НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1063
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1063
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Слушай, сине Мой!
,
НБ
, София, 14.1.1934г.,
Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички?
Направете опит, да видите, че любовта ще престане. Ама слушайте защо. В думата трябва да има три неща, непременно да следват. Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка. Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам?
Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички?
“ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени? “ – „Не, като тях. Обичам те.“ Как повече от другите жени? Туй е престъпление.
към беседата >>
Разправяха ми за един от модерните музиканти, който не обичал жените, не разбирал жените, човекът си мислел за музиката, човекът мислел да напише една идея.
Разправяха ми за един от модерните музиканти, който не обичал жените, не разбирал жените, човекът си мислел за музиката, човекът мислел да напише една идея.
Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала да го види. Той не я пущал. Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува. Казва [ѝ]: „Какво безобразие! “ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант.
към беседата >>
“ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме?
Ама слушайте защо. В думата трябва да има три неща, непременно да следват. Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка. Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам? Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички?
“ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме?
“ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени? “ – „Не, като тях. Обичам те.“ Как повече от другите жени? Туй е престъпление. Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора.
към беседата >>
Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала да го види.
Разправяха ми за един от модерните музиканти, който не обичал жените, не разбирал жените, човекът си мислел за музиката, човекът мислел да напише една идея.
Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала да го види.
Той не я пущал. Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува. Казва [ѝ]: „Какво безобразие! “ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант. Без талант нищо не струваш.
към беседата >>
“ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени?
В думата трябва да има три неща, непременно да следват. Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка. Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам? Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички? “ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме?
“ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени?
“ – „Не, като тях. Обичам те.“ Как повече от другите жени? Туй е престъпление. Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора. Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели.
към беседата >>
Той не я пущал.
Разправяха ми за един от модерните музиканти, който не обичал жените, не разбирал жените, човекът си мислел за музиката, човекът мислел да напише една идея. Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала да го види.
Той не я пущал.
Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува. Казва [ѝ]: „Какво безобразие! “ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант. Без талант нищо не струваш. Талантът, музиката ме интересуват.
към беседата >>
“ – „Не, като тях.
Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка. Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам? Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички? “ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени?
“ – „Не, като тях.
Обичам те.“ Как повече от другите жени? Туй е престъпление. Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора. Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели. В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате.
към беседата >>
Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува.
Разправяха ми за един от модерните музиканти, който не обичал жените, не разбирал жените, човекът си мислел за музиката, човекът мислел да напише една идея. Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала да го види. Той не я пущал.
Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува.
Казва [ѝ]: „Какво безобразие! “ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант. Без талант нищо не струваш. Талантът, музиката ме интересуват. Сбогом – казва.
към беседата >>
Обичам те.“ Как повече от другите жени?
Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам? Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички? “ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени? “ – „Не, като тях.
Обичам те.“ Как повече от другите жени?
Туй е престъпление. Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора. Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели. В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате. Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място.
към беседата >>
Казва [ѝ]: „Какво безобразие!
Разправяха ми за един от модерните музиканти, който не обичал жените, не разбирал жените, човекът си мислел за музиката, човекът мислел да напише една идея. Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала да го види. Той не я пущал. Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува.
Казва [ѝ]: „Какво безобразие!
“ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант. Без талант нищо не струваш. Талантът, музиката ме интересуват. Сбогом – казва. – Аз поздравих таланта и желая ти да успееш.“ Тя си тръгва.
към беседата >>
Туй е престъпление.
Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички? “ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени? “ – „Не, като тях. Обичам те.“ Как повече от другите жени?
Туй е престъпление.
Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора. Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели. В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате. Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място. Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом!
към беседата >>
“ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант.
Разправяха ми за един от модерните музиканти, който не обичал жените, не разбирал жените, човекът си мислел за музиката, човекът мислел да напише една идея. Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала да го види. Той не я пущал. Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува. Казва [ѝ]: „Какво безобразие!
“ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант.
Без талант нищо не струваш. Талантът, музиката ме интересуват. Сбогом – казва. – Аз поздравих таланта и желая ти да успееш.“ Тя си тръгва.
към беседата >>
Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора.
“ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени? “ – „Не, като тях. Обичам те.“ Как повече от другите жени? Туй е престъпление.
Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора.
Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели. В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате. Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място. Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом! “ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде.
към беседата >>
Без талант нищо не струваш.
Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала да го види. Той не я пущал. Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува. Казва [ѝ]: „Какво безобразие! “ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант.
Без талант нищо не струваш.
Талантът, музиката ме интересуват. Сбогом – казва. – Аз поздравих таланта и желая ти да успееш.“ Тя си тръгва.
към беседата >>
Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели.
“ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени? “ – „Не, като тях. Обичам те.“ Как повече от другите жени? Туй е престъпление. Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора.
Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели.
В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате. Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място. Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом! “ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде. Вие ще останете с вашия еделвайс.
към беседата >>
Талантът, музиката ме интересуват.
Той не я пущал. Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува. Казва [ѝ]: „Какво безобразие! “ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант. Без талант нищо не струваш.
Талантът, музиката ме интересуват.
Сбогом – казва. – Аз поздравих таланта и желая ти да успееш.“ Тя си тръгва.
към беседата >>
В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате.
“ – „Не, като тях. Обичам те.“ Как повече от другите жени? Туй е престъпление. Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора. Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели.
В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате.
Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място. Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом! “ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде. Вие ще останете с вашия еделвайс. Ще отиде любовта.
към беседата >>
Сбогом – казва.
Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува. Казва [ѝ]: „Какво безобразие! “ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант. Без талант нищо не струваш. Талантът, музиката ме интересуват.
Сбогом – казва.
– Аз поздравих таланта и желая ти да успееш.“ Тя си тръгва.
към беседата >>
Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място.
Обичам те.“ Как повече от другите жени? Туй е престъпление. Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора. Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели. В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате.
Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място.
Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом! “ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде. Вие ще останете с вашия еделвайс. Ще отиде любовта.
към беседата >>
– Аз поздравих таланта и желая ти да успееш.“ Тя си тръгва.
Казва [ѝ]: „Какво безобразие! “ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант. Без талант нищо не струваш. Талантът, музиката ме интересуват. Сбогом – казва.
– Аз поздравих таланта и желая ти да успееш.“ Тя си тръгва.
към беседата >>
Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом!
Туй е престъпление. Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора. Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели. В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате. Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място.
Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом!
“ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде. Вие ще останете с вашия еделвайс. Ще отиде любовта.
към беседата >>
Та, по някой път, когато хората обръщат внимание върху нас, те обръщат внимание на някоя наша добродетел, на някой наш талант или на някоя сила, която са видели, не за самите нас.
Та, по някой път, когато хората обръщат внимание върху нас, те обръщат внимание на някоя наша добродетел, на някой наш талант или на някоя сила, която са видели, не за самите нас.
Докато имаш този талант, ти си виден. Щом изгубиш таланта си, не се интересуват от тебе.
към беседата >>
“ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде.
Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора. Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели. В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате. Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място. Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом!
“ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде.
Вие ще останете с вашия еделвайс. Ще отиде любовта.
към беседата >>
Докато имаш този талант, ти си виден.
Та, по някой път, когато хората обръщат внимание върху нас, те обръщат внимание на някоя наша добродетел, на някой наш талант или на някоя сила, която са видели, не за самите нас.
Докато имаш този талант, ти си виден.
Щом изгубиш таланта си, не се интересуват от тебе.
към беседата >>
Вие ще останете с вашия еделвайс.
Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели. В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате. Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място. Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом! “ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде.
Вие ще останете с вашия еделвайс.
Ще отиде любовта.
към беседата >>
Щом изгубиш таланта си, не се интересуват от тебе.
Та, по някой път, когато хората обръщат внимание върху нас, те обръщат внимание на някоя наша добродетел, на някой наш талант или на някоя сила, която са видели, не за самите нас. Докато имаш този талант, ти си виден.
Щом изгубиш таланта си, не се интересуват от тебе.
към беседата >>
Ще отиде любовта.
В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате. Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място. Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом! “ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде. Вие ще останете с вашия еделвайс.
Ще отиде любовта.
към беседата >>
Та, казвам: Този баща се обръща към сина си и му показва де седи истинското положение, синовното отношение към нещата.
Та, казвам: Този баща се обръща към сина си и му показва де седи истинското положение, синовното отношение към нещата.
Много пъти казвате: „В какво седи самовъзпитанието? “ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи. Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване? Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили.
към беседата >>
Ние злоупотребяваме с онази великата Любов, която трепти в Божието сърце, в Божията душа.
Ние злоупотребяваме с онази великата Любов, която трепти в Божието сърце, в Божията душа.
Какво не правят днешните хора? Я погледнете днешната култура. Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие. Това не е за осъждане. Тази мисъл не ме тревожи.
към беседата >>
Много пъти казвате: „В какво седи самовъзпитанието?
Та, казвам: Този баща се обръща към сина си и му показва де седи истинското положение, синовното отношение към нещата.
Много пъти казвате: „В какво седи самовъзпитанието?
“ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи. Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване? Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил!
към беседата >>
Какво не правят днешните хора?
Ние злоупотребяваме с онази великата Любов, която трепти в Божието сърце, в Божията душа.
Какво не правят днешните хора?
Я погледнете днешната култура. Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие. Това не е за осъждане. Тази мисъл не ме тревожи. Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания.
към беседата >>
“ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи.
Та, казвам: Този баща се обръща към сина си и му показва де седи истинското положение, синовното отношение към нещата. Много пъти казвате: „В какво седи самовъзпитанието?
“ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи.
Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване? Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства.
към беседата >>
Я погледнете днешната култура.
Ние злоупотребяваме с онази великата Любов, която трепти в Божието сърце, в Божията душа. Какво не правят днешните хора?
Я погледнете днешната култура.
Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие. Това не е за осъждане. Тази мисъл не ме тревожи. Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания. Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават.
към беседата >>
Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване?
Та, казвам: Този баща се обръща към сина си и му показва де седи истинското положение, синовното отношение към нещата. Много пъти казвате: „В какво седи самовъзпитанието? “ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи.
Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване?
Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства. Той възраства това, което е вече посято.
към беседата >>
Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие.
Ние злоупотребяваме с онази великата Любов, която трепти в Божието сърце, в Божията душа. Какво не правят днешните хора? Я погледнете днешната култура.
Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие.
Това не е за осъждане. Тази мисъл не ме тревожи. Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания. Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават. Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.
към беседата >>
Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови?
Та, казвам: Този баща се обръща към сина си и му показва де седи истинското положение, синовното отношение към нещата. Много пъти казвате: „В какво седи самовъзпитанието? “ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи. Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване?
Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови?
С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства. Той възраства това, което е вече посято. Той казва: „Посей!
към беседата >>
Това не е за осъждане.
Ние злоупотребяваме с онази великата Любов, която трепти в Божието сърце, в Божията душа. Какво не правят днешните хора? Я погледнете днешната култура. Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие.
Това не е за осъждане.
Тази мисъл не ме тревожи. Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания. Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават. Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.
към беседата >>
С тръни и бодили.
Та, казвам: Този баща се обръща към сина си и му показва де седи истинското положение, синовното отношение към нещата. Много пъти казвате: „В какво седи самовъзпитанието? “ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи. Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване? Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови?
С тръни и бодили.
Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства. Той възраства това, което е вече посято. Той казва: „Посей! “ Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата.
към беседата >>
Тази мисъл не ме тревожи.
Ние злоупотребяваме с онази великата Любов, която трепти в Божието сърце, в Божията душа. Какво не правят днешните хора? Я погледнете днешната култура. Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие. Това не е за осъждане.
Тази мисъл не ме тревожи.
Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания. Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават. Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.
към беседата >>
Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил!
Много пъти казвате: „В какво седи самовъзпитанието? “ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи. Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване? Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили.
Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил!
Господ нищо не възраства. Той възраства това, което е вече посято. Той казва: „Посей! “ Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата. Ще възрасне туй, което е посято.
към беседата >>
Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания.
Какво не правят днешните хора? Я погледнете днешната култура. Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие. Това не е за осъждане. Тази мисъл не ме тревожи.
Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания.
Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават. Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.
към беседата >>
Господ нищо не възраства.
“ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи. Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване? Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил!
Господ нищо не възраства.
Той възраства това, което е вече посято. Той казва: „Посей! “ Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата. Ще възрасне туй, което е посято.
към беседата >>
Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават.
Я погледнете днешната култура. Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие. Това не е за осъждане. Тази мисъл не ме тревожи. Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания.
Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават.
Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.
към беседата >>
Той възраства това, което е вече посято.
Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване? Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства.
Той възраства това, което е вече посято.
Той казва: „Посей! “ Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата. Ще възрасне туй, което е посято.
към беседата >>
Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.
Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие. Това не е за осъждане. Тази мисъл не ме тревожи. Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания. Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават.
Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.
към беседата >>
Той казва: „Посей!
Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства. Той възраства това, което е вече посято.
Той казва: „Посей!
“ Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата. Ще възрасне туй, което е посято.
към беседата >>
Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера.
Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера.
Те нищо не са направили, ти сам си го направил. Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава? Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света?
към беседата >>
“ Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата.
С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства. Той възраства това, което е вече посято. Той казва: „Посей!
“ Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата.
Ще възрасне туй, което е посято.
към беседата >>
Те нищо не са направили, ти сам си го направил.
Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера.
Те нищо не са направили, ти сам си го направил.
Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава? Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете.
към беседата >>
Ще възрасне туй, което е посято.
Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства. Той възраства това, което е вече посято. Той казва: „Посей! “ Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата.
Ще възрасне туй, което е посято.
към беседата >>
Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите.
Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера. Те нищо не са направили, ти сам си го направил.
Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите.
Какво ще кажете тогава? Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла?
към беседата >>
Та, сега, като ме слушате, дръжте вашите възгледи.
Та, сега, като ме слушате, дръжте вашите възгледи.
Словото, което аз ви говоря, нека ви бъде тъй, както чистият планински въздух. Нищо не плащаш за него. Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете. Ни най-малко. Този въздух, който влиза, може да ви пречисти.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава?
Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера. Те нищо не са направили, ти сам си го направил. Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите.
Какво ще кажете тогава?
Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла? Че, Венера какво е?
към беседата >>
Словото, което аз ви говоря, нека ви бъде тъй, както чистият планински въздух.
Та, сега, като ме слушате, дръжте вашите възгледи.
Словото, което аз ви говоря, нека ви бъде тъй, както чистият планински въздух.
Нищо не плащаш за него. Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете. Ни най-малко. Този въздух, който влиза, може да ви пречисти. Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам.
към беседата >>
Човекът беше преди да беше планетата Венера.
Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера. Те нищо не са направили, ти сам си го направил. Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава?
Човекът беше преди да беше планетата Венера.
Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла? Че, Венера какво е? Срещне те една Венера, поусмихне ти се.
към беседата >>
Нищо не плащаш за него.
Та, сега, като ме слушате, дръжте вашите възгледи. Словото, което аз ви говоря, нека ви бъде тъй, както чистият планински въздух.
Нищо не плащаш за него.
Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете. Ни най-малко. Този въздух, който влиза, може да ви пречисти. Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам. Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш.
към беседата >>
Тогава кой му влияеше в света?
Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера. Те нищо не са направили, ти сам си го направил. Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава? Човекът беше преди да беше планетата Венера.
Тогава кой му влияеше в света?
Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла? Че, Венера какво е? Срещне те една Венера, поусмихне ти се. Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе.
към беседата >>
Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете.
Та, сега, като ме слушате, дръжте вашите възгледи. Словото, което аз ви говоря, нека ви бъде тъй, както чистият планински въздух. Нищо не плащаш за него.
Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете.
Ни най-малко. Този въздух, който влиза, може да ви пречисти. Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам. Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш. В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш.
към беседата >>
Я кажете.
Те нищо не са направили, ти сам си го направил. Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава? Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света?
Я кажете.
Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла? Че, Венера какво е? Срещне те една Венера, поусмихне ти се. Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе. Ето Юпитер.
към беседата >>
Ни най-малко.
Та, сега, като ме слушате, дръжте вашите възгледи. Словото, което аз ви говоря, нека ви бъде тъй, както чистият планински въздух. Нищо не плащаш за него. Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете.
Ни най-малко.
Този въздух, който влиза, може да ви пречисти. Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам. Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш. В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш. Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш.
към беседата >>
Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла?
Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава? Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете.
Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла?
Че, Венера какво е? Срещне те една Венера, поусмихне ти се. Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе. Ето Юпитер. Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе.
към беседата >>
Този въздух, който влиза, може да ви пречисти.
Та, сега, като ме слушате, дръжте вашите възгледи. Словото, което аз ви говоря, нека ви бъде тъй, както чистият планински въздух. Нищо не плащаш за него. Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете. Ни най-малко.
Този въздух, който влиза, може да ви пречисти.
Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам. Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш. В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш. Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш. Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината.
към беседата >>
Че, Венера какво е?
Какво ще кажете тогава? Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла?
Че, Венера какво е?
Срещне те една Венера, поусмихне ти се. Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе. Ето Юпитер. Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе. Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“.
към беседата >>
Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам.
Словото, което аз ви говоря, нека ви бъде тъй, както чистият планински въздух. Нищо не плащаш за него. Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете. Ни най-малко. Този въздух, който влиза, може да ви пречисти.
Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам.
Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш. В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш. Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш. Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината. Ти си човек, който най-много си се влюбвал.
към беседата >>
Срещне те една Венера, поусмихне ти се.
Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла? Че, Венера какво е?
Срещне те една Венера, поусмихне ти се.
Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе. Ето Юпитер. Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе. Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“. В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения.
към беседата >>
Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш.
Нищо не плащаш за него. Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете. Ни най-малко. Този въздух, който влиза, може да ви пречисти. Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам.
Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш.
В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш. Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш. Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината. Ти си човек, който най-много си се влюбвал. Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш.
към беседата >>
Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе.
Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла? Че, Венера какво е? Срещне те една Венера, поусмихне ти се.
Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе.
Ето Юпитер. Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе. Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“. В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения. Сега не е въпрос ние да засягаме въпросите от едно гледище.
към беседата >>
В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш.
Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете. Ни най-малко. Този въздух, който влиза, може да ви пречисти. Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам. Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш.
В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш.
Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш. Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината. Ти си човек, който най-много си се влюбвал. Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш. Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора.
към беседата >>
Ето Юпитер.
Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла? Че, Венера какво е? Срещне те една Венера, поусмихне ти се. Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе.
Ето Юпитер.
Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе. Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“. В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения. Сега не е въпрос ние да засягаме въпросите от едно гледище. Ако човек не разбира, ще каже: „Не си астролог.“ Ние разбираме наука.
към беседата >>
Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш.
Ни най-малко. Този въздух, който влиза, може да ви пречисти. Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам. Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш. В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш.
Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш.
Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината. Ти си човек, който най-много си се влюбвал. Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш. Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора. Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си.
към беседата >>
Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе.
Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла? Че, Венера какво е? Срещне те една Венера, поусмихне ти се. Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе. Ето Юпитер.
Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе.
Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“. В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения. Сега не е въпрос ние да засягаме въпросите от едно гледище. Ако човек не разбира, ще каже: „Не си астролог.“ Ние разбираме наука.
към беседата >>
Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината.
Този въздух, който влиза, може да ви пречисти. Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам. Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш. В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш. Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш.
Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината.
Ти си човек, който най-много си се влюбвал. Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш. Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора. Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си. Хубава е тази любов, отлична е.
към беседата >>
Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“.
Че, Венера какво е? Срещне те една Венера, поусмихне ти се. Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе. Ето Юпитер. Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе.
Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“.
В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения. Сега не е въпрос ние да засягаме въпросите от едно гледище. Ако човек не разбира, ще каже: „Не си астролог.“ Ние разбираме наука.
към беседата >>
Ти си човек, който най-много си се влюбвал.
Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам. Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш. В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш. Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш. Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината.
Ти си човек, който най-много си се влюбвал.
Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш. Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора. Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си. Хубава е тази любов, отлична е. Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях.
към беседата >>
В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения.
Срещне те една Венера, поусмихне ти се. Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе. Ето Юпитер. Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе. Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“.
В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения.
Сега не е въпрос ние да засягаме въпросите от едно гледище. Ако човек не разбира, ще каже: „Не си астролог.“ Ние разбираме наука.
към беседата >>
Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш.
Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш. В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш. Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш. Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината. Ти си човек, който най-много си се влюбвал.
Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш.
Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора. Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си. Хубава е тази любов, отлична е. Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях. Не че любовта е крива да обичаш себе си, но като обичаш себе си, очите ти трябва да са отворени.
към беседата >>
Сега не е въпрос ние да засягаме въпросите от едно гледище.
Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе. Ето Юпитер. Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе. Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“. В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения.
Сега не е въпрос ние да засягаме въпросите от едно гледище.
Ако човек не разбира, ще каже: „Не си астролог.“ Ние разбираме наука.
към беседата >>
Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора.
В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш. Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш. Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината. Ти си човек, който най-много си се влюбвал. Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш.
Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора.
Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си. Хубава е тази любов, отлична е. Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях. Не че любовта е крива да обичаш себе си, но като обичаш себе си, очите ти трябва да са отворени.
към беседата >>
Ако човек не разбира, ще каже: „Не си астролог.“ Ние разбираме наука.
Ето Юпитер. Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе. Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“. В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения. Сега не е въпрос ние да засягаме въпросите от едно гледище.
Ако човек не разбира, ще каже: „Не си астролог.“ Ние разбираме наука.
към беседата >>
Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си.
Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш. Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината. Ти си човек, който най-много си се влюбвал. Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш. Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора.
Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си.
Хубава е тази любов, отлична е. Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях. Не че любовта е крива да обичаш себе си, но като обичаш себе си, очите ти трябва да са отворени.
към беседата >>
Някой ще каже: „Нас смятане не ни трябва.“ Трябва ни.
Някой ще каже: „Нас смятане не ни трябва.“ Трябва ни.
Трябва ни едно правилно смятане, трябва ни една правилна логика, трябва ни един правилен говор, трябва ни музика в света, но онова, което носи в себе си Божественото начало.
към беседата >>
Хубава е тази любов, отлична е.
Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината. Ти си човек, който най-много си се влюбвал. Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш. Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора. Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си.
Хубава е тази любов, отлична е.
Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях. Не че любовта е крива да обичаш себе си, но като обичаш себе си, очите ти трябва да са отворени.
към беседата >>
Трябва ни едно правилно смятане, трябва ни една правилна логика, трябва ни един правилен говор, трябва ни музика в света, но онова, което носи в себе си Божественото начало.
Някой ще каже: „Нас смятане не ни трябва.“ Трябва ни.
Трябва ни едно правилно смятане, трябва ни една правилна логика, трябва ни един правилен говор, трябва ни музика в света, но онова, което носи в себе си Божественото начало.
към беседата >>
Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях.
Ти си човек, който най-много си се влюбвал. Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш. Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора. Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си. Хубава е тази любов, отлична е.
Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях.
Не че любовта е крива да обичаш себе си, но като обичаш себе си, очите ти трябва да са отворени.
към беседата >>
Ако аз бих дал една система за възпитанието... Досега още в Европа не прилагат музиката като възпитателен метод.
Ако аз бих дал една система за възпитанието... Досега още в Европа не прилагат музиката като възпитателен метод.
Може учителят да си има в класната стая пиано, да седне на пианото и като свири и пее, да разправи на децата една приказка в песен. Всичките деца ще се съберат, няма да има главоболие. Не една песен, не една приказка да им разправи, много обективни приказки.
към беседата >>
Не че любовта е крива да обичаш себе си, но като обичаш себе си, очите ти трябва да са отворени.
Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш. Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора. Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си. Хубава е тази любов, отлична е. Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях.
Не че любовта е крива да обичаш себе си, но като обичаш себе си, очите ти трябва да са отворени.
към беседата >>
Може учителят да си има в класната стая пиано, да седне на пианото и като свири и пее, да разправи на децата една приказка в песен.
Ако аз бих дал една система за възпитанието... Досега още в Европа не прилагат музиката като възпитателен метод.
Може учителят да си има в класната стая пиано, да седне на пианото и като свири и пее, да разправи на децата една приказка в песен.
Всичките деца ще се съберат, няма да има главоболие. Не една песен, не една приказка да им разправи, много обективни приказки.
към беседата >>
Та, опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, ни най-малко не се изменяте.
Та, опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, ни най-малко не се изменяте.
Аз изследвам духовните хора. И духовните хора, почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит.
към беседата >>
Всичките деца ще се съберат, няма да има главоболие.
Ако аз бих дал една система за възпитанието... Досега още в Европа не прилагат музиката като възпитателен метод. Може учителят да си има в класната стая пиано, да седне на пианото и като свири и пее, да разправи на децата една приказка в песен.
Всичките деца ще се съберат, няма да има главоболие.
Не една песен, не една приказка да им разправи, много обективни приказки.
към беседата >>
Аз изследвам духовните хора.
Та, опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, ни най-малко не се изменяте.
Аз изследвам духовните хора.
И духовните хора, почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот.
към беседата >>
Не една песен, не една приказка да им разправи, много обективни приказки.
Ако аз бих дал една система за възпитанието... Досега още в Европа не прилагат музиката като възпитателен метод. Може учителят да си има в класната стая пиано, да седне на пианото и като свири и пее, да разправи на децата една приказка в песен. Всичките деца ще се съберат, няма да има главоболие.
Не една песен, не една приказка да им разправи, много обективни приказки.
към беседата >>
И духовните хора, почти не се е изменил техният живот.
Та, опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, ни най-малко не се изменяте. Аз изследвам духовните хора.
И духовните хора, почти не се е изменил техният живот.
Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи.
към беседата >>
Някой път даже възрастните, като ви дойде едно страдание, не знаете как да се освободите от него, аз съм срещал някой върви, маха си ръката.
Някой път даже възрастните, като ви дойде едно страдание, не знаете как да се освободите от него, аз съм срещал някой върви, маха си ръката.
Извикай този човек и го попитай: „Знаеш ли как се пее тонът „ла“? “ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“? “ Пей правилно. Кой от вас ще го вземе правилно? Как няма да го вземе?
към беседата >>
Туй не е духовно.
Та, опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, ни най-малко не се изменяте. Аз изследвам духовните хора. И духовните хора, почти не се е изменил техният живот.
Туй не е духовно.
За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи. Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате.
към беседата >>
Извикай този човек и го попитай: „Знаеш ли как се пее тонът „ла“?
Някой път даже възрастните, като ви дойде едно страдание, не знаете как да се освободите от него, аз съм срещал някой върви, маха си ръката.
Извикай този човек и го попитай: „Знаеш ли как се пее тонът „ла“?
“ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“? “ Пей правилно. Кой от вас ще го вземе правилно? Как няма да го вземе? Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно.
към беседата >>
За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало.
Та, опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, ни най-малко не се изменяте. Аз изследвам духовните хора. И духовните хора, почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно.
За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало.
Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи. Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате. Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса.
към беседата >>
“ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“?
Някой път даже възрастните, като ви дойде едно страдание, не знаете как да се освободите от него, аз съм срещал някой върви, маха си ръката. Извикай този човек и го попитай: „Знаеш ли как се пее тонът „ла“?
“ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“?
“ Пей правилно. Кой от вас ще го вземе правилно? Как няма да го вземе? Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно. Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно.
към беседата >>
Тогава духовността е средина, зенит.
Та, опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, ни най-малко не се изменяте. Аз изследвам духовните хора. И духовните хора, почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало.
Тогава духовността е средина, зенит.
За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи. Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате. Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса. Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има.
към беседата >>
“ Пей правилно.
Някой път даже възрастните, като ви дойде едно страдание, не знаете как да се освободите от него, аз съм срещал някой върви, маха си ръката. Извикай този човек и го попитай: „Знаеш ли как се пее тонът „ла“? “ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“?
“ Пей правилно.
Кой от вас ще го вземе правилно? Как няма да го вземе? Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно. Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно. Защото природата си служи с музиката.
към беседата >>
За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот.
Аз изследвам духовните хора. И духовните хора, почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит.
За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот.
Защото у човек се реализират всичките копнежи. Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате. Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса. Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има. Не са само едно парче, всичките светове са населени.
към беседата >>
Кой от вас ще го вземе правилно?
Някой път даже възрастните, като ви дойде едно страдание, не знаете как да се освободите от него, аз съм срещал някой върви, маха си ръката. Извикай този човек и го попитай: „Знаеш ли как се пее тонът „ла“? “ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“? “ Пей правилно.
Кой от вас ще го вземе правилно?
Как няма да го вземе? Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно. Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно. Защото природата си служи с музиката. Природата е крайно музикална.
към беседата >>
Защото у човек се реализират всичките копнежи.
И духовните хора, почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот.
Защото у човек се реализират всичките копнежи.
Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате. Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса. Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има. Не са само едно парче, всичките светове са населени.
към беседата >>
Как няма да го вземе?
Някой път даже възрастните, като ви дойде едно страдание, не знаете как да се освободите от него, аз съм срещал някой върви, маха си ръката. Извикай този човек и го попитай: „Знаеш ли как се пее тонът „ла“? “ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“? “ Пей правилно. Кой от вас ще го вземе правилно?
Как няма да го вземе?
Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно. Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно. Защото природата си служи с музиката. Природата е крайно музикална. Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс.
към беседата >>
Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате.
Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи.
Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате.
Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса. Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има. Не са само едно парче, всичките светове са населени.
към беседата >>
Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно.
Извикай този човек и го попитай: „Знаеш ли как се пее тонът „ла“? “ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“? “ Пей правилно. Кой от вас ще го вземе правилно? Как няма да го вземе?
Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно.
Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно. Защото природата си служи с музиката. Природата е крайно музикална. Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс. Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс.
към беседата >>
Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса.
За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи. Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате.
Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса.
Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има. Не са само едно парче, всичките светове са населени.
към беседата >>
Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно.
“ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“? “ Пей правилно. Кой от вас ще го вземе правилно? Как няма да го вземе? Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно.
Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно.
Защото природата си служи с музиката. Природата е крайно музикална. Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс. Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс. Този дисонанс е човешки, той не е на природата.
към беседата >>
Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има.
Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи. Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате. Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса.
Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има.
Не са само едно парче, всичките светове са населени.
към беседата >>
Защото природата си служи с музиката.
“ Пей правилно. Кой от вас ще го вземе правилно? Как няма да го вземе? Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно. Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно.
Защото природата си служи с музиката.
Природата е крайно музикална. Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс. Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс. Този дисонанс е човешки, той не е на природата. Ако отмахнем този дисонанс, ще дойдем до истинската природа и веднага в тебе има една мощна сила и ти дохождаш до една строго определена мисъл, до едно строго определено чувство и до една строго определена постъпка, до установения хармоничен ред на нещата.
към беседата >>
Не са само едно парче, всичките светове са населени.
За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи. Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате. Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса. Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има.
Не са само едно парче, всичките светове са населени.
към беседата >>
Природата е крайно музикална.
Кой от вас ще го вземе правилно? Как няма да го вземе? Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно. Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно. Защото природата си служи с музиката.
Природата е крайно музикална.
Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс. Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс. Този дисонанс е човешки, той не е на природата. Ако отмахнем този дисонанс, ще дойдем до истинската природа и веднага в тебе има една мощна сила и ти дохождаш до една строго определена мисъл, до едно строго определено чувство и до една строго определена постъпка, до установения хармоничен ред на нещата.
към беседата >>
Това е едно отношение.
Това е едно отношение.
Отношението не е нещо материално, което може да се обясни. То и външна форма няма. Може да го поставите във външна форма, не самото отношение. Някой път може да има любовно отношение към някого. Любовта не може да се крие.
към беседата >>
По някой път казвате: „Тези неща са фикции.“ Ние засега мислим, че разумните хора са само тука, на Земята.
По някой път казвате: „Тези неща са фикции.“ Ние засега мислим, че разумните хора са само тука, на Земята.
После, ние имаме ограничени понятия за съществуванието на живота. Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби. Това са ограничени схващания. Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота. Животът е над всичко.
към беседата >>
Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс.
Как няма да го вземе? Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно. Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно. Защото природата си служи с музиката. Природата е крайно музикална.
Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс.
Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс. Този дисонанс е човешки, той не е на природата. Ако отмахнем този дисонанс, ще дойдем до истинската природа и веднага в тебе има една мощна сила и ти дохождаш до една строго определена мисъл, до едно строго определено чувство и до една строго определена постъпка, до установения хармоничен ред на нещата.
към беседата >>
Отношението не е нещо материално, което може да се обясни.
Това е едно отношение.
Отношението не е нещо материално, което може да се обясни.
То и външна форма няма. Може да го поставите във външна форма, не самото отношение. Някой път може да има любовно отношение към някого. Любовта не може да се крие. Тя няма никакъв образ в дадения случай.
към беседата >>
После, ние имаме ограничени понятия за съществуванието на живота.
По някой път казвате: „Тези неща са фикции.“ Ние засега мислим, че разумните хора са само тука, на Земята.
После, ние имаме ограничени понятия за съществуванието на живота.
Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби. Това са ограничени схващания. Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота. Животът е над всичко. Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо.
към беседата >>
Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс.
Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно. Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно. Защото природата си служи с музиката. Природата е крайно музикална. Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс.
Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс.
Този дисонанс е човешки, той не е на природата. Ако отмахнем този дисонанс, ще дойдем до истинската природа и веднага в тебе има една мощна сила и ти дохождаш до една строго определена мисъл, до едно строго определено чувство и до една строго определена постъпка, до установения хармоничен ред на нещата.
към беседата >>
То и външна форма няма.
Това е едно отношение. Отношението не е нещо материално, което може да се обясни.
То и външна форма няма.
Може да го поставите във външна форма, не самото отношение. Някой път може да има любовно отношение към някого. Любовта не може да се крие. Тя няма никакъв образ в дадения случай. Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне.
към беседата >>
Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби.
По някой път казвате: „Тези неща са фикции.“ Ние засега мислим, че разумните хора са само тука, на Земята. После, ние имаме ограничени понятия за съществуванието на живота.
Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби.
Това са ограничени схващания. Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота. Животът е над всичко. Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо. Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия.
към беседата >>
Този дисонанс е човешки, той не е на природата.
Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно. Защото природата си служи с музиката. Природата е крайно музикална. Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс. Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс.
Този дисонанс е човешки, той не е на природата.
Ако отмахнем този дисонанс, ще дойдем до истинската природа и веднага в тебе има една мощна сила и ти дохождаш до една строго определена мисъл, до едно строго определено чувство и до една строго определена постъпка, до установения хармоничен ред на нещата.
към беседата >>
Може да го поставите във външна форма, не самото отношение.
Това е едно отношение. Отношението не е нещо материално, което може да се обясни. То и външна форма няма.
Може да го поставите във външна форма, не самото отношение.
Някой път може да има любовно отношение към някого. Любовта не може да се крие. Тя няма никакъв образ в дадения случай. Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне. Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място.
към беседата >>
Това са ограничени схващания.
По някой път казвате: „Тези неща са фикции.“ Ние засега мислим, че разумните хора са само тука, на Земята. После, ние имаме ограничени понятия за съществуванието на живота. Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби.
Това са ограничени схващания.
Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота. Животът е над всичко. Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо. Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия. За това съм съгласен.
към беседата >>
Ако отмахнем този дисонанс, ще дойдем до истинската природа и веднага в тебе има една мощна сила и ти дохождаш до една строго определена мисъл, до едно строго определено чувство и до една строго определена постъпка, до установения хармоничен ред на нещата.
Защото природата си служи с музиката. Природата е крайно музикална. Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс. Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс. Този дисонанс е човешки, той не е на природата.
Ако отмахнем този дисонанс, ще дойдем до истинската природа и веднага в тебе има една мощна сила и ти дохождаш до една строго определена мисъл, до едно строго определено чувство и до една строго определена постъпка, до установения хармоничен ред на нещата.
към беседата >>
Някой път може да има любовно отношение към някого.
Това е едно отношение. Отношението не е нещо материално, което може да се обясни. То и външна форма няма. Може да го поставите във външна форма, не самото отношение.
Някой път може да има любовно отношение към някого.
Любовта не може да се крие. Тя няма никакъв образ в дадения случай. Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне. Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място. Така е у всички.
към беседата >>
Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота.
По някой път казвате: „Тези неща са фикции.“ Ние засега мислим, че разумните хора са само тука, на Земята. После, ние имаме ограничени понятия за съществуванието на живота. Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби. Това са ограничени схващания.
Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота.
Животът е над всичко. Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо. Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия. За това съм съгласен. Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот.
към беседата >>
Та, казвам сега: „Слушай, сине, мой!
Та, казвам сега: „Слушай, сине, мой!
“ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи? Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре. Бог никога не говори за утре. Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори. Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите.
към беседата >>
Любовта не може да се крие.
Това е едно отношение. Отношението не е нещо материално, което може да се обясни. То и външна форма няма. Може да го поставите във външна форма, не самото отношение. Някой път може да има любовно отношение към някого.
Любовта не може да се крие.
Тя няма никакъв образ в дадения случай. Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне. Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място. Така е у всички. Общо правило е туй.
към беседата >>
Животът е над всичко.
По някой път казвате: „Тези неща са фикции.“ Ние засега мислим, че разумните хора са само тука, на Земята. После, ние имаме ограничени понятия за съществуванието на живота. Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби. Това са ограничени схващания. Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота.
Животът е над всичко.
Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо. Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия. За това съм съгласен. Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот. Вследствие на тези криви понятия, които имаме за живота [...].
към беседата >>
“ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи?
Та, казвам сега: „Слушай, сине, мой!
“ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи?
Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре. Бог никога не говори за утре. Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори. Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите. Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога.
към беседата >>
Тя няма никакъв образ в дадения случай.
Отношението не е нещо материално, което може да се обясни. То и външна форма няма. Може да го поставите във външна форма, не самото отношение. Някой път може да има любовно отношение към някого. Любовта не може да се крие.
Тя няма никакъв образ в дадения случай.
Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне. Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място. Така е у всички. Общо правило е туй. Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото.
към беседата >>
Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо.
После, ние имаме ограничени понятия за съществуванието на живота. Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби. Това са ограничени схващания. Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота. Животът е над всичко.
Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо.
Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия. За това съм съгласен. Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот. Вследствие на тези криви понятия, които имаме за живота [...].
към беседата >>
Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре.
Та, казвам сега: „Слушай, сине, мой! “ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи?
Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре.
Бог никога не говори за утре. Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори. Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите. Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога. Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл.
към беседата >>
Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне.
То и външна форма няма. Може да го поставите във външна форма, не самото отношение. Някой път може да има любовно отношение към някого. Любовта не може да се крие. Тя няма никакъв образ в дадения случай.
Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне.
Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място. Така е у всички. Общо правило е туй. Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото. Като обичат някого, ще го турят на първо място.
към беседата >>
Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия.
Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби. Това са ограничени схващания. Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота. Животът е над всичко. Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо.
Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия.
За това съм съгласен. Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот. Вследствие на тези криви понятия, които имаме за живота [...].
към беседата >>
Бог никога не говори за утре.
Та, казвам сега: „Слушай, сине, мой! “ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи? Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре.
Бог никога не говори за утре.
Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори. Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите. Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога. Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл. Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва да влезеш вече в Божествения свят.
към беседата >>
Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място.
Може да го поставите във външна форма, не самото отношение. Някой път може да има любовно отношение към някого. Любовта не може да се крие. Тя няма никакъв образ в дадения случай. Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне.
Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място.
Така е у всички. Общо правило е туй. Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото. Като обичат някого, ще го турят на първо място. Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни.
към беседата >>
За това съм съгласен.
Това са ограничени схващания. Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота. Животът е над всичко. Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо. Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия.
За това съм съгласен.
Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот. Вследствие на тези криви понятия, които имаме за живота [...].
към беседата >>
Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори.
Та, казвам сега: „Слушай, сине, мой! “ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи? Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре. Бог никога не говори за утре.
Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори.
Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите. Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога. Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл. Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва да влезеш вече в Божествения свят. Туй е общо достояние, за всички е тази мисъл.
към беседата >>
Така е у всички.
Някой път може да има любовно отношение към някого. Любовта не може да се крие. Тя няма никакъв образ в дадения случай. Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне. Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място.
Така е у всички.
Общо правило е туй. Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото. Като обичат някого, ще го турят на първо място. Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни. Аз говоря за чувствата, които не принадлежат нито на религиозните хора, нито на светските хора, които са общи за човека.
към беседата >>
Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот.
Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота. Животът е над всичко. Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо. Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия. За това съм съгласен.
Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот.
Вследствие на тези криви понятия, които имаме за живота [...].
към беседата >>
Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите.
Та, казвам сега: „Слушай, сине, мой! “ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи? Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре. Бог никога не говори за утре. Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори.
Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите.
Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога. Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл. Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва да влезеш вече в Божествения свят. Туй е общо достояние, за всички е тази мисъл.
към беседата >>
Общо правило е туй.
Любовта не може да се крие. Тя няма никакъв образ в дадения случай. Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне. Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място. Така е у всички.
Общо правило е туй.
Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото. Като обичат някого, ще го турят на първо място. Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни. Аз говоря за чувствата, които не принадлежат нито на религиозните хора, нито на светските хора, които са общи за човека. Когато говорим за светски или духовни работи, това са думи, които се употребяват само за улеснение.
към беседата >>
Вследствие на тези криви понятия, които имаме за живота [...].
Животът е над всичко. Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо. Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия. За това съм съгласен. Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот.
Вследствие на тези криви понятия, които имаме за живота [...].
към беседата >>
Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога.
“ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи? Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре. Бог никога не говори за утре. Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори. Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите.
Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога.
Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл. Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва да влезеш вече в Божествения свят. Туй е общо достояние, за всички е тази мисъл.
към беседата >>
Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото.
Тя няма никакъв образ в дадения случай. Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне. Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място. Така е у всички. Общо правило е туй.
Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото.
Като обичат някого, ще го турят на първо място. Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни. Аз говоря за чувствата, които не принадлежат нито на религиозните хора, нито на светските хора, които са общи за човека. Когато говорим за светски или духовни работи, това са думи, които се употребяват само за улеснение.
към беседата >>
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вървят двама християни и си приказват.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вървят двама християни и си приказват.
Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал. И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша. Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има. Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша.
към беседата >>
Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл.
Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре. Бог никога не говори за утре. Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори. Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите. Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога.
Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл.
Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва да влезеш вече в Божествения свят. Туй е общо достояние, за всички е тази мисъл.
към беседата >>
Като обичат някого, ще го турят на първо място.
Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне. Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място. Така е у всички. Общо правило е туй. Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото.
Като обичат някого, ще го турят на първо място.
Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни. Аз говоря за чувствата, които не принадлежат нито на религиозните хора, нито на светските хора, които са общи за човека. Когато говорим за светски или духовни работи, това са думи, които се употребяват само за улеснение.
към беседата >>
Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вървят двама християни и си приказват.
Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал.
И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша. Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има. Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата?
към беседата >>
Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва да влезеш вече в Божествения свят.
Бог никога не говори за утре. Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори. Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите. Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога. Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл.
Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва да влезеш вече в Божествения свят.
Туй е общо достояние, за всички е тази мисъл.
към беседата >>
Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни.
Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място. Така е у всички. Общо правило е туй. Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото. Като обичат някого, ще го турят на първо място.
Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни.
Аз говоря за чувствата, които не принадлежат нито на религиозните хора, нито на светските хора, които са общи за човека. Когато говорим за светски или духовни работи, това са думи, които се употребяват само за улеснение.
към беседата >>
И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вървят двама християни и си приказват. Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал.
И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша.
Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има. Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата? “ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете?
към беседата >>
Туй е общо достояние, за всички е тази мисъл.
Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори. Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите. Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога. Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл. Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва да влезеш вече в Божествения свят.
Туй е общо достояние, за всички е тази мисъл.
към беседата >>
Аз говоря за чувствата, които не принадлежат нито на религиозните хора, нито на светските хора, които са общи за човека.
Така е у всички. Общо правило е туй. Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото. Като обичат някого, ще го турят на първо място. Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни.
Аз говоря за чувствата, които не принадлежат нито на религиозните хора, нито на светските хора, които са общи за човека.
Когато говорим за светски или духовни работи, това са думи, които се употребяват само за улеснение.
към беседата >>
Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вървят двама християни и си приказват. Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал. И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша.
Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има.
Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата? “ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете? “ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият?
към беседата >>
Сега ако ви кажа, че Господ ви говори, вие ще кажете: „Ами как говори Бог?
Сега ако ви кажа, че Господ ви говори, вие ще кажете: „Ами как говори Бог?
“ По някой път аз съм говорил, чувам Го, но не зная как говори. – „Ама откъде говори? “ Чувам Го, че отнякъде говори. От кое място е, не зная. – „Виждал ли си Господа?
към беседата >>
Когато говорим за светски или духовни работи, това са думи, които се употребяват само за улеснение.
Общо правило е туй. Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото. Като обичат някого, ще го турят на първо място. Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни. Аз говоря за чувствата, които не принадлежат нито на религиозните хора, нито на светските хора, които са общи за човека.
Когато говорим за светски или духовни работи, това са думи, които се употребяват само за улеснение.
към беседата >>
Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вървят двама християни и си приказват. Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал. И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша. Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има.
Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета.
Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата? “ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете? “ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият? – „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа.
към беседата >>
“ По някой път аз съм говорил, чувам Го, но не зная как говори.
Сега ако ви кажа, че Господ ви говори, вие ще кажете: „Ами как говори Бог?
“ По някой път аз съм говорил, чувам Го, но не зная как говори.
– „Ама откъде говори? “ Чувам Го, че отнякъде говори. От кое място е, не зная. – „Виждал ли си Господа? “ Виждам Го, но не зная къде е.
към беседата >>
Според мене има три отношения, които са важни.
Според мене има три отношения, които са важни.
Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод. Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата. Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем.
към беседата >>
Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вървят двама християни и си приказват. Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал. И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша. Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има. Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета.
Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша.
Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата? “ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете? “ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият? – „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа. Тя не бута религиозни хора.“ – „Е, ние от учтивост се качихме горе на крушата.“
към беседата >>
– „Ама откъде говори?
Сега ако ви кажа, че Господ ви говори, вие ще кажете: „Ами как говори Бог? “ По някой път аз съм говорил, чувам Го, но не зная как говори.
– „Ама откъде говори?
“ Чувам Го, че отнякъде говори. От кое място е, не зная. – „Виждал ли си Господа? “ Виждам Го, но не зная къде е. Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става.
към беседата >>
Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод.
Според мене има три отношения, които са важни.
Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод.
Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата. Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно.
към беседата >>
Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата?
Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал. И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша. Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има. Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша.
Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата?
“ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете? “ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият? – „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа. Тя не бута религиозни хора.“ – „Е, ние от учтивост се качихме горе на крушата.“
към беседата >>
“ Чувам Го, че отнякъде говори.
Сега ако ви кажа, че Господ ви говори, вие ще кажете: „Ами как говори Бог? “ По някой път аз съм говорил, чувам Го, но не зная как говори. – „Ама откъде говори?
“ Чувам Го, че отнякъде говори.
От кое място е, не зная. – „Виждал ли си Господа? “ Виждам Го, но не зная къде е. Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става. Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа.
към беседата >>
2.
Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието
,
ООК
, София, 17.1.1934г.,
Но това е изключителен случай.
Християнските общества в Америка имат един начин, един метод. Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ. До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия.
Но това е изключителен случай.
Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш. Той минава с каруца и аз тръгвам пеш. Той минава и заминава. При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката.
към беседата >>
Това са силите на човешкия късмет.
Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината.
Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
Един изключителен случай на 99 случаи.
Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ. До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай.
Един изключителен случай на 99 случаи.
Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш. Той минава с каруца и аз тръгвам пеш. Той минава и заминава. При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката. Аз не мога да взема това като правило.
към беседата >>
Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш.
До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи.
Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш.
Той минава с каруца и аз тръгвам пеш. Той минава и заминава. При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката. Аз не мога да взема това като правило.
към беседата >>
Той минава с каруца и аз тръгвам пеш.
Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш.
Той минава с каруца и аз тръгвам пеш.
Той минава и заминава. При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката. Аз не мога да взема това като правило.
към беседата >>
Той минава и заминава.
Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш. Той минава с каруца и аз тръгвам пеш.
Той минава и заминава.
При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката. Аз не мога да взема това като правило.
към беседата >>
При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката.
Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш. Той минава с каруца и аз тръгвам пеш. Той минава и заминава.
При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката.
Аз не мога да взема това като правило.
към беседата >>
Аз не мога да взема това като правило.
Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш. Той минава с каруца и аз тръгвам пеш. Той минава и заминава. При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката.
Аз не мога да взема това като правило.
към беседата >>
Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи.
Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи.
Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило. Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет. Късметът е едно изключително условие. Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата.
към беседата >>
Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило.
Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи.
Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило.
Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет. Късметът е едно изключително условие. Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне?
към беседата >>
Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет.
Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи. Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило.
Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет.
Късметът е едно изключително условие. Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо.
към беседата >>
Късметът е едно изключително условие.
Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи. Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило. Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет.
Късметът е едно изключително условие.
Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери.
към беседата >>
Например вземаш един билет на късмет.
Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи. Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило. Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет. Късметът е едно изключително условие.
Например вземаш един билет на късмет.
Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери. Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси.
към беседата >>
Желаеш да ти се падне печалбата.
Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи. Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило. Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет. Късметът е едно изключително условие. Например вземаш един билет на късмет.
Желаеш да ти се падне печалбата.
Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери. Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси. Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш.
към беседата >>
Може ли да ти се падне?
Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило. Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет. Късметът е едно изключително условие. Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата.
Може ли да ти се падне?
Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери. Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси. Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш. Ти вземаш билет, но изгубваш.
към беседата >>
Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо.
Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет. Късметът е едно изключително условие. Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне?
Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо.
И всеки един [от] вас може да провери. Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси. Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш. Ти вземаш билет, но изгубваш. Втори път повториш и пак нищо.
към беседата >>
И всеки един [от] вас може да провери.
Късметът е едно изключително условие. Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо.
И всеки един [от] вас може да провери.
Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси. Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш. Ти вземаш билет, но изгубваш. Втори път повториш и пак нищо. Трети път и пак нищо.
към беседата >>
Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси.
Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери.
Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси.
Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш. Ти вземаш билет, но изгубваш. Втори път повториш и пак нищо. Трети път и пак нищо. Тогаз не търси вече.
към беседата >>
Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш.
Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери. Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси.
Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш.
Ти вземаш билет, но изгубваш. Втори път повториш и пак нищо. Трети път и пак нищо. Тогаз не търси вече. То е свършено вече.
към беседата >>
Ти вземаш билет, но изгубваш.
Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери. Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси. Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш.
Ти вземаш билет, но изгубваш.
Втори път повториш и пак нищо. Трети път и пак нищо. Тогаз не търси вече. То е свършено вече. Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или друг някой ден, ще ви тръгне добре.
към беседата >>
Втори път повториш и пак нищо.
Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери. Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси. Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш. Ти вземаш билет, но изгубваш.
Втори път повториш и пак нищо.
Трети път и пак нищо. Тогаз не търси вече. То е свършено вече. Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или друг някой ден, ще ви тръгне добре. Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника.
към беседата >>
Трети път и пак нищо.
И всеки един [от] вас може да провери. Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси. Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш. Ти вземаш билет, но изгубваш. Втори път повториш и пак нищо.
Трети път и пак нищо.
Тогаз не търси вече. То е свършено вече. Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или друг някой ден, ще ви тръгне добре. Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника. Трябва да турите известни разбирания, когато нещата стават в света.
към беседата >>
Тогаз не търси вече.
Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси. Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш. Ти вземаш билет, но изгубваш. Втори път повториш и пак нищо. Трети път и пак нищо.
Тогаз не търси вече.
То е свършено вече. Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или друг някой ден, ще ви тръгне добре. Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника. Трябва да турите известни разбирания, когато нещата стават в света.
към беседата >>
То е свършено вече.
Аз да ви дам правило: Имаш желание да си вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш. Ти вземаш билет, но изгубваш. Втори път повториш и пак нищо. Трети път и пак нищо. Тогаз не търси вече.
То е свършено вече.
Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или друг някой ден, ще ви тръгне добре. Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника. Трябва да турите известни разбирания, когато нещата стават в света.
към беседата >>
Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или друг някой ден, ще ви тръгне добре.
Ти вземаш билет, но изгубваш. Втори път повториш и пак нищо. Трети път и пак нищо. Тогаз не търси вече. То е свършено вече.
Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или друг някой ден, ще ви тръгне добре.
Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника. Трябва да турите известни разбирания, когато нещата стават в света.
към беседата >>
Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника.
Втори път повториш и пак нищо. Трети път и пак нищо. Тогаз не търси вече. То е свършено вече. Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или друг някой ден, ще ви тръгне добре.
Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника.
Трябва да турите известни разбирания, когато нещата стават в света.
към беседата >>
Трябва да турите известни разбирания, когато нещата стават в света.
Трети път и пак нищо. Тогаз не търси вече. То е свършено вече. Или вие имате поверие, че ако тръгнете на работа в петък или друг някой ден, ще ви тръгне добре. Тръгни три пъти в понеделник и ако не ти върви, зачеркни понеделника.
Трябва да турите известни разбирания, когато нещата стават в света.
към беседата >>
Двама светски хора ходили по света.
Двама светски хора ходили по света.
Единият от тях бил умен, има малко пари, но наемал двама–трима души като глашатаи да го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може да направи. А пък другият, никакъв глашатай не хващал. Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо? – Защото този човек бил умен. Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе.
към беседата >>
Единият от тях бил умен, има малко пари, но наемал двама–трима души като глашатаи да го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може да направи.
Двама светски хора ходили по света.
Единият от тях бил умен, има малко пари, но наемал двама–трима души като глашатаи да го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може да направи.
А пък другият, никакъв глашатай не хващал. Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо? – Защото този човек бил умен. Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе. Защото един ден хората ще те подложат на изпит.
към беседата >>
А пък другият, никакъв глашатай не хващал.
Двама светски хора ходили по света. Единият от тях бил умен, има малко пари, но наемал двама–трима души като глашатаи да го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може да направи.
А пък другият, никакъв глашатай не хващал.
Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо? – Защото този човек бил умен. Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе. Защото един ден хората ще те подложат на изпит. Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови.
към беседата >>
Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо?
Двама светски хора ходили по света. Единият от тях бил умен, има малко пари, но наемал двама–трима души като глашатаи да го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може да направи. А пък другият, никакъв глашатай не хващал.
Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо?
– Защото този човек бил умен. Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе. Защото един ден хората ще те подложат на изпит. Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови. Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдат, скачал трап широк 10 метра.
към беседата >>
– Защото този човек бил умен.
Двама светски хора ходили по света. Единият от тях бил умен, има малко пари, но наемал двама–трима души като глашатаи да го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може да направи. А пък другият, никакъв глашатай не хващал. Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо?
– Защото този човек бил умен.
Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе. Защото един ден хората ще те подложат на изпит. Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови. Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдат, скачал трап широк 10 метра. Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат да се скачат.“
към беседата >>
Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе.
Двама светски хора ходили по света. Единият от тях бил умен, има малко пари, но наемал двама–трима души като глашатаи да го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може да направи. А пък другият, никакъв глашатай не хващал. Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо? – Защото този човек бил умен.
Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе.
Защото един ден хората ще те подложат на изпит. Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови. Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдат, скачал трап широк 10 метра. Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат да се скачат.“
към беседата >>
Защото един ден хората ще те подложат на изпит.
Единият от тях бил умен, има малко пари, но наемал двама–трима души като глашатаи да го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може да направи. А пък другият, никакъв глашатай не хващал. Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо? – Защото този човек бил умен. Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе.
Защото един ден хората ще те подложат на изпит.
Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови. Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдат, скачал трап широк 10 метра. Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат да се скачат.“
към беседата >>
Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови.
А пък другият, никакъв глашатай не хващал. Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо? – Защото този човек бил умен. Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе. Защото един ден хората ще те подложат на изпит.
Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови.
Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдат, скачал трап широк 10 метра. Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат да се скачат.“
към беседата >>
Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдат, скачал трап широк 10 метра.
Този, който имал глашатаи, вървяли му работите. Защо? – Защото този човек бил умен. Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе. Защото един ден хората ще те подложат на изпит. Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови.
Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдат, скачал трап широк 10 метра.
Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат да се скачат.“
към беседата >>
Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат да се скачат.“
– Защото този човек бил умен. Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват, да го има в тебе. Защото един ден хората ще те подложат на изпит. Всякога ще се изложат на изпита, ако не са готови. Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдат, скачал трап широк 10 метра.
Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат да се скачат.“
към беседата >>
Развивайте в себе си интуицията.
Развивайте в себе си интуицията.
В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция. Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности. Те не са способности, с които човек работи. Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои.
към беседата >>
В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция.
Развивайте в себе си интуицията.
В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция.
Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности. Те не са способности, с които човек работи. Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои. Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните.
към беседата >>
Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности.
Развивайте в себе си интуицията. В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция.
Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности.
Те не са способности, с които човек работи. Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои. Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните. Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа.
към беседата >>
Те не са способности, с които човек работи.
Развивайте в себе си интуицията. В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция. Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности.
Те не са способности, с които човек работи.
Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои. Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните. Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа. Например, ти чувствуваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат.
към беседата >>
Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа.
Развивайте в себе си интуицията. В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция. Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности. Те не са способности, с които човек работи.
Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа.
И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои. Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните. Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа. Например, ти чувствуваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат. И ти тогава си въоръжен, както астронома с телескопа и виждаш това, което обикновеното око не може да види.
към беседата >>
И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои.
Развивайте в себе си интуицията. В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция. Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности. Те не са способности, с които човек работи. Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа.
И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои.
Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните. Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа. Например, ти чувствуваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат. И ти тогава си въоръжен, както астронома с телескопа и виждаш това, което обикновеното око не може да види. Или имаш далекоглед и виждаш на 20–30 километра това, което един човек с обикновените очи не може да вижда.
към беседата >>
Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните.
В човека има едно чувство, което хората наричат интуиция. Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности. Те не са способности, с които човек работи. Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои.
Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните.
Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа. Например, ти чувствуваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат. И ти тогава си въоръжен, както астронома с телескопа и виждаш това, което обикновеното око не може да види. Или имаш далекоглед и виждаш на 20–30 километра това, което един човек с обикновените очи не може да вижда.
към беседата >>
Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа.
Има известни способности в човека, които аз наричам почиваещи способности. Те не са способности, с които човек работи. Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои. Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните.
Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа.
Например, ти чувствуваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат. И ти тогава си въоръжен, както астронома с телескопа и виждаш това, което обикновеното око не може да види. Или имаш далекоглед и виждаш на 20–30 километра това, което един човек с обикновените очи не може да вижда.
към беседата >>
Например, ти чувствуваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат.
Те не са способности, с които човек работи. Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои. Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните. Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа.
Например, ти чувствуваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат.
И ти тогава си въоръжен, както астронома с телескопа и виждаш това, което обикновеното око не може да види. Или имаш далекоглед и виждаш на 20–30 километра това, което един човек с обикновените очи не може да вижда.
към беседата >>
И ти тогава си въоръжен, както астронома с телескопа и виждаш това, което обикновеното око не може да види.
Интуицията и други подобни способности, принадлежат към по-висшите области на човешката душа. И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои. Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните. Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа. Например, ти чувствуваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат.
И ти тогава си въоръжен, както астронома с телескопа и виждаш това, което обикновеното око не може да види.
Или имаш далекоглед и виждаш на 20–30 километра това, което един човек с обикновените очи не може да вижда.
към беседата >>
Или имаш далекоглед и виждаш на 20–30 километра това, което един човек с обикновените очи не може да вижда.
И тези способности в човека функционират само когато човек е спокоен, когато не се безпокои. Ако е способен, функционират способностите на обикновения ум, както у животните. Но, когато един човек иска да разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва да функционират онези почиваещи способности на човешката душа. Например, ти чувствуваш, че след толкова и толкова време нещата ще станат. И ти тогава си въоръжен, както астронома с телескопа и виждаш това, което обикновеното око не може да види.
Или имаш далекоглед и виждаш на 20–30 километра това, което един човек с обикновените очи не може да вижда.
към беседата >>
Та казвам, Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата душа.
Та казвам, Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата душа.
И ако ние бихме следвали тия закони, ще успяваме. Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности. Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение. И го докарват до неговия край. Виждаме в съвременната музика същото.
към беседата >>
И ако ние бихме следвали тия закони, ще успяваме.
Та казвам, Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата душа.
И ако ние бихме следвали тия закони, ще успяваме.
Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности. Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение. И го докарват до неговия край. Виждаме в съвременната музика същото. В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях.
към беседата >>
Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности.
Та казвам, Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата душа. И ако ние бихме следвали тия закони, ще успяваме.
Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности.
Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение. И го докарват до неговия край. Виждаме в съвременната музика същото. В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях. В християнството е същото.
към беседата >>
Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение.
Та казвам, Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата душа. И ако ние бихме следвали тия закони, ще успяваме. Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности.
Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение.
И го докарват до неговия край. Виждаме в съвременната музика същото. В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях. В християнството е същото. При сегашните условия и вие трябва да работите.
към беседата >>
И го докарват до неговия край.
Та казвам, Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата душа. И ако ние бихме следвали тия закони, ще успяваме. Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности. Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение.
И го докарват до неговия край.
Виждаме в съвременната музика същото. В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях. В християнството е същото. При сегашните условия и вие трябва да работите. Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек?
към беседата >>
Виждаме в съвременната музика същото.
Та казвам, Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата душа. И ако ние бихме следвали тия закони, ще успяваме. Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности. Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение. И го докарват до неговия край.
Виждаме в съвременната музика същото.
В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях. В християнството е същото. При сегашните условия и вие трябва да работите. Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек? Вие за какво сте определени?
към беседата >>
В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях.
И ако ние бихме следвали тия закони, ще успяваме. Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности. Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение. И го докарват до неговия край. Виждаме в съвременната музика същото.
В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях.
В християнството е същото. При сегашните условия и вие трябва да работите. Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек? Вие за какво сте определени? За какво е определен човек най-първо?
към беседата >>
В християнството е същото.
Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности. Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение. И го докарват до неговия край. Виждаме в съвременната музика същото. В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях.
В християнството е същото.
При сегашните условия и вие трябва да работите. Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек? Вие за какво сте определени? За какво е определен човек най-първо? Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад.
към беседата >>
При сегашните условия и вие трябва да работите.
Когато става някое изобретение едновременно работят 10–15–100 души, върху това изобретение. И го докарват до неговия край. Виждаме в съвременната музика същото. В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях. В християнството е същото.
При сегашните условия и вие трябва да работите.
Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек? Вие за какво сте определени? За какво е определен човек най-първо? Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад. Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката.
към беседата >>
Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек?
И го докарват до неговия край. Виждаме в съвременната музика същото. В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях. В християнството е същото. При сегашните условия и вие трябва да работите.
Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек?
Вие за какво сте определени? За какво е определен човек най-първо? Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад. Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката. Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате.
към беседата >>
Вие за какво сте определени?
Виждаме в съвременната музика същото. В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях. В християнството е същото. При сегашните условия и вие трябва да работите. Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек?
Вие за какво сте определени?
За какво е определен човек най-първо? Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад. Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката. Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате. Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата.
към беседата >>
За какво е определен човек най-първо?
В нея са работили мнозина видни музиканти и това, което е постигнато се дължи на тях. В християнството е същото. При сегашните условия и вие трябва да работите. Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек? Вие за какво сте определени?
За какво е определен човек най-първо?
Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад. Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката. Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате. Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата. Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик.
към беседата >>
Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад.
В християнството е същото. При сегашните условия и вие трябва да работите. Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек? Вие за какво сте определени? За какво е определен човек най-първо?
Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад.
Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката. Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате. Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата. Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик. Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици.
към беседата >>
Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката.
При сегашните условия и вие трябва да работите. Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек? Вие за какво сте определени? За какво е определен човек най-първо? Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад.
Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката.
Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате. Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата. Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик. Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици. При известни условия може да ви услужи някой, но общото правило е: Вие разчитайте сами да работите, а пък всичките помощи, които могат да дойдат считайте като едно преходно условие.
към беседата >>
Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате.
Вие можете да кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек? Вие за какво сте определени? За какво е определен човек най-първо? Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад. Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката.
Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате.
Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата. Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик. Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици. При известни условия може да ви услужи някой, но общото правило е: Вие разчитайте сами да работите, а пък всичките помощи, които могат да дойдат считайте като едно преходно условие. Вие да разчитате на себе си, на своите сили.
към беседата >>
Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата.
Вие за какво сте определени? За какво е определен човек най-първо? Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад. Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката. Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате.
Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата.
Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик. Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици. При известни условия може да ви услужи някой, но общото правило е: Вие разчитайте сами да работите, а пък всичките помощи, които могат да дойдат считайте като едно преходно условие. Вие да разчитате на себе си, на своите сили.
към беседата >>
Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик.
За какво е определен човек най-първо? Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад. Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката. Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате. Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата.
Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик.
Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици. При известни условия може да ви услужи някой, но общото правило е: Вие разчитайте сами да работите, а пък всичките помощи, които могат да дойдат считайте като едно преходно условие. Вие да разчитате на себе си, на своите сили.
към беседата >>
Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици.
Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят да държа опашката на владишката дреха.“ Като си тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад. Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката. Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате. Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата. Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик.
Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици.
При известни условия може да ви услужи някой, но общото правило е: Вие разчитайте сами да работите, а пък всичките помощи, които могат да дойдат считайте като едно преходно условие. Вие да разчитате на себе си, на своите сили.
към беседата >>
При известни условия може да ви услужи някой, но общото правило е: Вие разчитайте сами да работите, а пък всичките помощи, които могат да дойдат считайте като едно преходно условие.
Съвсем ще закъсате вие, ако речете да носите дрехата на владиката. Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате. Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата. Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик. Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици.
При известни условия може да ви услужи някой, но общото правило е: Вие разчитайте сами да работите, а пък всичките помощи, които могат да дойдат считайте като едно преходно условие.
Вие да разчитате на себе си, на своите сили.
към беседата >>
Вие да разчитате на себе си, на своите сили.
Ако вашите дрехи ги държат, също така ще закъсате. Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой да ти носи опашката на дрехата. Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но да чакаш всеки път да ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик. Искам да ме разберете добре, не да станете фанатици. При известни условия може да ви услужи някой, но общото правило е: Вие разчитайте сами да работите, а пък всичките помощи, които могат да дойдат считайте като едно преходно условие.
Вие да разчитате на себе си, на своите сили.
към беседата >>
Не туряйте в ума си идеята да станете богат, учен и пр.
Не туряйте в ума си идеята да станете богат, учен и пр.
Хубави работи са те, но това не е съществено. Да станеш богат, не е съществено. И учен да станеш и това не е съществено. Това са само условия. Кое е същественото, в дадения случай?
към беседата >>
Хубави работи са те, но това не е съществено.
Не туряйте в ума си идеята да станете богат, учен и пр.
Хубави работи са те, но това не е съществено.
Да станеш богат, не е съществено. И учен да станеш и това не е съществено. Това са само условия. Кое е същественото, в дадения случай? Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон.
към беседата >>
Да станеш богат, не е съществено.
Не туряйте в ума си идеята да станете богат, учен и пр. Хубави работи са те, но това не е съществено.
Да станеш богат, не е съществено.
И учен да станеш и това не е съществено. Това са само условия. Кое е същественото, в дадения случай? Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон. Тогава ще ви натоварят с големи предмети.
към беседата >>
И учен да станеш и това не е съществено.
Не туряйте в ума си идеята да станете богат, учен и пр. Хубави работи са те, но това не е съществено. Да станеш богат, не е съществено.
И учен да станеш и това не е съществено.
Това са само условия. Кое е същественото, в дадения случай? Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон. Тогава ще ви натоварят с големи предмети. Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр.
към беседата >>
Това са само условия.
Не туряйте в ума си идеята да станете богат, учен и пр. Хубави работи са те, но това не е съществено. Да станеш богат, не е съществено. И учен да станеш и това не е съществено.
Това са само условия.
Кое е същественото, в дадения случай? Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон. Тогава ще ви натоварят с големи предмети. Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр. Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите.
към беседата >>
Кое е същественото, в дадения случай?
Не туряйте в ума си идеята да станете богат, учен и пр. Хубави работи са те, но това не е съществено. Да станеш богат, не е съществено. И учен да станеш и това не е съществено. Това са само условия.
Кое е същественото, в дадения случай?
Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон. Тогава ще ви натоварят с големи предмети. Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр. Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите. Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете.
към беседата >>
Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон.
Хубави работи са те, но това не е съществено. Да станеш богат, не е съществено. И учен да станеш и това не е съществено. Това са само условия. Кое е същественото, в дадения случай?
Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон.
Тогава ще ви натоварят с големи предмети. Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр. Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите. Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете. Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете.
към беседата >>
Тогава ще ви натоварят с големи предмети.
Да станеш богат, не е съществено. И учен да станеш и това не е съществено. Това са само условия. Кое е същественото, в дадения случай? Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон.
Тогава ще ви натоварят с големи предмети.
Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр. Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите. Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете. Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете. И това магаре имаше 5 лекари да го гледат и то беше най-щастливото магаре.
към беседата >>
Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр.
И учен да станеш и това не е съществено. Това са само условия. Кое е същественото, в дадения случай? Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон. Тогава ще ви натоварят с големи предмети.
Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр.
Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите. Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете. Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете. И това магаре имаше 5 лекари да го гледат и то беше най-щастливото магаре. Ако някой човек ще върши някои работи нека избере онази работа, която ще спомогне за неговото повдигане.
към беседата >>
Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите.
Това са само условия. Кое е същественото, в дадения случай? Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон. Тогава ще ви натоварят с големи предмети. Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр.
Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите.
Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете. Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете. И това магаре имаше 5 лекари да го гледат и то беше най-щастливото магаре. Ако някой човек ще върши някои работи нека избере онази работа, която ще спомогне за неговото повдигане.
към беседата >>
Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете.
Кое е същественото, в дадения случай? Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон. Тогава ще ви натоварят с големи предмети. Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр. Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите.
Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете.
Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете. И това магаре имаше 5 лекари да го гледат и то беше най-щастливото магаре. Ако някой човек ще върши някои работи нека избере онази работа, която ще спомогне за неговото повдигане.
към беседата >>
Някои работи, които са станали тогава, приличат на сегашните.
Някои работи, които са станали тогава, приличат на сегашните.
Някой път не се разбира Писанието.
към беседата >>
Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете.
Да ви дам едно сравнение: Вие може да искате да бъдете един голям кон. Тогава ще ви натоварят с големи предмети. Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр. Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите. Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете.
Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете.
И това магаре имаше 5 лекари да го гледат и то беше най-щастливото магаре. Ако някой човек ще върши някои работи нека избере онази работа, която ще спомогне за неговото повдигане.
към беседата >>
Някой път не се разбира Писанието.
Някои работи, които са станали тогава, приличат на сегашните.
Някой път не се разбира Писанието.
към беседата >>
И това магаре имаше 5 лекари да го гледат и то беше най-щастливото магаре.
Тогава ще ви натоварят с големи предмети. Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр. Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите. Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете. Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете.
И това магаре имаше 5 лекари да го гледат и то беше най-щастливото магаре.
Ако някой човек ще върши някои работи нека избере онази работа, която ще спомогне за неговото повдигане.
към беседата >>
Човек, като постъпи в някое училище, все трябва да има някои заложби.
Човек, като постъпи в някое училище, все трябва да има някои заложби.
Знанието е общо, но все таки човек има склонност към някои знания повече, а към някои по-малко. Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца. Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното. Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо.
към беседата >>
Ако някой човек ще върши някои работи нека избере онази работа, която ще спомогне за неговото повдигане.
Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр. Или може да бъдете едно малко конче и едно малко царско дете да възседне на гърба ви и да го носите. Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете. Английската кралица имаше магаре, което носеше кралското дете. И това магаре имаше 5 лекари да го гледат и то беше най-щастливото магаре.
Ако някой човек ще върши някои работи нека избере онази работа, която ще спомогне за неговото повдигане.
към беседата >>
Знанието е общо, но все таки човек има склонност към някои знания повече, а към някои по-малко.
Човек, като постъпи в някое училище, все трябва да има някои заложби.
Знанието е общо, но все таки човек има склонност към някои знания повече, а към някои по-малко.
Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца. Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното. Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел.
към беседата >>
Не зная дали сте правили опити, като вземате лотарийни билети.
Не зная дали сте правили опити, като вземате лотарийни билети.
Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднаж, дваж, триж и не върви. А пък той има скрита мисъл. На сиромасите най-малко им върви на лотария. Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора. Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите.
към беседата >>
Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца.
Човек, като постъпи в някое училище, все трябва да има някои заложби. Знанието е общо, но все таки човек има склонност към някои знания повече, а към някои по-малко.
Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца.
Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното. Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид.
към беседата >>
Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднаж, дваж, триж и не върви.
Не зная дали сте правили опити, като вземате лотарийни билети.
Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднаж, дваж, триж и не върви.
А пък той има скрита мисъл. На сиромасите най-малко им върви на лотария. Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора. Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите. Има едно малко изключение.
към беседата >>
Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното.
Човек, като постъпи в някое училище, все трябва да има някои заложби. Знанието е общо, но все таки човек има склонност към някои знания повече, а към някои по-малко. Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца.
Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното.
Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос.
към беседата >>
А пък той има скрита мисъл.
Не зная дали сте правили опити, като вземате лотарийни билети. Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднаж, дваж, триж и не върви.
А пък той има скрита мисъл.
На сиромасите най-малко им върви на лотария. Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора. Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите. Има едно малко изключение. И много естествено е това.
към беседата >>
Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните.
Човек, като постъпи в някое училище, все трябва да има някои заложби. Знанието е общо, но все таки човек има склонност към някои знания повече, а към някои по-малко. Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца. Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното.
Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните.
Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци.
към беседата >>
На сиромасите най-малко им върви на лотария.
Не зная дали сте правили опити, като вземате лотарийни билети. Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднаж, дваж, триж и не върви. А пък той има скрита мисъл.
На сиромасите най-малко им върви на лотария.
Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора. Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите. Има едно малко изключение. И много естествено е това. Учените, хубави книги отиват при учените хора.
към беседата >>
Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо.
Човек, като постъпи в някое училище, все трябва да има някои заложби. Знанието е общо, но все таки човек има склонност към някои знания повече, а към някои по-малко. Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца. Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното. Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните.
Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо.
Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин.
към беседата >>
Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора.
Не зная дали сте правили опити, като вземате лотарийни билети. Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднаж, дваж, триж и не върви. А пък той има скрита мисъл. На сиромасите най-малко им върви на лотария.
Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора.
Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите. Има едно малко изключение. И много естествено е това. Учените, хубави книги отиват при учените хора. Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек.
към беседата >>
Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел.
Знанието е общо, но все таки човек има склонност към някои знания повече, а към някои по-малко. Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца. Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното. Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо.
Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел.
Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен.
към беседата >>
Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите.
Не зная дали сте правили опити, като вземате лотарийни билети. Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднаж, дваж, триж и не върви. А пък той има скрита мисъл. На сиромасите най-малко им върви на лотария. Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора.
Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите.
Има едно малко изключение. И много естествено е това. Учените, хубави книги отиват при учените хора. Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек. И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите.
към беседата >>
Човек може да носи името Давид, без да е Давид.
Както тогава, така и сега, много хора трябва да се учат, както малките деца. Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното. Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел.
Човек може да носи името Давид, без да е Давид.
И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е свършил даже училище, без да има знание.
към беседата >>
Има едно малко изключение.
Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднаж, дваж, триж и не върви. А пък той има скрита мисъл. На сиромасите най-малко им върви на лотария. Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора. Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите.
Има едно малко изключение.
И много естествено е това. Учените, хубави книги отиват при учените хора. Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек. И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите. Някой, ако види че това не е право, да каже: Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромаси.
към беседата >>
И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос.
Мъчно расте човек и мъчно добива тези разбирания и казва: „Това са духовни, мистични разбирания.“ Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното. Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид.
И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос.
В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е свършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание.
към беседата >>
И много естествено е това.
А пък той има скрита мисъл. На сиромасите най-малко им върви на лотария. Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора. Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите. Има едно малко изключение.
И много естествено е това.
Учените, хубави книги отиват при учените хора. Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек. И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите. Някой, ако види че това не е право, да каже: Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромаси. Добре е човек да бъде занят и със себе си, но голяма опасност има в нашия век в това отношение.
към беседата >>
В България има доста Христовци.
Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос.
В България има доста Христовци.
Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е свършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили.
към беседата >>
Учените, хубави книги отиват при учените хора.
На сиромасите най-малко им върви на лотария. Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора. Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите. Има едно малко изключение. И много естествено е това.
Учените, хубави книги отиват при учените хора.
Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек. И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите. Някой, ако види че това не е право, да каже: Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромаси. Добре е човек да бъде занят и със себе си, но голяма опасност има в нашия век в това отношение. Ние сме заняти със себе си повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Може да носи човек името християнин, без да е християнин.
Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци.
Може да носи човек името християнин, без да е християнин.
Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е свършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили. Някои са натрупали богатства.
към беседата >>
Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек.
Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора. Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите. Има едно малко изключение. И много естествено е това. Учените, хубави книги отиват при учените хора.
Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек.
И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите. Някой, ако види че това не е право, да каже: Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромаси. Добре е човек да бъде занят и със себе си, но голяма опасност има в нашия век в това отношение. Ние сме заняти със себе си повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Човек може да носи името на учен, без да е учен.
Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин.
Човек може да носи името на учен, без да е учен.
И може да е свършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили. Някои са натрупали богатства. Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар.
към беседата >>
И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите.
Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите. Има едно малко изключение. И много естествено е това. Учените, хубави книги отиват при учените хора. Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек.
И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите.
Някой, ако види че това не е право, да каже: Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромаси. Добре е човек да бъде занят и със себе си, но голяма опасност има в нашия век в това отношение. Ние сме заняти със себе си повече, отколкото трябва.
към беседата >>
И може да е свършил даже училище, без да има знание.
Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен.
И може да е свършил даже училище, без да има знание.
Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили. Някои са натрупали богатства. Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар. При когото отидат, него познават.
към беседата >>
Някой, ако види че това не е право, да каже: Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромаси.
Има едно малко изключение. И много естествено е това. Учените, хубави книги отиват при учените хора. Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек. И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите.
Някой, ако види че това не е право, да каже: Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромаси.
Добре е човек да бъде занят и със себе си, но голяма опасност има в нашия век в това отношение. Ние сме заняти със себе си повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Може да има съвсем елементарно знание.
И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е свършил даже училище, без да има знание.
Може да има съвсем елементарно знание.
По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили. Някои са натрупали богатства. Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар. При когото отидат, него познават. И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили.
към беседата >>
Добре е човек да бъде занят и със себе си, но голяма опасност има в нашия век в това отношение.
И много естествено е това. Учените, хубави книги отиват при учените хора. Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек. И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите. Някой, ако види че това не е право, да каже: Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромаси.
Добре е човек да бъде занят и със себе си, но голяма опасност има в нашия век в това отношение.
Ние сме заняти със себе си повече, отколкото трябва.
към беседата >>
По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили.
В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е свършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание.
По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили.
Някои са натрупали богатства. Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар. При когото отидат, него познават. И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили. Има едно злато, което оживява човека, то, като влезе в човека, не го напуща.
към беседата >>
Ние сме заняти със себе си повече, отколкото трябва.
Учените, хубави книги отиват при учените хора. Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек. И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели да го даде на сиромасите. Някой, ако види че това не е право, да каже: Като спечели на лотария, да е дал печалбата на сиромаси. Добре е човек да бъде занят и със себе си, но голяма опасност има в нашия век в това отношение.
Ние сме заняти със себе си повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Някои са натрупали богатства.
Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е свършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили.
Някои са натрупали богатства.
Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар. При когото отидат, него познават. И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили. Има едно злато, което оживява човека, то, като влезе в човека, не го напуща. То носи живот.
към беседата >>
Това, което седи в твоето съзнание и самосъзнание, то не може да се реализира.
Това, което седи в твоето съзнание и самосъзнание, то не може да се реализира.
Можеш да се тревожиш колкото искаш. Ще пиеш студена вода за него. Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са Божествените елементи в човека. Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени.
към беседата >>
Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар.
Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е свършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили. Някои са натрупали богатства.
Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар.
При когото отидат, него познават. И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили. Има едно злато, което оживява човека, то, като влезе в човека, не го напуща. То носи живот. А пък тези пари, които хората са направили, те не остават постоянно при човека.
към беседата >>
Можеш да се тревожиш колкото искаш.
Това, което седи в твоето съзнание и самосъзнание, то не може да се реализира.
Можеш да се тревожиш колкото искаш.
Ще пиеш студена вода за него. Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са Божествените елементи в човека. Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени. Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав.
към беседата >>
При когото отидат, него познават.
И може да е свършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили. Някои са натрупали богатства. Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар.
При когото отидат, него познават.
И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили. Има едно злато, което оживява човека, то, като влезе в човека, не го напуща. То носи живот. А пък тези пари, които хората са направили, те не остават постоянно при човека.
към беседата >>
Ще пиеш студена вода за него.
Това, което седи в твоето съзнание и самосъзнание, то не може да се реализира. Можеш да се тревожиш колкото искаш.
Ще пиеш студена вода за него.
Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са Божествените елементи в човека. Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени. Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав. За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр.
към беседата >>
И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили.
Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили. Някои са натрупали богатства. Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар. При когото отидат, него познават.
И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили.
Има едно злато, което оживява човека, то, като влезе в човека, не го напуща. То носи живот. А пък тези пари, които хората са направили, те не остават постоянно при човека.
към беседата >>
Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Това, което седи в твоето съзнание и самосъзнание, то не може да се реализира. Можеш да се тревожиш колкото искаш. Ще пиеш студена вода за него.
Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Те са Божествените елементи в човека. Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени. Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав. За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр. Ти ще кажеш: „Ще ходя!
към беседата >>
Има едно злато, което оживява човека, то, като влезе в човека, не го напуща.
По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили. Някои са натрупали богатства. Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар. При когото отидат, него познават. И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили.
Има едно злато, което оживява човека, то, като влезе в човека, не го напуща.
То носи живот. А пък тези пари, които хората са направили, те не остават постоянно при човека.
към беседата >>
Те са Божествените елементи в човека.
Това, което седи в твоето съзнание и самосъзнание, то не може да се реализира. Можеш да се тревожиш колкото искаш. Ще пиеш студена вода за него. Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Те са Божествените елементи в човека.
Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени. Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав. За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр. Ти ще кажеш: „Ще ходя! “ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш.
към беседата >>
То носи живот.
Някои са натрупали богатства. Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар. При когото отидат, него познават. И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили. Има едно злато, което оживява човека, то, като влезе в човека, не го напуща.
То носи живот.
А пък тези пари, които хората са направили, те не остават постоянно при човека.
към беседата >>
Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени.
Това, което седи в твоето съзнание и самосъзнание, то не може да се реализира. Можеш да се тревожиш колкото искаш. Ще пиеш студена вода за него. Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са Божествените елементи в човека.
Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени.
Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав. За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр. Ти ще кажеш: „Ще ходя! “ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш. Ако туриш превозни средства, здрав няма да бъдеш, нищо няма да направиш.
към беседата >>
А пък тези пари, които хората са направили, те не остават постоянно при човека.
Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар. При когото отидат, него познават. И няма нещо по непостоянно от парите, които хората са направили. Има едно злато, което оживява човека, то, като влезе в човека, не го напуща. То носи живот.
А пък тези пари, които хората са направили, те не остават постоянно при човека.
към беседата >>
Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав.
Можеш да се тревожиш колкото искаш. Ще пиеш студена вода за него. Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са Божествените елементи в човека. Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени.
Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав.
За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр. Ти ще кажеш: „Ще ходя! “ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш. Ако туриш превозни средства, здрав няма да бъдеш, нищо няма да направиш. Всякога здравето започва от там, когато човек разчита на себе си и влиза в прями отношения с природата и разчита на природата повече отколкото на хората.
към беседата >>
На вас бих ви предложил един избор: Да ви лишат от хляб и вода за известно време, или да ви лишат от въздух, или да ви лишат от светлина.
На вас бих ви предложил един избор: Да ви лишат от хляб и вода за известно време, или да ви лишат от въздух, или да ви лишат от светлина.
Кое бихте избрали на първа ръка. Кое е най-малкото лишение. Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере.
към беседата >>
За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр.
Ще пиеш студена вода за него. Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са Божествените елементи в човека. Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени. Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав.
За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр.
Ти ще кажеш: „Ще ходя! “ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш. Ако туриш превозни средства, здрав няма да бъдеш, нищо няма да направиш. Всякога здравето започва от там, когато човек разчита на себе си и влиза в прями отношения с природата и разчита на природата повече отколкото на хората.
към беседата >>
Кое бихте избрали на първа ръка.
На вас бих ви предложил един избор: Да ви лишат от хляб и вода за известно време, или да ви лишат от въздух, или да ви лишат от светлина.
Кое бихте избрали на първа ръка.
Кое е най-малкото лишение. Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Ще ходя!
Това, което обичаме в живота, то трябва да влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са Божествените елементи в човека. Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени. Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав. За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр.
Ти ще кажеш: „Ще ходя!
“ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш. Ако туриш превозни средства, здрав няма да бъдеш, нищо няма да направиш. Всякога здравето започва от там, когато човек разчита на себе си и влиза в прями отношения с природата и разчита на природата повече отколкото на хората.
към беседата >>
Кое е най-малкото лишение.
На вас бих ви предложил един избор: Да ви лишат от хляб и вода за известно време, или да ви лишат от въздух, или да ви лишат от светлина. Кое бихте избрали на първа ръка.
Кое е най-малкото лишение.
Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб.
към беседата >>
“ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш.
Те са Божествените елементи в човека. Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени. Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав. За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр. Ти ще кажеш: „Ще ходя!
“ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш.
Ако туриш превозни средства, здрав няма да бъдеш, нищо няма да направиш. Всякога здравето започва от там, когато човек разчита на себе си и влиза в прями отношения с природата и разчита на природата повече отколкото на хората.
към беседата >>
Нали по някой път, искате един метод, с който да работите.
На вас бих ви предложил един избор: Да ви лишат от хляб и вода за известно време, или да ви лишат от въздух, или да ви лишат от светлина. Кое бихте избрали на първа ръка. Кое е най-малкото лишение.
Нали по някой път, искате един метод, с който да работите.
При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте.
към беседата >>
Ако туриш превозни средства, здрав няма да бъдеш, нищо няма да направиш.
Ако искате нещо, за да придобиете една опитност, искайте неща съществени. Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав. За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр. Ти ще кажеш: „Ще ходя! “ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш.
Ако туриш превозни средства, здрав няма да бъдеш, нищо няма да направиш.
Всякога здравето започва от там, когато човек разчита на себе си и влиза в прями отношения с природата и разчита на природата повече отколкото на хората.
към беседата >>
При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази.
На вас бих ви предложил един избор: Да ви лишат от хляб и вода за известно време, или да ви лишат от въздух, или да ви лишат от светлина. Кое бихте избрали на първа ръка. Кое е най-малкото лишение. Нали по някой път, искате един метод, с който да работите.
При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази.
Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне.
към беседата >>
Всякога здравето започва от там, когато човек разчита на себе си и влиза в прями отношения с природата и разчита на природата повече отколкото на хората.
Ти искаш да станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш да станеш здрав. За да станеш здрав, ти никога не туряй в ума си превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр. Ти ще кажеш: „Ще ходя! “ За да станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш. Ако туриш превозни средства, здрав няма да бъдеш, нищо няма да направиш.
Всякога здравето започва от там, когато човек разчита на себе си и влиза в прями отношения с природата и разчита на природата повече отколкото на хората.
към беседата >>
Всеки един от вас знае, какво ще избере.
На вас бих ви предложил един избор: Да ви лишат от хляб и вода за известно време, или да ви лишат от въздух, или да ви лишат от светлина. Кое бихте избрали на първа ръка. Кое е най-малкото лишение. Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази.
Всеки един от вас знае, какво ще избере.
Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират.
към беседата >>
Първото нещо е: Уповавай на Бога.
Първото нещо е: Уповавай на Бога.
Второто нещо: Уповавай на природата. Третото: Уповавай на себе си. Четвърто: Уповавай на ближните си. Ако искате да имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание. Да ви дам друга една рецепта.
към беседата >>
Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето.
Кое бихте избрали на първа ръка. Кое е най-малкото лишение. Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере.
Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето.
Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен.
към беседата >>
Второто нещо: Уповавай на природата.
Първото нещо е: Уповавай на Бога.
Второто нещо: Уповавай на природата.
Третото: Уповавай на себе си. Четвърто: Уповавай на ближните си. Ако искате да имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание. Да ви дам друга една рецепта. Щом се безпокоиш за една работа, то идеята е във вашето съзнание и самосъзнание.
към беседата >>
Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб.
Кое е най-малкото лишение. Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето.
Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб.
Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива.
към беседата >>
Третото: Уповавай на себе си.
Първото нещо е: Уповавай на Бога. Второто нещо: Уповавай на природата.
Третото: Уповавай на себе си.
Четвърто: Уповавай на ближните си. Ако искате да имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание. Да ви дам друга една рецепта. Щом се безпокоиш за една работа, то идеята е във вашето съзнание и самосъзнание. Щом престане всяко безпокойствие, то мисълта ви е вече минала във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте.
Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб.
Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте.
Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива.
към беседата >>
Четвърто: Уповавай на ближните си.
Първото нещо е: Уповавай на Бога. Второто нещо: Уповавай на природата. Третото: Уповавай на себе си.
Четвърто: Уповавай на ближните си.
Ако искате да имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание. Да ви дам друга една рецепта. Щом се безпокоиш за една работа, то идеята е във вашето съзнание и самосъзнание. Щом престане всяко безпокойствие, то мисълта ви е вече минала във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне.
При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте.
Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне.
Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива. Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала.
към беседата >>
Ако искате да имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание.
Първото нещо е: Уповавай на Бога. Второто нещо: Уповавай на природата. Третото: Уповавай на себе си. Четвърто: Уповавай на ближните си.
Ако искате да имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание.
Да ви дам друга една рецепта. Щом се безпокоиш за една работа, то идеята е във вашето съзнание и самосъзнание. Щом престане всяко безпокойствие, то мисълта ви е вече минала във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират.
Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне.
Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират.
Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива. Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала.
към беседата >>
Да ви дам друга една рецепта.
Първото нещо е: Уповавай на Бога. Второто нещо: Уповавай на природата. Третото: Уповавай на себе си. Четвърто: Уповавай на ближните си. Ако искате да имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание.
Да ви дам друга една рецепта.
Щом се безпокоиш за една работа, то идеята е във вашето съзнание и самосъзнание. Щом престане всяко безпокойствие, то мисълта ви е вече минала във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
Ти си болен.
Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират.
Ти си болен.
Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива. Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала.
към беседата >>
Щом се безпокоиш за една работа, то идеята е във вашето съзнание и самосъзнание.
Второто нещо: Уповавай на природата. Третото: Уповавай на себе си. Четвърто: Уповавай на ближните си. Ако искате да имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание. Да ви дам друга една рецепта.
Щом се безпокоиш за една работа, то идеята е във вашето съзнание и самосъзнание.
Щом престане всяко безпокойствие, то мисълта ви е вече минала във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива.
Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен.
Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива.
И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива. Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала.
към беседата >>
Щом престане всяко безпокойствие, то мисълта ви е вече минала във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
Третото: Уповавай на себе си. Четвърто: Уповавай на ближните си. Ако искате да имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание. Да ви дам друга една рецепта. Щом се безпокоиш за една работа, то идеята е във вашето съзнание и самосъзнание.
Щом престане всяко безпокойствие, то мисълта ви е вече минала във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива.
Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива.
И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива.
Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала.
към беседата >>
Вие правите погрешката, която е направила една американка.
Вие правите погрешката, която е направила една американка.
Тя имала един приятел. Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си турва в плика на мъжа си и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се. Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа. Те не са за този свят. Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа.
към беседата >>
Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала.
Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива.
Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала.
към беседата >>
Тя имала един приятел.
Вие правите погрешката, която е направила една американка.
Тя имала един приятел.
Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си турва в плика на мъжа си и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се. Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа. Те не са за този свят. Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа. Иначе, от пощата ще ти ги върнат назад.
към беседата >>
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят.
към беседата >>
Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си турва в плика на мъжа си и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се.
Вие правите погрешката, която е направила една американка. Тя имала един приятел.
Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си турва в плика на мъжа си и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се.
Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа. Те не са за този свят. Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа. Иначе, от пощата ще ти ги върнат назад. Онзи американец е писал до жена си и тя трябвало да се изповяда за погрешката.
към беседата >>
В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете.
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете.
Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят.
към беседата >>
Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа.
Вие правите погрешката, която е направила една американка. Тя имала един приятел. Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си турва в плика на мъжа си и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се.
Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа.
Те не са за този свят. Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа. Иначе, от пощата ще ти ги върнат назад. Онзи американец е писал до жена си и тя трябвало да се изповяда за погрешката. И мъжът ѝ казал: „Моля, да не правиш тази погрешка втори път.“
към беседата >>
Тогава други ще се занимават с него.
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете.
Тогава други ще се занимават с него.
Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят.
към беседата >>
Те не са за този свят.
Вие правите погрешката, която е направила една американка. Тя имала един приятел. Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си турва в плика на мъжа си и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се. Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа.
Те не са за този свят.
Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа. Иначе, от пощата ще ти ги върнат назад. Онзи американец е писал до жена си и тя трябвало да се изповяда за погрешката. И мъжът ѝ казал: „Моля, да не правиш тази погрешка втори път.“
към беседата >>
Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят.
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него.
Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят.
Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят.
към беседата >>
Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа.
Вие правите погрешката, която е направила една американка. Тя имала един приятел. Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си турва в плика на мъжа си и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се. Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа. Те не са за този свят.
Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа.
Иначе, от пощата ще ти ги върнат назад. Онзи американец е писал до жена си и тя трябвало да се изповяда за погрешката. И мъжът ѝ казал: „Моля, да не правиш тази погрешка втори път.“
към беседата >>
Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят.
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят.
Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят.
към беседата >>
Иначе, от пощата ще ти ги върнат назад.
Тя имала един приятел. Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си турва в плика на мъжа си и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се. Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа. Те не са за този свят. Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа.
Иначе, от пощата ще ти ги върнат назад.
Онзи американец е писал до жена си и тя трябвало да се изповяда за погрешката. И мъжът ѝ казал: „Моля, да не правиш тази погрешка втори път.“
към беседата >>
Искам да ви кажа где се спъвате.
Искам да ви кажа где се спъвате.
Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам да дам рецепта само на един човек. Вие се молите. Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма да направи. Такива молитви не отиват надалеч. Една молитва, като я отправиш, ти трябва да я забравиш, не да я забравиш, но да я оставиш на великите закони на природата: Светлина, топлина и влага, те ще направят с него [нея] както знаят.
към беседата >>
Онзи американец е писал до жена си и тя трябвало да се изповяда за погрешката.
Тя писала писмо до мъжа си и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля си турва в плика на мъжа си и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се. Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа. Те не са за този свят. Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа. Иначе, от пощата ще ти ги върнат назад.
Онзи американец е писал до жена си и тя трябвало да се изповяда за погрешката.
И мъжът ѝ казал: „Моля, да не правиш тази погрешка втори път.“
към беседата >>
Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам да дам рецепта само на един човек.
Искам да ви кажа где се спъвате.
Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам да дам рецепта само на един човек.
Вие се молите. Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма да направи. Такива молитви не отиват надалеч. Една молитва, като я отправиш, ти трябва да я забравиш, не да я забравиш, но да я оставиш на великите закони на природата: Светлина, топлина и влага, те ще направят с него [нея] както знаят. Тури семето в земята и отгоре тури малко пръст, да не го заровиш на дълбочина 3–4–5 педи.
към беседата >>
И мъжът ѝ казал: „Моля, да не правиш тази погрешка втори път.“
Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва да се турят да отиват при Господа. Те не са за този свят. Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа. Иначе, от пощата ще ти ги върнат назад. Онзи американец е писал до жена си и тя трябвало да се изповяда за погрешката.
И мъжът ѝ казал: „Моля, да не правиш тази погрешка втори път.“
към беседата >>
Вие се молите.
Искам да ви кажа где се спъвате. Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам да дам рецепта само на един човек.
Вие се молите.
Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма да направи. Такива молитви не отиват надалеч. Една молитва, като я отправиш, ти трябва да я забравиш, не да я забравиш, но да я оставиш на великите закони на природата: Светлина, топлина и влага, те ще направят с него [нея] както знаят. Тури семето в земята и отгоре тури малко пръст, да не го заровиш на дълбочина 3–4–5 педи.
към беседата >>
Желанията, които имате в света, не ги изпращайте на Господа, нищо повече.
Желанията, които имате в света, не ги изпращайте на Господа, нищо повече.
Нека си останат тук. Това, което и писано за невидимия свят, турете го в писмо и го пратете. Нека да отиде на своето предназначение. И тогава работите стават. Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си.
към беседата >>
Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма да направи.
Искам да ви кажа где се спъвате. Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам да дам рецепта само на един човек. Вие се молите.
Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма да направи.
Такива молитви не отиват надалеч. Една молитва, като я отправиш, ти трябва да я забравиш, не да я забравиш, но да я оставиш на великите закони на природата: Светлина, топлина и влага, те ще направят с него [нея] както знаят. Тури семето в земята и отгоре тури малко пръст, да не го заровиш на дълбочина 3–4–5 педи.
към беседата >>
Нека си останат тук.
Желанията, които имате в света, не ги изпращайте на Господа, нищо повече.
Нека си останат тук.
Това, което и писано за невидимия свят, турете го в писмо и го пратете. Нека да отиде на своето предназначение. И тогава работите стават. Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си. Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте.
към беседата >>
Такива молитви не отиват надалеч.
Искам да ви кажа где се спъвате. Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам да дам рецепта само на един човек. Вие се молите. Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма да направи.
Такива молитви не отиват надалеч.
Една молитва, като я отправиш, ти трябва да я забравиш, не да я забравиш, но да я оставиш на великите закони на природата: Светлина, топлина и влага, те ще направят с него [нея] както знаят. Тури семето в земята и отгоре тури малко пръст, да не го заровиш на дълбочина 3–4–5 педи.
към беседата >>
Това, което и писано за невидимия свят, турете го в писмо и го пратете.
Желанията, които имате в света, не ги изпращайте на Господа, нищо повече. Нека си останат тук.
Това, което и писано за невидимия свят, турете го в писмо и го пратете.
Нека да отиде на своето предназначение. И тогава работите стават. Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си. Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте. Не мислете така: Дали мога да ги направя или не.
към беседата >>
Една молитва, като я отправиш, ти трябва да я забравиш, не да я забравиш, но да я оставиш на великите закони на природата: Светлина, топлина и влага, те ще направят с него [нея] както знаят.
Искам да ви кажа где се спъвате. Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам да дам рецепта само на един човек. Вие се молите. Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма да направи. Такива молитви не отиват надалеч.
Една молитва, като я отправиш, ти трябва да я забравиш, не да я забравиш, но да я оставиш на великите закони на природата: Светлина, топлина и влага, те ще направят с него [нея] както знаят.
Тури семето в земята и отгоре тури малко пръст, да не го заровиш на дълбочина 3–4–5 педи.
към беседата >>
Нека да отиде на своето предназначение.
Желанията, които имате в света, не ги изпращайте на Господа, нищо повече. Нека си останат тук. Това, което и писано за невидимия свят, турете го в писмо и го пратете.
Нека да отиде на своето предназначение.
И тогава работите стават. Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си. Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте. Не мислете така: Дали мога да ги направя или не. Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил.
към беседата >>
Тури семето в земята и отгоре тури малко пръст, да не го заровиш на дълбочина 3–4–5 педи.
Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам да дам рецепта само на един човек. Вие се молите. Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма да направи. Такива молитви не отиват надалеч. Една молитва, като я отправиш, ти трябва да я забравиш, не да я забравиш, но да я оставиш на великите закони на природата: Светлина, топлина и влага, те ще направят с него [нея] както знаят.
Тури семето в земята и отгоре тури малко пръст, да не го заровиш на дълбочина 3–4–5 педи.
към беседата >>
И тогава работите стават.
Желанията, които имате в света, не ги изпращайте на Господа, нищо повече. Нека си останат тук. Това, което и писано за невидимия свят, турете го в писмо и го пратете. Нека да отиде на своето предназначение.
И тогава работите стават.
Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си. Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте. Не мислете така: Дали мога да ги направя или не. Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил. Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя.
към беседата >>
Аз съм слушал някои да казват: „На нас не върви, а на света върви.“ Но от как влязохте в този път, вие все още работите с вашето съзнание и самосъзнание и казвате: „Господ ще работи за нас и ние да си почиваме.“ Не, в новия живот ще работиш два пъти повече отколкото светския човек.
Аз съм слушал някои да казват: „На нас не върви, а на света върви.“ Но от как влязохте в този път, вие все още работите с вашето съзнание и самосъзнание и казвате: „Господ ще работи за нас и ние да си почиваме.“ Не, в новия живот ще работиш два пъти повече отколкото светския човек.
Не да имаш каквото и да е знание, но ще се опретнеш да имаш едно положително знание.
към беседата >>
Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си.
Желанията, които имате в света, не ги изпращайте на Господа, нищо повече. Нека си останат тук. Това, което и писано за невидимия свят, турете го в писмо и го пратете. Нека да отиде на своето предназначение. И тогава работите стават.
Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си.
Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте. Не мислете така: Дали мога да ги направя или не. Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил. Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя. Какво може да направи един беден човек?
към беседата >>
Не да имаш каквото и да е знание, но ще се опретнеш да имаш едно положително знание.
Аз съм слушал някои да казват: „На нас не върви, а на света върви.“ Но от как влязохте в този път, вие все още работите с вашето съзнание и самосъзнание и казвате: „Господ ще работи за нас и ние да си почиваме.“ Не, в новия живот ще работиш два пъти повече отколкото светския човек.
Не да имаш каквото и да е знание, но ще се опретнеш да имаш едно положително знание.
към беседата >>
Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте.
Нека си останат тук. Това, което и писано за невидимия свят, турете го в писмо и го пратете. Нека да отиде на своето предназначение. И тогава работите стават. Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си.
Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте.
Не мислете така: Дали мога да ги направя или не. Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил. Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя. Какво може да направи един беден човек? Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи.
към беседата >>
Това, което и вие искате от невидимия свят, от Бога, трябва да бъде една необходимост.
Това, което и вие искате от невидимия свят, от Бога, трябва да бъде една необходимост.
Имате право да искате, но то трябва да бъде една необходимост, нещо належаще, без което не може. Не да искаш неща, които са второстепенни. Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва. Например, на вас какво ви трябва. Все ви трябва нещо.
към беседата >>
Не мислете така: Дали мога да ги направя или не.
Това, което и писано за невидимия свят, турете го в писмо и го пратете. Нека да отиде на своето предназначение. И тогава работите стават. Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си. Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте.
Не мислете така: Дали мога да ги направя или не.
Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил. Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя. Какво може да направи един беден човек? Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи. Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи.
към беседата >>
Имате право да искате, но то трябва да бъде една необходимост, нещо належаще, без което не може.
Това, което и вие искате от невидимия свят, от Бога, трябва да бъде една необходимост.
Имате право да искате, но то трябва да бъде една необходимост, нещо належаще, без което не може.
Не да искаш неща, които са второстепенни. Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва. Например, на вас какво ви трябва. Все ви трябва нещо. Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно.
към беседата >>
Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил.
Нека да отиде на своето предназначение. И тогава работите стават. Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си. Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте. Не мислете така: Дали мога да ги направя или не.
Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил.
Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя. Какво може да направи един беден човек? Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи. Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи. Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите.
към беседата >>
Не да искаш неща, които са второстепенни.
Това, което и вие искате от невидимия свят, от Бога, трябва да бъде една необходимост. Имате право да искате, но то трябва да бъде една необходимост, нещо належаще, без което не може.
Не да искаш неща, които са второстепенни.
Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва. Например, на вас какво ви трябва. Все ви трябва нещо. Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно. Желанията на всинца ви не се съвпадат.
към беседата >>
Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя.
И тогава работите стават. Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си. Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте. Не мислете така: Дали мога да ги направя или не. Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил.
Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя.
Какво може да направи един беден човек? Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи. Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи. Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите. Ти си мисли, че си богат.
към беседата >>
Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва.
Това, което и вие искате от невидимия свят, от Бога, трябва да бъде една необходимост. Имате право да искате, но то трябва да бъде една необходимост, нещо належаще, без което не може. Не да искаш неща, които са второстепенни.
Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва.
Например, на вас какво ви трябва. Все ви трябва нещо. Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно. Желанията на всинца ви не се съвпадат. Кой ще реализира нашите желания, ако не ние.
към беседата >>
Какво може да направи един беден човек?
Но това, което сте решили да правите, останете на него, не изменяйте решението си. Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте. Не мислете така: Дали мога да ги направя или не. Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил. Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя.
Какво може да направи един беден човек?
Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи. Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи. Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите. Ти си мисли, че си богат. Но не да знаят другите хора, че мислиш така.
към беседата >>
Например, на вас какво ви трябва.
Това, което и вие искате от невидимия свят, от Бога, трябва да бъде една необходимост. Имате право да искате, но то трябва да бъде една необходимост, нещо належаще, без което не може. Не да искаш неща, които са второстепенни. Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва.
Например, на вас какво ви трябва.
Все ви трябва нещо. Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно. Желанията на всинца ви не се съвпадат. Кой ще реализира нашите желания, ако не ние. Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш?
към беседата >>
Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи.
Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте. Не мислете така: Дали мога да ги направя или не. Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил. Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя. Какво може да направи един беден човек?
Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи.
Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи. Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите. Ти си мисли, че си богат. Но не да знаят другите хора, че мислиш така. Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги.
към беседата >>
Все ви трябва нещо.
Това, което и вие искате от невидимия свят, от Бога, трябва да бъде една необходимост. Имате право да искате, но то трябва да бъде една необходимост, нещо належаще, без което не може. Не да искаш неща, които са второстепенни. Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва. Например, на вас какво ви трябва.
Все ви трябва нещо.
Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно. Желанията на всинца ви не се съвпадат. Кой ще реализира нашите желания, ако не ние. Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш? Да ви дам едно малко изяснение.
към беседата >>
Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи.
Не мислете така: Дали мога да ги направя или не. Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил. Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя. Какво може да направи един беден човек? Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи.
Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи.
Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите. Ти си мисли, че си богат. Но не да знаят другите хора, че мислиш така. Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги. Никой да не знае това.
към беседата >>
Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно.
Имате право да искате, но то трябва да бъде една необходимост, нещо належаще, без което не може. Не да искаш неща, които са второстепенни. Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва. Например, на вас какво ви трябва. Все ви трябва нещо.
Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно.
Желанията на всинца ви не се съвпадат. Кой ще реализира нашите желания, ако не ние. Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш? Да ви дам едно малко изяснение. За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор.
към беседата >>
Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите.
Ако аз бях беден човек, ето как щях да постъпя, ето как бих работил. Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя. Какво може да направи един беден човек? Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи. Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи.
Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите.
Ти си мисли, че си богат. Но не да знаят другите хора, че мислиш така. Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги. Никой да не знае това. Това да бъде една от великите тайни в тебе.
към беседата >>
Желанията на всинца ви не се съвпадат.
Не да искаш неща, които са второстепенни. Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва. Например, на вас какво ви трябва. Все ви трябва нещо. Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно.
Желанията на всинца ви не се съвпадат.
Кой ще реализира нашите желания, ако не ние. Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш? Да ви дам едно малко изяснение. За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор. Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода.
към беседата >>
Ти си мисли, че си богат.
Да кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който да работя. Какво може да направи един беден човек? Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи. Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи. Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите.
Ти си мисли, че си богат.
Но не да знаят другите хора, че мислиш така. Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги. Никой да не знае това. Това да бъде една от великите тайни в тебе. И като кажеш на другите: „Аз мисля да напиша няколко тома книги“, нищо няма да напишете.
към беседата >>
Кой ще реализира нашите желания, ако не ние.
Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва. Например, на вас какво ви трябва. Все ви трябва нещо. Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно. Желанията на всинца ви не се съвпадат.
Кой ще реализира нашите желания, ако не ние.
Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш? Да ви дам едно малко изяснение. За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор. Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода. След това от него се изисква и трето нещо – труд.
към беседата >>
Но не да знаят другите хора, че мислиш така.
Какво може да направи един беден човек? Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи. Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи. Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите. Ти си мисли, че си богат.
Но не да знаят другите хора, че мислиш така.
Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги. Никой да не знае това. Това да бъде една от великите тайни в тебе. И като кажеш на другите: „Аз мисля да напиша няколко тома книги“, нищо няма да напишете.
към беседата >>
Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш?
Например, на вас какво ви трябва. Все ви трябва нещо. Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно. Желанията на всинца ви не се съвпадат. Кой ще реализира нашите желания, ако не ние.
Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш?
Да ви дам едно малко изяснение. За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор. Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода. След това от него се изисква и трето нещо – труд. Сега, да ви наведа на едно друго сравнение.
към беседата >>
Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги.
Но аз бих си позволил това, което един милионер може да направи. Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи. Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите. Ти си мисли, че си богат. Но не да знаят другите хора, че мислиш така.
Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги.
Никой да не знае това. Това да бъде една от великите тайни в тебе. И като кажеш на другите: „Аз мисля да напиша няколко тома книги“, нищо няма да напишете.
към беседата >>
Да ви дам едно малко изяснение.
Все ви трябва нещо. Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно. Желанията на всинца ви не се съвпадат. Кой ще реализира нашите желания, ако не ние. Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш?
Да ви дам едно малко изяснение.
За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор. Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода. След това от него се изисква и трето нещо – труд. Сега, да ви наведа на едно друго сравнение. Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча.
към беседата >>
Никой да не знае това.
Ще си представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи. Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите. Ти си мисли, че си богат. Но не да знаят другите хора, че мислиш така. Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги.
Никой да не знае това.
Това да бъде една от великите тайни в тебе. И като кажеш на другите: „Аз мисля да напиша няколко тома книги“, нищо няма да напишете.
към беседата >>
За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор.
Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно. Желанията на всинца ви не се съвпадат. Кой ще реализира нашите желания, ако не ние. Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш? Да ви дам едно малко изяснение.
За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор.
Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода. След това от него се изисква и трето нещо – труд. Сега, да ви наведа на едно друго сравнение. Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча. Не може да препоръчва инвалида.
към беседата >>
Това да бъде една от великите тайни в тебе.
Това по-лесно ще ви докара до сполука, отколкото, ако седите и се тревожите. Ти си мисли, че си богат. Но не да знаят другите хора, че мислиш така. Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги. Никой да не знае това.
Това да бъде една от великите тайни в тебе.
И като кажеш на другите: „Аз мисля да напиша няколко тома книги“, нищо няма да напишете.
към беседата >>
Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода.
Желанията на всинца ви не се съвпадат. Кой ще реализира нашите желания, ако не ние. Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш? Да ви дам едно малко изяснение. За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор.
Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода.
След това от него се изисква и трето нещо – труд. Сега, да ви наведа на едно друго сравнение. Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча. Не може да препоръчва инвалида. Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си?
към беседата >>
И като кажеш на другите: „Аз мисля да напиша няколко тома книги“, нищо няма да напишете.
Ти си мисли, че си богат. Но не да знаят другите хора, че мислиш така. Ти си мисли, че си учен човек, че си писал много томове книги. Никой да не знае това. Това да бъде една от великите тайни в тебе.
И като кажеш на другите: „Аз мисля да напиша няколко тома книги“, нищо няма да напишете.
към беседата >>
След това от него се изисква и трето нещо – труд.
Кой ще реализира нашите желания, ако не ние. Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш? Да ви дам едно малко изяснение. За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор. Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода.
След това от него се изисква и трето нещо – труд.
Сега, да ви наведа на едно друго сравнение. Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча. Не може да препоръчва инвалида. Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си? Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си.
към беседата >>
В света има едно коопериране на душите.
В света има едно коопериране на душите.
Много пъти, когато един знаменит философ или поет работи върху своето съчинение, много хора има, които работят едновременно, искат да бъдат философи или учени и със своята идея подкрепят идеята или работата на този философ и този философ може да изказва техните идеи. Та и когато вие решите да направите едно добро все таки едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно добро. Значи вие сте допринесли нещо. Вярвайте във Божествените закони!
към беседата >>
Сега, да ви наведа на едно друго сравнение.
Писанието казва: „Да не пожелаеш.“ Кое да пожелаеш и кое да не пожелаеш? Да ви дам едно малко изяснение. За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор. Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода. След това от него се изисква и трето нещо – труд.
Сега, да ви наведа на едно друго сравнение.
Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча. Не може да препоръчва инвалида. Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си? Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си. Няма нещо, с което може да привлече майка си.
към беседата >>
Много пъти, когато един знаменит философ или поет работи върху своето съчинение, много хора има, които работят едновременно, искат да бъдат философи или учени и със своята идея подкрепят идеята или работата на този философ и този философ може да изказва техните идеи.
В света има едно коопериране на душите.
Много пъти, когато един знаменит философ или поет работи върху своето съчинение, много хора има, които работят едновременно, искат да бъдат философи или учени и със своята идея подкрепят идеята или работата на този философ и този философ може да изказва техните идеи.
Та и когато вие решите да направите едно добро все таки едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно добро. Значи вие сте допринесли нещо. Вярвайте във Божествените закони!
към беседата >>
Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча.
Да ви дам едно малко изяснение. За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор. Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода. След това от него се изисква и трето нещо – труд. Сега, да ви наведа на едно друго сравнение.
Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча.
Не може да препоръчва инвалида. Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си? Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си. Няма нещо, с което може да привлече майка си. Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка.
към беседата >>
Та и когато вие решите да направите едно добро все таки едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно добро.
В света има едно коопериране на душите. Много пъти, когато един знаменит философ или поет работи върху своето съчинение, много хора има, които работят едновременно, искат да бъдат философи или учени и със своята идея подкрепят идеята или работата на този философ и този философ може да изказва техните идеи.
Та и когато вие решите да направите едно добро все таки едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно добро.
Значи вие сте допринесли нещо. Вярвайте във Божествените закони!
към беседата >>
Не може да препоръчва инвалида.
За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината да има вода, извор. Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода. След това от него се изисква и трето нещо – труд. Сега, да ви наведа на едно друго сравнение. Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча.
Не може да препоръчва инвалида.
Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си? Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си. Няма нещо, с което може да привлече майка си. Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка. Съчувствие ще прояви.
към беседата >>
Значи вие сте допринесли нещо.
В света има едно коопериране на душите. Много пъти, когато един знаменит философ или поет работи върху своето съчинение, много хора има, които работят едновременно, искат да бъдат философи или учени и със своята идея подкрепят идеята или работата на този философ и този философ може да изказва техните идеи. Та и когато вие решите да направите едно добро все таки едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно добро.
Значи вие сте допринесли нещо.
Вярвайте във Божествените закони!
към беседата >>
Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си?
Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода. След това от него се изисква и трето нещо – труд. Сега, да ви наведа на едно друго сравнение. Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча. Не може да препоръчва инвалида.
Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си?
Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си. Няма нещо, с което може да привлече майка си. Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка. Съчувствие ще прояви. Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома.
към беседата >>
Вярвайте във Божествените закони!
В света има едно коопериране на душите. Много пъти, когато един знаменит философ или поет работи върху своето съчинение, много хора има, които работят едновременно, искат да бъдат философи или учени и със своята идея подкрепят идеята или работата на този философ и този философ може да изказва техните идеи. Та и когато вие решите да направите едно добро все таки едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно добро. Значи вие сте допринесли нещо.
Вярвайте във Божествените закони!
към беседата >>
Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си.
След това от него се изисква и трето нещо – труд. Сега, да ви наведа на едно друго сравнение. Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча. Не може да препоръчва инвалида. Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си?
Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си.
Няма нещо, с което може да привлече майка си. Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка. Съчувствие ще прояви. Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома. И във всички общества има недоволни елементи.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Ние нищо нямаме, а всичко владеем.“ Как може този, който няма нищо да владее всичко?
Апостол Павел казва: „Ние нищо нямаме, а всичко владеем.“ Как може този, който няма нищо да владее всичко?
Да допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност да знае къде са заровени известни богатства. На мене скоро ми разправиха следното: В турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири. Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото. Дойде при мене един и ми разправи за това богатство. И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания.
към беседата >>
Няма нещо, с което може да привлече майка си.
Сега, да ви наведа на едно друго сравнение. Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча. Не може да препоръчва инвалида. Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си? Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си.
Няма нещо, с което може да привлече майка си.
Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка. Съчувствие ще прояви. Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома. И във всички общества има недоволни елементи. И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано.
към беседата >>
Да допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност да знае къде са заровени известни богатства.
Апостол Павел казва: „Ние нищо нямаме, а всичко владеем.“ Как може този, който няма нищо да владее всичко?
Да допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност да знае къде са заровени известни богатства.
На мене скоро ми разправиха следното: В турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири. Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото. Дойде при мене един и ми разправи за това богатство. И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания. Други се условията, при които се намират парите.
към беседата >>
Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка.
Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча. Не може да препоръчва инвалида. Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си? Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си. Няма нещо, с което може да привлече майка си.
Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка.
Съчувствие ще прояви. Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома. И във всички общества има недоволни елементи. И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано. Материалните работи служат за голяма спънка.
към беседата >>
На мене скоро ми разправиха следното: В турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири.
Апостол Павел казва: „Ние нищо нямаме, а всичко владеем.“ Как може този, който няма нищо да владее всичко? Да допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност да знае къде са заровени известни богатства.
На мене скоро ми разправиха следното: В турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири.
Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото. Дойде при мене един и ми разправи за това богатство. И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания. Други се условията, при които се намират парите. В златото има особени трепети, които трябва да разбираш.
към беседата >>
Съчувствие ще прояви.
Не може да препоръчва инвалида. Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си? Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си. Няма нещо, с което може да привлече майка си. Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка.
Съчувствие ще прояви.
Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома. И във всички общества има недоволни елементи. И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано. Материалните работи служат за голяма спънка. И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи.
към беседата >>
Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото.
Апостол Павел казва: „Ние нищо нямаме, а всичко владеем.“ Как може този, който няма нищо да владее всичко? Да допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност да знае къде са заровени известни богатства. На мене скоро ми разправиха следното: В турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири.
Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото.
Дойде при мене един и ми разправи за това богатство. И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания. Други се условията, при които се намират парите. В златото има особени трепети, които трябва да разбираш. То трепти особено.
към беседата >>
Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома.
Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво да се сърди на майка си? Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си. Няма нещо, с което може да привлече майка си. Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка. Съчувствие ще прояви.
Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома.
И във всички общества има недоволни елементи. И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано. Материалните работи служат за голяма спънка. И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи. Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може.
към беседата >>
Дойде при мене един и ми разправи за това богатство.
Апостол Павел казва: „Ние нищо нямаме, а всичко владеем.“ Как може този, който няма нищо да владее всичко? Да допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност да знае къде са заровени известни богатства. На мене скоро ми разправиха следното: В турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири. Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото.
Дойде при мене един и ми разправи за това богатство.
И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания. Други се условията, при които се намират парите. В златото има особени трепети, които трябва да разбираш. То трепти особено. Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети.
към беседата >>
И във всички общества има недоволни елементи.
Колкото и майката да обича инвалида, обаче, в този инвалид може да няма онези условия, с които той може да привлече майка си. Няма нещо, с което може да привлече майка си. Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка. Съчувствие ще прояви. Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома.
И във всички общества има недоволни елементи.
И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано. Материалните работи служат за голяма спънка. И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи. Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може. Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия.
към беседата >>
И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания.
Апостол Павел казва: „Ние нищо нямаме, а всичко владеем.“ Как може този, който няма нищо да владее всичко? Да допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност да знае къде са заровени известни богатства. На мене скоро ми разправиха следното: В турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири. Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото. Дойде при мене един и ми разправи за това богатство.
И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания.
Други се условията, при които се намират парите. В златото има особени трепети, които трябва да разбираш. То трепти особено. Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети. При златото трепетът е специален.
към беседата >>
И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано.
Няма нещо, с което може да привлече майка си. Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка. Съчувствие ще прояви. Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома. И във всички общества има недоволни елементи.
И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано.
Материалните работи служат за голяма спънка. И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи. Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може. Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия. Но да направи възможно[то] за него, в дадения момент.
към беседата >>
Други се условията, при които се намират парите.
Да допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност да знае къде са заровени известни богатства. На мене скоро ми разправиха следното: В турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири. Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото. Дойде при мене един и ми разправи за това богатство. И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания.
Други се условията, при които се намират парите.
В златото има особени трепети, които трябва да разбираш. То трепти особено. Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети. При златото трепетът е специален. Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо.
към беседата >>
Материалните работи служат за голяма спънка.
Може би майката да проявява своята любов, понеже не може да не бъде майка. Съчувствие ще прояви. Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома. И във всички общества има недоволни елементи. И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано.
Материалните работи служат за голяма спънка.
И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи. Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може. Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия. Но да направи възможно[то] за него, в дадения момент. Апостол Павел, в прочетената глава, говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда да им се събира милостиня, да им се занася малко помощ.
към беседата >>
В златото има особени трепети, които трябва да разбираш.
На мене скоро ми разправиха следното: В турско време турската армия заравя в Новозагорско едно съкровище от 80 000 турски лири. Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото. Дойде при мене един и ми разправи за това богатство. И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания. Други се условията, при които се намират парите.
В златото има особени трепети, които трябва да разбираш.
То трепти особено. Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети. При златото трепетът е специален. Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо. А пък, ако няма никакъв трепет, то никакво злато няма.
към беседата >>
И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи.
Съчувствие ще прояви. Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома. И във всички общества има недоволни елементи. И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано. Материалните работи служат за голяма спънка.
И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи.
Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може. Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия. Но да направи възможно[то] за него, в дадения момент. Апостол Павел, в прочетената глава, говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда да им се събира милостиня, да им се занася малко помощ. И Апостол Павел казва: „Може да изберете една депутация, за да изпрати суми за светиите.“
към беседата >>
То трепти особено.
Изкопали едно место и ги заровили и никой не знае местото. Дойде при мене един и ми разправи за това богатство. И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания. Други се условията, при които се намират парите. В златото има особени трепети, които трябва да разбираш.
То трепти особено.
Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети. При златото трепетът е специален. Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо. А пък, ако няма никакъв трепет, то никакво злато няма. Сега аз ви отвлякох, има опасност да станете малджии, особено сега, при тези критически години.
към беседата >>
Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може.
Някой път има инвалиди, които представляват недоволният елемент в дома. И във всички общества има недоволни елементи. И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано. Материалните работи служат за голяма спънка. И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи.
Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може.
Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия. Но да направи възможно[то] за него, в дадения момент. Апостол Павел, в прочетената глава, говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда да им се събира милостиня, да им се занася малко помощ. И Апостол Павел казва: „Може да изберете една депутация, за да изпрати суми за светиите.“
към беседата >>
Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети.
Дойде при мене един и ми разправи за това богатство. И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания. Други се условията, при които се намират парите. В златото има особени трепети, които трябва да разбираш. То трепти особено.
Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети.
При златото трепетът е специален. Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо. А пък, ако няма никакъв трепет, то никакво злато няма. Сега аз ви отвлякох, има опасност да станете малджии, особено сега, при тези критически години.
към беседата >>
Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия.
И във всички общества има недоволни елементи. И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано. Материалните работи служат за голяма спънка. И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи. Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може.
Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия.
Но да направи възможно[то] за него, в дадения момент. Апостол Павел, в прочетената глава, говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда да им се събира милостиня, да им се занася малко помощ. И Апостол Павел казва: „Може да изберете една депутация, за да изпрати суми за светиите.“
към беседата >>
При златото трепетът е специален.
И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания. Други се условията, при които се намират парите. В златото има особени трепети, които трябва да разбираш. То трепти особено. Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети.
При златото трепетът е специален.
Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо. А пък, ако няма никакъв трепет, то никакво злато няма. Сега аз ви отвлякох, има опасност да станете малджии, особено сега, при тези критически години.
към беседата >>
Но да направи възможно[то] за него, в дадения момент.
И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано. Материалните работи служат за голяма спънка. И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи. Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може. Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия.
Но да направи възможно[то] за него, в дадения момент.
Апостол Павел, в прочетената глава, говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда да им се събира милостиня, да им се занася малко помощ. И Апостол Павел казва: „Може да изберете една депутация, за да изпрати суми за светиите.“
към беседата >>
Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо.
Други се условията, при които се намират парите. В златото има особени трепети, които трябва да разбираш. То трепти особено. Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети. При златото трепетът е специален.
Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо.
А пък, ако няма никакъв трепет, то никакво злато няма. Сега аз ви отвлякох, има опасност да станете малджии, особено сега, при тези критически години.
към беседата >>
Апостол Павел, в прочетената глава, говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда да им се събира милостиня, да им се занася малко помощ.
Материалните работи служат за голяма спънка. И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи. Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може. Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия. Но да направи възможно[то] за него, в дадения момент.
Апостол Павел, в прочетената глава, говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда да им се събира милостиня, да им се занася малко помощ.
И Апостол Павел казва: „Може да изберете една депутация, за да изпрати суми за светиите.“
към беседата >>
А пък, ако няма никакъв трепет, то никакво злато няма.
В златото има особени трепети, които трябва да разбираш. То трепти особено. Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети. При златото трепетът е специален. Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо.
А пък, ако няма никакъв трепет, то никакво злато няма.
Сега аз ви отвлякох, има опасност да станете малджии, особено сега, при тези критически години.
към беседата >>
И Апостол Павел казва: „Може да изберете една депутация, за да изпрати суми за светиите.“
И духовните работи не могат да се уредят, докато не се уредят материалните работи. Човек в материалните работи трябва да е много изправен, и в думите си и в постъпките си, доколкото може. Не може да се изисква от един човек, каквото може да се изисква от един светия. Но да направи възможно[то] за него, в дадения момент. Апостол Павел, в прочетената глава, говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда да им се събира милостиня, да им се занася малко помощ.
И Апостол Павел казва: „Може да изберете една депутация, за да изпрати суми за светиите.“
към беседата >>
Сега аз ви отвлякох, има опасност да станете малджии, особено сега, при тези критически години.
То трепти особено. Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети. При златото трепетът е специален. Колкото трепетът е по-голям, толкова и съкровището е по-голямо. А пък, ако няма никакъв трепет, то никакво злато няма.
Сега аз ви отвлякох, има опасност да станете малджии, особено сега, при тези критически години.
към беседата >>
Много естествено, че светиите завземат такова место, каквото мозъка в главата.
Много естествено, че светиите завземат такова место, каквото мозъка в главата.
Мозъкът не може да отиде да копае, но ръцете и краката трябва [да] работят, стомахът и дробовете трябва да работят и това, което остане от тях, да се изпрати в главата. Всички светии са все в главата. Ако вие не пратите милостиня на светиите, работите не вървят. И ако мислите да минете щастливо живота си без да помагате на светиите, аз да ви кажа, че ще закъсате съвсем. Вие ще кажете: „Светията да работи за себе си.“ Щом трябва да работи за себе си, той не е светия.
към беседата >>
Най-важното, от което можете да се ползувате е: Оставете вашите идеи да функционират, да работят във вашето подсъзнание и свръхсъзнане.
Най-важното, от което можете да се ползувате е: Оставете вашите идеи да функционират, да работят във вашето подсъзнание и свръхсъзнане.
Всяко безпокойство гледайте да отстраните, по възможност, от душата си. Тези почивающи способности да почват да функционират в душите ви и тогава работите се оправят. Правете опити – първи, втори, трети и пр. И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте. И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил.
към беседата >>
Мозъкът не може да отиде да копае, но ръцете и краката трябва [да] работят, стомахът и дробовете трябва да работят и това, което остане от тях, да се изпрати в главата.
Много естествено, че светиите завземат такова место, каквото мозъка в главата.
Мозъкът не може да отиде да копае, но ръцете и краката трябва [да] работят, стомахът и дробовете трябва да работят и това, което остане от тях, да се изпрати в главата.
Всички светии са все в главата. Ако вие не пратите милостиня на светиите, работите не вървят. И ако мислите да минете щастливо живота си без да помагате на светиите, аз да ви кажа, че ще закъсате съвсем. Вие ще кажете: „Светията да работи за себе си.“ Щом трябва да работи за себе си, той не е светия. Светията изпълнява една функция, чисто Божествена.
към беседата >>
Всяко безпокойство гледайте да отстраните, по възможност, от душата си.
Най-важното, от което можете да се ползувате е: Оставете вашите идеи да функционират, да работят във вашето подсъзнание и свръхсъзнане.
Всяко безпокойство гледайте да отстраните, по възможност, от душата си.
Тези почивающи способности да почват да функционират в душите ви и тогава работите се оправят. Правете опити – първи, втори, трети и пр. И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте. И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил. Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите?
към беседата >>
Всички светии са все в главата.
Много естествено, че светиите завземат такова место, каквото мозъка в главата. Мозъкът не може да отиде да копае, но ръцете и краката трябва [да] работят, стомахът и дробовете трябва да работят и това, което остане от тях, да се изпрати в главата.
Всички светии са все в главата.
Ако вие не пратите милостиня на светиите, работите не вървят. И ако мислите да минете щастливо живота си без да помагате на светиите, аз да ви кажа, че ще закъсате съвсем. Вие ще кажете: „Светията да работи за себе си.“ Щом трябва да работи за себе си, той не е светия. Светията изпълнява една функция, чисто Божествена.
към беседата >>
Тези почивающи способности да почват да функционират в душите ви и тогава работите се оправят.
Най-важното, от което можете да се ползувате е: Оставете вашите идеи да функционират, да работят във вашето подсъзнание и свръхсъзнане. Всяко безпокойство гледайте да отстраните, по възможност, от душата си.
Тези почивающи способности да почват да функционират в душите ви и тогава работите се оправят.
Правете опити – първи, втори, трети и пр. И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте. И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил. Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите? Вие непременно щяхте да облагодетелствувате всички хора.
към беседата >>
Ако вие не пратите милостиня на светиите, работите не вървят.
Много естествено, че светиите завземат такова место, каквото мозъка в главата. Мозъкът не може да отиде да копае, но ръцете и краката трябва [да] работят, стомахът и дробовете трябва да работят и това, което остане от тях, да се изпрати в главата. Всички светии са все в главата.
Ако вие не пратите милостиня на светиите, работите не вървят.
И ако мислите да минете щастливо живота си без да помагате на светиите, аз да ви кажа, че ще закъсате съвсем. Вие ще кажете: „Светията да работи за себе си.“ Щом трябва да работи за себе си, той не е светия. Светията изпълнява една функция, чисто Божествена.
към беседата >>
Правете опити – първи, втори, трети и пр.
Най-важното, от което можете да се ползувате е: Оставете вашите идеи да функционират, да работят във вашето подсъзнание и свръхсъзнане. Всяко безпокойство гледайте да отстраните, по възможност, от душата си. Тези почивающи способности да почват да функционират в душите ви и тогава работите се оправят.
Правете опити – първи, втори, трети и пр.
И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте. И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил. Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите? Вие непременно щяхте да облагодетелствувате всички хора. Вие, като имате тази дарба, трябва да я държите в тайна и да не я съобщавате никому.
към беседата >>
И ако мислите да минете щастливо живота си без да помагате на светиите, аз да ви кажа, че ще закъсате съвсем.
Много естествено, че светиите завземат такова место, каквото мозъка в главата. Мозъкът не може да отиде да копае, но ръцете и краката трябва [да] работят, стомахът и дробовете трябва да работят и това, което остане от тях, да се изпрати в главата. Всички светии са все в главата. Ако вие не пратите милостиня на светиите, работите не вървят.
И ако мислите да минете щастливо живота си без да помагате на светиите, аз да ви кажа, че ще закъсате съвсем.
Вие ще кажете: „Светията да работи за себе си.“ Щом трябва да работи за себе си, той не е светия. Светията изпълнява една функция, чисто Божествена.
към беседата >>
И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте.
Най-важното, от което можете да се ползувате е: Оставете вашите идеи да функционират, да работят във вашето подсъзнание и свръхсъзнане. Всяко безпокойство гледайте да отстраните, по възможност, от душата си. Тези почивающи способности да почват да функционират в душите ви и тогава работите се оправят. Правете опити – първи, втори, трети и пр.
И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте.
И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил. Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите? Вие непременно щяхте да облагодетелствувате всички хора. Вие, като имате тази дарба, трябва да я държите в тайна и да не я съобщавате никому. Ако съобщиш на хората, че има заровени пари, те ще се сбият.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Светията да работи за себе си.“ Щом трябва да работи за себе си, той не е светия.
Много естествено, че светиите завземат такова место, каквото мозъка в главата. Мозъкът не може да отиде да копае, но ръцете и краката трябва [да] работят, стомахът и дробовете трябва да работят и това, което остане от тях, да се изпрати в главата. Всички светии са все в главата. Ако вие не пратите милостиня на светиите, работите не вървят. И ако мислите да минете щастливо живота си без да помагате на светиите, аз да ви кажа, че ще закъсате съвсем.
Вие ще кажете: „Светията да работи за себе си.“ Щом трябва да работи за себе си, той не е светия.
Светията изпълнява една функция, чисто Божествена.
към беседата >>
И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил.
Най-важното, от което можете да се ползувате е: Оставете вашите идеи да функционират, да работят във вашето подсъзнание и свръхсъзнане. Всяко безпокойство гледайте да отстраните, по възможност, от душата си. Тези почивающи способности да почват да функционират в душите ви и тогава работите се оправят. Правете опити – първи, втори, трети и пр. И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте.
И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил.
Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите? Вие непременно щяхте да облагодетелствувате всички хора. Вие, като имате тази дарба, трябва да я държите в тайна и да не я съобщавате никому. Ако съобщиш на хората, че има заровени пари, те ще се сбият.
към беседата >>
Светията изпълнява една функция, чисто Божествена.
Мозъкът не може да отиде да копае, но ръцете и краката трябва [да] работят, стомахът и дробовете трябва да работят и това, което остане от тях, да се изпрати в главата. Всички светии са все в главата. Ако вие не пратите милостиня на светиите, работите не вървят. И ако мислите да минете щастливо живота си без да помагате на светиите, аз да ви кажа, че ще закъсате съвсем. Вие ще кажете: „Светията да работи за себе си.“ Щом трябва да работи за себе си, той не е светия.
Светията изпълнява една функция, чисто Божествена.
към беседата >>
Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите?
Всяко безпокойство гледайте да отстраните, по възможност, от душата си. Тези почивающи способности да почват да функционират в душите ви и тогава работите се оправят. Правете опити – първи, втори, трети и пр. И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте. И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил.
Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите?
Вие непременно щяхте да облагодетелствувате всички хора. Вие, като имате тази дарба, трябва да я държите в тайна и да не я съобщавате никому. Ако съобщиш на хората, че има заровени пари, те ще се сбият.
към беседата >>
Сега искам да ви наведа на една мисъл.
Сега искам да ви наведа на една мисъл.
Когато ние говорим за Божествените работи, трябва да разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътствува, а не да разбираме това, което не е. Защото има светии, които ходят да просят. Не, не са светии. Светията никога не проси. Той може да умре гладен, но не отива да проси.
към беседата >>
Вие непременно щяхте да облагодетелствувате всички хора.
Тези почивающи способности да почват да функционират в душите ви и тогава работите се оправят. Правете опити – първи, втори, трети и пр. И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте. И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил. Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите?
Вие непременно щяхте да облагодетелствувате всички хора.
Вие, като имате тази дарба, трябва да я държите в тайна и да не я съобщавате никому. Ако съобщиш на хората, че има заровени пари, те ще се сбият.
към беседата >>
Когато ние говорим за Божествените работи, трябва да разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътствува, а не да разбираме това, което не е.
Сега искам да ви наведа на една мисъл.
Когато ние говорим за Божествените работи, трябва да разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътствува, а не да разбираме това, което не е.
Защото има светии, които ходят да просят. Не, не са светии. Светията никога не проси. Той може да умре гладен, но не отива да проси. И ако той отива да проси, той е един самозван светия.
към беседата >>
Вие, като имате тази дарба, трябва да я държите в тайна и да не я съобщавате никому.
Правете опити – първи, втори, трети и пр. И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте. И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил. Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите? Вие непременно щяхте да облагодетелствувате всички хора.
Вие, като имате тази дарба, трябва да я държите в тайна и да не я съобщавате никому.
Ако съобщиш на хората, че има заровени пари, те ще се сбият.
към беседата >>
Защото има светии, които ходят да просят.
Сега искам да ви наведа на една мисъл. Когато ние говорим за Божествените работи, трябва да разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътствува, а не да разбираме това, което не е.
Защото има светии, които ходят да просят.
Не, не са светии. Светията никога не проси. Той може да умре гладен, но не отива да проси. И ако той отива да проси, той е един самозван светия. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения.
към беседата >>
Ако съобщиш на хората, че има заровени пари, те ще се сбият.
И като направите 99 опита, по нататък от 100 не отивайте. И като направите стотния опит и излезе сполучлив, тогава ще видите, че законът е проработил. Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте да направите? Вие непременно щяхте да облагодетелствувате всички хора. Вие, като имате тази дарба, трябва да я държите в тайна и да не я съобщавате никому.
Ако съобщиш на хората, че има заровени пари, те ще се сбият.
към беседата >>
Не, не са светии.
Сега искам да ви наведа на една мисъл. Когато ние говорим за Божествените работи, трябва да разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътствува, а не да разбираме това, което не е. Защото има светии, които ходят да просят.
Не, не са светии.
Светията никога не проси. Той може да умре гладен, но не отива да проси. И ако той отива да проси, той е един самозван светия. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения. Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи.
към беседата >>
Баучер дойде от Англия и се запозна с един българин, комуто остави това место, което беше купил.
Баучер дойде от Англия и се запозна с един българин, комуто остави това место, което беше купил.
От где накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това место? Как ще обясните това? Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него. Много съкровища има заровени. Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са.
към беседата >>
Светията никога не проси.
Сега искам да ви наведа на една мисъл. Когато ние говорим за Божествените работи, трябва да разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътствува, а не да разбираме това, което не е. Защото има светии, които ходят да просят. Не, не са светии.
Светията никога не проси.
Той може да умре гладен, но не отива да проси. И ако той отива да проси, той е един самозван светия. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения. Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи. Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него.
към беседата >>
От где накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това место?
Баучер дойде от Англия и се запозна с един българин, комуто остави това место, което беше купил.
От где накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това место?
Как ще обясните това? Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него. Много съкровища има заровени. Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са. Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести.
към беседата >>
Той може да умре гладен, но не отива да проси.
Сега искам да ви наведа на една мисъл. Когато ние говорим за Божествените работи, трябва да разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътствува, а не да разбираме това, което не е. Защото има светии, които ходят да просят. Не, не са светии. Светията никога не проси.
Той може да умре гладен, но не отива да проси.
И ако той отива да проси, той е един самозван светия. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения. Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи. Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него. И на вас стане добре, а нему – не.
към беседата >>
Как ще обясните това?
Баучер дойде от Англия и се запозна с един българин, комуто остави това место, което беше купил. От где накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това место?
Как ще обясните това?
Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него. Много съкровища има заровени. Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са. Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести. Казвам, най-важното богатство в света е животът.
към беседата >>
И ако той отива да проси, той е един самозван светия.
Когато ние говорим за Божествените работи, трябва да разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътствува, а не да разбираме това, което не е. Защото има светии, които ходят да просят. Не, не са светии. Светията никога не проси. Той може да умре гладен, но не отива да проси.
И ако той отива да проси, той е един самозван светия.
Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения. Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи. Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него. И на вас стане добре, а нему – не. Има някои страхливи.
към беседата >>
Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него.
Баучер дойде от Англия и се запозна с един българин, комуто остави това место, което беше купил. От где накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това место? Как ще обясните това?
Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него.
Много съкровища има заровени. Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са. Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести. Казвам, най-важното богатство в света е животът. Всички други неща са само условия.
към беседата >>
Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения.
Защото има светии, които ходят да просят. Не, не са светии. Светията никога не проси. Той може да умре гладен, но не отива да проси. И ако той отива да проси, той е един самозван светия.
Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения.
Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи. Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него. И на вас стане добре, а нему – не. Има някои страхливи. Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване.
към беседата >>
Много съкровища има заровени.
Баучер дойде от Англия и се запозна с един българин, комуто остави това место, което беше купил. От где накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това место? Как ще обясните това? Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него.
Много съкровища има заровени.
Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са. Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести. Казвам, най-важното богатство в света е животът. Всички други неща са само условия. Богатството е условие, знанието е условие.
към беседата >>
Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи.
Не, не са светии. Светията никога не проси. Той може да умре гладен, но не отива да проси. И ако той отива да проси, той е един самозван светия. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения.
Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи.
Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него. И на вас стане добре, а нему – не. Има някои страхливи. Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване. Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е.
към беседата >>
Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са.
Баучер дойде от Англия и се запозна с един българин, комуто остави това место, което беше купил. От где накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това место? Как ще обясните това? Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него. Много съкровища има заровени.
Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са.
Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести. Казвам, най-важното богатство в света е животът. Всички други неща са само условия. Богатството е условие, знанието е условие. Щом придобиете живота, то ще имате условията.
към беседата >>
Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него.
Светията никога не проси. Той може да умре гладен, но не отива да проси. И ако той отива да проси, той е един самозван светия. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения. Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи.
Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него.
И на вас стане добре, а нему – не. Има някои страхливи. Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване. Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е. Писанието казва: „Носете си теготите един на друг.“ Какво се разбира по това?
към беседата >>
Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести.
От где накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това место? Как ще обясните това? Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него. Много съкровища има заровени. Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са.
Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести.
Казвам, най-важното богатство в света е животът. Всички други неща са само условия. Богатството е условие, знанието е условие. Щом придобиете живота, то ще имате условията.
към беседата >>
И на вас стане добре, а нему – не.
Той може да умре гладен, но не отива да проси. И ако той отива да проси, той е един самозван светия. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения. Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи. Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него.
И на вас стане добре, а нему – не.
Има някои страхливи. Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване. Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е. Писанието казва: „Носете си теготите един на друг.“ Какво се разбира по това? Вие трябва да знаете през какви теготии минава едно лице без да ви казва.
към беседата >>
Казвам, най-важното богатство в света е животът.
Как ще обясните това? Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него. Много съкровища има заровени. Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са. Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести.
Казвам, най-важното богатство в света е животът.
Всички други неща са само условия. Богатството е условие, знанието е условие. Щом придобиете живота, то ще имате условията.
към беседата >>
Има някои страхливи.
И ако той отива да проси, той е един самозван светия. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения. Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи. Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него. И на вас стане добре, а нему – не.
Има някои страхливи.
Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване. Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е. Писанието казва: „Носете си теготите един на друг.“ Какво се разбира по това? Вие трябва да знаете през какви теготии минава едно лице без да ви казва.
към беседата >>
Всички други неща са само условия.
Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него. Много съкровища има заровени. Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са. Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести. Казвам, най-важното богатство в света е животът.
Всички други неща са само условия.
Богатството е условие, знанието е условие. Щом придобиете живота, то ще имате условията.
към беседата >>
Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване.
Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения. Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи. Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него. И на вас стане добре, а нему – не. Има някои страхливи.
Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване.
Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е. Писанието казва: „Носете си теготите един на друг.“ Какво се разбира по това? Вие трябва да знаете през какви теготии минава едно лице без да ви казва.
към беседата >>
Богатството е условие, знанието е условие.
Много съкровища има заровени. Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са. Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести. Казвам, най-важното богатство в света е животът. Всички други неща са само условия.
Богатството е условие, знанието е условие.
Щом придобиете живота, то ще имате условията.
към беседата >>
Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е.
Например, вие не сте се научили да бъдете търпеливи. Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него. И на вас стане добре, а нему – не. Има някои страхливи. Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване.
Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е.
Писанието казва: „Носете си теготите един на друг.“ Какво се разбира по това? Вие трябва да знаете през какви теготии минава едно лице без да ви казва.
към беседата >>
Щом придобиете живота, то ще имате условията.
Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са. Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести. Казвам, най-важното богатство в света е животът. Всички други неща са само условия. Богатството е условие, знанието е условие.
Щом придобиете живота, то ще имате условията.
към беседата >>
Писанието казва: „Носете си теготите един на друг.“ Какво се разбира по това?
Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние да го носите и гледате да намерите някого да му го турите на гърба, да споделите с него. И на вас стане добре, а нему – не. Има някои страхливи. Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване. Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е.
Писанието казва: „Носете си теготите един на друг.“ Какво се разбира по това?
Вие трябва да знаете през какви теготии минава едно лице без да ви казва.
към беседата >>
Изпитайте едно правило: Когато положите една мисъл в Божествения свят, тя винаги ще ви донесе десетократно повече, отколкото сте вложили.
Изпитайте едно правило: Когато положите една мисъл в Божествения свят, тя винаги ще ви донесе десетократно повече, отколкото сте вложили.
Там няма изключения. Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите? Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехрана, как ще прекарате и пр. Тези въпроси смущават човека. От тях човек трябва да се освободи, най-малко наполовина.
към беседата >>
Вие трябва да знаете през какви теготии минава едно лице без да ви казва.
И на вас стане добре, а нему – не. Има някои страхливи. Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може да се освободи от тази мисъл, да не би тази болест да го хване. Ако ще покажеш раната си, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и да е. Писанието казва: „Носете си теготите един на друг.“ Какво се разбира по това?
Вие трябва да знаете през какви теготии минава едно лице без да ви казва.
към беседата >>
Там няма изключения.
Изпитайте едно правило: Когато положите една мисъл в Божествения свят, тя винаги ще ви донесе десетократно повече, отколкото сте вложили.
Там няма изключения.
Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите? Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехрана, как ще прекарате и пр. Тези въпроси смущават човека. От тях човек трябва да се освободи, най-малко наполовина. У англо-саксонската раса едно нещо е верно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят.
към беседата >>
Вие трябва да работите.
Вие трябва да работите.
Има една обща работа на Божествения Дух. В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира. Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа. От где ще започнете? Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого?
към беседата >>
Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите?
Изпитайте едно правило: Когато положите една мисъл в Божествения свят, тя винаги ще ви донесе десетократно повече, отколкото сте вложили. Там няма изключения.
Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите?
Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехрана, как ще прекарате и пр. Тези въпроси смущават човека. От тях човек трябва да се освободи, най-малко наполовина. У англо-саксонската раса едно нещо е верно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят. У славяните има един характер: богатите хора у тях не се завземат с една идея, а най-бедните хора.
към беседата >>
Има една обща работа на Божествения Дух.
Вие трябва да работите.
Има една обща работа на Божествения Дух.
В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира. Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа. От где ще започнете? Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого? “ Всеки да си даде мнението.
към беседата >>
Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехрана, как ще прекарате и пр.
Изпитайте едно правило: Когато положите една мисъл в Божествения свят, тя винаги ще ви донесе десетократно повече, отколкото сте вложили. Там няма изключения. Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите?
Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехрана, как ще прекарате и пр.
Тези въпроси смущават човека. От тях човек трябва да се освободи, най-малко наполовина. У англо-саксонската раса едно нещо е верно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят. У славяните има един характер: богатите хора у тях не се завземат с една идея, а най-бедните хора.
към беседата >>
В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира.
Вие трябва да работите. Има една обща работа на Божествения Дух.
В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира.
Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа. От где ще започнете? Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого? “ Всеки да си даде мнението. Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе.
към беседата >>
Тези въпроси смущават човека.
Изпитайте едно правило: Когато положите една мисъл в Божествения свят, тя винаги ще ви донесе десетократно повече, отколкото сте вложили. Там няма изключения. Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите? Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехрана, как ще прекарате и пр.
Тези въпроси смущават човека.
От тях човек трябва да се освободи, най-малко наполовина. У англо-саксонската раса едно нещо е верно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят. У славяните има един характер: богатите хора у тях не се завземат с една идея, а най-бедните хора.
към беседата >>
Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа.
Вие трябва да работите. Има една обща работа на Божествения Дух. В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира.
Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа.
От где ще започнете? Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого? “ Всеки да си даде мнението. Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе. Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно.
към беседата >>
От тях човек трябва да се освободи, най-малко наполовина.
Изпитайте едно правило: Когато положите една мисъл в Божествения свят, тя винаги ще ви донесе десетократно повече, отколкото сте вложили. Там няма изключения. Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите? Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехрана, как ще прекарате и пр. Тези въпроси смущават човека.
От тях човек трябва да се освободи, най-малко наполовина.
У англо-саксонската раса едно нещо е верно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят. У славяните има един характер: богатите хора у тях не се завземат с една идея, а най-бедните хора.
към беседата >>
От где ще започнете?
Вие трябва да работите. Има една обща работа на Божествения Дух. В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира. Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа.
От где ще започнете?
Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого? “ Всеки да си даде мнението. Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе. Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е.
към беседата >>
У англо-саксонската раса едно нещо е верно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят.
Там няма изключения. Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите? Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехрана, как ще прекарате и пр. Тези въпроси смущават човека. От тях човек трябва да се освободи, най-малко наполовина.
У англо-саксонската раса едно нещо е верно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят.
У славяните има един характер: богатите хора у тях не се завземат с една идея, а най-бедните хора.
към беседата >>
Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого?
Вие трябва да работите. Има една обща работа на Божествения Дух. В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира. Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа. От где ще започнете?
Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого?
“ Всеки да си даде мнението. Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе. Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно.
към беседата >>
У славяните има един характер: богатите хора у тях не се завземат с една идея, а най-бедните хора.
Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога да не бъдете изненадани.“ Защо трябва да се безпокоите? Мнозина от вас имате големи безпокойства за прехрана, как ще прекарате и пр. Тези въпроси смущават човека. От тях човек трябва да се освободи, най-малко наполовина. У англо-саксонската раса едно нещо е верно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят.
У славяните има един характер: богатите хора у тях не се завземат с една идея, а най-бедните хора.
към беседата >>
“ Всеки да си даде мнението.
Има една обща работа на Божествения Дух. В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира. Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа. От где ще започнете? Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого?
“ Всеки да си даде мнението.
Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе. Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш?
към беседата >>
Не обещавайте.
Не обещавайте.
Но като обещаете нещо, то и земята да се обърне с краката нагоре, направете го. У всинца ви липсва инициатива. Всички се оплаквате. Някое списание се издава, а пари нямат. Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне.
към беседата >>
Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе.
В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за да им предадат една своя мисъл, която трябва да се реализира. Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа. От где ще започнете? Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого? “ Всеки да си даде мнението.
Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе.
Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш? Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него.
към беседата >>
Но като обещаете нещо, то и земята да се обърне с краката нагоре, направете го.
Не обещавайте.
Но като обещаете нещо, то и земята да се обърне с краката нагоре, направете го.
У всинца ви липсва инициатива. Всички се оплаквате. Някое списание се издава, а пари нямат. Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне. Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока.
към беседата >>
Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно.
Например да ви изпратят да проповядвате, да обърнете някого към Господа. От где ще започнете? Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого? “ Всеки да си даде мнението. Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе.
Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно.
Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш? Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него. Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет.
към беседата >>
У всинца ви липсва инициатива.
Не обещавайте. Но като обещаете нещо, то и земята да се обърне с краката нагоре, направете го.
У всинца ви липсва инициатива.
Всички се оплаквате. Някое списание се издава, а пари нямат. Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне. Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока. В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието.
към беседата >>
Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е.
От где ще започнете? Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого? “ Всеки да си даде мнението. Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе. Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно.
Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е.
Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш? Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него. Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет. Ще събереш доста петали на вратата.
към беседата >>
Всички се оплаквате.
Не обещавайте. Но като обещаете нещо, то и земята да се обърне с краката нагоре, направете го. У всинца ви липсва инициатива.
Всички се оплаквате.
Някое списание се издава, а пари нямат. Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне. Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока. В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието. А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности.
към беседата >>
Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно.
Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата си проповед, за да обърна някого? “ Всеки да си даде мнението. Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе. Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е.
Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно.
Кое ще обичаш? Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него. Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет. Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия.
към беседата >>
Някое списание се издава, а пари нямат.
Не обещавайте. Но като обещаете нещо, то и земята да се обърне с краката нагоре, направете го. У всинца ви липсва инициатива. Всички се оплаквате.
Някое списание се издава, а пари нямат.
Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне. Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока. В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието. А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности. Идете в света.
към беседата >>
Кое ще обичаш?
“ Всеки да си даде мнението. Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе. Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно.
Кое ще обичаш?
Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него. Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет. Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия. Защо именно, хората обичат конските петали.
към беседата >>
Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне.
Не обещавайте. Но като обещаете нещо, то и земята да се обърне с краката нагоре, направете го. У всинца ви липсва инициатива. Всички се оплаквате. Някое списание се издава, а пари нямат.
Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне.
Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока. В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието. А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности. Идете в света. Тези хора ги харесвам повече.
към беседата >>
Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него.
Помнете, че при Любовта има една вътрешна връзка между това, което обичаш и тебе. Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш?
Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него.
Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет. Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия. Защо именно, хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред.
към беседата >>
Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока.
Но като обещаете нещо, то и земята да се обърне с краката нагоре, направете го. У всинца ви липсва инициатива. Всички се оплаквате. Някое списание се издава, а пари нямат. Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне.
Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока.
В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието. А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности. Идете в света. Тези хора ги харесвам повече.
към беседата >>
Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет.
Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш? Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него.
Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет.
Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия. Защо именно, хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре.
към беседата >>
В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието.
У всинца ви липсва инициатива. Всички се оплаквате. Някое списание се издава, а пари нямат. Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне. Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока.
В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието.
А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности. Идете в света. Тези хора ги харесвам повече.
към беседата >>
Ще събереш доста петали на вратата.
Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш? Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него. Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет.
Ще събереш доста петали на вратата.
Това са поверия. Защо именно, хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре. Това има целебна сила.
към беседата >>
А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности.
Всички се оплаквате. Някое списание се издава, а пари нямат. Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне. Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока. В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието.
А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности.
Идете в света. Тези хора ги харесвам повече.
към беседата >>
Това са поверия.
Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш? Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него. Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет. Ще събереш доста петали на вратата.
Това са поверия.
Защо именно, хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре. Това има целебна сила. Но, ако е болен кон, не се качвай.
към беседата >>
Идете в света.
Някое списание се издава, а пари нямат. Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне. Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока. В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието. А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности.
Идете в света.
Тези хора ги харесвам повече.
към беседата >>
Защо именно, хората обичат конските петали.
Кое ще обичаш? Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него. Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет. Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия.
Защо именно, хората обичат конските петали.
Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре. Това има целебна сила. Но, ако е болен кон, не се качвай. Ако конят е здравеняк, качи се на коня.
към беседата >>
Тези хора ги харесвам повече.
Седят и чакат това списание само по себе си да тръгне. Както в някоя бакалница да дойде някой и да купи стока. В едно списание трябва да се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде, да се препоръча списанието. А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности. Идете в света.
Тези хора ги харесвам повече.
към беседата >>
Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред.
Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него. Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет. Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия. Защо именно, хората обичат конските петали.
Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред.
Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре. Това има целебна сила. Но, ако е болен кон, не се качвай. Ако конят е здравеняк, качи се на коня. Щедър е той.
към беседата >>
При мене дойде един българин, съботянин и ми каза: „Вземете тази книга.“ Най-после той сполучи да ми продаде една книга за 10 лева.
При мене дойде един българин, съботянин и ми каза: „Вземете тази книга.“ Най-после той сполучи да ми продаде една книга за 10 лева.
Застави ме да му дам за една книга 10 лева, за да се освободя от него. Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата. Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво! Аз го похвалявам. С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо.
към беседата >>
Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре.
Например събираш конски петали оттук, оттам за късмет. Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия. Защо именно, хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред.
Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре.
Това има целебна сила. Но, ако е болен кон, не се качвай. Ако конят е здравеняк, качи се на коня. Щедър е той. Каквото има – дава го.
към беседата >>
Застави ме да му дам за една книга 10 лева, за да се освободя от него.
При мене дойде един българин, съботянин и ми каза: „Вземете тази книга.“ Най-после той сполучи да ми продаде една книга за 10 лева.
Застави ме да му дам за една книга 10 лева, за да се освободя от него.
Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата. Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво! Аз го похвалявам. С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо. Пишеш нещо.
към беседата >>
Това има целебна сила.
Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия. Защо именно, хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре.
Това има целебна сила.
Но, ако е болен кон, не се качвай. Ако конят е здравеняк, качи се на коня. Щедър е той. Каквото има – дава го. Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване.
към беседата >>
Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата.
При мене дойде един българин, съботянин и ми каза: „Вземете тази книга.“ Най-после той сполучи да ми продаде една книга за 10 лева. Застави ме да му дам за една книга 10 лева, за да се освободя от него.
Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата.
Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво! Аз го похвалявам. С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо. Пишеш нещо. Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо.
към беседата >>
Но, ако е болен кон, не се качвай.
Това са поверия. Защо именно, хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре. Това има целебна сила.
Но, ако е болен кон, не се качвай.
Ако конят е здравеняк, качи се на коня. Щедър е той. Каквото има – дава го. Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване. Конят е емблема на човешкия природен ум.
към беседата >>
Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво!
При мене дойде един българин, съботянин и ми каза: „Вземете тази книга.“ Най-после той сполучи да ми продаде една книга за 10 лева. Застави ме да му дам за една книга 10 лева, за да се освободя от него. Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата.
Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво!
Аз го похвалявам. С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо. Пишеш нещо. Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо. Да не съжаляваш.
към беседата >>
Ако конят е здравеняк, качи се на коня.
Защо именно, хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре. Това има целебна сила. Но, ако е болен кон, не се качвай.
Ако конят е здравеняк, качи се на коня.
Щедър е той. Каквото има – дава го. Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване. Конят е емблема на човешкия природен ум. И следователно, едно конско петало винаги показва природния ум.
към беседата >>
Аз го похвалявам.
При мене дойде един българин, съботянин и ми каза: „Вземете тази книга.“ Най-после той сполучи да ми продаде една книга за 10 лева. Застави ме да му дам за една книга 10 лева, за да се освободя от него. Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата. Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво!
Аз го похвалявам.
С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо. Пишеш нещо. Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо. Да не съжаляваш. Ако съжаляваш, втори път да напишеш нещо по-хубаво.
към беседата >>
Щедър е той.
Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре. Това има целебна сила. Но, ако е болен кон, не се качвай. Ако конят е здравеняк, качи се на коня.
Щедър е той.
Каквото има – дава го. Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване. Конят е емблема на човешкия природен ум. И следователно, едно конско петало винаги показва природния ум. Конското петало е символ на природния ум.
към беседата >>
С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо.
При мене дойде един българин, съботянин и ми каза: „Вземете тази книга.“ Най-после той сполучи да ми продаде една книга за 10 лева. Застави ме да му дам за една книга 10 лева, за да се освободя от него. Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата. Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво! Аз го похвалявам.
С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо.
Пишеш нещо. Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо. Да не съжаляваш. Ако съжаляваш, втори път да напишеш нещо по-хубаво. И ако пак съжаляваш, трети път да напишеш по-хубави работи.
към беседата >>
Каквото има – дава го.
Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре. Това има целебна сила. Но, ако е болен кон, не се качвай. Ако конят е здравеняк, качи се на коня. Щедър е той.
Каквото има – дава го.
Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване. Конят е емблема на човешкия природен ум. И следователно, едно конско петало винаги показва природния ум. Конското петало е символ на природния ум. Конското петало на природния ум може да ти помогне.
към беседата >>
Пишеш нещо.
Застави ме да му дам за една книга 10 лева, за да се освободя от него. Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата. Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво! Аз го похвалявам. С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо.
Пишеш нещо.
Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо. Да не съжаляваш. Ако съжаляваш, втори път да напишеш нещо по-хубаво. И ако пак съжаляваш, трети път да напишеш по-хубави работи.
към беседата >>
Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване.
Това има целебна сила. Но, ако е болен кон, не се качвай. Ако конят е здравеняк, качи се на коня. Щедър е той. Каквото има – дава го.
Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване.
Конят е емблема на човешкия природен ум. И следователно, едно конско петало винаги показва природния ум. Конското петало е символ на природния ум. Конското петало на природния ум може да ти помогне.
към беседата >>
Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо.
Казвам му: „Аз нямам пари.“ Той ми казва: „Как нямаш пари, ще вземеш отнякъде 10 лева.“ И най-после намерих 10 лева и взех книгата. Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво! Аз го похвалявам. С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо. Пишеш нещо.
Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо.
Да не съжаляваш. Ако съжаляваш, втори път да напишеш нещо по-хубаво. И ако пак съжаляваш, трети път да напишеш по-хубави работи.
към беседата >>
Конят е емблема на човешкия природен ум.
Но, ако е болен кон, не се качвай. Ако конят е здравеняк, качи се на коня. Щедър е той. Каквото има – дава го. Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване.
Конят е емблема на човешкия природен ум.
И следователно, едно конско петало винаги показва природния ум. Конското петало е символ на природния ум. Конското петало на природния ум може да ти помогне.
към беседата >>
Да не съжаляваш.
Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като си излезе, казах си: Браво! Аз го похвалявам. С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо. Пишеш нещо. Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо.
Да не съжаляваш.
Ако съжаляваш, втори път да напишеш нещо по-хубаво. И ако пак съжаляваш, трети път да напишеш по-хубави работи.
към беседата >>
И следователно, едно конско петало винаги показва природния ум.
Ако конят е здравеняк, качи се на коня. Щедър е той. Каквото има – дава го. Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване. Конят е емблема на човешкия природен ум.
И следователно, едно конско петало винаги показва природния ум.
Конското петало е символ на природния ум. Конското петало на природния ум може да ти помогне.
към беседата >>
Ако съжаляваш, втори път да напишеш нещо по-хубаво.
Аз го похвалявам. С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо. Пишеш нещо. Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо. Да не съжаляваш.
Ако съжаляваш, втори път да напишеш нещо по-хубаво.
И ако пак съжаляваш, трети път да напишеш по-хубави работи.
към беседата >>
Конското петало е символ на природния ум.
Щедър е той. Каквото има – дава го. Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване. Конят е емблема на човешкия природен ум. И следователно, едно конско петало винаги показва природния ум.
Конското петало е символ на природния ум.
Конското петало на природния ум може да ти помогне.
към беседата >>
И ако пак съжаляваш, трети път да напишеш по-хубави работи.
С всяка работа, която вършим, ние допринасяме нещо. Пишеш нещо. Да бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо. Да не съжаляваш. Ако съжаляваш, втори път да напишеш нещо по-хубаво.
И ако пак съжаляваш, трети път да напишеш по-хубави работи.
към беседата >>
Конското петало на природния ум може да ти помогне.
Каквото има – дава го. Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване. Конят е емблема на човешкия природен ум. И следователно, едно конско петало винаги показва природния ум. Конското петало е символ на природния ум.
Конското петало на природния ум може да ти помогне.
към беседата >>
Друга една слабост имате всички.
Друга една слабост имате всички.
Всички се занимавате само с преводна книжнина. Те не са проверени работи. Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи. Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно. Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение.
към беседата >>
Човек трябва да бъде съобразителен.
Човек трябва да бъде съобразителен.
В какво седи съобразителността? Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име. Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева. Той обещал да ви ги върне. Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари.
към беседата >>
Всички се занимавате само с преводна книжнина.
Друга една слабост имате всички.
Всички се занимавате само с преводна книжнина.
Те не са проверени работи. Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи. Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно. Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение. Да кажем, че пишеш разказ.
към беседата >>
В какво седи съобразителността?
Човек трябва да бъде съобразителен.
В какво седи съобразителността?
Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име. Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева. Той обещал да ви ги върне. Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари. Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години.
към беседата >>
Те не са проверени работи.
Друга една слабост имате всички. Всички се занимавате само с преводна книжнина.
Те не са проверени работи.
Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи. Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно. Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение. Да кажем, че пишеш разказ. Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна.
към беседата >>
Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име.
Човек трябва да бъде съобразителен. В какво седи съобразителността?
Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име.
Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева. Той обещал да ви ги върне. Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари. Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години. Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас.
към беседата >>
Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи.
Друга една слабост имате всички. Всички се занимавате само с преводна книжнина. Те не са проверени работи.
Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи.
Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно. Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение. Да кажем, че пишеш разказ. Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна. И героят да е смел и решителен.
към беседата >>
Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева.
Човек трябва да бъде съобразителен. В какво седи съобразителността? Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име.
Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева.
Той обещал да ви ги върне. Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари. Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години. Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас. Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате, някой път това, което ангелите не си позволяват.
към беседата >>
Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно.
Друга една слабост имате всички. Всички се занимавате само с преводна книжнина. Те не са проверени работи. Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи.
Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно.
Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение. Да кажем, че пишеш разказ. Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна. И героят да е смел и решителен. Не ги умъртвявайте.
към беседата >>
Той обещал да ви ги върне.
Човек трябва да бъде съобразителен. В какво седи съобразителността? Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име. Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева.
Той обещал да ви ги върне.
Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари. Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години. Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас. Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате, някой път това, което ангелите не си позволяват. Когато някое ваше желание не се изпълни, както вие мислите, вие се обръщате към невидимия свят, към Бога и казвате: „Как така!
към беседата >>
Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение.
Друга една слабост имате всички. Всички се занимавате само с преводна книжнина. Те не са проверени работи. Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи. Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно.
Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение.
Да кажем, че пишеш разказ. Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна. И героят да е смел и решителен. Не ги умъртвявайте. Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората.
към беседата >>
Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари.
Човек трябва да бъде съобразителен. В какво седи съобразителността? Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име. Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева. Той обещал да ви ги върне.
Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари.
Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години. Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас. Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате, някой път това, което ангелите не си позволяват. Когато някое ваше желание не се изпълни, както вие мислите, вие се обръщате към невидимия свят, към Бога и казвате: „Как така! “
към беседата >>
Да кажем, че пишеш разказ.
Всички се занимавате само с преводна книжнина. Те не са проверени работи. Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи. Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно. Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение.
Да кажем, че пишеш разказ.
Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна. И героят да е смел и решителен. Не ги умъртвявайте. Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората. Няма да ги разчувствуваш.
към беседата >>
Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години.
В какво седи съобразителността? Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име. Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева. Той обещал да ви ги върне. Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари.
Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години.
Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас. Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате, някой път това, което ангелите не си позволяват. Когато някое ваше желание не се изпълни, както вие мислите, вие се обръщате към невидимия свят, към Бога и казвате: „Как така! “
към беседата >>
Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна.
Те не са проверени работи. Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи. Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно. Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение. Да кажем, че пишеш разказ.
Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна.
И героят да е смел и решителен. Не ги умъртвявайте. Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората. Няма да ги разчувствуваш. Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси.
към беседата >>
Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас.
Представете си, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и да е име. Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева. Той обещал да ви ги върне. Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари. Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години.
Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас.
Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате, някой път това, което ангелите не си позволяват. Когато някое ваше желание не се изпълни, както вие мислите, вие се обръщате към невидимия свят, към Бога и казвате: „Как така! “
към беседата >>
И героят да е смел и решителен.
Аз имам една статистика, в онова, което и писано и преведено от чужд език, има много непроверени работи. Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно. Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение. Да кажем, че пишеш разказ. Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна.
И героят да е смел и решителен.
Не ги умъртвявайте. Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората. Няма да ги разчувствуваш. Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси. Аз не искам да чета такъв роман, в който героя и героинята умират.
към беседата >>
Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате, някой път това, което ангелите не си позволяват.
Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева. Той обещал да ви ги върне. Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари. Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години. Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас.
Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате, някой път това, което ангелите не си позволяват.
Когато някое ваше желание не се изпълни, както вие мислите, вие се обръщате към невидимия свят, към Бога и казвате: „Как така! “
към беседата >>
Не ги умъртвявайте.
Това, което изнасяме трябва да бъде верно и полезно. Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение. Да кажем, че пишеш разказ. Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна. И героят да е смел и решителен.
Не ги умъртвявайте.
Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората. Няма да ги разчувствуваш. Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси. Аз не искам да чета такъв роман, в който героя и героинята умират. Те да умират, а после да оживяват и тогава книгата ще ме заинтересова.
към беседата >>
Когато някое ваше желание не се изпълни, както вие мислите, вие се обръщате към невидимия свят, към Бога и казвате: „Как така!
Той обещал да ви ги върне. Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари. Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години. Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас. Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате, някой път това, което ангелите не си позволяват.
Когато някое ваше желание не се изпълни, както вие мислите, вие се обръщате към невидимия свят, към Бога и казвате: „Как така!
“
към беседата >>
Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората.
Най-малко 95% да има полза от него, а пък 5% да има изключение. Да кажем, че пишеш разказ. Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна. И героят да е смел и решителен. Не ги умъртвявайте.
Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората.
Няма да ги разчувствуваш. Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси. Аз не искам да чета такъв роман, в който героя и героинята умират. Те да умират, а после да оживяват и тогава книгата ще ме заинтересова.
към беседата >>
“
Но, представете си, този брат е закъсал и няма нито пет пари. Ако така вървят работите, той няма да си плати дълговете и след десет години. Струва ли да му кажете: „Плати си дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма да ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас. Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма да ти ги дадат.“ И после мнозина от вас си позволявате, някой път това, което ангелите не си позволяват. Когато някое ваше желание не се изпълни, както вие мислите, вие се обръщате към невидимия свят, към Бога и казвате: „Как така!
“
към беседата >>
Няма да ги разчувствуваш.
Да кажем, че пишеш разказ. Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна. И героят да е смел и решителен. Не ги умъртвявайте. Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората.
Няма да ги разчувствуваш.
Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси. Аз не искам да чета такъв роман, в който героя и героинята умират. Те да умират, а после да оживяват и тогава книгата ще ме заинтересова.
към беседата >>
Питам сега, какво ви дава повод да казвате така?
Питам сега, какво ви дава повод да казвате така?
Какво ви е длъжно Небето? Че ви е длъжно – да, но знаете ли вашите задължения? Защото задълженията са еднакви. Щом искаш, трябва да има нещо, което трябва да отговаря на това, което искаш. Един син има право да изисква от баща си да го поддържа, но ако синът не изпълнява волята на баща си, тогава, какво отношение може да има между бащата и сина?
към беседата >>
Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси.
Героинята да не припада, но да бъде смела и решителна. И героят да е смел и решителен. Не ги умъртвявайте. Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората. Няма да ги разчувствуваш.
Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси.
Аз не искам да чета такъв роман, в който героя и героинята умират. Те да умират, а после да оживяват и тогава книгата ще ме заинтересова.
към беседата >>
Какво ви е длъжно Небето?
Питам сега, какво ви дава повод да казвате така?
Какво ви е длъжно Небето?
Че ви е длъжно – да, но знаете ли вашите задължения? Защото задълженията са еднакви. Щом искаш, трябва да има нещо, което трябва да отговаря на това, което искаш. Един син има право да изисква от баща си да го поддържа, но ако синът не изпълнява волята на баща си, тогава, какво отношение може да има между бащата и сина?
към беседата >>
Аз не искам да чета такъв роман, в който героя и героинята умират.
И героят да е смел и решителен. Не ги умъртвявайте. Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората. Няма да ги разчувствуваш. Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси.
Аз не искам да чета такъв роман, в който героя и героинята умират.
Те да умират, а после да оживяват и тогава книгата ще ме заинтересова.
към беседата >>
Че ви е длъжно – да, но знаете ли вашите задължения?
Питам сега, какво ви дава повод да казвате така? Какво ви е длъжно Небето?
Че ви е длъжно – да, но знаете ли вашите задължения?
Защото задълженията са еднакви. Щом искаш, трябва да има нещо, което трябва да отговаря на това, което искаш. Един син има право да изисква от баща си да го поддържа, но ако синът не изпълнява волята на баща си, тогава, какво отношение може да има между бащата и сина?
към беседата >>
Те да умират, а после да оживяват и тогава книгата ще ме заинтересова.
Не ги умъртвявайте. Ти искаш да напишеш трагедия, за да разчувствуваш хората. Няма да ги разчувствуваш. Накарай героя и героинята да умрат, но после ги възкреси. Аз не искам да чета такъв роман, в който героя и героинята умират.
Те да умират, а после да оживяват и тогава книгата ще ме заинтересова.
към беседата >>
Защото задълженията са еднакви.
Питам сега, какво ви дава повод да казвате така? Какво ви е длъжно Небето? Че ви е длъжно – да, но знаете ли вашите задължения?
Защото задълженията са еднакви.
Щом искаш, трябва да има нещо, което трябва да отговаря на това, което искаш. Един син има право да изисква от баща си да го поддържа, но ако синът не изпълнява волята на баща си, тогава, какво отношение може да има между бащата и сина?
към беседата >>
Всички[те] ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание.
Всички[те] ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание.
Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири. Ти няма да станеш тогава цигулар. Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти. Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не. Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе.
към беседата >>
Щом искаш, трябва да има нещо, което трябва да отговаря на това, което искаш.
Питам сега, какво ви дава повод да казвате така? Какво ви е длъжно Небето? Че ви е длъжно – да, но знаете ли вашите задължения? Защото задълженията са еднакви.
Щом искаш, трябва да има нещо, което трябва да отговаря на това, което искаш.
Един син има право да изисква от баща си да го поддържа, но ако синът не изпълнява волята на баща си, тогава, какво отношение може да има между бащата и сина?
към беседата >>
Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири.
Всички[те] ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание.
Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири.
Ти няма да станеш тогава цигулар. Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти. Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не. Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка.
към беседата >>
Един син има право да изисква от баща си да го поддържа, но ако синът не изпълнява волята на баща си, тогава, какво отношение може да има между бащата и сина?
Питам сега, какво ви дава повод да казвате така? Какво ви е длъжно Небето? Че ви е длъжно – да, но знаете ли вашите задължения? Защото задълженията са еднакви. Щом искаш, трябва да има нещо, което трябва да отговаря на това, което искаш.
Един син има право да изисква от баща си да го поддържа, но ако синът не изпълнява волята на баща си, тогава, какво отношение може да има между бащата и сина?
към беседата >>
Ти няма да станеш тогава цигулар.
Всички[те] ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание. Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири.
Ти няма да станеш тогава цигулар.
Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти. Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не. Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката.
към беседата >>
Сега ние се отвличаме.
Сега ние се отвличаме.
Може във вас да се роди мисълта: „Та, ние не изпълняваме ли Божията Воля? “ Аз не казвам, че не я изпълняваме, но ако ние изпълняваме Волята Божия, защо работите ни не се оправят и защо в много работи сме закъсали? Ние обясняваме и казваме: „Кармата му е такава.“ Но това нищо не обяснява. Щом не плащаш, дългът ти ще се увеличава и условията на живота ти ще станат по-лоши. Щом не учиш и не прилагаш, работите ти ще се влошат във всяко отношение.
към беседата >>
Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти.
Всички[те] ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание. Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири. Ти няма да станеш тогава цигулар.
Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти.
Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не. Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре.
към беседата >>
Може във вас да се роди мисълта: „Та, ние не изпълняваме ли Божията Воля?
Сега ние се отвличаме.
Може във вас да се роди мисълта: „Та, ние не изпълняваме ли Божията Воля?
“ Аз не казвам, че не я изпълняваме, но ако ние изпълняваме Волята Божия, защо работите ни не се оправят и защо в много работи сме закъсали? Ние обясняваме и казваме: „Кармата му е такава.“ Но това нищо не обяснява. Щом не плащаш, дългът ти ще се увеличава и условията на живота ти ще станат по-лоши. Щом не учиш и не прилагаш, работите ти ще се влошат във всяко отношение.
към беседата >>
Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не.
Всички[те] ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание. Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири. Ти няма да станеш тогава цигулар. Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти.
Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не.
Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя.
към беседата >>
“ Аз не казвам, че не я изпълняваме, но ако ние изпълняваме Волята Божия, защо работите ни не се оправят и защо в много работи сме закъсали?
Сега ние се отвличаме. Може във вас да се роди мисълта: „Та, ние не изпълняваме ли Божията Воля?
“ Аз не казвам, че не я изпълняваме, но ако ние изпълняваме Волята Божия, защо работите ни не се оправят и защо в много работи сме закъсали?
Ние обясняваме и казваме: „Кармата му е такава.“ Но това нищо не обяснява. Щом не плащаш, дългът ти ще се увеличава и условията на живота ти ще станат по-лоши. Щом не учиш и не прилагаш, работите ти ще се влошат във всяко отношение.
към беседата >>
Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе.
Всички[те] ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание. Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири. Ти няма да станеш тогава цигулар. Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти. Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не.
Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе.
Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво.
към беседата >>
Ние обясняваме и казваме: „Кармата му е такава.“ Но това нищо не обяснява.
Сега ние се отвличаме. Може във вас да се роди мисълта: „Та, ние не изпълняваме ли Божията Воля? “ Аз не казвам, че не я изпълняваме, но ако ние изпълняваме Волята Божия, защо работите ни не се оправят и защо в много работи сме закъсали?
Ние обясняваме и казваме: „Кармата му е такава.“ Но това нищо не обяснява.
Щом не плащаш, дългът ти ще се увеличава и условията на живота ти ще станат по-лоши. Щом не учиш и не прилагаш, работите ти ще се влошат във всяко отношение.
към беседата >>
Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка.
Свири някой, а пък в съзнанието му седи идеята, че свири. Ти няма да станеш тогава цигулар. Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти. Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не. Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе.
Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка.
При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не.
към беседата >>
Щом не плащаш, дългът ти ще се увеличава и условията на живота ти ще станат по-лоши.
Сега ние се отвличаме. Може във вас да се роди мисълта: „Та, ние не изпълняваме ли Божията Воля? “ Аз не казвам, че не я изпълняваме, но ако ние изпълняваме Волята Божия, защо работите ни не се оправят и защо в много работи сме закъсали? Ние обясняваме и казваме: „Кармата му е такава.“ Но това нищо не обяснява.
Щом не плащаш, дългът ти ще се увеличава и условията на живота ти ще станат по-лоши.
Щом не учиш и не прилагаш, работите ти ще се влошат във всяко отношение.
към беседата >>
При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката.
Ти няма да станеш тогава цигулар. Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти. Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не. Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка.
При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката.
Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не. Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят.
към беседата >>
Щом не учиш и не прилагаш, работите ти ще се влошат във всяко отношение.
Сега ние се отвличаме. Може във вас да се роди мисълта: „Та, ние не изпълняваме ли Божията Воля? “ Аз не казвам, че не я изпълняваме, но ако ние изпълняваме Волята Божия, защо работите ни не се оправят и защо в много работи сме закъсали? Ние обясняваме и казваме: „Кармата му е такава.“ Но това нищо не обяснява. Щом не плащаш, дългът ти ще се увеличава и условията на живота ти ще станат по-лоши.
Щом не учиш и не прилагаш, работите ти ще се влошат във всяко отношение.
към беседата >>
Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре.
Тази идея трябва да седи в подсъзнанието ти. Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не. Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката.
Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре.
Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не. Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз ли съм най-лошия човек?
Ти казваш: „Аз ли съм най-лошия човек?
“ Ти не си най-лошия, но не си и най-добрия. Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не си най-глупавия, но не си и най-умния. Понятието глупав, е нещо много относително. При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен. Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб.
към беседата >>
Същото е и за цигуларя.
Ти, като свириш, свири за себе си и не питай дали свириш добре или не. Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре.
Същото е и за цигуларя.
Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не. Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени.
към беседата >>
“ Ти не си най-лошия, но не си и най-добрия.
Ти казваш: „Аз ли съм най-лошия човек?
“ Ти не си най-лошия, но не си и най-добрия.
Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не си най-глупавия, но не си и най-умния. Понятието глупав, е нещо много относително. При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен. Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб. Например Дан Колов е победил в 110 борби.
към беседата >>
Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво.
Не вземай във внимание какво мислят хората за тебе. Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя.
Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво.
Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не. Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не си най-глупавия, но не си и най-умния.
Ти казваш: „Аз ли съм най-лошия човек? “ Ти не си най-лошия, но не си и най-добрия.
Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не си най-глупавия, но не си и най-умния.
Понятието глупав, е нещо много относително. При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен. Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб. Например Дан Колов е победил в 110 борби. Той разчита на себе си, до известно време.
към беседата >>
Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не.
Не да ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво.
Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не.
Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо, престава да го боли.
към беседата >>
Понятието глупав, е нещо много относително.
Ти казваш: „Аз ли съм най-лошия човек? “ Ти не си най-лошия, но не си и най-добрия. Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не си най-глупавия, но не си и най-умния.
Понятието глупав, е нещо много относително.
При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен. Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб. Например Дан Колов е победил в 110 борби. Той разчита на себе си, до известно време. Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори.
към беседата >>
Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят.
При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не.
Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят.
И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката.
към беседата >>
При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен.
Ти казваш: „Аз ли съм най-лошия човек? “ Ти не си най-лошия, но не си и най-добрия. Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не си най-глупавия, но не си и най-умния. Понятието глупав, е нещо много относително.
При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен.
Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб. Например Дан Колов е победил в 110 борби. Той разчита на себе си, до известно време. Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори. Не се стеснява от това, че има опасност да го гътнат.
към беседата >>
И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните.
Когато у певеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не. Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят.
И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните.
Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора.
към беседата >>
Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб.
Ти казваш: „Аз ли съм най-лошия човек? “ Ти не си най-лошия, но не си и най-добрия. Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не си най-глупавия, но не си и най-умния. Понятието глупав, е нещо много относително. При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен.
Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб.
Например Дан Колов е победил в 110 борби. Той разчита на себе си, до известно време. Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори. Не се стеснява от това, че има опасност да го гътнат. Той казва: „Досега моят гръб не е паднал на земята и няма да падне.“ И всеки един верующ трябва да има нещо, на което силно да разчита.
към беседата >>
Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени.
Същото е и за цигуларя. Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не. Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните.
Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени.
Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби.
към беседата >>
Например Дан Колов е победил в 110 борби.
“ Ти не си най-лошия, но не си и най-добрия. Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не си най-глупавия, но не си и най-умния. Понятието глупав, е нещо много относително. При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен. Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб.
Например Дан Колов е победил в 110 борби.
Той разчита на себе си, до известно време. Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори. Не се стеснява от това, че има опасност да го гътнат. Той казва: „Досега моят гръб не е паднал на земята и няма да падне.“ И всеки един верующ трябва да има нещо, на което силно да разчита.
към беседата >>
Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря.
Няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не. Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени.
Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря.
Той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.
към беседата >>
Той разчита на себе си, до известно време.
Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не си най-глупавия, но не си и най-умния. Понятието глупав, е нещо много относително. При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен. Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб. Например Дан Колов е победил в 110 борби.
Той разчита на себе си, до известно време.
Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори. Не се стеснява от това, че има опасност да го гътнат. Той казва: „Досега моят гръб не е паднал на земята и няма да падне.“ И всеки един верующ трябва да има нещо, на което силно да разчита.
към беседата >>
Той дава ухо, престава да го боли.
Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен. Не. Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря.
Той дава ухо, престава да го боли.
Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.
към беседата >>
Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори.
Понятието глупав, е нещо много относително. При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен. Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб. Например Дан Колов е победил в 110 борби. Той разчита на себе си, до известно време.
Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори.
Не се стеснява от това, че има опасност да го гътнат. Той казва: „Досега моят гръб не е паднал на земята и няма да падне.“ И всеки един верующ трябва да има нещо, на което силно да разчита.
към беседата >>
Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката.
Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо, престава да го боли.
Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката.
Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.
към беседата >>
Не се стеснява от това, че има опасност да го гътнат.
При известни хора може да бъдеш глупав, а при други – умен. Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб. Например Дан Колов е победил в 110 борби. Той разчита на себе си, до известно време. Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори.
Не се стеснява от това, че има опасност да го гътнат.
Той казва: „Досега моят гръб не е паднал на земята и няма да падне.“ И всеки един верующ трябва да има нещо, на което силно да разчита.
към беседата >>
Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора.
И после, ако аз бях един цигулар, аз щях да правя така: Аз няма да свиря най-първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката.
Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора.
Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.
към беседата >>
Той казва: „Досега моят гръб не е паднал на земята и няма да падне.“ И всеки един верующ трябва да има нещо, на което силно да разчита.
Не, че те те правят глупав, но при известни хора може да бъдеш силен, а при други – слаб. Например Дан Колов е победил в 110 борби. Той разчита на себе си, до известно време. Дан Колов ни най-малко не го е срам да отиде в Париж да се бори. Не се стеснява от това, че има опасност да го гътнат.
Той казва: „Досега моят гръб не е паднал на земята и няма да падне.“ И всеки един верующ трябва да има нещо, на което силно да разчита.
към беседата >>
Болните хора са най-слаби.
Например някой е малко нервен, ще отида да му посвиря и той ще оцени. Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора.
Болните хора са най-слаби.
Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.
към беседата >>
Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва да върви.
Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва да върви.
Някой път аз съм ви дал един пример. Християнските общества в Америка имат един начин, един метод. Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ. До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие.
към беседата >>
Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.
Той се превива малко, свива си корема и аз ще му свиря. Той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби.
Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.
към беседата >>
Някой път аз съм ви дал един пример.
Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва да върви.
Някой път аз съм ви дал един пример.
Християнските общества в Америка имат един начин, един метод. Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ. До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия.
към беседата >>
Вие седите и чакате късмет.
Вие седите и чакате късмет.
Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината.
към беседата >>
Християнските общества в Америка имат един начин, един метод.
Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва да върви. Някой път аз съм ви дал един пример.
Християнските общества в Америка имат един начин, един метод.
Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ. До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай.
към беседата >>
Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание.
Вие седите и чакате късмет.
Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание.
Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината. Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ.
Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва да върви. Някой път аз съм ви дал един пример. Християнските общества в Америка имат един начин, един метод.
Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ.
До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи.
към беседата >>
Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното.
Вие седите и чакате късмет. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание.
Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното.
Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината. Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни.
Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва да върви. Някой път аз съм ви дал един пример. Християнските общества в Америка имат един начин, един метод. Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ.
До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни.
Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш.
към беседата >>
Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов.
Вие седите и чакате късмет. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното.
Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов.
Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината. Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
Много хора разправят само от тщеславие.
Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва да върви. Някой път аз съм ви дал един пример. Християнските общества в Америка имат един начин, един метод. Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ. До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни.
Много хора разправят само от тщеславие.
Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш. Той минава с каруца и аз тръгвам пеш.
към беседата >>
Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва.
Вие седите и чакате късмет. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов.
Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва.
Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината. Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия.
Някой път аз съм ви дал един пример. Християнските общества в Америка имат един начин, един метод. Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ. До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие.
Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия.
Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш. Той минава с каруца и аз тръгвам пеш. Той минава и заминава.
към беседата >>
Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината.
Вие седите и чакате късмет. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва.
Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината.
Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
3.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
В дадения случай трябва да знаеш колко трябва да вземеш.
Нотите са живи. „Фа“-то в дадения момент показва всичките материални условия, при които твоят живот трябва да се развива. Следователно трябва да знаеш какъв материал ти трябва от тази материя. Ако вземеш повече от „фа“-то, веднага ще спънеш песента. Ако вземеш по-малко, ще спънеш песента.
В дадения случай трябва да знаеш колко трябва да вземеш.
Ако вземеш „ре“, той изменя израза на песента. Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш. След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш. То е вече в „сол“. В музикалните цветове израз ще дадеш.
към беседата >>
Обичайте хората заради Божественото знание.
Обичайте хората заради Любовта.
Обичайте хората заради Божественото знание.
Обичайте хората заради Божествената свобода, която е в тях. Обичайте себе си заради Бога, Който е във вас.
към беседата >>
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение.
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение.
Да обичаш. Кого да обичаш е въпросът сега. Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен.
към беседата >>
Ако вземеш „ре“, той изменя израза на песента.
„Фа“-то в дадения момент показва всичките материални условия, при които твоят живот трябва да се развива. Следователно трябва да знаеш какъв материал ти трябва от тази материя. Ако вземеш повече от „фа“-то, веднага ще спънеш песента. Ако вземеш по-малко, ще спънеш песента. В дадения случай трябва да знаеш колко трябва да вземеш.
Ако вземеш „ре“, той изменя израза на песента.
Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш. След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш. То е вече в „сол“. В музикалните цветове израз ще дадеш. После, почивателната станция в музиката, това е „ла“.
към беседата >>
Обичайте хората заради Божествената свобода, която е в тях.
Обичайте хората заради Любовта. Обичайте хората заради Божественото знание.
Обичайте хората заради Божествената свобода, която е в тях.
Обичайте себе си заради Бога, Който е във вас.
към беседата >>
Да обичаш.
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение.
Да обичаш.
Кого да обичаш е въпросът сега. Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен. Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето.
към беседата >>
Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш.
Следователно трябва да знаеш какъв материал ти трябва от тази материя. Ако вземеш повече от „фа“-то, веднага ще спънеш песента. Ако вземеш по-малко, ще спънеш песента. В дадения случай трябва да знаеш колко трябва да вземеш. Ако вземеш „ре“, той изменя израза на песента.
Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш.
След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш. То е вече в „сол“. В музикалните цветове израз ще дадеш. После, почивателната станция в музиката, това е „ла“. Трябва да знаеш колко време трябва да се спреш.
към беседата >>
Обичайте себе си заради Бога, Който е във вас.
Обичайте хората заради Любовта. Обичайте хората заради Божественото знание. Обичайте хората заради Божествената свобода, която е в тях.
Обичайте себе си заради Бога, Който е във вас.
към беседата >>
Кого да обичаш е въпросът сега.
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение. Да обичаш.
Кого да обичаш е въпросът сега.
Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен. Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето. Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш!
към беседата >>
След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш.
Ако вземеш повече от „фа“-то, веднага ще спънеш песента. Ако вземеш по-малко, ще спънеш песента. В дадения случай трябва да знаеш колко трябва да вземеш. Ако вземеш „ре“, той изменя израза на песента. Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш.
След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш.
То е вече в „сол“. В музикалните цветове израз ще дадеш. После, почивателната станция в музиката, това е „ла“. Трябва да знаеш колко време трябва да се спреш.
към беседата >>
Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди.
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение. Да обичаш. Кого да обичаш е въпросът сега.
Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди.
Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен. Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето. Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш! “, изважда речник, вижда думите, да научи езика на това дете.
към беседата >>
То е вече в „сол“.
Ако вземеш по-малко, ще спънеш песента. В дадения случай трябва да знаеш колко трябва да вземеш. Ако вземеш „ре“, той изменя израза на песента. Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш. След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш.
То е вече в „сол“.
В музикалните цветове израз ще дадеш. После, почивателната станция в музиката, това е „ла“. Трябва да знаеш колко време трябва да се спреш.
към беседата >>
Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага.
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение. Да обичаш. Кого да обичаш е въпросът сега. Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди.
Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага.
Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен. Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето. Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш! “, изважда речник, вижда думите, да научи езика на това дете. Най-после става така: детето казва: „Ти няма да научиш моя език, но чакай аз да науча твоя.“
към беседата >>
В музикалните цветове израз ще дадеш.
В дадения случай трябва да знаеш колко трябва да вземеш. Ако вземеш „ре“, той изменя израза на песента. Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш. След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш. То е вече в „сол“.
В музикалните цветове израз ще дадеш.
После, почивателната станция в музиката, това е „ла“. Трябва да знаеш колко време трябва да се спреш.
към беседата >>
Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен.
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение. Да обичаш. Кого да обичаш е въпросът сега. Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага.
Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен.
Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето. Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш! “, изважда речник, вижда думите, да научи езика на това дете. Най-после става така: детето казва: „Ти няма да научиш моя език, но чакай аз да науча твоя.“
към беседата >>
После, почивателната станция в музиката, това е „ла“.
Ако вземеш „ре“, той изменя израза на песента. Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш. След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш. То е вече в „сол“. В музикалните цветове израз ще дадеш.
После, почивателната станция в музиката, това е „ла“.
Трябва да знаеш колко време трябва да се спреш.
към беседата >>
Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето.
Да обичаш. Кого да обичаш е въпросът сега. Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен.
Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето.
Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш! “, изважда речник, вижда думите, да научи езика на това дете. Най-после става така: детето казва: „Ти няма да научиш моя език, но чакай аз да науча твоя.“
към беседата >>
Трябва да знаеш колко време трябва да се спреш.
Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш. След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш. То е вече в „сол“. В музикалните цветове израз ще дадеш. После, почивателната станция в музиката, това е „ла“.
Трябва да знаеш колко време трябва да се спреш.
към беседата >>
Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш!
Кого да обичаш е въпросът сега. Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен. Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето.
Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш!
“, изважда речник, вижда думите, да научи езика на това дете. Най-после става така: детето казва: „Ти няма да научиш моя език, но чакай аз да науча твоя.“
към беседата >>
То е вътрешната страна на музиката.
То е вътрешната страна на музиката.
Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само да вземеш известен тон. Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота. Трябва да внеса малко злато. Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма. Но има известни трептения, един тон ще го вземеш.
към беседата >>
“, изважда речник, вижда думите, да научи езика на това дете.
Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен. Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето. Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш!
“, изважда речник, вижда думите, да научи езика на това дете.
Най-после става така: детето казва: „Ти няма да научиш моя език, но чакай аз да науча твоя.“
към беседата >>
Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само да вземеш известен тон.
То е вътрешната страна на музиката.
Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само да вземеш известен тон.
Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота. Трябва да внеса малко злато. Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма. Но има известни трептения, един тон ще го вземеш. Например „до-до-до“.
към беседата >>
Най-после става така: детето казва: „Ти няма да научиш моя език, но чакай аз да науча твоя.“
Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен. Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето. Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш! “, изважда речник, вижда думите, да научи езика на това дете.
Най-после става така: детето казва: „Ти няма да научиш моя език, но чакай аз да науча твоя.“
към беседата >>
Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота.
То е вътрешната страна на музиката. Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само да вземеш известен тон.
Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота.
Трябва да внеса малко злато. Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма. Но има известни трептения, един тон ще го вземеш. Например „до-до-до“. Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти.
към беседата >>
Обичта се отнася до Мъдростта в света.
Обичта се отнася до Мъдростта в света.
Това е великото в света. Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи. Не че радост и скръб носи.
към беседата >>
Трябва да внеса малко злато.
То е вътрешната страна на музиката. Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само да вземеш известен тон. Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота.
Трябва да внеса малко злато.
Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма. Но има известни трептения, един тон ще го вземеш. Например „до-до-до“. Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти. Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката.
към беседата >>
Това е великото в света.
Обичта се отнася до Мъдростта в света.
Това е великото в света.
Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи. Не че радост и скръб носи. Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост.
към беседата >>
Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма.
То е вътрешната страна на музиката. Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само да вземеш известен тон. Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота. Трябва да внеса малко злато.
Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма.
Но има известни трептения, един тон ще го вземеш. Например „до-до-до“. Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти. Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката. В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока.
към беседата >>
Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни.
Обичта се отнася до Мъдростта в света. Това е великото в света.
Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни.
Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи. Не че радост и скръб носи. Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост. Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи.
към беседата >>
Но има известни трептения, един тон ще го вземеш.
То е вътрешната страна на музиката. Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само да вземеш известен тон. Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота. Трябва да внеса малко злато. Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма.
Но има известни трептения, един тон ще го вземеш.
Например „до-до-до“. Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти. Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката. В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока. В този тон чувам нещо разумно, което говори и отговаря, в мене се влива известна енергия.
към беседата >>
Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот.
Обичта се отнася до Мъдростта в света. Това е великото в света. Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни.
Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот.
Животът, който носи две неща: радост и скръб носи. Не че радост и скръб носи. Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост. Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи.
към беседата >>
Например „до-до-до“.
Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само да вземеш известен тон. Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота. Трябва да внеса малко злато. Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма. Но има известни трептения, един тон ще го вземеш.
Например „до-до-до“.
Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти. Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката. В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока. В този тон чувам нещо разумно, което говори и отговаря, в мене се влива известна енергия.
към беседата >>
Животът, който носи две неща: радост и скръб носи.
Обичта се отнася до Мъдростта в света. Това е великото в света. Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот.
Животът, който носи две неща: радост и скръб носи.
Не че радост и скръб носи. Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост. Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи.
към беседата >>
Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти.
Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота. Трябва да внеса малко злато. Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма. Но има известни трептения, един тон ще го вземеш. Например „до-до-до“.
Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти.
Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката. В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока. В този тон чувам нещо разумно, което говори и отговаря, в мене се влива известна енергия.
към беседата >>
Не че радост и скръб носи.
Обичта се отнася до Мъдростта в света. Това е великото в света. Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи.
Не че радост и скръб носи.
Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост. Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи.
към беседата >>
Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката.
Трябва да внеса малко злато. Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма. Но има известни трептения, един тон ще го вземеш. Например „до-до-до“. Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти.
Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката.
В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока. В този тон чувам нещо разумно, което говори и отговаря, в мене се влива известна енергия.
към беседата >>
Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост.
Това е великото в света. Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи. Не че радост и скръб носи.
Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост.
Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи.
към беседата >>
В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока.
Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма. Но има известни трептения, един тон ще го вземеш. Например „до-до-до“. Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти. Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката.
В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока.
В този тон чувам нещо разумно, което говори и отговаря, в мене се влива известна енергия.
към беседата >>
Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи.
Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи. Не че радост и скръб носи. Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост.
Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи.
към беседата >>
В този тон чувам нещо разумно, което говори и отговаря, в мене се влива известна енергия.
Но има известни трептения, един тон ще го вземеш. Например „до-до-до“. Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти. Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката. В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока.
В този тон чувам нещо разумно, което говори и отговаря, в мене се влива известна енергия.
към беседата >>
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам.
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам.
Ние сме в един свят много реален. Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва. Болният човек, който умира, не иска тяло той. Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи.
към беседата >>
Някой може да каже, че това са ред заблуждения, халюцинации.
Някой може да каже, че това са ред заблуждения, халюцинации.
Халюцинация има само за глупавите хора. За разумните хора няма никаква халюцинация. Халюцинация има за невежите. За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация. Халюцинацията, това е сянката.
към беседата >>
Ние сме в един свят много реален.
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам.
Ние сме в един свят много реален.
Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва. Болният човек, който умира, не иска тяло той. Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш?
към беседата >>
Халюцинация има само за глупавите хора.
Някой може да каже, че това са ред заблуждения, халюцинации.
Халюцинация има само за глупавите хора.
За разумните хора няма никаква халюцинация. Халюцинация има за невежите. За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация. Халюцинацията, това е сянката. Аз познавам сянката.
към беседата >>
Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва.
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам. Ние сме в един свят много реален.
Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва.
Болният човек, който умира, не иска тяло той. Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш? ] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото.
към беседата >>
За разумните хора няма никаква халюцинация.
Някой може да каже, че това са ред заблуждения, халюцинации. Халюцинация има само за глупавите хора.
За разумните хора няма никаква халюцинация.
Халюцинация има за невежите. За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация. Халюцинацията, това е сянката. Аз познавам сянката. От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат.
към беседата >>
Болният човек, който умира, не иска тяло той.
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам. Ние сме в един свят много реален. Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва.
Болният човек, който умира, не иска тяло той.
Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш? ] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото. Може да ми говориш за каквото искаш.
към беседата >>
Халюцинация има за невежите.
Някой може да каже, че това са ред заблуждения, халюцинации. Халюцинация има само за глупавите хора. За разумните хора няма никаква халюцинация.
Халюцинация има за невежите.
За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация. Халюцинацията, това е сянката. Аз познавам сянката. От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат. Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация.
към беседата >>
Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят.
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам. Ние сме в един свят много реален. Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва. Болният човек, който умира, не иска тяло той.
Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят.
Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш? ] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото. Може да ми говориш за каквото искаш. Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
към беседата >>
За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация.
Някой може да каже, че това са ред заблуждения, халюцинации. Халюцинация има само за глупавите хора. За разумните хора няма никаква халюцинация. Халюцинация има за невежите.
За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация.
Халюцинацията, това е сянката. Аз познавам сянката. От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат. Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация. При халюцинацията нещата не са реални, човек винаги губи.
към беседата >>
Оставете тия работи.
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам. Ние сме в един свят много реален. Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва. Болният човек, който умира, не иска тяло той. Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят.
Оставете тия работи.
Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш? ] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото. Може да ми говориш за каквото искаш. Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
към беседата >>
Халюцинацията, това е сянката.
Някой може да каже, че това са ред заблуждения, халюцинации. Халюцинация има само за глупавите хора. За разумните хора няма никаква халюцинация. Халюцинация има за невежите. За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация.
Халюцинацията, това е сянката.
Аз познавам сянката. От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат. Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация. При халюцинацията нещата не са реални, човек винаги губи. При реалността човек печели.
към беседата >>
Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш?
Ние сме в един свят много реален. Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва. Болният човек, който умира, не иска тяло той. Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи.
Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш?
] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото. Може да ми говориш за каквото искаш. Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
към беседата >>
Аз познавам сянката.
Халюцинация има само за глупавите хора. За разумните хора няма никаква халюцинация. Халюцинация има за невежите. За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация. Халюцинацията, това е сянката.
Аз познавам сянката.
От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат. Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация. При халюцинацията нещата не са реални, човек винаги губи. При реалността човек печели.
към беседата >>
] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото.
Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва. Болният човек, който умира, не иска тяло той. Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш?
] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото.
Може да ми говориш за каквото искаш. Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
към беседата >>
От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат.
За разумните хора няма никаква халюцинация. Халюцинация има за невежите. За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация. Халюцинацията, това е сянката. Аз познавам сянката.
От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат.
Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация. При халюцинацията нещата не са реални, човек винаги губи. При реалността човек печели.
към беседата >>
Може да ми говориш за каквото искаш.
Болният човек, който умира, не иска тяло той. Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш? ] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото.
Може да ми говориш за каквото искаш.
Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
към беседата >>
Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация.
Халюцинация има за невежите. За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация. Халюцинацията, това е сянката. Аз познавам сянката. От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат.
Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация.
При халюцинацията нещата не са реални, човек винаги губи. При реалността човек печели.
към беседата >>
Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш? ] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото. Може да ми говориш за каквото искаш.
Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
към беседата >>
При халюцинацията нещата не са реални, човек винаги губи.
За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация. Халюцинацията, това е сянката. Аз познавам сянката. От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат. Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация.
При халюцинацията нещата не са реални, човек винаги губи.
При реалността човек печели.
към беседата >>
Скръбта продължава живота, радостта го осмисля.
Скръбта продължава живота, радостта го осмисля.
Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал. Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните. Един болен не е скръб.
към беседата >>
При реалността човек печели.
Халюцинацията, това е сянката. Аз познавам сянката. От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат. Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация. При халюцинацията нещата не са реални, човек винаги губи.
При реалността човек печели.
към беседата >>
Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал.
Скръбта продължава живота, радостта го осмисля.
Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал.
Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните. Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб.
към беседата >>
Казвам: Вие сте достигнали до там, че трябва да направите опит върху себе си.
Казвам: Вие сте достигнали до там, че трябва да направите опит върху себе си.
Вие чакате след вашата смърт да ви се открие другият свят. Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели. Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок. Аз бях голям безверник, не вярвах. Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава.
към беседата >>
Който разбира, процесът е такъв.
Скръбта продължава живота, радостта го осмисля. Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал.
Който разбира, процесът е такъв.
Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните. Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб. Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това?
към беседата >>
Вие чакате след вашата смърт да ви се открие другият свят.
Казвам: Вие сте достигнали до там, че трябва да направите опит върху себе си.
Вие чакате след вашата смърт да ви се открие другият свят.
Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели. Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок. Аз бях голям безверник, не вярвах. Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава. Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах.
към беседата >>
Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е.
Скръбта продължава живота, радостта го осмисля. Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал. Който разбира, процесът е такъв.
Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е.
Те разглеждат болните. Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб. Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това? Провидението ли е причината да те рита?
към беседата >>
Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели.
Казвам: Вие сте достигнали до там, че трябва да направите опит върху себе си. Вие чакате след вашата смърт да ви се открие другият свят.
Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели.
Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок. Аз бях голям безверник, не вярвах. Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава. Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах. Три години седя, но нищо не плати.
към беседата >>
Те разглеждат болните.
Скръбта продължава живота, радостта го осмисля. Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал. Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е.
Те разглеждат болните.
Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб. Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това? Провидението ли е причината да те рита? Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш.
към беседата >>
Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок.
Казвам: Вие сте достигнали до там, че трябва да направите опит върху себе си. Вие чакате след вашата смърт да ви се открие другият свят. Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели.
Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок.
Аз бях голям безверник, не вярвах. Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава. Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах. Три години седя, но нищо не плати. Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма да бъде, а не вярват в туй, което е.
към беседата >>
Един болен не е скръб.
Скръбта продължава живота, радостта го осмисля. Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал. Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните.
Един болен не е скръб.
Едно мъчение, това не е скръб. Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това? Провидението ли е причината да те рита? Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш. Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака.
към беседата >>
Аз бях голям безверник, не вярвах.
Казвам: Вие сте достигнали до там, че трябва да направите опит върху себе си. Вие чакате след вашата смърт да ви се открие другият свят. Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели. Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок.
Аз бях голям безверник, не вярвах.
Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава. Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах. Три години седя, но нищо не плати. Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма да бъде, а не вярват в туй, което е. Не туряй този, който много обещава.
към беседата >>
Едно мъчение, това не е скръб.
Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал. Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните. Един болен не е скръб.
Едно мъчение, това не е скръб.
Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това? Провидението ли е причината да те рита? Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш. Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака. Разумният живот изисква.
към беседата >>
Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава.
Казвам: Вие сте достигнали до там, че трябва да направите опит върху себе си. Вие чакате след вашата смърт да ви се открие другият свят. Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели. Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок. Аз бях голям безверник, не вярвах.
Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава.
Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах. Три години седя, но нищо не плати. Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма да бъде, а не вярват в туй, което е. Не туряй този, който много обещава.
към беседата >>
Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това?
Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните. Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб.
Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това?
Провидението ли е причината да те рита? Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш. Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака. Разумният живот изисква. Или едно дете, като отиде при една голяма канара, не трябва да се пънка, да мисли, че с един пръст може да я бутне, да бутне тази канара.
към беседата >>
Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах.
Вие чакате след вашата смърт да ви се открие другият свят. Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели. Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок. Аз бях голям безверник, не вярвах. Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава.
Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах.
Три години седя, но нищо не плати. Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма да бъде, а не вярват в туй, което е. Не туряй този, който много обещава.
към беседата >>
Провидението ли е причината да те рита?
Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните. Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб. Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това?
Провидението ли е причината да те рита?
Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш. Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака. Разумният живот изисква. Или едно дете, като отиде при една голяма канара, не трябва да се пънка, да мисли, че с един пръст може да я бутне, да бутне тази канара.
към беседата >>
Три години седя, но нищо не плати.
Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели. Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок. Аз бях голям безверник, не вярвах. Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава. Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах.
Три години седя, но нищо не плати.
Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма да бъде, а не вярват в туй, което е. Не туряй този, който много обещава.
към беседата >>
Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш.
Те разглеждат болните. Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб. Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това? Провидението ли е причината да те рита?
Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш.
Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака. Разумният живот изисква. Или едно дете, като отиде при една голяма канара, не трябва да се пънка, да мисли, че с един пръст може да я бутне, да бутне тази канара.
към беседата >>
Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма да бъде, а не вярват в туй, което е.
Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок. Аз бях голям безверник, не вярвах. Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава. Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах. Три години седя, но нищо не плати.
Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма да бъде, а не вярват в туй, което е.
Не туряй този, който много обещава.
към беседата >>
Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака.
Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб. Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това? Провидението ли е причината да те рита? Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш.
Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака.
Разумният живот изисква. Или едно дете, като отиде при една голяма канара, не трябва да се пънка, да мисли, че с един пръст може да я бутне, да бутне тази канара.
към беседата >>
Не туряй този, който много обещава.
Аз бях голям безверник, не вярвах. Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава. Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах. Три години седя, но нищо не плати. Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма да бъде, а не вярват в туй, което е.
Не туряй този, който много обещава.
към беседата >>
Разумният живот изисква.
Едно мъчение, това не е скръб. Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това? Провидението ли е причината да те рита? Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш. Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака.
Разумният живот изисква.
Или едно дете, като отиде при една голяма канара, не трябва да се пънка, да мисли, че с един пръст може да я бутне, да бутне тази канара.
към беседата >>
Тогава да ви представя друг пример.
Тогава да ви представя друг пример.
Отива един слуга както при Димитровден да се цани. Наредили се трима богати. Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал. Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година. И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева.
към беседата >>
Или едно дете, като отиде при една голяма канара, не трябва да се пънка, да мисли, че с един пръст може да я бутне, да бутне тази канара.
Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това? Провидението ли е причината да те рита? Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш. Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака. Разумният живот изисква.
Или едно дете, като отиде при една голяма канара, не трябва да се пънка, да мисли, че с един пръст може да я бутне, да бутне тази канара.
към беседата >>
Отива един слуга както при Димитровден да се цани.
Тогава да ви представя друг пример.
Отива един слуга както при Димитровден да се цани.
Наредили се трима богати. Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал. Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година. И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева. Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец.
към беседата >>
Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии, които ние сме създали в света.
Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии, които ние сме създали в света.
Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали. Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват. От моето гледище не съществуват, правила съществуват. Съществуват закони в природата. В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно.
към беседата >>
Наредили се трима богати.
Тогава да ви представя друг пример. Отива един слуга както при Димитровден да се цани.
Наредили се трима богати.
Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал. Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година. И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева. Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец. Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма да те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен си.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но си добър господар.
към беседата >>
Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали.
Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии, които ние сме създали в света.
Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали.
Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват. От моето гледище не съществуват, правила съществуват. Съществуват закони в природата. В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно. Тъй, както ние намираме един закон да се свържат хората, да се оправдават, това е в един свят на безпорядък.
към беседата >>
Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал.
Тогава да ви представя друг пример. Отива един слуга както при Димитровден да се цани. Наредили се трима богати.
Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал.
Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година. И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева. Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец. Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма да те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен си.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но си добър господар. Сигурни са стоте лева.“
към беседата >>
Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват.
Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии, които ние сме създали в света. Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали.
Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват.
От моето гледище не съществуват, правила съществуват. Съществуват закони в природата. В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно. Тъй, както ние намираме един закон да се свържат хората, да се оправдават, това е в един свят на безпорядък. Казвам: Това гледище, от законите на Земята искам да изясня онези закони на природата.
към беседата >>
Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година.
Тогава да ви представя друг пример. Отива един слуга както при Димитровден да се цани. Наредили се трима богати. Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал.
Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година.
И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева. Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец. Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма да те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен си.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но си добър господар. Сигурни са стоте лева.“
към беседата >>
От моето гледище не съществуват, правила съществуват.
Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии, които ние сме създали в света. Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали. Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват.
От моето гледище не съществуват, правила съществуват.
Съществуват закони в природата. В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно. Тъй, както ние намираме един закон да се свържат хората, да се оправдават, това е в един свят на безпорядък. Казвам: Това гледище, от законите на Земята искам да изясня онези закони на природата.
към беседата >>
И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева.
Тогава да ви представя друг пример. Отива един слуга както при Димитровден да се цани. Наредили се трима богати. Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал. Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година.
И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева.
Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец. Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма да те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен си.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но си добър господар. Сигурни са стоте лева.“
към беседата >>
Съществуват закони в природата.
Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии, които ние сме създали в света. Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали. Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват. От моето гледище не съществуват, правила съществуват.
Съществуват закони в природата.
В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно. Тъй, както ние намираме един закон да се свържат хората, да се оправдават, това е в един свят на безпорядък. Казвам: Това гледище, от законите на Земята искам да изясня онези закони на природата.
към беседата >>
Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец.
Отива един слуга както при Димитровден да се цани. Наредили се трима богати. Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал. Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година. И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева.
Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец.
Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма да те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен си.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но си добър господар. Сигурни са стоте лева.“
към беседата >>
В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно.
Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии, които ние сме създали в света. Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали. Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват. От моето гледище не съществуват, правила съществуват. Съществуват закони в природата.
В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно.
Тъй, както ние намираме един закон да се свържат хората, да се оправдават, това е в един свят на безпорядък. Казвам: Това гледище, от законите на Земята искам да изясня онези закони на природата.
към беседата >>
Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма да те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен си.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но си добър господар.
Наредили се трима богати. Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал. Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година. И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева. Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец.
Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма да те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен си.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но си добър господар.
Сигурни са стоте лева.“
към беседата >>
Тъй, както ние намираме един закон да се свържат хората, да се оправдават, това е в един свят на безпорядък.
Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали. Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват. От моето гледище не съществуват, правила съществуват. Съществуват закони в природата. В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно.
Тъй, както ние намираме един закон да се свържат хората, да се оправдават, това е в един свят на безпорядък.
Казвам: Това гледище, от законите на Земята искам да изясня онези закони на природата.
към беседата >>
Сигурни са стоте лева.“
Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал. Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година. И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева. Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец. Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма да те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен си.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но си добър господар.
Сигурни са стоте лева.“
към беседата >>
Казвам: Това гледище, от законите на Земята искам да изясня онези закони на природата.
Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват. От моето гледище не съществуват, правила съществуват. Съществуват закони в природата. В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно. Тъй, както ние намираме един закон да се свържат хората, да се оправдават, това е в един свят на безпорядък.
Казвам: Това гледище, от законите на Земята искам да изясня онези закони на природата.
към беседата >>
Сто лева, дадени с любов, са благословение.
Сто лева, дадени с любов, са благословение.
Сто лева без любов нищо не носят на човека. Малкото, дадено от сърце, е хубаво. Онзи, който те обича, привлича тези пари. Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде. Той завлича и онова, което ти си имал.
към беседата >>
Ние намираме, че светът не е създаден тъй както трябва.
Ние намираме, че светът не е създаден тъй както трябва.
Противоречието, което чувствувате, се намира в самите хора. Сега аз ще приведа онзи пример. Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта. Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване. Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се.
към беседата >>
Сто лева без любов нищо не носят на човека.
Сто лева, дадени с любов, са благословение.
Сто лева без любов нищо не носят на човека.
Малкото, дадено от сърце, е хубаво. Онзи, който те обича, привлича тези пари. Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде. Той завлича и онова, което ти си имал. В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е.
към беседата >>
Противоречието, което чувствувате, се намира в самите хора.
Ние намираме, че светът не е създаден тъй както трябва.
Противоречието, което чувствувате, се намира в самите хора.
Сега аз ще приведа онзи пример. Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта. Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване. Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се. Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина.
към беседата >>
Малкото, дадено от сърце, е хубаво.
Сто лева, дадени с любов, са благословение. Сто лева без любов нищо не носят на човека.
Малкото, дадено от сърце, е хубаво.
Онзи, който те обича, привлича тези пари. Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде. Той завлича и онова, което ти си имал. В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е. Тъй че, да обичаш някого заради някого.
към беседата >>
Сега аз ще приведа онзи пример.
Ние намираме, че светът не е създаден тъй както трябва. Противоречието, което чувствувате, се намира в самите хора.
Сега аз ще приведа онзи пример.
Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта. Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване. Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се. Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина. Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов.
към беседата >>
Онзи, който те обича, привлича тези пари.
Сто лева, дадени с любов, са благословение. Сто лева без любов нищо не носят на човека. Малкото, дадено от сърце, е хубаво.
Онзи, който те обича, привлича тези пари.
Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде. Той завлича и онова, което ти си имал. В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е. Тъй че, да обичаш някого заради някого. Хората може да се обичат само заради Едного в света.
към беседата >>
Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта.
Ние намираме, че светът не е създаден тъй както трябва. Противоречието, което чувствувате, се намира в самите хора. Сега аз ще приведа онзи пример.
Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта.
Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване. Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се. Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина. Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов. Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има.
към беседата >>
Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде.
Сто лева, дадени с любов, са благословение. Сто лева без любов нищо не носят на човека. Малкото, дадено от сърце, е хубаво. Онзи, който те обича, привлича тези пари.
Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде.
Той завлича и онова, което ти си имал. В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е. Тъй че, да обичаш някого заради някого. Хората може да се обичат само заради Едного в света. Ти обичаш известно семейство за кого?
към беседата >>
Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване.
Ние намираме, че светът не е създаден тъй както трябва. Противоречието, което чувствувате, се намира в самите хора. Сега аз ще приведа онзи пример. Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта.
Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване.
Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се. Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина. Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов. Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има. Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там.
към беседата >>
Той завлича и онова, което ти си имал.
Сто лева, дадени с любов, са благословение. Сто лева без любов нищо не носят на човека. Малкото, дадено от сърце, е хубаво. Онзи, който те обича, привлича тези пари. Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде.
Той завлича и онова, което ти си имал.
В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е. Тъй че, да обичаш някого заради някого. Хората може да се обичат само заради Едного в света. Ти обичаш известно семейство за кого? Само за Едного.
към беседата >>
Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се.
Ние намираме, че светът не е създаден тъй както трябва. Противоречието, което чувствувате, се намира в самите хора. Сега аз ще приведа онзи пример. Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта. Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване.
Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се.
Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина. Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов. Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има. Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там. Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта.
към беседата >>
В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е.
Сто лева без любов нищо не носят на човека. Малкото, дадено от сърце, е хубаво. Онзи, който те обича, привлича тези пари. Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде. Той завлича и онова, което ти си имал.
В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е.
Тъй че, да обичаш някого заради някого. Хората може да се обичат само заради Едного в света. Ти обичаш известно семейство за кого? Само за Едного. Ти обичаш банкера за [какво]?
към беседата >>
Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина.
Противоречието, което чувствувате, се намира в самите хора. Сега аз ще приведа онзи пример. Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта. Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване. Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се.
Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина.
Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов. Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има. Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там. Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта. Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва.
към беседата >>
Тъй че, да обичаш някого заради някого.
Малкото, дадено от сърце, е хубаво. Онзи, който те обича, привлича тези пари. Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде. Той завлича и онова, което ти си имал. В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е.
Тъй че, да обичаш някого заради някого.
Хората може да се обичат само заради Едного в света. Ти обичаш известно семейство за кого? Само за Едного. Ти обичаш банкера за [какво]? За парите.
към беседата >>
Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов.
Сега аз ще приведа онзи пример. Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта. Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване. Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се. Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина.
Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов.
Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има. Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там. Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта. Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва. Тази рибка влиза, излиза, играе си.
към беседата >>
Хората може да се обичат само заради Едного в света.
Онзи, който те обича, привлича тези пари. Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде. Той завлича и онова, което ти си имал. В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е. Тъй че, да обичаш някого заради някого.
Хората може да се обичат само заради Едного в света.
Ти обичаш известно семейство за кого? Само за Едного. Ти обичаш банкера за [какво]? За парите. Ти обичаш учения човек за какво?
към беседата >>
Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има.
Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта. Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване. Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се. Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина. Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов.
Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има.
Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там. Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта. Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва. Тази рибка влиза, излиза, играе си. Той се любува и казвам: „Това е любовта.“ Чета четвърта книга, пак изпъква в моя ум една градина с плодни дървета, увиснали плодове; препоръчва плодовете, такива хубави плодове – пак любовна работа е това.
към беседата >>
Ти обичаш известно семейство за кого?
Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде. Той завлича и онова, което ти си имал. В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е. Тъй че, да обичаш някого заради някого. Хората може да се обичат само заради Едного в света.
Ти обичаш известно семейство за кого?
Само за Едного. Ти обичаш банкера за [какво]? За парите. Ти обичаш учения човек за какво? За знанието.
към беседата >>
Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там.
Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване. Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се. Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина. Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов. Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има.
Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там.
Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта. Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва. Тази рибка влиза, излиза, играе си. Той се любува и казвам: „Това е любовта.“ Чета четвърта книга, пак изпъква в моя ум една градина с плодни дървета, увиснали плодове; препоръчва плодовете, такива хубави плодове – пак любовна работа е това.
към беседата >>
Само за Едного.
Той завлича и онова, което ти си имал. В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е. Тъй че, да обичаш някого заради някого. Хората може да се обичат само заради Едного в света. Ти обичаш известно семейство за кого?
Само за Едного.
Ти обичаш банкера за [какво]? За парите. Ти обичаш учения човек за какво? За знанието. Ти обичаш силния човек за [какво]?
към беседата >>
Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта.
Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се. Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина. Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов. Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има. Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там.
Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта.
Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва. Тази рибка влиза, излиза, играе си. Той се любува и казвам: „Това е любовта.“ Чета четвърта книга, пак изпъква в моя ум една градина с плодни дървета, увиснали плодове; препоръчва плодовете, такива хубави плодове – пак любовна работа е това.
към беседата >>
Ти обичаш банкера за [какво]?
В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е. Тъй че, да обичаш някого заради някого. Хората може да се обичат само заради Едного в света. Ти обичаш известно семейство за кого? Само за Едного.
Ти обичаш банкера за [какво]?
За парите. Ти обичаш учения човек за какво? За знанието. Ти обичаш силния човек за [какво]? За силата.
към беседата >>
Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва.
Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина. Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов. Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има. Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там. Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта.
Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва.
Тази рибка влиза, излиза, играе си. Той се любува и казвам: „Това е любовта.“ Чета четвърта книга, пак изпъква в моя ум една градина с плодни дървета, увиснали плодове; препоръчва плодовете, такива хубави плодове – пак любовна работа е това.
към беседата >>
За парите.
Тъй че, да обичаш някого заради някого. Хората може да се обичат само заради Едного в света. Ти обичаш известно семейство за кого? Само за Едного. Ти обичаш банкера за [какво]?
За парите.
Ти обичаш учения човек за какво? За знанието. Ти обичаш силния човек за [какво]? За силата. Изчезне силата – и любовта изчезва.
към беседата >>
Тази рибка влиза, излиза, играе си.
Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов. Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има. Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там. Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта. Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва.
Тази рибка влиза, излиза, играе си.
Той се любува и казвам: „Това е любовта.“ Чета четвърта книга, пак изпъква в моя ум една градина с плодни дървета, увиснали плодове; препоръчва плодовете, такива хубави плодове – пак любовна работа е това.
към беседата >>
Ти обичаш учения човек за какво?
Хората може да се обичат само заради Едного в света. Ти обичаш известно семейство за кого? Само за Едного. Ти обичаш банкера за [какво]? За парите.
Ти обичаш учения човек за какво?
За знанието. Ти обичаш силния човек за [какво]? За силата. Изчезне силата – и любовта изчезва. Изчезва богатството – и любовта изчезва.
към беседата >>
Той се любува и казвам: „Това е любовта.“ Чета четвърта книга, пак изпъква в моя ум една градина с плодни дървета, увиснали плодове; препоръчва плодовете, такива хубави плодове – пак любовна работа е това.
Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има. Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там. Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта. Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва. Тази рибка влиза, излиза, играе си.
Той се любува и казвам: „Това е любовта.“ Чета четвърта книга, пак изпъква в моя ум една градина с плодни дървета, увиснали плодове; препоръчва плодовете, такива хубави плодове – пак любовна работа е това.
към беседата >>
За знанието.
Ти обичаш известно семейство за кого? Само за Едного. Ти обичаш банкера за [какво]? За парите. Ти обичаш учения човек за какво?
За знанието.
Ти обичаш силния човек за [какво]? За силата. Изчезне силата – и любовта изчезва. Изчезва богатството – и любовта изчезва. Изчезва знанието – и любовта изчезва.
към беседата >>
Коя любов да разбирам: конската любов, любовта на славея, любовта на рибите или любовта на дърветата?
Коя любов да разбирам: конската любов, любовта на славея, любовта на рибите или любовта на дърветата?
Ако си кон, ще те яздят, трябва да бягаш, силно да бягаш. Ако си птичка и имаш любов, трябва да пееш; ако не знаеш да пееш, любов няма да имаш, трябва да излезеш из кафеза. Рибата казва: „Ще влизам и ще излизам. Като ходя из водата, достатъчно е това движение.“ И най-после, доволен е от ябълката, че тя му дава плодове, но това още не разрешава въпроса.
към беседата >>
Ти обичаш силния човек за [какво]?
Само за Едного. Ти обичаш банкера за [какво]? За парите. Ти обичаш учения човек за какво? За знанието.
Ти обичаш силния човек за [какво]?
За силата. Изчезне силата – и любовта изчезва. Изчезва богатството – и любовта изчезва. Изчезва знанието – и любовта изчезва.
към беседата >>
Ако си кон, ще те яздят, трябва да бягаш, силно да бягаш.
Коя любов да разбирам: конската любов, любовта на славея, любовта на рибите или любовта на дърветата?
Ако си кон, ще те яздят, трябва да бягаш, силно да бягаш.
Ако си птичка и имаш любов, трябва да пееш; ако не знаеш да пееш, любов няма да имаш, трябва да излезеш из кафеза. Рибата казва: „Ще влизам и ще излизам. Като ходя из водата, достатъчно е това движение.“ И най-после, доволен е от ябълката, че тя му дава плодове, но това още не разрешава въпроса.
към беседата >>
За силата.
Ти обичаш банкера за [какво]? За парите. Ти обичаш учения човек за какво? За знанието. Ти обичаш силния човек за [какво]?
За силата.
Изчезне силата – и любовта изчезва. Изчезва богатството – и любовта изчезва. Изчезва знанието – и любовта изчезва.
към беседата >>
Ако си птичка и имаш любов, трябва да пееш; ако не знаеш да пееш, любов няма да имаш, трябва да излезеш из кафеза.
Коя любов да разбирам: конската любов, любовта на славея, любовта на рибите или любовта на дърветата? Ако си кон, ще те яздят, трябва да бягаш, силно да бягаш.
Ако си птичка и имаш любов, трябва да пееш; ако не знаеш да пееш, любов няма да имаш, трябва да излезеш из кафеза.
Рибата казва: „Ще влизам и ще излизам. Като ходя из водата, достатъчно е това движение.“ И най-после, доволен е от ябълката, че тя му дава плодове, но това още не разрешава въпроса.
към беседата >>
Изчезне силата – и любовта изчезва.
За парите. Ти обичаш учения човек за какво? За знанието. Ти обичаш силния човек за [какво]? За силата.
Изчезне силата – и любовта изчезва.
Изчезва богатството – и любовта изчезва. Изчезва знанието – и любовта изчезва.
към беседата >>
Рибата казва: „Ще влизам и ще излизам.
Коя любов да разбирам: конската любов, любовта на славея, любовта на рибите или любовта на дърветата? Ако си кон, ще те яздят, трябва да бягаш, силно да бягаш. Ако си птичка и имаш любов, трябва да пееш; ако не знаеш да пееш, любов няма да имаш, трябва да излезеш из кафеза.
Рибата казва: „Ще влизам и ще излизам.
Като ходя из водата, достатъчно е това движение.“ И най-после, доволен е от ябълката, че тя му дава плодове, но това още не разрешава въпроса.
към беседата >>
Изчезва богатството – и любовта изчезва.
Ти обичаш учения човек за какво? За знанието. Ти обичаш силния човек за [какво]? За силата. Изчезне силата – и любовта изчезва.
Изчезва богатството – и любовта изчезва.
Изчезва знанието – и любовта изчезва.
към беседата >>
Като ходя из водата, достатъчно е това движение.“ И най-после, доволен е от ябълката, че тя му дава плодове, но това още не разрешава въпроса.
Коя любов да разбирам: конската любов, любовта на славея, любовта на рибите или любовта на дърветата? Ако си кон, ще те яздят, трябва да бягаш, силно да бягаш. Ако си птичка и имаш любов, трябва да пееш; ако не знаеш да пееш, любов няма да имаш, трябва да излезеш из кафеза. Рибата казва: „Ще влизам и ще излизам.
Като ходя из водата, достатъчно е това движение.“ И най-после, доволен е от ябълката, че тя му дава плодове, но това още не разрешава въпроса.
към беседата >>
Изчезва знанието – и любовта изчезва.
За знанието. Ти обичаш силния човек за [какво]? За силата. Изчезне силата – и любовта изчезва. Изчезва богатството – и любовта изчезва.
Изчезва знанието – и любовта изчезва.
към беседата >>
Тази любов вече съществува у нас.
Тази любов вече съществува у нас.
Хората са били като риби и като ябълки, като славеи и като коне, но не са разрешили живота. Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична. Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си. Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му? Той го държи в обора.
към беседата >>
Казвам: В света има само една реалност, която не се мени.
Казвам: В света има само една реалност, която не се мени.
Тя е реалност. Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого. Защото ти, като обичаш, не е във формата. Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава. Влезеш в друга, и нея обичаш.
към беседата >>
Хората са били като риби и като ябълки, като славеи и като коне, но не са разрешили живота.
Тази любов вече съществува у нас.
Хората са били като риби и като ябълки, като славеи и като коне, но не са разрешили живота.
Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична. Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си. Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му? Той го държи в обора. Какво е научил конят?
към беседата >>
Тя е реалност.
Казвам: В света има само една реалност, която не се мени.
Тя е реалност.
Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого. Защото ти, като обичаш, не е във формата. Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава. Влезеш в друга, и нея обичаш. Детето дойде там, всички обича.
към беседата >>
Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична.
Тази любов вече съществува у нас. Хората са били като риби и като ябълки, като славеи и като коне, но не са разрешили живота.
Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична.
Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си. Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му? Той го държи в обора. Какво е научил конят? Научил е само да се надбягва.
към беседата >>
Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого.
Казвам: В света има само една реалност, която не се мени. Тя е реалност.
Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого.
Защото ти, като обичаш, не е във формата. Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава. Влезеш в друга, и нея обичаш. Детето дойде там, всички обича. Ти казваш: „Дето е то, там е и моята любов.“ Ние нали обичаме света, дето слънцето грее.
към беседата >>
Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си.
Тази любов вече съществува у нас. Хората са били като риби и като ябълки, като славеи и като коне, но не са разрешили живота. Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична.
Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си.
Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му? Той го държи в обора. Какво е научил конят? Научил е само да се надбягва. Надбягал няколко коне.
към беседата >>
Защото ти, като обичаш, не е във формата.
Казвам: В света има само една реалност, която не се мени. Тя е реалност. Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого.
Защото ти, като обичаш, не е във формата.
Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава. Влезеш в друга, и нея обичаш. Детето дойде там, всички обича. Ти казваш: „Дето е то, там е и моята любов.“ Ние нали обичаме света, дето слънцето грее. Може ли да обичаме един свят, дето слънце не грее?
към беседата >>
Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му?
Тази любов вече съществува у нас. Хората са били като риби и като ябълки, като славеи и като коне, но не са разрешили живота. Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична. Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си.
Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му?
Той го държи в обора. Какво е научил конят? Научил е само да се надбягва. Надбягал няколко коне. Един голям беглец е.
към беседата >>
Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава.
Казвам: В света има само една реалност, която не се мени. Тя е реалност. Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого. Защото ти, като обичаш, не е във формата.
Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава.
Влезеш в друга, и нея обичаш. Детето дойде там, всички обича. Ти казваш: „Дето е то, там е и моята любов.“ Ние нали обичаме света, дето слънцето грее. Може ли да обичаме един свят, дето слънце не грее?
към беседата >>
Той го държи в обора.
Тази любов вече съществува у нас. Хората са били като риби и като ябълки, като славеи и като коне, но не са разрешили живота. Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична. Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си. Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му?
Той го държи в обора.
Какво е научил конят? Научил е само да се надбягва. Надбягал няколко коне. Един голям беглец е. Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър?
към беседата >>
Влезеш в друга, и нея обичаш.
Казвам: В света има само една реалност, която не се мени. Тя е реалност. Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого. Защото ти, като обичаш, не е във формата. Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава.
Влезеш в друга, и нея обичаш.
Детето дойде там, всички обича. Ти казваш: „Дето е то, там е и моята любов.“ Ние нали обичаме света, дето слънцето грее. Може ли да обичаме един свят, дето слънце не грее?
към беседата >>
Какво е научил конят?
Хората са били като риби и като ябълки, като славеи и като коне, но не са разрешили живота. Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична. Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си. Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му? Той го държи в обора.
Какво е научил конят?
Научил е само да се надбягва. Надбягал няколко коне. Един голям беглец е. Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър? Скача нагоре-надолу, какво е научило?
към беседата >>
Детето дойде там, всички обича.
Тя е реалност. Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого. Защото ти, като обичаш, не е във формата. Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава. Влезеш в друга, и нея обичаш.
Детето дойде там, всички обича.
Ти казваш: „Дето е то, там е и моята любов.“ Ние нали обичаме света, дето слънцето грее. Може ли да обичаме един свят, дето слънце не грее?
към беседата >>
Научил е само да се надбягва.
Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична. Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си. Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му? Той го държи в обора. Какво е научил конят?
Научил е само да се надбягва.
Надбягал няколко коне. Един голям беглец е. Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър? Скача нагоре-надолу, какво е научило? Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи?
към беседата >>
Ти казваш: „Дето е то, там е и моята любов.“ Ние нали обичаме света, дето слънцето грее.
Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого. Защото ти, като обичаш, не е във формата. Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава. Влезеш в друга, и нея обичаш. Детето дойде там, всички обича.
Ти казваш: „Дето е то, там е и моята любов.“ Ние нали обичаме света, дето слънцето грее.
Може ли да обичаме един свят, дето слънце не грее?
към беседата >>
Надбягал няколко коне.
Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си. Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му? Той го държи в обора. Какво е научил конят? Научил е само да се надбягва.
Надбягал няколко коне.
Един голям беглец е. Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър? Скача нагоре-надолу, какво е научило? Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи? “ По-добре може да живее това славейче в гората.
към беседата >>
Може ли да обичаме един свят, дето слънце не грее?
Защото ти, като обичаш, не е във формата. Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава. Влезеш в друга, и нея обичаш. Детето дойде там, всички обича. Ти казваш: „Дето е то, там е и моята любов.“ Ние нали обичаме света, дето слънцето грее.
Може ли да обичаме един свят, дето слънце не грее?
към беседата >>
Един голям беглец е.
Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му? Той го държи в обора. Какво е научил конят? Научил е само да се надбягва. Надбягал няколко коне.
Един голям беглец е.
Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър? Скача нагоре-надолу, какво е научило? Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи? “ По-добре може да живее това славейче в гората. Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане?
към беседата >>
Та, казвам: При сегашните социални мъчнотии, при които ние се намираме, тъй, както ние сме родени, има за разумните хора само едно истинско разрешение – то е да знаеш как да обичаш.
Та, казвам: При сегашните социални мъчнотии, при които ние се намираме, тъй, както ние сме родени, има за разумните хора само едно истинско разрешение – то е да знаеш как да обичаш.
Обичай я, тя ще те пази, ще ти постави венец на главата. Всичко ще ти даде, тя ще те подигне. Никой не може да направи, което тя може да направи. Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало. Лъжат се само глупавите хора.
към беседата >>
Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър?
Той го държи в обора. Какво е научил конят? Научил е само да се надбягва. Надбягал няколко коне. Един голям беглец е.
Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър?
Скача нагоре-надолу, какво е научило? Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи? “ По-добре може да живее това славейче в гората. Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане? “ Тази риба може да живее в големите морета, пък и ябълката може да живее добре в гората.
към беседата >>
Обичай я, тя ще те пази, ще ти постави венец на главата.
Та, казвам: При сегашните социални мъчнотии, при които ние се намираме, тъй, както ние сме родени, има за разумните хора само едно истинско разрешение – то е да знаеш как да обичаш.
Обичай я, тя ще те пази, ще ти постави венец на главата.
Всичко ще ти даде, тя ще те подигне. Никой не може да направи, което тя може да направи. Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало. Лъжат се само глупавите хора. Умните никога не се лъжат.
към беседата >>
Скача нагоре-надолу, какво е научило?
Какво е научил конят? Научил е само да се надбягва. Надбягал няколко коне. Един голям беглец е. Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър?
Скача нагоре-надолу, какво е научило?
Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи? “ По-добре може да живее това славейче в гората. Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане? “ Тази риба може да живее в големите морета, пък и ябълката може да живее добре в гората. Това е частично разбиране на нещата.
към беседата >>
Всичко ще ти даде, тя ще те подигне.
Та, казвам: При сегашните социални мъчнотии, при които ние се намираме, тъй, както ние сме родени, има за разумните хора само едно истинско разрешение – то е да знаеш как да обичаш. Обичай я, тя ще те пази, ще ти постави венец на главата.
Всичко ще ти даде, тя ще те подигне.
Никой не може да направи, което тя може да направи. Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало. Лъжат се само глупавите хора. Умните никога не се лъжат. На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се!
към беседата >>
Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи?
Научил е само да се надбягва. Надбягал няколко коне. Един голям беглец е. Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър? Скача нагоре-надолу, какво е научило?
Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи?
“ По-добре може да живее това славейче в гората. Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане? “ Тази риба може да живее в големите морета, пък и ябълката може да живее добре в гората. Това е частично разбиране на нещата.
към беседата >>
Никой не може да направи, което тя може да направи.
Та, казвам: При сегашните социални мъчнотии, при които ние се намираме, тъй, както ние сме родени, има за разумните хора само едно истинско разрешение – то е да знаеш как да обичаш. Обичай я, тя ще те пази, ще ти постави венец на главата. Всичко ще ти даде, тя ще те подигне.
Никой не може да направи, което тя може да направи.
Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало. Лъжат се само глупавите хора. Умните никога не се лъжат. На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се! “, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор?
към беседата >>
“ По-добре може да живее това славейче в гората.
Надбягал няколко коне. Един голям беглец е. Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър? Скача нагоре-надолу, какво е научило? Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи?
“ По-добре може да живее това славейче в гората.
Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане? “ Тази риба може да живее в големите морета, пък и ябълката може да живее добре в гората. Това е частично разбиране на нещата.
към беседата >>
Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало.
Та, казвам: При сегашните социални мъчнотии, при които ние се намираме, тъй, както ние сме родени, има за разумните хора само едно истинско разрешение – то е да знаеш как да обичаш. Обичай я, тя ще те пази, ще ти постави венец на главата. Всичко ще ти даде, тя ще те подигне. Никой не може да направи, което тя може да направи.
Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало.
Лъжат се само глупавите хора. Умните никога не се лъжат. На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се! “, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор? Той си тече и извира непрекъснато.
към беседата >>
Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане?
Един голям беглец е. Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър? Скача нагоре-надолу, какво е научило? Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи? “ По-добре може да живее това славейче в гората.
Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане?
“ Тази риба може да живее в големите морета, пък и ябълката може да живее добре в гората. Това е частично разбиране на нещата.
към беседата >>
Лъжат се само глупавите хора.
Та, казвам: При сегашните социални мъчнотии, при които ние се намираме, тъй, както ние сме родени, има за разумните хора само едно истинско разрешение – то е да знаеш как да обичаш. Обичай я, тя ще те пази, ще ти постави венец на главата. Всичко ще ти даде, тя ще те подигне. Никой не може да направи, което тя може да направи. Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало.
Лъжат се само глупавите хора.
Умните никога не се лъжат. На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се! “, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор? Той си тече и извира непрекъснато. Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже.
към беседата >>
“ Тази риба може да живее в големите морета, пък и ябълката може да живее добре в гората.
Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър? Скача нагоре-надолу, какво е научило? Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи? “ По-добре може да живее това славейче в гората. Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане?
“ Тази риба може да живее в големите морета, пък и ябълката може да живее добре в гората.
Това е частично разбиране на нещата.
към беседата >>
Умните никога не се лъжат.
Обичай я, тя ще те пази, ще ти постави венец на главата. Всичко ще ти даде, тя ще те подигне. Никой не може да направи, което тя може да направи. Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало. Лъжат се само глупавите хора.
Умните никога не се лъжат.
На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се! “, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор? Той си тече и извира непрекъснато. Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже. Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата.
към беседата >>
Това е частично разбиране на нещата.
Скача нагоре-надолу, какво е научило? Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи? “ По-добре може да живее това славейче в гората. Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане? “ Тази риба може да живее в големите морета, пък и ябълката може да живее добре в гората.
Това е частично разбиране на нещата.
към беседата >>
На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се!
Всичко ще ти даде, тя ще те подигне. Никой не може да направи, което тя може да направи. Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало. Лъжат се само глупавите хора. Умните никога не се лъжат.
На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се!
“, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор? Той си тече и извира непрекъснато. Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже. Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата. Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека.
към беседата >>
Любовта е нещо съществено, без което не можем.
Любовта е нещо съществено, без което не можем.
Когато намериш един човек, когото обичаш, без когото не можеш и той без тебе не може, то е любов. [...]
към беседата >>
“, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор?
Никой не може да направи, което тя може да направи. Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало. Лъжат се само глупавите хора. Умните никога не се лъжат. На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се!
“, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор?
Той си тече и извира непрекъснато. Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже. Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата. Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека. [...] Няма нищо, ще се оправи тази работа.
към беседата >>
Когато намериш един човек, когото обичаш, без когото не можеш и той без тебе не може, то е любов. [...]
Любовта е нещо съществено, без което не можем.
Когато намериш един човек, когото обичаш, без когото не можеш и той без тебе не може, то е любов. [...]
към беседата >>
Той си тече и извира непрекъснато.
Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало. Лъжат се само глупавите хора. Умните никога не се лъжат. На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се! “, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор?
Той си тече и извира непрекъснато.
Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже. Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата. Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека. [...] Няма нищо, ще се оправи тази работа. Далече е, кой ще ходи за парите толкова далече?
към беседата >>
Ти да съдереш 10 чифта цървули, пак не можеш.
Ти да съдереш 10 чифта цървули, пак не можеш.
Като се свърши веднъж, отиде вече. Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта. Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени. Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека? “, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може.
към беседата >>
Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже.
Лъжат се само глупавите хора. Умните никога не се лъжат. На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се! “, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор? Той си тече и извира непрекъснато.
Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже.
Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата. Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека. [...] Няма нищо, ще се оправи тази работа. Далече е, кой ще ходи за парите толкова далече?
към беседата >>
Като се свърши веднъж, отиде вече.
Ти да съдереш 10 чифта цървули, пак не можеш.
Като се свърши веднъж, отиде вече.
Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта. Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени. Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека? “, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може. Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм?
към беседата >>
Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата.
Умните никога не се лъжат. На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се! “, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор? Той си тече и извира непрекъснато. Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже.
Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата.
Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека. [...] Няма нищо, ще се оправи тази работа. Далече е, кой ще ходи за парите толкова далече?
към беседата >>
Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта.
Ти да съдереш 10 чифта цървули, пак не можеш. Като се свърши веднъж, отиде вече.
Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта.
Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени. Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека? “, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може. Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм? “ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот.
към беседата >>
Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека.
На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се! “, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор? Той си тече и извира непрекъснато. Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже. Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата.
Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека.
[...] Няма нищо, ще се оправи тази работа. Далече е, кой ще ходи за парите толкова далече?
към беседата >>
Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени.
Ти да съдереш 10 чифта цървули, пак не можеш. Като се свърши веднъж, отиде вече. Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта.
Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени.
Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека? “, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може. Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм? “ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот. Назад да се върне не може, напред ще върви.
към беседата >>
[...] Няма нищо, ще се оправи тази работа.
“, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор? Той си тече и извира непрекъснато. Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже. Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата. Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека.
[...] Няма нищо, ще се оправи тази работа.
Далече е, кой ще ходи за парите толкова далече?
към беседата >>
Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека?
Ти да съдереш 10 чифта цървули, пак не можеш. Като се свърши веднъж, отиде вече. Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта. Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени.
Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека?
“, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може. Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм? “ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот. Назад да се върне не може, напред ще върви. Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш.
към беседата >>
Далече е, кой ще ходи за парите толкова далече?
Той си тече и извира непрекъснато. Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже. Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата. Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека. [...] Няма нищо, ще се оправи тази работа.
Далече е, кой ще ходи за парите толкова далече?
към беседата >>
“, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може.
Ти да съдереш 10 чифта цървули, пак не можеш. Като се свърши веднъж, отиде вече. Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта. Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени. Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека?
“, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може.
Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм? “ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот. Назад да се върне не може, напред ще върви. Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш. Не че не може да се съблечеш, мъчна работа е.
към беседата >>
Сега не се спирайте върху себе си.
Сега не се спирайте върху себе си.
Вие искате да знаете. Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения. Никакви заключения. Аз никога не правя заключения. Никога не заключавам.
към беседата >>
Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм?
Като се свърши веднъж, отиде вече. Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта. Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени. Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека? “, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може.
Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм?
“ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот. Назад да се върне не може, напред ще върви. Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш. Не че не може да се съблечеш, мъчна работа е. И всичките усилия на Земята седят как да се съблечем от онова, което сме облекли.
към беседата >>
Вие искате да знаете.
Сега не се спирайте върху себе си.
Вие искате да знаете.
Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения. Никакви заключения. Аз никога не правя заключения. Никога не заключавам. Аз повече отварям навънка.
към беседата >>
“ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот.
Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта. Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени. Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека? “, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може. Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм?
“ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот.
Назад да се върне не може, напред ще върви. Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш. Не че не може да се съблечеш, мъчна работа е. И всичките усилия на Земята седят как да се съблечем от онова, което сме облекли.
към беседата >>
Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения.
Сега не се спирайте върху себе си. Вие искате да знаете.
Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения.
Никакви заключения. Аз никога не правя заключения. Никога не заключавам. Аз повече отварям навънка. Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората.
към беседата >>
Назад да се върне не може, напред ще върви.
Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени. Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека? “, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може. Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм? “ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот.
Назад да се върне не може, напред ще върви.
Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш. Не че не може да се съблечеш, мъчна работа е. И всичките усилия на Земята седят как да се съблечем от онова, което сме облекли.
към беседата >>
Никакви заключения.
Сега не се спирайте върху себе си. Вие искате да знаете. Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения.
Никакви заключения.
Аз никога не правя заключения. Никога не заключавам. Аз повече отварям навънка. Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората. Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш!
към беседата >>
Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш.
Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека? “, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може. Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм? “ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот. Назад да се върне не може, напред ще върви.
Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш.
Не че не може да се съблечеш, мъчна работа е. И всичките усилия на Земята седят как да се съблечем от онова, което сме облекли.
към беседата >>
Аз никога не правя заключения.
Сега не се спирайте върху себе си. Вие искате да знаете. Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения. Никакви заключения.
Аз никога не правя заключения.
Никога не заключавам. Аз повече отварям навънка. Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората. Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш! “ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка.
към беседата >>
Не че не може да се съблечеш, мъчна работа е.
“, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може. Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм? “ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот. Назад да се върне не може, напред ще върви. Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш.
Не че не може да се съблечеш, мъчна работа е.
И всичките усилия на Земята седят как да се съблечем от онова, което сме облекли.
към беседата >>
Никога не заключавам.
Сега не се спирайте върху себе си. Вие искате да знаете. Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения. Никакви заключения. Аз никога не правя заключения.
Никога не заключавам.
Аз повече отварям навънка. Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората. Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш! “ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка. Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море!
към беседата >>
И всичките усилия на Земята седят как да се съблечем от онова, което сме облекли.
Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм? “ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот. Назад да се върне не може, напред ще върви. Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш. Не че не може да се съблечеш, мъчна работа е.
И всичките усилия на Земята седят как да се съблечем от онова, което сме облекли.
към беседата >>
Аз повече отварям навънка.
Вие искате да знаете. Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения. Никакви заключения. Аз никога не правя заключения. Никога не заключавам.
Аз повече отварям навънка.
Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората. Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш! “ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка. Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море! “ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене?
към беседата >>
Такъв е разказът.
Такъв е разказът.
Ако го вземете в буквален смисъл, ще излезе едно голямо противоречие. Аз го взимам в този смисъл, както човек е научил един навик, като пушенето на тютюн – като се научи човек, години наред се изискват, за да се отучи. Мине година, две, не може да се отучи.
към беседата >>
Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората.
Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения. Никакви заключения. Аз никога не правя заключения. Никога не заключавам. Аз повече отварям навънка.
Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората.
Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш! “ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка. Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море! “ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене? “ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска.
към беседата >>
Ако го вземете в буквален смисъл, ще излезе едно голямо противоречие.
Такъв е разказът.
Ако го вземете в буквален смисъл, ще излезе едно голямо противоречие.
Аз го взимам в този смисъл, както човек е научил един навик, като пушенето на тютюн – като се научи човек, години наред се изискват, за да се отучи. Мине година, две, не може да се отучи.
към беседата >>
Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш!
Никакви заключения. Аз никога не правя заключения. Никога не заключавам. Аз повече отварям навънка. Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората.
Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш!
“ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка. Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море! “ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене? “ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска. Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде.
към беседата >>
Аз го взимам в този смисъл, както човек е научил един навик, като пушенето на тютюн – като се научи човек, години наред се изискват, за да се отучи.
Такъв е разказът. Ако го вземете в буквален смисъл, ще излезе едно голямо противоречие.
Аз го взимам в този смисъл, както човек е научил един навик, като пушенето на тютюн – като се научи човек, години наред се изискват, за да се отучи.
Мине година, две, не може да се отучи.
към беседата >>
“ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка.
Аз никога не правя заключения. Никога не заключавам. Аз повече отварям навънка. Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората. Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш!
“ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка.
Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море! “ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене? “ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска. Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде. Големи жертви се правят.
към беседата >>
Мине година, две, не може да се отучи.
Такъв е разказът. Ако го вземете в буквален смисъл, ще излезе едно голямо противоречие. Аз го взимам в този смисъл, както човек е научил един навик, като пушенето на тютюн – като се научи човек, години наред се изискват, за да се отучи.
Мине година, две, не може да се отучи.
към беседата >>
Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море!
Никога не заключавам. Аз повече отварям навънка. Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората. Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш! “ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка.
Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море!
“ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене? “ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска. Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде. Големи жертви се правят. Не само да го пренесеш, не да го осакатиш, но нито едно клонче да не осакатиш.
към беседата >>
Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се да пуша тютюн.
Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се да пуша тютюн.
Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист. Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол. Молитви четох, не може. Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо.
към беседата >>
“ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене?
Аз повече отварям навънка. Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората. Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш! “ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка. Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море!
“ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене?
“ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска. Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде. Големи жертви се правят. Не само да го пренесеш, не да го осакатиш, но нито едно клонче да не осакатиш.
към беседата >>
Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист.
Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се да пуша тютюн.
Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист.
Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол. Молитви четох, не може. Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи.
към беседата >>
“ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска.
Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората. Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш! “ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка. Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море! “ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене?
“ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска.
Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде. Големи жертви се правят. Не само да го пренесеш, не да го осакатиш, но нито едно клонче да не осакатиш.
към беседата >>
Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол.
Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се да пуша тютюн. Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист.
Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол.
Молитви четох, не може. Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол!
към беседата >>
Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде.
Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш! “ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка. Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море! “ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене? “ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска.
Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде.
Големи жертви се правят. Не само да го пренесеш, не да го осакатиш, но нито едно клонче да не осакатиш.
към беседата >>
Молитви четох, не може.
Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се да пуша тютюн. Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист. Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол.
Молитви четох, не може.
Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол! “ – казах така един ден.
към беседата >>
Големи жертви се правят.
“ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка. Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море! “ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене? “ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска. Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде.
Големи жертви се правят.
Не само да го пренесеш, не да го осакатиш, но нито едно клонче да не осакатиш.
към беседата >>
Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех.
Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се да пуша тютюн. Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист. Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол. Молитви четох, не може.
Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех.
Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол! “ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва.
към беседата >>
Не само да го пренесеш, не да го осакатиш, но нито едно клонче да не осакатиш.
Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море! “ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене? “ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска. Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде. Големи жертви се правят.
Не само да го пренесеш, не да го осакатиш, но нито едно клонче да не осакатиш.
към беседата >>
Какъв човек, не взема от нищо.
Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се да пуша тютюн. Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист. Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол. Молитви четох, не може. Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех.
Какъв човек, не взема от нищо.
Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол! “ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица.
към беседата >>
Аз съм срещал много хора, които мязат на дървета.
Аз съм срещал много хора, които мязат на дървета.
Казва: „Много мъчно е да се обичаме. Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя. Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото. Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати?
към беседата >>
Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи.
Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист. Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол. Молитви четох, не може. Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо.
Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи.
Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол! “ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица. Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких.
към беседата >>
Казва: „Много мъчно е да се обичаме.
Аз съм срещал много хора, които мязат на дървета.
Казва: „Много мъчно е да се обичаме.
Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя. Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото. Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати? “ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място.
към беседата >>
Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол!
Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол. Молитви четох, не може. Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи.
Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол!
“ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица. Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких. Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн.
към беседата >>
Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя.
Аз съм срещал много хора, които мязат на дървета. Казва: „Много мъчно е да се обичаме.
Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя.
Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото. Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати? “ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света.
към беседата >>
“ – казах така един ден.
Молитви четох, не може. Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол!
“ – казах така един ден.
Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица. Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких. Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн. И както виждаш, 20 години.
към беседата >>
Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото.
Аз съм срещал много хора, които мязат на дървета. Казва: „Много мъчно е да се обичаме. Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя.
Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото.
Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати? “ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега.
към беседата >>
Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва.
Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол! “ – казах така един ден.
Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва.
– Хвана ме магарешката кашлица. Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких. Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн. И както виждаш, 20 години. Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл да се отвикне, та ние, за да се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години да се освободиш и да нямаш никакво задължение.
към беседата >>
Сегашната любов струва повече, отколкото моята.
Аз съм срещал много хора, които мязат на дървета. Казва: „Много мъчно е да се обичаме. Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя. Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото.
Сегашната любов струва повече, отколкото моята.
Каква е тази любов, която ще те осакати? “ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега. Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите.
към беседата >>
– Хвана ме магарешката кашлица.
Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол! “ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва.
– Хвана ме магарешката кашлица.
Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких. Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн. И както виждаш, 20 години. Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл да се отвикне, та ние, за да се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години да се освободиш и да нямаш никакво задължение.
към беседата >>
Каква е тази любов, която ще те осакати?
Аз съм срещал много хора, които мязат на дървета. Казва: „Много мъчно е да се обичаме. Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя. Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото. Сегашната любов струва повече, отколкото моята.
Каква е тази любов, която ще те осакати?
“ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега. Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите. Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода.
към беседата >>
Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких.
Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол! “ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица.
Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких.
Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн. И както виждаш, 20 години. Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл да се отвикне, та ние, за да се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години да се освободиш и да нямаш никакво задължение.
към беседата >>
“ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място.
Казва: „Много мъчно е да се обичаме. Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя. Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото. Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати?
“ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място.
Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега. Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите. Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода. Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
към беседата >>
Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн.
Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол! “ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица. Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких.
Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн.
И както виждаш, 20 години. Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл да се отвикне, та ние, за да се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години да се освободиш и да нямаш никакво задължение.
към беседата >>
Това са задачи на умните хора в света.
Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя. Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото. Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати? “ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място.
Това са задачи на умните хора в света.
Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега. Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите. Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода. Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
към беседата >>
И както виждаш, 20 години.
“ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица. Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких. Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн.
И както виждаш, 20 години.
Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл да се отвикне, та ние, за да се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години да се освободиш и да нямаш никакво задължение.
към беседата >>
Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега.
Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото. Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати? “ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света.
Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега.
Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите. Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода. Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
към беседата >>
Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл да се отвикне, та ние, за да се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години да се освободиш и да нямаш никакво задължение.
Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица. Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких. Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн. И както виждаш, 20 години.
Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл да се отвикне, та ние, за да се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години да се освободиш и да нямаш никакво задължение.
към беседата >>
Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите.
Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати? “ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега.
Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите.
Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода. Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
към беседата >>
Сега, това е едната страна, или хубавата страна.
Сега, това е едната страна, или хубавата страна.
Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва да научи какъв е смисълът на тия дрехи. Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение. Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение. Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено. Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет?
към беседата >>
Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода.
Каква е тази любов, която ще те осакати? “ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега. Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите.
Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода.
Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
към беседата >>
Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва да научи какъв е смисълът на тия дрехи.
Сега, това е едната страна, или хубавата страна.
Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва да научи какъв е смисълът на тия дрехи.
Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение. Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение. Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено. Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет? Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш да кажеш кое е положителното и кое е отрицателното.
към беседата >>
Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
“ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега. Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите. Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода.
Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
към беседата >>
Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение.
Сега, това е едната страна, или хубавата страна. Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва да научи какъв е смисълът на тия дрехи.
Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение.
Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение. Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено. Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет? Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш да кажеш кое е положителното и кое е отрицателното. Положителното в един живот е отрицателно в една друга фаза на живота.
към беседата >>
Сега, да дойдем до онова положение.
Сега, да дойдем до онова положение.
Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение. В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно. Тебе и учен човек може да те направят. Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек?
към беседата >>
Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение.
Сега, това е едната страна, или хубавата страна. Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва да научи какъв е смисълът на тия дрехи. Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение.
Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение.
Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено. Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет? Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш да кажеш кое е положителното и кое е отрицателното. Положителното в един живот е отрицателно в една друга фаза на живота.
към беседата >>
Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение.
Сега, да дойдем до онова положение.
Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение.
В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно. Тебе и учен човек може да те направят. Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек? Аз говоря от това гледище.
към беседата >>
Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено.
Сега, това е едната страна, или хубавата страна. Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва да научи какъв е смисълът на тия дрехи. Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение. Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение.
Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено.
Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет? Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш да кажеш кое е положителното и кое е отрицателното. Положителното в един живот е отрицателно в една друга фаза на живота.
към беседата >>
В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно.
Сега, да дойдем до онова положение. Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение.
В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно.
Тебе и учен човек може да те направят. Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек? Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш?
към беседата >>
Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет?
Сега, това е едната страна, или хубавата страна. Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва да научи какъв е смисълът на тия дрехи. Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение. Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение. Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено.
Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет?
Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш да кажеш кое е положителното и кое е отрицателното. Положителното в един живот е отрицателно в една друга фаза на живота.
към беседата >>
Тебе и учен човек може да те направят.
Сега, да дойдем до онова положение. Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение. В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно.
Тебе и учен човек може да те направят.
Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек? Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш? Не си искал да станеш животно, а си станал.
към беседата >>
Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш да кажеш кое е положителното и кое е отрицателното.
Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва да научи какъв е смисълът на тия дрехи. Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение. Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение. Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено. Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет?
Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш да кажеш кое е положителното и кое е отрицателното.
Положителното в един живот е отрицателно в една друга фаза на живота.
към беседата >>
Аз говоря от това гледище.
Сега, да дойдем до онова положение. Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение. В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно. Тебе и учен човек може да те направят.
Аз говоря от това гледище.
Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек? Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш? Не си искал да станеш животно, а си станал. Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила.
към беседата >>
Положителното в един живот е отрицателно в една друга фаза на живота.
Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение. Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение. Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено. Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет? Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш да кажеш кое е положителното и кое е отрицателното.
Положителното в един живот е отрицателно в една друга фаза на живота.
към беседата >>
Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек?
Сега, да дойдем до онова положение. Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение. В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно. Тебе и учен човек може да те направят. Аз говоря от това гледище.
Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек?
Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш? Не си искал да станеш животно, а си станал. Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила. Казваш: „Как може да бъде това безобразие?
към беседата >>
Та, казвам: Реално е това, което при всичките изпитания остава без да се изменя.
Та, казвам: Реално е това, което при всичките изпитания остава без да се изменя.
Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието.
към беседата >>
Аз говоря от това гледище.
Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение. В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно. Тебе и учен човек може да те направят. Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек?
Аз говоря от това гледище.
Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш? Не си искал да станеш животно, а си станал. Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила. Казваш: „Как може да бъде това безобразие? “ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник.
към беседата >>
Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта.
Та, казвам: Реално е това, което при всичките изпитания остава без да се изменя.
Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта.
Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека.
към беседата >>
Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш?
В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно. Тебе и учен човек може да те направят. Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек? Аз говоря от това гледище.
Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш?
Не си искал да станеш животно, а си станал. Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила. Казваш: „Как може да бъде това безобразие? “ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник. Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа?
към беседата >>
Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта.
Та, казвам: Реално е това, което при всичките изпитания остава без да се изменя. Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта.
Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта.
Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата.
към беседата >>
Не си искал да станеш животно, а си станал.
Тебе и учен човек може да те направят. Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек? Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш?
Не си искал да станеш животно, а си станал.
Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила. Казваш: „Как може да бъде това безобразие? “ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник. Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа? “ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш.
към беседата >>
Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината.
Та, казвам: Реално е това, което при всичките изпитания остава без да се изменя. Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта.
Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината.
Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш.
към беседата >>
Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила.
Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек? Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш? Не си искал да станеш животно, а си станал.
Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила.
Казваш: „Как може да бъде това безобразие? “ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник. Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа? “ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш. Кой те направи?
към беседата >>
Те са 3 неща, които седят.
Та, казвам: Реално е това, което при всичките изпитания остава без да се изменя. Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината.
Те са 3 неща, които седят.
Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш. Там е истината.
към беседата >>
Казваш: „Как може да бъде това безобразие?
Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек? Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш? Не си искал да станеш животно, а си станал. Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила.
Казваш: „Как може да бъде това безобразие?
“ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник. Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа? “ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш. Кой те направи? Някой магьосник.
към беседата >>
Това са 3 велики атрибута на битието.
Та, казвам: Реално е това, което при всичките изпитания остава без да се изменя. Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят.
Това са 3 велики атрибута на битието.
Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш. Там е истината.
към беседата >>
“ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник.
Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш? Не си искал да станеш животно, а си станал. Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила. Казваш: „Как може да бъде това безобразие?
“ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник.
Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа? “ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш. Кой те направи? Някой магьосник. Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания?
към беседата >>
Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека.
Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието.
Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека.
Това са атрибутите на свободата. Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш. Там е истината.
към беседата >>
Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа?
Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш? Не си искал да станеш животно, а си станал. Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила. Казваш: „Как може да бъде това безобразие? “ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник.
Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа?
“ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш. Кой те направи? Някой магьосник. Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания? И кой е постъпил по чужди указания?
към беседата >>
Това са атрибутите на свободата.
Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека.
Това са атрибутите на свободата.
Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш. Там е истината.
към беседата >>
“ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш.
Не си искал да станеш животно, а си станал. Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила. Казваш: „Как може да бъде това безобразие? “ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник. Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа?
“ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш.
Кой те направи? Някой магьосник. Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания? И кой е постъпил по чужди указания? Кои хора са свободни?
към беседата >>
Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш.
Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата.
Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш.
Там е истината.
към беседата >>
Кой те направи?
Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила. Казваш: „Как може да бъде това безобразие? “ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник. Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа? “ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш.
Кой те направи?
Някой магьосник. Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания? И кой е постъпил по чужди указания? Кои хора са свободни?
към беседата >>
Там е истината.
Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш.
Там е истината.
към беседата >>
Някой магьосник.
Казваш: „Как може да бъде това безобразие? “ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник. Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа? “ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш. Кой те направи?
Някой магьосник.
Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания? И кой е постъпил по чужди указания? Кои хора са свободни?
към беседата >>
Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света.
Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света.
Тогава нашата обич [...]. Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек. Казвам: „Какво обичаш в него? “ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата? “ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя?
към беседата >>
Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания?
“ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник. Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа? “ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш. Кой те направи? Някой магьосник.
Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания?
И кой е постъпил по чужди указания? Кои хора са свободни?
към беседата >>
Тогава нашата обич [...].
Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света.
Тогава нашата обич [...].
Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек. Казвам: „Какво обичаш в него? “ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата? “ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя? “ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане?
към беседата >>
И кой е постъпил по чужди указания?
Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа? “ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш. Кой те направи? Някой магьосник. Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания?
И кой е постъпил по чужди указания?
Кои хора са свободни?
към беседата >>
Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек.
Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света. Тогава нашата обич [...].
Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек.
Казвам: „Какво обичаш в него? “ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата? “ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя? “ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане? “ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава.
към беседата >>
Кои хора са свободни?
“ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш. Кой те направи? Някой магьосник. Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания? И кой е постъпил по чужди указания?
Кои хора са свободни?
към беседата >>
Казвам: „Какво обичаш в него?
Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света. Тогава нашата обич [...]. Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек.
Казвам: „Какво обичаш в него?
“ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата? “ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя? “ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане? “ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава. При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш.
към беседата >>
За мене е по-хубаво, ако сте свободни да постъпите по вашата воля – аз се радвам.
За мене е по-хубаво, ако сте свободни да постъпите по вашата воля – аз се радвам.
Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва да знаете истината. Ние казваме, че има ред слабости. Мислиш нещо и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може.
към беседата >>
“ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата?
Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света. Тогава нашата обич [...]. Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек. Казвам: „Какво обичаш в него?
“ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата?
“ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя? “ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане? “ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава. При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш. При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш.
към беседата >>
Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва да знаете истината.
За мене е по-хубаво, ако сте свободни да постъпите по вашата воля – аз се радвам.
Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва да знаете истината.
Ние казваме, че има ред слабости. Мислиш нещо и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може.
към беседата >>
“ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя?
Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света. Тогава нашата обич [...]. Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек. Казвам: „Какво обичаш в него? “ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата?
“ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя?
“ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане? “ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава. При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш. При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш. При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш.
към беседата >>
Ние казваме, че има ред слабости.
За мене е по-хубаво, ако сте свободни да постъпите по вашата воля – аз се радвам. Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва да знаете истината.
Ние казваме, че има ред слабости.
Мислиш нещо и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може.
към беседата >>
“ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане?
Тогава нашата обич [...]. Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек. Казвам: „Какво обичаш в него? “ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата? “ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя?
“ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане?
“ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава. При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш. При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш. При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш. При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш.
към беседата >>
Мислиш нещо и не може да го направиш.
За мене е по-хубаво, ако сте свободни да постъпите по вашата воля – аз се радвам. Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва да знаете истината. Ние казваме, че има ред слабости.
Мислиш нещо и не може да го направиш.
Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е?
към беседата >>
“ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава.
Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек. Казвам: „Какво обичаш в него? “ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата? “ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя? “ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане?
“ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава.
При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш. При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш. При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш. При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш. При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш.
към беседата >>
Искаш да обичаш – не може.
За мене е по-хубаво, ако сте свободни да постъпите по вашата воля – аз се радвам. Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва да знаете истината. Ние казваме, че има ред слабости. Мислиш нещо и не може да го направиш.
Искаш да обичаш – не може.
Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е? Кой вмъкна тази идея в главата ти?
към беседата >>
При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш.
Казвам: „Какво обичаш в него? “ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата? “ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя? “ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане? “ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава.
При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш.
При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш. При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш. При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш. При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш. Такова нещо е любовта.
към беседата >>
Искаш да се учиш – не може.
За мене е по-хубаво, ако сте свободни да постъпите по вашата воля – аз се радвам. Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва да знаете истината. Ние казваме, че има ред слабости. Мислиш нещо и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може.
Искаш да се учиш – не може.
Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е? Кой вмъкна тази идея в главата ти? Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли.
към беседата >>
При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш.
“ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата? “ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя? “ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане? “ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава. При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш.
При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш.
При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш. При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш. При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш. Такова нещо е любовта. Контраст е това.
към беседата >>
Искаш силен да бъдеш – не може.
Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва да знаете истината. Ние казваме, че има ред слабости. Мислиш нещо и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може.
Искаш силен да бъдеш – не може.
Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е? Кой вмъкна тази идея в главата ти? Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли. Това не е човекът.
към беседата >>
При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш.
“ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя? “ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане? “ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава. При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш. При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш.
При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш.
При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш. При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш. Такова нещо е любовта. Контраст е това. Тя не се проявява във време и пространство.
към беседата >>
Искаш богат да станеш – не може.
Ние казваме, че има ред слабости. Мислиш нещо и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може.
Искаш богат да станеш – не може.
Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е? Кой вмъкна тази идея в главата ти? Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли. Това не е човекът. Това е посторонна философия на живота.
към беседата >>
При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш.
“ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане? “ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава. При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш. При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш. При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш.
При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш.
При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш. Такова нещо е любовта. Контраст е това. Тя не се проявява във време и пространство. Само сянката ѝ се проявява.
към беседата >>
Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е?
Мислиш нещо и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може.
Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е?
Кой вмъкна тази идея в главата ти? Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли. Това не е човекът. Това е посторонна философия на живота. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши.
към беседата >>
При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш.
“ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава. При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш. При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш. При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш. При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш.
При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш.
Такова нещо е любовта. Контраст е това. Тя не се проявява във време и пространство. Само сянката ѝ се проявява. Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което си зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което си видял, и оставаш да се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти.
към беседата >>
Кой вмъкна тази идея в главата ти?
Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е?
Кой вмъкна тази идея в главата ти?
Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли. Това не е човекът. Това е посторонна философия на живота. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши. Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения.
към беседата >>
Такова нещо е любовта.
При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш. При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш. При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш. При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш. При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш.
Такова нещо е любовта.
Контраст е това. Тя не се проявява във време и пространство. Само сянката ѝ се проявява. Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което си зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което си видял, и оставаш да се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти. Ти казваш: „Видях реалността.“ Реалността е в онзи момент.
към беседата >>
Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли.
Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е? Кой вмъкна тази идея в главата ти?
Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли.
Това не е човекът. Това е посторонна философия на живота. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши. Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения. Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите.
към беседата >>
Контраст е това.
При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш. При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш. При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш. При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш. Такова нещо е любовта.
Контраст е това.
Тя не се проявява във време и пространство. Само сянката ѝ се проявява. Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което си зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което си видял, и оставаш да се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти. Ти казваш: „Видях реалността.“ Реалността е в онзи момент.
към беседата >>
Това не е човекът.
Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е? Кой вмъкна тази идея в главата ти? Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли.
Това не е човекът.
Това е посторонна философия на живота. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши. Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения. Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите. Ще имате само страдания.
към беседата >>
Тя не се проявява във време и пространство.
При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш. При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш. При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш. Такова нещо е любовта. Контраст е това.
Тя не се проявява във време и пространство.
Само сянката ѝ се проявява. Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което си зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което си видял, и оставаш да се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти. Ти казваш: „Видях реалността.“ Реалността е в онзи момент.
към беседата >>
Това е посторонна философия на живота.
Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е? Кой вмъкна тази идея в главата ти? Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли. Това не е човекът.
Това е посторонна философия на живота.
Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши. Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения. Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите. Ще имате само страдания.
към беседата >>
Само сянката ѝ се проявява.
При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш. При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш. Такова нещо е любовта. Контраст е това. Тя не се проявява във време и пространство.
Само сянката ѝ се проявява.
Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което си зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което си видял, и оставаш да се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти. Ти казваш: „Видях реалността.“ Реалността е в онзи момент.
към беседата >>
Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши.
Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е? Кой вмъкна тази идея в главата ти? Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли. Това не е човекът. Това е посторонна философия на живота.
Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши.
Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения. Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите. Ще имате само страдания.
към беседата >>
Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което си зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което си видял, и оставаш да се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти.
При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш. Такова нещо е любовта. Контраст е това. Тя не се проявява във време и пространство. Само сянката ѝ се проявява.
Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което си зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което си видял, и оставаш да се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти.
Ти казваш: „Видях реалността.“ Реалността е в онзи момент.
към беседата >>
Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения.
Кой вмъкна тази идея в главата ти? Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли. Това не е човекът. Това е посторонна философия на живота. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши.
Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения.
Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите. Ще имате само страдания.
към беседата >>
Ти казваш: „Видях реалността.“ Реалността е в онзи момент.
Такова нещо е любовта. Контраст е това. Тя не се проявява във време и пространство. Само сянката ѝ се проявява. Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което си зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което си видял, и оставаш да се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти.
Ти казваш: „Видях реалността.“ Реалността е в онзи момент.
към беседата >>
Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите.
Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли. Това не е човекът. Това е посторонна философия на живота. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши. Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения.
Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите.
Ще имате само страдания.
към беседата >>
Сега, другото положение, което трябва да имате предвид.
Сега, другото положение, което трябва да имате предвид.
Съществува едно заблуждение, което е наложено от външните условия на живота. Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали. Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят. Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината? Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината.
към беседата >>
Ще имате само страдания.
Това не е човекът. Това е посторонна философия на живота. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши. Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения. Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите.
Ще имате само страдания.
към беседата >>
Съществува едно заблуждение, което е наложено от външните условия на живота.
Сега, другото положение, което трябва да имате предвид.
Съществува едно заблуждение, което е наложено от външните условия на живота.
Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали. Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят. Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината? Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината. Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй?
към беседата >>
Казвате, че когато дошъл Христос, дошъл да развали деянията на дявола.
Казвате, че когато дошъл Христос, дошъл да развали деянията на дявола.
Христос дошъл да покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали. И в съвременното общество какво се проповядва? Че заблужденията не са освободени. Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди. След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди.
към беседата >>
Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали.
Сега, другото положение, което трябва да имате предвид. Съществува едно заблуждение, което е наложено от външните условия на живота.
Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали.
Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят. Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината? Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината. Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй? Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина!
към беседата >>
Христос дошъл да покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали.
Казвате, че когато дошъл Христос, дошъл да развали деянията на дявола.
Христос дошъл да покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали.
И в съвременното общество какво се проповядва? Че заблужденията не са освободени. Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди. След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди. Съвсем друг, чужд закон.
към беседата >>
Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят.
Сега, другото положение, което трябва да имате предвид. Съществува едно заблуждение, което е наложено от външните условия на живота. Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали.
Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят.
Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината? Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината. Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй? Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина! Толкоз години вече седя и тази малката топлина съм усетил.“
към беседата >>
И в съвременното общество какво се проповядва?
Казвате, че когато дошъл Христос, дошъл да развали деянията на дявола. Христос дошъл да покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали.
И в съвременното общество какво се проповядва?
Че заблужденията не са освободени. Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди. След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди. Съвсем друг, чужд закон. В християнството имаме пак повторение на същата история.
към беседата >>
Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината?
Сега, другото положение, което трябва да имате предвид. Съществува едно заблуждение, което е наложено от външните условия на живота. Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали. Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят.
Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината?
Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината. Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй? Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина! Толкоз години вече седя и тази малката топлина съм усетил.“
към беседата >>
Че заблужденията не са освободени.
Казвате, че когато дошъл Христос, дошъл да развали деянията на дявола. Христос дошъл да покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали. И в съвременното общество какво се проповядва?
Че заблужденията не са освободени.
Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди. След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди. Съвсем друг, чужд закон. В християнството имаме пак повторение на същата история. Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно.
към беседата >>
Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината.
Сега, другото положение, което трябва да имате предвид. Съществува едно заблуждение, което е наложено от външните условия на живота. Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали. Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят. Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината?
Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината.
Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй? Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина! Толкоз години вече седя и тази малката топлина съм усетил.“
към беседата >>
Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди.
Казвате, че когато дошъл Христос, дошъл да развали деянията на дявола. Христос дошъл да покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали. И в съвременното общество какво се проповядва? Че заблужденията не са освободени.
Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди.
След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди. Съвсем друг, чужд закон. В християнството имаме пак повторение на същата история. Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно. Туриха религиозни вярвания по християнски.
към беседата >>
Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй?
Съществува едно заблуждение, което е наложено от външните условия на живота. Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали. Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят. Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината? Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината.
Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй?
Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина! Толкоз години вече седя и тази малката топлина съм усетил.“
към беседата >>
След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди.
Казвате, че когато дошъл Христос, дошъл да развали деянията на дявола. Христос дошъл да покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали. И в съвременното общество какво се проповядва? Че заблужденията не са освободени. Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди.
След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди.
Съвсем друг, чужд закон. В християнството имаме пак повторение на същата история. Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно. Туриха религиозни вярвания по християнски. Туй не е никакво християнство.
към беседата >>
Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина!
Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали. Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят. Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината? Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината. Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй?
Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина!
Толкоз години вече седя и тази малката топлина съм усетил.“
към беседата >>
Съвсем друг, чужд закон.
Христос дошъл да покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали. И в съвременното общество какво се проповядва? Че заблужденията не са освободени. Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди. След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди.
Съвсем друг, чужд закон.
В християнството имаме пак повторение на същата история. Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно. Туриха религиозни вярвания по християнски. Туй не е никакво християнство.
към беседата >>
Толкоз години вече седя и тази малката топлина съм усетил.“
Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят. Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината? Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината. Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй? Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина!
Толкоз години вече седя и тази малката топлина съм усетил.“
към беседата >>
В християнството имаме пак повторение на същата история.
И в съвременното общество какво се проповядва? Че заблужденията не са освободени. Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди. След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди. Съвсем друг, чужд закон.
В християнството имаме пак повторение на същата история.
Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно. Туриха религиозни вярвания по християнски. Туй не е никакво християнство.
към беседата >>
Досега вие всички сте били при тези палати, при тия малките дупки и сте опитвали знанието на тия малките дупки, любовта на тия малките дупки и казвате: „Не си струва!
Досега вие всички сте били при тези палати, при тия малките дупки и сте опитвали знанието на тия малките дупки, любовта на тия малките дупки и казвате: „Не си струва!
“ Кое не струва? Аз отговарям тъй: Не си струва да си при такава малка дупка. Отвори голямата врата, излез отвън или най-малко отвори голям прозорец, който палатът има, за да имаш ясна представа за онова, което те очаква.
към беседата >>
Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно.
Че заблужденията не са освободени. Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди. След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди. Съвсем друг, чужд закон. В християнството имаме пак повторение на същата история.
Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно.
Туриха религиозни вярвания по християнски. Туй не е никакво християнство.
към беседата >>
“ Кое не струва?
Досега вие всички сте били при тези палати, при тия малките дупки и сте опитвали знанието на тия малките дупки, любовта на тия малките дупки и казвате: „Не си струва!
“ Кое не струва?
Аз отговарям тъй: Не си струва да си при такава малка дупка. Отвори голямата врата, излез отвън или най-малко отвори голям прозорец, който палатът има, за да имаш ясна представа за онова, което те очаква.
към беседата >>
Туриха религиозни вярвания по християнски.
Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди. След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди. Съвсем друг, чужд закон. В християнството имаме пак повторение на същата история. Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно.
Туриха религиозни вярвания по християнски.
Туй не е никакво християнство.
към беседата >>
Аз отговарям тъй: Не си струва да си при такава малка дупка.
Досега вие всички сте били при тези палати, при тия малките дупки и сте опитвали знанието на тия малките дупки, любовта на тия малките дупки и казвате: „Не си струва! “ Кое не струва?
Аз отговарям тъй: Не си струва да си при такава малка дупка.
Отвори голямата врата, излез отвън или най-малко отвори голям прозорец, който палатът има, за да имаш ясна представа за онова, което те очаква.
към беседата >>
Туй не е никакво християнство.
След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди. Съвсем друг, чужд закон. В християнството имаме пак повторение на същата история. Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно. Туриха религиозни вярвания по християнски.
Туй не е никакво християнство.
към беседата >>
Отвори голямата врата, излез отвън или най-малко отвори голям прозорец, който палатът има, за да имаш ясна представа за онова, което те очаква.
Досега вие всички сте били при тези палати, при тия малките дупки и сте опитвали знанието на тия малките дупки, любовта на тия малките дупки и казвате: „Не си струва! “ Кое не струва? Аз отговарям тъй: Не си струва да си при такава малка дупка.
Отвори голямата врата, излез отвън или най-малко отвори голям прозорец, който палатът има, за да имаш ясна представа за онова, което те очаква.
към беседата >>
Християнството е религия на освобождение от заблужденията.
Християнството е религия на освобождение от заблужденията.
Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали. Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек. Новото избавление. Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции. Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото.
към беседата >>
Тогава съвременните хора по отношение на реалността се намират в положението на онази царска дъщеря, която очаквала своя избраник да дойде при нея.
Тогава съвременните хора по отношение на реалността се намират в положението на онази царска дъщеря, която очаквала своя избраник да дойде при нея.
Той се явил с най-скромни дрехи облечен, той седнал при кочияша, а турил един от слугите си, облечен много хубаво, по модата, отзад. Тя като го погледнала, царската дъщеря, казва: „Този е, с хубавите дрехи.“ Тя на него хвърлила око. А той я гледал, нейният избраник, а тя хвърлила око на онзи, хубаво облечения.
към беседата >>
Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали.
Християнството е религия на освобождение от заблужденията.
Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали.
Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек. Новото избавление. Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции. Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото. Това е човешката страна.
към беседата >>
Той се явил с най-скромни дрехи облечен, той седнал при кочияша, а турил един от слугите си, облечен много хубаво, по модата, отзад.
Тогава съвременните хора по отношение на реалността се намират в положението на онази царска дъщеря, която очаквала своя избраник да дойде при нея.
Той се явил с най-скромни дрехи облечен, той седнал при кочияша, а турил един от слугите си, облечен много хубаво, по модата, отзад.
Тя като го погледнала, царската дъщеря, казва: „Този е, с хубавите дрехи.“ Тя на него хвърлила око. А той я гледал, нейният избраник, а тя хвърлила око на онзи, хубаво облечения.
към беседата >>
Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек.
Християнството е религия на освобождение от заблужденията. Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали.
Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек.
Новото избавление. Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции. Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото. Това е човешката страна. Казва му: „Как е възможно това да стане?
към беседата >>
Тя като го погледнала, царската дъщеря, казва: „Този е, с хубавите дрехи.“ Тя на него хвърлила око.
Тогава съвременните хора по отношение на реалността се намират в положението на онази царска дъщеря, която очаквала своя избраник да дойде при нея. Той се явил с най-скромни дрехи облечен, той седнал при кочияша, а турил един от слугите си, облечен много хубаво, по модата, отзад.
Тя като го погледнала, царската дъщеря, казва: „Този е, с хубавите дрехи.“ Тя на него хвърлила око.
А той я гледал, нейният избраник, а тя хвърлила око на онзи, хубаво облечения.
към беседата >>
Новото избавление.
Християнството е религия на освобождение от заблужденията. Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали. Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек.
Новото избавление.
Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции. Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото. Това е човешката страна. Казва му: „Как е възможно това да стане? “ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си?
към беседата >>
А той я гледал, нейният избраник, а тя хвърлила око на онзи, хубаво облечения.
Тогава съвременните хора по отношение на реалността се намират в положението на онази царска дъщеря, която очаквала своя избраник да дойде при нея. Той се явил с най-скромни дрехи облечен, той седнал при кочияша, а турил един от слугите си, облечен много хубаво, по модата, отзад. Тя като го погледнала, царската дъщеря, казва: „Този е, с хубавите дрехи.“ Тя на него хвърлила око.
А той я гледал, нейният избраник, а тя хвърлила око на онзи, хубаво облечения.
към беседата >>
Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции.
Християнството е религия на освобождение от заблужденията. Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали. Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек. Новото избавление.
Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции.
Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото. Това е човешката страна. Казва му: „Как е възможно това да стане? “ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си? “ Каза Христос: „Може само по един начин.
към беседата >>
Питам сега: Какво заключение направил царският син за дъщерята?
Питам сега: Какво заключение направил царският син за дъщерята?
Кой е по-умен? Той ли е по-умен или царската дъщеря? Или слугата, който ѝ обръща внимание? Кой е по-хубав? Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика.
към беседата >>
Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото.
Християнството е религия на освобождение от заблужденията. Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали. Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек. Новото избавление. Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции.
Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото.
Това е човешката страна. Казва му: „Как е възможно това да стане? “ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си? “ Каза Христос: „Може само по един начин. От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново.
към беседата >>
Кой е по-умен?
Питам сега: Какво заключение направил царският син за дъщерята?
Кой е по-умен?
Той ли е по-умен или царската дъщеря? Или слугата, който ѝ обръща внимание? Кой е по-хубав? Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика. Защото има едно различие, което съществува във формата.
към беседата >>
Това е човешката страна.
Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали. Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек. Новото избавление. Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции. Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото.
Това е човешката страна.
Казва му: „Как е възможно това да стане? “ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си? “ Каза Христос: „Може само по един начин. От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново. Така разбирам.
към беседата >>
Той ли е по-умен или царската дъщеря?
Питам сега: Какво заключение направил царският син за дъщерята? Кой е по-умен?
Той ли е по-умен или царската дъщеря?
Или слугата, който ѝ обръща внимание? Кой е по-хубав? Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика. Защото има едно различие, което съществува във формата. Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си.
към беседата >>
Казва му: „Как е възможно това да стане?
Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек. Новото избавление. Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции. Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото. Това е човешката страна.
Казва му: „Как е възможно това да стане?
“ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си? “ Каза Христос: „Може само по един начин. От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново. Така разбирам.
към беседата >>
Или слугата, който ѝ обръща внимание?
Питам сега: Какво заключение направил царският син за дъщерята? Кой е по-умен? Той ли е по-умен или царската дъщеря?
Или слугата, който ѝ обръща внимание?
Кой е по-хубав? Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика. Защото има едно различие, което съществува във формата. Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си. Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна.
към беседата >>
“ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си?
Новото избавление. Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции. Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото. Това е човешката страна. Казва му: „Как е възможно това да стане?
“ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си?
“ Каза Христос: „Може само по един начин. От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново. Така разбирам.
към беседата >>
Кой е по-хубав?
Питам сега: Какво заключение направил царският син за дъщерята? Кой е по-умен? Той ли е по-умен или царската дъщеря? Или слугата, който ѝ обръща внимание?
Кой е по-хубав?
Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика. Защото има едно различие, което съществува във формата. Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си. Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна. Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него?
към беседата >>
“ Каза Христос: „Може само по един начин.
Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции. Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото. Това е човешката страна. Казва му: „Как е възможно това да стане? “ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си?
“ Каза Христос: „Може само по един начин.
От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново. Така разбирам.
към беседата >>
Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика.
Питам сега: Какво заключение направил царският син за дъщерята? Кой е по-умен? Той ли е по-умен или царската дъщеря? Или слугата, който ѝ обръща внимание? Кой е по-хубав?
Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика.
Защото има едно различие, което съществува във формата. Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си. Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна. Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него? Че той жесток ли е?
към беседата >>
От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново.
Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото. Това е човешката страна. Казва му: „Как е възможно това да стане? “ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си? “ Каза Христос: „Може само по един начин.
От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново.
Така разбирам.
към беседата >>
Защото има едно различие, което съществува във формата.
Кой е по-умен? Той ли е по-умен или царската дъщеря? Или слугата, който ѝ обръща внимание? Кой е по-хубав? Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика.
Защото има едно различие, което съществува във формата.
Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си. Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна. Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него? Че той жесток ли е? Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е?
към беседата >>
Така разбирам.
Това е човешката страна. Казва му: „Как е възможно това да стане? “ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си? “ Каза Христос: „Може само по един начин. От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново.
Така разбирам.
към беседата >>
Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си.
Той ли е по-умен или царската дъщеря? Или слугата, който ѝ обръща внимание? Кой е по-хубав? Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика. Защото има едно различие, което съществува във формата.
Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си.
Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна. Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него? Че той жесток ли е? Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е? Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик?
към беседата >>
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи.
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи.
Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща. Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека. Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот. В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента.
към беседата >>
Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна.
Или слугата, който ѝ обръща внимание? Кой е по-хубав? Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика. Защото има едно различие, което съществува във формата. Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си.
Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна.
Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него? Че той жесток ли е? Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е? Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик? Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата.
към беседата >>
Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща.
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи.
Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща.
Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека. Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот. В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента. Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото.
към беседата >>
Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него?
Кой е по-хубав? Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика. Защото има едно различие, което съществува във формата. Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си. Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна.
Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него?
Че той жесток ли е? Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е? Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик? Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата. Не може ли сега средно положение?
към беседата >>
Щом се връща, той няма никакво раждане.
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи. Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща.
Щом се връща, той няма никакво раждане.
Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека. Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот. В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента. Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото.
към беседата >>
Че той жесток ли е?
Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика. Защото има едно различие, което съществува във формата. Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си. Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна. Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него?
Че той жесток ли е?
Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е? Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик? Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата. Не може ли сега средно положение? Не може.
към беседата >>
Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека.
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи. Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща. Щом се връща, той няма никакво раждане.
Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека.
Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот. В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента. Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото.
към беседата >>
Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е?
Защото има едно различие, което съществува във формата. Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си. Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна. Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него? Че той жесток ли е?
Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е?
Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик? Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата. Не може ли сега средно положение? Не може.
към беседата >>
Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот.
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи. Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща. Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека.
Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот.
В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента. Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото.
към беседата >>
Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик?
Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си. Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна. Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него? Че той жесток ли е? Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е?
Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик?
Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата. Не може ли сега средно положение? Не може.
към беседата >>
В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента.
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи. Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща. Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека. Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот.
В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента.
Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото.
към беседата >>
Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата.
Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна. Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него? Че той жесток ли е? Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е? Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик?
Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата.
Не може ли сега средно положение? Не може.
към беседата >>
Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото.
Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща. Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека. Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот. В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента.
Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото.
към беседата >>
Не може ли сега средно положение?
Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него? Че той жесток ли е? Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е? Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик? Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата.
Не може ли сега средно положение?
Не може.
към беседата >>
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме?
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме?
“ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите.
към беседата >>
Не може.
Че той жесток ли е? Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е? Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик? Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата. Не може ли сега средно положение?
Не може.
към беседата >>
“ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите?
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме?
“ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите?
Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите. И страдания и неволи понасяте за нещо.
към беседата >>
Ако моралният живот, както сега се изявява, ако можеше да има друг морален живот... Ние нямаме такъв живот.
Ако моралният живот, както сега се изявява, ако можеше да има друг морален живот... Ние нямаме такъв живот.
Ние казваме, че може. Може при съвсем други условия, при един разумен свят. Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи. Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде. 180 000!
към беседата >>
Има нещо, което вие обичате.
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме? “ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите?
Има нещо, което вие обичате.
Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите. И страдания и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате.
към беседата >>
Ние казваме, че може.
Ако моралният живот, както сега се изявява, ако можеше да има друг морален живот... Ние нямаме такъв живот.
Ние казваме, че може.
Може при съвсем други условия, при един разумен свят. Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи. Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде. 180 000! Сега, разбира се, това не е правило.
към беседата >>
Има нещо, което вие знаете в себе си.
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме? “ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате.
Има нещо, което вие знаете в себе си.
Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите. И страдания и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате. Кое е то?
към беседата >>
Може при съвсем други условия, при един разумен свят.
Ако моралният живот, както сега се изявява, ако можеше да има друг морален живот... Ние нямаме такъв живот. Ние казваме, че може.
Може при съвсем други условия, при един разумен свят.
Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи. Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде. 180 000! Сега, разбира се, това не е правило. Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас.
към беседата >>
Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си.
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме? “ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си.
Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си.
Има нещо, за което вие може да работите. И страдания и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате. Кое е то? Това сте вие.
към беседата >>
Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи.
Ако моралният живот, както сега се изявява, ако можеше да има друг морален живот... Ние нямаме такъв живот. Ние казваме, че може. Може при съвсем други условия, при един разумен свят.
Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи.
Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде. 180 000! Сега, разбира се, това не е правило. Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас. Трябва да се измени методът.
към беседата >>
Има нещо, за което вие може да работите.
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме? “ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си.
Има нещо, за което вие може да работите.
И страдания и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате. Кое е то? Това сте вие. Туй, което вие обичате, вие сте близо до истината, като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй.“ Вие се отстраните.
към беседата >>
Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде.
Ако моралният живот, както сега се изявява, ако можеше да има друг морален живот... Ние нямаме такъв живот. Ние казваме, че може. Може при съвсем други условия, при един разумен свят. Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи.
Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде.
180 000! Сега, разбира се, това не е правило. Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас. Трябва да се измени методът. Бащата, който употребява тоягата за малкото дете, като [стане] син [му] на 21 година, той трябва да окачи тоягата горе, трябва да внесе друг закон.
към беседата >>
И страдания и неволи понасяте за нещо.
“ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите.
И страдания и неволи понасяте за нещо.
Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате. Кое е то? Това сте вие. Туй, което вие обичате, вие сте близо до истината, като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй.“ Вие се отстраните. Вие стойте при тази врата, тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре.
към беседата >>
180 000!
Ако моралният живот, както сега се изявява, ако можеше да има друг морален живот... Ние нямаме такъв живот. Ние казваме, че може. Може при съвсем други условия, при един разумен свят. Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи. Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде.
180 000!
Сега, разбира се, това не е правило. Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас. Трябва да се измени методът. Бащата, който употребява тоягата за малкото дете, като [стане] син [му] на 21 година, той трябва да окачи тоягата горе, трябва да внесе друг закон. Синът не се дава да го бие баща му.
към беседата >>
Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате.
Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите. И страдания и неволи понасяте за нещо.
Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате.
Кое е то? Това сте вие. Туй, което вие обичате, вие сте близо до истината, като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй.“ Вие се отстраните. Вие стойте при тази врата, тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре. След като се отвори вратата, вие ще влезете в друга съблазън, ще кажете: „Какво ли е?
към беседата >>
Сега, разбира се, това не е правило.
Ние казваме, че може. Може при съвсем други условия, при един разумен свят. Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи. Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде. 180 000!
Сега, разбира се, това не е правило.
Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас. Трябва да се измени методът. Бащата, който употребява тоягата за малкото дете, като [стане] син [му] на 21 година, той трябва да окачи тоягата горе, трябва да внесе друг закон. Синът не се дава да го бие баща му. Казва: „Едно време, когато не разбирах, ти ме налагаше; аз разбирах повече тоягата.
към беседата >>
Кое е то?
Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите. И страдания и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате.
Кое е то?
Това сте вие. Туй, което вие обичате, вие сте близо до истината, като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй.“ Вие се отстраните. Вие стойте при тази врата, тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре. След като се отвори вратата, вие ще влезете в друга съблазън, ще кажете: „Какво ли е? “ Като влезете, то е страхът.
към беседата >>
Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас.
Може при съвсем други условия, при един разумен свят. Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи. Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде. 180 000! Сега, разбира се, това не е правило.
Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас.
Трябва да се измени методът. Бащата, който употребява тоягата за малкото дете, като [стане] син [му] на 21 година, той трябва да окачи тоягата горе, трябва да внесе друг закон. Синът не се дава да го бие баща му. Казва: „Едно време, когато не разбирах, ти ме налагаше; аз разбирах повече тоягата. Сега разбрах тоягата, видях, че е глупаво.
към беседата >>
Това сте вие.
Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите. И страдания и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате. Кое е то?
Това сте вие.
Туй, което вие обичате, вие сте близо до истината, като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй.“ Вие се отстраните. Вие стойте при тази врата, тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре. След като се отвори вратата, вие ще влезете в друга съблазън, ще кажете: „Какво ли е? “ Като влезете, то е страхът. Бъдете смели.
към беседата >>
Трябва да се измени методът.
Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи. Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде. 180 000! Сега, разбира се, това не е правило. Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас.
Трябва да се измени методът.
Бащата, който употребява тоягата за малкото дете, като [стане] син [му] на 21 година, той трябва да окачи тоягата горе, трябва да внесе друг закон. Синът не се дава да го бие баща му. Казва: „Едно време, когато не разбирах, ти ме налагаше; аз разбирах повече тоягата. Сега разбрах тоягата, видях, че е глупаво. Сега ти няма да ме биеш.
към беседата >>
Туй, което вие обичате, вие сте близо до истината, като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй.“ Вие се отстраните.
Има нещо, за което вие може да работите. И страдания и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате. Кое е то? Това сте вие.
Туй, което вие обичате, вие сте близо до истината, като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй.“ Вие се отстраните.
Вие стойте при тази врата, тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре. След като се отвори вратата, вие ще влезете в друга съблазън, ще кажете: „Какво ли е? “ Като влезете, то е страхът. Бъдете смели. Като се отвори тази врата, влезте вътре, пък нека става каквото ще.
към беседата >>
Бащата, който употребява тоягата за малкото дете, като [стане] син [му] на 21 година, той трябва да окачи тоягата горе, трябва да внесе друг закон.
Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде. 180 000! Сега, разбира се, това не е правило. Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас. Трябва да се измени методът.
Бащата, който употребява тоягата за малкото дете, като [стане] син [му] на 21 година, той трябва да окачи тоягата горе, трябва да внесе друг закон.
Синът не се дава да го бие баща му. Казва: „Едно време, когато не разбирах, ти ме налагаше; аз разбирах повече тоягата. Сега разбрах тоягата, видях, че е глупаво. Сега ти няма да ме биеш. Кажи ми едно разумно слово, да разбера словото ти.
към беседата >>
Вие стойте при тази врата, тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре.
И страдания и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате. Кое е то? Това сте вие. Туй, което вие обичате, вие сте близо до истината, като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй.“ Вие се отстраните.
Вие стойте при тази врата, тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре.
След като се отвори вратата, вие ще влезете в друга съблазън, ще кажете: „Какво ли е? “ Като влезете, то е страхът. Бъдете смели. Като се отвори тази врата, влезте вътре, пък нека става каквото ще. Понеже сте влезли в този път, по същия начин вие от обич облякохте тази дреха.
към беседата >>
НАГОРЕ