >>
Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина.
(втори вариант)
“ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези.
Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина.
В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста.
към втори вариант >>
В какво седи хубостта на тази уста?
(втори вариант)
Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина.
В какво седи хубостта на тази уста?
Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна.
към втори вариант >>
Хубавата уста всеки един от вас би я целунал.
(втори вариант)
Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста?
Хубавата уста всеки един от вас би я целунал.
Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения.
към втори вариант >>
Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста.
(втори вариант)
Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал.
Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста.
И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места.
към втори вариант >>
И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена.
(втори вариант)
Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста.
И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена.
Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости.
към втори вариант >>
Това е уста на изкушение, но е красива тази уста.
(втори вариант)
Ако искате да знаете какво е хубави уста, това е тази картина. В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена.
Това е уста на изкушение, но е красива тази уста.
Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието.
към втори вариант >>
Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна.
(втори вариант)
В какво седи хубостта на тази уста? Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста.
Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна.
Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема.
към втори вариант >>
Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения.
(втори вариант)
Хубавата уста всеки един от вас би я целунал. Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна.
Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения.
Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси?
към втори вариант >>
Ако аз бях художник, ще коригирам известни места.
(втори вариант)
Всяка жена, която би имала тази уста, би изкусила тази уста. И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения.
Ако аз бях художник, ще коригирам известни места.
Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси? – Ева, която взе плода.
към втори вариант >>
Тази уста има две слабости.
(втори вариант)
И всеки мъж, който би имал такава уста, би изкусил всяка жена. Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места.
Тази уста има две слабости.
Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси? – Ева, която взе плода. Кой се изкуси?
към втори вариант >>
Долната устна е закон на възприятието.
(втори вариант)
Това е уста на изкушение, но е красива тази уста. Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости.
Долната устна е закон на възприятието.
Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси? – Ева, която взе плода. Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде.
към втори вариант >>
Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема.
(втори вариант)
Не е красива уста, тази уста е хубава, но е изкусителна. Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието.
Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема.
Кой се изкуси? – Ева, която взе плода. Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува?
към втори вариант >>
Кой се изкуси?
(втори вариант)
Трябва да я дадеш на един много добър, много умен човек, но ако я дадеш на един глупец, ще му създадеш изкушения. Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема.
Кой се изкуси?
– Ева, която взе плода. Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия.
към втори вариант >>
– Ева, която взе плода.
(втори вариант)
Ако аз бях художник, ще коригирам известни места. Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси?
– Ева, която взе плода.
Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен.
към втори вариант >>
Кой се изкуси?
(втори вариант)
Тази уста има две слабости. Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси? – Ева, която взе плода.
Кой се изкуси?
– Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен. Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема.
към втори вариант >>
– Адам, който взе плода и яде.
(втори вариант)
Долната устна е закон на възприятието. Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси? – Ева, която взе плода. Кой се изкуси?
– Адам, който взе плода и яде.
Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен. Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема. Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия.
към втори вариант >>
Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува?
(втори вариант)
Изкушава се [не] онзи, който дава, а онзи, който възприема. Кой се изкуси? – Ева, която взе плода. Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде.
Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува?
Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен. Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема. Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия. Ако целунатия взема, той е слабия.
към втори вариант >>
Който взема, той е слабия.
(втори вариант)
Кой се изкуси? – Ева, която взе плода. Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува?
Който взема, той е слабия.
Който дава е всякога силен. Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема. Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия. Ако целунатия взема, той е слабия. Слаб е всякога онзи, който взема, той се изкусява.
към втори вариант >>
Който дава е всякога силен.
(втори вариант)
– Ева, която взе плода. Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия.
Който дава е всякога силен.
Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема. Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия. Ако целунатия взема, той е слабия. Слаб е всякога онзи, който взема, той се изкусява.
към втори вариант >>
Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема.
(втори вариант)
Кой се изкуси? – Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен.
Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема.
Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия. Ако целунатия взема, той е слабия. Слаб е всякога онзи, който взема, той се изкусява.
към втори вариант >>
Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия.
(втори вариант)
– Адам, който взе плода и яде. Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен. Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема.
Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия.
Ако целунатия взема, той е слабия. Слаб е всякога онзи, който взема, той се изкусява.
към втори вариант >>
Ако целунатия взема, той е слабия.
(втори вариант)
Тогаз кой е слабия: когото целувате или който целува? Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен. Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема. Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия.
Ако целунатия взема, той е слабия.
Слаб е всякога онзи, който взема, той се изкусява.
към втори вариант >>
Слаб е всякога онзи, който взема, той се изкусява.
(втори вариант)
Който взема, той е слабия. Който дава е всякога силен. Може някой да целуне, но вие още не знаете кой дава и кой взема. Ако онзи, който целува, взема, той е същевременно слабия. Ако целунатия взема, той е слабия.
Слаб е всякога онзи, който взема, той се изкусява.
към втори вариант >>
Щом ти пожелаеш да вземеш нещо, ти си вече подложен на изкушение.
(втори вариант)
Щом ти пожелаеш да вземеш нещо, ти си вече подложен на изкушение.
Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието. Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение. Следователно от кого трябва да вземеш? Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно.
към втори вариант >>
Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието.
(втори вариант)
Щом ти пожелаеш да вземеш нещо, ти си вече подложен на изкушение.
Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието.
Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение. Следователно от кого трябва да вземеш? Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света.
към втори вариант >>
Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение.
(втори вариант)
Щом ти пожелаеш да вземеш нещо, ти си вече подложен на изкушение. Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието.
Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение.
Следователно от кого трябва да вземеш? Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде.
към втори вариант >>
Следователно от кого трябва да вземеш?
(втори вариант)
Щом ти пожелаеш да вземеш нещо, ти си вече подложен на изкушение. Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието. Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение.
Следователно от кого трябва да вземеш?
Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото.
към втори вариант >>
Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно.
(втори вариант)
Щом ти пожелаеш да вземеш нещо, ти си вече подложен на изкушение. Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието. Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение. Следователно от кого трябва да вземеш?
Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно.
Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно.
(втори вариант)
Щом ти пожелаеш да вземеш нещо, ти си вече подложен на изкушение. Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието. Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение. Следователно от кого трябва да вземеш? Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно.
Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно.
Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни.
към втори вариант >>
Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света.
(втори вариант)
Ти си изложен на едно изкушение по законите на необходимостта в битието. Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение. Следователно от кого трябва да вземеш? Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно.
Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света.
Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват.
към втори вариант >>
Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде.
(втори вариант)
Ти си изложен на една малка промяна или на едно падение. Следователно от кого трябва да вземеш? Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света.
Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде.
И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се.
към втори вариант >>
И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото.
(втори вариант)
Следователно от кого трябва да вземеш? Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде.
И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото.
Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение?
към втори вариант >>
Човек не е свободен.
(втори вариант)
Само Онзи, Който те е родил, само това, което дава, само Неговото е безопасно. Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото.
Човек не е свободен.
Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение? – В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте.
към втори вариант >>
Вие мислите всеки ден, че сте свободни.
(втори вариант)
Всяко нещо, което е посторонно, вън от това, което те е родило, то е опасно. Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен.
Вие мислите всеки ден, че сте свободни.
Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение? – В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте. Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява.
към втори вариант >>
Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват.
(втори вариант)
Светът е безопасен само дотолкова, доколкото ние възприемаме Божественото в света, това което е Божествено в света. Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни.
Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват.
Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение? – В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте. Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява. Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в пъкъла, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?
към втори вариант >>
Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се.
(втори вариант)
Щом възприемем от света това, което не е Божествено, веднага изкушението ще дойде. И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват.
Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се.
Коя е причината, че изгубвате вашето разположение? – В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте. Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява. Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в пъкъла, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?
към втори вариант >>
Коя е причината, че изгубвате вашето разположение?
(втори вариант)
И в знанието е същия закон, и в постъпките е същото. Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се.
Коя е причината, че изгубвате вашето разположение?
– В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте. Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява. Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в пъкъла, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?
към втори вариант >>
– В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте.
(втори вариант)
Човек не е свободен. Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение?
– В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте.
Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява. Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в пъкъла, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?
към втори вариант >>
Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява.
(втори вариант)
Вие мислите всеки ден, че сте свободни. Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение? – В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте.
Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява.
Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в пъкъла, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?
към втори вариант >>
Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в пъкъла, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?
(втори вариант)
Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение? – В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте. Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява.
Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в пъкъла, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?
към втори вариант >>
Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания.
(втори вариант)
Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания.
И не сме дошли още до края на изпитанията. И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания. Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае?
към втори вариант >>
И не сме дошли още до края на изпитанията.
(втори вариант)
Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания.
И не сме дошли още до края на изпитанията.
И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания. Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае? “ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не?
към втори вариант >>
И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания.
(втори вариант)
Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания. И не сме дошли още до края на изпитанията.
И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания.
Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае? “ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не? Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата.
към втори вариант >>
Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща.
(втори вариант)
Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания. И не сме дошли още до края на изпитанията. И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания.
Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща.
И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов. Вие сега може да кажете: „Има ли нужда Господ да знае? “ Аз трябва да ида при дърветата, за да видя дали дърветата растат или не? Бог обективно трябва да иде да види как стоят нещата. И след като ги наблюдава, Той взема известни мерки, за да се поправят нещата.
към втори вариант >>
3.
Разнообразието в живота
,
МОК
, София, 19.5.1933г.,
Ако работи 10 часа на ден, по колко часа ще работи за единия си господар, и по колко за другия?
Представете си, че имате един кон, който принадлежи на двама господари. Значи отношението е 1:2. Как ще се справи конят с двамата си господари?
Ако работи 10 часа на ден, по колко часа ще работи за единия си господар, и по колко за другия?
Това зависи от отношенията на господарите помежду им. Ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно. Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него. Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли. Имате, например, две плоскости A и B (фиг.
към беседата >>
Това зависи от отношенията на господарите помежду им.
Представете си, че имате един кон, който принадлежи на двама господари. Значи отношението е 1:2. Как ще се справи конят с двамата си господари? Ако работи 10 часа на ден, по колко часа ще работи за единия си господар, и по колко за другия?
Това зависи от отношенията на господарите помежду им.
Ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно. Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него. Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли. Имате, например, две плоскости A и B (фиг. 1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2).
към беседата >>
Ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно.
Представете си, че имате един кон, който принадлежи на двама господари. Значи отношението е 1:2. Как ще се справи конят с двамата си господари? Ако работи 10 часа на ден, по колко часа ще работи за единия си господар, и по колко за другия? Това зависи от отношенията на господарите помежду им.
Ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно.
Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него. Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли. Имате, например, две плоскости A и B (фиг. 1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2). Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2.
към беседата >>
Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него.
Значи отношението е 1:2. Как ще се справи конят с двамата си господари? Ако работи 10 часа на ден, по колко часа ще работи за единия си господар, и по колко за другия? Това зависи от отношенията на господарите помежду им. Ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно.
Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него.
Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли. Имате, например, две плоскости A и B (фиг. 1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2). Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2. Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C.
към беседата >>
Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли.
Как ще се справи конят с двамата си господари? Ако работи 10 часа на ден, по колко часа ще работи за единия си господар, и по колко за другия? Това зависи от отношенията на господарите помежду им. Ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно. Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него.
Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли.
Имате, например, две плоскости A и B (фиг. 1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2). Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2. Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C. Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето.
към беседата >>
Имате, например, две плоскости A и B (фиг.
Ако работи 10 часа на ден, по колко часа ще работи за единия си господар, и по колко за другия? Това зависи от отношенията на господарите помежду им. Ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно. Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него. Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли.
Имате, например, две плоскости A и B (фиг.
1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2). Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2. Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C. Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето. Луната се върти около земята, както земята около слънцето.
към беседата >>
1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2).
Това зависи от отношенията на господарите помежду им. Ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно. Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него. Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли. Имате, например, две плоскости A и B (фиг.
1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2).
Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2. Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C. Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето. Луната се върти около земята, както земята около слънцето. Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето?
към беседата >>
Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2.
Ако те са в добри отношения, конят ще работи и за двамата по 5 часа дневно. Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него. Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли. Имате, например, две плоскости A и B (фиг. 1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2).
Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2.
Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C. Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето. Луната се върти около земята, както земята около слънцето. Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето? – Не е еднакъв.
към беседата >>
Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C.
Ако единият господар има по-голямо право на коня, работата на коня ще се раздели според правата над него. Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли. Имате, например, две плоскости A и B (фиг. 1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2). Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2.
Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C.
Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето. Луната се върти около земята, както земята около слънцето. Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето? – Не е еднакъв. – Защо?
към беседата >>
Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето.
Отношения съществуват между приятели, между плоскости, между ъгли. Имате, например, две плоскости A и B (фиг. 1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2). Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2. Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C.
Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето.
Луната се върти около земята, както земята около слънцето. Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето? – Не е еднакъв. – Защо? – Има причини за това.
към беседата >>
Луната се върти около земята, както земята около слънцето.
Имате, например, две плоскости A и B (фиг. 1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2). Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2. Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C. Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето.
Луната се върти около земята, както земята около слънцето.
Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето? – Не е еднакъв. – Защо? – Има причини за това. Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето?
към беседата >>
Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето?
1), които се срещат в една обща точка, отдето може да се издигне перпендикуляр C (фиг. 2). Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2. Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C. Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето. Луната се върти около земята, както земята около слънцето.
Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето?
– Не е еднакъв. – Защо? – Има причини за това. Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето? – Творец.
към беседата >>
– Не е еднакъв.
Между плоскостите съществува такова отношение, каквото между числата 1 и 2. Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C. Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето. Луната се върти около земята, както земята около слънцето. Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето?
– Не е еднакъв.
– Защо? – Има причини за това. Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето? – Творец. Защо Бог ги е поставил в известно отношение?
към беседата >>
– Защо?
Значи A:B, както се отнасят правите ъгли, които се образуват при издигане на перпендикуляра C. Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето. Луната се върти около земята, както земята около слънцето. Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето? – Не е еднакъв.
– Защо?
– Има причини за това. Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето? – Творец. Защо Бог ги е поставил в известно отношение? – Мъчно може да се проникне в Божията мисъл.
към беседата >>
– Има причини за това.
Между луната и земята съществува отношение, както и между земята и слънцето. Луната се върти около земята, както земята около слънцето. Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето? – Не е еднакъв. – Защо?
– Има причини за това.
Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето? – Творец. Защо Бог ги е поставил в известно отношение? – Мъчно може да се проникне в Божията мисъл.
към беседата >>
Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето?
Луната се върти около земята, както земята около слънцето. Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето? – Не е еднакъв. – Защо? – Има причини за това.
Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето?
– Творец. Защо Бог ги е поставил в известно отношение? – Мъчно може да се проникне в Божията мисъл.
към беседата >>
– Творец.
Еднакъв ли е пътят, който луната образува при движението си около земята, както този, който образува земята при въртенето си около слънцето? – Не е еднакъв. – Защо? – Има причини за това. Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето?
– Творец.
Защо Бог ги е поставил в известно отношение? – Мъчно може да се проникне в Божията мисъл.
към беседата >>
Защо Бог ги е поставил в известно отношение?
– Не е еднакъв. – Защо? – Има причини за това. Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето? – Творец.
Защо Бог ги е поставил в известно отношение?
– Мъчно може да се проникне в Божията мисъл.
към беседата >>
– Мъчно може да се проникне в Божията мисъл.
– Защо? – Има причини за това. Как ще наречем онзи, който е създал земята, луната и слънцето? – Творец. Защо Бог ги е поставил в известно отношение?
– Мъчно може да се проникне в Божията мисъл.
към беседата >>
Аз нахвърлим известни мисли, но не обяснявам още причините и последствията.
Аз нахвърлим известни мисли, но не обяснявам още причините и последствията.
Защо луната се движи около земята, а земята – около слънцето? – Много просто. Всякога малките тела се движат около големите. Закон е: Голямото всякога привлича малкото. Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат.
към беседата >>
Защо луната се движи около земята, а земята – около слънцето?
Аз нахвърлим известни мисли, но не обяснявам още причините и последствията.
Защо луната се движи около земята, а земята – около слънцето?
– Много просто. Всякога малките тела се движат около големите. Закон е: Голямото всякога привлича малкото. Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо.
към беседата >>
– Много просто.
Аз нахвърлим известни мисли, но не обяснявам още причините и последствията. Защо луната се движи около земята, а земята – около слънцето?
– Много просто.
Всякога малките тела се движат около големите. Закон е: Голямото всякога привлича малкото. Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима.
към беседата >>
Всякога малките тела се движат около големите.
Аз нахвърлим известни мисли, но не обяснявам още причините и последствията. Защо луната се движи около земята, а земята – около слънцето? – Много просто.
Всякога малките тела се движат около големите.
Закон е: Голямото всякога привлича малкото. Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима. И в живота е същото.
към беседата >>
Закон е: Голямото всякога привлича малкото.
Аз нахвърлим известни мисли, но не обяснявам още причините и последствията. Защо луната се движи около земята, а земята – около слънцето? – Много просто. Всякога малките тела се движат около големите.
Закон е: Голямото всякога привлича малкото.
Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима. И в живота е същото. Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него.
към беседата >>
Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат.
Аз нахвърлим известни мисли, но не обяснявам още причините и последствията. Защо луната се движи около земята, а земята – около слънцето? – Много просто. Всякога малките тела се движат около големите. Закон е: Голямото всякога привлича малкото.
Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат.
Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима. И в живота е същото. Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него. – Защо?
към беседата >>
Голямото те привлича, за да ти даде нещо.
Защо луната се движи около земята, а земята – около слънцето? – Много просто. Всякога малките тела се движат около големите. Закон е: Голямото всякога привлича малкото. Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат.
Голямото те привлича, за да ти даде нещо.
Като се привлича от голямото, малкото всякога взима. И в живота е същото. Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него. – Защо? – Има причини за това.
към беседата >>
Като се привлича от голямото, малкото всякога взима.
– Много просто. Всякога малките тела се движат около големите. Закон е: Голямото всякога привлича малкото. Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо.
Като се привлича от голямото, малкото всякога взима.
И в живота е същото. Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него. – Защо? – Има причини за това. Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането.
към беседата >>
И в живота е същото.
Всякога малките тела се движат около големите. Закон е: Голямото всякога привлича малкото. Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима.
И в живота е същото.
Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него. – Защо? – Има причини за това. Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането. Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя.
към беседата >>
Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него.
Закон е: Голямото всякога привлича малкото. Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима. И в живота е същото.
Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него.
– Защо? – Има причини за това. Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането. Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя. Как ще ви изчистя?
към беседата >>
– Защо?
Последствия от този закон: Големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима. И в живота е същото. Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него.
– Защо?
– Има причини за това. Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането. Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя. Как ще ви изчистя? – Чрез огън.
към беседата >>
– Има причини за това.
Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима. И в живота е същото. Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него. – Защо?
– Има причини за това.
Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането. Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя. Как ще ви изчистя? – Чрез огън. Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня.
към беседата >>
Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането.
Като се привлича от голямото, малкото всякога взима. И в живота е същото. Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него. – Защо? – Има причини за това.
Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането.
Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя. Как ще ви изчистя? – Чрез огън. Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня. Някога привличането причинява радост, а някога – скръб.
към беседата >>
Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя.
И в живота е същото. Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него. – Защо? – Има причини за това. Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането.
Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя.
Как ще ви изчистя? – Чрез огън. Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня. Някога привличането причинява радост, а някога – скръб. Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка?
към беседата >>
Как ще ви изчистя?
Някога един човек те привлича, но ти се страхуваш от него. – Защо? – Има причини за това. Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането. Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя.
Как ще ви изчистя?
– Чрез огън. Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня. Някога привличането причинява радост, а някога – скръб. Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка? – Страх.
към беседата >>
– Чрез огън.
– Защо? – Има причини за това. Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането. Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя. Как ще ви изчистя?
– Чрез огън.
Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня. Някога привличането причинява радост, а някога – скръб. Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка? – Страх. Какво може да ти даде една мечка?
към беседата >>
Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня.
– Има причини за това. Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането. Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя. Как ще ви изчистя? – Чрез огън.
Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня.
Някога привличането причинява радост, а някога – скръб. Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка? – Страх. Какво може да ти даде една мечка? Освен привличане, съществува и отблъскване.
към беседата >>
Някога привличането причинява радост, а някога – скръб.
Вие още не сте готови да ви обясня закона за привличането. Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя. Как ще ви изчистя? – Чрез огън. Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня.
Някога привличането причинява радост, а някога – скръб.
Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка? – Страх. Какво може да ти даде една мечка? Освен привличане, съществува и отблъскване. Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде.
към беседата >>
Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка?
Ще се съблазните и след това трябва да ви чистя. Как ще ви изчистя? – Чрез огън. Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня. Някога привличането причинява радост, а някога – скръб.
Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка?
– Страх. Какво може да ти даде една мечка? Освен привличане, съществува и отблъскване. Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде. Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си.
към беседата >>
– Страх.
Как ще ви изчистя? – Чрез огън. Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня. Някога привличането причинява радост, а някога – скръб. Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка?
– Страх.
Какво може да ти даде една мечка? Освен привличане, съществува и отблъскване. Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде. Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си. Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас.
към беседата >>
Какво може да ти даде една мечка?
– Чрез огън. Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня. Някога привличането причинява радост, а някога – скръб. Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка? – Страх.
Какво може да ти даде една мечка?
Освен привличане, съществува и отблъскване. Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде. Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си. Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас. Опитът в живота ще покаже това.
към беседата >>
Освен привличане, съществува и отблъскване.
Ако сте злато, и нечисти да сте, огънят ще ви очисти; ако сте дърво, ще изгорите в огъня. Някога привличането причинява радост, а някога – скръб. Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка? – Страх. Какво може да ти даде една мечка?
Освен привличане, съществува и отблъскване.
Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде. Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си. Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас. Опитът в живота ще покаже това. Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително.
към беседата >>
Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде.
Някога привличането причинява радост, а някога – скръб. Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка? – Страх. Какво може да ти даде една мечка? Освен привличане, съществува и отблъскване.
Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде.
Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си. Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас. Опитът в живота ще покаже това. Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително. Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание.
към беседата >>
Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си.
Какво ще изпиташ, ако те привлича мечка? – Страх. Какво може да ти даде една мечка? Освен привличане, съществува и отблъскване. Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде.
Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си.
Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас. Опитът в живота ще покаже това. Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително. Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание. Кой се страхува: големият, или малкият; слабият, или силният; ученият, или невежият?
към беседата >>
Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас.
– Страх. Какво може да ти даде една мечка? Освен привличане, съществува и отблъскване. Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде. Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си.
Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас.
Опитът в живота ще покаже това. Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително. Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание. Кой се страхува: големият, или малкият; слабият, или силният; ученият, или невежият? Обикновено слабият, малкият, невежият се страхуват.
към беседата >>
Опитът в живота ще покаже това.
Какво може да ти даде една мечка? Освен привличане, съществува и отблъскване. Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде. Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си. Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас.
Опитът в живота ще покаже това.
Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително. Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание. Кой се страхува: големият, или малкият; слабият, или силният; ученият, или невежият? Обикновено слабият, малкият, невежият се страхуват. Значи, когото привличат, той се страхува.
към беседата >>
Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително.
Освен привличане, съществува и отблъскване. Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде. Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си. Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас. Опитът в живота ще покаже това.
Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително.
Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание. Кой се страхува: големият, или малкият; слабият, или силният; ученият, или невежият? Обикновено слабият, малкият, невежият се страхуват. Значи, когото привличат, той се страхува.
към беседата >>
Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание.
Ако една мисъл ви отблъсква, нищо не може да ви даде. Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си. Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас. Опитът в живота ще покаже това. Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително.
Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание.
Кой се страхува: големият, или малкият; слабият, или силният; ученият, или невежият? Обикновено слабият, малкият, невежият се страхуват. Значи, когото привличат, той се страхува.
към беседата >>
Кой се страхува: големият, или малкият; слабият, или силният; ученият, или невежият?
Щом една мисъл ви привлича, непременно тя дава нещо от себе си. Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас. Опитът в живота ще покаже това. Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително. Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание.
Кой се страхува: големият, или малкият; слабият, или силният; ученият, или невежият?
Обикновено слабият, малкият, невежият се страхуват. Значи, когото привличат, той се страхува.
към беседата >>
Обикновено слабият, малкият, невежият се страхуват.
Важно е дали мисълта, която ви привлича, ще внесе нещо положително във вас. Опитът в живота ще покаже това. Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително. Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание. Кой се страхува: големият, или малкият; слабият, или силният; ученият, или невежият?
Обикновено слабият, малкият, невежият се страхуват.
Значи, когото привличат, той се страхува.
към беседата >>
Значи, когото привличат, той се страхува.
Опитът в живота ще покаже това. Стремете се към ония мисли и чувства, които като ви привличат, внасят във вас нещо положително. Когато го привличат, първо човек изпитва страх, а после – колебание. Кой се страхува: големият, или малкият; слабият, или силният; ученият, или невежият? Обикновено слабият, малкият, невежият се страхуват.
Значи, когото привличат, той се страхува.
към беседата >>
Вървиш по улицата, блъснеш се в един човек, и двамата паднете на земята.
Вървиш по улицата, блъснеш се в един човек, и двамата паднете на земята.
Питам: Защо стана така? Не можа ли да се избегне сблъскването? – Щом е станало, така е трябвало да бъде. Нещата стават по различни начини. Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш.
към беседата >>
Питам: Защо стана така?
Вървиш по улицата, блъснеш се в един човек, и двамата паднете на земята.
Питам: Защо стана така?
Не можа ли да се избегне сблъскването? – Щом е станало, така е трябвало да бъде. Нещата стават по различни начини. Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш. Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого.
към беседата >>
Не можа ли да се избегне сблъскването?
Вървиш по улицата, блъснеш се в един човек, и двамата паднете на земята. Питам: Защо стана така?
Не можа ли да се избегне сблъскването?
– Щом е станало, така е трябвало да бъде. Нещата стават по различни начини. Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш. Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого. Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне.
към беседата >>
– Щом е станало, така е трябвало да бъде.
Вървиш по улицата, блъснеш се в един човек, и двамата паднете на земята. Питам: Защо стана така? Не можа ли да се избегне сблъскването?
– Щом е станало, така е трябвало да бъде.
Нещата стават по различни начини. Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш. Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого. Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне. В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек.
към беседата >>
Нещата стават по различни начини.
Вървиш по улицата, блъснеш се в един човек, и двамата паднете на земята. Питам: Защо стана така? Не можа ли да се избегне сблъскването? – Щом е станало, така е трябвало да бъде.
Нещата стават по различни начини.
Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш. Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого. Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне. В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек. Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее.
към беседата >>
Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш.
Вървиш по улицата, блъснеш се в един човек, и двамата паднете на земята. Питам: Защо стана така? Не можа ли да се избегне сблъскването? – Щом е станало, така е трябвало да бъде. Нещата стават по различни начини.
Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш.
Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого. Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне. В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек. Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее. Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането.
към беседата >>
Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого.
Питам: Защо стана така? Не можа ли да се избегне сблъскването? – Щом е станало, така е трябвало да бъде. Нещата стават по различни начини. Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш.
Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого.
Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне. В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек. Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее. Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането. В случая щеше само да се извиниш, че си го бутнал, без да плащаш за лекуването му.
към беседата >>
Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне.
Не можа ли да се избегне сблъскването? – Щом е станало, така е трябвало да бъде. Нещата стават по различни начини. Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш. Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого.
Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне.
В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек. Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее. Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането. В случая щеше само да се извиниш, че си го бутнал, без да плащаш за лекуването му.
към беседата >>
В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек.
– Щом е станало, така е трябвало да бъде. Нещата стават по различни начини. Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш. Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого. Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне.
В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек.
Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее. Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането. В случая щеше само да се извиниш, че си го бутнал, без да плащаш за лекуването му.
към беседата >>
Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее.
Нещата стават по различни начини. Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш. Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого. Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне. В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек.
Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее.
Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането. В случая щеше само да се извиниш, че си го бутнал, без да плащаш за лекуването му.
към беседата >>
Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането.
Някога можеш да избегнеш нещо, някога не можеш да го избегнеш. Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого. Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне. В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек. Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее.
Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането.
В случая щеше само да се извиниш, че си го бутнал, без да плащаш за лекуването му.
към беседата >>
В случая щеше само да се извиниш, че си го бутнал, без да плащаш за лекуването му.
Например, вървиш по улицата и по невнимание блъснеш някого. Той пада на земята, кракът му се навехва и не може да се вдигне. В случая ти си длъжен да поемеш грижата за този човек. Ще го закараш на болница и ще плащаш за него, докато оздравее. Можеше да се случи и друго нещо: като видиш, че пада, бързо да го поемеш и да предотвратиш падането.
В случая щеше само да се извиниш, че си го бутнал, без да плащаш за лекуването му.
към беседата >>
Като се натъкват на страдания, хората се питат защо идат страданията, не може ли без тях.
Като се натъкват на страдания, хората се питат защо идат страданията, не може ли без тях.
Едни си отговарят, че не може без страдания; други казват, че може и без страдания. Кой страда: който дава, или който взима? Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране. Някой страда от това, че нямал припечен хляб. Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб.
към беседата >>
Едни си отговарят, че не може без страдания; други казват, че може и без страдания.
Като се натъкват на страдания, хората се питат защо идат страданията, не може ли без тях.
Едни си отговарят, че не може без страдания; други казват, че може и без страдания.
Кой страда: който дава, или който взима? Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране. Някой страда от това, че нямал припечен хляб. Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб. Това е заблуждение.
към беседата >>
Кой страда: който дава, или който взима?
Като се натъкват на страдания, хората се питат защо идат страданията, не може ли без тях. Едни си отговарят, че не може без страдания; други казват, че може и без страдания.
Кой страда: който дава, или който взима?
Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране. Някой страда от това, че нямал припечен хляб. Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб. Това е заблуждение. Колко хора ядат припечен хляб и са слаби.
към беседата >>
Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране.
Като се натъкват на страдания, хората се питат защо идат страданията, не може ли без тях. Едни си отговарят, че не може без страдания; други казват, че може и без страдания. Кой страда: който дава, или който взима?
Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране.
Някой страда от това, че нямал припечен хляб. Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб. Това е заблуждение. Колко хора ядат припечен хляб и са слаби. Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни.
към беседата >>
Някой страда от това, че нямал припечен хляб.
Като се натъкват на страдания, хората се питат защо идат страданията, не може ли без тях. Едни си отговарят, че не може без страдания; други казват, че може и без страдания. Кой страда: който дава, или който взима? Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране.
Някой страда от това, че нямал припечен хляб.
Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб. Това е заблуждение. Колко хора ядат припечен хляб и са слаби. Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни. Кой припича хляба си?
към беседата >>
Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб.
Като се натъкват на страдания, хората се питат защо идат страданията, не може ли без тях. Едни си отговарят, че не може без страдания; други казват, че може и без страдания. Кой страда: който дава, или който взима? Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране. Някой страда от това, че нямал припечен хляб.
Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб.
Това е заблуждение. Колко хора ядат припечен хляб и са слаби. Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни. Кой припича хляба си? – Умният.
към беседата >>
Това е заблуждение.
Едни си отговарят, че не може без страдания; други казват, че може и без страдания. Кой страда: който дава, или който взима? Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране. Някой страда от това, че нямал припечен хляб. Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб.
Това е заблуждение.
Колко хора ядат припечен хляб и са слаби. Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни. Кой припича хляба си? – Умният. Невежият яде, какъвто хляб намери.
към беседата >>
Колко хора ядат припечен хляб и са слаби.
Кой страда: който дава, или който взима? Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране. Някой страда от това, че нямал припечен хляб. Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб. Това е заблуждение.
Колко хора ядат припечен хляб и са слаби.
Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни. Кой припича хляба си? – Умният. Невежият яде, какъвто хляб намери. Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения.
към беседата >>
Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни.
Отговорът е различен, според степента на развитието на човека и според неговото разбиране. Някой страда от това, че нямал припечен хляб. Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб. Това е заблуждение. Колко хора ядат припечен хляб и са слаби.
Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни.
Кой припича хляба си? – Умният. Невежият яде, какъвто хляб намери. Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения. Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена?
към беседата >>
Кой припича хляба си?
Някой страда от това, че нямал припечен хляб. Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб. Това е заблуждение. Колко хора ядат припечен хляб и са слаби. Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни.
Кой припича хляба си?
– Умният. Невежият яде, какъвто хляб намери. Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения. Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена? Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш.
към беседата >>
– Умният.
Като гледа, че друг яде такъв хляб и се усеща здрав, разположен, той отдава неуспехите си на факта, че не яде припечен хляб. Това е заблуждение. Колко хора ядат припечен хляб и са слаби. Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни. Кой припича хляба си?
– Умният.
Невежият яде, какъвто хляб намери. Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения. Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена? Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш. Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш.
към беседата >>
Невежият яде, какъвто хляб намери.
Това е заблуждение. Колко хора ядат припечен хляб и са слаби. Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни. Кой припича хляба си? – Умният.
Невежият яде, какъвто хляб намери.
Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения. Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена? Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш. Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш. Какво си придобил от нея?
към беседата >>
Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения.
Колко хора ядат припечен хляб и са слаби. Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни. Кой припича хляба си? – Умният. Невежият яде, какъвто хляб намери.
Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения.
Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена? Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш. Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш. Какво си придобил от нея? Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна, изразходваш още енергия, докато я върнеш назад.
към беседата >>
Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена?
Други не ядат такъв хляб, а са здрави и силни. Кой припича хляба си? – Умният. Невежият яде, какъвто хляб намери. Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения.
Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена?
Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш. Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш. Какво си придобил от нея? Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна, изразходваш още енергия, докато я върнеш назад. При това положение могат ли работите ти да вървят напред?
към беседата >>
Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш.
Кой припича хляба си? – Умният. Невежият яде, какъвто хляб намери. Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения. Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена?
Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш.
Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш. Какво си придобил от нея? Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна, изразходваш още енергия, докато я върнеш назад. При това положение могат ли работите ти да вървят напред? Ще бъдеш ли здрав?
към беседата >>
Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш.
– Умният. Невежият яде, какъвто хляб намери. Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения. Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена? Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш.
Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш.
Какво си придобил от нея? Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна, изразходваш още енергия, докато я върнеш назад. При това положение могат ли работите ти да вървят напред? Ще бъдеш ли здрав?
към беседата >>
Какво си придобил от нея?
Невежият яде, какъвто хляб намери. Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения. Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена? Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш. Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш.
Какво си придобил от нея?
Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна, изразходваш още енергия, докато я върнеш назад. При това положение могат ли работите ти да вървят напред? Ще бъдеш ли здрав?
към беседата >>
Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна, изразходваш още енергия, докато я върнеш назад.
Добре опеченият хляб е за предпочитане пред недопечения. Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена? Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш. Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш. Какво си придобил от нея?
Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна, изразходваш още енергия, докато я върнеш назад.
При това положение могат ли работите ти да вървят напред? Ще бъдеш ли здрав?
към беседата >>
При това положение могат ли работите ти да вървят напред?
Какво ще бъде състоянието ти, ако всеки ден ядеш каша от старо брашно, едва сварена? Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш. Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш. Какво си придобил от нея? Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна, изразходваш още енергия, докато я върнеш назад.
При това положение могат ли работите ти да вървят напред?
Ще бъдеш ли здрав?
към беседата >>
Ще бъдеш ли здрав?
Туриш я на огъня да поври малко и, още недоварена, започваш да ядеш. Ще се нагълташ с тази каша, но след малко ще я повърнеш. Какво си придобил от нея? Не само че нищо не си придобил, но ще изгубиш двойно повече сила: от една страна си изразходвал известно количество енергия, докато я изядеш; от друга страна, изразходваш още енергия, докато я върнеш назад. При това положение могат ли работите ти да вървят напред?
Ще бъдеш ли здрав?
към беседата >>
Всички трябва да мислите.
Всички трябва да мислите.
Лесно се иска от хората да направят нещо за тебе. Как ще го направят? Какво можеш да направиш за ближния си? – Да му дадеш добре опечен хляб. Само така работите и на двамата ще се нареждат добре.
към беседата >>
Лесно се иска от хората да направят нещо за тебе.
Всички трябва да мислите.
Лесно се иска от хората да направят нещо за тебе.
Как ще го направят? Какво можеш да направиш за ближния си? – Да му дадеш добре опечен хляб. Само така работите и на двамата ще се нареждат добре. Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад.
към беседата >>
Как ще го направят?
Всички трябва да мислите. Лесно се иска от хората да направят нещо за тебе.
Как ще го направят?
Какво можеш да направиш за ближния си? – Да му дадеш добре опечен хляб. Само така работите и на двамата ще се нареждат добре. Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад. Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце?
към беседата >>
Какво можеш да направиш за ближния си?
Всички трябва да мислите. Лесно се иска от хората да направят нещо за тебе. Как ще го направят?
Какво можеш да направиш за ближния си?
– Да му дадеш добре опечен хляб. Само така работите и на двамата ще се нареждат добре. Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад. Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна.
към беседата >>
– Да му дадеш добре опечен хляб.
Всички трябва да мислите. Лесно се иска от хората да направят нещо за тебе. Как ще го направят? Какво можеш да направиш за ближния си?
– Да му дадеш добре опечен хляб.
Само така работите и на двамата ще се нареждат добре. Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад. Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца.
към беседата >>
Само така работите и на двамата ще се нареждат добре.
Всички трябва да мислите. Лесно се иска от хората да направят нещо за тебе. Как ще го направят? Какво можеш да направиш за ближния си? – Да му дадеш добре опечен хляб.
Само така работите и на двамата ще се нареждат добре.
Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад. Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна.
към беседата >>
Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад.
Лесно се иска от хората да направят нещо за тебе. Как ще го направят? Какво можеш да направиш за ближния си? – Да му дадеш добре опечен хляб. Само така работите и на двамата ще се нареждат добре.
Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад.
Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае.
към беседата >>
Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце?
Как ще го направят? Какво можеш да направиш за ближния си? – Да му дадеш добре опечен хляб. Само така работите и на двамата ще се нареждат добре. Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад.
Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце?
Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа.
към беседата >>
Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна.
Какво можеш да направиш за ближния си? – Да му дадеш добре опечен хляб. Само така работите и на двамата ще се нареждат добре. Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад. Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце?
Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна.
И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на слънцето, но хранителен.
към беседата >>
И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца.
– Да му дадеш добре опечен хляб. Само така работите и на двамата ще се нареждат добре. Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад. Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна.
И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца.
Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си?
към беседата >>
Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна.
Само така работите и на двамата ще се нареждат добре. Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад. Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца.
Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна.
Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си? – Наистина, плаща ли житото за опичането си?
към беседата >>
Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае.
Ако дадеш на ближния си недопечен хляб, работите и на двамата ще останат назад. Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна.
Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае.
Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си? – Наистина, плаща ли житото за опичането си? – Плаща, разбира се.
към беседата >>
Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа.
Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае.
Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа.
Малък е хлябът на слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си? – Наистина, плаща ли житото за опичането си? – Плаща, разбира се. В това отношение слънцето е взискателно и строго.
към беседата >>
Малък е хлябът на слънцето, но хранителен.
Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа.
Малък е хлябът на слънцето, но хранителен.
Колко плаща житото за опичането си? – Наистина, плаща ли житото за опичането си? – Плаща, разбира се. В това отношение слънцето е взискателно и строго. Трябва да му се плаща!
към беседата >>
Колко плаща житото за опичането си?
И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на слънцето, но хранителен.
Колко плаща житото за опичането си?
– Наистина, плаща ли житото за опичането си? – Плаща, разбира се. В това отношение слънцето е взискателно и строго. Трябва да му се плаща! То е точно, както в плащанията на своите дългове, така и във взимането.
към беседата >>
– Наистина, плаща ли житото за опичането си?
Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си?
– Наистина, плаща ли житото за опичането си?
– Плаща, разбира се. В това отношение слънцето е взискателно и строго. Трябва да му се плаща! То е точно, както в плащанията на своите дългове, така и във взимането.
към беседата >>
– Плаща, разбира се.
Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си? – Наистина, плаща ли житото за опичането си?
– Плаща, разбира се.
В това отношение слънцето е взискателно и строго. Трябва да му се плаща! То е точно, както в плащанията на своите дългове, така и във взимането.
към беседата >>
В това отношение слънцето е взискателно и строго.
Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си? – Наистина, плаща ли житото за опичането си? – Плаща, разбира се.
В това отношение слънцето е взискателно и строго.
Трябва да му се плаща! То е точно, както в плащанията на своите дългове, така и във взимането.
към беседата >>
Трябва да му се плаща!
Малък е хлябът на слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си? – Наистина, плаща ли житото за опичането си? – Плаща, разбира се. В това отношение слънцето е взискателно и строго.
Трябва да му се плаща!
То е точно, както в плащанията на своите дългове, така и във взимането.
към беседата >>
То е точно, както в плащанията на своите дългове, така и във взимането.
Колко плаща житото за опичането си? – Наистина, плаща ли житото за опичането си? – Плаща, разбира се. В това отношение слънцето е взискателно и строго. Трябва да му се плаща!
То е точно, както в плащанията на своите дългове, така и във взимането.
към беседата >>
Колко дължи житото на слънцето?
Колко дължи житото на слънцето?
Направете изчисление, сами да си отговорите. Един хляб се пече за 5 лева. В един килограм жито има около 16,000 зрънца. Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева.
към беседата >>
Направете изчисление, сами да си отговорите.
Колко дължи житото на слънцето?
Направете изчисление, сами да си отговорите.
Един хляб се пече за 5 лева. В един килограм жито има около 16,000 зрънца. Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева. Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев.
към беседата >>
Един хляб се пече за 5 лева.
Колко дължи житото на слънцето? Направете изчисление, сами да си отговорите.
Един хляб се пече за 5 лева.
В един килограм жито има около 16,000 зрънца. Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева. Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев. Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца.
към беседата >>
В един килограм жито има около 16,000 зрънца.
Колко дължи житото на слънцето? Направете изчисление, сами да си отговорите. Един хляб се пече за 5 лева.
В един килограм жито има около 16,000 зрънца.
Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева. Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев. Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца. За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев.
към беседата >>
Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито?
Колко дължи житото на слънцето? Направете изчисление, сами да си отговорите. Един хляб се пече за 5 лева. В един килограм жито има около 16,000 зрънца.
Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито?
Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева. Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев. Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца. За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев. Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева.
към беседата >>
Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева.
Колко дължи житото на слънцето? Направете изчисление, сами да си отговорите. Един хляб се пече за 5 лева. В един килограм жито има около 16,000 зрънца. Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито?
Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева.
Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев. Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца. За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев. Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева. Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб?
към беседата >>
Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев.
Направете изчисление, сами да си отговорите. Един хляб се пече за 5 лева. В един килограм жито има около 16,000 зрънца. Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева.
Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев.
Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца. За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев. Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева. Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб? Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си.
към беседата >>
Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца.
Един хляб се пече за 5 лева. В един килограм жито има около 16,000 зрънца. Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева. Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев.
Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца.
За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев. Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева. Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб? Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб.
към беседата >>
За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев.
В един килограм жито има около 16,000 зрънца. Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева. Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев. Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца.
За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев.
Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева. Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб? Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение.
към беседата >>
Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева.
Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева. Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев. Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца. За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев.
Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева.
Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб? Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете.
към беседата >>
Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб?
Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева. Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев. Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца. За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев. Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева.
Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб?
Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия?
към беседата >>
Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си.
Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев. Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца. За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев. Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева. Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб?
Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си.
Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече.
към беседата >>
Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб.
Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца. За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев. Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева. Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб? Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си.
Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб.
Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия.
към беседата >>
Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение.
За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев. Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева. Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб? Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб.
Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение.
Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред.
към беседата >>
Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете.
Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева. Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб? Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение.
Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете.
Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека.
към беседата >>
Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия?
Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб? Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете.
Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия?
– Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор.
към беседата >>
– Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече.
Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия?
– Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече.
Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги.
към беседата >>
Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия.
Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече.
Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия.
Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги. Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.
към беседата >>
Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред.
Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия.
Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред.
Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги. Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.
към беседата >>
Втората книга е печатана от човека.
Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред.
Втората книга е печатана от човека.
В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги. Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.
към беседата >>
В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор.
Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека.
В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор.
Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги. Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.
към беседата >>
Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги.
– Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор.
Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги.
Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.
към беседата >>
Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.
Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги.
Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.
към беседата >>
И тъй, думите са елементи на физическия свят, а мислите – на умствения свят.
И тъй, думите са елементи на физическия свят, а мислите – на умствения свят.
Питаш: „Защо ми са чувствата? “ – Те са необходими като елементи в духовния свят. Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи. Духовният свят не може да се прояви без чувства. Постъпките са елементи на физическия свят.
към беседата >>
Питаш: „Защо ми са чувствата?
И тъй, думите са елементи на физическия свят, а мислите – на умствения свят.
Питаш: „Защо ми са чувствата?
“ – Те са необходими като елементи в духовния свят. Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи. Духовният свят не може да се прояви без чувства. Постъпките са елементи на физическия свят. Докато е на земята, човек не може без постъпки.
към беседата >>
“ – Те са необходими като елементи в духовния свят.
И тъй, думите са елементи на физическия свят, а мислите – на умствения свят. Питаш: „Защо ми са чувствата?
“ – Те са необходими като елементи в духовния свят.
Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи. Духовният свят не може да се прояви без чувства. Постъпките са елементи на физическия свят. Докато е на земята, човек не може без постъпки. Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе.
към беседата >>
Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи.
И тъй, думите са елементи на физическия свят, а мислите – на умствения свят. Питаш: „Защо ми са чувствата? “ – Те са необходими като елементи в духовния свят.
Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи.
Духовният свят не може да се прояви без чувства. Постъпките са елементи на физическия свят. Докато е на земята, човек не може без постъпки. Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе. Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре.
към беседата >>
Духовният свят не може да се прояви без чувства.
И тъй, думите са елементи на физическия свят, а мислите – на умствения свят. Питаш: „Защо ми са чувствата? “ – Те са необходими като елементи в духовния свят. Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи.
Духовният свят не може да се прояви без чувства.
Постъпките са елементи на физическия свят. Докато е на земята, човек не може без постъпки. Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе. Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре. Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си.
към беседата >>
Постъпките са елементи на физическия свят.
И тъй, думите са елементи на физическия свят, а мислите – на умствения свят. Питаш: „Защо ми са чувствата? “ – Те са необходими като елементи в духовния свят. Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи. Духовният свят не може да се прояви без чувства.
Постъпките са елементи на физическия свят.
Докато е на земята, човек не може без постъпки. Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе. Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре. Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си. Има закони, които определят отношенията между елементите в природата.
към беседата >>
Докато е на земята, човек не може без постъпки.
Питаш: „Защо ми са чувствата? “ – Те са необходими като елементи в духовния свят. Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи. Духовният свят не може да се прояви без чувства. Постъпките са елементи на физическия свят.
Докато е на земята, човек не може без постъпки.
Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе. Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре. Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си. Има закони, които определят отношенията между елементите в природата. Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека.
към беседата >>
Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе.
“ – Те са необходими като елементи в духовния свят. Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи. Духовният свят не може да се прояви без чувства. Постъпките са елементи на физическия свят. Докато е на земята, човек не може без постъпки.
Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе.
Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре. Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си. Има закони, които определят отношенията между елементите в природата. Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. – „Защо трябва да постъпвам добре?
към беседата >>
Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре.
Трябва да знаеш как да употребяваш тези елементи. Духовният свят не може да се прояви без чувства. Постъпките са елементи на физическия свят. Докато е на земята, човек не може без постъпки. Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе.
Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре.
Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си. Има закони, които определят отношенията между елементите в природата. Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. – „Защо трябва да постъпвам добре? “ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек.
към беседата >>
Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си.
Духовният свят не може да се прояви без чувства. Постъпките са елементи на физическия свят. Докато е на земята, човек не може без постъпки. Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе. Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре.
Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си.
Има закони, които определят отношенията между елементите в природата. Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. – „Защо трябва да постъпвам добре? “ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек. Много естествено.
към беседата >>
Има закони, които определят отношенията между елементите в природата.
Постъпките са елементи на физическия свят. Докато е на земята, човек не може без постъпки. Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе. Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре. Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си.
Има закони, които определят отношенията между елементите в природата.
Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. – „Защо трябва да постъпвам добре? “ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек. Много естествено. Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа.
към беседата >>
Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека.
Докато е на земята, човек не може без постъпки. Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе. Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре. Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си. Има закони, които определят отношенията между елементите в природата.
Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека.
– „Защо трябва да постъпвам добре? “ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек. Много естествено. Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа. Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода?
към беседата >>
– „Защо трябва да постъпвам добре?
Като знаеш това, не питай защо мислиш, чувстваш и постъпваш така, а не иначе. Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре. Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си. Има закони, които определят отношенията между елементите в природата. Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека.
– „Защо трябва да постъпвам добре?
“ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек. Много естествено. Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа. Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода? Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби?
към беседата >>
“ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек.
Както и да мислиш, чувстваш и постъпваш, все е добре. Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си. Има закони, които определят отношенията между елементите в природата. Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. – „Защо трябва да постъпвам добре?
“ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек.
Много естествено. Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа. Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода? Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби? Всяка постъпка, на място, допринася нещо за правилния градеж.
към беседата >>
Много естествено.
Важно е как съпоставяш мислите, чувствата и постъпките си. Има закони, които определят отношенията между елементите в природата. Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. – „Защо трябва да постъпвам добре? “ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек.
Много естествено.
Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа. Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода? Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби? Всяка постъпка, на място, допринася нещо за правилния градеж. Как ще изправите живота си, ако всяка мисъл, чувство и постъпка не са на мястото си?
към беседата >>
Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа.
Има закони, които определят отношенията между елементите в природата. Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. – „Защо трябва да постъпвам добре? “ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек. Много естествено.
Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа.
Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода? Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби? Всяка постъпка, на място, допринася нещо за правилния градеж. Как ще изправите живота си, ако всяка мисъл, чувство и постъпка не са на мястото си? Който познава законите на живота, лесно може да изправи своя живот.
към беседата >>
Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода?
Също така те определят отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. – „Защо трябва да постъпвам добре? “ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек. Много естествено. Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа.
Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода?
Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби? Всяка постъпка, на място, допринася нещо за правилния градеж. Как ще изправите живота си, ако всяка мисъл, чувство и постъпка не са на мястото си? Който познава законите на живота, лесно може да изправи своя живот.
към беседата >>
Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби?
– „Защо трябва да постъпвам добре? “ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек. Много естествено. Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа. Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода?
Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби?
Всяка постъпка, на място, допринася нещо за правилния градеж. Как ще изправите живота си, ако всяка мисъл, чувство и постъпка не са на мястото си? Който познава законите на живота, лесно може да изправи своя живот.
към беседата >>
Всяка постъпка, на място, допринася нещо за правилния градеж.
“ – Ако не постъпваш добре, не можеш да станеш истински човек. Много естествено. Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа. Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода? Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби?
Всяка постъпка, на място, допринася нещо за правилния градеж.
Как ще изправите живота си, ако всяка мисъл, чувство и постъпка не са на мястото си? Който познава законите на живота, лесно може да изправи своя живот.
към беседата >>
Как ще изправите живота си, ако всяка мисъл, чувство и постъпка не са на мястото си?
Много естествено. Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа. Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода? Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби? Всяка постъпка, на място, допринася нещо за правилния градеж.
Как ще изправите живота си, ако всяка мисъл, чувство и постъпка не са на мястото си?
Който познава законите на живота, лесно може да изправи своя живот.
към беседата >>
Който познава законите на живота, лесно може да изправи своя живот.
Как ще съградиш една къща, ако не поставиш камъните, тухлите, гредите на мястото им и по правилата на строежа. Каква къща ще бъде тази, ако стените не са точно перпендикулярни на пода? Каква ще бъде тази къща, на която стените са много тънки и слаби? Всяка постъпка, на място, допринася нещо за правилния градеж. Как ще изправите живота си, ако всяка мисъл, чувство и постъпка не са на мястото си?
Който познава законите на живота, лесно може да изправи своя живот.
към беседата >>
В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали.
В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали.
Дошли близките му да го освободят от този товар. Те почнали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи.
към беседата >>
Дошли близките му да го освободят от този товар.
В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали.
Дошли близките му да го освободят от този товар.
Те почнали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи. В случая захарта представя горчивите думи.
към беседата >>
Те почнали да го разравят с лопати.
В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали. Дошли близките му да го освободят от този товар.
Те почнали да го разравят с лопати.
Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи. В случая захарта представя горчивите думи. Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята.
към беседата >>
Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял.
В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали. Дошли близките му да го освободят от този товар. Те почнали да го разравят с лопати.
Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял.
Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи. В случая захарта представя горчивите думи. Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва.
към беседата >>
Те се видели в чудо.
В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали. Дошли близките му да го освободят от този товар. Те почнали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял.
Те се видели в чудо.
Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи. В случая захарта представя горчивите думи. Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда.
към беседата >>
Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи.
В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали. Дошли близките му да го освободят от този товар. Те почнали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо.
Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи.
В случая захарта представя горчивите думи. Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда. Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.
към беседата >>
В случая захарта представя горчивите думи.
Дошли близките му да го освободят от този товар. Те почнали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи.
В случая захарта представя горчивите думи.
Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда. Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.
към беседата >>
Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята.
Те почнали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи. В случая захарта представя горчивите думи.
Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята.
Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда. Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.
към беседата >>
Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва.
Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи. В случая захарта представя горчивите думи. Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята.
Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва.
Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда. Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.
към беседата >>
Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда.
Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи. В случая захарта представя горчивите думи. Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва.
Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда.
Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.
към беседата >>
Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.
Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи. В случая захарта представя горчивите думи. Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда.
Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.
към беседата >>
Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, отдето трябва да излезат.
Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, отдето трябва да излезат.
Изсъхналото дърво е завършен процес; лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси. – „Какво да правя, като мразя? “ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените. Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес. Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси.
към беседата >>
Изсъхналото дърво е завършен процес; лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси.
Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, отдето трябва да излезат.
Изсъхналото дърво е завършен процес; лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси.
– „Какво да правя, като мразя? “ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените. Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес. Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси. Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава.
към беседата >>
– „Какво да правя, като мразя?
Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, отдето трябва да излезат. Изсъхналото дърво е завършен процес; лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси.
– „Какво да правя, като мразя?
“ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените. Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес. Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси. Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава. Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси.
към беседата >>
“ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените.
Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, отдето трябва да излезат. Изсъхналото дърво е завършен процес; лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси. – „Какво да правя, като мразя?
“ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените.
Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес. Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси. Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава. Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси. Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството.
към беседата >>
Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес.
Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, отдето трябва да излезат. Изсъхналото дърво е завършен процес; лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси. – „Какво да правя, като мразя? “ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените.
Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес.
Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси. Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава. Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси. Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството. Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид?
към беседата >>
Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси.
Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, отдето трябва да излезат. Изсъхналото дърво е завършен процес; лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси. – „Какво да правя, като мразя? “ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените. Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес.
Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси.
Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава. Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси. Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството. Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид? “ Аз пък казвам: Вие защо питате?
към беседата >>
Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава.
Изсъхналото дърво е завършен процес; лошият човек е завършен процес; съмнението, подозрението, омразата са също завършени процеси. – „Какво да правя, като мразя? “ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените. Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес. Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси.
Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава.
Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси. Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството. Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид? “ Аз пък казвам: Вие защо питате? Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл.
към беседата >>
Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси.
– „Какво да правя, като мразя? “ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените. Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес. Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси. Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава.
Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси.
Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството. Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид? “ Аз пък казвам: Вие защо питате? Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл. Прави сте за себе си.
към беседата >>
Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството.
“ – Ще излезеш от завършените процеси и ще влезеш в незавършените. Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес. Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси. Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава. Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси.
Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството.
Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид? “ Аз пък казвам: Вие защо питате? Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл. Прави сте за себе си. Но аз предполагам, че и вие имате задна мисъл.
към беседата >>
Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид?
Младостта е незавършен процес, а старостта – завършен процес. Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси. Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава. Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси. Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството.
Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид?
“ Аз пък казвам: Вие защо питате? Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл. Прави сте за себе си. Но аз предполагам, че и вие имате задна мисъл.
към беседата >>
“ Аз пък казвам: Вие защо питате?
Старият не може да се подмлади, ако не излезе от кръга на завършените процеси. Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава. Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси. Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството. Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид?
“ Аз пък казвам: Вие защо питате?
Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл. Прави сте за себе си. Но аз предполагам, че и вие имате задна мисъл.
към беседата >>
Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл.
Във всички завършени процеси тялото губи от себе си, то се унищожава. Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси. Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството. Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид? “ Аз пък казвам: Вие защо питате?
Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл.
Прави сте за себе си. Но аз предполагам, че и вие имате задна мисъл.
към беседата >>
Прави сте за себе си.
Всяко тяло, което придобива нещо и разумно расте, то е в незавършените процеси. Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството. Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид? “ Аз пък казвам: Вие защо питате? Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл.
Прави сте за себе си.
Но аз предполагам, че и вие имате задна мисъл.
към беседата >>
Но аз предполагам, че и вие имате задна мисъл.
Аз взимам израза „незавършени процеси“ не във външното натрупване – той се намира в процеса на съвършенството. Който не разбира мисълта ми, ще каже: „Какво има той предвид? “ Аз пък казвам: Вие защо питате? Навярно предполагате, че аз имам някоя задна мисъл. Прави сте за себе си.
Но аз предполагам, че и вие имате задна мисъл.
към беседата >>
Като говоря за завършените и незавършените процеси, имам предвид да ви заставя да мислите и разсъждавате правилно.
Като говоря за завършените и незавършените процеси, имам предвид да ви заставя да мислите и разсъждавате правилно.
Мислите, чувствата и постъпките ви са добри, но не са поставени на място. Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят. В такава хармония живеят разумните същества. Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“.
към беседата >>
Мислите, чувствата и постъпките ви са добри, но не са поставени на място.
Като говоря за завършените и незавършените процеси, имам предвид да ви заставя да мислите и разсъждавате правилно.
Мислите, чувствата и постъпките ви са добри, но не са поставени на място.
Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят. В такава хармония живеят разумните същества. Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“. Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата.
към беседата >>
Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки.
Като говоря за завършените и незавършените процеси, имам предвид да ви заставя да мислите и разсъждавате правилно. Мислите, чувствата и постъпките ви са добри, но не са поставени на място.
Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки.
Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят. В такава хармония живеят разумните същества. Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“. Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата. Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства.
към беседата >>
Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят.
Като говоря за завършените и незавършените процеси, имам предвид да ви заставя да мислите и разсъждавате правилно. Мислите, чувствата и постъпките ви са добри, но не са поставени на място. Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки.
Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят.
В такава хармония живеят разумните същества. Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“. Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата. Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства. Отиваш на планината.
към беседата >>
В такава хармония живеят разумните същества.
Като говоря за завършените и незавършените процеси, имам предвид да ви заставя да мислите и разсъждавате правилно. Мислите, чувствата и постъпките ви са добри, но не са поставени на място. Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят.
В такава хармония живеят разумните същества.
Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“. Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата. Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства. Отиваш на планината. По пътя срещаш хубави, чисти извори.
към беседата >>
Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“.
Като говоря за завършените и незавършените процеси, имам предвид да ви заставя да мислите и разсъждавате правилно. Мислите, чувствата и постъпките ви са добри, но не са поставени на място. Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят. В такава хармония живеят разумните същества.
Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“.
Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата. Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства. Отиваш на планината. По пътя срещаш хубави, чисти извори. Жаден си, искаш да пиеш вода.
към беседата >>
Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата.
Мислите, чувствата и постъпките ви са добри, но не са поставени на място. Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят. В такава хармония живеят разумните същества. Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“.
Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата.
Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства. Отиваш на планината. По пътя срещаш хубави, чисти извори. Жаден си, искаш да пиеш вода. Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш.
към беседата >>
Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства.
Човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят. В такава хармония живеят разумните същества. Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“. Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата.
Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства.
Отиваш на планината. По пътя срещаш хубави, чисти извори. Жаден си, искаш да пиеш вода. Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш. Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори?
към беседата >>
Отиваш на планината.
Това значи да хармонизира Божествения, духовния и физическия свят. В такава хармония живеят разумните същества. Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“. Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата. Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства.
Отиваш на планината.
По пътя срещаш хубави, чисти извори. Жаден си, искаш да пиеш вода. Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш. Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори? – Ще пиеш само от един извор, който избереш.
към беседата >>
По пътя срещаш хубави, чисти извори.
В такава хармония живеят разумните същества. Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“. Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата. Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства. Отиваш на планината.
По пътя срещаш хубави, чисти извори.
Жаден си, искаш да пиеш вода. Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш. Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори? – Ще пиеш само от един извор, който избереш. Също така и постъпката има отношение към специфични мисли и чувства, а не към всички.
към беседата >>
Жаден си, искаш да пиеш вода.
Казваш: „Свободен съм да постъпвам както искам“. Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата. Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства. Отиваш на планината. По пътя срещаш хубави, чисти извори.
Жаден си, искаш да пиеш вода.
Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш. Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори? – Ще пиеш само от един извор, който избереш. Също така и постъпката има отношение към специфични мисли и чувства, а не към всички. Всеки човек е извор.
към беседата >>
Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш.
Не е така, постъпките са резултат на мислите и чувствата. Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства. Отиваш на планината. По пътя срещаш хубави, чисти извори. Жаден си, искаш да пиеш вода.
Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш.
Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори? – Ще пиеш само от един извор, който избереш. Също така и постъпката има отношение към специфични мисли и чувства, а не към всички. Всеки човек е извор. Това, което извира от човека, не е за тебе.
към беседата >>
Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори?
Ти не можеш да постъпваш по един или друг начин, ако не се ръководиш от своите мисли и чувства. Отиваш на планината. По пътя срещаш хубави, чисти извори. Жаден си, искаш да пиеш вода. Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш.
Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори?
– Ще пиеш само от един извор, който избереш. Също така и постъпката има отношение към специфични мисли и чувства, а не към всички. Всеки човек е извор. Това, което извира от човека, не е за тебе. Ти можеш да черпиш нещо от неговия извор, но не изцяло.
към беседата >>
– Ще пиеш само от един извор, който избереш.
Отиваш на планината. По пътя срещаш хубави, чисти извори. Жаден си, искаш да пиеш вода. Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш. Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори?
– Ще пиеш само от един извор, който избереш.
Също така и постъпката има отношение към специфични мисли и чувства, а не към всички. Всеки човек е извор. Това, което извира от човека, не е за тебе. Ти можеш да черпиш нещо от неговия извор, но не изцяло. Ако изворът е топъл, може да се окъпеш и да излезеш освежен.
към беседата >>
Също така и постъпката има отношение към специфични мисли и чувства, а не към всички.
По пътя срещаш хубави, чисти извори. Жаден си, искаш да пиеш вода. Имаш право да си избереш извора, от който ще пиеш. Можеш ли да пиеш едновременно от всички извори? – Ще пиеш само от един извор, който избереш.
Също така и постъпката има отношение към специфични мисли и чувства, а не към всички.
Всеки човек е извор. Това, което извира от човека, не е за тебе. Ти можеш да черпиш нещо от неговия извор, но не изцяло. Ако изворът е топъл, може да се окъпеш и да излезеш освежен. Ако е студен, не се къпи в него.
към беседата >>
НАГОРЕ