НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1539
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1539
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Една свещена идея
,
УС
, София, 4.12.1938г.,
Защото не обичаш.
Защо боледуваш? Защото не обичаш. Ама защо си осиромашал? Защото не обичаш. Защо си останал невежа?
Защото не обичаш.
Нищо повече! Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе. Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили. В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега! “ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е!
към беседата >>
От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така.
Царството Божие трябва доброволно да го вземете и да го приложите. Царството Божие е дошло на земята и който го приеме е щастлив, а който не го приеме е нещастен. Онези от вас, които сте възприели Царството Божие, сте щастливи; онези, които не сте го приели, сте нещастни. Възприемането на Божествената идея седи в следующето. Заблуждението седи в туй, че ако ние възприемем Божествения живот, ще се лишим от великите блага на живота.
От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така.
Например човешката идея лишава човека от Божествените блага. Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка? Иде господарят, храни я там. Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така.
към беседата >>
Ти, като я видиш, да се изпълни душата ти с радост.
Че Той е заповядвал на Сина си и каквото каже на Сина си, да го изпълни. Че ако този син не те слуша, и ако тази дъщеря не те слуша? И онзи, който дойде при тебе, не те слуша, а те пържат? Какво ще правиш тогава? Ще се ожениш за една възлюблена, която никога да не ти хвърли един лош поглед, а да държи една свещена идея, че като те види, да се изпълни душата ѝ с радост.
Ти, като я видиш, да се изпълни душата ти с радост.
Това е женитба в света! А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа. Оставете това. Любов ви трябва на вас. Свободни да бъдете.
към беседата >>
Нищо повече!
Защото не обичаш. Ама защо си осиромашал? Защото не обичаш. Защо си останал невежа? Защото не обичаш.
Нищо повече!
Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе. Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили. В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега! “ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е! “ Оставете, това е идолопоклонство.
към беседата >>
Например човешката идея лишава човека от Божествените блага.
Царството Божие е дошло на земята и който го приеме е щастлив, а който не го приеме е нещастен. Онези от вас, които сте възприели Царството Божие, сте щастливи; онези, които не сте го приели, сте нещастни. Възприемането на Божествената идея седи в следующето. Заблуждението седи в туй, че ако ние възприемем Божествения живот, ще се лишим от великите блага на живота. От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така.
Например човешката идея лишава човека от Божествените блага.
Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка? Иде господарят, храни я там. Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така. Не, тя е осъдена на смърт.
към беседата >>
Това е женитба в света!
Че ако този син не те слуша, и ако тази дъщеря не те слуша? И онзи, който дойде при тебе, не те слуша, а те пържат? Какво ще правиш тогава? Ще се ожениш за една възлюблена, която никога да не ти хвърли един лош поглед, а да държи една свещена идея, че като те види, да се изпълни душата ѝ с радост. Ти, като я видиш, да се изпълни душата ти с радост.
Това е женитба в света!
А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа. Оставете това. Любов ви трябва на вас. Свободни да бъдете. – Ама как, закон има!
към беседата >>
Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе.
Ама защо си осиромашал? Защото не обичаш. Защо си останал невежа? Защото не обичаш. Нищо повече!
Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе.
Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили. В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега! “ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е! “ Оставете, това е идолопоклонство. Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена.
към беседата >>
Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка?
Онези от вас, които сте възприели Царството Божие, сте щастливи; онези, които не сте го приели, сте нещастни. Възприемането на Божествената идея седи в следующето. Заблуждението седи в туй, че ако ние възприемем Божествения живот, ще се лишим от великите блага на живота. От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така. Например човешката идея лишава човека от Божествените блага.
Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка?
Иде господарят, храни я там. Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така. Не, тя е осъдена на смърт. Тази кокошка кога е свободна?
към беседата >>
А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа.
И онзи, който дойде при тебе, не те слуша, а те пържат? Какво ще правиш тогава? Ще се ожениш за една възлюблена, която никога да не ти хвърли един лош поглед, а да държи една свещена идея, че като те види, да се изпълни душата ѝ с радост. Ти, като я видиш, да се изпълни душата ти с радост. Това е женитба в света!
А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа.
Оставете това. Любов ви трябва на вас. Свободни да бъдете. – Ама как, закон има! – Законът е за грешните.
към беседата >>
Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили.
Защото не обичаш. Защо си останал невежа? Защото не обичаш. Нищо повече! Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе.
Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили.
В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега! “ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е! “ Оставете, това е идолопоклонство. Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена. Истинската жена е вътре в тебе.
към беседата >>
Иде господарят, храни я там.
Възприемането на Божествената идея седи в следующето. Заблуждението седи в туй, че ако ние възприемем Божествения живот, ще се лишим от великите блага на живота. От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така. Например човешката идея лишава човека от Божествените блага. Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка?
Иде господарят, храни я там.
Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така. Не, тя е осъдена на смърт. Тази кокошка кога е свободна? Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви.
към беседата >>
Оставете това.
Какво ще правиш тогава? Ще се ожениш за една възлюблена, която никога да не ти хвърли един лош поглед, а да държи една свещена идея, че като те види, да се изпълни душата ѝ с радост. Ти, като я видиш, да се изпълни душата ти с радост. Това е женитба в света! А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа.
Оставете това.
Любов ви трябва на вас. Свободни да бъдете. – Ама как, закон има! – Законът е за грешните. За праведните в Любовта има само един закон.
към беседата >>
В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега!
Защо си останал невежа? Защото не обичаш. Нищо повече! Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе. Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили.
В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега!
“ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е! “ Оставете, това е идолопоклонство. Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена. Истинската жена е вътре в тебе. Отвънка е само сянката.
към беседата >>
Но тази кокошка ще плати с живота си.
Заблуждението седи в туй, че ако ние възприемем Божествения живот, ще се лишим от великите блага на живота. От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така. Например човешката идея лишава човека от Божествените блага. Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка? Иде господарят, храни я там.
Но тази кокошка ще плати с живота си.
Тя мисли, че е щастлива така. Не, тя е осъдена на смърт. Тази кокошка кога е свободна? Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви. По-добре из гората, отколкото в курника.
към беседата >>
Любов ви трябва на вас.
Ще се ожениш за една възлюблена, която никога да не ти хвърли един лош поглед, а да държи една свещена идея, че като те види, да се изпълни душата ѝ с радост. Ти, като я видиш, да се изпълни душата ти с радост. Това е женитба в света! А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа. Оставете това.
Любов ви трябва на вас.
Свободни да бъдете. – Ама как, закон има! – Законът е за грешните. За праведните в Любовта има само един закон. Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има.
към беседата >>
“ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е!
Защото не обичаш. Нищо повече! Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе. Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили. В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега!
“ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е!
“ Оставете, това е идолопоклонство. Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена. Истинската жена е вътре в тебе. Отвънка е само сянката. Нещата не са отвън.
към беседата >>
Тя мисли, че е щастлива така.
От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така. Например човешката идея лишава човека от Божествените блага. Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка? Иде господарят, храни я там. Но тази кокошка ще плати с живота си.
Тя мисли, че е щастлива така.
Не, тя е осъдена на смърт. Тази кокошка кога е свободна? Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви. По-добре из гората, отколкото в курника. Докато ти си в курника, съдбата ти е определена.
към беседата >>
Свободни да бъдете.
Ти, като я видиш, да се изпълни душата ти с радост. Това е женитба в света! А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа. Оставете това. Любов ви трябва на вас.
Свободни да бъдете.
– Ама как, закон има! – Законът е за грешните. За праведните в Любовта има само един закон. Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има. Ако служиш на хиляди закони, ти си извън Любовта; ако служиш на един закон, ти си в Любовта.
към беседата >>
“ Оставете, това е идолопоклонство.
Нищо повече! Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе. Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили. В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега! “ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е!
“ Оставете, това е идолопоклонство.
Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена. Истинската жена е вътре в тебе. Отвънка е само сянката. Нещата не са отвън. Не се заблуждавайте.
към беседата >>
Не, тя е осъдена на смърт.
Например човешката идея лишава човека от Божествените блага. Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка? Иде господарят, храни я там. Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така.
Не, тя е осъдена на смърт.
Тази кокошка кога е свободна? Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви. По-добре из гората, отколкото в курника. Докато ти си в курника, съдбата ти е определена. Щом идеш в гората, ти си свободен.
към беседата >>
– Ама как, закон има!
Това е женитба в света! А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа. Оставете това. Любов ви трябва на вас. Свободни да бъдете.
– Ама как, закон има!
– Законът е за грешните. За праведните в Любовта има само един закон. Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има. Ако служиш на хиляди закони, ти си извън Любовта; ако служиш на един закон, ти си в Любовта. И само в Любовта могат да се разрешат тия противоречия.
към беседата >>
Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена.
Обикни Бога и всичко ще дойде до тебе. Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили. В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега! “ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е! “ Оставете, това е идолопоклонство.
Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена.
Истинската жена е вътре в тебе. Отвънка е само сянката. Нещата не са отвън. Не се заблуждавайте. Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Тази кокошка кога е свободна?
Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка? Иде господарят, храни я там. Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така. Не, тя е осъдена на смърт.
Тази кокошка кога е свободна?
Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви. По-добре из гората, отколкото в курника. Докато ти си в курника, съдбата ти е определена. Щом идеш в гората, ти си свободен. Гората, това представлява човечеството.
към беседата >>
– Законът е за грешните.
А тъй, да се съдите и биете и да се налагате, това не е женитба – това е заблуждение, това е дяволска работа. Оставете това. Любов ви трябва на вас. Свободни да бъдете. – Ама как, закон има!
– Законът е за грешните.
За праведните в Любовта има само един закон. Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има. Ако служиш на хиляди закони, ти си извън Любовта; ако служиш на един закон, ти си в Любовта. И само в Любовта могат да се разрешат тия противоречия.
към беседата >>
Истинската жена е вътре в тебе.
Казвам: Досега вие сте имали религията, вярвали сте само в това, което вие сте направили. В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега! “ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е! “ Оставете, това е идолопоклонство. Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена.
Истинската жена е вътре в тебе.
Отвънка е само сянката. Нещата не са отвън. Не се заблуждавайте. Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава? Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос.
към беседата >>
Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви.
Иде господарят, храни я там. Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така. Не, тя е осъдена на смърт. Тази кокошка кога е свободна?
Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви.
По-добре из гората, отколкото в курника. Докато ти си в курника, съдбата ти е определена. Щом идеш в гората, ти си свободен. Гората, това представлява човечеството. Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея.
към беседата >>
За праведните в Любовта има само един закон.
Оставете това. Любов ви трябва на вас. Свободни да бъдете. – Ама как, закон има! – Законът е за грешните.
За праведните в Любовта има само един закон.
Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има. Ако служиш на хиляди закони, ти си извън Любовта; ако служиш на един закон, ти си в Любовта. И само в Любовта могат да се разрешат тия противоречия.
към беседата >>
Отвънка е само сянката.
В древността хората ще направят един идол, ще паднат пред него и ще кажат: „О-о-о, Ваале, избави ни сега! “ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е! “ Оставете, това е идолопоклонство. Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена. Истинската жена е вътре в тебе.
Отвънка е само сянката.
Нещата не са отвън. Не се заблуждавайте. Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава? Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос. Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така.
към беседата >>
По-добре из гората, отколкото в курника.
Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така. Не, тя е осъдена на смърт. Тази кокошка кога е свободна? Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви.
По-добре из гората, отколкото в курника.
Докато ти си в курника, съдбата ти е определена. Щом идеш в гората, ти си свободен. Гората, това представлява човечеството. Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея. Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората.
към беседата >>
Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има.
Любов ви трябва на вас. Свободни да бъдете. – Ама как, закон има! – Законът е за грешните. За праведните в Любовта има само един закон.
Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има.
Ако служиш на хиляди закони, ти си извън Любовта; ако служиш на един закон, ти си в Любовта. И само в Любовта могат да се разрешат тия противоречия.
към беседата >>
Нещата не са отвън.
“ Ще вложиш 20–30 000 лева в банката и ще кажеш: „Те ще ме спасят.“ Ожениш се за някоя жена и казваш: „Тя е жената.“ Жената казва: „Този мъж, той е! “ Оставете, това е идолопоклонство. Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена. Истинската жена е вътре в тебе. Отвънка е само сянката.
Нещата не са отвън.
Не се заблуждавайте. Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава? Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос. Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така. И вие трябва да Го намерите.
към беседата >>
Докато ти си в курника, съдбата ти е определена.
Тя мисли, че е щастлива така. Не, тя е осъдена на смърт. Тази кокошка кога е свободна? Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви. По-добре из гората, отколкото в курника.
Докато ти си в курника, съдбата ти е определена.
Щом идеш в гората, ти си свободен. Гората, това представлява човечеството. Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея. Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората. Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни!
към беседата >>
Ако служиш на хиляди закони, ти си извън Любовта; ако служиш на един закон, ти си в Любовта.
Свободни да бъдете. – Ама как, закон има! – Законът е за грешните. За праведните в Любовта има само един закон. Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има.
Ако служиш на хиляди закони, ти си извън Любовта; ако служиш на един закон, ти си в Любовта.
И само в Любовта могат да се разрешат тия противоречия.
към беседата >>
Не се заблуждавайте.
“ Оставете, това е идолопоклонство. Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена. Истинската жена е вътре в тебе. Отвънка е само сянката. Нещата не са отвън.
Не се заблуждавайте.
Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава? Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос. Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така. И вие трябва да Го намерите. И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят.
към беседата >>
Щом идеш в гората, ти си свободен.
Не, тя е осъдена на смърт. Тази кокошка кога е свободна? Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви. По-добре из гората, отколкото в курника. Докато ти си в курника, съдбата ти е определена.
Щом идеш в гората, ти си свободен.
Гората, това представлява човечеството. Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея. Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората. Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни! Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете.
към беседата >>
И само в Любовта могат да се разрешат тия противоречия.
– Ама как, закон има! – Законът е за грешните. За праведните в Любовта има само един закон. Който служи на Любовта, има само един закон, а който не служи на Любовта, хиляди закони има. Ако служиш на хиляди закони, ти си извън Любовта; ако служиш на един закон, ти си в Любовта.
И само в Любовта могат да се разрешат тия противоречия.
към беседата >>
Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава?
Ти сам се заблуждаваш, че си намерил една жена. Истинската жена е вътре в тебе. Отвънка е само сянката. Нещата не са отвън. Не се заблуждавайте.
Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава?
Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос. Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така. И вие трябва да Го намерите. И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят. Не си давайте мнението сега.
към беседата >>
Гората, това представлява човечеството.
Тази кокошка кога е свободна? Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви. По-добре из гората, отколкото в курника. Докато ти си в курника, съдбата ти е определена. Щом идеш в гората, ти си свободен.
Гората, това представлява човечеството.
Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея. Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората. Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни! Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете. В това се проявява великото разнообразие на живота!
към беседата >>
Като ви говоря, много пъти аз ви съжалявам, като ви виждам, че страдате, искате да се избавите.
Като ви говоря, много пъти аз ви съжалявам, като ви виждам, че страдате, искате да се избавите.
Аз нищо не печеля. Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот. Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога!
към беседата >>
Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос.
Истинската жена е вътре в тебе. Отвънка е само сянката. Нещата не са отвън. Не се заблуждавайте. Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава?
Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос.
Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така. И вие трябва да Го намерите. И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят. Не си давайте мнението сега. Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде.
към беседата >>
Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея.
Да престане господарят да я храни по 3–4 пъти на ден и из гората да върви. По-добре из гората, отколкото в курника. Докато ти си в курника, съдбата ти е определена. Щом идеш в гората, ти си свободен. Гората, това представлява човечеството.
Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея.
Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората. Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни! Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете. В това се проявява великото разнообразие на живота! Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не.
към беседата >>
Аз нищо не печеля.
Като ви говоря, много пъти аз ви съжалявам, като ви виждам, че страдате, искате да се избавите.
Аз нищо не печеля.
Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот. Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост.
към беседата >>
Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така.
Отвънка е само сянката. Нещата не са отвън. Не се заблуждавайте. Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава? Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос.
Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така.
И вие трябва да Го намерите. И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят. Не си давайте мнението сега. Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде. То е Божия работа.
към беседата >>
Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората.
По-добре из гората, отколкото в курника. Докато ти си в курника, съдбата ти е определена. Щом идеш в гората, ти си свободен. Гората, това представлява човечеството. Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея.
Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората.
Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни! Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете. В това се проявява великото разнообразие на живота! Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не. Радвайте се, че той не вярва като вас!
към беседата >>
Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот.
Като ви говоря, много пъти аз ви съжалявам, като ви виждам, че страдате, искате да се избавите. Аз нищо не печеля.
Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот.
Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога.
към беседата >>
И вие трябва да Го намерите.
Нещата не са отвън. Не се заблуждавайте. Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава? Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос. Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така.
И вие трябва да Го намерите.
И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят. Не си давайте мнението сега. Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде. То е Божия работа. Ти чакай да видиш докрай.
към беседата >>
Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни!
Докато ти си в курника, съдбата ти е определена. Щом идеш в гората, ти си свободен. Гората, това представлява човечеството. Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея. Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората.
Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни!
Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете. В това се проявява великото разнообразие на живота! Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не. Радвайте се, че той не вярва като вас! Пък и той, като вярва, е добре.
към беседата >>
Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви.
Като ви говоря, много пъти аз ви съжалявам, като ви виждам, че страдате, искате да се избавите. Аз нищо не печеля. Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот.
Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви.
Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога. Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога.
към беседата >>
И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят.
Не се заблуждавайте. Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава? Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос. Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така. И вие трябва да Го намерите.
И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят.
Не си давайте мнението сега. Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде. То е Божия работа. Ти чакай да видиш докрай. Човек, за да съди, той трябва да бъде светия.
към беседата >>
Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете.
Щом идеш в гората, ти си свободен. Гората, това представлява човечеството. Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея. Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората. Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни!
Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете.
В това се проявява великото разнообразие на живота! Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не. Радвайте се, че той не вярва като вас! Пък и той, като вярва, е добре. Според вас кой може да вярва като мене?
към беседата >>
Обикнете Бога и в страданията, и в радостите.
Като ви говоря, много пъти аз ви съжалявам, като ви виждам, че страдате, искате да се избавите. Аз нищо не печеля. Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот. Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви.
Обикнете Бога и в страданията, и в радостите.
И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога. Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е.
към беседата >>
Не си давайте мнението сега.
Утре сянката ще изчезне, какво ще правиш тогава? Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос. Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така. И вие трябва да Го намерите. И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят.
Не си давайте мнението сега.
Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде. То е Божия работа. Ти чакай да видиш докрай. Човек, за да съди, той трябва да бъде светия. Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си.
към беседата >>
В това се проявява великото разнообразие на живота!
Гората, това представлява човечеството. Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея. Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората. Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни! Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете.
В това се проявява великото разнообразие на живота!
Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не. Радвайте се, че той не вярва като вас! Пък и той, като вярва, е добре. Според вас кой може да вярва като мене? Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева.
към беседата >>
И в едното, и в другото обикнете Бога!
Като ви говоря, много пъти аз ви съжалявам, като ви виждам, че страдате, искате да се избавите. Аз нищо не печеля. Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот. Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите.
И в едното, и в другото обикнете Бога!
Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога. Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това!
към беседата >>
Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде.
Е, дошъл някой, ще ти цитира какво е искал да каже Христос. Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така. И вие трябва да Го намерите. И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят. Не си давайте мнението сега.
Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде.
То е Божия работа. Ти чакай да видиш докрай. Човек, за да съди, той трябва да бъде светия. Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си. Не че не трябва да съдим, трябва да съдим.
към беседата >>
Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не.
Като идеш между хората да живееш, в един курник, това е една твоя ограничена идея. Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората. Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни! Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете. В това се проявява великото разнообразие на живота!
Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не.
Радвайте се, че той не вярва като вас! Пък и той, като вярва, е добре. Според вас кой може да вярва като мене? Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева. Аз ще мина и ще го замина – дадено му е.
към беседата >>
Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост.
Аз нищо не печеля. Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот. Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога!
Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост.
Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога. Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така.
към беседата >>
То е Божия работа.
Е, туй е казал Христос, не дрънкайте така. И вие трябва да Го намерите. И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят. Не си давайте мнението сега. Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде.
То е Божия работа.
Ти чакай да видиш докрай. Човек, за да съди, той трябва да бъде светия. Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си. Не че не трябва да съдим, трябва да съдим. Нима ще съди малкото дете, да си дава мнението, какво трябва да прави баща му?
към беседата >>
Радвайте се, че той не вярва като вас!
Ти си недоволен, казваш, този не живее като тебе, онзи не живее и целия ден критикуваш хората. Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни! Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете. В това се проявява великото разнообразие на живота! Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не.
Радвайте се, че той не вярва като вас!
Пък и той, като вярва, е добре. Според вас кой може да вярва като мене? Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева. Аз ще мина и ще го замина – дадено му е. А там, дето той не е дал, аз ще дам.
към беседата >>
Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога.
Мен ми е крайно неприятно да говоря за тия работи, понеже не искам да влизам в интимния ви, във вътрешния ви живот. Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост.
Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога.
Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал.
към беседата >>
Ти чакай да видиш докрай.
И вие трябва да Го намерите. И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят. Не си давайте мнението сега. Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде. То е Божия работа.
Ти чакай да видиш докрай.
Човек, за да съди, той трябва да бъде светия. Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си. Не че не трябва да съдим, трябва да съдим. Нима ще съди малкото дете, да си дава мнението, какво трябва да прави баща му?
към беседата >>
Пък и той, като вярва, е добре.
Че Господ не е направил всичките тия цветя да бъдат еднообразни! Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете. В това се проявява великото разнообразие на живота! Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не. Радвайте се, че той не вярва като вас!
Пък и той, като вярва, е добре.
Според вас кой може да вярва като мене? Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева. Аз ще мина и ще го замина – дадено му е. А там, дето той не е дал, аз ще дам. Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам.
към беседата >>
Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога.
Но казвам, като страдате, искам да ви кажа истината: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога.
Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога.
Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал. И няма нещо, което аз да не съм го опитал.
към беседата >>
Човек, за да съди, той трябва да бъде светия.
И когато аз говоря, мнозина идват при мене и казват, че имат голяма любов към Бога, а най-малките страдания не могат да носят. Не си давайте мнението сега. Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде. То е Божия работа. Ти чакай да видиш докрай.
Човек, за да съди, той трябва да бъде светия.
Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си. Не че не трябва да съдим, трябва да съдим. Нима ще съди малкото дете, да си дава мнението, какво трябва да прави баща му?
към беседата >>
Според вас кой може да вярва като мене?
Всяко цвете има своята форма, ароматът е особен при едно цвете. В това се проявява великото разнообразие на живота! Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не. Радвайте се, че той не вярва като вас! Пък и той, като вярва, е добре.
Според вас кой може да вярва като мене?
Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева. Аз ще мина и ще го замина – дадено му е. А там, дето той не е дал, аз ще дам. Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам. Това е изпълнението на Волята Божия.
към беседата >>
Мъчна работа е.
Обикнете Бога и в страданията, и в радостите. И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога. Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога.
Мъчна работа е.
И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал. И няма нещо, което аз да не съм го опитал. Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия.
към беседата >>
Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си.
Не си давайте мнението сега. Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде. То е Божия работа. Ти чакай да видиш докрай. Човек, за да съди, той трябва да бъде светия.
Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си.
Не че не трябва да съдим, трябва да съдим. Нима ще съди малкото дете, да си дава мнението, какво трябва да прави баща му?
към беседата >>
Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева.
В това се проявява великото разнообразие на живота! Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не. Радвайте се, че той не вярва като вас! Пък и той, като вярва, е добре. Според вас кой може да вярва като мене?
Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева.
Аз ще мина и ще го замина – дадено му е. А там, дето той не е дал, аз ще дам. Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам. Това е изпълнението на Волята Божия. Аз ще дам там, дето той не дава.
към беседата >>
И колко голямо изкуство е това!
И в едното, и в другото обикнете Бога! Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога. Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е.
И колко голямо изкуство е това!
Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал. И няма нещо, което аз да не съм го опитал. Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия. И мисля, за мене тия неща са смешни.
към беседата >>
Не че не трябва да съдим, трябва да съдим.
Казват: „Този човек няма да го бъде.“ Не си давай мнението, ти не знаеш ще го бъде ли, или няма да го бъде. То е Божия работа. Ти чакай да видиш докрай. Човек, за да съди, той трябва да бъде светия. Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си.
Не че не трябва да съдим, трябва да съдим.
Нима ще съди малкото дете, да си дава мнението, какво трябва да прави баща му?
към беседата >>
Аз ще мина и ще го замина – дадено му е.
Вие срещнете един човек, искате той да вярва като вас. Не. Радвайте се, че той не вярва като вас! Пък и той, като вярва, е добре. Според вас кой може да вярва като мене? Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева.
Аз ще мина и ще го замина – дадено му е.
А там, дето той не е дал, аз ще дам. Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам. Това е изпълнението на Волята Божия. Аз ще дам там, дето той не дава. Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам.
към беседата >>
Аз не ви говоря така.
Една скръб като ви дойде, да ви е тъй приятно, както и една радост. Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога. Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това!
Аз не ви говоря така.
Аз съм го опитал. И няма нещо, което аз да не съм го опитал. Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия. И мисля, за мене тия неща са смешни. Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува?
към беседата >>
Нима ще съди малкото дете, да си дава мнението, какво трябва да прави баща му?
То е Божия работа. Ти чакай да видиш докрай. Човек, за да съди, той трябва да бъде светия. Чакайте, докато не станете първокласен светия, не давайте мнението си. Не че не трябва да съдим, трябва да съдим.
Нима ще съди малкото дете, да си дава мнението, какво трябва да прави баща му?
към беседата >>
А там, дето той не е дал, аз ще дам.
Радвайте се, че той не вярва като вас! Пък и той, като вярва, е добре. Според вас кой може да вярва като мене? Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева. Аз ще мина и ще го замина – дадено му е.
А там, дето той не е дал, аз ще дам.
Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам. Това е изпълнението на Волята Божия. Аз ще дам там, дето той не дава. Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам. Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам.
към беседата >>
Аз съм го опитал.
Ако това не може да направите, вие не може да разберете Бога. Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така.
Аз съм го опитал.
И няма нещо, което аз да не съм го опитал. Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия. И мисля, за мене тия неща са смешни. Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува? “ Но аз съм господар на болестта.
към беседата >>
Духът Божий
Духът Божий
към беседата >>
Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам.
Пък и той, като вярва, е добре. Според вас кой може да вярва като мене? Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева. Аз ще мина и ще го замина – дадено му е. А там, дето той не е дал, аз ще дам.
Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам.
Това е изпълнението на Волята Божия. Аз ще дам там, дето той не дава. Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам. Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам. Вземам от него пример.
към беседата >>
И няма нещо, което аз да не съм го опитал.
Не е лесна работа да обикнеш страданието; не е лесно като боледуваш, че да бъдеш разположен; не е лесно да бъдеш сиромах, да те унижават много, които не те почитат, че да благодариш на Бога. Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал.
И няма нещо, което аз да не съм го опитал.
Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия. И мисля, за мене тия неща са смешни. Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува? “ Но аз съм господар на болестта. Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете?
към беседата >>
Сега не е въпрос да ви уча как да дишате, как да ядете, как да ходите, как да спите.
Сега не е въпрос да ви уча как да дишате, как да ядете, как да ходите, как да спите.
Че вие знаете тия работи. Научили сте ги добре. Сега всички трябва да се научите три неща. Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство! Това е задачата ви.
към беседата >>
Това е изпълнението на Волята Божия.
Според вас кой може да вярва като мене? Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева. Аз ще мина и ще го замина – дадено му е. А там, дето той не е дал, аз ще дам. Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам.
Това е изпълнението на Волята Божия.
Аз ще дам там, дето той не дава. Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам. Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам. Вземам от него пример. Той хиляда лева дава.
към беседата >>
Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия.
Мъчна работа е. И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал. И няма нещо, което аз да не съм го опитал.
Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия.
И мисля, за мене тия неща са смешни. Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува? “ Но аз съм господар на болестта. Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете? “ Тия са все бездомници, дошли на угощение.
към беседата >>
Че вие знаете тия работи.
Сега не е въпрос да ви уча как да дишате, как да ядете, как да ходите, как да спите.
Че вие знаете тия работи.
Научили сте ги добре. Сега всички трябва да се научите три неща. Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство! Това е задачата ви. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината.
към беседата >>
Аз ще дам там, дето той не дава.
Запример, като мина покрай един богаташ, който е дал хиляда лева на един сиромах, аз на този сиромах няма да му дам хиляда лева. Аз ще мина и ще го замина – дадено му е. А там, дето той не е дал, аз ще дам. Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам. Това е изпълнението на Волята Божия.
Аз ще дам там, дето той не дава.
Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам. Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам. Вземам от него пример. Той хиляда лева дава. Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам.
към беседата >>
И мисля, за мене тия неща са смешни.
И колко голямо изкуство е това! Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал. И няма нещо, което аз да не съм го опитал. Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия.
И мисля, за мене тия неща са смешни.
Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува? “ Но аз съм господар на болестта. Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете? “ Тия са все бездомници, дошли на угощение. Все от кол и въже.
към беседата >>
Научили сте ги добре.
Сега не е въпрос да ви уча как да дишате, как да ядете, как да ходите, как да спите. Че вие знаете тия работи.
Научили сте ги добре.
Сега всички трябва да се научите три неща. Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство! Това е задачата ви. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. А това са неща, необходими за сегашния живот.
към беседата >>
Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам.
Аз ще мина и ще го замина – дадено му е. А там, дето той не е дал, аз ще дам. Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам. Това е изпълнението на Волята Божия. Аз ще дам там, дето той не дава.
Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам.
Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам. Вземам от него пример. Той хиляда лева дава. Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам. Ама той дето дава, аз не давам.
към беседата >>
Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува?
Аз не ви говоря така. Аз съм го опитал. И няма нещо, което аз да не съм го опитал. Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия. И мисля, за мене тия неща са смешни.
Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува?
“ Но аз съм господар на болестта. Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете? “ Тия са все бездомници, дошли на угощение. Все от кол и въже. Всяка една болест представлява едно същество.
към беседата >>
Сега всички трябва да се научите три неща.
Сега не е въпрос да ви уча как да дишате, как да ядете, как да ходите, как да спите. Че вие знаете тия работи. Научили сте ги добре.
Сега всички трябва да се научите три неща.
Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство! Това е задачата ви. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. А това са неща, необходими за сегашния живот. Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте.
към беседата >>
Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам.
А там, дето той не е дал, аз ще дам. Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам. Това е изпълнението на Волята Божия. Аз ще дам там, дето той не дава. Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам.
Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам.
Вземам от него пример. Той хиляда лева дава. Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам. Ама той дето дава, аз не давам. Пък той дето не дава, аз давам.
към беседата >>
“ Но аз съм господар на болестта.
Аз съм го опитал. И няма нещо, което аз да не съм го опитал. Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия. И мисля, за мене тия неща са смешни. Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува?
“ Но аз съм господар на болестта.
Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете? “ Тия са все бездомници, дошли на угощение. Все от кол и въже. Всяка една болест представлява едно същество. Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това?
към беседата >>
Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство!
Сега не е въпрос да ви уча как да дишате, как да ядете, как да ходите, как да спите. Че вие знаете тия работи. Научили сте ги добре. Сега всички трябва да се научите три неща.
Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство!
Това е задачата ви. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. А това са неща, необходими за сегашния живот. Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте. И светлина имате достатъчно, но при тази светлина човек не може да добие онова знание, което му е необходимо и потребно.
към беседата >>
Вземам от него пример.
Който ще върви подир онзи, ако той не даде, аз ще дам. Това е изпълнението на Волята Божия. Аз ще дам там, дето той не дава. Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам. Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам.
Вземам от него пример.
Той хиляда лева дава. Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам. Ама той дето дава, аз не давам. Пък той дето не дава, аз давам. Пък вие постъпвате по същия начин – той даде хиляда лева някъде, и вие отгоре още хиляда лева.
към беседата >>
Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете?
И няма нещо, което аз да не съм го опитал. Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия. И мисля, за мене тия неща са смешни. Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува? “ Но аз съм господар на болестта.
Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете?
“ Тия са все бездомници, дошли на угощение. Все от кол и въже. Всяка една болест представлява едно същество. Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това? Моята теория за нещата е такава.
към беседата >>
Това е задачата ви.
Сега не е въпрос да ви уча как да дишате, как да ядете, как да ходите, как да спите. Че вие знаете тия работи. Научили сте ги добре. Сега всички трябва да се научите три неща. Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство!
Това е задачата ви.
От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. А това са неща, необходими за сегашния живот. Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте. И светлина имате достатъчно, но при тази светлина човек не може да добие онова знание, което му е необходимо и потребно. И на тялото си имате чистота, но при тази чистота нямате здраве.
към беседата >>
Той хиляда лева дава.
Това е изпълнението на Волята Божия. Аз ще дам там, дето той не дава. Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам. Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам. Вземам от него пример.
Той хиляда лева дава.
Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам. Ама той дето дава, аз не давам. Пък той дето не дава, аз давам. Пък вие постъпвате по същия начин – той даде хиляда лева някъде, и вие отгоре още хиляда лева.
към беседата >>
“ Тия са все бездомници, дошли на угощение.
Аз съм се поставял на мястото на най-големите противоречия. И мисля, за мене тия неща са смешни. Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува? “ Но аз съм господар на болестта. Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете?
“ Тия са все бездомници, дошли на угощение.
Все от кол и въже. Всяка една болест представлява едно същество. Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това? Моята теория за нещата е такава. – Ама така ли е?
към беседата >>
От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината.
Че вие знаете тия работи. Научили сте ги добре. Сега всички трябва да се научите три неща. Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство! Това е задачата ви.
От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината.
А това са неща, необходими за сегашния живот. Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте. И светлина имате достатъчно, но при тази светлина човек не може да добие онова знание, което му е необходимо и потребно. И на тялото си имате чистота, но при тази чистота нямате здраве.
към беседата >>
Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам.
Аз ще дам там, дето той не дава. Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам. Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам. Вземам от него пример. Той хиляда лева дава.
Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам.
Ама той дето дава, аз не давам. Пък той дето не дава, аз давам. Пък вие постъпвате по същия начин – той даде хиляда лева някъде, и вие отгоре още хиляда лева.
към беседата >>
Все от кол и въже.
И мисля, за мене тия неща са смешни. Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува? “ Но аз съм господар на болестта. Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете? “ Тия са все бездомници, дошли на угощение.
Все от кол и въже.
Всяка една болест представлява едно същество. Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това? Моята теория за нещата е такава. – Ама така ли е? – Така е!
към беседата >>
А това са неща, необходими за сегашния живот.
Научили сте ги добре. Сега всички трябва да се научите три неща. Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство! Това е задачата ви. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината.
А това са неща, необходими за сегашния живот.
Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте. И светлина имате достатъчно, но при тази светлина човек не може да добие онова знание, което му е необходимо и потребно. И на тялото си имате чистота, но при тази чистота нямате здраве.
към беседата >>
Ама той дето дава, аз не давам.
Пък всякога и този, който върви подир мене, и той да не даде там, дето аз давам. Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам. Вземам от него пример. Той хиляда лева дава. Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам.
Ама той дето дава, аз не давам.
Пък той дето не дава, аз давам. Пък вие постъпвате по същия начин – той даде хиляда лева някъде, и вие отгоре още хиляда лева.
към беседата >>
Всяка една болест представлява едно същество.
Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо.“ Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува? “ Но аз съм господар на болестта. Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете? “ Тия са все бездомници, дошли на угощение. Все от кол и въже.
Всяка една болест представлява едно същество.
Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това? Моята теория за нещата е такава. – Ама така ли е? – Така е! Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш.
към беседата >>
Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте.
Сега всички трябва да се научите три неща. Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство! Това е задачата ви. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. А това са неща, необходими за сегашния живот.
Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте.
И светлина имате достатъчно, но при тази светлина човек не може да добие онова знание, което му е необходимо и потребно. И на тялото си имате чистота, но при тази чистота нямате здраве.
към беседата >>
Пък той дето не дава, аз давам.
Или той даде хиляда лева, аз там не давам; той минава някъде, никак не дава – тогава аз там давам. Вземам от него пример. Той хиляда лева дава. Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам. Ама той дето дава, аз не давам.
Пък той дето не дава, аз давам.
Пък вие постъпвате по същия начин – той даде хиляда лева някъде, и вие отгоре още хиляда лева.
към беседата >>
Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това?
“ Но аз съм господар на болестта. Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете? “ Тия са все бездомници, дошли на угощение. Все от кол и въже. Всяка една болест представлява едно същество.
Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това?
Моята теория за нещата е такава. – Ама така ли е? – Така е! Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно.
към беседата >>
И светлина имате достатъчно, но при тази светлина човек не може да добие онова знание, което му е необходимо и потребно.
Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство! Това е задачата ви. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. А това са неща, необходими за сегашния живот. Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте.
И светлина имате достатъчно, но при тази светлина човек не може да добие онова знание, което му е необходимо и потребно.
И на тялото си имате чистота, но при тази чистота нямате здраве.
към беседата >>
Пък вие постъпвате по същия начин – той даде хиляда лева някъде, и вие отгоре още хиляда лева.
Вземам от него пример. Той хиляда лева дава. Ще вървя подир него – колкото той дава, толкова и аз давам. Ама той дето дава, аз не давам. Пък той дето не дава, аз давам.
Пък вие постъпвате по същия начин – той даде хиляда лева някъде, и вие отгоре още хиляда лева.
към беседата >>
Моята теория за нещата е такава.
Тази болест, като дойде при мен, аз я угощавам, казвам ѝ: „Какво правите, откъде идете? “ Тия са все бездомници, дошли на угощение. Все от кол и въже. Всяка една болест представлява едно същество. Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това?
Моята теория за нещата е такава.
– Ама така ли е? – Така е! Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. Защо Иов стана болен?
към беседата >>
И на тялото си имате чистота, но при тази чистота нямате здраве.
Това е задачата ви. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. А това са неща, необходими за сегашния живот. Имате известна топлина, но това не е онази топлина, при която човек може да расте. И светлина имате достатъчно, но при тази светлина човек не може да добие онова знание, което му е необходимо и потребно.
И на тялото си имате чистота, но при тази чистота нямате здраве.
към беседата >>
Аз гледам в някой дом има деца красиви, жизнерадостни и любими.
Аз гледам в някой дом има деца красиви, жизнерадостни и любими.
И който дойде, който мине и види това дете, ще го целува. То ще кресне. И почне това дете да бяга. Детето не е доволно всеки да вземе да го целува. И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете!
към беседата >>
– Ама така ли е?
“ Тия са все бездомници, дошли на угощение. Все от кол и въже. Всяка една болест представлява едно същество. Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това? Моята теория за нещата е такава.
– Ама така ли е?
– Така е! Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. Защо Иов стана болен? Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му!
към беседата >>
Аз се чудя някой път на своеобразностите на религиозните хора.
Аз се чудя някой път на своеобразностите на религиозните хора.
Много своеобразни са религиозните хора, десет пъти по-своеобразни от светските хора. Защото и светските хора, и те са своеобразни. Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне. Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество? Какво имате насреща?
към беседата >>
И който дойде, който мине и види това дете, ще го целува.
Аз гледам в някой дом има деца красиви, жизнерадостни и любими.
И който дойде, който мине и види това дете, ще го целува.
То ще кресне. И почне това дете да бяга. Детето не е доволно всеки да вземе да го целува. И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете! “ Хване го и го целува.
към беседата >>
– Така е!
Все от кол и въже. Всяка една болест представлява едно същество. Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това? Моята теория за нещата е такава. – Ама така ли е?
– Така е!
Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. Защо Иов стана болен? Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му! “ И той беше майстор.
към беседата >>
Много своеобразни са религиозните хора, десет пъти по-своеобразни от светските хора.
Аз се чудя някой път на своеобразностите на религиозните хора.
Много своеобразни са религиозните хора, десет пъти по-своеобразни от светските хора.
Защото и светските хора, и те са своеобразни. Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне. Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество? Какво имате насреща? “ Ще изпита добре.
към беседата >>
То ще кресне.
Аз гледам в някой дом има деца красиви, жизнерадостни и любими. И който дойде, който мине и види това дете, ще го целува.
То ще кресне.
И почне това дете да бяга. Детето не е доволно всеки да вземе да го целува. И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете! “ Хване го и го целува. И майката не намира лошо в това.
към беседата >>
Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш.
Всяка една болест представлява едно същество. Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това? Моята теория за нещата е такава. – Ама така ли е? – Така е!
Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш.
И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. Защо Иов стана болен? Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му! “ И той беше майстор. Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му.
към беседата >>
Защото и светските хора, и те са своеобразни.
Аз се чудя някой път на своеобразностите на религиозните хора. Много своеобразни са религиозните хора, десет пъти по-своеобразни от светските хора.
Защото и светските хора, и те са своеобразни.
Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне. Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество? Какво имате насреща? “ Ще изпита добре. И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите.
към беседата >>
И почне това дете да бяга.
Аз гледам в някой дом има деца красиви, жизнерадостни и любими. И който дойде, който мине и види това дете, ще го целува. То ще кресне.
И почне това дете да бяга.
Детето не е доволно всеки да вземе да го целува. И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете! “ Хване го и го целува. И майката не намира лошо в това. Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години.
към беседата >>
И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно.
Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях.“ Сега вярно ли е това? Моята теория за нещата е такава. – Ама така ли е? – Така е! Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш.
И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно.
Защо Иов стана болен? Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му! “ И той беше майстор. Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му. И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи.
към беседата >>
Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне.
Аз се чудя някой път на своеобразностите на религиозните хора. Много своеобразни са религиозните хора, десет пъти по-своеобразни от светските хора. Защото и светските хора, и те са своеобразни.
Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне.
Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество? Какво имате насреща? “ Ще изпита добре. И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек.
към беседата >>
Детето не е доволно всеки да вземе да го целува.
Аз гледам в някой дом има деца красиви, жизнерадостни и любими. И който дойде, който мине и види това дете, ще го целува. То ще кресне. И почне това дете да бяга.
Детето не е доволно всеки да вземе да го целува.
И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете! “ Хване го и го целува. И майката не намира лошо в това. Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години. Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето.
към беседата >>
Защо Иов стана болен?
Моята теория за нещата е такава. – Ама така ли е? – Така е! Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно.
Защо Иов стана болен?
Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му! “ И той беше майстор. Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му. И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи. Но той се учи.
към беседата >>
Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество?
Аз се чудя някой път на своеобразностите на религиозните хора. Много своеобразни са религиозните хора, десет пъти по-своеобразни от светските хора. Защото и светските хора, и те са своеобразни. Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне.
Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество?
Какво имате насреща? “ Ще изпита добре. И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш.
към беседата >>
И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете!
Аз гледам в някой дом има деца красиви, жизнерадостни и любими. И който дойде, който мине и види това дете, ще го целува. То ще кресне. И почне това дете да бяга. Детето не е доволно всеки да вземе да го целува.
И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете!
“ Хване го и го целува. И майката не намира лошо в това. Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години. Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето. Тогава остават само бащата, майката, братът и сестрата.
към беседата >>
Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му!
– Ама така ли е? – Така е! Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. Защо Иов стана болен?
Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му!
“ И той беше майстор. Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му. И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи. Но той се учи. И като изпитаха Иов, замина си този лош дух.
към беседата >>
Какво имате насреща?
Аз се чудя някой път на своеобразностите на религиозните хора. Много своеобразни са религиозните хора, десет пъти по-своеобразни от светските хора. Защото и светските хора, и те са своеобразни. Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне. Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество?
Какво имате насреща?
“ Ще изпита добре. И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава.
към беседата >>
“ Хване го и го целува.
И който дойде, който мине и види това дете, ще го целува. То ще кресне. И почне това дете да бяга. Детето не е доволно всеки да вземе да го целува. И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете!
“ Хване го и го целува.
И майката не намира лошо в това. Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години. Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето. Тогава остават само бащата, майката, братът и сестрата. Ние идваме тогава до онази философска религиозна идея – брата, който трябва да се почита.
към беседата >>
“ И той беше майстор.
– Така е! Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. Защо Иов стана болен? Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му!
“ И той беше майстор.
Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му. И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи. Но той се учи. И като изпитаха Иов, замина си този лош дух.
към беседата >>
“ Ще изпита добре.
Много своеобразни са религиозните хора, десет пъти по-своеобразни от светските хора. Защото и светските хора, и те са своеобразни. Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне. Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество? Какво имате насреща?
“ Ще изпита добре.
И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа.
към беседата >>
И майката не намира лошо в това.
То ще кресне. И почне това дете да бяга. Детето не е доволно всеки да вземе да го целува. И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете! “ Хване го и го целува.
И майката не намира лошо в това.
Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години. Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето. Тогава остават само бащата, майката, братът и сестрата. Ние идваме тогава до онази философска религиозна идея – брата, който трябва да се почита.
към беседата >>
Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му.
Бог те лишава от едно благо, за да го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. Защо Иов стана болен? Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му! “ И той беше майстор.
Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му.
И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи. Но той се учи. И като изпитаха Иов, замина си този лош дух.
към беседата >>
И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите.
Защото и светските хора, и те са своеобразни. Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне. Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество? Какво имате насреща? “ Ще изпита добре.
И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите.
Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване?
към беседата >>
Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години.
И почне това дете да бяга. Детето не е доволно всеки да вземе да го целува. И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете! “ Хване го и го целува. И майката не намира лошо в това.
Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години.
Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето. Тогава остават само бащата, майката, братът и сестрата. Ние идваме тогава до онази философска религиозна идея – брата, който трябва да се почита.
към беседата >>
И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи.
И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. Защо Иов стана болен? Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му! “ И той беше майстор. Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му.
И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи.
Но той се учи. И като изпитаха Иов, замина си този лош дух.
към беседата >>
Можеш да идеш при един религиозен човек.
Светският човек, ако идеш при него да му поискаш пари назаем, той знае как да помогне. Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество? Какво имате насреща? “ Ще изпита добре. И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите.
Можеш да идеш при един религиозен човек.
Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия.
към беседата >>
Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето.
Детето не е доволно всеки да вземе да го целува. И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете! “ Хване го и го целува. И майката не намира лошо в това. Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години.
Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето.
Тогава остават само бащата, майката, братът и сестрата. Ние идваме тогава до онази философска религиозна идея – брата, който трябва да се почита.
към беседата >>
Но той се учи.
Защо Иов стана болен? Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му! “ И той беше майстор. Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му. И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи.
Но той се учи.
И като изпитаха Иов, замина си този лош дух.
към беседата >>
Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш.
Той ще изпита за баща ти, ще пита: „Какво е вашето имущество? Какво имате насреща? “ Ще изпита добре. И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек.
Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш.
Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш.
към беседата >>
Тогава остават само бащата, майката, братът и сестрата.
И като гледам някои влизат и казват: „Колко е хубаво това дете! “ Хване го и го целува. И майката не намира лошо в това. Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години. Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето.
Тогава остават само бащата, майката, братът и сестрата.
Ние идваме тогава до онази философска религиозна идея – брата, който трябва да се почита.
към беседата >>
И като изпитаха Иов, замина си този лош дух.
Като дойде онзи лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му! “ И той беше майстор. Та се заредиха най-лошите работи върху тялото му. И почна да се чуди Иов откъде дойдоха тия работи. Но той се учи.
И като изпитаха Иов, замина си този лош дух.
към беседата >>
Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава.
Какво имате насреща? “ Ще изпита добре. И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш.
Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава.
А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш. Закон в Писанието няма.
към беседата >>
Ние идваме тогава до онази философска религиозна идея – брата, който трябва да се почита.
“ Хване го и го целува. И майката не намира лошо в това. Докато си на 3–4 години, майката не намира погрешка – 4–5–6, до 7 години. Но като стане на 14–15–16 години, майката вече не обича всички да целуват детето. Тогава остават само бащата, майката, братът и сестрата.
Ние идваме тогава до онази философска религиозна идея – брата, който трябва да се почита.
към беседата >>
Та казвам: Всяка една болест се дължи на храната.
Та казвам: Всяка една болест се дължи на храната.
Когато дойдат разбойници да те обират, богатството само ли си отива, или разбойниците го задигат? Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко. Ще вземат онези материали, които имате. И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко. По човешки говоря.
към беседата >>
А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа.
“ Ще изпита добре. И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава.
А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа.
И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш. Закон в Писанието няма. Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш?
към беседата >>
Един турски княз, който според старите турски вярвания иска да се ожени и праща угледници да му намерят една мома красива.
Един турски княз, който според старите турски вярвания иска да се ожени и праща угледници да му намерят една мома красива.
Ама той няма да я вижда. Той ще я вземе на доверие, без да я вижда. Той ще се ожени заради нея. И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка. Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва.
към беседата >>
Когато дойдат разбойници да те обират, богатството само ли си отива, или разбойниците го задигат?
Та казвам: Всяка една болест се дължи на храната.
Когато дойдат разбойници да те обират, богатството само ли си отива, или разбойниците го задигат?
Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко. Ще вземат онези материали, които имате. И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко. По човешки говоря. Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта.
към беседата >>
И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване?
И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа.
И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване?
Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш. Закон в Писанието няма. Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш? Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога.
към беседата >>
Ама той няма да я вижда.
Един турски княз, който според старите турски вярвания иска да се ожени и праща угледници да му намерят една мома красива.
Ама той няма да я вижда.
Той ще я вземе на доверие, без да я вижда. Той ще се ожени заради нея. И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка. Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва. Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята.
към беседата >>
Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко.
Та казвам: Всяка една болест се дължи на храната. Когато дойдат разбойници да те обират, богатството само ли си отива, или разбойниците го задигат?
Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко.
Ще вземат онези материали, които имате. И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко. По човешки говоря. Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта. Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите.
към беседата >>
Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия.
Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване?
Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия.
Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш. Закон в Писанието няма. Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш? Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога. Той, след като е седял една вечер, на втората вечер, ако е светия, той ще иде на нивата, каквато работа имаш, каквото ти направиш, той ще вземе участие в работата ти.
към беседата >>
Той ще я вземе на доверие, без да я вижда.
Един турски княз, който според старите турски вярвания иска да се ожени и праща угледници да му намерят една мома красива. Ама той няма да я вижда.
Той ще я вземе на доверие, без да я вижда.
Той ще се ожени заради нея. И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка. Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва. Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята. Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай!
към беседата >>
Ще вземат онези материали, които имате.
Та казвам: Всяка една болест се дължи на храната. Когато дойдат разбойници да те обират, богатството само ли си отива, или разбойниците го задигат? Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко.
Ще вземат онези материали, които имате.
И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко. По човешки говоря. Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта. Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна.
към беседата >>
Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш.
Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия.
Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш.
Закон в Писанието няма. Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш? Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога. Той, след като е седял една вечер, на втората вечер, ако е светия, той ще иде на нивата, каквато работа имаш, каквото ти направиш, той ще вземе участие в работата ти.
към беседата >>
Той ще се ожени заради нея.
Един турски княз, който според старите турски вярвания иска да се ожени и праща угледници да му намерят една мома красива. Ама той няма да я вижда. Той ще я вземе на доверие, без да я вижда.
Той ще се ожени заради нея.
И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка. Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва. Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята. Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай! “ На такова едно доверие не приемайте нещата.
към беседата >>
И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко.
Та казвам: Всяка една болест се дължи на храната. Когато дойдат разбойници да те обират, богатството само ли си отива, или разбойниците го задигат? Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко. Ще вземат онези материали, които имате.
И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко.
По човешки говоря. Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта. Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш.
към беседата >>
Закон в Писанието няма.
Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш.
Закон в Писанието няма.
Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш? Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога. Той, след като е седял една вечер, на втората вечер, ако е светия, той ще иде на нивата, каквато работа имаш, каквото ти направиш, той ще вземе участие в работата ти.
към беседата >>
И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка.
Един турски княз, който според старите турски вярвания иска да се ожени и праща угледници да му намерят една мома красива. Ама той няма да я вижда. Той ще я вземе на доверие, без да я вижда. Той ще се ожени заради нея.
И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка.
Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва. Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята. Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай! “ На такова едно доверие не приемайте нещата. Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват.
към беседата >>
По човешки говоря.
Та казвам: Всяка една болест се дължи на храната. Когато дойдат разбойници да те обират, богатството само ли си отива, или разбойниците го задигат? Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко. Ще вземат онези материали, които имате. И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко.
По човешки говоря.
Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта. Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите.
към беседата >>
Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш?
А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш. Закон в Писанието няма.
Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш?
Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога. Той, след като е седял една вечер, на втората вечер, ако е светия, той ще иде на нивата, каквато работа имаш, каквото ти направиш, той ще вземе участие в работата ти.
към беседата >>
Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва.
Един турски княз, който според старите турски вярвания иска да се ожени и праща угледници да му намерят една мома красива. Ама той няма да я вижда. Той ще я вземе на доверие, без да я вижда. Той ще се ожени заради нея. И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка.
Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва.
Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята. Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай! “ На такова едно доверие не приемайте нещата. Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват. Какво ще ви ползва?
към беседата >>
Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта.
Когато дойдат разбойници да те обират, богатството само ли си отива, или разбойниците го задигат? Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко. Ще вземат онези материали, които имате. И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко. По човешки говоря.
Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта.
Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене.
към беседата >>
Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога.
И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш. Закон в Писанието няма. Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш?
Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога.
Той, след като е седял една вечер, на втората вечер, ако е светия, той ще иде на нивата, каквато работа имаш, каквото ти направиш, той ще вземе участие в работата ти.
към беседата >>
Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята.
Ама той няма да я вижда. Той ще я вземе на доверие, без да я вижда. Той ще се ожени заради нея. И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка. Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва.
Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята.
Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай! “ На такова едно доверие не приемайте нещата. Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват. Какво ще ви ползва? Който вярва, той за себе си вярва.
към беседата >>
Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите.
Всяка една болест са разбойниците, които ще дойдат и ще задигнат всичко. Ще вземат онези материали, които имате. И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко. По човешки говоря. Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта.
Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите.
Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене. Тогава става възпаление.
към беседата >>
Той, след като е седял една вечер, на втората вечер, ако е светия, той ще иде на нивата, каквато работа имаш, каквото ти направиш, той ще вземе участие в работата ти.
Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш. Закон в Писанието няма. Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш? Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога.
Той, след като е седял една вечер, на втората вечер, ако е светия, той ще иде на нивата, каквато работа имаш, каквото ти направиш, той ще вземе участие в работата ти.
към беседата >>
Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай!
Той ще я вземе на доверие, без да я вижда. Той ще се ожени заради нея. И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка. Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва. Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята.
Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай!
“ На такова едно доверие не приемайте нещата. Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват. Какво ще ви ползва? Който вярва, той за себе си вярва. Но ти не върви по онзи, как той е вярвал.
към беседата >>
Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна.
Ще вземат онези материали, които имате. И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко. По човешки говоря. Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта. Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите.
Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна.
Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене. Тогава става възпаление. Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън.
към беседата >>
Та ние сега сме от тези гениалните хора.
Та ние сега сме от тези гениалните хора.
Като сме дошли на земята, Господ е създал всичко, а ние всякога се потриваме, казваме: „Той ще направи.“ Ние само ходим и се връщаме. И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил! “ Та как ние го забравяме? Какво ние сме направили за Него? Казвате, че вие вярвате в Господа.
към беседата >>
“ На такова едно доверие не приемайте нещата.
Той ще се ожени заради нея. И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка. Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва. Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята. Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай!
“ На такова едно доверие не приемайте нещата.
Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват. Какво ще ви ползва? Който вярва, той за себе си вярва. Но ти не върви по онзи, как той е вярвал. Ти, което виждаш, възприеми го за себе си.
към беседата >>
Като ядеш, не мислиш.
И пак ще си заминат, и ще те оставят пак наново да печелиш всичко. По човешки говоря. Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта. Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна.
Като ядеш, не мислиш.
Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене. Тогава става възпаление. Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън. В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко.
към беседата >>
Като сме дошли на земята, Господ е създал всичко, а ние всякога се потриваме, казваме: „Той ще направи.“ Ние само ходим и се връщаме.
Та ние сега сме от тези гениалните хора.
Като сме дошли на земята, Господ е създал всичко, а ние всякога се потриваме, казваме: „Той ще направи.“ Ние само ходим и се връщаме.
И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил! “ Та как ние го забравяме? Какво ние сме направили за Него? Казвате, че вие вярвате в Господа. Кажете какво вие сте направили конкретно за Него?
към беседата >>
Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват.
И като се жени, няма да я вижда, тя има яшмак, покрито е лицето ѝ с една забрадка. Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва. Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята. Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай! “ На такова едно доверие не приемайте нещата.
Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват.
Какво ще ви ползва? Който вярва, той за себе си вярва. Но ти не върви по онзи, как той е вярвал. Ти, което виждаш, възприеми го за себе си. И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети.
към беседата >>
Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите.
По човешки говоря. Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта. Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш.
Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите.
А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене. Тогава става възпаление. Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън. В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава.
към беседата >>
И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил!
Та ние сега сме от тези гениалните хора. Като сме дошли на земята, Господ е създал всичко, а ние всякога се потриваме, казваме: „Той ще направи.“ Ние само ходим и се връщаме.
И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил!
“ Та как ние го забравяме? Какво ние сме направили за Него? Казвате, че вие вярвате в Господа. Кажете какво вие сте направили конкретно за Него? Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе.
към беседата >>
Какво ще ви ползва?
Тя ще го снеме и ще пита своя възлюблен кому да се показва и кому да не се показва. Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята. Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай! “ На такова едно доверие не приемайте нещата. Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват.
Какво ще ви ползва?
Който вярва, той за себе си вярва. Но ти не върви по онзи, как той е вярвал. Ти, което виждаш, възприеми го за себе си. И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети. И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай.
към беседата >>
А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене.
Та казвам, трябва да не ви е страх от болестта. Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите.
А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене.
Тогава става възпаление. Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън. В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава. Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици.
към беседата >>
“ Та как ние го забравяме?
Та ние сега сме от тези гениалните хора. Като сме дошли на земята, Господ е създал всичко, а ние всякога се потриваме, казваме: „Той ще направи.“ Ние само ходим и се връщаме. И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил!
“ Та как ние го забравяме?
Какво ние сме направили за Него? Казвате, че вие вярвате в Господа. Кажете какво вие сте направили конкретно за Него? Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе. И да кажем, това и това сте направили за Господа.
към беседата >>
Който вярва, той за себе си вярва.
Той, като се оженил, тя на другата сутрин го пита кому да се показва – на баща му, на майка му, на братята. Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай! “ На такова едно доверие не приемайте нещата. Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват. Какво ще ви ползва?
Който вярва, той за себе си вярва.
Но ти не върви по онзи, как той е вярвал. Ти, което виждаш, възприеми го за себе си. И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети. И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай. То не е вяра.
към беседата >>
Тогава става възпаление.
Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене.
Тогава става възпаление.
Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън. В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава. Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици. Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия.
към беседата >>
Какво ние сме направили за Него?
Та ние сега сме от тези гениалните хора. Като сме дошли на земята, Господ е създал всичко, а ние всякога се потриваме, казваме: „Той ще направи.“ Ние само ходим и се връщаме. И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил! “ Та как ние го забравяме?
Какво ние сме направили за Него?
Казвате, че вие вярвате в Господа. Кажете какво вие сте направили конкретно за Него? Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе. И да кажем, това и това сте направили за Господа. Досега целия си живот за Господа не сте го посветили.
към беседата >>
Но ти не върви по онзи, как той е вярвал.
Пък той, като я видял, се ужасил и ѝ казал: „Показвай се, комуто искаш, само на мен не се показвай! “ На такова едно доверие не приемайте нещата. Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват. Какво ще ви ползва? Който вярва, той за себе си вярва.
Но ти не върви по онзи, как той е вярвал.
Ти, което виждаш, възприеми го за себе си. И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети. И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай. То не е вяра. Аз запример, ако искам, ще ида днес, ще купя едно лозе и ще вярвам, че туй лозе ще ми даде известен приход.
към беседата >>
Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън.
Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене. Тогава става възпаление.
Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън.
В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава. Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици. Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия. Днес ще ядеш бързо и искаш много да вземеш от храната си.
към беседата >>
Казвате, че вие вярвате в Господа.
Та ние сега сме от тези гениалните хора. Като сме дошли на земята, Господ е създал всичко, а ние всякога се потриваме, казваме: „Той ще направи.“ Ние само ходим и се връщаме. И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил! “ Та как ние го забравяме? Какво ние сме направили за Него?
Казвате, че вие вярвате в Господа.
Кажете какво вие сте направили конкретно за Него? Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе. И да кажем, това и това сте направили за Господа. Досега целия си живот за Господа не сте го посветили. Туй е за всички, без разлика.
към беседата >>
Ти, което виждаш, възприеми го за себе си.
“ На такова едно доверие не приемайте нещата. Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват. Какво ще ви ползва? Който вярва, той за себе си вярва. Но ти не върви по онзи, как той е вярвал.
Ти, което виждаш, възприеми го за себе си.
И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети. И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай. То не е вяра. Аз запример, ако искам, ще ида днес, ще купя едно лозе и ще вярвам, че туй лозе ще ми даде известен приход.
към беседата >>
В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко.
Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене. Тогава става възпаление. Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън.
В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко.
После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава. Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици. Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия. Днес ще ядеш бързо и искаш много да вземеш от храната си. А пък тогава няма да сдъвчеш храната си.
към беседата >>
Кажете какво вие сте направили конкретно за Него?
Като сме дошли на земята, Господ е създал всичко, а ние всякога се потриваме, казваме: „Той ще направи.“ Ние само ходим и се връщаме. И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил! “ Та как ние го забравяме? Какво ние сме направили за Него? Казвате, че вие вярвате в Господа.
Кажете какво вие сте направили конкретно за Него?
Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе. И да кажем, това и това сте направили за Господа. Досега целия си живот за Господа не сте го посветили. Туй е за всички, без разлика. Някой ще каже: „Та ние посвещаваме на Господа много работи.“ Но днес като посветите нещо, утре си го вземете.
към беседата >>
И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети.
Идете и си изберете сами това, което вие видите, и което ви се хареса – вземете, а не взимайте, както другите вярват. Какво ще ви ползва? Който вярва, той за себе си вярва. Но ти не върви по онзи, как той е вярвал. Ти, което виждаш, възприеми го за себе си.
И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети.
И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай. То не е вяра. Аз запример, ако искам, ще ида днес, ще купя едно лозе и ще вярвам, че туй лозе ще ми даде известен приход.
към беседата >>
После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава.
Без любов ядеш и остават такива малки дребни микроскопически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене. Тогава става възпаление. Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън. В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко.
После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава.
Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици. Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия. Днес ще ядеш бързо и искаш много да вземеш от храната си. А пък тогава няма да сдъвчеш храната си. И тя няма да се смели хубаво.
към беседата >>
Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе.
И като дойдем, само току искаме: „Господи, дай това, дай онова.“ И щом Господ не изпълни малко нещо, което ние искаме, казваме: „Как, Господ ни е забравил! “ Та как ние го забравяме? Какво ние сме направили за Него? Казвате, че вие вярвате в Господа. Кажете какво вие сте направили конкретно за Него?
Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе.
И да кажем, това и това сте направили за Господа. Досега целия си живот за Господа не сте го посветили. Туй е за всички, без разлика. Някой ще каже: „Та ние посвещаваме на Господа много работи.“ Но днес като посветите нещо, утре си го вземете.
към беседата >>
И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай.
Какво ще ви ползва? Който вярва, той за себе си вярва. Но ти не върви по онзи, как той е вярвал. Ти, което виждаш, възприеми го за себе си. И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети.
И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай.
То не е вяра. Аз запример, ако искам, ще ида днес, ще купя едно лозе и ще вярвам, че туй лозе ще ми даде известен приход.
към беседата >>
Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици.
А пък кръвта, като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите, и се образува тогава известно триене. Тогава става възпаление. Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън. В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава.
Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици.
Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия. Днес ще ядеш бързо и искаш много да вземеш от храната си. А пък тогава няма да сдъвчеш храната си. И тя няма да се смели хубаво. И след 4–5 години ще почне да те боли повече стомахът, бъбреците, очите.
към беседата >>
И да кажем, това и това сте направили за Господа.
“ Та как ние го забравяме? Какво ние сме направили за Него? Казвате, че вие вярвате в Господа. Кажете какво вие сте направили конкретно за Него? Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе.
И да кажем, това и това сте направили за Господа.
Досега целия си живот за Господа не сте го посветили. Туй е за всички, без разлика. Някой ще каже: „Та ние посвещаваме на Господа много работи.“ Но днес като посветите нещо, утре си го вземете.
към беседата >>
То не е вяра.
Който вярва, той за себе си вярва. Но ти не върви по онзи, как той е вярвал. Ти, което виждаш, възприеми го за себе си. И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети. И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай.
То не е вяра.
Аз запример, ако искам, ще ида днес, ще купя едно лозе и ще вярвам, че туй лозе ще ми даде известен приход.
към беседата >>
Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия.
Тогава става възпаление. Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън. В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава. Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици.
Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия.
Днес ще ядеш бързо и искаш много да вземеш от храната си. А пък тогава няма да сдъвчеш храната си. И тя няма да се смели хубаво. И след 4–5 години ще почне да те боли повече стомахът, бъбреците, очите.
към беседата >>
Досега целия си живот за Господа не сте го посветили.
Какво ние сме направили за Него? Казвате, че вие вярвате в Господа. Кажете какво вие сте направили конкретно за Него? Представете си, че ви изпитат какво конкретно сте направили за Господа, да го изпратят горе. И да кажем, това и това сте направили за Господа.
Досега целия си живот за Господа не сте го посветили.
Туй е за всички, без разлика. Някой ще каже: „Та ние посвещаваме на Господа много работи.“ Но днес като посветите нещо, утре си го вземете.
към беседата >>
Аз запример, ако искам, ще ида днес, ще купя едно лозе и ще вярвам, че туй лозе ще ми даде известен приход.
Но ти не върви по онзи, как той е вярвал. Ти, което виждаш, възприеми го за себе си. И понеже времената са напреднали сега, мнозина очакват да имат тази вяра на лотарийните билети. И ти търсиш щастието по един извънреден начин – случай. То не е вяра.
Аз запример, ако искам, ще ида днес, ще купя едно лозе и ще вярвам, че туй лозе ще ми даде известен приход.
към беседата >>
Днес ще ядеш бързо и искаш много да вземеш от храната си.
Всички тия твърди частици трябва да излезнат навън. В кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта преспокойно да минава. Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици. Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една лакомия, глад, едно бързане – плод на лакомия.
Днес ще ядеш бързо и искаш много да вземеш от храната си.
А пък тогава няма да сдъвчеш храната си. И тя няма да се смели хубаво. И след 4–5 години ще почне да те боли повече стомахът, бъбреците, очите.
към беседата >>
2.
Нито в Израиля
,
НБ
, София, 4.12.1938г.,
И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия.
Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода.
И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия.
Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз.
към беседата >>
Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде?
Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия.
Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде?
В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм.
към беседата >>
В организма, като кръв.
Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде?
В организма, като кръв.
Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите.
към беседата >>
Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем.
Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв.
Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем.
Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде.
към беседата >>
Казвате, че без винце не може да се живее.
Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем.
Казвате, че без винце не може да се живее.
Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли?
към беседата >>
Съгласен съм и аз.
И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее.
Съгласен съм и аз.
Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли? “ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен.
към беседата >>
Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм.
Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз.
Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм.
Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли? “ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата!
към беседата >>
Това вино циркулира и в млекопитаещите.
В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм.
Това вино циркулира и в млекопитаещите.
Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли? “ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал.
към беседата >>
Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде.
Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите.
Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде.
„Ама ти пиеш ли? “ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека.
към беседата >>
„Ама ти пиеш ли?
Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде.
„Ама ти пиеш ли?
“ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него.
към беседата >>
“ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен.
Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли?
“ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен.
Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия.
към беседата >>
Казвам: Изучавайте природата!
Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли? “ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен.
Казвам: Изучавайте природата!
Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията.
към беседата >>
Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал.
Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли? “ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата!
Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал.
Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено.
към беседата >>
Възможностите, това е силата на човека.
Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли? “ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал.
Възможностите, това е силата на човека.
Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист.
към беседата >>
Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него.
„Ама ти пиеш ли? “ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека.
Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него.
Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т.
към беседата >>
Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия.
“ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него.
Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия.
Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности.
към беседата >>
Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията.
Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия.
Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията.
Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално.
към беседата >>
Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено.
Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията.
Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено.
А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност.
към беседата >>
А външните условия правят човека материалист.
Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено.
А външните условия правят човека материалист.
Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално.
към беседата >>
Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т.
Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист.
Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т.
е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност.
към беседата >>
е външните условия се проявяват над вътрешните възможности.
Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т.
е външните условия се проявяват над вътрешните възможности.
Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят.
към беседата >>
Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално.
Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности.
Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално.
Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност.
към беседата >>
Това е една крайност.
Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално.
Това е една крайност.
Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала.
към беседата >>
Други пък казват, че само духовното е реално.
А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност.
Други пък казват, че само духовното е реално.
Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека.
към беседата >>
Това е друга крайност.
Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално.
Това е друга крайност.
Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка.
към беседата >>
Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят.
е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност.
Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят.
Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки?
към беседата >>
Човек е резултат на Божествената деятелност.
Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят.
Човек е резултат на Божествената деятелност.
Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я.
към беседата >>
Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала.
Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност.
Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала.
Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана?
към беседата >>
Има нещо Божествено в човека.
Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала.
Има нещо Божествено в човека.
На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана? “ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите.
към беседата >>
На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка.
Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека.
На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка.
Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана? “ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници.
към беседата >>
Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки?
Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка.
Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки?
Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана? “ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват.
към беседата >>
Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я.
Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки?
Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я.
Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана? “ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири.
към беседата >>
Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана?
Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я.
Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана?
“ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека.
към беседата >>
„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик.
„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик.
Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш.
към беседата >>
“ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите.
Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана?
“ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите.
И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция.
към беседата >>
Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще.
„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик.
Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще.
Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш.
към беседата >>
И служат като приемници.
На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана? “ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите.
И служат като приемници.
Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор.
към беседата >>
Ти вярваш в неща, които не си виждал.
„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик. Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще.
Ти вярваш в неща, които не си виждал.
Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш.
към беседата >>
Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват.
Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана? “ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници.
Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват.
След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор.
към беседата >>
Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш.
„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик. Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал.
Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш.
Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно.
към беседата >>
След две-три минути чувате да се говори, пее или свири.
Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана? “ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват.
След две-три минути чувате да се говори, пее или свири.
Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор.
към беседата >>
Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш.
„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик. Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш.
Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш.
Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш.
към беседата >>
Такова нещо представят и космите на човека.
Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана? “ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири.
Такова нещо представят и космите на човека.
Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор.
към беседата >>
Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш.
„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик. Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш.
Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш.
Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях.
към беседата >>
Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция.
“ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека.
Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция.
Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор.
към беседата >>
Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш.
Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш.
Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш.
Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт.
към беседата >>
Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор.
И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция.
Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор.
към беседата >>
Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш.
Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш.
Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш.
Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре.
към беседата >>
Сега при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят.
Сега при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят.
Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“. Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява.
към беседата >>
Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно.
Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш.
Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно.
Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща.
към беседата >>
Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това?
Сега при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят.
Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това?
Даром не може. Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“. Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде.
към беседата >>
Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш.
Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно.
Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш.
Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо.
към беседата >>
Даром не може.
Сега при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това?
Даром не може.
Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“. Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на български сватби?
към беседата >>
Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях.
Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш.
Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях.
Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още.
към беседата >>
Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“.
Сега при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може.
Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“.
Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза.
към беседата >>
Щом виждаш нещо, то е вече факт.
Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях.
Щом виждаш нещо, то е вече факт.
В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум.
към беседата >>
Който е одарил някого, значи, дал му е нещо.
Сега при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“.
Който е одарил някого, значи, дал му е нещо.
Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири.
към беседата >>
В политическия живот има неща дефактум и деюре.
Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт.
В политическия живот има неща дефактум и деюре.
Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре.
към беседата >>
Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява.
Сега при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“. Който е одарил някого, значи, дал му е нещо.
Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява.
Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели.
към беседата >>
Политиците разбират и тия неща.
Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре.
Политиците разбират и тия неща.
За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре.
към беседата >>
Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде.
Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“. Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява.
Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде.
Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре.
към беседата >>
За тях дефактум и деюре е едно и също нещо.
Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща.
За тях дефактум и деюре е едно и също нещо.
Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери.
към беседата >>
Нали сте ходили на български сватби?
Даром не може. Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“. Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде.
Нали сте ходили на български сватби?
Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза.
към беседата >>
Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още.
Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо.
Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още.
Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят.
към беседата >>
Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза.
Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“. Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на български сватби?
Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза.
Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи.
към беседата >>
Като владееш нещо, то е дефактум.
Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още.
Като владееш нещо, то е дефактум.
Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже.
към беседата >>
Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири.
Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза.
Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири.
Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде.
към беседата >>
Докато още не го владееш, то е деюре.
В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум.
Докато още не го владееш, то е деюре.
И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят?
към беседата >>
Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели.
Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири.
Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели.
Тя влиза наготово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие.
към беседата >>
И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре.
Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре.
И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре.
В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят? “ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен?
към беседата >>
Тя влиза наготово вътре.
Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели.
Тя влиза наготово вътре.
Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно.
към беседата >>
В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери.
За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре.
В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери.
Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят? “ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен? “ Уверен съм.
към беседата >>
Но това получава тя само защото е подарила копринена риза.
Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре.
Но това получава тя само защото е подарила копринена риза.
Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата.
към беседата >>
Той е един извънредно голям вят.
Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери.
Той е един извънредно голям вят.
Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят? “ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен? “ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват.
към беседата >>
Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи.
Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза.
Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи.
Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване.
към беседата >>
Колко е голям не може да е каже.
Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят.
Колко е голям не може да е каже.
Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят? “ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен? “ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща.
към беседата >>
Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде.
Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи.
Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде.
Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща.
към беседата >>
Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят?
Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже.
Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят?
“ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен? “ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога.
към беседата >>
Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие.
Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде.
Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие.
Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка.
към беседата >>
“ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен?
И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят?
“ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен?
“ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Тя влиза наготово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие.
Това е невъзможно.
Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора.
към беседата >>
“ Уверен съм.
В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят? “ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен?
“ Уверен съм.
Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то. Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли.
към беседата >>
Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата.
Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно.
Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата.
Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
към беседата >>
Не може да се вярва в неща, които не съществуват.
Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят? “ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен? “ Уверен съм.
Не може да се вярва в неща, които не съществуват.
Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то. Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли. Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.
към беседата >>
Често хората вярват в това, което не е за вярване.
Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата.
Често хората вярват в това, което не е за вярване.
Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
към беседата >>
Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща.
Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят? “ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен? “ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват.
Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща.
Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то. Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли. Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.
към беседата >>
Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща.
Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване.
Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща.
Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
към беседата >>
Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога.
Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят? “ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен? “ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща.
Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога.
От там произлиза то. Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли. Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.
към беседата >>
Това е за негова сметка.
Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща.
Това е за негова сметка.
Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
към беседата >>
От там произлиза то.
“ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен? “ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога.
От там произлиза то.
Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли. Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.
към беседата >>
Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора.
Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка.
Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора.
Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
към беседата >>
Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли.
“ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то.
Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли.
Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.
към беседата >>
Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора.
Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
към беседата >>
Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.
Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то. Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли.
Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.
към беседата >>
Христос казва: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ Вярата се отличава по едно нещо.
Христос казва: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ Вярата се отличава по едно нещо.
Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човек расте отгоре. Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките. Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки.
към беседата >>
И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум.
И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум.
Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става.
към беседата >>
Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина.
Христос казва: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ Вярата се отличава по едно нещо.
Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина.
Главата на човек расте отгоре. Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките. Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления.
към беседата >>
Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира.
И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум.
Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира.
Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане.
към беседата >>
Главата на човек расте отгоре.
Христос казва: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина.
Главата на човек расте отгоре.
Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките. Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност.
към беседата >>
Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща.
И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира.
Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща.
Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо.
към беседата >>
Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките.
Христос казва: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човек расте отгоре.
Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките.
Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота.
към беседата >>
Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую.
И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща.
Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую.
В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години.
към беседата >>
Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст.
Христос казва: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човек расте отгоре. Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките.
Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст.
На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е.
към беседата >>
В живота вярата играе важна роля.
И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую.
В живота вярата играе важна роля.
Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре.
към беседата >>
На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки.
Христос казва: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човек расте отгоре. Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките. Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст.
На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки.
Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва.
към беседата >>
Това, в което човек вярва, всякога става.
И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля.
Това, в което човек вярва, всякога става.
Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре. Ако вярваш, всичко може да стане.
към беседата >>
Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления.
Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човек расте отгоре. Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките. Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки.
Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления.
Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност.
към беседата >>
Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане.
Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става.
Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане.
Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре. Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува?
към беседата >>
Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност.
Главата на човек расте отгоре. Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките. Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления.
Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност.
Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре.
към беседата >>
Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо.
Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане.
Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо.
Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре. Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува? “И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас.
към беседата >>
Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота.
Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките. Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност.
Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота.
Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти.
към беседата >>
Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години.
Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо.
Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години.
Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре. Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува? “И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна.
към беседата >>
Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е.
Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота.
Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е.
да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа.
към беседата >>
Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре.
В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години.
Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре.
Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува? “И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга.
към беседата >>
да пооткрадва.
На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е.
да пооткрадва.
Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа. Това са условия за учените хора да правят своите изчисления.
към беседата >>
Ако вярваш, всичко може да стане.
Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре.
Ако вярваш, всичко може да стане.
„Ами проказата може ли да се излекува? “И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие.
към беседата >>
Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност.
Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва.
Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност.
Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа. Това са условия за учените хора да правят своите изчисления. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него.
към беседата >>
„Ами проказата може ли да се излекува?
Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре. Ако вярваш, всичко може да стане.
„Ами проказата може ли да се излекува?
“И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек?
към беседата >>
Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре.
Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност.
Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре.
Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа. Това са условия за учените хора да правят своите изчисления. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот.
към беседата >>
“И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас.
Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре. Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува?
“И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас.
Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си.
към беседата >>
Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти.
Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре.
Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти.
Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа. Това са условия за учените хора да правят своите изчисления. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас.
към беседата >>
Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна.
Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре. Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува? “И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас.
Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна.
В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи?
към беседата >>
Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа.
Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти.
Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа.
Това са условия за учените хора да правят своите изчисления. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас. И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас.
към беседата >>
В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга.
Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре. Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува? “И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна.
В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга.
Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее.
към беседата >>
Това са условия за учените хора да правят своите изчисления.
да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа.
Това са условия за учените хора да правят своите изчисления.
Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас. И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас. Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето.
към беседата >>
Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие.
Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува? “И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга.
Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие.
Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее.
към беседата >>
Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него.
Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа. Това са условия за учените хора да правят своите изчисления.
Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него.
Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас. И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас. Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето. Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще.
към беседата >>
Защо не иска да живее този човек?
„Ами проказата може ли да се излекува? “И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие.
Защо не иска да живее този човек?
Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно.
към беседата >>
Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот.
Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа. Това са условия за учените хора да правят своите изчисления. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него.
Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот.
И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас. И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас. Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето. Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил.
към беседата >>
Средства няма за живота си.
“И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек?
Средства няма за живота си.
Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота.
към беседата >>
И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас.
Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа. Това са условия за учените хора да правят своите изчисления. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот.
И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас.
И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас. Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето. Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил. Това не е вярно.
към беседата >>
Какво трябва да се направи?
Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си.
Какво трябва да се направи?
Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности.
към беседата >>
И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас.
Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа. Това са условия за учените хора да правят своите изчисления. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас.
И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас.
Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето. Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил. Това не е вярно. В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване.
към беседата >>
Да му се даде възможност да живее.
В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи?
Да му се даде възможност да живее.
Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа.
към беседата >>
Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето.
Това са условия за учените хора да правят своите изчисления. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас. И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас.
Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето.
Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил. Това не е вярно. В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване. Никой не е слязъл в света сам.
към беседата >>
Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее.
Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее.
Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее.
Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща.
към беседата >>
Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще.
Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас. И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас. Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето.
Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще.
Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил. Това не е вярно. В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване. Никой не е слязъл в света сам. Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души.
към беседата >>
Това не е правилно.
Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее.
Това не е правилно.
Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно.
към беседата >>
Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил.
Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас. И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас. Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето. Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще.
Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил.
Това не е вярно. В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване. Никой не е слязъл в света сам. Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души. Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят.
към беседата >>
Външните условия не трябва да определят живота.
Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно.
Външните условия не трябва да определят живота.
Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло.
към беседата >>
Това не е вярно.
И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас. И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас. Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето. Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил.
Това не е вярно.
В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване. Никой не е слязъл в света сам. Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души. Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят. Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо.
към беседата >>
Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности.
Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота.
Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности.
Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж.
към беседата >>
В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване.
И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас. Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето. Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил. Това не е вярно.
В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване.
Никой не е слязъл в света сам. Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души. Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят. Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите.
към беседата >>
Това е проказа.
Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности.
Това е проказа.
Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум.
към беседата >>
Никой не е слязъл в света сам.
Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето. Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил. Това не е вярно. В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване.
Никой не е слязъл в света сам.
Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души. Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят. Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре.
към беседата >>
Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща.
Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа.
Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща.
Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят.
към беседата >>
Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души.
Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил. Това не е вярно. В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване. Никой не е слязъл в света сам.
Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души.
Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят. Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва.
към беседата >>
Докато проказата беше в него, лицето му беше черно.
Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща.
Докато проказата беше в него, лицето му беше черно.
Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения.
към беседата >>
Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят.
Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил. Това не е вярно. В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване. Никой не е слязъл в света сам. Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души.
Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят.
Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате.
към беседата >>
Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло.
Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно.
Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло.
Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето.
към беседата >>
Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо.
Това не е вярно. В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване. Никой не е слязъл в света сам. Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души. Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят.
Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо.
Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами.
към беседата >>
Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж.
Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло.
Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж.
Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.
към беседата >>
Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите.
В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване. Никой не е слязъл в света сам. Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души. Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят. Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо.
Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите.
Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си.
към беседата >>
Христос освободи този човек от проказата на неговия ум.
Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж.
Христос освободи този човек от проказата на неговия ум.
Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка?
към беседата >>
Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре.
Никой не е слязъл в света сам. Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души. Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят. Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите.
Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре.
Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си.
към беседата >>
Причините за проказата се крият в умствения свят.
Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум.
Причините за проказата се крият в умствения свят.
Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя!
към беседата >>
Като тръгне на едного, на всички останали тръгва.
Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души. Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят. Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре.
Като тръгне на едного, на всички останали тръгва.
Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате.
към беседата >>
Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения.
Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят.
Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения.
Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка.
към беседата >>
Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате.
Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят. Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва.
Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате.
Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят.
към беседата >>
Всички болести в света се дължат на яденето.
Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения.
Всички болести в света се дължат на яденето.
Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка. Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически.
към беседата >>
Не вярвайте, че сте сами.
Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате.
Не вярвайте, че сте сами.
Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят.
към беседата >>
Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.
Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето.
Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.
Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка. Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически. И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите.
към беседата >>
Никой не живее за себе си.
Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами.
Никой не живее за себе си.
Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее.
към беседата >>
Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка?
Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.
Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка?
Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка. Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически. И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите. Всички болести се причиняват все от някакви малки микроби.
към беседата >>
Никой не умира за себе си.
Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си.
Никой не умира за себе си.
Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора.
към беседата >>
Чудна ябълка е била тя!
Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка?
Чудна ябълка е била тя!
Всички висши микроби са влезли през тази ябълка. Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически. И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите. Всички болести се причиняват все от някакви малки микроби. Във всички умопобъркани се забелязват някакви малки мисли или чувства, които смущават мисълта им, изкарват я от релсите на нейното движение.
към беседата >>
Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате.
Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си.
Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате.
Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат?
към беседата >>
Всички висши микроби са влезли през тази ябълка.
Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя!
Всички висши микроби са влезли през тази ябълка.
Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически. И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите. Всички болести се причиняват все от някакви малки микроби. Във всички умопобъркани се забелязват някакви малки мисли или чувства, които смущават мисълта им, изкарват я от релсите на нейното движение.
към беседата >>
Като мрете, вие ще отидете в друг свят.
Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате.
Като мрете, вие ще отидете в друг свят.
Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат? Нищо нямаше да постигнат.
към беседата >>
Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически.
Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка.
Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически.
И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите. Всички болести се причиняват все от някакви малки микроби. Във всички умопобъркани се забелязват някакви малки мисли или чувства, които смущават мисълта им, изкарват я от релсите на нейното движение.
към беседата >>
Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят.
Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят.
Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят.
Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат? Нищо нямаше да постигнат. Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри.
към беседата >>
И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите.
Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка. Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически.
И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите.
Всички болести се причиняват все от някакви малки микроби. Във всички умопобъркани се забелязват някакви малки мисли или чувства, които смущават мисълта им, изкарват я от релсите на нейното движение.
към беседата >>
Като умре, човек отива в духовния свят, там живее.
Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят.
Като умре, човек отива в духовния свят, там живее.
Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат? Нищо нямаше да постигнат. Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри. Наистина, в света вече настава едно подобряване.
към беседата >>
Всички болести се причиняват все от някакви малки микроби.
Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка. Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически. И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите.
Всички болести се причиняват все от някакви малки микроби.
Във всички умопобъркани се забелязват някакви малки мисли или чувства, които смущават мисълта им, изкарват я от релсите на нейното движение.
към беседата >>
Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора.
Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее.
Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора.
Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат? Нищо нямаше да постигнат. Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри. Наистина, в света вече настава едно подобряване. Как ще дойде това подобряване?
към беседата >>
Във всички умопобъркани се забелязват някакви малки мисли или чувства, които смущават мисълта им, изкарват я от релсите на нейното движение.
Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка. Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически. И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите. Всички болести се причиняват все от някакви малки микроби.
Във всички умопобъркани се забелязват някакви малки мисли или чувства, които смущават мисълта им, изкарват я от релсите на нейното движение.
към беседата >>
Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат?
Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора.
Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат?
Нищо нямаше да постигнат. Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри. Наистина, в света вече настава едно подобряване. Как ще дойде това подобряване? Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред.
към беседата >>
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра.
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра.
В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград?
към беседата >>
Нищо нямаше да постигнат.
Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат?
Нищо нямаше да постигнат.
Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри. Наистина, в света вече настава едно подобряване. Как ще дойде това подобряване? Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред. Как виждам това?
към беседата >>
В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо.
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра.
В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо.
Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград? “ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям.
към беседата >>
Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри.
Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат? Нищо нямаше да постигнат.
Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри.
Наистина, в света вече настава едно подобряване. Как ще дойде това подобряване? Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред. Как виждам това? Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне.
към беседата >>
Не се смущавайте, че някой може да ви излъже.
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо.
Не се смущавайте, че някой може да ви излъже.
И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград? “ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си.
към беседата >>
Наистина, в света вече настава едно подобряване.
Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат? Нищо нямаше да постигнат. Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри.
Наистина, в света вече настава едно подобряване.
Как ще дойде това подобряване? Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред. Как виждам това? Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне. Вие се чудите, как познава това.
към беседата >>
И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро.
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже.
И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро.
Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград? “ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно.
към беседата >>
Как ще дойде това подобряване?
Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат? Нищо нямаше да постигнат. Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри. Наистина, в света вече настава едно подобряване.
Как ще дойде това подобряване?
Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред. Как виждам това? Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне. Вие се чудите, как познава това. Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало.
към беседата >>
Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград.
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро.
Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград.
Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград? “ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога?
към беседата >>
Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред.
Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат? Нищо нямаше да постигнат. Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри. Наистина, в света вече настава едно подобряване. Как ще дойде това подобряване?
Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред.
Как виждам това? Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне. Вие се чудите, как познава това. Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало. Градинарят е правил ред наблюдения и изучавания върху цветята, затова знае.
към беседата >>
Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград?
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград.
Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград?
“ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога? “ След 25 или 30 милиона години.
към беседата >>
Как виждам това?
Нищо нямаше да постигнат. Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри. Наистина, в света вече настава едно подобряване. Как ще дойде това подобряване? Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред.
Как виждам това?
Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне. Вие се чудите, как познава това. Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало. Градинарят е правил ред наблюдения и изучавания върху цветята, затова знае. Той знае не само това, че цветето ще цъфне, но знае още и цвета на неговата краска.
към беседата >>
“ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям.
В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград?
“ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям.
Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога? “ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека.
към беседата >>
Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне.
Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри. Наистина, в света вече настава едно подобряване. Как ще дойде това подобряване? Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред. Как виждам това?
Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне.
Вие се чудите, как познава това. Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало. Градинарят е правил ред наблюдения и изучавания върху цветята, затова знае. Той знае не само това, че цветето ще цъфне, но знае още и цвета на неговата краска.
към беседата >>
Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си.
Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград? “ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям.
Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си.
Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога? “ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек.
към беседата >>
Вие се чудите, как познава това.
Наистина, в света вече настава едно подобряване. Как ще дойде това подобряване? Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред. Как виждам това? Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне.
Вие се чудите, как познава това.
Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало. Градинарят е правил ред наблюдения и изучавания върху цветята, затова знае. Той знае не само това, че цветето ще цъфне, но знае още и цвета на неговата краска.
към беседата >>
Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно.
И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград? “ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си.
Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно.
То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога? “ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек.
към беседата >>
Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало.
Как ще дойде това подобряване? Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред. Как виждам това? Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне. Вие се чудите, как познава това.
Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало.
Градинарят е правил ред наблюдения и изучавания върху цветята, затова знае. Той знае не само това, че цветето ще цъфне, но знае още и цвета на неговата краска.
към беседата >>
То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога?
Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград? “ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно.
То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога?
“ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно?
към беседата >>
Градинарят е правил ред наблюдения и изучавания върху цветята, затова знае.
Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред. Как виждам това? Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне. Вие се чудите, как познава това. Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало.
Градинарят е правил ред наблюдения и изучавания върху цветята, затова знае.
Той знае не само това, че цветето ще цъфне, но знае още и цвета на неговата краска.
към беседата >>
“ След 25 или 30 милиона години.
Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград? “ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога?
“ След 25 или 30 милиона години.
Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек.
към беседата >>
Той знае не само това, че цветето ще цъфне, но знае още и цвета на неговата краска.
Как виждам това? Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне. Вие се чудите, как познава това. Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало. Градинарят е правил ред наблюдения и изучавания върху цветята, затова знае.
Той знае не само това, че цветето ще цъфне, но знае още и цвета на неговата краска.
към беседата >>
Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека.
“ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога? “ След 25 или 30 милиона години.
Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека.
Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек.
към беседата >>
Съвременните хора имат елементарни разбирания по много въпроси, вследствие на което се страхуват и казват: „Какво ще стане с нас като умрем?
Съвременните хора имат елементарни разбирания по много въпроси, вследствие на което се страхуват и казват: „Какво ще стане с нас като умрем?
“ Много проста работа. Ще отидете на онзи свят. „Между ангелите ли? “ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите. Ангелите са разумни, напреднали същества.
към беседата >>
Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек.
Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога? “ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека.
Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек.
Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл.
към беседата >>
“ Много проста работа.
Съвременните хора имат елементарни разбирания по много въпроси, вследствие на което се страхуват и казват: „Какво ще стане с нас като умрем?
“ Много проста работа.
Ще отидете на онзи свят. „Между ангелите ли? “ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите. Ангелите са разумни, напреднали същества. Ангелите имат музикален, красив език.
към беседата >>
Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек.
Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога? “ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек.
Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек.
Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек.
към беседата >>
Ще отидете на онзи свят.
Съвременните хора имат елементарни разбирания по много въпроси, вследствие на което се страхуват и казват: „Какво ще стане с нас като умрем? “ Много проста работа.
Ще отидете на онзи свят.
„Между ангелите ли? “ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите. Ангелите са разумни, напреднали същества. Ангелите имат музикален, красив език. Съдържателен е езикът на ангелите.
към беседата >>
Защо да не е възможно?
То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога? “ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек.
Защо да не е възможно?
Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари.
към беседата >>
„Между ангелите ли?
Съвременните хора имат елементарни разбирания по много въпроси, вследствие на което се страхуват и казват: „Какво ще стане с нас като умрем? “ Много проста работа. Ще отидете на онзи свят.
„Между ангелите ли?
“ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите. Ангелите са разумни, напреднали същества. Ангелите имат музикален, красив език. Съдържателен е езикът на ангелите. В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения.
към беседата >>
Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек.
“ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно?
Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек.
Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така.
към беседата >>
“ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите.
Съвременните хора имат елементарни разбирания по много въпроси, вследствие на което се страхуват и казват: „Какво ще стане с нас като умрем? “ Много проста работа. Ще отидете на онзи свят. „Между ангелите ли?
“ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите.
Ангелите са разумни, напреднали същества. Ангелите имат музикален, красив език. Съдържателен е езикът на ангелите. В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения. Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят.
към беседата >>
Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек.
Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек.
Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек.
Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл.
към беседата >>
Ангелите са разумни, напреднали същества.
Съвременните хора имат елементарни разбирания по много въпроси, вследствие на което се страхуват и казват: „Какво ще стане с нас като умрем? “ Много проста работа. Ще отидете на онзи свят. „Между ангелите ли? “ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите.
Ангелите са разумни, напреднали същества.
Ангелите имат музикален, красив език. Съдържателен е езикът на ангелите. В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения. Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят. Там не се позволява да говорят обидни думи.
към беседата >>
Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл.
Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек.
Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл.
Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание.
към беседата >>
Ангелите имат музикален, красив език.
“ Много проста работа. Ще отидете на онзи свят. „Между ангелите ли? “ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите. Ангелите са разумни, напреднали същества.
Ангелите имат музикален, красив език.
Съдържателен е езикът на ангелите. В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения. Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят. Там не се позволява да говорят обидни думи. Даже и на земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан.
към беседата >>
Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек.
Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл.
Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек.
Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание. Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото.
към беседата >>
Съдържателен е езикът на ангелите.
Ще отидете на онзи свят. „Между ангелите ли? “ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите. Ангелите са разумни, напреднали същества. Ангелите имат музикален, красив език.
Съдържателен е езикът на ангелите.
В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения. Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят. Там не се позволява да говорят обидни думи. Даже и на земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан. Строг е законът в това отношение.
към беседата >>
Значи, всички хора са били някога бръмбари.
Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек.
Значи, всички хора са били някога бръмбари.
Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание. Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото. Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му.
към беседата >>
В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения.
„Между ангелите ли? “ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите. Ангелите са разумни, напреднали същества. Ангелите имат музикален, красив език. Съдържателен е езикът на ангелите.
В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения.
Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят. Там не се позволява да говорят обидни думи. Даже и на земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан. Строг е законът в това отношение.
към беседата >>
Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така.
Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари.
Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така.
Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание. Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото. Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му. Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека.
към беседата >>
Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят.
“ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите. Ангелите са разумни, напреднали същества. Ангелите имат музикален, красив език. Съдържателен е езикът на ангелите. В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения.
Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят.
Там не се позволява да говорят обидни думи. Даже и на земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан. Строг е законът в това отношение.
към беседата >>
Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл.
Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така.
Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл.
Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание. Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото. Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му. Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека. Лято време, като наближи някой бръмбар до онези големи волове и биволи, те всичко напущат и хукват да бягат.
към беседата >>
Там не се позволява да говорят обидни думи.
Ангелите са разумни, напреднали същества. Ангелите имат музикален, красив език. Съдържателен е езикът на ангелите. В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения. Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят.
Там не се позволява да говорят обидни думи.
Даже и на земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан. Строг е законът в това отношение.
към беседата >>
Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание.
Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл.
Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание.
Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото. Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му. Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека. Лято време, като наближи някой бръмбар до онези големи волове и биволи, те всичко напущат и хукват да бягат.
към беседата >>
Даже и на земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан.
Ангелите имат музикален, красив език. Съдържателен е езикът на ангелите. В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения. Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят. Там не се позволява да говорят обидни думи.
Даже и на земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан.
Строг е законът в това отношение.
към беседата >>
Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото.
Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание.
Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото.
Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му. Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека. Лято време, като наближи някой бръмбар до онези големи волове и биволи, те всичко напущат и хукват да бягат.
към беседата >>
Строг е законът в това отношение.
Съдържателен е езикът на ангелите. В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения. Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят. Там не се позволява да говорят обидни думи. Даже и на земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан.
Строг е законът в това отношение.
към беседата >>
Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му.
Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание. Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото.
Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му.
Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека. Лято време, като наближи някой бръмбар до онези големи волове и биволи, те всичко напущат и хукват да бягат.
към беседата >>
Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно.
Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно.
Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно. Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите.
към беседата >>
Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека.
Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание. Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото. Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му.
Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека.
Лято време, като наближи някой бръмбар до онези големи волове и биволи, те всичко напущат и хукват да бягат.
към беседата >>
Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно.
Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно.
Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно.
Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа.
към беседата >>
Лято време, като наближи някой бръмбар до онези големи волове и биволи, те всичко напущат и хукват да бягат.
Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание. Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото. Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му. Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека.
Лято време, като наближи някой бръмбар до онези големи волове и биволи, те всичко напущат и хукват да бягат.
към беседата >>
Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност.
Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно.
Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност.
Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа.
към беседата >>
Като говоря за бръмбара, аз имам предвид неговата външна форма, но в преносен смисъл го взимам.
Като говоря за бръмбара, аз имам предвид неговата външна форма, но в преносен смисъл го взимам.
В света има идеи, които ние наричаме бръмбари. Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях. Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е. за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари.
към беседата >>
Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре.
Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно. Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност.
Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре.
Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа.
към беседата >>
В света има идеи, които ние наричаме бръмбари.
Като говоря за бръмбара, аз имам предвид неговата външна форма, но в преносен смисъл го взимам.
В света има идеи, които ние наричаме бръмбари.
Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях. Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е. за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества.
към беседата >>
Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида.
Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно. Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре.
Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида.
И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа?
към беседата >>
Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях.
Като говоря за бръмбара, аз имам предвид неговата външна форма, но в преносен смисъл го взимам. В света има идеи, които ние наричаме бръмбари.
Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях.
Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е. за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена.
към беседата >>
И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите.
Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно. Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида.
И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите.
Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа.
към беседата >>
Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е.
Като говоря за бръмбара, аз имам предвид неговата външна форма, но в преносен смисъл го взимам. В света има идеи, които ние наричаме бръмбари. Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях.
Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е.
за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до Христа.
Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно. Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите.
Същият закон се отнася и до Христа.
Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право?
към беседата >>
за пробуждането на живота.
Като говоря за бръмбара, аз имам предвид неговата външна форма, но в преносен смисъл го взимам. В света има идеи, които ние наричаме бръмбари. Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях. Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е.
за пробуждането на живота.
Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме.
към беседата >>
Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа.
Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа.
Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа.
Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно.
към беседата >>
Животът представя мълчаливите бръмбари.
Като говоря за бръмбара, аз имам предвид неговата външна форма, но в преносен смисъл го взимам. В света има идеи, които ние наричаме бръмбари. Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях. Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е. за пробуждането на живота.
Животът представя мълчаливите бръмбари.
Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас.
към беседата >>
Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа.
Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа.
Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа.
Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме питат, какво нещо е любовта.
към беседата >>
Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества.
В света има идеи, които ние наричаме бръмбари. Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях. Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е. за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари.
Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества.
Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи.
към беседата >>
Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа?
Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа.
Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа?
Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме питат, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в даване и взимане.
към беседата >>
Всеки бръмбар има своето съответно място и цена.
Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях. Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е. за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества.
Всеки бръмбар има своето съответно място и цена.
Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат.
към беседата >>
Това не се отразява ни най-малко добре на Христа.
И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа?
Това не се отразява ни най-малко добре на Христа.
Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме питат, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в даване и взимане. И като даваш, ти обичаш.
към беседата >>
Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена.
Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е. за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена.
Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена.
Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра.
към беседата >>
Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право?
Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа.
Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право?
Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме питат, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в даване и взимане. И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш.
към беседата >>
Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме.
за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена.
Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме.
Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път.
към беседата >>
Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно.
Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право?
Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно.
Мнозина ме питат, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в даване и взимане. И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра.
към беседата >>
Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас.
Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме.
Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас.
Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска?
към беседата >>
Мнозина ме питат, какво нещо е любовта.
Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно.
Мнозина ме питат, какво нещо е любовта.
Любовта се заключава в даване и взимане. И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата.
към беседата >>
Днес хората се делят на вярващи и невярващи.
Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас.
Днес хората се делят на вярващи и невярващи.
Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят.
към беседата >>
Любовта се заключава в даване и взимане.
Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме питат, какво нещо е любовта.
Любовта се заключава в даване и взимане.
И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата. Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво.
към беседата >>
Хората на вярата си мязат.
Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи.
Хората на вярата си мязат.
Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска.
към беседата >>
И като даваш, ти обичаш.
Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме питат, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в даване и взимане.
И като даваш, ти обичаш.
И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата. Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва?
към беседата >>
Не е въпрос, коя вяра е най-добра.
Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат.
Не е въпрос, коя вяра е най-добра.
Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен?
към беседата >>
И като вземаш, пак обичаш.
Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме питат, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в даване и взимане. И като даваш, ти обичаш.
И като вземаш, пак обичаш.
При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата. Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте.
към беседата >>
Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път.
Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра.
Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път.
Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен.
към беседата >>
При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра.
Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме питат, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в даване и взимане. И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш.
При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра.
В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата. Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде.
към беседата >>
Коя вяра е истинска?
Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път.
Коя вяра е истинска?
Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен. Някой иска да знае, какво нещо е истината.
към беседата >>
В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата.
Мнозина ме питат, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в даване и взимане. И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра.
В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата.
Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри.
към беседата >>
Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят.
Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска?
Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят.
Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен. Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно.
към беседата >>
Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво.
Любовта се заключава в даване и взимане. И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата.
Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво.
Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще.
към беседата >>
Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска.
Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят.
Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска.
Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен. Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата.
към беседата >>
Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва?
И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата. Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво.
Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва?
То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства.
към беседата >>
Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен?
Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска.
Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен?
След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен. Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото.
към беседата >>
То няма да израсте.
И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата. Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва?
То няма да израсте.
В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства.
към беседата >>
След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен.
Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен?
След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен.
Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото.
към беседата >>
В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде.
При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата. Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте.
В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде.
Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства. Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята?
към беседата >>
Някой иска да знае, какво нещо е истината.
Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен.
Някой иска да знае, какво нещо е истината.
И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години.
към беседата >>
Всяка почва трябва да се подобри.
В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата. Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде.
Всяка почва трябва да се подобри.
Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства. Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?
към беседата >>
И това не е лесно.
Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен. Някой иска да знае, какво нещо е истината.
И това не е лесно.
Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина.
към беседата >>
Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще.
Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри.
Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще.
А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства. Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?
към беседата >>
Днес човек най-малко изучава реалността на нещата.
Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен. Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно.
Днес човек най-малко изучава реалността на нещата.
Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас.
към беседата >>
А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства.
Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще.
А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства.
Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства. Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?
към беседата >>
Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото.
Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен. Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата.
Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото.
Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем.
към беседата >>
Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства.
То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства.
Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства.
Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?
към беседата >>
Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото.
След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен. Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото.
Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото.
Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно.
към беседата >>
Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята?
В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства.
Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята?
Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?
към беседата >>
Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години.
Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото.
Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години.
Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето.
към беседата >>
Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?
Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства. Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята?
Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?
към беседата >>
Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина.
И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години.
Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина.
Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот?
към беседата >>
„Кажи само реч и ще бъде!
„Кажи само реч и ще бъде!
“ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума.
към беседата >>
Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас.
Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина.
Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас.
Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства.
към беседата >>
“ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го.
„Кажи само реч и ще бъде!
“ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го.
Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти.
към беседата >>
Какво е днешното им състояние, не знаем.
Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас.
Какво е днешното им състояние, не знаем.
Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества.
към беседата >>
Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи.
„Кажи само реч и ще бъде! “ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го.
Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи.
Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си.
към беседата >>
Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно.
Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем.
Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно.
Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент.
към беседата >>
Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш.
„Кажи само реч и ще бъде! “ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи.
Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш.
Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже.
към беседата >>
Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето.
Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно.
Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето.
Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот.
към беседата >>
Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране.
„Кажи само реч и ще бъде! “ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш.
Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране.
При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори.
към беседата >>
Тогава в какво седи реалния живот?
Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето.
Тогава в какво седи реалния живот?
Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето.
към беседата >>
При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума.
„Кажи само реч и ще бъде! “ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране.
При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума.
И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи.
към беседата >>
Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства.
Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот?
Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства.
Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.
към беседата >>
И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти.
“ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума.
И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти.
Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори.
към беседата >>
Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества.
Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства.
Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества.
Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще.
към беседата >>
Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си.
Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти.
Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си.
Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.
към беседата >>
Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент.
Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества.
Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент.
Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало.
към беседата >>
Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже.
Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си.
Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже.
Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.
към беседата >>
Това наричаме ние реален, настоящ живот.
Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент.
Това наричаме ние реален, настоящ живот.
Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще.
към беседата >>
Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори.
Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже.
Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори.
И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.
към беседата >>
Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето.
Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот.
Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето.
Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
към беседата >>
И като му се каже нещо, той трябва да го направи.
При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори.
И като му се каже нещо, той трябва да го направи.
Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.
към беседата >>
Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.
Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето.
Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.
Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
към беседата >>
Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори.
И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи.
Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори.
Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.
към беседата >>
Щом схване момента изведнъж, това е настояще.
Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.
Щом схване момента изведнъж, това е настояще.
Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията?
към беседата >>
Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.
Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори.
Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.
към беседата >>
Ако изучава нещата, това е вече минало.
Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще.
Ако изучава нещата, това е вече минало.
Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека.
към беседата >>
Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака.
Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака.
Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце.
към беседата >>
Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще.
Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало.
Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще.
Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата.
към беседата >>
Всичко е в нашето тяло.
Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака.
Всичко е в нашето тяло.
Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри.
към беседата >>
Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще.
Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето.
към беседата >>
Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце.
Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака. Всичко е в нашето тяло.
Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце.
Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание.
към беседата >>
Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото.
към беседата >>
Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло.
Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце.
Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло.
Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов.
към беседата >>
По какво се отличава интуицията?
Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
По какво се отличава интуицията?
Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето.
към беседата >>
Не подценявайте цената на вашия ум.
Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло.
Не подценявайте цената на вашия ум.
Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни.
към беседата >>
Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека.
Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията?
Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека.
В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях.
към беседата >>
Не подценявайте цената на вашето сърце.
Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум.
Не подценявайте цената на вашето сърце.
Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание.
към беседата >>
В интуицията има единство на нещата.
Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека.
В интуицията има единство на нещата.
Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад.
към беседата >>
Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри.
Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце.
Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри.
Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
към беседата >>
Това е настоящето.
Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата.
Това е настоящето.
Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад.
към беседата >>
Отдавайте си взаимно уважение и почитание.
Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри.
Отдавайте си взаимно уважение и почитание.
Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
към беседата >>
Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото.
Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето.
Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото.
Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото.
към беседата >>
Почитайте се едни други с любов.
Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание.
Почитайте се едни други с любов.
Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
към беседата >>
Ангелите представят бъдещето.
По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото.
Ангелите представят бъдещето.
Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия.
към беседата >>
Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни.
Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов.
Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни.
Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
към беседата >>
Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях.
Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето.
Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях.
В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето.
към беседата >>
Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание.
Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни.
Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание.
Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
към беседата >>
В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад.
В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях.
В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад.
И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот.
към беседата >>
Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание.
Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
към беседата >>
И в религиозно отношение те са изостанали назад.
Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад.
И в религиозно отношение те са изостанали назад.
Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност.
към беседата >>
Човешката религия е религия на миналото.
Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад.
Човешката религия е религия на миналото.
И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали.
към беседата >>
И ангелите имат своя религия.
Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото.
И ангелите имат своя религия.
Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание.
към беседата >>
Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето.
Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия.
Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето.
Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща.
към беседата >>
Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот.
В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето.
Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот.
Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето.
към беседата >>
Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност.
И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот.
Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност.
Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.
към беседата >>
Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали.
Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност.
Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали.
Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.
към беседата >>
Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание.
И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали.
Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание.
Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.
към беседата >>
Това е Божественото, което регулира всички неща.
Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание.
Това е Божественото, което регулира всички неща.
За човека е необходимо и миналото и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.
към беседата >>
За човека е необходимо и миналото и бъдещето.
Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща.
За човека е необходимо и миналото и бъдещето.
От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.
към беседата >>
От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.
Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето.
От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.
към беседата >>
Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Някои питат, има ли Господ в света.
Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Някои питат, има ли Господ в света.
Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и любов – нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори.
към беседата >>
Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света.
Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Някои питат, има ли Господ в света.
Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света.
Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и любов – нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж.
към беседата >>
Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят.
Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света.
Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят.
Дето има горене, там има и любов – нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали.
към беседата >>
Дето има горене, там има и любов – нищо повече.
Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят.
Дето има горене, там има и любов – нищо повече.
Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала.
към беседата >>
Любовта е първият Божествен огън, който е създал света.
Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и любов – нищо повече.
Любовта е първият Божествен огън, който е създал света.
Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си.
към беседата >>
Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори.
Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и любов – нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света.
Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори.
Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре.
към беседата >>
Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж.
Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и любов – нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори.
Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж.
Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън.
към беседата >>
Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали.
Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и любов – нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж.
Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали.
Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е запалено.
към беседата >>
Значи, любовта е преминала.
Дето има горене, там има и любов – нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали.
Значи, любовта е преминала.
Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е запалено. Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не?
към беседата >>
Слънцето има горяща любов в себе си.
Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала.
Слънцето има горяща любов в себе си.
Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е запалено. Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не? “ Как да не се интересува човек от своите удове?
към беседата >>
Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре.
Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си.
Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре.
Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е запалено. Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не? “ Как да не се интересува човек от своите удове? Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува.
към беседата >>
Тази е причината, че в центъра на земята има огън.
Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре.
Тази е причината, че в центъра на земята има огън.
И сърцето на човека е запалено. Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не? “ Как да не се интересува човек от своите удове? Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек?
към беседата >>
И сърцето на човека е запалено.
Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън.
И сърцето на човека е запалено.
Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не? “ Как да не се интересува човек от своите удове? Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е?
към беседата >>
Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не?
Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е запалено.
Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не?
“ Как да не се интересува човек от своите удове? Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек?
към беседата >>
“ Как да не се интересува човек от своите удове?
Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е запалено. Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не?
“ Как да не се интересува човек от своите удове?
Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек?
към беседата >>
Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува.
Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е запалено. Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не? “ Как да не се интересува човек от своите удове?
Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува.
Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място.
към беседата >>
Само светлина ли е човек?
Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е запалено. Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не? “ Как да не се интересува човек от своите удове? Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува.
Само светлина ли е човек?
Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес.
към беседата >>
Само ухо ли е, само очи ли е?
И сърцето на човека е запалено. Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не? “ Как да не се интересува човек от своите удове? Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек?
Само ухо ли е, само очи ли е?
Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява.
към беседата >>
Само нос, уста, ръце, крака ли е човек?
Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не? “ Как да не се интересува човек от своите удове? Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е?
Само нос, уста, ръце, крака ли е човек?
Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява. Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи.
към беседата >>
Само стомах, сърце или дробове ли е човек?
“ Как да не се интересува човек от своите удове? Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек?
Само стомах, сърце или дробове ли е човек?
Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява. Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее.
към беседата >>
Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място.
Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек?
Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място.
Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява. Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме.
към беседата >>
Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес.
Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място.
Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес.
Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява. Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата.
към беседата >>
Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява.
Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес.
Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява.
Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата.
към беседата >>
Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи.
Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява.
Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи.
Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея.
към беседата >>
Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее.
Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява. Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи.
Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее.
Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри.
към беседата >>
Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме.
Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява. Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее.
Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме.
Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек.
към беседата >>
Тъй щото, ние живеем благодарение на природата.
Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява. Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме.
Тъй щото, ние живеем благодарение на природата.
Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него.
към беседата >>
Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата.
Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява. Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата.
Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата.
Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар?
към беседата >>
Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея.
Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата.
Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея.
Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо?
към беседата >>
Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри.
Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея.
Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри.
Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество.
към беседата >>
Казвате за някого, че от него няма да излезе човек.
Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри.
Казвате за някого, че от него няма да излезе човек.
Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество. Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки.
към беседата >>
Природата казва: „Човек ще стане от него.
Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек.
Природата казва: „Човек ще стане от него.
Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество. Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе.
към беседата >>
Ето, виждате ли този бръмбар?
Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него.
Ето, виждате ли този бръмбар?
Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество. Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо.
към беседата >>
Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо?
Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар?
Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо?
Защото знае предназначението на всяко живо същество. Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо. Наистина, от една линия излиза цяла картина.
към беседата >>
Защото знае предназначението на всяко живо същество.
Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо?
Защото знае предназначението на всяко живо същество.
Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо. Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата.
към беседата >>
Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки.
Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество.
Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки.
Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо. Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико.
към беседата >>
Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе.
Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество. Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки.
Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе.
Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо. Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек.
към беседата >>
Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо.
Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество. Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе.
Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо.
Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят?
към беседата >>
Наистина, от една линия излиза цяла картина.
Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество. Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо.
Наистина, от една линия излиза цяла картина.
Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят.
към беседата >>
Велик художник е природата.
Защото знае предназначението на всяко живо същество. Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо. Наистина, от една линия излиза цяла картина.
Велик художник е природата.
От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят. Те са имали предвид хората.
към беседата >>
От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико.
Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо. Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата.
От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико.
Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят. Те са имали предвид хората. Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях.
към беседата >>
Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек.
Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо. Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико.
Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек.
И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят. Те са имали предвид хората. Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях. „Вярно ли е това?
към беседата >>
И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят?
Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо. Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек.
И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят?
Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят. Те са имали предвид хората. Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях. „Вярно ли е това? “ Че е вярно, виждаме това налице.
към беседата >>
Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят.
Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят?
Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят.
Те са имали предвид хората. Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях. „Вярно ли е това? “ Че е вярно, виждаме това налице.
към беседата >>
Те са имали предвид хората.
Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят.
Те са имали предвид хората.
Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях. „Вярно ли е това? “ Че е вярно, виждаме това налице.
към беседата >>
Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях.
От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят. Те са имали предвид хората.
Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях.
„Вярно ли е това? “ Че е вярно, виждаме това налице.
към беседата >>
„Вярно ли е това?
Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят. Те са имали предвид хората. Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях.
„Вярно ли е това?
“ Че е вярно, виждаме това налице.
към беседата >>
“ Че е вярно, виждаме това налице.
И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят. Те са имали предвид хората. Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях. „Вярно ли е това?
“ Че е вярно, виждаме това налице.
към беседата >>
„Нито в Израил съм видял толкова вяра.“ Сега и аз бих искал да ме учудите с вашата вяра.
„Нито в Израил съм видял толкова вяра.“ Сега и аз бих искал да ме учудите с вашата вяра.
Защото аз не се радвам на костеливите орехи. Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му. Скържав е костеливият орех. Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него. Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него.
към беседата >>
Защото аз не се радвам на костеливите орехи.
„Нито в Израил съм видял толкова вяра.“ Сега и аз бих искал да ме учудите с вашата вяра.
Защото аз не се радвам на костеливите орехи.
Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му. Скържав е костеливият орех. Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него. Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него. По-добре е да не бъдеш костелив орех.
към беседата >>
Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му.
„Нито в Израил съм видял толкова вяра.“ Сега и аз бих искал да ме учудите с вашата вяра. Защото аз не се радвам на костеливите орехи.
Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му.
Скържав е костеливият орех. Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него. Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него. По-добре е да не бъдеш костелив орех. Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира.
към беседата >>
Скържав е костеливият орех.
„Нито в Израил съм видял толкова вяра.“ Сега и аз бих искал да ме учудите с вашата вяра. Защото аз не се радвам на костеливите орехи. Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му.
Скържав е костеливият орех.
Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него. Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него. По-добре е да не бъдеш костелив орех. Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира.
към беседата >>
Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него.
„Нито в Израил съм видял толкова вяра.“ Сега и аз бих искал да ме учудите с вашата вяра. Защото аз не се радвам на костеливите орехи. Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му. Скържав е костеливият орех.
Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него.
Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него. По-добре е да не бъдеш костелив орех. Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно.
към беседата >>
Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него.
„Нито в Израил съм видял толкова вяра.“ Сега и аз бих искал да ме учудите с вашата вяра. Защото аз не се радвам на костеливите орехи. Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му. Скържав е костеливият орех. Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него.
Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него.
По-добре е да не бъдеш костелив орех. Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството.
към беседата >>
По-добре е да не бъдеш костелив орех.
Защото аз не се радвам на костеливите орехи. Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му. Скържав е костеливият орех. Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него. Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него.
По-добре е да не бъдеш костелив орех.
Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре.
към беседата >>
Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира.
Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му. Скържав е костеливият орех. Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него. Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него. По-добре е да не бъдеш костелив орех.
Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира.
Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват.
към беседата >>
Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира.
Скържав е костеливият орех. Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него. Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него. По-добре е да не бъдеш костелив орех. Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира.
Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира.
Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода.
към беседата >>
Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно.
Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него. Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него. По-добре е да не бъдеш костелив орех. Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира.
Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно.
Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия.
към беседата >>
Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството.
Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него. По-добре е да не бъдеш костелив орех. Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно.
Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството.
Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде?
към беседата >>
Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре.
По-добре е да не бъдеш костелив орех. Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството.
Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре.
Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв.
към беседата >>
Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват.
Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре.
Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват.
Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем.
към беседата >>
Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода.
Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват.
Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода.
И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее.
към беседата >>
3.
Спокойно сърдце
,
ООК
, София, 7.12.1938г.,
Някой път мислите, че в другия плод.
Не всичките мисли са еднакво ценни. За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене? (Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете? То са вътрешни субективни неща. Мислите, че в единия плод имате повече съдържание.
Някой път мислите, че в другия плод.
Зависи от вкуса. [И] цветът привлича. Когато има жълт цвят за някой човек, казваме, че е болнав. Но жълтият цвят в крушата го намираме за много здрав. Откъде произтича туй противоречие, че за човека жълтият цвят е болнав, а в крушата е здрав?
към беседата >>
Та сега всички вие казвате: „Съгрешихме.“ В какво седи съгрешението?
Та сега всички вие казвате: „Съгрешихме.“ В какво седи съгрешението?
Грехът е едно заблуждение, че нас Бог не ни е създал добре и сега ние искаме да станем добри. Не. За мене правата мисъл, казвам тъй: Сърцето ми трябва да бъде спокойно, тихо, че да се отрази Божественият свят, да имам ясна представа. Щом се отрази Божественият свят, всяко нещо, което се отразява правилно, то започва да ми говори за Бога. Тъй както един музикант, като гледа тоновете, или на органа, или на пианото, хубаво нагласено, но той като гледа и като свири тия тонове, ти ще чуеш най-хубавите тонове. Ще видиш какво нещо е музика, ще имаш ясна представа.
към беседата >>
Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното.
Не мислете, че вашето лице е завършено. Господ има още милиони години да работи. Един ден лицата ви ще бъдат като ангели. Туй лице съвсем ще се измени. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде!
Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното.
Значи туй, временното, ще влезе във вечното. Казвам: Благодарете! Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него. Има моменти, когато можем да видим Христа. Христа може да Го видите навсякъде.
към беседата >>
Зависи от вкуса.
За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене? (Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете? То са вътрешни субективни неща. Мислите, че в единия плод имате повече съдържание. Някой път мислите, че в другия плод.
Зависи от вкуса.
[И] цветът привлича. Когато има жълт цвят за някой човек, казваме, че е болнав. Но жълтият цвят в крушата го намираме за много здрав. Откъде произтича туй противоречие, че за човека жълтият цвят е болнав, а в крушата е здрав?
към беседата >>
Грехът е едно заблуждение, че нас Бог не ни е създал добре и сега ние искаме да станем добри. Не.
Та сега всички вие казвате: „Съгрешихме.“ В какво седи съгрешението?
Грехът е едно заблуждение, че нас Бог не ни е създал добре и сега ние искаме да станем добри. Не.
За мене правата мисъл, казвам тъй: Сърцето ми трябва да бъде спокойно, тихо, че да се отрази Божественият свят, да имам ясна представа. Щом се отрази Божественият свят, всяко нещо, което се отразява правилно, то започва да ми говори за Бога. Тъй както един музикант, като гледа тоновете, или на органа, или на пианото, хубаво нагласено, но той като гледа и като свири тия тонове, ти ще чуеш най-хубавите тонове. Ще видиш какво нещо е музика, ще имаш ясна представа.
към беседата >>
Значи туй, временното, ще влезе във вечното.
Господ има още милиони години да работи. Един ден лицата ви ще бъдат като ангели. Туй лице съвсем ще се измени. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде! Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното.
Значи туй, временното, ще влезе във вечното.
Казвам: Благодарете! Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него. Има моменти, когато можем да видим Христа. Христа може да Го видите навсякъде. Вие Го чакате да дойде някъде на земята.
към беседата >>
[И] цветът привлича.
(Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете? То са вътрешни субективни неща. Мислите, че в единия плод имате повече съдържание. Някой път мислите, че в другия плод. Зависи от вкуса.
[И] цветът привлича.
Когато има жълт цвят за някой човек, казваме, че е болнав. Но жълтият цвят в крушата го намираме за много здрав. Откъде произтича туй противоречие, че за човека жълтият цвят е болнав, а в крушата е здрав?
към беседата >>
За мене правата мисъл, казвам тъй: Сърцето ми трябва да бъде спокойно, тихо, че да се отрази Божественият свят, да имам ясна представа.
Та сега всички вие казвате: „Съгрешихме.“ В какво седи съгрешението? Грехът е едно заблуждение, че нас Бог не ни е създал добре и сега ние искаме да станем добри. Не.
За мене правата мисъл, казвам тъй: Сърцето ми трябва да бъде спокойно, тихо, че да се отрази Божественият свят, да имам ясна представа.
Щом се отрази Божественият свят, всяко нещо, което се отразява правилно, то започва да ми говори за Бога. Тъй както един музикант, като гледа тоновете, или на органа, или на пианото, хубаво нагласено, но той като гледа и като свири тия тонове, ти ще чуеш най-хубавите тонове. Ще видиш какво нещо е музика, ще имаш ясна представа.
към беседата >>
Казвам: Благодарете!
Един ден лицата ви ще бъдат като ангели. Туй лице съвсем ще се измени. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде! Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното. Значи туй, временното, ще влезе във вечното.
Казвам: Благодарете!
Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него. Има моменти, когато можем да видим Христа. Христа може да Го видите навсякъде. Вие Го чакате да дойде някъде на земята. Христос ще дойде във вашата мисъл.
към беседата >>
Когато има жълт цвят за някой човек, казваме, че е болнав.
То са вътрешни субективни неща. Мислите, че в единия плод имате повече съдържание. Някой път мислите, че в другия плод. Зависи от вкуса. [И] цветът привлича.
Когато има жълт цвят за някой човек, казваме, че е болнав.
Но жълтият цвят в крушата го намираме за много здрав. Откъде произтича туй противоречие, че за човека жълтият цвят е болнав, а в крушата е здрав?
към беседата >>
Щом се отрази Божественият свят, всяко нещо, което се отразява правилно, то започва да ми говори за Бога.
Та сега всички вие казвате: „Съгрешихме.“ В какво седи съгрешението? Грехът е едно заблуждение, че нас Бог не ни е създал добре и сега ние искаме да станем добри. Не. За мене правата мисъл, казвам тъй: Сърцето ми трябва да бъде спокойно, тихо, че да се отрази Божественият свят, да имам ясна представа.
Щом се отрази Божественият свят, всяко нещо, което се отразява правилно, то започва да ми говори за Бога.
Тъй както един музикант, като гледа тоновете, или на органа, или на пианото, хубаво нагласено, но той като гледа и като свири тия тонове, ти ще чуеш най-хубавите тонове. Ще видиш какво нещо е музика, ще имаш ясна представа.
към беседата >>
Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него.
Туй лице съвсем ще се измени. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде! Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното. Значи туй, временното, ще влезе във вечното. Казвам: Благодарете!
Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него.
Има моменти, когато можем да видим Христа. Христа може да Го видите навсякъде. Вие Го чакате да дойде някъде на земята. Христос ще дойде във вашата мисъл. Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка.
към беседата >>
Но жълтият цвят в крушата го намираме за много здрав.
Мислите, че в единия плод имате повече съдържание. Някой път мислите, че в другия плод. Зависи от вкуса. [И] цветът привлича. Когато има жълт цвят за някой човек, казваме, че е болнав.
Но жълтият цвят в крушата го намираме за много здрав.
Откъде произтича туй противоречие, че за човека жълтият цвят е болнав, а в крушата е здрав?
към беседата >>
Тъй както един музикант, като гледа тоновете, или на органа, или на пианото, хубаво нагласено, но той като гледа и като свири тия тонове, ти ще чуеш най-хубавите тонове.
Та сега всички вие казвате: „Съгрешихме.“ В какво седи съгрешението? Грехът е едно заблуждение, че нас Бог не ни е създал добре и сега ние искаме да станем добри. Не. За мене правата мисъл, казвам тъй: Сърцето ми трябва да бъде спокойно, тихо, че да се отрази Божественият свят, да имам ясна представа. Щом се отрази Божественият свят, всяко нещо, което се отразява правилно, то започва да ми говори за Бога.
Тъй както един музикант, като гледа тоновете, или на органа, или на пианото, хубаво нагласено, но той като гледа и като свири тия тонове, ти ще чуеш най-хубавите тонове.
Ще видиш какво нещо е музика, ще имаш ясна представа.
към беседата >>
Има моменти, когато можем да видим Христа.
Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде! Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното. Значи туй, временното, ще влезе във вечното. Казвам: Благодарете! Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него.
Има моменти, когато можем да видим Христа.
Христа може да Го видите навсякъде. Вие Го чакате да дойде някъде на земята. Христос ще дойде във вашата мисъл. Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка. Навсякъде може да видите, когато Той се проявява.
към беседата >>
Откъде произтича туй противоречие, че за човека жълтият цвят е болнав, а в крушата е здрав?
Някой път мислите, че в другия плод. Зависи от вкуса. [И] цветът привлича. Когато има жълт цвят за някой човек, казваме, че е болнав. Но жълтият цвят в крушата го намираме за много здрав.
Откъде произтича туй противоречие, че за човека жълтият цвят е болнав, а в крушата е здрав?
към беседата >>
Ще видиш какво нещо е музика, ще имаш ясна представа.
Та сега всички вие казвате: „Съгрешихме.“ В какво седи съгрешението? Грехът е едно заблуждение, че нас Бог не ни е създал добре и сега ние искаме да станем добри. Не. За мене правата мисъл, казвам тъй: Сърцето ми трябва да бъде спокойно, тихо, че да се отрази Божественият свят, да имам ясна представа. Щом се отрази Божественият свят, всяко нещо, което се отразява правилно, то започва да ми говори за Бога. Тъй както един музикант, като гледа тоновете, или на органа, или на пианото, хубаво нагласено, но той като гледа и като свири тия тонове, ти ще чуеш най-хубавите тонове.
Ще видиш какво нещо е музика, ще имаш ясна представа.
към беседата >>
Христа може да Го видите навсякъде.
Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното. Значи туй, временното, ще влезе във вечното. Казвам: Благодарете! Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него. Има моменти, когато можем да видим Христа.
Христа може да Го видите навсякъде.
Вие Го чакате да дойде някъде на земята. Христос ще дойде във вашата мисъл. Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка. Навсякъде може да видите, когато Той се проявява. Бог ви услужи и пак си замине.
към беседата >>
Божията Мисъл, преди да я чуем, тя пред себе си носи светлина.
Божията Мисъл, преди да я чуем, тя пред себе си носи светлина.
След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе. Тогава ти ще чуеш и Божия Глас. Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго. Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх. Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни.
към беседата >>
Казвам, на всинца ви трябва едно спокойно сърце. Как?
Казвам, на всинца ви трябва едно спокойно сърце. Как?
– Туй, спокойното сърдце, трябва най-първо да се обнадежди. На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания. В този път, постижението, това е Божествената Любов. Като изям този плод, то е Любов. Бог е влязъл в мене.
към беседата >>
Вие Го чакате да дойде някъде на земята.
Значи туй, временното, ще влезе във вечното. Казвам: Благодарете! Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него. Има моменти, когато можем да видим Христа. Христа може да Го видите навсякъде.
Вие Го чакате да дойде някъде на земята.
Христос ще дойде във вашата мисъл. Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка. Навсякъде може да видите, когато Той се проявява. Бог ви услужи и пак си замине. Христос винаги се проявява.
към беседата >>
След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе.
Божията Мисъл, преди да я чуем, тя пред себе си носи светлина.
След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе.
Тогава ти ще чуеш и Божия Глас. Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго. Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх. Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни. Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни.
към беседата >>
– Туй, спокойното сърдце, трябва най-първо да се обнадежди.
Казвам, на всинца ви трябва едно спокойно сърце. Как?
– Туй, спокойното сърдце, трябва най-първо да се обнадежди.
На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания. В този път, постижението, това е Божествената Любов. Като изям този плод, то е Любов. Бог е влязъл в мене. Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е.
към беседата >>
Христос ще дойде във вашата мисъл.
Казвам: Благодарете! Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него. Има моменти, когато можем да видим Христа. Христа може да Го видите навсякъде. Вие Го чакате да дойде някъде на земята.
Христос ще дойде във вашата мисъл.
Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка. Навсякъде може да видите, когато Той се проявява. Бог ви услужи и пак си замине. Христос винаги се проявява. Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине.
към беседата >>
Тогава ти ще чуеш и Божия Глас.
Божията Мисъл, преди да я чуем, тя пред себе си носи светлина. След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе.
Тогава ти ще чуеш и Божия Глас.
Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго. Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх. Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни. Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни. Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има.
към беседата >>
На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания.
Казвам, на всинца ви трябва едно спокойно сърце. Как? – Туй, спокойното сърдце, трябва най-първо да се обнадежди.
На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания.
В този път, постижението, това е Божествената Любов. Като изям този плод, то е Любов. Бог е влязъл в мене. Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е. В годината един обед като взема, достатъчен е.
към беседата >>
Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка.
Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него. Има моменти, когато можем да видим Христа. Христа може да Го видите навсякъде. Вие Го чакате да дойде някъде на земята. Христос ще дойде във вашата мисъл.
Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка.
Навсякъде може да видите, когато Той се проявява. Бог ви услужи и пак си замине. Христос винаги се проявява. Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине. Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени.
към беседата >>
Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго.
Божията Мисъл, преди да я чуем, тя пред себе си носи светлина. След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе. Тогава ти ще чуеш и Божия Глас.
Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго.
Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх. Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни. Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни. Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има. Имаш възможност.
към беседата >>
В този път, постижението, това е Божествената Любов.
Казвам, на всинца ви трябва едно спокойно сърце. Как? – Туй, спокойното сърдце, трябва най-първо да се обнадежди. На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания.
В този път, постижението, това е Божествената Любов.
Като изям този плод, то е Любов. Бог е влязъл в мене. Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е. В годината един обед като взема, достатъчен е. И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън.
към беседата >>
Навсякъде може да видите, когато Той се проявява.
Има моменти, когато можем да видим Христа. Христа може да Го видите навсякъде. Вие Го чакате да дойде някъде на земята. Христос ще дойде във вашата мисъл. Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка.
Навсякъде може да видите, когато Той се проявява.
Бог ви услужи и пак си замине. Христос винаги се проявява. Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине. Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени. Няма нещо мъчно заради Него.
към беседата >>
Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх.
Божията Мисъл, преди да я чуем, тя пред себе си носи светлина. След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе. Тогава ти ще чуеш и Божия Глас. Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго.
Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх.
Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни. Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни. Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има. Имаш възможност. Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши.
към беседата >>
Като изям този плод, то е Любов.
Казвам, на всинца ви трябва едно спокойно сърце. Как? – Туй, спокойното сърдце, трябва най-първо да се обнадежди. На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания. В този път, постижението, това е Божествената Любов.
Като изям този плод, то е Любов.
Бог е влязъл в мене. Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е. В годината един обед като взема, достатъчен е. И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън. Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете.
към беседата >>
Бог ви услужи и пак си замине.
Христа може да Го видите навсякъде. Вие Го чакате да дойде някъде на земята. Христос ще дойде във вашата мисъл. Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка. Навсякъде може да видите, когато Той се проявява.
Бог ви услужи и пак си замине.
Христос винаги се проявява. Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине. Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени. Няма нещо мъчно заради Него. За нас е мъчно и невъзможно.
към беседата >>
Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни.
Божията Мисъл, преди да я чуем, тя пред себе си носи светлина. След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе. Тогава ти ще чуеш и Божия Глас. Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго. Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх.
Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни.
Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни. Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има. Имаш възможност. Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши. Казвам, често вие се усещате неразположени духом.
към беседата >>
Бог е влязъл в мене.
Казвам, на всинца ви трябва едно спокойно сърце. Как? – Туй, спокойното сърдце, трябва най-първо да се обнадежди. На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания. В този път, постижението, това е Божествената Любов. Като изям този плод, то е Любов.
Бог е влязъл в мене.
Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е. В годината един обед като взема, достатъчен е. И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън. Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете. Вие ще кажете сега: „Реално ли е това?
към беседата >>
Христос винаги се проявява.
Вие Го чакате да дойде някъде на земята. Христос ще дойде във вашата мисъл. Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка. Навсякъде може да видите, когато Той се проявява. Бог ви услужи и пак си замине.
Христос винаги се проявява.
Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине. Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени. Няма нещо мъчно заради Него. За нас е мъчно и невъзможно. За човека е невъзможно, а за Бога е възможно.
към беседата >>
Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни.
След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе. Тогава ти ще чуеш и Божия Глас. Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго. Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх. Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни.
Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни.
Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има. Имаш възможност. Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши. Казвам, често вие се усещате неразположени духом. Търсите причината.
към беседата >>
Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е.
– Туй, спокойното сърдце, трябва най-първо да се обнадежди. На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания. В този път, постижението, това е Божествената Любов. Като изям този плод, то е Любов. Бог е влязъл в мене.
Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е.
В годината един обед като взема, достатъчен е. И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън. Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете. Вие ще кажете сега: „Реално ли е това? “ Туй за което аз ви говоря, е реално.
към беседата >>
Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине.
Христос ще дойде във вашата мисъл. Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка. Навсякъде може да видите, когато Той се проявява. Бог ви услужи и пак си замине. Христос винаги се проявява.
Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине.
Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени. Няма нещо мъчно заради Него. За нас е мъчно и невъзможно. За човека е невъзможно, а за Бога е възможно. Затова казвам: Възложете надеждата в Бога.
към беседата >>
Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има.
Тогава ти ще чуеш и Божия Глас. Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго. Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх. Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни. Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни.
Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има.
Имаш възможност. Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши. Казвам, често вие се усещате неразположени духом. Търсите причината. Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж.
към беседата >>
В годината един обед като взема, достатъчен е.
На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания. В този път, постижението, това е Божествената Любов. Като изям този плод, то е Любов. Бог е влязъл в мене. Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е.
В годината един обед като взема, достатъчен е.
И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън. Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете. Вие ще кажете сега: „Реално ли е това? “ Туй за което аз ви говоря, е реално. Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива.
към беседата >>
Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени.
Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка. Навсякъде може да видите, когато Той се проявява. Бог ви услужи и пак си замине. Христос винаги се проявява. Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине.
Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени.
Няма нещо мъчно заради Него. За нас е мъчно и невъзможно. За човека е невъзможно, а за Бога е възможно. Затова казвам: Възложете надеждата в Бога. Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога.
към беседата >>
Имаш възможност.
Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго. Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх. Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни. Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни. Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има.
Имаш възможност.
Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши. Казвам, често вие се усещате неразположени духом. Търсите причината. Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж. То е фигура на речта.
към беседата >>
И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън.
В този път, постижението, това е Божествената Любов. Като изям този плод, то е Любов. Бог е влязъл в мене. Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е. В годината един обед като взема, достатъчен е.
И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън.
Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете. Вие ще кажете сега: „Реално ли е това? “ Туй за което аз ви говоря, е реално. Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива. Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил.
към беседата >>
Няма нещо мъчно заради Него.
Навсякъде може да видите, когато Той се проявява. Бог ви услужи и пак си замине. Христос винаги се проявява. Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине. Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени.
Няма нещо мъчно заради Него.
За нас е мъчно и невъзможно. За човека е невъзможно, а за Бога е възможно. Затова казвам: Възложете надеждата в Бога. Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога. Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух.
към беседата >>
Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши.
Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх. Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни. Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни. Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има. Имаш възможност.
Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши.
Казвам, често вие се усещате неразположени духом. Търсите причината. Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж. То е фигура на речта. Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва.
към беседата >>
Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете.
Като изям този плод, то е Любов. Бог е влязъл в мене. Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е. В годината един обед като взема, достатъчен е. И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън.
Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете.
Вие ще кажете сега: „Реално ли е това? “ Туй за което аз ви говоря, е реално. Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива. Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил. Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот.
към беседата >>
За нас е мъчно и невъзможно.
Бог ви услужи и пак си замине. Христос винаги се проявява. Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине. Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени. Няма нещо мъчно заради Него.
За нас е мъчно и невъзможно.
За човека е невъзможно, а за Бога е възможно. Затова казвам: Възложете надеждата в Бога. Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога. Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух. Постоянно да бъдат проводници.
към беседата >>
Казвам, често вие се усещате неразположени духом.
Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни. Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни. Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има. Имаш възможност. Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши.
Казвам, често вие се усещате неразположени духом.
Търсите причината. Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж. То е фигура на речта. Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва. То е едно подпушено състояние.
към беседата >>
Вие ще кажете сега: „Реално ли е това?
Бог е влязъл в мене. Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е. В годината един обед като взема, достатъчен е. И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън. Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете.
Вие ще кажете сега: „Реално ли е това?
“ Туй за което аз ви говоря, е реално. Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива. Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил. Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот. Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване.
към беседата >>
За човека е невъзможно, а за Бога е възможно.
Христос винаги се проявява. Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине. Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени. Няма нещо мъчно заради Него. За нас е мъчно и невъзможно.
За човека е невъзможно, а за Бога е възможно.
Затова казвам: Възложете надеждата в Бога. Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога. Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух. Постоянно да бъдат проводници. Понякой път затваряте надеждата – не е проводник.
към беседата >>
Търсите причината.
Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни. Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има. Имаш възможност. Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши. Казвам, често вие се усещате неразположени духом.
Търсите причината.
Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж. То е фигура на речта. Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва. То е едно подпушено състояние. Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден.
към беседата >>
“ Туй за което аз ви говоря, е реално.
Тази круша като изям, веднъж тази круша с мене върви, и веднъж като ям, достатъчно е. В годината един обед като взема, достатъчен е. И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън. Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете. Вие ще кажете сега: „Реално ли е това?
“ Туй за което аз ви говоря, е реално.
Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива. Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил. Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот. Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване. Того, японски адмирал, има две жени.
към беседата >>
Затова казвам: Възложете надеждата в Бога.
Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине. Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени. Няма нещо мъчно заради Него. За нас е мъчно и невъзможно. За човека е невъзможно, а за Бога е възможно.
Затова казвам: Възложете надеждата в Бога.
Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога. Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух. Постоянно да бъдат проводници. Понякой път затваряте надеждата – не е проводник. Вярата донякъде е проводник.
към беседата >>
Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж.
Значи, когато ти говори в тъмнина, само вътрешни условия има. Имаш възможност. Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши. Казвам, често вие се усещате неразположени духом. Търсите причината.
Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж.
То е фигура на речта. Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва. То е едно подпушено състояние. Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден. Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи.
към беседата >>
Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива.
В годината един обед като взема, достатъчен е. И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън. Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете. Вие ще кажете сега: „Реално ли е това? “ Туй за което аз ви говоря, е реално.
Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива.
Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил. Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот. Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване. Того, японски адмирал, има две жени. Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени.
към беседата >>
Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога.
Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени. Няма нещо мъчно заради Него. За нас е мъчно и невъзможно. За човека е невъзможно, а за Бога е възможно. Затова казвам: Възложете надеждата в Бога.
Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога.
Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух. Постоянно да бъдат проводници. Понякой път затваряте надеждата – не е проводник. Вярата донякъде е проводник. Донякъде вярвате, после – не е проводник.
към беседата >>
То е фигура на речта.
Имаш възможност. Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши. Казвам, често вие се усещате неразположени духом. Търсите причината. Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж.
То е фигура на речта.
Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва. То е едно подпушено състояние. Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден. Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи. Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката.
към беседата >>
Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил.
И тогава един път като ядете, цяла година няма да имате кухня, няма да правите огън. Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете. Вие ще кажете сега: „Реално ли е това? “ Туй за което аз ви говоря, е реално. Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива.
Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил.
Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот. Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване. Того, японски адмирал, има две жени. Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени. Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл.
към беседата >>
Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух.
Няма нещо мъчно заради Него. За нас е мъчно и невъзможно. За човека е невъзможно, а за Бога е възможно. Затова казвам: Възложете надеждата в Бога. Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога.
Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух.
Постоянно да бъдат проводници. Понякой път затваряте надеждата – не е проводник. Вярата донякъде е проводник. Донякъде вярвате, после – не е проводник. Постоянно надеждата да бъде проводник.
към беседата >>
Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва.
Когато ти говори отвън, в тъмнина, че не Го виждаш, тогава условията са лоши. Казвам, често вие се усещате неразположени духом. Търсите причината. Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж. То е фигура на речта.
Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва.
То е едно подпушено състояние. Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден. Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи. Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката. Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания?
към беседата >>
Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот.
Този кадеж няма да има, боравене с вашите лъжици няма да има, че маслото прегоряло, че не е пречистено, всичкото е една круша да изядете. Вие ще кажете сега: „Реално ли е това? “ Туй за което аз ви говоря, е реално. Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива. Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил.
Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот.
Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване. Того, японски адмирал, има две жени. Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени. Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл. „Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде.
към беседата >>
Постоянно да бъдат проводници.
За нас е мъчно и невъзможно. За човека е невъзможно, а за Бога е възможно. Затова казвам: Възложете надеждата в Бога. Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога. Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух.
Постоянно да бъдат проводници.
Понякой път затваряте надеждата – не е проводник. Вярата донякъде е проводник. Донякъде вярвате, после – не е проводник. Постоянно надеждата да бъде проводник. Станете сутрин, обнадеждавайте се.
към беседата >>
То е едно подпушено състояние.
Казвам, често вие се усещате неразположени духом. Търсите причината. Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж. То е фигура на речта. Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва.
То е едно подпушено състояние.
Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден. Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи. Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката. Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания? “ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно.
към беседата >>
Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване.
Вие ще кажете сега: „Реално ли е това? “ Туй за което аз ви говоря, е реално. Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива. Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил. Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот.
Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване.
Того, японски адмирал, има две жени. Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени. Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл. „Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде. Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот?
към беседата >>
Понякой път затваряте надеждата – не е проводник.
За човека е невъзможно, а за Бога е възможно. Затова казвам: Възложете надеждата в Бога. Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога. Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух. Постоянно да бъдат проводници.
Понякой път затваряте надеждата – не е проводник.
Вярата донякъде е проводник. Донякъде вярвате, после – не е проводник. Постоянно надеждата да бъде проводник. Станете сутрин, обнадеждавайте се. Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал!
към беседата >>
Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден.
Търсите причината. Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж. То е фигура на речта. Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва. То е едно подпушено състояние.
Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден.
Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи. Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката. Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания? “ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно. Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили.
към беседата >>
Того, японски адмирал, има две жени.
“ Туй за което аз ви говоря, е реално. Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива. Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил. Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот. Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване.
Того, японски адмирал, има две жени.
Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени. Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл. „Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде. Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот? Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта?
към беседата >>
Вярата донякъде е проводник.
Затова казвам: Възложете надеждата в Бога. Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога. Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух. Постоянно да бъдат проводници. Понякой път затваряте надеждата – не е проводник.
Вярата донякъде е проводник.
Донякъде вярвате, после – не е проводник. Постоянно надеждата да бъде проводник. Станете сутрин, обнадеждавайте се. Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал! Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал.
към беседата >>
Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи.
Неразположени сте някой път, вие тръгнете и си пуснете пояса да се влече, гледате само кой ще го настъпи, само кой ще го докосне, току изведнъж. То е фигура на речта. Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва. То е едно подпушено състояние. Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден.
Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи.
Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката. Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания? “ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно. Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили. Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени.
към беседата >>
Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени.
Но понеже вие сега не сте в един реален свят, има едно състояние в човека, когато човек заспива. Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил. Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот. Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване. Того, японски адмирал, има две жени.
Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени.
Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл. „Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде. Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот? Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта? Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал.
към беседата >>
Донякъде вярвате, после – не е проводник.
Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога. Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух. Постоянно да бъдат проводници. Понякой път затваряте надеждата – не е проводник. Вярата донякъде е проводник.
Донякъде вярвате, после – не е проводник.
Постоянно надеждата да бъде проводник. Станете сутрин, обнадеждавайте се. Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал! Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал. Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява.
към беседата >>
Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката.
То е фигура на речта. Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва. То е едно подпушено състояние. Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден. Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи.
Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката.
Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания? “ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно. Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили. Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени. Искате сега да се освободите.
към беседата >>
Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл.
Мислиш, че си някъде и като се събудиш, не знаеш къде си бил. Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот. Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване. Того, японски адмирал, има две жени. Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени.
Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл.
„Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде. Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот? Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта? Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал. „Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече.
към беседата >>
Постоянно надеждата да бъде проводник.
Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух. Постоянно да бъдат проводници. Понякой път затваряте надеждата – не е проводник. Вярата донякъде е проводник. Донякъде вярвате, после – не е проводник.
Постоянно надеждата да бъде проводник.
Станете сутрин, обнадеждавайте се. Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал! Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал. Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява. Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си.
към беседата >>
Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания?
Ти очакваш само някой да ти каже една дума, само да те обиди и изведнъж започваш да му говориш тъй както не трябва. То е едно подпушено състояние. Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден. Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи. Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката.
Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания?
“ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно. Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили. Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени. Искате сега да се освободите. Правите едно усилие.
към беседата >>
„Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде.
Като се събудиш, помниш, но няма връзка с действителния живот. Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване. Того, японски адмирал, има две жени. Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени. Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл.
„Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде.
Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот? Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта? Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал. „Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече. Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга?
към беседата >>
Станете сутрин, обнадеждавайте се.
Постоянно да бъдат проводници. Понякой път затваряте надеждата – не е проводник. Вярата донякъде е проводник. Донякъде вярвате, после – не е проводник. Постоянно надеждата да бъде проводник.
Станете сутрин, обнадеждавайте се.
Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал! Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал. Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява. Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си. Благодари на Бога за ума си.
към беседата >>
“ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно.
То е едно подпушено състояние. Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден. Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи. Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката. Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания?
“ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно.
Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили. Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени. Искате сега да се освободите. Правите едно усилие. Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса.
към беседата >>
Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот?
Разправяше ми един приятел и казва: „Веднъж имах едно чуване. Того, японски адмирал, има две жени. Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени. Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл. „Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде.
Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот?
Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта? Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал. „Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече. Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга? Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува.
към беседата >>
Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал!
Понякой път затваряте надеждата – не е проводник. Вярата донякъде е проводник. Донякъде вярвате, после – не е проводник. Постоянно надеждата да бъде проводник. Станете сутрин, обнадеждавайте се.
Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал!
Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал. Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява. Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си. Благодари на Бога за ума си. Благодари на Бога за душата си.
към беседата >>
Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили.
Когато човек духовно е подпушен, той е възбуден. Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи. Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката. Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания? “ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно.
Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили.
Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени. Искате сега да се освободите. Правите едно усилие. Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса. Усещате, че ви боли кракът.
към беседата >>
Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта?
Того, японски адмирал, има две жени. Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени. Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл. „Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде. Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот?
Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта?
Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал. „Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече. Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга? Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува. Вземам букваря, вземам и Библията.
към беседата >>
Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал.
Вярата донякъде е проводник. Донякъде вярвате, после – не е проводник. Постоянно надеждата да бъде проводник. Станете сутрин, обнадеждавайте се. Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал!
Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал.
Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява. Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си. Благодари на Бога за ума си. Благодари на Бога за душата си. Величествена е душата, в която Бог се проявява.
към беседата >>
Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени.
Когато физически е подпушен, ограничен, веднага се ражда едно възмущение, иска да се освободи, пък не знае как да се освободи. Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката. Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания? “ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно. Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили.
Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени.
Искате сега да се освободите. Правите едно усилие. Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса. Усещате, че ви боли кракът. Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо?
към беседата >>
Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал.
Откъде накъде Того дошъл в моя ум, че имал две жени. Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл. „Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде. Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот? Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта?
Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал.
„Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече. Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга? Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува. Вземам букваря, вземам и Библията. Коя книга ще ме интересува?
към беседата >>
Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява.
Донякъде вярвате, после – не е проводник. Постоянно надеждата да бъде проводник. Станете сутрин, обнадеждавайте се. Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал! Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал.
Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява.
Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си. Благодари на Бога за ума си. Благодари на Бога за душата си. Величествена е душата, в която Бог се проявява. В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени.
към беседата >>
Искате сега да се освободите.
Представете си, че сте вързан с едно въже, искате да се освободите, мислите да скъсате въжето, правите опит, но въжето е по-силно от вас, започва да ви боли ръката. Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания? “ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно. Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили. Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени.
Искате сега да се освободите.
Правите едно усилие. Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса. Усещате, че ви боли кракът. Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо? Защото сте правили усилия да се освободите от въжето.
към беседата >>
„Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече.
Че едната обичал, другата не обичал.“ Не спи, но тъй се събужда с тази мисъл. „Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде. Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот? Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта? Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал.
„Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече.
Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга? Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува. Вземам букваря, вземам и Библията. Коя книга ще ме интересува? – Букваря или Библията.
към беседата >>
Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си.
Постоянно надеждата да бъде проводник. Станете сутрин, обнадеждавайте се. Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал! Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал. Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява.
Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си.
Благодари на Бога за ума си. Благодари на Бога за душата си. Величествена е душата, в която Бог се проявява. В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени. Никакво залагане!
към беседата >>
Правите едно усилие.
Ако ви попитат: „Откъде дойдоха вашите страдания? “ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно. Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили. Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени. Искате сега да се освободите.
Правите едно усилие.
Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса. Усещате, че ви боли кракът. Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо? Защото сте правили усилия да се освободите от въжето. Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка.
към беседата >>
Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга?
„Казвам, не съм мислил за Того никога, откъде накъде този Того дойде. Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот? Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта? Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал. „Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече.
Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга?
Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува. Вземам букваря, вземам и Библията. Коя книга ще ме интересува? – Букваря или Библията. Разбира се, Библията.
към беседата >>
Благодари на Бога за ума си.
Станете сутрин, обнадеждавайте се. Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал! Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал. Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява. Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си.
Благодари на Бога за ума си.
Благодари на Бога за душата си. Величествена е душата, в която Бог се проявява. В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени. Никакво залагане! Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат.
към беседата >>
Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса.
“ Най-първо вие сте спали, вашето съзнание не е било будно. Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили. Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени. Искате сега да се освободите. Правите едно усилие.
Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса.
Усещате, че ви боли кракът. Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо? Защото сте правили усилия да се освободите от въжето. Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка. Как тъй да ви върже без ваше позволение.
към беседата >>
Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува.
Какво ме интересува че имал две жени, че едната обичал, че другата не обичал, какво отношение има с моя живот? Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта? Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал. „Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече. Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга?
Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува.
Вземам букваря, вземам и Библията. Коя книга ще ме интересува? – Букваря или Библията. Разбира се, Библията. Тук има опитности, ще ме интересуват.
към беседата >>
Благодари на Бога за душата си.
Кажете: Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал! Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал. Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява. Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си. Благодари на Бога за ума си.
Благодари на Бога за душата си.
Величествена е душата, в която Бог се проявява. В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени. Никакво залагане! Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат. Без сърца хора не искам.
към беседата >>
Усещате, че ви боли кракът.
Дошъл някой, че ви вързал, вие не сте усетили. Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени. Искате сега да се освободите. Правите едно усилие. Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса.
Усещате, че ви боли кракът.
Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо? Защото сте правили усилия да се освободите от въжето. Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка. Как тъй да ви върже без ваше позволение. Питам: Как тъй без позволение заспахте?
към беседата >>
Вземам букваря, вземам и Библията.
Чудя се.“ По обед, един гадател, един от съвремените гадатели: „Иде една жена при мене, започва да ми се оплаква, че мъжът ѝ тръгнал по чуждите жени, че имал една жена по-хубава от нея.“ Та сега Того е един мъж, значи му казват: „Сега ще дойде една жена, на която сърцето е размътено.“ Какво нещо е Любовта? Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал. „Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече. Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга? Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува.
Вземам букваря, вземам и Библията.
Коя книга ще ме интересува? – Букваря или Библията. Разбира се, Библията. Тук има опитности, ще ме интересуват. Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече?
към беседата >>
Величествена е душата, в която Бог се проявява.
Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал. Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява. Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си. Благодари на Бога за ума си. Благодари на Бога за душата си.
Величествена е душата, в която Бог се проявява.
В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени. Никакво залагане! Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат. Без сърца хора не искам. Ще идете да си вземете сърцето.
към беседата >>
Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо?
Като ставате, усещате ръцете ви са ограничени. Искате сега да се освободите. Правите едно усилие. Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса. Усещате, че ви боли кракът.
Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо?
Защото сте правили усилия да се освободите от въжето. Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка. Как тъй да ви върже без ваше позволение. Питам: Как тъй без позволение заспахте? Кого питахте, че заспахте?
към беседата >>
Коя книга ще ме интересува?
Казва, че нейният мъж имал една жена, която обичал. „Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече. Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга? Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува. Вземам букваря, вземам и Библията.
Коя книга ще ме интересува?
– Букваря или Библията. Разбира се, Библията. Тук има опитности, ще ме интересуват. Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече? Думите на Христа или думите на пророците.
към беседата >>
В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени.
Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява. Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си. Благодари на Бога за ума си. Благодари на Бога за душата си. Величествена е душата, в която Бог се проявява.
В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени.
Никакво залагане! Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат. Без сърца хора не искам. Ще идете да си вземете сърцето. Поне с едно сърце ще дойдете.
към беседата >>
Защото сте правили усилия да се освободите от въжето.
Искате сега да се освободите. Правите едно усилие. Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса. Усещате, че ви боли кракът. Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо?
Защото сте правили усилия да се освободите от въжето.
Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка. Как тъй да ви върже без ваше позволение. Питам: Как тъй без позволение заспахте? Кого питахте, че заспахте? Имате ли право да спите?
към беседата >>
– Букваря или Библията.
„Да знаеш, този Того е една неразбрана работа.“ Значи, дават му от невидимия свят едно тълкувание, че имал две жени, че едната обичал повече. Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга? Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува. Вземам букваря, вземам и Библията. Коя книга ще ме интересува?
– Букваря или Библията.
Разбира се, Библията. Тук има опитности, ще ме интересуват. Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече? Думите на Христа или думите на пророците. Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше.
към беседата >>
Никакво залагане!
Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си. Благодари на Бога за ума си. Благодари на Бога за душата си. Величествена е душата, в която Бог се проявява. В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени.
Никакво залагане!
Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат. Без сърца хора не искам. Ще идете да си вземете сърцето. Поне с едно сърце ще дойдете. Ако имате две, още по-добре.
към беседата >>
Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка.
Правите едно усилие. Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса. Усещате, че ви боли кракът. Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо? Защото сте правили усилия да се освободите от въжето.
Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка.
Как тъй да ви върже без ваше позволение. Питам: Как тъй без позволение заспахте? Кого питахте, че заспахте? Имате ли право да спите? Нямате право да спите, с позволение става.
към беседата >>
Разбира се, Библията.
Какво лошо има да обичаш една жена повече от друга? Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува. Вземам букваря, вземам и Библията. Коя книга ще ме интересува? – Букваря или Библията.
Разбира се, Библията.
Тук има опитности, ще ме интересуват. Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече? Думите на Христа или думите на пророците. Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше. Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек.
към беседата >>
Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат.
Благодари на Бога за ума си. Благодари на Бога за душата си. Величествена е душата, в която Бог се проявява. В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени. Никакво залагане!
Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат.
Без сърца хора не искам. Ще идете да си вземете сърцето. Поне с едно сърце ще дойдете. Ако имате две, още по-добре. Ако станат 3, още по-добре.
към беседата >>
Как тъй да ви върже без ваше позволение.
Туй въже е толкоз дебело, не може да се скъса. Усещате, че ви боли кракът. Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо? Защото сте правили усилия да се освободите от въжето. Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка.
Как тъй да ви върже без ваше позволение.
Питам: Как тъй без позволение заспахте? Кого питахте, че заспахте? Имате ли право да спите? Нямате право да спите, с позволение става. Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането.
към беседата >>
Тук има опитности, ще ме интересуват.
Аз разсъждавам за себе си, философията на Того не ме интересува. Вземам букваря, вземам и Библията. Коя книга ще ме интересува? – Букваря или Библията. Разбира се, Библията.
Тук има опитности, ще ме интересуват.
Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече? Думите на Христа или думите на пророците. Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше. Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек. Той сам иде да реализира този Божествен план.
към беседата >>
Без сърца хора не искам.
Благодари на Бога за душата си. Величествена е душата, в която Бог се проявява. В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени. Никакво залагане! Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат.
Без сърца хора не искам.
Ще идете да си вземете сърцето. Поне с едно сърце ще дойдете. Ако имате две, още по-добре. Ако станат 3, още по-добре. Този, физическият човек има едно сърце.
към беседата >>
Питам: Как тъй без позволение заспахте?
Усещате, че ви боли кракът. Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо? Защото сте правили усилия да се освободите от въжето. Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка. Как тъй да ви върже без ваше позволение.
Питам: Как тъй без позволение заспахте?
Кого питахте, че заспахте? Имате ли право да спите? Нямате право да спите, с позволение става. Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането. Нямате право да мислите без позволение.
към беседата >>
Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече?
Вземам букваря, вземам и Библията. Коя книга ще ме интересува? – Букваря или Библията. Разбира се, Библията. Тук има опитности, ще ме интересуват.
Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече?
Думите на Христа или думите на пророците. Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше. Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек. Той сам иде да реализира този Божествен план. Той не казва „Ще дойде някой“, а казва „Аз ида.
към беседата >>
Ще идете да си вземете сърцето.
Величествена е душата, в която Бог се проявява. В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени. Никакво залагане! Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат. Без сърца хора не искам.
Ще идете да си вземете сърцето.
Поне с едно сърце ще дойдете. Ако имате две, още по-добре. Ако станат 3, още по-добре. Този, физическият човек има едно сърце. Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца.
към беседата >>
Кого питахте, че заспахте?
Казвате: „Болят ме ръцете.“ Защо? Защото сте правили усилия да се освободите от въжето. Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка. Как тъй да ви върже без ваше позволение. Питам: Как тъй без позволение заспахте?
Кого питахте, че заспахте?
Имате ли право да спите? Нямате право да спите, с позволение става. Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането. Нямате право да мислите без позволение. Каквото и да е, нямате право.
към беседата >>
Думите на Христа или думите на пророците.
Коя книга ще ме интересува? – Букваря или Библията. Разбира се, Библията. Тук има опитности, ще ме интересуват. Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече?
Думите на Христа или думите на пророците.
Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше. Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек. Той сам иде да реализира този Божествен план. Той не казва „Ще дойде някой“, а казва „Аз ида. Аз съм изпратен.“ Казва Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не пострада всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Поне с едно сърце ще дойдете.
В душата [ти] Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето [ти] Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени. Никакво залагане! Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат. Без сърца хора не искам. Ще идете да си вземете сърцето.
Поне с едно сърце ще дойдете.
Ако имате две, още по-добре. Ако станат 3, още по-добре. Този, физическият човек има едно сърце. Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца. Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото.
към беседата >>
Имате ли право да спите?
Защото сте правили усилия да се освободите от въжето. Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка. Как тъй да ви върже без ваше позволение. Питам: Как тъй без позволение заспахте? Кого питахте, че заспахте?
Имате ли право да спите?
Нямате право да спите, с позволение става. Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането. Нямате право да мислите без позволение. Каквото и да е, нямате право. Нямате право да спрете мисълта си.
към беседата >>
Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше.
– Букваря или Библията. Разбира се, Библията. Тук има опитности, ще ме интересуват. Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече? Думите на Христа или думите на пророците.
Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше.
Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек. Той сам иде да реализира този Божествен план. Той не казва „Ще дойде някой“, а казва „Аз ида. Аз съм изпратен.“ Казва Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не пострада всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Ако имате две, още по-добре.
Никакво залагане! Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат. Без сърца хора не искам. Ще идете да си вземете сърцето. Поне с едно сърце ще дойдете.
Ако имате две, още по-добре.
Ако станат 3, още по-добре. Този, физическият човек има едно сърце. Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца. Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото. Три сърца има човек.
към беседата >>
Нямате право да спите, с позволение става.
Онзи, който ви вързал вас, ви е направил голяма погрешка. Как тъй да ви върже без ваше позволение. Питам: Как тъй без позволение заспахте? Кого питахте, че заспахте? Имате ли право да спите?
Нямате право да спите, с позволение става.
Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането. Нямате право да мислите без позволение. Каквото и да е, нямате право. Нямате право да спрете мисълта си. Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия.
към беседата >>
Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек.
Разбира се, Библията. Тук има опитности, ще ме интересуват. Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече? Думите на Христа или думите на пророците. Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше.
Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек.
Той сам иде да реализира този Божествен план. Той не казва „Ще дойде някой“, а казва „Аз ида. Аз съм изпратен.“ Казва Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не пострада всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Ако станат 3, още по-добре.
Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат. Без сърца хора не искам. Ще идете да си вземете сърцето. Поне с едно сърце ще дойдете. Ако имате две, още по-добре.
Ако станат 3, още по-добре.
Този, физическият човек има едно сърце. Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца. Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото. Три сърца има човек. На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата.
към беседата >>
Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането.
Как тъй да ви върже без ваше позволение. Питам: Как тъй без позволение заспахте? Кого питахте, че заспахте? Имате ли право да спите? Нямате право да спите, с позволение става.
Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането.
Нямате право да мислите без позволение. Каквото и да е, нямате право. Нямате право да спрете мисълта си. Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия. Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“?
към беседата >>
Той сам иде да реализира този Божествен план.
Тук има опитности, ще ме интересуват. Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече? Думите на Христа или думите на пророците. Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше. Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек.
Той сам иде да реализира този Божествен план.
Той не казва „Ще дойде някой“, а казва „Аз ида. Аз съм изпратен.“ Казва Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не пострада всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Този, физическият човек има едно сърце.
Без сърца хора не искам. Ще идете да си вземете сърцето. Поне с едно сърце ще дойдете. Ако имате две, още по-добре. Ако станат 3, още по-добре.
Този, физическият човек има едно сърце.
Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца. Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото. Три сърца има човек. На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата. Ритъмът на физическия човек е надеждата.
към беседата >>
Нямате право да мислите без позволение.
Питам: Как тъй без позволение заспахте? Кого питахте, че заспахте? Имате ли право да спите? Нямате право да спите, с позволение става. Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането.
Нямате право да мислите без позволение.
Каквото и да е, нямате право. Нямате право да спрете мисълта си. Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия. Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“? „Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни.
към беседата >>
Той не казва „Ще дойде някой“, а казва „Аз ида.
Ако чета пророците или после чета Христа, кое ще ме интересува повече? Думите на Христа или думите на пророците. Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше. Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек. Той сам иде да реализира този Божествен план.
Той не казва „Ще дойде някой“, а казва „Аз ида.
Аз съм изпратен.“ Казва Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не пострада всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца.
Ще идете да си вземете сърцето. Поне с едно сърце ще дойдете. Ако имате две, още по-добре. Ако станат 3, още по-добре. Този, физическият човек има едно сърце.
Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца.
Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото. Три сърца има човек. На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата. Ритъмът на физическия човек е надеждата. Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек.
към беседата >>
Каквото и да е, нямате право.
Кого питахте, че заспахте? Имате ли право да спите? Нямате право да спите, с позволение става. Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането. Нямате право да мислите без позволение.
Каквото и да е, нямате право.
Нямате право да спрете мисълта си. Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия. Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“? „Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни. Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са.
към беседата >>
Аз съм изпратен.“ Казва Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не пострада всеки, който вярва в Него.“
Думите на Христа или думите на пророците. Думите Христови ще ме интересуват повече, понеже в Неговите думи има повече яснота или по-голямо разбиране; туй, което пророците не разбираха, Христос го разбираше. Те предсказаха за едно бъдеще, ще се появи един човек. Той сам иде да реализира този Божествен план. Той не казва „Ще дойде някой“, а казва „Аз ида.
Аз съм изпратен.“ Казва Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не пострада всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото.
Поне с едно сърце ще дойдете. Ако имате две, още по-добре. Ако станат 3, още по-добре. Този, физическият човек има едно сърце. Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца.
Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото.
Три сърца има човек. На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата. Ритъмът на физическия човек е надеждата. Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек. Това са три ритмуса.
към беседата >>
Нямате право да спрете мисълта си.
Имате ли право да спите? Нямате право да спите, с позволение става. Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането. Нямате право да мислите без позволение. Каквото и да е, нямате право.
Нямате право да спрете мисълта си.
Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия. Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“? „Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни. Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са. Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода.
към беседата >>
Та на вас какво ви трябва?
Та на вас какво ви трябва?
Вие се плашите, че ако вие обичате някого, разбирайте ме, трябва да напуснете тази обикновената любов, трябва да я оставите настрана. Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от просо каша. Няма нищо реално вътре. Какво има в любовта? Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод.
към беседата >>
Три сърца има човек.
Ако имате две, още по-добре. Ако станат 3, още по-добре. Този, физическият човек има едно сърце. Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца. Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото.
Три сърца има човек.
На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата. Ритъмът на физическия човек е надеждата. Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек. Това са три ритмуса. Това е хармония, това е мелодия.
към беседата >>
Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия.
Нямате право да спите, с позволение става. Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането. Нямате право да мислите без позволение. Каквото и да е, нямате право. Нямате право да спрете мисълта си.
Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия.
Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“? „Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни. Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са. Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода. Сега вие нямате туй разбиране.
към беседата >>
Вие се плашите, че ако вие обичате някого, разбирайте ме, трябва да напуснете тази обикновената любов, трябва да я оставите настрана.
Та на вас какво ви трябва?
Вие се плашите, че ако вие обичате някого, разбирайте ме, трябва да напуснете тази обикновената любов, трябва да я оставите настрана.
Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от просо каша. Няма нищо реално вътре. Какво има в любовта? Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него?
към беседата >>
На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата.
Ако станат 3, още по-добре. Този, физическият човек има едно сърце. Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца. Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото. Три сърца има човек.
На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата.
Ритъмът на физическия човек е надеждата. Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек. Това са три ритмуса. Това е хармония, това е мелодия. Като усещаш надеждата, ритмус е.
към беседата >>
Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“?
Нямате право да се пробуждате, с позволение става пробуждането. Нямате право да мислите без позволение. Каквото и да е, нямате право. Нямате право да спрете мисълта си. Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия.
Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“?
„Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни. Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са. Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода. Сега вие нямате туй разбиране. Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора.
към беседата >>
Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от просо каша.
Та на вас какво ви трябва? Вие се плашите, че ако вие обичате някого, разбирайте ме, трябва да напуснете тази обикновената любов, трябва да я оставите настрана.
Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от просо каша.
Няма нищо реално вътре. Какво има в любовта? Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите.
към беседата >>
Ритъмът на физическия човек е надеждата.
Този, физическият човек има едно сърце. Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца. Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото. Три сърца има човек. На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата.
Ритъмът на физическия човек е надеждата.
Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек. Това са три ритмуса. Това е хармония, това е мелодия. Като усещаш надеждата, ритмус е. Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е.
към беседата >>
„Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни.
Нямате право да мислите без позволение. Каквото и да е, нямате право. Нямате право да спрете мисълта си. Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия. Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“?
„Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни.
Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са. Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода. Сега вие нямате туй разбиране. Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора. Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора.
към беседата >>
Няма нищо реално вътре.
Та на вас какво ви трябва? Вие се плашите, че ако вие обичате някого, разбирайте ме, трябва да напуснете тази обикновената любов, трябва да я оставите настрана. Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от просо каша.
Няма нищо реално вътре.
Какво има в любовта? Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите. После ще помиришеш крушата.
към беседата >>
Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек.
Духовният човек има две сърца, а Божественият човек има три сърца. Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото. Три сърца има човек. На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата. Ритъмът на физическия човек е надеждата.
Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек.
Това са три ритмуса. Това е хармония, това е мелодия. Като усещаш надеждата, ритмус е. Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е. Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом.
към беседата >>
Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са.
Каквото и да е, нямате право. Нямате право да спрете мисълта си. Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия. Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“? „Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни.
Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са.
Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода. Сега вие нямате туй разбиране. Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора. Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора. Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора.
към беседата >>
Какво има в любовта?
Та на вас какво ви трябва? Вие се плашите, че ако вие обичате някого, разбирайте ме, трябва да напуснете тази обикновената любов, трябва да я оставите настрана. Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от просо каша. Няма нищо реално вътре.
Какво има в любовта?
Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите. После ще помиришеш крушата. После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си.
към беседата >>
Това са три ритмуса.
Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото. Три сърца има човек. На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата. Ритъмът на физическия човек е надеждата. Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек.
Това са три ритмуса.
Това е хармония, това е мелодия. Като усещаш надеждата, ритмус е. Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е. Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом. Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят.
към беседата >>
Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода.
Нямате право да спрете мисълта си. Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия. Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“? „Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни. Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са.
Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода.
Сега вие нямате туй разбиране. Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора. Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора. Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора. Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора.
към беседата >>
Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод.
Та на вас какво ви трябва? Вие се плашите, че ако вие обичате някого, разбирайте ме, трябва да напуснете тази обикновената любов, трябва да я оставите настрана. Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от просо каша. Няма нищо реално вътре. Какво има в любовта?
Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод.
Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите. После ще помиришеш крушата. После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си. Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я.
към беседата >>
Това е хармония, това е мелодия.
Три сърца има човек. На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата. Ритъмът на физическия човек е надеждата. Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек. Това са три ритмуса.
Това е хармония, това е мелодия.
Като усещаш надеждата, ритмус е. Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е. Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом. Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят. Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят.
към беседата >>
Сега вие нямате туй разбиране.
Сега вие само предполагате туй което не е, и вследствие на туй което не е, се създават всичките противоречия. Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“? „Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни. Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са. Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода.
Сега вие нямате туй разбиране.
Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора. Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора. Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора. Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора. Туй са изводи сега.
към беседата >>
Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него?
Вие се плашите, че ако вие обичате някого, разбирайте ме, трябва да напуснете тази обикновената любов, трябва да я оставите настрана. Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от просо каша. Няма нищо реално вътре. Какво има в любовта? Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод.
Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него?
Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите. После ще помиришеш крушата. После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си. Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я. Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог.
към беседата >>
Като усещаш надеждата, ритмус е.
На онзи, физическия човек ритъмът на сърцето е надеждата. Ритъмът на физическия човек е надеждата. Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек. Това са три ритмуса. Това е хармония, това е мелодия.
Като усещаш надеждата, ритмус е.
Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е. Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом. Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят. Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят. Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя.
към беседата >>
Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора.
Казвате: „Аз съм свободен.“ Какво разбирате под „свобода“? „Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни. Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са. Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода. Сега вие нямате туй разбиране.
Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора.
Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора. Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора. Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора. Туй са изводи сега. Тъй аз разбирам, в проявление.
към беседата >>
Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите.
Любов, която произвежда безпокойство, това е една просена каша, от просо каша. Няма нищо реално вътре. Какво има в любовта? Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него?
Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите.
После ще помиришеш крушата. После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си. Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я. Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог. Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ.
към беседата >>
Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е.
Ритъмът на физическия човек е надеждата. Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек. Това са три ритмуса. Това е хармония, това е мелодия. Като усещаш надеждата, ритмус е.
Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е.
Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом. Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят. Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят. Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя. Да благодарим, че има кой да ни представи.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора.
„Свобода“ подразбира, че ти си в един свят на истината, дето всичките хора са разумни. Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са. Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода. Сега вие нямате туй разбиране. Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора.
Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора.
Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора. Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора. Туй са изводи сега. Тъй аз разбирам, в проявление. Аз считам добро какво?
към беседата >>
После ще помиришеш крушата.
Няма нищо реално вътре. Какво има в любовта? Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите.
После ще помиришеш крушата.
После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си. Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я. Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог. Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ. Тогава Господ отвътре ще ти проговори.
към беседата >>
Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом.
Вярата е ритъмът на духовния човек, а Любовта е ритъмът на Божествения човек. Това са три ритмуса. Това е хармония, това е мелодия. Като усещаш надеждата, ритмус е. Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е.
Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом.
Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят. Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят. Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя. Да благодарим, че има кой да ни представи. Казвам, казвам да ме слушате.
към беседата >>
Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора.
Следователно, щом постъпиш според правилата на тия, разумните хора, както те живеят, ти между тях си свободен, и всички имат твоето добро разположение, дето и да са. Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода. Сега вие нямате туй разбиране. Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора. Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора.
Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора.
Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора. Туй са изводи сега. Тъй аз разбирам, в проявление. Аз считам добро какво? Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра.
към беседата >>
После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си.
Какво има в любовта? Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите. После ще помиришеш крушата.
После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си.
Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я. Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог. Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ. Тогава Господ отвътре ще ти проговори. Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори.
към беседата >>
Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят.
Това са три ритмуса. Това е хармония, това е мелодия. Като усещаш надеждата, ритмус е. Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е. Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом.
Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят.
Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят. Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя. Да благодарим, че има кой да ни представи. Казвам, казвам да ме слушате. Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта.
към беседата >>
Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора.
Всички ти помагат, но ако в този свят ти измениш, не постъпваш както те постъпват, веднага ще се ограничиш, ще изгубиш своята свобода. Сега вие нямате туй разбиране. Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора. Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора. Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора.
Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора.
Туй са изводи сега. Тъй аз разбирам, в проявление. Аз считам добро какво? Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра. Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша.
към беседата >>
Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я.
Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите. После ще помиришеш крушата. После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си.
Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я.
Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог. Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ. Тогава Господ отвътре ще ти проговори. Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори. Как ще ти проговори?
към беседата >>
Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят.
Това е хармония, това е мелодия. Като усещаш надеждата, ритмус е. Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е. Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом. Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят.
Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят.
Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя. Да благодарим, че има кой да ни представи. Казвам, казвам да ме слушате. Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта. Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи.
към беседата >>
Туй са изводи сега.
Сега вие нямате туй разбиране. Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора. Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора. Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора. Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора.
Туй са изводи сега.
Тъй аз разбирам, в проявление. Аз считам добро какво? Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра. Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша. Да обясня сега.
към беседата >>
Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог.
Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите. После ще помиришеш крушата. После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си. Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я.
Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог.
Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ. Тогава Господ отвътре ще ти проговори. Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори. Как ще ти проговори? Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш.
към беседата >>
Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя.
Като усещаш надеждата, ритмус е. Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е. Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом. Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят. Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят.
Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя.
Да благодарим, че има кой да ни представи. Казвам, казвам да ме слушате. Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта. Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи. Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате.
към беседата >>
Тъй аз разбирам, в проявление.
Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободни хора. Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора. Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора. Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора. Туй са изводи сега.
Тъй аз разбирам, в проявление.
Аз считам добро какво? Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра. Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша. Да обясня сега. Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра.
към беседата >>
Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ.
Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите. После ще помиришеш крушата. После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си. Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я. Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог.
Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ.
Тогава Господ отвътре ще ти проговори. Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори. Как ще ти проговори? Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш. Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл.
към беседата >>
Да благодарим, че има кой да ни представи.
Като усещаш вярата, ритмус е, и като усещаш любовта, ритмус е. Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом. Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят. Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят. Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя.
Да благодарим, че има кой да ни представи.
Казвам, казвам да ме слушате. Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта. Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи. Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате. Не става лесно тази работа.
към беседата >>
Аз считам добро какво?
Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора. Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора. Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора. Туй са изводи сега. Тъй аз разбирам, в проявление.
Аз считам добро какво?
Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра. Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша. Да обясня сега. Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра. Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша.
към беседата >>
Тогава Господ отвътре ще ти проговори.
После ще помиришеш крушата. После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си. Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я. Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог. Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ.
Тогава Господ отвътре ще ти проговори.
Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори. Как ще ти проговори? Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш. Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл. Преди да си ял тази круша, не може да мислиш.
към беседата >>
Казвам, казвам да ме слушате.
Тогава ще имате една ясна представа за живота си, ще бъдете не унили духом. Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят. Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят. Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя. Да благодарим, че има кой да ни представи.
Казвам, казвам да ме слушате.
Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта. Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи. Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате. Не става лесно тази работа. Не мислете, че е лесна работа.
към беседата >>
Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра.
Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора. Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора. Туй са изводи сега. Тъй аз разбирам, в проявление. Аз считам добро какво?
Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра.
Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша. Да обясня сега. Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра. Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша. Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание.
към беседата >>
Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори.
После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си. Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я. Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог. Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ. Тогава Господ отвътре ще ти проговори.
Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори.
Как ще ти проговори? Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш. Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл. Преди да си ял тази круша, не може да мислиш. Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора.
към беседата >>
Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта.
Ами ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на земята да ви говорят. Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят. Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя. Да благодарим, че има кой да ни представи. Казвам, казвам да ме слушате.
Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта.
Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи. Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате. Не става лесно тази работа. Не мислете, че е лесна работа. Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне.
към беседата >>
Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша.
Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора. Туй са изводи сега. Тъй аз разбирам, в проявление. Аз считам добро какво? Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра.
Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша.
Да обясня сега. Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра. Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша. Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание. Тази мисъл не е добра.
към беседата >>
Как ще ти проговори?
Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я. Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог. Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ. Тогава Господ отвътре ще ти проговори. Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори.
Как ще ти проговори?
Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш. Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл. Преди да си ял тази круша, не може да мислиш. Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора. Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място.
към беседата >>
Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи.
Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят. Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя. Да благодарим, че има кой да ни представи. Казвам, казвам да ме слушате. Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта.
Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи.
Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате. Не става лесно тази работа. Не мислете, че е лесна работа. Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне. Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани.
към беседата >>
Да обясня сега.
Туй са изводи сега. Тъй аз разбирам, в проявление. Аз считам добро какво? Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра. Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша.
Да обясня сега.
Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра. Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша. Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание. Тази мисъл не е добра. Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша.
към беседата >>
Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш.
Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог. Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ. Тогава Господ отвътре ще ти проговори. Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори. Как ще ти проговори?
Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш.
Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл. Преди да си ял тази круша, не може да мислиш. Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора. Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място. Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене.
към беседата >>
Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате.
Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да представя. Да благодарим, че има кой да ни представи. Казвам, казвам да ме слушате. Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта. Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи.
Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате.
Не става лесно тази работа. Не мислете, че е лесна работа. Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне. Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани. Другояче може да се откъсне крак, ръка.
към беседата >>
Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра.
Тъй аз разбирам, в проявление. Аз считам добро какво? Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра. Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша. Да обясня сега.
Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра.
Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша. Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание. Тази мисъл не е добра. Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша. Когато клечката става добра, вие ставате добри.
към беседата >>
Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл.
Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ. Тогава Господ отвътре ще ти проговори. Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори. Как ще ти проговори? Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш.
Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл.
Преди да си ял тази круша, не може да мислиш. Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора. Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място. Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене. Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал.
към беседата >>
Не става лесно тази работа.
Да благодарим, че има кой да ни представи. Казвам, казвам да ме слушате. Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта. Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи. Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате.
Не става лесно тази работа.
Не мислете, че е лесна работа. Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне. Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани. Другояче може да се откъсне крак, ръка. Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни.
към беседата >>
Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша.
Аз считам добро какво? Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра. Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша. Да обясня сега. Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра.
Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша.
Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание. Тази мисъл не е добра. Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша. Когато клечката става добра, вие ставате добри. Когато клечката става лоша, вие ставате лоши.
към беседата >>
Преди да си ял тази круша, не може да мислиш.
Тогава Господ отвътре ще ти проговори. Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори. Как ще ти проговори? Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш. Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл.
Преди да си ял тази круша, не може да мислиш.
Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора. Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място. Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене. Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал. Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш.
към беседата >>
Не мислете, че е лесна работа.
Казвам, казвам да ме слушате. Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта. Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи. Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате. Не става лесно тази работа.
Не мислете, че е лесна работа.
Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне. Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани. Другояче може да се откъсне крак, ръка. Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни. Непременно трябва да влезете в Божествения свят, за да станат нещата ясни.
към беседата >>
Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание.
Имате една кибритена клечка в даден случай, тя е нито лоша, нито добра. Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша. Да обясня сега. Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра. Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша.
Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание.
Тази мисъл не е добра. Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша. Когато клечката става добра, вие ставате добри. Когато клечката става лоша, вие ставате лоши. Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват.
към беседата >>
Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора.
Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори. Как ще ти проговори? Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш. Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл. Преди да си ял тази круша, не може да мислиш.
Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора.
Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място. Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене. Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал. Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш. И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел.
към беседата >>
Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне.
Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта. Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи. Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате. Не става лесно тази работа. Не мислете, че е лесна работа.
Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне.
Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани. Другояче може да се откъсне крак, ръка. Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни. Непременно трябва да влезете в Божествения свят, за да станат нещата ясни. Не че трябва да умрете, тук като сте на земята да видите.
към беседата >>
Тази мисъл не е добра.
Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша. Да обясня сега. Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра. Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша. Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание.
Тази мисъл не е добра.
Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша. Когато клечката става добра, вие ставате добри. Когато клечката става лоша, вие ставате лоши. Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват. Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте.
към беседата >>
Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място.
Как ще ти проговори? Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш. Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл. Преди да си ял тази круша, не може да мислиш. Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора.
Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място.
Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене. Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал. Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш. И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел. Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш?
към беседата >>
Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани.
Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи. Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате. Не става лесно тази работа. Не мислете, че е лесна работа. Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне.
Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани.
Другояче може да се откъсне крак, ръка. Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни. Непременно трябва да влезете в Божествения свят, за да станат нещата ясни. Не че трябва да умрете, тук като сте на земята да видите.
към беседата >>
Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша.
Да обясня сега. Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра. Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша. Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание. Тази мисъл не е добра.
Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша.
Когато клечката става добра, вие ставате добри. Когато клечката става лоша, вие ставате лоши. Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват. Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте. Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши.
към беседата >>
Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене.
Ако ти дотогава си бил болен и хилав, веднага здрав ще станеш. Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл. Преди да си ял тази круша, не може да мислиш. Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора. Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място.
Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене.
Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал. Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш. И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел. Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш? “ Без любов не се позволява на човека да яде.
към беседата >>
Другояче може да се откъсне крак, ръка.
Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате. Не става лесно тази работа. Не мислете, че е лесна работа. Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне. Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани.
Другояче може да се откъсне крак, ръка.
Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни. Непременно трябва да влезете в Божествения свят, за да станат нещата ясни. Не че трябва да умрете, тук като сте на земята да видите.
към беседата >>
Когато клечката става добра, вие ставате добри.
Ако аз запаля огъня на огнището, за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба, тази клечка е добра. Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша. Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание. Тази мисъл не е добра. Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша.
Когато клечката става добра, вие ставате добри.
Когато клечката става лоша, вие ставате лоши. Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват. Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте. Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши. Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим.
към беседата >>
Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал.
Ако ти дотогава не знаеш как да разсъждаваш, преди да си ял тази круша, щом ядеш, веднага ще имаш светла мисъл. Преди да си ял тази круша, не може да мислиш. Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора. Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място. Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене.
Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал.
Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш. И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел. Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш? “ Без любов не се позволява на човека да яде. Всяко ядене без любов е престъпление.
към беседата >>
Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни.
Не става лесно тази работа. Не мислете, че е лесна работа. Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне. Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани. Другояче може да се откъсне крак, ръка.
Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни.
Непременно трябва да влезете в Божествения свят, за да станат нещата ясни. Не че трябва да умрете, тук като сте на земята да видите.
към беседата >>
Когато клечката става лоша, вие ставате лоши.
Но ако запаля дрехата на някой, този се изгори, онзи се изгори, тази клечка е лоша. Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание. Тази мисъл не е добра. Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша. Когато клечката става добра, вие ставате добри.
Когато клечката става лоша, вие ставате лоши.
Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват. Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте. Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши. Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим. С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим.
към беседата >>
Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш.
Преди да си ял тази круша, не може да мислиш. Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора. Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място. Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене. Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал.
Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш.
И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел. Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш? “ Без любов не се позволява на човека да яде. Всяко ядене без любов е престъпление. Всяко пиене вода без любов е престъпление.
към беседата >>
Непременно трябва да влезете в Божествения свят, за да станат нещата ясни.
Не мислете, че е лесна работа. Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне. Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани. Другояче може да се откъсне крак, ръка. Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни.
Непременно трябва да влезете в Божествения свят, за да станат нещата ясни.
Не че трябва да умрете, тук като сте на земята да видите.
към беседата >>
Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват.
Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание. Тази мисъл не е добра. Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша. Когато клечката става добра, вие ставате добри. Когато клечката става лоша, вие ставате лоши.
Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват.
Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте. Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши. Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим. С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим. Какво ще направи един стар дядо на 120 години?
към беседата >>
И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел.
Не обичаш хората, щом я изядеш, обичаш всичките хора. Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място. Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене. Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал. Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш.
И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел.
Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш? “ Без любов не се позволява на човека да яде. Всяко ядене без любов е престъпление. Всяко пиене вода без любов е престъпление. Всяка мисъл без любов е престъпление.
към беседата >>
Не че трябва да умрете, тук като сте на земята да видите.
Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне. Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани. Другояче може да се откъсне крак, ръка. Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни. Непременно трябва да влезете в Божествения свят, за да станат нещата ясни.
Не че трябва да умрете, тук като сте на земята да видите.
към беседата >>
Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте.
Тази мисъл не е добра. Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша. Когато клечката става добра, вие ставате добри. Когато клечката става лоша, вие ставате лоши. Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват.
Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте.
Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши. Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим. С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим. Какво ще направи един стар дядо на 120 години? Какво ще направи, кажете ми?
към беседата >>
Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш?
Знаеш как да направиш доброто, знаеш всичко да направиш на място. Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене. Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал. Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш. И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел.
Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш?
“ Без любов не се позволява на човека да яде. Всяко ядене без любов е престъпление. Всяко пиене вода без любов е престъпление. Всяка мисъл без любов е престъпление. Всяко чувство без любов е престъпление.
към беседата >>
Сега както ви разправя[м] тази сутрин, ако така гледахте на нещата, знаете [ли] каква мощна сила представяте вие!
Сега както ви разправя[м] тази сутрин, ако така гледахте на нещата, знаете [ли] каква мощна сила представяте вие!
Ще запалим света от единия край до другия. Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят. Сега този огън нищо вече не може да го изгаси. Светът гори. Искам и вие да горите.
към беседата >>
Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши.
Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша. Когато клечката става добра, вие ставате добри. Когато клечката става лоша, вие ставате лоши. Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват. Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте.
Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши.
Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим. С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим. Какво ще направи един стар дядо на 120 години? Какво ще направи, кажете ми? На 120 години той ще иде да работи.
към беседата >>
“ Без любов не се позволява на човека да яде.
Господ е влязъл в тебе и Той ти казва: „Ела с Мене. Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал. Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш. И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел. Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш?
“ Без любов не се позволява на човека да яде.
Всяко ядене без любов е престъпление. Всяко пиене вода без любов е престъпление. Всяка мисъл без любов е престъпление. Всяко чувство без любов е престъпление. Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света.
към беседата >>
Ще запалим света от единия край до другия.
Сега както ви разправя[м] тази сутрин, ако така гледахте на нещата, знаете [ли] каква мощна сила представяте вие!
Ще запалим света от единия край до другия.
Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят. Сега този огън нищо вече не може да го изгаси. Светът гори. Искам и вие да горите. Да изгорите без да се стопите, да се пречистите.
към беседата >>
Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим.
Когато клечката става добра, вие ставате добри. Когато клечката става лоша, вие ставате лоши. Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват. Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте. Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши.
Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим.
С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим. Какво ще направи един стар дядо на 120 години? Какво ще направи, кажете ми? На 120 години той ще иде да работи. Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи.
към беседата >>
Всяко ядене без любов е престъпление.
Аз ще ти покажа как трябва да слугуваш на всичко онова, което съм създал. Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш. И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел. Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш? “ Без любов не се позволява на човека да яде.
Всяко ядене без любов е престъпление.
Всяко пиене вода без любов е престъпление. Всяка мисъл без любов е престъпление. Всяко чувство без любов е престъпление. Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света. Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление.
към беседата >>
Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят.
Сега както ви разправя[м] тази сутрин, ако така гледахте на нещата, знаете [ли] каква мощна сила представяте вие! Ще запалим света от единия край до другия.
Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят.
Сега този огън нищо вече не може да го изгаси. Светът гори. Искам и вие да горите. Да изгорите без да се стопите, да се пречистите. Тогава да излязат от вас новите хора, Синове Божи, дъщери Божи, които ходят по закона на надеждата, които ходят по закона на вярата и които ходят по закона на Любовта, които ходят ръководени от Благия Божи Дух, от светлия Дух.
към беседата >>
С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим.
Когато клечката става лоша, вие ставате лоши. Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват. Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте. Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши. Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим.
С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим.
Какво ще направи един стар дядо на 120 години? Какво ще направи, кажете ми? На 120 години той ще иде да работи. Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи. Следователно, задачата на старите хора е те да свършат.
към беседата >>
Всяко пиене вода без любов е престъпление.
Ще ти кажа качествата на твоите братя, на твоите сестри, ще ти покажа как трябва да постъпваш. И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел. Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш? “ Без любов не се позволява на човека да яде. Всяко ядене без любов е престъпление.
Всяко пиене вода без любов е престъпление.
Всяка мисъл без любов е престъпление. Всяко чувство без любов е престъпление. Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света. Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление. Ако искаш да служиш без любов, престъпление е.
към беседата >>
Сега този огън нищо вече не може да го изгаси.
Сега както ви разправя[м] тази сутрин, ако така гледахте на нещата, знаете [ли] каква мощна сила представяте вие! Ще запалим света от единия край до другия. Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят.
Сега този огън нищо вече не може да го изгаси.
Светът гори. Искам и вие да горите. Да изгорите без да се стопите, да се пречистите. Тогава да излязат от вас новите хора, Синове Божи, дъщери Божи, които ходят по закона на надеждата, които ходят по закона на вярата и които ходят по закона на Любовта, които ходят ръководени от Благия Божи Дух, от светлия Дух.
към беседата >>
Какво ще направи един стар дядо на 120 години?
Когато запалите огъня, всичките тия ваши ближни си услужват. Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте. Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши. Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим. С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим.
Какво ще направи един стар дядо на 120 години?
Какво ще направи, кажете ми? На 120 години той ще иде да работи. Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи. Следователно, задачата на старите хора е те да свършат. Старите хора са вече свързани.
към беседата >>
Всяка мисъл без любов е престъпление.
И на тях ще кажа, те как трябва да постъпват.“ С такъв дух ти ще се върнеш радостен и весел. Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш? “ Без любов не се позволява на човека да яде. Всяко ядене без любов е престъпление. Всяко пиене вода без любов е престъпление.
Всяка мисъл без любов е престъпление.
Всяко чувство без любов е престъпление. Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света. Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление. Ако искаш да служиш без любов, престъпление е. Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление.
към беседата >>
Светът гори.
Сега както ви разправя[м] тази сутрин, ако така гледахте на нещата, знаете [ли] каква мощна сила представяте вие! Ще запалим света от единия край до другия. Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят. Сега този огън нищо вече не може да го изгаси.
Светът гори.
Искам и вие да горите. Да изгорите без да се стопите, да се пречистите. Тогава да излязат от вас новите хора, Синове Божи, дъщери Божи, които ходят по закона на надеждата, които ходят по закона на вярата и които ходят по закона на Любовта, които ходят ръководени от Благия Божи Дух, от светлия Дух.
към беседата >>
Какво ще направи, кажете ми?
Казват: „Много ти благодарим за услугата, която направи.“ Щом изгорите този, щом изгорите онзи, казват: „Много зле направихте. Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши. Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим. С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим. Какво ще направи един стар дядо на 120 години?
Какво ще направи, кажете ми?
На 120 години той ще иде да работи. Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи. Следователно, задачата на старите хора е те да свършат. Старите хора са вече свързани. Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено.
към беседата >>
Всяко чувство без любов е престъпление.
Пък ако изядеш крушата, хванеш тази круша без да сондираш пръстите, усета, ушите, носа, очите, като влезе тази круша в тебе, ще те пита Господ: „Kой ти позволи да я ядеш? “ Без любов не се позволява на човека да яде. Всяко ядене без любов е престъпление. Всяко пиене вода без любов е престъпление. Всяка мисъл без любов е престъпление.
Всяко чувство без любов е престъпление.
Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света. Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление. Ако искаш да служиш без любов, престъпление е. Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление. С любов ти ще видиш Бога.
към беседата >>
Искам и вие да горите.
Сега както ви разправя[м] тази сутрин, ако така гледахте на нещата, знаете [ли] каква мощна сила представяте вие! Ще запалим света от единия край до другия. Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят. Сега този огън нищо вече не може да го изгаси. Светът гори.
Искам и вие да горите.
Да изгорите без да се стопите, да се пречистите. Тогава да излязат от вас новите хора, Синове Божи, дъщери Божи, които ходят по закона на надеждата, които ходят по закона на вярата и които ходят по закона на Любовта, които ходят ръководени от Благия Божи Дух, от светлия Дух.
към беседата >>
На 120 години той ще иде да работи.
Тази пакост направихте, онази пакост направихте.“ Значи, в дадения случай, ние ще бъдем лоши. Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим. С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим. Какво ще направи един стар дядо на 120 години? Какво ще направи, кажете ми?
На 120 години той ще иде да работи.
Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи. Следователно, задачата на старите хора е те да свършат. Старите хора са вече свързани. Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено. Този дядо как е остарял?
към беседата >>
Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света.
“ Без любов не се позволява на човека да яде. Всяко ядене без любов е престъпление. Всяко пиене вода без любов е престъпление. Всяка мисъл без любов е престъпление. Всяко чувство без любов е престъпление.
Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света.
Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление. Ако искаш да служиш без любов, престъпление е. Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление. С любов ти ще видиш Бога. Без любов ти ще видиш дявола.
към беседата >>
Да изгорите без да се стопите, да се пречистите.
Ще запалим света от единия край до другия. Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят. Сега този огън нищо вече не може да го изгаси. Светът гори. Искам и вие да горите.
Да изгорите без да се стопите, да се пречистите.
Тогава да излязат от вас новите хора, Синове Божи, дъщери Божи, които ходят по закона на надеждата, които ходят по закона на вярата и които ходят по закона на Любовта, които ходят ръководени от Благия Божи Дух, от светлия Дух.
към беседата >>
Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи.
Сега туй е новата мисъл, тя е потребна, понеже тия тела, които сега ги имаме, много работи вече не можем да свършим. С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим. Какво ще направи един стар дядо на 120 години? Какво ще направи, кажете ми? На 120 години той ще иде да работи.
Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи.
Следователно, задачата на старите хора е те да свършат. Старите хора са вече свързани. Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено. Този дядо как е остарял? Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен.
към беседата >>
Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление.
Всяко ядене без любов е престъпление. Всяко пиене вода без любов е престъпление. Всяка мисъл без любов е престъпление. Всяко чувство без любов е престъпление. Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света.
Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление.
Ако искаш да служиш без любов, престъпление е. Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление. С любов ти ще видиш Бога. Без любов ти ще видиш дявола. Вие държите вашата философия на вашите деди.
към беседата >>
Тогава да излязат от вас новите хора, Синове Божи, дъщери Божи, които ходят по закона на надеждата, които ходят по закона на вярата и които ходят по закона на Любовта, които ходят ръководени от Благия Божи Дух, от светлия Дух.
Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят. Сега този огън нищо вече не може да го изгаси. Светът гори. Искам и вие да горите. Да изгорите без да се стопите, да се пречистите.
Тогава да излязат от вас новите хора, Синове Божи, дъщери Божи, които ходят по закона на надеждата, които ходят по закона на вярата и които ходят по закона на Любовта, които ходят ръководени от Благия Божи Дух, от светлия Дух.
към беседата >>
Следователно, задачата на старите хора е те да свършат.
С тия тела, както сега са направени, много работи не можем да свършим. Какво ще направи един стар дядо на 120 години? Какво ще направи, кажете ми? На 120 години той ще иде да работи. Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи.
Следователно, задачата на старите хора е те да свършат.
Старите хора са вече свързани. Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено. Този дядо как е остарял? Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен. Мисли да стане силен и не става силен.
към беседата >>
Ако искаш да служиш без любов, престъпление е.
Всяко пиене вода без любов е престъпление. Всяка мисъл без любов е престъпление. Всяко чувство без любов е престъпление. Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света. Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление.
Ако искаш да служиш без любов, престъпление е.
Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление. С любов ти ще видиш Бога. Без любов ти ще видиш дявола. Вие държите вашата философия на вашите деди. Нямам нищо против.
към беседата >>
Отче наш.
Отче наш.
към беседата >>
Старите хора са вече свързани.
Какво ще направи един стар дядо на 120 години? Какво ще направи, кажете ми? На 120 години той ще иде да работи. Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи. Следователно, задачата на старите хора е те да свършат.
Старите хора са вече свързани.
Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено. Този дядо как е остарял? Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен. Мисли да стане силен и не става силен. Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца.
към беседата >>
Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление.
Всяка мисъл без любов е престъпление. Всяко чувство без любов е престъпление. Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света. Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление. Ако искаш да служиш без любов, престъпление е.
Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление.
С любов ти ще видиш Бога. Без любов ти ще видиш дявола. Вие държите вашата философия на вашите деди. Нямам нищо против.
към беседата >>
Сега какво да правим?
Сега какво да правим?
(Учителят гледа ябълката и крушата.) Те бяха свидетели. Какво да ги правим? Ще ги оставим. Да видим. Ще може ли днес да ги държите.
към беседата >>
Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено.
Какво ще направи, кажете ми? На 120 години той ще иде да работи. Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи. Следователно, задачата на старите хора е те да свършат. Старите хора са вече свързани.
Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено.
Този дядо как е остарял? Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен. Мисли да стане силен и не става силен. Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца. И всичките тия хора се съберат.
към беседата >>
С любов ти ще видиш Бога.
Всяко чувство без любов е престъпление. Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света. Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление. Ако искаш да служиш без любов, престъпление е. Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление.
С любов ти ще видиш Бога.
Без любов ти ще видиш дявола. Вие държите вашата философия на вашите деди. Нямам нищо против.
към беседата >>
(Учителят гледа ябълката и крушата.) Те бяха свидетели.
Сега какво да правим?
(Учителят гледа ябълката и крушата.) Те бяха свидетели.
Какво да ги правим? Ще ги оставим. Да видим. Ще може ли днес да ги държите. Ако някому каже Господ да ги изяде, да ги изяде.
към беседата >>
Този дядо как е остарял?
На 120 години той ще иде да работи. Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи. Следователно, задачата на старите хора е те да свършат. Старите хора са вече свързани. Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено.
Този дядо как е остарял?
Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен. Мисли да стане силен и не става силен. Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца. И всичките тия хора се съберат. Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи.
към беседата >>
Без любов ти ще видиш дявола.
Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света. Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление. Ако искаш да служиш без любов, престъпление е. Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление. С любов ти ще видиш Бога.
Без любов ти ще видиш дявола.
Вие държите вашата философия на вашите деди. Нямам нищо против.
към беседата >>
Какво да ги правим?
Сега какво да правим? (Учителят гледа ябълката и крушата.) Те бяха свидетели.
Какво да ги правим?
Ще ги оставим. Да видим. Ще може ли днес да ги държите. Ако някому каже Господ да ги изяде, да ги изяде. А ако не му е казал Господ, да не ги яде.
към беседата >>
Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен.
Казва: „Нека стана възрастен, стар човек.“ Във философско отношение този дядо нищо няма да направи. Следователно, задачата на старите хора е те да свършат. Старите хора са вече свързани. Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено. Този дядо как е остарял?
Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен.
Мисли да стане силен и не става силен. Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца. И всичките тия хора се съберат. Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи. И той един ден ще усети, че е вързан.
към беседата >>
Вие държите вашата философия на вашите деди.
Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление. Ако искаш да служиш без любов, престъпление е. Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление. С любов ти ще видиш Бога. Без любов ти ще видиш дявола.
Вие държите вашата философия на вашите деди.
Нямам нищо против.
към беседата >>
Ще ги оставим.
Сега какво да правим? (Учителят гледа ябълката и крушата.) Те бяха свидетели. Какво да ги правим?
Ще ги оставим.
Да видим. Ще може ли днес да ги държите. Ако някому каже Господ да ги изяде, да ги изяде. А ако не му е казал Господ, да не ги яде. Като ги изядем, ще извадим семената на тази круша, ще извадим семената на тази ябълка, а тях ще ги нарежа на дребни парченца, та всичките да вкусят.
към беседата >>
Мисли да стане силен и не става силен.
Следователно, задачата на старите хора е те да свършат. Старите хора са вече свързани. Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено. Този дядо как е остарял? Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен.
Мисли да стане силен и не става силен.
Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца. И всичките тия хора се съберат. Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи. И той един ден ще усети, че е вързан. Народят се 4–5 деца.
към беседата >>
Нямам нищо против.
Ако искаш да служиш без любов, престъпление е. Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление. С любов ти ще видиш Бога. Без любов ти ще видиш дявола. Вие държите вашата философия на вашите деди.
Нямам нищо против.
към беседата >>
Да видим.
Сега какво да правим? (Учителят гледа ябълката и крушата.) Те бяха свидетели. Какво да ги правим? Ще ги оставим.
Да видим.
Ще може ли днес да ги държите. Ако някому каже Господ да ги изяде, да ги изяде. А ако не му е казал Господ, да не ги яде. Като ги изядем, ще извадим семената на тази круша, ще извадим семената на тази ябълка, а тях ще ги нарежа на дребни парченца, та всичките да вкусят.
към беседата >>
Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца.
Старите хора са вече свързани. Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено. Този дядо как е остарял? Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен. Мисли да стане силен и не става силен.
Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца.
И всичките тия хора се съберат. Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи. И той един ден ще усети, че е вързан. Народят се 4–5 деца. В съвременния живот те ще искат висше образование.
към беседата >>
Това е философията на вашите деди.
Това е философията на вашите деди.
Казвам това не за критика. Аз разсъждавам. Аз се уча да търпя хората. Иде някой, разправя ми. Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие.
към беседата >>
Ще може ли днес да ги държите.
Сега какво да правим? (Учителят гледа ябълката и крушата.) Те бяха свидетели. Какво да ги правим? Ще ги оставим. Да видим.
Ще може ли днес да ги държите.
Ако някому каже Господ да ги изяде, да ги изяде. А ако не му е казал Господ, да не ги яде. Като ги изядем, ще извадим семената на тази круша, ще извадим семената на тази ябълка, а тях ще ги нарежа на дребни парченца, та всичките да вкусят.
към беседата >>
И всичките тия хора се съберат.
Те остаряха по единствената причина, че тяхното съзнание е изгубено. Този дядо как е остарял? Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен. Мисли да стане силен и не става силен. Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца.
И всичките тия хора се съберат.
Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи. И той един ден ще усети, че е вързан. Народят се 4–5 деца. В съвременния живот те ще искат висше образование. Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство.
към беседата >>
Казвам това не за критика.
Това е философията на вашите деди.
Казвам това не за критика.
Аз разсъждавам. Аз се уча да търпя хората. Иде някой, разправя ми. Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие. Дойде един, разправя ми как го боли коремът.
към беседата >>
Ако някому каже Господ да ги изяде, да ги изяде.
(Учителят гледа ябълката и крушата.) Те бяха свидетели. Какво да ги правим? Ще ги оставим. Да видим. Ще може ли днес да ги държите.
Ако някому каже Господ да ги изяде, да ги изяде.
А ако не му е казал Господ, да не ги яде. Като ги изядем, ще извадим семената на тази круша, ще извадим семената на тази ябълка, а тях ще ги нарежа на дребни парченца, та всичките да вкусят.
към беседата >>
Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи.
Този дядо как е остарял? Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен. Мисли да стане силен и не става силен. Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца. И всичките тия хора се съберат.
Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи.
И той един ден ще усети, че е вързан. Народят се 4–5 деца. В съвременния живот те ще искат висше образование. Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство. Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва?
към беседата >>
Аз разсъждавам.
Това е философията на вашите деди. Казвам това не за критика.
Аз разсъждавам.
Аз се уча да търпя хората. Иде някой, разправя ми. Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие. Дойде един, разправя ми как го боли коремът. Друг, как го боли ръката.
към беседата >>
А ако не му е казал Господ, да не ги яде.
Какво да ги правим? Ще ги оставим. Да видим. Ще може ли днес да ги държите. Ако някому каже Господ да ги изяде, да ги изяде.
А ако не му е казал Господ, да не ги яде.
Като ги изядем, ще извадим семената на тази круша, ще извадим семената на тази ябълка, а тях ще ги нарежа на дребни парченца, та всичките да вкусят.
към беседата >>
И той един ден ще усети, че е вързан.
Той най-първо мисли да стане възрастен и стане възрастен. Мисли да стане силен и не става силен. Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца. И всичките тия хора се съберат. Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи.
И той един ден ще усети, че е вързан.
Народят се 4–5 деца. В съвременния живот те ще искат висше образование. Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство. Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва? “ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева.
към беседата >>
Аз се уча да търпя хората.
Това е философията на вашите деди. Казвам това не за критика. Аз разсъждавам.
Аз се уча да търпя хората.
Иде някой, разправя ми. Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие. Дойде един, разправя ми как го боли коремът. Друг, как го боли ръката. Иска да ме убеди, че била много голяма болка.
към беседата >>
Като ги изядем, ще извадим семената на тази круша, ще извадим семената на тази ябълка, а тях ще ги нарежа на дребни парченца, та всичките да вкусят.
Ще ги оставим. Да видим. Ще може ли днес да ги държите. Ако някому каже Господ да ги изяде, да ги изяде. А ако не му е казал Господ, да не ги яде.
Като ги изядем, ще извадим семената на тази круша, ще извадим семената на тази ябълка, а тях ще ги нарежа на дребни парченца, та всичките да вкусят.
към беседата >>
Народят се 4–5 деца.
Мисли да стане силен и не става силен. Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца. И всичките тия хора се съберат. Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи. И той един ден ще усети, че е вързан.
Народят се 4–5 деца.
В съвременния живот те ще искат висше образование. Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство. Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва? “ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева. Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева.
към беседата >>
Иде някой, разправя ми.
Това е философията на вашите деди. Казвам това не за критика. Аз разсъждавам. Аз се уча да търпя хората.
Иде някой, разправя ми.
Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие. Дойде един, разправя ми как го боли коремът. Друг, как го боли ръката. Иска да ме убеди, че била много голяма болка.
към беседата >>
С надежда, с вяра, с любов, с Божия Дух – туй е Новото учение.
С надежда, с вяра, с любов, с Божия Дух – туй е Новото учение.
към беседата >>
В съвременния живот те ще искат висше образование.
Казва сега дядото: „Мене ми трябва една нива да я обработвам.“ Дядото казва: „Мене ми трябва един кон.“ После казва: „Трябва ми юлар, седло, юзда ми трябва.“ После казва: „Сам човек не може да живее, чакай да намеря още един като мене.“ Намери си другарка, след това се народят деца. И всичките тия хора се съберат. Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи. И той един ден ще усети, че е вързан. Народят се 4–5 деца.
В съвременния живот те ще искат висше образование.
Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство. Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва? “ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева. Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева. Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш?
към беседата >>
Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие.
Това е философията на вашите деди. Казвам това не за критика. Аз разсъждавам. Аз се уча да търпя хората. Иде някой, разправя ми.
Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие.
Дойде един, разправя ми как го боли коремът. Друг, как го боли ръката. Иска да ме убеди, че била много голяма болка.
към беседата >>
Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство.
И всичките тия хора се съберат. Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи. И той един ден ще усети, че е вързан. Народят се 4–5 деца. В съвременния живот те ще искат висше образование.
Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство.
Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва? “ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева. Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева. Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш? Ние разсъждаваме сега.
към беседата >>
Дойде един, разправя ми как го боли коремът.
Казвам това не за критика. Аз разсъждавам. Аз се уча да търпя хората. Иде някой, разправя ми. Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие.
Дойде един, разправя ми как го боли коремът.
Друг, как го боли ръката. Иска да ме убеди, че била много голяма болка.
към беседата >>
Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва?
Конят ще го [върже], другарката ще го върже, децата ще го вържат и той ще заспи. И той един ден ще усети, че е вързан. Народят се 4–5 деца. В съвременния живот те ще искат висше образование. Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство.
Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва?
“ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева. Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева. Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш? Ние разсъждаваме сега. Не че са сериозни работи.
към беседата >>
Друг, как го боли ръката.
Аз разсъждавам. Аз се уча да търпя хората. Иде някой, разправя ми. Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие. Дойде един, разправя ми как го боли коремът.
Друг, как го боли ръката.
Иска да ме убеди, че била много голяма болка.
към беседата >>
“ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева.
И той един ден ще усети, че е вързан. Народят се 4–5 деца. В съвременния живот те ще искат висше образование. Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство. Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва?
“ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева.
Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева. Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш? Ние разсъждаваме сега. Не че са сериозни работи. Те са ред разсъждения.
към беседата >>
Иска да ме убеди, че била много голяма болка.
Аз се уча да търпя хората. Иде някой, разправя ми. Знаеш колко е отегчително да слушаш еднообразие. Дойде един, разправя ми как го боли коремът. Друг, как го боли ръката.
Иска да ме убеди, че била много голяма болка.
към беседата >>
Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева.
Народят се 4–5 деца. В съвременния живот те ще искат висше образование. Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство. Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва? “ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева.
Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева.
Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш? Ние разсъждаваме сега. Не че са сериозни работи. Те са ред разсъждения. Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен.
към беседата >>
Не може да я носи, че ми разправя, разправя.
Не може да я носи, че ми разправя, разправя.
Слушам го. Той ми разправя, казва: „Как дойде тази болест, не зная? “ Аз зная. Значи че сърцето му е било размътено. Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни.
към беседата >>
Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш?
В съвременния живот те ще искат висше образование. Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство. Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва? “ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева. Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева.
Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш?
Ние разсъждаваме сега. Не че са сериозни работи. Те са ред разсъждения. Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен. Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат?
към беседата >>
Слушам го.
Не може да я носи, че ми разправя, разправя.
Слушам го.
Той ми разправя, казва: „Как дойде тази болест, не зная? “ Аз зная. Значи че сърцето му е било размътено. Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни. Всичките неща, които има в ума, са фалшиви.
към беседата >>
Ние разсъждаваме сега.
Ако имате двама синове и две дъщери, постъпили са в университета, искат да следват в странство. Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва? “ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева. Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева. Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш?
Ние разсъждаваме сега.
Не че са сериозни работи. Те са ред разсъждения. Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен. Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат? Кои са причините вътре и какъв е поводът?
към беседата >>
Той ми разправя, казва: „Как дойде тази болест, не зная?
Не може да я носи, че ми разправя, разправя. Слушам го.
Той ми разправя, казва: „Как дойде тази болест, не зная?
“ Аз зная. Значи че сърцето му е било размътено. Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни. Всичките неща, които има в ума, са фалшиви. Като погледнете, това е карикатура.
към беседата >>
Не че са сериозни работи.
Всичките казват: „Еднакво право имаме, ти си ни баща.“ – „Баща ви съм.“ – „Ще ни пратиш да живеем във Франция.“ – „Колко струва? “ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева. Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева. Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш? Ние разсъждаваме сега.
Не че са сериозни работи.
Те са ред разсъждения. Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен. Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат? Кои са причините вътре и какъв е поводът? Казват, защо се заблуждаваш?
към беседата >>
“ Аз зная.
Не може да я носи, че ми разправя, разправя. Слушам го. Той ми разправя, казва: „Как дойде тази болест, не зная?
“ Аз зная.
Значи че сърцето му е било размътено. Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни. Всичките неща, които има в ума, са фалшиви. Като погледнете, това е карикатура. Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура.
към беседата >>
Те са ред разсъждения.
“ – „Четиридесет–петдесет хиляди лева.“ Четиримата по 50 хиляди, 200 хиляди лева. Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева. Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш? Ние разсъждаваме сега. Не че са сериозни работи.
Те са ред разсъждения.
Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен. Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат? Кои са причините вътре и какъв е поводът? Казват, защо се заблуждаваш? Не е жената причината.
към беседата >>
Значи че сърцето му е било размътено.
Не може да я носи, че ми разправя, разправя. Слушам го. Той ми разправя, казва: „Как дойде тази болест, не зная? “ Аз зная.
Значи че сърцето му е било размътено.
Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни. Всичките неща, които има в ума, са фалшиви. Като погледнете, това е карикатура. Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура. Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава.
към беседата >>
Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен.
Чиновник си, може да вземеш 10 хиляди лева. Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш? Ние разсъждаваме сега. Не че са сериозни работи. Те са ред разсъждения.
Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен.
Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат? Кои са причините вътре и какъв е поводът? Казват, защо се заблуждаваш? Не е жената причината. Тя е само повод.
към беседата >>
Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни.
Не може да я носи, че ми разправя, разправя. Слушам го. Той ми разправя, казва: „Как дойде тази болест, не зная? “ Аз зная. Значи че сърцето му е било размътено.
Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни.
Всичките неща, които има в ума, са фалшиви. Като погледнете, това е карикатура. Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура. Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава. Понякой път съм правил психологически изводи.
към беседата >>
Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат?
Имаш само 10 хиляди на месец, а 100 ти трябват, откъде ще ги вземеш? Ние разсъждаваме сега. Не че са сериозни работи. Те са ред разсъждения. Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен.
Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат?
Кои са причините вътре и какъв е поводът? Казват, защо се заблуждаваш? Не е жената причината. Тя е само повод. И мъжът не е причината и децата не са.
към беседата >>
Всичките неща, които има в ума, са фалшиви.
Слушам го. Той ми разправя, казва: „Как дойде тази болест, не зная? “ Аз зная. Значи че сърцето му е било размътено. Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни.
Всичките неща, които има в ума, са фалшиви.
Като погледнете, това е карикатура. Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура. Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава. Понякой път съм правил психологически изводи. Казвам, тук има един болен.
към беседата >>
Кои са причините вътре и какъв е поводът?
Ние разсъждаваме сега. Не че са сериозни работи. Те са ред разсъждения. Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен. Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат?
Кои са причините вътре и какъв е поводът?
Казват, защо се заблуждаваш? Не е жената причината. Тя е само повод. И мъжът не е причината и децата не са. То са поводи само.
към беседата >>
Като погледнете, това е карикатура.
Той ми разправя, казва: „Как дойде тази болест, не зная? “ Аз зная. Значи че сърцето му е било размътено. Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни. Всичките неща, които има в ума, са фалшиви.
Като погледнете, това е карикатура.
Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура. Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава. Понякой път съм правил психологически изводи. Казвам, тук има един болен. Най-новото в науката тук е скрито.
към беседата >>
Казват, защо се заблуждаваш?
Не че са сериозни работи. Те са ред разсъждения. Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен. Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат? Кои са причините вътре и какъв е поводът?
Казват, защо се заблуждаваш?
Не е жената причината. Тя е само повод. И мъжът не е причината и децата не са. То са поводи само. Къде е причината?
към беседата >>
Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура.
“ Аз зная. Значи че сърцето му е било размътено. Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни. Всичките неща, които има в ума, са фалшиви. Като погледнете, това е карикатура.
Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура.
Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава. Понякой път съм правил психологически изводи. Казвам, тук има един болен. Най-новото в науката тук е скрито. Една есенция има вътре.
към беседата >>
Не е жената причината.
Те са ред разсъждения. Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен. Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат? Кои са причините вътре и какъв е поводът? Казват, защо се заблуждаваш?
Не е жената причината.
Тя е само повод. И мъжът не е причината и децата не са. То са поводи само. Къде е причината? Дяволът и той не е причината.
към беседата >>
Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава.
Значи че сърцето му е било размътено. Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни. Всичките неща, които има в ума, са фалшиви. Като погледнете, това е карикатура. Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура.
Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава.
Понякой път съм правил психологически изводи. Казвам, тук има един болен. Най-новото в науката тук е скрито. Една есенция има вътре. Ще ти просветне в ума.
към беседата >>
Тя е само повод.
Сега ме занимава един въпрос, виждам, изучавам един въпрос, вътрешен. Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат? Кои са причините вътре и какъв е поводът? Казват, защо се заблуждаваш? Не е жената причината.
Тя е само повод.
И мъжът не е причината и децата не са. То са поводи само. Къде е причината? Дяволът и той не е причината. И дяволът няма да застави тия хора.
към беседата >>
Понякой път съм правил психологически изводи.
Тази болест дошла, понеже впечатленията не са верни. Всичките неща, които има в ума, са фалшиви. Като погледнете, това е карикатура. Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура. Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава.
Понякой път съм правил психологически изводи.
Казвам, тук има един болен. Най-новото в науката тук е скрито. Една есенция има вътре. Ще ти просветне в ума. Ревматизмът ще изчезне.
към беседата >>
И мъжът не е причината и децата не са.
Кои са ония причини, които спъват хората, да възприемат новото, Божието, и защо не го прилагат? Кои са причините вътре и какъв е поводът? Казват, защо се заблуждаваш? Не е жената причината. Тя е само повод.
И мъжът не е причината и децата не са.
То са поводи само. Къде е причината? Дяволът и той не е причината. И дяволът няма да застави тия хора. Който не разбира, има дявол.
към беседата >>
Казвам, тук има един болен.
Всичките неща, които има в ума, са фалшиви. Като погледнете, това е карикатура. Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура. Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава. Понякой път съм правил психологически изводи.
Казвам, тук има един болен.
Най-новото в науката тук е скрито. Една есенция има вътре. Ще ти просветне в ума. Ревматизмът ще изчезне. Силата Божия е туй.
към беседата >>
То са поводи само.
Кои са причините вътре и какъв е поводът? Казват, защо се заблуждаваш? Не е жената причината. Тя е само повод. И мъжът не е причината и децата не са.
То са поводи само.
Къде е причината? Дяволът и той не е причината. И дяволът няма да застави тия хора. Който не разбира, има дявол. За който не разбира, има жени.
към беседата >>
Най-новото в науката тук е скрито.
Като погледнете, това е карикатура. Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура. Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава. Понякой път съм правил психологически изводи. Казвам, тук има един болен.
Най-новото в науката тук е скрито.
Една есенция има вътре. Ще ти просветне в ума. Ревматизмът ще изчезне. Силата Божия е туй. Той гледа, но мери мен.
към беседата >>
Къде е причината?
Казват, защо се заблуждаваш? Не е жената причината. Тя е само повод. И мъжът не е причината и децата не са. То са поводи само.
Къде е причината?
Дяволът и той не е причината. И дяволът няма да застави тия хора. Който не разбира, има дявол. За който не разбира, има жени. За който не разбира, има мъже и деца.
към беседата >>
Една есенция има вътре.
Децата – карикатура, жената – карикатура, приятелят – карикатура, къщата – карикатура, конят, автомобилът, всичко – карикатура. Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава. Понякой път съм правил психологически изводи. Казвам, тук има един болен. Най-новото в науката тук е скрито.
Една есенция има вътре.
Ще ти просветне в ума. Ревматизмът ще изчезне. Силата Божия е туй. Той гледа, но мери мен. Гледа ми главата, гледа ми краката.
към беседата >>
Дяволът и той не е причината.
Не е жената причината. Тя е само повод. И мъжът не е причината и децата не са. То са поводи само. Къде е причината?
Дяволът и той не е причината.
И дяволът няма да застави тия хора. Който не разбира, има дявол. За който не разбира, има жени. За който не разбира, има мъже и деца. Те са препяствия за мене.
към беседата >>
Ще ти просветне в ума.
Като погледна, ако не зная закона… Седя и той започва да ме убеждава. Понякой път съм правил психологически изводи. Казвам, тук има един болен. Най-новото в науката тук е скрито. Една есенция има вътре.
Ще ти просветне в ума.
Ревматизмът ще изчезне. Силата Божия е туй. Той гледа, но мери мен. Гледа ми главата, гледа ми краката. Учен човек е.
към беседата >>
И дяволът няма да застави тия хора.
Тя е само повод. И мъжът не е причината и децата не са. То са поводи само. Къде е причината? Дяволът и той не е причината.
И дяволът няма да застави тия хора.
Който не разбира, има дявол. За който не разбира, има жени. За който не разбира, има мъже и деца. Те са препяствия за мене. Тия работи не са спънки.
към беседата >>
Ревматизмът ще изчезне.
Понякой път съм правил психологически изводи. Казвам, тук има един болен. Най-новото в науката тук е скрито. Една есенция има вътре. Ще ти просветне в ума.
Ревматизмът ще изчезне.
Силата Божия е туй. Той гледа, но мери мен. Гледа ми главата, гледа ми краката. Учен човек е. Дали аз разсъждавам право?
към беседата >>
Който не разбира, има дявол.
И мъжът не е причината и децата не са. То са поводи само. Къде е причината? Дяволът и той не е причината. И дяволът няма да застави тия хора.
Който не разбира, има дявол.
За който не разбира, има жени. За който не разбира, има мъже и деца. Те са препяствия за мене. Тия работи не са спънки. Не е там причината.
към беседата >>
Силата Божия е туй.
Казвам, тук има един болен. Най-новото в науката тук е скрито. Една есенция има вътре. Ще ти просветне в ума. Ревматизмът ще изчезне.
Силата Божия е туй.
Той гледа, но мери мен. Гледа ми главата, гледа ми краката. Учен човек е. Дали аз разсъждавам право? Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе.
към беседата >>
За който не разбира, има жени.
То са поводи само. Къде е причината? Дяволът и той не е причината. И дяволът няма да застави тия хора. Който не разбира, има дявол.
За който не разбира, има жени.
За който не разбира, има мъже и деца. Те са препяствия за мене. Тия работи не са спънки. Не е там причината. Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“?
към беседата >>
Той гледа, но мери мен.
Най-новото в науката тук е скрито. Една есенция има вътре. Ще ти просветне в ума. Ревматизмът ще изчезне. Силата Божия е туй.
Той гледа, но мери мен.
Гледа ми главата, гледа ми краката. Учен човек е. Дали аз разсъждавам право? Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе. Моето сърце е тихо и спокойно.
към беседата >>
За който не разбира, има мъже и деца.
Къде е причината? Дяволът и той не е причината. И дяволът няма да застави тия хора. Който не разбира, има дявол. За който не разбира, има жени.
За който не разбира, има мъже и деца.
Те са препяствия за мене. Тия работи не са спънки. Не е там причината. Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“? Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува.
към беседата >>
Гледа ми главата, гледа ми краката.
Една есенция има вътре. Ще ти просветне в ума. Ревматизмът ще изчезне. Силата Божия е туй. Той гледа, но мери мен.
Гледа ми главата, гледа ми краката.
Учен човек е. Дали аз разсъждавам право? Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе. Моето сърце е тихо и спокойно. Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено.
към беседата >>
Те са препяствия за мене.
Дяволът и той не е причината. И дяволът няма да застави тия хора. Който не разбира, има дявол. За който не разбира, има жени. За който не разбира, има мъже и деца.
Те са препяствия за мене.
Тия работи не са спънки. Не е там причината. Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“? Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува. Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо.
към беседата >>
Учен човек е.
Ще ти просветне в ума. Ревматизмът ще изчезне. Силата Божия е туй. Той гледа, но мери мен. Гледа ми главата, гледа ми краката.
Учен човек е.
Дали аз разсъждавам право? Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе. Моето сърце е тихо и спокойно. Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено. И в тебе отраженията не стават правилно.
към беседата >>
Тия работи не са спънки.
И дяволът няма да застави тия хора. Който не разбира, има дявол. За който не разбира, има жени. За който не разбира, има мъже и деца. Те са препяствия за мене.
Тия работи не са спънки.
Не е там причината. Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“? Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува. Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо. Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш.
към беседата >>
Дали аз разсъждавам право?
Ревматизмът ще изчезне. Силата Божия е туй. Той гледа, но мери мен. Гледа ми главата, гледа ми краката. Учен човек е.
Дали аз разсъждавам право?
Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе. Моето сърце е тихо и спокойно. Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено. И в тебе отраженията не стават правилно. В мене стават правилно.
към беседата >>
Не е там причината.
Който не разбира, има дявол. За който не разбира, има жени. За който не разбира, има мъже и деца. Те са препяствия за мене. Тия работи не са спънки.
Не е там причината.
Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“? Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува. Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо. Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш. Те са външни впечатления.
към беседата >>
Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе.
Силата Божия е туй. Той гледа, но мери мен. Гледа ми главата, гледа ми краката. Учен човек е. Дали аз разсъждавам право?
Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе.
Моето сърце е тихо и спокойно. Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено. И в тебе отраженията не стават правилно. В мене стават правилно. Аз слушам Божественият свят.“
към беседата >>
Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“?
За който не разбира, има жени. За който не разбира, има мъже и деца. Те са препяствия за мене. Тия работи не са спънки. Не е там причината.
Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“?
Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува. Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо. Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш. Те са външни впечатления. Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал.
към беседата >>
Моето сърце е тихо и спокойно.
Той гледа, но мери мен. Гледа ми главата, гледа ми краката. Учен човек е. Дали аз разсъждавам право? Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе.
Моето сърце е тихо и спокойно.
Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено. И в тебе отраженията не стават правилно. В мене стават правилно. Аз слушам Божественият свят.“
към беседата >>
Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува.
За който не разбира, има мъже и деца. Те са препяствия за мене. Тия работи не са спънки. Не е там причината. Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“?
Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува.
Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо. Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш. Те са външни впечатления. Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал. (Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си.
към беседата >>
Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено.
Гледа ми главата, гледа ми краката. Учен човек е. Дали аз разсъждавам право? Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе. Моето сърце е тихо и спокойно.
Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено.
И в тебе отраженията не стават правилно. В мене стават правилно. Аз слушам Божественият свят.“
към беседата >>
Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо.
Те са препяствия за мене. Тия работи не са спънки. Не е там причината. Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“? Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува.
Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо.
Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш. Те са външни впечатления. Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал. (Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си. Туй е външната форма.
към беседата >>
И в тебе отраженията не стават правилно.
Учен човек е. Дали аз разсъждавам право? Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе. Моето сърце е тихо и спокойно. Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено.
И в тебе отраженията не стават правилно.
В мене стават правилно. Аз слушам Божественият свят.“
към беседата >>
Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш.
Тия работи не са спънки. Не е там причината. Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“? Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува. Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо.
Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш.
Те са външни впечатления. Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал. (Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си. Туй е външната форма. Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата.
към беседата >>
В мене стават правилно.
Дали аз разсъждавам право? Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе. Моето сърце е тихо и спокойно. Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено. И в тебе отраженията не стават правилно.
В мене стават правилно.
Аз слушам Божественият свят.“
към беседата >>
Те са външни впечатления.
Не е там причината. Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“? Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува. Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо. Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш.
Те са външни впечатления.
Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал. (Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си. Туй е външната форма. Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата. Благо е туй, което ние вкусваме.
към беседата >>
Аз слушам Божественият свят.“
Аз му казвам: „Разсъждавам по-добре от тебе. Моето сърце е тихо и спокойно. Разликата между тебе и мене е, че твоето сърце е размътено. И в тебе отраженията не стават правилно. В мене стават правилно.
Аз слушам Божественият свят.“
към беседата >>
Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал.
Когато ви казвам психологически, кое разбирам под думата „истина“? Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува. Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо. Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш. Те са външни впечатления.
Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал.
(Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си. Туй е външната форма. Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата. Благо е туй, което ние вкусваме. Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога.
към беседата >>
Слушам какво ми говорят.
Слушам какво ми говорят.
В тебе говедата викат, прасетата викат, кокошките крякат, не знаеш кое е човешко, кое е Божествено. В мене моите говеда в гората съм ги пратил и свинете съм ги изпратил, никакво крякане няма. Слушам гласа, слушам онова Божественото. Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене. Аз отивам да ги посещавам.
към беседата >>
(Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си.
Тъй е, но имаш чувство, че нещо съществува. Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо. Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш. Те са външни впечатления. Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал.
(Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си.
Туй е външната форма. Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата. Благо е туй, което ние вкусваме. Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога. Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас.
към беседата >>
В тебе говедата викат, прасетата викат, кокошките крякат, не знаеш кое е човешко, кое е Божествено.
Слушам какво ми говорят.
В тебе говедата викат, прасетата викат, кокошките крякат, не знаеш кое е човешко, кое е Божествено.
В мене моите говеда в гората съм ги пратил и свинете съм ги изпратил, никакво крякане няма. Слушам гласа, слушам онова Божественото. Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене. Аз отивам да ги посещавам. Не те да идат при мене.
към беседата >>
Туй е външната форма.
Ти не го знаеш, чувствуваш само, имаш съприкосновение към едно тяло, не го знаеш какво е и по пръстите ще познаеш дали е грубо или гладко, дали е топло или студено, дали е жидко или твърдо. Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш. Те са външни впечатления. Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал. (Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си.
Туй е външната форма.
Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата. Благо е туй, което ние вкусваме. Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога. Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас. И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът.
към беседата >>
В мене моите говеда в гората съм ги пратил и свинете съм ги изпратил, никакво крякане няма.
Слушам какво ми говорят. В тебе говедата викат, прасетата викат, кокошките крякат, не знаеш кое е човешко, кое е Божествено.
В мене моите говеда в гората съм ги пратил и свинете съм ги изпратил, никакво крякане няма.
Слушам гласа, слушам онова Божественото. Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене. Аз отивам да ги посещавам. Не те да идат при мене. В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ.
към беседата >>
Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата.
Тия впечатления не носиш, но туй е, което може да разбираш. Те са външни впечатления. Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал. (Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си. Туй е външната форма.
Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата.
Благо е туй, което ние вкусваме. Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога. Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас. И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът. Казваме: „Къде е Господ?
към беседата >>
Слушам гласа, слушам онова Божественото.
Слушам какво ми говорят. В тебе говедата викат, прасетата викат, кокошките крякат, не знаеш кое е човешко, кое е Божествено. В мене моите говеда в гората съм ги пратил и свинете съм ги изпратил, никакво крякане няма.
Слушам гласа, слушам онова Божественото.
Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене. Аз отивам да ги посещавам. Не те да идат при мене. В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ. Отивам при тях и казвам: „Какво правите?
към беседата >>
Благо е туй, което ние вкусваме.
Те са външни впечатления. Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал. (Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си. Туй е външната форма. Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата.
Благо е туй, което ние вкусваме.
Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога. Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас. И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът. Казваме: „Къде е Господ? “ Господ е скрит.
към беседата >>
Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене.
Слушам какво ми говорят. В тебе говедата викат, прасетата викат, кокошките крякат, не знаеш кое е човешко, кое е Божествено. В мене моите говеда в гората съм ги пратил и свинете съм ги изпратил, никакво крякане няма. Слушам гласа, слушам онова Божественото.
Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене.
Аз отивам да ги посещавам. Не те да идат при мене. В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ. Отивам при тях и казвам: „Какво правите? “ Казват: „Орем, работим.
към беседата >>
Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога.
Второ: ти искаш да знаеш, туй, което ти си хванал. (Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си. Туй е външната форма. Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата. Благо е туй, което ние вкусваме.
Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога.
Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас. И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът. Казваме: „Къде е Господ? “ Господ е скрит. Като Го ядем, оживяваме.
към беседата >>
Аз отивам да ги посещавам.
Слушам какво ми говорят. В тебе говедата викат, прасетата викат, кокошките крякат, не знаеш кое е човешко, кое е Божествено. В мене моите говеда в гората съм ги пратил и свинете съм ги изпратил, никакво крякане няма. Слушам гласа, слушам онова Божественото. Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене.
Аз отивам да ги посещавам.
Не те да идат при мене. В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ. Отивам при тях и казвам: „Какво правите? “ Казват: „Орем, работим. Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете.
към беседата >>
Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас.
(Учителят държи крушата.) Представете си, че туй същество си пипал, не знаеш качествата, какво съдържа в себе си. Туй е външната форма. Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата. Благо е туй, което ние вкусваме. Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога.
Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас.
И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът. Казваме: „Къде е Господ? “ Господ е скрит. Като Го ядем, оживяваме. Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори.
към беседата >>
Не те да идат при мене.
В тебе говедата викат, прасетата викат, кокошките крякат, не знаеш кое е човешко, кое е Божествено. В мене моите говеда в гората съм ги пратил и свинете съм ги изпратил, никакво крякане няма. Слушам гласа, слушам онова Божественото. Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене. Аз отивам да ги посещавам.
Не те да идат при мене.
В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ. Отивам при тях и казвам: „Какво правите? “ Казват: „Орем, работим. Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете. Питам ги какво правят?
към беседата >>
И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът.
Туй е външната форма. Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата. Благо е туй, което ние вкусваме. Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога. Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас.
И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът.
Казваме: „Къде е Господ? “ Господ е скрит. Като Го ядем, оживяваме. Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори. Говори ми, че е сладък, че е благ.
към беседата >>
В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ.
В мене моите говеда в гората съм ги пратил и свинете съм ги изпратил, никакво крякане няма. Слушам гласа, слушам онова Божественото. Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене. Аз отивам да ги посещавам. Не те да идат при мене.
В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ.
Отивам при тях и казвам: „Какво правите? “ Казват: „Орем, работим. Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете. Питам ги какво правят? Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още.
към беседата >>
Казваме: „Къде е Господ?
Второто чувство, казваме: „Учителю, благ.“ Благостта произтича от устата. Благо е туй, което ние вкусваме. Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога. Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас. И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът.
Казваме: „Къде е Господ?
“ Господ е скрит. Като Го ядем, оживяваме. Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори. Говори ми, че е сладък, че е благ. Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво.
към беседата >>
Отивам при тях и казвам: „Какво правите?
Слушам гласа, слушам онова Божественото. Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене. Аз отивам да ги посещавам. Не те да идат при мене. В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ.
Отивам при тях и казвам: „Какво правите?
“ Казват: „Орем, работим. Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете. Питам ги какво правят? Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още. В преносен смисъл говоря.
към беседата >>
“ Господ е скрит.
Благо е туй, което ние вкусваме. Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога. Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас. И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът. Казваме: „Къде е Господ?
“ Господ е скрит.
Като Го ядем, оживяваме. Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори. Говори ми, че е сладък, че е благ. Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво. Ти искаш да видиш Господ какъв е.
към беседата >>
“ Казват: „Орем, работим.
Моите прасета, като се затъжат, аз отивам, те никак не идват при мене. Аз отивам да ги посещавам. Не те да идат при мене. В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ. Отивам при тях и казвам: „Какво правите?
“ Казват: „Орем, работим.
Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете. Питам ги какво правят? Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още. В преносен смисъл говоря. Ние ядем и не сме доволни.
към беседата >>
Като Го ядем, оживяваме.
Казваме: „Бог е благ.“ Благ е Бог, понеже вкусваме Бога. Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас. И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът. Казваме: „Къде е Господ? “ Господ е скрит.
Като Го ядем, оживяваме.
Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори. Говори ми, че е сладък, че е благ. Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво. Ти искаш да видиш Господ какъв е. Ето, отвън е това.
към беседата >>
Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете.
Аз отивам да ги посещавам. Не те да идат при мене. В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ. Отивам при тях и казвам: „Какво правите? “ Казват: „Орем, работим.
Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете.
Питам ги какво правят? Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още. В преносен смисъл говоря. Ние ядем и не сме доволни. Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие.
към беседата >>
Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори.
Значи туй, което ние ядем, то е Бог вътре в нас. И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът. Казваме: „Къде е Господ? “ Господ е скрит. Като Го ядем, оживяваме.
Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори.
Говори ми, че е сладък, че е благ. Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво. Ти искаш да видиш Господ какъв е. Ето, отвън е това. (Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението.
към беседата >>
Питам ги какво правят?
Не те да идат при мене. В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ. Отивам при тях и казвам: „Какво правите? “ Казват: „Орем, работим. Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете.
Питам ги какво правят?
Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още. В преносен смисъл говоря. Ние ядем и не сме доволни. Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие. Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори.
към беседата >>
Говори ми, че е сладък, че е благ.
И от туй, което възприемаме в яденето, оттам идва животът. Казваме: „Къде е Господ? “ Господ е скрит. Като Го ядем, оживяваме. Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори.
Говори ми, че е сладък, че е благ.
Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво. Ти искаш да видиш Господ какъв е. Ето, отвън е това. (Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението. Туй не е реалност.
към беседата >>
Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още.
В туй отношение моите прасета са аристократи, аз съм демократ. Отивам при тях и казвам: „Какво правите? “ Казват: „Орем, работим. Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете. Питам ги какво правят?
Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още.
В преносен смисъл говоря. Ние ядем и не сме доволни. Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие. Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори. Седи като предметно учение за тебе да се учиш.
към беседата >>
Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво.
Казваме: „Къде е Господ? “ Господ е скрит. Като Го ядем, оживяваме. Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори. Говори ми, че е сладък, че е благ.
Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво.
Ти искаш да видиш Господ какъв е. Ето, отвън е това. (Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението. Туй не е реалност. То е сянка на нещата.
към беседата >>
В преносен смисъл говоря.
Отивам при тях и казвам: „Какво правите? “ Казват: „Орем, работим. Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете. Питам ги какво правят? Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още.
В преносен смисъл говоря.
Ние ядем и не сме доволни. Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие. Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори. Седи като предметно учение за тебе да се учиш. Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение.
към беседата >>
Ти искаш да видиш Господ какъв е.
“ Господ е скрит. Като Го ядем, оживяваме. Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори. Говори ми, че е сладък, че е благ. Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво.
Ти искаш да видиш Господ какъв е.
Ето, отвън е това. (Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението. Туй не е реалност. То е сянка на нещата. Аз не считам сенките на нещата за илюзия.
към беседата >>
Ние ядем и не сме доволни.
“ Казват: „Орем, работим. Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете. Питам ги какво правят? Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още. В преносен смисъл говоря.
Ние ядем и не сме доволни.
Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие. Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори. Седи като предметно учение за тебе да се учиш. Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение. И добрите и лошите хора са предметно учение.
към беседата >>
Ето, отвън е това.
Като Го ядем, оживяваме. Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори. Говори ми, че е сладък, че е благ. Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво. Ти искаш да видиш Господ какъв е.
Ето, отвън е това.
(Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението. Туй не е реалност. То е сянка на нещата. Аз не считам сенките на нещата за илюзия. Във философията казват: „има илюзии“.
към беседата >>
Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие.
Малко е твърда почвата, дъжд няма.“ Казвам: „Ще дойде дъжд.“ Отивам, намирам воловете. Питам ги какво правят? Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още. В преносен смисъл говоря. Ние ядем и не сме доволни.
Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие.
Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори. Седи като предметно учение за тебе да се учиш. Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение. И добрите и лошите хора са предметно учение. Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш.
към беседата >>
(Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението.
Като влезе вътре в мене, Той започва да ми говори. Говори ми, че е сладък, че е благ. Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво. Ти искаш да видиш Господ какъв е. Ето, отвън е това.
(Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението.
Туй не е реалност. То е сянка на нещата. Аз не считам сенките на нещата за илюзия. Във философията казват: „има илюзии“. За мене илюзии не съществуват.
към беседата >>
Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори.
Питам ги какво правят? Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още. В преносен смисъл говоря. Ние ядем и не сме доволни. Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие.
Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори.
Седи като предметно учение за тебе да се учиш. Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение. И добрите и лошите хора са предметно учение. Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш. Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят.
към беседата >>
Туй не е реалност.
Говори ми, че е сладък, че е благ. Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво. Ти искаш да видиш Господ какъв е. Ето, отвън е това. (Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението.
Туй не е реалност.
То е сянка на нещата. Аз не считам сенките на нещата за илюзия. Във философията казват: „има илюзии“. За мене илюзии не съществуват. Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални.
към беседата >>
Седи като предметно учение за тебе да се учиш.
Казват: „Косим тревата.“ Малко тази трева не е за косене още. В преносен смисъл говоря. Ние ядем и не сме доволни. Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие. Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори.
Седи като предметно учение за тебе да се учиш.
Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение. И добрите и лошите хора са предметно учение. Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш. Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят. Ако аз приближа една силна светлина до очите ви, веднага вие ще си затворите очите.
към беседата >>
То е сянка на нещата.
Аз казвам: „Сладките круши, сладките круши, които аз съм направил.“ Сладкото е хубаво. Ти искаш да видиш Господ какъв е. Ето, отвън е това. (Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението. Туй не е реалност.
То е сянка на нещата.
Аз не считам сенките на нещата за илюзия. Във философията казват: „има илюзии“. За мене илюзии не съществуват. Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални. Всичко е относително реално.
към беседата >>
Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение.
В преносен смисъл говоря. Ние ядем и не сме доволни. Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие. Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори. Седи като предметно учение за тебе да се учиш.
Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение.
И добрите и лошите хора са предметно учение. Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш. Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят. Ако аз приближа една силна светлина до очите ви, веднага вие ще си затворите очите. Ако вие сте от умните, отдалече ще стоите, че светлината да бъде приятна.
към беседата >>
Аз не считам сенките на нещата за илюзия.
Ти искаш да видиш Господ какъв е. Ето, отвън е това. (Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението. Туй не е реалност. То е сянка на нещата.
Аз не считам сенките на нещата за илюзия.
Във философията казват: „има илюзии“. За мене илюзии не съществуват. Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални. Всичко е относително реално. Под думата „абсолютно реално“ разбираме туй, което не се изменя.
към беседата >>
И добрите и лошите хора са предметно учение.
Ние ядем и не сме доволни. Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие. Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори. Седи като предметно учение за тебе да се учиш. Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение.
И добрите и лошите хора са предметно учение.
Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш. Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят. Ако аз приближа една силна светлина до очите ви, веднага вие ще си затворите очите. Ако вие сте от умните, отдалече ще стоите, че светлината да бъде приятна. Ако е силна, блесне ви в очите и вие ще си ги затворите.
към беседата >>
Във философията казват: „има илюзии“.
Ето, отвън е това. (Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението. Туй не е реалност. То е сянка на нещата. Аз не считам сенките на нещата за илюзия.
Във философията казват: „има илюзии“.
За мене илюзии не съществуват. Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални. Всичко е относително реално. Под думата „абсолютно реално“ разбираме туй, което не се изменя. „Относително“ разбираме реалността, която се проявява и се изменя.
към беседата >>
Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш.
Вземеш една хапка, да почувствуваш Божието присъствие. Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори. Седи като предметно учение за тебе да се учиш. Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение. И добрите и лошите хора са предметно учение.
Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш.
Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят. Ако аз приближа една силна светлина до очите ви, веднага вие ще си затворите очите. Ако вие сте от умните, отдалече ще стоите, че светлината да бъде приятна. Ако е силна, блесне ви в очите и вие ще си ги затворите.
към беседата >>
За мене илюзии не съществуват.
(Учителят показва крушата.) То е само формата на проявлението. Туй не е реалност. То е сянка на нещата. Аз не считам сенките на нещата за илюзия. Във философията казват: „има илюзии“.
За мене илюзии не съществуват.
Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални. Всичко е относително реално. Под думата „абсолютно реално“ разбираме туй, което не се изменя. „Относително“ разбираме реалността, която се проявява и се изменя. Но изменението на едно нещо ни най-малко не показва, че туй нещо не е реално.
към беседата >>
Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят.
Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори. Седи като предметно учение за тебе да се учиш. Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение. И добрите и лошите хора са предметно учение. Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш.
Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят.
Ако аз приближа една силна светлина до очите ви, веднага вие ще си затворите очите. Ако вие сте от умните, отдалече ще стоите, че светлината да бъде приятна. Ако е силна, блесне ви в очите и вие ще си ги затворите.
към беседата >>
Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални.
Туй не е реалност. То е сянка на нещата. Аз не считам сенките на нещата за илюзия. Във философията казват: „има илюзии“. За мене илюзии не съществуват.
Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални.
Всичко е относително реално. Под думата „абсолютно реално“ разбираме туй, което не се изменя. „Относително“ разбираме реалността, която се проявява и се изменя. Но изменението на едно нещо ни най-малко не показва, че туй нещо не е реално.
към беседата >>
Ако аз приближа една силна светлина до очите ви, веднага вие ще си затворите очите.
Седи като предметно учение за тебе да се учиш. Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение. И добрите и лошите хора са предметно учение. Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш. Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят.
Ако аз приближа една силна светлина до очите ви, веднага вие ще си затворите очите.
Ако вие сте от умните, отдалече ще стоите, че светлината да бъде приятна. Ако е силна, блесне ви в очите и вие ще си ги затворите.
към беседата >>
Всичко е относително реално.
То е сянка на нещата. Аз не считам сенките на нещата за илюзия. Във философията казват: „има илюзии“. За мене илюзии не съществуват. Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални.
Всичко е относително реално.
Под думата „абсолютно реално“ разбираме туй, което не се изменя. „Относително“ разбираме реалността, която се проявява и се изменя. Но изменението на едно нещо ни най-малко не показва, че туй нещо не е реално.
към беседата >>
Ако вие сте от умните, отдалече ще стоите, че светлината да бъде приятна.
Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение. И добрите и лошите хора са предметно учение. Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш. Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят. Ако аз приближа една силна светлина до очите ви, веднага вие ще си затворите очите.
Ако вие сте от умните, отдалече ще стоите, че светлината да бъде приятна.
Ако е силна, блесне ви в очите и вие ще си ги затворите.
към беседата >>
Под думата „абсолютно реално“ разбираме туй, което не се изменя.
Аз не считам сенките на нещата за илюзия. Във философията казват: „има илюзии“. За мене илюзии не съществуват. Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални. Всичко е относително реално.
Под думата „абсолютно реално“ разбираме туй, което не се изменя.
„Относително“ разбираме реалността, която се проявява и се изменя. Но изменението на едно нещо ни най-малко не показва, че туй нещо не е реално.
към беседата >>
Ако е силна, блесне ви в очите и вие ще си ги затворите.
И добрите и лошите хора са предметно учение. Ти си мислиш, че са лоши, всъщност те не са такива ти както мислиш. Че има известна лошевина, но тази лошевина произтича, че тези хора не знаят кибритената клечка къде да я турят. Ако аз приближа една силна светлина до очите ви, веднага вие ще си затворите очите. Ако вие сте от умните, отдалече ще стоите, че светлината да бъде приятна.
Ако е силна, блесне ви в очите и вие ще си ги затворите.
към беседата >>
„Относително“ разбираме реалността, която се проявява и се изменя.
Във философията казват: „има илюзии“. За мене илюзии не съществуват. Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални. Всичко е относително реално. Под думата „абсолютно реално“ разбираме туй, което не се изменя.
„Относително“ разбираме реалността, която се проявява и се изменя.
Но изменението на едно нещо ни най-малко не показва, че туй нещо не е реално.
към беседата >>
Казвам: Когато възприемаме Божията светлина, трябва да я възприемем от някъде.
Казвам: Когато възприемаме Божията светлина, трябва да я възприемем от някъде.
Ти трябва да се поставиш точно на място. Туй, точното място, три точки има. Аз го наричам триъгълник.
към беседата >>
Но изменението на едно нещо ни най-малко не показва, че туй нещо не е реално.
За мене илюзии не съществуват. Съществуват илюзии, но в този смисъл: както философите мислят, че някои неща са реални, някои не са реални. Всичко е относително реално. Под думата „абсолютно реално“ разбираме туй, което не се изменя. „Относително“ разбираме реалността, която се проявява и се изменя.
Но изменението на едно нещо ни най-малко не показва, че туй нещо не е реално.
към беседата >>
Ти трябва да се поставиш точно на място.
Казвам: Когато възприемаме Божията светлина, трябва да я възприемем от някъде.
Ти трябва да се поставиш точно на място.
Туй, точното място, три точки има. Аз го наричам триъгълник.
към беседата >>
Да кажем, че имате точката B.
Да кажем, че имате точката B.
Тази точка, за да се прояви, тя има някакво движение. Може да се движи около себе си. Но трябва да имате очи да я видите. Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление? Този път е проявление на точката.
към беседата >>
Туй, точното място, три точки има.
Казвам: Когато възприемаме Божията светлина, трябва да я възприемем от някъде. Ти трябва да се поставиш точно на място.
Туй, точното място, три точки има.
Аз го наричам триъгълник.
към беседата >>
Тази точка, за да се прояви, тя има някакво движение.
Да кажем, че имате точката B.
Тази точка, за да се прояви, тя има някакво движение.
Може да се движи около себе си. Но трябва да имате очи да я видите. Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление? Този път е проявление на точката. Следователно е сянка.
към беседата >>
Аз го наричам триъгълник.
Казвам: Когато възприемаме Божията светлина, трябва да я възприемем от някъде. Ти трябва да се поставиш точно на място. Туй, точното място, три точки има.
Аз го наричам триъгълник.
към беседата >>
Може да се движи около себе си.
Да кажем, че имате точката B. Тази точка, за да се прояви, тя има някакво движение.
Може да се движи около себе си.
Но трябва да имате очи да я видите. Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление? Този път е проявление на точката. Следователно е сянка. Тя, като мине, ще остави един път.
към беседата >>
Този C е надеждата.
Този C е надеждата.
A е вярата, B е любовта. Тогава или от точката на надеждата ще гледаш, или от точката на вярата, или от точката на Любовта. Надеждата е сърцето; вярата е ума; душата е Любовта. Ще гледаш или от гледище на ума, или от гледището на сърцето, или от гледището на душата.
към беседата >>
Но трябва да имате очи да я видите.
Да кажем, че имате точката B. Тази точка, за да се прояви, тя има някакво движение. Може да се движи около себе си.
Но трябва да имате очи да я видите.
Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление? Този път е проявление на точката. Следователно е сянка. Тя, като мине, ще остави един път. Туй показва, че точката се е проявила в този път.
към беседата >>
A е вярата, B е любовта.
Този C е надеждата.
A е вярата, B е любовта.
Тогава или от точката на надеждата ще гледаш, или от точката на вярата, или от точката на Любовта. Надеждата е сърцето; вярата е ума; душата е Любовта. Ще гледаш или от гледище на ума, или от гледището на сърцето, или от гледището на душата.
към беседата >>
Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление?
Да кажем, че имате точката B. Тази точка, за да се прояви, тя има някакво движение. Може да се движи около себе си. Но трябва да имате очи да я видите.
Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление?
Този път е проявление на точката. Следователно е сянка. Тя, като мине, ще остави един път. Туй показва, че точката се е проявила в този път. То е цяла реалност.
към беседата >>
Тогава или от точката на надеждата ще гледаш, или от точката на вярата, или от точката на Любовта.
Този C е надеждата. A е вярата, B е любовта.
Тогава или от точката на надеждата ще гледаш, или от точката на вярата, или от точката на Любовта.
Надеждата е сърцето; вярата е ума; душата е Любовта. Ще гледаш или от гледище на ума, или от гледището на сърцето, или от гледището на душата.
към беседата >>
Този път е проявление на точката.
Да кажем, че имате точката B. Тази точка, за да се прояви, тя има някакво движение. Може да се движи около себе си. Но трябва да имате очи да я видите. Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление?
Този път е проявление на точката.
Следователно е сянка. Тя, като мине, ще остави един път. Туй показва, че точката се е проявила в този път. То е цяла реалност. Но точката, тя била във всичките тия положения.
към беседата >>
Надеждата е сърцето; вярата е ума; душата е Любовта.
Този C е надеждата. A е вярата, B е любовта. Тогава или от точката на надеждата ще гледаш, или от точката на вярата, или от точката на Любовта.
Надеждата е сърцето; вярата е ума; душата е Любовта.
Ще гледаш или от гледище на ума, или от гледището на сърцето, или от гледището на душата.
към беседата >>
Следователно е сянка.
Тази точка, за да се прояви, тя има някакво движение. Може да се движи около себе си. Но трябва да имате очи да я видите. Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление? Този път е проявление на точката.
Следователно е сянка.
Тя, като мине, ще остави един път. Туй показва, че точката се е проявила в този път. То е цяла реалност. Но точката, тя била във всичките тия положения. Този път реален ли е?
към беседата >>
Ще гледаш или от гледище на ума, или от гледището на сърцето, или от гледището на душата.
Този C е надеждата. A е вярата, B е любовта. Тогава или от точката на надеждата ще гледаш, или от точката на вярата, или от точката на Любовта. Надеждата е сърцето; вярата е ума; душата е Любовта.
Ще гледаш или от гледище на ума, или от гледището на сърцето, или от гледището на душата.
към беседата >>
Тя, като мине, ще остави един път.
Може да се движи около себе си. Но трябва да имате очи да я видите. Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление? Този път е проявление на точката. Следователно е сянка.
Тя, като мине, ще остави един път.
Туй показва, че точката се е проявила в този път. То е цяла реалност. Но точката, тя била във всичките тия положения. Този път реален ли е? Реален е.
към беседата >>
Та казвам сега: При сегашните условия щом се спреш, ти трябва да се спреш на точката на Любовта, тогава ще намериш другите две точки – вярата и надеждата – вярата и надеждата, които излизат от Любовта.
Та казвам сега: При сегашните условия щом се спреш, ти трябва да се спреш на точката на Любовта, тогава ще намериш другите две точки – вярата и надеждата – вярата и надеждата, които излизат от Любовта.
Двама хора, които се впрягат в живота, да работят: единият е вярата, другият е надеждата. Този център, от който произтича, то е Любовта, то е душата, която обновява. Следователно, вие искате двама по двама да работите. Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата. Тогава ще имате ясна представа за света.
към беседата >>
НАГОРЕ