НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1302
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1302
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Постижения на мисълта
,
МОК
, София, 17.4.1936г.,
Направете най-малко сто пози на стола.
Когато сте неразположени седнете да видите какъв резултат ще имате. Представете си, че вие не сте разположен, не знаете причината, но сте крайно неразположен. Вземете един стол, седнете и направете най-малко сто опита. Изправете се, оставете ръцете и краката си свободни или скръстени един върху друг, свийте краката си, отпуснете ги, докато дойдете до едно положение да се смени вашето състояние. То е правото положение.
Направете най-малко сто пози на стола.
Онази поза, която смени вашето състояние, то е естественото състояние. В сядането, ако седнеш правилно, приятно ще ти стане. Ако седнеш неправилно, ти си неразположен.
към беседата >>
Вие не знаете как седите.
Турете онази идеалната мисъл в ума си, че сте седнали идеално. Дръжте в ума си, че можете да седнете така. Щом седнеш идеално на стола по всичките правила, както аз ги разбирам, никой не може да те отмести от твоето място и целият свят да се събере, не може да те отмести. Такова равновесие ще имаш, никой не може да те отмести от мястото. Само ти можеш да се отместиш, ако искаш.
Вие не знаете как седите.
Както гледам всеки може да ви отмести. То не е правото сядане. Кое е правото сядане? Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там. Сега как ви се вижда това?
към беседата >>
Онази поза, която смени вашето състояние, то е естественото състояние.
Представете си, че вие не сте разположен, не знаете причината, но сте крайно неразположен. Вземете един стол, седнете и направете най-малко сто опита. Изправете се, оставете ръцете и краката си свободни или скръстени един върху друг, свийте краката си, отпуснете ги, докато дойдете до едно положение да се смени вашето състояние. То е правото положение. Направете най-малко сто пози на стола.
Онази поза, която смени вашето състояние, то е естественото състояние.
В сядането, ако седнеш правилно, приятно ще ти стане. Ако седнеш неправилно, ти си неразположен.
към беседата >>
Както гледам всеки може да ви отмести.
Дръжте в ума си, че можете да седнете така. Щом седнеш идеално на стола по всичките правила, както аз ги разбирам, никой не може да те отмести от твоето място и целият свят да се събере, не може да те отмести. Такова равновесие ще имаш, никой не може да те отмести от мястото. Само ти можеш да се отместиш, ако искаш. Вие не знаете как седите.
Както гледам всеки може да ви отмести.
То не е правото сядане. Кое е правото сядане? Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там. Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали?
към беседата >>
В сядането, ако седнеш правилно, приятно ще ти стане.
Вземете един стол, седнете и направете най-малко сто опита. Изправете се, оставете ръцете и краката си свободни или скръстени един върху друг, свийте краката си, отпуснете ги, докато дойдете до едно положение да се смени вашето състояние. То е правото положение. Направете най-малко сто пози на стола. Онази поза, която смени вашето състояние, то е естественото състояние.
В сядането, ако седнеш правилно, приятно ще ти стане.
Ако седнеш неправилно, ти си неразположен.
към беседата >>
То не е правото сядане.
Щом седнеш идеално на стола по всичките правила, както аз ги разбирам, никой не може да те отмести от твоето място и целият свят да се събере, не може да те отмести. Такова равновесие ще имаш, никой не може да те отмести от мястото. Само ти можеш да се отместиш, ако искаш. Вие не знаете как седите. Както гледам всеки може да ви отмести.
То не е правото сядане.
Кое е правото сядане? Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там. Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите.
към беседата >>
Ако седнеш неправилно, ти си неразположен.
Изправете се, оставете ръцете и краката си свободни или скръстени един върху друг, свийте краката си, отпуснете ги, докато дойдете до едно положение да се смени вашето състояние. То е правото положение. Направете най-малко сто пози на стола. Онази поза, която смени вашето състояние, то е естественото състояние. В сядането, ако седнеш правилно, приятно ще ти стане.
Ако седнеш неправилно, ти си неразположен.
към беседата >>
Кое е правото сядане?
Такова равновесие ще имаш, никой не може да те отмести от мястото. Само ти можеш да се отместиш, ако искаш. Вие не знаете как седите. Както гледам всеки може да ви отмести. То не е правото сядане.
Кое е правото сядане?
Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там. Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите. Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма.
към беседата >>
За десетина деня като сте неразположен, правете до сто пози, може да направите всичките изкривявания гимнастически положения и всевъзможни пози.
За десетина деня като сте неразположен, правете до сто пози, може да направите всичките изкривявания гимнастически положения и всевъзможни пози.
Някои даже нарисувайте позите геометрически в едно или друго направление. Неестественото сядане на хората се е отразило. Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа. Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми. Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата.
към беседата >>
Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там.
Само ти можеш да се отместиш, ако искаш. Вие не знаете как седите. Както гледам всеки може да ви отмести. То не е правото сядане. Кое е правото сядане?
Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там.
Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите. Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма. Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш.
към беседата >>
Някои даже нарисувайте позите геометрически в едно или друго направление.
За десетина деня като сте неразположен, правете до сто пози, може да направите всичките изкривявания гимнастически положения и всевъзможни пози.
Някои даже нарисувайте позите геометрически в едно или друго направление.
Неестественото сядане на хората се е отразило. Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа. Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми. Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата. Сядането на човека упражнява влияние и върху пръстите, упражнява влияние и върху мускулите, после упражнява влияние и върху клепачите, влияе върху ушите, очите, носът.
към беседата >>
Сега как ви се вижда това?
Вие не знаете как седите. Както гледам всеки може да ви отмести. То не е правото сядане. Кое е правото сядане? Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там.
Сега как ви се вижда това?
Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите. Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма. Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш. Току започне човек да се клати.
към беседата >>
Неестественото сядане на хората се е отразило.
За десетина деня като сте неразположен, правете до сто пози, може да направите всичките изкривявания гимнастически положения и всевъзможни пози. Някои даже нарисувайте позите геометрически в едно или друго направление.
Неестественото сядане на хората се е отразило.
Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа. Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми. Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата. Сядането на човека упражнява влияние и върху пръстите, упражнява влияние и върху мускулите, после упражнява влияние и върху клепачите, влияе върху ушите, очите, носът. Очите не са представени правилно в ред поколения.
към беседата >>
Тази работа е неразбрана нали?
Както гледам всеки може да ви отмести. То не е правото сядане. Кое е правото сядане? Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там. Сега как ви се вижда това?
Тази работа е неразбрана нали?
Защото криво седите. Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма. Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш. Току започне човек да се клати. Старите хора не могат да държат равновесие.
към беседата >>
Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа.
За десетина деня като сте неразположен, правете до сто пози, може да направите всичките изкривявания гимнастически положения и всевъзможни пози. Някои даже нарисувайте позите геометрически в едно или друго направление. Неестественото сядане на хората се е отразило.
Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа.
Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми. Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата. Сядането на човека упражнява влияние и върху пръстите, упражнява влияние и върху мускулите, после упражнява влияние и върху клепачите, влияе върху ушите, очите, носът. Очите не са представени правилно в ред поколения.
към беседата >>
Защото криво седите.
То не е правото сядане. Кое е правото сядане? Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там. Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали?
Защото криво седите.
Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма. Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш. Току започне човек да се клати. Старите хора не могат да държат равновесие. Или нещо се случи, не се върти.
към беседата >>
Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми.
За десетина деня като сте неразположен, правете до сто пози, може да направите всичките изкривявания гимнастически положения и всевъзможни пози. Някои даже нарисувайте позите геометрически в едно или друго направление. Неестественото сядане на хората се е отразило. Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа.
Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми.
Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата. Сядането на човека упражнява влияние и върху пръстите, упражнява влияние и върху мускулите, после упражнява влияние и върху клепачите, влияе върху ушите, очите, носът. Очите не са представени правилно в ред поколения.
към беседата >>
Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма.
Кое е правото сядане? Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там. Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите.
Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма.
Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш. Току започне човек да се клати. Старите хора не могат да държат равновесие. Или нещо се случи, не се върти. Има нещо, което се върти.
към беседата >>
Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата.
За десетина деня като сте неразположен, правете до сто пози, може да направите всичките изкривявания гимнастически положения и всевъзможни пози. Някои даже нарисувайте позите геометрически в едно или друго направление. Неестественото сядане на хората се е отразило. Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа. Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми.
Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата.
Сядането на човека упражнява влияние и върху пръстите, упражнява влияние и върху мускулите, после упражнява влияние и върху клепачите, влияе върху ушите, очите, носът. Очите не са представени правилно в ред поколения.
към беседата >>
Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш.
Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести от там. Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите. Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма.
Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш.
Току започне човек да се клати. Старите хора не могат да държат равновесие. Или нещо се случи, не се върти. Има нещо, което се върти. Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш.
към беседата >>
Сядането на човека упражнява влияние и върху пръстите, упражнява влияние и върху мускулите, после упражнява влияние и върху клепачите, влияе върху ушите, очите, носът.
Някои даже нарисувайте позите геометрически в едно или друго направление. Неестественото сядане на хората се е отразило. Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа. Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми. Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата.
Сядането на човека упражнява влияние и върху пръстите, упражнява влияние и върху мускулите, после упражнява влияние и върху клепачите, влияе върху ушите, очите, носът.
Очите не са представени правилно в ред поколения.
към беседата >>
Току започне човек да се клати.
Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите. Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма. Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш.
Току започне човек да се клати.
Старите хора не могат да държат равновесие. Или нещо се случи, не се върти. Има нещо, което се върти. Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш. Туй, което се върти, то е човешката мисъл.
към беседата >>
Очите не са представени правилно в ред поколения.
Неестественото сядане на хората се е отразило. Както хората сядали, ще забележите, има деформация във веждите, има деформация в носа. Не че причината е сядането, но сядането е усложнило тия форми. Упражненията влияят и върху човешката брада, върху устата. Сядането на човека упражнява влияние и върху пръстите, упражнява влияние и върху мускулите, после упражнява влияние и върху клепачите, влияе върху ушите, очите, носът.
Очите не са представени правилно в ред поколения.
към беседата >>
Старите хора не могат да държат равновесие.
Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите. Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма. Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш. Току започне човек да се клати.
Старите хора не могат да държат равновесие.
Или нещо се случи, не се върти. Има нещо, което се върти. Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш. Туй, което се върти, то е човешката мисъл. Прави сто милиарда обръщения в една секунда.
към беседата >>
Най-първо, ако вземете да изучавате окултната наука, трябва да видите какви неестествени положения заемате.
Най-първо, ако вземете да изучавате окултната наука, трябва да видите какви неестествени положения заемате.
За пример много пъти се случва в театъра вие седите и туряте крака си на другия стол или прострете краката си напред. Всички търсите удобства в сядането. Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане. И трябва ли човек да седи на такъв стол? Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш.
към беседата >>
Или нещо се случи, не се върти.
Защото криво седите. Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма. Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш. Току започне човек да се клати. Старите хора не могат да държат равновесие.
Или нещо се случи, не се върти.
Има нещо, което се върти. Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш. Туй, което се върти, то е човешката мисъл. Прави сто милиарда обръщения в една секунда. Това е във физическото поле.
към беседата >>
За пример много пъти се случва в театъра вие седите и туряте крака си на другия стол или прострете краката си напред.
Най-първо, ако вземете да изучавате окултната наука, трябва да видите какви неестествени положения заемате.
За пример много пъти се случва в театъра вие седите и туряте крака си на другия стол или прострете краката си напред.
Всички търсите удобства в сядането. Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане. И трябва ли човек да седи на такъв стол? Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш. То е едната страна като седиш.
към беседата >>
Има нещо, което се върти.
Че при ходенето зависи, по-неустойчив от човешкия организъм няма. Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш. Току започне човек да се клати. Старите хора не могат да държат равновесие. Или нещо се случи, не се върти.
Има нещо, което се върти.
Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш. Туй, което се върти, то е човешката мисъл. Прави сто милиарда обръщения в една секунда. Това е във физическото поле. В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда.
към беседата >>
Всички търсите удобства в сядането.
Най-първо, ако вземете да изучавате окултната наука, трябва да видите какви неестествени положения заемате. За пример много пъти се случва в театъра вие седите и туряте крака си на другия стол или прострете краката си напред.
Всички търсите удобства в сядането.
Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане. И трябва ли човек да седи на такъв стол? Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш. То е едната страна като седиш. Седящият живот определя потенциалните неща, които се наслояват в мисълта.
към беседата >>
Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш.
Има една топка в човешкия мозък, така се върти, милиони обръщения прави и от въртенето на тази топка зависи как сядаш. Току започне човек да се клати. Старите хора не могат да държат равновесие. Или нещо се случи, не се върти. Има нещо, което се върти.
Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш.
Туй, което се върти, то е човешката мисъл. Прави сто милиарда обръщения в една секунда. Това е във физическото поле. В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда. В умствения свят – едно число от сто милиона в десета степен.
към беседата >>
Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане.
Най-първо, ако вземете да изучавате окултната наука, трябва да видите какви неестествени положения заемате. За пример много пъти се случва в театъра вие седите и туряте крака си на другия стол или прострете краката си напред. Всички търсите удобства в сядането.
Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане.
И трябва ли човек да седи на такъв стол? Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш. То е едната страна като седиш. Седящият живот определя потенциалните неща, които се наслояват в мисълта. После като се изправите каква поза трябва да заемете?
към беседата >>
Туй, което се върти, то е човешката мисъл.
Току започне човек да се клати. Старите хора не могат да държат равновесие. Или нещо се случи, не се върти. Има нещо, което се върти. Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш.
Туй, което се върти, то е човешката мисъл.
Прави сто милиарда обръщения в една секунда. Това е във физическото поле. В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда. В умствения свят – едно число от сто милиона в десета степен. Научни работи нали искате.
към беседата >>
И трябва ли човек да седи на такъв стол?
Най-първо, ако вземете да изучавате окултната наука, трябва да видите какви неестествени положения заемате. За пример много пъти се случва в театъра вие седите и туряте крака си на другия стол или прострете краката си напред. Всички търсите удобства в сядането. Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане.
И трябва ли човек да седи на такъв стол?
Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш. То е едната страна като седиш. Седящият живот определя потенциалните неща, които се наслояват в мисълта. После като се изправите каква поза трябва да заемете?
към беседата >>
Прави сто милиарда обръщения в една секунда.
Старите хора не могат да държат равновесие. Или нещо се случи, не се върти. Има нещо, което се върти. Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш. Туй, което се върти, то е човешката мисъл.
Прави сто милиарда обръщения в една секунда.
Това е във физическото поле. В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда. В умствения свят – едно число от сто милиона в десета степен. Научни работи нали искате.
към беседата >>
Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш.
Най-първо, ако вземете да изучавате окултната наука, трябва да видите какви неестествени положения заемате. За пример много пъти се случва в театъра вие седите и туряте крака си на другия стол или прострете краката си напред. Всички търсите удобства в сядането. Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане. И трябва ли човек да седи на такъв стол?
Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш.
То е едната страна като седиш. Седящият живот определя потенциалните неща, които се наслояват в мисълта. После като се изправите каква поза трябва да заемете?
към беседата >>
Това е във физическото поле.
Или нещо се случи, не се върти. Има нещо, което се върти. Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш. Туй, което се върти, то е човешката мисъл. Прави сто милиарда обръщения в една секунда.
Това е във физическото поле.
В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда. В умствения свят – едно число от сто милиона в десета степен. Научни работи нали искате.
към беседата >>
То е едната страна като седиш.
За пример много пъти се случва в театъра вие седите и туряте крака си на другия стол или прострете краката си напред. Всички търсите удобства в сядането. Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане. И трябва ли човек да седи на такъв стол? Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш.
То е едната страна като седиш.
Седящият живот определя потенциалните неща, които се наслояват в мисълта. После като се изправите каква поза трябва да заемете?
към беседата >>
В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда.
Има нещо, което се върти. Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш. Туй, което се върти, то е човешката мисъл. Прави сто милиарда обръщения в една секунда. Това е във физическото поле.
В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда.
В умствения свят – едно число от сто милиона в десета степен. Научни работи нали искате.
към беседата >>
Седящият живот определя потенциалните неща, които се наслояват в мисълта.
Всички търсите удобства в сядането. Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане. И трябва ли човек да седи на такъв стол? Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш. То е едната страна като седиш.
Седящият живот определя потенциалните неща, които се наслояват в мисълта.
После като се изправите каква поза трябва да заемете?
към беседата >>
В умствения свят – едно число от сто милиона в десета степен.
Много неустойчиво е човешкото тяло и на основание на това се върти тази топка и ти правилно вървиш. Туй, което се върти, то е човешката мисъл. Прави сто милиарда обръщения в една секунда. Това е във физическото поле. В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда.
В умствения свят – едно число от сто милиона в десета степен.
Научни работи нали искате.
към беседата >>
После като се изправите каква поза трябва да заемете?
Сега представете си, че ви се дава една премия от хиляда лева за една форма на красиво сядане. И трябва ли човек да седи на такъв стол? Не само на стол, но на земята седнеш, на камък седнеш. То е едната страна като седиш. Седящият живот определя потенциалните неща, които се наслояват в мисълта.
После като се изправите каква поза трябва да заемете?
към беседата >>
Научни работи нали искате.
Туй, което се върти, то е човешката мисъл. Прави сто милиарда обръщения в една секунда. Това е във физическото поле. В духовния свят 400 квадралиона прави в една секунда. В умствения свят – едно число от сто милиона в десета степен.
Научни работи нали искате.
към беседата >>
Къде е дефектът на тези линии?
Къде е дефектът на тези линии?
(липсва чертеж в оригинала) По какво се отличава една форма на стойка? По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание. Те са сложни работи. Всичките сложни работи са станали от много прости работи. Вие разбрахте ли?
към беседата >>
Станете!
Станете!
към беседата >>
(липсва чертеж в оригинала) По какво се отличава една форма на стойка?
Къде е дефектът на тези линии?
(липсва чертеж в оригинала) По какво се отличава една форма на стойка?
По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание. Те са сложни работи. Всичките сложни работи са станали от много прости работи. Вие разбрахте ли? Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш.
към беседата >>
По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание.
Къде е дефектът на тези линии? (липсва чертеж в оригинала) По какво се отличава една форма на стойка?
По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание.
Те са сложни работи. Всичките сложни работи са станали от много прости работи. Вие разбрахте ли? Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие.
към беседата >>
Те са сложни работи.
Къде е дефектът на тези линии? (липсва чертеж в оригинала) По какво се отличава една форма на стойка? По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание.
Те са сложни работи.
Всичките сложни работи са станали от много прости работи. Вие разбрахте ли? Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво.
към беседата >>
Всичките сложни работи са станали от много прости работи.
Къде е дефектът на тези линии? (липсва чертеж в оригинала) По какво се отличава една форма на стойка? По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание. Те са сложни работи.
Всичките сложни работи са станали от много прости работи.
Вие разбрахте ли? Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво. Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой.
към беседата >>
Вие разбрахте ли?
Къде е дефектът на тези линии? (липсва чертеж в оригинала) По какво се отличава една форма на стойка? По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание. Те са сложни работи. Всичките сложни работи са станали от много прости работи.
Вие разбрахте ли?
Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво. Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой. Да има малко колебание в движението.
към беседата >>
Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш.
(липсва чертеж в оригинала) По какво се отличава една форма на стойка? По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание. Те са сложни работи. Всичките сложни работи са станали от много прости работи. Вие разбрахте ли?
Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш.
И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво. Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой. Да има малко колебание в движението. Но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение.
към беседата >>
И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие.
По отношение на тези положения, сега във вас се заражда едно желание. Те са сложни работи. Всичките сложни работи са станали от много прости работи. Вие разбрахте ли? Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш.
И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие.
Някои турят главата си надясно, наляво. Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой. Да има малко колебание в движението. Но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение.
към беседата >>
Някои турят главата си надясно, наляво.
Те са сложни работи. Всичките сложни работи са станали от много прости работи. Вие разбрахте ли? Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие.
Някои турят главата си надясно, наляво.
Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой. Да има малко колебание в движението. Но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение.
към беседата >>
Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой.
Всичките сложни работи са станали от много прости работи. Вие разбрахте ли? Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво.
Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой.
Да има малко колебание в движението. Но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение.
към беседата >>
Да има малко колебание в движението.
Вие разбрахте ли? Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво. Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой.
Да има малко колебание в движението.
Но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение.
към беседата >>
Но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение.
Като седнеш ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво. Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой. Да има малко колебание в движението.
Но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение.
към беседата >>
По някой път, като вървите, нали забелязвате, може да изгубите вашето равновесие, залитате в една или друга посока.
По някой път, като вървите, нали забелязвате, може да изгубите вашето равновесие, залитате в една или друга посока.
Всяка една мисъл, тя си има своето движение. И с движението може да уясните. Има музикални движения, има движения, които правят скандал. По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не. Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае.
към беседата >>
Всяка една мисъл, тя си има своето движение.
По някой път, като вървите, нали забелязвате, може да изгубите вашето равновесие, залитате в една или друга посока.
Всяка една мисъл, тя си има своето движение.
И с движението може да уясните. Има музикални движения, има движения, които правят скандал. По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не. Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае. Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин.
към беседата >>
И с движението може да уясните.
По някой път, като вървите, нали забелязвате, може да изгубите вашето равновесие, залитате в една или друга посока. Всяка една мисъл, тя си има своето движение.
И с движението може да уясните.
Има музикални движения, има движения, които правят скандал. По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не. Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае. Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин. Хилядите хора имат разни начини на движение.
към беседата >>
Има музикални движения, има движения, които правят скандал.
По някой път, като вървите, нали забелязвате, може да изгубите вашето равновесие, залитате в една или друга посока. Всяка една мисъл, тя си има своето движение. И с движението може да уясните.
Има музикални движения, има движения, които правят скандал.
По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не. Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае. Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин. Хилядите хора имат разни начини на движение. Има пречупване на движенията.
към беседата >>
По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не.
По някой път, като вървите, нали забелязвате, може да изгубите вашето равновесие, залитате в една или друга посока. Всяка една мисъл, тя си има своето движение. И с движението може да уясните. Има музикални движения, има движения, които правят скандал.
По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не.
Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае. Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин. Хилядите хора имат разни начини на движение. Има пречупване на движенията. Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба.
към беседата >>
Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае.
По някой път, като вървите, нали забелязвате, може да изгубите вашето равновесие, залитате в една или друга посока. Всяка една мисъл, тя си има своето движение. И с движението може да уясните. Има музикални движения, има движения, които правят скандал. По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не.
Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае.
Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин. Хилядите хора имат разни начини на движение. Има пречупване на движенията. Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба. Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба.
към беседата >>
Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин.
Всяка една мисъл, тя си има своето движение. И с движението може да уясните. Има музикални движения, има движения, които правят скандал. По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не. Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае.
Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин.
Хилядите хора имат разни начини на движение. Има пречупване на движенията. Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба. Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба. Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш?
към беседата >>
Хилядите хора имат разни начини на движение.
И с движението може да уясните. Има музикални движения, има движения, които правят скандал. По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не. Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае. Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин.
Хилядите хора имат разни начини на движение.
Има пречупване на движенията. Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба. Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба. Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш? Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш.
към беседата >>
Има пречупване на движенията.
Има музикални движения, има движения, които правят скандал. По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не. Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае. Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин. Хилядите хора имат разни начини на движение.
Има пречупване на движенията.
Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба. Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба. Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш? Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш. Има една поза много хубава.
към беседата >>
Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба.
По движението, когато тръгне човек, може да знаеш ще прави ли скандал или не. Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае. Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин. Хилядите хора имат разни начини на движение. Има пречупване на движенията.
Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба.
Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба. Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш? Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш. Има една поза много хубава. Постави се в една поза на движение.
към беседата >>
Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба.
Който отива да краде, да лъже по движението може да се познае. Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин. Хилядите хора имат разни начини на движение. Има пречупване на движенията. Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба.
Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба.
Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш? Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш. Има една поза много хубава. Постави се в една поза на движение. Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна.
към беседата >>
Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш?
Адвокатът върви по един начин, свещеникът върви по друг начин. Хилядите хора имат разни начини на движение. Има пречупване на движенията. Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба. Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба.
Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш?
Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш. Има една поза много хубава. Постави се в една поза на движение. Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна. Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение.
към беседата >>
Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш.
Хилядите хора имат разни начини на движение. Има пречупване на движенията. Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба. Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба. Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш?
Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш.
Има една поза много хубава. Постави се в една поза на движение. Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна. Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение. Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето.
към беседата >>
Има една поза много хубава.
Има пречупване на движенията. Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба. Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба. Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш? Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш.
Има една поза много хубава.
Постави се в една поза на движение. Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна. Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение. Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето. Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят.
към беседата >>
Постави се в една поза на движение.
Никога не можеш да изправиш едно дете, което има движение на кражба. Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба. Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш? Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш. Има една поза много хубава.
Постави се в една поза на движение.
Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна. Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение. Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето. Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят. Каквото е кучето, такъв е господарят.
към беседата >>
Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна.
Ти не можеш да изправиш едно вродено движение на кражба. Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш? Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш. Има една поза много хубава. Постави се в една поза на движение.
Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна.
Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение. Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето. Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят. Каквото е кучето, такъв е господарят. Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него.
към беседата >>
Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение.
Една котка, която седи в къщи, на какво можеш да я научиш? Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш. Има една поза много хубава. Постави се в една поза на движение. Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна.
Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение.
Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето. Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят. Каквото е кучето, такъв е господарят. Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него. Кой как мине кучетата му лаеха.
към беседата >>
Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето.
Когато котката е в добро разположение има една отлична поза, която мъчно можеш да съзреш. Има една поза много хубава. Постави се в една поза на движение. Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна. Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение.
Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето.
Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят. Каквото е кучето, такъв е господарят. Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него. Кой как мине кучетата му лаеха. Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер.
към беседата >>
Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят.
Има една поза много хубава. Постави се в една поза на движение. Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна. Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение. Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето.
Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят.
Каквото е кучето, такъв е господарят. Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него. Кой как мине кучетата му лаеха. Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер. Имаше едно голямо куче и то ни лаеше, но после и то се обърна и дойде в нашия лагер и после си замина.
към беседата >>
Каквото е кучето, такъв е господарят.
Постави се в една поза на движение. Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна. Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение. Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето. Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят.
Каквото е кучето, такъв е господарят.
Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него. Кой как мине кучетата му лаеха. Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер. Имаше едно голямо куче и то ни лаеше, но после и то се обърна и дойде в нашия лагер и после си замина. Десетина кучета се обърнаха и най-после и той си замина за другия свят.
към беседата >>
Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него.
Тъй като седи, като че позата на котката се чете: „Този котешки живот ми дотегна. Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение. Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето. Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят. Каквото е кучето, такъв е господарят.
Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него.
Кой как мине кучетата му лаеха. Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер. Имаше едно голямо куче и то ни лаеше, но после и то се обърна и дойде в нашия лагер и после си замина. Десетина кучета се обърнаха и най-после и той си замина за другия свят.
към беседата >>
Кой как мине кучетата му лаеха.
Туй положение не е сносно.“ Някой път прави туй движение. Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето. Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят. Каквото е кучето, такъв е господарят. Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него.
Кой как мине кучетата му лаеха.
Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер. Имаше едно голямо куче и то ни лаеше, но после и то се обърна и дойде в нашия лагер и после си замина. Десетина кучета се обърнаха и най-после и той си замина за другия свят.
към беседата >>
Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер.
Като помисли, казва: „Няма какво, ще се търпи, докато се изменят условията.“ Или вземете в кучето. Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят. Каквото е кучето, такъв е господарят. Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него. Кой как мине кучетата му лаеха.
Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер.
Имаше едно голямо куче и то ни лаеше, но после и то се обърна и дойде в нашия лагер и после си замина. Десетина кучета се обърнаха и най-после и той си замина за другия свят.
към беседата >>
Имаше едно голямо куче и то ни лаеше, но после и то се обърна и дойде в нашия лагер и после си замина.
Едно куче, като влезе в един дом, знае какъв е господарят. Каквото е кучето, такъв е господарят. Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него. Кой как мине кучетата му лаеха. Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер.
Имаше едно голямо куче и то ни лаеше, но после и то се обърна и дойде в нашия лагер и после си замина.
Десетина кучета се обърнаха и най-после и той си замина за другия свят.
към беседата >>
Десетина кучета се обърнаха и най-после и той си замина за другия свят.
Каквото е кучето, такъв е господарят. Тук имахме един съсед, който беше зле разположен, неприязнено настроен, имаше такава омраза и кучетата мязаха на него. Кой как мине кучетата му лаеха. Най-после тия кучета дойдоха до убеждение, че господарят им не е на правата страна и мнозина от тях станаха правоверни, минаха в нашия лагер. Имаше едно голямо куче и то ни лаеше, но после и то се обърна и дойде в нашия лагер и после си замина.
Десетина кучета се обърнаха и най-после и той си замина за другия свят.
към беседата >>
Вие имате една мисъл, която седи като куче във вас, мяза на вас.
Вие имате една мисъл, която седи като куче във вас, мяза на вас.
Какво трябва тогава да правите? Лошите мисли се изменят. И вие се изменяте. Хората искат да се изменят социално. Как ще се изменят социално?
към беседата >>
Какво трябва тогава да правите?
Вие имате една мисъл, която седи като куче във вас, мяза на вас.
Какво трябва тогава да правите?
Лошите мисли се изменят. И вие се изменяте. Хората искат да се изменят социално. Как ще се изменят социално? Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце.
към беседата >>
Лошите мисли се изменят.
Вие имате една мисъл, която седи като куче във вас, мяза на вас. Какво трябва тогава да правите?
Лошите мисли се изменят.
И вие се изменяте. Хората искат да се изменят социално. Как ще се изменят социално? Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце. Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело.
към беседата >>
И вие се изменяте.
Вие имате една мисъл, която седи като куче във вас, мяза на вас. Какво трябва тогава да правите? Лошите мисли се изменят.
И вие се изменяте.
Хората искат да се изменят социално. Как ще се изменят социално? Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце. Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело. Понеже правата мисъл зависи от челото.
към беседата >>
Хората искат да се изменят социално.
Вие имате една мисъл, която седи като куче във вас, мяза на вас. Какво трябва тогава да правите? Лошите мисли се изменят. И вие се изменяте.
Хората искат да се изменят социално.
Как ще се изменят социално? Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце. Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело. Понеже правата мисъл зависи от челото. Но зависи и от човешките скули, от човешката брада.
към беседата >>
Как ще се изменят социално?
Вие имате една мисъл, която седи като куче във вас, мяза на вас. Какво трябва тогава да правите? Лошите мисли се изменят. И вие се изменяте. Хората искат да се изменят социално.
Как ще се изменят социално?
Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце. Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело. Понеже правата мисъл зависи от челото. Но зависи и от човешките скули, от човешката брада. Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление.
към беседата >>
Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце.
Какво трябва тогава да правите? Лошите мисли се изменят. И вие се изменяте. Хората искат да се изменят социално. Как ще се изменят социално?
Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце.
Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело. Понеже правата мисъл зависи от челото. Но зависи и от човешките скули, от човешката брада. Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление. Ако минете през един здрав мост как ще минете?
към беседата >>
Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело.
Лошите мисли се изменят. И вие се изменяте. Хората искат да се изменят социално. Как ще се изменят социално? Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце.
Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело.
Понеже правата мисъл зависи от челото. Но зависи и от човешките скули, от човешката брада. Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление. Ако минете през един здрав мост как ще минете? – Ще минете смело.
към беседата >>
Понеже правата мисъл зависи от челото.
И вие се изменяте. Хората искат да се изменят социално. Как ще се изменят социално? Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце. Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело.
Понеже правата мисъл зависи от челото.
Но зависи и от човешките скули, от човешката брада. Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление. Ако минете през един здрав мост как ще минете? – Ще минете смело. Ако мостът не е устойчив, как ще вървите?
към беседата >>
Но зависи и от човешките скули, от човешката брада.
Хората искат да се изменят социално. Как ще се изменят социално? Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце. Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело. Понеже правата мисъл зависи от челото.
Но зависи и от човешките скули, от човешката брада.
Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление. Ако минете през един здрав мост как ще минете? – Ще минете смело. Ако мостът не е устойчив, как ще вървите? Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо?
към беседата >>
Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление.
Как ще се изменят социално? Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце. Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело. Понеже правата мисъл зависи от челото. Но зависи и от човешките скули, от човешката брада.
Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление.
Ако минете през един здрав мост как ще минете? – Ще минете смело. Ако мостът не е устойчив, как ще вървите? Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо? – Вашето положение е, че вие търсите здраво място.
към беседата >>
Ако минете през един здрав мост как ще минете?
Сегашният живот е комплициран от последствията на миналото, от много неестествени мисли, които са минали през човешкия ум, човешкия мозък, от многото неестествени желания, които са минали през човешкото сърце. Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело. Понеже правата мисъл зависи от челото. Но зависи и от човешките скули, от човешката брада. Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление.
Ако минете през един здрав мост как ще минете?
– Ще минете смело. Ако мостът не е устойчив, как ще вървите? Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо? – Вашето положение е, че вие търсите здраво място. Турите крака си, търсите здраво място, там турите крака си, правите сондаж, понеже ако направите една фалшива стъпка, ще слезете от моста някъде.
към беседата >>
– Ще минете смело.
Тия желания и мисли дали особени линии на лицето, особени линии на човешкото чело. Понеже правата мисъл зависи от челото. Но зависи и от човешките скули, от човешката брада. Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление. Ако минете през един здрав мост как ще минете?
– Ще минете смело.
Ако мостът не е устойчив, как ще вървите? Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо? – Вашето положение е, че вие търсите здраво място. Турите крака си, търсите здраво място, там турите крака си, правите сондаж, понеже ако направите една фалшива стъпка, ще слезете от моста някъде.
към беседата >>
Ако мостът не е устойчив, как ще вървите?
Понеже правата мисъл зависи от челото. Но зависи и от човешките скули, от човешката брада. Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление. Ако минете през един здрав мост как ще минете? – Ще минете смело.
Ако мостът не е устойчив, как ще вървите?
Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо? – Вашето положение е, че вие търсите здраво място. Турите крака си, търсите здраво място, там турите крака си, правите сондаж, понеже ако направите една фалшива стъпка, ще слезете от моста някъде.
към беседата >>
Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо?
Но зависи и от човешките скули, от човешката брада. Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление. Ако минете през един здрав мост как ще минете? – Ще минете смело. Ако мостът не е устойчив, как ще вървите?
Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо?
– Вашето положение е, че вие търсите здраво място. Турите крака си, търсите здраво място, там турите крака си, правите сондаж, понеже ако направите една фалшива стъпка, ще слезете от моста някъде.
към беседата >>
– Вашето положение е, че вие търсите здраво място.
Три основни положения, през които мисълта минава в едно външно изявление. Ако минете през един здрав мост как ще минете? – Ще минете смело. Ако мостът не е устойчив, как ще вървите? Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо?
– Вашето положение е, че вие търсите здраво място.
Турите крака си, търсите здраво място, там турите крака си, правите сондаж, понеже ако направите една фалшива стъпка, ще слезете от моста някъде.
към беседата >>
Турите крака си, търсите здраво място, там турите крака си, правите сондаж, понеже ако направите една фалшива стъпка, ще слезете от моста някъде.
Ако минете през един здрав мост как ще минете? – Ще минете смело. Ако мостът не е устойчив, как ще вървите? Като дойдете до този мост, ще започнете да вървите внимателно, ще се люлеете. Защо? – Вашето положение е, че вие търсите здраво място.
Турите крака си, търсите здраво място, там турите крака си, правите сондаж, понеже ако направите една фалшива стъпка, ще слезете от моста някъде.
към беседата >>
Ами че казвам: В живота вие сте на степени.
Ами че казвам: В живота вие сте на степени.
За пример, искате да направите добро. Защо искате да правите добро? Каква е основата на доброто? Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата. Всички говорят за добро.
към беседата >>
За пример, искате да направите добро.
Ами че казвам: В живота вие сте на степени.
За пример, искате да направите добро.
Защо искате да правите добро? Каква е основата на доброто? Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата. Всички говорят за добро. Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае.
към беседата >>
Защо искате да правите добро?
Ами че казвам: В живота вие сте на степени. За пример, искате да направите добро.
Защо искате да правите добро?
Каква е основата на доброто? Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата. Всички говорят за добро. Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае. И за злото се говори, но какво е злото не се знае.
към беседата >>
Каква е основата на доброто?
Ами че казвам: В живота вие сте на степени. За пример, искате да направите добро. Защо искате да правите добро?
Каква е основата на доброто?
Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата. Всички говорят за добро. Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае. И за злото се говори, но какво е злото не се знае. Конкретно, как ще представиш злото?
към беседата >>
Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата.
Ами че казвам: В живота вие сте на степени. За пример, искате да направите добро. Защо искате да правите добро? Каква е основата на доброто?
Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата.
Всички говорят за добро. Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае. И за злото се говори, но какво е злото не се знае. Конкретно, как ще представиш злото? Как бихте представили злото сега?
към беседата >>
Всички говорят за добро.
Ами че казвам: В живота вие сте на степени. За пример, искате да направите добро. Защо искате да правите добро? Каква е основата на доброто? Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата.
Всички говорят за добро.
Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае. И за злото се говори, но какво е злото не се знае. Конкретно, как ще представиш злото? Как бихте представили злото сега? Каква форма да му дадем?
към беседата >>
Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае.
За пример, искате да направите добро. Защо искате да правите добро? Каква е основата на доброто? Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата. Всички говорят за добро.
Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае.
И за злото се говори, но какво е злото не се знае. Конкретно, как ще представиш злото? Как бихте представили злото сега? Каква форма да му дадем? Някой от вас може ли да нарисува формата на един на един лош човек или на един добър човек?
към беседата >>
И за злото се говори, но какво е злото не се знае.
Защо искате да правите добро? Каква е основата на доброто? Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата. Всички говорят за добро. Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае.
И за злото се говори, но какво е злото не се знае.
Конкретно, как ще представиш злото? Как бихте представили злото сега? Каква форма да му дадем? Някой от вас може ли да нарисува формата на един на един лош човек или на един добър човек?
към беседата >>
Конкретно, как ще представиш злото?
Каква е основата на доброто? Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата. Всички говорят за добро. Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае. И за злото се говори, но какво е злото не се знае.
Конкретно, как ще представиш злото?
Как бихте представили злото сега? Каква форма да му дадем? Някой от вас може ли да нарисува формата на един на един лош човек или на един добър човек?
към беседата >>
Как бихте представили злото сега?
Но не се смущавайте, те и философите не знаят каква е основата. Всички говорят за добро. Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае. И за злото се говори, но какво е злото не се знае. Конкретно, как ще представиш злото?
Как бихте представили злото сега?
Каква форма да му дадем? Някой от вас може ли да нарисува формата на един на един лош човек или на един добър човек?
към беседата >>
Каква форма да му дадем?
Всички говорят за добро. Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае. И за злото се говори, но какво е злото не се знае. Конкретно, как ще представиш злото? Как бихте представили злото сега?
Каква форма да му дадем?
Някой от вас може ли да нарисува формата на един на един лош човек или на един добър човек?
към беседата >>
Някой от вас може ли да нарисува формата на един на един лош човек или на един добър човек?
Но какво е доброто – яде ли се, пие ли се, не се знае. И за злото се говори, но какво е злото не се знае. Конкретно, как ще представиш злото? Как бихте представили злото сега? Каква форма да му дадем?
Някой от вас може ли да нарисува формата на един на един лош човек или на един добър човек?
към беседата >>
Злото е един стар живот, доброто е един добър живот.
Злото е един стар живот, доброто е един добър живот.
Но де е злото? Старият живот, старите навици. Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен. Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види. Всичко му се вижда изопачено.
към беседата >>
Но де е злото?
Злото е един стар живот, доброто е един добър живот.
Но де е злото?
Старият живот, старите навици. Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен. Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види. Всичко му се вижда изопачено. Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение.
към беседата >>
Старият живот, старите навици.
Злото е един стар живот, доброто е един добър живот. Но де е злото?
Старият живот, старите навици.
Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен. Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види. Всичко му се вижда изопачено. Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение. Пък не знаеш на какво се дължи.
към беседата >>
Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен.
Злото е един стар живот, доброто е един добър живот. Но де е злото? Старият живот, старите навици.
Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен.
Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види. Всичко му се вижда изопачено. Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение. Пък не знаеш на какво се дължи. Може да си весел, може да си радостен, казва: „Защо?
към беседата >>
Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види.
Злото е един стар живот, доброто е един добър живот. Но де е злото? Старият живот, старите навици. Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен.
Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види.
Всичко му се вижда изопачено. Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение. Пък не знаеш на какво се дължи. Може да си весел, може да си радостен, казва: „Защо? “ Ти казваш: „Не зная защо.“
към беседата >>
Всичко му се вижда изопачено.
Злото е един стар живот, доброто е един добър живот. Но де е злото? Старият живот, старите навици. Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен. Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види.
Всичко му се вижда изопачено.
Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение. Пък не знаеш на какво се дължи. Може да си весел, може да си радостен, казва: „Защо? “ Ти казваш: „Не зная защо.“
към беседата >>
Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение.
Но де е злото? Старият живот, старите навици. Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен. Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види. Всичко му се вижда изопачено.
Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение.
Пък не знаеш на какво се дължи. Може да си весел, може да си радостен, казва: „Защо? “ Ти казваш: „Не зная защо.“
към беседата >>
Пък не знаеш на какво се дължи.
Старият живот, старите навици. Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен. Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види. Всичко му се вижда изопачено. Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение.
Пък не знаеш на какво се дължи.
Може да си весел, може да си радостен, казва: „Защо? “ Ти казваш: „Не зная защо.“
към беседата >>
Може да си весел, може да си радостен, казва: „Защо?
Един от признаците: онзи който има лошия живот, който има злото в себе си, когато злото се вмести в човека, той винаги е недоволен. Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види. Всичко му се вижда изопачено. Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение. Пък не знаеш на какво се дължи.
Може да си весел, може да си радостен, казва: „Защо?
“ Ти казваш: „Не зная защо.“
към беседата >>
“ Ти казваш: „Не зная защо.“
Едно такова недоволство, че всичко му се вижда криво наоколо, в нищо добро не може да види. Всичко му се вижда изопачено. Когато влезеш в добрия живот, може да не си богат, може да не си много учен, но веднага ти ще имаш друго разположение. Пък не знаеш на какво се дължи. Може да си весел, може да си радостен, казва: „Защо?
“ Ти казваш: „Не зная защо.“
към беседата >>
Аз казах, че точната мисъл има един център.
Аз казах, че точната мисъл има един център.
По какво се отличава един център? От него всички линии излизат. Той се отличава по напрежението. Точката има напрежение. Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината?
към беседата >>
По какво се отличава един център?
Аз казах, че точната мисъл има един център.
По какво се отличава един център?
От него всички линии излизат. Той се отличава по напрежението. Точката има напрежение. Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината? Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън.
към беседата >>
От него всички линии излизат.
Аз казах, че точната мисъл има един център. По какво се отличава един център?
От него всички линии излизат.
Той се отличава по напрежението. Точката има напрежение. Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината? Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън. Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече.
към беседата >>
Той се отличава по напрежението.
Аз казах, че точната мисъл има един център. По какво се отличава един център? От него всички линии излизат.
Той се отличава по напрежението.
Точката има напрежение. Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината? Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън. Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече. Човешката мисъл е извън тъмнината.
към беседата >>
Точката има напрежение.
Аз казах, че точната мисъл има един център. По какво се отличава един център? От него всички линии излизат. Той се отличава по напрежението.
Точката има напрежение.
Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината? Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън. Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече. Човешката мисъл е извън тъмнината. Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш.
към беседата >>
Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината?
Аз казах, че точната мисъл има един център. По какво се отличава един център? От него всички линии излизат. Той се отличава по напрежението. Точката има напрежение.
Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината?
Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън. Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече. Човешката мисъл е извън тъмнината. Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш. Човешката мисъл не познава тъмнината.
към беседата >>
Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън.
По какво се отличава един център? От него всички линии излизат. Той се отличава по напрежението. Точката има напрежение. Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината?
Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън.
Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече. Човешката мисъл е извън тъмнината. Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш. Човешката мисъл не познава тъмнината. За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина.
към беседата >>
Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече.
От него всички линии излизат. Той се отличава по напрежението. Точката има напрежение. Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината? Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън.
Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече.
Човешката мисъл е извън тъмнината. Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш. Човешката мисъл не познава тъмнината. За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина. Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло.
към беседата >>
Човешката мисъл е извън тъмнината.
Той се отличава по напрежението. Точката има напрежение. Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината? Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън. Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече.
Човешката мисъл е извън тъмнината.
Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш. Човешката мисъл не познава тъмнината. За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина. Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло. Човек, който мисли заради него няма сиромашия.
към беседата >>
Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш.
Точката има напрежение. Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината? Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън. Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече. Човешката мисъл е извън тъмнината.
Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш.
Човешката мисъл не познава тъмнината. За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина. Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло. Човек, който мисли заради него няма сиромашия. Човек, който мисли заради него няма болест.
към беседата >>
Човешката мисъл не познава тъмнината.
Пък има тъмнина, в какво седи тъмнината? Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън. Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече. Човешката мисъл е извън тъмнината. Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш.
Човешката мисъл не познава тъмнината.
За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина. Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло. Човек, който мисли заради него няма сиромашия. Човек, който мисли заради него няма болест. Който мисли, всичко има.
към беседата >>
За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина.
Сега имаме светлина отвътре, имаме и светлина отвън. Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече. Човешката мисъл е извън тъмнината. Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш. Човешката мисъл не познава тъмнината.
За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина.
Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло. Човек, който мисли заради него няма сиромашия. Човек, който мисли заради него няма болест. Който мисли, всичко има. Мислящият човек е богат човек, нищо повече.
към беседата >>
Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло.
Човек, който мисли, никога не може да живее в тъмнина, нищо повече. Човешката мисъл е извън тъмнината. Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш. Човешката мисъл не познава тъмнината. За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина.
Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло.
Човек, който мисли заради него няма сиромашия. Човек, който мисли заради него няма болест. Който мисли, всичко има. Мислящият човек е богат човек, нищо повече. То е една аксиома, която може да се докаже.
към беседата >>
Човек, който мисли заради него няма сиромашия.
Човешката мисъл е извън тъмнината. Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш. Човешката мисъл не познава тъмнината. За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина. Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло.
Човек, който мисли заради него няма сиромашия.
Човек, който мисли заради него няма болест. Който мисли, всичко има. Мислящият човек е богат човек, нищо повече. То е една аксиома, която може да се докаже.
към беседата >>
Човек, който мисли заради него няма болест.
Щом казваш, че ти е тъмно, ти не мислиш. Човешката мисъл не познава тъмнината. За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина. Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло. Човек, който мисли заради него няма сиромашия.
Човек, който мисли заради него няма болест.
Който мисли, всичко има. Мислящият човек е богат човек, нищо повече. То е една аксиома, която може да се докаже.
към беседата >>
Който мисли, всичко има.
Човешката мисъл не познава тъмнината. За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина. Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло. Човек, който мисли заради него няма сиромашия. Човек, който мисли заради него няма болест.
Който мисли, всичко има.
Мислящият човек е богат човек, нищо повече. То е една аксиома, която може да се докаже.
към беседата >>
Мислящият човек е богат човек, нищо повече.
За онзи, който не мисли има тъмнина, но за онзи който мисли, няма тъмнина. Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло. Човек, който мисли заради него няма сиромашия. Човек, който мисли заради него няма болест. Който мисли, всичко има.
Мислящият човек е богат човек, нищо повече.
То е една аксиома, която може да се докаже.
към беседата >>
То е една аксиома, която може да се докаже.
Човек, който мисли, за него няма съмнение, който мисли, за него няма зло. Човек, който мисли заради него няма сиромашия. Човек, който мисли заради него няма болест. Който мисли, всичко има. Мислящият човек е богат човек, нищо повече.
То е една аксиома, която може да се докаже.
към беседата >>
Представете си, че ви въвеждам в един палат от хиляди стаи.
Представете си, че ви въвеждам в един палат от хиляди стаи.
Този палат навсякъде е изпълнен с копчета и всяко копче има свое предназначение. Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде. Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето. Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите. Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите.
към беседата >>
Този палат навсякъде е изпълнен с копчета и всяко копче има свое предназначение.
Представете си, че ви въвеждам в един палат от хиляди стаи.
Този палат навсякъде е изпълнен с копчета и всяко копче има свое предназначение.
Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде. Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето. Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите. Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите. Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите.
към беседата >>
Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде.
Представете си, че ви въвеждам в един палат от хиляди стаи. Този палат навсякъде е изпълнен с копчета и всяко копче има свое предназначение.
Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде.
Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето. Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите. Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите. Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите. Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде.
към беседата >>
Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето.
Представете си, че ви въвеждам в един палат от хиляди стаи. Този палат навсякъде е изпълнен с копчета и всяко копче има свое предназначение. Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде.
Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето.
Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите. Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите. Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите. Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде. Каквото поискаш ще дойде.
към беседата >>
Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите.
Представете си, че ви въвеждам в един палат от хиляди стаи. Този палат навсякъде е изпълнен с копчета и всяко копче има свое предназначение. Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде. Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето.
Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите.
Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите. Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите. Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде. Каквото поискаш ще дойде. Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде.
към беседата >>
Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите.
Представете си, че ви въвеждам в един палат от хиляди стаи. Този палат навсякъде е изпълнен с копчета и всяко копче има свое предназначение. Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде. Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето. Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите.
Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите.
Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите. Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде. Каквото поискаш ще дойде. Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде. Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш.
към беседата >>
Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите.
Този палат навсякъде е изпълнен с копчета и всяко копче има свое предназначение. Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде. Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето. Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите. Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите.
Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите.
Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде. Каквото поискаш ще дойде. Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде. Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ.
към беседата >>
Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде.
Ако знаеш езика на този палат, каквото поискаш ще дойде. Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето. Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите. Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите. Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите.
Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде.
Каквото поискаш ще дойде. Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде. Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата.
към беседата >>
Каквото поискаш ще дойде.
Гладен си – бутнеш едно копче, дойде яденето. Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите. Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите. Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите. Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде.
Каквото поискаш ще дойде.
Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде. Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи?
към беседата >>
Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде.
Ако си беден, бутнеш едно копче, дойдат парите. Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите. Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите. Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде. Каквото поискаш ще дойде.
Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде.
Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално.
към беседата >>
Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш.
Ако си невежа бутнеш едно копче, дойдат книгите. Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите. Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде. Каквото поискаш ще дойде. Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде.
Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш.
Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек.
към беседата >>
Само трябва да знаеш как да буташ.
Ако нямаш дрехи, бутнеш едно копче, дойдат дрехите. Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде. Каквото поискаш ще дойде. Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде. Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш.
Само трябва да знаеш как да буташ.
Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива.
към беседата >>
Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата.
Ако искаш [да] спиш, леглото ще дойде. Каквото поискаш ще дойде. Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде. Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ.
Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата.
Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота.
към беседата >>
Ами че красотата в какво седи?
Каквото поискаш ще дойде. Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде. Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата.
Ами че красотата в какво седи?
Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене.
към беседата >>
Може да бъдеш красив моментално.
Ако искаш да пътуваш, ще бутнеш копчето, ако искаш автомобил, ще дойде. Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи?
Може да бъдеш красив моментално.
Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене.
към беседата >>
Грозотата зависи от това как мисли човек.
Ако искаш кон, каквото поискаш, ще имаш. Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално.
Грозотата зависи от това как мисли човек.
Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене.
към беседата >>
Човешката мисъл по естество е красива.
Само трябва да знаеш как да буташ. Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек.
Човешката мисъл по естество е красива.
Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене.
към беседата >>
Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота.
Ако искаш да станеш красив, ще бутнеш и веднага ще имаш красотата. Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива.
Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота.
Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл.
към беседата >>
Грозотата произтича от [не]мислене.
Ами че красотата в какво седи? Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота.
Грозотата произтича от [не]мислене.
Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така.
към беседата >>
Сиромашията произтича от немислене.
Може да бъдеш красив моментално. Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене.
Сиромашията произтича от немислене.
Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така. Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност.
към беседата >>
Лошият живот произтича от немислене.
Грозотата зависи от това как мисли човек. Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене.
Лошият живот произтича от немислене.
Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така. Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност. Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар.
към беседата >>
Болестите произтичат от немислене.
Човешката мисъл по естество е красива. Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене.
Болестите произтичат от немислене.
Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така. Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност. Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар. Казва: „Докажи!
към беседата >>
Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл.
Човешката мисъл не знае какво нещо е грозота. Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене.
Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл.
Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така. Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност. Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар. Казва: „Докажи! “ Аз го зная, какво ще го доказвам.
към беседата >>
Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така.
Грозотата произтича от [не]мислене. Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл.
Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така.
Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност. Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар. Казва: „Докажи! “ Аз го зная, какво ще го доказвам. На себе си няма какво да доказвам.
към беседата >>
Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност.
Сиромашията произтича от немислене. Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така.
Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност.
Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар. Казва: „Докажи! “ Аз го зная, какво ще го доказвам. На себе си няма какво да доказвам. Като го близна, зная че е захар.
към беседата >>
Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар.
Лошият живот произтича от немислене. Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така. Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност.
Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар.
Казва: „Докажи! “ Аз го зная, какво ще го доказвам. На себе си няма какво да доказвам. Като го близна, зная че е захар. Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа?
към беседата >>
Казва: „Докажи!
Болестите произтичат от немислене. Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така. Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност. Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар.
Казва: „Докажи!
“ Аз го зная, какво ще го доказвам. На себе си няма какво да доказвам. Като го близна, зная че е захар. Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа? Казвам: „Близни!
към беседата >>
“ Аз го зная, какво ще го доказвам.
Човек, който мисли през ума му не минава безверна мисъл. Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така. Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност. Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар. Казва: „Докажи!
“ Аз го зная, какво ще го доказвам.
На себе си няма какво да доказвам. Като го близна, зная че е захар. Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа? Казвам: „Близни! “ Близва и знае вече.
към беседата >>
На себе си няма какво да доказвам.
Той не знае какво нещо е незнание, който мисли, че това е така. Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност. Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар. Казва: „Докажи! “ Аз го зная, какво ще го доказвам.
На себе си няма какво да доказвам.
Като го близна, зная че е захар. Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа? Казвам: „Близни! “ Близва и знае вече. Имам чаша вода.
към беседата >>
Като го близна, зная че е захар.
Този, който мисли, той [e] човекът, който опитва нещата, в тяхната реалност. Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар. Казва: „Докажи! “ Аз го зная, какво ще го доказвам. На себе си няма какво да доказвам.
Като го близна, зная че е захар.
Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа? Казвам: „Близни! “ Близва и знае вече. Имам чаша вода. Близна и вече зная, че е вода.
към беседата >>
Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа?
Аз държа една бучка захар, едно бяло парче, бутна го и зная, че е захар. Казва: „Докажи! “ Аз го зная, какво ще го доказвам. На себе си няма какво да доказвам. Като го близна, зная че е захар.
Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа?
Казвам: „Близни! “ Близва и знае вече. Имам чаша вода. Близна и вече зная, че е вода. Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече.
към беседата >>
Казвам: „Близни!
Казва: „Докажи! “ Аз го зная, какво ще го доказвам. На себе си няма какво да доказвам. Като го близна, зная че е захар. Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа?
Казвам: „Близни!
“ Близва и знае вече. Имам чаша вода. Близна и вече зная, че е вода. Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече. Не се изискват ред формули, че на основание на това да се доказва.
към беседата >>
“ Близва и знае вече.
“ Аз го зная, какво ще го доказвам. На себе си няма какво да доказвам. Като го близна, зная че е захар. Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа? Казвам: „Близни!
“ Близва и знае вече.
Имам чаша вода. Близна и вече зная, че е вода. Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече. Не се изискват ред формули, че на основание на това да се доказва. Те са второстепенни работи.
към беседата >>
Имам чаша вода.
На себе си няма какво да доказвам. Като го близна, зная че е захар. Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа? Казвам: „Близни! “ Близва и знае вече.
Имам чаша вода.
Близна и вече зная, че е вода. Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече. Не се изискват ред формули, че на основание на това да се доказва. Те са второстепенни работи.
към беседата >>
Близна и вече зная, че е вода.
Като го близна, зная че е захар. Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа? Казвам: „Близни! “ Близва и знае вече. Имам чаша вода.
Близна и вече зная, че е вода.
Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече. Не се изискват ред формули, че на основание на това да се доказва. Те са второстепенни работи.
към беседата >>
Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече.
Казва: „Докажи ми на мене, че това е захар.“ Питам сега: Как ще му докажа? Казвам: „Близни! “ Близва и знае вече. Имам чаша вода. Близна и вече зная, че е вода.
Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече.
Не се изискват ред формули, че на основание на това да се доказва. Те са второстепенни работи.
към беседата >>
Не се изискват ред формули, че на основание на това да се доказва.
Казвам: „Близни! “ Близва и знае вече. Имам чаша вода. Близна и вече зная, че е вода. Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече.
Не се изискват ред формули, че на основание на това да се доказва.
Те са второстепенни работи.
към беседата >>
Те са второстепенни работи.
“ Близва и знае вече. Имам чаша вода. Близна и вече зная, че е вода. Казва: „Докажи, че е вода.“ Близни, нищо повече. Не се изискват ред формули, че на основание на това да се доказва.
Те са второстепенни работи.
към беседата >>
Човешката мисъл е магическа тояга.
Човешката мисъл е магическа тояга.
Каквото мислиш, такъв и ставаш. И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек. Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това. Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре. Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва.
към беседата >>
Каквото мислиш, такъв и ставаш.
Човешката мисъл е магическа тояга.
Каквото мислиш, такъв и ставаш.
И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек. Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това. Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре. Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва. Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил.
към беседата >>
И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек.
Човешката мисъл е магическа тояга. Каквото мислиш, такъв и ставаш.
И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек.
Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това. Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре. Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва. Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил. На вас не ви трябва баня в живота.
към беседата >>
Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това.
Човешката мисъл е магическа тояга. Каквото мислиш, такъв и ставаш. И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек.
Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това.
Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре. Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва. Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил. На вас не ви трябва баня в живота. Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват.
към беседата >>
Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре.
Човешката мисъл е магическа тояга. Каквото мислиш, такъв и ставаш. И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек. Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това.
Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре.
Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва. Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил. На вас не ви трябва баня в живота. Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват. Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу.
към беседата >>
Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва.
Човешката мисъл е магическа тояга. Каквото мислиш, такъв и ставаш. И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек. Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това. Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре.
Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва.
Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил. На вас не ви трябва баня в живота. Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват. Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу. Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва.
към беседата >>
Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил.
Каквото мислиш, такъв и ставаш. И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек. Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това. Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре. Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва.
Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил.
На вас не ви трябва баня в живота. Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват. Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу. Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва. Искаш да кажеш нещо, мисли право.
към беседата >>
На вас не ви трябва баня в живота.
И тогава според туй, което ви казвам, вие няма да мязате на натоварени животни, ще бъдете един учен човек. Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това. Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре. Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва. Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил.
На вас не ви трябва баня в живота.
Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват. Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу. Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва. Искаш да кажеш нещо, мисли право. Искаш да направиш нещо, мисли.
към беседата >>
Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват.
Като влезеш в палата, ще четеш каквото искаш, ще буташ копчетата, всичко това. Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре. Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва. Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил. На вас не ви трябва баня в живота.
Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват.
Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу. Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва. Искаш да кажеш нещо, мисли право. Искаш да направиш нещо, мисли. Мисълта е докато прочетеш.
към беседата >>
Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу.
Ако буташ – добре, ако не буташ – няма да е добре. Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва. Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил. На вас не ви трябва баня в живота. Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват.
Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу.
Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва. Искаш да кажеш нещо, мисли право. Искаш да направиш нещо, мисли. Мисълта е докато прочетеш. Надпис има отдолу на всяко копче.
към беседата >>
Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва.
Ако буташ такива копчета, които не ти трябват ще имаш това, което не ти трябва. Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил. На вас не ви трябва баня в живота. Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват. Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу.
Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва.
Искаш да кажеш нещо, мисли право. Искаш да направиш нещо, мисли. Мисълта е докато прочетеш. Надпис има отдолу на всяко копче. Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага.
към беседата >>
Искаш да кажеш нещо, мисли право.
Защото в такъв палат като турили един ученик, той бил облечен с дрехи и той като бутнал едно копче, отворило се копчето за баня, навлязло много вода и той цял се оквасил и цял се удавил. На вас не ви трябва баня в живота. Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват. Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу. Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва.
Искаш да кажеш нещо, мисли право.
Искаш да направиш нещо, мисли. Мисълта е докато прочетеш. Надпис има отдолу на всяко копче. Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага. И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая.
към беседата >>
Искаш да направиш нещо, мисли.
На вас не ви трябва баня в живота. Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват. Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу. Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва. Искаш да кажеш нещо, мисли право.
Искаш да направиш нещо, мисли.
Мисълта е докато прочетеш. Надпис има отдолу на всяко копче. Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага. И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая. Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява.
към беседата >>
Мисълта е докато прочетеш.
Вие сте от умните хора и бутате копчета, които не ви трябват. Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу. Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва. Искаш да кажеш нещо, мисли право. Искаш да направиш нещо, мисли.
Мисълта е докато прочетеш.
Надпис има отдолу на всяко копче. Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага. И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая. Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява. Той написал: „Това копче не го бутай!
към беседата >>
Надпис има отдолу на всяко копче.
Всеки ден буташ копчета, не ги бутай безразборно, но чети отдолу. Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва. Искаш да кажеш нещо, мисли право. Искаш да направиш нещо, мисли. Мисълта е докато прочетеш.
Надпис има отдолу на всяко копче.
Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага. И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая. Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява. Той написал: „Това копче не го бутай! “
към беседата >>
Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага.
Правата мисъл седи в бутането на онова копче, което ти трябва. Искаш да кажеш нещо, мисли право. Искаш да направиш нещо, мисли. Мисълта е докато прочетеш. Надпис има отдолу на всяко копче.
Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага.
И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая. Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява. Той написал: „Това копче не го бутай! “
към беседата >>
И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая.
Искаш да кажеш нещо, мисли право. Искаш да направиш нещо, мисли. Мисълта е докато прочетеш. Надпис има отдолу на всяко копче. Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага.
И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая.
Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява. Той написал: „Това копче не го бутай! “
към беседата >>
Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява.
Искаш да направиш нещо, мисли. Мисълта е докато прочетеш. Надпис има отдолу на всяко копче. Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага. И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая.
Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява.
Той написал: „Това копче не го бутай! “
към беседата >>
Той написал: „Това копче не го бутай!
Мисълта е докато прочетеш. Надпис има отдолу на всяко копче. Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага. И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая. Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява.
Той написал: „Това копче не го бутай!
“
към беседата >>
“
Надпис има отдолу на всяко копче. Щом надписът е прав, бутни и резултатът ще дойде веднага. И този ученик, който бутнал копчето за банята, щял да се удави, в тази стая. Минава друг ученик, рита едно копче и го спасява. Той написал: „Това копче не го бутай!
“
към беседата >>
Всички вие минавате в живота и четете: „Не бутайте това копче.“ Не бутайте копчето отдето иде за баня, когато си облечен.
Всички вие минавате в живота и четете: „Не бутайте това копче.“ Не бутайте копчето отдето иде за баня, когато си облечен.
Една малка погрешка, всички казват: „Не бутай! “ Право е, на земята е така. Бутай на място, но не бутай. Туй, което ти трябва, бутай го! Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова.
към беседата >>
Една малка погрешка, всички казват: „Не бутай!
Всички вие минавате в живота и четете: „Не бутайте това копче.“ Не бутайте копчето отдето иде за баня, когато си облечен.
Една малка погрешка, всички казват: „Не бутай!
“ Право е, на земята е така. Бутай на място, но не бутай. Туй, което ти трябва, бутай го! Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова. Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи.
към беседата >>
“ Право е, на земята е така.
Всички вие минавате в живота и четете: „Не бутайте това копче.“ Не бутайте копчето отдето иде за баня, когато си облечен. Една малка погрешка, всички казват: „Не бутай!
“ Право е, на земята е така.
Бутай на място, но не бутай. Туй, което ти трябва, бутай го! Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова. Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи. Опасна работа е.
към беседата >>
Може да турите приказки подобни на тия.
Може да турите приказки подобни на тия.
Какво друго изречение може да се напише подобно на него? „Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа? Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена. Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия.
към беседата >>
Бутай на място, но не бутай.
Всички вие минавате в живота и четете: „Не бутайте това копче.“ Не бутайте копчето отдето иде за баня, когато си облечен. Една малка погрешка, всички казват: „Не бутай! “ Право е, на земята е така.
Бутай на място, но не бутай.
Туй, което ти трябва, бутай го! Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова. Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи. Опасна работа е. За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса.
към беседата >>
Какво друго изречение може да се напише подобно на него?
Може да турите приказки подобни на тия.
Какво друго изречение може да се напише подобно на него?
„Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа? Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена. Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили?
към беседата >>
Туй, което ти трябва, бутай го!
Всички вие минавате в живота и четете: „Не бутайте това копче.“ Не бутайте копчето отдето иде за баня, когато си облечен. Една малка погрешка, всички казват: „Не бутай! “ Право е, на земята е така. Бутай на място, но не бутай.
Туй, което ти трябва, бутай го!
Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова. Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи. Опасна работа е. За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса. Този, който се парил, казва: „Не бутай!
към беседата >>
„Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа?
Може да турите приказки подобни на тия. Какво друго изречение може да се напише подобно на него?
„Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа?
Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена. Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили? Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика.
към беседата >>
Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова.
Всички вие минавате в живота и четете: „Не бутайте това копче.“ Не бутайте копчето отдето иде за баня, когато си облечен. Една малка погрешка, всички казват: „Не бутай! “ Право е, на земята е така. Бутай на място, но не бутай. Туй, което ти трябва, бутай го!
Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова.
Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи. Опасна работа е. За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса. Този, който се парил, казва: „Не бутай! Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето.
към беседата >>
Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена.
Може да турите приказки подобни на тия. Какво друго изречение може да се напише подобно на него? „Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа?
Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена.
Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили? Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика. Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си?
към беседата >>
Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи.
Една малка погрешка, всички казват: „Не бутай! “ Право е, на земята е така. Бутай на място, но не бутай. Туй, което ти трябва, бутай го! Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова.
Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи.
Опасна работа е. За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса. Този, който се парил, казва: „Не бутай! Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето. Ще се разтопи.
към беседата >>
Кое е онова по-силно, което въздържа духа?
Може да турите приказки подобни на тия. Какво друго изречение може да се напише подобно на него? „Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа? Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена.
Кое е онова по-силно, което въздържа духа?
Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили? Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика. Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си? Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете?
към беседата >>
Опасна работа е.
“ Право е, на земята е така. Бутай на място, но не бутай. Туй, което ти трябва, бутай го! Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова. Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи.
Опасна работа е.
За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса. Този, който се парил, казва: „Не бутай! Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето. Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата.
към беседата >>
Те са старите и новите понятия.
Може да турите приказки подобни на тия. Какво друго изречение може да се напише подобно на него? „Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа? Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена. Кое е онова по-силно, което въздържа духа?
Те са старите и новите понятия.
Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили? Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика. Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си? Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете? Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си?
към беседата >>
За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса.
Бутай на място, но не бутай. Туй, което ти трябва, бутай го! Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова. Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи. Опасна работа е.
За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса.
Този, който се парил, казва: „Не бутай! Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето. Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане.
към беседата >>
Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили?
Какво друго изречение може да се напише подобно на него? „Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа? Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена. Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия.
Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили?
Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика. Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си? Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете? Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си? Или другояче казано: можеш ли да събираш, когато няма какво да събираш?
към беседата >>
Този, който се парил, казва: „Не бутай!
Туй, което ти трябва, бутай го! Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова. Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи. Опасна работа е. За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса.
Този, който се парил, казва: „Не бутай!
Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето. Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата.
към беседата >>
Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика.
„Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа? Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена. Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили?
Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика.
Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си? Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете? Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си? Или другояче казано: можеш ли да събираш, когато няма какво да събираш? Или можеш ли да изваждаш, когато нямаш какво да изваждаш?
към беседата >>
Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето.
Та мнозина от вас, които сте минали през този палат, вие сте чели надписа: Не бутай това, не бутай онова. Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи. Опасна работа е. За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса. Този, който се парил, казва: „Не бутай!
Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето.
Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане.
към беседата >>
Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си?
Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена. Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили? Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика.
Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си?
Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете? Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си? Или другояче казано: можеш ли да събираш, когато няма какво да събираш? Или можеш ли да изваждаш, когато нямаш какво да изваждаш?
към беседата >>
Ще се разтопи.
Казва: „Опасна работа е.“ Има неестествени работи. Опасна работа е. За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса. Този, който се парил, казва: „Не бутай! Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето.
Ще се разтопи.
Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане. Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай!
към беседата >>
Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете?
Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили? Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика. Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си?
Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете?
Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си? Или другояче казано: можеш ли да събираш, когато няма какво да събираш? Или можеш ли да изваждаш, когато нямаш какво да изваждаш?
към беседата >>
Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата.
Опасна работа е. За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса. Този, който се парил, казва: „Не бутай! Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето. Ще се разтопи.
Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата.
Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане. Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай! “ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай!
към беседата >>
Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си?
Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили? Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика. Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си? Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете?
Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си?
Или другояче казано: можеш ли да събираш, когато няма какво да събираш? Или можеш ли да изваждаш, когато нямаш какво да изваждаш?
към беседата >>
Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане.
За пример в този палат има такива копчета, които имаш, ще бутнеш, ще имаш температура от 1000–2000 градуса. Този, който се парил, казва: „Не бутай! Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето. Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата.
Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане.
Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане. Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай! “ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай! “ – Бутай на място!
към беседата >>
Или другояче казано: можеш ли да събираш, когато няма какво да събираш?
Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили? Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика. Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си? Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете? Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си?
Или другояче казано: можеш ли да събираш, когато няма какво да събираш?
Или можеш ли да изваждаш, когато нямаш какво да изваждаш?
към беседата >>
Тъй щото трябва да знаете копчетата.
Този, който се парил, казва: „Не бутай! Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето. Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане.
Тъй щото трябва да знаете копчетата.
Бутай, което ти трябва, което трябва да стане. Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай! “ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай! “ – Бутай на място! Не ти върви – бутай на място.
към беседата >>
Или можеш ли да изваждаш, когато нямаш какво да изваждаш?
Или: „Който не въздържа езика си мяза на фалирал търговец.“ Или: „Който не въздържа живота си мяза на празна кратуна.“ Сега като казваме: „Който не въздържа езика си“, трябва да знаем, кое [е] онова, което не въздържа езика. Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си? Ако ви се даде такава една тема да я развиете, как ще я развиете? Кое [е] онова, което трябва да даде подтик да въздържаш духа си? Или другояче казано: можеш ли да събираш, когато няма какво да събираш?
Или можеш ли да изваждаш, когато нямаш какво да изваждаш?
към беседата >>
Бутай, което ти трябва, което трябва да стане.
Опасна работа е това.“ Искаш да разтопиш нещо много твърдо, ще го туриш в реторта, ще бутнеш копчето. Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата.
Бутай, което ти трябва, което трябва да стане.
Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай! “ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай! “ – Бутай на място! Не ти върви – бутай на място.
към беседата >>
Кои неща са изложени в миналата лекция?
Кои неща са изложени в миналата лекция?
(– „Точна мисъл, права, широка, дълбока и голяма мисъл.“)
към беседата >>
Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай!
Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане.
Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай!
“ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай! “ – Бутай на място! Не ти върви – бутай на място.
към беседата >>
(– „Точна мисъл, права, широка, дълбока и голяма мисъл.“)
Кои неща са изложени в миналата лекция?
(– „Точна мисъл, права, широка, дълбока и голяма мисъл.“)
към беседата >>
“ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай!
Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане. Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай!
“ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай!
“ – Бутай на място! Не ти върви – бутай на място.
към беседата >>
Ако ви попита[м] кое е онова, което изменя живота?
Ако ви попита[м] кое е онова, което изменя живота?
Кое е онова начало, което изменя формите на живота? Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние. Изменя се веселата форма. По какво се отличава веселата форма от тъжната форма? На какво можем да ги уподобим?
към беседата >>
“ – Бутай на място!
Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане. Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай! “ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай!
“ – Бутай на място!
Не ти върви – бутай на място.
към беседата >>
Кое е онова начало, което изменя формите на живота?
Ако ви попита[м] кое е онова, което изменя живота?
Кое е онова начало, което изменя формите на живота?
Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние. Изменя се веселата форма. По какво се отличава веселата форма от тъжната форма? На какво можем да ги уподобим? Или по какво се отличава умният човек?
към беседата >>
Не ти върви – бутай на място.
Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане. Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай! “ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай! “ – Бутай на място!
Не ти върви – бутай на място.
към беседата >>
Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние.
Ако ви попита[м] кое е онова, което изменя живота? Кое е онова начало, което изменя формите на живота?
Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние.
Изменя се веселата форма. По какво се отличава веселата форма от тъжната форма? На какво можем да ги уподобим? Или по какво се отличава умният човек? Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ.
към беседата >>
Никога не туряйте една мисъл в отрицателен смисъл. „Мога!
Никога не туряйте една мисъл в отрицателен смисъл. „Мога!
“ – Кога? Можеш, когато буташ на място. Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало има и свой край.
към беседата >>
Изменя се веселата форма.
Ако ви попита[м] кое е онова, което изменя живота? Кое е онова начало, което изменя формите на живота? Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние.
Изменя се веселата форма.
По какво се отличава веселата форма от тъжната форма? На какво можем да ги уподобим? Или по какво се отличава умният човек? Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ. Един богат човек има съвсем друг образ.
към беседата >>
“ – Кога?
Никога не туряйте една мисъл в отрицателен смисъл. „Мога!
“ – Кога?
Можеш, когато буташ на място. Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение.
към беседата >>
По какво се отличава веселата форма от тъжната форма?
Ако ви попита[м] кое е онова, което изменя живота? Кое е онова начало, което изменя формите на живота? Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние. Изменя се веселата форма.
По какво се отличава веселата форма от тъжната форма?
На какво можем да ги уподобим? Или по какво се отличава умният човек? Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ. Един богат човек има съвсем друг образ. Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат.
към беседата >>
Можеш, когато буташ на място.
Никога не туряйте една мисъл в отрицателен смисъл. „Мога! “ – Кога?
Можеш, когато буташ на място.
Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение. Постижението е края на мисълта.
към беседата >>
На какво можем да ги уподобим?
Ако ви попита[м] кое е онова, което изменя живота? Кое е онова начало, което изменя формите на живота? Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние. Изменя се веселата форма. По какво се отличава веселата форма от тъжната форма?
На какво можем да ги уподобим?
Или по какво се отличава умният човек? Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ. Един богат човек има съвсем друг образ. Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат. Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен.
към беседата >>
Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл.
Никога не туряйте една мисъл в отрицателен смисъл. „Мога! “ – Кога? Можеш, когато буташ на място.
Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл.
Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение. Постижението е края на мисълта. Тъй както турят, краят е само едно заблуждение.
към беседата >>
Или по какво се отличава умният човек?
Кое е онова начало, което изменя формите на живота? Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние. Изменя се веселата форма. По какво се отличава веселата форма от тъжната форма? На какво можем да ги уподобим?
Или по какво се отличава умният човек?
Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ. Един богат човек има съвсем друг образ. Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат. Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен. Лекарят като пипне ръката знае по пулса човек дали е болен или не е и прави своята диагноза.
към беседата >>
Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите.
Никога не туряйте една мисъл в отрицателен смисъл. „Мога! “ – Кога? Можеш, когато буташ на място. Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл.
Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите.
Всяка мисъл има свое начало има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение. Постижението е края на мисълта. Тъй както турят, краят е само едно заблуждение. Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение.
към беседата >>
Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ.
Представете си, че вие сте весели и веднага се смени вашето състояние. Изменя се веселата форма. По какво се отличава веселата форма от тъжната форма? На какво можем да ги уподобим? Или по какво се отличава умният човек?
Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ.
Един богат човек има съвсем друг образ. Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат. Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен. Лекарят като пипне ръката знае по пулса човек дали е болен или не е и прави своята диагноза. Някой път може да гледа формата на неговото ухо.
към беседата >>
Всяка мисъл има свое начало има и свой край.
Никога не туряйте една мисъл в отрицателен смисъл. „Мога! “ – Кога? Можеш, когато буташ на място. Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите.
Всяка мисъл има свое начало има и свой край.
Всяка мисъл има свое постижение. Постижението е края на мисълта. Тъй както турят, краят е само едно заблуждение. Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение. Следователно, след всяко постижение иде друго начало.
към беседата >>
Един богат човек има съвсем друг образ.
Изменя се веселата форма. По какво се отличава веселата форма от тъжната форма? На какво можем да ги уподобим? Или по какво се отличава умният човек? Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ.
Един богат човек има съвсем друг образ.
Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат. Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен. Лекарят като пипне ръката знае по пулса човек дали е болен или не е и прави своята диагноза. Някой път може да гледа формата на неговото ухо.
към беседата >>
Всяка мисъл има свое постижение.
“ – Кога? Можеш, когато буташ на място. Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало има и свой край.
Всяка мисъл има свое постижение.
Постижението е края на мисълта. Тъй както турят, краят е само едно заблуждение. Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение. Следователно, след всяко постижение иде друго начало. Постижението е начало.
към беседата >>
Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат.
По какво се отличава веселата форма от тъжната форма? На какво можем да ги уподобим? Или по какво се отличава умният човек? Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ. Един богат човек има съвсем друг образ.
Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат.
Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен. Лекарят като пипне ръката знае по пулса човек дали е болен или не е и прави своята диагноза. Някой път може да гледа формата на неговото ухо.
към беседата >>
Постижението е края на мисълта.
Можеш, когато буташ на място. Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение.
Постижението е края на мисълта.
Тъй както турят, краят е само едно заблуждение. Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение. Следователно, след всяко постижение иде друго начало. Постижението е начало.
към беседата >>
Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен.
На какво можем да ги уподобим? Или по какво се отличава умният човек? Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ. Един богат човек има съвсем друг образ. Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат.
Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен.
Лекарят като пипне ръката знае по пулса човек дали е болен или не е и прави своята диагноза. Някой път може да гледа формата на неговото ухо.
към беседата >>
Тъй както турят, краят е само едно заблуждение.
Всяко нещо има само една възможност – в правата мисъл. Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение. Постижението е края на мисълта.
Тъй както турят, краят е само едно заблуждение.
Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение. Следователно, след всяко постижение иде друго начало. Постижението е начало.
към беседата >>
Лекарят като пипне ръката знае по пулса човек дали е болен или не е и прави своята диагноза.
Или по какво се отличава умният човек? Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ. Един богат човек има съвсем друг образ. Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат. Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен.
Лекарят като пипне ръката знае по пулса човек дали е болен или не е и прави своята диагноза.
Някой път може да гледа формата на неговото ухо.
към беседата >>
Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение.
Една възможност има да започнеш работа и да престанат работите. Всяка мисъл има свое начало има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение. Постижението е края на мисълта. Тъй както турят, краят е само едно заблуждение.
Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение.
Следователно, след всяко постижение иде друго начало. Постижението е начало.
към беседата >>
Някой път може да гледа формата на неговото ухо.
Когато изучавате физиономията, умният човек има съвсем друг образ. Един богат човек има съвсем друг образ. Един човек като срещнеш, може да познаеш по формата богат ли е или не е богат. Ако пипнеш човека по ръката може да познаеш болен ли е или не е болен. Лекарят като пипне ръката знае по пулса човек дали е болен или не е и прави своята диагноза.
Някой път може да гледа формата на неговото ухо.
към беседата >>
Следователно, след всяко постижение иде друго начало.
Всяка мисъл има свое начало има и свой край. Всяка мисъл има свое постижение. Постижението е края на мисълта. Тъй както турят, краят е само едно заблуждение. Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение.
Следователно, след всяко постижение иде друго начало.
Постижението е начало.
към беседата >>
Например вие никога не подозирате как седите, как седите на един стол.
Например вие никога не подозирате как седите, как седите на един стол.
По това вие определяте вашето бъдеще. Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво. Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин. Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще. Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб.
към беседата >>
Постижението е начало.
Всяка мисъл има свое постижение. Постижението е края на мисълта. Тъй както турят, краят е само едно заблуждение. Казва: „Всяко нещо има край.“ Не, всяко нещо има свое постижение. Следователно, след всяко постижение иде друго начало.
Постижението е начало.
към беседата >>
По това вие определяте вашето бъдеще.
Например вие никога не подозирате как седите, как седите на един стол.
По това вие определяте вашето бъдеще.
Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво. Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин. Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще. Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб. Казвате: „Какво има от това?
към беседата >>
Казвам: Край има тази работа.
Казвам: Край има тази работа.
Мисълта ти не е поставена правилно. Всяко начало в живота има свое постижение. Богатството има свое постижение; храната има свое постижение. Всички неща имат свое постижение. То е правата мисъл.
към беседата >>
Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво.
Например вие никога не подозирате как седите, как седите на един стол. По това вие определяте вашето бъдеще.
Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво.
Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин. Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще. Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб. Казвате: „Какво има от това? “ Хилядите сядания определят вашето бъдеще.
към беседата >>
Мисълта ти не е поставена правилно.
Казвам: Край има тази работа.
Мисълта ти не е поставена правилно.
Всяко начало в живота има свое постижение. Богатството има свое постижение; храната има свое постижение. Всички неща имат свое постижение. То е правата мисъл. То значи, да мислиш правилно.
към беседата >>
Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин.
Например вие никога не подозирате как седите, как седите на един стол. По това вие определяте вашето бъдеще. Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво.
Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин.
Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще. Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб. Казвате: „Какво има от това? “ Хилядите сядания определят вашето бъдеще. По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате.
към беседата >>
Всяко начало в живота има свое постижение.
Казвам: Край има тази работа. Мисълта ти не е поставена правилно.
Всяко начало в живота има свое постижение.
Богатството има свое постижение; храната има свое постижение. Всички неща имат свое постижение. То е правата мисъл. То значи, да мислиш правилно. Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш.
към беседата >>
Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще.
Например вие никога не подозирате как седите, как седите на един стол. По това вие определяте вашето бъдеще. Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво. Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин.
Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще.
Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб. Казвате: „Какво има от това? “ Хилядите сядания определят вашето бъдеще. По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате. То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби.
към беседата >>
Богатството има свое постижение; храната има свое постижение.
Казвам: Край има тази работа. Мисълта ти не е поставена правилно. Всяко начало в живота има свое постижение.
Богатството има свое постижение; храната има свое постижение.
Всички неща имат свое постижение. То е правата мисъл. То значи, да мислиш правилно. Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш. Какво трябва да кажеш?
към беседата >>
Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб.
Например вие никога не подозирате как седите, как седите на един стол. По това вие определяте вашето бъдеще. Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво. Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин. Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще.
Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб.
Казвате: „Какво има от това? “ Хилядите сядания определят вашето бъдеще. По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате. То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби. Че какво има?
към беседата >>
Всички неща имат свое постижение.
Казвам: Край има тази работа. Мисълта ти не е поставена правилно. Всяко начало в живота има свое постижение. Богатството има свое постижение; храната има свое постижение.
Всички неща имат свое постижение.
То е правата мисъл. То значи, да мислиш правилно. Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш. Какво трябва да кажеш? Доброто е постижение в човека.
към беседата >>
Казвате: „Какво има от това?
По това вие определяте вашето бъдеще. Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво. Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин. Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще. Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб.
Казвате: „Какво има от това?
“ Хилядите сядания определят вашето бъдеще. По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате. То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби. Че какво има? – Нищо няма.
към беседата >>
То е правата мисъл.
Казвам: Край има тази работа. Мисълта ти не е поставена правилно. Всяко начало в живота има свое постижение. Богатството има свое постижение; храната има свое постижение. Всички неща имат свое постижение.
То е правата мисъл.
То значи, да мислиш правилно. Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш. Какво трябва да кажеш? Доброто е постижение в човека. Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш.
към беседата >>
“ Хилядите сядания определят вашето бъдеще.
Ако бихте наблюдавал как седят учените и как седят глупавите хора, как седят богатите и как седят бедните хора, ще видите, че те не седят еднакво. Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин. Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще. Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб. Казвате: „Какво има от това?
“ Хилядите сядания определят вашето бъдеще.
По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате. То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби. Че какво има? – Нищо няма. Но най-малката отрова в човека и веднага ще се отрази върху вашето здравословно състояние.
към беседата >>
То значи, да мислиш правилно.
Мисълта ти не е поставена правилно. Всяко начало в живота има свое постижение. Богатството има свое постижение; храната има свое постижение. Всички неща имат свое постижение. То е правата мисъл.
То значи, да мислиш правилно.
Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш. Какво трябва да кажеш? Доброто е постижение в човека. Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш. Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи.
към беседата >>
По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате.
Онези, които са учени седят по един начин, онези, които не са учени, седят по друг начин. Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще. Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб. Казвате: „Какво има от това? “ Хилядите сядания определят вашето бъдеще.
По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате.
То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби. Че какво има? – Нищо няма. Но най-малката отрова в човека и веднага ще се отрази върху вашето здравословно състояние. Или чуването на най-малката дума, които произвеждат отрови, ще произведе подобен резултат.
към беседата >>
Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш.
Всяко начало в живота има свое постижение. Богатството има свое постижение; храната има свое постижение. Всички неща имат свое постижение. То е правата мисъл. То значи, да мислиш правилно.
Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш.
Какво трябва да кажеш? Доброто е постижение в човека. Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш. Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи. То е Божественото в тебе.
към беседата >>
То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби.
Ако вие питате кои са формите на сядането, от вашето сядане зависи вашето бъдеще. Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб. Казвате: „Какво има от това? “ Хилядите сядания определят вашето бъдеще. По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате.
То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби.
Че какво има? – Нищо няма. Но най-малката отрова в човека и веднага ще се отрази върху вашето здравословно състояние. Или чуването на най-малката дума, които произвеждат отрови, ще произведе подобен резултат.
към беседата >>
Какво трябва да кажеш?
Богатството има свое постижение; храната има свое постижение. Всички неща имат свое постижение. То е правата мисъл. То значи, да мислиш правилно. Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш.
Какво трябва да кажеш?
Доброто е постижение в човека. Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш. Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи. То е Божественото в тебе. Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи.
към беседата >>
Че какво има?
Вие седите и постоянно изменяте вашето положение, туряте левия крак върху десния, после десния върху левия, наклонявате се на едната страна, на другата страна, наклонявате гръбначния стълб. Казвате: „Какво има от това? “ Хилядите сядания определят вашето бъдеще. По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате. То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби.
Че какво има?
– Нищо няма. Но най-малката отрова в човека и веднага ще се отрази върху вашето здравословно състояние. Или чуването на най-малката дума, които произвеждат отрови, ще произведе подобен резултат.
към беседата >>
Доброто е постижение в човека.
Всички неща имат свое постижение. То е правата мисъл. То значи, да мислиш правилно. Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш. Какво трябва да кажеш?
Доброто е постижение в човека.
Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш. Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи. То е Божественото в тебе. Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи. Допуснеш ли, ти вече създаваш злото в себе си.
към беседата >>
– Нищо няма.
Казвате: „Какво има от това? “ Хилядите сядания определят вашето бъдеще. По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате. То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби. Че какво има?
– Нищо няма.
Но най-малката отрова в човека и веднага ще се отрази върху вашето здравословно състояние. Или чуването на най-малката дума, които произвеждат отрови, ще произведе подобен резултат.
към беседата >>
Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш.
То е правата мисъл. То значи, да мислиш правилно. Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш. Какво трябва да кажеш? Доброто е постижение в човека.
Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш.
Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи. То е Божественото в тебе. Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи. Допуснеш ли, ти вече създаваш злото в себе си. Всяка добра мисъл има свои постижения.
към беседата >>
Но най-малката отрова в човека и веднага ще се отрази върху вашето здравословно състояние.
“ Хилядите сядания определят вашето бъдеще. По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате. То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби. Че какво има? – Нищо няма.
Но най-малката отрова в човека и веднага ще се отрази върху вашето здравословно състояние.
Или чуването на най-малката дума, които произвеждат отрови, ще произведе подобен резултат.
към беседата >>
Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи.
То значи, да мислиш правилно. Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш. Какво трябва да кажеш? Доброто е постижение в човека. Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш.
Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи.
То е Божественото в тебе. Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи. Допуснеш ли, ти вече създаваш злото в себе си. Всяка добра мисъл има свои постижения. Ако в даден случай нямате постижения, постоянствувайте във вашата мисъл.
към беседата >>
Или чуването на най-малката дума, които произвеждат отрови, ще произведе подобен резултат.
По някой път вас ви се струва за маловажно как сядате. То е тъй маловажно, както когато някой тури накъде една микроскопическа течност, такива отровни микроби. Че какво има? – Нищо няма. Но най-малката отрова в човека и веднага ще се отрази върху вашето здравословно състояние.
Или чуването на най-малката дума, които произвеждат отрови, ще произведе подобен резултат.
към беседата >>
То е Божественото в тебе.
Ти можеш да кажеш: „Аз съм много лош човек.“ Тъй не можеш да кажеш. Какво трябва да кажеш? Доброто е постижение в човека. Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш. Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи.
То е Божественото в тебе.
Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи. Допуснеш ли, ти вече създаваш злото в себе си. Всяка добра мисъл има свои постижения. Ако в даден случай нямате постижения, постоянствувайте във вашата мисъл. Защото има плодове, които узряват за шест месеца.
към беседата >>
Казва някой: „Що ти трябва да учиш, баща ти богат, оставил богато наследство.“ Баща му богат, не му трябва да учи.
Казва някой: „Що ти трябва да учиш, баща ти богат, оставил богато наследство.“ Баща му богат, не му трябва да учи.
Една дума каже, която може да съсипе. – „Ти, казва, си много добър човек.“ Тези думи може да те съсипят. – „Ти си гениален.“ Друга дума, която може да те съсипе. Той казва, че си гениален. Знаеш какво нещо е гениалност.
към беседата >>
Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи.
Какво трябва да кажеш? Доброто е постижение в човека. Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш. Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи. То е Божественото в тебе.
Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи.
Допуснеш ли, ти вече създаваш злото в себе си. Всяка добра мисъл има свои постижения. Ако в даден случай нямате постижения, постоянствувайте във вашата мисъл. Защото има плодове, които узряват за шест месеца. Ако така не мислите, вие нямате един начин за възпитание.
към беседата >>
Една дума каже, която може да съсипе.
Казва някой: „Що ти трябва да учиш, баща ти богат, оставил богато наследство.“ Баща му богат, не му трябва да учи.
Една дума каже, която може да съсипе.
– „Ти, казва, си много добър човек.“ Тези думи може да те съсипят. – „Ти си гениален.“ Друга дума, която може да те съсипе. Той казва, че си гениален. Знаеш какво нещо е гениалност. Той сам не знае какво нещо е гениален човек.
към беседата >>
Допуснеш ли, ти вече създаваш злото в себе си.
Доброто е постижение в човека. Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш. Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи. То е Божественото в тебе. Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи.
Допуснеш ли, ти вече създаваш злото в себе си.
Всяка добра мисъл има свои постижения. Ако в даден случай нямате постижения, постоянствувайте във вашата мисъл. Защото има плодове, които узряват за шест месеца. Ако така не мислите, вие нямате един начин за възпитание. Така може да се самовъзпита човек.
към беседата >>
– „Ти, казва, си много добър човек.“ Тези думи може да те съсипят.
Казва някой: „Що ти трябва да учиш, баща ти богат, оставил богато наследство.“ Баща му богат, не му трябва да учи. Една дума каже, която може да съсипе.
– „Ти, казва, си много добър човек.“ Тези думи може да те съсипят.
– „Ти си гениален.“ Друга дума, която може да те съсипе. Той казва, че си гениален. Знаеш какво нещо е гениалност. Той сам не знае какво нещо е гениален човек. Ти си гениален пък нямаш средство за препитание.
към беседата >>
Всяка добра мисъл има свои постижения.
Най-първо ще мислиш, че ти можеш право да мислиш. Ще вярваш, че мисълта ти никой не може да ограничи. То е Божественото в тебе. Никога не допущайте, че вашата мисъл може да се ограничи. Допуснеш ли, ти вече създаваш злото в себе си.
Всяка добра мисъл има свои постижения.
Ако в даден случай нямате постижения, постоянствувайте във вашата мисъл. Защото има плодове, които узряват за шест месеца. Ако така не мислите, вие нямате един начин за възпитание. Така може да се самовъзпита човек. Ако искаш да възпиташ себе си, по този начин можеш да се възпиташ.
към беседата >>
2.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
,
УС
, София, 19.4.1936г.,
Господ го пази.
Та, пазете сега онова, което имате. Вие искате други да го пазят. И взимате Господ да го пази.
Господ го пази.
Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази. И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му. Той бди над нас. И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си.
към беседата >>
Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп.
Сега да ви преведа какво значи обран поп. Ти си баща.
Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп.
Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки.
към беседата >>
Само ти да не се повредиш сам.
Та, пазете сега онова, което имате. Вие искате други да го пазят. И взимате Господ да го пази. Господ го пази.
Само ти да не се повредиш сам.
Господ всички пази. И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му. Той бди над нас. И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си. И тогава казвам: Не слизай от Божията длан!
към беседата >>
Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп.
Сега да ви преведа какво значи обран поп. Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп.
Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп.
Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението.
към беседата >>
Господ всички пази.
Та, пазете сега онова, което имате. Вие искате други да го пазят. И взимате Господ да го пази. Господ го пази. Само ти да не се повредиш сам.
Господ всички пази.
И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му. Той бди над нас. И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си. И тогава казвам: Не слизай от Божията длан!
към беседата >>
Обран баща.
Сега да ви преведа какво значи обран поп. Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп. Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп.
Обран баща.
Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението. То са бисерите на човешкия живот.
към беседата >>
И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му.
Вие искате други да го пазят. И взимате Господ да го пази. Господ го пази. Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази.
И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му.
Той бди над нас. И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си. И тогава казвам: Не слизай от Божията длан!
към беседата >>
Аз по-дълбоко тургам тия работи.
Сега да ви преведа какво значи обран поп. Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп. Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща.
Аз по-дълбоко тургам тия работи.
Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението. То са бисерите на човешкия живот. Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките.
към беседата >>
Той бди над нас.
И взимате Господ да го пази. Господ го пази. Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази. И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му.
Той бди над нас.
И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си. И тогава казвам: Не слизай от Божията длан!
към беседата >>
Мен обраният поп не ме интересува.
Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп. Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи.
Мен обраният поп не ме интересува.
Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението. То са бисерите на човешкия живот. Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките. Понеже добрите мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!
към беседата >>
И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си.
Господ го пази. Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази. И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му. Той бди над нас.
И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си.
И тогава казвам: Не слизай от Божията длан!
към беседата >>
Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки.
Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп. Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува.
Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки.
Туй е заключението. То са бисерите на човешкия живот. Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките. Понеже добрите мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!
към беседата >>
И тогава казвам: Не слизай от Божията длан!
Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази. И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му. Той бди над нас. И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си.
И тогава казвам: Не слизай от Божията длан!
към беседата >>
Туй е заключението.
Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки.
Туй е заключението.
То са бисерите на човешкия живот. Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките. Понеже добрите мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!
към беседата >>
И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече.
И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече.
Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва. И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не. Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе.
към беседата >>
То са бисерите на човешкия живот.
Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението.
То са бисерите на човешкия живот.
Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките. Понеже добрите мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!
към беседата >>
Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва.
И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече.
Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва.
И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не. Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе. Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си.
към беседата >>
Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките.
Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението. То са бисерите на човешкия живот.
Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките.
Понеже добрите мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!
към беседата >>
И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не.
И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече. Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва.
И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не.
Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе. Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си. Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8–9 часа, а само 3–4 часа ще ги впрягаш и ще ги нахраниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот.
към беседата >>
Понеже добрите мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!
Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението. То са бисерите на човешкия живот. Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките.
Понеже добрите мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!
към беседата >>
Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието.
И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече. Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва. И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не.
Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието.
Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе. Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си. Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8–9 часа, а само 3–4 часа ще ги впрягаш и ще ги нахраниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот. Е, питам сега... И след туй, след 20 години, ти имаш право да напуснеш земледелието.
към беседата >>
Пазете онова, което Бог ви е дал, което сте намерили.
Пазете онова, което Бог ви е дал, което сте намерили.
Радвай се, понеже то е от Бога! И което сте чувствували, радвайте се, понеже и то е от Бога! За всичко се радвайте, то е Правият Път, в който ученикът трябва да върви.
към беседата >>
Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много.
И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече. Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва. И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не. Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието.
Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много.
Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе. Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си. Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8–9 часа, а само 3–4 часа ще ги впрягаш и ще ги нахраниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот. Е, питам сега... И след туй, след 20 години, ти имаш право да напуснеш земледелието.
към беседата >>
Радвай се, понеже то е от Бога!
Пазете онова, което Бог ви е дал, което сте намерили.
Радвай се, понеже то е от Бога!
И което сте чувствували, радвайте се, понеже и то е от Бога! За всичко се радвайте, то е Правият Път, в който ученикът трябва да върви.
към беседата >>
Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе.
И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече. Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва. И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не. Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много.
Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе.
Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си. Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8–9 часа, а само 3–4 часа ще ги впрягаш и ще ги нахраниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот. Е, питам сега... И след туй, след 20 години, ти имаш право да напуснеш земледелието.
към беседата >>
И което сте чувствували, радвайте се, понеже и то е от Бога!
Пазете онова, което Бог ви е дал, което сте намерили. Радвай се, понеже то е от Бога!
И което сте чувствували, радвайте се, понеже и то е от Бога!
За всичко се радвайте, то е Правият Път, в който ученикът трябва да върви.
към беседата >>
Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си.
Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва. И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не. Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе.
Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си.
Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8–9 часа, а само 3–4 часа ще ги впрягаш и ще ги нахраниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот. Е, питам сега... И след туй, след 20 години, ти имаш право да напуснеш земледелието.
към беседата >>
За всичко се радвайте, то е Правият Път, в който ученикът трябва да върви.
Пазете онова, което Бог ви е дал, което сте намерили. Радвай се, понеже то е от Бога! И което сте чувствували, радвайте се, понеже и то е от Бога!
За всичко се радвайте, то е Правият Път, в който ученикът трябва да върви.
към беседата >>
Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8–9 часа, а само 3–4 часа ще ги впрягаш и ще ги нахраниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот.
И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не. Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе. Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си.
Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8–9 часа, а само 3–4 часа ще ги впрягаш и ще ги нахраниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот.
Е, питам сега... И след туй, след 20 години, ти имаш право да напуснеш земледелието.
към беседата >>
Е, питам сега... И след туй, след 20 години, ти имаш право да напуснеш земледелието.
Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе. Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си. Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8–9 часа, а само 3–4 часа ще ги впрягаш и ще ги нахраниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот.
Е, питам сега... И след туй, след 20 години, ти имаш право да напуснеш земледелието.
към беседата >>
Е, да допуснем сега, че ти си ученик в едно училище, че искаш вече да свършиш гимназия.
Е, да допуснем сега, че ти си ученик в едно училище, че искаш вече да свършиш гимназия.
Да допуснем, 7 години ти е взело да свършиш гимназия, а ти си се скарал с всичките. Като се обърнеш в Новото Учение, пак ще се обърнеш, ще се върнеш назад между всички ученици; пак в гимназията още веднъж, ще свършиш гимназията по всичките правила. Да не кажеш нито една обидна дума, нито една лоша дума. Тъй разбирам, да свършиш гимназия. Така ще свършиш и по всичко „6“ ще имаш.
към беседата >>
Да допуснем, 7 години ти е взело да свършиш гимназия, а ти си се скарал с всичките.
Е, да допуснем сега, че ти си ученик в едно училище, че искаш вече да свършиш гимназия.
Да допуснем, 7 години ти е взело да свършиш гимназия, а ти си се скарал с всичките.
Като се обърнеш в Новото Учение, пак ще се обърнеш, ще се върнеш назад между всички ученици; пак в гимназията още веднъж, ще свършиш гимназията по всичките правила. Да не кажеш нито една обидна дума, нито една лоша дума. Тъй разбирам, да свършиш гимназия. Така ще свършиш и по всичко „6“ ще имаш.
към беседата >>
Като се обърнеш в Новото Учение, пак ще се обърнеш, ще се върнеш назад между всички ученици; пак в гимназията още веднъж, ще свършиш гимназията по всичките правила.
Е, да допуснем сега, че ти си ученик в едно училище, че искаш вече да свършиш гимназия. Да допуснем, 7 години ти е взело да свършиш гимназия, а ти си се скарал с всичките.
Като се обърнеш в Новото Учение, пак ще се обърнеш, ще се върнеш назад между всички ученици; пак в гимназията още веднъж, ще свършиш гимназията по всичките правила.
Да не кажеш нито една обидна дума, нито една лоша дума. Тъй разбирам, да свършиш гимназия. Така ще свършиш и по всичко „6“ ще имаш.
към беседата >>
Да не кажеш нито една обидна дума, нито една лоша дума.
Е, да допуснем сега, че ти си ученик в едно училище, че искаш вече да свършиш гимназия. Да допуснем, 7 години ти е взело да свършиш гимназия, а ти си се скарал с всичките. Като се обърнеш в Новото Учение, пак ще се обърнеш, ще се върнеш назад между всички ученици; пак в гимназията още веднъж, ще свършиш гимназията по всичките правила.
Да не кажеш нито една обидна дума, нито една лоша дума.
Тъй разбирам, да свършиш гимназия. Така ще свършиш и по всичко „6“ ще имаш.
към беседата >>
Тъй разбирам, да свършиш гимназия.
Е, да допуснем сега, че ти си ученик в едно училище, че искаш вече да свършиш гимназия. Да допуснем, 7 години ти е взело да свършиш гимназия, а ти си се скарал с всичките. Като се обърнеш в Новото Учение, пак ще се обърнеш, ще се върнеш назад между всички ученици; пак в гимназията още веднъж, ще свършиш гимназията по всичките правила. Да не кажеш нито една обидна дума, нито една лоша дума.
Тъй разбирам, да свършиш гимназия.
Така ще свършиш и по всичко „6“ ще имаш.
към беседата >>
Така ще свършиш и по всичко „6“ ще имаш.
Е, да допуснем сега, че ти си ученик в едно училище, че искаш вече да свършиш гимназия. Да допуснем, 7 години ти е взело да свършиш гимназия, а ти си се скарал с всичките. Като се обърнеш в Новото Учение, пак ще се обърнеш, ще се върнеш назад между всички ученици; пак в гимназията още веднъж, ще свършиш гимназията по всичките правила. Да не кажеш нито една обидна дума, нито една лоша дума. Тъй разбирам, да свършиш гимназия.
Така ще свършиш и по всичко „6“ ще имаш.
към беседата >>
И да допуснем, че си бил учител някъде.
И да допуснем, че си бил учител някъде.
Някой сега е станал учител. Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител. „Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е. Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването.
към беседата >>
Някой сега е станал учител.
И да допуснем, че си бил учител някъде.
Някой сега е станал учител.
Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител. „Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е. Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят.
към беседата >>
Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител.
И да допуснем, че си бил учител някъде. Някой сега е станал учител.
Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител.
„Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е. Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват.
към беседата >>
„Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е.
И да допуснем, че си бил учител някъде. Някой сега е станал учител. Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител.
„Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е.
Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват. Понеже учителството е един най-лек занаят.
към беседата >>
Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе.
И да допуснем, че си бил учител някъде. Някой сега е станал учител. Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител. „Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е.
Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе.
Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват. Понеже учителството е един най-лек занаят. Един учител е като един капелмайстор.
към беседата >>
Ще напуснеш учителствуването.
И да допуснем, че си бил учител някъде. Някой сега е станал учител. Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител. „Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е. Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе.
Ще напуснеш учителствуването.
Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват. Понеже учителството е един най-лек занаят. Един учител е като един капелмайстор. И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо.
към беседата >>
Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят.
Някой сега е станал учител. Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител. „Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е. Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването.
Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят.
И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват. Понеже учителството е един най-лек занаят. Един учител е като един капелмайстор. И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо. И погледнеш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен.
към беседата >>
И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват.
Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител. „Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е. Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят.
И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват.
Понеже учителството е един най-лек занаят. Един учител е като един капелмайстор. И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо. И погледнеш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен. Ако е в гимназията, изключен е за поведение.
към беседата >>
Понеже учителството е един най-лек занаят.
„Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е. Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват.
Понеже учителството е един най-лек занаят.
Един учител е като един капелмайстор. И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо. И погледнеш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен. Ако е в гимназията, изключен е за поведение.
към беседата >>
Един учител е като един капелмайстор.
Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват. Понеже учителството е един най-лек занаят.
Един учител е като един капелмайстор.
И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо. И погледнеш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен. Ако е в гимназията, изключен е за поведение.
към беседата >>
И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо.
Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват. Понеже учителството е един най-лек занаят. Един учител е като един капелмайстор.
И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо.
И погледнеш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен. Ако е в гимназията, изключен е за поведение.
към беседата >>
И погледнеш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен.
Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват. Понеже учителството е един най-лек занаят. Един учител е като един капелмайстор. И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо.
И погледнеш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен.
Ако е в гимназията, изключен е за поведение.
към беседата >>
Ако е в гимназията, изключен е за поведение.
И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват. Понеже учителството е един най-лек занаят. Един учител е като един капелмайстор. И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо. И погледнеш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен.
Ако е в гимназията, изключен е за поведение.
към беседата >>
Но помнете, че и вие сте ученици.
Но помнете, че и вие сте ученици.
Тогава има над вас друг учител. И един ден вие уволните едного и вашият учител, и той изважда своята тояжка, и той ви уволнява. Каквото правиш, ще ви го направят. Законът е тъй.
към беседата >>
Тогава има над вас друг учител.
Но помнете, че и вие сте ученици.
Тогава има над вас друг учител.
И един ден вие уволните едного и вашият учител, и той изважда своята тояжка, и той ви уволнява. Каквото правиш, ще ви го направят. Законът е тъй.
към беседата >>
И един ден вие уволните едного и вашият учител, и той изважда своята тояжка, и той ви уволнява.
Но помнете, че и вие сте ученици. Тогава има над вас друг учител.
И един ден вие уволните едного и вашият учител, и той изважда своята тояжка, и той ви уволнява.
Каквото правиш, ще ви го направят. Законът е тъй.
към беседата >>
Каквото правиш, ще ви го направят.
Но помнете, че и вие сте ученици. Тогава има над вас друг учител. И един ден вие уволните едного и вашият учител, и той изважда своята тояжка, и той ви уволнява.
Каквото правиш, ще ви го направят.
Законът е тъй.
към беседата >>
Законът е тъй.
Но помнете, че и вие сте ученици. Тогава има над вас друг учител. И един ден вие уволните едного и вашият учител, и той изважда своята тояжка, и той ви уволнява. Каквото правиш, ще ви го направят.
Законът е тъй.
към беседата >>
Сега, вас ви се вижда малко странно това, нали така?
Сега, вас ви се вижда малко странно това, нали така?
Една ясна идея да ви представя. Не правете тъй. Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне. Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре. Но не може да излезнете из комина.
към беседата >>
Една ясна идея да ви представя.
Сега, вас ви се вижда малко странно това, нали така?
Една ясна идея да ви представя.
Не правете тъй. Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне. Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре. Но не може да излезнете из комина. Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина.
към беседата >>
Не правете тъй.
Сега, вас ви се вижда малко странно това, нали така? Една ясна идея да ви представя.
Не правете тъй.
Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне. Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре. Но не може да излезнете из комина. Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина. Тази ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу.
към беседата >>
Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне.
Сега, вас ви се вижда малко странно това, нали така? Една ясна идея да ви представя. Не правете тъй.
Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне.
Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре. Но не може да излезнете из комина. Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина. Тази ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу. И вие трябва да внимавате, да не ви пукне главата.
към беседата >>
Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре.
Сега, вас ви се вижда малко странно това, нали така? Една ясна идея да ви представя. Не правете тъй. Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне.
Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре.
Но не може да излезнете из комина. Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина. Тази ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу. И вие трябва да внимавате, да не ви пукне главата.
към беседата >>
Но не може да излезнете из комина.
Сега, вас ви се вижда малко странно това, нали така? Една ясна идея да ви представя. Не правете тъй. Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне. Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре.
Но не може да излезнете из комина.
Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина. Тази ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу. И вие трябва да внимавате, да не ви пукне главата.
към беседата >>
Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина.
Една ясна идея да ви представя. Не правете тъй. Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне. Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре. Но не може да излезнете из комина.
Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина.
Тази ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу. И вие трябва да внимавате, да не ви пукне главата.
към беседата >>
Тази ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу.
Не правете тъй. Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне. Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре. Но не може да излезнете из комина. Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина.
Тази ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу.
И вие трябва да внимавате, да не ви пукне главата.
към беседата >>
И вие трябва да внимавате, да не ви пукне главата.
Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне. Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре. Но не може да излезнете из комина. Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина. Тази ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу.
И вие трябва да внимавате, да не ви пукне главата.
към беседата >>
Туй, което хвърляте нагоре, то ще се повърне при вас.
Туй, което хвърляте нагоре, то ще се повърне при вас.
Понеже такъв е законът. Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали. Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас. И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота.
към беседата >>
Понеже такъв е законът.
Туй, което хвърляте нагоре, то ще се повърне при вас.
Понеже такъв е законът.
Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали. Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас. И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари.
към беседата >>
Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали.
Туй, което хвърляте нагоре, то ще се повърне при вас. Понеже такъв е законът.
Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали.
Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас. И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас.
към беседата >>
Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас.
Туй, което хвърляте нагоре, то ще се повърне при вас. Понеже такъв е законът. Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали.
Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас.
И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас.
към беседата >>
И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас.
Туй, което хвърляте нагоре, то ще се повърне при вас. Понеже такъв е законът. Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали. Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас.
И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас.
Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на едно дърво падат при корените.
към беседата >>
Туй е всичката философия на живота.
Туй, което хвърляте нагоре, то ще се повърне при вас. Понеже такъв е законът. Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали. Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас. И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас.
Туй е всичката философия на живота.
Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на едно дърво падат при корените. Законът е такъв!
към беседата >>
Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари.
Понеже такъв е законът. Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали. Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас. И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота.
Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари.
Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на едно дърво падат при корените. Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото.
към беседата >>
Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас.
Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали. Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас. И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари.
Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас.
Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на едно дърво падат при корените. Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важно.
към беседата >>
Всеки ден, който човек преживява, си има своето временно предназначение.
Всеки ден, който човек преживява, си има своето временно предназначение.
Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек. В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава. По някой път верующите се отегчават от многото преповторение. Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място.
към беседата >>
Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас.
Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас. И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас.
Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас.
Плодовете на едно дърво падат при корените. Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важно. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право.
към беседата >>
Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек.
Всеки ден, който човек преживява, си има своето временно предназначение.
Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек.
В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава. По някой път верующите се отегчават от многото преповторение. Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място. Запример пита те някой: „Знаеш ли български?
към беседата >>
Плодовете на едно дърво падат при корените.
И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас.
Плодовете на едно дърво падат при корените.
Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важно. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия?
към беседата >>
В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава.
Всеки ден, който човек преживява, си има своето временно предназначение. Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек.
В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава.
По някой път верующите се отегчават от многото преповторение. Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място. Запример пита те някой: „Знаеш ли български? “ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш?
към беседата >>
Законът е такъв!
Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на едно дърво падат при корените.
Законът е такъв!
Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важно. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава?
към беседата >>
По някой път верующите се отегчават от многото преповторение.
Всеки ден, който човек преживява, си има своето временно предназначение. Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек. В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава.
По някой път верующите се отегчават от многото преповторение.
Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място. Запример пита те някой: „Знаеш ли български? “ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български?
към беседата >>
Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото.
Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на едно дърво падат при корените. Законът е такъв!
Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото.
Туй е важно. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава? – „Ама хората.“ – Не.
към беседата >>
Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни.
Всеки ден, който човек преживява, си има своето временно предназначение. Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек. В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава. По някой път верующите се отегчават от многото преповторение.
Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни.
Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място. Запример пита те някой: „Знаеш ли български? “ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български? “ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика.
към беседата >>
Туй е важно.
Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на едно дърво падат при корените. Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото.
Туй е важно.
Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава? – „Ама хората.“ – Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни.
към беседата >>
Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място.
Всеки ден, който човек преживява, си има своето временно предназначение. Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек. В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава. По някой път верующите се отегчават от многото преповторение. Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни.
Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място.
Запример пита те някой: „Знаеш ли български? “ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български? “ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин?
към беседата >>
Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право.
Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на едно дърво падат при корените. Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важно.
Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право.
Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава? – „Ама хората.“ – Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй.
към беседата >>
Запример пита те някой: „Знаеш ли български?
Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек. В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава. По някой път верующите се отегчават от многото преповторение. Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място.
Запример пита те някой: „Знаеш ли български?
“ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български? “ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение?
към беседата >>
Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия?
Плодовете на едно дърво падат при корените. Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важно. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право.
Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия?
Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава? – „Ама хората.“ – Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него.
към беседата >>
“ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш?
В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава. По някой път верующите се отегчават от многото преповторение. Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място. Запример пита те някой: „Знаеш ли български?
“ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш?
Роден съм българин, как да не зная български? “ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо.
към беседата >>
Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава?
Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важно. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия?
Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава?
– „Ама хората.“ – Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда.
към беседата >>
Роден съм българин, как да не зная български?
По някой път верующите се отегчават от многото преповторение. Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място. Запример пита те някой: „Знаеш ли български? “ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш?
Роден съм българин, как да не зная български?
“ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири.
към беседата >>
– „Ама хората.“ – Не.
Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важно. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава?
– „Ама хората.“ – Не.
Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда. Жена му не го мъчи.
към беседата >>
“ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика.
Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място. Запример пита те някой: „Знаеш ли български? “ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български?
“ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика.
Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее.
към беседата >>
Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни.
Туй е важно. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава? – „Ама хората.“ – Не.
Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни.
Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда. Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив.
към беседата >>
Но по какво трябва да се отличава един българин?
Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място. Запример пита те някой: „Знаеш ли български? “ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български? “ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика.
Но по какво трябва да се отличава един българин?
Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае.
към беседата >>
Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй.
Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава? – „Ама хората.“ – Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни.
Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй.
Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда. Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е.
към беседата >>
Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение?
Запример пита те някой: „Знаеш ли български? “ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български? “ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин?
Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение?
Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство.
към беседата >>
Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него.
Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава? – „Ама хората.“ – Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй.
Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него.
Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда. Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е. Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право.
към беседата >>
Все трябва да има нещо.
“ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български? “ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение?
Все трябва да има нещо.
Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават.
към беседата >>
Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда.
Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава? – „Ама хората.“ – Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него.
Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда.
Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е. Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право. Тогава – другото положение.
към беседата >>
Един музикантин се отличава по туй да знае да свири.
Роден съм българин, как да не зная български? “ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо.
Един музикантин се отличава по туй да знае да свири.
Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават. Е, дружество си, има много работи да се учат.
към беседата >>
Жена му не го мъчи.
– „Ама хората.“ – Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда.
Жена му не го мъчи.
Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е. Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право. Тогава – другото положение. Ако жената, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътрешният повод?
към беседата >>
Един певец се отличава по това да знае да пее.
“ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири.
Един певец се отличава по това да знае да пее.
Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават. Е, дружество си, има много работи да се учат. Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате.
към беседата >>
Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив.
Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда. Жена му не го мъчи.
Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив.
И това не е. Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право. Тогава – другото положение. Ако жената, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътрешният повод? Защо тя трябва да остане?
към беседата >>
Един художник, един скулптор – че знае да вае.
Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее.
Един художник, един скулптор – че знае да вае.
Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават. Е, дружество си, има много работи да се учат. Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате. Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реализират нещата.
към беседата >>
И това не е.
Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда. Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив.
И това не е.
Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право. Тогава – другото положение. Ако жената, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътрешният повод? Защо тя трябва да остане?
към беседата >>
Един шивач се отличава със своето изкуство.
Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае.
Един шивач се отличава със своето изкуство.
Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават. Е, дружество си, има много работи да се учат. Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате. Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реализират нещата. Под думата „сънуване“ разбирам неща, които са далеч.
към беседата >>
Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право.
Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда. Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е.
Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право.
Тогава – другото положение. Ако жената, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътрешният повод? Защо тя трябва да остане?
към беседата >>
Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават.
Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство.
Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават.
Е, дружество си, има много работи да се учат. Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате. Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реализират нещата. Под думата „сънуване“ разбирам неща, които са далеч.
към беседата >>
Тогава – другото положение.
Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда. Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е. Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право.
Тогава – другото положение.
Ако жената, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътрешният повод? Защо тя трябва да остане?
към беседата >>
Е, дружество си, има много работи да се учат.
Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават.
Е, дружество си, има много работи да се учат.
Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате. Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реализират нещата. Под думата „сънуване“ разбирам неща, които са далеч.
към беседата >>
Ако жената, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътрешният повод?
Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е. Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право. Тогава – другото положение.
Ако жената, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътрешният повод?
Защо тя трябва да остане?
към беседата >>
Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате.
Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават. Е, дружество си, има много работи да се учат.
Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате.
Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реализират нещата. Под думата „сънуване“ разбирам неща, които са далеч.
към беседата >>
Защо тя трябва да остане?
Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е. Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право. Тогава – другото положение. Ако жената, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътрешният повод?
Защо тя трябва да остане?
към беседата >>
Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реализират нещата.
Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават. Е, дружество си, има много работи да се учат. Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате.
Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реализират нещата.
Под думата „сънуване“ разбирам неща, които са далеч.
към беседата >>
Или, преведете примера.
Или, преведете примера.
Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите? Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе? Причина си ти! Нищо повече! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас.
към беседата >>
Под думата „сънуване“ разбирам неща, които са далеч.
Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават. Е, дружество си, има много работи да се учат. Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате. Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реализират нещата.
Под думата „сънуване“ разбирам неща, които са далеч.
към беседата >>
Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите?
Или, преведете примера.
Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите?
Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе? Причина си ти! Нищо повече! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно!
към беседата >>
Запример как ще поставите вие миналото, бъдещето и настоящето?
Запример как ще поставите вие миналото, бъдещето и настоящето?
Може да поставите три изгрева. Три положения може да се съпоставят. Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден. И тогава, хората винаги ядат на обяд. И можем да изкараме едно криво заключение.
към беседата >>
Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе?
Или, преведете примера. Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите?
Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе?
Причина си ти! Нищо повече! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно.
към беседата >>
Може да поставите три изгрева.
Запример как ще поставите вие миналото, бъдещето и настоящето?
Може да поставите три изгрева.
Три положения може да се съпоставят. Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден. И тогава, хората винаги ядат на обяд. И можем да изкараме едно криво заключение. Няма само един обяд.
към беседата >>
Причина си ти!
Или, преведете примера. Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите? Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе?
Причина си ти!
Нищо повече! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро!
към беседата >>
Три положения може да се съпоставят.
Запример как ще поставите вие миналото, бъдещето и настоящето? Може да поставите три изгрева.
Три положения може да се съпоставят.
Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден. И тогава, хората винаги ядат на обяд. И можем да изкараме едно криво заключение. Няма само един обяд. Хората ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и закуска.
към беседата >>
Нищо повече!
Или, преведете примера. Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите? Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе? Причина си ти!
Нищо повече!
Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете?
към беседата >>
Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден.
Запример как ще поставите вие миналото, бъдещето и настоящето? Може да поставите три изгрева. Три положения може да се съпоставят.
Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден.
И тогава, хората винаги ядат на обяд. И можем да изкараме едно криво заключение. Няма само един обяд. Хората ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и закуска. Така че съпоставяме: бъдещето – изгрев, миналото – залез, настоящето е пълният ден.
към беседата >>
Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас.
Или, преведете примера. Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите? Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе? Причина си ти! Нищо повече!
Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас.
Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно.
към беседата >>
И тогава, хората винаги ядат на обяд.
Запример как ще поставите вие миналото, бъдещето и настоящето? Може да поставите три изгрева. Три положения може да се съпоставят. Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден.
И тогава, хората винаги ядат на обяд.
И можем да изкараме едно криво заключение. Няма само един обяд. Хората ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и закуска. Така че съпоставяме: бъдещето – изгрев, миналото – залез, настоящето е пълният ден.
към беседата >>
Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно!
Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите? Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе? Причина си ти! Нищо повече! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас.
Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно!
И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е.
към беседата >>
И можем да изкараме едно криво заключение.
Запример как ще поставите вие миналото, бъдещето и настоящето? Може да поставите три изгрева. Три положения може да се съпоставят. Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден. И тогава, хората винаги ядат на обяд.
И можем да изкараме едно криво заключение.
Няма само един обяд. Хората ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и закуска. Така че съпоставяме: бъдещето – изгрев, миналото – залез, настоящето е пълният ден.
към беседата >>
И в Бога няма нищо неразумно.
Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе? Причина си ти! Нищо повече! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно!
И в Бога няма нищо неразумно.
Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е.
към беседата >>
Няма само един обяд.
Може да поставите три изгрева. Три положения може да се съпоставят. Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден. И тогава, хората винаги ядат на обяд. И можем да изкараме едно криво заключение.
Няма само един обяд.
Хората ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и закуска. Така че съпоставяме: бъдещето – изгрев, миналото – залез, настоящето е пълният ден.
към беседата >>
Всичко, което Бог прави, е добро!
Причина си ти! Нищо повече! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно.
Всичко, което Бог прави, е добро!
И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота.
към беседата >>
Хората ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и закуска.
Три положения може да се съпоставят. Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден. И тогава, хората винаги ядат на обяд. И можем да изкараме едно криво заключение. Няма само един обяд.
Хората ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и закуска.
Така че съпоставяме: бъдещето – изгрев, миналото – залез, настоящето е пълният ден.
към беседата >>
И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете?
Нищо повече! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро!
И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете?
Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право.
към беседата >>
Така че съпоставяме: бъдещето – изгрев, миналото – залез, настоящето е пълният ден.
Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден. И тогава, хората винаги ядат на обяд. И можем да изкараме едно криво заключение. Няма само един обяд. Хората ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и закуска.
Така че съпоставяме: бъдещето – изгрев, миналото – залез, настоящето е пълният ден.
към беседата >>
Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно.
Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете?
Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно.
Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят.
към беседата >>
Какво ще разберете сега?
Какво ще разберете сега?
Виждаме тогава действителния живот – бъдещето не е дошло, миналото е минало, а настоящето е ден, обед е. Ние мислим, че бъдещето не е дошло – значи слънцето не е изгряло.
към беседата >>
Боледувам – добре дошло, от Бога е.
Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно.
Боледувам – добре дошло, от Бога е.
Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага.
към беседата >>
Виждаме тогава действителния живот – бъдещето не е дошло, миналото е минало, а настоящето е ден, обед е.
Какво ще разберете сега?
Виждаме тогава действителния живот – бъдещето не е дошло, миналото е минало, а настоящето е ден, обед е.
Ние мислим, че бъдещето не е дошло – значи слънцето не е изгряло.
към беседата >>
Безпаричие – от Бога е.
И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е.
Безпаричие – от Бога е.
Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние.
към беседата >>
Ние мислим, че бъдещето не е дошло – значи слънцето не е изгряло.
Какво ще разберете сега? Виждаме тогава действителния живот – бъдещето не е дошло, миналото е минало, а настоящето е ден, обед е.
Ние мислим, че бъдещето не е дошло – значи слънцето не е изгряло.
към беседата >>
Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота.
Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е.
Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота.
Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние. Но всъщност въпросът не е така.
към беседата >>
Сега, противоречието, което ще се яви.
Сега, противоречието, което ще се яви.
Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде. А пък миналото, което е минало, нищо не е. Как ще примирите бъдещето и миналото? Малко философия трябва. Оплетени са работите.
към беседата >>
Ако така разбираме, е право.
И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота.
Ако така разбираме, е право.
Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние. Но всъщност въпросът не е така. То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията.
към беседата >>
Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде.
Сега, противоречието, което ще се яви.
Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде.
А пък миналото, което е минало, нищо не е. Как ще примирите бъдещето и миналото? Малко философия трябва. Оплетени са работите. Да ги примирите.
към беседата >>
Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят.
Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право.
Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят.
Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние. Но всъщност въпросът не е така. То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията. Ние, като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме.
към беседата >>
А пък миналото, което е минало, нищо не е.
Сега, противоречието, което ще се яви. Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде.
А пък миналото, което е минало, нищо не е.
Как ще примирите бъдещето и миналото? Малко философия трябва. Оплетени са работите. Да ги примирите. Противоречия са това.
към беседата >>
Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага.
Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят.
Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага.
Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние. Но всъщност въпросът не е така. То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията. Ние, като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме. А като се обезверим в Него, тогава идат нашите силни изпитания.
към беседата >>
Как ще примирите бъдещето и миналото?
Сега, противоречието, което ще се яви. Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде. А пък миналото, което е минало, нищо не е.
Как ще примирите бъдещето и миналото?
Малко философия трябва. Оплетени са работите. Да ги примирите. Противоречия са това. Видими противоречия са те.
към беседата >>
Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние.
Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага.
Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние.
Но всъщност въпросът не е така. То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията. Ние, като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме. А като се обезверим в Него, тогава идат нашите силни изпитания.
към беседата >>
Малко философия трябва.
Сега, противоречието, което ще се яви. Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде. А пък миналото, което е минало, нищо не е. Как ще примирите бъдещето и миналото?
Малко философия трябва.
Оплетени са работите. Да ги примирите. Противоречия са това. Видими противоречия са те. То е съвсем друга опитност на съзнанието.
към беседата >>
Но всъщност въпросът не е така.
Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние.
Но всъщност въпросът не е така.
То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията. Ние, като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме. А като се обезверим в Него, тогава идат нашите силни изпитания.
към беседата >>
Оплетени са работите.
Сега, противоречието, което ще се яви. Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде. А пък миналото, което е минало, нищо не е. Как ще примирите бъдещето и миналото? Малко философия трябва.
Оплетени са работите.
Да ги примирите. Противоречия са това. Видими противоречия са те. То е съвсем друга опитност на съзнанието.
към беседата >>
То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията.
Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние. Но всъщност въпросът не е така.
То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията.
Ние, като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме. А като се обезверим в Него, тогава идат нашите силни изпитания.
към беседата >>
Да ги примирите.
Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде. А пък миналото, което е минало, нищо не е. Как ще примирите бъдещето и миналото? Малко философия трябва. Оплетени са работите.
Да ги примирите.
Противоречия са това. Видими противоречия са те. То е съвсем друга опитност на съзнанието.
към беседата >>
Ние, като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме.
Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние. Но всъщност въпросът не е така. То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията.
Ние, като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме.
А като се обезверим в Него, тогава идат нашите силни изпитания.
към беседата >>
Противоречия са това.
А пък миналото, което е минало, нищо не е. Как ще примирите бъдещето и миналото? Малко философия трябва. Оплетени са работите. Да ги примирите.
Противоречия са това.
Видими противоречия са те. То е съвсем друга опитност на съзнанието.
към беседата >>
А като се обезверим в Него, тогава идат нашите силни изпитания.
Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние. Но всъщност въпросът не е така. То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията. Ние, като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме.
А като се обезверим в Него, тогава идат нашите силни изпитания.
към беседата >>
Видими противоречия са те.
Как ще примирите бъдещето и миналото? Малко философия трябва. Оплетени са работите. Да ги примирите. Противоречия са това.
Видими противоречия са те.
То е съвсем друга опитност на съзнанието.
към беседата >>
Всякога има едно обезверяване у човека, което човек не го вижда.
Всякога има едно обезверяване у човека, което човек не го вижда.
Човек е едно същество крайно колебливо. Някой път ние се обезверяваме. И тъй може да се обезвериш за една секунда. Но туй ще се отрази върху положението ти. Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце.
към беседата >>
То е съвсем друга опитност на съзнанието.
Малко философия трябва. Оплетени са работите. Да ги примирите. Противоречия са това. Видими противоречия са те.
То е съвсем друга опитност на съзнанието.
към беседата >>
Човек е едно същество крайно колебливо.
Всякога има едно обезверяване у човека, което човек не го вижда.
Човек е едно същество крайно колебливо.
Някой път ние се обезверяваме. И тъй може да се обезвериш за една секунда. Но туй ще се отрази върху положението ти. Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“.
към беседата >>
Когато говорим за изгрева, ние разбираме живота на ангелите; когато говорим за настоящето, ние разбираме живота на Бога – Бог как се проявява.
Когато говорим за изгрева, ние разбираме живота на ангелите; когато говорим за настоящето, ние разбираме живота на Бога – Бог как се проявява.
А когато говорим за залеза, ние разбираме човешкия живот, за миналото. Миналото е все човешко. Човек живее все в миналото. И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите.
към беседата >>
Някой път ние се обезверяваме.
Всякога има едно обезверяване у човека, което човек не го вижда. Човек е едно същество крайно колебливо.
Някой път ние се обезверяваме.
И тъй може да се обезвериш за една секунда. Но туй ще се отрази върху положението ти. Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“. То е обезверяване.
към беседата >>
А когато говорим за залеза, ние разбираме човешкия живот, за миналото.
Когато говорим за изгрева, ние разбираме живота на ангелите; когато говорим за настоящето, ние разбираме живота на Бога – Бог как се проявява.
А когато говорим за залеза, ние разбираме човешкия живот, за миналото.
Миналото е все човешко. Човек живее все в миналото. И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обяснение, сега.
към беседата >>
И тъй може да се обезвериш за една секунда.
Всякога има едно обезверяване у човека, което човек не го вижда. Човек е едно същество крайно колебливо. Някой път ние се обезверяваме.
И тъй може да се обезвериш за една секунда.
Но туй ще се отрази върху положението ти. Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“. То е обезверяване. Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване.
към беседата >>
Миналото е все човешко.
Когато говорим за изгрева, ние разбираме живота на ангелите; когато говорим за настоящето, ние разбираме живота на Бога – Бог как се проявява. А когато говорим за залеза, ние разбираме човешкия живот, за миналото.
Миналото е все човешко.
Човек живее все в миналото. И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обяснение, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота.
към беседата >>
Но туй ще се отрази върху положението ти.
Всякога има едно обезверяване у човека, което човек не го вижда. Човек е едно същество крайно колебливо. Някой път ние се обезверяваме. И тъй може да се обезвериш за една секунда.
Но туй ще се отрази върху положението ти.
Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“. То е обезверяване. Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“.
към беседата >>
Човек живее все в миналото.
Когато говорим за изгрева, ние разбираме живота на ангелите; когато говорим за настоящето, ние разбираме живота на Бога – Бог как се проявява. А когато говорим за залеза, ние разбираме човешкия живот, за миналото. Миналото е все човешко.
Човек живее все в миналото.
И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обяснение, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние.
към беседата >>
Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце.
Всякога има едно обезверяване у човека, което човек не го вижда. Човек е едно същество крайно колебливо. Някой път ние се обезверяваме. И тъй може да се обезвериш за една секунда. Но туй ще се отрази върху положението ти.
Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце.
Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“. То е обезверяване. Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“. Ще мине една малка мисъл такава.
към беседата >>
И всички вие все се въодушевлявате все с миналото.
Когато говорим за изгрева, ние разбираме живота на ангелите; когато говорим за настоящето, ние разбираме живота на Бога – Бог как се проявява. А когато говорим за залеза, ние разбираме човешкия живот, за миналото. Миналото е все човешко. Човек живее все в миналото.
И всички вие все се въодушевлявате все с миналото.
Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обяснение, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез.
към беседата >>
Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“.
Човек е едно същество крайно колебливо. Някой път ние се обезверяваме. И тъй може да се обезвериш за една секунда. Но туй ще се отрази върху положението ти. Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце.
Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“.
То е обезверяване. Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“. Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл.
към беседата >>
Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите.
Когато говорим за изгрева, ние разбираме живота на ангелите; когато говорим за настоящето, ние разбираме живота на Бога – Бог как се проявява. А когато говорим за залеза, ние разбираме човешкия живот, за миналото. Миналото е все човешко. Човек живее все в миналото. И всички вие все се въодушевлявате все с миналото.
Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите.
Това е едно обяснение, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране.
към беседата >>
То е обезверяване.
Някой път ние се обезверяваме. И тъй може да се обезвериш за една секунда. Но туй ще се отрази върху положението ти. Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“.
То е обезверяване.
Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“. Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се пазят?
към беседата >>
Това е едно обяснение, сега.
А когато говорим за залеза, ние разбираме човешкия живот, за миналото. Миналото е все човешко. Човек живее все в миналото. И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите.
Това е едно обяснение, сега.
Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране. Не че слънцето си е заминало някъде.
към беседата >>
Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване.
И тъй може да се обезвериш за една секунда. Но туй ще се отрази върху положението ти. Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“. То е обезверяване.
Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване.
Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“. Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се пазят? То са най-големите изпитания на светиите в света.
към беседата >>
Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота.
Миналото е все човешко. Човек живее все в миналото. И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обяснение, сега.
Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота.
Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране. Не че слънцето си е заминало някъде. И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев.
към беседата >>
Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“.
Но туй ще се отрази върху положението ти. Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“. То е обезверяване. Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване.
Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“.
Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се пазят? То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого.
към беседата >>
Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние.
Човек живее все в миналото. И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обяснение, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота.
Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние.
Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране. Не че слънцето си е заминало някъде. И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев. Когато у нас е обяд, на друг е изгрев.
към беседата >>
Ще мине една малка мисъл такава.
Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“. То е обезверяване. Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“.
Ще мине една малка мисъл такава.
Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се пазят? То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват.
към беседата >>
Ние сме залез.
И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обяснение, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние.
Ние сме залез.
Вече има съвсем друго разбиране. Не че слънцето си е заминало някъде. И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев. Когато у нас е обяд, на друг е изгрев. И т.н.
към беседата >>
Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл.
Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“. То е обезверяване. Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“. Ще мине една малка мисъл такава.
Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл.
И някой път защо светиите се пазят? То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат.
към беседата >>
Вече има съвсем друго разбиране.
Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обяснение, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез.
Вече има съвсем друго разбиране.
Не че слънцето си е заминало някъде. И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев. Когато у нас е обяд, на друг е изгрев. И т.н.
към беседата >>
И някой път защо светиите се пазят?
То е обезверяване. Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“. Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл.
И някой път защо светиите се пазят?
То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат.
към беседата >>
Не че слънцето си е заминало някъде.
Това е едно обяснение, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране.
Не че слънцето си е заминало някъде.
И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев. Когато у нас е обяд, на друг е изгрев. И т.н.
към беседата >>
То са най-големите изпитания на светиите в света.
Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“. Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се пазят?
То са най-големите изпитания на светиите в света.
Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш.
към беседата >>
И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев.
Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране. Не че слънцето си е заминало някъде.
И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев.
Когато у нас е обяд, на друг е изгрев. И т.н.
към беседата >>
Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого.
Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“. Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се пазят? То са най-големите изпитания на светиите в света.
Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого.
Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите!
към беседата >>
Когато у нас е обяд, на друг е изгрев.
Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране. Не че слънцето си е заминало някъде. И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев.
Когато у нас е обяд, на друг е изгрев.
И т.н.
към беседата >>
Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват.
Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се пазят? То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого.
Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват.
Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане.
към беседата >>
И т.н.
Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране. Не че слънцето си е заминало някъде. И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев. Когато у нас е обяд, на друг е изгрев.
И т.н.
към беседата >>
Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат.
Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се пазят? То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват.
Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат.
То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите.
към беседата >>
Е, как ще примирите противоречията?
Е, как ще примирите противоречията?
Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: „Много добре вървим вече.“ Тъй, вас ви е приятно, казвате: „Много добре вървим.“ Усещате, че голям прогрес имате. А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото. Е, как ще примирите противоречията? Някой седи, той схваща нещата по човешки. Другият се подигнал в живота.
към беседата >>
То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат.
И някой път защо светиите се пазят? То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат.
То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат.
Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат.
към беседата >>
Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: „Много добре вървим вече.“ Тъй, вас ви е приятно, казвате: „Много добре вървим.“ Усещате, че голям прогрес имате.
Е, как ще примирите противоречията?
Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: „Много добре вървим вече.“ Тъй, вас ви е приятно, казвате: „Много добре вървим.“ Усещате, че голям прогрес имате.
А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото. Е, как ще примирите противоречията? Някой седи, той схваща нещата по човешки. Другият се подигнал в живота. Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому.
към беседата >>
Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш.
То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат.
Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш.
То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, големи светии.
към беседата >>
А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото.
Е, как ще примирите противоречията? Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: „Много добре вървим вече.“ Тъй, вас ви е приятно, казвате: „Много добре вървим.“ Усещате, че голям прогрес имате.
А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото.
Е, как ще примирите противоречията? Някой седи, той схваща нещата по човешки. Другият се подигнал в живота. Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому. Като човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света.
към беседата >>
То е най-трудното положение на светиите!
Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш.
То е най-трудното положение на светиите!
Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита!
към беседата >>
Е, как ще примирите противоречията?
Е, как ще примирите противоречията? Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: „Много добре вървим вече.“ Тъй, вас ви е приятно, казвате: „Много добре вървим.“ Усещате, че голям прогрес имате. А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото.
Е, как ще примирите противоречията?
Някой седи, той схваща нещата по човешки. Другият се подигнал в живота. Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому. Като човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света. Ще кажат: „Примирете се.“ Можеш да се примириш с всичко в света само в Божественото.
към беседата >>
Някой казва, иска светия да стане.
Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите!
Някой казва, иска светия да стане.
Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад.
към беседата >>
Някой седи, той схваща нещата по човешки.
Е, как ще примирите противоречията? Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: „Много добре вървим вече.“ Тъй, вас ви е приятно, казвате: „Много добре вървим.“ Усещате, че голям прогрес имате. А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото. Е, как ще примирите противоречията?
Някой седи, той схваща нещата по човешки.
Другият се подигнал в живота. Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому. Като човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света. Ще кажат: „Примирете се.“ Можеш да се примириш с всичко в света само в Божественото.
към беседата >>
Този е най-тежък изпит на светиите.
Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане.
Този е най-тежък изпит на светиите.
И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко.
към беседата >>
Другият се подигнал в живота.
Е, как ще примирите противоречията? Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: „Много добре вървим вече.“ Тъй, вас ви е приятно, казвате: „Много добре вървим.“ Усещате, че голям прогрес имате. А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото. Е, как ще примирите противоречията? Някой седи, той схваща нещата по човешки.
Другият се подигнал в живота.
Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому. Като човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света. Ще кажат: „Примирете се.“ Можеш да се примириш с всичко в света само в Божественото.
към беседата >>
И всички светии там пропадат.
То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите.
И всички светии там пропадат.
Малко светии има такива, големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко. На един светия се позволява 99 повторения.
към беседата >>
Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому.
Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: „Много добре вървим вече.“ Тъй, вас ви е приятно, казвате: „Много добре вървим.“ Усещате, че голям прогрес имате. А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото. Е, как ще примирите противоречията? Някой седи, той схваща нещата по човешки. Другият се подигнал в живота.
Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому.
Като човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света. Ще кажат: „Примирете се.“ Можеш да се примириш с всичко в света само в Божественото.
към беседата >>
Малко светии има такива, големи светии.
Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат.
Малко светии има такива, големи светии.
Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко. На един светия се позволява 99 повторения. Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание.
към беседата >>
Като човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света.
А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото. Е, как ще примирите противоречията? Някой седи, той схваща нещата по човешки. Другият се подигнал в живота. Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому.
Като човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света.
Ще кажат: „Примирете се.“ Можеш да се примириш с всичко в света само в Божественото.
към беседата >>
Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита!
То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, големи светии.
Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита!
А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко. На един светия се позволява 99 повторения. Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание. Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път като дойде, той трябва да преодолее, да издържи.
към беседата >>
Ще кажат: „Примирете се.“ Можеш да се примириш с всичко в света само в Божественото.
Е, как ще примирите противоречията? Някой седи, той схваща нещата по човешки. Другият се подигнал в живота. Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому. Като човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света.
Ще кажат: „Примирете се.“ Можеш да се примириш с всичко в света само в Божественото.
към беседата >>
А другите се повръщат назад.
Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита!
А другите се повръщат назад.
И на светията му е жалко. На един светия се позволява 99 повторения. Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание. Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път като дойде, той трябва да преодолее, да издържи. На стотния път като дойде и първокласен светия става!
към беседата >>
Че, как ще разбирате?
Че, как ще разбирате?
Има неща, от които човек не може да се убеди. Има положения, в които човек не може да се убеди. Е, как ще го изясните? Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли?
към беседата >>
И на светията му е жалко.
Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад.
И на светията му е жалко.
На един светия се позволява 99 повторения. Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание. Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път като дойде, той трябва да преодолее, да издържи. На стотния път като дойде и първокласен светия става!
към беседата >>
Има неща, от които човек не може да се убеди.
Че, как ще разбирате?
Има неща, от които човек не може да се убеди.
Има положения, в които човек не може да се убеди. Е, как ще го изясните? Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли? Ще ѝ простиш.
към беседата >>
На един светия се позволява 99 повторения.
И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко.
На един светия се позволява 99 повторения.
Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание. Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път като дойде, той трябва да преодолее, да издържи. На стотния път като дойде и първокласен светия става!
към беседата >>
Има положения, в които човек не може да се убеди.
Че, как ще разбирате? Има неща, от които човек не може да се убеди.
Има положения, в които човек не може да се убеди.
Е, как ще го изясните? Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли? Ще ѝ простиш. Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница.
към беседата >>
Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание.
Малко светии има такива, големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко. На един светия се позволява 99 повторения.
Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание.
Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път като дойде, той трябва да преодолее, да издържи. На стотния път като дойде и първокласен светия става!
към беседата >>
Е, как ще го изясните?
Че, как ще разбирате? Има неща, от които човек не може да се убеди. Има положения, в които човек не може да се убеди.
Е, как ще го изясните?
Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли? Ще ѝ простиш. Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сърдиш?
към беседата >>
Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път като дойде, той трябва да преодолее, да издържи.
Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко. На един светия се позволява 99 повторения. Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание.
Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път като дойде, той трябва да преодолее, да издържи.
На стотния път като дойде и първокласен светия става!
към беседата >>
Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка.
Че, как ще разбирате? Има неща, от които човек не може да се убеди. Има положения, в които човек не може да се убеди. Е, как ще го изясните?
Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка.
Ще се докачиш ли? Ще ѝ простиш. Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сърдиш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“?
към беседата >>
На стотния път като дойде и първокласен светия става!
А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко. На един светия се позволява 99 повторения. Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание. Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път като дойде, той трябва да преодолее, да издържи.
На стотния път като дойде и първокласен светия става!
към беседата >>
Ще се докачиш ли?
Че, как ще разбирате? Има неща, от които човек не може да се убеди. Има положения, в които човек не може да се убеди. Е, как ще го изясните? Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка.
Ще се докачиш ли?
Ще ѝ простиш. Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сърдиш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“? И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш?
към беседата >>
Та, вие, ако сте направили първия опит и не сте го издържали, имате още 98; ако сте държали два пъти, имате още 97; ако сте [държали] три пъти, и т.н.
Та, вие, ако сте направили първия опит и не сте го издържали, имате още 98; ако сте държали два пъти, имате още 97; ако сте [държали] три пъти, и т.н.
До 99 пъти имате шанс да правите, да издържате. Та, не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Ще ѝ простиш.
Има неща, от които човек не може да се убеди. Има положения, в които човек не може да се убеди. Е, как ще го изясните? Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли?
Ще ѝ простиш.
Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сърдиш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“? И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш? Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат.
към беседата >>
До 99 пъти имате шанс да правите, да издържате.
Та, вие, ако сте направили първия опит и не сте го издържали, имате още 98; ако сте държали два пъти, имате още 97; ако сте [държали] три пъти, и т.н.
До 99 пъти имате шанс да правите, да издържате.
Та, не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница.
Има положения, в които човек не може да се убеди. Е, как ще го изясните? Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли? Ще ѝ простиш.
Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница.
Е, кому ще се сърдиш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“? И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш? Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат. Казват: „Яж де!
към беседата >>
Та, не се обезсърчавайте.
Та, вие, ако сте направили първия опит и не сте го издържали, имате още 98; ако сте държали два пъти, имате още 97; ако сте [държали] три пъти, и т.н. До 99 пъти имате шанс да правите, да издържате.
Та, не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Е, кому ще се сърдиш?
Е, как ще го изясните? Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли? Ще ѝ простиш. Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница.
Е, кому ще се сърдиш?
И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“? И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш? Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат. Казват: „Яж де! “ Как ще ядеш?
към беседата >>
Но да се повърнем към съществената мисъл.
Но да се повърнем към съществената мисъл.
Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота. Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства.
към беседата >>
И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“?
Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли? Ще ѝ простиш. Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сърдиш?
И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“?
И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш? Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат. Казват: „Яж де! “ Как ще ядеш?
към беседата >>
Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота.
Но да се повърнем към съществената мисъл.
Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота.
Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя.
към беседата >>
И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш?
Ще се докачиш ли? Ще ѝ простиш. Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сърдиш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“?
И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш?
Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат. Казват: „Яж де! “ Как ще ядеш?
към беседата >>
Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата.
Но да се повърнем към съществената мисъл. Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота.
Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата.
То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа.
към беседата >>
Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат.
Ще ѝ простиш. Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сърдиш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“? И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш?
Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат.
Казват: „Яж де! “ Как ще ядеш?
към беседата >>
То е мярката.
Но да се повърнем към съществената мисъл. Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота. Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата.
То е мярката.
Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо.
към беседата >>
Казват: „Яж де!
Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сърдиш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“? И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш? Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат.
Казват: „Яж де!
“ Как ще ядеш?
към беседата >>
Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа.
Но да се повърнем към съществената мисъл. Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота. Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката.
Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа.
Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите.
към беседата >>
“ Как ще ядеш?
Е, кому ще се сърдиш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“? И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш? Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат. Казват: „Яж де!
“ Как ще ядеш?
към беседата >>
Това са възможности, това са средства.
Но да се повърнем към съществената мисъл. Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота. Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа.
Това са възможности, това са средства.
Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш.
към беседата >>
Тоест, трябва да се съпоставят нещата.
Тоест, трябва да се съпоставят нещата.
Като се каже някой път: „Трябва да прощаваме“, трябва да имате една ясна представа. Ти не можеш да не простиш на дясната си ръка и на лявата. Каквото и да направят, ти заличаваш, казваш: „Няма нищо, те са моите ръце; те правят някои погрешки, но те не го правят от съзнание.“
към беседата >>
Всичкото е тя.
Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота. Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства.
Всичкото е тя.
Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига.
към беседата >>
Като се каже някой път: „Трябва да прощаваме“, трябва да имате една ясна представа.
Тоест, трябва да се съпоставят нещата.
Като се каже някой път: „Трябва да прощаваме“, трябва да имате една ясна представа.
Ти не можеш да не простиш на дясната си ръка и на лявата. Каквото и да направят, ти заличаваш, казваш: „Няма нищо, те са моите ръце; те правят някои погрешки, но те не го правят от съзнание.“
към беседата >>
Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа.
Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя.
Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа.
Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига. Какъв земледелец е този, който няма нива?
към беседата >>
Ти не можеш да не простиш на дясната си ръка и на лявата.
Тоест, трябва да се съпоставят нещата. Като се каже някой път: „Трябва да прощаваме“, трябва да имате една ясна представа.
Ти не можеш да не простиш на дясната си ръка и на лявата.
Каквото и да направят, ти заличаваш, казваш: „Няма нищо, те са моите ръце; те правят някои погрешки, но те не го правят от съзнание.“
към беседата >>
Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо.
То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа.
Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо.
А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига. Какъв земледелец е този, който няма нива? Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък?
към беседата >>
Каквото и да направят, ти заличаваш, казваш: „Няма нищо, те са моите ръце; те правят някои погрешки, но те не го правят от съзнание.“
Тоест, трябва да се съпоставят нещата. Като се каже някой път: „Трябва да прощаваме“, трябва да имате една ясна представа. Ти не можеш да не простиш на дясната си ръка и на лявата.
Каквото и да направят, ти заличаваш, казваш: „Няма нищо, те са моите ръце; те правят някои погрешки, но те не го правят от съзнание.“
към беседата >>
А в мекотата ще имате материал да работите.
Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо.
А в мекотата ще имате материал да работите.
А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига. Какъв земледелец е този, който няма нива? Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък? Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?
към беседата >>
Тъй трябва да мислите вие.
Тъй трябва да мислите вие.
Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога – как ще се сърдите вие? Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш. По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече! Представете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят.
към беседата >>
А щом работиш, ти можеш да прогресираш.
Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите.
А щом работиш, ти можеш да прогресираш.
А без мекота нищо не се постига. Какъв земледелец е този, който няма нива? Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък? Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?
към беседата >>
Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога – как ще се сърдите вие?
Тъй трябва да мислите вие.
Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога – как ще се сърдите вие?
Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш. По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече! Представете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят. Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си.
към беседата >>
А без мекота нищо не се постига.
Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш.
А без мекота нищо не се постига.
Какъв земледелец е този, който няма нива? Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък? Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?
към беседата >>
Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш.
Тъй трябва да мислите вие. Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога – как ще се сърдите вие?
Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш.
По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече! Представете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят. Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си. Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява.
към беседата >>
Какъв земледелец е този, който няма нива?
Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига.
Какъв земледелец е този, който няма нива?
Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък? Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?
към беседата >>
По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече!
Тъй трябва да мислите вие. Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога – как ще се сърдите вие? Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш.
По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече!
Представете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят. Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си. Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява. Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава?
към беседата >>
Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък?
Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига. Какъв земледелец е този, който няма нива?
Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък?
Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?
към беседата >>
Представете си, че вие се разсърдите на краката си.
Тъй трябва да мислите вие. Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога – как ще се сърдите вие? Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш. По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече!
Представете си, че вие се разсърдите на краката си.
И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят. Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си. Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява. Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава? Каква философия е това?
към беседата >>
Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?
А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига. Какъв земледелец е този, който няма нива? Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък?
Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?
към беседата >>
И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят.
Тъй трябва да мислите вие. Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога – как ще се сърдите вие? Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш. По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече! Представете си, че вие се разсърдите на краката си.
И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят.
Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си. Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява. Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава? Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят.
към беседата >>
Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата!
Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата!
Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам. Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили. Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци.
към беседата >>
Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си.
Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога – как ще се сърдите вие? Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш. По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече! Представете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят.
Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си.
Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява. Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава? Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя?
към беседата >>
Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам.
Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата!
Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам.
Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили. Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение.
към беседата >>
Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява.
Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш. По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече! Представете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят. Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си.
Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява.
Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава? Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам.
към беседата >>
Живейте в мекотата и я използувайте.
Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата! Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам.
Живейте в мекотата и я използувайте.
Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили. Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие?
към беседата >>
Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава?
По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече! Представете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят. Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си. Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява.
Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава?
Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам. – „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя?
към беседата >>
Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили.
Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата! Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам. Живейте в мекотата и я използувайте.
Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили.
Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие? Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ.
към беседата >>
Каква философия е това?
Представете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят. Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си. Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява. Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава?
Каква философия е това?
Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам. – „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя? Трябва ми ръката да пиша.
към беседата >>
Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно.
Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата! Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам. Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили.
Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно.
Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие? Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ. А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави.
към беседата >>
Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят.
И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят. Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си. Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява. Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава? Каква философия е това?
Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят.
Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам. – „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя? Трябва ми ръката да пиша. И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам.
към беседата >>
Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци.
Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата! Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам. Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили. Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно.
Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци.
Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие? Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ. А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави. Хиляди години Земята е седяла без хора. Защо?
към беседата >>
Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя?
Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си. Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява. Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава? Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят.
Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя?
Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам. – „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя? Трябва ми ръката да пиша. И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам. Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко.
към беседата >>
Ако можеш да развиеш енергията на туй горение.
Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам. Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили. Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци.
Ако можеш да развиеш енергията на туй горение.
А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие? Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ. А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави. Хиляди години Земята е седяла без хора. Защо? За да се набере потенциална енергия или вещество, което се намира в Земята.
към беседата >>
Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам.
Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява. Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава? Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя?
Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам.
– „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя? Трябва ми ръката да пиша. И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам. Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко. Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя.
към беседата >>
А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие?
Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили. Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение.
А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие?
Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ. А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави. Хиляди години Земята е седяла без хора. Защо? За да се набере потенциална енергия или вещество, което се намира в Земята.
към беседата >>
– „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя?
Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава? Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам.
– „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя?
Трябва ми ръката да пиша. И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам. Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко. Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича.
към беседата >>
Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ.
Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили. Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие?
Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ.
А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави. Хиляди години Земята е седяла без хора. Защо? За да се набере потенциална енергия или вещество, което се намира в Земята.
към беседата >>
Трябва ми ръката да пиша.
Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам. – „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя?
Трябва ми ръката да пиша.
И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам. Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко. Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията.
към беседата >>
А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави.
Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие? Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ.
А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави.
Хиляди години Земята е седяла без хора. Защо? За да се набере потенциална енергия или вещество, което се намира в Земята.
към беседата >>
И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам.
Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам. – „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя? Трябва ми ръката да пиша.
И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам.
Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко. Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй?
към беседата >>
Хиляди години Земята е седяла без хора. Защо?
Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие? Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ. А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави.
Хиляди години Земята е седяла без хора. Защо?
За да се набере потенциална енергия или вещество, което се намира в Земята.
към беседата >>
Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко.
Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам. – „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя? Трябва ми ръката да пиша. И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам.
Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко.
Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов.
към беседата >>
За да се набере потенциална енергия или вещество, което се намира в Земята.
Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие? Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ. А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави. Хиляди години Земята е седяла без хора. Защо?
За да се набере потенциална енергия или вещество, което се намира в Земята.
към беседата >>
Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя.
Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам. – „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя? Трябва ми ръката да пиша. И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам. Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко.
Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя.
Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов. Може ли да кажете, че не е тъй?
към беседата >>
И сегашните хора, за да си развият своята мисъл, кинетична мисъл, те имат все какво да работят – докато се намери условия, с какво да работят.
И сегашните хора, за да си развият своята мисъл, кинетична мисъл, те имат все какво да работят – докато се намери условия, с какво да работят.
Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците? Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози? И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите? И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения.
към беседата >>
Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича.
– „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя? Трябва ми ръката да пиша. И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам. Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко. Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя.
Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича.
И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов. Може ли да кажете, че не е тъй? И в боята влиза, и очерня се, и всичко.
към беседата >>
Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците?
И сегашните хора, за да си развият своята мисъл, кинетична мисъл, те имат все какво да работят – докато се намери условия, с какво да работят.
Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците?
Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози? И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите? И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения.
към беседата >>
И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията.
Трябва ми ръката да пиша. И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам. Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко. Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича.
И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията.
Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов. Може ли да кажете, че не е тъй? И в боята влиза, и очерня се, и всичко. Казва: „Няма нищо.“ Щом я обичаш, всичко прави.
към беседата >>
Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози?
И сегашните хора, за да си развият своята мисъл, кинетична мисъл, те имат все какво да работят – докато се намери условия, с какво да работят. Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците?
Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози?
И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите? И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Учение – във всички положения.
към беседата >>
Не е ли тъй?
И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам. Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко. Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията.
Не е ли тъй?
Какво ли не прави ръката за любов. Може ли да кажете, че не е тъй? И в боята влиза, и очерня се, и всичко. Казва: „Няма нищо.“ Щом я обичаш, всичко прави. А щом не я обичаш, тя винаги е много бяла и красива, и на всякъде не влиза вече. Тогава?
към беседата >>
И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите?
И сегашните хора, за да си развият своята мисъл, кинетична мисъл, те имат все какво да работят – докато се намери условия, с какво да работят. Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците? Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози?
И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите?
И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Учение – във всички положения. Не както сега хората разбират.
към беседата >>
Какво ли не прави ръката за любов.
Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко. Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй?
Какво ли не прави ръката за любов.
Може ли да кажете, че не е тъй? И в боята влиза, и очерня се, и всичко. Казва: „Няма нищо.“ Щом я обичаш, всичко прави. А щом не я обичаш, тя винаги е много бяла и красива, и на всякъде не влиза вече. Тогава?
към беседата >>
И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците?
И сегашните хора, за да си развият своята мисъл, кинетична мисъл, те имат все какво да работят – докато се намери условия, с какво да работят. Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците? Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози? И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите?
И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците?
И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Учение – във всички положения. Не както сега хората разбират. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира.
към беседата >>
Може ли да кажете, че не е тъй?
Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов.
Може ли да кажете, че не е тъй?
И в боята влиза, и очерня се, и всичко. Казва: „Няма нищо.“ Щом я обичаш, всичко прави. А щом не я обичаш, тя винаги е много бяла и красива, и на всякъде не влиза вече. Тогава?
към беседата >>
И мога да ви изброя такива ред положения.
И сегашните хора, за да си развият своята мисъл, кинетична мисъл, те имат все какво да работят – докато се намери условия, с какво да работят. Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците? Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози? И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите? И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците?
И мога да ви изброя такива ред положения.
Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Учение – във всички положения. Не както сега хората разбират. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си.
към беседата >>
И в боята влиза, и очерня се, и всичко.
Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов. Може ли да кажете, че не е тъй?
И в боята влиза, и очерня се, и всичко.
Казва: „Няма нищо.“ Щом я обичаш, всичко прави. А щом не я обичаш, тя винаги е много бяла и красива, и на всякъде не влиза вече. Тогава?
към беседата >>
Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения.
Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците? Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози? И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите? И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения.
Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения.
Това е Новото Учение – във всички положения. Не както сега хората разбират. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш!
към беседата >>
Казва: „Няма нищо.“ Щом я обичаш, всичко прави.
И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов. Може ли да кажете, че не е тъй? И в боята влиза, и очерня се, и всичко.
Казва: „Няма нищо.“ Щом я обичаш, всичко прави.
А щом не я обичаш, тя винаги е много бяла и красива, и на всякъде не влиза вече. Тогава?
към беседата >>
Това е Новото Учение – във всички положения.
Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози? И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите? И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения.
Това е Новото Учение – във всички положения.
Не както сега хората разбират. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш! Лошо ли е да коригираш?
към беседата >>
А щом не я обичаш, тя винаги е много бяла и красива, и на всякъде не влиза вече. Тогава?
Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов. Може ли да кажете, че не е тъй? И в боята влиза, и очерня се, и всичко. Казва: „Няма нищо.“ Щом я обичаш, всичко прави.
А щом не я обичаш, тя винаги е много бяла и красива, и на всякъде не влиза вече. Тогава?
към беседата >>
Не както сега хората разбират.
И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите? И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Учение – във всички положения.
Не както сега хората разбират.
Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш! Лошо ли е да коригираш? Сто тетрадки имаш.
към беседата >>
Е, хубаво, ако Господ ви обича, вие като вашата ръка ще влизате навсякъде.
Е, хубаво, ако Господ ви обича, вие като вашата ръка ще влизате навсякъде.
Какво ще кажете тогава? Сега, моят извод. Вие не сте го мислили това. Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде. Както вашата ръка.
към беседата >>
Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира.
И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Учение – във всички положения. Не както сега хората разбират.
Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира.
И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш! Лошо ли е да коригираш? Сто тетрадки имаш. Ако учителят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрадките, учениците намразват учителя си.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава?
Е, хубаво, ако Господ ви обича, вие като вашата ръка ще влизате навсякъде.
Какво ще кажете тогава?
Сега, моят извод. Вие не сте го мислили това. Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде. Както вашата ръка. И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Любов, трябва да бъдете готови на всичко.
към беседата >>
И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си.
И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Учение – във всички положения. Не както сега хората разбират. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира.
И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си.
И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш! Лошо ли е да коригираш? Сто тетрадки имаш. Ако учителят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрадките, учениците намразват учителя си. Казват: „Той е много педант, за най-малката погрешка, и зачерква.“ Гневят се учениците.
към беседата >>
Сега, моят извод.
Е, хубаво, ако Господ ви обича, вие като вашата ръка ще влизате навсякъде. Какво ще кажете тогава?
Сега, моят извод.
Вие не сте го мислили това. Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде. Както вашата ръка. И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Любов, трябва да бъдете готови на всичко. Да няма нищо, за което да кажеш: „Аз туй не мога да направя.“
към беседата >>
И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш!
Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Учение – във всички положения. Не както сега хората разбират. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си.
И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш!
Лошо ли е да коригираш? Сто тетрадки имаш. Ако учителят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрадките, учениците намразват учителя си. Казват: „Той е много педант, за най-малката погрешка, и зачерква.“ Гневят се учениците.
към беседата >>
Вие не сте го мислили това.
Е, хубаво, ако Господ ви обича, вие като вашата ръка ще влизате навсякъде. Какво ще кажете тогава? Сега, моят извод.
Вие не сте го мислили това.
Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде. Както вашата ръка. И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Любов, трябва да бъдете готови на всичко. Да няма нищо, за което да кажеш: „Аз туй не мога да направя.“
към беседата >>
Лошо ли е да коригираш?
Това е Новото Учение – във всички положения. Не както сега хората разбират. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш!
Лошо ли е да коригираш?
Сто тетрадки имаш. Ако учителят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрадките, учениците намразват учителя си. Казват: „Той е много педант, за най-малката погрешка, и зачерква.“ Гневят се учениците.
към беседата >>
Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде.
Е, хубаво, ако Господ ви обича, вие като вашата ръка ще влизате навсякъде. Какво ще кажете тогава? Сега, моят извод. Вие не сте го мислили това.
Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде.
Както вашата ръка. И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Любов, трябва да бъдете готови на всичко. Да няма нищо, за което да кажеш: „Аз туй не мога да направя.“
към беседата >>
Сто тетрадки имаш.
Не както сега хората разбират. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш! Лошо ли е да коригираш?
Сто тетрадки имаш.
Ако учителят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрадките, учениците намразват учителя си. Казват: „Той е много педант, за най-малката погрешка, и зачерква.“ Гневят се учениците.
към беседата >>
Както вашата ръка.
Е, хубаво, ако Господ ви обича, вие като вашата ръка ще влизате навсякъде. Какво ще кажете тогава? Сега, моят извод. Вие не сте го мислили това. Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде.
Както вашата ръка.
И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Любов, трябва да бъдете готови на всичко. Да няма нищо, за което да кажеш: „Аз туй не мога да направя.“
към беседата >>
Ако учителят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрадките, учениците намразват учителя си.
Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш! Лошо ли е да коригираш? Сто тетрадки имаш.
Ако учителят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрадките, учениците намразват учителя си.
Казват: „Той е много педант, за най-малката погрешка, и зачерква.“ Гневят се учениците.
към беседата >>
И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Любов, трябва да бъдете готови на всичко.
Какво ще кажете тогава? Сега, моят извод. Вие не сте го мислили това. Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде. Както вашата ръка.
И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Любов, трябва да бъдете готови на всичко.
Да няма нищо, за което да кажеш: „Аз туй не мога да направя.“
към беседата >>
Казват: „Той е много педант, за най-малката погрешка, и зачерква.“ Гневят се учениците.
И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш! Лошо ли е да коригираш? Сто тетрадки имаш. Ако учителят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрадките, учениците намразват учителя си.
Казват: „Той е много педант, за най-малката погрешка, и зачерква.“ Гневят се учениците.
към беседата >>
Да няма нищо, за което да кажеш: „Аз туй не мога да направя.“
Сега, моят извод. Вие не сте го мислили това. Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде. Както вашата ръка. И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Любов, трябва да бъдете готови на всичко.
Да няма нищо, за което да кажеш: „Аз туй не мога да направя.“
към беседата >>
Не се гневете, тетрадките ви може да са нашарени с погрешки – радвайте се, че има някой да ви показва погрешките.
Не се гневете, тетрадките ви може да са нашарени с погрешки – радвайте се, че има някой да ви показва погрешките.
По някой път гледам, някой, като му покажеш една погрешка, той се разсърди. И мисли, че много хубаво прави. По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата? “ Той ми я срича. Рекох: Така не се произнася.
към беседата >>
Та казвам: Не че нямате желание, вие имате желание, но вие някой път съпоставяте вашето разбиране; тъй както едно време един турски съдия, от тези турските мирови съдии... В турския език Силистра и Силиврия еднакво се пишат.
Та казвам: Не че нямате желание, вие имате желание, но вие някой път съпоставяте вашето разбиране; тъй както едно време един турски съдия, от тези турските мирови съдии... В турския език Силистра и Силиврия еднакво се пишат.
Този отива един да му извади паспорт, да му позволи да отиде до Силистра, той пише, пише, Силистра не може да напише, понеже и двете еднакво се пишат, казва: „Че ти трябва да идеш в Силиврия.“ – „Че как? “ – „Е, там трябва да идеш.“ И вие по някой път, като не можете да напишете нещата както трябва, казвате: „Вие трябва да идете за Силиврия.“
към беседата >>
По някой път гледам, някой, като му покажеш една погрешка, той се разсърди.
Не се гневете, тетрадките ви може да са нашарени с погрешки – радвайте се, че има някой да ви показва погрешките.
По някой път гледам, някой, като му покажеш една погрешка, той се разсърди.
И мисли, че много хубаво прави. По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата? “ Той ми я срича. Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре.
към беседата >>
Този отива един да му извади паспорт, да му позволи да отиде до Силистра, той пише, пише, Силистра не може да напише, понеже и двете еднакво се пишат, казва: „Че ти трябва да идеш в Силиврия.“ – „Че как?
Та казвам: Не че нямате желание, вие имате желание, но вие някой път съпоставяте вашето разбиране; тъй както едно време един турски съдия, от тези турските мирови съдии... В турския език Силистра и Силиврия еднакво се пишат.
Този отива един да му извади паспорт, да му позволи да отиде до Силистра, той пише, пише, Силистра не може да напише, понеже и двете еднакво се пишат, казва: „Че ти трябва да идеш в Силиврия.“ – „Че как?
“ – „Е, там трябва да идеш.“ И вие по някой път, като не можете да напишете нещата както трябва, казвате: „Вие трябва да идете за Силиврия.“
към беседата >>
И мисли, че много хубаво прави.
Не се гневете, тетрадките ви може да са нашарени с погрешки – радвайте се, че има някой да ви показва погрешките. По някой път гледам, някой, като му покажеш една погрешка, той се разсърди.
И мисли, че много хубаво прави.
По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата? “ Той ми я срича. Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре. Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично.
към беседата >>
“ – „Е, там трябва да идеш.“ И вие по някой път, като не можете да напишете нещата както трябва, казвате: „Вие трябва да идете за Силиврия.“
Та казвам: Не че нямате желание, вие имате желание, но вие някой път съпоставяте вашето разбиране; тъй както едно време един турски съдия, от тези турските мирови съдии... В турския език Силистра и Силиврия еднакво се пишат. Този отива един да му извади паспорт, да му позволи да отиде до Силистра, той пише, пише, Силистра не може да напише, понеже и двете еднакво се пишат, казва: „Че ти трябва да идеш в Силиврия.“ – „Че как?
“ – „Е, там трябва да идеш.“ И вие по някой път, като не можете да напишете нещата както трябва, казвате: „Вие трябва да идете за Силиврия.“
към беседата >>
По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата?
Не се гневете, тетрадките ви може да са нашарени с погрешки – радвайте се, че има някой да ви показва погрешките. По някой път гледам, някой, като му покажеш една погрешка, той се разсърди. И мисли, че много хубаво прави.
По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата?
“ Той ми я срича. Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре. Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично. То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите.
към беседата >>
Сега, туй изяснение трябва да го турите малко по-далеч.
Сега, туй изяснение трябва да го турите малко по-далеч.
Запример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не. Всичко се отнася до вас. Един ден има отношение до вас. Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна?
към беседата >>
“ Той ми я срича.
Не се гневете, тетрадките ви може да са нашарени с погрешки – радвайте се, че има някой да ви показва погрешките. По някой път гледам, някой, като му покажеш една погрешка, той се разсърди. И мисли, че много хубаво прави. По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата?
“ Той ми я срича.
Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре. Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично. То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите. А земните езици не съм ги научил още.
към беседата >>
Запример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не.
Сега, туй изяснение трябва да го турите малко по-далеч.
Запример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не.
Всичко се отнася до вас. Един ден има отношение до вас. Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска?
към беседата >>
Рекох: Така не се произнася.
Не се гневете, тетрадките ви може да са нашарени с погрешки – радвайте се, че има някой да ви показва погрешките. По някой път гледам, някой, като му покажеш една погрешка, той се разсърди. И мисли, че много хубаво прави. По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата? “ Той ми я срича.
Рекох: Така не се произнася.
Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре. Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично. То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите. А земните езици не съм ги научил още. Модерни езици.
към беседата >>
Всичко се отнася до вас.
Сега, туй изяснение трябва да го турите малко по-далеч. Запример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не.
Всичко се отнася до вас.
Един ден има отношение до вас. Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна?
към беседата >>
Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре.
По някой път гледам, някой, като му покажеш една погрешка, той се разсърди. И мисли, че много хубаво прави. По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата? “ Той ми я срича. Рекох: Така не се произнася.
Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре.
Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично. То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите. А земните езици не съм ги научил още. Модерни езици. На френски сега се уча.
към беседата >>
Един ден има отношение до вас.
Сега, туй изяснение трябва да го турите малко по-далеч. Запример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не. Всичко се отнася до вас.
Един ден има отношение до вас.
Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна? И двамата са прави.
към беседата >>
Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично.
И мисли, че много хубаво прави. По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата? “ Той ми я срича. Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре.
Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично.
То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите. А земните езици не съм ги научил още. Модерни езици. На френски сега се уча.
към беседата >>
Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв?
Сега, туй изяснение трябва да го турите малко по-далеч. Запример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не. Всичко се отнася до вас. Един ден има отношение до вас.
Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв?
И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна? И двамата са прави. Те изтичат от едно лично гледище.
към беседата >>
То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите.
По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата? “ Той ми я срича. Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре. Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично.
То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите.
А земните езици не съм ги научил още. Модерни езици. На френски сега се уча.
към беседата >>
И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна?
Сега, туй изяснение трябва да го турите малко по-далеч. Запример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не. Всичко се отнася до вас. Един ден има отношение до вас. Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв?
И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна?
Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна? И двамата са прави. Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат.
към беседата >>
А земните езици не съм ги научил още.
“ Той ми я срича. Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре. Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично. То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите.
А земните езици не съм ги научил още.
Модерни езици. На френски сега се уча.
към беседата >>
Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска?
Запример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не. Всичко се отнася до вас. Един ден има отношение до вас. Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна?
Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска?
Кой е на правата страна? И двамата са прави. Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира.
към беседата >>
Модерни езици.
Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре. Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично. То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите. А земните езици не съм ги научил още.
Модерни езици.
На френски сега се уча.
към беседата >>
Кой е на правата страна?
Всичко се отнася до вас. Един ден има отношение до вас. Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска?
Кой е на правата страна?
И двамата са прави. Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи.
към беседата >>
На френски сега се уча.
Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре. Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично. То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите. А земните езици не съм ги научил още. Модерни езици.
На френски сега се уча.
към беседата >>
И двамата са прави.
Един ден има отношение до вас. Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна?
И двамата са прави.
Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва.
към беседата >>
Но да се повърнем.
Но да се повърнем.
Тези неща ги навеждам като едно изяснение на онази велика Истина. Светът е едно училище. И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик. То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество.
към беседата >>
Те изтичат от едно лично гледище.
Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна? И двамата са прави.
Те изтичат от едно лично гледище.
То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен.
към беседата >>
Тези неща ги навеждам като едно изяснение на онази велика Истина.
Но да се повърнем.
Тези неща ги навеждам като едно изяснение на онази велика Истина.
Светът е едно училище. И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик. То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това.
към беседата >>
То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат.
И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна? И двамата са прави. Те изтичат от едно лично гледище.
То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат.
Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла.
към беседата >>
Светът е едно училище.
Но да се повърнем. Тези неща ги навеждам като едно изяснение на онази велика Истина.
Светът е едно училище.
И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик. То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите.
към беседата >>
Това той разбира.
Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна? И двамата са прави. Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат.
Това той разбира.
Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла. Така трябва да преведете.
към беседата >>
И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик.
Но да се повърнем. Тези неща ги навеждам като едно изяснение на онази велика Истина. Светът е едно училище.
И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик.
То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите. Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш?
към беседата >>
Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи.
Кой е на правата страна? И двамата са прави. Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира.
Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи.
А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла. Така трябва да преведете. Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата.
към беседата >>
То е най-хубавото нещо.
Но да се повърнем. Тези неща ги навеждам като едно изяснение на онази велика Истина. Светът е едно училище. И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик.
То е най-хубавото нещо.
Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите. Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш? Той иска да стане господар.
към беседата >>
А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва.
И двамата са прави. Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи.
А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва.
То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла. Така трябва да преведете. Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата. Всеки ден носи своето благословение.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от ученичество.
Но да се повърнем. Тези неща ги навеждам като едно изяснение на онази велика Истина. Светът е едно училище. И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик. То е най-хубавото нещо.
Няма по-хубаво нещо от ученичество.
И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите. Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш? Той иска да стане господар. А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата.
към беседата >>
То е тъмно за мен.
Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва.
То е тъмно за мен.
Ти си като в мъгла. Така трябва да преведете. Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата. Всеки ден носи своето благословение. Хората са все същи.
към беседата >>
И не желайте това.
Тези неща ги навеждам като едно изяснение на онази велика Истина. Светът е едно училище. И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик. То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество.
И не желайте това.
И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите. Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш? Той иска да стане господар. А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата. И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари.
към беседата >>
Ти си като в мъгла.
То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен.
Ти си като в мъгла.
Така трябва да преведете. Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата. Всеки ден носи своето благословение. Хората са все същи. Но има едно вътрешно разбиране.
към беседата >>
И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите.
Светът е едно училище. И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик. То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това.
И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите.
Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш? Той иска да стане господар. А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата. И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити.
към беседата >>
Така трябва да преведете.
Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла.
Така трябва да преведете.
Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата. Всеки ден носи своето благословение. Хората са все същи. Но има едно вътрешно разбиране.
към беседата >>
Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш?
И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик. То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите.
Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш?
Той иска да стане господар. А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата. И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар.
към беседата >>
Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата.
Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла. Така трябва да преведете.
Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата.
Всеки ден носи своето благословение. Хората са все същи. Но има едно вътрешно разбиране.
към беседата >>
Той иска да стане господар.
То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите. Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш?
Той иска да стане господар.
А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата. И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота.
към беседата >>
Всеки ден носи своето благословение.
А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла. Така трябва да преведете. Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата.
Всеки ден носи своето благословение.
Хората са все същи. Но има едно вътрешно разбиране.
към беседата >>
А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата.
Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите. Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш? Той иска да стане господар.
А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата.
И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота. Лошата карма ще създадеш.
към беседата >>
Хората са все същи.
То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла. Така трябва да преведете. Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата. Всеки ден носи своето благословение.
Хората са все същи.
Но има едно вътрешно разбиране.
към беседата >>
И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари.
И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите. Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш? Той иска да стане господар. А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата.
И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари.
Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота. Лошата карма ще създадеш. Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ?
към беседата >>
Но има едно вътрешно разбиране.
Ти си като в мъгла. Така трябва да преведете. Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата. Всеки ден носи своето благословение. Хората са все същи.
Но има едно вътрешно разбиране.
към беседата >>
Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити.
И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите. Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш? Той иска да стане господар. А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата. И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари.
Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити.
И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота. Лошата карма ще създадеш. Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ? Как не го е махнал?
към беседата >>
Сега, другото.
Сега, другото.
Неразбраното, ето как го обяснявам. Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него. Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас. Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка.
към беседата >>
И тогава, да станеш господар.
Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш? Той иска да стане господар. А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата. И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити.
И тогава, да станеш господар.
А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота. Лошата карма ще създадеш. Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ? Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне.
към беседата >>
Неразбраното, ето как го обяснявам.
Сега, другото.
Неразбраното, ето как го обяснявам.
Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него. Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас. Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли?
към беседата >>
А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота.
Той иска да стане господар. А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата. И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар.
А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота.
Лошата карма ще създадеш. Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ? Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света.
към беседата >>
Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него.
Сега, другото. Неразбраното, ето как го обяснявам.
Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него.
Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас. Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли? “ Питам: Кой е крив?
към беседата >>
Лошата карма ще създадеш.
А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата. И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота.
Лошата карма ще създадеш.
Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ? Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича.
към беседата >>
Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас.
Сега, другото. Неразбраното, ето как го обяснявам. Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него.
Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас.
Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли? “ Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка?
към беседата >>
Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ?
И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота. Лошата карма ще създадеш.
Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ?
Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още.
към беседата >>
Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне.
Сега, другото. Неразбраното, ето как го обяснявам. Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него. Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас.
Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне.
Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли? “ Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката.
към беседата >>
Как не го е махнал?
Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота. Лошата карма ще създадеш. Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ?
Как не го е махнал?
Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа!
към беседата >>
Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка.
Сега, другото. Неразбраното, ето как го обяснявам. Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него. Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас. Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне.
Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка.
Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли? “ Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете внимателни.
към беседата >>
Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне.
И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота. Лошата карма ще създадеш. Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ? Как не го е махнал?
Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне.
Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога!
към беседата >>
Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли?
Неразбраното, ето как го обяснявам. Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него. Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас. Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка.
Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли?
“ Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете внимателни. Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране.
към беседата >>
Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света.
А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота. Лошата карма ще създадеш. Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ? Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне.
Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света.
Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам.
към беседата >>
“ Питам: Кой е крив?
Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него. Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас. Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли?
“ Питам: Кой е крив?
Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете внимателни. Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение?
към беседата >>
Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича.
Лошата карма ще създадеш. Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ? Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света.
Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича.
Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича.
към беседата >>
Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка?
Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас. Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли? “ Питам: Кой е крив?
Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка?
Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете внимателни. Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство?
към беседата >>
Вие това не сте учили още.
Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ? Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича.
Вие това не сте учили още.
Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо.
към беседата >>
Вие, които сте си повредили ръката.
Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли? “ Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка?
Вие, които сте си повредили ръката.
И трябва да бъдете внимателни. Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство? Който ви донесе храната ли?
към беседата >>
Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа!
Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още.
Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа!
А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека дума.
към беседата >>
И трябва да бъдете внимателни.
Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли? “ Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката.
И трябва да бъдете внимателни.
Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство? Който ви донесе храната ли? Вие ще кажете: „Той не е ли разумен?
към беседата >>
А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога!
Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа!
А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога!
По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека дума. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него.
към беседата >>
Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране.
Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли? “ Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете внимателни.
Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране.
Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство? Който ви донесе храната ли? Вие ще кажете: „Той не е ли разумен? “ Кой не е разумен?
към беседата >>
По някой път аз така виждам.
Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога!
По някой път аз така виждам.
Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека дума. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него.
към беседата >>
Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение?
“ Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете внимателни. Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране.
Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение?
Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство? Който ви донесе храната ли? Вие ще кажете: „Той не е ли разумен? “ Кой не е разумен? Онзи, който донесе храната, или вие, които не сте знаели да пазите стомаха си?
към беседата >>
Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича.
Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам.
Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича.
А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека дума. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа.
към беседата >>
Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство?
Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете внимателни. Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение?
Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство?
Който ви донесе храната ли? Вие ще кажете: „Той не е ли разумен? “ Кой не е разумен? Онзи, който донесе храната, или вие, които не сте знаели да пазите стомаха си?
към беседата >>
А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо.
Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича.
А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо.
Аз ще туря по-мека дума. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа.
към беседата >>
Който ви донесе храната ли?
Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете внимателни. Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство?
Който ви донесе храната ли?
Вие ще кажете: „Той не е ли разумен? “ Кой не е разумен? Онзи, който донесе храната, или вие, които не сте знаели да пазите стомаха си?
към беседата >>
Аз ще туря по-мека дума.
Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо.
Аз ще туря по-мека дума.
Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете!
към беседата >>
Вие ще кажете: „Той не е ли разумен?
И трябва да бъдете внимателни. Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство? Който ви донесе храната ли?
Вие ще кажете: „Той не е ли разумен?
“ Кой не е разумен? Онзи, който донесе храната, или вие, които не сте знаели да пазите стомаха си?
към беседата >>
Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него.
А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека дума.
Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него.
Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така?
към беседата >>
“ Кой не е разумен?
Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство? Който ви донесе храната ли? Вие ще кажете: „Той не е ли разумен?
“ Кой не е разумен?
Онзи, който донесе храната, или вие, които не сте знаели да пазите стомаха си?
към беседата >>
Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него.
По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека дума. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него.
Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него.
Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така? Защото е така.
към беседата >>
Онзи, който донесе храната, или вие, които не сте знаели да пазите стомаха си?
Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство? Който ви донесе храната ли? Вие ще кажете: „Той не е ли разумен? “ Кой не е разумен?
Онзи, който донесе храната, или вие, които не сте знаели да пазите стомаха си?
към беседата >>
Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа.
Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека дума. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него.
Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа.
Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така? Защото е така. Ето на какво основание отгоре.
към беседата >>
Та, първата причина за онова разстройство, което някой път претърпявате, все седи във вас.
Та, първата причина за онова разстройство, което някой път претърпявате, все седи във вас.
Някой път казвате: „Господ така ме е създал.“ Да, Господ създаде деня, но Господ не създаде нещастните дни. Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха. А обеда Бог създаде. Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде.
към беседата >>
Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа.
А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека дума. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа.
Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа.
Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така? Защото е така. Ето на какво основание отгоре. Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него.
към беседата >>
Някой път казвате: „Господ така ме е създал.“ Да, Господ създаде деня, но Господ не създаде нещастните дни.
Та, първата причина за онова разстройство, което някой път претърпявате, все седи във вас.
Някой път казвате: „Господ така ме е създал.“ Да, Господ създаде деня, но Господ не създаде нещастните дни.
Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха. А обеда Бог създаде. Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде. А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде.
към беседата >>
Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете!
Аз ще туря по-мека дума. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа.
Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете!
Защо е така? Защото е така. Ето на какво основание отгоре. Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е будно съзнанието.
към беседата >>
Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха.
Та, първата причина за онова разстройство, което някой път претърпявате, все седи във вас. Някой път казвате: „Господ така ме е създал.“ Да, Господ създаде деня, но Господ не създаде нещастните дни.
Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха.
А обеда Бог създаде. Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде. А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде. Слънцето пита: „Да заляза ли?
към беседата >>
Защо е така?
Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете!
Защо е така?
Защото е така. Ето на какво основание отгоре. Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е будно съзнанието. И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава.
към беседата >>
А обеда Бог създаде.
Та, първата причина за онова разстройство, което някой път претърпявате, все седи във вас. Някой път казвате: „Господ така ме е създал.“ Да, Господ създаде деня, но Господ не създаде нещастните дни. Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха.
А обеда Бог създаде.
Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде. А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде. Слънцето пита: „Да заляза ли? “ Ние казваме: „Да залезе Слънцето.“ Понеже ние не го обичаме, казваме: „Хайде, да си върви!
към беседата >>
Защото е така.
Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така?
Защото е така.
Ето на какво основание отгоре. Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е будно съзнанието. И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него.
към беседата >>
Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето.
Та, първата причина за онова разстройство, което някой път претърпявате, все седи във вас. Някой път казвате: „Господ така ме е създал.“ Да, Господ създаде деня, но Господ не създаде нещастните дни. Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха. А обеда Бог създаде.
Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето.
Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде. А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде. Слънцето пита: „Да заляза ли? “ Ние казваме: „Да залезе Слънцето.“ Понеже ние не го обичаме, казваме: „Хайде, да си върви! “ А ако не го напишем така, то няма да залезе.
към беседата >>
Ето на какво основание отгоре.
Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така? Защото е така.
Ето на какво основание отгоре.
Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е будно съзнанието. И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа!
към беседата >>
Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде.
Та, първата причина за онова разстройство, което някой път претърпявате, все седи във вас. Някой път казвате: „Господ така ме е създал.“ Да, Господ създаде деня, но Господ не създаде нещастните дни. Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха. А обеда Бог създаде. Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето.
Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде.
А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде. Слънцето пита: „Да заляза ли? “ Ние казваме: „Да залезе Слънцето.“ Понеже ние не го обичаме, казваме: „Хайде, да си върви! “ А ако не го напишем така, то няма да залезе.
към беседата >>
Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него.
Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така? Защото е така. Ето на какво основание отгоре.
Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него.
На него не е будно съзнанието. И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа! Не казвай: няма кой да ви гледа!
към беседата >>
А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде.
Някой път казвате: „Господ така ме е създал.“ Да, Господ създаде деня, но Господ не създаде нещастните дни. Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха. А обеда Бог създаде. Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде.
А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде.
Слънцето пита: „Да заляза ли? “ Ние казваме: „Да залезе Слънцето.“ Понеже ние не го обичаме, казваме: „Хайде, да си върви! “ А ако не го напишем така, то няма да залезе.
към беседата >>
На него не е будно съзнанието.
Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така? Защото е така. Ето на какво основание отгоре. Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него.
На него не е будно съзнанието.
И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа! Не казвай: няма кой да ви гледа! Бащата казва, че синът не го гледа.
към беседата >>
Слънцето пита: „Да заляза ли?
Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха. А обеда Бог създаде. Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде. А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде.
Слънцето пита: „Да заляза ли?
“ Ние казваме: „Да залезе Слънцето.“ Понеже ние не го обичаме, казваме: „Хайде, да си върви! “ А ако не го напишем така, то няма да залезе.
към беседата >>
И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава.
Защо е така? Защото е така. Ето на какво основание отгоре. Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е будно съзнанието.
И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава.
Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа! Не казвай: няма кой да ви гледа! Бащата казва, че синът не го гледа. Възможно е.
към беседата >>
“ Ние казваме: „Да залезе Слънцето.“ Понеже ние не го обичаме, казваме: „Хайде, да си върви!
А обеда Бог създаде. Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде. А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде. Слънцето пита: „Да заляза ли?
“ Ние казваме: „Да залезе Слънцето.“ Понеже ние не го обичаме, казваме: „Хайде, да си върви!
“ А ако не го напишем така, то няма да залезе.
към беседата >>
Той гледа към него.
Защото е така. Ето на какво основание отгоре. Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е будно съзнанието. И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава.
Той гледа към него.
Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа! Не казвай: няма кой да ви гледа! Бащата казва, че синът не го гледа. Възможно е.
към беседата >>
“ А ако не го напишем така, то няма да залезе.
Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде. А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде. Слънцето пита: „Да заляза ли? “ Ние казваме: „Да залезе Слънцето.“ Понеже ние не го обичаме, казваме: „Хайде, да си върви!
“ А ако не го напишем така, то няма да залезе.
към беседата >>
Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа!
Ето на какво основание отгоре. Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е будно съзнанието. И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него.
Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа!
Не казвай: няма кой да ви гледа! Бащата казва, че синът не го гледа. Възможно е.
към беседата >>
Е, хубаво.
Е, хубаво.
То е буквалното схващане. Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът. Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние. Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне.
към беседата >>
Не казвай: няма кой да ви гледа!
Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е будно съзнанието. И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа!
Не казвай: няма кой да ви гледа!
Бащата казва, че синът не го гледа. Възможно е.
към беседата >>
То е буквалното схващане.
Е, хубаво.
То е буквалното схващане.
Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът. Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние. Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота.
към беседата >>
Бащата казва, че синът не го гледа.
На него не е будно съзнанието. И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа! Не казвай: няма кой да ви гледа!
Бащата казва, че синът не го гледа.
Възможно е.
към беседата >>
Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът.
Е, хубаво. То е буквалното схващане.
Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът.
Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние. Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата.
към беседата >>
Възможно е.
И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа! Не казвай: няма кой да ви гледа! Бащата казва, че синът не го гледа.
Възможно е.
към беседата >>
Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние.
Е, хубаво. То е буквалното схващане. Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът.
Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние.
Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пълния ден.
към беседата >>
Та, сега ви наведох на мисълта... Туй е като ученици, каква трябва да бъде вашата нова мисъл.
Та, сега ви наведох на мисълта... Туй е като ученици, каква трябва да бъде вашата нова мисъл.
Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате. Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие.
към беседата >>
Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви.
Е, хубаво. То е буквалното схващане. Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът. Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние.
Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви.
Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пълния ден. Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите.
към беседата >>
Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате.
Та, сега ви наведох на мисълта... Туй е като ученици, каква трябва да бъде вашата нова мисъл.
Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате.
Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие. Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате.
към беседата >>
Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне.
Е, хубаво. То е буквалното схващане. Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът. Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние. Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви.
Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне.
Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пълния ден. Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите. Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие.
към беседата >>
Използувайте ги.
Та, сега ви наведох на мисълта... Туй е като ученици, каква трябва да бъде вашата нова мисъл. Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате.
Използувайте ги.
И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие. Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате. И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята.
към беседата >>
Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота.
То е буквалното схващане. Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът. Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние. Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне.
Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота.
И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пълния ден. Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите. Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие. А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш.
към беседата >>
И не се суетете с това, с което хората се суетят.
Та, сега ви наведох на мисълта... Туй е като ученици, каква трябва да бъде вашата нова мисъл. Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате. Използувайте ги.
И не се суетете с това, с което хората се суетят.
Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие. Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате. И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята. Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран поп.
към беседата >>
И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата.
Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът. Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние. Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота.
И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата.
Господ нареди пълния ден. Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите. Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие. А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш. И сега, всичката наука седи в туй: Онова, което Бог ви е дал, да го пазите!
към беседата >>
Всичко в света е създадено за вас като ученици.
Та, сега ви наведох на мисълта... Туй е като ученици, каква трябва да бъде вашата нова мисъл. Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате. Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят.
Всичко в света е създадено за вас като ученици.
Всичко в света е създадено за вас, като пособие. Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате. И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята. Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран поп.
към беседата >>
Господ нареди пълния ден.
Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние. Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата.
Господ нареди пълния ден.
Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите. Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие. А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш. И сега, всичката наука седи в туй: Онова, което Бог ви е дал, да го пазите!
към беседата >>
Всичко в света е създадено за вас, като пособие.
Та, сега ви наведох на мисълта... Туй е като ученици, каква трябва да бъде вашата нова мисъл. Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате. Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици.
Всичко в света е създадено за вас, като пособие.
Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате. И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята. Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран поп.
към беседата >>
Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите.
Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пълния ден.
Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите.
Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие. А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш. И сега, всичката наука седи в туй: Онова, което Бог ви е дал, да го пазите!
към беседата >>
Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате.
Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате. Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие.
Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате.
И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята. Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран поп.
към беседата >>
Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие.
Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пълния ден. Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите.
Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие.
А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш. И сега, всичката наука седи в туй: Онова, което Бог ви е дал, да го пазите!
към беседата >>
И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята.
Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие. Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате.
И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята.
Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран поп.
към беседата >>
А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш.
Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пълния ден. Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите. Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие.
А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш.
И сега, всичката наука седи в туй: Онова, което Бог ви е дал, да го пазите!
към беседата >>
Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран поп.
И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие. Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате. И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята.
Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран поп.
към беседата >>
И сега, всичката наука седи в туй: Онова, което Бог ви е дал, да го пазите!
И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пълния ден. Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите. Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие. А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш.
И сега, всичката наука седи в туй: Онова, което Бог ви е дал, да го пазите!
към беседата >>
Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп.
Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп.
Той като служил, спечелил пари. Понеже кръщавал, проповядвал хубаво, и спечелил хубаво. И казва: „Дотегна ми да погребвам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.“ И хвърлил килимявката си и казва: „Свободно да си поживея и аз! Попски не искам да живея.“ Обрали го разбойници и не знаел какво да направи. Турил си килимявката и джубето, пак се върнал, казва: „Пак ще се женят хората.“
към беседата >>
Едно малко обяснение.
Едно малко обяснение.
Трябва да пазиш очите си. Как? Някой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си. Много внимателни трябва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повредите ръката; или, да покажете на хората, че сте голям пешеходец, може да си повредите краката. Или, има места, дето може да повредите крака си. Някой път, за да покажете, че имате голяма любов към хората, може да си повредите и сърцето.
към беседата >>
Той като служил, спечелил пари.
Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп.
Той като служил, спечелил пари.
Понеже кръщавал, проповядвал хубаво, и спечелил хубаво. И казва: „Дотегна ми да погребвам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.“ И хвърлил килимявката си и казва: „Свободно да си поживея и аз! Попски не искам да живея.“ Обрали го разбойници и не знаел какво да направи. Турил си килимявката и джубето, пак се върнал, казва: „Пак ще се женят хората.“
към беседата >>
Трябва да пазиш очите си. Как?
Едно малко обяснение.
Трябва да пазиш очите си. Как?
Някой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си. Много внимателни трябва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повредите ръката; или, да покажете на хората, че сте голям пешеходец, може да си повредите краката. Или, има места, дето може да повредите крака си. Някой път, за да покажете, че имате голяма любов към хората, може да си повредите и сърцето. От голяма любов може да повредите сърцето си.
към беседата >>
Понеже кръщавал, проповядвал хубаво, и спечелил хубаво.
Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп. Той като служил, спечелил пари.
Понеже кръщавал, проповядвал хубаво, и спечелил хубаво.
И казва: „Дотегна ми да погребвам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.“ И хвърлил килимявката си и казва: „Свободно да си поживея и аз! Попски не искам да живея.“ Обрали го разбойници и не знаел какво да направи. Турил си килимявката и джубето, пак се върнал, казва: „Пак ще се женят хората.“
към беседата >>
Някой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си.
Едно малко обяснение. Трябва да пазиш очите си. Как?
Някой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си.
Много внимателни трябва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повредите ръката; или, да покажете на хората, че сте голям пешеходец, може да си повредите краката. Или, има места, дето може да повредите крака си. Някой път, за да покажете, че имате голяма любов към хората, може да си повредите и сърцето. От голяма любов може да повредите сърцето си.
към беседата >>
И казва: „Дотегна ми да погребвам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.“ И хвърлил килимявката си и казва: „Свободно да си поживея и аз!
Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп. Той като служил, спечелил пари. Понеже кръщавал, проповядвал хубаво, и спечелил хубаво.
И казва: „Дотегна ми да погребвам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.“ И хвърлил килимявката си и казва: „Свободно да си поживея и аз!
Попски не искам да живея.“ Обрали го разбойници и не знаел какво да направи. Турил си килимявката и джубето, пак се върнал, казва: „Пак ще се женят хората.“
към беседата >>
Много внимателни трябва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повредите ръката; или, да покажете на хората, че сте голям пешеходец, може да си повредите краката.
Едно малко обяснение. Трябва да пазиш очите си. Как? Някой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си.
Много внимателни трябва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повредите ръката; или, да покажете на хората, че сте голям пешеходец, може да си повредите краката.
Или, има места, дето може да повредите крака си. Някой път, за да покажете, че имате голяма любов към хората, може да си повредите и сърцето. От голяма любов може да повредите сърцето си.
към беседата >>
Попски не искам да живея.“ Обрали го разбойници и не знаел какво да направи.
Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп. Той като служил, спечелил пари. Понеже кръщавал, проповядвал хубаво, и спечелил хубаво. И казва: „Дотегна ми да погребвам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.“ И хвърлил килимявката си и казва: „Свободно да си поживея и аз!
Попски не искам да живея.“ Обрали го разбойници и не знаел какво да направи.
Турил си килимявката и джубето, пак се върнал, казва: „Пак ще се женят хората.“
към беседата >>
Или, има места, дето може да повредите крака си.
Едно малко обяснение. Трябва да пазиш очите си. Как? Някой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си. Много внимателни трябва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повредите ръката; или, да покажете на хората, че сте голям пешеходец, може да си повредите краката.
Или, има места, дето може да повредите крака си.
Някой път, за да покажете, че имате голяма любов към хората, може да си повредите и сърцето. От голяма любов може да повредите сърцето си.
към беседата >>
Турил си килимявката и джубето, пак се върнал, казва: „Пак ще се женят хората.“
Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп. Той като служил, спечелил пари. Понеже кръщавал, проповядвал хубаво, и спечелил хубаво. И казва: „Дотегна ми да погребвам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.“ И хвърлил килимявката си и казва: „Свободно да си поживея и аз! Попски не искам да живея.“ Обрали го разбойници и не знаел какво да направи.
Турил си килимявката и джубето, пак се върнал, казва: „Пак ще се женят хората.“
към беседата >>
Някой път, за да покажете, че имате голяма любов към хората, може да си повредите и сърцето.
Едно малко обяснение. Трябва да пазиш очите си. Как? Някой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си. Много внимателни трябва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повредите ръката; или, да покажете на хората, че сте голям пешеходец, може да си повредите краката. Или, има места, дето може да повредите крака си.
Някой път, за да покажете, че имате голяма любов към хората, може да си повредите и сърцето.
От голяма любов може да повредите сърцето си.
към беседата >>
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата.
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата.
Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп. Или, поп какво значи? Поп значи баща.
към беседата >>
От голяма любов може да повредите сърцето си.
Трябва да пазиш очите си. Как? Някой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си. Много внимателни трябва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повредите ръката; или, да покажете на хората, че сте голям пешеходец, може да си повредите краката. Или, има места, дето може да повредите крака си. Някой път, за да покажете, че имате голяма любов към хората, може да си повредите и сърцето.
От голяма любов може да повредите сърцето си.
към беседата >>
Обрания поп, аз другояче го тълкувам.
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата.
Обрания поп, аз другояче го тълкувам.
Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп. Или, поп какво значи? Поп значи баща. Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
Аз не препоръчвам пресилване в нищо.
Аз не препоръчвам пресилване в нищо.
Не се пресилвайте в нищо! Пазете очите си, ръцете си, краката, ушите, всичко, което имате, пазете го! Нали казват: „Да го пазиш като очите си.“ Понеже очите се пазят.
към беседата >>
Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка.
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата. Обрания поп, аз другояче го тълкувам.
Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка.
И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп. Или, поп какво значи? Поп значи баща. Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
Не се пресилвайте в нищо!
Аз не препоръчвам пресилване в нищо.
Не се пресилвайте в нищо!
Пазете очите си, ръцете си, краката, ушите, всичко, което имате, пазете го! Нали казват: „Да го пазиш като очите си.“ Понеже очите се пазят.
към беседата >>
И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп.
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата. Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка.
И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп.
Или, поп какво значи? Поп значи баща. Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
Пазете очите си, ръцете си, краката, ушите, всичко, което имате, пазете го!
Аз не препоръчвам пресилване в нищо. Не се пресилвайте в нищо!
Пазете очите си, ръцете си, краката, ушите, всичко, което имате, пазете го!
Нали казват: „Да го пазиш като очите си.“ Понеже очите се пазят.
към беседата >>
Или, поп какво значи?
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата. Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп.
Или, поп какво значи?
Поп значи баща. Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
Нали казват: „Да го пазиш като очите си.“ Понеже очите се пазят.
Аз не препоръчвам пресилване в нищо. Не се пресилвайте в нищо! Пазете очите си, ръцете си, краката, ушите, всичко, което имате, пазете го!
Нали казват: „Да го пазиш като очите си.“ Понеже очите се пазят.
към беседата >>
Поп значи баща.
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата. Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп. Или, поп какво значи?
Поп значи баща.
Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
Та, пазете сега онова, което имате.
Та, пазете сега онова, което имате.
Вие искате други да го пазят. И взимате Господ да го пази. Господ го пази. Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази.
към беседата >>
Да не бъдете един обран баща.
Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп. Или, поп какво значи? Поп значи баща.
Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
Вие искате други да го пазят.
Та, пазете сега онова, което имате.
Вие искате други да го пазят.
И взимате Господ да го пази. Господ го пази. Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази. И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му.
към беседата >>
Сега да ви преведа какво значи обран поп.
Сега да ви преведа какво значи обран поп.
Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп. Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи.
към беседата >>
И взимате Господ да го пази.
Та, пазете сега онова, което имате. Вие искате други да го пазят.
И взимате Господ да го пази.
Господ го пази. Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази. И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му. Той бди над нас.
към беседата >>
Ти си баща.
Сега да ви преведа какво значи обран поп.
Ти си баща.
Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп. Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува.
към беседата >>
В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими.
(втори вариант)
Какви възможности имах едно време! Миналото е залезът на живота. Обърнете тази страница, направете един полукръг и спрете се пред изгрева, дето са ангелите. Като минете през тях, ще дойдете до зенита, до Божествения свят. Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията.
В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими.
При Бога не съществуват никакви противоречия. Там всички части живеят в съгласие и единство. Как ще се сърдиш на лявата, или на дясната си ръка, че са ти ударили по една плесница? Ако им се сърдиш, те ще се откажат да ти служат.
към втори вариант >>
При Бога не съществуват никакви противоречия.
(втори вариант)
Миналото е залезът на живота. Обърнете тази страница, направете един полукръг и спрете се пред изгрева, дето са ангелите. Като минете през тях, ще дойдете до зенита, до Божествения свят. Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията. В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими.
При Бога не съществуват никакви противоречия.
Там всички части живеят в съгласие и единство. Как ще се сърдиш на лявата, или на дясната си ръка, че са ти ударили по една плесница? Ако им се сърдиш, те ще се откажат да ти служат.
към втори вариант >>
Там всички части живеят в съгласие и единство.
(втори вариант)
Обърнете тази страница, направете един полукръг и спрете се пред изгрева, дето са ангелите. Като минете през тях, ще дойдете до зенита, до Божествения свят. Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията. В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими. При Бога не съществуват никакви противоречия.
Там всички части живеят в съгласие и единство.
Как ще се сърдиш на лявата, или на дясната си ръка, че са ти ударили по една плесница? Ако им се сърдиш, те ще се откажат да ти служат.
към втори вариант >>
Как ще се сърдиш на лявата, или на дясната си ръка, че са ти ударили по една плесница?
(втори вариант)
Като минете през тях, ще дойдете до зенита, до Божествения свят. Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията. В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими. При Бога не съществуват никакви противоречия. Там всички части живеят в съгласие и единство.
Как ще се сърдиш на лявата, или на дясната си ръка, че са ти ударили по една плесница?
Ако им се сърдиш, те ще се откажат да ти служат.
към втори вариант >>
Ако им се сърдиш, те ще се откажат да ти служат.
(втори вариант)
Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията. В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими. При Бога не съществуват никакви противоречия. Там всички части живеят в съгласие и единство. Как ще се сърдиш на лявата, или на дясната си ръка, че са ти ударили по една плесница?
Ако им се сърдиш, те ще се откажат да ти служат.
към втори вариант >>
Представете си, че ви поканят на угощение.
(втори вариант)
Представете си, че ви поканят на угощение.
Яденето е вкусно, добре приготвено,. но ръцете ви не се мърдат. Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото.
към втори вариант >>
Яденето е вкусно, добре приготвено,.
(втори вариант)
Представете си, че ви поканят на угощение.
Яденето е вкусно, добре приготвено,.
но ръцете ви не се мърдат. Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости.
към втори вариант >>
но ръцете ви не се мърдат.
(втори вариант)
Представете си, че ви поканят на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено,.
но ръцете ви не се мърдат.
Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него.
към втори вариант >>
Какво ще правите без ръце?
(втори вариант)
Представете си, че ви поканят на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено,. но ръцете ви не се мърдат.
Какво ще правите без ръце?
Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава.
към втори вариант >>
Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото.
(втори вариант)
Представете си, че ви поканят на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено,. но ръцете ви не се мърдат. Какво ще правите без ръце?
Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото.
Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят?
към втори вариант >>
Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото.
(втори вариант)
Представете си, че ви поканят на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено,. но ръцете ви не се мърдат. Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото.
Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото.
Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила.
към втори вариант >>
Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости.
(втори вариант)
Яденето е вкусно, добре приготвено,. но ръцете ви не се мърдат. Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото.
Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости.
Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога?
към втори вариант >>
Ако не им прощава, те ще се откажат от него.
(втори вариант)
но ръцете ви не се мърдат. Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости.
Ако не им прощава, те ще се откажат от него.
Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога.
към втори вариант >>
Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава.
(втори вариант)
Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него.
Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава.
Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога. Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява.
към втори вариант >>
Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят?
(втори вариант)
Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава.
Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят?
Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога. Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява. Какво придобиваш със сърденето?
към втори вариант >>
Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила.
(втори вариант)
Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят?
Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила.
Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога. Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява. Какво придобиваш със сърденето?
към втори вариант >>
Ще се сърдиш ли на Бога?
(втори вариант)
Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила.
Ще се сърдиш ли на Бога?
Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога. Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява. Какво придобиваш със сърденето?
към втори вариант >>
Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога.
(втори вариант)
Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога?
Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога.
Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява. Какво придобиваш със сърденето?
към втори вариант >>
Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява.
(втори вариант)
Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога.
Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява.
Какво придобиваш със сърденето?
към втори вариант >>
Какво придобиваш със сърденето?
(втори вариант)
Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога. Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява.
Какво придобиваш със сърденето?
към втори вариант >>
Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества.
(втори вариант)
Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества.
Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея.
към втори вариант >>
Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия.
(втори вариант)
Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества.
Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия.
– Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа.
към втори вариант >>
– Да прощаваш, това е мекушавост.
(втори вариант)
Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия.
– Да прощаваш, това е мекушавост.
– Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа.
към втори вариант >>
– Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата.
(втори вариант)
Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да прощаваш, това е мекушавост.
– Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата.
Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта.
към втори вариант >>
Как да не простя на ръката си?
(втори вариант)
Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата.
Как да не простя на ръката си?
Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта. Човек всичко прави за нея.
към втори вариант >>
Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея.
(втори вариант)
Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си?
Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея.
Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов.
към втори вариант >>
Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа.
(втори вариант)
Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея.
Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа.
Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов.
към втори вариант >>
Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа.
(втори вариант)
– Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа.
Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа.
Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов.
към втори вариант >>
Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта.
(втори вариант)
– Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа.
Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта.
Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов.
към втори вариант >>
Човек всичко прави за нея.
(втори вариант)
Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта.
Човек всичко прави за нея.
Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов.
към втори вариант >>
Въпреки това, хората страдат от любов.
(втори вариант)
Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта. Човек всичко прави за нея.
Въпреки това, хората страдат от любов.
Това се дължи на неразбраната любов.
към втори вариант >>
Това се дължи на неразбраната любов.
(втори вариант)
Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов.
Това се дължи на неразбраната любов.
към втори вариант >>
Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания.
(втори вариант)
Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания.
Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден. – Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, денят носи нещо хубаво. Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг.
към втори вариант >>
Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден.
(втори вариант)
Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания.
Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден.
– Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, денят носи нещо хубаво. Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг. Всеки ден носи своето благословение.
към втори вариант >>
– Това е криво, изопачено разбиране.
(втори вариант)
Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден.
– Това е криво, изопачено разбиране.
Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, денят носи нещо хубаво. Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг. Всеки ден носи своето благословение.
към втори вариант >>
Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден.
(втори вариант)
Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден. – Това е криво, изопачено разбиране.
Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден.
Сам по себе си, денят носи нещо хубаво. Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг. Всеки ден носи своето благословение.
към втори вариант >>
Сам по себе си, денят носи нещо хубаво.
(втори вариант)
Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден. – Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден.
Сам по себе си, денят носи нещо хубаво.
Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг. Всеки ден носи своето благословение.
към втори вариант >>
Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг.
(втори вариант)
Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден. – Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, денят носи нещо хубаво.
Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг.
Всеки ден носи своето благословение.
към втори вариант >>
Всеки ден носи своето благословение.
(втори вариант)
Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден. – Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, денят носи нещо хубаво. Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг.
Всеки ден носи своето благословение.
към втори вариант >>
И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън.
(втори вариант)
И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън.
Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка.
към втори вариант >>
Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него.
(втори вариант)
И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън.
Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него.
Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка.
към втори вариант >>
Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него.
(втори вариант)
И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън. Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него.
Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него.
Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си.
към втори вариант >>
Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание.
(втори вариант)
И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън. Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него.
Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание.
Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд?
към втори вариант >>
Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него.
(втори вариант)
И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън. Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание.
Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него.
Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд? Вината е във вас, във вашата неразумност.
към втори вариант >>
Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка.
(втори вариант)
И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън. Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него.
Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка.
Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд? Вината е във вас, във вашата неразумност. Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите.
към втори вариант >>
Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка.
(втори вариант)
Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка.
Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка.
Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд? Вината е във вас, във вашата неразумност. Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите. Който боледува, сам трябва да се пази.
към втори вариант >>
Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си.
(втори вариант)
Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка.
Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си.
Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд? Вината е във вас, във вашата неразумност. Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите. Който боледува, сам трябва да се пази. Иначе, ще търси причина в другите и никога няма да разреши задачите си.
към втори вариант >>
Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд?
(втори вариант)
Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си.
Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд?
Вината е във вас, във вашата неразумност. Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите. Който боледува, сам трябва да се пази. Иначе, ще търси причина в другите и никога няма да разреши задачите си.
към втори вариант >>
Вината е във вас, във вашата неразумност.
(втори вариант)
Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд?
Вината е във вас, във вашата неразумност.
Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите. Който боледува, сам трябва да се пази. Иначе, ще търси причина в другите и никога няма да разреши задачите си.
към втори вариант >>
Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите.
(втори вариант)
Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд? Вината е във вас, във вашата неразумност.
Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите.
Който боледува, сам трябва да се пази. Иначе, ще търси причина в другите и никога няма да разреши задачите си.
към втори вариант >>
Който боледува, сам трябва да се пази.
(втори вариант)
Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд? Вината е във вас, във вашата неразумност. Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите.
Който боледува, сам трябва да се пази.
Иначе, ще търси причина в другите и никога няма да разреши задачите си.
към втори вариант >>
Иначе, ще търси причина в другите и никога няма да разреши задачите си.
(втори вариант)
Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд? Вината е във вас, във вашата неразумност. Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите. Който боледува, сам трябва да се пази.
Иначе, ще търси причина в другите и никога няма да разреши задачите си.
към втори вариант >>
Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него.
(втори вариант)
Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него.
Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него.
Не е така.
Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва.
към втори вариант >>
Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни.
(втори вариант)
Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така.
Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни.
Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение.
към втори вариант >>
Ангелите създадоха изгрева, утрото.
(втори вариант)
Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни.
Ангелите създадоха изгрева, утрото.
Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си.
към втори вариант >>
Бог създаде пълния ден, а човек – залеза.
(втори вариант)
Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото.
Бог създаде пълния ден, а човек – залеза.
В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така.
към втори вариант >>
В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез.
(втори вариант)
Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза.
В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез.
Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе.
към втори вариант >>
Хората накараха слънцето да залязва.
(втори вариант)
Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез.
Хората накараха слънцето да залязва.
Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си.
към втори вариант >>
Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение.
(втори вариант)
Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва.
Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение.
Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно.
към втори вариант >>
Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си.
(втори вариант)
Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение.
Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си.
След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие.
към втори вариант >>
След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така.
(втори вариант)
Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си.
След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така.
– Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня.
към втори вариант >>
– Вината е в самия тебе.
(втори вариант)
В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така.
– Вината е в самия тебе.
Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие.
към втори вариант >>
Ти не можеш да запазиш разположението си.
(втори вариант)
Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе.
Ти не можеш да запазиш разположението си.
В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си.
към втори вариант >>
В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно.
(втори вариант)
Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си.
В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно.
Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал.
към втори вариант >>
Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие.
(втори вариант)
Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно.
Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие.
Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите.
към втори вариант >>
Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня.
(втори вариант)
След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие.
Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня.
Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си.
към втори вариант >>
Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие.
(втори вариант)
– Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня.
Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие.
Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си.
към втори вариант >>
Който е внимателен, ще запази щастието си.
(втори вариант)
Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие.
Който е внимателен, ще запази щастието си.
Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност.
към втори вариант >>
Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал.
(втори вариант)
В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си.
Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал.
Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва.
към втори вариант >>
Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите.
(втори вариант)
Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал.
Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите.
Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си!
към втори вариант >>
Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си.
(втори вариант)
Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите.
Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си.
Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща.
към втори вариант >>
Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си.
(втори вариант)
Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си.
Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си.
Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си?
към втори вариант >>
Във всичко се иска умереност.
(втори вариант)
Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си.
Във всичко се иска умереност.
Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.
към втори вариант >>
Не е позволено на човека да се пресилва.
(втори вариант)
Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност.
Не е позволено на човека да се пресилва.
Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.
към втори вариант >>
Казва се за нещо: Пази го като очите си!
(втори вариант)
Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва.
Казва се за нещо: Пази го като очите си!
Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.
към втори вариант >>
Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща.
(втори вариант)
Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си!
Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща.
Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.
към втори вариант >>
Какво по-ценно нещо има човек от тялото си?
(втори вариант)
Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща.
Какво по-ценно нещо има човек от тялото си?
То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.
към втори вариант >>
То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.
(втори вариант)
Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си?
То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.
към втори вариант >>
И тъй, пазете всичко, което ви е дадено.
(втори вариант)
И тъй, пазете всичко, което ви е дадено.
Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи.
към втори вариант >>
Ще кажете, че Господ пази човека.
(втори вариант)
И тъй, пазете всичко, което ви е дадено.
Ще кажете, че Господ пази човека.
Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването?
към втори вариант >>
Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания.
(втори вариант)
И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека.
Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания.
Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването? – С неправилния живот.
към втори вариант >>
Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му.
(втори вариант)
И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания.
Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му.
Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си.
(втори вариант)
И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му.
Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си.
От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога.
към втори вариант >>
От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи.
(втори вариант)
И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си.
От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи.
– Как става заличаването? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право.
към втори вариант >>
– Как става заличаването?
(втори вариант)
Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи.
– Как става заличаването?
– С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш.
към втори вариант >>
– С неправилния живот.
(втори вариант)
Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването?
– С неправилния живот.
Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си.
към втори вариант >>
Някой работи на нивата, занимава се с земеделие.
(втори вариант)
Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването? – С неправилния живот.
Някой работи на нивата, занимава се с земеделие.
Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек.
към втори вариант >>
Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога.
(втори вариант)
Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие.
Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога.
Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването.
към втори вариант >>
Той не разсъждава право.
(втори вариант)
От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога.
Той не разсъждава право.
И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа.
към втори вариант >>
И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш.
(втори вариант)
– Как става заличаването? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право.
И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш.
Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение.
към втори вариант >>
Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си.
(втори вариант)
– С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш.
Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си.
Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение. Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
към втори вариант >>
Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек.
(втори вариант)
Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си.
Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек.
След тяхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение. Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
към втори вариант >>
След тяхната преценка ще дойде освобождаването.
(втори вариант)
Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек.
След тяхната преценка ще дойде освобождаването.
Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение. Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
към втори вариант >>
Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа.
(втори вариант)
Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването.
Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа.
Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение. Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
към втори вариант >>
Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение.
(втори вариант)
И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа.
Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение.
Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
към втори вариант >>
Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
(втори вариант)
Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение.
Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
към втори вариант >>
Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др.
(втори вариант)
Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др.
Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо?
към втори вариант >>
Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината.
(втори вариант)
Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др.
Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината.
Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре.
към втори вариант >>
Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него.
(втори вариант)
Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината.
Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него.
Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява.
към втори вариант >>
Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне.
(втори вариант)
Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него.
Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне.
Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят.
към втори вариант >>
Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас.
(втори вариант)
Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне.
Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас.
– Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън.
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас.
– Защо?
– Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства.
към втори вариант >>
– Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре.
(втори вариант)
Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо?
– Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре.
Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел.
към втори вариант >>
Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява.
(втори вариант)
Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре.
Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява.
Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел. Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си.
към втори вариант >>
Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят.
(втори вариант)
Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява.
Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят.
Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел. Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“
към втори вариант >>
Пазете се от отрицателното в живота като от огън.
(втори вариант)
Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят.
Пазете се от отрицателното в живота като от огън.
Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел. Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“
към втори вариант >>
Друг е въпросът с положителните мисли или чувства.
(втори вариант)
– Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън.
Друг е въпросът с положителните мисли или чувства.
Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел. Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“
към втори вариант >>
Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел.
(втори вариант)
– Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства.
Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел.
Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“
към втори вариант >>
Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си.
(втори вариант)
Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел.
Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си.
Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“
към втори вариант >>
Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“
(втори вариант)
Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел. Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си.
Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“
към втори вариант >>
Права мисъл е нужна на човека.
(втори вариант)
Права мисъл е нужна на човека.
Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца?
към втори вариант >>
Като мисли право, той лесно изправя погрешките си.
(втори вариант)
Права мисъл е нужна на човека.
Като мисли право, той лесно изправя погрешките си.
Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца.
към втори вариант >>
Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си.
(втори вариант)
Права мисъл е нужна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погрешките си.
Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си.
Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно.
към втори вариант >>
Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми.
(втори вариант)
Права мисъл е нужна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си.
Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми.
Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно.
към втори вариант >>
Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях.
(втори вариант)
Права мисъл е нужна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми.
Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях.
На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен.
към втори вариант >>
На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца?
(втори вариант)
Права мисъл е нужна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях.
На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца?
И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят.
към втори вариант >>
И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца.
(втори вариант)
Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца?
И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца.
Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен.
към втори вариант >>
Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно.
(втори вариант)
Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца.
Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно.
Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване.
към втори вариант >>
Никой не може до бъде щастлив външно.
(втори вариант)
Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно.
Никой не може до бъде щастлив външно.
Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това.
към втори вариант >>
Поводът за щастието е вътрешен.
(втори вариант)
Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно.
Поводът за щастието е вътрешен.
Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам.
към втори вариант >>
Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят.
(втори вариант)
На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен.
Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят.
И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път.
към втори вариант >>
И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен.
(втори вариант)
И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят.
И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен.
Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро.
към втори вариант >>
Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване.
(втори вариант)
Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен.
Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване.
Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай.
към втори вариант >>
Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това.
(втори вариант)
Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване.
Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това.
Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни.
към втори вариант >>
Никой не е причина, освен ти сам.
(втори вариант)
Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това.
Никой не е причина, освен ти сам.
Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве.
към втори вариант >>
Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път.
(втори вариант)
Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам.
Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път.
За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра.
към втори вариант >>
За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро.
(втори вариант)
И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път.
За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро.
Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро.
към втори вариант >>
Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай.
(втори вариант)
Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро.
Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай.
Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
към втори вариант >>
Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни.
(втори вариант)
Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай.
Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни.
Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
към втори вариант >>
Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве.
(втори вариант)
Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни.
Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве.
Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
към втори вариант >>
Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра.
(втори вариант)
Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве.
Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра.
Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
към втори вариант >>
Като вярва в Него, всичко се превръща в добро.
(втори вариант)
За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра.
Като вярва в Него, всичко се превръща в добро.
Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
към втори вариант >>
Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
(втори вариант)
Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро.
Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
към втори вариант >>
Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си.
(втори вариант)
Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си.
Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения.
към втори вариант >>
Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания.
(втори вариант)
Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си.
Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания.
Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно.
към втори вариант >>
Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра.
(втори вариант)
Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си. Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания.
Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра.
Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов.
към втори вариант >>
Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му.
(втори вариант)
Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си. Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра.
Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му.
Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат.
към втори вариант >>
Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н.
(втори вариант)
Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си. Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му.
Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н.
И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат.
към втори вариант >>
И светията може да изпадне в такива изкушения.
(втори вариант)
Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си. Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н.
И светията може да изпадне в такива изкушения.
За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите.
към втори вариант >>
За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно.
(втори вариант)
Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения.
За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно.
Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат.
към втори вариант >>
Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов.
(втори вариант)
Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно.
Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов.
Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад.
към втори вариант >>
Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат.
(втори вариант)
Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов.
Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат.
Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит.
към втори вариант >>
Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат.
(втори вариант)
Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат.
Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат.
Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден.
към втори вариант >>
Това е един от трудните изпити за светиите.
(втори вариант)
И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат.
Това е един от трудните изпити за светиите.
Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит.
към втори вариант >>
Малцина могат да го издържат.
(втори вариант)
За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите.
Малцина могат да го издържат.
Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит. Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит.
към втори вариант >>
Повечето светии пропадат и се връщат назад.
(втори вариант)
Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат.
Повечето светии пропадат и се връщат назад.
Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит. Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
към втори вариант >>
Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит.
(втори вариант)
Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад.
Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит.
Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит. Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
към втори вариант >>
Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден.
(втори вариант)
Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит.
Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден.
Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит. Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
към втори вариант >>
Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит.
(втори вариант)
Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден.
Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит.
Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
към втори вариант >>
Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит.
(втори вариант)
Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит.
Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит.
Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
към втори вариант >>
Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
(втори вариант)
Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит. Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит.
Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
към втори вариант >>
Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека.
(втори вариант)
Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека.
От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига.
към втори вариант >>
От какво се нуждае човек?
(втори вариант)
Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека.
От какво се нуждае човек?
– От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно.
към втори вариант >>
– От мекота.
(втори вариант)
Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек?
– От мекота.
Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал?
към втори вариант >>
Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата.
(втори вариант)
Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота.
Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата.
Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си.
към втори вариант >>
Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали.
(втори вариант)
Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата.
Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали.
Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък?
към втори вариант >>
Без нея нищо не се постига.
(втори вариант)
Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали.
Без нея нищо не се постига.
И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си?
към втори вариант >>
И да се придобие нещо, то е временно.
(втори вариант)
От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига.
И да се придобие нещо, то е временно.
Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата.
към втори вариант >>
Как можеш да работиш без материал?
(втори вариант)
– От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно.
Как можеш да работиш без материал?
Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея.
към втори вариант >>
Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си.
(втори вариант)
Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал?
Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си.
Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти.
към втори вариант >>
Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък?
(втори вариант)
Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си.
Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък?
Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати.
към втори вариант >>
Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си?
(втори вариант)
Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък?
Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си?
Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея.
към втори вариант >>
Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата.
(втори вариант)
И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си?
Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата.
Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия.
към втори вариант >>
Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея.
(втори вариант)
Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата.
Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея.
Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
към втори вариант >>
Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти.
(втори вариант)
Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея.
Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти.
Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
към втори вариант >>
Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати.
(втори вариант)
Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти.
Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати.
Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
към втори вариант >>
Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея.
(втори вариант)
Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати.
Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея.
Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
към втори вариант >>
Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия.
(втори вариант)
Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея.
Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия.
Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
към втори вариант >>
Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
(втори вариант)
Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия.
Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
към втори вариант >>
И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание.
(втори вариант)
И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание.
Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки.
към втори вариант >>
Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте.
(втори вариант)
И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание.
Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте.
Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага.
към втори вариант >>
Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки.
(втори вариант)
И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте.
Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки.
Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко?
към втори вариант >>
Как не се отегчава учителят?
(втори вариант)
И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки.
Как не се отегчава учителят?
Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен.
към втори вариант >>
Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си.
(втори вариант)
И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят?
Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си.
Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя.
към втори вариант >>
Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки.
(втори вариант)
И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си.
Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки.
Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки.
към втори вариант >>
Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага.
(втори вариант)
Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки.
Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага.
По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици.
към втори вариант >>
По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко?
(втори вариант)
Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага.
По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко?
Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят.
към втори вариант >>
Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен.
(втори вариант)
Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко?
Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен.
Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят. Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш.
към втори вариант >>
Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя.
(втори вариант)
Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен.
Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя.
Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят. Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш. Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.
към втори вариант >>
Докато си ученик, все ще правиш погрешки.
(втори вариант)
Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя.
Докато си ученик, все ще правиш погрешки.
Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят. Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш. Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.
към втори вариант >>
Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици.
(втори вариант)
Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки.
Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици.
Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят. Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш. Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.
към втори вариант >>
Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят.
(втори вариант)
По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици.
Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят.
Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш. Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.
към втори вариант >>
Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш.
(втори вариант)
Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят.
Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш.
Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.
към втори вариант >>
Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.
(втори вариант)
Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят. Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш.
Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.
към втори вариант >>
Човек е дошъл на земята да се учи.
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята да се учи.
Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето.
към втори вариант >>
Земята е велико училище.
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята да се учи.
Земята е велико училище.
Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи.
към втори вариант >>
Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде.
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята да се учи. Земята е велико училище.
Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде.
Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя.
към втори вариант >>
Обаче, повечето хора не обичат да учат.
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде.
Обаче, повечето хора не обичат да учат.
Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш?
към втори вариант >>
Като свършат едно училище, не искат да следват друго.
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат.
Като свършат едно училище, не искат да следват друго.
Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш?
към втори вариант >>
Те се отегчават от ученето.
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго.
Те се отегчават от ученето.
Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар.
към втори вариант >>
Важно е човек да придобие навик да учи.
(втори вариант)
Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето.
Важно е човек да придобие навик да учи.
Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа.
към втори вариант >>
Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя.
(втори вариант)
Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи.
Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя.
Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар.
към втори вариант >>
Какво ще правиш, ако не учиш?
(втори вариант)
Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя.
Какво ще правиш, ако не учиш?
Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога.
към втори вариант >>
Какво ще правиш, ако не господаруваш?
(втори вариант)
Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш?
Какво ще правиш, ако не господаруваш?
Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма.
към втори вариант >>
Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар.
(втори вариант)
Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш?
Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар.
За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени?
към втори вариант >>
За да станеш учител, трябва да минеш известна школа.
(втори вариант)
Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар.
За да станеш учител, трябва да минеш известна школа.
А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си.
към втори вариант >>
А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар.
(втори вариант)
Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа.
А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар.
И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия.
към втори вариант >>
И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога.
(втори вариант)
Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар.
И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога.
Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи.
към втори вариант >>
Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма.
(втори вариант)
Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога.
Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма.
Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство.
към втори вариант >>
Как постъпва господарят със своите подчинени?
(втори вариант)
Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма.
Как постъпва господарят със своите подчинени?
Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него.
към втори вариант >>
Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си.
(втори вариант)
За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени?
Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си.
Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог.
към втори вариант >>
Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия.
(втори вариант)
А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си.
Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия.
Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог. Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
към втори вариант >>
Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи.
(втори вариант)
И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия.
Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи.
Това не е господарство. Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог. Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
към втори вариант >>
Това не е господарство.
(втори вариант)
Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи.
Това не е господарство.
Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог. Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
към втори вариант >>
Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него.
(втори вариант)
Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство.
Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него.
Запитайте се първо, търпи ли го Бог. Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
към втори вариант >>
Запитайте се първо, търпи ли го Бог.
(втори вариант)
Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него.
Запитайте се първо, търпи ли го Бог.
Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
към втори вариант >>
Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
(втори вариант)
Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог.
Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
към втори вариант >>
Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича?
(втори вариант)
Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича?
Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога.
към втори вариант >>
Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича.
(втори вариант)
Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича?
Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича.
Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога.
към втори вариант >>
Към тях е насочено най-много вниманието Му.
(втори вариант)
Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича.
Към тях е насочено най-много вниманието Му.
Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях.
към втори вариант >>
Всеки преживян ден има свое предназначение.
(втори вариант)
Всеки преживян ден има свое предназначение.
За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата.
към втори вариант >>
Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича.
(втори вариант)
Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му.
Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича.
Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние.
към втори вариант >>
За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят.
(втори вариант)
Всеки преживян ден има свое предназначение.
За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят.
В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали.
към втори вариант >>
Това е много естествено.
(втори вариант)
Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича.
Това е много естествено.
Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.
към втори вариант >>
В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека.
(втори вариант)
Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят.
В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека.
Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре?
към втори вариант >>
Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога.
(втори вариант)
Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено.
Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога.
Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.
към втори вариант >>
Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща.
(втори вариант)
Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека.
Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща.
От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език.
към втори вариант >>
Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога.
(втори вариант)
Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога.
Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога.
Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.
към втори вариант >>
От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието.
(втори вариант)
Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща.
От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието.
Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос.
към втори вариант >>
Те мислят за Него, и Той мисли за тях.
(втори вариант)
Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога.
Те мислят за Него, и Той мисли за тях.
Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.
към втори вариант >>
Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата.
(втори вариант)
Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието.
Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата.
Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен.
към втори вариант >>
Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние.
(втори вариант)
Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях.
Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние.
Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.
към втори вариант >>
Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали.
(втори вариант)
За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата.
Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали.
Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение.
към втори вариант >>
Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.
(втори вариант)
Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние.
Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.
към втори вариант >>
Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре?
(втори вариант)
В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали.
Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре?
Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее.
към втори вариант >>
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага.
(втори вариант)
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага.
Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали.
към втори вариант >>
Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език.
(втори вариант)
Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре?
Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език.
На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи.
към втори вариант >>
Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си.
(втори вариант)
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага.
Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си.
Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си.
към втори вариант >>
На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос.
(втори вариант)
От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език.
На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос.
Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него.
към втори вариант >>
Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп.
(втори вариант)
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си.
Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп.
Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко.
към втори вариант >>
Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен.
(втори вариант)
Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос.
Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен.
Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях.
към втори вариант >>
Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки.
(втори вариант)
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп.
Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки.
Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
към втори вариант >>
Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение.
(втори вариант)
Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен.
Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение.
Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират.
към втори вариант >>
Един поп забогатял.
(втори вариант)
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки.
Един поп забогатял.
Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
към втори вариант >>
Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее.
(втори вариант)
Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение.
Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее.
Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
към втори вариант >>
Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали.
(втори вариант)
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял.
Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали.
Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
към втори вариант >>
Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи.
(втори вариант)
Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее.
Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи.
Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
към втори вариант >>
Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си.
(втори вариант)
Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали.
Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си.
Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
към втори вариант >>
Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него.
(втори вариант)
На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи.
Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него.
Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
към втори вариант >>
Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко.
(втори вариант)
Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си.
Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко.
Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
към втори вариант >>
Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях.
(втори вариант)
Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него.
Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях.
Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
към втори вариант >>
Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
(втори вариант)
Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко.
Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
към втори вариант >>
НАГОРЕ